1. Изслушване на г-жа Лиляна Павлова, министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 за напредъка по реализацията на приоритетите на Българското председателство.

2. Представяне на Доклад за изпълнението на План за действие за 2017 г. и План за действие за 2018 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, както и отчет по изпълнението му към 28 февруари 2018 г.

3. Разглеждане и приемане на Годишен доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове за 2017 г. относно постигнатия напредък по програмите, съфинансирани със средствата на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство за програмен период 2014-2020 г. (по данни към 31 декември 2017 г.).

4. Разни.

---

ПРОТОКОЛ
№ 32

На 28 март 2018 г., сряда, от 15,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния:

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на г-жа Лиляна Павлова – министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018, за напредъка по реализацията на приоритетите на Българското председателство.
2. Представяне на Доклад за изпълнението на План за действие за 2017 г. и План за действие за 2018 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, както и отчет по изпълнението му към 28 февруари 2018 г.
3. Разглеждане и приемане на Годишен доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове за 2017 г. относно постигнатия напредък по програмите, съфинансирани със средствата на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство за програмен период 2014-2020 г. (по данни към 31 декември 2017 г.).
4. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и гости, се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито и ръководено от председателя на Комисията господин Кристиан Вигенин.

* * *

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаеми колеги, уважаеми гости, имаме кворум и можем да започнем нашето заседание.
Предлагам следния дневен ред: (Изчита дневния ред.)
Други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля да гласуваме дневния ред.
За – 9, против и въздържали се – няма.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА Г-ЖА ЛИЛЯНА ПАВЛОВА – МИНИСТЪР ЗА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕС 2018, ЗА НАПРЕДЪКА ПО РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ПРИОРИТЕТИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО.
Има думата госпожа Лиляна Павлова – министър на Българското председателство. С нея е и екип от Министерството. (представя гостите по т. 1 от програмата.)
Заповядайте, госпожо Павлова, за Вашето изложение по точка първа.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Вигенин, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и гости! Благодаря за възможността в средата на Българското председателство да представя пред Вас напредъка по изпълнението и на приоритетите, и на дейностите, свързани с провеждане на Българското председателство, в първото тримесечие на 2018 г.
Много обхватни са темите, по които мога днес да направя пред Вас ретроспекция какво се случи в изминалите три месеца. Обемът е много широк, затова ще се опитам да го направя по-кратко. Ако не успея да покрия всичко, по-нататък при въпроси и отговори може да дам допълнителна информация.
Ще започна със статистически данни и информация, след което ще мина към конкретното измерение на досиета, законодателство, файлове, по които работим.
Към днешна дата в София има проведени 100 от планираните 320 събития от календара на Българското председателство. Това са почти 10 хиляди официални делегати, които са участвали в проведените събития.
Интересът към провежданите събития е голям – както от български, така и от чужди медии, включително и онлайн през осигурените онлайн платформи за целите на Председателството. Само за първите два месеца от откриването и впоследствие на заседанията, за които са регистрирани и присъствали журналисти от 20 държави. Общо 1600 международни журналисти са присъствали и отразявали събитията и заседанията на Българското председателство в София. Има и журналисти от медии не само от страни – членки на Европейския съюз и не само от Европа.
Интересът е засилен, изключително висок.
Тук искам да реферирам към международния медиен интерес към България и към случващото се тук за предстоящата среща на върха, която подготвяме. От първоначално предвидените 200 работни места за чуждите медии, които да отразяват срещата на върха в София, съгласно регистрацията, която тече и съгласно координацията ни със службите на съвета, вече се наложи да увеличим работните места до 1000. Очакваме 1000 акредитирани международни медии, които да присъстват при нас. Това е след като въведохме ограничение за по един представителен екип на една медия. Останалите екипи ще работят извън тези работни места. Осигуряваме онлайн условия. Интересът е голям.
Знаете, че има компания, външна фирма, която осигурява медийния мониторинг как се отразява Председателството в международните медии, как се отразяват заседанията и тематиката, по която работим, приоритетите. Добрата новина, която мога да споделя тук, е, че по темите с приоритетите на Българското председателство имаме почти 18 хил. 17890 материала, излезли за България в медиите, които покрива нашият международен медиен мониторинг. От тях само 5,6% са негативните отразявания за България. Това е процент, с който определено можем да се гордеем. Най-често отразяваната тема, приоритет според този медиен мониторинг е темата за Западните Балкани. Той се отчита като най-значим и предизвикващ най-голям интерес. Това е най-често срещаната тема и публикация, чрез която биваме отразявани в медиите.
Онлайн порталът на Българското председателство само за първите два месеца имаше 120 хил. уникални посещения. В Туитър на английски език имаме над 2 млн. 200 хил. импресии, което говори за доста успешно отразяване.
Друго, с което можем да се похвалим, са клиповете на Българското председателство. Може би вече сте видели и третия клип, а първите два клипа са гледани над един милион пъти в онлайн пространството.
По време на живите излъчвания и връзки над 40 хиляди души са гледали тези предавания.
Онлайн фокус групите, които ние адресираме, анализираме – имаме такъв ангажимент, показва, че има интерес от млади хора на възраст между 25 и 34-годишна възраст да следят портала на Българското председателство. Това е интересна статистика.
Безспорно София и Брюксел са с най-голяма гледаемост, откъдето тези млади хора следят Българското председателство, третият град по значимост, от който има айпи адреси за гледаемост, е Лондон.
Има и много нови фейсбук потребители във фейсбук страницата на Председателството – 13 хиляди нови потребители са се включили онлайн на страницата на Българското председателство.
С тази статистика искахме да онагледим нашата презентация. Това е нашият ангажимент за начина, по който успяваме да визуализираме и представим нагледно онлайн темите и приоритетите и всичко, свързано с това да дадем максимална популярност на всичко, по което работим.
Връщайки се към съществото на работата, да кажа, че 1500 човека е екипът, нашата армия от експерти, която работи и ръководи заседанията на всички подготвителни и спомагателни органи на съвета, които ние председателстваме и където имаме председатели и заместник-председатели.
Вече са проведени 726 заседания на тези органи само за първите три месеца – много активна и интензивна работа беше извършена в тях, включително и заседания на така наречените Корепер 1 и Корепер 2 се провеждат регулярно и почти ежеседмично, за да продължават и утвърждават работата.
Активно работим и в тристранния формат, така наречените триалози с Европейския парламент и с Европейската комисия. По линия на Корепер 2 сме провели вече 24 триалога по 12 от досиетата на ниво тристранни дискусии с Европейския парламент, а с групата на Корепер 1 успяхме да проведем 40 триалога по 23 от досиетата.
Благодарение на тази работа вече има приети окончателни текстове на 10 досиета, за които бяха приключени триалозите. Най-важните от тях са: Регламентът за споделяне на усилията, свързани с целите за климата, Директивата за енергийна ефективност на сградите, Директивата по пакета за отпадъците, Регламента за географското блокиране на пазаруването онлайн. Тук мога да кажа, че с допълнителни усилия на Председателството успяхме да го приемем един месец предсрочно. Този месец обаче дава възможност той да влезе в сила по-рано. Всъщност предколедното пазаруване, което искахме да осигурим да бъде без географско блокиране и дискриминация, които включително тук потребителите в България чувствахме, беше преодоляно заради това, че успяхме по-рано да го приемем. Решението по Юропас, Регламентът за доставките на колетите и т.н.
Има приети окончателни текстове по седем досиета, където са приключили триалозите и предстои през следващия месец или най-късно до месец май да бъдат одобрени от Корепер 1 и Европейския парламент. Най-важните от тях е директивата, която осигурява проверката за пропорционалността преди приемането на новото регулиране на професиите, Програмата за творческа Европа, регламентът за наблюдение на медицинските продукти за хуманна и ветеринарна употреба. Понеже виждам тук заместник-министър Русинова, не мога да не отбележа огромния успех, с който може да се гордее Българското председателство, който, ако трябва да си кажем честно, не всички вярваха и смятаха, че ще успеем за времето на цялото Българското председателство, а успяхме само за първите три месеца, е по директивата за командированите работници. Това струваше огромни усилия. преговорите не бяха лесни. Буквално до 3 ч. през нощта преговаряха колегите в Европейския парламент по тази директива в търсенето на компромис и консенсус, защото, от една страна, ние трябва да сме честният посредник и балансьор в този процес, но от друга страна, трябваше да защитим и националния интерес. Колегите го направиха по максимално добрия начин – убедена съм в това. Не съм специалист в темата. Ще използваме случая, ако е необходимо, заместник-министър Русинова да разкаже. Вярвам, че това е един от големите успехи, които успяхме да постигнем още в средата на Председателството. Предстои Корепер 1. Надявам се на предстоящото през месец април заседание да го препотвърди. Има индикации, имаме политическата подкрепа, така че мисля, че тук вървим много успешно в тази посока.
Има няколко акта, които не са законодателни, но също бяха одобрени в изминалите седмици и месеци. Те са важни по отношение на приоритетите, които поехме ангажимент да бъдат реализирани в рамките на Председателството.
Първото е, че на Съвета приехме Препоръка за създаване на Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване. Това е част от посоката и линията на нашия приоритет – хоризонтален приоритет, свързан с младите хора и адресирането на младежката безработица и подкрепата за младите хора. Приехме и заключения за бъдещата стратегия за промишлена политика – важна тема, разгледана и приета на Съвета по конкурентоспособност на 12 март. Приехме и заключения по прилагането на правата върху интелектуалната собственост и заключения по проекта за международния експериментален термоядрен реактор. Това бяха важни заключения.
По отношение на работата на Корепер 2, там фокусът на усилията на колектива е насочен към основната тема – за Западните Балкани. Колегите работят във всички аспекти и органи за провеждането на Срещата на върха на 16 и 17 май, основно по търсенето на съгласие относно формулирането на политическата декларация. Тя е изготвена на фаза проект. В момента колегите от Корепер 2 трябва да проведат процедурите по нейното съгласуване.
