1. Изслушване на г-н Томислав Дончев, заместник министър-председател, относно представения от Европейската комисия проект на Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за периода 2021 – 2027 г.

2. Изслушване на ръководството на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ за актуалното състояние и предизвикателствата, свързани с управлението на финансовите инструменти по Програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

3. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 35

На 9 май 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на господин Томислав Дончев, заместник министър-председател, относно представения от Европейската комисия проект на Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за периода 2021 – 2027 г.
2. Изслушване на ръководството на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ за актуалното състояние и предизвикателствата, свързани с управлението на финансовите инструменти по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
3. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Кристиан Вигенин.

* * *
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Имаме необходимия кворум, можем да започнем нашето заседание.
Преди да преминем към гласуването на дневния ред само искам да Ви поздравя с днешния празник, независимо кой-коя година празнува с приоритет на тази дата, важното е, че с едната дата и с едната година се слага край на войната, а с другата се поставя началото на един проект, който цели да предотврати повторни войни и успява.
Започвайки с дневния ред, все пак да кажем, че Европейският съюз е преди всичко ценности и принципи, разбира се, и пари и съвпадението, че точно днес ще разглеждаме Многогодишната финансова рамка за следващия период, но трябва да бъдем и прагматици.
Предлагам следния дневен ред за днешното заседание
1. Изслушване на господин Томислав Дончев, заместник министър-председател, относно представения от Европейската комисия проект на Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за периода 2021 – 2027 г.
2. Изслушване на ръководството на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ за актуалното състояние и предизвикателствата, свързани с управлението на финансовите инструменти по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
3. Разни.
Предвидената точка за ратифициране на Споразумението за услуги за подпомагане изпълнението на проекти между Министерството на околната среда и водите на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, е гласувано днес в парламента, така че отпада от днешното заседание.
Колеги, имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля да гласуваме дневния ред.
Гласували 8 народни представители: за 8, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет единодушно.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ГОСПОДИН ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ, ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, ОТНОСНО ПРЕДСТАВЕНИЯ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ПРОЕКТ НА МНОГОГОДИШНА ФИНАНСОВА РАМКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ПЕРИОДА 2021 – 2027 г.
С нас е господин Томислав Дончев, с него са също Иван Иванов – директор на дирекция „Централно координационно звено“, Милена Пеневска – държавен експерт в дирекция „Централно координационно звено“ и Сюзан Зия – държавен експерт в дирекция „Централно координационно звено“.
Господин Дончев, предлагам все пак от гледна точка на интереса към темата да ни запознаете накратко с основните елементи от предложението не Европейската комисия. Разбира се, колегите са запознати с някои от тях, но все пак това, което според Вас е най-важно в това предложение и съответно ако във времето, което е минало представянето на това предложение досега, може би какви са основните изводи за България, какви са въпросите, които според Вас са неблагоприятни, или обратно – благоприятни за нас. Това би бил един добър първоначален ориентир за нашата комисия, за парламента като цяло, и за бъдещата работа вече в подготовка на отстояване на нашите приоритети на фона на изявленията от други страни, които очевидно ще имат претенции, които са противоположни на нашите. Но така или иначе битката сега започва.
Давам Ви думата и след това ще преминем към дискусия.
Заповядайте!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На първо място, Честит празник! Дай Боже да дойде ден и той да не е много далече, когато едната дата и другата дата, повод за празниците днес, да не са в никакво напрежение помежду си. Аз виждам голям потенциал за това.
Съобразявайки се с препоръката на господин Вигенин, ще направя едно наистина кратко изложение, след което в зависимост от Вашия интерес и Вашето желание, в дискусионен режим ще се опитаме да изясним всичко неясно. С една уговорка, от една страна, че да се прави детайлно представяне на предложението на Комисията за Многогодишна финансова рамка е рано и всеки който има малко по-дълбоки включително технически познания в материята, знае защо е така. За да говорим за пълния обхват на предложението трябва да сме видели предложението за новия пакет регламенти, трябва да сме видели формулата, с която се разпределя финансирането по държави членки, за да може да коментираме предложението в неговата пълнота. Това, от една страна.
От друга страна, абсолютно е резонно и виждането на председателя и на Комисията на първо място парламентът да бъде зареден с най-новата информация, за да се избегнат всякакви коментари, които не почиват на документите и числата в тях.
Ако трябва да направя кратък политически анализ на предложението, трябва да използвам клишета, което не ми харесва. Защото обичайно клише е, че предложението е много добра основа за преговори и предложението е балансирано. За съжаление, не мога да избягам нито от едното клише, нито от другото. Истина е, че това е много добра основа за преговори, където в максимална степен са отразени вижданията на всички и държави членки, всички европейски органи, които са изказали становище и искания във всички предварителни дискусии. Както добре знаете, когато има взаимоизключващи се позиции, компромисът между тях е много труден, така че няма как – нищо, че е добра основа за преговори, предложението да не поражда известно напрежение. Балансирано е, най-малкото предвид факта, че е постигнат добър баланс между традиционни, съществуващи политики като обща селскостопанска политика, кохезионна политика и новите приоритети, свързани със сигурност и миграция. Това, на първо място.
На второ място, големият въпрос – по-малко пари има бюджетът или повече, мога да Ви отговоря по няколко различни начина. Ако погледнете абсолютните числа, те номинално са много близо до финансовата рамка, която изпълняваме в момента. Ако направите анализ на категориите в бюджета политика по политика, повечето от тях са относително близо – или по-малко, или повече, спрямо сумите, заделени за всяка от политиките в момента. Но ще си позволя малко по-късно да се опитам да направя малко по-детайлен преглед в тази посока.
Към момента въпросът точно какви средства ще получи България, не може да бъде задаван. Както уточних, това ще бъде факт най-рано след месец, евентуално месец юни, когато ще е на разположение формулата, с която ще се разпределя финансирането държава членка по държава членка.
Това, което е известно към момента, базисният подход, базиран на експониране на брутния национален доход, ще бъде съчетан и с други критерии, свързани с миграционен натиск, безработица, специално параметри, свързани с младежката безработица, включително екологични проблеми и така нататък. Това е известно към момента. Дали една подобна формула ще ни облагодетелства като държава членка или ще ни ощети е спекулативно към този етап да се говори.
Въпреки това, ако искате кратък коментар от моя страна за очакванията ми, които не са базирани на нещо друго, а включително на дълга поредица от кулоарни разговори, просто казвам България ще продължи да разчита на сходен пакет финансиране от двете основни политики – на Кохезионната политика и на Общата селскостопанска политика.
Отвъд числата е редно да коментирам и други неща. В крайна сметка голямата амбиция на тази Многогодишна финансова рамка е да променя не само политиките, а да променя Съюза като такъв. Това, което е видно от текстовете към момента и това, което е говорено преди това във всички срещи, които имаха за цел да стиковат позицията, голямата амбиция е много по-добра координация на икономическата политика на ниво съюз с икономическата политика, която се изпълнява и се следва на ниво държава членка. До голяма степен, правейки прогноза в момента, това ще е факт и в планирането, и в изпълнението на целия пакет инструменти в периода след 2020 г. Казано просто, това означава съобразяване на теми, цели, приоритети при разходването на парите със специфичните препоръки с държавите членки, ако го превеждам адекватно. Това е само една от идеите за реформи. Заявена е амбицията за много амбициозно опростяване – ние в документите към момента виждаме белези за това, в каква дълбочина и с каква степен на радикализъм ще можем да бъдем категорични, когато е известен пакетът регламенти.
Третата тема, която ако трябва да бъдем точни и откровени, предизвиква дискусии между държавите членки, е обвързването на финансирането с така нареченото „върховенство на закона“.
Това са въпросите, които са дискутирани към момента. Ако трябва да бъда откровен, особено последният, това са въпросите, които са предизвикали разногласие между държавите членки. От една страна, по време на Председателството имаме повече отговорности и всяка наша позиция, изречена от наш представител, включително това, което може да влезе в официална функция да председателства Съвета и така нататък, би трябвало и би следвало да е съобразена с вижданията на другите държави-членки. Имам предвид, че това ми дава известен комфорт да избягам от радикален отговор каква е позицията на България по всеки от тези въпроси.
