1. Изслушване на ръководството на Министерството на околната среда и водите във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“

2. Изслушване за напредъка на програмите по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Българо-Швейцарската програма за сътрудничество.

---

П Р О Т О К О Л
№ 31

На 22 март 2018 г. се проведе съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с Комисията по околната среда и водите с при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на ръководството на Министерството на околната среда и водите във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“
2. Изслушване за напредъка на програмите по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Българо-Швейцарската програма за сътрудничество.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на комисиите, и списъкът на гостите на съвместното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по околната среда и водите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по околната среда и водите госпожа Ивелина Василева.


* * *

ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добър ден, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Имаме кворум и можем да започнем съвместното заседание на Комисията по околната среда и водите и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Предложеният на Вашето внимание дневен ред включва две точки:
1. Изслушване на ръководството на Министерството на околната среда и водите във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“
2. Изслушване за напредъка на програмите по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Българо-Швейцарската програма за сътрудничество.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Приема се единодушно.
Благодаря.
Започваме заседанието, като имаме честта наши гости днес да са господин Нено Димов – министър на околната среда и водите, госпожа Валерия Калчева – изпълняващ длъжността главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“, ръководител на управляващия орган, и госпожа Силвия Рангелова – директор на Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международно сътрудничество“. Дирекцията, която има ангажимент да управлява програмите, финансирани от Европейските икономическо пространство и Българо-Швейцарската програма за сътрудничество.
На днешното заседание присъстват и представители на Обществения съвет към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове господин Константин Ботев, госпожа Адриана Петкова и госпожа Иванка Попова. Добре дошли!

Пристъпваме към първа точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ОКОЛНА СРЕДА 2014-2020 Г.“
Ще дам думата на министър Димов да представи актуалното състояние и напредъка по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Василева, господин Вигенин, дами и господа народни представители! Аз ще Ви запозная накратко с петте основни оси, горе-долу как се развиват към момента – ситуацията, и ще помоля за малко по-подробно изпълняващата длъжност директор на Оперативната програма – Валерия Калчева да влезе, като след това предполагам, че ще има въпроси, на които ще се опитам да отговоря.
Знаете, че най-същественият ресурс по Оперативната програма е свързана с водната реформа, която съвместно се изпълнява с Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Те де факто са бенефициент чрез техния ВиК сектор, тоест ВиК консолидираните дружества. Там съм поискал информация, която все още не е налично по най-новата информация, свързана с това докъде са стигнали РПИП-овете – Регионалните прединвестиционни проучвания, които са ключово важни за това да може ние да пристъпим към отваряне на този ресурс.
Нещо повече. Тези Регионални прединвестиционни проучвания трябва да минат и през одобрението на документацията на JASPERS, което също е изискване, макар и незадължително, но настоятелно от страна на Европейската комисия, преди да бъде отворен този ресурс. При всички положения ние водим разговори и се надявам, че в рамките на първото полугодие на 2018 г. този ресурс ще бъде отворен, за да се кандидатства.
Междувременно бяха изпратени насоките и се очаква всъщност първата поканена пилотна процедура да е с ВиК – Смолян, която на практика стартира през месец февруари. Тази процедура имаше два около два месеца закъснение. Считаме, че тази процедура ще ни помогне с изчистването на детайли, които са свързани в Министерството на околната среда и водите по насоките, които са направени. Там имаше по-дълго уточняване, но считам, че веднъж минало през едно ВиК – от тук нататъка не би трябвало да има проблеми с останалите, които ще поканим след отварянето на тази ос.
Втората ос е свързана с отпадъците, с компостиращите инсталации, сепариращите инсталации. Там сме подписали, след малко ще Ви каже точно колко договора – Валерия Калчева, но при всички положения целта ни е към края на месец март около 90% от потенциалните бенефициенти – да имаме сключени договори, като за тези, за които нямаме, ще бъде по причина обжалване на някои от елементите на процедурите и незавършили съдебни фази, нещо, което е извън възможностите да бъде решено от страна на Министерството.
Във връзка с третата ос – биоразнообразието. Там на практика в момента върви един голям пакет от проекти, които ще се оценяват, които районните инспекции, басейнови дирекции, националните паркове и природните паркове са бенефициент. Това е в процес на изпълнение. Същевременно очакваме и този месец, или най-късно през април месец, да бъде започната и първата фаза от картирането на Черно море и да бъде обявена процедура за изготвянето на тръжната документация за големия проект на Черно море.
Що се отнася до следващата ос, свързана с много наболелия въпрос с превенция от наводненията. Там основният проект, който трябваше да бъде ревизиран според мен, беше пилотният проект за Искър. През края на месец ноември и началото на декември той излезе от почти двугодишна съдебна фаза обжалване, съдът го върна в най-начална форма. В момента ние се опитваме да рестартираме успоредно с него и втората част, за да наваксаме загубеното време, така че в момента се правят необходимата подготовка за обявяването на двата, естествено, в един общ пакет с две позиции, както е изискването на Закона за обществените поръчки. Да се надяваме, че този път няма да има толкова ожесточено обжалване, но при всички положения тези обжалвани изключително много забавят изпълнението на Проекта.
Успоредно с това има и по-малки проекти, които в момента са в подготовка, свързани основно с проучването за възможностите по едно искане от редица общини в страната.
Последната ос – чистотата на атмосферният въздух. Предполагам, че също първото полугодие на тази година ще бъде отворено. Име 25 града, които са потенциално възможни бенефициенти. В момента работим върху критерии, по които да може да бъдат определени кои са общините, които да получат директна покана, като също се надяваме в рамките на полугодието да отворим ресурса и с това може би целият, или по-голямата част, огромната част от ресурса да бъде отворен. Ако ми разрешите, малко повече подробности да даде госпожа Калчева.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, госпожо Калчева.
ВАЛЕРИЯ КАЛЧЕВА: Благодаря, госпожо Василева, благодаря господин Димов.
Уважаеми дами и господа, накратко ще представя напредъка по Оперативната програма в цифри и с малко повече думи към днешна дата.
Към днес – 22 март 2018 година, са обявени общо 29 процедури по Програмата за малко над милиард и 600 милиона лева, което представлява 47% от бюджета на Оперативната програма. В изпълнение са 59 договора за безвъзмездна финансова помощ на стойност малко над 860 милиона лева или 25% от бюджета на Програмата. Изплатените суми са 217 милиона лева, което представлява 6,3% от целия ресурс. Верифицираните и сертифицираните разходи са малко над 4% или около 150 милиона лева. За сравнение с края на 2017 година има известен напредък в частта „Ресурс“, който е допълнително обявен като процедури за кандидатстване. Обявени са две нови процедури през месец януари – едната, както министър Димов спомена – за финансиране на Регионалния инвестиционен ВиК проект на територията на консолидирания оператор на ВиК – Смолян, и още една процедура за подготовка и актуализация на вторите планове за управление на риска от наводнения. Имаме в рамките на това първо тримесечие и четири нови договора за безвъзмездна помощ, които бяха сключени. Два от тези договора бяха сключени вчера. Те са съвсем пресни, ако мога така да се изразя.
Предвиждаме и планираме до края на месец април да бъдат оценени и да бъдат сключени още около десет договора за безвъзмездна финансова помощ, които възлизат на около 165 милиона лева. Ако тези договори бъдат сключени в рамките на следващия един месец, общо договорените средства по Програмата ще достигнат почти 30%, или над един милиард лева.
Накратко по приоритетни оси.
Това, което искам да представя на Вашето внимание, е следното. В рамките на Приоритетна ос 1 към днешна дата се изпълняват 22 броя проекта, 14 от които инфраструктурни, с бенефициенти общини. Това са фазираните проекти от предходния програмен период – осем на брой, шест от които очакваме да приключат в рамките на тази година. При останалите два ще има известно забавяне, което се дължи на обжалване на процедури за възлагане на обществени поръчки в случаи, в които старата такава е била прекратена и е наново търгувана, и поради все още текущи процедури по отчуждаване и при отреждане на недвижими имоти.