Добра новина има от днес. На проведеното днес заседание в този формат беше приложен по същество и анексът към тази декларация. Считаме го за изключително важен. Освен политическия ангажимент и значимостта на Срещата на високо ниво в София, като политически ангажимент е декларация, която да приемат лидерите, за нас е важно тя да има практическо измерение като конкретика на този ангажимент. Днес по предложение на Европейската комисия започнахме да работим по самия анекс към декларацията. В своето съдържание той ще описва конкретните проекти, чрез които ще можем да дефинираме и конкретизираме темата за свързаността на Западните Балкани – говорим за транспортна, дигитална и енергийна свързаност – всичко това се надяваме да намери практическо измерение. Работата по това е в ход. Съгласувателните процедури започнаха от днес и това беше най-важното – анексът, проектите и това, което се опитваме да предложим – чрез този анекс да се създаде хибридно идентифициране и финансиране на конкретни стратегически инфраструктурни проекти като топ приоритет за интеграцията на Западните Балкани, необратими оттук нататък. Затова на Срещата на върха ще присъстват и представители на международните финансови институции, за да насочим заедно няколко източника на финансиране и на Срещата на върха да подкрепим анекса - Европейската комисия чрез програмите за добросъседство, международните финансови институции, собственото съфинансиране на всички държави в този процес, както и привличането на частните капитали чрез формите на финансов инженеринг. Така да създадем фонд за хибридно финансиране, чрез който формите в анекса да придобият по същество конкретика като обхват, финансово измерение и срокове за тяхната реализация.
Отделно от усилията на работните срещи, отделните комитети и работни групи правят изнесени заседания в Македония, Албания, Косово, Босна и Херцeговина като част от политическите разговори и подготовката на срещата по същество. Паралелно работим и по Регламента за Европейската програма за промишлено развитие – също важна тема. Мандатът за преговори на Европейския парламент също беше гласуван на пленарното заседание на 13 март и започнахме първите тристранни преговори по темата, защото нашата цел е в рамките на Българското председателство по тази тема да постигнем максимално съществен напредък и съгласие по приемането на Регламента.
Друга важна тема, като част от ангажиментите и ключовите приоритети на Председателството е темата, дебатът за бъдещето на Европа. Специално за нас той е пречупен през бъдещето на кохезионната политика. Именно в този фокус работим активно по подготовката на предстоящото заседание на 12 април на съвет „Общи въпроси“, който сме посветили единствено и само на кохезионната политика. За нас е важно преди публикуването на 2 май на Проекта на Многогодишна финансова рамка да направим много задълбочен дебат каква да бъде бъдещата кохезионна политика, нейните измерения и приоритети, каква е нашата визия и стратегия за кохезионната политика, какви да бъдат нейните цели и обекти на финансиране за 2030 г. в рамките на нелесния дебат: оттук нататък как с по-малко средства да бъдем по-ефективни и как да защитим тезата, че европейската кохезионна политика е основен стълб на Европа, на Европейския съюз като такъв, без който Европа не може да продължи да съществува. Това е част от тези усилия.
След публикуването на Проекта на Многогодишната финансова рамка на 2 май предвиждаме като заключение на Българското председателство, което да предадем към Австрийското председателство, през първата седмица на месец юни да проведем заседание на най-високо ниво – ниво на министри тук, в София, първо с министрите на земеделието на тема „Обща селскостопанска политика“ и на 8 юни с министрите, отговорни за кохезионната политика, на която да направим не само обсъждане на политиката като такава, но да представим своята позиция по Многогодишната финансова рамка със специален фокус върху кохезионната политика, за да можем да гарантираме устойчивостта и следващите стъпки, по които се надяваме да работи Австрийското председателство.
Тук бих искала да отворя една скоба. Знаете усилията ни в посока дебата за Многогодишната финансова рамка да бъде максимално широк и да включва в себе си новите предизвикателства, като сигурност, миграция, климатични промени, дигитализация и дигитална трансформация. В същия момент по никакъв начин да не пренебрегваме темата за традиционните политики. Той се проведе в София на 9 март под домакинството на министъра на финансите. Този интересен дебат показа две неща. Добрата новина от него е, че получихме успокоението, уверението и подкрепата на държавите, че кохезионната политика трябва да остане, макар и оптимизирана, опростена. Със сигурност ще трябва да бъде намален нейният обхват.
Видяхме, че към момента обаче няма еднаква позиция на държавите членки по увеличаването на вноските в бюджета. По-голямата част от държавите на заседанието на 9 март се изказаха в посока съгласие за увеличаване на приноса пропорционално на всяка от държавите. Считаме това за редно и релевантно да бъде направено. Амбициите, приоритетите и нуждите, към които Европа върви в дългосрочна перспектива, са по-големи от тези, които имаме в момента. Имаше обаче и такива държави, една от които е Австрия – следващото председателство точно след нас, които се обявиха против увеличаването на вноската. Към момента това е тяхната позиция. За нас е изключително важно дебатът по тази тема да продължи, и то именно в тази посока, която да бъде ясно гарантиране на кохезионната политика и гарантиране на финансирането за по-слабо развитите региони и държави по начин, по който, без да пренебрегваме необходимостта от финансиране на новите проблематики – сигурност и миграция, да осигурим да няма конкуренция, да има допълняемост на инвестициите по линия на кохезионната политика и останалите средства по политики за финансиране.
Друг важен въпрос, по който успяхме да постигнем компромис в рамките на изминалите седмици на своето заседание на Съвета и Европейския парламент, беше статутът и финансирането на европейските политически партии и европейските политически фондации. Предвид предстоящите избори за Европейския парламент през май 2019 г., отварям скоба, че беше взето решение и за датата – в периода между 23 и 26 май 2019 г., да бъдат проведени изборите за Европейския парламент във всяка от 27-те държави – членки на Европейския съюз. В контекста на това проведохме дебат и постигнахме компромисно решение какви да бъдат новите правила за политическите партии. Новото и различно, което приехме като решение, е, че в бъдеще само партии, а не физически лица ще могат да членуват в Европейския парламент. Финансирането на европейските политически партии също ще бъде пропорционално и ще бъде спрямо подкрепата, която ще получат на европейските избори. Сумата, разпределена пропорционално на техния дял, за членовете на Европейския парламент, се увеличава от 85 на 90%. Това е нов елемент, по който беше постигнато съгласие.
Другото, по което беше постигнато съгласие през изминалите седмици, е по така наречената Европейска гражданска инициатива на нов инструмент за участие на гражданите в процеса на вземане на решения. Тя се очаква. Работната група „Общи въпроси“ завърши прегледа на тази европейска инициатива. Надяваме се, че до края на Председателството чрез усилията, които ще вложим, ще успеем да постигнем общ подход при вземането на решение да бъде приета тази инициатива и да дадем по-голяма възможност гражданите да участват в процеса на вземане на решения.
На Съвета на министрите на финансите, който се проведе на 13 март, постигнахме и политическо споразумение по предложението за задължителния автоматичен обмен на информация, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености в областта на данъчното облагане. Данъчните измами, необходимостта от осигуряване на по-добра данъчна прозрачност е част от приоритетите във финансовата област. Това също беше тема, по която успяхме да постигнем политическо съгласие, за да вървим напред.
Същото постигнахме и по Директивата за борба срещу измамите и подправянето на безналични средства за плащане – също важна тема в контекста на онлайн търговията.
Друга тема, на която поставихме началото, е изграждането на необходимата организация за работата на Службата на Европейската прокуратура. Заседанието се проведе в София преди няколко дни. Това е важен въпрос, който ще позволи по-добър синхрон на службите, работещи в този контекст.
Още много са триалозите, по които работим – цял списък, който в момента не мога да изчерпя.
Обобщено мога да кажа, че към този момент няма досие от всички 120 законодателни досиета, по които работим, да има забавяне. Няма досие, по което да не работим или по което да няма усилия на екипите, работните групи и спомагателните органи.
За съжаление, има блокирани такива поради становище, позиция на отделни страни членки, които не искат или имат сериозни съображения, поради които не можем да вървим напред. Към настоящия момент обаче няма досие, по което да не сме започнали своята работа, макар и по някои от тях да е доста сложна.
Накрая ще завърша с друго досие, което е част от ключовите приоритети и по което можем да отбележим ключов напредък – досието, свързано с темата „Сигурност и миграция“, най-общо казано темата с реформата на общата европейска система за убежище и презаселване. Тук мога да кажа, че екипът успя да проведе поредица от заседания. Пакетът, свързан с миграцията и с реформата на общата европейска система за убежище и презаселване, като цяло с темата със сигурността и миграцията, засяга седем законодателни пакета. Често ние се фокусираме само върху Дъблин, по-известен като Дъблински регламент, а всъщност те са седем на брой. По шест имаме доста сериозен напредък и сериозно и добро развитие.
Добрата новина днес е, че има сериозен напредък и в реформата на общата европейска система за убежище. Има предвид, че Българското председателство предложи нов подход и философия на темата. Знаете, че темата беше блокирана четири председателства около релокацията на мигранти, която беше блокираща държавите да не могат да вървят напред. Екипът, който ръководи работната група, след много заседания и вложени усилия, направиха и предложиха нова философия и подход. Оставиха настрана досегашните теми и предложиха на експертно и работно ниво план за управление на кризи, който включва анализ и поредица от мерки и действия в ситуация, като тази, с която се сблъскахме преди 3 години. Само една от мерките, бих казала не задължително от първите мерки, да бъде релокацията. Напротив, поредица от мерки и план за действие, както го наричаме „Крайзис Мениджмънт План“, чрез който да се прави анализ на търсещите убежище, връщане в държавите от произход, ако не отговарят на изискванията, интеграция, социализация и т.н. Това е специфична тема, по която няма да навлизам в повече подробности. Считаме, че с така предложената нова философия предлагаме алтернатива, по която се надяваме да се съгласят експертите. Поставили сме си срок, края на месец май. Ако постигнем консенсус на експертно ниво, през юни ще предложим тази нова философия и подход и на лидерите и да получим и политическа подкрепа, за да може оттук нататък да се работи по конкретните правни текстове в тази посока.
Има още много досиета, които мога да докладвам, но нека спра до тук. Това бяха най-важните акценти от работата на екипите, по които работихме през изминалите месеци. Остават още три месеца интензивна работа.
Надявам се, че и през месец юли ще имаме още по-добър напредък и да надградим досегашния, който считам, че постигнахме по добър начин. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, министър Павлова, за добре структурираната и фокусирана информация по напредъка, особено по досиетата.
Колеги, имате ли въпроси или препоръки?
Госпожо Павлова, знаете, че когато приехме решението на Народно събрание за приоритетите, в него има абзац за предоставянето на информация от ресорните министри до съответните комисии в Народно събрание. Струва ми се, че така фокусирано нашата комисия го прави за пръв път сега – към средата на Председателството. Ще препоръчаме на нашите колеги да се възползват от тази възможност и да поканят съответните министри да информират за там, където има напредък по конкретните досиета, включително за социалната политика – командироването на работници, по борбата с измамите, миграцията и т.н.
Междувременно минаха две заседания и на Европейския съвет. Бих изразил надежда, че министър-председателят ще информира Народно събрание за резултатите от тези две заседания.
Колеги, имате ли нещо конкретно към госпожа Павлова по темата? Не.
Нека благодарим за предоставената информация. Ще я анализираме, ще информираме и колегите от другите комисии по този въпрос. Стенограмата ще бъде качена, ще може да се ползва и от по-широк кръг хора, които се интересуват от въпроса.

