1. Изслушване на г-н Томислав Дончев, заместник министър-председател във връзка с дебата за бъдещето на Кохезионната политика след 2020 г.

2. Разни

---

ПРОТОКОЛ
№ 12

На 26 юли 2017 г., сряда, от 15, 30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на господин Томислав Дончев – заместник министър-председател във връзка с дебата за бъдещето на Кохезионната политика след 2020 г.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове господин Кристиан Вигенин.
* * *
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаеми колеги, имаме кворум, може да започнем нашата работа.
Първо, по дневния ред предлагам:
1. Изслушване на господин Томислав Дончев, заместник министър-председател във връзка с дебата за бъдещето на Кохезионната политика след 2020 г.
2. Разни.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Наш гост, разбира се, е Томислав Дончев – зам. министър- председател и Иван Иванов – директор Дирекция „Централно координационно звено“ към администрацията на Министерския съвет.
Заповядайте, господин Дончев.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Преди да започна, да ме ориентирате не като съдържание какво се очаква да кажа, а в какви времеви рамки да се вместя.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Разбира се, за нас е важно да се фокусирате върху важните неща, независимо от времевата рамка. Присъствието на господин Иван Иванов донякъде очертава и евентуално да поговорим малко и за сегашната ситуация с поглед към бъдещето.
Искам да уточня, че нашата Комисия ще обърне специално внимание на въпросите за кохезионната политика и всъщност днешната ни дискусия, която е финал за работата на Комисията преди лятната почивка, цели да започне тази дискусия. Наесен ще я направи по-широка, с повече участници, за да може, доколкото това ще бъде един от приоритетите и на българското председателство, да започнем по-сериозна подготовка в самия парламент по тези въпроси.
На чиста дъска започва дискусията в нашата Комисия и имате пълната свобода да ни информирате за всичко, което смятате, че е важно.
Заповядайте.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Ще си позволя да направя стратегически прочит на ситуацията, ангажирайки се с прогноза в каква посока ще вървят нещата на европейско ниво, минавайки през това какви са позициите, разбира се, това не е формално, защото все още не сме били в ситуация да изготвяме официални национални позиции на България по всяка от темите. Ще приключа с кратък преглед на ситуацията, свързана с изпълнението на всички финансови инструменти към момента, без претенция да обхвана всичко, което би било в интереса на народните представители, оставяйки време за въпроси.
Когато коментираме дебата за бъдещето на кохезионната политика, е редно да отбележим, че той не е започнал. В този смисъл разговорът тук се води в подходящо време, защото каква полза от разговор при стартирал вече дебат и до голяма степен изчистена национална позиция? Не за да се чувствам комфортно във Вашата компания, приветствам инициативата Ви Комисията и парламентът да бъдат по-ангажирани в този дебат не за друго, на нас не просто ни трябва решение, което да се случи в режим на обществено спокойствие – нямаме нужда от това. По скоро имаме нужда от решение, което в максимална степен е обект на максимален обществен и политически консенсус, доколкото говорим за периода от 2027 г. Първостепенен приоритет е всичко, което бъде формулирано и фиксирано като национална цел да не се налага да бъде подменяно в годините в резултат на бурната политическа конюнктура в България.
Ще ми позволите оценка, като човек, пряко ангажиран с преговорите в периода 2012 – 2013 г. Не съм имал опит в други преговори преди това, но според всички колеги, участвали в преговорите тогава, това са били най-трудните, най-тежките преговори, най-късно завършилите, с първия бюджет на Европейския съюз, който е по-малък от предишния. Това се считаше за исторически момент в лошия смисъл на думата. Само за илюстрация, финалът на преговорите беше безумни 36 часа, което е по-скоро необичаен формат. Казвам това, за да направя оценката, че този път очакванията ми са преговорите да са още по-трудни.
Ако предишния път преговорите се случваха малко или много в светлината на бюджетната и на дълговата криза, този път кумулацията на кризи ще бъде още по-осезаема – последици от мигрантската криза, Брекзит, като голямата тема в известна степен е концептуална неяснота какво точно се случва в Европа и как си представяме Европейския съюз. Всъщност, за да водим дебата с необходимото качество, няма как да разсъждаваме за бъдещето на кохезионната политика отвъд дебата за бъдещето на Многогодишната финансова рамка. Дебатът за бъдещето на Многогодишната финансова рамка няма как да бъде мислен отвъд визията изобщо какво се случва със Съюза като такъв.
В коментара ми след малко, свързан с различните версии и по информация, която добиваме по официални или по кулоарни способи, ще разберете защо твърдя това.
За мен най-големият проблем е, че в допълнение към всички усложнения, които коментирах, че този път няма дори опит кохезионната политика да бъде базирана на ясен стратегически документ на европейско ниво. Каквито и дефицити, каквито и коментари да имаше предишния път, там поне беше ясно и систематично изчистено, че основният инструмент за изпълнението на Стратегията „Европа 2020“ е кохезионната политика. Този път подобен документ нямаме, което в известна степен за мен е обезпокоително, защото съм научен, че пари се харчат в името на цел, в името на приоритет. Не можем да разсъждаваме за финансирането като на исторически принцип и нито така наречените „страни бенефициенти“, нито страните „донори“ имат аргумент да искат от гражданите си продължаването на финансиране, най-малкото на исторически принцип.
Това, което е сигурно, от всички разговори с колеги, че промени ще има. Спектърът от промени е много голям, като мога да започна да коментирам малките и стигайки до големите промени, разбира се, това са сценарии и няма никаква гаранция, че всеки от тях ще се материализира.
По линия на малките промени неща, които са малко или много технически, мога да спомена, че се коментира връщането на правилото N+2. В предишния програмен период, в по-голямата му част, беше N+2+3, сега е N+3. Предвижда се връщането на правилото N+2, което предполага по-ускорен темп на финансово изпълнение. Има коментари каква трябва да бъде продължителността на програмния период: пет или седем години. Тези теми са малко или много технически, те не предизвикват кой знае каква почуда и в никаква степен не са изненада и нямат драматичен ефект по отношение на това, което би се случило в Европа изобщо и в частност в България.
Започвам с темите, които са от по-съществено значение.
На първо място, тема, която се лансира за първи път на един съвет, фокусиран върху кохезионната политика, е така нареченият „диференциран подход“ при контрола. Просто казано: държавите, одитирането, проверяването на всички извършвани разходи да се извършва с интензивност, базирана на риска. Това теоретично като подход би могло да се приеме. Въпросът, който за мен остава неизчистен, е кой е индикаторът, с който изчисляваме риска? Ако това е нивото грешки, България няма нищо против такъв подход, защото това означава, че ние ще бъдем по-малко контролирани, отколкото сега. Не че има нещо лошо в контрола, но все пак той е административна тежест, да не го забравяме.
