1. Разглеждане и приемане на Междинен доклад на КЕВКЕФ относно приключването на програмите, съфинансирани със средствата на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство през програмен период 2007-2013 г., както и постигнатия напредък по програмите за програмен период 2014-2020 г. (по данни към 30 юни 2017 г.).

2. Обсъждане на теми, които да бъдат включени в дневния ред на заседанията на Председателски и Пленарен КОСАК в рамките на Парламентарното измерение на Българското председателство.

3. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 16

На 11 октомври 2017 г., сряда, от 15,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане и приемане на Междинен доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно приключването на програмите, съфинансирани със средствата на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство през програмен период 2007-2013 г., както и постигнатия напредък по програмите за програмен период 2014-2020 г. (по данни към 30 юни 2017 г.).
2. Обсъждане на теми, които да бъдат включени в дневния ред на заседанията на Председателски и Пленарен КОСАК в рамките на Парламентарното измерение на Българското председателство.
3. Разни.

Списък на присъстващите членове на Комисията и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове господин Кристиан Вигенин.

* * *

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добър ден на всички!
Комисията вече има кворум. Можем да започнем нашето заседание.
Първо, трябва да приемем дневния ред на заседанието.

Предлагам следния дневен ред:
1. РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА МЕЖДИНЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ ОТНОСНО ПРИКЛЮЧВАНЕТО НА ПРОГРАМИТЕ, СЪФИНАНСИРАНИ СЪС СРЕДСТВАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НА СТРАНИТЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО ПРЕЗ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2007-2013 Г., КАКТО И ПОСТИГНАТИЯ НАПРЕДЪК ПО ПРОГРАМИТЕ ЗА ПРОГРАМЕН ПЕРИОД
2014-2020 Г. (ПО ДАННИ КЪМ 30 ЮНИ 2017 Г.).
2. ОБСЪЖДАНЕ НА ТЕМИ, КОИТО ДА БЪДАТ ВКЛЮЧЕНИ В ДНЕВНИЯ РЕД НА ЗАСЕДАНИЯТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛСКИ И ПЛЕНАРЕН КОСАК В РАМКИТЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНОТО ИЗМЕРЕНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО.
3. РАЗНИ.

Други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
Всички са „за“. Благодаря.

Преминаваме към точка първа от дневния ред.
Първо, искам да благодаря на нашите гости днес за това, че са тук и ще се включват в нашето обсъждане. Няма да ги изчитам всички сега, но в процеса на дискусия се надявам представителите на различните Управляващия органи да кажат по няколко думи в частта, която засяга тяхната оперативна програма, дали Докладът отразява коректно от това, което сте дали като информация, дали има някакви други предложения за включване по него, но това след малко.
Искам преди това да уточня, че този Междинен доклад е част от дейността на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, която ние осъществяваме на всеки шест месеца – такъв доклад се изготвя, Вие всъщност знаете по-добре и от нас. Председателството си е председателство, вярно е, че доста повече се говори и сме фокусирани върху въпросите, свързани с политиката, Националната програма за председателство и така нататък, но не трябва да пропускаме текущите въпроси и текущата ни работа. Европейските фондове са една от темите, които не само че ще бъдат дискутирани с поглед към бъдещето на Европейския бюджет и Многогодишната финансова рамка за следващия период, но и са важни за това какво в момента правим по това.
Искам да благодаря на Централното координационно звено, което ни помогна в обобщаването на информацията, която беше събрана, защото систематизирането на тази информация от Сертифициращите органи не е проста работа, а капацитетът на Комисията е сравнително ограничен.
Искам да кажа също, че ние се опитахме максимално да съгласуваме този Доклад и информацията по него с представители на неправителствени организации, които работят в тази сфера.
Вчера Докладът беше обсъден с Обществения съвет към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Ние бихме искали в бъдещето още повече да разширим тази работа и да я правим текущо, като към самия Доклад, който в голяма степен представлява едно обобщение на информацията постъпила от Вас, да се опитаме да отправим и някои препоръки, които, разбира се, нямат задължителен, а само препоръчителен характер и са ценни дори с факта, че се обсъждат, така че да има и някаква допълнителна добавена стойност от нашата работа.
Аз споменах, че този Доклад отразява състоянието към 30 юни тази година. Вярно е, че вече е началото на месец октомври, но така или иначе имаше и летни почивки, отне известно време обобщаването на информацията. Всъщност с приемането на Доклада днес и представянето му в петък ние на практика ще започнем работа вече и към следващия период, именно втората половина на годината.
Няма да изброявам програмите, които са обобщени тук. Искам също преди да преминем по същество към дискусията да кажа, че имаме намерение при изготвянето на следващия доклад да се обърнем към Вас и с желанието малко да унифицираме информацията, която постъпва от отделните Управляващи органи, защото се оказа, че някои подават малко по-подробно, други малко по-общо – наблюдава се известен дисбаланс. Това беше отбелязано и от неправителствените организации в Обществения съвет. Ще ни се за следващия път да можем да представим по уеднаквена информация. Няма да коментирам тук с конкретните числа. Това ще го направим в петък, когато ще представим окончателно Доклада.
Сега бих искал, ако не възразявате, с по няколко думи да споделите Вашите виждания по Доклада. Разбира се, ако имате и препоръки към нас – с какво ние като Комисия бихме могли да бъдем полезни на Вас, на изпълнителната власт и конкретно на хората, които пряко отговарят за европейските фондове и съответните оперативни програми, с какво можем допълнително да бъдем полезни, освен текущия контрол.
В тази връзка се питам дали по старшинство или по списъка, който ми е предоставен тук, да дам думата на госпожа Деница Николова може би, първо, или…
ЗАМ.-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: По старшинство не знам дали държа първенството, но благодаря Ви, господин Председател.
Първо, искам да благодаря на Комисията за това, че регулярно отчита изпълнението на всички оперативни програми и инструменти, които се финансират от страна на Европейския съюз, и в тази връзка да изкажа задоволството си по отношение на така приключения Доклад към полугодието на тази година.
В рамките на този Доклад по отношение на Оперативна програма „Региони в растеж“ не видяхме някакви ключови препоръки или констатации, които са свързани с допълващи действия от страна на Управляващия орган. Това, което мога да кажа към настоящия момент, е, че Програмата върви с добри темпове на реализация. Съвсем наскоро дадохме възможност за допълващо финансиране на 22 общини на територията на страната, които ще имат своята възможност да получат ресурс в размер на 213 милиона лева по отношение на реализиране на инвестиции в образователна инфраструктура, а по отношение на общото изпълнение на Програмата към настоящия момент и към днешна дата договорените средства са в размер на 65%, разплатени са 13% от общия бюджет на Програмата и съответно са сертифицирани 4% от нея.
По отношение на текущия период работим върху това да преодолеем рисковете, които сме идентифицирали и сме подали към Комисията в рамките на изпълнението на Програмата, а именно това е идентифицирания риск във връзка с изпълнението на големия проект, свързан с финансирането на Спешната медицинска помощ в размер на 164 милиона лева и вторият идентифицирана риск по отношение на избора на финансови посредници, свързани с нисколихвеното кредитиране, което ще предоставяме по Програмата в изпълнение на мерки, свързани с подобряване на градската среда в големите градове на територията на страната.
В тази връзка и по двата риска се работи изключително усилено, за да се преодолеят забавите и така, бих казала, реализирането на тези рискове, които касаят непостигане на индикатори в края на следващата година, когато е междинното отчитане по Програмата.
По отношение на трансграничните програми. Ще кажа, че дванадесетте програми, които управляваме в рамките на Министерството, са с добри темпове на реализация. По отношение на трансграничните програми имаме договаряне над 50%. Вече се реализират всички проекти. В ход са на изпълнение и към настоящия момент не отчитаме рискове за посрещане на правилото N + 3 за следващата година, както и за непостигане на индикатори.