Другите две процедури, в рамките на които се изпълняват инвестиционни проекти, са за ранни ВиК проекти – компонент 1 и компонент 2. По първия компонент в момента в процес на изпълнение са три проекта на общините Асеновград, Добрич и Плевен. Изпълняват се регулярно, текущо и в необходимите срокове, като очакваме по-специално проекта на община Асеновград да приключи чисто физически може би в средата на тази година. Община Пловдив, която също кандидатства по тази процедура, е почти на финала на процеса на оценка и може би в началото на април месец ще бъде сключен договор за безвъзмездна финансова помощ с тях.
По втория компонент на ранните ВиК проекти – проектите се изпълняват от общините Айтос, Приморско, Елхово и Чирпан. При три от тях – при Приморско, Елхово и Чирпан, имаме известно забавяне, което се дължи на обжалване на тръжните процедури. Проекта на община Айтос стартира съвсем наскоро, имат избран изпълнител и очакваме нещата да се случват регулярно.
В рамките на Приоритетната ос се изпълнява, както и министър Димов каза, един голям проект – голям, не по смисъла на регламента, а с бенефициент Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в рамките на който се подготвят регионалните прединвестиционни проучвания за консолидирани територии на ВиК оператори. Резултатите от този проект са база за кандидатстване и за отваряне на голямата процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
По Приоритетна ос 2 към настоящия момент се изпълняват осем броя проекта и едно финансово споразумение с Фонд на фондовете. Осемте проекта се изпълняват по така наречената „комбинирана процедура“ за изграждане на инсталации за предварително третиране и на компостиращи инсталации. Проектите бяха, в по-голямата си част, включени края на миналата година и два от тях през миналия месец и вчера – движат се по план-график. Не очакваме да има големи забавления.
В рамките на Приоритетна ос 3 – „Натура 2000 и биоразнообразие“, към настоящия момент се изпълняват четири броя проекта, като другата седмица планираме и ще отворим процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на мерки в зоните от „Натура 2000“, които попадат в рамките на национални паркове, природни паркове и поддържани резервати.
По Приоритетна ос 4 – за превенция на риска от наводнения и свлачища, към настоящия момент се изпълняват три проекта – един с бенефициент Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ за установяване на шест центъра за подготовка и защита на населението от наводнение, както и така наречения „пилотен проект“ за създаване на система за следене на водите в реално време по поречието на река Искър.
Това, което е ново и което тепърва предстои да стартира там, е проекта на община Луковит. Той беше одобрен миналата седмица, вчера беше подписан договор за безвъзмездна финансова помощ за укрепване на свлачища на територията на общината.
В рамките на Приоритетна ос 5. Към настоящия момент са в процес на изпълнение 11 броя договори с общини за актуализация или разработване на общински програми за качество на атмосферния въздух. Към края на годината се очаква проектите да бъдат приключени успешно. Можем да кажем, че и физически е изпълнен един проект с бенефициент Изпълнителна агенция по околна среда и водите, за създаване на система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух в реално време. Предстои чисто документално да бъде финализиран Проекта от страна на управляващия орган. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, госпожо Калчева.
Уважаеми господин Министър, благодаря за пространното изложение, както и за информацията, която беше предоставена авансово от Министерство на околната среда и водите, във връзка с подготовката на Годишния доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, но все пак от Вас получихме възможно най-актуалната информация.
Сега искам да дам възможност на колегите да направят изказвания, да отправят въпроси към Вас. Предлагам да се наберат въпросите и след изказванията на колегите Вие да имате възможност да отговорите.
Заповядайте, колеги.
Господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят интерес като народен представител, избран от Велико Търново – един регион със сериозни и тежки проблеми в областта на качеството на атмосферния въздух, съм провокиран да поискам малко повече информация по Приоритетна ос „Подобряване на качеството на атмосферния въздух“.
От 2 млн. 200 хил. лв. инвестирани, виждам, че една голяма част са отишли за създаване на информационна система. Какви резултати е дала тя? Твърди се, че е приключила успешно Проекта и останалите средства за разработване и актуализация на общински програми на качеството на атмосферния въздух. По мои наблюдения много общини имаха такива програми, а сега за втори път инвестираха средства за разработването на нови такива програми, а притеснението ми е, че тези програми са чисто формални, тоест общините ги разработват, за да избегнат санкции, за да отговорят на изискванията и да разполагат с програми, но реално ефекта от тези програми не е добър. Сега при тази нова инвестиция за разработването на тези нови програми, може ли да очакваме вече конкретни резултати и конкретни мерки и какви? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Колеги, имате думата за други изказвания, въпроси.
Господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, моя въпрос няма да е само един, ще бъдат няколко. Тук във Вашата информация по Оперативната програма не видях за съдебните производства. Може би на всички е ясно, а за тези, които не е ясно, това е оспорването на финансовите корекции, които има наложени по различни проекти. Всички знаем, че те са голям мор за общинските бюджети. Много хора остават с впечатление, че едва ли не управляващия орган работи повече за европейския бюджет, отколкото за интереса за общините, но това е друг въпрос. Когато има съдебни решения, те не се коментират.
Не чух също да изразите сериозни притеснения по отношение на Приоритетна ос 1 „Води“, където съвместно с Министерството на регионалното развитие се разработват тези прединвестиционни планове. Имаме информация, че изключително много се бавят оценките от JASPERS на предоставените им планове за различни региони. С това темпо и с това усвояване – чухме тука всички цифри, верификациите са над 4%, разплатените са над шест. Направих си труда да го сравня и с миналия програмен период. Излиза, че много, много не сме се поучили от грешките си. Народът казва, че човек трябва да се учи от грешките, но сме на същите параметри и същите нива. Почти се покриват резултатите с предния програмен период, които се отчитат на четвъртата година – имам предвид и по отношение на 6-те процента, по отношение на договорените средства. Явно не сме получили по-голяма тяга от първия програмен период, не сме се поучили от грешките. Видях, че има набелязани мерки в тази година и в следващите. Дано те да дадат своя положителния ефект.
Другото, което ми направи впечатление, е по отношение на превенцията на риска от наводнения. Вие сам споделихте, че две години – вече изтече срокът за пилотния проект на Искър. Доколкото разбрах, се прави техническо задание, за да може да се покрие цялата страна и да се пусне този проект, но мисля, че Вие трябва да бъдете и тук силно притеснени по отношение на усвояването на тези средства, но още веднъж искам да подчертая, че вложението в инфраструктура във ВиК сектора по Приоритетна ос 1 ще бъде забравено много. Сега се покрива територията на 14 консолидирани оператора. Какво ще се случи с останалите?
Много пъти съм се шегувал с госпожа Василева, отново ще купуваме екоавтобуси, трамваи, когато се наложи релокация или трябва да се завършва програмния период, тъй като с темпото, с което се движим според мен, мое мнение изказвам, вложенията в инфраструктурата няма да се състоят на 100%. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Генов.
Други изказвания?
Господин Вигенин, заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз, първо, да благодаря, че има възможност днес за тази среща, защото ние в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове се опитваме да търсим най-добрите начини, по които да осъществяваме контрола или наблюдението върху изразходването на средствата. Мисля, че в случай като този по Вашата програма, съвместите заседания са най-подходящата форма, още повече пък, че госпожа Василева е заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и това в голяма степен облекчава и нашата съвместна работа.
