Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
» Преглед на видео архив
19/07/2017
- Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ - ИПП България - Сърбия ССI 2014ТС16I5СВ007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис
» Преглед на видео архив
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, разглеждане и приемане на доклад по Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП България – Сърбия ССI 2014ТС16I5СВ007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия, № 702 02-6, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2017 г.
2. Представяне, разглеждане и приемане на доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, внесен от Станислав Стоянов Иванов и група народни представители на 27 юни 2017 г.
3. Информация за напредъка по техническата подготовка на Парламентарното измерение на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г., представена от отдел „Българско председателство на Съвета на Европейския съюз“ към дирекция „Международни връзки, протокол и българско председателство на Съвета на Европейския съюз“ в Народното събрание.
4. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 9
На 19 юли 2017 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, разглеждане и приемане на доклад по Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП България – Сърбия ССI 2014ТС16I5СВ007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия, № 702 02-6, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2017 г.
2. Представяне, разглеждане и приемане на доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, внесен от Станислав Стоянов Иванов и група народни представители на 27 юни 2017 г.
3. Информация за напредъка по техническата подготовка на Парламентарното измерение на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г., представена от отдел „Българско председателство на Съвета на Европейския съюз“ към дирекция „Международни връзки, протокол и българско председателство на Съвета на Европейския съюз“ в Народното събрание.
4. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,33 ч. и ръководено от председателя на Комисията Кристиан Вигенин.
* * *
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаеми колеги и гости, имаме кворум, може да започнем нашето заседание.
Предложението за дневния ред е следното:
1. Представяне, разглеждане и приемане на доклад по Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП България – Сърбия ССI 2014ТС16I5СВ007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия, № 702 02-6, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2017 г.
2. Представяне, разглеждане и приемане на доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, внесен от Станислав Стоянов Иванов и група народни представители на 27 юни 2017 г.
3. Информация за напредъка по техническата подготовка на Парламентарното измерение на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г., представена от отдел „Българско председателство на Съвета на Европейския съюз“ към дирекция „Международни връзки, протокол и българско председателство на Съвета на Европейския съюз“ в Народното събрание.
4. Разни.
Предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Благодаря.
Може да преминем към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМА ЗА ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ИНТЕРРЕГ-ИПП БЪЛГАРИЯ – СЪРБИЯ ССI 2014ТС16I5СВ007 МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ, № 702-02-6, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 29 ЮНИ 2017 г.
Наш гост е госпожа Деница Николова – заместник-министър на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Уважаеми дами и господа народни представители! В рамките на Министерство на регионалното развитие и благоустройството се управляват общо 12 програми за трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество, като една от тях е програмата за трансграничното сътрудничество между България и Сърбия в рамките на финансиране от инструмента за предприсъединителна помощ от страна на Европейската комисия. Общият бюджет на програмата е малко над 34 млн. евро и е разпределен общо в четири приоритетни оси за финансиране на проекти, свързани с устойчивия туризъм, развитието на младежта, околната среда, опазване на околната среда и съпътстващата техническа помощ към всяка програма.
В тази връзка, с оглед изпълнението на мерките, одобряването на операциите, контрола и отговорностите по изпълнението на тази програма, всичко това се регулира в Меморандума между двете страни, участващи в изпълнението на програмата.
От страна на Република България този Меморандум е подписан в края на миналата година от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В началото на тази година Меморандумът е подписан от страна на националния партниращ орган в Република Сърбия, като в рамките на Меморандума се определят няколко общи неща, които касаят изпълнението на Програмата.
В част „Административни разпоредби“ се определят органите и функциите за изпълнение, управление, контрол на Програмата, а в част „Изпълнение“ се оформят процедурите, свързани с подбора на операциите, договарянето, над договарянето и тръжните правила, съпътстващи изпълнението на всеки един от финансираните проекти. В част „Финансови разпоредби и контрол“ са включени всички механизми за финансово управление, контрол по изпълнението на проектите, включително и допустимостта на разходите, нередностите и възстановяването на средства в случаите, в които имаме налагане на финансови корекции при изпълнение на проектите.
В края на месец юни е одобрен Проектът на решение за предложението за ратифицирането на Меморандума за изпълнение, с което предлагаме на днешното заседание на Комисията той да бъде одобрен за внасяне в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Николова.
Въпроси, колеги? Не виждам.
Аз бих искал да задам един въпрос, който не е толкова свързан със самия Меморандум – като такъв, и неговата ратификация, а по-скоро по реализацията. Бих искал да попитам: дали при одобрението и реализацията на съвместните проекти има известен приоритет за такива проекти? Все пак българската страна отдава известно предимство на проектите, свързани или касаещи българското национално малцинство, или териториите, на които то живее – проекти, които са от по-голямо значение за тях. Наясно съм, че това изрично не може да бъде записано, но мисля, че бихте могли да кажете дали има известен приоритет за такива проекти? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: В рамките на съществуващата програма всички бенефициенти следва да бъдат третирани равнопоставено, а и именно затова не бихме могли да заложим точно такъв конкретен критерий при избора на проектите, или да дадем превес на един проект спрямо друг по отношение на малцинствените групи. Така или иначе всички критерии за оценка на проектните предложения са елемент на Комитета за наблюдение и дискусия в рамките на Съвместния комитет за наблюдение.
В случай че има такива предложения, те биха могли да бъдат обсъдени за предстояща покана, която се очаква да бъде обявена от страна на управляващия орган в края на тази година. Към настоящия момент насоките за кандидатстване са обявени на сайта на трансграничните програми и, в случай че има коментари, са за обществено обсъждане и всеки би могъл да даде своя принос в тази посока.
Със сигурност това, което можем да коментираме, е, че не може да създаваме условия и предпоставки за дискриминиране на едни потенциални бенефициенти спрямо други, защото това би довело до принципа на изключване и до предефиниране на конкретни проекти още към етапа на кандидатстване. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря за дипломатичния отговор, имайте го предвид.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Госпожо Заместник-министър, поставям въпроса за съседната програма България – Македония, която – сравнена с Македония – Сърбия, се различава по средствата, които се предвиждат в проектите за персонала. Доколкото разбирам за България и Сърбия се предвиждат 20%, а пък за България и Македония – 15%. Те са много недостатъчни, особено за малките проекти, и нарочно исках да се изкажа, за да бъде записано в протокола: дали не могат да бъдат изравнени тези условия за персонала, тъй като ние от „Обединени патриоти“ държим връзките ни с Македония да бъдат обезпечени откъм, така да се каже, „меката страна“ и от страната на хората, които работят по нея, а условията не са по-леки от тези със Сърбия. Аз имам четири проекта по България и по Турция, и имам представа за какво говоря. Моля да помислите за това.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ако желаете, можете да отговорите, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря за отправения коментар.
По принцип всички условия по отношение на насоките за кандидатстване са елемент на одобрение от страна на съвместния Секретариат и съответно от съвместния Комитет за наблюдение, който одобрява крайния, финалния вариант на насоките за кандидатстване. Наясно сме, че има различни условия, но това не означава различно третиране, а по-скоро означава, че бенефициентите и потенциалните бенефициенти, които имат възможност да кандидатстват по тази програма, не са дали своята заявка, за да търсим някакво друго решение по отношение на разходите.