Така че съвсем накратко това е най-общата картина по отношение на изпълнението на мерките от страна на Министерството. Разбира се, оставаме на Вашето внимание за допълващи въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Николова.
Като казах, старшинство и азбучен ред – другият заместник-министър, който е сред нас, е Зорница Русинова.
Заповядайте, госпожо Русинова, по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, колеги! Първо, искам наистина да ви поздравя за тази инициатива и за възможността в един общ Доклад да отчетем текущия напредък по новия програмен период и изпълненото в предишния програмен период. Считам, че всички ние, които сме в тази зала, и хората, които с години работим по управление на европейски средства, можем да се поздравим с един изключително успешен първи програмен период за България.
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ е приключила вече, затворена е от страна на Европейската комисия със 100% точно усвояване. И считам, че това не е толкова важно като послание за нас – доколко сме успешни в усвояването на тази програма, а това, че чрез този инструмент успяхме да създадем устойчиви политики, свързани с пазара на труда и социалното включване.
Благодарение на тази програма над 200 хиляди човека са намери възможност за реализация. Средногодишно от 2009 г. до сега около 25 хиляди човека в България, които страдат от социална изолация, ползват услугите „Личен асистент“. Множество общини в България дадоха коренно различен шанс за живота на над 1300 деца с увреждания, които живееха в ДМСГД-та. Няма да изброявам всички други инициативи, свързани с развитие на социално предприемачество, подпомагане на българския бизнес и така нататък.
По отношение на текущия програмен период, програмата е около 70% с програмирани средства. На 21-ви предстои Комитет за наблюдение, където горе-долу програмирането ще достигне близо 90%, 62% е стойността – това са около милиард и триста отворени схеми в действие в момента, и 20% от стойността на програмата са вече възстановените разходи от страна на Европейската комисия – сертифицирани.
По всяка една от осите има текущо изпълнение на проекти.
Има вече приключили проекти, които са предимно в сферата на социалните услуги на общините. Изключително и спешно изпълнение на Инициативата за младежка гаранция – една инициатива на Комисията, която в последните месеци претърпя промени и независимо от големите предизвикателства в пазара на труда на България, можем да се похвалим с добър и устойчив темп на спад на безработицата, включително и младежката. Така че с допълнителния ресурс от страна на Европейската комисия, България няма да може да се възползва, защото няма регион в България, който да отговаря на условията да е над средноевропейското ниво на младежка безработица.
В тази връзка предстои изменение на Оперативната програма до края на годината, тъй като при програмиране на мерките през 2013 – 2014 г. е пикът на безработицата, вследствие на икономическата криза. От 2012 г., 2013 г. безработицата е на най-високо ниво, като последваш ЛАГ на икономическата криза – около 13-14% в определени райони. В момента е около шест, в много райони на България е под 6% и това налага част от средствата от оста, която е свързана с изпълнение на мерки за подпомагане на безработни лица, да ги релокираме към други изключително важно политики, които подкрепят политиката на правителството. Това е развиване на услуги в семейна среда за възрастни хора и за хора с увреждания.
Благодаря за възможността да предоставим напредъка. Наистина Ви подкрепям в това, че може би самата информация трябва да е по-структурирана. Ако се направи един общ темплейт, в който ние попълваме информацията, ще е по-лесно за нас и за хората, които могат да достигнат до тази информация.
Извиняваме се с госпожа Николова, че трябва да Ви напуснем, но ни предстои друго заседание, на което трябва да участваме в качеството си на заместник-министри.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Русинова.
Ако е така, да питам колегите дали някакъв конкретен въпрос биха имали към Вас?
На този етап, може би не. Благодаря Ви за участието и за ангажимента. Може би ще се видим в петък при представянето на Междинния доклад.
Сега може би да минем към господин Антон Аспарухов от Програма за развитие на селските райони.
Заповядайте, господин Аспарухов.
АНТОН АСПАРУХОВ: Благодаря.
Добър ден от мен! Като цяло Програмата за развитие на селските райони към момента договаряне и разплащане вървят с нормални темпове, като договарянето е приблизително 30 или по-точно към края на предходния месец 28,5% от средства са договорени и близо 14% разплатени. Това са малко по-актуални данни, с оглед на тези, които са в Доклада, с оглед на това, че е изминал известен период от време. Благодарение на тези нормални процеси на договаряне и разплащане, смятаме, че рискът от декамитмънт за 2018 г. е изолиран, тоест нямаме такъв риск.
Тук трябва да отбележа, че в тези 28,4% договорени средства не се считат средствата по площните мерки, които са с годишни плащания, но по които има поети ангажименти. Ако и тях прибавим към сметката на поетите ангажименти, договорените средства, образно казано, по Програмата, ще скочат над 50%, което е един добър буфер срещу евентуални бъдещи загуби на средства, намаляване на темпа на разплащане така нататък.
Като идентифициран риск в тази връзка имаме по-скоро неизпълнена част от междинните цели и и по-точно по Приоритет 3 и Приоритет 6 от програмата.
Мерките, които сме предприели в тази връзка са няколко.
Първо, четвърта нотификация на Програма за развитие на селските райони, която е свързана с прехвърляне на средства по Приоритет 3 към Мярка 4.2 за преработвателни предприятия, което би спомогнало за постигане на междинните цели по Приоритет 3, както и отваряне на Мярка 9 за групи и организации на производители, която също е свързана с изпълнение на междинната цел по Приоритет 3.
Най-общо казано, това е към момента състоянието на програмата, това са и общо казано рисковете, които сме идентифицирали и мерките, които сме предприели.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Аспарухов.
Докато сме на Министерство на земеделието, може би госпожа Крачолова да кажа няколко думи по Програмата за морско дело и рибарство.
ДОРОТЕЯ КРАЧОЛОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Програмата за морско дело и рибарство на фона на останалите програми е със значително по-малък бюджет, едва двеста двадесет и два милиона лева. Бюджетът е разпределен в 23 мерки в 6 приоритета.
По Програмата продължаваме да наваксаме забавянето, което имаше тя и в самото си стартиране. Действително тя стартира по-късно, беше одобрена в края на 2015 г. и едва през 2016 г. бяха отворени първите мерки.
Идентифицирали сме съответните рискове и работим по това да нямаме загуба на средства. Към момента около 50% от общия бюджет на Програмата е отворен за прием, като сключените договори са за около 17 милиона лева или това 7,7%. Очакваме този процент да се повиши към края на годината и съответно договарянето да бъде в значително по-висок процент. Предвиждаме отварянето на още приеми до към края на годината, така че общият бюджет, който ще бъде отворен за прием, да достигне 70%.
Съответно имаме вече индикация за някои от междинните цели, които евентуално няма да бъдат постигнати. Това е по Приоритет 1 и Мярката 1.3 – скрапиране на кораби. Действително имахме индикация за постъпването на повече проектни предложения, но те постъпиха само 11 на брой и съответно не бяха за целия бюджет по приема, поради което няма да изпълним един от индикаторите на междинните цели.
Може би повече данни и повече информация ще можем да Ви предоставим във втория доклад, когато вече ще имаме по-голяма яснота по отношение на приключилите оценки, които към момента все още текат по две от основните мерки, съответно като процент на договаряне и вече към края на годината със стартиралите нови приеми за постъпването на други проектни предложения и увеличаване на плащанията по Програмата. Това е към момента.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви.
Значи ето една от програмите, които трябва да следим малко по-отблизо в следващите шест месеца.
Предлагам сега да дам думата на госпожа Цонка Дрянкова – Министерството на околната среда и водите, по Оперативна програма „Околна среда“.
Заповядайте.
ЦОНКА ДРЯНКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията по околна среда, уважаеми колеги! Съвсем накратко в цифри ще дам успехите, постигнати по старата Програма и напредъка по новата Програма.
В резултат на изпълнение на мерки по старата Програма са изпълнени 428 проекта като, колкото и странно да звучи, степента на сертифициране на средства е 119%. В резултат на изпълнените проекти са изградени 50 пречиствателни станции, 889 хиляди жители са свързани във ВиК мрежата. Изградената ВИК мрежа е над 2600 км. Това е по отношение на мерките в сектор „Води“.
