1. Дискусия на тема: „Европейска интеграция, регионално сътрудничество и свързаност на Западните Балкани – приносът на Българското председателство“:
- „Бъдещето на Западните Балкани в ЕС - приоритет в дневния ред на Българското председателство“, с участието на Екатерина Захариева - заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи;
- „Проекти и инициативи за задълбочаване на регионалното сътрудничество и подобряване на свързаността (транспортна, комуникационна, инфраструктурна и енергийна) в Югоизточна Европа – роля и участие на България“, с участие на представители на: Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на енергетиката.
(Съвместно с Комисията по външна политика)

2. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 754-01-68, внесен от Станислав Стоянов Иванов и група народни представители на 04.10.2017 г.

3. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение на Закона за пътищата, № 754-01-72, внесен от Александър Руменов Ненков и група народни представители на 13.10.2017 г.

4. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 19


На 25 октомври 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове съвместно с Комисията по външна политика при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Дискусия на тема: „Европейска интеграция, регионално сътрудничество и свързаност на Западните Балкани – приносът на Българското председателство“:
- „Бъдещето на Западните Балкани в ЕС - приоритет в дневния ред на Българското председателство“, с участието на Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи;
- „Проекти и инициативи за задълбочаване на регионалното сътрудничество и подобряване на свързаността (транспортна, комуникационна, инфраструктурна и енергийна) в Югоизточна Европа – роля и участие на България“, с участие на представители на: Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на енергетиката.
2. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, внесен от Станислав Иванов и група народни представители.
3. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение на Закона за пътищата, внесен от Александър Ненков и група народни представители.
4. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по външна политика, на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14.30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Кристиан Вигенин.

* * *

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добър ден на всички! Дадохме необходимите няколко минути на закъснелите да се включат. Имаме необходимия кворум за започване на нашето заседание.
И сега имаме една стандартна процедура, тъй като това е заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове съвместно с Комисията по външна политика по първа точка, а след това, след кратка почивка ще продължи само Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове по още две точки, които са част от законодателната програма.
Така или иначе, трябва да започнем с гласуване на дневния ред, ако не възразявате.
И така, колеги, предлагам следния дневен ред:
1. Съвместно с Комисията по външна политика дискусия на тема: „Европейска интеграция, регионално сътрудничество и свързаност на Западните Балкани – приносът на Българското председателство“. Като по тази точка сме предвидили две подтеми, по първата ще говори госпожа Екатерина Захариева, министър на външните работи. По втората част от дискусията с нас заместник министри на различни министерства, по-късно ще ги обявя.
2. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, внесен от Станислав Иванов и група народни представители.
3. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение на Закона за пътищата, внесен от Александър Ненков и група народни представители.
4. Разни.
Моля, който е съгласен от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, да гласува.
Всички са „за“ – пълният състав.
Приет е дневният ред и започваме с нашата дискусия.
Преди това само да кажа, че по точка първа от дневния ред имаме редица гости от неправителствения сектор, експерти по европейска интеграция, Балканите, външна политика, сигурност и разчитаме на едно активно участие.
Сега давам думата на госпожа Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи, за нейното изложение.
Заповядайте, госпожо Захариева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Благодаря на двете комисии и на двамата председатели, че организират тези дебати и дискусии, защото темата „Западни Балкани“ е основен приоритет според мен на външната политика и може би грешката е вярна, шегувахме се тук с колегите, че е изключително важен приоритет за всички сектори в България. Тя е много по-дългосрочна и в никакъв случай не се изчерпва само с шестте месеца по време на нашето председателство и с подготовката преди него. Така че има много измерения и съм много благодарна на народните представители и на парламента, че е изключително активен и подкрепя инициативите и участва активно в свои инициативи, свързани с това да имаме проспериращи, стабилни, демократични Западни Балкани, защото, ако мога да направя аналогия с една къща, колкото и прекрасна да е тя, ако се намира в недостатъчно стабилна и сигурна община, то България никога няма да е достатъчно стабилна и просперираща, ако нашите съседи – директни, не са такива и не са членове на демократичното семейство, каквито сме ние.
Знаете, че това е един от основните приоритети на триото и основен фокус по време на нашето председателство. Изключително щастлива съм, че се ангажираха редица други европейски държави с тази тема и те организират много форуми и изказват подкрепа по този приоритет и дори вече има ангажимент на други председателства, които са извън триото да продължат приоритета и фокуса върху европейската перспектива и интеграция на Западни Балкани.
Също така вече е ясен дневният ред на Съвета и президентът Туск вече отправи покана до европейските лидери за срещата на върха в София през 2018 г., която ще бъде на тема „Западни Балкани“. Редица обаче други среди, инициативи и форуми ще бъдат организирани по време на нашето председателство. Даже по време на естонското председателство и всъщност тази седмица ще има и триалог между министрите на вътрешните работи и министрите на правосъдието с председателството, с Комисията в България – София ще бъде домакин. Ще бъдат домакини министърът на правосъдието и министърът на вътрешните работи на България.
Ще организираме и на всичките срещи, които ще правим във външната политика ще бъдат канени на всички нива и колеги от Западни Балкани, европейски генерални директори, политическите директори, неформалният съвет „Гимних“ на външните министри също ще бъде с този фокус. И накрая, както се казва финалът ще бъде среща на върха, на която ще се надяваме и със сигурност ще приемем декларация, която да очертае ясен план за всяка една от държавите в Западни Балкани.
Тук наистина приветствам инициативата, че сте поканили колеги и от други министерства, защото това не е тема само на външната политика. Това, което мога да кажа като причина може би, защо разширяването не само за Западни Балкани, но като цяло не беше приоритет и не беше във фокуса на Европейския съюз, може би има две основни причини. На първо място е редицата предизвикателства и кризи, пред които се сблъска самият Европейски съюз и многото енергия и фокус върху тяхното преодоляване. Почти 10 години продължават те, започвайки с финансово-икономическата криза, преминавайки през бежанската и след което кризата на незаконната миграция, Брекзит и всички останали предизвикателства, кризата пред сигурността, борбата с тероризма, редицата терористични заплахи.
И втората може би също не за подценяване важна причина е, може би недостатъчният фокус и напредък на част от страните в Западни Балкани.
Радваме се, че в последните месеци усилията на редица държави, но основно с фокус България, тъй като това не е фокус от сега, а от няколко години, се забелязва промяна в тази тенденция. Неслучайно споменах колко много форуми вече се организират в подкрепа на разширяването на Западни Балкани. Факт е, че самият румънски колега вече публично изрази желание да продължат тази тема по време на тяхното председателство. Факт е, че за първи път от повече от 12 години, като един от основните приоритети на Европейската служба по външна политика беше посочен за Балканите. Факт е, че за първи път президентът Юнкер споменава думата „разширяване“ и посочва две държави и фокусът върху Западни Балкани говори, че тогава, когато всички заедно наистина обединим усилия сме и мотивирани, може да постигаме резултати.
Разбира се, много път има да се извърви дотам. Разбира се, всяка една от държавите от Западни Балкани ще преценява доколко и с каква скорост иска да се интегрира. Но аз бях във всичките тях през последните месеци, последно бях в Косово и мога да Ви уверя, че там от всеки един, защото почти навсякъде успях да се видя с премиер, с президент и с външен министър и с министрите там, където има такива по европейски въпроси и по европейска интеграция, беше посочено, че това е един от основните им приоритети и те наистина искат да извършват реформите и да имат по-бърза интеграция.
Чува се доста често от тях думата или изразът, че твърде дългото продължаване на този процес води до умора от реформи, както те го наричат, до това, че гражданите им, малко или много, губят доверие в европейските институции, но нашият, моят призив към тях е: колеги, по-скоро трябва да говорим за глад от реформи, защото ние сме минали по този път и знаем колко трудно и колко тежко беше да се извършат тези реформи, така че правете тези реформи преди всичко заради Вашите граждани, защото те искат да имат работещи институции, те искат да имат чиста околна среда, а не толкова и не само обяснявайки това с членството.
Знаете, че само две де факто от държавите са реално в процедура по преговори за членство. Това са Черна гора и Сърбия, а други две са със статут на кандидат-член, но не са започнали реално преговорите за членство. Това са Македония и Албания, първите две са Сърбия и Черна гора. И други две, всъщност са бих казала доста далеч изобщо от перспективата да започнат, като по-близо е Босна и Херцеговина, които до края на годината трябва да отговорят на Въпросника, който всъщност предхожда изобщо оценката на Европейската комисия – готовността да се придобие, да се сключи Споразумение за статут на кандидат.
