1. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за ратифициране на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, № 702-02-13, внесен от Министерски съвет на 08.11.2017 г.

2. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 754-01-84, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 13.12.2017 г.

3. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение на Закона за филмовата индустрия, № 702-01-49, внесен от Министерски съвет на 24.11.2017 г.

4. Информация за предстоящата среща на председателите на комисиите по европейски въпроси на парламентите в ЕС (Председателски КОСАК), 21-22 януари 2018 г.

---

П Р О Т О К О Л
№ 26


На 17 януари 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за ратифициране на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, № 702-02-13, внесен от Министерски съвет на 08.11.2017 г.
2. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 754-01-84, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 13.12.2017 г.
3. Представяне, разглеждане и приемане на Доклад по Законопроект за изменение на Закона за филмовата индустрия, № 702-01-49, внесен от Министерски съвет на 24.11.2017 г.
4. Информация за предстоящата среща на председателите на комисиите по европейски въпроси на парламентите в ЕС (Председателски КОСАК), 21-22 януари 2018 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Кристиан Вигенин.

* * *
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Имаме кворум, можем да започнем нашето заседание.
Първо, нека да гласуваме дневния ред. (Изчита дневния ред.)
Моля да гласуваме така представения дневен ред.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме към точка първа от дневния ред.
ПРЕДСТАВЯНЕ, РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРИЯТЕЛСТВО, ДОБРОСЪСЕДСТВО И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ, № 702-02-13, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 08.11.2017 Г.
Наш гост на заседанието да представи Законопроекта за ратифициране на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония е заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева. С нея са Ангел Ангелов – директор на дирекция „Югоизточна Европа“, Данаил Чакъров – директор на дирекция „Международно право и право на Европейския съюз“.
Заповядайте, госпожо Захариева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, първо искам да Ви благодаря, че дадохте възможност още преди подписването на Договора за ратификация от министър-председателите на двете държави, Министерството на външните работи да представи Проекта на договор.
Искам да припомня, че първото предложение за подписване на такъв договор идва от страна на Република България през 2008 г. След това, за съжаление, почти 4 години няма започване на действия от работна група от експерти, за да се изяснят текстовете. Такава работа започва през 2012 г. Това не се е случило поради нежелание от страна на Република България, а по-скоро поради нежелание от страна на Република Македония.
Искам да благодаря преди всичко на всички експерти в Министерството, на министри, на министри-председатели и президенти, на народни представители, на учени, които са работили години наред, за да се случи този договор.
Също така искам да подчертая нещо много важно, че този договор започна да се изпълнява още преди неговата ратификация и официално влизане в сила.
Ще припомня няколко събития, които се случиха и които доскоро бяха абсолютно немислими, а именно общото поклонение пред паметници от двамата премиери и министри – на цар Самуил, на Гоце Делчев, на Борис Трайковски, както и провеждането на междуправителствено заседание, което не се беше случвало от 1999 г., и подписването на много двустранни споразумения между различни министерства и институции.
Постигна се съгласие по дълго водени спорове, например в Съвета на Европа по отношение на резолюцията, която трябва да се приеме по Конвенцията за малцинствата.
Много важно е, че имаме надежда, че този договор няма да остане на хартия, така както, за съжаление, беше останала декларацията преди това.
Вие сте запознати с текста. Не мисля да го представям отново.
Накратко ще кажа, че той дава възможност за честване на общи исторически дати и събития – нещо, което беше един от препъни-камъните за подписването му преди това. Дава възможност за засилване на икономическото сътрудничество, за сътрудничеството в областта на културата, в образованието и създава две комисии. Едната комисия ще бъде по исторически и образователни факти. Идеята е да се поправи напрежението по отношение на за нас безспорни, общи исторически личности, дати и събития. Тя ще се състои от учени, историци и ще работи на основата на автентични исторически факти и източници.
Ще се създаде и смесена комисия, която ще се ръководи от министрите на външните работи на двете държави, които ще следят изпълнението на разпоредбите на този договор.
Благодаря още веднъж за подкрепата и на всички, които са работили по този договор.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Захариева.
Колеги, въпроси, коментари?
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Вицепремиер, представители на Министерството на външните работи! Искам съвсем накратко да изкажа своето удовлетворение от факта. Мисля, че всички тук сме участници в историческо събитие. Действително е дълго чакан момент.
Позволете и аз от името на колегите от Политическа партия ГЕРБ да изкажа благодарността и задоволството си от усилията, положени от министър-председателя Бойко Борисов, от госпожа Захариева, от цялото правителство, разбира се, от екипа на Външно министерство, от всички дипломатически усилия и не само – на научната общност и на всички, които имат свой принос да стигнем до ратификацията на Договора с Македония.
Безспорно това е факт, който се отчита и от нашите европейски партньори. Днес по време на изслушването на министър-председателя Борисов в Европейския парламент беше даден сериозен фокус на въпросите за ролята на България за интензифициране на взаимоотношенията и напредъка по интеграцията на Западните Балкани.
Мисля, че този договор за добросъседство и приятелство е доказателство за това, че България има своя реален принос за стъпките напред.
Искам да пожелая успех на целия екип и по време на Председателството, и по време на всички събития, които предстоят, включително и на срещата на върха през месец май. Убедена съм, че наистина България ще докаже, че може да бъде мост между Европейския съюз и страните от Западните Балкани. Това ще допринесе за ускоряване процеса на тяхната интеграция. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Други колеги?
Първо да информирам, че преди малко Комисията по външна политика одобри ратификацията. Правим днес това и в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Надявам се след малко да я одобрим и ние. Днес единодушно решихме утре в дневния ред да бъде включена като точка ратификацията и в пленарна зала. Мисля, че е добър знак, че в рамките на няколко дни и парламентът на Република Македония, и българският парламент ратифицират този договор.
Ще направя коментар, че всъщност едно от колебанията при подписването на Договора беше дали това няма да остане просто едно пиар събитие или договор, който след това даже няма да бъде ратифициран. Струва ми се, че месеците след подписването на договора и досега показаха, че македонската страна има сериозни намерения и го доказва с конкретни действия да промени политиката към България и да се стреми към установяването на истински европейски взаимоотношения между двете страни.
Вие споменахте някои от елементите за това. Както се казва, самата македонска страна видя, че няма нищо страшно в това, а обратно – такъв тип съвместни действия, допринасящи за изграждането на добросъседски отношения между двете страни, са плюс и във вътрешен план включително, за тези, които имат смелостта да направят такива стъпки.
Към днешна дата съм в много по-голяма степен оптимист, че Договорът наистина ще бъде изпълнен със съдържание. Той просто е основа, от която по-нататък ще се случат много други неща, които тук въобще не сме предвидили.
Хубаво е и тук трябва да поздравим преди всичко министър Захариева, но и правителството, за това, че се опита да направи някои конкретни неща, които да бъдат усетени от хората от двете страни на границата. Доволен съм, че граничният контролно-пропускателен пункт Клепало вече е планиран и се надяваме инфраструктурата да бъде бързо изградена. Такъв тип конкретни неща ще покажат на хората смисъла от тези договори, от големите думи, които често говорим – когато се види конкретната полза от това.
Вярвам, че и по време на Председателството, не зависи само от нас, разбира се, но има шанс да бъде направена сериозна стъпка от страна на Република Македония за поемането й твърдо по пътя на европейската интеграция.
Имам следния въпрос, защото понякога наистина дяволът е в детайлите – видяхме това по време на преговорите за този договор. Сега вече имаме Договора.
В него е предвидена съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси. Макар това да не е конкретно предмет на днешната ни дискусия по ратификацията, бих искал да Ви попитам, госпожо Захариева, имаме ли вече по-голяма яснота за състава? Как ще бъде формиран съставът? Моля да дадете малко повече яснота как ще функционира тази комисия. Тя има ключово значение за изчистването на въпроси, които тровят отношенията години наред. Сега има период, в който ги прескачаме или по-скоро не ги забелязваме и от тяхна, и от наша страна. Ако не бъдат изчистени, има риск при промяна на политическата ситуация те отново да станат повод за нагнетяване на напрежение между двете страни.
В този период от подписването досега работено ли е по тази тема? Можете ли да кажете малко повече как Вие или Министерският съвет, правителството предвижда да се структурира и да започне работата на тази комисия?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми гости, уважаеми колеги! Моят въпрос е като допълнение на зададения въпрос от председателя на Комисията.
Аз също приветствам подписването на този договор, защото последните години в някои моменти взаимоотношенията трудно биха могли да се нарекат добросъседски, а в исторически план имаме действително много общо с тази държава. Моите очаквания също са този договор да не остане само написан на хартия, а да доведе до действителни резултати, да бъде исторически момент, от който двата народа да получат общ напредък.
Беше зададен въпрос за мултидисциплинарната експертна комисия. Моят въпрос е по-скоро за детайли по отношение на нея и следващата точка – за т. 3 от чл. 8 от Договора. Имаме ли яснота по кои теми ще бъде дискутирано в тази комисия? Къде са най-спорните моменти? Дали Вие, като Министерство, сте ги идентифицирали? Предполагам Вие ще ги определите. Имаме ли на този етап яснота по така наречените „общи исторически събития“? За какво ще настояваме като общи исторически събития, защото най-вероятно нашите съседи ще имат друго виждане по темата? Въпросът ми е: изяснен ли е този въпрос за нас.
Задавам въпроса от моя професионална гледна точка, тъй като едно от образованията ми е „История“, доктор по история съм. Интересно ми е оттук нататък как ще продължим да пишем нашата история. Това ще остане действително в историята за бъдните поколения. Надявам се да не бъде нещо, от което после да се срамуваме. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Иванов.
Има ли някой да добави последно нещо? Няма.
Заповядайте, госпожо Захариева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Напълно съм съгласна с всичко, което казахте. Надявам се, че за в бъдеще, както и аз в моето изложение посочих, този договор да се изпълнява, а да не остане само на хартия.
Това, което се случи от неговото подписване досега, както и Вие споменахме, и се видя и на практика, е, че всъщност антибългарската кампания вече не печели избори в Република Македония – нещо изключително важно. Това се отчита и от редица наблюдатели политолози. Нека да припомним, че от момента на подписването на този договор на 1 август имаше над 3-4 хил. негативни статии срещу подписването на Договора в пресата. Въпреки всичко няколко месеца по-късно не се случи очакваното, както Вие казахте, не се случи нещо много страшно, никой не иска да завладява или да прави каквото и да било с тази страна.
Вие сте запознат, че една от най-трудните части от преговорите по подписването на този договор беше отричането от страна на Македония на общи исторически факти и личности, изобщо текст за обща история в този договор, какъвто съществува в текста на декларацията от преди това, но тя беше останала само на хартия. Това е един пример.
Най-дебатираният текст, и то не от страна на България, защото България счита, че от такава комисия ще има полза, ние знаем нашата история, неслучайно текстът е основан на автентични исторически факти и документи, е точно да не спекулираме с историята на политическо ниво, а да оставим историята на учените. До постигане на съгласието, ако забелязвате, е включена и образователната част, преглед, за което вече и премиерът обяви, че ще направят преглед на техните учебници по история.
Как ще се формира Комисията? Със сигурност тя ще бъде от учени, имаме някои имена, но не искам да ги огласявам. Нека сме сигурни, че са съгласни. Това ще бъдат учени от БАН, от историческите факултети. Мислим, че може би трябва да се включат учени с малко по-широк профил, предвид включването и на тема „Образование“. Би трябвало да се приеме с решение на Министерския съвет с дебат. Както забелязвате в текста, тази комисия ще прави ежегоден доклад за напредъка по тези разговори.
Идеята за тази комисия беше да не се спекулира, да се остави, както, за съжаление, беше съвсем доскоро в миналото, използването за политически цели на манипулации на очевидни и ясни за цялата международна общност – не само за българските историци, но и за международните, факти от историята.
Неслучайно споменах, че вече се прави общо честване на Самуил, Гоце Делчев, припомнят ми за Борис Трайковски. Честването за Мара Бунева вече е минало също много добре. Спомняте си какво беше преди години, когато българска делегация искаше да изрази почит, Илинденско-Преображенското въстание и т.н., и т.н.
В Министерството аз заварих проект на текст с повече уточнения от наша страна за тази комисия и в интерес на истината смятам, че изясняването на безспорните исторически факти и събития ще бъде от интерес за двете страни.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Господин Председател, ясно е за всички, че работата на тази комисия няма да бъде лека. Надявам се в крайна сметка да има някакъв резултат. Ако колегите от нашата съседка продължат в същия дух, няма да се стигне до общо разбирателство. Това не е в интерес на никого.
Имаме ли някакъв срок – година, две, три, за постигане на някакъв, поне междинен резултат? Виждате ли в тази посока нещо в средносрочен план? Това е с цел Договорът да не остане писмен документ, забутан някъде в архивите, за който само по време на празниците да си припомняме, че е подписан.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Само да споделя, че при приемането на декларацията, когато се подписа Договорът, беше поет ангажимент, не си спомням дали присъства в самото решение, но периодично правителството може би чрез външния министър да информира Народно събрание за реализацията на предвидените в Договора стъпки. Разчитаме освен в рамките на стандартния контрол може би веднъж в годината да имаме такава информация. Дали ще го направим с дискусия в парламента е друг въпрос, но поне периодично да получаваме такава информация, защото тя е чувствителна и за народните представители е важно да са в течение и да знаят какво се случва.
Заповядайте за отговора.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Да, дори да го няма в Решението, Ви уверявам, че това ще се случва, ще намерим подходящия формат, в който да го направим.
Преди малко и пред Външна комисия поех ангажимент, че когато имам имената на хората за мултидисциплинарната смесена комисия от страна на България, ще ги представя да ги обсъдим с народните представители, които имат интерес.
Този текст е само един от текстовете в Договора, изключително важен, така че не мисля, че договорът ще остане на хартия, надявам се да не стане така. Убедена съм. Има и друга – политическа комисия, която е много важна. Веднъж в годината тя ще дава анализ на изпълнението и не дай боже неизпълнението на разпоредбите на този договор. Предвидили сме редица механизми, в които добронамерено и във формат на диалог и открито поставяне, ако съществуват проблеми, както това се случи и при подписването на Договора, да решаваме нещата.
Няма краен срок. В интерес на истината, дебатирахме можем ли да поставим краен срок. Ако го бяхме поставили, но не се случи, какво от това? Това щеше да бъде още по-голям проблем.
Веднъж годишно тази комисия трябва да представя доклад за напредъка по тези преговори. Надявам се в рамките на две-три години да приключи работа – това е по-реалистичният срок. В тримесечен срок от момента на влизане в сила на договора комисията трябва да бъде създадена, което се надявам да стане утре с ратификацията, след което – обнародването.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Захариева.
Моля да гласуваме ратифицирането на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове одобрява ратификацията на Договора.