Както знаете, със средства по Програмата бяха инвестирани средства и в мерки за подобряване качеството на въздуха. Всеки един от нас всекидневно се ползва от тези мерки. Бяха закупени 126 екологични автобуса, 20 нови модерни мотриси също бяха закупени, 10 метровлака и 100 нови тролейбуса.
В сектор „Околна среда“ със средства по Програмата бяха изградени 19 регионални депа за твърди битови отпадъци, а в сектор „Биоразнообразие“ бяха изпълнени 79 проекта на обща стойност 210 милиона лева. Това са резултатите по отношение на старата Програма.
По отношение напредъка по новата Програма към днешна дата са обявени процедури за 47% от ресурса по Програмата на обща стойност милиард и шестотин хиляди. Амбицията ни е до края на годината този процент да стане над 80%, като предстои отваряне на процедурата за инвестициите във ВиК сектора с бенефициенти ВиК операторите, където заделеният ресурс е милиард и половина.
По отношение на договарянето – 22,4% е процента на договаряне. Действително степента на договаряне е ниска. Ние сме идентифицирали проблемите в този сектор. Предвид опита от предишния програмен период, решението, което взехме, е сключването на договорите да бъде, при условие че бъдат приключени процедурите по устройствено планиране, тъй като това беше една съществена пречка при изпълнение на проектите. Поради тази причина се наблюдава забавяне в договарянето на средства по Програмата, но сме предприели всички мерки за ускоряване процента на договаряне. Провеждат се ежедневни консултации с бенефициентите и се подпомагат с цел бързо преодоляване на трудностите пред тях.
По отношение на платените суми по Оперативната програма процентът е 4,28% от ресурса по Програмата. Размерът на плащанията е сравнително нисък, предвид размера на обявените процедури поради една основна причина – обжалване на обществените поръчки и избора на изпълнител, тоест това спира реалното изпълнение на проектите и генерирането на разходи по тези проекти. Това е един съществен проблем, който е идентифициран при изпълнението на Програмата, а сертифицираните пред Европейската комисия разходи са в размер на 2,31%.
Това, което сме предприели, е да се стремим да ограничим риска от загуба на средства по правилото N + 3 и риска от загуба на резерва за изпълнение, във връзка с изпълнението на междинните цели от рамката за изпълнение на Програмата.
Споменах вече основните ни проблеми, които сме идентифицирали. Предприемаме мерки за тяхното преодоляване. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, госпожо Дрянкова.
Инженер Галина Василева – директор на Дирекция „Координация на програми и проекти“, ръководител на Управляващия орган, Оперативна програма „Транспорт“ в предишния период, сега „Транспорт и транспортна инфраструктура“, заповядайте.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа, щом ще споменаваме за индикатори и за постижение по-старата оперативна програма, длъжна съм и аз да спомена.
Оперативна програма „Транспорт“ също така мисля, че е успешна Оперативна програма. Приключи с усвояване на наличния финансов ресурс близо 99%, което само по себе си говори. Освен това и другите индикатори, които са абсолютно видими и общественополезни, бих казала, като резултат – повече от 500 километра жп линии бяха рехабилитирани, модернизирани по проектите, които се изпълниха в програмния период, 260 км нови автомагистрали бяха построени в този период, също така 20 км метролинии, интермодален терминал, множество жп гари бяха реновирани, информационни системи и така нататък. В нашата Програма винаги така се коментират големите проекти и те са във фокуса, но общо Програмата финансира и завърши успешно 120 проекта, от които 25 са инвестиционни, от тях 11 големи, по смисъла на регламента, или над 50 милиона евро.
Към месец март 2017 г., когато подадохме Окончателния доклад ние декларирахме два незавършени проекта, говоря от инвестиционните проекти.
Това е по първа приоритетна ос – жп проекта Пловдив – Септември, той е на три лота, но като цяло не беше завършен, или компоненти от него, по-скоро сигнализация и въвеждане на системи за сигнализация и управление на влаково движение.
Другият проект по втора приоритетна ос, това е обходът на град Габрово.
Тези два проекта, декларирайки ги като незавършени към момента на подаване на Окончателния доклад, имаме задължението през шест месеца да ги наблюдаваме и да докладваме на Европейската комисия до месец март 2019 г. и тогава, когато трябва и да ги приключим.
Към този момент ние сега в края на месец септември изпратихме информация към Комисията. Вече проекта Пловдив – Септември е завършен, функциониращ, с акт 16 и така нататък, въведен в експлоатация. Все още не е завършен обходът на град Габрово, който догодина трябва да бъде завършен. По информация, ще бъде одобрено финансиране от бюджета към бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ за осигуряване финансиране и завършването на дейностите по обхода на град Габрово.
Това е по старата програма.
По новата програма към момента договорените средства са 48%, близо 50, а разплатените са средства са около 12% от общия бюджет, съответно по двата фонда – кохезионен и европейски фонд за регионално развитие. По-малък е процентът по кохезионен фонд, който финансира пътните и железопътни проекти, а европейския фонд за регионално развитие основно финансира разширение на метрото и то линия 3 от метрото в град София, тъй като този проект е по-напреднал, в по-напреднала фаза, по-голям е процентът на разплатените средства по този фонд.
Очакваме в края на годината да бъде завишен процента на договаряне, тъй като вече големите проекти са одобрени – в жп сектора два одобрени големи проекта, за които може да бъде подписан договор за безвъзмездна финансова помощ до края на годината. Процедурата ще ползваме преди одобрение на формуляра за кандидатстване от Европейската комисия.
Правилото N + 3, разбира се, ние го следим, с оглед да се избегне риска от загуба на средства. По отношение за 2017 г., сертифицираните средства в края на 2017 г. – нямаме опасения, даже сме надминали към този момент вече процента на сертифицираните средства, а за 2018 г., съгласно нашите прогнози засега, мисля, че ще успеем да достигнем така заложените показатели, които трябва финансово да се постигнат, с оглед да не загубим финансиране, но, разбира се, трябва да има значително засилване на изпълнението предимно на големите проекти, защото, както казах, Програмата се обуславя от нейния напредък предимно от развитието, от напредъка на големите проекти.
Тъй като Програмата 2014 – 2020 г. финансира шест големи проекта, вече над 75 милиона евро. Това са два железопътни проекта – два във втора приоритетна ос, това е автомагистрала „Струма“ разделена на две, и два проекта в метрото, също етап 1 и 2.
Тези шест проекта генерират, запазват бюджет около 89% от общия бюджет на Програмата. Този факт показва, че изпълнението на тези проекти, от техния напредък зависи изпълнението и напредъка въобще на Програмата и съответно достигане на резултатите по нея.
Какво бих казала като основни проблеми?
Основни проблеми – за всички е ясно автомагистрала „Струма“, всъщност ние вече сме приключили с апликационните форми по-големите проекти, разбира се, с изключение на тази за автомагистрала „Струма“, лот 3.2, за който все още няма яснота, тоест не е одобрено и няма решения по ОВОС и така нататък, не е подготвена апликационната форма.
Основен проблем, бих казала, че от тук нататък ще възникне във връзка с недостига на финансиране по първа и втора приоритетна ос за пътища и железници, където към този момент по индикативна стойност недостига се изчислява на около 400 милиона евро. Разбира се, това са индикативни стойности за изпълнение на автомагистрала „Струма“ и на железопътните проекти, тъй като още не са проведени всички тръжни процедури, а някой не са и стартирали.
Това е най-общо информацията и проблемите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Сега бих искал да дам думата на госпожа Ивелина Пенева – главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в Министерството на икономиката по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Тя е ръководител на Управляващия орган.
ИВЕЛИНА ПЕНЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа, благодаря за възможността да представя напредъка.
На първо място, по стария програмен период по отношение на оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ процентът на изпълнение на Програмата е почти 97%. Можем да кажем, че успешно е изпълнена Програмата. Имаме над 6000 подкрепени предприятия.