По-големият въпрос е, че много от представителите на различни държави членки коментират индикатори, които в никакъв случай не са обективни, като например перцепцията за корупция. Тя е важен индикатор, но перцепцията за корупция в никакъв случай не е обективен индикатор, това е перцепция. За нас контролът никога не е бил проблем. Коментирам го само от гледна точка на това, че контролите понякога са с такава интензивност и консумират такова време на администрацията, че реално отнемат част от времето, в което могат да се изпълняват проектите. Личната ми прогноза е, че една система за диференциран контрол има шансове да стане факт в законодателния пакет в следващия програмен пакет по простата причина, че политически е много добре продаваема, абсолютно откровен съм, в държавите, които са нетни донори. Аргументът на наш колега, нетен донор, е, че неговите граждани, тук сме много по-добри като администрацията, ще се контролираме по-малко, а в страните, които получават средства, много повече от тези, които дават, тоест нетни бенефициенти, контролът ще е много по-сериозен. Трябва да си признаем, че този аргумент работи. В този смисъл се очаква да е една от тезите, за които настояват нетните донори.
Стигаме до по-съществени неща, които имат вече преки икономически и политически измерения: как изглежда тематичната концентрация? Добре знаете, че част от реформата в кохезионната политика за текущия програмен период беше създаването на изисквания за тематична концентрация, което да гарантира по-голяма координация между държавите членки, списък от общи европейски цели, за които се разходват средствата. Ние винаги приветстваме такъв подход.
Моето очакване е, че това ще продължи, естествено, отворена тема е върху колко цели фокусираме тематичната концентрация? Каква е системата на отчитане? Каква е системата на контрол и най-вече концептуалният въпрос, който повдигнах в началото: с какво са свързани тези цели?
Много сериозен разговор, по-скоро неформален към момента е обвързването на цялата кохезионна политика с икономическото управление, тоест напълно възможно е да видим обвързване на плащанията, целеполагането, тоест какви проекти, какви сфери се реализират, да бъде базирана на специалните препоръки за всяка от европейските държави. Това не би било основен проблем и не би било особено предизвикателство, но като възможен сценарий представлява префокусиране по-скоро върху икономическите предизвикателства и по-малко – свързани примерно със свързаност.
Стигаме до най-важната част от разговора: тип разходи, допустимост на разходите, която в никаква степен не е различна от въпроса, който коментирах преди малко – какви са целите? За никого няма да бъде изненада – коментира се през последните три години дори в рамките на този програмен период, разширяване на кръга допустими дейности с оглед адресирани рискове, свързани с мигрантския натиск или със сигурността. Това не би било изненада по никакъв начин и очаквам това да бъде факт.
Признавам си, в някаква степен е изненада. Коментарите, които се правят или за предложения не е коректно да се говори, доколкото не съм го видял писмено като документ, но това се коментира, е използването на кохезионната политика като инструмент за превъоръжаване, буквално отваряне на възможността да се купува военна техника и въоръжение. Това не е нещо ново като подход. Това, което в годините назад винаги е предизвиквало доза съпротива от моя страна, е, че кохезионната политика исторически си има цели, има си причини и че ние може би правим добре като реагираме на конюнктурни нужди, но всъщност всяка реакция на конюнктурна нужда – било мигрантския натиск, било необходимостта от по-интензивно военно сътрудничество ерозира изначалната цел на кохезионната политика. Мога да го коментирам в детайли след малко.
Голямата тема е отношенията „финансови инструменти и традиционно грантово финансиране. Очакванията преди година и половина бяха, ако към момента примерно средно за България делът на финансовите инструменти спрямо грантовото финансиране, е примерно 10:90, в рамките на следващия програмен период този дял да бъде по-висок. Има известно обуздаване на ентусиазма през последната година. При всички случаи делът ще бъде по-висок, но не очаквам примерно да бъде 40% или 50%, както коментират някои.
Има известно отрезвяване от първоначалния хиперентусиазъм, свързан с финансовите инструменти. Да не забравяме, че както трябва да бъдем крайно внимателни да финансираме с безвъзмездно финансиране само това, което не може да бъде финансирано по друг начин – много държа примерно проектите, които съфинансират предприятия, да не бъдат финансирани чрез обичаен кредит. В същото време е и нелепо да твърдим, че на база финансови инструменти ние можем да финансираме дейности, които нямат потенциал да генерират приходи в бъдеще и това все повече се осъзнава. Очаквам да има известно отрезвяване на база хиперентусиазъм, който беше генериран преди година и половина. Не мога да се обвържа с числа като дял, бюджет. Ако ме бяхте питали преди година и половина, щях да Ви кажа, че напълно възможно е да бъде една четвърт. Сега ми е трудно да направя подобна прогноза, доколкото дебатът, така да го наречем, е в изключително ранна фаза.
Стигаме до размера на бюджета. Има, не бих казал, консенсус, но единство в очакванията, че бюджетът ще бъде по-малък отколкото предишния, тоест ще се продължи тенденцията от този програмен период. Неведнъж съм разговарял, включително и с комисар Йотингер. Той изтъква всички аргументи за това. От една страна, Брекзит, в крайна сметка Великобритания е донор, тя и получава, но средствата, които дава, са много повече от тези, които получава, тоест отваря се дупка в бюджета.
Втората голяма причина е необходимостта от така наречените „нови или други разходи“. Напълно е нормално. Комисията иска да реагира на кризите, които имаме в момента. Някои от допълнителните разходи се правят и в България, свързани с по-добра защита на външната граница на Европейския съюз или справяне с мигрантската криза. Няма как, когато, от една страна, имаме нов разход, от друга страна, имаме по-малко приходи и някой да очаква бюджетът да бъде по-голям.
По отношение на това как това ще се отрази на България? Абсолютно рано е да бъде правен адекватен коментар. Само да напомня за някои от колегите, които не са запознати – бюджетът за отделна страна не се базира на двустранни преговори, тоест не си представяйте, че примерно български екип сяда с двама комисари и започваме да спорим какъв да е бюджетът за България. Той се определя по формула, която е валидна за всички държави. Разбира се, спорът към последните шест месеца, казано на професионален език, е къде колко да е чувствителна формулата и как тя се прилага по отношение на всяка отделна държава.
Грешното според мен в този подход е, че формулата исторически експонира Джи Ди Пи-то, тоест в крайна сметка това, което получава държавата, е функция на брутния вътрешен продукт. От една страна, това е правилно, от друга, е абсолютно неправилно, защото това е против логиката на кохезията като цяло – не говорим за сближаване. Исторически този подход се е наложил, като, разбира се, няма да влизаме в аритметични обяснения, за да не се получава, че формулата има дивиация, тоест една държава получава много малко, или друга държава получава много. Има две така наречени „предпазни мрежи“ – долна и горна, която не позволява финансирането за една държава да стане свръхголямо, за друга – свръхмалко.