Предполагам, че Вие коментирате към момента разходите за организация и управление, които са в рамките на всеки един проект. Да, възможно е това да бъде елемент на дискусия и в съвместния Комитет за наблюдение и просто трябва да го отправите като официално предложение в рамките на съгласуването на насоките. Насоките са качени също на сайта на трансграничните програми.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви много.
Като народен представител имам право да направя това, нали? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз, господин Петров.
Други мнения, въпроси? Не виждам.
Моля, който е съгласен Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума за изпълнение на програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП България – Сърбия, да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е одобрен.
Благодаря, госпожо Николова.
Минаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС, № 754-01-32.
Внесен е от Станислав Стоянов Иванов и група народни представители на 27 юни 2017 г. Господин Иванов вече е при нас.
Заповядайте, господин Иванов, да представите кратко Вашия проект.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Предложеният от нас Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните документи и електронни подписи има за цел да приведе националното законодателство, регламентиращо предоставянето на електронни удостоверителни услуги, с Регламент № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация, удостоверителните услуги при електронни транзакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Прякото прилагане на Регламент ЕС № 910/2014 г. налага отмяна на съществуващата част от разпоредбите на Закона за електронни документи и електронния подпис по въпросите, уредени в Регламента.
Смятаме, че Законопроектът ще допринесе за: бъдещо развитие на цифровата инфраструктура; подобряване качеството на онлайн услугите; повишаване доверието и сигурността в онлайн пространството; осигуряване на правна сигурност при онлайн транзакциите и насърчаването на граждани, бизнес и административни органи към извършването на електронни транзакции и предоставянето на електронни услуги.
Законопроектът е подчинен на концепцията за техническата и технологична неутралност на инструментите и механизмите, които се използват при предоставяне на електронни и разпределителни услуги в съответствие с принципите, описани в Регламент № 910/2014 г. на Европейския съюз. Законопроектът установява правилата и националната схема във връзка с осъществяването на надзор и одит върху дейността на доставчиците на удостоверителни услуги и предоставянето на квалифицирани удостоверителни услуги.
В резултат на предлаганите промени структурата на Закона ще обхваща следните основни предназначения: електронно изявление и електронен документ; електронни и удостоверителни услуги; надзор; акредитация на органите за оценяване на съответствието в защита на личните данни; административнонаказателни разпоредби.
Първо, съобразно променената структура на Закона, нормите, свързани с тайната на данните и оспорването на изявленията при ползването на удостоверителни услуги, са намерили ново системно място в Глава трета „Електронни и удостоверителни услуги“ в чл. 18а и 18б. В тях, за разлика от съществуващите чл.14 и 15, са включени хипотезите на всички удостоверителни услуги, а не само на електронните подписи.
Второ, с предлаганото изменение на чл. 21 от Закона за електронните документи и електронния подпис са посочени изискванията, на които трябва да отговарят доставчиците на удостоверителни услуги при осъществяване на дейността си, включително допълнителните изисквания към доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги – съгласно чл. 24 от Регламент ЕС № 910/2014 г.
В съответствие с разширения предметен обхват на Закона се предлага промяна в наименованието и уредбата на раздел III, Глава трета, като разпоредбите обхващат не само удостоверенията за квалифицирането на подпис, а и всички квалифицирани удостоверения по Регламент № 910/2014 г. на ЕС.
Като важна законова промяна определяме редакцията на чл. 32, ал. 1 и 2, в която изрично е посочена Комисията за регулиране на съобщенията – КРС, и Националния надзорен орган, осъществяващ правомощията по Регламент ЕС № 910/2014 г., включително да предоставя и отнема квалифицирания статут на доставчици на удостоверителни услуги, с което Република България изпълнява изцяло изискванията на чл. 17, § 1, изречение второ от Регламент ЕС № 910/2014 г. Подробните мотиви – с всички необходими законодателни промени, са детайлно изложени в мотивите към ЗИД за електронния документ и електронния подпис. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Успяхте ли да се свържете с господин Желязков? - Не знаем.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ако имате някакви въпроси, ще отговоря с удоволствие.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Колеги, някакви въпроси по това, по което водим разговор?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Извинявайте, господин Председател. Основното, което правим, е, че даваме право на КРС да е основен орган, който ще се занимава с електронния документ и електронния подпис. Не че досега не са го правили, но имаше изискване да бъде изрично упоменато и това се случва с този Закон.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Иванов.
Искам да уточня, че по принцип нашата Комисия следи доколко промените, които се въвеждат, отговарят на европейското законодателство.
Точно на време пристигате, господин Желязков.
Когато става въпрос за законопроекти, които се внасят от Министерския съвет, те са придружени с таблица за съответствията и за нас е много по-лесно да проследим доколко едно или друго предложение за промени съответства на европейските директиви, но в случая този Законопроект – както е заявено, предлага въвеждане на мерки за изпълнение на Регламент от 2014 г. на Европейския парламент и на Съвета.
Бих искал да попитам: защо се налага по този начин да бъдат внасяни тези промени, има ли някакви срокове, които преодоляваме, когато се внася от народни представители и не минава през процедурата през Министерския съвет, или някаква друга е причината? Въпросът ми по-скоро е към господин Иванов, съответно и към господин Желязков. Освен мотивацията, която е представена от вносителите, дали бихте искали нещо друго да кажете, преди да преминем към гласуването на проекта? Благодаря.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Нашата страна е в неизпълнение на този Регламент от месец юли миналата година и затова използваме възможността да го внесем, като народни представители, и за по-бързо приемане, тъй като това е регламент. Знаете, че регламентът е с пряко действие, няма нужда да се обсъжда и поради тази причина решихме да го внесем.
Смятам, че политиката е правилна – да минава през обсъждания на Министерския съвет, какъвто е редът, но в случая няма нужда от тази стъпка. Преценихме, че е по-добре да го внесем като група народни представители и с оглед по-бързото му приемане, и отпадането на санкциите към нашата страна.
Извинявайте, господин Председател, ако ми позволите, ще напусна Вашата Комисия, тъй като тече изслушване на министър Нанков в нашата Комисия и трябва да присъствам там. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Господин Желязков, Вие да споделите нещо?
Заповядайте.
РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря Ви.
Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Може би съм пропуснал съществена част от Вашата интродукция. Ако повторя нещо, което е казано, моля да ме извините.
Господин Иванов беше пунктуален като спомена, че от 1 юли 2016 г. сме в неизпълнение на Регламент ЕС № 910/2014 г. за електронната идентификация, електронните удостоверителни услуги при трансакцията, а във вътрешния пазар е приет през 2014 г., като срока – за привеждане в съответствие с изискванията на Регламента и регулация на неуредените обществени отношения с националното законодателство, следваше да се случи до 1 юли.
Основното изискване е компетентният национален надзорен орган да публикува доверителните списъци. Това са списъците, които съдържат данни за лицата, предоставящи електронните удостоверителни услуги, а именно лицата, които издават електронните подписи. Опасността, от една страна, беше от наказателна процедура, но дотолкова доколкото стартиралата пилотна процедура на Комисията, през декември 2016 г., беше удовлетворена с внасянето на този законопроект и беше отменена.
В Четиридесет и третото народно събрание беше внесен законопроект с аналогично уреждане на тези обществени отношения и беше законопроект на Министерския съвет с всички необходими процедури – обществено обсъждане и така нататък. Стигна се до там, че беше разгледан само на първо четене, поради разпускането на парламента. Законопроектът не урежда по оригинален начин тези въпроси, а те са уредени в Регламента. Той изисква държавата членка да определи като компетентни органи две институции – надзорен орган, който предлага Комисия за регулиране на съобщенията, орган, който публикува доверителните списъци, а преди това и орган, който да извършва акредитацията на лица, които следва да сертифицират организациите, предоставящи удостоверителни услуги.
