1. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 702-01-13, внесен от Министерски съвет на 22.08.2017 г.

2. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерски съвет на 25.08.2017 г.

3. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 754-01-53, внесен от Ивелина Веселинова Василева, Менда Кирилова Стоянова и Диана Иванова Йорданова на 08.09.2017 г.

4. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 14


На 20 септември 2017 г., сряда, се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 702-01-13, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г.
2. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 25 август 2017 г.
3. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 754-01-53, внесен от Ивелина Веселинова Василева, Менда Кирилова Стоянова и Диана Иванова Йорданова на 8 септември 2017 г.
4. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на комисиите, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,40 ч. и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове господин Кристиан Вигенин.

* * *

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Имаме кворум, можем да започнем нашето заседание.
Искам да се извиня за закъснението, но председателят на парламента имаше среща с премиера на Полша, която е на посещение в България и леко се забавихме, но все пак в рамките на по-малко от 10 минути толеранс можем да започнем нашето заседание.
1. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 702-01-13, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 година.
2. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 25 август 2017 година.
3. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 754-01-53, внесен от Ивелина Василева, Менда Стоянова и Диана Йорданова на 8 септември 2017 година.
4. Разни.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам. Който е съгласен, моля да гласува. За 6, благодаря.

Преминаваме към точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ, РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, № 702-01-13, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г.
Наши гости по тази точка са: Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, Петър Тошков – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и право на Европейския съюз“, Дирекция „Правно-нормативна дейност“ на Министерството на вътрешните работи, а останалите гости са по точка втора.
Благодаря, господин Ципов, че сте с нас. Давам Ви думата да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи е изготвен във връзка с необходимостта от прецизиране на отделни текстове и отстраняване на несъвършенства в отделни разпоредби на закона за МВР, както и някои изменения и допълнения в други закони от функционалната компетентност на Министерството на вътрешните работи. В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат изменения и допълнения в Закона за движение по пътищата, които се налагат поради необходимостта от въвеждане в националното законодателство на изискванията на Директива 2014-46-ЕС на Европейския парламент и на Съвета от трети април 2014 година за изменение на Директива 19-99-37/ЕО на Съвета относно документи за регистрация на превозни средства, като се уреждат някои понятия като „временно отнемане на регистрация“, „прекратяване на регистрация“ и „възстановяване на прекратена регистрация“. Наред с това в резултат от анализ на правоприлагането по Закона за движение по пътищата са отстранени някои несъвършенства в специалните разпоредби на действащия закон.
В тази връзка е направена промяна и в Закона за местните данъци и такси. С промени в Закона за чужденците в Република България се въвеждат някои допълнителни мерки за обезпечаване на връщането на граждани на трети страни в съответствие с Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година. Съгласно разпоредбите на Директивата § 16 от преамбюла „използване на задържане с цел извеждане“ следва да бъде ограничено и подчинено на принципа на пропорционалност относно предприеманата мярка и преследваните цели, а задържането е оправдано единствено и с цел да се подготви връщането или да се извърши процесът на извеждането и когато прилагането на по-леки принудителни мерки не би било достатъчно след влизане в сила на последните изменения от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на граждани на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства. Членовете на семейства на български граждани, които са упражнили правото си на свободно движение след пребиваване в друга държава членка и се връщат в България заедно с членовете на техните семейства, са изключени от обхвата на визирания закон и правния статут на членовете на семейството на български граждани. Следва да се урежда по реда на Закона за чужденците в Република България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Ципов.
Уважаеми колеги някакви коментари по този законопроект?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин председател уважаеми гости, уважаеми колеги! Аз съм изразявал вече становище по този законопроект и лично ще се въздържа по неговото гласуване по няколко причини.
Първо, подходът и начинът, по който е изготвен, а именно с един законопроект се опитваме да променим в Преходни и заключителни разпоредби още девет на практика. Мисля че достатъчно съдържателни, важни и ценни са всички тези текстове, които са представени на нашето внимание, за да се опитаме в един законопроект да коригираме буквално 10 закона, тъй като голяма част от мерките, които се предлагат и съответно транспонирането на европейските директиви трябва да бъдат подложени наистина на изключително детайлен анализ, най-малкото да избягваме нещо, което напоследък стана практика – буквално да се преписват и без да се адаптират към особеностите на българско национално законодателство. Тъй като Комисията е изключително по отношение на европейско законодателство, аз ще се въздържа от коментари по същността на законопроектите, но това ми е една от основните причини. В друга комисия съм влизал в детайли, но тук ще се въздържа, тъй като е практика на самата комисия да не коментираме в детайли същността на законопроекти извън това, което се предлага като транспониране на европейско законодателство. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Иванов.
Един въпрос и от мен господин Ципов. Към този законопроект, разбира, се има приложена таблица за съответствията и на практика по споменатите директиви, поне по оценка на съставителите на тези промени в Закона на практика въвеждат изцяло тези директиви.
Моят въпрос, който донякъде произтича от коментара на господин Иванов: има ли в промените в Закона и елементи, които не са пряко свързани с необходимостта от възприемане на европейско законодателство и евентуално какви са те, какво ги налага?
Тези промени чрез Преходните и заключителни разпоредби, част от тях очевидно са сравнително сериозни, кое налага по този начин да се направят, тоест характерът на Закона ли налага тези промени в законите, които споменава господин Иванов или това е част от практиката понякога в парламента чрез преходни и заключителни разпоредби да се прокарват промени, които всъщност не касаят пряко промените в основния закон? Мисля, че това е важно да го изясним преди гласуването.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Специално за този законопроект искам да обърна внимание на уважаемите членове на Комисията, че подготовката по него започна още в края на месец май след постъпили предложения от всички основни структури на Министерството на вътрешните работи за промени в редица закони, тъй като част от тези промени касаеха и материята по Закона за движение по пътищата, и визираната синхронизация с Директивата на Европейския съюз. На Вас предполагам, Ви е известно, включително и в качеството Ви на бивш министър на външните работи, че има съгласувателни процедури по устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, и по изготвяне на оценка за въздействие по всички разпоредби, особено такива които касаят синхронизация с право на Европейския съюз. Това отне много
време. През това време имаше няколко инициативи на народни представители за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, които вече са приети от Народното събрание, някои от тях са обнародвани включително и в Държавен вестник и са влезли в сила.
Мое изрично настояване беше тази част да не се вади от законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, за да мине през всичките тези етапи на законодателния процес, а именно изготвяне на оценка за въздействие, изготвяне на таблица за съответствието, която Вие визирахте. Затова беше включено като разпоредба в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Искам да обърна внимание, че в новия закон, който бе приет в 2014 година, в Преходните и заключителни разпоредби бяха изменени 90 кодекса и закона.
На втория Ви въпрос: да, в Закона за движение по пътищата има изменения и други, които са продиктувани от прецизиране на някои текстове, а именно отстраняване на някои несъответствия по отношение на секционните разпоредби, предвидени по действащия Закон за движение по пътищата. Те не са свързани с въвеждане на изискванията на Директива 2014.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря за уточнението.
Господин Ципов, аз трябва да направя също едно уточнение, че по тази точка с нас е и комисар Бойко Рановски. Благодаря Ви, че сте с нас.
Някой от другите гости иска ли да добави нещо или заместник-министърът беше изчерпателен? Добре, минаваме към гласуване тогава. Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: … коментираха, може би господин Рановски ще ме поправи, не коментираха забележката, която господин Иванов направи по повод на този законопроект. Аз не чух мненията Ви по повод на това, което господин Иванов каза – няма нужда от доклад и затова няма да гласува. (Реплики.) Вие предлагате нещо, което трябваше да бъде…
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Надявам се стенографите да са го чули това, защото не използвахте микрофона, но нещо искате ли да добавите като коментар към казаното?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Да направя едно уточнение, че тази по Директива трябваше вече да сме докладвали, че сме предприели мерки за синхронизацията й в българското законодателство, така че няма как да минем без една такава промяна. Според мен господин Иванов имаше нещо друго предвид, може и аз да не съм го разбрал, но смятам, че отговорих на всичките поставени от него въпроси.