Продължаваме с точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ, РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.
Тук е господин Биков, като един от вносителите на Законопроекта.
За да не правим прекъсване, докато дойдат колегите от Министерството на културата, нека дадем думата на господин Биков за представянето му.
Заповядайте.
ТОМА БИКОВ: Една от основните цели на Закона е да бъде въведена европейската Директива от 26 февруари 2014 г., която трябваше да бъде въведена в българското законодателство до 10 април 2016 г. За съжаление, от средата на месец декември миналата година ние вече сме в наказателна процедура и всеки ден плащаме по 19 хил. евро затова, че не сме синхронизирали това законодателство с европейското. В този смисъл Законът изисква известна спешност. Разбира се, ние се възползваме от неприятната ситуация, за да уплътним и определени вакууми в законодателството.
До голяма степен целта на Закона е да защити авторите. Такава е и целта на европейската директива – да балансира взаимоотношенията между ползвателите на авторски права и техните носители, като в същото време да не разклати системата, да няма сътресения. Старали сме се да постигнем подобен баланс, като в същото време изпълним европейските изисквания. Колкото повече време се бавим, защото предишният парламент не е успял да приеме Закона, макар че темата е на общественото внимание от немалко време, има определени спорове, нашата цел е да дадем балансирана позиция в това отношение.
За техническите аспекти на Законопроекта бих искал и Министерството на културата да вземе отношение. Внасяме го народни представители поради спешността от неговото приемане. Ползваме се с подкрепата на Министерството на културата. Ако Министерският съвет беше внесъл този закон, процедурата щеше да бъде по-бавна.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Биков, за представянето на Законопроекта. Нашите въпроси биха били повече към Министерството на културата.