Но ако Ви представлява интерес, въпреки тези ограничения съм склонен да развия разсъждения, близки до чисто националната ни позиция, която по принцип е разработена и е търпяла еволюция през последните седмици и месеци.
Ако ми позволите, кратък анализ на числата. Ако сравнявате номинално как изглеждат различните политики през бюджета, който се изпълнява в момента 2014 – 2020 г., ще забележите, че Кохезионния пакет в този програмен период е 371 милиарда малко повече, при заложени 373 милиарда за периода след 2020 г.
По отношение на Общата селскостопанска политика, имате 411,7 милиарда през този програмен период, при заложени 371 милиарда през следващия.
При инструменти за миграция и сигурност, макар че в сегашния програмен период нямаше такива подкатегории. В общи линии може да счетем, че са заделени 17,7 милиарда, сега са заложени 62,4 милиарда. Тук е видно, че има едно значимо увеличение, както маркирах преди малко, и нищо чудно – това е нова политика, която по-скоро бих казал, че има консенсус, че трябва да се инвестира. Тя е разделена на миграция и граници, почти 35 милиарда – сигурност и отбрана, 27,5 милиарда, говоря, разбира се за сумите, планирани за следващия програмен период.
По отношение на централно управляваните инструменти, по отношение на „Хоризонт“ са предвидени 97,6 милиарда спрямо 79,4 милиарда през този програмен период. По „Еразъм“ имаме едно значимо, практически двукратно, увеличение – 14,7 милиарда през този програмен период, 30 милиарда в периода след 2020 г. „Connecting Еurope Facility“ или Фондът „Свързана Европа“ от почти 22 милиарда през този програмен период и е предвидено да бъдат 24,5 милиарда.
Сега малко повече детайли по отношение методите, с които може да сравняваме числата. Номинално е видно, че голяма част от числата са сходни или няма голяма разлика.
Разбира се, има две променливи, с които трябва да съобразим или сравним числата. Първото е темпът на натрупаната инфлация. Очевидно е, че 371 милиарда спрямо 373 милиарда, при натрупана инфлация средно 2% годишно, акумулирайки няколко години, всъщност би означавало, че едната сума е значително или, както примерно беше споменато, по време на коментарите пред Европейския парламент, едната сума – зависи как го изчисляваме, със 7 % или дори по-голям процент по-малка от другата. Това е само единият подход.
Това, което не бива да забравяме в същото време, е напускането на Великобритания. Ние сме свикнали да анализираме само напускането на Великобритания, като напускането на донор, което не е вярно. Защото, да, факт е – Великобритания е нетен донор, тоест тя е получавала по-малко, отколкото е внасяла в бюджета. Но когато коментираме бюджет с една държава членка по-малко, е редно да напомним, че освен да вадим нейната вноска от приходите в бюджета, е редно да извадим и това, което тя е получавала като финансиране, а то не е толкова малко. Дори грубо изчисление показва, че в рамките на един програмен период Великобритания и по линия на Общата селскостопанска политика и по линия на Кохезионната политика е разходвала не по-малко от 30 – 35 млрд. паунда.
В този смисъл, съобразявайки, от една страна, темпът на натрупаната инфлация и, от друга страна, намаляване на държавите, които ще ползват средствата, се връщаме към прогнозата, която направих в началото, че обемът финансиране, разполагаем за държавите членки е относително сходен. Разбира се, тук от огромни детайли е как точно ще сработи първо формулата за разпределение на финансирането по държави членки. Разбира се, и как България ще съумее да се възползва от новите възможности, включително тези, свързани със сигурност и миграция. За зло или за добро, като външна граница – държава, която има отговорност да пази външната граница на Европейския съюз, с уточнението за зло или за добро, моята прогноза е, че ние ще се ползваме от тези средства. Същото важи за програмите „Хоризонт“, „Еразъм“ и така нататък.
Няколко думи само, за да не ставам досаден и да не навлизаме в технически детайли, запазва се до голяма степен съществуващата система от пакет цели, които да осигуряват тематичната концентрация. Виждаме, че до голяма степен и традиционните политики, свързани с ядрото – основните цели на кохезионната политика се съхраняват. Ако направя свободен превод на целите по политиките, които предстои да бъдат финансирани, става дума за smarter – по-умна Европа, подкрепяща иновациите и умната икономическа трансформация, намаляване на въглеродни емисии, по-чиста околна среда, по-добра свързаност в смисъл на комуникационна свързаност, по-социална Европа и Европа – по-близо до гражданите. Тук значими промени няма.
Предвижда се да има промени в нивата на съфинансиране. За съжаление към момента нямаме, не ни е известно какви са конкретните стойности. Категориите, според които ще се определя различния интензитет на съфинансиране е ясно, че са три – региони, под 75% от БВП от глава на населението отнесено към средноевропейския, региони между 75-100 % и региони със 100%. Спрямо тази скала ще има три интензитета на съфинансиране, които ние към момента не знаем какви ще бъдат.
Друго, което е видно към момента, е, че отпада категорията „райони в преход“, запазват се само по-слабо развити райони и силно развити райони, която не е тема, която касае специално България.
Това, което е известно към момента – отпада резервът за изпълнение, предвиждат се промени в посока, както маркирах преди малко, в посока опростяване. Трудно да ми е да се произнеса с обичайната доза категоричност, която обичам – как ще работят те. Това, което е видно, че примерно е възможно да става отчитане не на базата счетоводни разходи документи, а на база постигнат резултат, звучи много добре. Искаме да видим в какви параметри ще бъде прилаган този подход. Коментира се използването на N+2. Тук еднозначен коментар е трудно да бъде направен. На нас повече ни харесва N+3, но сме се справяли и с N+2. Показали сме, че системата може да се мобилизира и в по-къси срокове. Вероятно, трудно е да се каже на този етап, държавите членки, в това число и България ще разчитат на по-малки аванси в началото на програмния период.
Завършвайки своето изложение, защото се опитах да бъда кратък, нарочно специално предвидени механизми на ниво инструменти, някои от тях институционализирани, които да уреждат въпросите, свързани с подкрепа, ускоряване на всякакъв тип реформи в държавите членки.
Три инструмента се коментират в така наречената Програма за подкрепа на реформите, които ще имат различен обхват. Не е много лесно да се анализират, защото едно е анализът на тези инструменти. Разбира се, тук всичко се върти около еврозоната, защото имаме продължаване на действащата служба за подкрепа на структурните реформи. Предвиден е специален инструмент за подкрепа на присъединяването на страните към еврозоната. Спомняте си добре, имахме серия от наситени политически коментари за специален инструмент за страните, които са в Еврозоната. Остават, разбира се, всички мерки, свързани с подкрепа на администрациите и подобряване на административния капацитет, които се финансират от домашните портфейли, от кохезионната политика, които получават различните държави членки. Тоест факт е, че имаме кумулативно сигурно или пет или шест сценария, по които да бъдат извършвани реформи, които се следят от Комисията. Нито едно от тези неща не е изненада. Нито едно от тези неща не е нещо различно освен продължаване на линията или на усилията, които има към момента и които действат като механизми в рамките на този програмен период.
С това искам да завърша краткото си изложение. Изцяло заедно с колегите сме на разположение за Вашите въпроси.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Вицепремиер.
Колеги, отварям дискусията.
Имате ли въпроси към господин Дончев?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Дончев, предполагам, че този неудобен въпрос, който ще Ви задам, ще бъде, така да се каже, задаван и от други несъвсем приятелски настроени към Вас хора и може би в тази връзка ми е въпросът. Става дума за това, че реално бюджетът, който се приема, е 25% по-голям, отколкото в предишния период. Моят повърхностен поглед върху разпределението на перата на бюджета показва, че общо като Европейския съюз ще бъдат изразходвани средства извън страните членки по програми, които не са вътрешни програми на самите страни и може би от там идва и голямата разлика. Може би това трябва да бъде подчертавано, защото е необяснимо и трудно ще бъде обяснено на българските граждани как при по-големи вноски на България тя ще получи същите средства от страна на Европейския съюз. Този въпрос, подчертавам, сигурно ще бъде разгадан и ще Ви бъде задаван често. В тази връзка искам да припомня на колегите, че на една среща с господин Йотингер, защото все някой трябва да зададе неудобния въпрос, и аз зададох този въпрос – вярно е, че се гледат пет критерия, по които се определят средствата за дадена страна, но се набляга основно на единия критерий по вноската. Получава се така, че България е в неравностойно положение поставена спрямо останали източноевропейски страни. Аз дадох за пример прибалтийските страни, където в някои случаи с население два пъти по-малко те получават горе-долу същите средства, както България. Той ми отговори много троснато и ядосано. Но някой трябва да задава тези въпроси, защото това предполага натоварване на националния бюджета н България и вместо да имаме тези магистрали, които има Унгария навсякъде – Вие сте минавали там, в райони, където те не са нужни, България се чуди как да свърже Северозападна България с един долу-горе широк път.