Аз бих искал, ако е възможно, да ни дадете малко повече информация, тъй като по-скоро е маркирано в информацията, която ни предоставихте – къде виждате основните проблеми по отношение на тази Програма; какви са причините все пак през 2018 г. вече ние да сме на, смятам, доста ниски равнища по отношение на договорени, разплатени, верифицирани средства? Всъщност само Програма НОИР, която от самото начало е най-проблемната и беше ясно, че ще бъде такава, е на по-ниски равнища от Вашата, но, разбира се, мащабите са малко по-различни. Има ли някакви по-конкретни структурни, административни мерки, някакви други, които биха могли да подобрят реализацията на Програмата, първо?
Второ, има ли проекти – особено по-големи, които да са под риск, които да срещнат някакви трудности, които да са, да кажем, непреодолими към този момент или да предвиждате, че ще има сериозно забавяне с тях? Иначе, по принцип интересът към тези изслушвания на министри – ние вчера в Комисията изслушахме министъра на образованието и науката по тяхната програма, министъра на земеделието и храните – има интерес към тези изслушвания, получаваме доста информация и сигнали от бенефициенти, от неправителствени структури. Някои от тях обаче са твърде конкретни, затова няма и да ги поставям сега, тъй като не това е целта на заседанието. Ще Ви изпратя някаква обобщена информация с конкретни въпроси, на която, надявам се, да отговорите.
Но сега да погледнем малко по-глобално на въпроса и в тая връзка и дали пък има нещо ние като народни представители, като съответните комисии, които имат отношение по тази Програма, дали бихме могли ние да направим нещо, с което да помогнем на Вашата работа в този процес. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Министър, уважаеми гости, уважаеми колеги! Моят въпрос ще го развия като допълнение на запитаното от колегата Генов, защото Приоритетна ос 1, поне по моя преценка, в момента е една от тези, която дърпа Програмата надолу на практика и да поправя господин Вигенин – от вчера и от току-що направената справка от ИСУН, виждам, че вече Оперативна програма за образование и интелигентен растеж е изпреварила Програмата за околна среда по процент усвояемост и процент реално изплатени средства, което, разбира се, за Вас може би трябва да е стимул, за да засилите нещата.
Въпросът ми е по-конкретен, тъй като голяма част от него беше развита от предходно говорящите. Специално ме интересува дали имате Ваша преценка, която касае бенефициентите – 14-те консолидирани ВиК оператора по отношение на тяхната готовност, комуникирате ли с тях, възможността те адекватно да изготвят и защитят своите проекти и също така да намерят необходимия процент съфинансиране и оттам, разчитате ли риск за автоматично освобождаване на средства по Правилото n+3 в края на тази година и как ще се отрази това на Програмата? Защото това е един от най-сериозните проблеми именно на тези бенефициенти, тъй като за тях е новост те да бъдат бенефициенти, да подготвят самите проекти, а както е ясно, има проблеми и със самите РПИП-ове, все още нямат окончателен вариант. Как ще завършат според Вас нещата? Изобщо поддържате ли комуникация и Вашата оценка на този риск? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Госпожа Мехмедова искаше думата.
Заповядайте.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря, госпожо Василева.
Първо, благодаря за тази съвместна среща.
Уважаеми господин Министър, моят въпрос е във връзка с дебата за рекултивация: каква е визията на МОСВ и има ли някаква план-програма във връзка с финансиране на тези депа, защото всички знаем, че съществува списък със санкция с наказателна процедура за депата? Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Колеги, има ли други изказвания, въпроси?
Ако няма, ще си позволя аз да взема думата.
Преди всичко искам да пожелая успех на госпожа Калчева, която наскоро пое управлението на Програмата. Мисля, че ще Ви е необходим много кураж и, разбира се, усилия, за да мотивирате екипа. Безспорно, бих казала, най-тежката Програма, защото проектите са сложни, големи, комплексни и в същото време голяма част от тях не са и толкова привлекателни за бенефициентите, тоест необходима е активна работа и с бенефициентите.
В същото време това е единствената Програма, която във всички свои аспекти е свързана с изпълнение на законодателни ангажименти, било то сектор „Отпадъци“ , „Въздух“, „Води“, „Превенция от риска от наводнения и свлачища“, „Биоразнообразие“ – във всеки един от тези компоненти на Програмата индикаторите и целите са обвързани с изпълнение на законодателни ангажименти.
В тази връзка моят въпрос е свързан с проектите, които се изпълняват от конкретни бенефициенти, които са в структурата на Министерството на околната среда и водите, а именно Изпълнителната агенция по околната среда, както и дирекциите в рамките на секторните дирекции в Министерството, напредъкът на тези проекти, които са свързани с мониторинг, докладване, преглед на изпълнение на ПУРБ-ове, ПУРН-ове и подготовката на новите ПУРБ-ове, ПУРН-ове. Разбрахме, че има и забавяне по Проекта за изграждане на системата за ранно предупреждение и наблюдение в реално време на нивата на водните обекти. Надяваме се наистина там по-бързо да се задвижат нещата, за да се реализира. Молбата ми е да направите преглед на текущите проекти, както и рисковете, ако има такива, и възможността да изпълним и законодателните си ангажименти, свързани с докладване по директивите.
Вторият ми въпрос е свързан с финансовите инструменти и възможността да се ползват средства от първа и втора приоритетна ос от Фонда на фондовете. В началото на 2017 г. бяха преведени, ако не се лъжа, 52 млн. евро от ЕФРР за разработване на механизъм, чрез който да се осигурява възможност за прилагане на принципа за намаляване на обема депонирани отпадъци, чрез създаването на пунктове за повторна употреба на вторични продукти – какво се случва изобщо с тези средства, има ли някаква визия и очаквания, срокове за това кога може да стартира този финансов инструмент? А що се отнася до сектор „Води“, какво се случва и там, имайки предвид, че тези 10%, които по регламент трябва да бъдат преведени към Фонда на фондовете, все още не са преведени?
Ако няма други въпроси, ще Ви дам думата.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Божанов, Вие се интересувате съвсем конкретно за ос 5 и говорихте за Велико Търново. Всъщност това, което в момента се прави, е там, където е имало програми, те да бъдат актуализирани, защото тяхното време е изтекло. Ние финансираме само програми, чийто срок на действие е приключил или там, където не е имало, тоест не се прави нещо ново. Но Вие сте напълно прав, тези програми до известна степен е трудно да бъдат контролирани какви мерки от тях са реализирани и какви не.
Това, което правим ние извън сферата на Оперативната програма. В момента сме представили от Брюксел мерки на национално ниво, които са свързани с подобряване качеството на атмосферния въздух, но имайки предвид, че това не попада в сферата на Оперативната програма, засега само ще Ви го дам като информация.
А що се отнася до общините, на база на тези свои програми те ще бъдат поканени и ще могат да кандидатстват за оставащия ресурс, който е в порядъка на 111 млн. лв., като трябва да докажат резултат, тоест казах Ви в началото, че по ос 5 ние в момента готвим критерии, по които да поканим имащите право общини да бъдат бенефициенти, но този път целта няма да бъде да бъдат похарчени средствата, а да се гарантира и да се покаже резултат. Нещо, което не е лесно, затова може би толкова време ни отнема да направим тези критерии, затова чакаме и резултатите от Доклада на Световната банка, който трябваше да бъде готов в края на месец март. Днес трябваше да имам среща, но поради времето закъснях и се отложи за понеделник, така че не мога да Ви информирам докъде е самата Световна банка, трябваше да е преди днешната среща. Така че тук сме се фокусирали, а и не само тук, по принцип към постигане на резултати. Мисля, че това е може би една от допълнителните сложности към тази втора Програма по околна среда, доколкото и Европейският съюз иска от нас не просто усвояване на средствата, а постигане на конкретни резултати.