На пръв поглед всичко това изглежда като нормална ситуация преди началото на преговорния процес. Тук има две много важни променливи, които държа да споделя с многоуважаваната Комисия.
Първата, ситуацията от гледна точка на типичното разделение – това не е война, това са групи за преговори тоест „приятелите на кохезионната политика“ и „приятелите на по-доброто харчене“, тоест нетните донори, което до голяма степен структурираше дебата преди. Този път очаквам линиите на разделение да бъдат малко повече, имайки предвид и малко по-евроскептичната позиция на някои държави от Централна и Източна Европа. Това структурно би направило дебата различен – първо.
Второ, това няма да го намерите написано в документ, но това в прав текст се говори: фокусиране на истинската кохезионна политика в рамките на еврозоната. Еврозоната, както казват, също има нужда от сближаване вътре в себе си. Специални пакети за държавите, които са извън еврозоната.
Държа да направя много детайлен анализ на тази възможна опция, защото това е подготовка евентуално за национална позиция. Знаете, че позицията на правителството, надявам се, до голяма степен и на парламента е, че България не може да има дебат за скоростта, но в крайна сметка трябва да върви към интеграция в еврозоната. Това не променя картината, защото всички знаем, че това е процес, който нито може да започне, нито може да приключи в рамките на една година. Иронията в конкретната ситуация е, че един подобен подход като обем пари може да се окаже изгоден за България. Веднага ще обясня защо. Ако говорим за специални пакети, базирани на нуждите на страните, предвид географското положение на страната, предвид ролята на България като един от гейт-овете на Европа по отношение на Близкия изток, по отношение на Азия, има много аргументи защо не би трябвало да бъдем третирани различно или специално? Защото имаме повече нужди, отколкото имат други държави. Тоест това като финансово изражение не означава обезателно по-малко пари, напротив, би могло да означава повече. За мен подобен подход е грешен, защото той засилва в крайна сметка процесите на дезинтеграция в Европа и окончателно я разделя на ядро и периферия – икономическо и политическо. Подобен подход не е приемлив най-малкото по отношение на държави, които имат ясна позиция, че желаят да бъдат интегрирани в еврозоната. Само напомням, че има държави, които не искат. Това е част от националната им позиция.
За да не бъда излишно многословен и да не Ви отегчавам, ще дам възможност разговорът да се адаптира около въпросите, които ще ми зададете, като тактика на водене на разговорите, като политическо позициониране. Всеки опит да твърдим: ние сме относително нова държава - членка, ние сме влезли като най-бедната и продължаваме да бъдем, дайте ни пари, подобен подход не работи. Подобен подход не работи за зло или за добро!
Също така един аргумент, който преди години съм се опитвал да ползвам – работеше преди кризата с Гърция, другите исторически са получавали, някои са имали възможност десетилетия да се ползват от кохезионната политика и ние трябва да имаме същото право – и този аргумент не работи! От морална гледна точка може да има стойност, от прагматична – няма стойност. След дълговата криза и Гърция всичко е променено. Трябват ни други аргументи.
Аргументът, че имаме нужди, свързани със свързаността, тоест че мрежата от европейски транспортни коридори в България е недоизградена – това е аргумент. Това е общоевропейски аргумент. Че имаме допълнителни нужди, свързани с изпълнението на ангажиментите ни в сектор „Води“ и всичките му измерения – и питейни, и отпадъчни води, това може да служи като аргумент. Естествено, за мен най-силният аргумент е самият фундамент на кохезионната политика, който, за съжаление, единодушно в проява на някаква колективна амнезия, като правило никой не се сеща за него.
Основата на кохезионната политика не е солидарността. Основанията й са икономически, те не са морални обезателно. Основата на кохезионната политика са дефектите на общия пазар и опасността, обединявайки по-голям и по-малък пазар, по-малкият пазар да бъде подложен на силен конкурентен натиск от по-големия и да страда от това, включително и от свободното движение на хора. Давам Ви аргумент, където България пострада много. Тя загуби голяма част от най-квалифицираните си кадри, това също е част от общия пазар. Затова по-богатите трябва да отделят пари не да помагат, да инвестират въпросната държава, за да се премахнат така наречените структурни предпоставки тя да бъде по-периферна и по-бедна. Това е основата на кохезионната политика, не нечий морален ангажимент, не благотворителността. Опитвам се да припомням това при всеки удобен повод, защото това е добра рационална основа на дебата. Не, дайте ни пари, защото давате на другите или защото сте давали, или защото имаме нужда. Нуждата, между другото, за зло или за добро не е най-силният аргумент в последно време.
Няколко думи за ситуацията към момента. Добрата новина от изминалите дни и седмици е, че успяхме да затворим и да докладваме всички предварителни условия. Това се случи преди малко повече от две седмици. Може би не е добър знак, че работата тече до последния възможен момент, но успяхме да го направим. Повечето от тях така или иначе са отчетени от Комисията като затворени, така че се надявам това да не бъде тема. Прилагането на всичко, което е под формата на закон и стратегия, ще се следи оттук нататък.
Като изпълнение, тук не говоря обезателно за финансово изпълнение, ще стигна и до него, считам, че най-после след малко повече от осем или девет години усилия днес сме положили фундамента на водната реформа, което е далеч от бюрократичното усилие някой да напише една стратегия или промени в закона. Водната реформа или по-скоро затрудненията, свързани с водната реформа, са част от причините за бавното изпълнение на Програмата „Околна среда“. Считам, че хоризонтът ни оттук нататък е чист и би следвало да се върви с по-ускорени темпове.
Като финансово изпълнение данните са публично достъпни, те дори не се актуализират, те са в реално време, може да следите изпълнението на всеки от инструментите.
В сравнение с предишния програмен период същата референтна дата показа, че се движим значително по-добре, пъти по-добре, когато говорим за договарянето и значимо по-добре, когато говорим за плащанията.
Анализът или сравнението с другите държави членки показва, че сме в средата, поне последната справка, която гледах, бяхме точно между Германия и Ирландия, което показва, че резултатите са по-скоро удовлетворяващи. Това, което ме притеснява, са дисбалансите между оперативните програми. То е обяснение, разбира се, но от гледна точка на паричните потоци не е най-доброто. Имате финансови инструменти, където темпо на брутни плащания, извършени в страната почти 17%, ако коментираме човешки ресурси – 16,71%, 17,7 – ако коментираме ОПИК и в същото време програми с плащания от 3-4%. Да, колеги, големи са различията. Не можем да сравняваме една инфраструктурна програма, където подготовката само на дадена инвестиция отнема понякога три или четири години, с проект, финансиран от Европейския социален фонд, където планирането, изпълнението и отчитането може да се случи в рамките на година. Разбира се, допълнителен аргумент е, че в някои от случаите, коментирам Оперативна програма „Околна среда“, коментирам „Добро управление“, забавянето на финансовото изпълнение се дължи на необходимостта да се проведат преди това реформи.