ИВАН ИВАНОВ: Извинявам се, че се включвам така, но има забележки от неправителствени организации по част от законите, които се променят в този законопроект – в Преходни и заключителни, но, както казах, към днешна дата ние разглеждаме до голяма степен Директивата. Дотук ще се въздържа, вече като влезем в залата конкретно закон по закон, който се променя, ще го разглеждам и ще го дискутираме.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да, така или иначе тук става въпрос за приемане на първо четене и да уточня, мисля че срокът за въвеждане на Директивата беше към юни 2017 по принцип, не сме в твърде голяма забава в сравнение с други директиви, но все пак сроковете са си срокове.
Добре, мисля че може да минем към гласуване. Може би сте се запознали с нашия доклад, в него няма нещо, което смятам да е в противоречие с мотивите.
Моля, гласувайте Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да одобри законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 702-01-13, внесен от Министерския съвет на 22-ри август 2017 година. За 3, против не виждам, въздържали се 4.
Законопроектът не е приет, но да направя все пак уточнението, че водеща е друга комисия и аргументите за въздържането днес на част от колегите ще бъдат изложени в пленарната зала. Искам пак да уточня, че от гледна точка на въвеждането на европейското законодателство Директивата, поне що се отнася до това, което виждаме в таблицата за съответствие и анализа, който направиха нашите експерти, е въведена чрез тези промени, които са предложени. Благодаря Ви, господа за участието.

Минаваме към следващата точка в дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 година.
За представянето на законопроекта по тази точка наши гости в Комисията са: Димитър Георгиев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, Евгени Евгениев – директор на Дирекция в Агенцията, Цветелина Стоянова – началник сектор в Държавна агенция „Национална сигурност“, Анна Гочкова-Цаловска началник отдел и представител на Министерството на вътрешните работи, инспектор Ангел Мечков – сектор „Изпиране на пари и измами с фондове на Европейския съюз“ при Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Предполагам, че господин Георгиев ще представи законопроекта.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Законопроектът за мерките срещу изпирането на пари е разработен и създаден от междуведомствена работна група, която беше председателствана от Държавната агенция „Национална сигурност“ съвместно с Министерството на вътрешните работи. С предложения проект на закон за мерките срещу изпирането на пари се цели транспонирането в националното законодателство на Директива 849 от 2015 година на Европейския парламент и Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Също така с този законопроект се постига и съответствие с международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на терористични дейности и разпространението на оръжия за масово унищожаване, който е свързан с групата за финансова стабилност на Г-7 и с изискванията на Конвенцията на Съвета на Европа относно изпирането на пари и издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления и финансиране на тероризма, както и подписаните във Варшава на 16-ти май 2005 година задължителни резолюции на Съвета за сигурност на ООН. Предвид множеството и съществените промени, които се предлагат да се направят в рамките на този законопроект и мерките срещу изпирането на пари, е възприет подходът за изготвянето на проект на качествено нов закон срещу изпирането на пари, който да отмени настоящия такъв. Предвижда се със Закона да се определят мерки за превенция на използването на финансовата система за целите за изпирането на пари, както и организацията и контролът по тяхното изпълнение. При определяне на кръга задължени лица освен изрично посочените в чл. 2, § 1 субекти са включени и категории лица и професии, които са ангажирани с дейности, за които е особено вероятно да бъдат използвани за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма съгласно чл. 4 от Директивата. Подобен подход е възприет и в сега действащия Закон за мерките срещу изпирането на пари. Въпреки това подходът за прилагане на мерките по законопроекта съобразно установения риск е значително по-гъвкав в сравнение с този на действащия закон и би позволил изключение при наличието на определените в законопроекта условия, свързани с по-нисък риск, определен на базата на обективни критерии.
Разписаните мерки за превенция включват: първо, комплексна проверка на клиентите; второ, събиране и изготвяне на документи и други информации и техното съхраняване; трето, оценка на риска от изпиране на пари; четвърто, разкриване на информация относно съмнителни операции и сделки, и клиенти; пето разкриване на друга информация за целите на закона; шесто, контрол върху действията на задължителните субекти и обмена на информация.
Като мерки за комплексна проверка са определени: първо, идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация; второ, идентифициране на действителния собственик; трето, събиране на информация и оценки за целта и характера на деловите отношения, които са установени; четвърто, установяване на произхода на средствата; пето, текущо наблюдение върху установените делови отношения.
Разписани са Общи правила, Особени правила и изключения, Правила за извършване на опростена комплексна проверка и Правила за извършване на разширена комплексна проверка. Всичко това е залегнало в зависимост от оценката на риска. Изрично е формулирано задължение за всички учредени или извършващи дейности на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и лица, които са за контакт, за получаване и разполагане на информация, която може да бъде предоставена в определените в Закона случаи, точно и актуално, относно физически лица, които са техни действителни собственици.
Въведена е и нова дефиниция за понятието „действителен собственик“, която директива напълно е дефинирана в чл., 3 т. 6 от Директивата.
Предвидено е данните за действителните собственици да се вписват в Търговския регистър и в регистър Булстат. В законопроекта са уредени Националната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма и оценка на риска, която се извършва от задължените субекти. Извършването на Националната оценка на риска следва да доведе до подобряване прилагането на нормативната уредба за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, включително и чрез определяне на области с по-висок или по-нисък риск и разпределяне и насочване по приоритетни области на средствата и ресурсите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.
С оглед необходимостта от разписването на механизъм за извършване Националната оценка на риска и нейната актуализация следва да се прави на всеки две години – така се предвижда в законопроекта, е предложено създаването на постоянно действаща работна група, която да е междуинституционална с акт на Министерския съвет на Република България и тя да изготвя тази Национална оценка на риска, в която да бъдат включени също така представители на всички държавни органи и институции с отделни компетентности в тази сфера, както също така е предвидено да бъдат привличани допълнителни представители на задължените лица по Закона и на техните професионални и съсловни организации. Задължените лица също следва да изготвят свои оценки на риска, да определят рисков профил на клиента и на деловите взаимоотношения с него и да прилагат мерките по този Закон в съответствие с определения рисков профил.
При изготвянето и актуализирането на оценката на риска задължително се съобразяват и отразяват резултатите в Националната оценка на риска, както и резултатите от Националната оценка на риска и препоръките на Европейската комисия.
Законопроектът предвижда възможност професионалните организации и сдружения на задължените лица по Закона да изготвят и актуализират оценки на риска от изпирането на пари и финансиране на тероризма на секторно равнище, резултатите от които се предоставят на членовете на професионалните организации и сдруженията, на лицата за целите за изготвянето на оценка на риска по този Закон. Със законопроекта са предвидени и съответни изменения и допълнения на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и други нормативни актове.
С това изложението на законопроекта приключва, като сме на разположение с колегите – директорът на дирекция „Финансово разузнаване“ Евгени Евгениев, колежката Ани Гочкова, да отговорим на въпроси ако има такива. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви за изложението.
Колеги, въпроси по този законопроект?
Само искам да информирам, че до нас дойдоха мнения и предложения, някои от тях вероятно за второ четене от „Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване“ и „Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници“. Изглеждат сериозни и мотивирани тези становища, предполагам са ги давали в процеса на подготовка на законопроекта, но се надявам, че внимателно ще бъдат преценени от колегите народни представители, те са на тяхно разположение, евентуално да се направят допълнителни предложения между първо и второ четене.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми гости! Въпросите ги дискутирахме вече по тази тема с господата. Да изразя своето становище: ще бъда въздържал се по този законопроект. Една част от моите мотиви са именно тези възражения от съответните неправителствени организации и редица слабости, които ги обсъждахме във Вътрешната комисия по отношение на законопроекта.