Ако няма въпроси, нека преминем към точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА 2017 Г. И ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА 2018 Г. С МЕРКИТЕ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ЧЛЕНСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, КАКТО И ОТЧЕТ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО МУ КЪМ 28 ФЕВРУАРИ 2018 Г.
Очакваме информация от Вас във връзка с това, че нееднократно през последните два-три месеца тук, в Народно събрание влизаха законопроекти, съответно в КЕВКЕФ, внесени от народни представители с обяснението, че има забавяне в законодателния процес, забавянето във въвеждането и реализацията на европейското законодателство, което би могло да доведе до съответни глоби от страна на Европейската комисия . В тази връзка, проследихме приемането на Плана за действие и съответно Доклада за изпълнението му за 2017 г., съответно Плана за действие през 2018 г. Вие предоставихте и писмена информация.
Бих предложил Вие или някой друг да даде кратка информация, а след това можем да преминем към въпроси от страна на Комисията.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Тъй като сме предоставили справка, съвсем накратко ще представя информация за изпълнението на Плана за действие за 2017 г., който отчетохме, с Отчета за мерките, произтичащи от членството, както и Плана за действие за 2018 г. и къде се намираме към момента, в първото тримесечие.
Планът за действие за 2017 г. съдържаше 217 мерки. Изпълнени са 150. 67 бяха неизпълнените мерки. От тях 59 прехвърлихме за изпълнение тази година. От тях 8 са с отпаднала необходимост, затова не бяха прехвърлени. Считаме, че има добър баланс на изпълнение спрямо неизпълнение на мерките.
От неизпълнените мерки има 20, които касаят, както и Вие споменахте, стартирали процедури, свързани с нарушения по чл. 258 от Договора за функциониране. 13 от тях са процедури на етап уведомително писмо, 5 са с мотивирано становище и 2 са с искане за налагане на финансова санкция. Тук бързам да кажа, че междувременно бяха приети необходимите закони, така че те отпаднаха.
Като обща статистика, спрямо директивите, които България трябваше да транспонира в своето законодателство към края на миналата година, от общо 1038 директиви, които трябваше да транспонираме в нашето законодателство, имаме нетранспонирани едва 14, което представлява 1,3% от всички директиви, които трябва да транспонираме. Това е пренебрежително малък процент, ако го сравним с някои други държави, като процент транспонирано или нетранспонирано европейско законодателство в националното ни законодателство.
Откакто е въведеното така нареченото „информационно табло“ на вътрешния пазар, чрез което за всяка държава членка се следи на какъв етап е с транспонирането на законодателството и кое законодателство не е транспонирано, това спомага в значителна степен да си правим самоанализ и самооценка къде се намираме и къде са останалите държави.
Тук искам да благодаря на госпожа Василева и на Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ (КВЕС), които го следят доста стриктно. На почти всяко заседание на Съвета по европейски въпроси (СЕВ) тази тема се повдига, прави се анализ, разбор и където има повдигнати въпроси, има закъснение или необходимост от информация или приемане на становища, включително и подпомагаме колегите от министерствата, когато трябва, за да избегнем санкции. Най-важното, което можем да кажем, че за 11 години членство на България в Европейския съюз сме от държавите, които имат нисък процент нетранспонирано законодателство. Не сме от държавите с голям брой процедури, касаещи нарушения. Най- важното е, че по нито една от процедурите не сме стигнали до плащане на санкции, нещо изключително важно за изминалите 11 години. Ако погледнем статистически, може би в годините се понаучихме, свикнахме, напреднахме и във времето с всяка изминала година все по-малък е броят на стартираните наказателни процедури, по-бързо успяваме да ги закрием. Пак казвам: най-важното е, че за 11 години нито едно евро не сме допуснали да бъде платено и сме успявали да преодолеем този въпрос.
За 2018 г. и спрямо амбициозния дневен ред за 2018 г. Програмата в законодателството, което трябва да приемем, е доста интензивна. Това е разбираемо, защото 2018 г. е последната пълна година, в която ще работи ефективно Европейският парламент преди изборите през 2019 г. Затова очакваме да бъде прието сериозно количество законодателство, което автоматично ще рефлектира върху броя директиви, които впоследствие ще трябва да бъдат транспонирани в националното ни законодателство. Ние обаче имаме готовност това да бъде проследено по адекватен начин.
Колегите работят по подготовката и приемането на съответните министерства или на МС, по съответното законодателство, по което да направим отчет. На всеки три месеца разглеждаме такива отчети. Към момента можем да кажем, че има задоволително ниво. Чисто статистически от 28-те държави – членки на Европейския съюз, ние сме доста назад в класацията какъв среден брой отворени наказателни процедури имаме. Ние сме на 18-то място. Към момента България има 16 на брой отворени наказателни процедури. За Германия те са 53, Испания – 50, Гърция – 42, Португалия – 40, Италия – 38, Франция – 36. С тези 16 процедури сме в златната среда. Това не означава, че трябва да се отпуснем. Напротив, бъдете уверени, че работим активно с ресорните министерства, защото не можем да си позволим българското законодателство да не отговаря на изискванията и стандартите, към които се стремим.
В този процес сътрудничеството, партньорството с българския парламент е изключително важно. Четири са законопроектите вече са в българския парламент и за тях ще разчитаме на своевременно приемане, за да може да отпаднат част от тези 16 наказателни процедури, които касаят приемане на законопроекти. Има няколко наредби на министри и няколко директиви предстои да бъдат приети. Има и постановления на Министерския съвет, които също предстои да бъдат приети. Няма да ги изреждам, тъй като ги има в справката при вас.
Ако има специален интерес, ще можем да конкретизираме. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Павлова.
Колеги, въпроси по тази тема?
Аз имам един въпрос и по-скоро препоръка.
Споменах в началото, че като обяснение за вкарване на законопроекти през народни представители, а не следвайки официалната процедура, често като причина се дава забавянето на законодателството.
Моят въпрос тук е следният. Предполагам, че има система за ранно предупреждение, че изтичат срокове. Не е ли възможно правителството да ускорява процедурата по някои от тези законопроекти, вместо да използва този по-пряк път през народни представители. Когато това се случва, такива законопроекти идват без съответна таблица за съответствие. Често се казва, че по принцип такава има, но тъй като когато народни представители внасят законопроекти, те не са длъжни, а и не могат да изготвят такава таблица, това затруднява дейността на нашата комисия. Тогава е трудно да се проследи доколко коректно е въведена дадена директива в законопроекта, който се представя. Тук отварям скоба, че понякога с обяснението, че това е европейско законодателство, се вкарват и други неща, което създава предпоставка за дефекти в този тип законодателство.
Няма ли някаква форма, от която, когато се види, че има забавяне на такова законодателство, съответните министерства да бъдат алармирани да ускоряват процедурата по подготовката на това законодателство, за да се извърви съответният път.
В тази връзка, има ли според Вас някакъв системен проблем, който може би трябва да бъде адресиран за подобни забавяния, извън проблема с изборите и това, че понякога с месеци се блокира дейността на Народно събрание, а това съответно блокира възможността да бъде приемано такова законодателство?
Като препоръка. Ние сме благодарни за предоставената информация. Ще следим и на база на предоставеното докъде и колко се изпълнява този план. Вероятно ще поискаме вероятно два пъти в годината да правим изслушвания по темата – веднъж при приемането на плана и към средата на годината, за да видим как върви реализацията.
Бихме предложили, когато се предоставя такава информация, да се уеднакви форматът. От някои от работните групи идва по-детайлна информация каква е директивата, какво предстои да бъде въведено, а другаде просто се споменава, че предстои да се приеме Закон за изменение и допълнение, но без подробна информация. Мисля, че би било полезно както за нас като Комисия, така и за народните представители, ако такова уеднаквяване на информацията се направи с включване на по-подробна информация.
Колеги, има ли други въпроси?
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, министър Павлова, уважаеми колеги! След изложението по двете точки от дневния ред, първо, преди всичко искам да Ви благодаря за пространното изложение и информацията, която ни предоставихте, както винаги – ефективно и оперативно. Както винаги, в регулярен порядък държите представителите на КЕВКЕФ информирани за напредъка по работата и изпълнение на ангажиментите и на вашето Министерство, и на правителството, свързани с Председателството на Съвета на Европейския съюз.
Искам да пожелая със същия темп, интензитет, ентусиазъм и по същество да продължавате с успешните действия в тази посока! Това, което ме радва, е, че по време на същинското Председателството вече наистина се концентрирахме върху същността на въпросите и говорим по приоритетите и реалните теми, а не за нещата, които бяха ангажирали общественото внимание през месеците на подготовка и отклониха нещата в друга посока. Радвам се, че и обществеността има усещането за значимостта на периода, в който България изпълнява този ангажимент.
Благодаря Ви и за информацията, която предоставихте относно мерките, които произтичат от членството на България в Европейския съюз. Искам да се присъединя към казаното от господин Вигенин в посока на това, че ние имаме готовност да съдействаме в максимално бърз порядък, защото съм убедена, че всички ние – членовете на Комисията, осъзнаваме значимостта на своевременното транспониране на директивите и в този смисъл обменът на регулярна информация е полезен.
Искам да отчета и това, че през изминалата 2017 г. имаше доста месеци, през които нямаше законодателен орган, който да приема нови законодателни актове. В този смисъл се надявам, че генерираните забавяния ще бъдат бързо компенсирани.
Трябва да отчетем и факта, че дори по време на Председателството, тече активна законодателна дейност.
Ако има необходимост, мисля, че ние имаме готовност да участваме включително в работни групи, за да сме своевременно информирани за законодателни актове, които е необходимо да бъдат приети в по-бърз порядък.
Благодаря за информацията. Надявам се, че заедно ще се справим.
Ако трябва да изразя лично мнение, аз също не съм привърженик на самостоятелни законодателни инициативи, особено що се отнася до сериозни текстове, които произтичат от ангажиментите ни в Европейския съюз. Все пак обаче трябва да сме наясно, че никой не може да ограничи законодателната инициатива на народни представители. Всеки от нас има правото да внася предложения. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Безспорно.
Благодаря, госпожо Василева.
Може би едно уточнение: в никакъв случай не съм имал предвид да ограничаваме народните представители, но и тук, и от министерствата са признавали, че просто използват народни представители, за да съкратят пътя на законодателството – това имах предвид.
Госпожо Павлова, заповядайте за коментар.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Да, безспорно има ситуации като тази. Това, за което говорите – да се вкарват законопроекти, се използва като по-бърз механизъм.
От друга страна, мисля, че това е по-скоро инцидентно и не е практика. Това е по две причини. Голяма част от законопроектите, особено когато касаят транспониране на директива, са много обхватни и няма как да бъдат внесени като инициатива на народни представители, защото са много широкообхватни изменения, касаещи даден закон, че изискват изготвяне на много задълбочена оценка на взаимодействието и координиране позицията на много министерства. Не би могло да се случи по този начин.
Второ, безспорно, тук съм съгласна, че когато има предсрочно прекратяване на мандата на Народно събрание, какъвто беше случаят миналата година, всъщност имахме голям брой законопроекти, голяма част от които бяха внесени отново, но една част не бяха внесени отново, въпреки че от предишното правителство вече бяха стигнали до Народно събрание за разглеждане. Това също допринесе за това броят на неприключилите или неприети законопроекти да бъде такъв, какъвто е. В крайна сметка това е реалността, това е демокрацията, в която живеем.
Поемам ангажимент още веднъж в това да уеднаквим формата на информацията, която Ви предоставяме. Колегите от ФЕСИ следят регулярно нещата и си знаят, затова може би не винаги прецизират докрай детайлността, защото знаят същността на нещата. Разбрахме се и с госпожа Василева – ще унифицираме формата, за да имате максимално еднаква и изчерпателна информация от всички групи и екипи. Някои от тях са по-подробни, някои са доста телеграфни, но това ще променим за следващото отчитане. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Мисля, че с това изчерпихме точка втора от дневния ред.
Сега ще дам почивка от пет минути, за да изпратя Министерството на Българското председателство и след това продължаваме.