Ето този въпрос ми се струва, че трябва и на тази комисия да имате силата, че той Ви е зададен и да можете да казвате, че народните представители се интересуват защо и по какви критерии, защото нашето общество ще го забележи – България остава пренебрегната спрямо други източноевропейски страни. Вярно е, че имаме голямо съотношение, вярно е, че е 1:1 и 5:5, но това не е достатъчно за това нашата държава да може да се развива със същите темпове, както тези държави. Благодаря за вниманието.
Ако съм бил неясен, това ми е дефектът – общо взето не умея да формулирам точно въпросите.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Дончев! Аз преди всичко искам да изразя съгласие с въведението към Вашето изложение. Аз също смятам, че предложеният от Европейската комисия бюджет е балансиран и разумен.
Това, което мисля, е, че до голяма степен предложението на Комисията съответства на очакванията на цялото българско общество, изразявано нееднократно чрез позиции на правителството и на парламента, включително с решението, което приехме в парламента, да се запази кохезионната политика и общата селскостопанска политика. В този смисъл искам да поздравя Вас и екипа и правителството, разбира се, за целия етап на разговори с партньорите да се подчертава тази позиция.
Това, което е видно, също така е и, че се увеличава бюджетът за сектора за сигурност и отбраната. Това безспорно е отговор на новите предизвикателства.
Видно е, че има увеличение на хоризонталните програми, в това число „Еразъм“, „Хоризонт 2020“, „Лайф“. Моят въпрос касае точно този елемент от предложението на Комисията и понеже споменахте „опростяване“, дали в предложението има малко повече детайли относно възможностите за унифициране на начина, по който ще бъдат управлявани тези програми в следващия програмен период и дали ще бъда опростени до степен такава, каквато Европейската комисия изисква от държавите членки да подхождат на национално ниво.
Ако може, кратък коментар за предложенията на Комисията относно новите източници на приходи, включително и данъка върху пластмасите, които не подлежат на рециклиране, както и тези 25%, свързани с изменението на климата. Малко повече детайли, ако може, по тази тема. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз, госпожо Василева.
Колеги, имате ли въпроси?
Аз също имам коментар и няколко въпроса, ако позволите, господин Дончев. Ясно е, че този бюджет вероятно ще претърпи в рамките на преговорите изменения, но в общи линии ще остане в този вид, тъй като тук струва ми се е търсен баланс, компромисите на предварителен етап, въпреки една доста остра реакция от някоя от страните. Но това струва ми се е нормално, защото те по този начин заемат позиции и от тук нататък вече ще вървят и преговорите, ще се опитат да получат повече, имам предвид особено страните, които са нетни донори. Аз имах възможността през последните дни да разговарям с някои от колегите парламентаристи, те очакват в абсолютна стойност немалко увеличение на нетната разлика, тоест на средствата, които ще внасят повече, отколкото получават и това определено създава определени затруднения още на този етап. Въпреки че там подходът е малко по-различен. От една страна, разбира се, всяка страна калкулира колко получава, колко взима и някои неща не могат да се калкулират и чисто математически, защото има други неща, които има доста по отношение на техния ангажимент към Европейския съюз. Но там подходът е малко по-различен, което е добро все пак за Европейския съюз като цяло. Така че допускам, че и съпротивата от тяхна страна няма да е толкова голяма и би могло да се намерят някъде балансите.
Това, което прави впечатление от моя гледна точка, е, че като че ли в този бюджет тук е търсен баланс, компромис. Горе-долу сметките са направени, но някак си липсва дългосрочната цел. Това беше един от предварителните дебати, които се водеха още преди представянето на бюджета, че за разлика от сегашната рамка, следващата се прави без да има някаква дългосрочна стратегия за развитието на Европейския съюз, а когато се прави така един бюджет, някак си се губи посоката. Въпреки че завишаването на средствата, и то значителни в някои политики, показва някаква идея накъде върви. Но струва ми се, че и за Европейския съюз, а в случая и за България все пак е нужен малко по-дългосрочен хоризонт, когато правиш 7-годишен бюджет.
От тази гледна точка аз знам, че на този етап е малко трудно някаква категорична българска позиция да се изрази, докато сме още в председателството, но все пак България има ли намерение все пак да постави този въпрос – дали е в рамките на дебата по бюджета не е добре някаква дългосрочна актуализирана стратегия да се подготви за Европейския съюз и за неговото развитие.
Второ, моят въпрос е по отношение на Eврозоната и идеята да има специално перо, с което ще бъдат подкрепяни реформите в страните, които имат намерение и желание да се включат в Eврозоната. Не виждате ли там един по-сериозен потенциал за България, доколкото България вече изрази намерението си да бъде част от еврозоната, и то сериозно, подготвя се молбата ни за влизане в ИЕРЕМ II, тоест тук като говорим за реформи дали в рамките на тази инициатива ние бихме могли да се подготвим и да получим една по-солидна допълнителна подкрепа при подготовката си за членство в Eврозоната.
И накрая от тук нататък по процедурите по преговорите по бюджета занапред. Ясно е, че тези, които ще решат проблема, са Съвета и Европейския парламент. Националните парламенти имат косвена роля и при някои парламенти е по-сериозна, при нашия е наистина косвена. Но все пак не толкова като въпрос, но като препоръка – от тук нататък нашата комисия, може би заедно с Бюджетната комисия, да бъдем в течение на всичко, което се случва, защото ние имаме своите механизми за въздействие. Има неща, които не е удобно да бъдат поставяни категорично от изпълнителната власт, която участва пряко в преговорите примерно. Но може, така да се каже, да си разпределим ролите и да отстояваме обща позиция всеки да бъде наясно какво се случва, за да можем да си бъдем полезни като институция. Защото в края на краищата става дума за това – България да получи максимума от това, което предстои да бъде решено по бюджета.
И един коментар. В този бюджет са предвидени повече средства за разширяване. Мисля, че това можем да си го отбележим и като успех на българското председателство, смятам, тъй като в подготовката за членство на страните от Западните Балкани ние успяхме да докажем, че има нужда не само от политически, но и по-силен финансов ангажимент.
В този бюджет не е предвидено присъединяване на нови страни членки до 2027 г., въпреки Комисията индикативно посочи датата 2025 г. – за Сърбия и Черна гора, но все пак засилената подкрепа за тези страни смятам, че косвено би могло да доведе и до известни нови възможности и за България, доколкото две от тези страни са непосредствени съседки – тук не коментирам Турция в случая, но и тя също, тоест повече средства за тези страни, вероятно би могло да означава и повече съвместни и по-големи проекти, съвместно финансиране, когато се уточнят механизмите за финансиране на трансграничните проекти. В този бюджет виждам за България някои допълнителни възможности, които ние може би можем да се подготвим да използваме по-добре в следващия период. Това е. Благодаря.
Ако няма други въпроси, да ви дадем възможността да коментирате.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Една молба в аванс – когато е необходимо, колегите да ме допълват, може да се представим под формата на дует, без всеки път да е необходимо да се дава думата на някой по нарочна процедура, с Ваше позволение.
Увеличението на външна дейност и добросъседство е 1,3 пъти, тоест по отношение на последната Ви констатация сте прав, но ще стигна там след малко.