Конкретният случай с Оперативна програма „Околна среда“ е водната реформа с добро управление, съдебната реформата и реформата в администрацията.
И в единия, и в другия случай считам, че хоризонтът е чист и оттук нататък би следвало да имаме ускоряване на плащанията по въпросните програми.
Със сигурност изпуснах нещо, но пък се опитах да бъда стегнат и консистентен. С готовност ще отговоря на всички въпроси, които ми зададете. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Дончев.
Уважаеми колеги, имате ли въпроси към господин Дончев.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, господин Иванов, уважаеми колеги! Слушах Ви внимателно, разбира се, опитахте да се бъдете максимално подробен. Това е тема, която в половин час не можем да изчерпаме, тъй като въпросите са доста..
Въпросът ми конкретно. Вие сте го дискутирали няколко пъти, но има вероятност началото на обсъждането на Многогодишната финансова рамка да съвпадне с началото на нашето председателство. Както виждате, ролята на нашата страна в този процес – какви резултати евентуално бихме могли да постигнем с нашето участие ако имаме възможност по някакъв начин да влияем на този процес, разбира се.
В контекста на дебата за развитието на Европейския съюз и в хода на председателството, и като страна членка дали не е необходимо да разработим визия, стратегия за развитието на България след 2020 г. Да бъдат дефинирани някакви национални цели, секторни политики, политики на развитие и неразривно свързани с политиките и реформите, които се очаква да се реализират на европейско ниво, тоест да бъдем част от тази политика, която Вие коментирахте като бъдеще на Европейския съюз. Именно диалогът между защитниците на двете тези – на кохезия, или на по-силно налагане на така наречените „финансови инструменти“ за страните членки. Все пак България трябва да намери своето място в целия този процес, още повече че темата, която е актуална в последно време, е изказването на Юнкер за Европа на няколко скорости. Трябва да видим на каква скорост се движим, изобщо каква ще бъде съдбата на България в следващите години, след 2020 г. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Господин Иванов, предлагам да караме на въпроси и отговори, за да не се натрупват и да не се окаже, че се дублират.
Заповядайте, господин Дончев, по този въпрос.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Първо, позволявам си да напомня, че председателството не е моментът, когато всяка от държавите членки е времето да си защити националния интерес, имайки възможност да бъде в рамките на председателство. По-скоро въпросът е: как България ще се справи с финото моделиране на някои от темите, които ще попаднат в рамките на председателството?
Нямам право на друг отговор, в смисъл няма какво друго различно да Ви кажа.
Дебатът нито за Многогодишната финансова рамка, нито за кохезионната политика ще завърши в рамките на нашето председателство. В най-добрия случай той ще започне тогава. Очаква се тогава примерно да бъдат публикувани първите документи, свързани с визията най-малкото на Комисията как ще изглежда Многогодишна финансова рамка и кохезионната политика.
Тук според мен въпросът е да бъдем максимално умни и аргументирани – коментирах го преди малко. В смисъл ние сме кохезионна държава, в същото време имаме председателство, виждате ли, това е аргумент да се борим за по-голям бюджет. Това е типична, извинявам се за битовия израз, новобранска грешка. Всички останали държави членки са виждали куп държави как по време на първото председателство, лишени от всякакъв финес, се опитват да отиграят някоя национална кауза. Обикновено към такъв подход има алергия. Нещата се правят с финес. Самият факт, че тук идват правителства или представители на Комисията, могат да чуят повече български представители, да видят даден проблем или дадена възможност, не е малко. И ако ние бъдем достатъчно умни и достатъчно добре организирани, може да се възползваме от това.
Уважаеми господин Иванов, не е едно и също да четеш за даден проблем в някой доклад. Съвсем друго е да го видиш с очите си. Тогава вероятността да го разпознаеш като проблем или да го разпознаеш като възможност е много по-голяма. Трябва да бъдем достатъчно адекватни, мисля, че сме понатрупали опит, да играем тази игра в най-добрия смисъл на думата, по най-добрия начин.
По отношение на това дали България има нужда да разработи някакъв документ, който да бъде основа и за преговорите, и за програмирането след това? – Категорично, да! Отговарям така не защото сте ме питали, този въпрос го обмислям през последните няколко месеца. Трябва да бягаме, уважаеми дами и господа народни представители, от две неща, които са историческа патология при разработването на всякакви подобни документи.
Първо, документът да бъде написан от чиновници. Нищо лошо не искам да кажа за администрацията, в нея има чудесни експерти, но когато един документ е писан от чиновници, в него няма политически решения. Не може всичко да ти е приоритет. Нямаш нито ресурс, нито време да изпълниш всичко. От двадесет неща пет може да са ти приоритет. Всичките документи или голяма част от документите – исторически, вътре е изредено всичко, каквото бихме пожелали да се случи. Те са регистър на бляновете. Няма как реалистично да бъдат финансирани и изпълнени всички, най-малкото за времето, което е в обхвата на въпросния документ. Това е първият риск, от който искам да избягам. Разбира се, че по такъв подобен документ ще работят много експерти от всички администрации, но той трябва да е скрепен с политическа воля.
Вторият риск, от който искам да избягаме, е документът да отразява някаква мимолетна политическа конюнктура. Вярвам, че ще се съгласите, няма да е първият текст в документ, който е писан и някой, който не го е променил радикално или поне много сериозно след две или три години.
Това, което мисля в момента, е каква е чисто политическата технология за търсене на консенсус по отношение на подобен документ. „България 2030“ например е хоризонт 10 години напред. Четири или пет неща, които да са обект на безпрекословен политически консенсус. Каквато и политическа констелация да има в момента, какъвто и да е моделът на управлението – ляв, десен и какъвто да е друг, те да не бъдат подлагани на съмнения, защото сме решили, че това са дългосрочните приоритети, в които трябва да се инвестира – сигурност, икономическо развитие, балансиране на регионалните различия в страната, догонващо икономическо развитие на районите, които имат пет или шест пъти по-лош брутен вътрешен продукт на глава от населението от София. Пет или шест такива теми.
Мисля, че всички би трябвало да сме натрупали политическа зрелост да се опитаме да извървим подобен път. Няма нужда документът да е 250 страници.
Един документ, ако е 250 страници, означава, че много хора са работили по писането, но много малко хора го четат. И обикновено, когато някой го чете, се губи в числата или в безкрайните таблици. В документа трябва да има политически тези, по възможност безспорни или много малко спорни.