За такъв орган в Република България ние приемаме „Българска служба за акредитация“ към Министерството на икономиката. Тоест, този орган ще акредитира лицата, които ще правят съответните проверки, анализи и ще сертифицират другите лица, които ще издават съответните сертификати за електронни удостоверителни услуги, а последните лица ще влязат в този доверителен списък, който ще се публикува от Комисията за регулиране на съобщенията. Това публикуване ще има формата на нотификация както на вътрешния ни пазар, така и пред останалите страни членки.
Необходимостта от закона е не само по отношение на определянето и мандата на тези лица, а и във връзка с квалифицирания характер на удостоверенията, които следва да се издават за електронните услуги, а те са допълнителна гаранция за определяне и гарантиране на авторството на подпис, документ, време и така нататък, на своя издател. Квалифицираният статут на тези лица се получава, считано от публикуването им в този списък, който КРС следва да състави и нотифицира.
Опасността е, че ако от 1-ви юли такъв списък няма, всеки един електронен подпис би могъл да бъде оспорен, поради липсата на необходимата форма. Това беше един от аргументите за спиране на пилотната процедура, а и възможността, от друга страна, лицата, които изпълняват тези функции, да получат своя квалифициран статут, така че този закон е закъснял от 1-ви юли миналата година.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви за допълнителната информация.
Колеги, възникнали въпроси? Не виждам.
Който е съгласен да приемем на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Благодаря.
Господин Желязков, смятам, че този законопроект ще мине утре и в пленарна зала – на първо четене.
Благодаря, пожелаваме Ви успех!
Преминаваме към трета точка от нашия дневен ред:
ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАПРЕДЪКА ПО ТЕХНИЧЕСКАТА ПОДГОТОВКА НА ПАРЛАМЕНТАРНОТО ИЗМЕНЕНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2018 г., ПРЕДСТАВЕНА ОТ ОТДЕЛ „БЪЛГАРСКО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ“ КЪМ ДИРЕКЦИЯ „МЕЖДУНАРОДНИ ВРЪЗКИ, ПРОТОКОЛ И БЪЛГАРСКО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ“ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Колеги, заповядайте тук около масата.
Да уточня, имайки предвид, че на всеки два месеца обсъждаме с министър Лиляна Павлова напредъка по подготовката на Председателството, мисля, че е добре по-често да обсъждаме тези въпроси тук, за парламентарното измерение. Разбира се, в конкретния случай говорим повече за техническата подготовка, защото политическата страна е приоритет на съответните комисии, но едното без другото не може.
Стана ясно в последните дни, че междувременно е свършена значителна работа от Секретариата, който вече е отдел по подготовката на Председателството и по-скоро неговото парламентарно измерение. Помолих колегите да подготвят една по-подробна информация, която да бъде предоставена на комисиите, които имат инициативи във връзка с Председателството, но все пак и да представят пред нас малко по-съществената част от подготовката, за да влезе в протокола и да бъде на разположение на всички колеги, които имат интерес към това. Затова Ви благодаря за отзивчивостта и на Вашия директор, която на драго сърце Ви изпрати в нашата Комисия, за да разкажете какво е свършено до момента.
Заповядайте, господин Ламбев.
МЛАДЕН ЛАМБЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! За мен е удоволствие отново да бъда в тази Комисия и да представя постигнатото до момента.
След като на 17 май изнесохме презентация за постигнатото до тогавашния момент, сега бих искал да се спра на конкретните документи, които нашият отдел разработва, свързани с парламентарното измерение.
В папките пред Вас сме подбрали тези от тях, които касаят двете събития и с водеща Комисия по европейските въпроси, а именно: председателският и пленарният КОСАК. Разбира се, аналогичен набор от документи е създаден и за всяка една от другите интерпарламентарни конференции – интерпарламентарната конференция по обща външна политика и политика за сигурност, и общата политика за сигурност и отбрана; интерпарламентарната конференция по чл. 13, която касае финансовите въпроси; срещата на съвместната група за наблюдение на Европол и срещата на председателите на комисиите по енергетика в ЕС. Информацията, която е на Ваше разположение в папките, ще Ви бъде предоставена и в електронен вид – в първата част са изготвените от нас материали по отношение на председателския КОСАК.
Започваме с резюме, което маркира основните елементи от Конференцията – свързано е с процедурните плавила и начина на нейното протичане. Следва доклад относно съдържателната част на събитието – теми, формат, ключови говорители, начин на протичане. Другият документ е един доклад с подробно описание на организацията и логистиката на срещата, в това число и с добри практики, които биха могли да бъдат приложени в организирането на българското събитие.
И не на последно място са двата сценария, на които ние отделяме доста време – на български и на английски език, които представляват на база на отминали събития, подробно разписани по минути, начина на тяхното протичане спрямо дневния ред, даването на думата, дискусиите, елементи като почивки, снимка, кафе паузи, тъй като според нас информацията, така или иначе, може да бъде взета по различен начин. Обаче сценарият би улеснил в голяма степен водещия на събитието за цялостния начин на протичане. В тези конференции, където участват множество парламентаристи, спазването на времето и съответно на отделните сесии, начинът, по който това се осъществява, е много важно.
По отношение на пленарния КОСАК отново има кратко резюме, което характеризира основните елементи на събитието. Докладът, който описва съдържателната част и организацията на събитието, се базира на опита в няколко предходни председателства - Латвия, Люксембург, Холандия и Словакия. Сценарият отново е на български и на английски език като съществен елемент от него е приемането на заключенията, които после биват изпращани до европейските институции – в рамките на политическия диалог.
Последните документи, които са във Вашата папка, са: таблица с приоритетите на предходни тройни председателства – на български и на английски език, които сме извадили, от една страна, общите приоритети на триото, а от друга – националните приоритети за всяка една от държавите, тъй като за нас е ясно, че дискусията по финализирането на българските приоритети предстои и по този начин бихме искали да подпомогнем с тази информация.
В следващите два документа, които са последни, са темите, които са били обект на обсъждане на председателския и пленарния КОСАК в последните няколко години. Искаме да се даде идея за потенциалните теми в обхвата на конференциите в българското парламентарно измерение, а и да избегнем дублиране, да имаме предвид конкретните формулировки, към които колегите от други държави са се придържали.
Речникът на парламентарното измерение вече се намира в „Издателска дейност“ в Народното събрание. Надяваме се скоро да бъде отпечатан, около 550 страници е, четириезичен – на български, английски, френски и немски език. С него целим основните термини, свързани с работата по европейските въпроси, да бъдат на разположение на експертните екипи към всички комисии, които ще се занимават с интерпарламентарните конференции. Ето тук имаме разпечатани няколко страници, за да добиете визуална представа за неговата визия.
Отделно от това сме създали база данни с контакти на експертно ниво в Европейския парламент и Европейската комисия, а и видео архив с множество конференции от предходни парламентарни измерения, който дава възможност да се придобие нагледна представа от събитието, тъй като няма как да бъдат посетени всичките.