Първо, на въпроса на господин Петров. Както споменах преди малко, разпределението на средствата за държава членка по държава членка не са обект на сепаративни преговори. Това е формула, която е една и се прилага за всички държави членки. Дали тази формула е справедлива или несправедлива е много дълъг дебат, защото тя експонира, тя е базирана не на брутния вътрешен продукт, а на брутния национален доход (GNI). Има аргументи „за“ това, има аргументи „против“ това. Разбира се, за да се избегнат девиация и екстремуми, обичайно се слага долна и горна предпазна мрежа. Поне така беше в предишните програмни периоди, които имат гаранция, че евентуални изкривявания в числото няма да доведе до прекомерно голямо финансиране за някоя държава и прекомерно малко – за някоя друга. Тоест формулата позволява известно осредняване. На това може да се дължи фактът, че държави с по-малко население имат сходно финансиране. Там може да бъде обяснено единствено, че икономическите показатели, не брутен национален доход, който не е кой знае колко различен като категория, е по-високо от това на България. За мен би било добре, ако в смутните времена, в които се намира Европа, трети програмен период ние съхраним възможността да ползваме сходен обем финансиране. Предвид факта, че от началото на членството брутният вътрешен продукт кумулативно на България е нараснал значително – може да бъде мерен по много начини, ако го мерите отнесен към средноевропейския – от 37% е почти 50%; ако го мерите в номинални категории, той е удвоен два пъти, което, разбира се, е неточно – номинално е грубо от 50 на 100 милиарда, е постижение ако България запази сходен пакет. Без да изпадам в екстремен оптимизъм, бих допуснал, че специално по линия на кохезионната политика той би могъл дори да бъде по-голям от този, който е в момента. Дали тази формула е справедлива или не, въпрос на спорове, които са водени неведнъж. Не виждам особено голям потенциал тя да бъде подобрена.
Тук зоната на чувствителност са тези допълнителни критерии, какви ще бъдат, с каква тежест и как ще работят. Имаме кулоарна информация, която поради факта, че не е верифицирана, не е добре да споделя тук пред Вас заради риска да Ви заблудя.
Между другото не всички от категориите, които коментирах са от полза за България. Като допълнителни критерии примерно и безработица и младежка безработица тук категориите в никакъв случай не са толкова екстремни, отколкото в други държави членки.
Но за да не говоря празни приказки, готов съм да се подпиша под прогнозата, която направих в началото на изказването по отношение на обема финансиране.
Стигаме до въпроса на госпожа Василева. Аз тук ще помоля господин Иванов да допълни, доколкото е възможно, защото суровата истина е, че ние кой-знае каква яснота как ще работят тези системи от приходи нямаме.
Но по отношение на оценката, понеже двамата повториха, че бюджета е добра основа за преговори, че е балансиран, няма да е толкова прекалено, ако спомена, че въпреки всичко, въпреки рудната ситуация в Европа, бюджетът е амбициозен. Той е амбициозен – с една държава членка по-малко. Не е толкова политически некоректно да спомена колко линии на разногласие има в момента да се запазят в разходен обем традиционните политики, да се изведе нова политика, от която безспорно има нужда – темата „Миграция“, темата „Сигурност“, това са всички белези на амбициозен бюджет. Спокойно правейки квалификации, можем да добавим и тази.
Да ме допълните с две думи, аз след това ще продължа.
ИВАН ИВАНОВ: Това, което е видно по отношение на централно управляваните инструменти, е, че значително се намалява бройката – мисля, че от 58 на 37, което само по себе си е елемент на опростяване.
Тук обаче има един друг ключов момент и той е, че до момента просто има редица изключения за централно управляваните инструменти, които не се прилагат за европейските структурни инвестиционни фондове. При нас, водили сме редица разговори с бенефициенти и ни е било много трудно да обясним защо бенефициент, който изпълнява проект на територията на страната – фактът, че взима финансиране от „Хорайзън“, а не от нашия национален инструмент Оперативна програма „Наука и образование“, означава, че трябва да има по-либерален режим по отношение на държавни помощи, обществени поръчки и така нататък. Този момент беше много силно застъпен в позицията на страната ни. Сега, разбира се, са много по-умерени в контекста на председателството, но той се споделя от много други страни членки.
За мен външните регламенти, които очакваме след един месец, ще бъдат много важни два сигнала. Първо е дали ще видим наистина тези облекчения, които са за централно управляваните, също да се пренесат по отношение на начина на програмите, които се изпълняват в условията на споделено управление. Вторият ключов момент касае Фондът за развитие на селските райони. Там също очакваме той наистина да се изпълнява по същите правила, както останалите европейски структурни и инвестиционни фондове. Знаете какви усилия ни костваше просто това унифициране на правилата, интеграцията на тези средства. Затова един подобен сигнал от Брюксел в контекста на бъдещите аргументи ще бъде много важен.
По отношение на новите приходи, това, което виждаме като реформа в момента е, разбира се, елементът, който е свързан с преразпределение на такива, които са традиционни, като мита, ДДС и така нататък. Освен тях съответно е въвеждането на така наречения „данък върху пластмасите“ и, разбира се, търговията с емисии, където също се очаква значителна част да влезе в бюджета.
Тук допълващият елемент съответно е националната вноска, която на практика просто ще трябва да допълни в този момент елемент на собствени приходи. Това, което виждаме на практика от този регламент, е, че Комисията се е опитала да постигне компромис, при който просто бюджетът да бъде запълнен за сметка на иновативен елемент по отношение на собствения ресурс, за да не е стигне до значително бих казал, ако не и до никакво, увеличаване на собствената вноска. Защото вече такава позиция беше изразена, такова опасение от страна на Швеция. Истината е, че на този етап все още е рано да се направи оценка дали наистина този допълващ елемент ще трябва да търпи някакво увеличение.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ако позволите, да продължа. Както казах, когато говорех за опростяването, не всичко има как да е ясно на този етап, но прогнозите са добри. Надеждата е да ги видим добре развити в регламентите. Отпада процедурата по акредитация – държавите трябва да идентифицират само управляващ орган и одитен орган. Отпада изискването за сертифициращ орган и функциите му се прехвърлят на ниво управляващ орган, което безспорно крачка в посока на опростяване. Наистина би трябвало да приветстваме подхода, където по отношение на даден тип дейности отчетът пред Комисията може да бъде на ниво резултат, а с първичните счетоводни разходи, разходни документи. Това, разбира се, крие известни рискове за този, който не си е свършил работата както трябва, но като подход това категорично е много добро. Коментира се електронизация на процесите между държава членка и Комисията, което за нас не може да бъде никакво предизвикателство. Ние можем да твърдим, че това е сферата на България, която е почти напълно електронизирана.
Ако позволите, да се върна на въпросите, които ми зададе господин Вигенин – това, което беше въпрос, защото имаше много констатации, с които аз съм съгласен. И по отношение на компромиса – факт, в бюджета има много компромиси. В крайна сметка дали в позитивен ракурс, дали като укор, компромисът е водеща технология в Европа. Така че аз се присъединявам към тази констатация, както и към коментара, че това е Многогодишна финансова рамка, зад която не стои документ – с цели, дългосрочна визия за Съюза като такъв. Това е точно така. И не само потвърждавам, че съм съгласен. До момента на всякакви формати – Съвет по общи въпроси с акцент кохезионна политика, всякакви срещи, ние сме го повдигали като въпрос, доколкото една подобна стратегия няма как да бъде разработена от една държава членка. В крайна сметка това си е роля на централните институции, най-вече на Комисията. Може да предположите какъв е отговорът, който сме получавали, че до голяма степен целите са или традиционни, или интуитивни, че предизвикателствата са ясни. Всички знаем отвъд някои граници на политическата коректност какви спорове би предизвикало разработването на такъв документ в момента. С това не искам да оправдавам по някакъв начин липсата му.
Далече по-сериозен е въпросът какво България планира и какво България мисли за периода след 2020 г. Тук ще ми позволите да разходя няколко ценни минути. Първо, по отношение на взаимодействието с парламента. Тези членове на Комисията, които имат по-дълъг парламентарен опит, безспорно помнят, че ние имаме – като казвам „ние“ имам предвид не в персонално качество, а институционално – министерства, Министерския съвет, парламент, специализирана комисия, имаме добра традиция в това взаимодействие, и по отношение на национално планиране и програмиране и дори по отношение на редовно информиране на народните представители за хода на преговорите и позициите ,които държавата заема. Това бих казал е дори утвърдена практика. И това е не само с оглед императивите за добро взаимодействие между институциите. Тук бих стигнал малко по-далече, когато се планира за един период от шест или седем години напред. В крайна сметка, като имате предвид N + 2 или N + 3, правилото в този период де факто става 10 години напред, е редно да има малко по-широк консенсус. Мястото на този консенсус е в парламента. За да избегнем риска утре, след две, след три, след четири или след пет години някой да каже: „Всичко, което правите, не е вярно, ние трябва да направим остър завой в обратната посока“. Това между другото, който познава правилата знае, че няма как да се случи. Ние не изключваме възможността на някой да му хрумне да го направи.