Европа на няколко скорости. Само да си позволя да Ви коригирам в някаква степен, това не е предложение на господин Юнкер, в смисъл Европа да е на няколко скорости. Това са описания на сценариите, които могат да се реализират в Европа и Комисията абсолютно честно е описала макро-сценариите, каквито се коментират. Те се коментират и в държавите членки, коментират се и в кулоарите на европейските институции. Сценариите са пет, но ние можем да ги коментираме като два – повече или по-малко Европа.
Тук има нюанс, който е изключително важен! Ако говорим за разделянето на радикалното или относителното разделяне на Европа на ядро и периферия – и икономически, и политически, ключовият момент е волята на съответната държава членка. Ще поясня. Мога да приема подхода някой да не иска да бъде интегриран в икономическото или в политическото ядро. Някой да поиска да стои малко по-встрани. Примерно Дания има малко по-различни виждания. Ние няма как да накараме насила народа на Дания да прави нещо, което той не иска. Ако това е базирано на волята на отделната държава, аз бих го приел. Не е добре за Европа, категоричен съм, но бих го приел.
Това, което категорично не може да се приеме, някои държави, ядро от държави, да решават къде е мястото на някоя друга. В този смисъл, ако България иска да е част от ядрото, тя трябва да стане част от ядрото, разбира се, покривайки всички технически критерии. Тук политически резерви няма как да се появяват, това не е тема, това е против замисъла на Европа. Естествено, за да направя дългия разговор кратък, според мен не е само в интерес на България, а и в интерес на Европа е да е по-интегрирана.
Тъжното в този разговор – ако ми позволите, господин Председател, да изразходя още една минута – е, че няма нито един технически и икономически аргумент, че и общият пазар, и Европа, като конструкция, каквато познаваме, прави някого по-беден или прави някой малко по несигурен, или го кара да живее по-лошо. Няма нито един аргумент. Нито един аргумент!
Естествено, в крайна сметка икономическите аргументи са едно, настроенията в държавите членки са нещо съвсем друго. Не винаги има пряко връзка между едното и другото.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Дончев.
Господин Петров, заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин Дончев, искам да използвам и присъствието на господин Иван Иванов, за да Ви задам един въпрос и след това още един.
Първо, въпросът за Оперативна програма „Наука и иновации“. Според мен там нещата стоят доста драматично. На срещата с ръководството на Министерството за пореден път се уверих, съм сигурен, че винаги е било така, че не може хора, които се занимават с образование, да започнат да се занимават и с инвестиции. В това отношение трябва от централно ниво, от централното звено и от Ваше лице час по-скоро да бъдат акредитирани специалисти, които знаят какво е „задание за проектиране“, какво е „предпроектно проучване“, „технико икономически доклад“. Инженери, които наистина да направят съответната структура отделно от това Министерство, за да започне да работи, иначе наистина нещата са много трагични.
Вторият ми въпрос е свързан с опита, който направихме с приемането на Закона за еврофондовете и да направим опит, защото трябва да стане така, той да включи в обсега си някои от активностите, свързани със сферата на селското стопанство.
Отделно с Вас може би ще трябва да се дискутира. Имам вече предварителни разговори – дали не е възможно, виждам, че от Министерството правят опити една мярка, която е за стартиране на малки бизнеси, да видят какво ще стане и я пускат да мине.
Дали не е възможно да помислим, защото най лесно е да започнем да ремонтираме закон, не е ли възможно да се направи отделен закон, който да регламентира само Програмата за развитие на селските райони, предвид нейната сложност, невъзможността системата ИСАК да се препокрие изцяло с ИСУН, защото иначе рискуваме да Ви засипват непрекъснато с въпроси, непрекъснато с едни преговори-разговори и да се мъчим да вкараме това общо-взето различно поле и то много сложно, в настоящия Закон? Наистина ще се получи голямо напрежение, ако започнем да вкарваме селските райони и техните програми, които са обратни на оперативните програми в някои случаи като философия, да се подчиняват на същите правила. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
Само, ако ми позволите като продължение на последния въпрос на господин Петров, зная, че всъщност е започнал процесът на интегриране на програмата за селските райони в ИСУН. Как върви според Вас този процес и кога можем да очакваме да заработи, реално?
Заповядайте, господин Дончев.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Първият въпрос беше свързан Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Вероятно няма да е нова информация. Проблемите в тази Програма са до голяма степен предизвестени. Аз си спомням коментара от преди четири години, когато се водеха разговорите с всички представители на академичните среди. Тогава казах, че по принцип приветствам подхода те да имат финансов инструмент, който е във ведомственото министерство, който много по-пряко може да финансира техни дейности, но да си дадат сметка, че управляващ орган функционира и се създава поне четири-пет години. Тогава направих лошата прогноза, че най-новата програма ще стартира най бавно. За съжаление, прогнозата ми се оказа права! Капацитет се създава трудно, където не го е имало преди това. Плюс други проблеми, разбира се. Част от тях – структурни, и те не са нови сами по себе си. Няма как да се изненадваме от реакцията на Европейската комисия, която има претенции, че в рамките на едно ведомство финансиращият орган, тоест управляващи органи, в рамките на същото ведомство имаме звена, които са бенефициенти.
Това само по себе си не би било проблем, ако имаше аргументи, че примерно управляващият орган е абсолютно структурно независим. За съжаление, в предишни периоди съвсем конкретно говоря, миналата година не бяха давани аргументи в тази посока. Имам предвид, когато едно и също лице е и ръководител на управляващия орган, и глава на администрацията, напълно е нормално Европейската комисия да пита как е гарантирана независимостта при харчене на парите. Аз винаги съм бил против и съм информирал даже всички министри, че министър – ръководител на управляващ орган, не е добра практика. Ръководител на управляващ орган е висша професионална позиция. Пък и имаме много подготвени министри, но в повечето случаи не мисля, че могат да отговорят на въпроси на одиторите при системен одит и как са изградени системите за контрол, как работят и така нататък.
По-същественият въпрос е, как да се излезе от тази ситуация. Предложението на Комисията е за извеждане на управляващия орган в независима агенция извън Министерството, което конюнктурно би следвало да го приемем. Конюнктурно казвам. Защото добрата кройка е, силен управляващ орган в Министерството, където се правят политиките. Съзнавам добре, че в момента имаме малко аргументи за противното, така че това упражнения ще трябва да го извършим. Добрата новина е, че там най-после има директор, който да изпълнява функциите на ръководител на управляващия орган. Тук голямата тема е бързо приключване на оценката на проекти, специално по ос 1, за да се редуцира генерираното забавяне.