По отношение на новата оперативна Програма „Иновации и конкурентоспособност“. Към момента темпът на Програмата, с който се движи като напредък, е добър. Няма риск от загуба на средства и непостигане на междинните етапни цели към 2018 г. с изключение на Приоритетна ос 4 – изграждане на газопровод между България и Сърбия.
По тази причина Управляващия орган е предприел действия за минимизиране на този риск като е прието принципно решение на Комитета за наблюдение за изменение на Програмата и за включване на нов допустим бенефициент по тази приоритетна ос, с оглед минимизиране на риска от непостигане на етапните цели по Приоритетна ос 4.
По останалите приоритетни оси мога да кажа следните цифри към момента. Обявени средства като процент от общия бюджет до 30-ти юни 2017 г. – 63%, сключени договори към 30 юни са 39%, към момента вече са 53%, изплатените средства в края на месец юни са били 17%, а в момента са почти 20, сертифицирани към 30 юни са били 12%, в момента са над 16%. С тези цифри и общия брой на сключените договори, както казах, няма риск от неизпълнение на етапните цели.
Утре предвиждаме да проведем заседание на Комитета за наблюдение по Програмата, където да се приемат критериите и методологията за последните две схеми, включени в индикативната годишна работна програма за 2017 г. Това са насърчаване на предприемачеството и ресурсна ефективност в малки и средни предприятия, както и да приемем Индикативната годишна работна програма за 2018 г.
Ако има повече въпроси към мен, съм на разположение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Горица Чилева – началник на отдел „Финансово управление“, Дирекция „Добро управление“, администрация на Министерския съвет, няколко думи да ни кажете и Вие.
ГОРИЦА ЧИЛЕВА: Здравейте! Може би аз ще кажа няколко думи за старите две програми, които ние приключихме.
Това са Оперативна програма „Административен капацитет“ и Оперативна програма „Техническа помощ“. Бяхме две различни дирекции в две различни министерства, сляхме се и надявам се успешно приключихме двете програми. ОПАК е приключена 98,9%, а ОПТП е приключена на 100%. Там даже сме сертифицирали повече от бюджета на Програмата като се надявам евентуално, самата Комисия също да одобри този подход, предвид че е разписан в регламента и по този начин да няма нито едно загубено евро по тази програма.
Получихме коментари по окончателните доклади. Изпратили сме в срок обратно нашето мнение или допълнителна информация по точките. Надяваме се в най-скоро време да те да бъдат одобрени от Европейската комисия. Това по старите програми.
Иначе по Оперативна програма „Добро управление“ ще помоля колежката да представи. Тя е държавен експерт в отдел „Програмиране и договаряне“.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Госпожа Мария Христова.
Заповядайте.
МАРИЯ ХРИСТОВА: Добър ден, дами и господа! По Оперативна програма „Добро управление“ към момента сме договорили 33% от бюджета на Програмата – като 4,8 процента допълнително са проекти, които са в оценка.
През месец септември бяха отворени три нови процедури за безвъзмездна финансова помощ на стойност близо пет милиона лева, с което се надяваме до края на тази година съответно процента на договорените средства значително да нарасне.
Изплатените средства по Програмата са близо 5%, сертифицираните средства са 3% към момента. Положително развитие по Оперативната програма е, че вече са договорени всички значими проекти за електронно управление, договорени са големите проекти за обучение в държавната администрация, както и големите проекти на Националния институт на правосъдието за обучение на магистрати и съдебни служители. Имаме известни затруднения с одобряването на проектите на Висшия съдебен съвет, както и с изпълнението на вече одобрените проекти на Висшия съдебен съвет, поради което има известен риск за Приоритетна ос 3 на Оперативната програма, която е свързана със Съдебната система.
По приоритетни оси 4 и 5 – това са техническа помощ за хоризонталните структури за ЕСИФ и съответно техническа помощ на Програмата. Всички бюджетни линии, както и проектите на областната информационни центрове, се изпълняват в срок и постигат заложените към момента резултати.
Аз искам само да допълня, че по предишните две програми – по ОПАК, някой от най-положителните резултати, които бяха постигнати по тази Оперативна програма са, че беше въведена за първи път в България оценка на въздействието на нормативни актове, беше въведено общественото обсъждане на нормативни актове, беше въведена стажантска програма за студенти в университетите в държавната администрация, бяха електронизирани над 2000 електронни услуги, бяха надградени множество регистри и съответно беше изградена системата Реджис за автоматичен обмен на информация между регистрите, докато по Оперативна програма „Техническа помощ“ най-значимите резултати се изграждането на системата ИСУН, с която работят всички Управляващи органи през настоящия програмен период, създаването и поддържането на мрежата от областните информационни центрове и съответно помощта за създаването на фонд „Мениджър на финансови инструменти“, който се ползва от много от оперативните програми през настоящия програмен период. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Междувременно към нас се присъедини господин Кирил Гератлиев.
Това май е последната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.
Няколко думи да ни кажете, господин Гератлиев. Все пак да уточня – дали така представения Междинен доклад коректно отразява това, което сте дали. И може би нещо по-конкретно, което искате да добавите, да споделите.
Да припомня само, че ние поради така идентифицирани от нас проблеми в тази Програма направихме едно съвместно заседание с Комисията по образование и наука, на което изслушахме министъра на образованието. Там бяха споделени някои мерки, които предстои да бъдат взети, но в случая говорим все пак за първите шест месеца на тази година, но ако има и някакво развитие, ще се радваме да го чуем. Заповядайте.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Благодаря.
Аз, първо, се извинявам за закъснението, но бях на друга среща, която закъсня със стартирането, затова моля да ме извините, не е от неуважение.
Цифрите и Доклада отразяват актуалното състояние на програмата. Аз само ще се спра на някои неща, които се случиха след периода, който обхваща Доклада.
Както вече бе обявено и публично, Дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми“ ще бъде отделена от Министерството на образованието и науката. Вече процесът на обществено обсъждане по пакета за създаването на тази нова структура бе обявен. Процесът изтече, така че предполагам, че още в края на тази седмица ще внесем документи в Министерския съвет за предстоящото заседание.
Относно критичната ни Приоритетна ос 1, където, както е видно и от данните, нямаме сключени договори, нямаме платени средства, нямаме и сертифицирани средства. Добрата новина е, че приключваме оценката в края на този месец, като се надявам да мога в последната седмица на месец октомври или най-късно първата на месец ноември да подобрим Оценителния доклад или съответно да предприемем друго действие, съгласно законодателството.
Надяваме се, че този процес ще приключи. Към настоящия момент оценката е почти на 90% приключена. Оценителите, както знаете, са извън Управляващия орган. Това е част от обществената поръчка, по която Върховния административен съд се произнесе, вследствие на което Министерство на образованието и науката сключи договор на 3 август, оценителният процес започна на 21 август. Така че съгласно офертата и съгласно правилата ни в края на месец октомври ние трябва да приключим техническата и финансова оценка по двете процедури.
Относно оси 2, 3 и 4, както знаете в месец април е приет на Министерски съвет план за действие, по който план към настоящия момент сме изпълнили около 90-95% от всички мерки. Има неизпълнени неща, които продължават да се изпълняват. Някои от тях навярно ще останат, предвид че са по-комплексни, и за следващата година.
Предстои внасяне отново на пакет с документи, който отразява актуализацията. Имахме среща с колегите от Главна дирекция за заетост на 19 септември, така че направихме преглед по всяка от точките и актуализацията на плана, заедно с всички изпълнени мерки по него, ще бъдат също в Министерския съвет, след съгласуване между министерствата.
Целта е един път да актуализираме плана, втори път, видяхме, че във връзка с разговорите и оптимизацията по проектите, се налага такава. Проектите са живи, животът е жив, така че нещата, които са били актуални към месец април, някои от тях в момента не са актуални или вече са изпълнени и следва да бъде отчетено тяхното изпълнение.