Докато дойдат колегите от Министерството на културата, които са в друга комисия, където в момента тече обсъждане, нека преминем към точка четвърта:
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРЕДСТОЯЩАТА СРЕЩА НА ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА КОМИСИИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ВЪПРОСИ НА ПАРЛАМЕНТИТЕ В ЕС (ПРЕДСЕДАТЕЛСКИ КОСАК), 21-22 ЯНУАРИ 2018 Г.
Ние сме правили няколко обсъждания по тази тема. Дойде време да открием официално с нашата среща Парламентарното измерение на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Срещата ще започне в неделя, късния следобед, със среща на така наречената Председателска тройка – председателите на комисии на парламентите на Естония – предишното, България – сегашното председателство, и Австрия – следващото председателство, плюс представителите на Европейския парламент.
В понеделник е официалната част от срещата, която ще бъде открита от председателя на Народно събрание Цвета Караянчева.
Темите са три. По първата тема госпожа Лиляна Павлова – министър на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз ще представи приоритетите на Българското председателство. Във втория панел „Бъдещето на Европейския съюз има трима говорители: Илияна Йотова – вицепрезидент на Република България, Франс Тимерманс – първи заместник-председател на Европейската комисия, и Искра Михайлова – председател на Комисията за регионално развитие в Европейския парламент.
По третата тема „Ролята на европейските макрорегионални стратегии“ говорителите са Деница Николова – заместник-министър на регионалното развитие, която е и национален координатор за Стратегията на Европейския съюз за дунавския регион. Естония по стечение на обстоятелствата пък ръководи Балтийската стратегия в момента, Раул Мьолк – посланик за региона на Балтийско море от Министерство на външните работи на Естония. Ще има и представител на Европейската служба за външна дейност, който ще говори за Черно море и Черноморската синергия.
Искам да Ви информирам, че сте регистрирани за срещата. Официалните представители ще бъдем аз, който ще водя заседанието, и госпожа Ивелина Василева, като заместник-председател на Комисията. Ще се радвам, ако всеки от Вас може да присъства на тази среща, а членовете на Комисията също така са поканени и на официалната вечеря.
Ще вървим към финализиране на идеята за създаване на работна група в рамките на КОСАК, която през тези няколко месеца ще работи по темата „Субсидиарност, пропорционалност“ във връзка с работната група, която направи Европейската комисия. Вече сме изпратили писмо на комисиите по европейските въпроси да излъчат по един представител от всяка държава, който ще участва в тази работна група. Потвърдили сме, както решихме в Естония, тройката председатели на комисии по европейските въпроси да участват в работна група, формирана от Европейската комисия.
Техническите въпроси са изчистени.
Екипите на Народното събрание от различните звена, които съдействат, свършиха отлична работа. Продължаваме, тъй като това е първа среща, с много неща, които в движение се изчистват. Мисля, че ще се справим. Пълно съдействие имаме и от Министерството на Българското председателство и от Министерството на културата. Те също имат своята роля в допълнителната програма на тези срещи. Мисля, че се очертава добра, полезна среща, която ще бъде добър старт на нашето председателство.
Поискали сме информация по тези теми от съответните министерства и тя ще бъде изпратена и до всички Вас – официалните позиции на правителството плюс допълнителна информация, която можем да съберем, за да бъдат подготвени нашите участници.
Колеги, има ли въпроси по тази тема? Ако няма, нека приемем за сведение тази информация.
Писмено ще изпратим всичко останало, което сме подготвили като информация за тази среща.

(След прекъсването.)

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да Ви информирам, уважаеми гости, само ще кажа, че сега на заседанието участват господин Румен Димитров – заместник-министър на културата; Мехти Меликов – директор дирекция „Авторско право и сродните му права“ от Министерството; Катерина Пашова и Весела Щерева.
Господин Биков, като един от вносителите, представи накратко Законопроекта. Господин Христиан Митев, който също е вносител по Законопроекта, също е тук. Господин Биков направи кратко изложение и решихме да прекратим за малко, докато приключите с другата комисия, защото все пак въпросите са повече към вас, а не толкова към народните представители.
Ако искате, и Вие да направите едно кратко встъпление по темата и след това да преминем към въпроси и коментари. Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, скъпи гости! Току-що беше приет на първо четене във водещата комисия този Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права и в рамките на няколко минути ще се опитам да обрисувам ситуацията.
Проектът на закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права е предназначен да въведе в националното законодателство Директива 2014/26 на ЕС. Крайният срок за това беше 10 април 2016 г. За неизпълнение на това задължение Европейската комисия образува срещу страната ни процедура за нарушение, по която на 7 декември 2017 г. взе решение за сезиране на Съда на Европейския съюз и налагане на финансова санкция на страната ни по 19 121,60 евро на ден.
Директивата подробно и детайлно регламентира дейността на организациите за колективно управление на права като създава за първи път специален механизъм за отстъпване на права при многотериториалното използване на музикални произведения, както и въвежда нова категория субекти – независими дружества за управление на права. Това поражда много и трудно преодолими противоречия между различните категории правоносители и организации, чиито позиции Министерство на културата държеше да бъдат изслушани и съгласувани. Търсенето на диалог и консенсус доведе до забавяне на работата по Проекта.
Известно е, че Законопроект за транспониране на Директивата вече веднъж бе одобрен от Министерския съвет и беше внесен в Четиридесет и третото народно събрание. Всъщност това беше проект на изцяло нов Закон – Закон за колективно управление на авторското право и сродните му права. Той бе изготвен в периода 2015 – 2016 г. от работна група в широк състав, сформирана в Министерство на културата, в която бяха включени представители на правоносителите, представляващите ги организации за колективно управление на права, ползватели, търговски дружества и други заинтересовани страни.
В Народното събрание Проектът бе приет на първо гласуване от Комисията по култура и медии – водеща тогава, и от Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, но бе отхвърлен от Комисията по правни въпроси.
Един от основните мотиви за това бе, че транспонирането следва да стане чрез изменение и допълнение на действащия Закон за авторско право и сродните му права, а не чрез изцяло нов закон.
С цел своевременно изпълнение на задълженията, произтичащи от членството на Република България в ЕС в Министерството на културата започна работа по подготовка на нов Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право, с който да се въведат разпоредбите на Директивата, като очакванията бяха Законопроектът да бъде приет в края на месец март 2017 г. Този ангажимент не бе изпълнен предвид разпускането на Четиридесет и третото народно събрание.
Към настоящия момент в Министерство на културата беше завършена работата по пореден, трети, проект, въвеждащ Директивата – Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Проектът е резултат на техническо сътрудничество между Министерството на културата и народните представители, което е особено важно с оглед неуспешната законодателна процедура по въвеждането на Директивата през пролетта на 2016 г.
За Министерството на културата беше важно да се съобрази напълно с изразените в рамките на тази процедура становища, поради което разработи споменатия Проект на закон, който отчита критиката на Комисията по правни въпроси и надгражда документа с цел максималното му съобразяване с текста на Директивата и подходяща адаптация със средата, в която се упражнява дейността по колективно управление на правата в България.
С оглед развитието на процедурата по нарушение и решението на Европейската комисия от 7 декември 2017 г. за предявяване на иск пред Съда на Европейския съюз Законопроектът бе внесен в Народното събрание от група депутати. Приветстваме инициативата от гледна точка на защитата на националния интерес при перспективата наказателната процедура да доведе до реални санкции за държавата. Благодаря Ви, това е вкратце излагане на историята на взаимоотношения, на създаване на предишния Закон, на сегашния му вариант и прочее.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Димитров.
В нашето заседание участват и представители на няколко неправителствени организации, които работят в тази сфера. Наша практика е, ако имат желание, и те да се изкажат след като се изчерпят въпросите и мненията на народните представители. Няма да ги изброявам, защото са доста. Благодаря ви за участието в заседанието на Комисията.
Колеги, въпроси и мнения по така представения Законопроект?
Докато мислите по въпроса, искам да кажа няколко думи не толкова по съществото на Законопроекта, защото все пак не бива да надценяваме нашата компетентност, защото това са специфични въпроси. В нашата Комисия такъв тип законопроекти ги преценяваме преди всичко от гледна точка на това дали коректно транспонират съответното европейско законодателство.
Аз и по други поводи съм споменавал, но и сега ще го кажа: не насърчавам и все по-малко насърчавам такъв тип внасяния на законопроекти от народни представители. Защо? Защото, когато се внасят законопроекти от Министерския съвет, свързани с транспониране на европейско законодателство, Министерският съвет е длъжен да приложи и съответна таблица на съответствието, което значително улеснява и нас, като народни представители, и нашите експерти да преценяват, в рамките на нашата компетентност, разбира се, доколко е коректно това транспониране. Когато това се прави от народни представители, то значително затруднява нашата работа, първо.
Второ, такава таблица за съответствията на практика няма и не се изисква, в интерес на истината и ние, като Комисия, по този начин не можем коректно да свършим работата си.
Не твърдя, че случаят е такъв, но доста често, когато се внася такъв тип законопроект, покрай транспонирането на европейското законодателство често се включват и неща, които нямат връзка и Законопроектът минава като европейски, а на практика вътре има и други неща или липсват неща, а ние трудно можем да го преценим.
Искам също да подчертая, че за мен, като народен представител, е малко непонятно, че толкова дълго време са се забавили действията и на Министерството. То не е толкова критика към Вас, но все пак институционално става въпрос за Министерството на културата и че толкова време не е могло да реагира на препоръките и на Комисията по правни въпроси, за да представи от името на Министерството и съответно на Министерския съвет тези предложения. Сега се налага да се действа на пожар, въпреки че доколкото разбирам, все пак решение за искане към Съда е наложено. Струва ми се, че все пак има още доста време, докато тази глоба бъде наложена.
Трябва да спомена също, че при нас дойде и становище от Европейската агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права. Не зная доколко можем да считаме това становище за коректно, но като го четем, ни се струва, че този Законопроект като че ли има сериозни дефицити.
И се питам, първо, доколко това становище все пак има елементи, които трябва да бъдат отчетени? Не допускам, че изцяло трябва да бъде отхвърлено това, което те са написали, защото ми звучи убедително, особено в някои части.