Друг аспект от нашата работа е създаването на архив с информация, който да подпомогне работата на комисиите по някои актуални теми. Сред тях са: „Бяла книга“ за бъдещето на Европа, петте документа за размисъл върху нея, Брекзит, Западни Балкани, Източно партньорство, кохезионна политика, енергиен съюз, миграция, сигурност, Черноморска и Дунавска стратегия и други. Тук се опитваме да систематизираме различни документи, материали, „тинк-танкове“, които са базирани в Брюксел и в България, изказвания на водещи европейски авторитети по темата, актуално развитие на дебата по различните теми.
Отделно направихме анализ на интернет сайтовете на предходни на парламентарното измерение, сред които Латвия, Малта, Словакия и, разбира се, този на Естония – с големи функционалности, с цел да изградим идеен проект за съдържателната част на интернет портала на Българското парламентарното измерение и имаме готовност да захранваме със съдържание сайта му.
С колегите правим анализ на практиката и по време на различни председателства – за организирането на съпътстващите мероприятия към основните. В тях могат да бъдат: публични дискусии, кръгли маси, всякакви форми, на който не само специфичните, строго професионални теми от европейския дневен ред да бъдат обсъдени, а и да се използва възможността ЕС да бъде промотиран, а парламентът във всяка една от държавите е естественият и най-лесен път това да се осъществи.
Трябва да отбележа, че е регулярна комуникацията ни с колегите от Министерството за българското председателство и ще работим в синхрон с тях, както и, разбира се, с нашия постоянен представител в Европейския парламент и с представителя в Секретариата на КОСАК.
След утвърждаването на календара на парламентарното измерение от Председателя на Народното събрание имаме готовност активно да подпомогнем експертните екипи на всяка една от комисиите и да се заемем с изготвянето на Проекти на програмите, покани към говорителите, работа по отделните теми в рамките на конференциите, и немалкия обем документи, които ще бъдат свързани с тяхното успешно провеждане. На Ваше разположение сме и Ви благодарим за вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Ламбев.
Не само от обема, но и от информацията в доклада си личи, че сериозно сте подходили към работата и към подготовката. Аз даже бих препоръчал подобна среща да направите и с останалите комисии, които имат инициатива в рамките на председателството.
По отношение на календара даже си мисля, че има смисъл. Сега, до края на юли – едва ли, но може би в началото на есенната сесия даже самият парламент ще вземе решение по календара, като направи една обща декларация, в която всички политически сили – вярвам в това, ще изразят добра воля по отношение на предстоящото председателство, а пък формално, вероятно на едно съвместно заседание на Комисията по европейски въпроси и външна политика, би могло – това ще го уточним как да стане, преди това някой да внесе този текст.
Исках да Ви споделя също, че не знам дали бяхте тук, господин Ламбев, но, когато изслушвахме министър Лиляна Павлова, зададох въпроса дали ще имаме все пак лице за контакт – между българския парламент и съответното министерство, човек, който не само на политическо равнище – разбирам, че това ще бъде Моника Панайотова, но чисто административно да отговаря за комуникацията, защото разбирам, че в предишни периоди е имало известни проблеми, а затова Вие самите, и въобще парламента, към кого точно да се насочва. Надявам се това да е така, за да сме сигурни, че ще има добра комуникация на административно равнище.
Бих задал един въпрос и, разбира се, колегите също могат да зададат съответните въпроси. Но от гледна точка на съдържанието, или иначе казано, на дневния ред на срещите, които предстоят, според практиката, която Вие добре сте проучили – кога е моментът, в който ние трябва вече да имаме известна яснота, не само за нашата комисия, разбира се, но по принцип и за останалите комисии, които имат инициативи?
Все пак кога ние трябва да имаме ориентировъчна яснота какви ще бъдат темите за дискусия, за да може съответно да се помисли и за това кои гости ще поканим за тези срещи? Защото винаги е добре и едно мероприятие ще има по-голяма тежест вероятно за пред българското общество и пред гражданите, ако присъства комисар, ако се включат говорители, които са интересни, а пък за да стане това ние трябва да знаем темите и да ги поканим по-отрано. Това е моята логика. Та от тази гледна точка времевия график – как бихте го описали? Благодаря.
МЛАДЕН ЛАМБЕВ: Благодаря.
Наистина, проучвайки практиката с колегите от предходните председателства, стана ясно, че нито прекалено рано, нито прекалено близко до събитието е добре да бъдат отправени тези покани и да бъдат обявени темите. Това е така най-вече поради различните ангажименти на съответните ключови говорители, които, ако бъде подходено към тях една година преди събитието, очевидно няма да имат възможност да фиксират в своя график нашето събитие, нито пък в последния момент.
Оптималното, което е на база на опита на Словакия, Люксембург, Холандия, Малта, е между два до три месеца преди датата на всяка една от конференциите вече е добре да има яснота.
По отношение на КОСАК, тъй като една от планираните визити на експертно ниво, а именно тази на Секретариата на КОСАК се случва около месец преди началото на съответното председателство, където вече се разглежда Проекта за програма за първото събитие и се коментират и темите за пленарния КОСАК, които, разбира се, са повече и на които нивото е по-високо.
Реалистично е от септември – октомври, за всяко едно от събитията, които наближават в календара, постепенно да се свържем като разчитаме на подкрепа от колегите от Дирекцията за връзка с националните парламенти в Европейския парламент, първо, на експертно ниво да ни насочат към съответните лица за контакт и да направим запитване за възможността на съответните ключови говорители да дойдат. Разбира се, стигайки се до официалната покана на политическо ниво, това да е кажи-речи уредено предварително. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
На пръв поглед това изглежда технология, но, ако не се направи навреме и както трябва, може да провали политическата страна на събитието.
Аз смятам, че ние ще започнем първите обсъждания в нашата Комисия за възможните теми, особено за първата среща на председателите тук, в София, максимално рано и, разбира се, темите ще бъдат определени с решение на цялата Комисия. Вече знам, че трябва да се съгласува и с останалите две страни в Тройката, а в нашия случай ще бъдат Естония и Австрия.
Колеги, някакви други въпроси?
Ако няма, да Ви благодаря и да Ви помоля да останете още малко, за да изчерпим точка четвърта от дневния ни ред, която е:
РАЗНИ.
Само искам да напомня на колегите, че утре, от 15.00 ч., в зала „Изток“, в сградата на Народното събрание ще се проведе извънредно съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по образованието и науката във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014 – 2020“, и ще присъства Министърът на образованието. Това е една от програмите, които срещат най-сериозни трудности и искахме на този по-ранен етап да чуем министъра с какви проблеми се сблъсква и какво евентуално ние бихме могли да направим – като Народно събрание и съответно комисии, за да съдействаме. Смятам, че е важно и ще Ви помоля по възможност да участвате в това заседание.
След това в петък, от 11,30 ч., в зала „Изток“, пак в сградата на Народното събрание ще се проведе среща на нашата Комисия, Комисията по отбрана и Комисията по икономическа политика и туризъм с Юрки Катайнен, който е заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ по въпросите за работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността.
Мисля, че ще бъде интересна среща. Аз наскоро се пошегувах, че комисарите започнаха да идват по-често в нашия парламент от министрите, но това само показва, че председателството наближава и по този начин европейските въпроси стават все по-важни и за нашия парламент.
Нещо друго в точка „Разни“, колеги?
Ако няма, благодаря Ви за участието в Комисията и до утре. С това нашето заседание приключва.