(След почивката.)


ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Продължаваме нашето заседание по точка трета от дневния ред:
3. РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ ЗА 2017 Г. ОТНОСНО ПОСТИГНАТИЯ НАПРЕДЪК ПО ПРОГРАМИТЕ, СЪФИНАНСИРАНИ СЪС СРЕДСТВАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НА СТРАНИТЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО ЗА ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2014-2020 Г. (ПО ДАННИ КЪМ 31 ДЕКЕМВРИ 2017 Г.).
За протокола ще трябва да информирам кои са участниците в това заседание. Надявам се, че всички заявени са тук, ако има някой, който не е заявен, а е тук, да ме извини, че не е в списъка.
(Председателят представя гостите от списъка по точка трета на заседанието.)
Уважаеми колеги, уважаеми гости, първо да Ви благодаря за това, че се отзовахте на нашата покана и присъствате тук на финалната фаза на подготовката на нашия доклад за 2017 г. Бих предложил да процедираме така. Някои от Вас междувременно дадоха предложения за корекции към представения доклад. Те имат по-скоро технически характер. Ние ще ги отразим, но може би е добре да споменете елементи от тях по Ваша преценка.
Предлагам да дам първо думата на господин Иван Иванов да каже няколко думи като цяло по доклада и, ако има някакви развития в последните месеци от 2018 г. По този начин да процедираме и по оперативните програми. Ако има нещо по доклада, което считате, че трябва да бъде отчетено допълнително, да го споделите днес и съответно, ако има някакви нови развития, тъй като докладът обхваща до края на 2017 г. Ако има някакви нови развития, проблеми или обратно, положителни развития, да ги споделите днес. Това е важно от гледна точка на информацията, която ще стигне до гражданите. Ние съответно ще отразим дискусията днес, ще приемем доклада с направените предложения и утре ще го направим публичен на сайта на Народното събрание. Преценихме, че няма нужда от специално представяне, както направихме миналата година.
В Комисията са постъпили и конкретни предложения от господин Петър Петров – заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Те засягат Министерството на земеделието, храните и горите и съответните оперативни програми. Ако там има нещо, което бихте желали да добавите, той ще има възможността също да представи тези предложения. Вероятно, както направихме миналата година за полугодишния доклад, и сега бихме могли да добавим неговите предложения като анекс към този доклад, ако няма някакви сериозни възражения от Ваша страна по този въпрос, които ние трябва да отчетем.
Знаете, изслушахме трима министри в подготовка на нашия доклад: Нено Димов – министър на околната среда и водите; Кирил Вълчев – министър на образованието и науката; и господин Порожанов – министър на земеделието, храните и горите, съответно и представителите на Фонд „Земеделие“. Това беше част от нашата подготовка за днес.
Предлагам да започнем с господин Иванов и след това тези, които искат да вземат отношение по Проекта за доклад.
ИВАН ИВАНОВ (Министерски съвет): Нямам намерения да навлизам в детайли по отделните оперативни програми, по-скоро ще се опитам да направя хоризонтална картина как стоят в момента нещата. Ще се опитам да кажа и няколко думи какво предстои до следващия доклад, който ще бъде след шест месеца.
Някои цифри в началото. Договорени са в момента почти половината от всички средства, разплатени са 17%, което чисто в сравнителен план с предишния програмен период е добър показател. Същото трябва да се каже и при сравнението с останалите страни – България стои сравнително добре, някъде в златната среда по отношение на цифрите. Сега имаме програми, които се справят много добре; има други, пред които има някои предизвикателства. Принципно работата ни е да управляваме рискове, така че работим по тях, за да може да постигнем съответното ускоряване, което за тази година е особено важно.
Образно казано, годината е година на договаряне, тоест вече започваме да влизаме в зрялата фаза. До момента на практика всички тук, представени на тази маса, колегите знаят, че винаги има един момент, в който по-скоро тенденциите се обръщат и започваме да разплащаме повече. Считам, че този момент ще го постигнем някъде към средата на тази година. От тук нататък плащанията все повече ще нарастват и ще навлизаме във все по зряла фаза на изпълнение.
Няколко думи за предварителните условия. Всички те бяха одобрени от страна на Европейската комисия, което беше много важен тест за страната ни. Само ще направя едно сравнение – примерно Румъния не успя да ги затвори всичките, а август месец ние успяхме да приключим с всички признати предварително условия, докато те имаха две, които бяха незатворени, мисля по едното все още преговорят. Това определено е много добра атестация и е много важно по отношение на капацитета да се правят политики. Казвам го, защото някак си сме свикнали да се фиксираме по-скоро върху цифрите – колко сме усвоили, как вървят разплащанията и така нататък. За мен все по-важно и актуално за нашата страна трябва да става капацитетът за правене на политики, правилно да ги насочваме, защото сами по себе си, дори и да имаме много добри цифри, ако не инвестираме в сектори, които са реформирани и с ясна стратегическа визия и така нататък, няма да постигнем необходимите резултати.
Ключовото за годината е, че следващата година с годишните доклади ще докладваме и изпълнението на индикаторите към края на тази година, на базата на които ще се разпредели така нареченият „резерв за изпълнение“. Поради тази причина годината се явява важен тест и е изключително важна за изпълнението на индикаторите.
Там има един елемент, при който Европейската комисия вече преосмисли логиката на дефиниция вътре на проект в изпълнение и така нататък. Общата картина е, че като цяло картината не е розова във всички страни членки. Това е едно от основните неща, с които всъщност демонстрирахме ориентиране към резултата за този програмен период. В един момент се оказа всъщност, че се явява много сериозно предизвикателство по принцип на ниво Европейски съюз. Казвам го с препратка за бъдещето, защото много често нещата, които са с много добри намерения, в един момент се оказва, че допълнително утежняват работата на управляващите органи.
Колегите, като цяло, следим заедно много внимателно изпълнението на индикаторите и вярвам, че при всички положения ще постигнем и добри резултати до края на годината. Годината е ключова, защото съвпада с Председателството. Имахме идеята и се опитахме да свършим добра подготвителна работа, за да не повлияе по никакъв начин на работата по Председателството, на темпа на изпълнение. Считам, че случаят е такъв. Има управляващи органи, които имат много ключова роля и са в центъра на много сериозни дебати, като цяло. Има доста събития, но до момента нямаме индикация, че по един или друг начин това препокриване на предизвикателства по някакъв начин се отразява на системата.
За мен голямата новина от предишното докладване, което е важно да се каже, е интегрирането на Програмата за развитие на селските райони в общия пул. Вие дадохте тук доста дълъг списък от препоръки, успях да хвърля един поглед. Смея да твърдя, че има доста смислени неща сред тях. Определено има предизвикателства в момента, но истината е, че в момента политическото ръководство на Програмата за развитие на селските райони заслужава адмирации, защото видя ползата от това целият инвестиционен ресурс да минава по едни и същи правила и през една и съща система, не само от гледна точка на положителното по отношение на мениджмънта, но това че съответно ще се следва една и съща логика и така нататък, но и да облекчим живота на бенефициентите. Имали сме в миналото нееднократно разговори, при които са ни питали защо едни и същи по характер инвестиционни мерки трябва да минават по различни правила и да се различават съответно правилата между отделните финансови инструменти.
Пак казвам, не е лесно, но работим с тях, за да могат съответно да влязат в логиката на ЗУСЕСИФ, на ИСУН и вярвам, че в скоро време това ще даде резултат. Голяма основа е, господин Петров, защото определено има предизвикателства, но считам, че ще ги преодолеем със съвместна работа с колегите от земеделието и храните.
Няколко думи по отношение на законодателството. Може да се каже, че мина достатъчно време, за да дадем първи оценки как работи ЗУСЕСИФ. Не твърдим, че е съвършен, но основните цели, а именно това да внесе яснота в процеса и да внесе стабилност в системата за мен са изпълнени, защото не наблюдаваме практиката, която имаше в предишния програмен период, за много честа промяна в правилата.
Сега, когато отиваме на различни формати и примерно на срещи с общините, те казват, че са много щастливи от Закона, защото примерно при обжалването в много от случаите те печелят делата. Тук го казвам със закачка към колегите, защото това е тежест за тази страна на масата, това са съдебни дела, с които трябва да работим, да натрупаме опит и така нататък. Със сигурност може да кажем, че една от основните цели е да създадем среда, при която да гарантираме необходимата прозрачност на процеса, право на съдебно обжалване, което е бързо, ефективно и така нататък. Може да се отчете, че постигаме тази цел.
Относно системите за управление и контрол, до мен са колегите, които са от сертифициращия одитен орган. Годишните контролни доклади завършиха с много добри оценки. Нямаме притеснение на практика, че в момента някъде нещата не работят добре. Усилията ни в момента са насочени основно към това да се опитаме да опростим по-скоро вторичния етап на изпълнение. По-скоро идеята е да се изискват колкото се може по-малко документи на етап кандидатстване и съответно да прилагаме в по-голям обем така наречените опростени разходи.
Ще кажа няколко думи и за норвежкия финансов механизъм, защото това също е друго нещо, което има сериозно развитие, а именно, че до началото на май вече се очаква да договорим, вече сме на финална фаза, целия ресурс. Това са 210 млн. евро, които също ще влязат под формата на различни приоритети и ще бъдат инвестирани. Доста сериозен е преговорният процес, в който като цяло България се справи доста добре. Ние сме една от първите страни, които толкова бързо сме одобрени генерално – на меморандума и въобще на детайлните споразумения по отделните програми.
Ще кажа няколко думи какво е основното предизвикателство за следващите месеци. В момента, в който приключим Председателство, ще трябва да започнем да мислим много сериозно за следващия програмен период.
Тук вече бяха споменати няколко думи за центробежните сили в момента по отношение на кохезионната политика. Очакваме вече на 2 май да излезе проектът за бъдещата многогодишна финансова рамка. Говори се, разбира се, за съкращения. В момента всякакви сценарии витаят в пространството, че трябва да се научим да постигаме съответно повече с по-малко и така нататък.
Това, което имаме, разбира се, не може да бъде споделено като официална информация, но не очакваме сериозна финансова импликация за страната ни. Казвам го много предпазливо, в контекста на това, че всичко предстои като цифри и така нататък.
Очаква се много силно обвързване на фондовете с така наречения „икономик гавърнанс“. Терминът на практика е препратка към специфичните препоръки по страни и програмите за реформи, и така нататък. Тук дебатът е доста екзистенциален. Има много различни гледни точки, но е хубаво да се отчете тази тенденция. Има в момента много сериозни постъпки да се намалява периодът за изпълнение, да отпадне въобще логиката на „n + 3“, тоест всичко да е „n + 2“, защото Комисията счета, че някои страни съответно забавят исканията за плащане към тях и така нататък. Търси се лесно решение. Като цяло се очаква по-сериозна финансова дисциплина. Това е в момента една от мантрите, поне що се касае до визията на Европейската комисия. Казвам го, защото в момента, в който приключим, дори и сега вече трябва да мислим за следващия програмен период. За мен тук ключовото предизвикателство е не толкова структурите в лицето на управляващите контролни органи, защото натрупахме вече сериозен капацитет. За мен голямото предизвикателство ще бъде засилването на капацитета за произвеждане на политики: наистина да знаем в отделните сектори какво искаме, да сме сигурни, че те са реформирани и с много ясна визия. Това е всъщност необходимо условие, за да може да направим качествено програмиране и качествено насочване на ресурса, защото на практика програмирането просто е половината от работата. След това колкото и добро изпълнение да има, програмиране, което не е достатъчно фокусирано, не е достатъчно ясно, размито е, много е трудно да бъде компенсирано.