Господин Генов по трите въпроса, въпреки че говорейки за ос 1, може би ще се опитам да отговоря на всичките, да ги изкомбинирам, но първоначално започнахте с финансовите корекции. Финансовите корекции, които се правят, всъщност предпазват от обща финансова, така наречена плоска финансова корекция. Ако ние си позволим при определена констатация да не направим финансова корекция, тогава ще има финансова корекция върху цялата програма или върху цялата ос, което означава много по-голяма загуба на средства.
Нещо повече. Този тип финансови корекции действително отиват в съда и Вие сте абсолютно прав – не коментирам решенията на съда, а ги изпълняваме. Включително вчера получих информация, още не съм се запознал подробно с решение на съда по повод една от финансовите корекции, които са направени, но по нашите правила и по правилата, по които ни следят нас, ние сме длъжни да предприемем тези действия, за да няма по-голяма щета за държавата.
Така че от тази гледна точка не гарантирам, че всичко е перфектно. Със сигурност се допускат грешки. В края на краищата, който не работи, той не греши, но идеята това да бъде целенасочено, дълбоко се съмнявам и, да кажа, директно не приемам като визия, но го приемам като самият аз да обърна повече внимание и като червена лампа, която да ми свети, в рамките на периода от тук нататък, защото те тепърва предстоят по тази програма. Това е хубаво, че ми напомнихте, или че ми наострихте вниманието.
Когато говорим за ос 1, факт е, че ние сме дали ресурс на МРРБ да се готвят регионалните прединвестиционни проучвания. Те са на различно ниво. Има три, които са в много напреднала фаза, другите не са в толкова напреднала. Факт е, че JASPERS се бави. Между другото, повдигнах този въпрос преди около 15 дни пред комисаря в Брюксел – госпожа Крецо, а вчера имаше също разговор в Брюксел на експертно ниво, на който поставихме този въпрос, но все пак това е основно проблем на Министерство на регионалното развитие, което контактува с JASPERS.
Ние сме в непрекъсната връзка с господин Нанков и общо-взето се мъчим да ускорим този процес, защото това е стартовата позиция. Обективно погледнато ние може да отворим финансовия ресурс по „Води“ и ако нямаме в него готови проекти, просто губим време, което не е добре, защото той има начало, има край. Между другото, вчера в разговорите на експертно ниво в Брюксел обсъждахме възможността кога да бъде отворено, така че все пак и JASPERS да бъде попритиснат. Имаме индикации от тях, дошли през Комисията, че до края на месец юни те би трябвало да бъдат готови. Би трябвало, казвам, защото все пак това е нещо, което е изцяло извън сферата на влияние, което аз мога да окажа и Министерството може по някакъв начин да окаже.
Що се отнася до ВиК дружествата, естествено, че сме в комуникация. В смисъл, като казвам „естествено“, със Смолян бяхме в много тясна комуникация преди да изпратим окончателно насоките. Два пъти сме ги съгласували с тях, защото преди официалното изпращане трябва да имаме тази комуникация, за да могат да бъдат приемливи, да бъдат огледани и от тяхна гледна точка, не само от наша. Естествено, това го правим и с МРРБ, тоест контактуваме по този начин и с едните, и с другите. Това важи и за всички бенефициенти. От известно време ние избягваме комуникацията с писма, а ги викаме при нас, когато има неща, които трябва да бъдат преодолени, за да бъдат преодолени на място и буквално да си дойдат с лаптопите, за да може да ги преодолеем и да спестим време, тъй като отчитаме необходимостта от забързване в тази посока, а пък комуникацията с писма всички знаем, че е важна, но е бавна. Така че в този случай и с Вик, и с всички останали бенефициенти, сме започнали да имаме такава практика. Тук рискът от n+3 към края на годината е от порядъка на 23 милиона загуба, но на този етап това все още е риск – няколко пъти казахте, че трябва да се притеснявам, естествено, че това е притеснително.
Рискът от наводнения беше третият въпрос, който господин Генов постави, по ос 4 – основно притеснение за Искъра. На практика, до края на месец ноември и началото на декември, когато излезе съдебното решение, нямахме каквато и да била възможност да предприемем някакво действие, трябваше да видим с какво решение ще излезе съдът. На практика той го върна във възможно най-ранна фаза. И това, което и в момента преговаряме, защото не сме постигнали изцяло съгласие с Европейската комисия, е да няма пилотен проект, в смисъл да вървят успоредно двете фази, за да може да наваксаме закъснението. Тук отварям една скоба. Ние сме безсилни, ако след като го обявим, отново има обжалване. Защото, доколкото знам, на първата фаза, първо, е имало обжалване на обявената процедура, след това е имало обжалване на изпълнителя, която е минала през няколко пъти КЗК – съд, КЗК – съд, КЗК – съд, за да се върне до нас. Ако това се повтори, ние нямаме никакъв шанс. Ние сме длъжни да спазим Закона за обществените поръчки и да изчакваме решенията на съответните органи, а елемент от тази система е ранното предупреждение на населението, който е изключително важен от гледна точка включително и на наводнения, каквито имаше през есента на миналата година.
Така че има етапи, на които можем да вземем мерки. Тази мярка в момента е точно съчетаване и успоредното пускане на двете процедури, за да може да вървят заедно, и има неща, за които не можем да вземем мерки, обжалването е след тях.
Господин Вигенин постави два по-глобални въпроса. Основните проблеми – беше първото, за което попитахте. На практика с встъпването ми в длъжност преди около десет месеца се сблъсках с това, че когато се обявяват конкурентни процедури, на практика има един основен проблем. Той се беше случил по време на служебното правителство – не беше подаден нито един проект в сферата на отпадъците, който да може да бъде класиран и да продължи. Беше затворена цялата процедура. Тя беше отворена отново с директни покани, на практика към същите или почти същите бенефициенти. Там очаквам до края на този месец почти всички 90% от договорите да бъдат сключени. Тези, които няма да бъдат сключени, отново попадат в някакъв вид обжалване – дали ще се обжалва оценка на въздействието върху околната среда, дали имаме някаква процедура, която е свързана с отчуждаване на терени и прочие, но при всички положения са такъв тип спирачки, които не зависят пряко от нас.
Второто, което ще кажа – аз го споменавам няколко пъти, това е обжалването на процедурите. На практика всичко се жали – дали се жали, защото действително това помага на конкуренцията, помага на по-доброто качество или на по-добрата цена, или по друга причина, е трудно да бъде казано, но е прекалено чест случай.
Естествено, не трябва да крия, че на практика имаше няколко вътрешни проблема. На практика с встъпването ми изпълнителният директор напусна, по-късно имаше и втори изпълнителен директор, който през зимата реши, че ще търси друго поприще. Така че имаше и вътрешни леки сътресения, които, мисля, че в момента са овладени и още през този месец с подписването на тези договори, смятам, че ще преодолеем вътрешния проблем, който има в Оперативната програма.
Що се отнася до големите проекти, които са под риск, за които ме запитахте. Всъщност в момента има два големи проекта, които се правят. Това не означава, че те са под риск, просто са два големи. Под големи проекти разбирам тези, които трябва да минават през европейско одобрение, а няма да минават само през национално. Това е ВиК – Бургас, и трета фаза на Столична община, като в трета фаза на Столична община, доколко съм информиран, към края на този месец или в началото на следващия ще има обсъждане на съфинансирането. Между другото, това беше въпрос, който също ми зададохте, който не важи само за Столична община, а по принцип за всички и включително за ВиК сектора. Тук пропуснах и се връщам към този отговор. На практика той до известна степен е свързан и с въпроса, който госпожа Василева зададе за Фонда на фондовете. От страна на Европа се иска Европейската банка да бъде съфинансиращият орган по Вик дружествата. Ние водим преговори включително да увеличим финансовия ресурс на Фонда на фондовете и да видим дали няма да е възможно да останат тези пари през него в страната, но сме на етап преговори още и не мога да кажа окончателен резултат. Това е желанието ни, ако може по този начин да мине, увеличавайки ресурса там, пак казвам, в етап на преговори.