(Закрито в 16,23 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин
Стенограф:
Мария Петрова
1. Представяне, разглеждане и приемане на доклад по Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП България – Сърбия ССI 2014ТС16I5СВ007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия, № 702 02-6, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2017 г.
2. Представяне, разглеждане и приемане на доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, внесен от Станислав Стоянов Иванов и група народни представители на 27 юни 2017 г.
3. Информация за напредъка по техническата подготовка на Парламентарното измерение на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г., представена от отдел „Българско председателство на Съвета на Европейския съюз“ към дирекция „Международни връзки, протокол и българско председателство на Съвета на Европейския съюз“ в Народното събрание.
4. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 9
На 19 юли 2017 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, разглеждане и приемане на доклад по Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП България – Сърбия ССI 2014ТС16I5СВ007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия, № 702 02-6, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2017 г.
2. Представяне, разглеждане и приемане на доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, внесен от Станислав Стоянов Иванов и група народни представители на 27 юни 2017 г.
3. Информация за напредъка по техническата подготовка на Парламентарното измерение на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г., представена от отдел „Българско председателство на Съвета на Европейския съюз“ към дирекция „Международни връзки, протокол и българско председателство на Съвета на Европейския съюз“ в Народното събрание.
4. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,33 ч. и ръководено от председателя на Комисията Кристиан Вигенин.
* * *
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаеми колеги и гости, имаме кворум, може да започнем нашето заседание.
Предложението за дневния ред е следното:
1. Представяне, разглеждане и приемане на доклад по Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП България – Сърбия ССI 2014ТС16I5СВ007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия, № 702 02-6, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2017 г.
2. Представяне, разглеждане и приемане на доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, внесен от Станислав Стоянов Иванов и група народни представители на 27 юни 2017 г.
3. Информация за напредъка по техническата подготовка на Парламентарното измерение на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г., представена от отдел „Българско председателство на Съвета на Европейския съюз“ към дирекция „Международни връзки, протокол и българско председателство на Съвета на Европейския съюз“ в Народното събрание.
4. Разни.
Предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Благодаря.
Може да преминем към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМА ЗА ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ИНТЕРРЕГ-ИПП БЪЛГАРИЯ – СЪРБИЯ ССI 2014ТС16I5СВ007 МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ, № 702-02-6, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 29 ЮНИ 2017 г.
Наш гост е госпожа Деница Николова – заместник-министър на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Уважаеми дами и господа народни представители! В рамките на Министерство на регионалното развитие и благоустройството се управляват общо 12 програми за трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество, като една от тях е програмата за трансграничното сътрудничество между България и Сърбия в рамките на финансиране от инструмента за предприсъединителна помощ от страна на Европейската комисия. Общият бюджет на програмата е малко над 34 млн. евро и е разпределен общо в четири приоритетни оси за финансиране на проекти, свързани с устойчивия туризъм, развитието на младежта, околната среда, опазване на околната среда и съпътстващата техническа помощ към всяка програма.
В тази връзка, с оглед изпълнението на мерките, одобряването на операциите, контрола и отговорностите по изпълнението на тази програма, всичко това се регулира в Меморандума между двете страни, участващи в изпълнението на програмата.
От страна на Република България този Меморандум е подписан в края на миналата година от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В началото на тази година Меморандумът е подписан от страна на националния партниращ орган в Република Сърбия, като в рамките на Меморандума се определят няколко общи неща, които касаят изпълнението на Програмата.
В част „Административни разпоредби“ се определят органите и функциите за изпълнение, управление, контрол на Програмата, а в част „Изпълнение“ се оформят процедурите, свързани с подбора на операциите, договарянето, над договарянето и тръжните правила, съпътстващи изпълнението на всеки един от финансираните проекти. В част „Финансови разпоредби и контрол“ са включени всички механизми за финансово управление, контрол по изпълнението на проектите, включително и допустимостта на разходите, нередностите и възстановяването на средства в случаите, в които имаме налагане на финансови корекции при изпълнение на проектите.
В края на месец юни е одобрен Проектът на решение за предложението за ратифицирането на Меморандума за изпълнение, с което предлагаме на днешното заседание на Комисията той да бъде одобрен за внасяне в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Николова.
Въпроси, колеги? Не виждам.
Аз бих искал да задам един въпрос, който не е толкова свързан със самия Меморандум – като такъв, и неговата ратификация, а по-скоро по реализацията. Бих искал да попитам: дали при одобрението и реализацията на съвместните проекти има известен приоритет за такива проекти? Все пак българската страна отдава известно предимство на проектите, свързани или касаещи българското национално малцинство, или териториите, на които то живее – проекти, които са от по-голямо значение за тях. Наясно съм, че това изрично не може да бъде записано, но мисля, че бихте могли да кажете дали има известен приоритет за такива проекти? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: В рамките на съществуващата програма всички бенефициенти следва да бъдат третирани равнопоставено, а и именно затова не бихме могли да заложим точно такъв конкретен критерий при избора на проектите, или да дадем превес на един проект спрямо друг по отношение на малцинствените групи. Така или иначе всички критерии за оценка на проектните предложения са елемент на Комитета за наблюдение и дискусия в рамките на Съвместния комитет за наблюдение.
В случай че има такива предложения, те биха могли да бъдат обсъдени за предстояща покана, която се очаква да бъде обявена от страна на управляващия орган в края на тази година. Към настоящия момент насоките за кандидатстване са обявени на сайта на трансграничните програми и, в случай че има коментари, са за обществено обсъждане и всеки би могъл да даде своя принос в тази посока.
Със сигурност това, което можем да коментираме, е, че не може да създаваме условия и предпоставки за дискриминиране на едни потенциални бенефициенти спрямо други, защото това би довело до принципа на изключване и до предефиниране на конкретни проекти още към етапа на кандидатстване. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря за дипломатичния отговор, имайте го предвид.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Госпожо Заместник-министър, поставям въпроса за съседната програма България – Македония, която – сравнена с Македония – Сърбия, се различава по средствата, които се предвиждат в проектите за персонала. Доколкото разбирам за България и Сърбия се предвиждат 20%, а пък за България и Македония – 15%. Те са много недостатъчни, особено за малките проекти, и нарочно исках да се изкажа, за да бъде записано в протокола: дали не могат да бъдат изравнени тези условия за персонала, тъй като ние от „Обединени патриоти“ държим връзките ни с Македония да бъдат обезпечени откъм, така да се каже, „меката страна“ и от страната на хората, които работят по нея, а условията не са по-леки от тези със Сърбия. Аз имам четири проекта по България и по Турция, и имам представа за какво говоря. Моля да помислите за това.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ако желаете, можете да отговорите, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря за отправения коментар.
По принцип всички условия по отношение на насоките за кандидатстване са елемент на одобрение от страна на съвместния Секретариат и съответно от съвместния Комитет за наблюдение, който одобрява крайния, финалния вариант на насоките за кандидатстване. Наясно сме, че има различни условия, но това не означава различно третиране, а по-скоро означава, че бенефициентите и потенциалните бенефициенти, които имат възможност да кандидатстват по тази програма, не са дали своята заявка, за да търсим някакво друго решение по отношение на разходите.
Предполагам, че Вие коментирате към момента разходите за организация и управление, които са в рамките на всеки един проект. Да, възможно е това да бъде елемент на дискусия и в съвместния Комитет за наблюдение и просто трябва да го отправите като официално предложение в рамките на съгласуването на насоките. Насоките са качени също на сайта на трансграничните програми.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви много.
