1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети от Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерски съвет на 19.02.2018 г.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за доброволчеството № 754-01-85, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 14.12.2017 г.

3. Разни

---

ПРОТОКОЛ
№ 29

На 28 февруари 2018 г., сряда, от 15,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния:

ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването от еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети от 30-атата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-71, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2018 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за доброволчеството, № 754-01-85, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 14 декември 2017 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите гости и народни представители, членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове се прилага към протокола.
Заседанието бе ръководено от председателя на Комисията господин Кристиан Вигенин.
* * *
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Колеги, имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма. Приема се.
Преминаваме към
ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
Със Законопроекта за ратификация ще ни запознае г-н Живков – зам.-министър на околната среда и водите.
КРАСИМИР ЖИВКОВ: Конвенцията за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния от 1979 г. е основна международна рамка, регламентираща предотвратяване замърсяването на въздуха и неблагоприятните последствия върху здравето на човека и околната среда, със специален акцент на трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния. Към днешна дата Конвенцията е разширявана с 8 протокола, в т. ч. и Гьотеборгския протокол, който е ратифициран през 2005 г. Изменението на Гьотеборгския протокол определя нови норми за допустими мисии за редица замърсители. С това изменение се насърчава намаляването на емисии на сажди. С Протокола се осъвременяват пределно допустимите стойности на емисиите, определени в приложенията към него. Изменението определя нови национални тавани след 2020 г., главно за серен диоксид, азотни оксиди, амоняк, неметанови летливи органични съединения и фини прахови частици. Таваните за България са определени в резултат на преговори с Европейската комисия и отговарят на интересите и възможностите ни. Съгласувани са през 2012 г. с компетентните ведомства.
Какви са очакваните резултати от приемането на Закона за ратификация на Гьотеборгския протокол?
Първо, намаляване на вредните емисии в атмосферата: предотвратяване или минимизиране на превишенията на критичните натоварвания от подкиселяване; предотвратяване или минимизиране на критичните нива на озон, на човешкото здраве. Ратифицирането ще бъде акт за изпълнение на общата външна политика на Европейския съюз и допълнителен инструмент за осигуряване на високо ниво за защита на човешкото здраве и опазване на околната среда от въздействието на вредни емисии в атмосферата.
Изменението на Гьотеборгския протокол е прието с Решение на Европейския съюз 2017/1757 на Съвета от 17 юли 2017 г. С приемането му не се очаква изменение и косвено въздействие върху държавния бюджет. Проведени са обществени консултации. Няма възражения и постъпили забележки. Благодаря.
ПРЕД. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ще задам няколко въпроса.
Първо, какво означава еутрофикация?
КРАСИМИР ЖИВКОВ: Еутрофикацията са негативни процеси, причинени от допълнителното внасяне на азот и фосфор във водните екосистеми. Наблюдава се цъфтеж на микроводораслите, които при недостиг на кислород развиват гнилостни процеси и се образуват токсични вещества.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (МОСВ): Това е негативен процес при водните екосистеми. Върху него влияят увеличените количества на азот, фосфор и техните съединения. Понеже в Гьотеборгския протокол говорим за няколко замърсителя, тук става въпрос за азотните оксиди.
ПРЕД. КРИСТИАН ВИГЕНИН: В мотивите не виждаме анализ на въздействието. Казахте, че ратификацията няма да се отрази на държавния бюджет. Правен ли е анализ какво отношение би имало това за бизнеса, тоест каква е индиректната цена на присъединяването ни към Измененията на Протокола? Какви мерки са обмисляни?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Утре на заседанието на Комисията по околната среда и водите ще обсъдим предложението за ратификация. България обаче има сериозно предизвикателство с вече произнесено съдебно решение относно замърсяването с фини прахови частици и текуща наказателна процедура за замърсявания със серни оксиди в района на Гълъбово. До каква степен изменението на нормите ще има въздействие за преодоляването на още по-големи усилия при преодоляването на тези предизвикателства?
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВА: По въпроса за отражението върху бизнеса. Нямаме данни за негативно въздействие. При разработването на Законопроекта той беше съгласуван с всички ведомства. Премина и процедурата на обществен достъп. Не се получиха никакви възражения от нито една институция. Измененията на Гьотеборгския протокол не налагат разработване на ново законодателство в областта. Определените норми са отдавна известни. Няма нови изисквания към операторите на различни инсталации.