Ако трябва да отчитаме много ясен приоритет за след Председателството, той ще бъде засилването на капацитета на политико-правещите дирекции в министерствата, за да може да имаме добра основа за следващия програмен период. С това мисля, че изчерпвам моето изложение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз за информацията и за погледа в бъдещето – също.
Как да процедираме? Дали да вървим по програми или по желание от Вас, или по старшинство от заместник-министрите да започнем?
Може би госпожа Русинова, иска да каже няколко думи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря много, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Първо, бих искала да изкажа задоволството си от качеството на доклада и оценката, която прозира през него за нашата съвместна работа. Той наистина показва, че с годините, особено във втория програмен период, първо, функционирането на системата е изключително стабилно.
Второ, в крайна сметка нашия взаимен интерес и нашата задача е европейските средства да стигат до българските граждани. И това е факт.
Малко данни бих предоставила на Вашето внимание, които са актуализирани спрямо цифрите в доклада. Те касаят предимно ефектът от Оперативната програма, а не толкова данните по отношение на това, че 90% от Програмата вече е „камитната“, нивото на плащане е 26% и така нататък. За нас е важно, че над 50 хиляди човека, безработни и неактивни са намерили възможност за реализация чрез средствата на Европейския социален фонд, като близо 80% от тях са младежи до 29-годишна възраст. Около 50 хиляди човека в неравностойно положение са ползвали различните социални услуги, които подкрепя Оперативната програма, като около 10 хиляди от тях са деца. Тук бих искала да подчертая и ролята на развитите изцяло с европейски средства интегрирани услуги за ранно детско развитие, които включват комбинация от социални, здравни и образователни услуги. От началото на Програмата досега над 6700 деца се ползват от тези услуги. Това са мерки изцяло в унисон с правителствената програма да не допускаме нито едно дете да остане извънучилищната система. Освен ускорения механизъм, с който Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, МВР и общините се опитват да върнат децата в образователната система, ние осигуряваме и адекватната подкрепа на семействата. Над 3600 деца имат възможност благодарение на създадената с европейски средства услуга „Приемна грижа“ да намерят своята реализация на нов начин на живот и да избегнат рисковете от социално изключване.
Съвсем лек акцент бих направила и по отношение на дебата, който предстои за следващия бюджет на Европа. Като част от инициативите на Българското председателство, особено в сферата на труда и социалната политика, нашият ангажимент беше да поставим тази тема на вниманието на социалните министри. В рамките на първия Съвет тази година имаше такъв дебат. Предстои и конференция в края на Председателството, която ще обвърже изпълнението на всички 20 принципа, заложени в стълба за социалните права, и връзката им с предстоящия бюджет. За нас темите, свързани със запазването на портфолиото и кохезионния характер на европейския бюджет, запазването на инструментите като такива, синергиите и обвързването им повече с политики са изключително важни и намират подкрепа в доста страни членки. Ако има въпроси към мен, съм на разположение.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Русинова.
Да дадем думата на госпожа Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! От гледна точка на инструментите за регионално развитие, които управляваме и координираме в рамките на Министерството, знаете, че освен Оперативна програма „Региони в растеж“, във фокуса на Министерството е изпълнението на 12 програми за трансгранично, транснационално и макрорегионално сътрудничество, финансирани от Европейския съюз. В общия контекст на всички тези инструменти бих казала, че изпълнението върви с много добри темпове.
От гледна точка на Оперативна програма „Региони в растеж“, която е с фокусирания най-голям ресурс – над 3 млрд. лв., бих казала, че договарянето е с изключително ускорени темпове – 72% договорени средства към момента по Програмата. Предстои ни в рамките на тази година да отворим 100% от бюджета на Програмата с възможност за финансиране и да допълним всички мерки с реално вече сключени договори по отношение на бюджетите, които са предвидени.
Вчера обявихме насоките за кандидатстване към 28 малки населени места на територията на страната, с възможност за финансиране на инфраструктура, свързана с подобряване на мерките за енергийна ефективност в сградния фонд, многофамилни жилищни сгради и административни такива. Ресурсът е от 38 млн. лв. По принцип е сравнително малък от гледна точка на възможности за промяна на цялостния облик на тези по-малки населени места, но от гледна точка на защита на политика на България да фокусираме върху балансираното териториално развитие и фокуса ни върху малките населени места, не само върху големите градове, това е изключително голяма подкрепа за тези градове и един от позитивите на защита на нашата политика за регионално развитие.
От гледна точка на усвоения ресурс, към настоящия момент ние сме с разплатени 28% от договорените ресурси по Програмата. Към момента нашият основен фокус е да се опитаме да оптимизираме процесите, така че да постигнем етапната цел към края на годината за сертифицирани разходи. Към момента не отчитаме риск за изпълнение на Програмата от гледна точка на посрещане на правилото „N+3“. От гледна точка на постигане на етапната цел за сертифициране, все още имаме доста сериозна цел, която трябва да изпълним към края на годината. Тук сме изключително много зависими от общините и от момента на подаване на техните искания за плащане, тъй като към настоящия момент все още нямаме достатъчно искания за плащания, които да ни осигурят комфорта за постигане на етапната цел към края на годината.
Другият ни фокус е върху индикаторите и върху постигане на етапните индикатори от гледна точка на всяка от приоритетните оси. Все още имаме две приоритетни оси, които не са със стартирало изпълнение, доколкото приоритетът за Министерство на здравеопазването е все още с неподаден Проект от страна на крайния бенефициент, който да бъде оценен от управляващия орган. Надяваме се в периода до месец май да го получим, за да можем и към края на годината да отчетем успешно постигнати резултати. Много е голямо предизвикателството там. Въпреки всичко мисля, че със съвместните усилия на бенефициента има възможност този риск да бъде преодолян в максимална степен.
Вторият аспект и приоритетна ос, върху която имаме изключително голям фокус, е приоритетът, свързан с изпълнение на мерките за туризъм и мерките, свързани с подкрепа на културно-историческото наследство. Към настоящия момент очакваме фонд „Мениджър“ за финансовите инструменти да избере фонд посредниците, които да започнат и стартират реализирането на тази приоритетна ос чрез нисколихвеното кредитиране и съвместното финансиране с безвъзмездна финансова помощ. Доста голямо е предизвикателството, защото този инструмент се управлява трудно. За съжаление, колкото и да вървим в посоката на облекчаване и опростяване на изискванията, регламентите не позволяват твърде голям толеранс и гъвкавост по отношение на административни процедури и процеси, които можем да си спестим.
Правим обаче всичко възможно, за да направим и този инструмент работещ и изключително фокусираме върху него, защото финансовите инструменти са основен фокус за бъдещето, включително и подхода на новата кохезионна политика. Правим необходимите стъпки, за да структурираме и моделираме правилно процеса, и да имаме по-добър опит, който да отчетем в края на програмния период.
Няколко думи и за трансграничните програми. По всички трансгранични програми, където сме управляващ орган или съответно сме национален партниращ орган, договарянето по програмите е над 50%. В момента се изпълняват немалък брой проекти по всички програми по границите на Република България. Към настоящия момент очакваме и подаване на нови проектни предложения по програмите България, Сърбия, Турция и Македония. Април и май месец са критични от гледна точка на подаването на проектни предложения.
Новост по отношение на тези програми е, че въведохме механизма за електронно подаване на проектни предложения, което да облекчи изключително много процеса за кандидатстване. Това допринася и за популяризиране на програмите от гледна точка на техния фокус в трансграничните райони.
По хоризонталните програми също има много добро изпълнение. Популярността на тези програми стана достатъчно видима, защото все по-голям проекти с водещи партньори и българско участие се финансират от страна на хоризонталните програми на Европейския съюз. В този смисъл и по Програма „Балкани и Средиземно море“ и по Програма „Дунав“ имаме немалък брой проекти, които се финансират с участие на водещи вече български партньори, което показва, че имаме достатъчно натрупал се капацитет на национално ниво, за да можем да изпълняваме и по-глобални макрорегионални проекти.
Всъщност това ще бъде и един от фокусите и бъдещето на кохезионната политика, доколкото се счита, че интегрираните проекти, териториалното развитие ще бъдат във фокуса й и ще се търсят възможности за изпълняване на все повече съвместни макрорегионални проекти между различни партньори, включващи различни държави – членки на Европейския съюз, а и такива, които са в процес на присъединяване. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Николова.
Аз предлагам кратичко да минем по всички оперативни програми. Ако нямате много какво да кажете, поне кратичко и фокусирано да си кажете мнението по доклада.
Господин Стефан Попов – ОП „Иновации и конкурентоспособност“, заповядайте.
СТЕФАН ПОПОВ: Добър ден, уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Съвсем накратко наистина ще представя приоритета на Програмата „Иновации и конкурентоспособност“, която е от най-основните проблеми за бизнеса.
Няколко думи за доклада. Напълно сме удовлетворени от това, което е записано. Искам да кажа няколко думи какво сме направили до момента и какво предстои.
До момента сме договорили над 65% от бюджета на Програмата, чисто като разплащане сме приблизително 26% – един добър процент за момента и се надяваме така да продължим.
Към момента имаме над 1000 проекта в изпълнение. Успешно са приключили близо 750 проекта, така че обемът е сериозен.
2018 г. е една от важните години за постигане на етапните цели. Към настоящия момент нямаме притеснения, смятам, че ще ги постигнем. Разбира се, имаме леки притеснения в Приоритетна ос 3, „Енергийна ефективност“, като там със сигурност правилото „N+3“ за усвояването на ресурса ще бъде постигнато, надяваме се до края на годината да можем да постигнем индикатора успешно.
Последно сме обявявали процедура през месец септември миналата година. Сега, от месец май тази година, ни предстои да обявим няколко основни процедури, с които смятам до края на годината да обявим над 95% от ресурса на цялата програма. Сред основите две процедури, които предстоят, едната е от най-търсените процедури, а именно за насърчаване на предприемачеството в малките и средни предприятия с предвиден бюджет – 150 млн. лв. Другата основна процедура е за насърчаване на предприемачеството в малки и средни предприятия.