Като народен представител имам право да направя това, нали? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз, господин Петров.
Други мнения, въпроси? Не виждам.
Моля, който е съгласен Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума за изпълнение на програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП България – Сърбия, да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е одобрен.
Благодаря, госпожо Николова.
Минаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС, № 754-01-32.
Внесен е от Станислав Стоянов Иванов и група народни представители на 27 юни 2017 г. Господин Иванов вече е при нас.
Заповядайте, господин Иванов, да представите кратко Вашия проект.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Предложеният от нас Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните документи и електронни подписи има за цел да приведе националното законодателство, регламентиращо предоставянето на електронни удостоверителни услуги, с Регламент № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация, удостоверителните услуги при електронни транзакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Прякото прилагане на Регламент ЕС № 910/2014 г. налага отмяна на съществуващата част от разпоредбите на Закона за електронни документи и електронния подпис по въпросите, уредени в Регламента.
Смятаме, че Законопроектът ще допринесе за: бъдещо развитие на цифровата инфраструктура; подобряване качеството на онлайн услугите; повишаване доверието и сигурността в онлайн пространството; осигуряване на правна сигурност при онлайн транзакциите и насърчаването на граждани, бизнес и административни органи към извършването на електронни транзакции и предоставянето на електронни услуги.
Законопроектът е подчинен на концепцията за техническата и технологична неутралност на инструментите и механизмите, които се използват при предоставяне на електронни и разпределителни услуги в съответствие с принципите, описани в Регламент № 910/2014 г. на Европейския съюз. Законопроектът установява правилата и националната схема във връзка с осъществяването на надзор и одит върху дейността на доставчиците на удостоверителни услуги и предоставянето на квалифицирани удостоверителни услуги.
В резултат на предлаганите промени структурата на Закона ще обхваща следните основни предназначения: електронно изявление и електронен документ; електронни и удостоверителни услуги; надзор; акредитация на органите за оценяване на съответствието в защита на личните данни; административнонаказателни разпоредби.
Първо, съобразно променената структура на Закона, нормите, свързани с тайната на данните и оспорването на изявленията при ползването на удостоверителни услуги, са намерили ново системно място в Глава трета „Електронни и удостоверителни услуги“ в чл. 18а и 18б. В тях, за разлика от съществуващите чл.14 и 15, са включени хипотезите на всички удостоверителни услуги, а не само на електронните подписи.
Второ, с предлаганото изменение на чл. 21 от Закона за електронните документи и електронния подпис са посочени изискванията, на които трябва да отговарят доставчиците на удостоверителни услуги при осъществяване на дейността си, включително допълнителните изисквания към доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги – съгласно чл. 24 от Регламент ЕС № 910/2014 г.
В съответствие с разширения предметен обхват на Закона се предлага промяна в наименованието и уредбата на раздел III, Глава трета, като разпоредбите обхващат не само удостоверенията за квалифицирането на подпис, а и всички квалифицирани удостоверения по Регламент № 910/2014 г. на ЕС.
Като важна законова промяна определяме редакцията на чл. 32, ал. 1 и 2, в която изрично е посочена Комисията за регулиране на съобщенията – КРС, и Националния надзорен орган, осъществяващ правомощията по Регламент ЕС № 910/2014 г., включително да предоставя и отнема квалифицирания статут на доставчици на удостоверителни услуги, с което Република България изпълнява изцяло изискванията на чл. 17, § 1, изречение второ от Регламент ЕС № 910/2014 г. Подробните мотиви – с всички необходими законодателни промени, са детайлно изложени в мотивите към ЗИД за електронния документ и електронния подпис. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Успяхте ли да се свържете с господин Желязков? - Не знаем.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ако имате някакви въпроси, ще отговоря с удоволствие.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Колеги, някакви въпроси по това, по което водим разговор?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Извинявайте, господин Председател. Основното, което правим, е, че даваме право на КРС да е основен орган, който ще се занимава с електронния документ и електронния подпис. Не че досега не са го правили, но имаше изискване да бъде изрично упоменато и това се случва с този Закон.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Иванов.
Искам да уточня, че по принцип нашата Комисия следи доколко промените, които се въвеждат, отговарят на европейското законодателство.
Точно на време пристигате, господин Желязков.
Когато става въпрос за законопроекти, които се внасят от Министерския съвет, те са придружени с таблица за съответствията и за нас е много по-лесно да проследим доколко едно или друго предложение за промени съответства на европейските директиви, но в случая този Законопроект – както е заявено, предлага въвеждане на мерки за изпълнение на Регламент от 2014 г. на Европейския парламент и на Съвета.
Бих искал да попитам: защо се налага по този начин да бъдат внасяни тези промени, има ли някакви срокове, които преодоляваме, когато се внася от народни представители и не минава през процедурата през Министерския съвет, или някаква друга е причината? Въпросът ми по-скоро е към господин Иванов, съответно и към господин Желязков. Освен мотивацията, която е представена от вносителите, дали бихте искали нещо друго да кажете, преди да преминем към гласуването на проекта? Благодаря.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Нашата страна е в неизпълнение на този Регламент от месец юли миналата година и затова използваме възможността да го внесем, като народни представители, и за по-бързо приемане, тъй като това е регламент. Знаете, че регламентът е с пряко действие, няма нужда да се обсъжда и поради тази причина решихме да го внесем.
Смятам, че политиката е правилна – да минава през обсъждания на Министерския съвет, какъвто е редът, но в случая няма нужда от тази стъпка. Преценихме, че е по-добре да го внесем като група народни представители и с оглед по-бързото му приемане, и отпадането на санкциите към нашата страна.
Извинявайте, господин Председател, ако ми позволите, ще напусна Вашата Комисия, тъй като тече изслушване на министър Нанков в нашата Комисия и трябва да присъствам там. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Господин Желязков, Вие да споделите нещо?
Заповядайте.
РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря Ви.
Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Може би съм пропуснал съществена част от Вашата интродукция. Ако повторя нещо, което е казано, моля да ме извините.
Господин Иванов беше пунктуален като спомена, че от 1 юли 2016 г. сме в неизпълнение на Регламент ЕС № 910/2014 г. за електронната идентификация, електронните удостоверителни услуги при трансакцията, а във вътрешния пазар е приет през 2014 г., като срока – за привеждане в съответствие с изискванията на Регламента и регулация на неуредените обществени отношения с националното законодателство, следваше да се случи до 1 юли.
Основното изискване е компетентният национален надзорен орган да публикува доверителните списъци. Това са списъците, които съдържат данни за лицата, предоставящи електронните удостоверителни услуги, а именно лицата, които издават електронните подписи. Опасността, от една страна, беше от наказателна процедура, но дотолкова доколкото стартиралата пилотна процедура на Комисията, през декември 2016 г., беше удовлетворена с внасянето на този законопроект и беше отменена.
В Четиридесет и третото народно събрание беше внесен законопроект с аналогично уреждане на тези обществени отношения и беше законопроект на Министерския съвет с всички необходими процедури – обществено обсъждане и така нататък. Стигна се до там, че беше разгледан само на първо четене, поради разпускането на парламента. Законопроектът не урежда по оригинален начин тези въпроси, а те са уредени в Регламента. Той изисква държавата членка да определи като компетентни органи две институции – надзорен орган, който предлага Комисия за регулиране на съобщенията, орган, който публикува доверителните списъци, а преди това и орган, който да извършва акредитацията на лица, които следва да сертифицират организациите, предоставящи удостоверителни услуги.