В този смисъл и национална позиция, тя би била по-силна, по-солидна, ако щете поне на преговорите, ако се ползва с подкрепата на парламента. Това, едно.
Второ, планиране и програмиране на национално ниво би било много по-устойчиво и много по-консенсусно, ако е консултирано с максимален кръг заинтересовани страни. Тук на първо място и нарочно слагам парламента. Тоест краткият отговор е, че ще направим максимума да имаме добро взаимодействие по тази тема.
Трето, малко влизайки в технологията. Сравнявайки двата периода 2007 – 2013 г. и 2014 – 2020 г., при програмирането на втория си период ние бяхме значително по-добри спрямо първия. Според мен не можем да следваме никаква различна цел освен тази да се опитаме да бъдем много по-добри от предишния. В крайна сметка това е задължение всеки следващ път да сме си извлекли всички поуки от предишния период. И тук предизвикателствата не са свързани само с новите изисквания, те винаги са предизвикателства, макар че на фона на всякакви скептични коментари примерно успяхме да затворим всички предварителни условия и без много шум и драми. Според мен реформаторската нотка в кохезионната политика, изобщо в бюджета, не би бил предизвикателство и за политиците, и за администрацията.
Голямата тема е друга. Тя е свързана с ефекта от парите. Еволюционно считам, че България се научи технически да харчи парите както трябва. Редно е да следваме доста по-висока цел да максимизираме – извинете ме за купешкия израз – да максимизираме ефекта от всяко вложено евро или лев. Това, първо.
И, второ, да обръщаме внимание на всички фини настройки. Под „фини настройки“ имам предвид разпределение между сектори. Тематичната концентрация няма да ни реши този въпрос. Това е до голяма степен въпрос на планиране и програмиране на национално ниво. И регионалният баланс. И двата въпроса са свръхчувствителни. Ама, наистина свръхчувствителни.
Още едно предизвикателство, ако ми позволите да добавя. Очаква се да имаме сериозни разговори с Комисията по този въпрос. Това е регионалният подход на мислене, на планиране и на харчене на парите. В аванс уточнявам – не става дума за регионални програми. Това не е сериозно да се коментира на този етап, но регионална логика на мислене, регионална логика на инвестициите. Това, което имаме към момента – силна политика на централната власт и силни политики и инвестиционен процес на местно ниво. Това е окей, но към него трябва да добавим регионалното ниво на мислене, на планиране и на инвестиране. За нас това ще е голямо предизвикателство. За България ще е голямо предизвикателство, защото ние действащи витални структури с капацитет на регионално ниво нямаме. Не е необходимо да раздуваме администрациите и да създаваме нови. Тук висшата технология е по какъв начин ще съобразим и планирането, и инвестиционния процес, и контрола му, когато говорим за мислене на подобно регионално ниво.
Не искам да разходвам от ценното време на Комисията. Убеден съм, че, живот и здраве, на бъдещи срещи ще имаме възможност да развием в по-големи детайли идеите, които разработваме в момента. Защото, ако трябва да възпроизведа новина, ние по отношение на периода след 2020 г. вече сме взели да планираме. Ако бяхме започнали по-късно, щеше да бъде късно.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Дончев.
Господин Петров иска да зададе уточняващ въпрос.
Заповядайте!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин Дончев, независимо от това, че е ранен стадият, аз смятам, че Вашите усилия в предния подготвителен период, защото аз ги следих много внимателно тогава, завършиха с неуспех. За съжаление, Вие не получихте достатъчно подкрепа на идеята си да разпределите средствата за регионално развитие по региони в България. Вие много настоявахте за това, но не получихте подкрепа и те останаха централизирани. Аз мисля, че това е голям недостатък и е редно, както и в други страни от Източна Европа, в България още от момента, в който са заложени средствата, те да бъдат разпределени по райони и да не могат да се местят по-нататък. Това е сериозен недостатък. Централизацията в една такава държава като България – незряла като демократично и икономическо развитие, понякога се получава много едностранчива и пречи за развитието на регионите.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
Искате ли да добавите нещо, господин Дончев?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Само като коментар, не искам да се разливам, защото, както казах, това е тема по същество от друг разговор. Има различни подходи – дали регионални квоти на финансирани, а другият далече по-радикален подход е мисълта за регионални оперативни програми, аз считам, че специално по отношение на втория въпрос аз считам, че това би било авантюра. Това би било авантюра и примерът с ОПОНИР показва, че там, където е нямало управляващ орган, когато тръгне да се създава, това отнема пет години. Това показва и моят опит. Особено на гола поляна тепърва да създаваме управляващи органи при всички рискове, с които е свързан този процес, и то на регионално ниво, е абсолютна авантюра.
Но дали ще бъдат регионални квоти, дали формула, гарантираща относително равноправно и балансирано разпределение на парите по регионите, тук краткият ми коментар е – да, тя трябва да бъде много чувствителна, за да хваща нуждите и на ниво община, и на ниво област, и на ниво регион без никой да е ощетен и да отчита едновременно и потенциала за развитие и специфичните проблеми, които има даден район, община или населено място. Като кратък коментар – подобен подход ще се опитаме да следваме, рано е да говорим на ниво детайли.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Вицепремиер, за информацията, за дискусията, която имахме.
Ще припомня само, че в най-голямата парламентарна инициатива от парламентарното измерение на председателството през юни ще дискутираме с Вас по кохезионната политика бъдещото на кохезионната политика – мисля, че за 18 юни 2018 г. е планирана тази дискусия. Дотогава ще има и повече информация, ще имаме и повече детайли по отношение на намеренията за кохезионната политика. Предстои важна дискусия в София в началото на юни по този въпрос, така че каквото бихме могли и ние, както казах, като парламентаристи в рамките на координацията между комисиите по европейските въпроси в рамките на Европейския съюз ще съдействаме, за да изведем на преден план нашите приоритети на страната.
Благодаря Ви за това участие и предполагам, е от тук нататък ще се виждаме често. Успешна работа и на Вас!

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА „ФОНД МЕНИДЖЪР НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ В БЪЛГАРИЯ“ ЗА АКТУАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА, СВЪРЗАНИ С УПРАВЛЕНИЕТО НА ФИНАНСОВИТЕ ИНСТРУМЕНТИ ПО ПРОГРАМИТЕ, СЪФИНАНСИРАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ.
По тази точка се присъединяват Светослава Георгиева – изпълнителен директор на Фонда и Мартин Дановски – председател на Управителния съвет. Господин Иван Иванов остава и за тази точка.
Ще припомня само, че по инициатива на членове на Комисията Ви поканихме днес, за да ни информирате с малко повече детайли за дейността на Фонда, евентуално трудности, които срещате, с какво ние евентуално бихме могли да бъдем полезни.
Така че Ви давам думата, госпожо Георгиева – Вие сигурно ще направите първото изложение, и след това ще преминем към дискусия.
Заповядайте.
СВЕТОСЛАВА ГЕОРГИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа членове на Комисията! Първо, благодарим за тази възможност и за поканата да разкажем докъде сме стигнали във Фонда на фондовете и, разбира се: „Честит празник!“, особено на такъв ден.
Финансовите инструменти са въведени от Европейската комисия като естествен катализатор на растежа и заетостта в икономиката чрез съчетанието на публични и частни ресурси. Тази им характеристика, съчетана с постоянния стремеж за оптимизиране на ефектите, постигани чрез ограничените бюджетни ресурси, предполага, че инструментите ще заемат все по-важно място в механизма, прилаган от Съюза, в провеждането на политиките му.
В тази връзка правителството анализира възможностите и рисковете за България от нарастващото значение на финансовите инструменти. Затова стартира дългосрочното развитие на национален капацитет за управление на тази специфична, по-специфична форма на европейско финансиране.
Съответно в началото на 2016 г. започна и дейността си Фонд „Мениджър на финансови инструменти в България“, който управлява и структурата Фонд на фондове. Дружеството обединява управлението на всички инструменти, финансирани със средства по европейските структурни и инвестиционни фондове в страната. По този начин се постига най-вече изграждането и прилагането на устойчиви добри практики в управлението им, както и по-ефективното използване на ресурсите при оптимизирането на един относително сложен процес на управление на тези инструменти в рамките на една структура.