Към края на годината сме предвидили да обявим и още една процедура за иновации в някои малки и средни предприятия. Това са основните ни три процедури за бизнеса, към които сме се насочили за тази година.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Попов.
Господин Гератлиев, заповядайте, ако за последната седмица е реализиран някакъв драстичен напредък. (Смях, оживление.)
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Не бих казал, че точно за една седмица можем да постигнем някакъв напредък, но както виждате, вече стоим заедно, което означава, че много скоро може би ще придвижим и някакъв ресурс към ОПИК. Това – в кръга на шегата.
Нямаме някакъв напредък. Вие чухте детайли. Предстои сключване на договори в Ос 1, с което се надявам значително да подобрим цифрите, които стоят в доклада, но те са верни към 31 декември, така че коментари по доклада и по цифрите нямаме – отразяват реалността такава, каквато е.
Използвам възможността само да благодаря на колегите. Това мисля, че е важно, защото много колеги от сертифициращия и от одитиращия, и от ЦКЗ (централното координационно звено), а и от другите управляващи органи помогнаха на ОП НОИР тази година. Това не присъства във Вашия доклад, но аз държа да го кажа. Знам че ядосах и някои, не е нарочно, колеги.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Но пък ще присъства в протокола от заседанието, който е публичен.
Госпожо Василева, заповядайте – ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, господа народни представители! Разликата от доклада и отчета към края на миналата година и към този период е в процента на договаряне, който, мисля че беше шестдесет и няколко, вече е 87% договорен ресурс, благодарение на подписания договор за безвъзмездна финансова помощ за големия проект „Елин Пелин – Костенец“, зад който стои финансов ресурс с над 300 млн. евро. Формулярът е одобрен и от Европейската комисия, и от управляващия орган имаме договор, но за съжаление там, където имаме осигурено финансиране, имаме огромен проблем с тръжните процедури. Предполагам, че всички имат този проблем. Тук наистина мога да изнеса впечатляващи данни – година и половина обжалване само на тръжната документация.
Оттук нататък не знам какво ще се случва. Надявам се евентуално на избор на изпълнител в рамките на тази година. Ако е още една година, договорите и като цяло проектите ще излязат извън периода на допустимост – 2023 г., което за този програмен период не е възможно, да не говорим за финансирането, което вече предизвиква натиск и от Европейската комисия – да правим редуциране и готовност за фазиране, ако въобще има възможност в следващия период да се разреши фазиране, защото към този момент не е ясно. Изключително трудно е сега да прогнозираме какво ще се случи с някои от проектите. От друга страна, догодина, дори в началото на годината трябва да е абсолютно ясно, защото само до края на 2019 г. може да се предлага фазиране, значителни промени в програмите.
Недоговореният ресурс до 100%, който остава, се дължи главно на другия голям проект, който е лот 3.2 – автомагистрала „Струма“, за който апликационната форма, поне така мисля, че в рамките на тази година няма да може да бъде одобрена. Все още тя не е готова, в процес на подготовка е.
Нашата програма е фокусирана върху големите проекти – шест големи проекта, зад които стои бюджет над 90% от общия бюджет на Програмата. Разбира се, има и много други проекти, включително и инвестиционни. При тях нямаме притеснения, това са двата ни големи проекта, които са голямото предизвикателство, и обществените поръчки.
Не знам какви промени биха могли да се инициират в Закона за обществените поръчки по отношение на сроковете за обжалване, защото при приключване има решение на КЗК, на ВАС по едно обжалване. Точно в края на срока се появява ново обжалване и започваме процедурата отново, отново спиране – това е някакъв безкраен процес. Знам, че всяко пипане на Закона е много чувствително нарушение на Директивата за възлагане, но особено за големите проекти в нашите графици предвиждаме да имаме поне една година резерв за обжалване, но той е недостатъчен.
Това искам да споделя с Вас, това ни е огромното притеснение. Основният ни проблем ще бъде за закъснението, аз вече казах – за излизане извън сроковете.
За „Струма“ въобще не искам да си мисля какво ще се случва.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
Сега може би кратичко, госпожо Калчева, защото и Вас Ви слушахме миналата седмица, но все пак заповядайте.
ВАЛЕРИЯ КАЛЧЕВА: Благодаря.
Господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Информацията за изпълнението на Програмата към края на миналата година е достатъчно подробно представена в проекта на доклад. Няма да се спирам подробно на нея, още повече че миналата седмица имахме възможност с министър Димов пред колегите да представим детайлно ситуацията към настоящия момент.
Само на няколко неща искам да обърна внимание.
Накъде са насочени усилията ни в следващите месеци и до края на годината? На първо място сме фокусирани върху обявяване на по-голяма част от ресурса по Приоритетна ос 1 „Води“ на Оперативната програма „Околна среда“. Планираме до края на първо полугодие, до края на месец юни тази година, естествено след съответните консултации и съвместна работа с колегите от Министерството на регионалното развитие да отворим голямата водна процедура за изграждане на ВиК инфраструктура за 1 млрд. 350 млн.
Друг акцент и фокус, който имаме в следващите няколко месеца, е да ускорим процеса на договаряне в рамките на Приоритетна ос 2 „Отпадъци“. Както и колеги от други програми споменаха, предизвикателство за нас се явява и постигането на етапните цели по рамката за изпълнение. Опитваме се да контролираме риска, в това число активно комуникираме с бенефициентите, които изпълняват проекти в момента, така че да им се оказва регулярна помощ, подкрепа и напътствия, за да може нещата да се случват бързо, срочно и законосъобразно, разбира се.
Има моменти, които не можем да преодолеем – това е обжалването на обществените поръчки. За съжаление, това са обстоятелства извън нас, като управляващ орган и в голяма степен и извън бенефициента. Силно се надявам да може да бъде намерено адекватно решение на този въпрос, така че да не се нарушава правото на съдебна защита и в същото време да не се стопира изпълнението на важни, приоритетни проекти. Толкова от мен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Може би на госпожа Ирена Първанова да дадем също думата.
„Добро управление“.
ИРЕНА ПЪРВАНОВА: Здравейте! Благодаря за възможността.
Само две кратки думи ще кажа, няма да влизам в детайли по отношение на нашата Програма. Обръщам внимание, че тя, за разлика от останалите, всъщност е насочена към, образно казано, реализиране на структурни реформи с национално значение и в случая не бих искала да обсъждам доколко са договорени, ратифицирани, платени и така нататък. Ключов момент в случая е реализирането на политическите ангажименти, които са преди години и за чиято цел е договорена Програма „Добро управление“.
Хубавото в момента е, въпреки тромавото изпълнение на тези мерки от администрациите, че електронното управление, административната и съдебната реформа всъщност са приоритет на правителството и с общи усилия предоставените средства ще бъдат използвани по предназначение. Надявам се за следващия етап от доклада да имам възможност вече да коментираме и постигнати резултати, тъй като самите процеси са доста сложни и изискват изключително много усилия на голям кръг от администрации на различни нива. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Предлагам кратичко и госпожа Алиева–Вели да сподели за Програмата за развитие на селските райони.
ЗАМЕСТНИК-ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР АТИДЖЕ АЛИЕВА-ВЕЛИ: Благодаря, господин Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Миналата седмица също представихме данни по Програма за развитие на селските райони. В сравнение с данните към 31 декември 2017 г. отчитаме напредък с 20% по отношение на договарянето. Към момента договорените средства по Програмата са в размер на 46%, плащанията са 17%.
През 2017 г. нямаме обявени приеми, тъй като течеше промяната с преминаване към ИСУН с промяна в Закона за подпомагане на земеделските производители. Искам също да благодаря на колегите от Министерски съвет, които направиха преминаването от едната система в другата гладко, с много добра експертна помощ и съдействие, съобразявайки и спецификите на Програмата за развитие на селските райони, така че да стартираме гладко с процедурите в ИСУН. Към момента имаме активни 9 процедури по три подмерки от Програмата, а за цялата година имаме планирани 15 приема по 15 подмерки.
Преди малко господин Петров ми даде неговите препоръки. Тъй като миналата седмица представихме по-детайлна информация, ако разрешите, да спра до тук, за да може, ако решим, да коментираме и препоръките. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ако имате готовност, да кажете няколко думи по неговите предложения.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР АТИДЖЕ АЛИЕВА-ВЕЛИ: Като цяло по отношение на препоръките за обявяване на прием, сме предприели мерки и предстоят приеми по всички подмерки от Програмата за развитие на селските райони.
По отношение на публичността по Програмата, считам, че с преминаването в системата в ИСУН тази препоръка сме я изпълнили вече онлайн достъп. Отделно от това ежемесечно Държавен фонд „Земеделие“ публикува информация за договорените и разплатените средства по подмерки, също така списъци със сключените договори там, където лицата не са физически и Регламентът ни позволява това.
Продължавам с препоръката по отношение на мярка 2 „Консултантски услуги“. Бюджетът по подмярка 2.1 „Помощ за предоставяне на консултантски услуги“ е 4,2 млн. евро, от тях 2,7 млн. са разплатени, или 75% от бюджета е усвоен. Тук няма информация в доклада за договорените средства, тъй като няма договаряне. Това са услуги, които се предоставят от Националната служба за съвети в земеделието и се изплащат като пакети за одобрени проекти по подмярка 6.1 за младите фермери и по подмярка 6.3 за малките земеделски стопанства. Затова липсва информация за договарянето.
По мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ сме предприели стъпки за договаряне на подадените проекти по приемите през 2015 и 2016 г. по подмярка 4.1 и по подмярка 4.2. По подмярка 4.1 имаме сключени 1430 договора за 382 млн. евро. В момента с цел да обезпечим евентуално в края на програмния период пълното усвояване на бюджета, тъй като имаме отпадане на проекти, сме предприели наддоговаряне на още 253 проекта, което е около 20% над бюджета на мярката.
По подмярка 4.2 също имаме 190 договора. Бюджетът по единствения прием до сега, който беше проведен, е договорен. Договорите са в размер на 142 млн. евро. Тече в момента наддоговаряне за още 49,5 млн. евро, в обхвата на които попадат 153 проекта.
Препоръката за изменение на критериите по подмярка 4.2 също считам, че е изпълнена, тъй като през миналата година на Комитета на наблюдение по Програмата бяха гласувани два допълнителни нови критерия, бяха изменени съществуващите, така че приемът, който тече в момента от 14 февруари до 16 май 2018 г., се провежда вече по новите критерии.
Във връзка с препоръката да се определят целеви бюджети за различните сектори в преработката на селскостопански продукти, за съжаление в момента мога да кажа, че вече не можем да я приложим, тъй като тече втори и последен прием за 85 млн. евро, с което ще бъде изчерпан бюджетът на мярката. Можем да го имаме в предвид, ако се наложи извънреден прием и се намерят средства по подмярката.
Мярка 6 също ще стартира в най-кратки срокове. През месец май очакваме прием по подмярка 6.4.1. По подмерки 6.1 в момента тече прием, по 6.3 също се предвижда прием до края на годината, така че тук считам, че също ще покрием препоръките.