Вярвам, че след 1 ноември – ние сме организирали в Министерство по такъв ред нещата, че наистина преназначаването на всички служители и стартирането на конкурси за всички ръководни такива да тече паралелно с работата по Приоритетна ос 1, където трябва да се готвят договори в тоя момент.
Относно оставащите две процедури в Приоритетна ос 1. Днес имахме и технически срещи с представители на Главна дирекция „Регионална и урбанистична политика“. Навярно част от тях, тъй като вече тече обществено обсъждане на проектите на критерии методологии, ще бъдат стартирани в първата половина на 2018 г. Рисковете в Приоритетна ос 1 са около 35 милиона евро за загуба, а в останалите оси около 50.
Работим по различни сценарии, в зависимост от това, което се случи с оценителния процес, както и с оптимизацията на проектите, в които конкретен бенефициент е МОН, така че да подготвим нови процедури и да съумеем част от тях още да бъдат одобрени през месец ноември на предстоящия ни Комитет за наблюдение, който е фиксиран за 23-ти и за 24-ти.
Навярно част от проектите ще бъдат стартирани в приоритетни оси 2 и 3, след извършения анализ и след прегледа от одиторите на Главна дирекция „Регионална и урбанистична политика“.
Към момента, знаете какви са цифрите – сертифицирани средства под 5% и замразени плащания. Това е реалността такава, каквато е. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Може би да приключим с двата много важни, да не кажа най-важните – Одитния и Сертифициращия. Бихте ли искала да добавите нещо, госпожо Людмила Рангелова – изпълнителен директор на Изпълнителна дирекция „Одит на средства от Европейския съюз“, Министерство на финансите?
ЛЮДМИЛА РАНГЕЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Нямаме конкретни бележки във връзка с Проекта на доклад, но въпреки това бих искала да кажа няколко думи за оперативните програми през стария период и за оперативните програми през новия период.
По отношение на приключването на оперативните програми бих искала да подчертая, че случилото се към 31 март 2017 г. приключване, дело на всички органи, участващи в Националната система за управление и контрол на европейски средства, а именно Управляващите органи, Сертифициращите органи и Одитния орган, беше едно наистина упражнение, което изискваше много усилия. Използвам възможността и пред Вас, като Външна комисия на Народното събрание да изтъкна това и същевременно да благодаря на колегите от Управляващите и Сертифициращите органи, тъй като те наистина вложиха много усилия, както и, разбира се, Одитният орган.
Системните одити – 11 броя системни одити, специално посветени на приключването, започнаха още в средата на миналата година 2016-а. Текущо всички проблеми бяха комуникирани съответно с Управляващите и Сертифициращите органи и бяха текущо отстранявани. Този подход беше избран неслучайно от нас, тъй като изискването на Комисията и на съответния Регламент е към 31 март 2017 г. финалният пакет за приключване на всяка една програма, който съдържа документи на Управляващите органи, на Сертифициращите и на Одитния орган да се изпрати, така да се каже, едновременно. И същевременно от Одитния орган се изисква пък той да се изкаже за документите на другите органи, да даде становище за законосъобразността и редовността на разходите през целия период и да се изкаже за остатъчния риск по всяка една от програмите.
Тъй като в много от тези моменти Одитният орган не е работил с окончателна информация, предизвикваше повече усилия от страна и на Управляващите органи, и на Сертифициращите, и на Одитния орган. Така че държа да подчертая и да похваля тук пред Вас цялата система, всички колеги.
В резултат, упражнението беше успешно направено. И по отношение на остатъчния риск, който сме докладвали на Европейската комисия по осемте основни програми за миналия период, то е нула процента при оперативни програми и административен капацитет, околна среда, транспорт и рибарство и, съответно 0,12% при техническа помощ, 0,18% при Развитие на човешките ресурси, 0,19% при ОПРР и 0,39% при Конкурентоспособност, което е много под разрешения праг на същественост от 2% от декларираните разходи по съответната програма.
Към момента сме получили добри индикации от всички отговорни дирекции в Европейската комисия, че се процедира приключването по всяка една от програмите, като по някои ни е поискана допълнителна информация. В момента водим комуникация с Европейската комисия в рамките на процедурата по приключване.
Що се отнася до оперативните програми за новия период, бих искала да кажа, че към края на 2016 г. всички вече бяха акредитирани. По повечето от тях имаше, както колегите споделиха, и сертифицирани разходи. Само една програма, а именно Програмата за морско дело и рибарство остана неакредитирана, но тази година и това беше направено.
Миналата седмица представихме на компетентния орган – на заместник министър-председателя, Доклад с положително мнение за акредитацията на Програмата за морско дело и рибарство за новия период, с което вече всички оперативни програми за новия период са получили от нас положителна оценка в одитите си по акредитация.
През настоящата година сме извършили десет системни одита по оперативните програми за новия период. Мога да споделя, че в окончателните доклади оценката им е също така положителна, а именно оценка две работи добре за съответната програма. Така че към момента общо взето това е, което мога да дам като конкретна информация. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви за тази информация.
Да приключим с госпожа Костадинова от Сертифициращия орган.
Няколко думи от Вас, заповядайте.
ВАСИЛКА КОСТАДИНОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Сертифициращият орган потвърждава финансовата информация в Междинния доклад на Комисията, която беше предоставена от нас и съгласувана в хода на подготовка на Доклада.
По отношение на предоставената информация, бих желала да дам две пояснения.
Първо, имаше един въпрос поставен от неправителствена организация – защо по някои от оперативните програми, по-точно – три, са сертифицирани разходи към Европейката комисия над бюджета на оперативната програма?
Това е така, защото страната ни се възползва от даденото право на Европейската комисия в насоките за приключване на оперативните програми, да можем да декларираме разходи, допустими разходи, по програмите над бюджетите, с цел компенсиране на евентуални нетни корекции, които биха могли да бъдат наложени от Европейската комисия след преглеждане на пакета по приключване по програмите.
Също така би трябвало обаче да се знае, че Европейската комисия все пак ще възстанови на страната ни допустими разходи в рамките на бюджета на програмите, недекларираните, над 100%. Това е важно.
Друго, което е посочено в Доклада, това е ангажиментът на страната членка да докладва към Европейската комисия новорегистрирани нередности и финансови корекции след приключване на оперативните програми по сертифицираните разходи. На 26 септември министърът на финансите издаде указания в тази връзка към Управляващите органи, които се приканват да предоставят тази информация в определен срок, която след това ще бъде обработвана и докладвана на Европейската комисия.
Това е по отношение на приключването на стария програмен период.
През новия програмен период, Вие чухте данните от колегите от оперативните програми. Бих желала само да кажа, че нашето сътрудничество с всички участници в системата – Управляващите органи, Одитния орган, Централно координационно звено ще продължи и през този програмен период, с цел деклариране, постигане на резултати, което е и основната цел през този програмен период, за разлика от миналия, когато гонехме усвояване и деклариране на допустими разходи към Европейската комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Струва ми се, че с това изчерпахме обхвата.
Някой пропускам ли? Струва ми се, че не.
Благодаря Ви за предоставената допълнителна информация и за сътрудничеството в процеса на изготвяне на този Междинен доклад. Мисля, че все пак е важно това взаимодействие, пък и подобен тип обобщение от наша страна дават отново поводи за малко повече публичност за работата, която се реализира не само на най-високото политическо равнище, но и от хората, които са „на терен“, както се казва.
Колеги, сега бих предложил, ако има някакви въпроси, които са възникнали междувременно, да използваме възможността от присъствието на колегите да ги зададем. Не виждам.
Ние от доста време обсъждаме тези въпроси.
Някоя от нашите гости, ако иска да каже няколко думи? Не виждам също.
Заповядайте за коментар, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, колеги! Аз, в подкрепа на казаното от госпожа Рангелова, също искам да поздравя колегите. Първи програмен период, първо упражнение по затваряне на програмите. Наистина впечатляващи резултати.