От самото начало на своето съществуване Фондът на фондовете дефинира своите стратегически цели, които включват няколко неща: подобряване на достъпа до финансиране на крайните получатели, което да спомогне за постигането на целите, заложени в съответните оперативни програми; постигане на устойчиво управление на финансовите инструменти на национално ниво; мобилизирането на частен капитал за постигането на целите на оперативните програми, както и най-вече изграждане на местен капацитет тук, в България, за управление на финансовите инструменти за преодоляване на зависимостта на България от външна експертиза в тази връзка.
Изпълнението на идентифицираната от правителството на Република България стратегическа необходимост включва постигането на редица амбициозни цели, които току-що изброих. Разбира се, това не е и без съответните предизвикателства, свързани с работата на Фонда най-вече в началните периоди на дейността. Биха могли да се определят следните предизвикателства: необходимостта да се изгради работещ екип при ограничена национална експертиза в управлението на финансовите инструменти на национално ниво в България, както и по принцип в Европейския съюз. През предходния период, само припомням, в България те са били управлявани централизирано от групата на Европейската инвестиционна банка, а инструментите, прилагани тук на национално ниво от Националния гаранционен фонд, са били сравнително малки по обем, както и с доста ограничено приложение и обхват в сравнение с тези от сегашния програмен период. Именно това е и едно от следващите предизвикателства – разширеният обхват на финансовите инструменти, включени в този програмен период, както се очаква и за в бъдеще – гаранционни, дялови, квази дялови дългови инструменти, които предполагат бързото разгръщане на значимия капацитет, изграден в дружеството Фонд на фондовете.
И не на последно място, и както господин Иванов вече спомена с различаващи се от инструментите, управлявани на централно ниво, са и комплексната регулаторна рамка, в която оперира Фонда и липсата на практика на европейско ниво, съчетаваща няколко условия и регламенти, регулации по европейските структурни инвестиционни фондове, правилата, свързани с приложимите режими на държавни помощи, както и закона и изискването избора на финансови посредници да се прави по Закона за обществените поръчки.
Съответно през 2016 г. Фондът вложи усилията си в изграждането на своята организационна рамка, управленски и професионален капацитет в синхрон с изискванията на тази Регулаторна рамка.
Основните вътрешни документи на Дружеството, както и рамката на взаимоотношенията на Фонда със съответните управляващи органи, бяха разработени с помощта на предоставените консултантски услуги от няколко международни финансови институции: Световна банка, Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд, Европейската банка за възстановяване и развитие, всеки в качеството и капацитета на своята експертиза.
Съответствието на системите за управление и контрол на Фонда с европейската и национална регулаторна рамка бе потвърдено още като първа задача в първата половина на 2016 г., като тези системи преминаха и пълен одит и одобрение от Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“.
Една от стратегическите цели пред Дружеството през 2017 г. бе да окомплектоваме и да завършим образуването на екипа във Фонда, което бе изпълнено в съответствие с поставения индикативен срок.
Към момента Дружеството има около 40 служители, работещи постоянно, като голяма част от тях притежават комбинация или едно от двете – дългогодишен опит, както от управляващите органи на ниво местна администрация, така и от водещи международни организации и водещи, установени в дейността си, финансови институции.
Документите, определящи рамките на управление на Дружеството са, разбира се, в постоянен процес на обогатяване с цел отразяване научените уроци от прилагането на инструментите до момента. Високото качество на работата на Дружеството се гарантира и от постоянния контрол, осъществяван от различни органи, като пример за последните шест месеца различни области от дейността бяха обект на проверки от Дирекция „Национален фонд“ към Министерство на финансите, управляващите органи Оперативна програма „Развитие региони в растеж“ и „Иновации и конкурентоспособност“.
Следвайки модела на управление, залегнал в приложимите към европейските структурни и инвестиционни фондове регламенти, през 2016 и началото на 2017 г. Фондът подготви и сключи финансови споразумения с управляващите органи на съответните оперативни програми, с които те му делегират управлението на финансовите инструменти в обхвата на тяхната програма.
Примерните текстове на тези споразумения са изготвени в рамките на предоставените консултации от страна на международните финансови институции, както уточних по-рано. Най-общо обхватът на тези мандати включва следното, това е и основната дейност на Фонда: структуриране на условията, приложими към съответния финансов инструмент в рамките на дефинираната инвестиционна стратегия към Споразумението и предварителната оценка; изграждане на рамката за провеждане на процеса по избор на финансови посредници в контекста на Закона за обществени поръчки, както и извършването на самите процедури за избор; сключване на оперативни споразумения с избраните посредници и предоставяне на публичните средства, както и последващ мониторинг на изпълнението на оперативните споразумения и управление на взаимоотношенията с посредниците; оперативна и финансова отчетност; управление на риска по време на цялото изразходване на ресурса.
Ще опитам да Ви дам и малко повече конкретика относно това с какво работим и докъде сме стигнали по процедурите. Конкретните финансови споразумения за прилагане на инструменти, включени до момента, са с четири оперативни програми. Включват следното: „Развитие на човешките ресурси“ с ангажиран ресурс от 70 млн. лв. за предоставяне на гаранции и микрокредитиране със споделен риск; Оперативна програма „Региони в растеж“ с ресурс от 370 млн. лв. за учредяване на три дългови фонда за градско развитие в продължение на инициативата „Джесика“ от миналия програмен период; „Околна среда“ със средства от 52 млн. лв. за гаранции за проекти в управление на отпадъци и „Иновации и конкурентоспособност“ с ангажиран ресурс от 460 млн. лв. за учредяване на инвестиционни фондове за дялово и квази дялово финансиране и гаранции за иновации и енергийна ефективност, насочени към малки и средни предприятия.
От февруари 2018 г. Дружеството влезе и в ролята на холдингов фонд по инициативата „Джесика“ от предходния програмен период, като там поехме управлението на средствата в размер от 59 млн. лв. от Европейската инвестиционна банка.
Финализираме в момента и Финансовото споразумение с управляващия орган на „Околна среда“ по отношение на финансовите инструменти за „ВиК“ сектора. Подписването на този договор се очаква към края на месеца и ще позволи на Фонда да увеличи значително усилията си в подготовката на инструментите в сектора „ВиК“, на който му предстои реформа.
Съгласно настоящата Инвестиционна стратегия средствата на програмата, заделени за финансови инструменти, възлизат на 10% от ресурсите, за приоритетна ос „Води“ или 234 млн. лв. Разбрах, че Споразумението за услуги за подпомагане между Министерството на околната среда и водите и Европейската банка за възстановяване и развитие е ратифицирано днес. Това беше последната стъпка за формалното започване на процеса по актуализация на предварителната оценка, която ще позволи по-оптималното реализиране на финансовите инструменти по „Околна среда“.
Актуално състояние до момента. Към момента екипът на Фонда е изградил Стратегия за финансови инструменти и прилагането им на стойност, надвишаваща 90% от общия ресурс, почти целият ни ресурс, и провел пазарни консултации – много важна начална стъпка при структурирането, във връзка с инструменти за близо 740 млн. лв. или 73% от ресурса, който управлява.
В края на миналата година Дружеството успешно завърши и първата процедура за подбор и подписа Споразумение с първите избрани финансови посредници във връзка с предоставяне на микрокредити за стартиращи компании и за предприемачи от уязвими групи. Като резултат, вече 3 млн. 400 хил. лв. са на разположение на тази група крайни получатели.
Средствата в размер на близо 60 млн. лв. във връзка Програмата „Джесика“ вече са инвестирани в предходния програмен период и в момента възвърнатите средства се реинвестират за същите цели.
В допълнение, до края на лятото се очаква Фондът да подпише още шест споразумения с посредници за финансови инструменти с ресурс от програмите „Региони в растеж“ и „Иновации и конкурентоспособност“ на обща стойност близо 454 млн. лв. Процедурите за избор в тази връзка – две процедури, стартираха още през есента на миналата година и към момента се развиват съгласно предварително заложените оперативни графици и при достатъчен интерес от страна на частния сектор.