И второ, какви са възможностите, ако се тръгне към приемане на първо четене в Народното събрание, между първо и второ четене да бъдат направени нужните корекции, така че тази директива да бъде коректно отчетена. Ако това не е така, независимо от приетите промени, рискът си остава – след това отново да станем обект на наказателни процедури и да се налага отново и отново да се правят допълнения към този закон.
Разсъждавам на глас в момента, но като неспециалист в тази тематика се чувствам леко объркан и от това, което Вие казахте като поредица от действия, които очевидно не са довели до адекватно прилагане на това законодателство, и сега от Проектозакона, очевидно силно критикуван от сериозна организация. Вероятно тя защитава специфични интереси. Това са въпросите и разсъжденията ми и бих желал да реагирате на тях, преди да продължим.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Веднага, господин Вигенин.
Ще помоля господин Мелеков да вземе отношение, защото най-кратко ще обясни и ще даде отговор на въпросите Ви.
МЕХТИ МЕЛЕКОВ: Благодаря и аз.
Запознахме се с текста на отрицателното становище на ЕАЗИПА. Казвам ЕАЗИПА, защото е дълго названието. Смятаме, че от експертна гледна точка то трябва да се отхвърли незабавно, то е абсолютно несериозно. Ще се огранича с това, няма да квалифицирам действията на тази организация. Мисля, че колегите от организацията за колективно управление на права, които действат на един и същи пазар с ЕАЗИПА, ще могат да вземат думата в тази връзка.
За да Ви успокоя и за да не бъде нашата дума срещу тяхната, мога да кажа, че като резултат от днешното заседание на Комисията по правни въпроси беше взето решение да се направи работна група с широко участие между първо и второ четене, в която становищата на абсолютно всички страни да бъдат разгледани и тя да излезе по възможност с консолидиран текст, който да бъде подкрепен от народните представители.
В този смисъл, дори и в това становище да има нещо, което да заслужава уважение, най-малкото да е вярно като позиция, да не е манипулативно поднесено и да не е грешно като логика, и в правен и юридически, и в логически, и в икономически, и във всякакъв смисъл, това ще може да бъде отчетено в рамките на работната група. Може да бъдете спокойни, че ще има кой да обърне внимание, и най-вече на всички страни в индустрията, чиито права по някакъв начин са засегнати и се решават, и се уреждат в този закон, ще могат в една обстановка на дискусия да се произнесат, включително по този въпрос.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, гости! Ще изразя подкрепя си към представения Законопроект. Както стана ясно, нашата Комисия разглежда представените законодателни актове от гледна точка на съответствието с европейското законодателство и коректното транспониране на текстовете. В този смисъл получихме уверението, че Законопроектът, който се представя на вниманието ни, в пълна степен цели да транспонира Директива, която би трябвало да бъде приведена в действие, в националното законодателство към април месец 2016 г. Безспорно сме закъснели много сериозно.
От изложението всъщност не стана ясно на каква фаза на наказателната процедура сме. Дали де факто вече глобата е наложена? България плаща ли вече, или предстои да бъде наложена след решение на Колежа на комисарите. Ако това е ситуацията, кога е денят „х“, към който ще спре да тиктака часовникът и България ще бъде санкционирана? За мен това е обяснение за инициативата на колегите народни представители, защото безспорно по този начин законодателната инициатива има възможност по-бързо да бъде представена за разглеждане и в зала, и от народното представителство.
Що се отнася до съображенията, които бяха изразени, независимо от експертното становище, аз смятам, че трябва да бъдат чути мненията на всички заинтересовани страни. В този смисъл изразявам подкрепа и към решението, взето от колегите в Правна комисия. Между първо и второ четене могат да бъдат представени различни мнения, ако щете и предложения за усъвършенстване на текстовете, ако има необходимост от това. По същество безспорно материята е доста сложна, така че ще бъде необходимо сериозно разглеждане. Това са коментарите ми.
По-скоро да ни осведомите за фазата, на която сме от гледна точка на транспонирането и някакви крайни срокове, с които трябва да се съобразяваме.
Отчитайки сериозността на въпроса, бих призовала колегите за подкрепа на първо четене на Законопроекта. Ако има необходимост от усъвършенстване, разбира се, това може да се случи във фазата между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
Друг колега, ако има въпрос?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Ще бъда съвсем кратък.
Имам доверие в Комисията по правни въпроси. Тя е обективна и се състои само от изявени специалисти.
Моето мнение като член на Комисията по европейски въпроси е да приемем и да подкрепим това предложение на първо четене. Да не всяваме съмнения в това, че трябва да подкрепим предложението. Надявам се, че между двете четения ще бъдат сближение позициите. Като добри българи ние, разбира се, като се съберем двама души, имаме три мнения и това ще бъде и в междинните разглеждания на тази директива.
Въпреки всичко смятам, че трябва да подкрепим предложения текст от Министерството на културата. По този начин ще дадем положителен сигнал и към обществеността.
Иначе, ако още на първо четене не подкрепим Законопроекта като Комисия, мисля, че ще излъчим сигнал за дестабилизиране на цялата обстановка и за създаване на безкрайни обсъждания. Даже бих стигнал до там – да се мисли, че може и да не бъде приет, а Закона трябва да го приемем.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Гласуването ще покаже.
Преди да Ви дам думата, господин Димитров, все пак и за протокола ще бъде коректно да кажа организациите, които присъстват на нашето заседание – „Музикаутор“; Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори; Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи, музикални видеозаписи, на артистите - изпълнители „Профон“; Българска асоциация на кабелните и комуникационните оператори; и от „Филмаутор“, „Филмаутор“, които предполагам, че са повече по следващата точка. (Реплики.)
Господин Иванов би искал да каже няколко думи. След това ще Ви дам възможност и на Вас да споделите Вашите виждания.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Присъединявам се към казаното от господин Вигенин, защото все пак практиката за транспониране на европейски директиви трябва да минава през Министерския съвет, разбира се, за да можем да получим така наречената „таблица за съответствие“.
За икономия на време – директно към въпроса: има ли в предложените ни текстове такива, които не са част от Директивата, които са плод на работата на служителите на Министерството на културата и коя част от предложения Законопроект? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Предлагам да дадем възможност и на представителите на организациите да споделят вижданията си. След това ще Ви дам възможност да отговорите на всичко.
Заповядайте.
ИВАН ДИМИТРОВ (изпълнителен директор съм на „Музикаутор“): Нашата организация представлява близо 3000 автори, преки членове. По силата на договори за взаимно представителство представлява над 95% от световния музикален репертоар. Ако трябва да говорим за хора, това са над 2 милиона и половина човека, чиито интереси днес ние трябва да защитим в рамките на две заседания, на две комисии тук в парламента.
Всъщност, ако говорим за съответствие и по-скоро липсата на таблица за съответствие, аз бих маркирал липсата на още едно съответствие, което нормалният ред на съгласуване на законодателни актове и на транспониране на европейски директиви налага, а именно общественото обсъждане. Основният проблем на този етап е липсата на такова обществено обсъждане. Ние сме вкарани в този модел на бързане, натискане на педала, в една ситуация, в която нашият глас реално не се отчита, а тук представените четири организации реално са действащите организации на пазара. Това са структурите, които се опитват да работят по европейски правила и реално тяхното становище на този етап не е отчетено. Това е притеснително като начин на приемане на нормативни правила, които ще се прилагат в бъдеще, и рисковете, които крият кратките срокове за това какво би се случило между първо и второ четене.
Нашето разбиране е, че наистина Законопроектът би следвало да бъде приет на първо четене във вида, в който е представен, доколкото Правната комисия пое тежестта, ангажимента в някаква степен да компенсира това обществено обсъждане. Важно е да се чуят нашите гледни точки, защото ние сме четири консолидирани организации, които твърдим, че интересът на правоносителите, които представляваме всички заедно, не е отчетен в две основни точки.
Няма да навлизаме по същество, защото знаем, че това не е във Вашите компетенции. Вие не познавате материята по този начин, по който на нас би ни се искало, но сме длъжни да маркираме основния проблем. Освен таблица на съответствие, липсва обществено обсъждане, липсва анализ на средата и необходимост от конкретни промени. Сляпото транспониране на един европейски акт в последна сметка има своите вариации. То трябва да бъде отнесено към една среда, като бъдат отчетени нейните специфики. Твърдим, че в два много съществени аспекта този Законопроект не отчита интересите на правоносителите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо Армутлиева, заповядайте.