Другата – Косово, първо, то не е признато още от пет от членовете на Европейския съюз. Второ, неговият фокус основно – и в преговорите, и всъщност във фокуса на Европейската комисия, е създаване на работещи институции. Там има една от най-големите граждански мисии на Европейския съюз – ЕВРОЛЕКС, има 40 български експерти, които работят в ЕВРОЛЕКС, които допринасят и подпомагат всъщност създаването на съдебната система, на полицията, изобщо на органите и на институциите в тази държава.
Така че фокусът на Косово – на правителството, и на премиера, и на президента, всъщност е напредък в разговорите по Споразумението за визовата либерализация. Имат няколко условия да изпълнят, едно от които е ратифициране на Споразумението за определяне на границата с Черна гора и другото, разбира се, това е хоризонтална политика, която винаги се изисква от всичките държави, а именно върховенството на правото, борбата с организираната престъпност и корупцията.
По отношение на първите две страни, които са със статут на кандидат член и са в реални разговори за преговори, там наистина има голямо желание от двете страни да стане по-бърз преговорният процес. Черна гора има да отвори само пет глави още. Де факто някои – две или три, са затворени вече и ние се надяваме, и те самите, разбира се, това да се случи по време на естонското и на българското председателство останалите пет глави всъщност да бъдат отворени, така че те да са в процедура по преговори по всичките от тях.
Сърбия има намерение, желание и готовност да отвори общо шест глави нови. Те са само с 10. Знаете, че Македония и Албания имат желание колкото е възможно по-скоро да започнат всъщност реално преговорите.
Факт е обаче – ще дам за пример Македония, която най-отдавна е със статут на кандидат член от всичките страни, които изброих, като изключим Косово и четирите от 2005 г., но се надявам правителството там да изпълни плана, който те самите са оповестили и наистина да напреднат реално, освен с подписването на Договора, сега с ратификацията, който знаете, че ние подписахме, и с преговорите и развитието на добросъседските отношения, с развитието на реформите, които трябва да извършат.
Много важна друга тема, която е свързана много директно с разширяването, това са преговорите, които ще започнат, а това е много свързано и с вашата Комисия – разговорите по новата бюджетна рамка и прегледът на инструмента „Предприсъединителна помощ“. Сигурна съм, че тук също ще се обсъжда. Днес имах среща между другото по стечение на обстоятелствата с генералния директор на Съвета за развитие и дебатирахме тази тема. Нашето мнение, желание е, че трябва да има ясни правила за тази помощ и парите наистина да са насочени към създаване на работни места, към свързаност, към сближаване между държавите, към образование и към задържане на младите хора там. В голяма част от тези държави младежката безработица е над 50 процента. В част от тях това е и предпоставка за създаване на радикални настроения. Със сигурност програмите и средствата, които се отпускат, трябва да бъдат насочени към хората и те трябва да ги чувстват.
Също така знаете, че имаме наистина доста предизвикателства, но и голям момент, защото в началото на следващата година – февруари месец, Европейската комисия ще оповести Плана си за Западни Балкани. Също така пролетта ще излезе и Доклада по напредъка за разширяване на Западни Балкани и след което, надяваме се на основата на тези два документа, които ще бъдат обсъдени и представени на нашето внимание на съветите от страна на Комисията, те да бъдат като основа и предпоставка за това ние наистина да постигнем не чак толкова амбициозна, но реалистична Декларация от София по време на срещата на върха.
Знам, че по време съвпада на неформалния Съвет на външните министри, ще имате и парламентарното измерение, срещата с Федерика Могерини. Това са все инициативи, които ще подпомогнат колегите от Западни Балкани и нашите усилия. Със сигурност обаче, каквито и усилия да полагаме ние – всички ние и Вие заедно с нас – най-голямата работа трябва да се свърши от самите правителства в държавите от Западни Балкани. Ние сме готови да ги подпомагаме и да задълбочим сътрудничеството във всички сфери.
Голяма част от европейските държави също имат проекти с тях – например експерти от министерствата на външните работи, така че да подпомагат преговорите и предприсъединителния процес. Считам, че България трябва също да бъде по-амбициозна и да изпраща там, където, разбира се, колегите поискват, а те са от всичките държави по нашата експертиза в министерствата, в които те имат нужда от експерти от София, които да черпят, да споделят не малкия опит, който ние сме имали по време на предприсъединителния процес и вече 10 години сме членове на Европейския съюз и реално, с реални действия да подпомогнем техните усилия.
Темата „Свързаност“ е изключително важна. Знаете, че за първи път премиерът беше поканен, което също е голям успех и се радваме, че това се случи. Имаме уверението, че ще се случи и следващата година на процеса, който трябва да подпомага процеса по сближаване и разширяване, а не да бъде алтернатива.
Отпускат се средства там. Те са в няколко направления. Тук съм сигурна, че колегите от другите министерства ще разкажат повече, но и в България също има амбициозна програма. Започва да сключва и да напредва по проектите с всички съседни държави свързано не само с магистрали, добри пътища и жп линии, но и меморандуми за свързаност по отношение на енергийната система най-общо казано, на интерконектори за пренос за газ, но също така навсякъде особено в държавите, които имат недостиг на производство на електрическа енергия, говорим и за свързаност по отношение на електрическата енергия. Тоест, това са опции и възможности ние да разширим нашите пазари там. Имаме възможност да изнасяме, но нямаме техническата възможност да изнасяме. Де факто нямаме кабела.
Благодаря още веднъж за вниманието. Аз мисля да приключа дотук, разбира се, за да дам възможност, ако имате въпроси и коментари, за да не отнемам много време, защото наистина има много уважавани гости. Там има експерти, които са работили от години по тази тема и им благодаря. Отворена съм за идеи, предложения и други форуми, които може да организираме заедно по време на българското председателство. Вече има идеи с някои от тях.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Захариева.
Тук е естественото място – в Парламента, където се събират изпълнителна власт, парламентаристи, неправителствен сектор и експерти. Чрез нашите срещи и дискусии по повод предстоящото председателство и конкретно по темата „Западни Балкани“ ние постепенно навлизаме в дълбочина, сваляме слой по слой и стигаме до конкретиката на нещата, които ни предстоят и които искаме да постигнем. Това е смисълът на нашата дискусия.
Аз само искам да припомня, че миналата седмица имахме пак в подобен формат среща, но с посланиците на страните от Западните Балкани, където те имаха възможността да представят своите виждания, искания, намерения. Днес фокусът ни е върху изпълнителната власт и това, което България пък може да направи в този период, който предстои.
Да спомена също, че с госпожа Захариева днес е госпожа Емилия Кралева – заместник-министър на външните работи, и Ангел Ангелов – директор на дирекция „Югоизточна Европа“. Може и към тях да отправяте по-специфични въпроси, ако имате.
Предлагам сега да дадем думата и на представителите на министерствата, които идентифицирахме все пак като министерства, които имат конкретни отговорности по темите, които предстои да обсъждаме в шестте месеца на българското председателство.
Ще започна с госпожа Деница Николова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Заедно с нея от Министерството са: Дончо Атанасов – изпълнителен директор на Агенция „Пътна инфраструктура“, и Мая Никовска – началник на кабинета на министъра.
Заповядайте, госпожо Николова за Вашето изложение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Захариева, колеги! За мен е приятно да коментираме темата за Западните Балкани. Още повече, че в контекста на европейската солидарност, която е видима във всички аспекти по отношение на развитието на територията на Европейския съюз изпълняваме немалко политики и немалко инструменти, които са с фокусирани средства именно към територията на Западните Балкани, разбира се, в контекста на изпълнение на междуправителствени програми, двустранни програми, транснационални програми и такива за междурегионално сътрудничество.
В тази посока бих искала да кажа, че за нас като важна стъпка в развитието на взаимоотношенията със Западните Балкани ще бъде и бъдещата ни подкрепа по линия на трансграничното сътрудничество, която касае и бъдещата кохезионна политика, за която ще имаме и свои оформени позиции в хода на председателството на Съвета от началото на следващата година.
Ще започна с това, че по отношение на европейската солидарност, която е изразена основно чрез инструментите, финансирани от Европейската комисия по линия на трансгранично и транснационално сътрудничество България има своята роля в няколко основни приоритетни области, но и в основни райони. Имаме две трансгранични програми, които изцяло касаят Западните Балкани. Това е Трансграничната ни програма България – Сърбия и Трансграничната програма България – Македония. В рамките на тези два инструмента е фокусиран ресурс от близо 50 млн. евро, които са в подкрепа на подобряване свързаността, мерките за опазване на околната среда и мерките за стимулиране развитието на туризма между двете държави.