Първата процедура по отношение на избор на мениджъри за трите фонда за ускоряване и начално финансиране, дялово инвестиране в старта в компании, подкрепени със средства от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, се развива съгласно очакванията. В началото на ноември 2017 г. бяха получени 16 заявления от 10 участника, сред които в началото на януари беше направен предварителен подбор, останаха осем от тях с 11 заявления. Предварителни оферти получихме от шест кандидата с осем заявления. Приключихме току-що активния процес на преговори с кандидатите, като предстои оценяване на финалните им оферти, с което ще приключи и процесът на подбор към юни месец вероятно.
По процедурата за избор на посредници за трите фонда за градско развитие, процедурата стартира също през есента на 2017 г. В началото на януари получихме шест заявления от двама кандидати – консорциуми от банки и инвестиционни фондове с опит от предходния програмен период в тази област. След успешното провеждане на обстойна проверка на кандидатите и преглед на представените от тях документи, в средата на април бяха допуснати до следващата фаза и двата кандидата, като участието на единия от тях бе ограничено до две от три обособени позиции. Срокът за получаване на първоначални оферти е в началото на месец юни, след което предстоят преговори и амбицията ни е да приключим процеса до края на лятото, с което да стартира и работата на трите нови фонда за градско развитие.
Инструментът „Фонд за градско развитие“ – искам да обърна внимание, е от изключително значение не само в контекста на изпълнение на целите на дружеството, но основно за развитието на българските региони. Той ще адресира нуждите на публични и частни спонсори с висока добавена стойност за развитието на градската среда и културния туризъм, които срещат трудности за осигуряване на финансиране на пазара. Това е едно своеобразно и естествено продължение на инициативата „Джесика“ от предходния период.
В допълнение, положителните ефекти се засилват от значително разширеният териториален обхват в този програмен период – пет пъти повече общини и 6-кратно увеличение на ресурса в тази връзка.
По тази линия дружеството работи и съвместно с Европейската инвестиционна банка за разработване на платформа и предоставяне на допълнително финансиране на българските общини. Това ще позволи увеличаване на ресурса на разположение на крайните получатели чрез комбиниране на средства, предоставени от Фонда и от Европейската инвестиционна банка, което е един доста иновативен подход на европейско ниво.
За да обобщя, предвид подписаните вече, предстоящите за подписване през следващите месеци споразумения, както и поетият мандат по инициативата „Джесика“, следващите месеци Фондът ще осигури достъп до финансиране за българските предприятия и общини в размер на приблизително 513 млн. лв. Това възлиза на над половината от управлявания от Фонда ресурс.
В допълнение, една от целите на финансовите инструменти е мобилизиране на частни средства и самоучастие на финансови посредници, което предвид заложената в процедурите в момента структура на инструментите, ще възлиза на вероятно малко над 190 млн. лв. допълнително.
В заключение, непосредствената цел пред екипа на Фонда е, естествено, на първо място, успешното завършване на активните процедури по избор на финансови посредници и по-скорошното достигане на средствата до крайните получатели.
Предвид набрания до момента опит и извършеното вече структуриране на повечето от основните видове продукти и инструменти, с които разполагаме, считаме, че това е реалистична цел за 2018 г. и че ще успеем да осигурим достъп до финансиране за българските предприятия и общини, както вече казахме, имаме над 513 млн. лв., както и да стартираме съгласно предвидения график и бизнес програма на дружеството още пет процедури за избор, с което две трети – 74% от управлявания ресурс на Фонда вече ще е на пазара.
Активно ще продължим и работа по оставащите инструменти, а именно тези, свързани с подкрепа на сектор „ВиК“, управлението на отпадъци и подкрепата за българските бизнеси под формата на гаранции и схеми за микрокредитиране, които ще продължим да пускаме и за в бъдеще.
Централно място в тази задача заема и ще продължава да заема ползотворното ни партньорство с международни финансови институции като гаранция за постигане на високо качество в процеса на прилагане на инструментите и като процес на градене на капацитет във Фонда на фондовете.
И наистина вече в заключение, предвид постигнатите резултати, въпреки наличието на много ограничен опит в сходен модел на работа в рамките на целия Европейски съюз, считаме, че Фондът постига успешно поставените пред дружеството цели и гради практики, които вече се дават като успешен пример в прилагането на финансовите инструменти на европейско ниво. Благодаря Ви за вниманието и търпението. Аз и колегите сме на разположение за въпроси.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, госпожо Георгиева, за предоставената информация.
Колеги, въпроси и коментари?
Господин Петров винаги дава тон за дискусията – заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря.
Въпросът ми не е въпрос, а е по-скоро предложение. Ако е възможно, да получим този доклад, ако той не е, разбира се, конфиденциален, да го изпратите на нашия секретар и ние да можем да го разгледаме детайлно.
СВЕТОСЛАВА ГЕОРГИЕВА: Разбира се, в допълнение.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Може би да изчерпим въпросите, първо, и тогава да дадем възможност за отговор.
Госпожа Василева, заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Георгиева, благодаря и аз за пространното изложение. Мисля, че беше полезно както за мен, така и за колегите, защото, предполагам разбрахте, че беше изрично настояване на всички нас да бъде предизвикано представяне на Фонда на фондовете. Мисля, че е полезно не само за народните представители, а и за обществеността да се запознае по-детайлно с информацията, свързана с Фонда на фондовете, и в този смисъл насърчаваме усилия в посока повече публичност на инициативите, които имате и дейностите, които реализирате.
Накратко коментар. Разбира се, предизвикателствата са сериозни и безспорно наистина комплицирана система и структура. Всъщност за първи път, както и Вие споменахте, в европейски мащаб се структурира Фонд на фондовете, който управлява всички подобни финансови инструменти с национални усилия, така да кажем, но въпреки това имаме и полезен опит от миналото, макар и не същия. Всички инструменти, които бяха въведени през миналия програмен период – и „Джесика“, и „Джеръми“ – за гаранционните фондове не мога да коментирам, може би господин Петър Петров ще коментира в сферата на селско стопанство, рибарство и аквакултури, но така или иначе имаме полезен опит и в този смисъл да ни кажете как се осъществява приемствеността в тази сфера и поне най-добрите практики до каква степен се трансферират в новата структура.
Един елемент от Вашето изказване бих казала, че у мен поне предизвика известно облекчение, защото трябва да Ви кажа, че голяма част от общините, с които разговарям и които имат планове да реализират проекти с помощта на Фонда на фондовете бяха в трепетно очакване и известно нетърпение да стартират инструментите – трите градски фонда. Има една радостна новина, която беше оповестена миналата седмица, ако не се лъжа – Министерство на регионалното развитие и благоустройството оповести поканата за туристическата инфраструктура, която ще бъде комбинирана с ресурс от Фонда на фондовете, но стартирането на трите градски фонда според мен е ключово, особено за общините, които така или иначе вече бих казала, че на финалния етап от изпълнението на проектите, които се финансират по ОПРР от интегрираните им планове за градско възстановяване и развитие – имат готови проекти и чакат някой да каже: „Старт!“, имат наистина висока степен на готовност да започнат.
Радваме се, че се вижда краят на този дълъг процес – явно, че не лек, но този срок, с който се ангажирахте до края на лятото, надявам се, че ще бъде спазен и ще могат поне в ранна есен да започнат може би не да изпълняват, но поне да подават проектните си предложения за одобрение на тези проекти. Аз лично ще следя този процес. Наистина смятам, че е важно за общините. Видно е, че „Джесика“ сработи добре, вече се вижда и ефектът от рециклирането на парите, а е крайно време тези фондове да започнат.
И последен коментар. Тъй като, както и Вие споменахте, приехме Ратификацията на Споразумението между МОСВ и ЕБВР във връзка с актуализация на ex-ante за трите приоритетни оси, януари месец миналата година беше подписано Финансовото споразумение и бяха преведени средствата в сектор „Отпадъци“. От страна на управляващия орган на ОПОС беше оповестено, че няма интерес от бизнеса за реализирането на този финансов инструмент, който беше замислен. Как това беше установено и какво беше направено дотук? Това е моят въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Колеги, други въпроси? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Георгиева, за коментар и отговор.
СВЕТОСЛАВА ГЕОРГИЕВА: Благодаря за въпросите и за интереса. Аз ще кажа няколко думи, ще оставя и колегите да допълнят. Сигурна съм, че няма да успея да изчерпя всичко.