Връщам се към двата големи проекта, за които бях започнал да отговарям на господин Вигенин. На този етап не считам, че те са под заплаха, че са притеснителни, но ВиК – Бургас по сведенията, които имаме – РПИП-а е в доста начална фаза, тоест все още е в сферата на рисковите, а от гледна точка на третата фаза на софийските отпадъци, трябва Общинският съвет да види за съфинансирането и след това можем да кажем дали е, или не е в сферата на рисковете. Ако всичко е наред със съфинансирането, аз не мисля, че има съществен проблем, но това предстои там.
Госпожа Мехмедова ми зададе въпроса за рекултивацията на депата.
На практика в рамките на Оперативна програма „Околна среда“ ние нямаме линия за рекултивация на депа. Министерството се опитва с други средства. Едното средство е традиционното ПУДОС, но там, знаем, че е крайно ограничено. Именно затова през миналата година решихме да подходим по един малко по-нетрадиционен начин и може би след малко ще се върна на този въпрос, но направихме проект по Програма „Лайф“ на стойност 16 млн. евро специално за рекултивация на част от тези 113 депа, които са в списъка. До този момент имаме одобрение на начална фаза и до 19 април трябва да подадем окончателния проект. Имайки предвид, че ако тези 16 млн. евро бъдат спечелени като проект, към тях ще има и национален ресурс и общините имат по отчисленията и ПУДОС, но ще генерира доста повече от това, ако са само общините и ПУДОС, тъй като тук мисля, че съфинансирането е от порядъка на 25%. Тоест е малко, но ще го сметна, но може би над 20 милиона ще бъде целият ресурс, което означава само четири за нашата страна, грубо казано, другото ще е по гранта. Така че това, ако сработи, ще бъде и за бъдеще време начин да вървим. Просто това го правим като пилотно, за да може да отъпчем пътя, тоест опитваме се да намираме по всякакъв начин възможностите, които ни дава Европейският съюз, за да решаваме този много наболял въпрос. Вие сте права, ние затворихме тези депа, но рекултивацията виси и сме свидетели какво се случва, особено през по-топлите месеци на годината.
Госпожо Василева, частично за Фонда на фондовете отговорих. Когато говорим за вътрешните процедури – Искърът е единият от проблемите, на които се спрях, но ПУРН-овете и ПУРБ-овете – следващата фаза – и през миналата седмица и в тази, а и във времето досега имаше много интензивни разговори между заместник-министър Николова, която е отговорна, заедно със Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, защото знаете, че те по принцип по ратификация могат да поемат този тип ПУРН-ове и ПУРБ-ове при директно договаряне. Водят се разговори и се надявам, че банките ще проявят интерес. В интерес на истината, има вече някакъв напредък в тази посока, за да може да стартира през година възлагането и сключването на договори и съответно ратификацията, която ще е необходима.
Има сериозно забавяне в Агенцията по околна среда по един от проектите, който е свързан с докладване по законодателството. На практика ние няма да можем да докладваме януари месец, тоест зимата на следващата година, защото дори да започне този проект да се изпълнява през тази, няма да има необходимите два сезона от всеки вид, грубо казано. Но това, което считам, че е добре – ние в самото задание ще искаме към 2019 г. да имаме предварителни данни, които да докладваме като предварителни и респективно към 2020 г. и началото на 2021 г., когато се наберат тези необходими два сезона за устойчивост на данните, макар и с някакво закъснение, е по-добре да докладваме данни, които са валидни, отколкото такива, които могат да бъдат лесно оборени, тоест добре е да има действително необходимите сезони за това. Това е, което мога да кажа, ако имате нещо да допълните – ако разрешите, госпожо Василева?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте.
ВАЛЕРИЯ КАЛЧЕВА: Съвсем малко да допълня по въпроса на госпожа Василева за финансовите инструменти по първа и втора ос.
Единият въпрос беше: кога ще стартира реалното изпълнение на финансовия инструмент в рамките на Приоритетна ос „Води“? Към настоящия момент се работи много интензивно с колегите от Фонд на фондовете по финалното изчистване на текстовете на финансовото споразумение. Надявам се до края на месец април да бъдем готови с тази задача, което означава, че ресурсът ще бъде на тяхно разположение може би някъде около средата на май месец, предвид факта че са необходими известни процедури – чисто законови, да бъдат преминати предварително, за да им бъдат преведени средствата.
По отношение на финансовия инструмент в рамките на Приоритетна ос 2 „Отпадъци“. Там действително има известно забавяне. Колегите от Фонд на фондовете бяха правили и се опитваха на няколко пъти да направят пазарно проучване за интерес към този тип инструмент гаранции в сектор „Отпадъци“, който може да бъде предоставен. Такъв, за съжаление, от страна на други финансиращи институции не беше заявен, поради което към настоящия момент, в рамките на подписано споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие в началото на този месец между нас и тях, една от задачите на това споразумение е да се преразгледа финансовият инструмент така, както е структуриран като набор от мерки и действия към настоящия момент и евентуално да бъдат предложени други видове мерки, които да бъдат финансирани. Може би през лятото на тази година ще имаме резултати от този анализ. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Може би ще покаже този анализ, че има възможност и за финансовия инструмент, който да бъде използван в сферата на опазване чистотата на въздуха, което според мен би било добра новина. Благодаря Ви.
Има допълнителни въпроси. Преди това господин Йорданов беше индикирал желанието си да зададе допълнителен въпрос и след това репликите, ако позволите. (Реплики.)
Добре, заповядайте, господин Иванов, ако господин Йорданов няма нищо против.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, аз съм провокиран да направя тази реплика на Ваш отговор, касаещ финансовите корекции. Вие споделихте, че, тъй като това е за стария програмен период общо-взето, още новият не е започнал, че да има финансови корекции, че изпълнявате съдебните решения, но при мен стига информация, че не е точно така. Имате съдебни решения, с които се отменят актове за наложени финансови корекции и управляващият орган впоследствие изпраща писмо на съответната община, че ще издаде нов акт, вече в съответствие със съдебното решение, тоест с изчистени в него недостатъци и наново ще се наложи финансовата корекция, което според мен малко се разминава от Вашето виждане за изпълняване на съдебния акт, който съдебен акт нали отменя веднъж. Повторното налагане на финансова корекция някак си ми се струва, че е вече повторно наказание за едно и също нещо, при положение че съдът го е отменил. Ако искате сега ще Ви кажа за коя община става въпрос, ако искате и в парламентарен контрол, ако искате и в друг разговор, както Вие пожелаете. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Казвам, конкретно касае община Велики Преслав, която е спечелила дело срещу наложена финансова корекция и има последваща комуникация, в която се казва, че наново ще бъде наложена такава, защото вече са намерени слабостите, където е бил наложен предходният акт от съдебното решение и ще се наложи наново финансова корекция, което означава, че поставяте в едно положение – Вие може да не сте запознат конкретно със случая, но ме провокирахте, за да направя тази реплика, че се изпълняват съдебните решения. Благодаря.
ПРЕДС. ИВАЛЕНИ ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Може би госпожа Калчева, като се има предвид, че отговаряше за нередности и финансови корекции, ще има информация по темата.
ВАЛЕРИЯ КАЛЧЕВА: Благодаря Ви.
Това, което искам да кажа, че изключително внимателно четем съдебните решения, за да ги изпълним. Това, което е важно в едно съдебно решение, е това, което пише най-накрая, така наречения му диспозитив. Конкретно по случая, за който говорите, тъй като съм запозната с него, в диспозитива на съдебното решение е постановено, че съдът отменя акта и го връща за ново произнасяне, което означава, преведено на обикновен език, че има основания да се наложи дадена финансова корекция, но те не са достатъчно добре аргументирани. Поради тази причина административният съд разполага с правомощието да ни даде задължителни указания и да ни върне производството за стартиране от неговото начало и за ново произнасяне. Съдът не казва в конкретния случай, за който Вие говорите, че действията на управляващия орган са били незаконосъобразни, а казва, че трябва да се спазват определени стъпки, тъй щото административният акт сам по себе си да бъде годен.