Използваме възможността на тези програми, за да развиваме трансграничните региони и да подобряваме двустранните взаимоотношения, културния обмен и, разбира се, стокообмена между страните.
В подкрепа на политиката за Западните Балкани са и други инструменти, финансирани от Европейския съюз. Един от тях е Транснационалната програма за сътрудничество „Дунав“, в рамките на която има възможност за финансиране на проекти между партньори от различни държави, които включват в себе си Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, разбира се, България и редица други държави, които са включени в партньорството за Дунавска стратегия. В тази програма с общ ресурс от 274 млн. евро ние бихме могли да изпълняваме проекти, които са свързани с укрепване на научно-изследователската дейности и иновациите, насърчаване на приобщаващия растеж, чрез различни дейности, свързани със заетостта, образованието и обучението. Можем да подобряваме институционалния между държавите, да създаваме обмен на практики и, разбира се, немаловажен приоритет е фокусът върху енергийната сигурност и енергийната ефективност. Това са политики, които се подкрепят от Програмата за транснационално сътрудничество „Дунав“.
Другият инструмент, който има също своя фокус върху Западните Балкани, това е Програмата „Балкани – Средиземно море“ с ресурс от близо 40 млн. евро.
Можем да подкрепяме конкурентоспособността и мерките в защита опазването на околната среда с държавите Македония и Албания, разбира се, в тази програма са включени държавите Гърция и Кипър.
Бих искала да кажа, че с всички възможности и инструменти, с които разполагаме, с финансирането от Европейския съюз наистина бихме могли да имаме своя немалък принос и фокус върху това да подобрим нашите взаимоотношения по отношение на територията на Западните Балкани, да затвърдим техните възможности за развитие и, разбира се, бъдещата им посока на политика, свързана с едно бъдещо членство в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви и аз.
Сигурно ще има въпроси в смисъла на всички тези програми, разбира се, България също да има своята полза от това. Разговаряйки за Западните Балкани да не се фокусираме само върху това, което е добро за тях, но което е добро и за всички нас.
Предлагам сега да даде думата на господин Ангел Попов от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – заместник-министър. С него е госпожа Галина Василева – директор на дирекция „Координация на програми и проекти“, и господин Димитър Савов – директор на дирекция „Национална транспортна политика“.
Заповядайте, господин Попов.
ЗАМEСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми представители на неправителствени организации! Искам да кажа, че ние сме поели нашия ангажимент към Западните Балкани, особено важен е коридор № 8. В тази връзка искам да дам думата на господин Димитър Савов, който е директор на дирекция „Национална транспортна политика“.
ДИМИТЪР САВОВ: Уважаеми дами и господа! Ще започна с важността на свързаността на България със Западните Балкани като част от Трансевропейската транспортна мрежа. Мрежата на България има многобройни връзки с мрежата на Западните Балкани. Успех на преговорите, които представителите на нашето Министерство водеха в последните години при определяне на основната мрежа на Европейския съюз, всички връзки със Западните Балкани станаха част от тази основна Трансевропейска мрежа. Връзките са бившите коридори № 7 – това е река Дунав, бившият коридор № 10, който ни свързва с Белград, и бившият коридор № 8 – през Македония, Албания и до Италия.
Имаме многобройни проекти за развитие на тези връзки. По река Дунав основното е драгирането на реката. В момента се води процедура за определяне на фирма, която ще извършва през следващите три години драгиране на тесните, на плитките участъци от реката в общата ни част с Румъния.
По бившия коридор № 10 – една нова инициатива, за която мога да спомена. Това е създаването на новия алпийско-западно-балкански коридор за конкурентоспособни товарни превози.
В момента се водят процедури и преговори с Европейската комисия този коридор да бъде допълнително свързан към съществуващите 9 железопътни коридора, като един от тях – № 7, преминава от Видин – София, до турска и гръцка граница. Сега ще имаме и втори. Неговото трасе е от Залцбург, Любляна, Загреб, Линц, Грац, Марибор, Загреб, Винковци, товарна граница Хърватска – Сърбия, Белград, граница Сърбия – България, София – Свиленград, граница България – Турция.
За бившия коридор № 8 – това може би е отсечката от европейската мрежа, за която имаме подписани най-много споразумения на всякакво ниво – президенти, министър-председатели, министри на финансите. В последните две-три години всичко оставаше само като добри намерения и споразумения, докато се забеляза, че последните две-три години на македонска територия вече се извършват конкретни стъпки към проектиране и строителство на липсващата железопътна отсечка и съответно ние оказваме пълно съдействие като подкрепа пред Европейския съюз за финансиране на проектите, които в крайна сметка да осъществят свързването и съществуването на такъв железопътен коридор № 8, защото в момента неговото трасе не е пълно – липсват доста километри на македонска територия.
В момента те извършват предварително проучване и технически проект за отсечката до българската граница, като всяка стъпка се съгласува с Национална компания „Железопътна инфраструктура“, така че проектът да бъде одобрен и от двете държави, строителството да бъде завършено и да свържем двете железопътни линии.
Не мисля да говоря за проектите по пътна инфраструктура, защото може би господин Дончо Атанасов ще се спре на тях.
Като част от функционалния блок Дунав, който е установен през месец ноември 2012 г. между България и Румъния, в момента Македония участва в срещите на нашите две държави, като има статут на наблюдател, като намеренията са в бъдеще тя да се включи като активен член и този функционален блок да бъде разширен. Най-кратко това са проектите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви и аз, господин Савов.
И може би да дадем думата и на Министерство на енергетиката – Жечо Станков, заместник-министър на енергетиката. С него е госпожа Венета Цветкова – директор на дирекция „Енергийни проекти и международно сътрудничество“.
Заповядайте, господин Станков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Госпожо Грозданова, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Вицепремиер, колеги заместник-министри, уважаеми гости! За нас е удоволствие да имаме възможността да коментираме по така важната тема, свързана с проекти и инициативи за задълбочаване на регионалното сътрудничество и подобряване на енергийната свързаност в Югоизточна Европа.
Естествено, първото нещо, с което е важно да започнем, е съобщението, което Европейската комисия през 2015 г. публикува, свързано с Рамковата стратегия за устойчив Енергиен съюз. Естествено, там се очертава и основната необходимост от подобряване на свързаността и намаляване на уязвимостта, която е забелязана в Югоизточна Европа.
Важно е да споменем, че в енергийния съюз се преплитат пет основни измерения и са приоритет на Комисията „Юнкер“. По-специално тези пет измерения са: енергийна ефективност, декарбонизация на икономиката, съответно иновации и конкурентоспособност, интегриране на европейските енергийни пазари, като естествено енергийната сигурност и солидарност доста често е поставена на едно от първите места.
С продължаване на Стратегията във връзка с Енергийния съюз в края на 2016 г. бе публикуван и досега най-големият енергиен пакет в сектор „Енергетика“ – „Чиста енергия за всички европейци“. Строго концентриран върху електроенергетиката, той дава тона и посоката за развитие на общи пазари чрез четири досиета, където изключително много се залага на междусистемна свързаност, на конкретни общи енергийни пазари. Има специално досие за енергийната ефективност, специално досие за енергийни характеристики на сгради и най-централното досие, което е свързано с управлението на Енергийния съюз.
Важно е да споменем, че по време на нашето председателство ще имаме възможността да водим триалози досиетата – по една част от тях, а по други – да търсим общ подход между държавите членки, като най-важното досие, което споменах, е във връзка с управление на Енергийния съюз, залага така традиционно най-най-високите цели, свързани с насърчаване на регионалното сътрудничество и по рационализиране на повече от 50 съществуващи задължения от европейското законодателство по отношение докладване и мониторинг в областта на климата и енергетиката.
Естествено, България винаги е подкрепяла поетапното развитие и създаване на Европейския енергиен съюз. Важно е да споменем, че за нас винаги е бил основен приоритет задълбочаването на сътрудничеството с изграждане на липсващата инфраструктура.
От изключително голямо значене е да споменем, че основни приоритети на България са именно: сигурността на газовите доставки, диверсификацията на източниците и маршрутите, енергийната ефективност, която води до по-малко консумация на енергия от бизнеса и от крайните потребители, и, естествено, защита на енергийната ни критична инфраструктура.
Въпреки че досието е изключително и само концентрирано върху електроенергетиката, както и госпожа Захариева спомена, по време на нашето председателство и в сектор „Енергетика“, ние сме приели сътрудничеството и задълбочаване на отношенията със Западните Балкани като един от основните ни приоритети. Както Вие сам споменахте, естествено, всички сме гледали какви биха били ползите конкретно за България.