СТАНИСЛАВА АРМУТЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Добър ден на всички! Тук съм в качеството си на председател на Управителния съвет на „Профон“ – дружеството за колективно управление на права, което защитава интересите на артистите изпълнители на музика, както и на продуцентите на музика. Един от най-големите ми членове са „Музикаутор“ с огромен репертоар, който представляваме там, но в същото време в лично качество са ми един от най-големите инвеститори в българска музикална култура.
Имайки предвид какъв е фокусът на тази комисия, също бих искала да кажа, че ние подкрепяме този законопроект във всичките му части, които отразяват Директивата. Във всички части, както Вие много правилно отбелязахте, където под някаква формула са се промъкнали наши местни предложения, по никакъв начин несвързани с Директивата, ние заставаме срещу тях с много ясна аргументация.
Като цяло, много ни се иска политическата класа да започне да гледа на творческия сектор не като най-маловажния сектор в държавата, защото очевидно е, че ползвателите, свързани със сектора на медиите, на туризма, са много по-стратегически за политическата класа. Ние ставаме стратегически само когато трябва да пеем на предизборни концерти и така нататък. Но бих искала да Ви кажа, че да си творец в България, без значение в коя област – дали в правенето на кино, дали в правенето на музика, е изключително предизвикателство и за съжаление почти екстраваганца.
Ние бихме искали, ако може политиците да имат една различна гледна точка към всички нас, които инвестираме и които създаваме творчески продукт. И да мислите, че основната цел на тази Директива, защото аз знам целия й генезис, е всъщност да създаде по-добра среда за всички онези, които създават творчески продукт, да получават справедливи възнаграждения за този творчески продукт. Оттам нататък всички разговори за баланса, за защитата на интересите и на ползвателите, с които между другото ние сме готови да водим разговори и го водим от 20 и няколко години, подлежат на гледната точка на всички нас, които ежедневно се борим създаването на творчество да не е само хоби, а да може да издържа онези, които се занимават с него.
Да, ние бихме искали между първо и второ четене да се нанесат промени в текста на Законопроекта, така че наистина да ни дадат шанс да продължим да функционираме, защото една част от тях, за съжаление, създават огромни рискове за целия сектор. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Армутлиева.
Заповядайте.
ИВАЙЛО БУРКОВ (правен съветник на Асоциацията на българските радио-телевизионни оператори – АБРО): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Аз бих искал да изтъкна един позитив от двете поредни заседания, на които присъствам, включително и вчерашната ни среща в Министерството на културата, а именно, че даваме ясен сигнал, че процесът по приемане на законодателството трябва да бъде с широка гласност, да не се случва бързо. Ние изцяло подкрепяме казаното от господин Димитров, че натискането на педала – позволявам си да го цитирам – не води до добри резултати за никого, защото рискува да се прокарат идеи, които водят до – така да го наречем – изненади.
За целите на настоящото заседание бих искал да изразя позицията на АБРО, а тя е, че подкрепя по принцип Законопроекта. Приветстваме това, че ще има поредна комисия с широко участие и тя в някаква степен ще компенсира общественото обсъждане, което не се състоя. Надяваме се там наистина да изчистим въпросите, които са спорни. Смятам, че до момента е свършена добра работа по Законопроекта и остава да финализираме процес, който наистина започна преди две години с Министерство на културата. За пръв път поне аз присъствам на такъв широк форум и смятам, че тази задача трябва да бъде доведена до край. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Бурков.
Изчерпваме ли с това становищата, въпросите?
Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Само ще спомена, че глобата не е наложена, тоест не цъка вече всеки ден, но предстои да бъде наложена. На такъв етап е и ние ще направим необходимото в рамките на 20 – 20 и няколко дни да се опитаме да срещнем всички страни, всички заинтересовани, всички гледни точки. Работната група ще бъде с много широко представителство.
Решени и убедени сме да стигнем всъщност до най-доброто за страната, защото защитаваме интелектуалната собственост, която на практика е България.
Все повече се убеждаваме, че трябва да се води разяснителна кампания по всички възможни начини. Това разширява въпросите, които зададохте, но мислим за това, че трябва да се обяснява на хората колко е важно да бъде защитена интелектуалната собственост, как трябва да излезем от този списък – 301-301, в който сме вкарани като страна, която не може да се пребори с пиратството. Това е много сериозна наша задача и ние вървим в тази посока. Не се разминаваме с желанията на различните участници в този процес, както казва Саня – не е толкова да балансираме интересите, колкото да бъде справедливо това, което задължава Директивата, а тя прави точно това – внася справедливост при защитата на интелектуалния труд. Нашите намерения са ясни. Мисля си, че ще успеем в рамките на 20 дни да чуем всички и да направим необходимото, за да стане най-доброто.
Ако Мехти може да допълни нещо?
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Аз бих казал това, че е нормално и няма да Ви е за първи път при въвеждане на Директива или изобщо при гласуване на закон да чуете от засегнати страни, от двете страни, да кажем, срещуположни интереси, които се сблъскват, които не приемат определени постановки на Закона.
Това е нормално, даже често си припомняме израза на наш колега, че „справедлива цена е постигната тогава, когато двете страни са еднакво недоволни“. Има логика в това. Една от първите повели на Директивата за колективно управление, която при нас не се въвежда с copi-paste, тя идва да преуреди вече уредени отношения, да ги доизкусури, да доизкусури проблеми изобщо на уредбата на колективното управление в Западна Европа, не само – аз мисля, че имаме доста солидни достижения в тази посока като добри практики при най-големите дружества, на които могат да завиждат чуждестранни дружества, провалили се в този тест.
Директивата е налице и една от основните постановки е баланс между интересите на правоносители и ползватели, а за нас това беше водещото, когато работихме по Проекта, защото работеща, функционираща система на авторското право е възможна само когато има балансирани интереси на ползватели и правоносители. Честно казано, новият Проект въвежда известни изменения в тази посока, това очаквано за нас и предизвиква реакция от страна на заинтересованите страни, за които статуквото се променя в някакъв план. Разбира се, ние не сме хората, които ще заковем, ще кажем „така ще се прави“ или „по друг начин ще се прави“, защото се радваме на възможността правоносители и ползватели да седнат отново на една маса заедно с Министерството на културата и да си поговорим по деликатните въпроси на Директивата, които станаха много, много малко – на ЗИД по-скоро, а не на Директивата. Там деликатните въпроси са решени много отдавна в европейския законодателен процес. Мисля, че страните не са много доволни от самата Директива като цяло, но това е проблем на законодателния процес. Ако не си се преборил в Европа за нещо в рамките на Съвета, в рамките на парламента, където лобитата също са солидни – веднъж готова, Директивата се въвежда по начина, по който изглежда и по начина, по който е одухотворена и с преамбюла. За да е ясно какво цели, ние смятаме, че с този ЗИД се постига целта на Директивата. В същото време абсолютно приемаме позициите „за” и „против“ и сме склонни да изслушаме колегите. Нещо повече, в Министерството на културата вече започна неформална беседа, всъщност формална, срещи, които не са оповестени публично, но всички основни заинтересовани страни, които изразиха становища в рамките на тези дни от оповестяването, от входирането на Законопроекта досега, бяха поканени и линията на компромиса по ключовите, деликатни въпроси, мисля, че се оформя. Надявам се съвсем скоро да няма проблемни области или, ако някой е недоволен, той да е малко недоволен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Господин Иванов има уточняващ въпрос.
ИВАН ИВАНОВ: Аз зададох конкретен въпрос: каква част от текстовете, които са внесени, са производството на служителите на Министерството, а не са част от Директивата?
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Пропуснах.
Целият документ е производство на служителите на Министерството в този смисъл. Нови моменти, пак казвам, Директивата не навсякъде е copi-paste, тя оформя рамка, дава права и задължения, те са предвидени по адекватен начин във връзка с нашата правна традиция и с условията на пазара. Има, малко е спорно и трябва да се влезе в детайли и да се каже дали някакво конкретно предложение не съответства на Директивата и е ново – извън Директивата или не.