Гласуването „въздържал се“ означава, че все пак има някаква надежда в този законопроект и между първо и второ четене бихме могли да му дадем някакъв вид, разбира се, ако мнозинството в залата го подкрепи. Но в този му вид към днешна дата той оставя повече въпросителни и проблеми създава, отколкото решава. Така че, за да не губим времето на аудиторията и още веднъж да затормозяваме гостите, няма да задавам тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте, господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, за информация, тъй като преди да дойдем във Вашата комисия бяхме в основната комисия по законопроекта и след дискусии и въпроси, които бяха зададени към нас като вносител, се гласува решение, с което ще бъде създадена работна група, която работна група ще покани абсолютно всички неправителствени организации, които са предоставили коментари и въпроси във връзка със законопроекта по време на общественото обсъждане с оглед на това да се постигне най-добра формулировка в самите членове на законопроекта по отворените въпроси, които са залегнали, както Вие споменахте, от инвестиционните посредници, от пенсионното осигуряване. В тази връзка ние сме изразили готовност да участваме в работната група и ще направим абсолютно всичко възможно, за да може да постигнем един добър закон, който да имплементира Директивата, да запазва интересите на националната сигурност и на държавата, и в същото време да можем да удовлетворим по най-добрия начин задължените лица с оглед коментарите и неправителствените организации предвид на това, че се представя един нов закон с оглед необходимостта от въвеждането на Директивата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря за това уточнение, господин Георгиев. Което само означава, че има смисъл да се даде шанс на този законопроект да продължи своя ход в парламента, защото все пак пък от друга страна е важно това законодателство и ако Вие сте готов да бъде коригирано, така че всички притеснения да бъдат взети предвид, трябва да кажем също, че в голяма степен, поне от това, което виждаме във Вашия проект и съответната информация, тя отговаря на европейското законодателство. Разбира се, пак казвам тези и други останали въпроси трябва да се уточнят.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Едно кратко изказване. Искам да изкажа мнението си, че неправителственият сектор няма никаква работа в този материал и не виждам основание той да бъде причина да не се гласува за приемането. Никаква работа няма в тази материя неправителственият сектор. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
Мисля, че все пак инвестиционните посредници и пенсионните дружества трябва да отчетем, че имат сериозна роля тук, защото не трябва пък да се затруднява излишно тяхната дейност. Но, така или иначе, в края на краищата въпрос на законодателя е да вземе своето решение.
И така, минаваме към гласуване. Моля, който е съгласен Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да подкрепи Законопроект за мерки срещу мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 година, моля да гласува. За 4, въздържали се 3.
Комисията приема този законопроект, но в доклада, разбира се, ще отбележим факта, че ще има работна група, която ще прегледа внимателно възраженията по този законопроект. Благодаря Ви, господин Георгиев.

Минаваме към точка трета от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ, № 754-01-53, внесен от Ивелина Василева, Менда Стоянова и Диана Йорданова.
Искам да уточня, че Ивелина Василева в момента не може да се включи в нашата работа, тъй като има съвместно заседание с друга комисия, което очевидно не успя да приключи към този момент, но госпожа Йорданова е тук, за да представи законопроекта. С нас, разбира се, е и господин Иван Иванов – директор на Дирекция „Централно координационно звено“ в администрацията на Министерския съвет и госпожа Мария Банева – началник отдел „Стратегическо планиране и програмиране“ в същото „Централно координационно звено“.
Предлагам сега да дадем думата на госпожа Йорданова и след това да преминем към дискусия. Заповядайте.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, основното тяло на ЗИД-а на Закона, който предлагаме, беше проектът от 43 Народно събрание и е в сила от 25 декември 2015 година, но въпреки краткия период на действие към момента категорично могат да бъдат отчетени положителни резултати. Като непосредствен ефект мога да посоча някои от целите, поставени в самите мотиви за приемането му. На първо място бе постигнато максимално кодифициране и унифициране на правилата, уреждащи обществените отношения, свързани с различните дейности по координация, изпълнение, мониторинг и контрол на средствата, по които се управляват и разходват средствата от ЕСИФ, а от своя страна регулацията на тези обществени отношения на законово ниво позволи въвеждане за първи път по безспорен начин на публично правния режим в отношенията между управляващите органи и бенефициентите на финансова подкрепа, съответстващ на установените принципи в регулацията на публичните средства. Установяването със Закона на ясни административно-правни отношения и въвеждането на съкратени срокове при съдебния контрол, осъществяван от административните съдилища, също могат да бъдат отчетени като положителни предпоставки, стимулиращи законосъобразно и ефективно усвояване на европейските средства.
Въпреки това от натрупаната до момента практика в прилагането се установява необходимост от изменение в конкретни разпоредби с цел прецизирането им и отстраняване в максимална степен на риска от разнопосочен подход в отделни процеси при управлението на средствата от ЕСИФ. С настоящите предложение за изменение и допълнение на ЗУСЕСИФ се цели обезпечаване на принципа на добро финансово управление по отношение и националното съфинансиране предвидено по програмите, което се осигурява чрез трансфер от централния бюджет. За тази цел с направеното предложение в § 1 се въвежда унифициран подход, при който правилата, по които се управляват средствата от ЕСИФ, да бъдат приложими към втория компонент от публичния принос, а именно националното съфинансиране. Тъй като систематично националното съфинансиране е уредено в Закона за публичните финанси, то предложението, направено с § 1 в допълнение с дефиницията в § 12, цели преодоляване на уредбата в Закона за публичните финанси, който третира за национално съфинансиране и собствения принос на бенефициентите, които в случая са бюджетни организации. По този начин се елиминира вероятността да бъде изкривен принципът при извършване на финансови корекции, а именно да се възстанови вредата от извършеното нарушение без това да има санкционен характер за бенефициента, какъвто би бил налице, ако е завършена финансова корекция върху собствените средства, осигурени от бенефициента при изпълнението на проекта. С предлаганите изменения са прецизирани текстовете, свързани с финансовото управление и контрол.
Чрез предложенията в параграфи 6 и 10 се гарантира постигането на по-добра финансова дисциплина, максимална защита на публичния принос чрез регламентиране на изплащането на безвъзмездната финансова помощ съответно в случаите, при които е налице съмнения за нередност, и в случаите, при които се извършва финансова корекция при вече установена нередност.
С настоящите изменения се постига и рационализиране на административната практика. Така например с § 5 се дава възможност на управляващите органи сами да определят срока, в който бенефициентите трябва да представят съответните доказателства при предоставяне на безвъзмездната финансова помощ. В сегашната редакция на Закона, само ще припомня на колегите, този срок е фиксиран на 10 дни. В тази връзка предложението охранява и интереса на бенефициентите. Изхождайки от практиката на управляващите органи често са налице обективни причини, поради които бенефициентите не са в състояние да осигурят необходимите документи в този фиксиран 10-дневен срок, като това обстоятелство може да бъде причина за отказ на безвъзмездна финансова помощ на това основание чисто формално, но за съжаление съществуват такива случаи в практиката.
Направено е предложение за определяне на отделен размер на съдебна такса при оспорване на решението за прекратяване на производството по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на етап административно съответствие и допустимост. Поради нормативна празнота по отношение на съдебна такса при оспорване на решения за прекратяване, практиката на съда показва, че се прилага по аналогия таксата, определено за оспорване на индивидуалните административни актове. Размерът на тази такса обаче е необосновано висок при оспорване на този тип решение. Така предложените изменения и допълнения в ЗУСЕСИФ ще допринесат за оптимизиране на системата за управление на средствата от ЕСИФ, включително и съответстващо национално съфинансиране, както и за повишаване на нейната ефективност и ефективността като цяло. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Господин Йорданов, искате ли да добавите нещо? Заповядайте, преди да сме минали към дискусията.