Мисля, че всички положиха неимоверни усилия за това. Българската система доказа, че е вече една стабилна система, има изграден капацитет в страната. Може би и начинът, по който вече водим дебата след първия програмен период, в хода на втория, липсата на толкова страсти и емоции, каквито сме преживели в предходни години, а по-скоро професионализмът и експертността на говореното, също е знак за това, че наистина системата е стабилна.
Поздравления за всички Вас и в Управляващите органи, Сертифициращия и Одитния орган за постигнатите резултати. Благодаря за информацията, която предоставихте.
Според мен е хубаво, че дебатът върви в посока и залагането на малко повече аналитичност в последващите доклади, защото работата през изминалите години доведе нещата и до опростяване, и до унифициране, и до електронизация. Може би има още какво да бъде направено и знаем, че предстои още какво да бъде направено – например със системата ИСАК и ИСУН, но, истината е, че ние можем да влезем в системата и да видим какви са показателите за физическо и финансово изпълнение към настоящия момент и реално три или четири месеца след края на отчетния период данните, които в голяма степен са част от Доклада, вече не са в пълна степен актуални.
В този смисъл споделям мнението, изказано от колеги, че е хубаво да наблегнем върху препоръки, анализ на текущото състояние, срещани трудности, идентифициране на рискове, необходимост от предприемане на конкретни мерки – било то и законодателни инициативи, било то и други усилия, които биха могли да бъдат предприети и от представителите на законодателната власт, за да подпомогнем процеса.
Така че в този смисъл, ако имате Вие някакви конкретни предложения или идеи, бъдете сигурни, че сме насреща и ще откликнем на Вашите предложения, ще ги обсъдим заедно с Вас.
Разбира се, важно е да се подчертае и това, че програмите са и инструмент за правене на политика. Вчера имахме подобен дебат. Възможността да се реализират реформи чрез използването на програмите, също не е засегната в пълна степен. Може би беше хубаво да се спомене нещо и за предварителните условия, които трябваше да бъдат отчетени към средата на годината. Надявам се, че всичко вече е приключило. Всички предварителни условия са изпълнени, тоест са отчетени като изпълнени пред Европейската комисия. Може би е хубаво и това да се чуе, а и в малко по-голяма степен да се осведоми обществото за това.
И, разбира се, действията, които е необходимо да бъдат предприети до момента, към който трябва да бъдат отчетени междинните резултати – било то релокация на средства, било то друг тип спешни мерки, биха могли да бъдат също предмет на обсъждане. Разбира се, отново, ако смятате, че ние можем да допринесем с нещо, смятам, че всички колеги с достатъчна кооперативност ще се отнесат към това. Това е от моя страна.
Още веднъж поздравления за всички! Благодаря Ви и за мощното присъствие, и за усилията, които Вие и всички представители на държавната администрация от Управляващите органи – и Сертицифиращи, и Одитен, полагат за това да ползваме ефективно и ефикасно средствата по ЕСИФ. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
Колеги, ако няма други мнения, преди да преминем към гласуване, искам да кажа, че дойдоха три предложения, в смисъл три позиции по Доклада.
Едното е с конкретни предложения от господин Петър Петров.
Второто е от Българската асоциация на консултантите по европейски програми и Българската асоциация на бенефициентите по европейски програми.
Предлагам да направим така: две гласувания – едното е за Доклада, а за второто – ще предложа като приложение към самия Доклад да включим и тези три препоръки и предложения, които дойдоха от двете организации и от господин Петър Петров, като една, бих казал, първа стъпка в следващия ни доклад – вече да направим малко по друг начин и да структурираме самата работа по доклада, но все пак да отчетем техния принос. Вероятно някои от техните идеи биха могли да бъдат използвани в бъдещата работа. Те са конкретни по самия Доклад и по някои от програмите.
По първото предложение, моля, който е съгласен Комисията да приеме Междинен доклад относно приключването на програмите, съфинансирани със средствата на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство през програмен период 2007-2013 г., както и постигнатия напредък по програмите за програмен период 2014-2020 г. (по данни към 30 юни 2017 г.), моля да гласува.
Всички са „за“, „против“ и „въздържали се“ няма.
Който е съгласен като приложение към Доклада да включим и постъпилите становища и препоръки, които преди малко съобщих, моля да гласува.
Всички са „за“, „против“ и „въздържали се“ няма.
Благодаря Ви.
Благодаря Ви и на Вас за участието в днешната среща. Надявам се в оперативен порядък да продължим сътрудничеството си да подобряваме съвместно и Вашата, пък и нашата дейност по контрола на европейските фондове. Благодаря Ви.

По точка втора от нашия дневен ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ТЕМИ, КОИТО ДА БЪДАТ ВКЛЮЧЕНИ В ДНЕВНИЯ РЕД НА ЗАСЕДАНИЯТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛСКИ И ПЛЕНАРЕН КОСАК В РАМКИТЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНОТО ИЗМЕРЕНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО.
Бих казал, първо обсъждане, защото тези теми ще ги финализираме на следващи заседания. Теми, които да бъдат включени в дневния ред на заседанията на така наречения „председателски“, и след това и на „пленарен“ КОСАК.
Нашите гости да заемат местата си, а именно с нас са господин Младен Ламбев – началник отдел „Българско председателство на Съвета на Европейския съюз“; Трифон Ненов е тук; Кристина Игнатова; София Цветкова и Дайана Асенова.
Преди да им дам думата да споделят и те своите мисли, да кажа, че вече трябва да започваме и по-сериозно съдържателната подготовка на парламентарното измерение. Като казвам „започваме“, тя отдавна върви подготовката, но преди всичко в едни предварителни дискусии, уточнявания на процедури, технически въпроси, вече сме на етапа, в който трябва да финализираме и политическите.
Така че днес бих предложил това обсъждане, което ще направим да бъде по-скоро по темите, а вече самата техническа част – кое точно как да бъде разположено, колко време да бъде дадено за дискусия, кое къде и как ще бъде структурирано и организирано, това мисля, че не са въпроси, които в заседание на Комисията трябва да коментираме. За тази цел имаме съдействието на Секретариата по председателството, на съответната дирекция на парламента, на самото Министерство по председателството. Ще ги уточняваме стъпка по стъпка.
Тъй като първата наша среща, с която започва всъщност и парламентарното измерение, е така наречения Председателски КОСАК – това е срещата на председателите на комисиите по европейски въпроси на страните – членки на Европейския съюз. Тя ще се проведе на 21 и 22 януари в София. Основната работа е на 22 януари, но самото заседание започва от 21-ви със среща на така наречената „председателска тройка“.
Това означава, че ние трябва да уточним максимално бързо темите, които смятаме да обсъдим в рамките на това първо заседание на председателите на комисии по европейските въпроси и да започне една предварителна дискусия, която скоро трябва да приключи също и по отношение на темите, които смятаме да обсъдим на Пленарния КОСАК – това е голямата среща вече на Комисията по европейски въпроси, която всъщност е и най-голямото събитие в рамките на председателството и на неговото парламентарно измерение.
Фактически с Председателския КОСАК започваме и с Пленарния ще приключим нашето председателство, на което съответно ще бъдат обобщени резултатите от нашето председателство и ще се хвърли, така да се каже, мостът към следващото австрийско председателство.
Искам да уточня, тъй като и за протокола е важно, а и директно по интернет се излъчва нашето заседание, да уточня още веднъж, че в момента се изработват и събират приносите на отделните парламентарни комисии към Националната програма за председателството, чийто проект беше приет през месец юли тази година и ще бъде финализиран към средата на месец декември.
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще обобщи тези предложения и заедно със своя принос ще изготви материал, който след това ще бъде гласуван в Народното събрание, като приноса вече на Народното събрание към тази Програма.
Този материал ще отчита, естествено, приоритетите, които вече са заявени от правителството, но ще постави и свои акценти. Смисълът от тази работа е парламентарните акценти да намерят своето продължение пък в парламентарните дискусии, които ще водим.