По отношение на мярка 7, която касае публичните бенефициенти по Програма за развитие на селските райони, по първия проведен прием по подмярка 7.2 договарянето по поддейностите за реконструкция, рехабилитация на улици, пътища, културни дейности, социални дейности, образователна инфраструктура вече е приключило. Остава финализиране на договорите във ВиК сектора. Това са 49 договора, които са с готовност за договаряне. Изчакваме решение за държавна помощ или не в областта на ВиК сектора. Имаме сключени 270 договора с общини, които вече са в ход. Предприели сме мерки за ускорено съгласуване на планираните обществени поръчки по проектите, така че общините бързо да стартират самия избор на изпълнител по проектите и до края на годината да има междинни плащания, с което се надяваме да изпълним целите по приоритет 6 от Програмата.
По подмярка 7.6, по която се подпомага възстановяване на културното и природно наследство на селата, и по-специално местните поделения на вероизповеданията, не сме приключили договарянето, тъй като получихме пет жалби от местните поделения, които бяха основателни. Това е причината все още да не е договорен целият бюджет по приема в размер на 25 млн. евро, а да са 21 млн. евро, както е в доклада.
Предстоят приеми по мярка 8, по подмерки 8.3, 8.4 и 8.6 буквално в първите дни на април и считаме, че с това ще удовлетворим препоръката, която сте ни дали.
През месец май предстои прием за мярка 9 „Създаване на групи на организации на производители“.
По мярка 10 приемам препоръката. В следващия годишен доклад ще има детайлна информация, включително за подсхемите, по които има плащания, така че и Вашият поглед върху усвояването на средствата в различните сектори, в различните направления да е по-пълен.
Същото се отнася и за мярка 11.
По мерки 12 и 13 плащанията вървят кампанийно.
По мярка 14 се надяваме в най-кратки срокове да пристъпим към плащания. Към момента все още нямаме плащания по мярката, приемът беше проведен август – септември, но плащанията предстоят. Мисля, че с това изчерпвам препоръките, които касаят работата на Фонд „Земеделие“.
Искам да благодаря на господин Петров, защото те са адекватни, съществени. Очевидно ние сме идентифицирали същите слабости и проблеми, така че по голяма част по тях сме предприели мерки и искам да му благодаря за усилията.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз за подробния коментар на тези предложения.
Предлагам може би кратичко да чуем Вас, господин Марков, и след това кратко да дадем думата, ако имат желание, разбира се, на одитния, на сертифициращия органи и на Сметната палата, след което да се ориентираме към приключване на заседанието.
Заповядайте, господин Марков.
ЮЛИАН МАРКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! За съжаление, за Оперативна програма „Морско дело и рибарство“ трябва да говорим повече в бъдеще време. Разликата между 31 декември и към днешна дата е тази, че сме успели два пъти да увеличим договорените средства за този кратък период, като до края на месец април със сигурност ще удвоим и този резултат. До края на месец април планираме да са договорени около 80 милиона от общо 222 милиона по Програмата. Направили сме си изключително тежка индикативна годишна работна програма, с която максимално да отворим най-важните и належащи за откриване мерки за подпомагане, като към края на годината планираме да сме договорили още 77 милиона и да достигнем 188,5 милиона договорени средства, което е близо 85% от Програмата. Това е изключително амбициозно, разбира се. Дори и да не успеем в пълен обем да го постигнем, да постигнем 75% договорени средства по Програмата, това ще е един наистина много сериозен успех за нас.
В същото време сме си разработили прецизен, така наречен „екшън план“, в който сме разработили оптимистичен, песимистичен и реалистичен вариант за усвояване на средствата по правилото „N+3“, така че в края на годината да не допуснем загуба на средства по Програмата.
Програмата е специфична и това донякъде ни помага, тъй като проектите се изпълняват сравнително бързо, в рамките на 7, 8 до 12 месеца. Само най-големите проекти минават до 18 месеца. Това ми дава надежда, че бенефициентите ще успеят да изпълнят проектите си, а ние като администрация, разбира се, с активното съдействие на колегите от Разплащателната агенция, от сертифициращия орган, от всички институции в държавата, които е необходимо, да помолим бенефициентите да усвоят средствата и съответно да не допуснем загуба.
Аз съм отскоро директор – от около месец и нещо, но общо взето съм оптимист за това, че ще успеем да вдигнем Програмата колкото може по-бързо и да достигнем нивото, които другите колеги вече са достигнали и дори да ги изпреварим.
Това е една малка програма със сравнително бързо изпълняващи се проекти, което ни позволява при аргументирани, бързи и стриктни спазвания на плановете да настигнем останалите колеги.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Сега може би да започнем със сертифициращия орган, госпожо Милошева?
МАНУЕЛА МИЛОШЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! От мен две думи, по-скоро няколко цифри. Имам справка за платеното и сертифицираното към Европейската комисия към 23 март, тоест отпреди три дни. Там процентите изглеждат все по-добре. Положителният тренд се запазва. Платените средства са вече 19%. Получените от Европейската комисия средства са в размер на 16%, от които 11% са свързани с подадени заявления за плащане към Европейската комисия и общата сума на декларираните пред Европейската комисия разходи е 12%.
Това, което се е случило положително за първите месеци на 2018 г., е, че до 15 февруари успяхме да изпратим всички пакети документи по всички оперативни програми, свързани с приключването на счетоводната година: 2016 – 2017 г. Утре или вдругиден ще приключим и програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници и за програмен период 2007 – 2013 г. Това е от мен. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Госпожа Рангелова да каже няколко думи.
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа! Аз нямам какво толкова да добавя по отношение на информацията, която вече е подробно писмено представена в доклада, което мисля, че е добра новина. Когато Одитният орган не взима отношение, това значи, че нещата се случват, както трябва.
Бих искала да добавя няколко изречения като нова информация.
По отношение на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, господин Гератлиев загатна – в началото на февруари ние издадохме един доклад от редовен системен одит и в средата на март втори доклад от тематичен системен одит, в който проверихме предприетите от управляващия орган корективни действия по изпълнението на препоръките на Европейската комисия, дадени в резултат на одитна мисия през есента на 2016 г.
Нашето заключение беше, че през изтеклата една година управляващият орган е предприел всички необходими действия. Докладът беше изпратен на Европейската комисия и предходната седмица се проведе одитна мисия. Положителни са отзивите от закриващата среща на одитната мисия, така че всички се надяваме в резултат на общите усилия оперативната програма да бъде оценена положително и от колегите от Европейската комисия.
Това мога да добавя като най-ново развитие. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Сега на финала – Сметната палата.
Заповядайте, госпожо Грънчарова-Кожарева.
ГОРИЦА ГРЪНЧАРОВА-КОЖАРЕВА: Господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Сметната палата също е представила обобщен доклад за резултатите от одитите за управление на средства от Европейския съюз. Бих искала да кажа и да наблегна, че в доклада са включени по-важните констатации, изводи и оценки от приключилите одити през 2017 г. Добавям коректно, че към този момент е приет и последният доклад, който беше намерил отражение в този доклад, но с бележката, че все още не беше приет от Сметна палата – „Програмирането и договарянето на помощта от Европейския социален фонд допринася ли за постигане на целите на Националната програма за развитие „България 2020“?. Това вече е факт.
Бих искала да обърна внимание, че тези констатации, изводи и оценки са към 2016 г. Одитираният период на Сметна палата за тази одити са 2014 г. и 2016 г.
При изпълнението на препоръките, тъй като само по един доклад Сметната палата е извършила изпълнение на препоръките и това е свързано с изпълнение на предварителните условия за европейските структурни и инвестиционни фондове 2014 – 2020 г. При тази проверка е установено, че всички препоръки са изпълнени. По всички останали теми срокът за изпълнение на препоръките е краят на 2018 г. След извършването на тези проверки ние както винаги ще изпратим доклада за изпълнение на препоръките и там ще отразим и напредъка, постигнат за периода 2016 – 2018 г. към момента на изпълнение на препоръките. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Ако някой иска още нещо да добави? Все пак съм длъжен да попитам колегите, които не са взимали думата. Не виждам.
Колеги, Вие имате думата. Имам предвид колегите народни представители.
Господин Петров, Вие искате ли нещо да споделите, като имаме предвид, че госпожа Вели подробно отговори, което донякъде даде възможност да разберем и Вашите предложения. Имате възможност да реагирате на това, което каза.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз искам да използвам случая, за да обърна внимание на останалите управляващи органи, че най-трудната, най-сложната програма е Програмата за развитие на селските райони. Тук госпожа Калчева ще каже: „Нашата също е сложна“, или пък госпожа Русинова, че се занимава непрекъснато с малцинства. Смятам, че тази Програма за развитие на селските райони е много голяма и аз просто не виждах преди две години как хората там ще минат в системата ИСУН. Ще Ви обърна внимание – в това Министерството и в неговата система практически все още в много случаи се работи с химически молив. Там нивото на комуникация е изключително ниско, а сложността на проблемите е изключително голяма. Това, че колегите успяха да се справят, е нещо много добро.
Тук обаче искам да обърна внимание, защото в момента сте накуп, че в една програмите, която госпожа Вели не спомена, по една от мерките – тази за развитие на малките общности, на местните инициативни групи (МИГ), на водените от общностите местни развития (ВОМР) ще има сериозни трудности в доказване на разходи в плащания и така нататък. Няма обща наредба, общи правила, по които да се извършва оценката. Аз ходя из страната и затова го казвам. Като че ли не стигна времето да се оформи нещо като управляващ орган – даже давам това като предложение само за водените от общностите местни развития, което да бъде в рамките на управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони. Казвам това, защото искам да Ви призова да помагате на тези хора от земеделието, защото наистина са малки обемите – говоря за регионално развитие, за опазване на околната среда, наука и образование още не са започнали и няма и да започнат в Програма „Конкурентоспособност“, защото наистина те имат нужда от по-голямо разбиране и от повече време за моделите, независимо че са малки техните проблеми.
Сега искам да кажа и друго общо за Вас, с което се сблъсквате – за срещите с браншовите организации примерно в Транспортното министерство – на автобусните шофьори, на шофьорите на леки коли, на микробуси. Всички се наричат браншови организации. В България нямаме закон за браншовите организации, което много пречи да може да се провеждат политиките по европейските фондове. Това съм написал в препоръките си и то е много важно да бъде направено, защото опира до това, че Вие нямате субекти, с които да говорите, когато тръгвате да решавате даден проблем, а трябва да натискате всичките.