По време на нашето председателство на 5 май плануваме в календара на сектор „Енергетика“ провеждане на кръгла маса, в която регионалното сътрудничество със Западните Балкани ще бъде интегрирано. Естествено, там ще говорим преди всичко за липсваща газова инфраструктура, за развитие на газоразпределителния център или Газов хъб „Балкан“, така че той е извън досиетата, които са необходими да бъдат работени по време на българското председателство. Залаган е основен акцент и в газовия сектор.
Може би важен акцент трябва да поставя и върху това, че преди седмица бе гласуван – той все още не е гласуван, но е съгласуван на първи етап, листата от проекти от общ интерес, които попадайки там имат право да бъдат финансирани от Механизма за свързаност на Европа.
България е горда с това, че в този списък попаднаха 12 проекта, както в електроенергийния, така и в газовия сектор. Конкретно в електроенергийния сектор е важно да споменем въздушните ни линии, свързани България – Гърция, като те са разделени на няколко подпроекта: подстанция Бургас – подстанция „Марица изток“; подстанция „Марица изток“ – подстанция „Неа Санта“ – конкретната междусистемна връзка „България – Гърция“; подстанция „Марица изток 3“ – подстанция „Марица 3“, и подстанция „Марица изток“ – подстанция Пловдив.
Естествено, помпена-акумулиращата ни мощност ПАВЕЦ „Чаира“ също чрез разширяване на мощността си и съответно обемите за изпомпване на ядрените също са включени; от междусистемната енергийна линия България – Румъния, подстанция Добруджа – подстанция Бургас, също е включена в тези проекти.
До голяма степен и голяма важност имат и газовите ни проекти, включени в списъка. На първо място винаги споменаваме интерконектора ни с Гърция, който е в изключително напреднал стадий, за пореден път включен в листата, той беше и в предходната листа, която бе обявена през 2015 г. Получихме вече строително разрешение на наша територия. Този проект в голяма степен от Европейската комисия се нарича „Проект на енергийна дипломация“. Разположен е на територията на две държави със собственост на компании, които представляват три държави – членки на Евросъюза, изключително важен е за диверсификацията на източниците и маршрутите на територията на България и като цяло е изключително важен за сигурността в цяла Югоизточна Европа.
„Рехабилитация и модернизация на газовата инфраструктура“ на територията на страната също е един от проектите, включен в листата на интерконектора ни със Сърбия, който е от изключително голямо значение с осигурено финансиране от иновации и конкурентоспособност с приключил първи етап и продължаваме съвместни действия с колегите от Министерство на икономиката. Разширяването на капацитета на подземното ни газово хранилище в Чирен от 550 млн. куб. м на един милиард кубични метра. Естествено, изключително голямо значение за нас има и разпознаването от Еврокомисията на развитието на газоразпределителен център „Балкан“ на територията на нашата страна, който ще играе изключително голяма роля и за съседните на нас държави членки, а и такива, които са извън Евросъюза.
Петдесет процента от грантовото финансиране е за предпроектното проучване са директно отпуснати от Еврокомисията, а останалите 50% са собствено финансиране на колегите от „Булгартрансгаз“. Стартирала е процедурата за предпроектното проучване, очакваме получаване на финалните оферти до 1 ноември тази година.
Очакванията са, че всички големи световни компании ще се явят, понеже и потенциала за развитие на този газоразпределителен център е голям. Проектът „Ист Ринг, който обхваща няколко държави членки – България, Румъния, Унгария и Словакия.
Важно е да споменем, че за България този проект е също от изключително голямо значение, защото в частта си е разположен на територията на нашата страна. Той е свързан с изграждане на нова инфраструктура, което допълнително повишава важността на нашата страна както за транзит, така и за надежден партньор за съседните държави членки.
Важно е да споменем също, въпреки че не е на територията на нашата страна, но е изключително важен проект, който би помогнал за диверсификацията на източниците и маршрутите, включването в листата от проекти от общ интерес на терминала за втечнен газ, който предстои да бъде изграждан в Александруполис. Имаме създадена работна група с колегите от „Газстрийт“ и оператора на гръцка територия, с който българската страна обсъжда възможност за участие между 20 и 25% в проекта.
Това е с няколко думи как в насока енергетика виждаме бъдещото председателство и сътрудничество и междусистемната ни свързаност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз, господин Станков.
Предлагам да открием дискусията.
Въпроси, мнения, препоръки?
Виждам, че господин Иванов изявява желание да е пръв.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа председатели на комисии, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми гости, уважаеми колеги! Аз считам, че действително е сериозно постижение в процеса на интеграция на Западните Балкани, включването им като тема и приоритет в нашето председателство.
От изложението, което беше направено тук, както от външния министър, така и от господата от двете министерства, придобихме някаква представа за случващото се в региона, което потвърди нашата представа, че Западните Балкани са едно сложно уравнение, което е изтъкано от предизвикателства, разбира се, и неминуемо неговото решаване, чийто отговор трябва да бъде тяхната интеграция, неминуемо оказва влияние изобщо цялата среда на Балканския полуостров и на другите страни, които се намират на Балканския полуостров.
Аз все пак бих желал да получа и отговор, разбира се, имаме ли изготвена конкретна пътна карта, както касаеща участието в Триото, така и на нашето председателство по отношение на Западните Балкани? Разбрахме, разбира се, че транспортната и енергийната свързаност между България и тези страни е част от този процес, но все пак с някакви детайли, ако може да ни запознаете, събития, инициативи, които разчитам, че може би са различни от процеса за стабилизиране и асоцииране, който е започнал още през 1999 г. и в крайна сметка да имаме ясна представа в края на нашето председателство какъв отчет може да дадем в тази посока.
Какво сме постигнали в процеса на интегриране на Западните Балкани и техния напредък по отношение поне на тези, които вече са подали и са станали кандидати за членки на Европейския съюз?
Може би по-скоро въпросът е към външния министър, ако има някаква по-подробна информация, да я сподели тук с присъстващите, защото това е дискусия, за да можем да задаваме допълнителни въпроси на тази тематика. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Само искам да уточня, че парламентарното измерение ще включи поредица от инициативи, в които някъде и по-общо, но някъде в по-голяма конкретика част от засегнатите теми днес ще бъдат коментирани. За нас като парламентаристи е важно да знаем кои са по-големите неща, фокуса, който може да бъде изведен и като тема и заключение на тези парламентарни срещи – както тази, която подготвя Комисията по външна политика, Комисията по вътрешна сигурност, на Комисията по европейски въпроси, съответно на председателите на комисии по енергетиката – една инициатива на българския парламент, ще има такава среща в София. Да знаем все пак на фона на тези поредица проекти, инициативи кое е най-важното и в перспектива има ли нещо, което бихме искали да постигнем. Това е по-скоро въпрос към всички, но в конкретния случай беше отправен към госпожа Захариева.
Не знам дали да дадем възможност на въпрос-отговор мисля, че ще стане по-динамично, ако нещо конкретно в тази връзка някой иска нещо да добави, ако не да дадем думата на госпожа Захариева? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Захариева.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Както решите. Може да съберем и повече въпроси.
Конкретна пътна карта по отношение на това какво считаме, че е постижимо, защото колкото и усилия да полага председателят, в случая ротационното председателство на Съвета, в крайна сметка решенията, особено по отношение на напредъка по разширяване, се взимат с единодушие, взимат се след докладите и преценката на конкретния напредък на всяка една от държавите, тоест според собствените заслуги.
Това, което се опитваме ние да фокусираме, разбира се, освен разширяването, е сближаването. Тоест как можем всички да помогнем да говорим, то е свързано по някакъв начин и с другия ни приоритет, това е кохезионната политика.
Тоест приоритетът Западни Балкани малко или много се свързва с темите и другите приоритети – кохезионна политика, създаване на работни места и конкурентоспособност. Тоест фокусът във всичките ни приоритети ще бъде свързан с това. Защото нека да сме честни, ако ние в следващата бюджетна рамка 2020 – 2025 или 2027 г., в зависимост от това как се дебатира – защото най-вероятно ще е пет годишна, с по-малко пари, искайки да направим повече, тоест новите интеграционни процеси, които започват, свързани с Фонда за иновации свързан с отбраната, свързан и с по-големия фокус върху темата за сигурността и борбата с тероризма пак отново. Считаме, че, ако не се види кохезионната политика в следващия бюджет, колкото и усилия да полагаме, колкото и политически послания да отправяме към тези държави, колкото и те да са готови де факто, не може да сме сигурни, че до 2025 г. разширяване няма да има, която и да е готова. Ако ние не видим наистина политиката за сближаване, която е важна не само за държавите от Западни Балкани, но и за новите държави – членки на Европейския съюз, каквито са България, Румъния, Хърватска и 10-те Централноевропейски държави така да се каже държавите от последните три разширявания.