За такъв орган в Република България ние приемаме „Българска служба за акредитация“ към Министерството на икономиката. Тоест, този орган ще акредитира лицата, които ще правят съответните проверки, анализи и ще сертифицират другите лица, които ще издават съответните сертификати за електронни удостоверителни услуги, а последните лица ще влязат в този доверителен списък, който ще се публикува от Комисията за регулиране на съобщенията. Това публикуване ще има формата на нотификация както на вътрешния ни пазар, така и пред останалите страни членки.
Необходимостта от закона е не само по отношение на определянето и мандата на тези лица, а и във връзка с квалифицирания характер на удостоверенията, които следва да се издават за електронните услуги, а те са допълнителна гаранция за определяне и гарантиране на авторството на подпис, документ, време и така нататък, на своя издател. Квалифицираният статут на тези лица се получава, считано от публикуването им в този списък, който КРС следва да състави и нотифицира.
Опасността е, че ако от 1-ви юли такъв списък няма, всеки един електронен подпис би могъл да бъде оспорен, поради липсата на необходимата форма. Това беше един от аргументите за спиране на пилотната процедура, а и възможността, от друга страна, лицата, които изпълняват тези функции, да получат своя квалифициран статут, така че този закон е закъснял от 1-ви юли миналата година.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви за допълнителната информация.
Колеги, възникнали въпроси? Не виждам.
Който е съгласен да приемем на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Благодаря.
Господин Желязков, смятам, че този законопроект ще мине утре и в пленарна зала – на първо четене.
Благодаря, пожелаваме Ви успех!
Преминаваме към трета точка от нашия дневен ред:
ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАПРЕДЪКА ПО ТЕХНИЧЕСКАТА ПОДГОТОВКА НА ПАРЛАМЕНТАРНОТО ИЗМЕНЕНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2018 г., ПРЕДСТАВЕНА ОТ ОТДЕЛ „БЪЛГАРСКО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ“ КЪМ ДИРЕКЦИЯ „МЕЖДУНАРОДНИ ВРЪЗКИ, ПРОТОКОЛ И БЪЛГАРСКО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ“ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Колеги, заповядайте тук около масата.
Да уточня, имайки предвид, че на всеки два месеца обсъждаме с министър Лиляна Павлова напредъка по подготовката на Председателството, мисля, че е добре по-често да обсъждаме тези въпроси тук, за парламентарното измерение. Разбира се, в конкретния случай говорим повече за техническата подготовка, защото политическата страна е приоритет на съответните комисии, но едното без другото не може.
Стана ясно в последните дни, че междувременно е свършена значителна работа от Секретариата, който вече е отдел по подготовката на Председателството и по-скоро неговото парламентарно измерение. Помолих колегите да подготвят една по-подробна информация, която да бъде предоставена на комисиите, които имат инициативи във връзка с Председателството, но все пак и да представят пред нас малко по-съществената част от подготовката, за да влезе в протокола и да бъде на разположение на всички колеги, които имат интерес към това. Затова Ви благодаря за отзивчивостта и на Вашия директор, която на драго сърце Ви изпрати в нашата Комисия, за да разкажете какво е свършено до момента.
Заповядайте, господин Ламбев.
МЛАДЕН ЛАМБЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! За мен е удоволствие отново да бъда в тази Комисия и да представя постигнатото до момента.
След като на 17 май изнесохме презентация за постигнатото до тогавашния момент, сега бих искал да се спра на конкретните документи, които нашият отдел разработва, свързани с парламентарното измерение.
В папките пред Вас сме подбрали тези от тях, които касаят двете събития и с водеща Комисия по европейските въпроси, а именно: председателският и пленарният КОСАК. Разбира се, аналогичен набор от документи е създаден и за всяка една от другите интерпарламентарни конференции – интерпарламентарната конференция по обща външна политика и политика за сигурност, и общата политика за сигурност и отбрана; интерпарламентарната конференция по чл. 13, която касае финансовите въпроси; срещата на съвместната група за наблюдение на Европол и срещата на председателите на комисиите по енергетика в ЕС. Информацията, която е на Ваше разположение в папките, ще Ви бъде предоставена и в електронен вид – в първата част са изготвените от нас материали по отношение на председателския КОСАК.
Започваме с резюме, което маркира основните елементи от Конференцията – свързано е с процедурните плавила и начина на нейното протичане. Следва доклад относно съдържателната част на събитието – теми, формат, ключови говорители, начин на протичане. Другият документ е един доклад с подробно описание на организацията и логистиката на срещата, в това число и с добри практики, които биха могли да бъдат приложени в организирането на българското събитие.
И не на последно място са двата сценария, на които ние отделяме доста време – на български и на английски език, които представляват на база на отминали събития, подробно разписани по минути, начина на тяхното протичане спрямо дневния ред, даването на думата, дискусиите, елементи като почивки, снимка, кафе паузи, тъй като според нас информацията, така или иначе, може да бъде взета по различен начин. Обаче сценарият би улеснил в голяма степен водещия на събитието за цялостния начин на протичане. В тези конференции, където участват множество парламентаристи, спазването на времето и съответно на отделните сесии, начинът, по който това се осъществява, е много важно.
По отношение на пленарния КОСАК отново има кратко резюме, което характеризира основните елементи на събитието. Докладът, който описва съдържателната част и организацията на събитието, се базира на опита в няколко предходни председателства - Латвия, Люксембург, Холандия и Словакия. Сценарият отново е на български и на английски език като съществен елемент от него е приемането на заключенията, които после биват изпращани до европейските институции – в рамките на политическия диалог.
Последните документи, които са във Вашата папка, са: таблица с приоритетите на предходни тройни председателства – на български и на английски език, които сме извадили, от една страна, общите приоритети на триото, а от друга – националните приоритети за всяка една от държавите, тъй като за нас е ясно, че дискусията по финализирането на българските приоритети предстои и по този начин бихме искали да подпомогнем с тази информация.
В следващите два документа, които са последни, са темите, които са били обект на обсъждане на председателския и пленарния КОСАК в последните няколко години. Искаме да се даде идея за потенциалните теми в обхвата на конференциите в българското парламентарно измерение, а и да избегнем дублиране, да имаме предвид конкретните формулировки, към които колегите от други държави са се придържали.
Речникът на парламентарното измерение вече се намира в „Издателска дейност“ в Народното събрание. Надяваме се скоро да бъде отпечатан, около 550 страници е, четириезичен – на български, английски, френски и немски език. С него целим основните термини, свързани с работата по европейските въпроси, да бъдат на разположение на експертните екипи към всички комисии, които ще се занимават с интерпарламентарните конференции. Ето тук имаме разпечатани няколко страници, за да добиете визуална представа за неговата визия.
Отделно от това сме създали база данни с контакти на експертно ниво в Европейския парламент и Европейската комисия, а и видео архив с множество конференции от предходни парламентарни измерения, който дава възможност да се придобие нагледна представа от събитието, тъй като няма как да бъдат посетени всичките.