ИВАН ИВАНОВ (директор на Дирекция „Централно координационно звено“): Ще изразя позицията на Централното координационно звено. Коментирахме заедно с вносителите текстовете, които са предложени, подкрепяме ги, базирани са, както вече беше изтъкнато, на натрупаната съдебна практика в продължение на година и половина. И освен това считаме, че са и необходими.
Три са ключовите неща, вече беше казано. Първото нещо е третирането на националното съфинансиране. При изготвянето тогава на законопроект от Министерския съвет беше заложена конструкция, при която беше изготвен закон, който урежда отношенията изключително и само по отношение на Европейските структурни инвестиционни фондове, като националното съфинансиране се третираше в Закона за публичните финанси. Когато обаче съдът започна да прилага реално разпоредбите на Закона в контекста на обжалванията се оказа, че съдиите считат изключително, че Законът се отнася за европейските структурни социални фондове, в резултат на което се стигна до неравнопоставено третиране на европейското съфинансиране, съответно и на националния принос, например налагане на финансова корекция. Винаги, знаете, това е върху реално изплатените допустими разходи, тоест върху целия… Да, реално на безвъзмездната финансова помощ, а във всеки грант на практика има европейско съфинансиране и национална част, в резултат на което финансовата корекция, която се пренасяше съответно върху съпътстващия национален принос, падаха в съда, което се случва от няколко месеца.
За момента тези средства се поемат от бюджетите на министерството, но ако продължи тази практика, ще се сблъска с много сериозно предизвикателство по отношение на националния бюджет.
И другият ключов момента е свързан с това, че ние не можем да сертифицираме и да предлагаме за възстановяване на Европейската комисия сертификати, в които се вижда, че се третира по един начин европейският принос и по съвсем различен националният принос.
Другият ключов момент е това, което споменахте за срока. Той има по-скоро технически характер, но когато готвихме законопроекта, имаше много силен глас от страна на бенефициентите, които искаха много ясно изтъкнати срокове. Смея да твърдя, че в някои отношения отидохме малко в крайност. Ето, този 10-дневен срок по един или друг начин гарантира стегнат процес на предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, обаче, както вече беше изтъкнато, много често качествени проектни предложения просто закъсняват с доказателствените документи, които се предоставят при сключването на договора за безвъзмездна финансова помощ, примерно с един ден или няколко часа. Понеже срокът е императивен, води до отпадането на тези качествени проектни предложения, което мисля, че не е целта на законопроекта. Напротив, идеята е всичко, което има принос, този всъщност е обоснован вътре, и допринася да получи финансиране.
Третият ключов момент, който донякъде е завоалиран в текстовете, но всъщност е входирано изменение в Закона за подпомагане на земеделските производители и конструкцията на двата закона, предполага интеграция на проблема за развитие на селските райони, и по-скоро влизането им в ИСУН. Параграф 4 в предложения законопроект всъщност не е нищо друго, освен първата стъпка на интегрирането на програма за развитие на селските райони, нещо, което отдавна коментирахме. Известно е, че тази програма, специално инвестиционните мерки, се подчиняват на абсолютно същите логики както и останалите фондове и за нас не е имало силен аргумент да бъдат третирани различно. Те трябва да бъдат включени в общия поток, да се прилага общата логика и съответно да бъдат включени в същата информационна система. Само по този начин можем да постигнем необходимата синергия между фондовете. Пак ще повторя, не само че подкрепяме тези изменения, те са наложителни предвид всички тези предизвикателства, с които се сблъсква в момента системата по усвояването на европейските средства.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Мнения, въпроси?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Приветствам това действие, което е предприето. Разбира се, между първо и второ четене ще продължат коментарите и евентуално подобряване на текстовете.
Но мога да кажа на нашите колеги тук, на моите колеги в Комисията, че този път трябва единодушно да подкрепим този законопроект, защото той е структуроопределящ за българската икономика. Мога да кажа че това, което се предлага в него, е много разумно, тъй като в момента общините като бенефициенти, бих казал, поемат всичките удари и трябва да си направят по един следствен отдел при себе си, за да виждат дали подизпълнителите допускат грешки, които после Управляващият орган ще установи. Добре, ама те са платили парите и всичко става за тяхна сметка. Почват да се съдят, отиват в съда и се срещат с непреодолими трудности. Изменението на този Закон дава възможност тези трудности да бъдат преодолени и те да си приберат обратно парите от тези, които са допуснали грешки.
Другото нещо, което искам да кажа, е, че познайте къде, ако се изгражда една многомилионна пречиствателна система в Созопол за 90 милиона лева и не са купили чешките помпи и от управляващия орган му казват: за 10 дни трябва да дадете там едно мнение от ЧЕЗ, там не е ЧЕЗ, а EVN, но примерно, и не са купили чешките помпи, а някъде от Франция, да видим дали за 10 дни тези ще им дадат писмо или ще ги бавят и ще го дадат на месеца, на втория, на третия, с което ще забавят и това не го изключвайте изобщо при усвояването на еврофондовете. Винаги имаме сблъсък с чужда конкуренция и чужди интереси. Така подкрепяме българския интерес.
И третото, което искам да кажа за развитието на селските райони – това нещо трябваше да бъде, и то има там още детайли, които предполагам, че Комисията по-нататък ще обработи и ще има изменения в тази посока, защото селските райони бяха изключени по време на подготовката на този Закон за еврофондовете, тъй като те са една много трудна материя и много трудно може да бъде осъществено влизането в ИСУН без наливането на значителни средства в информационното обезпечаване на тази цялата материя, която е много сложна. И това че сега се прави крачка напред и ни предлагат на нас „направете програмата за селските райони по-прозрачна“, ми се струва, че трябва да бъде подкрепено единодушно. Точно това ни казват вносителите на закона: ние искаме да започнем процеса селската програма да стане по-прозрачна. Затова призовавам всички да подкрепим това предложение, още повече че то е направено от професионалисти, хора, които разбират за какво става дума и отговарят на всички изисквания на европейски стандарти, регламенти и директиви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
ИВАН ИВАНОВ: Имам няколко въпроса. Първо за внасянето на законопроекта от народни представители. Предполагам, че е разработен от съответното министерство, явно има някаква спешност в случая, за да го внесат народни представители, да се избегнат всички съгласувателни процедури, които идват през Министерския съвет.
Следващото, което искам да запитам, с включването на националното съфинансиране в законопроекта ще бъдат ли увеличени размерите на финансовите корекции на общините, когато се налагат такива?
Трето, в § 3 се променят някои от ангажиментите на управляващите органи. Тук се заменя „оправомощено“ с „определено“, може би ще обясните защо, и „правомощията на ръководител, управляващ по този Закон, може да се упражняват и от овластено от него лице“. Каква е целта на това нещо и до голяма степен няма ли да попречи на работата на самите управляващи органи, тъй като знаете, че ръководител на Управляващия орган, всички тук присъстващи знаят, минава през специална процедура да може да бъде такъв и съгласува с Европейската комисия. В какъв смисъл се правят тези промени и кого ще овластим? Това няма ли да създаде трудности после при отчитането на самите проекти пред Европейската комисия? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Други колеги?