Конкретно по всяка една от тях, свързана със сближаването и европейския им път това, което е реалистично и постижимо, аз мисля, че горе-долу го разказах в изложението си, но пак казвам: разбира се, в зависимост от това те дали ще напреднат в това, което трябва да свършат.
За Босна и Херцеговина, ако те до края на годината не дадат изчерпателни и хубави отговори на Въпросника, твърде малко вероятно е по време на нашето председателство Комисията и експертите да могат да направят анализ, за да може реално да се стартират преговорите за сключване на споразумението за членство.
По отношение на Косово, те очакват, разбира се, да има някакъв напредък по разговорите за споразумението за визова либерализация, но отново, аз неслучайно споменах някои от условията, които са поставени и те са поставени за всяка една, тоест за всяка една от държавите, даже има и държави с доста повече условия предварителни, за да се постигне визова либерализация. Най-общо казано, аз ги формирах като две неща – едното е ратифицирането на Споразумението, другото е напредъкът с много ясни показатели за напредък, свързани с върховенството на правото най-общо казано, създаването на работеща полиция, съдебни органи и така нататък. Там има доста стъпки и закони, които те трябва да изменят и да приемат. Между другото в Европейската комисия български експерти също и от всички държави помагат доста интензивно.
Така че за тези две държави това са някакви реалистично- обективни неща, но отново казвам, ако те все пак направят необходимите стъпки, за да ги изпълнят.
По отношение на Черна гора е отварянето на всички глави в Естонското и Българското председателство. Имат планове три по време на Естонското и две по време на Българското председателство.
По отношение на Сърбия наистина има по-голяма интензивност по отношение на отварянето на глави, защото те имат готовност в скоро време да отворят шест глави и напредък по отношение на диалога Белград – Прищина, който е с медиацията и помощта на Федерика Могерини. Разбира се, това е много дълъг процес, болезнен процес и за двете страни, но е много добре, че имат план по отношение на това да представят и да започнат диалог с гражданите на тези държави, и имат редовни срещи между двамата президенти с медиацията на Федерика Могерини. Два или три пъти са се срещали досега и имат някакъв така да се каже лек напредък по отношение на диалога. Така че за Сърбия: отваряне на максимално много глави по време на Естонското и на Българското председателство.
По отношение на Албания и на Македония отново има тяхно желание да се стартира реално започването на преговорите, но нека да изчакаме априлския доклад на Европейската комисия по отношение на напредъка.
Радваме се, че Албания защити и изпълни едно – те са пет условия, за защита правата на малцинствата, включително и на българското.
По отношение на Македония и застоя, който има години наред там, винаги са били за напредване в реформите и те самите те да имат готовност, за да започнат да отварят глави, защото е много подготвителната работа на институциите преди това; политиката за добросъседство и приятелство, не само с България, а и с другите съседни държави – визирам Република Гърция. Така че подписахме договор, очакваме те да го ратифицират след като бяха в нормална предизборна обстановка, но се надяваме наистина, както ние ще го внесем съвсем скоро, то е в процедура по съгласуване за втори път в министерствата, до една или две седмици, до другата седмица даже, мисля че имаме план да бъде на Министерския съвет, така че другата седмица ще го внесем за ратификация в Народното събрание. Надявам се те също да преминат към ратификация, така че да почнем да го изпълняваме. Това са реалистичните неща: започване на реални преговори с Албания и Македония и малко по-голяма интензивност по отношение на започналите преговори на Черна гора и на Сърбия.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Както се казва имаме и новина за договора. Сега разбираме, че се финализират вече нещата и идват при нас.
Господин Иванов, заповядайте за дуплика.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги, уважаеми гости! Надявам се да е само мое впечатление, но аз доколкото разбрах от Вашия коментар и от това, което отговорихте, извън рутинния преговорен процес, който Европейският съюз провежда с тези държави, ние нямаме някаква специфична стратегия или някакъв план, който да изведе темата „Западни Балкани“ на преден план до края на нашето председателство, тоест това да стане действително една водеща тема, каквато е предвидена като приоритет по време на нашето председателство.
Надявам се да съм Ви разбрал грешно, защото действително, ако това е планът съчетано с трансгранично сътрудничество, тази енергийна и транспортна свързаност, която се планира, и най-вероятно тя е част от един по-дълъг процес, който аз споменах още в началото и Ви запитах нещо по-различно ли правим, мисля, че има опасност темата да увисне и да остане в небитието до края на нашето председателство, защото така или иначе тези процеси, които Вие споменахте, вървят съвсем нормално и очаквано според план, който е изработен от самата Европейска комисия. Надявам се до декември месец, ако правилно съм Ви разбрал, че няма такава стратегия, такъв план от наша страна, да бъде изработено нещо – най-малкото, за да можем да защитим този приоритет като изпълним, и като нещо което действително е заслужавало да бъде защитавано пред нашите европейски партньори. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Искате ли да отговорите госпожо Захариева?
Заповядайте.
ВИЦЕПРЕМИЕР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Съвсем накратко. Аз не зная колко време имам. Не сте ме разбрал правилно.
Не знам точно за каква пътна карта и план, разбира се, сме отворени за всякакви предложения. Неслучайно казах, че това е много по-дългосрочен план и той съвсем не се изчерпва с темата, и с шестте месеца по време на нашето председателство. Интензирали сме диалога с всяка една от държавите и това всъщност е посланието на България – че ние трябва да подпомогнем тези държави да бъдат свързани една с друга, да имат общ пазар, да създадем работни места и перспектива за младите хора – това е основната цел.
Във всеки един от съветите, които ще поведем, сме с фокус, например: разговорите сега между министрите на правосъдието и вътрешните работи; засилване на сътрудничество в сферата на сигурността и борбата с тероризма – някакъв конкретен фокус; достъп и създаване на мрежа от експерти, участието на експерти – давам някаква конкретика, понеже много е дълго и много време ще говоря – и свързано с външната политика, така или иначе, създаване на мрежа от експерти, участие на експерти от Западните Балкани, обмяна на информацията на службите за сигурност и в обучението, така че да се борим, защото тероризмът не се изчерпва с границите на Европейския съюз, тероризмът е световна заплаха.
Така че имаме доста практически неща и форуми във връзка с Западните Балкани, които ще продължат и ще бъдат във фокуса не само по време на нашето председателство.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Захариева.
Господин Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Уважаеми господа председатели, уважаема госпожо Вицепремиер!
Моят въпрос е към представителите на Министерството на регионалното развитие. Вие споменахте преди малко, че няколко програми – доста повече са оповестени на сайта на Вашето Министерство –12 програми, някои от които са мултикомпонентни, беше изтъкнато вече значението на инфраструктурните проекти при инкорпорирането на държавите от Западните Балкани.
Моят конкретен въпрос, тъй като се намираме в една много деликатна географска област, какво е състоянието на интеррегионалното сътрудничество между България и Турция?
И втората програма, по която бих искал да дадете пояснение пред всички нас, уважаемите членове на Комисията и гостите, програмата, която касае Балканите и Средиземно море. Ние сме участници – България, Кипър и Гърция, от друга страна – Албания и бившата Югославска република Македония. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Михайлов.
Госпожо Николова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря за отправения въпрос.
Да, съвсем правилно отбелязахте в рамките на Министерството имаме участие в общо 12 програми, които са за транснационално, трансгранично и междурегионално сътрудничество. Във фокуса на Западните Балкани са тези пет, за които дадох предходно информация, а по отношение конкретно на Програмата „България – Турция“ към настоящия момент можем да кажем, че имаме над 50% договаряне по мерките, свързани с подобряване подкрепата за опазване на околната среда и тези, свързани с развитието на туризма и културния обмен, като в рамките на финансирането се очаква в началото на следващата година да обявим и оставащия ресурс за подаване на проектни предложения, които са съвместни в партньорство между двете държави. Това е изискването за всички трансгранични програми, които управляваме.
Конкретно по отношение на Програмата „Балкани и Средиземно море“. Тя има две основни приоритетни области, в които фокусира финансиране. Едната приоритетна област е свързана с мерки за опазване на околната среда, а втората е свързана с мерки за подобряване на конкурентоспособността между регионите. И в тази връзка, пет са общо държавите, които участват в тази Програма: Македония, Албания, Кипър, Гърция и България.