Ще дам пример с това, че Директивата въвежда нов субект на колективното управление – независимите дружества за управление на права. Това в някакъв абстрактен план може да се каже, че е конкуренция на традиционните организации за колективно управление на права. Въвеждането на този нов субект предположи някои конкретни промени в текстовете, които някой може да идентифицира като нещо ново и несъответстващо на Директивата. Пак ще кажа: адаптирахме Директивата за средата и за нашата правна традиция. Готови сме, разбира се, във всеки момент да обсъдим всеки конкретен детайл и да вземем и друго решение, най-вече ще се съобразим и със сектора, но по балансиран начин.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте.
ИВАН ДИМИТРОВ (изпълнителен директор съм на „Музикаутор“): Първо, Директивата сама по себе си е прекрасен документ. Тя отчита бизнес в държави и икономики като германската и стига тук, на Изток, с нашата екзотика, а всъщност казвайки, че липсва обществено обсъждане и анализ на средата, нас ни притеснява основно точно това разбиране на Министерството на културата, че тази Директива отразява пазарната действителност. Пазарната действителност е следната: киното, което фактически се намира в сградата на Министерството на културата, функционира, без да има авторски права за публично изпълнение, в противоречие със Закона, с този закон, на който единственият принципал – орган, който осъществява административен контрол, е същото това министерство. В невъзможността да бъдат обсъдени именно тези детайли, които правят законотворчеството не самоцел да направим един нормативен акт, а да направим нещо, което да работи, да отразява необходимостта да се случва по определен начин, ние имаме противоречие с Министерството. Този подход, невъзможността да бъде направен анализ, невъзможността Вие в момента да вземете информирано решение за какво става въпрос, а движим процеса единствено в посока на това да съкратим едни 20 хил. евро, които са наложени като глоба на държавата и тя евентуално би започнала да ги плаща – с това завършвам, извън философията на това нещо чистата икономика е, че българските и чуждестранните творци, чийто труд се ползва тук в България, ежедневно губят суми, които са много по-големи от тези 20 хил. евро.
Това е нещо, което трябва да подчертая – подхода при решаването на този въпрос. Това е нещото, което аз искам да видя като мотивация, като политика един ден в Министерството на културата извън декларацията, че сме готови да информираме който и да е и за каквото и да е, че трябва да се случва.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Явно има нужда от обществени обсъждания и допълнителни дебати. Няма да решим въпроса очевидно днес, но все пак поставихме някакво начало, което се надявам да продължи.
Заповядайте, господин Меликов.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Първо, извинявайте, да не надценяваме общественото обсъждане, то не е панацея. Работната група, която ще бъде създадена, в която ще има възможност за реален диалог, ще произведе много повече качество, отколкото входирането на становища на заинтересовани страни.
Второ, позволявам си да изразя мнение, че некосистентското включване на колегата от „Музикаутор“ с разнопосочни аргументи обезкуражават тази комисия да вземе решение на първо четене и не мога да разбера защо се прави. В Правна комисия след проведен нормален диалог 16 от 16 членове гласуваха „за” на първо четене да мине Законопроектът. Колеги, не мога да разбера какъв сигнал даваме на тази комисия – да не подкрепи Законопроекта ли, или нещо друго, не разбирам.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Ще бъда максимално кратък. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, действително като че ли диалогът беше по-добър в Правна комисия и аз с риск да Ви отегча ще върна времето назад.
Ще върна времето назад, когато беше внесен след работна група в Министерството на културата – 2015-2016 г., първият Законопроект, който беше изцяло отделен, той се наричаше Закон за организации за колективно управление на права. Този Закон мина през водещата комисия – Комисията по култура, беше подкрепен, мисля, че отново мина през Комисията за европейски въпроси и контрол на европейски фондове и катастрофира в Комисията по правни въпроси, въпреки че общественото обсъждане, за което говорят колегите от Организацията за колективно управление на права беше проведено. Въпреки това този Законопроект катастрофира, и то катастрофира именно заради неговите, ако щете и чисто принципни правни недостатъци, с които няма да Ви занимавам.
Само ще обърна внимание, че един от аргументите, освен че не следва да бъде изцяло отделен закон, а трябва да бъде част чисто систематично от Закона за авторското право и сродните му права. Вторият основен аргумент беше именно неправилно транспониране на Директивата, това, което Ви интересува в тази комисия.
Защо е бил толкава дълъг периодът, в който се стигна до този ЗИД? По простата причина, че имаше около половин година между отхвърлянето в Комисията по правни въпроси и края на предходния мандат на Народното събрание. Тук мисля, че почти всички, с изключение на госпожа Христова сте свидетели и знаете какво се случи оттам нататък. Тук прави чест на Министерството, че потърси членовете на Комисията по правни въпроси и заедно с тях работихме по този Законопроект, така че да бъдат изчистени в максимална степен всички наши притеснения и по отношение на съответствието с Директивата, и по отношение на други въпроси от правно-техническо естество.
Да, би било прекрасно, ако не бяхме в наказателна процедура, ако не бяхме толкова закъснели с приемането на този Законопроект, да минат процедурите, които всички ние знаем, че се случват, когато вносител е Министерският съвет – не само обществените обсъждания, това са и съгласувателните процедури в отделните министерства и качването им съответно на портала за запознаването на всички граждани. В този случай водещото, което се опитахме да постигнем с колегите – вносители, беше да успеем в максимална степен да приемем този Законопроект на първо четене, така че да не се стига до налагане на санкции, защото вярвам не само колегите от организациите за колективно управление на права, не само колегите от организациите на ползвателите, а абсолютно всички български граждани щяха да плащат тази глоба. За някои може би това е малка, може би за някого са джобни пари, но лично за мен и за колегите – вносители на този Законопроект, това не следва да се допуска.
Призовавам Ви да подкрепите Законопроекта на първо четене. Иначе можехме да се забавим още, което щеше да означава, че просто Законопроектът нямаше да бъде приет, а щяхме още да сме в съгласувателни процедури.
Не е по-добре, колеги, да минем през една чисто формална процедура по обществени осъждания, а след това в парламента да катастрофираме, и то точно в Комисията по правни въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря за тези уточнения. Някои от тях вече бяха направени от заместник-министъра господин Димитров.
Имам следната молба.
Първо, мисля стана добре, че направихме това обсъждане. Поне за нас стана малко по-ясно, разбира се, и неуредиците се оказаха малко повече, отколкото ми изглеждаха в началото.
Доволен съм, че водещата комисия е решила да направи работна група. Те имат възможността като водеща комисия да преценят текстовете. Разбира се, Законопроектът трябва да мине на първо четене през парламента и между първо и второ четене да се направят съответните предложения. Ние нямаме контрол оттам нататък след днешното заседание, така че каквото гласуваме днес, гласуваме. Другото вече ще е в ръцете на Правната комисия – доколко текстовете накрая ще отговарят на европейското законодателство.
Бих помолил Министерството, ако е възможно и при положение, че вече има изготвена таблица за съответствие на Законопроекта със съответната директива или поне основата я има, да я изпрати на нашата комисия.
Второ, молбата ми е към организациите, които днес изразиха своите становища: за нас би било важно да ни представите Вашите становища, след като бъдат направени корекциите и предложенията на работната група.
Ние като Комисия, макар че като комисия нямаме контрол върху процеса оттук нататък, разбира се, като народни представители можем, бихме искали да знаем Вашето мнение за финалния вариант на предложенията, които ще направи Правната комисия след края на работата на Работната група. Разбира се, винаги става проблемно, когато се налага да се работи по този начин. Ако можеше плавно да върви процедурата, и днешното заседание щеше да бъде формално, но то не е. Може би това е плюс.
Минаваме към гласуване.
Моля да гласуваме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права с вдигане на ръка.
За – 4, против – няма, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет.
Искам за протокола да отбележа, че се въздържам по принципни съображения, заради процедурата.
Благодаря Ви.