За да не правим втори тур, няколко думи и аз да кажа като коментар и след това ще Ви дам думата
Ние поискахме във връзка с това предложение становища от членовете на Обществения съвет към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Някои я изразиха устно заради краткия срок, имаме писмени становища от сдружение „Толерантност“, от „Българската търговско-промишлена палата“, от „Националното сдружение на общините в Република България“. Като цяло можем да кажем, че са смесени чувствата, има някои конкретни предложения, които ако… То очевидно Законът ще върви напред, тъй като в основната комисия вече е минал – в Бюджетната, които е редно да бъдат отчетени, надявам се. Но ще кажа така: това е случаят, в който очевидно се бърза с промени в законодателството и се използват народни представители, за да стане по-бързо, да се спестят съгласувателните процедури, които отнемат доста време. Това, разбира се, когато се прави по този начин, не дава възможност за по-качествена и по широка дискусия дали наистина промените ще улеснят, ще направят по-прозрачен процеса, по-ефективен и така нататък, дали ще увеличат контрола. Винаги трябва да се търси балансът в тези неща.
Смятам че и това бързане, че законопроектът е внесен на 8 септември, утре вече в пленарна зала, много рядко се случва това на законопроекти и очевидно е много приоритетен въпрос, макар че аз не виждам причина това да е чак толкова спешно, но може би може да отговорите защо е така. Струва ми се, че от още от първата ни среща, ако не се лъжа, господин Иванов, в първата сесия на парламента стана дума, пък и в дискусиите с неправителствения сектор, част от които се занимават пряко с усвояване и консултиране на европейски проекти, стана ясно, че има нужда очевидно от преглед на този закон и бих казал, че имаше смисъл вероятно да се започне една по-широка процедура. Приемането на тези промени обаче не означава, че с това се финализира работата по проекта. Но все пак цялостна оценка да дадете и дали тези промени не означават, че отлагаме във времето един по-цялостен проект на Закона.
А и нещо конкретно – коментирахте специално 10 дневния срок. Струва ми се обаче, че промяната, която предлагате – разумен срок не по-малко от 10 дни, е доста обтекаемо понятие. Струва ми се че по този начин даваме възможността за твърде субективна преценка какъв да бъде този срок, дали по този начин не даваме възможност субективно да се преценява при едни бенефициенти да се дават по-кратки срокове, при други по-дълги? Не е ли по-логично да се дава конкретен срок, който е повече от 10 дни, да кажем че е не по-малко от 10 дни, но да не го отваряме толкова широко, тъй като терминът „разумен срок“ според мен е твърде неясен, най-малкото аз бих бил склонен за второ четене да направя предложение за корекция тук, да бъдем малко по-конкретни в сроковете, да не даваме прекалена възможност за разтягане или свиване на тези срокове, тъй както са формулирани. Разбира се, ще видим как ще мине гласуването. Тези предложения, които дойдоха до нас от тези неправителствени организации, вероятно и други ще имат възможност през това време да дадат и други писмени предложения между първо и второ четене, ако се съгласите госпожо Йорданова, и ако не е чак толкова спешно, да удължим малко времето за предложения, за да може по- цялостно да отчетем, все пак, имайки предвид, че самият законопроект не е минал по стандартната процедура.
Други мнения, въпроси? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря господин Вигенин.
Аз ще бъда съвсем кратка, обрана, относно въпросите, които касаят народните представители, след това експертите ще имат възможност да допълнят. Започвам малко отзад напред. Действително становищата, които сте получили в Обществения съвет към Комисията, които към този момент са качени на сайта на Комисията, вече са разгледани от нас като вносители и това, което мога да Ви уверя, е, че голяма част от предложенията, които са дадени, ги възприемаме и ще бъдат внесени като наши предложения между първо и второ четене. Разбира се, няма лошо срокът да е малко по-дълъг, за да може повече организации да се произнесат. Това е Ваше право, което може да се направи в зала.
И сега започвам отговори по това, което така успях да си запиша. Първо, благодаря на колегата Петров, защото действително всички аргументи, които той изказа, са изключително съществени. Тук идва и отговорът на въпроса защо се прави законодателна инициатива през народни представители. Знаете, че това е едно от нашите основни задължения. Така че нормална практика, нищо не е нарушено – от една страна. От друга страна, действително сроковете, в които знаем всички много добре, предложенията се правят от народни представители, са доста по съкратени, но между първо и второ четене имаме възможност да поставим достатъчно дълъг срок, така че общо-взето като процедура чисто във времеви порядък може би става долу-горе за едно и също време. Но виждате, че действително, от една страна подобряваме основното тяло на закона, а от друга страна има въпроси, които меко казано, не търпят отлагане, защото срокът, който коментирахте – да, може би трябва да има някакви ограничения, да не е така широко разпрострян във времето, за да избегнем субективизъм, но, от друга страна, действително е належащо да се коригира нормата точно в тази част поради простата причина, както изтъкнаха и колегите, както казах и аз, действително има случаи, в които чисто физически няма как съответното лице бенефициент, в случая община Х, да се снабди с необходимия документ, а не мисля, че това е основание за отказване на един добре изработен проект.
Относно размера на финансовите корекции на общините – дали няма да се увеличат, при по-подробен прочит на текстовете ще видите, че тук не говорим за увеличение или намаляване на финансовите корекции, а тук говорим за това, че на практика с действащите в момента текстове се налагат финансови корекции на собствените средства на бенефициента, тоест на самата община, ако вземем това за пример, което считаме, че не е особено равнопоставено, от една страна, с европейските средства, от друга страна, с общинските.
Относно овластяването на лице, колегите ще бъдат малко по-подробни, може би защото този въпрос се повдигна и в Бюджетната комисия – защо е нужно да се овластява определено лице да полага своя подпис. Ами нужно е, колеги, защото много често практиката показва, че в процеса на приемане, разглеждане, даване на становища, не винаги лицето хикс, което е посочено, било то министър или зам. министър, така както е прието по устройствени правила, има възможност да подпише съответния документ. Всичко това дава основание при една съдебна процедура, аз не съм юрист, но юристите и колегите ще потвърдят, да бъде считано като възможност за съответно налагане на потвърждаване на корекция, налагане на такава. Така че това са детайли, които сме се помъчили да изчистим с текстовете, най-общо казано.
Така че между първо и второ четене, колеги, всички са свободни, включително да припознаят предложения, направени от организациите, които членуват във Вашия Обществен съвет и да бъдат внесени между първо и второ четене. Ние ще ги разгледаме изключително обстойно. Както казах, вече сме ги коментирали с госпожа Василева. Благодаря за вниманието. Колегите ако желаят нещо, да допълнят.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Йорданова.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (директор на Дирекция „Централно координационно звено“): Първо, може би, трябва да разгледаме това, което Вие изложихте по концептуалното – дали всъщност Законът година и половина след приемането, има нужда от цялостна ревизия. Едно от функциите на нашето звено всъщност е именно да следи този процес. Това се базира на два основни компонента – първо е сигналите, които имаме съответно, разбира се, от системата, под система визирам изпълнителната власт плюс категориите бенефициенти. Дали всъщност текстовете и логиката, която сме заложили, постига тези цели, с които обосновахме тогава възприемането или приемането на законопроекта? И, разбира се, вторият компонент е съдебната практика. Нещата, с които се сблъскваме по отношение на съдебната практика смея да твърдя, че са адресирани в една или друга степен в законопроекта, който в момента обсъждаме.
Колкото до системата, беше труден процес, защото Законът не представляваше една проста компилация от всички постановления, които имахме като опит от предишния програмен период, а на практика въведохме една доста сериозна реформа, канализиране на процеса, защото преди това тези взаимоотношения по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се третираха от съдилищата като гражданскоправни, а всъщност те не бяха такива. Ние предоставяме безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект, който допринася за изпълнението на целите на програмен документ, който съответства на националните политики. Отвсякъде това бяха административно-правни отношения. Именно поради тази реформа в началото имаше много трудности за управляващите органи, най-грубо казано. Голяма част от актовете падаха, защото не бяха достатъчно мотивирани, имаше неразбиране, вкл. липса на капацитет по отношение на прилагането на АПК. Всъщност първите три месеца ги изкарахме на режим, в който те буквално непрекъснато ни задаваха въпроси, ние отговаряхме, даже тези въпроси са качени, има следа за тях на единния информационен портал, могат да бъдат видяни.