Другото, което е – може би знаете, но с професор Лъчезар Аврамов внесохме Закона за научните изследвания и там се сложи малък ред. Не успях да напиша във Вашата програма за тези 10 дена и на Вас няколко препоръки, защото е важно. С тези препоръки аз не правя кой знае какво, но изкарвам на показ проблемите, за които се шушука и за които хората знаят. Те трябва да излязат на показ, трябва да се види, че царят е гол и че там, из Вашето министерство се разкарва една вицепремиерка и преди това един странен човек, които доведоха до това да няма в момента действаща Програма за наука и иновации, което е пагубно за нашата държавата.
Искам да спра до тук.
Ние, народните представители сме на разположение. Знаем, колко много работите и искам само едно: господин Иванов с няколко думи да ни каже защо не тръгна да работи Фондът на фондовете. (Шум и реплики.) Не можа да тръгне.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Господин Иванов ще отговори дали е тръгнал, или не. Преди това другите колеги, ако има нещо да добавят.
Госпожа Василева иска да каже няколко думи.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, аз няма да отнемам много от времето, защото доста напредна. Преди всичко да кажа това, което коментирахме накратко с председателя преди малко. Спомняме си годините, когато представянето и приемането на Годишния доклад беше едно събитие, което концентрираше много емоции, страсти, радваше се на огромно медийно внимание къде за добро, къде не. Сега начинът, по който провеждаме това заседание, е още едно доказателство за професионализма и че системите вече са работещи, че нещата вървят рутинно.
Поздравления за това, което вършите. Ние коментирахме с колегите още в края на миналата година – може би следващата година малко по-различен трябва да бъде ракурсът и форматът на този доклад – да бъде малко по-аналитичен. Това е моето лично виждане, защото данните лесно могат да бъдат видени в ИСУН. Важно е наистина какво се постига, до каква степен са изпълнени целите, индикаторите и разбира се, политиките, които се провеждат, до каква степен са подпомогнати от инструментите, с които Вие оперирате.
В тази връзка ми се иска да направя предложение за заседание с изслушване за напредъка на Фонда на фондовете, защото Вие казвате, че работи, но това не е много видимо. Надяваме се там нещата да се задвижат по-бързо. Пожеланието ми е предвид на това, че имаше промени в управляващите органи, това да не се отразява на системите, да не се отразява на административния капацитет, защото годината е изключително важна. Важна е за договорирането, както казахте, и за постигането на индикаторите.
Във връзка с това, което започнахте – че по някои програми има предизвикателства. Само накратко, ако може да кажете: по какъв начин координирате мерките и действията за минимизиране и управление на риска на хоризонтално ниво, защото в някои случаи би могло минимизирането на риска да изисква и релокация на средства от една програма в друга.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
Последно повикване за колегите? Няма. Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Ако позволите, бих започнал със следното. Ако тук беше изведено някакво хоризонтално предизвикателство от колегите, то беше с обжалването на обществените поръчки, особено от тежките инфраструктурни програми. За съжаление, наблюдаваме случаи с фирми, чието поле на действие няма никакво отношение по принцип към обществената поръчка, подават жалби, което определено навежда на мисълта, че има доста сериозни елементи на недобросъвестност. В един момент това се оказва наистина много сериозно предизвикателство. Сега в това отношение има инициатива на вицепремиера, съответно и мислим за различни варианти как може да се оптимизира този процес. За мен предизвикателството е, че нещата не опират до сроковете, а по-скоро до много адекватна дефиниция на кръга заинтересовани лица, които биха имали някакъв интерес. Тук имаше многозначителен пример. Не е логично човек, който буквално мете пред Пирогов, да обжалва инфраструктурна поръчка за милиони лева. На прима виста това не граничи, по никакъв начин не кореспондира със здравата логика.
Въпросът е такъв, че директивите в това отношение са доста стриктни по отношение на всякакво ограничаване на право на обжалване и определено ще ни трябва много фино калибриране на националното законодателство, за да може в един момент да проработи и едновременно с това да не ни обвиняват в нарушаване на директивите.
Казахте за ВОМР, доста елементи има в новото законодателство за прилагане на интегрирани мерки. Смея да твърдя, че тя е една от тези, в които определено имаме усещане, че просто работи, най-простичко казано. Въпросът е, че тук аз не мога да разбера точно за верификацията, защото логиката на местната инициативна група е такава: съответната местна общност да може да каже кои са най-добрите проекти, които кореспондират вече с целите на оперативните програми. В селекцията на проектите в това отношение има много ясна логика. Има унифицирана процедура в Закона за управление на средствата от Европейския съюз по отношение на верификацията. (Реплика от народния представител Петър Петров.) Да, но в случая съгласете се, че при всички положения, след като се касае за ресурс от няколко оперативни програми, не може да обвиняваме колегите, че отговорността в случая е съвместна и така нататък.
Въпросът как да направим този процес да протече максимално координирано и адекватно, без забавяне. Има определени предизвикателства, примерно с техническото обезпечаване на местните инициативни групи, с авансовите плащания, обезпеченията и така нататък, нали? Това е ясно и по него трябва да се работи, за да може съответно да заработи инициативата.
Сега аз си записах за браншовите организации – ще разгледам подробно Вашите предложения. Трябва да е ясно, че основният орган за комуникация със социално-икономическите партньори е Комитетът за наблюдение, вътре съответно са представени всички национално признати сдружения, които имат отношения със социално-икономически партньори към оперативните програми. Ще погледна съответно предложението Ви и ще видим дали се налагат някакви законодателни промени.
Аз напълно се солидаризирам с това, което казахте за политическите промени и въобще за промените. Ние като координатори също следим много внимателно много неща, те се случват по една или друга причина. Въпросът е системата да е достатъчно устойчива, за да може да понесе такава промяна. Всеки човек, който е ръководил оперативна програма, в един момент може да вземе решение за някакво друго кариерно развитие и така нататък. Въпросът е отдолу системата да е достатъчно устойчива, за да не се почувства трус при евентуално такава промяна. Смея да твърдя, че до голяма степен нещата са много по-различни отколкото примерно преди време, когато такива неща обикновено предизвикваха трус. Сега вече с натрупания опит смея да твърдя, че не е точно така.
Сега за рисковете. Тази година определено ще е ключова. Миналата година не представляваше толкова сериозно предизвикателство. Рискът тук има две измерения. Първо, чисто финансов по отношение на изпълнението на преводите N+3, и вторият елемент е свързан с резерва за изпълнение.
Всякакви инсинуации съм чел примерно по отношение на резерва на изпълнение – как държавата ни ще загуби някакви средства и така нататък. Тук много ясно трябва да се заяви, че идеята на резерва за изпълнение е прехвърляне към първо, осите на оперативните програми, които се изпълняват и които вървят по-добре от тези, които не вървят по-добре. Следователно каквото и да се случи, по принцип страната ни не губи тези средства. Разбира се, възможни са варианти, при които ще се прехвърлят съответно средства от една в друга оперативна програма. Трябва да се разглежда и такава възможност, но при всички положения това ще се подчинява на ясна логика и средствата ще отидат за изпълнение на аналогични мерки, а не просто произволно и самоцелно.
На практика ще подготвим такава национална процедура, която ще ни каже съответно. Когато предадем следващата година годишните доклади, Комисията има един срок от два месеца, в които е ясно къде се изпълняват нещата, съответно резервът автоматично се прехвърля за другите програми, след това ще ни дадат време да представим националната визия. Затова трябва да имаме прозрачна процедура с много ясна логика какво ще стои под тези предложения за преразпределение на средствата.
Що се касае до правилото N+3, рискът съществува и трябва да се работи по него. Цялата ни професия тук, образно казано, на хората на тази маса е да управляваме рискове до степен, при която понякога забравяме, че всъщност изпълнението на тези програми носи някаква добавена стойност, а не е само в това непрекъснато да сме изнервени и да внимаваме къде какво може да сгрешим. Мисълта ми е, че на един етап може да се разглежда и вариант за прехвърляне от една оперативна програма в друга. Разбира се, това са неща, които са се случвали в миналото. Въпросът е такъв, че това пак не трябва да е самоцел само за да спасим едни средства. Ако се прави такова нещо, трябва да бъде направено по начин, при който пак да адресира аналогични мерки, които носят абсолютно същата добавена стойност и дори са насочени към същия кръг бенефициенти. Дори и да има такъв сценарий, трябва да бъде принципен, а не просто заради това да не загубим едни средства. Просто вече сме втори програмен период и Европейската комисия въобще не гледа добре на мотива: „Абе, дайте, тук имаме риск от едни милиони, да ги прехвърлим някъде другаде, просто за да не ги загубим“.
Разглеждат се, разбира се, всякакви варианти и те не могат да бъдат отречени по никакъв начин. За нас важното е да осигурим някаква изначална логика, при която те да допринасят за изпълнението на конкретни резултати и индикатори.
Мисля, че с това изчерпвам повечето въпроси, които бяха зададени. Ако има нещо допълнително, сме на разположение.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добре, мисля че съдържателната част от нашата дискусия попремина. Идва време да гласуваме.
Предлагам да направим две гласувания – едното е за доклада и с второто да гласуваме, че прибавяме като анекс към доклада направените от господин Петров предложения. Съгласен ли сте така, господин Петров? Съответно ще прецените дали днес да направите някои корекции, или утре сутринта във връзка с коментарите. Добре, както е.
Колеги, моля да гласуваме Проекта на Годишен доклад относно постигнатия напредък по програмите, съфинансирани със средствата на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство за програмен период 2014 – 2020 г. по данни към 31 декември 2017 г.
За – 8, против – няма, въздържали се – няма. Трима от колегите предварително са дали гласа си „за“.
Тук да направя една скоба, че го приемаме с необходимите чисто технически корекции, които някои от Вас изпратиха. Ще ги направим преди да се официализира утре целият доклад.
Второто предложение: съгласни ли сте препоръките, отправени от господин Петър Петров, да бъдат приложени като анекс към този Доклад.
Който е съгласен да постъпим така, моля да гласува с вдигане на ръка.
За – 8, против – няма, въздържали се – няма.
Взимаме и това решение.
С това искам да Ви благодаря, уважаеми колеги, за участието. Да Ви кажа, че както отбеляза госпожа Василева, и с Ваше съдействие, надявам се, ще се опитаме да подобрим начина, по който Комисията контролира или наблюдава реализацията на оперативните програми, така че да бъдем полезни и да предвидим така, както Вие вече работите и предвиждате как ще бъдат реализирани тези програми, в следващия програмен период ние също съответно да адаптираме нашата работа към това, за да си бъдем взаимно полезни.
Благодаря Ви още веднъж за участието и приятна вечер!
С това изчерпваме точка трета .

В точка „Разни“ няма нищо съществено, което да Ви споделя, освен че другата седмица, на 4 април заседание няма да имаме. Остава за след Великден.


Закривам заседанието.

(Закрито в 17,53 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Кристиан Вигенин


Стенограф:
Виржиния Петрова