По въпроса за фините прахови частици и серните оксиди – знаем за проблемите, заведеното дело и осъдителната присъда на първия етап. Новото е, че се вкарва нов замърсител – фини прахови частици с големина до 2,5 микрона. Досега съществуваха четири замърсителя – серните и азотните оксиди, летливите органични съединения и амоняка, за които още през 2007 г. имаме приета програма за ограничаването на тези замърсители. Тя действа. Новото, което привнася Гьотеборгския протокол, са таваните за фини прахови частици 2,5 микрона. Подкрепяме таваните, които трябва да спазим до 2020 г. и след това.
За серните оксиди имаме проблем само в района на гр. Гълъбово във връзка с дейността на четирите големи енергийни централи. Концентрацията на централи там не позволява в момента да спазим нормите за качество на въздуха. Предприели сме други мерки, които не са предмет на настоящата тематика.
ПРЕД. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уточняващ въпрос. Казахте, че с промените се въвеждат нови тавани за част от веществата. Изпълнението на тези ангажименти води след себе си до допълнителни разходи за бизнеса, защото намаляването на стойностите води до допълнителни инвестиции. Няма анализ какво би струвало това.
Отправям персонална препоръка, че такъв тип законопроекти трябва да бъдат съпътствани с по-ясен анализ. Може би трябва да има съпътстващи програми, с които да се подпомогнат тези, които трябва да направят по-сериозни инвестиции.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА:Законопроектът е бил предложен на обществено обсъждане и е било изискано становището на бизнес организациите. Можете да ни информирате за това становище. Ако няма становище, значи това предложение се приема.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Законопроектът премина на междуведомствено съгласуване и на обществения достъп, който се изисква. Нямаме коментари.
ПРЕД. КРИСТИАН ВИГЕНИН: На практика няма постъпили становища, тъй като не са приложени към документите.
КРАСИМИР ЖИВКОВ: Единствено Министерството на околната среда и водите заплаща ежегодна такса, която е в минимален размер – около 2540 долара.
ПРЕД. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Който е съгласен да приемем Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването от еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети от 30-атата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-71, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2018 г., моля да гласува.
„За“ – 7, против и въздържали се няма. Приема се.
Благодаря на г-н Живков и на г-н Михайлов.
Преминаваме към

ВТОРА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
Вносител на Законопроекта е Светлана Ангелова, която ще ни го представи.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: От няколко години се поставя въпросът за необходимостта от правна регулация на обществените отношения в сферата на организираното извършване на доброволческа дейност в България. Необходима е цялостна визия, регламентация за насърчаване на доброволческата дейност в България с цел стимулиране на тази дейност и нейното развитие.
Със Законопроекта са регламентирани основни принципи на доброволческата дейност. Дадена е легална дефиниция на понятията „доброволец“, „доброволческа дейност“ и „доброволческа организация“. Предвижда се Министерството на правосъдието на своята електронна страница да поддържа публичен списък на лицата, които организират доброволческа дейност. Въведени са съответните разпоредби, които предвиждат участието на доброволци български граждани, доброволци граждани на държава-членка на Европейския съюз. Определят се правата и задълженията на доброволците, както и на организациите, които осъществяват доброволческа дейност. Определят се организациите, които имат право да осъществяват такава дейност. Това са юридически лица с нестопанска цел, читалища, здравни, лечебни, социални, образователни, екологични, научни, спортни, културни заведения на бюджетна издръжка, органи на държавната власт и местното самоуправление, международни организации. Въвежда се задължение за тези организации да създават необходимите условия за осигуряване живота и здравето на доброволците при извършване на доброволческата дейност, както и задължения за спазване на минимални изисквания на здравословни и безопасни условия на труд. В определени случаи, когато съществува опасност за живота или здравето на доброволеца, сме предвидили доброволецът да бъде застрахован от лицата, организиращи доброволческа дейност, срещу злополука. Предвидено е възстановяването на действително направени разходи от доброволеца при/или по повод извършване на съответната доброволческа дейност. Уредени са отношенията свързани с обучението, с квалификацията на доброволците, регламентирани са видовете доброволчество, като се дава дефиниция за краткосрочно доброволчество, дългосрочно доброволчество и корпоративно доброволчество. Лицата организиращи доброволческа дейност трябва да водят регистър на доброволците, които извършват дългосрочна доброволческа дейност, въз основа на сключен договор за дългосрочна доброволческа дейност.