Имахме комуникация по темата. Виждането, то не е само наше виждане – такава е практиката, такова е и общото разбирано по сходни казуси, е, че в този случай ние трябва да върнем административното производство в неговото начало и да издадем нов административен акт със съответните реквизити, които съдът ни е указал, че той трябва да съдържа.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря за информацията по конкретния казус.
Заповядайте, господин Аврамов.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Аз изслушах внимателно всичко, което ни беше предоставено като информация. Имам своите тревоги по отношение на напредъка по Програмата и на усвояването на средствата, но моят конкретен въпрос е свързан с друго. По оста, която е за водите, една част от областите, включително избирателния район, от който съм аз, са изключени, поради това че нямат консолидиран ВиК оператор.
Моят въпрос е: какво ще се случи в тези райони? Защото не е само област Монтана, а има и други такива, доколкото ми е известно. Какво ще се случи там, ще се правят ли инвестиции въобще под някаква форма и кога? Търпи ли държавата някакви санкции от Европейската комисия, затова че определени населени места няма да имат пречиствателна станция, примерно Лом изпуска отпадните си води директно в Дунава? Това е моят въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ: Една реплика.
Предвидени ли са такива средства, свързани с общините в неконсолидираните територии?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря.
По оценка, която знам от колегата Нанков, над 12 милиарда са необходимите за завършване на ВиК реформата в България, а по Оперативна програма разполага с около два, тоест ясно е, че няма как да бъдат финансирани всичките. Затова е взето решение, още когато стартира тази Програма или на по-ранен етап, тези ВиК, които са консолидирани, защото те де факто ще имат най-голям ефект върху най-голямо количество хора вероятно, да получат финансиране, а тези, които не са консолидирани – не по линия на Оперативна програма „Околна среда“.
Извън тази Оперативна програма, първо, трябва да видим как ще продължи тази политика в следващия програмен период. Много по-малък ресурс, разбира се, се заделя от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, несъразмерно по-малък, несравнимо по-малък от този , но, пак казвам, ресурсът не достига, така или иначе.
Дали ще бъдат правени допълнителни инвестиции? Разбира се, че трябва да бъдат направени. Откъде ще дойдат тези инвестиции на този етап е трудно да се каже. Ясно е, че бюджетът има своите ограничения. Ясно е, че това е едно средство, което ние, слава Богу, имаме от Европейската солидарност и можем да го използваме, защото теоретично можеше и него да нямаме. Но в края на краищата това е проблем, който трябва да решават ВиК операторите и след като са решили, че не искат да бъдат консолидирани не попадат в рамките на допустимост, а ние трябва да спазваме все пак критериите, които са определени. Така че на този етап Оперативната програма няма да финансира тези, които не са консолидирани. Това е всъщност и към двама Ви отговорът.
РЕПЛИКА: По отношение на санкциите, търпим ли санкции като държава?
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Ние имаме законодателен ангажимент. На този етап няма дело или някакъв вид санкция, която България да търпи, но при всички положения трябва да изпълним ангажиментите, които сме поели. Така че това не означава, че никога няма да търпим санкции. На този етап – не, няма санкция.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Само ще помоля последен коментар от страна на господин Генов, за да приключим с дебата.
МАНОЛ ГЕНОВ: Аз ще бъда изключително кратък.
Колегата може би не конкретизира. Доколкото разбрах въпросът му беше следния, че на много места в тези общини може би няма пречиствателни съоръжения или те не отговарят на изискванията и критериите, индикаторите, които сме си поставили. Всъщност, лишавайки тези общини от средства, тъй като по предварителното споразумение за реформата във ВиК сектора те останаха извън обхвата на тази Програма, но все пак Вие и ние знаем, че е необходим огромен ресурс, когато се прави реконструкция или се строи пречиствателна станция наново. Някой направил ли е анализ колко такива пречиствателни станции има, колко няма, какъв обем води се изливат в реките или в местата на заустване от тези територии и дали ние няма да търпим последствия? Засега няма открита такава процедура, казвате, но след време дали това няма да ни сложи една пръчка в каручката към постигане на индикаторите по отношение замърсяването на обратните води.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря.
Ние имаме в момента и сме подготвили информация, това е запитване от Европейската комисия на най-ранен етап, така че те следят внимателно и виждат какво се случва. Така че ние имаме запитване на най-ранен етап и затова казах, че към този момент нямаме санкции или дело, но те следят, виждат и са ни запитали какво се случва с пречиствателните съоръжения. Но ние не сме лишили тези общини, напротив, ние сме дали възможност на другите общини, защото Ви казах, че ресурсът, с който разполага Оперативната програма, е много по-малък от необходимостта, която има.
От тази гледна точка, общините, които не са част от консолидираните ВиК – аз не знам по каква причина не са се консолидирали, какви са били техните мотиви, към момента не попадат. Ако имахме излишък от пари, да се опита човек да ги мотивира или да намери решение. Нали така и така имаме недостиг и трябва да се фокусираме там, където сме тръгнали напред, защото и без това има по тази ос притеснения и моето желание е да реализираме тези 16, които са общо по ос 1 – всичките, което ще бъде сериозен успех, а за следващите, естествено, че трябва да се търси решение. Това не означава, че някоя община в България или някъде, където живеят хора, те трябва да бъдат пренебрегнати. Просто няма как да се случи всичко наведнъж.
Затова фокусът, когато говорим, защото втората част от въпроса – дали е правен анализ и прочие, някак си не попада в сферата на днешния дебат и с удоволствие ще Ви отговоря, но не съм готов в момента да отговоря по-конкретно, но при всички положения няма начин да няма тази информация, просто аз в момента няма как да Ви я споделя. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз, господин Министър.
Може би това е повод в някакво следващо заседание да обсъдим напредъка по изпълнение на ангажиментите по Директивата за градските отпадъчни води.
Приключихме с изказванията на народните представители.
Позволете да дам думата на представителите на Обществения съвет. Само ще Ви помоля да се представите.
РУМЯНА ХРИСТОВА (Председател на Контролната комисия към Централния съвет на Съюза на юристите в България): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Министър! Възползвам се от правото на Обществения съвет, на членове, активни от него, да присъстват на комисиите на КЕВКЕФ и да Ви задам един практически въпрос. Доколко той кореспондира с Оперативната програма, това ще прецените Вие, но ми се струва като представители на обществеността, че въпросът, който ще Ви задам е твърде актуален и болезнен. Той е свързан със състоянието на язовирите, които се стопанисват чрез концесионни договори от дълги години и в днешно време наблюдаваме, че години наред са тези проблем, но сега, когато и атмосферните условия помогнаха, има две проблема, свързани с тях.
Първият е, че тези концесионни договори не дават възможност на хората по селата, които имат земеделски стопанства да поливат – това е първият основен въпрос, защото те са ги превърнали в рибни развъдници, ако правилно се изразявам, или риболовни – все тая.
Вторият проблем е, че не изпускат водата според правилата и нормите и когато се случат такива неща като сега, наводняват хората. От една страна, ги лишават от култури, а от друга страна – им наводняват домовете.