Друг аспект от нашата работа е създаването на архив с информация, който да подпомогне работата на комисиите по някои актуални теми. Сред тях са: „Бяла книга“ за бъдещето на Европа, петте документа за размисъл върху нея, Брекзит, Западни Балкани, Източно партньорство, кохезионна политика, енергиен съюз, миграция, сигурност, Черноморска и Дунавска стратегия и други. Тук се опитваме да систематизираме различни документи, материали, „тинк-танкове“, които са базирани в Брюксел и в България, изказвания на водещи европейски авторитети по темата, актуално развитие на дебата по различните теми.
Отделно направихме анализ на интернет сайтовете на предходни на парламентарното измерение, сред които Латвия, Малта, Словакия и, разбира се, този на Естония – с големи функционалности, с цел да изградим идеен проект за съдържателната част на интернет портала на Българското парламентарното измерение и имаме готовност да захранваме със съдържание сайта му.
С колегите правим анализ на практиката и по време на различни председателства – за организирането на съпътстващите мероприятия към основните. В тях могат да бъдат: публични дискусии, кръгли маси, всякакви форми, на който не само специфичните, строго професионални теми от европейския дневен ред да бъдат обсъдени, а и да се използва възможността ЕС да бъде промотиран, а парламентът във всяка една от държавите е естественият и най-лесен път това да се осъществи.
Трябва да отбележа, че е регулярна комуникацията ни с колегите от Министерството за българското председателство и ще работим в синхрон с тях, както и, разбира се, с нашия постоянен представител в Европейския парламент и с представителя в Секретариата на КОСАК.
След утвърждаването на календара на парламентарното измерение от Председателя на Народното събрание имаме готовност активно да подпомогнем експертните екипи на всяка една от комисиите и да се заемем с изготвянето на Проекти на програмите, покани към говорителите, работа по отделните теми в рамките на конференциите, и немалкия обем документи, които ще бъдат свързани с тяхното успешно провеждане. На Ваше разположение сме и Ви благодарим за вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Ламбев.
Не само от обема, но и от информацията в доклада си личи, че сериозно сте подходили към работата и към подготовката. Аз даже бих препоръчал подобна среща да направите и с останалите комисии, които имат инициатива в рамките на председателството.
По отношение на календара даже си мисля, че има смисъл. Сега, до края на юли – едва ли, но може би в началото на есенната сесия даже самият парламент ще вземе решение по календара, като направи една обща декларация, в която всички политически сили – вярвам в това, ще изразят добра воля по отношение на предстоящото председателство, а пък формално, вероятно на едно съвместно заседание на Комисията по европейски въпроси и външна политика, би могло – това ще го уточним как да стане, преди това някой да внесе този текст.
Исках да Ви споделя също, че не знам дали бяхте тук, господин Ламбев, но, когато изслушвахме министър Лиляна Павлова, зададох въпроса дали ще имаме все пак лице за контакт – между българския парламент и съответното министерство, човек, който не само на политическо равнище – разбирам, че това ще бъде Моника Панайотова, но чисто административно да отговаря за комуникацията, защото разбирам, че в предишни периоди е имало известни проблеми, а затова Вие самите, и въобще парламента, към кого точно да се насочва. Надявам се това да е така, за да сме сигурни, че ще има добра комуникация на административно равнище.
Бих задал един въпрос и, разбира се, колегите също могат да зададат съответните въпроси. Но от гледна точка на съдържанието, или иначе казано, на дневния ред на срещите, които предстоят, според практиката, която Вие добре сте проучили – кога е моментът, в който ние трябва вече да имаме известна яснота, не само за нашата комисия, разбира се, но по принцип и за останалите комисии, които имат инициативи?
Все пак кога ние трябва да имаме ориентировъчна яснота какви ще бъдат темите за дискусия, за да може съответно да се помисли и за това кои гости ще поканим за тези срещи? Защото винаги е добре и едно мероприятие ще има по-голяма тежест вероятно за пред българското общество и пред гражданите, ако присъства комисар, ако се включат говорители, които са интересни, а пък за да стане това ние трябва да знаем темите и да ги поканим по-отрано. Това е моята логика. Та от тази гледна точка времевия график – как бихте го описали? Благодаря.
МЛАДЕН ЛАМБЕВ: Благодаря.
Наистина, проучвайки практиката с колегите от предходните председателства, стана ясно, че нито прекалено рано, нито прекалено близко до събитието е добре да бъдат отправени тези покани и да бъдат обявени темите. Това е така най-вече поради различните ангажименти на съответните ключови говорители, които, ако бъде подходено към тях една година преди събитието, очевидно няма да имат възможност да фиксират в своя график нашето събитие, нито пък в последния момент.
Оптималното, което е на база на опита на Словакия, Люксембург, Холандия, Малта, е между два до три месеца преди датата на всяка една от конференциите вече е добре да има яснота.
По отношение на КОСАК, тъй като една от планираните визити на експертно ниво, а именно тази на Секретариата на КОСАК се случва около месец преди началото на съответното председателство, където вече се разглежда Проекта за програма за първото събитие и се коментират и темите за пленарния КОСАК, които, разбира се, са повече и на които нивото е по-високо.
Реалистично е от септември – октомври, за всяко едно от събитията, които наближават в календара, постепенно да се свържем като разчитаме на подкрепа от колегите от Дирекцията за връзка с националните парламенти в Европейския парламент, първо, на експертно ниво да ни насочат към съответните лица за контакт и да направим запитване за възможността на съответните ключови говорители да дойдат. Разбира се, стигайки се до официалната покана на политическо ниво, това да е кажи-речи уредено предварително. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
На пръв поглед това изглежда технология, но, ако не се направи навреме и както трябва, може да провали политическата страна на събитието.
Аз смятам, че ние ще започнем първите обсъждания в нашата Комисия за възможните теми, особено за първата среща на председателите тук, в София, максимално рано и, разбира се, темите ще бъдат определени с решение на цялата Комисия. Вече знам, че трябва да се съгласува и с останалите две страни в Тройката, а в нашия случай ще бъдат Естония и Австрия.
Колеги, някакви други въпроси?
Ако няма, да Ви благодаря и да Ви помоля да останете още малко, за да изчерпим точка четвърта от дневния ни ред, която е:
РАЗНИ.
Само искам да напомня на колегите, че утре, от 15.00 ч., в зала „Изток“, в сградата на Народното събрание ще се проведе извънредно съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по образованието и науката във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014 – 2020“, и ще присъства Министърът на образованието. Това е една от програмите, които срещат най-сериозни трудности и искахме на този по-ранен етап да чуем министъра с какви проблеми се сблъсква и какво евентуално ние бихме могли да направим – като Народно събрание и съответно комисии, за да съдействаме. Смятам, че е важно и ще Ви помоля по възможност да участвате в това заседание.
След това в петък, от 11,30 ч., в зала „Изток“, пак в сградата на Народното събрание ще се проведе среща на нашата Комисия, Комисията по отбрана и Комисията по икономическа политика и туризъм с Юрки Катайнен, който е заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ по въпросите за работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността.
Мисля, че ще бъде интересна среща. Аз наскоро се пошегувах, че комисарите започнаха да идват по-често в нашия парламент от министрите, но това само показва, че председателството наближава и по този начин европейските въпроси стават все по-важни и за нашия парламент.
Нещо друго в точка „Разни“, колеги?
Ако няма, благодаря Ви за участието в Комисията и до утре. С това нашето заседание приключва.
(Закрито в 16,23 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин
Стенограф:
Мария Петрова