Минаваме към следващата точка от нашия дневен ред, която е и последна, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 24 НОЕМВРИ 2017 Г.
Тук заместник-министър Димитров продължава своето участие, а от Министерството на културата щафетата поемат Миглена Кацарова – главен юрисконсулт Дирекция „Правнонормативно обслужване и обществени поръчки“, Жана Караиванова – директор на Национален филмов център, и Весела Щерева – парламентарен секретар.
Заповядайте, господин Димитров, да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Вигенин.
Първо, да благодаря за гласуването преди малко. Сигурен съм, че ще стигнем до добър край. Много разчитаме и на досега свършената работа заедно с народните представители, но и оттук нататък да продължим в същия синхрон.
В Законопроекта, който започвам сега да представям, се предлагат разпоредби, които имат за цел да изпълнят ангажименти на Република България, свързани с привеждане на действащите схеми за държавна помощ в областта на филмопроизводството в съответствие със съобщение на Комисията относно държавната помощ за филми и други аудиовизуални произведения, наричано по нататък накратко Съобщение относно филмовата индустрия.
Посоченото се налагала в следствие на мониторинг на схема за помощ ЕСА 30-569 от 2016 г./МХ, схема за помощ на Българската филмова индустрия, произвеждан от Европейската комисия.
Резултатите от мониторинга показват, че разглежданата схема и индивидуалната помощ, отпускана от българските органи, са частично съобразени със Съобщението относно филмовата индустрия, поради което са необходими промени в следните три пункта.
На първо място, в действащия Закон съществува изискване за българско гражданство на авторите на български филм. Посоченото представлява съществено нарушение на принципа на недискриминация, поради което в кореспонденцията на Европейската комисия до българските власти се посочва, че провежданият мониторинг няма да бъде приключен до отстраняването на посоченото изискване.
В тази връзка със Законопроекта се предлага изменение на § 1, т. 2, буква „б“ от Допълнителната разпоредба на Закона за филмовата индустрия, като се премахва изискването за българско гражданство.
На второ място, се препоръчва да бъдат изяснени задълженията за териториалност на разходите, предвид че таванът от 80% за бюджета на продукцията понастоящем липсва в Закона за филмовата индустрия.
Поискано е също така да бъдат предприети действия и по спазването на други изисквания, по-специално, че само до 160% от размера на помощта, отпусната за производство на дадено аудиовизуално произведение, се изразходват на територията, където е отпусната помощта.
Във връзка с въвеждане и прилагане на посоченото изискване е даден пример с продуцент, който снима филм с бюджет 10 млн. евро и кандидатства за помощ по схема, по която се отпускат най-много 1 млн. евро на филм. От продуцента може единствено да се очаква да изхарчи 1 млн. 600 хил. евро от бюджета на продукцията на територията, която предлага помощта. Ако обаче бюджетът на филма е 2 млн. евро и е получен максималният размер на помощта, продуцентът ще бъде изправен пред задължение за териториалност на разходите, съответстващо на 80% от бюджета на продукцията.
Във връзка с горното с § 2 от Законопроекта е предложено изменение на чл. 28, ал. 7 от Закона за филмовата индустрия.
На трето място, в препоръките, дадени от Европейската комисия се посочва, че схемата на държавните помощи за филмопроизводството трябва да бъде ориентирана главно към производството на „трудни“ филми.
Приложено е ново, легално определение за „труден“ филм, което на практика замества определението за нискобюджетен филм – това е филм, чиято единствена версия е на български език и е с бюджет не по-голям от средностатистическия бюджет за съответния вид филм за предходната година.
По отношение на срока на действие на схемата, съгласно условията в т. 14 и т. 54 от решението на Европейската комисия, схемата за помощ е одобрена до 31 декември 2017 г. След изтичане на схемата нова помощ, дори в рамките на одобрен бюджет не следва да се предоставя. Тази нова помощ би била неправомерна от гледна точка на договора за функциониране на Европейския съюз.
Администраторът на помощта може да разработи нова мярка за подпомагане, която да замени действащата, инициативата за която е предприета от Изпълнителна агенция „Национален филмов център“. Като се има предвид обаче, че действащата схема е с ограничен срок на действие, е необходимо да се предвиди изричен текст, регламентиращ спирането на действието на Схема за помощ ЕСА 30-569 от 2016/МХ след 31 декември 2017 г. За целта с преходна разпоредба на Законопроекта се регламентира изрично, че след 31 декември 2017 г. нови индивидуални помощи по схемата не се предоставят.
Предложени са изменения на легалните определения за средностатистически бюджет на игрален, документален и анимационен филм с оглед дигитализацията на процесите на производство и разпространението на филми, както и за установяването на еднакви условия за финансово подпомагане на различните категории филми, които се произвеждат и разпространяват у нас.
От текстовете на определението отпадат думите, определящи дължината и вида на филмовата лента. Промяната е предложена след извършен анализ по прилагането на посочените легални дефиниции, включващ направените изчисления за средностатистически бюджет на филм по реда на действащите към момента разпоредби.
При формиране на изчисленията не е прилаган критерият 35 милиметрова филмова лента, тъй като реално отчетените разходи включват ползването на дигитални носители, които са по-евтини като стойност от филмовата лента. Независимо от по-ниската стойност на дигиталния носител, новите технологии за запис, обработка и монтаж на филмовия материал предполагат ангажирането на високоплатени специалисти. Поради посоченото промяната в дефиницията няма да доведе до промяна в размера на необходимите бюджетни средства, предназначени за финансовото осигуряване на производствените разходи.
На последно място, със Законопроекта се предлага изменение, свързано с въвеждането на мярка за намаляване на административната тежест във връзка с изпълнение на Решение № 338 от 23 юни 2017 г. на Министерски съвет за приемане на мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за предоставяне на официални удостоверителни документи на хартиен носител.
С изменение на чл. 20, ал. 1, т. 1 от Закона за филмовата индустрия отпада изискването за предоставяне на актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър. Посоченото удостоверение към настоящия момент се изисква при вписване в публичния регистър по чл. 19, ал. 1, т. 1.3 на филмовите продуценти, разпространителите на филми и на лицата, осъществяващи показ на филми на територията на Република България. Удостоверението ще бъде осигурявано служебно чрез достъпа до публичния регистър на Агенцията по вписванията. Това е накратко.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Димитров. Нещо искате ли да добавите, преди да дам думата на колегите? Не.
Колеги, въпроси по този Законопроект?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз не твърдя, че съм специалист по тази тема и предният законопроект също беше доста сложен. Хубаво е да се запознаем с това, което следва от работната група.
Тук ми направи впечатление и искам да задам въпрос защо и какво се е случило. Той е във връзка с предното обсъждане, тъй като този законопроект е минал всички стъпки, за да стигне дотук, минал е през обществено обсъждане и участниците в общественото обсъждане очевидно според справката, която е дадена тук, не са имали някакво особено разбирателство с вносителите. На какво се дължи това? Тук пише справка за отразяване на становищата, получени след обществено обсъждане на проекта. От предложенията, направени там от участниците, нито едно не е прието. На какво се дължи това? Да не сме попаднали в идентична ситуация с предходния законопроект, където не че са били много, виждам, че само две организация са се явили и са дали предложение, но в крайна сметка, видно от справката, не се е стигнало до разбирателство между вносителите и тези, които са присъствали на това обществено обсъждане.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Иванов.
Госпожо Василева, заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър и членове на Вашия екип, колегата Иванов запита за това какво се е случило, а аз по-скоро искам да запитам какво ще се случва оттук нататък. Видно е, че текстовете, които представяте на вниманието ни, са свързани с реализацията на схема за държавните помощи, която изтича на 31 декември 2017 г. Тоест ние ретроактивно трябва да приемем текстове, които в общи линии въвеждат принципите за съблюдаване на изискванията за държавни помощи по смисъла на европейското законодателство за една схема, която е била валидна, просто се привежда в съответствие, за да нямаме проблем с европейските органи на контрола.
В същото време става ясно, че се разработва нова схема за държавна помощ, но за нея няма, доколкото разбирам, предвидени текстове в Законопроекта. На каква фаза е подготвена тя, какво следва от тук нататък, необходимо ли е последващо изменение на Закона, след като бъде валидирана, или изначално тя ще бъде съобразена с тези изисквания на правото на Европейския съюз в частта държавни помощи? За това да ни информирате. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
И аз имам един въпрос. Мотивите към Проекта се базират основно на съобщения на Комисията относно държавната помощ за филми и други аудиовизуални произведения. По принцип съобщенията нямат някакъв задължаващ характер към страните членки, даже не бих казал, че имат препоръчителен характер, те са позиция на Комисията по даден въпрос с идеята евентуално в перспектива да се върви към правна регламентация на даден въпрос.
Кое налага България да приема промени в Закона на база на Съобщение на Комисията? Благодаря Ви.
Заповядайте.