Казвам всичко това, защото темите, включително и на нашите срещи, които са свързани пряко с работата на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, трябва да отчитат приоритетите на българското председателство и съответно акцентите, които парламентът иска да постави в рамките на парламентарното измерение на председателството.
В тази връзка днес Ви беше изпратен първоначален материал, по който ми се ще днес да разменим няколко мнения с представителите на Секретариата за парламентарното измерение на председателството, и с Вас самите, по отношение на това кое е важно за нас като Комисия и за българския парламент.
В тази връзка предложенията, които, пак казвам, те не са обект на финално решение днес, но все пак трябва да започнем работа по тях, са на Председателския КОСАК. Освен традиционната точка, която е свързана с приоритетите на българското председателство, ние да обсъдим две теми.
Едната да бъде за бъдещето на Европейския съюз, разбира се, може да направим някои акценти в рамките на това, но така или иначе, това ще бъде една от основните теми по време на българското председателство и е хубаво ние да зададем тона на тази дискусия. Това е, така да се каже, продължението на дискусиите по Бялата книга и последните предложения или насоката, която даде председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, предстоят нови инициативи и предложения, очевидно след речта на френския президент също, което ние трябва да отчетем. Мисля, че това е добра тема за начало на българското председателство и за даване на рамка на парламентарните дискусии.
Втората тема е свързана с приоритетите, които България е заявила в Проекта за Национална програма – да обърне внимание на макрорегионалните стратегии и по-конкретно Дунавската стратегия и начало на една дискусия за това докъде стигна Черноморската синергия.
Да започнем един дебат за това, че е редно да има и макрорегионална стратегия за Черно море – дебат, който да стартира в рамките на нашето председателство и който се надяваме да бъде продължен от австрийското и финализиран от румънското председателство, тоест да погледнем малко в перспектива за това, което предстои, без да поставяме по никакъв начин под съмнение основния ни приоритет – Западните Балкани. Все пак това е нещо, което е споменато в Националната програма и е хубаво, смятам, на това равнище – Председателското заседание, да започнем тази дискусия. Още повече, че догодина стават десет години от лансирането на така наречената „Черноморска синергия“ и това е повод все пак да бъде направен един такъв преглед. Можем да поискаме в рамките на тази дискусия това да се случи.
След това за Пленарния КОСАК, пленарната среща на комисиите по европейските въпроси. Идентифицирахме няколко теми, които ни се струва, освен че ще бъдат актуални, са и важни за нас. Естествено, винаги една от темите е свързана с резултатите на българското председателство.
Втората тема, смятаме, че особено с оглед на това, че през месец май догодина предстои среща на върха по Западните Балкани, да поставим темата за европейската интеграция, регионалното сътрудничество, свързаността на Балканите, с фокус върху Западните Балкани. И останалите теми, които няма как всички от тях да включим, но да помислим да започнем дискусия, кои от тях ще изберем.
Едната е свързана със заетостта и растежа – „Иновации и конкурентоспособност“, „Подкрепата за малки и средни предприятия“. Това е един от приоритетите на триото и на нашето председателство, които са заявени на този етап.
Другата тема е Многогодишната финансова рамка. Вероятно през месец май Европейската комисия ще обяви своето законодателно предложение и ще бъде наистина актуална тема за дискусия.
Донякъде свързана с тази е и другата тема за кохезионната политика – „Бъдещето на кохезионната политика след 2020 година“. То има пряка връзка и с първата точка, която днес обсъждахме. Съответно и това е тема, която нашата Комисия вече започна да обсъжда. Още през месец юли тази година имахме, ако помните, изслушване на вицепремиера Томислав Дончев и ще продължим да работим по това.
Следващата тема. Аз лично смятам, че тя ще бъде актуална, вероятно част от партньорите ще искат да я дискутираме. Аз лично не съм убеден, че трябва да влиза като тема на Пленарния КОСАК, но, така или иначе, ще продължи да бъде актуална. Това е актуалното състояние на преговорния процес по Брекзит.
Разбира се, това са теми, които пряко засягат и България, но струва ми се, че трябва да имаме предвид като възможност също да бъде включена в пленарното заседание, Пленарния КОСАК и съответно ролята на националните парламенти. Това също е една дежурна тема на всеки Пленарен КОСАК. Трябва да видим какво съдържание придаваме на това, защото моето впечатление е, че поне от това, което досега съм виждал в последните години, особено последната година, година и половина, общо взето едно и също се обсъжда на тези дискусии.
Може би трябва, ако имаме такава дискусия, да я фокусираме малко повече по конкретна тема, конкретен въпрос, а не по принцип да си говорим за ролята на националните парламенти, защото в края на краищата пък тя е фиксирана и законодателно в Договора за Европейския съюз, в парламентарната практика и може би, ако имаме такава тема вероятно ще трябва малко по-малко време да отделим на нея, за разлика от други теми, които са по конкретни политики на Европейския съюз.
Правя това като едно първо встъпление.
Да дам сега възможност може би, господин Ламбев, Вие да кажете няколко думи по това. Може би също, ако имате преки впечатления и по началото на дискусията в другите комисии, които имат свои инициативи.
Да кажа, че ще предложа в най-близко бъдеще да направим една среща при председателя на Народното събрание – председателите на комисии, които имат инициативи в рамките на парламентарното измерение, когато вече са протекли при тях първите дискусии по отношение на темите, които предлагат, да направим една координация, за да може все пак и самото парламентарно измерение да има конкретен фокус, а не всяка комисия да си хареса някакви теми и да стане, как да кажа, една разнопосочност в посланията. Хубаво е да бием в една точка.
Заповядайте, господин Ламбев.
МЛАДЕН ЛАМБЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, за пореден път от свое име и името на екипа благодарим за поканата и за възможността с Вас да обсъдим тези теми на двете заседания – Председателски и Пленарен КОСАК.
Относно отделните теми, както Вие отбелязахте, всяка една от тях е актуална, част е от приоритетите на триото, от Проекта на Програмата на българското председателство. Така че всяка от тях е адекватно, от наша гледна точка, да бъде включена. Това, което Вие също маркирахте, е по-скоро на коя, колко време да бъде отделено и да има достатъчно време за дискусия по време на конференциите, тъй като нашите наблюдения от предишни председателства са, че особено на Пленарния КОСАК, където всяка делегация е представена от шестима народни представители, ограничаването на времето за дискусия не се приема от никого добре. В този смисъл може би по-малко теми и повече време за дискусия би било добре като една практика, която да се наложи на тези конференции.
Програмата на Председателския КОСАК е най-близка във времето като срокове, в които трябва да бъде прието от Комисията и съответно да подлежи на дискусия също с представителите на Европейския парламент, Секретариата на КОСАК и Председателската тройка.
Тук бих искал да маркирам крайния срок от два месеца преди началото на конференцията, който е 21 ноември. Тогава пълният набор от всички документи, в това число и съдържанието, ключовите говорители, които ще вземат участие, темите – всичко това трябва да бъде изпратено от Секретариата на КОСАК до всички национални парламенти и до Европейския парламент в завършен вид.
Както Вие също отбелязахте, по време на председателската среща Проекта на програма за пленарното заседание също трябва да получи своето одобрение и вече в следващите месеци работата да бъде насочена към изготвянето на Полугодишния доклад, който се прави на база запитване до всички национални парламенти по набелязаните теми.
Именно тук е важно тези теми, като бъдат фиксирани сега, ще могат да залегнат и в този въпросник, да попаднат в доклада и което според нас е най-важно – да попаднат в приносите и заключенията на КОСАК, които са обект на гласуване на пленарното заседание. В този смисъл, на каквито теми се спре Комисията по европейските въпроси на такива заключения ще може да разчита накрая на пленарното заседание.
Относно темите, които са за Пленарния КОСАК, бих казал, че актуалното състояние на преговорния процес по Брекзит по Ваша преценка би могло да се съчетае с отчитането на резултатите от българското председателство в смисъл, че ако има напредък, тъй като към момента информацията е, че няма съществен напредък, ако има напредък, той би могъл да бъде отчетен като част от резултатите.