Ние имаме своето участие в различни проекти, които към настоящия момент са в етап на оценка от страна на управляващия орган, който се намира в Гърция, и се надяваме, че в хода на следващата година ще има обявяване и на още една покана за кандидатстване с проектни предложения, като изискването в тези програми, в междурегионалните програми е да имаме минимум три държави, които участват в партньорство при изпълнението на различни мерки, свързани с покриване на приоритетите на програмата. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Николова.
Нещо уточняващо, господин Михайлов?
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Това, което бих искал да споделите с нас, ако е възможно, правена ли е оценка от наша страна на българското участие в тези две програми? От беглия преглед на програмите, които са вече приети – повече от тях са с дата 2016 г., тази година няма никакви проекти практически, които са одобрени, дали има оценка и предвижда ли се такава в рамките на нашето председателство от наша страна като цяло на тези програми? Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Ние правим текуща оценка във всеки един от инструментите какво е участието на българските партньори в рамките на Програмата „България – Турция“. Имаме над 50% участие по простата причина, че във всеки един от проектите България е пряк участник заедно с турски партньор. В хода на предходната програма, която завърши с отчитане в края на миналата година, сме направили оценка и имаме участие в рамките на бюджета на Програмата около 70%.
По отношение на Програмата „Балкани – Средиземно море“ е все още рано да се прави такава оценка, тъй като междинната оценка по нея се осъществява в хода на следващата година – в края на 2018 г. Тогава ще бъде ясен ефектът от проектите, които са финансирани и, съответно, какво е конкретното участие на българските партньори. Мисля, че около 13 партньори бяха участници в проекти, които към настоящия момент се реализират в рамките на Програмата. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви за това уточнение.
Господин Петров, заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Грозданова, госпожо Вицепремиер, дами и господа заместник-министри, уважаеми гости! Моят въпрос е свързан с информационното отваряне на нашата страна със Западните Балкани, защото в момента имаме сериозни препятствия – това са много високите роумингови такси, които трябва да се плащат за контактуване на гражданите.
Другото е, поне аз с моите познания установявам това, липсата на телевизионна информация от националните телевизии на Балканските страни. Имам предвид Македонската национална телевизия не се излъчва в България. Това е средства, разбира се. Реципрочно, нашата телевизия не се излъчва в Македония.
Наскоро ще имаме български спътник. Ние имаме българско малцинство в Албания, което също поставя пред нас въпроса, че искат да гледат българска телевизия и я гледат по други канали.
Третото нещо е, че може би е слаба работата на нашите кореспонденти в Скопие, в Тирана, в Белград, или ги няма изобщо на националните медии, които могат също да бъдат. Скоро ще дадат да им гласуваме милионни бюджети. Това е задължение на националните ни медии да имат кореспонденти, които да ни информират редовно какво става при нашите съседи.
Просто, въпросът ми обобщаващо е: какво можем да направим за информационното отваряне на България със Западните Балкани? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
Доколкото въпросът беше за роуминг таксите и информационното обслужване, може би господин Попов или Вие, госпожо Захариева.
Информирам, че след малко ще трябва да освободим госпожа Захариева. Ако има други въпроси, подгответе се.
Заповядайте, госпожо Захариева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Разбира се, представителите на Министерството на транспорта и информационните технологии може да са малко по-подробни. Това е едно от конкретните неща, които имаме като план по време на нашето председателство, е да се обяви пътна карта, зона за свободен роуминг. Това е нещо, което хората в тези държави конкретно ще усетят.
Знаете, че нашият еврокомисар госпожа Габриел е изключително фокусирана върху това. Това е практично нещо и ще отнеме повече време, отколкото нашето председателство, но ще се започне работа по този план, така че да се включат в зоната за свободен роуминг – без роуминг за Западни Балкани.
По отношение на медиите колегите ме подсещат, че имаше подписано Споразумение между Вяра Анкова – предишният генерален директор на Българската национална телевизия, и на Македония, точно с цел да се създаде достъп на Българската национална телевизия. Говорим навсякъде - лично аз и премиерът повдигаме въпроси там, където имаме малцинства, защото е задължение за държавите да осигурят предавания и достъп до телевизия на техните езици, включително и в Сърбия повдигнах въпроса. Там предложих две опции: или да се даде лесен достъп на нашите национални телевизии – това може би е по-евтино за самата Сърбия, и нашите медии, Националната телевизия, ако искат и други телевизии с национално покритие до регионите, в които има българско малцинство, за да не се налага те да финансират някакви предавания на български език. Същото важи за там, където имаме българско малцинство.
За Македония знаете, че беше доста обтегнато. Тепърва започваме да работим по тези проекти. Повдига се въпросът и имаме уверението, че ще се случи и ще се даде достъп не само за телевизията, а и за радиото. Операторите, които дават разрешение, трябва да решат. Ние сме готови да се качи частно, доколкото знам кореспонденти Българската национална телевизия и Българското национално радио нямат в нито една от държавите от Западни Балкани. (Реплики.)
Това щях да кажа: гласувайте им бюджет, за да изпратят!
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви.
Госпожо Грозданова, имам удоволствието да Ви дам думата.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Съвсем накратко. Благодаря Ви на всички. Благодаря на всички заместник-министри за информацията, която ни дадоха. Ще я поискаме и в писмен вид, за да сме готови, да я имаме по-подробно и да работим по нашите инициативи.
Госпожо Захариева, искам и на Вас да Ви благодаря за общия обзор, който чухме за държавите от Западните Балкани и съвсем накратко да Ви попитам. Искам да акцентирам върху политиката за развитие на Европейския съюз и дали България участва с тези 0,7% от брутния национален доход, за който държавите членки са се разбрали? Каква част като процент от тези пари за развитие отиват към държавите от Западните Балкани в предишната година например, за да видим дали приоритетно се насочват? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Днес гледах цифрите, но в момента не си ги спомням. Ще Ви отговоря по време на блиц контрола, защото това са много конкретни неща. Мисля, че тук обсъждаме политики, а не точно средства, които са изразходени.
Мога да Ви кажа сумите за 2015 – 2016 г. специално за Западни Балкани. Има доста проекти, но там трябва наистина да бъдат активни самите общини, неправителствените организации или наши сдружения. С всички наши посланици там съм разговаряла да популяризират програмата, защото това е програма, която поставя България на картата. Хората усещат българското финансиране: училище, детска градина, път, мост. В момента например приоритетът е: признахме малцинството в Албания, но там имат нужди за един малък път между две населени места с компактно население.
По спомени най-голямата сума е около 600 хиляди в Сърбия за 2016 г. Доста активни са кметовете в Босна и Херцеговина. Там има голямо уважение към българските власти, защото в малки населени места финансираме училище, детска градина. Имах среща в кметовете, където сме финансирали такива проекти за около 250 хил. лв. В Албания не бяха чак толкова много. За Македония бяха около 65 – 70 000 лв. Имаше причини да е толкова. Факт, че имахме случай, когато финансираме ремонт на мост и се поставят надписи, които със сигурност не са приятни за България, още повече когато финансира такива неща. Така или иначе в момента сме активизирали тази програма и искаме фокусиране върху тях.
Не мога да кажа какъв процент от цялата програма отива за Западни Балкани. Имаме ангажименти, Вие много добре знаете, като държава член на Европейския съюз, в ООН да изпълняваме и проекти свързани с хуманитарна помощ и в други държави ¬– Африка, Карибския басейн.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Мисля, че можем вече да дадем думата и на нашите гости.
Господин Кючуков изяви желание да се включи в нашата дискусия.
ЛЮБОМИР КЮЧУКОВ: Благодаря, господин Председател.
Благодаря на вицепремиера Захариева и на заместник-министрите за информацията за състоянието на нещата както за нашите политики, така и за състоянието на отделните страни, за съществуващите механизми за сътрудничество.
Радвам се, че отново се връщаме към Западните Балкани. Това беше логичен приоритет на Българското председателство. Искам да попитам оттук нататък отвъд механизмите какви са конкретните политически цели, които България си поставя по време на Председателството по отношение на Западните Балкани? Какви политики ще преследваме, какъв инструментариум евентуално сме подготвили и използваме?
Стана дума тук за стратегията, която ще се подготви през месец февруари 2018 г. от Комисията. Логично е Председателството да постави своите изисквания към Комисията според мен поне в няколко направления.