Година и половина след това забелязваме, че Законът започва да дава плодове. Тези практики, които доведоха до това, че бенефициентите предишния програмен период се считаха незащитени, защото липсваше канализиран ред за коректив на изпълнителната власт, доведоха до това, че изпълнителната власт подобри своята работа. В момента определено качеството на административните актове се подобри значително, процесът вътре стана много по-бърз, което е много съществено по принцип.
Не ми се иска този Закон да стане като някои други законопроекти, които ще се променят всяка година по ред причини. Разбира се, апетити има, има различни интереси, но ги разглеждам изключително безпристрастно и като цяло гледната ни точка е много консервативна. Само там, където наистина имаме индикации, че има проблем и че се налага това нещо се случи. Десетдневният срок е един от примерите за това. Това, което казахте, има резон, но има оперативни програми, при които се касае за подаване примерно на 1200 проектни предложения, както е програмата за развитие на човешките ресурси и на 700 разглеждания както е в случая на конкурентоспособност. Мисля, че има, господин Петров ще ме поправи, но има схеми по Програма за развитие на селските райони, които са над 4500. Представете си обема – това са договори, които трябва да бъдат подготвени, да бъдат дадени на тези хора и те да спазват този срок, за да предоставят документите. Ние винаги сме били най-големите радетели на това нещата да стават стегнато, да има конкретни срокове, защото ако трябва да сме честни, много други срокове по принцип управляващите органи считат, че са прекалено кратки. Но в конкретния случай се налага известна гъвкавост, просто защото практиката показва, че по ред причини, фиксирайки един срок за различните оперативни програми, които просто са различни, отпадат качествени проектни предложения – проектно предложение, което отговаря, добре направено, с добър бюджет и така нататък, просто защото закъсняват малко, за да предоставят конкретен документ, за да удостоверят обстоятелство, което са декларирали, когато са подавали това проектно предложение. Не това е идеята.
В този смисъл не виждаме в момента сериозни аргументи за цялостна ревизия. Няма нужда, това е система, която каквито и да са промени вътре, винаги предизвикват трусове. И трябва да сме много внимателни. Тя е фино калибрирана, знаете, че става въпрос за системи за управление и контрол, те са акредитирани. В този смисъл трябва да сме много внимателни какво всъщност пипаме и по какъв начин.
Запознахме се и с предложенията, които са дошли сега. Голяма част от тях са такива, които по принцип отпаднаха на предишното обсъждане, за което има съответни аргументи. Примерно от Националното сдружение на общините използват случая затова, че е отворен Законът, за да предложат пак стари текстове, с които обосновават случаи, в които задължително трябва да се стига до налагане на финансова корекция. Въпросът е защо след като в Закона изрично са изброени случаите, в които се стига до налагане на финансова корекция, и законодателят ясно е казал, кои са тези случаи, разбира се, всички тези, които са извън този обхват, не би трябвало да се стигне до налагане на финансова корекция, защо искат да се казват и да се упоменават вътре случаи, при които не трябва да се стига до финансова корекция при все, че вече има и съдебен контрол? Статистиката на съдебния контрол показва, че той е в полза категорично на бенефициентите. В този смисъл тази корективна форма просто проработи.
Това, което са казали колегите за това, че примерно се задържат средствата, когато трябва да се изследват за нередност. Трябва да се задържат, просто защото когато се декларират такива средства на по-високо ниво, съответно пред сертифициращия орган и съответно колегите от Министерството на финансите установят, че вътре има суми, при които не е направено това изследване за това дали трябва да се стигне до финансова корекция, тоест не е изследвана нередността, просто се повишава нивото на грешка на оперативната програма. И те в момента са принудени именно заради това да задържат тези средства и да ги изследват от гледна точка на това, дали нередността има основание или няма.
Да не говоря, че това е текст, който го има и в регламента, не мога да разбера какво е притеснението. БТПП също предлагат предложения, които са изцяло обосновани, да се намали административната тежест, но това са предложения, които вече от един месец ги има в постановлението за прилагане, те са факт, предполагам, че това не е било прочетено и не са се запознали колегите, които са работили по изготвянето на становището.
На Вашите въпроси. Първо за оправомощаването вече беше обосновано от госпожа Йорданова, но изцяло може да се види от съдебната практика по програма „Региони в растеж“. Ръководител на Управляващия орган е министърът. Той може да упълномощи съответно заместник-министъра, в чийто ресор е оперативната програма и в случаите, когато тя е отсъствала от България или е била възпрепятствана, директорът на дирекция всъщност е подписвал документи въз основа на заповед за заместване. Съдът решава, че в този случай директорите на дирекции нямат тези пълномощия и актовете падат. С тази промяна всъщност правим така, че в случай, когато се налага такова отсъствие и това лице е определено от министъра да бъде ръководител, то да има опцията да упълномощи, когато отсъства, просто процесът да не се блокира и тези актове след това да не падат в съда. (Реплика.)
Също има такава опция по принцип.
РЕПЛИКА: По законова дефиниция министърът е Управляващ орган.
ИВАН ИВАНОВ (директор на Дирекция „Централно координационно звено“): Когато е упълномощен ли имате предвид? Защото по принцип по законова дефиниция е министърът…
И другото, което казахте за финансовите корекции. При всички положения, каквото и да казва националното законодателство, финансовата корекция се понася от бенефициента. Тя се налага, освен ако не е плоска финансова корекция на ниво оперативна програма, ако има вътре моменти, които са хоризонтални. Тези средства, защото това не го третираме като глоба, трябва да бъдат възстановени от бенефициента. Нещо повече, в миналото, Вие следите този процес от доста време, знаете, че имаше различни идеи да се създаде фонд, който да подпомогне общините, когато финансовата корекция е прекалено тежка и вътре идеята беше да бъдат вкарани средства от националния бюджет, от ЕИБ. Разбира се, това става въз основа на оценка, на ясни критерии, за да се вижда, че има елементи, които оневиняват общината в конкретния случай или че има опасност тя да спре да функционира. Но тогава просто Европейската комисия ни удари през ръцете и каза: няма опция, при която Вие да поемете тази тежест, защото къде е дисциплиниращият ефект в случая?
Така че смея на твърдя, че с предложените промени не се случа нищо друго, освен да канализираме това, което произтича от съдебната практика, нищо революционно и до момента тази финансова корекция се понася от бенефициента. Така е във всички страни членки, такава е логиката, която произтича от регламентите. Съдът се оказа, че чете тези текстове по различен начин, от който очаквахме и това започва да се превръща в проблем, който не търпи отлагане за мен лично, защото вече управляващите органи са своеобразна преса. Налага се тези финансови корекции, които са отпаднали, да се понасят от бюджета и ни питат за чия сметка, бюджетите изнемогват. Нямаме бюджетен механизъм, с който да можем да понесем по-нататъшна такава негативна практика.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря за тези уточнения, господин Иванов.
Заповядайте, госпожо Василева, все пак Вие сте един от вносителите.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател. Аз искам да се извиня, имахме заседание на Комисията по околна среда и води, затова по-късно се присъединих към Вас.
Колегите достатъчно детайлно са представили законопроекта, чух и аргументите на Централното координационно звено предвид на това, че законопроектът цели основно и преди всичко прецизиране на текстове, разясняване на текстове, които звучат неясно, може би и са предмет на разнопосочни тълкувания и прилагане, и са предприети изменения, които в никакъв случай не нарушават нито принципите нито философията на Закона, а наистина са в посока продължаващо действие на един закон, който безспорно успя ясно да регламентира взаимоотношенията между всички във веригата – бенефициенти, управляващи органи, контролни органи. И в този смисъл призовавам към подкрепа. Всички ние сме наясно с това, че въпросите, свързани с управлението на европейските средства, са въпрос от експертен характер, изключително важни за бенефициентите и за всички органи, които са ангажирани в администрирането и управлението. И този смисъл призовавам към подкрепа. Надявам се, че разумните аргументи ще намерят подкрепа от всички парламентарни сили. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, госпожо Василева.