МИГЛЕНА КАЦАРОВА: Ще започна с първия въпрос. Действително въвеждането на изискванията, които се съдържат в Съобщение от 2013 г. на Европейската комисия са следствие на няколко години кореспонденция между Главна дирекция „Конкуренция на Европейската комисия“, Министерство на финансите, Министерство на културата и Националния филмов център. Вследствие на това се установява, че имат явни противоречия в областта на конкуренцията, засягащи производството на филми. Едно от тях е, че български гражданин може да бъде само автор, сценарист или режисьор на български филм, което съответните представители на Европейската комисия приемат като форма на дискриминация и многократно заявяват в кореспонденция, силно активна през 2015 г. и 2016 г., че подобен тип дискриминационни изисквания в нашето законодателство не следва да има. Те са в резултат на провеждан мониторинг – наблюдение на схемата за държавна помощ, която тече от момента на одобрението й. В тази връзка, както посоченото изискване, така и определението за труден филм се наложи да бъдат поставени на обсъждане от органите към Изпълнителна агенция „Национален филмов център“, тоест Националния съвет за кино. Към него беше създадена работна група, която обсъди въпросната кореспонденция, провеждания мониторинг, указания от Министерство на финансите. Всъщност министърът на финансите се явява компетентен орган в областта на прилагането на законодателството на държавните помощи. След получени указания се стигна до решението за промяна на вътрешното законодателство и въвеждането на тези три основни положения, свързани с легално определение за трудни филми, които са на практика български филми. Наричат се „трудни“, защото нямат особено широка маса публика и имат своята специфика като национални произведения.
Второто изискване е за териториалност на разходите, и на практика третото изискване е дискриминационното, свързано с българското гражданство на сценаристи и режисьори, които участват в създаването на филми. На базата на това се дължи предложението за настояща законодателна инициатива.
По отношение на справката също мога да взема отношение. Законопроектът дълго време стоя на обществено обсъждане, тъй като процесът на изработване на текстовете – уточняването им в детайли, беше удължен вследствие на нашата работа с Министерството на финансите. Знаете, че тази тема, свързана с предоставянето на държавна помощ за филмопроизводство, е особено чувствителна. Българската държава предоставя ежегодно със Закона за държавния бюджет средства за филмопроизводство. В тази връзка дадените определения, въпреки че имат корекции, тоест възражения по тях от Съюза на българските филмови дейци в приложената справка, от едно сдружение с нестопанска цел – Асоциация на филмовите и телевизионни продуценти, експертите към Националния съвет за кино не приеха като цяло посочените мотиви. Те подкрепят първоначално предложените варианти на легална дефиниция на труден филм и смятат, че евентуална промяна би създала противоречиви тълкувания и недобро законодателство. Това мога да кажа по възраженията във връзка със съответните параграфи по Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Какво предстои, докъде е докарана процедурата сега ще обясни госпожа Караиванова, която е новоизбран директор на Агенция „Национален филмов център“ и която веднага пристъпи към решаването на това забатачване с Министерството на финансите. Аз също проведох среща с заместник финансовия министър във връзка с новата процедура за новото финансиране, новата помощ. Сега госпожа Караиванова ще обясни.
ЖАНА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря Ви, господа членове на Комисията, благодаря, господин Заместник министър! За мен е чест да бъда с Вас в тази комисия.
Искам да започна отзад-напред. Много е специфично производството на кино и разбирам, че много от нещата съвсем нормално не са ясни за Вас. Ще се опитам много кратко да направя едно обобщение на ситуацията покрай този Закон за затваряне на мониторинга за получаване на държавна помощ, в случая за българското кино.
По Закона за филмовата индустрия Национален съвет за кино е органът, който представлява всички асоциации, тоест той представлява гилдиите, заинтересованите лица в тази конкретна професионална сфера. Едно от неговите задължения е той да одобрява промени в нормативни актове, както и няколко други задължения, с които в момента няма да Ви занимавам. Когато е започнала работата по затваряне на мониторинга – тя е започнала преди години, такъв Национален съвет за кино е имало. Тук става дума за решения, създадени и приети от работна група от Националния съвет за кино преди близо две години.
От близо две години Национален съвет за кино по някакви конкретни причини е нямало, той се е разпаднал и не е имало възможност да бъде конституиран. По този начин не е имало възможност, не е имало кой легално да одобри нормативните актове и задължителни промени в Закона, които би трябвало да влязат.
Аз съм новоназначен директор на Национален филмов център от 1 ноември 2017 г. Заварих тази ситуация и съответно приключване на финансирането по схема, което изтича, както Вие казахте, на 31 декември 2017 г. Благодарна съм на колегите, че чуха моите мотиви и подкрепиха усилието ми за създаване на Национален съвет за кино – нов, и такъв създадох със заповед от 11 декември 2017 г. Първото заседание на Национален съвет за кино назначих за 13 декември 2017 г. Ето тогава за първи път този Национален съвет за кино се запозна, както е по де юре, както трябва да се случи с промените в Закона. Той ги одобри. Има малки корекции, за които, много се надяваме и на Вашата подкрепа и ще внесем между първо и второ четене. Те са абсолютно технически.
Адаптирането на европейското законодателство, например това, което наричат „труден филм“, не е дефиниция – плод, дори просто превод от английски, тя засяга целия Европейския съюз. Ние изравняваме понятията за правене на кино. Тази конкретна специфика за 160% изразходване на разходите се отнася за копродукции, за инвеститори. С този текст се казва, че който иска да прави копродукция с България, трябва да изхарчи минимум 160% от субсидията за филма. Не е никак сложно да Ви обясня как се изчислява това, ако Ви занимава, но то определя инвестициите в кино, които в България конкретно трябва да се случат.
Националният съвет за кино също така за първи път се запозна и с двата варианта за освобождаване на държавна помощ и какво ни предстои оттук нататък. Тяхното единодушно мнение е, че известно време Национален филмов център, без негова санкция на Национален съвет за кино, е вървял по освобождаване, групово освобождаване. Националният съвет смята, че това има някакви негативи по отношение на филмовата индустрия и предпочита да се освобождава отново по схема.
Какво сме направили? Огромна част от документацията за освобождаване по схема е налична в Национален филмов център. Другото е, че вече имаме легитимно избран Национален съвет за кино, тоест в момента работният процес е много катализиран от тази ситуация. Национален съвет и сега заседава във Филмовия център.
Приемането на тези поправки е наложително и задължително и ние много се надяваме, че то бързо ще мине, за да може да се затвори мониторингът, без чието затваряне ние не можем да получим държавна помощ, независимо как се освобождаваме – по кой от двата варианта.
Много хубаво е, че в момента има единение на гилдиите, те са на единно мнение по основните въпроси. Аз от своя страна правя всичко възможно процесите да бъдат прозрачни и бързи.
Това мога да кажа. Ако имате въпроси, с удоволствие ще отговоря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви.
Нещо друго, ако има, колеги, междувременно? Не.
Да преминем към гласуване.
Моля да гласуваме Проекта на закон за изменение на Закона за филмовата индустрия.
За – 6, против и въздържали се няма.
Приемаме Законопроекта.
Пожелаваме успех в по-нататъшната работа по него.
Благодаря Ви за участието.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Много Ви благодаря. И на Вас всичко добро, успех на Комисията през новата година, здраве най-вече и добро взаимодействие, каквото съм сигурен, че ще имаме.
ЖАНА КАРАИВАНОВА: Може ли да си позволя да завършим с една добра новина? Тази година на предстоящия Фестивал, един от най-големите в света – Берлин, така нареченото „Берлинале“, ще имаме два български филма в конкурсна програма. Това не се е случвало от 27 години. Много разчитам, доколкото е възможно, на Вашето съпричастие, така че да използваме максимално киното като инструмент за културната дипломация. Това е нещо, което аз много бих искала да развиваме, мисля, че имаме и експертизата. Ще се радвам да допринеса и да можем да промотираме нашето кино и да го ползваме за доброто на България извън страната.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Аз мога от името на колегите да кажа, че сме готови да съдействаме там, където прецените, че можем да го направим, извън чисто законодателната дейност. Ние имаме все пак немалко международни и други срещи и събития. Хубаво е, че българското кино има успех тази година. Самото участие очевидно е успех, но пък ако се получат и награди, още по-добре! Може нашето Председателство пък да помогне!
Да уточня, че с Министерството на културата работим добре, особено сега покрай Председателството доста неща правим заедно. Това е Година на европейското културно наследство, освен че е година и на нашето председателство, така че се опитваме да покажем и културата в тези месеци. Това е повече задача на правителството и на министерствата, но и ние ще направим каквото можем.
Вие не бяхте тук, когато информирах за първото заседание от парламентарното измерение, ще имаме и кратка културна програма. Съгласуваме с Министерството, пълно съдействие имаме от тях, за което Ви благодаря.


С това изчерпихме дневния ред на днешното заседание. Благодаря Ви за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,30 ч. )




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин


Стенограф:
Виржиния Петрова