Първо, би било логично да се направи преглед на всички инициативи, защото те много често са припокриващи се за Западните Балкани. Беше споменат само Берлинския процес, но това далеч не е единствената инициатива. Съвсем различен е въпросът какви инициативи има от Западните Балкани. Тук вече говорим за процес на сътрудничество в Югоизточна Европа.
За съжаление, България не можа да хвърли мост между двете си председателства. Говоря за съдържателен.
Друго, което според мен си струва да се поиска, е доколко е възможно в тази стратегия и би било много добре, ако такива фаситилис като Кънектинг Юръп, а ние говорим за сближаване, бъдат приложими и към страните от Западните Балкани, а не само към страните членки.
Следващото, което за мен е важно, да се поиска от Българското председателство и от Комисията в рамките на тази стратегия, е преглед за достигнатото по Солунския дневен ред дотолкова, доколкото той е досега действащата стратегия за Западните Балкани. Вече се навършват 15 години от неговото приемане. Оттук нататък следва какво бихме искали да постигнем. Декларацията е нещо необходимо, добро, но то е инструмент. За мен е важно какво има в съдържанието на тази декларация. Мисля, че там би следвало да се търси едно надграждане на Солунския дневен ред по отношение на Западните Балкани с пълното съзнание, че надграждане в политиките на Европейския съюз след асоциирането означава вече членство. Това е фиксирал Солунския дневен ред като път. Следващата стъпка е членство и това среща сериозна съпротива от редица страни в Европейския съюз.
За мен като цели се оформя: реанимирането на една стратегия, която на практика беше замряла; да се динамизират политики, каквито на практика също бяха изчерпани и да се генерират процеси дългосрочни, които в крайна сметка да водят до целите евентуално за присъединяване на Западните Балкани към Европейския съюз и тяхната интеграция.
През тази призма не бих отхвърлил идеята, макар да изглежда трудно осъществима и достатъчно амбициозна било то за екшън-план, който да съпътства тази декларация, било то за нещо, което да има формата на някаква пътна карта.
Мисля, че в рамките на политиката, която България иска да задейства, защото това е целта – да реанимира региона, ми се струва, че трябва да има доста по-ясни цели. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Кючуков.
Госпожа Захариева трябваше да тръгне, но с нас е госпожа Кралева – заместник-министър, който отговаря по тези въпроси. Тя ще има възможност да реагира.
Предлагам да дадем думата на госпожа Чернева. След нея е още един от нашите гости – Петьо Хаджиев. Поетапно и полека ще се ориентираме към финал.
Заповядайте, госпожо Чернева.
ВЕСЕЛА ЧЕРНЕВА: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Грозданова, господа и госпожи заместник-министри! Госпожо Кралева, моят въпрос отчасти е към Вас. Първо, ми позволете да благодаря на председателите на двете комисии, че правят възможна тази дискусия именно от този ъгъл – обединявайки подхода за разширяване на Западните Балкани с другите конкретни стъпки от рода на инфраструктура, телекомуникации, околна среда и така нататък. Досега като че ли в България смятахме, че или тичаме по едната писта, или обръщаме гръб и тичаме по другата. Някак си не можем да правим и двете неща едновременно и затова ми се струва, че както за Европейския съюз връщането на Западните Балкани ще бъде знак за преоткриването на неговата привлекателност в близкото му съседство, така и за България ще бъде знак, че България може да се занимава с конкретни политики и затова въпросите ми, предложенията ми са съвсем конкретни.
Имахме инициатива – 54 неправителствени организации, които работят в сферите на Председателството, още през януари тази година се събрахме и започнахме да работим по това как заедно можем да предложим на правителството и на парламента различни елементи от приоритетите, които да бъдат припознати и от обществата на Западните Балкани.
Така се роди темата за роуминга. Радвам се, че тя беше взета на въоръжение впоследствие, включително от българския комисар.
Само да кажа защо тази идея на нас ни се стори важна – защото, първо, тя почива на една инициатива на страните от Западните Балкани, четири от тях са подписали такова споразумение помежду си за намаляване на тарифите, но и защото общественото мнение в тези страни все повече става скептично по отношение на Европейския съюз. За България това не е добре. Ние ясно трябва да си дадем сметка, че колкото повече отваряме вратите за чужди влияния на Западните Балкани, толкова това е рисково за нас. Затова трябва да можем, макар и с малки крачки, да привлечем тези общества към Европа.
Другата идея, която се роди, е диалогът на тема „миграция“. Миграцията ще бъде основна тема очевидно по време на нашето Председателство. България ще трябва да направи някакъв тип компромис по отношение на големия пакет миграция. В този пакет очевидно трябва да фигурират страните от Западните Балкани. Нашето предложение беше да се направят постоянни формати на Съветите на министрите на вътрешните работи, които да включват и страните от Западните Балкани.
Третата, може би най-обществена ориентирана идея произлезе от група колеги, които се занимават с образование. Те предлагат създаване на филиал на колежа в Брюж. Знаете, това е колежът, в който се образоват европейските кадри. Такъв клон има в Полша, който образова основно Централно-Източно европейци. Предложението на българските колеги е да се отвори такъв клон в София, който основно да бъде в полза на страните от Западните Балкани, които тепърва ще имат нужда от експерти в областта на европейските политики. В този смисъл ще бъде благодарна за реакция както на Вас, така и на госпожа Кралева за това как Външно министерство би погледнало на една такава идея.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Чернева.
Трябваше да уточня, че Вие сте директор на Европейски съвет за външна политика. Господин Кючуков е председател на фондация „Институт за икономика и международни отношения“.
Давам думата на господин Петьо Хаджиев – председател на движение „Защита на гражданите и държавата“.
Заповядайте, господин Хаджиев.
ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Исках да се обърна към госпожа Захариева, но надявам се, ще й предадат. Въпросът е съществен: ще успее ли, правят ли се опити и политики за защитата на нашия основен национален интерес – защитата на българските малцинства в страните на запад от нас да бъдат представени като политика на целия Европейски съюз? Искам да поставя като по-важно, че нашите малцинства във всичките заобикалящи ни страни имат специфична особеност – те са териториално дислоцирани. Те не са като малцинствата в България: цигани, турци и така нататък разпръснати по цялата територия, нашите малцинства са териториално дислоцирани. Неочертаването на територията, върху която живеят българските малцинства, е много сериозно нарушение на техните права.
Нека си спомним как изцеждаха България преди да ни приемат в Европейския съюз по отношение защитата правата на малцинствата. Нека да помолим най-учтиво Европейския съюз да приложи същата сила, пристрастност в защитата на правата на нашите малцинства, цитирам: „В Македония, особено в Сърбия и в Албания“. Подчертавам за Сърбия, където години наред се набива мисълта, че Западните покрайнини виждате ли едва ли не това са само Босилеград и Цариброд. Не, приятели! Написано е в дебелите книги и в историята, че Ниш, Враня и Лесковац са български градове.
Знаем, че престъпление срещу човечеството, срещу което няма давност, е асимилацията на определени малцинства или тяхното насилствено принуждаване да приемат чужда националност. Благодаря за вниманието. Надявам се всички присъстващи тук добре да са чули това, което казах.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз, господин Хаджиев. (Ръкопляскания.)
Сигурно аплодисментите са заслужени, но все пак тук е заседание и няма нужда от тях.
Струва ми се, че последните коментари, въпроси, препоръки като че ли бяха към госпожа Кралева. Няколко думи от Вас, госпожо Кралева, и да вървим към приключване.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ КРАЛЕВА: Благодаря много.
По отношение на малцинствата в Западните Балкани, защото България има малцинства не само в тази част от Европа, разбира се, че имаме предвид всички българи, които живеят извън територията на България.
В някои от тези страни дори не говорим за малцинство, без да влизам в детайли, а за българи, които са в съответната страна. За други не считаме, че е добра идея, тъй като са разпръснати в много части от съответната държава. Фиксирането в определени територии може да се окаже контрапродуктивно.
Като хоризонтален въпрос бих казала, че Европейският съюз няма собствена и отделна политика по малцинства. По принцип тези въпроси са делегирани и се разискват в Съвета на Европа и в някои други институции към ОССЕ, където има специфични звена по темата. България, разбира се, е един активен участник в тези международни организации, включително в Съвета на Европа като ние сме и страна, която е страна по Рамковата конвенция за малцинствата, където не всички страни от региона са се присъединили и са я ратифицирали, включително някои наши съседни страни.
Има политика към тези групи. В рамките на своите възможности и в рамките на това, което се решава от държавата като бюджетен подход.