След като народните представители се изказаха, имаме гост, който иска да каже няколко думи – Румяна Христова. Заповядайте на микрофона. Тя е председател на Контролната комисия на Съюза на юристите в България и член на Обществения съвет към Комисията.
РУМЯНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, колеги експерти! Няма да Ви отнемам много време, защото Централният съвет беше във ваканция и ние получихме това писмо на господин Вигенин. Запознах се с него и на първото заседание миналия четвъртък докладвах на колегите, обсъдихме го накратко, но нямахме време да пишем писмено становище, а и едва ли е толкова необходимо. Единственото нещо, което аз искам да подчертая в случая, надявам се от протокола да бъде взето под внимание, е именно две неща, които правят впечатление. В случая ще се изкажа като юрист със съдебна практика в зала.
Чух, че господин Иванов коментира съдебната практика, но аз не знам дали той е юрист. Единственото нещо, което искам да кажа, и обръщам внимание на нашите народни представители, при внасяне на такива изменения на закони, дори когато са спешни и важни, и необходими, едно от нещата, което куца в българското законодателство, е дефиниране на понятията и тази липса на дефиниране на понятия създава разнопосочна съдебна практика. Повярвайте ми, аз имам 29 години стаж като юрист и не съм спирала да съм в съдебна зала. Разбира се, ние сме специализирани в различни материи, не сме пенкилери. Но, така или иначе, мога да Ви кажа, че по един и същ казус – трудово правен казус, два различни състава решават две различни решения, коренно различни. С едното печелим, с другото губим делото. Това е само поради причината, че има различна съдебна практика, някъде може би Законът да е възможно да се тълкува по различен начин.
Обръщам внимание накратко на две неща. Първо, проблемът с оправомощаването и определянето на лицето. Това трябва да се прецизира много внимателно от юристи, които участват в тази Комисия и подготвят този законопроект, защото това е първото място, където съдията ще определя. И ако Вие сте намислили какво означава, дайте го в Преходни и заключителни разпоредби дефинитивно определено, защото гарантирам, Ви, че това ще влезе в съда и пак така ще е – един състав ще разглежда по един начин оправомощено, определено, и така нататък, да не говорим какви ще са степените на въззивна инстанция и прочие.
Второто нещо е така нареченият „разумен срок“. Много Ви моля, това не го допускайте! Ако искате, подробно си регламентирайте за програма – тази не повече от три месеца… Дори изчерпателното изброяване на всички програми е по-добрият вариант, отколкото оставяне на понятието „разумен срок“. Всички нормални законодателства по света бягат от такова нещо, защото, съгласете се, винаги има двустранни взаимоотношения, независимо дали ще го наричаме гражданскоправно или административноправно отношение, това са други въпроси. Но когато са две страни, а аз съм съдията, винаги ще търся отговора на въпроса лицето дало ли е доказателствата като бенефициент в разумния срок, който няма дефиниция? Няма я дефиницията, ако тук има човек, който да ме поправи, да ми каже! Аз толкова внимателно четох и реших, че ще се отнеса сериозно, защото смятам, че този обществен съвет към Комисията е важен, още повече този законопроект касае европейските фондове. Това е разумен срок без таван и без регламентиране, моля Ви се! Има от 13-ти век закони в Англия, които не ги променят.
Дайте да сме малко по-конкретни, защото иначе, мога да кажа и други неща, но в случая се ограничавам с това. Това са важни неща, които ще опрат и коментара на съответните конкуриращите бенефициенти, и в съда след това, да не говорим за общественото мнение. Това веднага буди въпроса: е, чакай сега, не по-малко от 10-дневен срок, но колко е крайният срок? От кого ще зависи кой е крайният срок? От „кмета“, така да се каже?
Понятие без дефиниция и „разумен срок“ това за мен е много далече от Европейското законодателство. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Христова. Надявам се това да бъде отчетено. Както казах, законопроектът е минал на първо четене във водещата комисия. Така че нашият вот тук не е най-решаващ, но, така ли иначе, това че общественият съвет се включи активно тук, смятам че е полезно и независимо, че се опитват и някои други неща да включат в предстоящите обсъждания, нищо не пречи всъщност между първо и второ четене и някои други неща да се включат, които може би сте забравили или пък не са те оценили като най-точни.
Аз предлагам да спрем дискусията дотук, да минем към гласуване.
Моля тези, които подкрепят законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 754-01-53, внесен от Ивелина Василева, Менда Стоянова и Диана Йорданова на осми септември 2017 година, да гласува. За 2, против не виждам, въздържали се 5. Тук трябва да добавим гласа „за“ на Джема Грозданова, която изрично остави своя вот в началото на заседанието. Но с петима въздържали се и трима „за“ можем да кажем, че Законът не е подкрепен от Комисията, но между първо и второ четене Вие…
Само искам да уточня, че имаме позитивно отношение по принцип към промените, просто с някои от нещата ще трябва да поработим между първо и второ четене и съм сигурен, че след това Законът ще получи много по-сериозна подкрепа при гласуването на второ четене.
С това тази точка е изчерпана. Благодаря Ви, господин Иванов. Разбира се, и на Вас, госпожо Йорданова, госпожо Банева за участието.

Остана точка Разни, в която искам да направя няколко съобщения.
Имате ли нещо да кажете?
Първо, на четвърти октомври 2017 година – напомням, защото и по имейла се изпратени някои от нещата, от 11:30 ч. в зала „Изток“ ще има съвместна среща на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика с представители на Канадско-европейската парламентарна асоциация. В състава на делегацията са включени петима членове на канадския парламент, посланикът на Канада, акредитиран за България, ръководителят на политическата служба в посолството и двама служители на парламента.
Предполагам че един от основните въпроси ще бъде всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Европейския съюз и Канада. Да Ви информирам, че на четвърти октомври аз няма да бъда в България и предлагам госпожа Василева да води от наша страна срещата, ако сте тук, разбира се, госпожо Василева, на четвърти октомври.
След това на 26-ти октомври, както се казва, ранно предупреждение, на 26-ти октомври от 14 часа – това е четвъртък, в зала „Изток“ ще имаме съвместна среща на нашата комисия и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с господин Димитрис Аврамопулос – член на Европейската комисия, отговарящ за миграцията, вътрешните работи и гражданството. Допълнително ще изпратим материали, разбира се, по тази среща.
А само ден по-късно друг комисар Гюнтер Йотингер, ще бъде в България и ще има среща от 10,30 ч. пак в зала „Изток“ на Народното събрание. Тук да уточня, че го планираме като съвместно заседание на нашата комисия и Комисията по бюджет и финанси, като след неговото участие, Така да се каже след срещата с него, ще продължим с дискусия по Многогодишната финансова рамка, тя ще е на предварителен етап, разбира се, но ще бъде едно по-широко обсъждане, ще поканим и евродепутатите, представители на Министерството на финансите, които се занимават с този въпрос, за да почнем както се казва, дискусия по една от темите, които може би ще бъдат ключови и по време на нашето председателство следващата година.