Моят въпрос е свързан с това: какво е Вашето отношение към това и дали, наблюдавайки актуалните новини и нещата, които се случват на практика, се замисляте по въпроса да предложите дори и законодателна инициатива да се променят някои нормативни текстове – може би наредби, а в крайна сметка и да се прекратят тези договори, разбира се, съобразно клаузите за неустойки, съгласно сроковете и правилата по самия договор? Това ми се струва, че не може да продължава. Аз в конкретика знам – и от дела, водени в Кюстендилска общност, откъдето аз имам доста познания в областта – една жена организира общността, води дела и така нататък предавания, но, за съжаление, генерално този въпрос не е решен и ми се струва, че точно Вие сте човекът, който може да се възползвате от времето, в което сте министър и да инициирате всичко, което е необходимо. Защото това в крайна сметка, ако гледахте един репортаж на една самотна вдовица, която тази сутрин, преди да тръгна към съда, имах възможност да я видя – без наследници, без деца, без внуци и без дом от подобен язовир. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Аз Ви благодаря, госпожо Христова, но все пак ще отправя призив към Вас да се придържате към темата на заседанието и конкретното изслушване, което е свързано с напредъка на Оперативна програма „Околна среда“ и реално въпросите, които повдигнахте, нямат пряко отношение към Програмата. Въпреки това ще дам думата на Министъра, ако желае да коментира.
Заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Действително това няма отношение към темата и аз ще Ви дам информация, доколкото разполагам с нея към момента.
Първо, Министерството на околната среда и водите следи водите в 53 язовира. Доколкото има, около шест хиляди по информация, останалите не са национално значими и те не попадат в сферата на наблюдението на Министерството.
Тези 53 язовира имат различно предназначение. Една част от тях са свързани с добив на енергия, други за напояване, трети за питейни нужди. Това не означава, че тези язовири имат само едно – примерно има язовири, които са свързани с напояване, но минават през изградени през времето електроцентрали, които добиват ток. Тоест в повечето случаи са мултифункционални, включително и със садки, мисля, че беше правилната дума, в които се гледа риба, за някакъв вид определена стопанска дейност.
Това, което се стреми Министерството на околната среда и водите в тези наблюдавани язовири, е да поддържа такова ниво на височината, че когато очакваме приток на вода, както е в пролетния сезон, те да бъдат изпуснати, така че да могат да поемат, да имат свободни обеми за поемане. В тези моменти се разрешава производството на повече електроенергия през ВЕЦ-овете, защото пускаме повече вода, за да освободим обем. Респективно, през лятото е точно обратното. Ако трябва да гледаме по приоритети, на първо място, приоритетът – това да има питейна вода на населението и след това по това, за което е предназначен даденият язовир. Например, ако става дума за язовира, в който ще има напояване, то летните месеци ние по заявка на „Напоителни системи“ отпускаме количествата, които искат, което не означава, че винаги те искат количества, които считаме, че са нормални. Например ние имаме конкретни случаи, в които водим разговори – по наши изчисления водата, която се иска надхвърля многократно това, което може да бъде използвано.
Пак казвам, до момента сме били винаги в сферата на разговора с ползвателите, за да може да постигнем определен баланс. По същия начин е било, когато търсим баланс между, да кажем, НЕК, който произвежда големите водноелектрически централи и рибовъдите, но когато говорите конкретно за концесионери и за този тип проблем, който ми споменахте днес, просто Ви обръщам внимание: 53 са язовирите, които са. Те са национално значими, а останалите – тече процес. Доколкото знам ДАМТН и през Министерство на икономиката е подготвило някакъв вид категоризация, за да бъде направено кое е язовир, кое е локва, кое е значимо, кое има нужда, кое е гьол, кои имат стопанска нужда. Включително има язовири, които не са стопански, но пък са предвидени за някаква голяма вълна и да могат да поемат определен обем. Тоест те не могат нито да бъдат концесионирани, нито нещо друго, но са нужни като инфраструктура да се стопанисват. Но това вече е извън сферата на компетентностите, които имам в Министерството. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Заповядайте.
ЖЕЧКО ЙОРДАНОВ (Координатор на тематична група „Климатични промени“ към Обществения съвет на МОСВ): Имам два въпроса.
Първият ми въпрос е към госпожа Василева. Госпожо Василева, Вие през 2015 г. в много изказвания подчертавахте, че не може да се изхарчи и един евроцент от Оперативната програма, ако нямаме така наречената „Програма за адаптиране към климатичните промени“. Такава Програма няма, а говорим за усвояване на европейски пари.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Първо, искам да Ви попитам в качеството си на член Обществен съвет към КЕВКЕФ ли се явявате на Комисията?
ЖЕЧКО ЙОРДАНОВ: Моля?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Вие не сте член на Обществения съвет на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ЖЕЧКО ЙОРДАНОВ: Аз не съм член. Аз Ви казах, че съм координатор на тематична група „Климатични промени“ към Обществения съвет на МОСВ.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Добре.
ЖЕЧКО ЙОРДАНОВ: Това е единият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е: при приемането на новите проекти, интегрираните проекти за селектиране и за компостиране се допуска едно страшно манипулиране на данните. Ние имахме среща – преди Вие да подпишете първия договор с Регионална система – Сандански, и обяснихме как три пъти подред техните програми са били преработвани и в последния им вариант, ако внимателно сте ги прочели, или Вашите колеги, които са от Оперативна дирекция са ги прочели, ще прочетат на 71 страница, че от 120 декара зелени площи, а само това са допустимите в момента след измененията от 4 февруари 2017 г. допустими за компостиране отпадъци, как от 120 декара се генерират между 2000 и 3000 тона зелени отпадъци? Може ли да си представите това нещо?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Ще Ви помоля да бъдете синтезиран в изказването си. Имате ли конкретен въпрос?
ЖЕЧКО ЙОРДАНОВ: Да.
Как се допускат такива явни, невъзможни неща, за да бъдат финансирани?
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви за изказването.
Тъй като първият въпрос беше отправен към мен, аз не съм убедена, че коректно ме цитирате, защото дори и такъв термин като „програма“, както я нарекохте Вие, няма, а има Стратегия за адаптация към климатичните промени. Съвсем не е вярно това, че не може да бъде изхарчен и евроцент от Програмата, ако не бъде приета такава стратегия. Така че не съм убедена, че коректно ме цитирате.
Що се отнася до въпроса, който беше отправен към Министъра, аз в кратък разговор с господин Вигенин, разбирам, че Вие сте представили някаква информация на председателя на Комисията по европейските въпроси и това е едно писмо отправено и на вниманието на министър Димов, така че предполагам, че това е кореспонденция, на която вече е отговорено.
Ако желаете нещо да коментирате, господин Министър, заповядайте, ако не, предполагам, че вече има отговор на това писмо.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: По първия въпрос ще дам още една допълнителна информация. Още по времето, когато госпожа Василева беше министър, тя е стартирала Проект по „Добро управление“ и към септември месец тази година точно Стратегията, за която говори, се очаква да бъде свършена от Световната банка. Така че се работи проектът и ще бъде финализиран, говорим за климатичните промени, през септември 2018 г. Мисля, че двугодишен беше срокът, който е направен. Така че, ако е имало нещо в тази посока, най-вероятно това е имала предвид и госпожа Василева, и то се изпълнява в момента.
Що се отнася до второто, естествено, аз не мога да знам наизуст всичко, но не ми е работа да си представям – на мен ми е работа да работя с документи. При всички положения ще потърся тази информация, която сте изпратили, за да видя, но срещу нея стоят вероятно и друга документация и друга заявка на бенефициента. Ние не можем да проверим всяко действие на бенефициента примерно колко зелена маса може да бъде получена, защото в края на краищата зелената маса трябва те да си я сметнат и да си оразмерят капацитета. Ще прегледам, записах си това, което ме попитахте в конкретния случай. Естествено, в тази конкретика няма как да влезне в момента. (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Господине, съжалявам, но не съм дала думата.
Благодаря Ви, за интервенцията. Мисля, че министърът беше ясен. Предлагам да приключим дискусиите по първа точка от дневния ред. Разбирам Вашата теза. Има кореспонденция, ще Ви бъде отговорено на нея. Благодаря Ви, за включването в заседанието на двете комисии.