Визирано е в Законопроекта за доброволчеството доброволците да имат идентификационна карта, която да съдържа имената на доброволеца и организацията, за която работи. Визирали сме доброволческа книжка, която трябва да съдържа информация за организацията, която извършва доброволческа дейност, извършената доброволческа дейност, преминалите обучения на съответния доброволец, натрупаните умения и знания. Към Законопроекта за доброволчеството сме приложили и образец на доброволческа книжка.
В заключение, това е изключително важен Законопроект. От Четиридесет и първото народно събрание се прави опит за приемането на Закон за доброволчеството. Досега са правени три неуспешни опита, но поради предсрочно прекратяване на Народното събрание този Проект на Закон за доброволчеството досега в пленарната зала не беше приет. Приемането на такъв закон ще попълни съществуващите празноти в законодателството, ще създаде правна сигурност за доброволците, както и на организациите, които извършват доброволческа дейност.
Вносителите не твърдим, че текстовете са идеални. Затова между първо и второ четене максимално ще разсрочим срока, ще бъде създадена работна група с цел да бъдат включени всички предложения както от парламентарните групи, така и от неправителствения сектор, за да може да бъде изработен един добър и работещ Закон за доброволчеството.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, че имате предвид срокът между първо и второ четене да бъде максимално удължен, за да могат да се направят уточнения по текстовете. Надявам се в този срок активно да се включат и някои от министерствата, особено които имат отношение по тези въпроси, тъй като когато има такъв тип законопроекти и се внасят от народни представители, не може да протече нормалният процес на консултации, включително с неправителствения сектор, който особено има отношение към това нещо.
Има някои пропуски, които би следвало да се попълнят. Например не е уточнен статутът и доброволчеството извън страната. Как това би следвало да се отчита, тъй като има, особено в рамките на Европейския съюз, редица международни проекти, които включват доброволци. В Закона това не е отбелязано, а смятам, че би трябвало да бъде насърчавано под някаква форма.
И второ, като че ли не е достатъчно ясна регламентацията на понятието „доброволчество“. Трябва да се сложат някои допълнителни уточнения заради това, че е много възможно, имайки тази правна регламентация за доброволчеството, да се създадат условия за злоупотреба с това, тоест да има прикрити трудови правоотношения под понятието „доброволчество“.
Сигурно има и други елементи, но между първо и второ четене предполагам, че ще има възможност да се направят предложения. Приветствам инициативата, отдавна трябваше да имаме такъв закон. Виждам от справката, че всички останали комисии, през които е минал Законопроектът, единодушно е подкрепен. Това е добре. Надявам се в този дух да премине дискусията между първо и второ четене, за да направим един добър работещ Закон за доброволчеството.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Това е дълго чакан Закон. Време е да се регламентира доброволческата дейност, имайки предвид, че България има традиции в това отношение. Добре е да се организира и регламентира тази дейност и в светлината на справянето с природни бедствия.
Подкрепям казаното от господин Вигенин. Ако е необходимо да се доусъвършенстват текстовете, сигурна съм, че ще има възможност за това предвид по-дългия срок между първо и второ четене. Призовавам всички колеги към подкрепа на Законопроекта.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Конкретните текстове на Законопроекта бяха изработени през 2015 г. не само от народни представители, а и от работна група, в която участваха над 10 неправителствени организации, които работят в сферата на доброволческата дейност. През май 2015 г. той беше поставен и на обществено обсъждане, така че е минал този етап на обществено обсъждане. Ние не претендираме за изрядност на текстовете, особено за регламентиране дейността на доброволци граждани от държави-членки на Европейския съюз, защото тези текстове трябва да бъдат съобразени с европейските директиви. Затова ние ще предложим, след като Законопроектът бъде приет на първо гласуване, по време на този максимален срок от 28 дена да бъде съставена работна група. Тя ще бъде отворена – не само за народни представители, но и за представители на неправителствения сектор и ще се съобразим с всички тези предложения.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Преминаваме към гласуване на Законопроекта за доброволчеството, № 754-01-85, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 14 декември 2017 г.
За – 6, против – няма, въздържал се –1. Законопроектът е приет.
Преминаваме към
ТРЕТА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД – РАЗНИ
Първо, бих искал да Ви информирам, че в понеделник тази седмица бях говорител в една конференция в Скопие по линия на парламентите на страните участнички в процеса „Стабилизиране и асоциация“. Имах възможността да проведа среща с председателя на Комисията по европейските въпроси на Македонския парламент – господин Артан Груби, и в съответствие с решението, което взехме миналата седмица, връчих покана за посещение на тяхната Комисия в България. Преди повече от 10 години е последното посещение, което е реализирано между двете комисии, така че тази инициатива се възприе добре. На фона на засилените контакти между другите институции, редно е и ние, парламентите, да го направим. Господин Груби прие поканата и се уточнихме да търсим възможности за тяхно посещение през втората половина на месец април.