Бъдещето на Кохезионната политика след 2020 г. е в пряка взаимовръзка със следващата Многогодишна финансова рамка – от една страна, дискусията по разходната част, а именно размерът на средствата за кохезионна политика, начинът, по който тя се осъществява и, разбира се, формирането на приходите, също с оглед на Брекзит и логиката на финансиране, в това число и предложения за нови собствени ресурси на Съюза и други Тук според мен тези две теми биха могли да бъдат също съчетани.
Разбира се, ние в процеса на нашата работа сме в контакт с всички комисии, на които предстоят събития.
Темата за Западните Балкани се очертава тема, която всички комисии на този етап възнамеряват в предварителен порядък да включат, да обсъждат в своите заседания, от гледна точка на обекта на своята конкретна дейност.
За срещата на комисиите по бюджет и финанси, разбира се, там фокусът се очертава да бъде бъдещата Многогодишна финансова рамка и завършването на банковия съюз.
За срещата на комисиите по енергетика отново на експертно ниво в предварителен порядък, енергийната сигурност и свързаност, също имаща връзка със Западните Балкани и с региона.
Разбира се, на Ваше разположение сме за всякакво съдействие. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Ламбев.
Колеги, коментар по тези теми или въпроси?
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
По-скоро въпрос от чисто организационна гледна точка.
Може ли да разясните как в администрацията към парламента са разпределени функциите и отговорностите?
Знам, че имаше някакво преструктуриране. Просто да ни информирате, защото наскоро се случиха някакви поредни промени: кои са интерфейсите, как са разпределени функциите и отговорностите за парламентарното измерение на председателството? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте, господин Ламбев.
Наистина много актуален въпрос.
МЛАДЕН ЛАМБЕВ: Нашият Секретариат за парламентарното измерение, който беше създаден в Четиридесет и трето народно събрание, бе преобразуван в отдел „Българско председателство“, като този отдел стана част от дирекция „Международни връзки, протокол и българско председателство“.
Другият отдел в тази дирекция е отдел „Международни връзки и протокол“.
Нашите функции на отдела са свързани с документално обезпечаване на всички събития, изготвяне на проекти на покани, програми, също информация, която е по отделните теми – background info, която върви към сесиите.
Сега на дневен ред е изграждането на интернет портала на парламентарното измерение, където колегите от дирекция „Информационни и комуникационни системи“ са влезли в контакт с колегите, които са спечелили обществената поръчка за изграждане на сайт на българското председателство и с взаимодействие с тях се очаква в скоро време да бъде изградена рамката на сайта на парламентарното измерение. Той ще бъде отделен спрямо сайта на парламента, като нашата дирекция, в частност отдела, както и Пресцентърът на Народното събрание, ще имат ангажимента след одобрение на съответните комисии, които участват, да захранят със съдържание сайта. Към момента така върви работата.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте, госпожо Василева за уточняващ въпрос
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Само един допълващ въпрос. Казахте „в най-скоро време“ – какво означава това?
МЛАДЕН ЛАМБЕВ: Доколкото съм запознат, аз днес участвах в среща, която беше с представители на фирмата, която е спечелила конкурса за изграждането на сайта. За сайта на председателството е заложен срок за изработка около месец като колегите подчертаха, че това е сайт, който е със значително по-голяма сложност от този на парламентарното измерение, тъй като там трябва да бъдат зададени много повече категории на различни събития, видове участници, които да имат достъп до него и други.
Така че стремежът на нашия е до края на месец ноември, а именно изхождайки от тази дата, която маркирах – 21-ви, която е за двата месеца преди първото заседание, а именно Председателският КОСАК, участниците от всички национални парламенти да имат достъп до сайта, да могат там да намерят необходими документи, практическа информация.
Другото, което се надяваме, ангажимент на Министерството за българското председателство, дотогава да бъде изградена акредитационната система, благодарение на която всеки един участник да може да се регистрира за събитията, въз основа на която да бъдат създадени баджове с QR код, със снимка, с които да се осигурява достъпът им до конферентните центрове. Така че до края на месец ноември имаме надежда всичко това да е факт.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Най-важно е все пак към 1 януари всичко да е стартирало.
Искам само да напомня в контекста на дискусията по темите, беше предвидено за точка „Разни“, но нашата подготовката за участие в тези формати и за организирането им всъщност си тече още отсега. Искам да подсетя колегите, че предстои на 18 октомври – следващата сряда, от 14,30 ч. да проведем съвместно заседание с Комисията по външна политика. Темата ни ще бъде „Бъдещето на Западните Балкани“. В това заседание ще вземат участие посланиците на страните от Западните Балкани, тоест в някаква степен да чуем и тяхното виждане затова с какво България може да бъде полезна.
Тази дискусия след това ще продължи на 25 октомври, пак сряда – от 14,30 ч., но вече с участието на външния министър Захариева и представители на министерствата на икономиката, регионалното развитие, транспорта, енергетиката, където ще коментираме съответно нашия принос по отношение на интеграцията, регионалното сътрудничество и свързаността на Западните Балкани, от гледна точка на изпълнителната власт и за да извадим какви са конкретните неща, които реално можем да направим по време на нашето председателство.
След това на 27 октомври имаме съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси. В началото ще участва и еврокомисарят Гюнтер Йотингер за бъдещето на европейския бюджет и съответно нашите приоритети в тази дискусия. Тоест ние съдържателната подготовка по темите, които преди малко споделих, вече сме я започнали. Смятам, че тези дискусии ще допринесат да избистрим кое наистина е важното и кое да включим като възможни теми.
Обмислям също, предстои да проведа разговори с Комисията по труда и социалната политика, дали да не направим едно съвместно заседание и с тях от гледна точка на предстоящото лансиране на социален стълб на Европейския съюз и целия дебат около растежа, работните места. Мисля, че това тема, която също е доста важна за България и е хубаво да започнем отсега тази дискусия и да включим тези елементи в приноса на Народното събрание към Националната програма. То, разбира се, е отбелязано в приоритетите в първия Проект на Националната програма, но ние все пак може да фокусираме малко повече върху тази тема. Така че на този етап това са вече започналите, планираните инициативи, които може да дискутираме с други комисии.
Има, разбира се, някои детайли. Трябва да направим едно уточнение, че тези наши предложения все пак трябва да бъдат съгласувани с останалите страни, които участват в Тройката, тоест в нашия случай това ще бъдат Естония и Австрия. Така че колкото по-рано направим нашите предложения, толкова по-лесно ще може да съгласуваме с партньорите и съответно вече да организираме и посещенията на основните говорители, които ще бъдат по тези теми. Да не изглежда като бързане за някои, но предварителната работа за срещите, които чак месец юни ще се проведат, но особено членовете на Европейската комисия, някои други висши представители, програмите им за година напред се планират, затова е добре възможно най-бързо да отправим такива покани към тях.
Други въпроси, колеги?
По това ние, разбира се, периодично с господин Ламбев и отдела ще имаме срещи. Ако не се лъжа, господин Ненов ли е прекият отговорник за Комисията по европейските въпроси или бъркам?
РЕПЛИКА: За пленарния…
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да, за Пленарния КОСАК.
А за Председателския?
Да, всъщност двамата по-пряко ще си координират с нашия Секретариат и ще работим по тях. Ще разчитам на Вашето съдействие след това и след като уточним темите вече да видим по Програмата нещата, по оформянето на покани и така нататък, но това е повече технология, сега говорим повече по политическите въпроси и по темите.
Мисля, че с това изчерпваме дневния ред, тъй като точка „Разни“ я вместих в точка втора.
Ако някой колега иска да каже нещо по точка „Разни“, ако не, благодаря Ви за участието днес. Имахме доста хора по командировки в чужбина, затова Комисията не беше в съвсем пълен състав, но ще се включат следващата сряда. Благодаря Ви още веднъж.
Закривам заседанието.


(Закрито 17,20 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин


Стенограф:
Красимира Коева