Темата „Програма за развитие на селските райони“, ИСУН, оперативни програми. Редно е да отбележим, че между кохезионната политика и Общата селскостопанска политика има разлики на европейско ниво. Те не само са в различни структурни звена на Комисията, различни дирекции, но и се регулират от различни регламенти. Въпреки това, в крайна сметка те са част от общата стратегическа рамка, а пък и политиката на правителството е да търсим максимална интеграция между едните и другите инструменти.
Не мога да приема, че пречиствателно съоръжение, финансирано от Оперативна програма „Околна среда“ и пречиствателно съоръжение, финансирано от „Програма за развитие на селските райони“ трябва да се третират по отделен начин и трябва да вървят по различен път. Също така не мога да приема, че една пътна връзка, финансирана от ОПРР или от „Транспорт и транспортна инфраструктура“ и асфалт, финансиран по селска програма, трябва да вървят по отделен ред. Нямаме аргументи за това. Ако говорим за типично земеделски мерки, директни плащания и така нататък, там приемам, че това е по-особен ред, съвсем друга реалност.
По отношение обаче на инвестиционните мерки, политиката ще е такава, нямаме аргументи за обратното, още повече че това не е особено комфортно за колегите от Министерство на земеделието, защото от редица наблюдатели и журналисти, и неправителствени организации ги питат: кога Вашите проекти ще са достъпни в ИСУН както другите? Не само от гледна точка на подаване и отчитане, а кога ще можем да гледаме кой какъв проект има, какви пари е получил и какво трябва да построи, защото ИСУН дава това удобство.
Работата в момента, като политическо решение това е взето, че интеграция с ИСУН ще има, за което благодаря на колегите от Министерството на земеделието, в момента тече техническа работа – тестове, конкретни въпроси. Въпросът не е проектите просто да бъдат вкарани в ИСУН, трябва да се направят и нови функционалности в системата, които отговарят на специфичните нужди на селската програма.
Ако ме питате за прогноза, кога ще е първата мярка, когато ще правим прием през ИСУН, опитвайки се да бъда коректен, да се оперирам от свръхоптимизъм, да кажем, в края на годината според мен би могло да се случи.
Дали е необходимо да се прави отделен закон за Програма за развитие на селските райони? Според мен – не. В рамките на новия програмен период, живот и здраве, ако е необходимо нещо, водени от същия приоритет, че сходни мерки, макар и финансирани от различни финансови източници, трябва да търсим по отношение на потребителя един ред, по отношение на който се случват нещата. Тук виси допълнително една тема, която е вечна и болезнена –поне в последните 15 години работя малко или много в сферата, свързана с европейските инвестиционни мерки. Оттогава се говори за симплификация, за опростяване. Мога да направя сравнителен анализ за последните 15 години колко по-зловещо сложни станаха всички процедури.
Това не е национален проблем. Много малка част от излишното бюрократизиране идва от България, от родното законодателство или действие на администрацията. Всяка реформа, давам пример: предварителното условие, резерв, новият подход на одиторите, всичко това генерира допълнителна административна тежест. И сме в позиция, от една страна, ставайки много по-сложна, може би много по-целефокусирана, много по-контролирана кохезионната политика, в същото време става много по-сложна. Ние трябва непрекъснато да изчерпваме резервите къде може да редуцираме излишния административен товар.
Господин Председател, само 30 секунди в повече извън контекста на въпроса. Имам някакъв принципен бунт, когато си говорим с колегите, защото винаги се фокусираме върху това как се контролира финансовото изпълнение – качество на администрирането и така нататък. Това, което винаги ми е липсвало – подход, ориентиран към резултат. Финансовото изпълнение се контролира лесно. Обществени поръчки се контролират относително лесно, в смисъл, там е капацитет, имаме чек листове и така нататък. Фокусът трябва да е върху резултата, и то не само какво е изградено, какво се е случвало, как се ползва и какви социално-икономически ефекти носи? Там рефлексите на европейско ниво са относително слаби все още.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Господин Иванов, искате да добавите.
ИВАН ИВАНОВ: Може би само един детайл за интеграцията на Програма за развитие на селските райони. След като се взе такова политическо решение, имахме доста експертни формати с колегите, в които обсъждахме включително и това, което Вие изложихте, че има някои разлики между двата инструмента. Ако трябва да съм честен, за мен те са доста фиктивни. Фактът, че процесът в Програма за развитие на селските райони се нарича „оторизация“, а не „верификация“ не е аргумент за различен бизнес процес. Не е аргумент за различни срокове. По същество става въпрос за едно и също. На базата на определени документи и проверки да се установи дали разходът е допустим и той да се разплати. Не може да търсим синергия, не може да търсим допълняемост, не можем да търсим гонене на едни и същи цели и логика, ако тези фондове продължат да съществуват и да се третират по различен начин, още повече че за нас чисто експертно няма аргументи в полза на някоя съществена разлика между тях.
Интегрирането на системата. Работим успоредно, разбира се, първично е бизнес процесът, тоест, за да бъдат интегрирани в системата, те трябва да припознаят бизнес процеса, който е в Закона за управление на средствата от Европейския съюз. Това е логично.
Говорейки с тях според нас с много дребни корекции вътре и добавяне на определени бутони, образно казано, в период до няколко месеца няма да има абсолютно никаква пречка те да се обявяват, да бъдат регистрирани, да се изпълняват в рамките на ИСУН, с уговорката, че за известен преходен период може би ще трябва да се поддържат и двете системи. Това ще представлява известна административна тежест, но ще е гаранция, че в един процес няма да се избърза и да се стигне до блокиране на определени процеси. Пътят е ясен и трябва да се върви по този път.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Иванов.
Да Ви информирам, че миналата седмица проведохме изслушване съвместно с Комисията по образование и наука на министър Вълчев във връзка с проблемите в Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Доста подробно бяха представени и стъпките, които предстои те да предприемат. Поискахме от тях малко по-конкретен график как си го представят във времето това да се случи. Отбелязвам само, че не виждам разминаване във Вашите и неговите позиции, което е добре.
Колеги, бихте ли желали нещо да добавите, въпроси?
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Накратко преди всичко да изразя удовлетворението и задоволството си от новината, която представихте, относно затварянето на всички предварителни условия. Безспорно европейското финансиране е и инструмент за провеждане на реформи, и в този смисъл, усилията на правителството се оценяват за изпълнение на ангажиментите.
Моят въпрос съвсем накратко касае тази част от изложението Ви, в която засегнахте облекчаването на административната тежест. Безспорно администрирането, управлението на процесите по финансиране със средства от европейските фондове, беше добро начало и ЗУСЕСИФ, който беше приет преди две години, даде законовата рамка за унифициране на процедурите, за облекчаване на административната тежест, за електронизиране на обработката на документите.