Второ. Както се уточнихме на предишното заседание, ще се опитаме да реализираме като Комисия две визити в рамките на тези шест месеца. В Сърбия и в Черна гора имаме покани за такива посещения. Трябва да търсим вариант за посещението в Сърбия в края на март или началото на април, преди Великден. Последната възможност е някъде 2-ри, 3-ти април – понеделник, вторник, или 29-ти, 30-ти март.
На Комисията по външна политика ѝ предстои тази или другата седмица посещение в Черна гора. Да не ги натрупваме едно след друго, а посещението в Черна гора да го планираме някъде във втората половина на май, след Съвета в София и преди КОСАК-а през юни в България. С това като Комисия да затворим нашата международна програма за първите шест месеца.
Тази седмица имаше заседание на така наречената „Работна група“, която ръководи господин Тимерманс. Тя беше посветена на участието на местните регионални власти. Затова и предварително не съм Ви занимавал с тази тема. Там основно по темата коментираха представителите на Комитета на регионите, както и представителите на Австрия, които имат федерални парламенти. За тях темата за участието на регионалните власти в процеса на консултации при вземане на решение на европейско равнище има по-голямо значение. Аз участвах в дискусията, но следващите две заседания ще бъдат посветени, първо, на ролята на Европейския парламент, и след това – вече през април – на националните парламенти. Опитваме се да направим един не голям екип, който да работи по тези теми тук, за да имаме по-добра подготовка за следващите две заседания. Разчитам да успеем следващата седмица да направим първо такова събиране.
Работната група, която КОСАК създаде, ще се събере на 26-ти март в Брюксел. Ние решихме в тази работна група освен мен да участва и госпожа Ивелина Василева. Веднага щом имаме обобщената информация от последното заседание и материалите, които там бяха дадени и се обсъждаха, ще Ви бъдат изпратени и ще Ви информирам редовно за съдържанието на дискусиите.
Предстои посещение на делегация от Комисията по въпросите на Европейския съюз на германския Бундестаг. Ще я ръководи председателят на Комисията Гюнтер Крихбаум. Останалите членове на делегацията, които са ясни към този момент, са: Катрин Щафлер – от Християн-социалния съюз, Детлер Зайх – от Християн-демократическия съюз, Андрей Хунко – от Левицата, Зигберт Дрьоз – от „Алтернатива за Германия“, и Хайке Шуте – секретар на Комисията.
Срещата с Комисията по европейските въпроси планираме за 8-ми март, от 11,30 ч., в зала „Запад“. Отбележете си го в Програмата. Доста голяма е тяхната делегация. До тогава ще подготвим материали. Преди самото заседание ще се съберем, за да уточним някой елементи от това, което искаме да споделим с нашите гости. Ще се опитам това, ако не възразявате, да го направим след като започне работа Народното събрание – 8 март, четвъртък. В сряда бихме могли – дали на заседание на Комисията, или пък в почивката – да се съберем, за да обсъдим нашите неща.
Посещението е по тяхна инициатива. Вече мина една такава среща с представители на Комисията по европейските въпроси на Шведския парламент. Надявам се, че Секретариатът ще подготви кратка справка за това как е протекла срещата, за да не се налага сега да се изказваме по време на заседанието, но също е добре да отчетем и какви въпроси те са поставили, тъй като, предполагам, че част от тях ще бъдат представени от нашите немски колеги.
Други въпроси, коментари? Заповядайте, господин Аврамов.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Господин Председател, колеги! Прави ми впечатление, че през последните месеци се занимаваме основно с Председателство, с европейските въпроси, а въпросите за контрол на европейските фондове почти не са поставени на фокуса, на вниманието на Комисията.
По някои от оперативните програми има доста голямо изоставане. Да обърнем внимание и на тази проблематика и да каним тук ръководствата на управляващите органи на отделните програми, като започнем от тези, които са с най-голямо забавяне – примерно на всяко заседание да каним по една от оперативните програми, да е точка от нашия дневен ред и да обърнем внимание на тази проблематика, защото смятам, че това е важно. Ние не сме Комисия по Европейското председателство, а си имаме точни и ясни правомощия и задължения и според мен малко изместваме фокуса в единия полюс, а трябва по-балансирано да гледаме на нещата.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ако се е създало такова впечатление, то не се дължи на ръководството на Комисията и на мен персонално. Ние в едно предишно заседание – не знам дали присъствахте – коментирахме тези въпроси. Взехме решение точно това да правим, което днес казвате.