Другото, което искам да Ви кажа, мисля че го споменах и предния път, но съм изпратил писмо до председателите на постоянни комисии в Народното събрание с молба да изпратят до Комисията по външна политика в срок до 25-ти октомври своите предложения, идеи, препоръки коментари по Националната програма за председателството, по Българското председателство, с идеята, това, разбира се, е съгласувано с председателя на парламента, тези предложения да бъдат обобщени, разбира се, и с нашия принос, в един общ документ, който да одобрим тук в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и да представим за обсъждане и гласуване в парламента до средата на ноември, а идеята е да сме приключили по този въпрос преди посещението на председателя на парламента Антонио Таяни, което е планирано за 20-21 ноември. Всъщност това е посещение на Конференцията на председателите, с него ще бъдат председателите на политически групи в Европейския парламент. Така че нашият парламент при всички случаи ще има своя принос към Националната програма. Естествено, ще подходим внимателно и съгласувано, така че да очертаем в този материал наистина важните неща.
Мисля че това е. Другата седмица, също да съобщя, че в сряда очакваме да бъде приет поредният доклад от Министерството за българското председателство за напредъка по подготовката от Министерския съвет преди обяд и с идеята следобед на нашето заседание да дойде Лиляна Павлова – министърката за Българското председателство и да докладва пред Комисията. Аз няма да бъда в България следващата сряда, но предлагам да не отлагаме заседанието и госпожо Василева, ако Вие можете да водите заседанието, мисля че е добре да си вървят регулярно нещата, независимо, че няма да бъда. На посещение в чужбина ще бъда. Това, разбира се, ще го уточним до началото на следващата седмица, но, така или иначе, такъв е планът, има ангажимент от страна на Лиляна Павлова ако мине материалът, да дойде при нас.
И най-последно да Ви кажа, че във вторник, както говорихме миналата седмица, посетих НДК, не бяха много склонни да направим голямо посещение на цялата комисия, но аз настоях аз да отида все пак за да видя за какво става дума. Струва ми се, че напредъкът е съществен. От това което видях, в НДК се очертава да бъдат спазени планираните срокове, до 15-ти ноември трябва да приключат основните ремонтни дейности и да започнат тестове на различните системи – охранителна, озвучителна и така нататък тоест. Това означава, че има всички шансове от първи януари НДК да бъде в състояние да си изпълнява функциите за основен конгресен център, основен център, където се провеждат срещите. Уточнихме също макар и на много предварителен етап все още, подредбата за голямата среща, която нашата Комисия ще направи, това не беше целта на посещението, разбира се. Но се разбрахме някъде към средата на следващия месец цялата комисия да посети НДК, тогава вече ще придобие малко по завършен вид, за да видим всички как изглежда.
Да доуточня само, че в НДК в Зала 3 ще проведем нашата голяма среща с КОСАК. Ще има известни затруднения в подреждането, но все пак ще може да съберем този формат в Зала 3. Иначе първата среща на председателите, допълнително ще се занимаваме с този въпрос, но тя няма как да стане в НДК, тъй като съставът е малко по-голям, отколкото позволяват малките зали в НДК, и е твърде малък за голямата зала, просто ще се загубим там, затова ще се проведе в Бояна през януари, така сме го планирали. Срещата на тройката председатели по мое настояване ще направим в Народното събрание първия ден, защото все пак да видят и Народното събрание, зала „Запад“ го позволява. А вече пък по-големият формат ще бъде в Бояна, но ще направим едно посещение на българския парламент покрай другите забележителности, които ще видят, да видят и все пак и българския парламент. Жалко е наистина, че залата тук няма да може да стане до председателството, но британците ни изненадаха.
ПЕТРОВ ПЕТРОВ: Във връзка с изготвянето на междинния доклад, господин Председател, искам да кажа и да осведомя и членовете на Комисията, че искам да внеса препоръка в частта за Програмата за развитие на селските райони и съответно ще се аргументирам и ще бъде представено на Комисията за обсъждане.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
Може би и това трябваше да уточня, би трябвало да сте получили вече мейла с обобщения доклад. Той е изпратен до Вас, ще го изпратим и до членовете на Обществения съвет за мнения и предложения, ако не се лъжа, четвърти октомври е срокът, който ще дадем, за да може на 11 октомври, както говорихме, да бъде обсъден и приет с добавките в Комисията и по наша преценка ще го уточним със заместник-председателите, може да направим едно публично представяне на този доклад, защото все пак това е от основните дейности. Идеята ми е, Вие ще видите доклада, там са изброени включително конкретни проекти, кой докъде е стигнал. Има някои неща които за мен са известни въпроси повдигат, като например 0% изпълнение по даден проект, но не е уточнено дали това е нормално, тъй като току-що започва този проект или е някакво забавяне. Това ще трябва допълнително да го уточним, но ми се ще в доклада да включим и някои по-цялостни оценки и препоръки, да не бъде просто компилация какво точно се е случило и какви проценти са усвоени, но и някои неща, които са възникнали в хода на работа от страна на бенефициентите, консултантите, Сдружението на общините например също активно работи. Ако можем, да направим и такава част в този доклад с някои препоръки и предложения от страна на нашата комисия, но това ще стане ясно в началото на следващия месец дали ще имаме тази възможност, или ще се фокусираме вече по това, когато правим следващия доклад.
И бих предложил също да помислите и Вие, тъй като той е изпратен вече, има някои конкретни проекти, които вече се реализират, мисля, че би било добре в обозрим срок, за това също ще Ви направя конкретно писмено предложение, но и Вие, ако имате идеи, да посетим някои от тези по-големи обекти, например, за да видим как се реализират. Мисля, че е добре да присъстваме на терен като комисия, не е без значение.
И освен това имахме една идея, която все още я обмисляме, дали физически ще бъде възможно за ден-два да направим една изнесена среща на нашата комисия, без да правим големи семинари – 2 или 3-дневни, но да кажем с една нощувка да посетим един или два региона пътьом някъде. Ние нямаме специални средства, с които да финансираме такива неща, частично бих казал, че можем, но като народни представители можем винаги все пак да посетим, да нощуваме не само в нашите избирателни райони, така че можем организирано да отидем някъде, хем да видим местната власт, да видим някои от тези проекти, може да изберем от този доклад някои по-проблемни все пак, защото там, където всичко се реализира добре и това е хубаво, но по-добре да видим проблемните места, за да ги решаваме, но пак казвам, въпрос на преценка, ще Ви направя някакво предложение в началото на октомври, за да решим ще можем ли и как.
Мен лично ме влече по-така към югоизтока – Ямбол, Сливен, Бургас. Мисля, че заместник-председателите ще ме подкрепят повечето, но все пак допълнително ще преценим.
Нещо друго ако има?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Последно, господин Председател. Като Комисия по европейските въпроси страдаме от липсата на информация за това къде ще бъдат изнесени събития, защото това се работи, естествено, искам да изискаме да ни ги дадат, защото вече прониква информация, че в някои градове ще има от председателството, другите питат и то на високо ниво, питат ни областни управители, питат ни такива хора ще има ли тук някакви събития.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ами трябва да видим програмата на председателството, този въпрос може и на госпожа Павлова да го зададете в сряда, когато дойде. Няма да е късно. А иначе ние можем да поискаме от тях, все пак мисля че и друг елемент е важен, започват сега гледам доста дискусии по места по Националната програма не само в София, утре в София има едно такова събитие, което се организира, и в различни региони знам, че те има различни инициативи, да поискаме, за да знаят народните представители все пак, когато нещо такова има в съответния град, поне да са в течение, и в избирателните райони особено. Това смятам, че е важно, така че ще поискаме още утре тази информация, няма да ни откажат, сигурен съм, знам, че има график на тези събития вече и където можете, сигурно е добре да се включите.
Отделно от това сигурно и местни инициативи вече ще има различни, бих искал членовете на Комисията по възможност да се включат в такива срещи и инициативи и да популяризират пък и нашата дейност. Това е, да Ви благодаря за участието и живот и здраве ще се видим утре в пленарна зала на обсъждането на законопроекта – първа точка сме ние, да уточня.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,07 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРИСТИАН ВИГЕНИН

Стенограф:
Антон Лазаров