Въпросът мие : виждате ли допълнителни резерви и възможности за опростяване, особено що се касае до документите, които е необходимо да представят бенефициентите, изобщо по отношение на администрирането на процеса в контекста на общите усилия на правителството за облекчаване на административната тежест? Мисля, че е важно да се продължават усилията в тази посока. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядате, господин Дончев.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Василева, безспорно! Както се търси опростяване и премахване на излишната административна тежест във всички останали сфери, особено когато става дума за инвестиционен процес, така трябва да се търси и в целия процес на управление на европейските средства. Само че тук според мен основният инструмент на ЗУСЕСИФ, доколкото ЗУСЕСИФ не коментира изискуеми документи, той коментира обстоятелства, които трябва да са налице, и оставя оперативната свобода по какъв начин да бъдат удостоверявани тези обстоятелства. Тук е ключът.
Според мен голяма част от процесите, които текат в момента, тоест премахването на необходимостта гражданин или институцията да удостоверява дадено обстоятелство с документ и заменянето му с проверка, която се прави по служебен път, голяма част от тези реформи ще засегнат благоприятно и процеси на кандидатстване.
Давам два конкретни примера: премахването на необходимостта да се иска удостоверение от НАП или от звената в съответната местна власт за наличие или липса на задължение – безспорно би било едно облекчение, премахването на „свидетелството за съдимост“ също би било облекчение, пет-шест-седем-осем-девет-десет документа, в един момент ще направят процесите много по-леки. Има пресечна точка между едното и другото. Не съм убеден, че ЗУСЕСИФ трябва да е основният инструмент.
Съвсем друг е проблемът, той е от друго естество, свързан е с административната реформа, а се оказва, че удостоверяването на дадено обстоятелство с документ фигурира съвсем конкретно в множество закони, често десетки. Ако трябва да положим усилия в съответният регистър примерно да осигурява възможност за първичен достъп, в същото време се оказва, че ние трябва да планираме абсолютно всички закони, където в закона е конкретно записано, че се предоставя свидетелство за съдимост. Не „лицето не трябва да е осъждано“, „се предоставя свидетелство за съдимост“. За да направим излишно ползването на свидетелство за съдимост само за целите свързани с публичните институции, необходимо е да се променят около 70 закона, само за това. Казвам го неслучайно, защото разчитам, че този приоритет на правителството се споделя напълно от Народното събрание и ще има максимално разбиране, когато трябва да текат тези нелеки законодателни промени.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Дончев.
Доколкото разбирам, вече сте председател на Съвета за административна реформа. Не знам дали да Ви поздравя затова, но разчитаме, наистина да заработи и каквото може Народното събрание или поне, мога да кажа за нашата Комисия, ще подкрепя, а да не говорим, че това според нас трябва да е свързано и с електронизацията и, въобще, целият този процес, в който може би сега има по-голям шанс да се докоснем до една страна, която е много напред по този въпрос – Естония, и да видим какво можем да привнесем от техния опит.
Ако позволите, накрая няколко думи от мен и може би един-два кратки въпроса, знам че времето напредна.
Първо, да започна оттам, че въпросът за използването на средствата от Европейския съюз не бива да се свежда само до това колко процента са усвоени. Това е тема, която беше наложена в предишните години по чисто политически причини според мен, и Вашата политическа сила има голяма роля в това. Така или иначе трябва да се опитаме, надлъгвайки се кой повече проценти може да докладва за определени срокове, мисля, че се насочихме в една по-друга посока. На една от първите ни срещи с господин Иванов, а онзи ден и с господин Катайнен, с когото имахме среща, стана ясно, че не по-малко важно от това, да не кажа по-важно е, качеството и ефектът от проектите, които се реализират с европейски средства. Питах се какъв е механизмът този ефект да бъде изчисляван, тоест в докладите да не се докладва само процентът на усвояване а все пак ефектът от това усвояване. Сигурно не е лесно, но мисля, че си струва да се мисли за такъв начин това да бъде реално оценявано в този процес. Ние ще се радваме да участваме в тази дискусия, когато дойде моментът, за да не бъде субективно.
Второ, струва ми се, Вие сте прав, че една страна, председателстваща Съвета, не може грубо да прокарва своите интереси. Бих казал, че нито една страна не може да го прави по този начин, тъй като сме 28 или скоро – 27, но е важно да има яснота по позицията на нашата страна, защото ние може фино да прокарваме определени тези, ако знаем кои тези са важни за нас. И от тази гледна точка според мен беше пропуснат шансът при скорошна дискусия в парламента с министър-председателя Борисов, правителството да представи по-ясна позиция по Бялата книга и петте сценария. Струва ми се, че от това каква ще бъде позицията по този въпрос на България и като цяло на Европейския съюз, следват и голяма част от другите въпроси, които коментираме и тук. Въпросът за кохезионната политика е следствие от това в каква посока си представяме, че ще продължава развитието на Европейския съюз. Хубаво е България да има ясна теза по това.
Впрочем премиерът каза, въпреки че Народното събрание реши да не го задължи, той каза, че е готов да представи такъв анализ и позиция, но предстои да видим това наесен.
Приемам Вашата позиция, че Европа на различни скорости – това е широка тема, може много да се дискутира по това, основният принцип може би трябва да бъде, че една страна би могла да има възможността да не участва, но по принцип трябва да има правото от самото начало да участва във всякакви интеграционни рамки, тоест не да кандидатстваш да бъдеш част от нещо, а, ако не желаеш, можеш да не бъдеш част от даден процес, с ясното разбиране, че има теми като еврозоната например, където процесът е малко по-различен.
По това може би по-нататък ще трябва да имаме дискусия и в парламента, но и между политическите сили какво и как правим, за да ускорим този процес специално по отношение на България, тъй като тук вече има много неясноти. Онзи ден поставихме въпроси на господин Катайнен – имахме среща три комисии, че на практика и по Шенген например сме изпълнили всички технически критерии, но по политически причини не сме част от това пространство. Да не се окаже, че същото ще се случи и с еврозоната.