Междувременно, в момента приключва работата по Годишния доклад за усвояването на европейските фондове, така че в момента, в който е готов, ние ще направим едно изслушване – както миналата година го направихме – с представителите, ръководителите на всички управляващи органи, но междувременно взехме решение да изслушаме представители на няколко – както отбелязахте – няколко от програмите, по които има реални проблеми. Беше предвидено на днешното заседание да изслушаме министъра на земеделието, Фонд „Земеделие“. Мислех да обърнем специално внимание и цялото заседание да го посветим на това. За съжаление трябва да кажем, че повече от две седмици министърът на земеделието не потвърждаваше участието си, но и не го отхвърляше. В края на краищата си намери извинение да не присъства днес. Оценяваме факта, че министрите са доста заети с Председателството, няма как тези шест месеца да не го отчитаме. Отправихме към него покана да определи в рамките на месец март една сряда, в която е сигурен, че може да дойде, когато да се посветим специално на този въпрос. Аз смятам, че за нашата комисия е важно на най-високо политическо равнище да се провеждат тези изслушвания, защото имаше идеи да ни изпраща заместник-министри, да не присъства Държавен фонд „Земеделие“. Това не е приемливо. Затова чакаме с нетърпение определянето на тази дата.
Помолил съм министър Лиляна Павлова, която е изключително ангажирана с Председателството, също в рамките на март да определи дата, на която ние да получим поетапна информация за реализацията на приоритетите на Българското председателство досега, и втората тема – Планът за приемане и въвеждане в българското законодателство на европейските директиви с акцент върху тези, по които или вече има наказателни процедури, започнали или е близък срокът на изтичане на максималните срокове, предвидени в директивите.
Планираме изслушване на министъра на околната среда и водите по целия кръг от проблеми, свързани с програмата за околна среда.
И трети важен елемент е среща с Министерството на образованието, с министъра на образованието и с ръководителя на управляващия орган, за да видим какво се случва в Програмата „Наука и образование за интелигентен растеж“. Ние имахме едно изслушване миналата година. Сега ще го продължим, за да видим какво се е случвало.
Другото решение, което взехме, е принципно да не правим съвместни заседания с ресорните комисии по тези въпроси, да се съсредоточим изключително и само върху предмета на нашата дейност – контрола на европейските фондове. Разбира се, нашите заседания ще бъдат отворени и за колегите, ако искат да участват, но преценяваме, че съвместните заседания изместват фокуса на дискусията. Затова ще правим нещата по този начин.
И накрая, още от миналата година знаете, че коментираме нуждата малко да променим начина, по който осъществяваме този контрол. Това, разбира се, е свързано с необходимостта от увеличаване на експертния капацитет на Комисията в тази сфера. По отношение на характера на този контрол може би струва да продължим да правим тези общи доклади, но тяхната добавена стойност не е особено голяма. Да се опитаме да се фокусираме върху проблемни програми и даже върху отделни елементи на тези програми, в които да стигнем до дълбочина на проблемите, а не общо по всички да се занимаваме, да изслушваме информация и на практика да легитимираме въпроси, които наистина са проблемни.
Тук вече не става въпрос за управляващи и опозиция. Ние всички искаме средствата да се управляват ефективно, резултатите от добавената стойност от проектите да е висока, субектите да имат равен достъп по тези програми, защото това пък са и допълнителни аргументи за нас, за България, да отстояваме нуждата от една по-силна кохезионна политика и в следващия мандат. Казвам „кохезионна политика“, но тук става въпрос и за регионалната, и за другите програми, които са финансирани с европейски средства. Защото знаете, че има различни виждания. Тази тема ще е една от ключовите според мен по темата при посещението на немската делегация. Затова и трябва да сме достатъчно добре подготвени точно по това.
Благодаря, господин Аврамов, че поставихте въпроса, но вече работим по него.
Уважаеми колеги, ако няма още нещо, закривам заседанието.
Следващото заседание е следващата сряда, от 15,30 часа.

(Закрито в 16,20 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Кристиан Вигенин/


СТЕНОГРАФ:
/Карамфил Матев/