Предлагам да продължим с втора точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ ЗА НАПРЕДЪКА НА ПРОГРАМИТЕ ПО ФИНАНСОВИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО И БЪЛГАРО-ШВЕЙЦАРСКАТА ПРОГРАМА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО.
Тъй като времето доста напредна, аз ще Ви помоля кратко и синтезирано да представите напредъка, като молбата ми е в предварителната информация, която беше представена за програмите, финансирани от Европейското икономическо пространство е представен по-скоро напредъкът и резултатите на вече финализираната програма и молбата ми е да фокусирате изказването си по-скоро върху това какво очаква бенефициентите, какво може да бъде реализирано по програмите от новия програмен период, които предстои да стартират с финансиране от Европейското икономическо пространство.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Аз съвсем накратко само ще кажа, че на практика по Европейското икономическо пространство, приело народност като Норвежка програма, имаше две големи линии с 38 проекта, но наистина няма да влизам в подробност, защото Вие имате тази програма. Ще спомена само, че там се достигна висок процент на усвояване по БГ 02 – 90%, по БГ 03 – 80%, така че там имаше определен резултат.
Ще помоля госпожа Силвия Рангелова да мине основно към втората фаза на тази норвежка програма или иначе казано Програмата на Европейското икономическо пространство, която предстои да подпишем на 10 април след обяд, в смисъл, добутали сме нещата до окончателното подписване и се надяваме това да се случи на 10 април, но да каже възможностите – какъв е обемът от средствата, които са договорени и кои са проектите, по които може да се кандидатства.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Заповядайте.
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, господин Министър! Както министърът посочи, новият програмен период от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Министерството на околната среда и водите ще бъде програмен оператор по Програма „Околна среда и изменение на климата“. Програмата е на обща стойност 15 млн. евро, 13 от които са донорска помощ от нашите донори от Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.
Изключително сме радостни от това, че на 10 април Програмата ще бъде подписана между България и трите донорски страни. Искам само да кажа, че това е първата програма, която ще стартира от двата механизма – Норвежкият механизъм и Финансовият механизъм на Европейското икономическо пространство. Успяхме първи да финализираме преговорния процес.
Програмата е структурирана в четири – четири са секторите от областта на околната среда, които ще има възможност да бъдат финансирани. В тази програма са предвидени три предефинирани проекта. Единият е в областта на екосистемните услуги, който продължава и надгражда постигнатите резултати от предния програмен период. В предния програмен период бяха картирани екосистемите и екосистемните услуги, а в следващия ще продължи тяхното остойностяване. Държавата ни има задължение до 2020 г. да финализира този процес.
Следващият предефиниран проект е в областта на морските води, като също това продължава и надгражда резултатите от предния програмен период. Проектът основно е насочен към събиране на първични данни, с цел определяне на доброто екологично състояние на морските води. В предния програмен период бяха получени такива данни от осем дескриптора от Рамковата директива за морска стратегия. С този предстоящ проект ще бъдат финализирани и оставащите четири.
Третият предефиниран проект е в областта на изменение на климата. Преди малко говорихме за Стратегията за адаптация към измененията на климата. Този предефиниран проект ще прилага мерки именно от тази стратегия.
Ще има и конкурентни процедури, разбира се, в областите, в които ще бъдат програмирани да се проведат конкурентни процедури и това са морски води, именно с цел оценка и анализиране на дифузното замърсяване на морските води.
Следващият сектор това е Управление на отпадъците от гледна точка на новото законодателство, което е прието към момента, именно в областта на кръговата икономика и постигане на новите цели, които са поставени вече към 2030 г.
Третата област е изменение на климата, където в рамките на конкурентна процедура общините, които са бъдещите бенефициенти по тази област, ще могат да изпълняват проекти за адаптация и смекчаване в областта на изменение на климата.
Тъй като наистина съвсем скоро ще бъде подписана програмата, нашата амбиция е предефинираните проекти да бъдат контрактувани още през месец юни, а през септември да стартират конкурентните процедури. Накратко това беше. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Това беше за Норвежката, а за Швейцарската?
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Българо-швейцарската програма. Към момента ПУДООС – предприятието за управление на дейности по околна среда, изпълнява два проекта в рамките на Швейцарската програма.
Ще се спра директно на напредъка.
Първият проект, който е за обезвреждането на излезлите от употреба пестициди и препарати за растителна защита, предизвикателството, което има в рамките на този проект, е свързано с избора на изпълнител, който ще извършва същинските дейности, а именно преопаковането и транспортирането на пестицидите, с цел тяхното финално обезвреждане. Обществената поръчка, която е на доста голяма стойност, е обявена през декември месец миналата година. Тук се сблъскахме с това, че самото обявление на процедурата е обжалвано. В момента сме във финалния етап на обжалването на процедурата пред ВАС. Надяваме се скоро наистина да стартира самият процес по избор на изпълнител.
Това, което направихме с цел ускоряване на процеса – проектите бяха със срок май месец 2019 г. С швейцарската страна вече е договорено и е подписан анексът проектите да бъдат удължени до края на програмния период, което е месец декември 2019 г. Самият процес на физическото изпълнение на тази поръчка е една година, така че разчитаме, че бързо ще приключат процедурите по обжалване, за да може да се мине към същинското изпълнение.
По отношение на другия проект, който е за пилотните модели за екологосъобразно събиране и временно съхранение на опасни битови отпадъци от домакинствата. Целта е да се изградят пет пилотни центъра на територията на Шумен, Разград, Созопол, Съединение и Левски. Два от тези центрове вече са в процес на изграждане. По този проект нямаме идентифицирани рискове, които да ни навеждат на мисълта, че проектът няма да бъде завършен. Паралелно се изпълняват и са в процес на избор на изпълнител на съпътстващите обществени поръчки, които са като доставка на мобилно оборудване, информационна система, обучение на персонал. Разчитаме, че до края на тази година ще имаме избрани изпълнители за останалите три площадки. Така този проект също е удължен до края на 2019 г., така че наистина тук разполагаме с необходимото време, за да бъде финализиран. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Аз искам да попитам специално по този проект, който казвате, че е обжалван – за ликвидиране на пестициди, хербициди и други вещества с неясен произход, защото има и такива в складовете. Ако Ви е известно какви са мотивите на тези, които са обжалвали самата тази процедура, защото притеснението на хората, живеещи в населени места близо до такива складове, е огромно – от някаква авария, от просмукване през подпочвени води в питейните води за напояване. Ако са Ви ясни мотивите им на обжалване, да ги споделите. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Рангелова.
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Да, господин Генов Вие сте напълно прав. Това са изключително високорискови вещества – 216 на брой са складовете, които следва да бъдат оползотворени. Малко ще удължа своя отговор. Изработването на документацията минава през няколко етапа – изпълнителят на проекта – именно ПУДООС, Министерството, Швейцарската държавна агенция също има своите изисквания по тази документация. Тъй като това е високорискова дейност, изискванията, които са заложени в тази поръчка, наистина са високи. Това е причината, поради която е подадена жалба срещу обявлението на поръчката, тоест жалят се критериите и изискванията, които са заложени в документацията.
Първият етап, обжалването пред Комисията за защита на конкуренцията, беше в полза на възложителя на Изпълнителната агенция. Очакваме такова да бъде и решението на ВАС и да може да продължи процедурата към следващ етап – събиране на оферти от потенциални изпълнители. Благодаря.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Други въпроси и изказвания? Няма.
Благодаря на господин Димов, на госпожа Калчева и госпожа Рангелова за участието в днешното заседание.
Благодаря на всички колеги.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛИ:


Кристиан Вигенин

Ивелина Василева





Стенограф:
Красимира Коева