Вие знаете, че нашата Комисия изготвя два пъти в годината доклад, това по-скоро към господин Иванов може би, по развитието на програмите, съфинансирани със средства на Европейския съюз. Много често тези доклади са компилация от официалната информация, която идва от съответните министерства и управляващи органи. Струва ни се, че трябва да се обърне по-голямо внимание на проблемите, които срещат тези, които реално използват тези средства – бенефициентите, консултантите. Ние имаме вече списък с проблеми, които те са ни предоставили. Имаме намерение на предварителен етап, не зная дали ще можем още през месец септември да го направим, тъй като в момента предстои обобщението, да отправим и някои конкретни препоръки в нашия доклад на база на проблемите, които те срещат. Защото част от тях реално са решими, но тъй като те се обръщат към съответните програми, съответните органи, се оказва, че или се приемат за сведение просто, или оправдания защо едно тълкуване е едно за една програма, а друго – за друга програма. Струва ми се, че е роля и на нашата Комисия, подпомагайки Вашата дейност на практика по този начин, да има повече прозрачност, яснота, общо тълкуване на част от изискванията по различните програми, има и някои предложения за законодателни промени, които тепърва ще ги обсъждаме, разбира се. Например фактът, че е отнето правото за възражение на етап „техническа оценка“ за включените в резервните списъци. Оказа се, че има резервни списъци по над 1000 проекта, което всъщност е начин администрацията да си спести обжалванията, включвайки тези проекти в резервни списъци с ясното разбиране, че те никога няма да стигнат до финансиране.
При 700 реално одобрени проекта и 1500, които са в резервния списък, теоретично казвам, че това са част от проблемите, които ще ги дискутираме и с Вас, с господин Иванов, с конкретните министерства. Имаме намерение нашата Комисия да отчита в по-голяма степен не само официалната информация, която идва от администрацията, но и конкретните проблеми и да ги обсъждаме заедно, за да се опитваме да ги решаваме.
Да Ви благодаря, за участието!
Ако искате да коментирате нещо и тогава да закрием заседанието.
Заповядайте.
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, започвам отзад напред.
Опазил ме Господ да имам някакви претенции какво ще пише в докладите на Комисията. Това е суверенно нейно право. По принцип приветствам подхода докладите да не отразяват нещо, което може да се прочете в мрежата, а да има по-критични точки, дори и препоръки. Няма нищо против това.
Само моля да се има предвид, че въпреки интензивния диалог, който имаме и с бенефициенти, и с всички заинтересовани страни, управлението на системата на еврофондовете е въпрос фини баланси.
Изпълнявайки едно искане примерно за либерализация на даден режим, често поставяме под риск системата за защита на правомерността на разходът.
Ако искате ще Ви дам един пример, той е епохален: как трябва да се гарантира авансово плащане? Когато гарантираме авансовото плащане с банкова гаранция, това защитава в най-голяма степен финансовите интереси и гаранция, че няма да има злоупотреба, и че няма да се случи така, че парите да потънат, никой да не свърши нищо и после да не могат да се приберат. В същото време банковата гаранция е скъпа. Тя е скъп и труден инструмент.
Това е тема на концептуален разговор, но въпросът е, че не винаги има добро предложение, което администрацията примерно не иска да възприеме. Нямам нищо против такива разговори да бъдат водени и в Комисията.
Между другото, мога да реагирам и на ниво конкретика, когато си говорим за резервен списък, право на възразяване от кандидатите в резервния списък – той също е концептуален въпрос, каква част от проектите в резервния списък финансира. В крайна сметка да не забравяме, че европейското финансиране трябва да се случва в рамките на целия програмен период до 2023 г. Не винаги е добре всичките пари по дадена схема да бъдат изхарчени втората или третата година. Трябва да има известна повтаряемост и покриване на възможността подобна инициатива да бъде финансирана след две години, след три години, защото тогава нуждата също няма да изчезне. Ние няма как да покрием всички нужди.
Краткият отговор е: приветствам подобен подход и ще бъдем максимално кооперативни във взаимодействието си с Комисията.
Кратък коментар за председателството. Преди малко се изразих изключително политически коректно, давайки си сметка, че думите, които казвам тук, могат да не останат само тук и да бъдат рециклирани и да бъдат слушани навсякъде. Има теми, които, просто казано, на нас ни отива да повдигаме по време на председателството. Кохезионната политика – да, но, както казах преди малко, давайки силни аргументи защо тя трябва да продължи дори в реформиран вид? Неконсумативни аргументи – те не се приемат добре.
Темата „Западни Балкани“. На кого му отива повече от нас? Още повече че тук има чудесна възможност да влезем в интерференция примерно с Австрия, която също има и присъствие, и интерес по темата.
Енергийна сигурност. Тя може да не е записана като ключов приоритет, но няма как да не присъства, още повече ще има важни досиета по време на председателството, свързани с енергийния сектор и сектор „Енергийна сигурност“. Имайки уникална гледна точка, защото сме български представители, работим в България, имаме опит тук, по-различен от този, който имат другите държави членки, мисля, че напредък по тези теми може да има.
Стигаме до съществен разговор: как мерим ефекта? Чисто технически разработихме в годините назад един инструмент, който прави математически анализи, който мери на ниво макроикономически индикатори ефекта от европейските пари, базирано на общата логика, че сравнява ситуацията с европейско финансиране спрямо нулевия сценарий, когато европейско финансиране няма. В общи линии знаем и въздействието на европейските пари върху растежа, върху експорта, върху средната работна заплата и така нататък. Това е добре, но не е достатъчно.
Това, което ни липсва, е достатъчен инструментариум да се прави анализ на микро ниво. Давам Ви пример: много лесно може да се направи анализ, макар и до известна степен условен, доколко от автомагистрала „Тракия“ има ефект, наблюдавайки промените в брутния вътрешен продукт на глава от населението през всички области, където тя минава. Много трудно е да се направи анализ в рамките на конкретна община, където сме изградили пречиствателно съоръжение за 20 милиона и сме подменили тръби за още двадесет, по простата причина, че нямаме статистически инструментариум да мерим брутен вътрешен продукт на глава от населението на общинско ниво. Най-малката единица, на която може да го мерим, е на ниво област и там той методически пак се изчислява извадково. Това е проблем, доколкото на нас основният фокус на интервенциите в голяма част от проектите е на ниво община, която е силното звено в местното самоуправление в България.
Това до голяма степен ни затруднява. Чудесно би било, ако имахме възможност да следим промените, което към момента е невъзможно, а това изисква пренастройване на цялата ни организация за събиране на данни от статистиката. Надявам се в някакъв бъдещ период да бъде възможно. С оглед събирането на чувствителна статистическа информация и за целите на отчетността, и за покриване на индикаторите, сме направили много.
Системата ще се усъвършенства, така че сливането на индикаторите да се случва в реално време. Коментирам както хубавите неща, които се случват, така и тези, където чисто исторически националната ни система не е съвършена. Благодаря за вниманието и конструктивния диалог.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Дончев.
Благодаря, господин Иванов.
Вярвам, че нашата ползотворна дискусия ще продължи наесен също.
Да Ви пожелая приятна отпуска, ако имате такава и, както се казва: „Наесен с песен“!
Колеги, по т. 2 от дневния ред: РАЗНИ
Да Ви информирам, че първото заседание на нашата Комисия след отпуската, ще бъде на 13 септември 2017 г.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИАН ВИГЕНИН


Стенограф:
Стефка Аличкова