Относно доклада, абсолютно няма никакъв проблем той да бъде споделен.
В допълнение, на сайта на Дружеството поддържаме доста актуална и изчерпателна информация относно какви са инструментите ни, относно пазарните тестове и обратната връзка, която събираме от пазара – докладите, както и по самите процедури. Там има и допълнителна информация.
Относно въпросите на госпожа Василева – различни от естество и много актуални, запознаване на обществеността с дейността на нашето дружество. Това действително е много важно и е една от стратегическите ни цели. Комуникационната стратегия на Дружеството въобще и по принцип Комуникационната стратегия, свързана с финансовите инструменти и на национално, и на европейско ниво е много важна част от успешното им прилагане. Защото както ние трябва да сме запознати с това те какво представляват – те са достатъчно сложни като материя, така и самите крайни получатели трябва да знаят какво могат да очакват от тях, кога могат да очакват, за да са подготвени и как могат да се възползват от тях.
В този ред на мисли ние си взаимодействаме и благодаря на Централното координационно звено с областните информационни центрове. Даже в момента протича едно такова изказване на наши колеги във Видин относно инструмента „Микрокредитиране със споделен риск“, на което са успели да се съберат над 100 човека. Така че работим и в тази насока.
Това е особено важно и за общините, както споменахте. Дълго време те очакват инструмента. Ние работим усилено към завършване на процедурата. Минали сме един значителен етап от нея и предстоят вече преговори и финално оценяване в края на лятото.
Относно опита от миналото и как ние се надграждаме над него, тук искам да подчертая, че наистина България е една от държавите членки, която е успяла много добре да се възползва от финансовите инструменти от предходния програмен период, в случая „Джеръми“ и „Джесика“. С фондовете „Джеръми“, както знаете, управлявани от Европейския инвестиционен фонд в миналото, е създадена цяла екосистема.
Концепцията за дялово инвестиране е все по-позната на нашия пазар, така че определено когато ние структурираме процедурите и условията за кандидатстване, взимаме до голяма степен предвид това, което е направено до момента. Както казах, провеждаме пазарни тестове, с което тестваме и съществуващите на пазара фондове за това какво работи и какво не работи на практика.
Отделно поддържаме много тесен оперативен контакт с колегите от Европейския инвестиционен фонд и от Европейската инвестиционна банка. Инициативата „Джесика“ също е много добър пример за приемственост. Ние поехме управлението на реинвестирането на средствата по инициативата „Джесика“. В този ред на мисли също имаме възможност да се възползваме от добрите практики и да научим уроците от това, което е направено в предходния програмен период.
Относно Оперативна програма „Околна среда и отпадъци“, действително управляващият орган прецени преди известно време, че е необходима актуализация на предварителната оценка, която по-подробно да анализира причината за липсата на интерес към тези инструменти. Това са гаранционни инструменти, насочени към много специфична категория от крайни получатели, които не са до такава степен застъпени на нашия вътрешен български пазар и чрез разговори с инвестиционни посредници и банковата индустрия установихме, че те нямат интерес към финансирането сами по себе си на такъв тип крайни получатели, съответно няма да имат и интереси към гаранцията, която ние ще предоставим за такъв тип финансиране. Надявам се, че съм успяла да изчерпя въпросите.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Някакви уточняващи коментари, въпроси? Не виждам.
Да, заповядайте, господин Дановски.
МАРТИН ДАНОВСКИ: Благодаря, господин Председател.
Чисто с цел внасяне на малко повече информация и яснота, по скоро информация.
По отношение на въпроса на госпожа Василева за приемствеността, тук има два много важни допълнителни елемента, на които лежи целият фундамент на Фонда на фондовете.
Първо, както спомена Светослава Георгиева в началото, ние сме в доста активна, под нова форма колаборация с международните финансови институции. От една страна, черпим част от техния опит за структурирането на Фонда. От друга страна, конкретно по различни оперативни програми, по които смятаме, че нашият опит може да бъде съчетаван, ние до голяма възможност разработваме варианти как можем да правим съвместно с тях тези инструменти. Черпенето на опит, знаете, чиракуването става най-често, когато работиш с майстора. Така че ние това го отчитаме и когато е възможно, пак казвам, защита на основната цел все пак на Дружеството е да трупа национален капацитет, ние това го използваме максимално. Имаме две-три линии на сътрудничество и с ЕИФ, и с ЕИБ по различни инструменти, както беше казано по-рано.
И не на последно място, опитът, който управляващите органи са натрупали в предишния програмен период, също се опитваме максимално да го използваме. Той при нас и директно се влива чрез Надзорния ни съвет, в който членове са представители на управляващите органи – те имат пряко отношение и наблюдават дейността ни във функциите си на Надзорен съвет, и това ни помага примерно да избегнем допускането на едни и същи, както се казва, неоптималности от предишни периоди и да ги допуснем втори път. Това бих искал да допълня по отношение на приемствеността.
По отношение на коментара за общините и за това очакване, тук е и връзката малко с комуникацията. Разбираме, че в някаква степен очакванията на общините – те не са напразни, това е свързано с едни нужди, които те имат, с проекти, които са подготвени.
Може би нашата дискусия попада просто в един период от живота на Фонда, в който комуникацията ни с общините, със Сдружението на общините и със свързаните с тях структури, които могат да имат проекти на общинско ниво, е предимно на така наречената „buisness-to-buisness“ фаза. Ние провеждаме редица срещи, освен чрез области и общински центрове, провеждаме срещи директно с групи и общини, със Сдружението на общините.
Като казвам „попада в такава фаза“, имам предвид, че в началото и средата на миналата година ние бяхме изключително много активни – участвали сме в десетки събития, които общините и Сдружението на общините. Но в един момент все пак финият баланс за изграждане на имиджа на една организация зависи от това какво тя реално предлага на пазара и не би трябвало, така да се каже, очакванията към нея много да се разминават с това, което е реално се случва. Така че по тази причина ние много фино определяме баланса.
Иначе, съгласен съм с коментара, че обществеността в нейната цялост или отделни части трябва да полагаме и да продължим да полагаме усилия да бъде малко по ясно запозната въобще с този нов начин на управление на средствата по европейски структурни и инвестиционни фондове чрез финансови инструменти, защото вярваме, че тя ще стане много голяма част от нашето ежедневие в следващия програмен период. Това бих искал да добавя. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз, господин Дановски.
Ако не са провокирали последните думи някакъв коментар от наша страна, да Ви благодаря за информацията и за участието днес. Предполагам, че периодично ще Ви каним за споделяне на допълнителна информация и въпроси, тъй като тази проблематика и за нас е нова. Нашата комисия тепърва ще осъществява по-сериозен контрол и над тази част от работата по европейските пари и възможности.
Пожелаваме Ви успех в работата, да постигнете целите, които сте си набелязали! А може би в началото на следващия политически сезон ще можем да коментираме началото на трите програми, докъде е стигнала работата през това време по проектите, за които сега коментирахте, че са във фаза на селекция и да започнем подготовката от наша страна на следващия доклад, в който можем да включим малко повече и по това. Но това е въпрос и на наша, вътрешна работа. Ние сме коментирали и с господин Иванов, че самата наша комисия трябва малко да промени начина, по който контролира използването на европейските средства, но в контекста на дискусиите и за бъдещето на кохезионната политика и въобще на европейското финансиране може би ще коментираме и тези въпроси и ще търсим и Вашето съдействие всъщност за това как ние да подобрим от наша страна този контрол. Благодаря Ви още веднъж!
Дискусията и по тази точка приключи.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
РАЗНИ.
В точка „Разни“ дали има нещо, колеги, което искате да споделите? Аз също нямам за днешното заседание нищо.
За следващата седмица в сряда ще коментираме малко повече два въпроса – подготовката на пленарния КОСАК и съответно визитата в Черна гора.
Само да напомня, че утре имаме среща – изпратени са Ви материали, с работна група „Общи въпроси“ в 9,15 ч. Като започне заседанието, регистрираме се и ще отидем на тази среща. Надявам се да се включите в нея, защото гостите ни са много, те са над 40 човека, към 50 човека. Ще бъде хубаво нашата комисия да не бледнее на този фон.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин

Стенограф:
Катя Бешева