Напоследък имаше много събития, свързани с признаването на българско малцинство в Албания, което смятаме за особено важно постижение на целия български политически елит. Не го слагаме като актив на Външно министерство, но, разбира се, всички наши колеги, които се занимават с темата, работиха много активно в тази посока. Слагаме и българския парламент, нашите евродепутати и всички политически партии, които се занимаваха с темата и допринесоха за това, а също така и множество неправителствени организации.
По отношение на други страни, включително Сърбия, мога да Ви уверя, че нито за момент темата за нашето малцинство не е сваляна от дневния ред. Тя присъства и в процеса на преговори. Дори някой може да ни упрекне, че твърде много залагаме на тази тема, но винаги сме поддържали тази позиция и съм сигурна, че и колегите, които са работили преди, ще ме подкрепят, че винаги е била поставяна като особено важно за нас изискване в този процес.
По отношение на другите две неща, за които стана дума от господин Кючуков и госпожа Чернева – те са по-хоризонтални и изискват много дълга дискусия, обсъждане на подробности как и кое точно да се случи. В Министерството сме абсолютно отворени за идеи и за дискусии с неправителствените организации по тези теми. Всички споменати конкретни проекти и идеи са добре дошли, приветстваме ги и ще работим по тях, включително за откриването евентуално на филиала на Европейския колеж в Брюж. Има друга обсъждана идея с френската страна, макар че тя е доста амбициозна и ще видим дали би могла да се осъществи – отново за административна подготовка на кадри от целия регион, включително и от България, насочена към страните от Западните Балкани.
Специално за продължението на Солунския дневен ред, разбира се, това е базата за отношенията със страните от Западните Балкани. Стъпваме на нея и не спираме да я цитираме и да призоваваме към това, че трябва да се върнем, да стъпим на нея и да продължим. В този момент обаче мога да Ви уверя, че това, което се случва сега и решенията от последните седмици – включването на темата за Западните Балкани като тема на срещи на високо равнище по време на Българското председателство, смятам, че е един доста сериозен успех.
Уверявам Ви, че беше изключително враждебно посрещната първоначално, дори в мои лични разговори в качеството ми на политически директор, а не на заместник-министър. Както знаете две от страните водят преговорите по тази тема. Като цяло се обсъжда по направлението на чисто външна политика, сигурност и отбрана и до този момент винаги сме съветвани: „Абе, защо не си изберете някаква друга тема, това няма как да стане, има страшно много противници?!“ Това, разбира се, струва много усилия, много срещи, много разговори и смятам, че наистина успяхме да постигнем привличане на фокуса, на преориентирането му към региона. Това беше добре разбрано. Постепенно, с позоваване на забравения Солунски дневен ред и че трябва да си спомним какви ангажименти сме поели всички заедно като европейски страни, европейски лидери, защото решенията се вземат с консенсус. Там всички са си казали: „Да, подкрепяме 2003 г.“, а след това започна процес на силно изкривяване, забравяне и насочване в съвсем други посоки.
Трябва да се оцени каква голяма празнина сме запълнили за доста кратко време, за да се случи това нещо. Все пак имаме среща, ще се постараем да изпълним текста максимално със съдържание. Ще видим докъде ще успеем. Ще бъдем в активни разговори с Комисията, с председателя на Европейския съвет, с всички институции и най вече с Европейската служба за външна дейност, тъй като от тях основно зависи голяма част от нещата, които ще се случат.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Кралева.
Мисля да се ориентираме към финала на днешната ни дискусия. Смятам, че беше много полезна и за нас – народните представители, защото получихме доста информация по съдържанието и по технологията на това, което предстои.
Да кажа, че започва финалната част от нашата подготовка за Парламентарното измерение на Председателството. Вече работим по нашите предложения по Националната програма на Председателството. Разбира се, днешната дискусия, нашата среща ще ни помогнат за това да имаме и по-конкретни предложения по нея, първо, и, второ, като подготовка вече за нашите инициативи, които предстоят в следващите шест месеца.
Благодаря на представителите на изпълнителната власт. Ние ще продължим нашата координация в следващите месеци и по време на Председателството. Особено разчитаме на тази обратна връзка, за да бием в една точка както се казва: по линия на изпълнителната власт и Съвета, но и по линия на парламентите на страните – членки в Европейския парламент, за да постигнем, разбира се, по-голяма видимост и по-лесно разпознаваеми резултати от Българското председателство.
Благодаря и на колегите народни представители за участието, разбира се, на експертите, които помагат да се насочим към интересните и важните въпроси. Разчитаме на Вашата подкрепа и в бъдеще.
Комисията по външна политика ще продължи в зала „Запад“.
Сега давам пет минути почивка, тук ще продължи Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с останалите точки от дневния ред. Благодаря Ви.
Закривам тази част от срещата ни.


(След почивката.)

Продължаваме заседанието с точка втора:
Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 754-01-68, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 4 октомври 2017 г.
Искам да припомня, че на предишното заседание на практика почти изчерпахме дискусията по Законопроекта. Вносителят го представи, имаше дискусия. Струва ми се, че няма какво още да се добави.
Искате ли да добавите нещо по този Законопроект, защото за Вас не остана време?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, ние подкрепяме този Законопроект. Той е изключително важен за нас, тъй като благодарение на него, ако той се приеме, ще трябва да много спешно да транспонираме две директиви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Това беше мнението на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Правя уточнение: на предишното заседание стана дума, че по тази точка има таблица за съответствията, която не стигна до Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Господин Иванов каза, че е предоставена на опозицията в Комисията по транспорт. Междувременно мина една седмица и все още не е дошла в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Не смятам, че ние, депутатите от опозицията трябва да я търсим специално от Комисията по транспорта. На практика тази таблица за нас официално е неизвестна. Така или иначе не мисля, че тя ще предопредели нашето гласуване днес.
Преминаваме към гласуване, като отчитаме дискусията от предишната седмица. Гласуваме внесения от Станислав Иванов и група народни представители Законопроект.
За – 5, против няма, въздържали се – 3.
Законопроектът е приет.
Заповядайте, господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: От името на вносителите благодаря за приемането на внесения Законопроект.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз за участието на вносителите, а дискусията ще продължим в пленарната зала, и то тази седмица.

Минаваме към точка трета:
Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение на Закона за пътищата, № 754-01-72, внесен от Александър Ненков и група народни представители на 13 октомври 2017 г.
Господин Иванов е тук от името на вносителите – заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Предложението е във връзка с актуализацията на Приложение № 2 от Директива 1999/62 ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, което е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз през 2016 г. – С 194/7 от 1 юни 2016 г.
Поправката е свързана с повишаване размера на дневната винетна такса на всички пътни превозни средства над 3,5 тона, които са обект на Директивата, а именно дневната такса е еднаква за всички категории превозни средства и възлиза на 12 евро.
Предполагам, че Комисията се е запознала с приложените мотиви. Единствено говорим за уеднаквяване с европейска директива за дневните винетки на превозните средства над 3,5 тона от 11 евро, каквато е сегашната ставка за България, да я уеднаквим с европейските нива от 12 евро.
Запознати сте и с финансовите мотиви. Очаква се увеличение на приходите на годишна база от дневните винетни такси, събирани по реда на тарифата от Агенция „Пътна инфраструктура“, да възлизат в размер на 2,8 млн. лв. допълнителни средства. Това, разбира се, е до приемането на тол таксите – таксуване на пътната система в България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз, господин Иванов.
Господин Попов, Вие по този Законопроект?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНГЕЛ ПОПОВ: Ние нямаме забележки, тъй като това не наш приоритет. Това е приоритет на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Както се казва „щом става въпрос за пътища“ няма как и транспортът да не е свързан и Вие подкрепяте.
Струва ми се, че това е по-скоро техническа корекция, а не е нещо съществено. Тук мога да се съглася, че става дума за европейски директиви, за разлика от предишния закон, в който, освен директиви, има и други неща.
Колеги, да гласуваме. За – 6, против и въздържали се няма.
Законопроектът е одобрен.
Благодаря на господин Иванов и господин Попов.

По точка четвърта – Разни, нямам конкретни предложения и съобщения в момента. Вие имате ли въпроси, предложения? Не виждам.
Да кажа, че програмата ни е активна и да не забравите утре в 14,00 ч. ни е срещата с еврокомисаря Аврамопулос, а в петък от 10,30 ч. – съвместното заседание с Комисията по бюджет и финанси, с участието на господин Йотингер – също интересна и важна среща по фокуса „Европейски бюджет“. Благодаря Ви за участието днес и успешна работа оттук нататък до края на деня.



(Закрито в 16,10 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Джема Грозданова


Стенограф:
Емилия Огнянова