Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
» Преглед на видео архив
» Преглед на видео архив
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерски съвет на 04.06.2018 г.
2. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 39
На 27 юни 2018 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2018 г.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Кристиан Вигенин.
* * *
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добър ден!
Според правилата за организацията и дейността на Народното събрание можем да започнем нашето заседание, като ще трябва да коригираме малко дневния ред.
Преди да премина към него искам да кажа, и не да прозвучи като критика, че с това бързане със законите, понеже няма достатъчно готови, не успяваме да си разгледаме нашето законодателство. Ние искахме, спрямо практиката ни, която по принцип е като мине законопроектът през водещата комисия, тогава да го гледаме ние, пък те да са го гледали по същество и следвайки тази практика днес бяхме планирали две точки преди сегашната, която единствено остана, защото те вече минаха миналата седмица през водеща комисия, днес – в парламента, не можем да ги гледаме, затова остава следният дневен ред, който предлагам:
„1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2018 г.
2. Разни“.
Други предложения не вярвам да имате, колеги. И да имате, трудно ще ги организираме, затова, който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 4, против и въздържали се – няма.
С това дневният ред е приет.
За протокола все пак да отбележа кои са нашите гости по точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА, № 802-01-21, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 4 ЮНИ 2018 г.
Нашите гости са: министърът на околната среда и водите – Нено Димов, заместник-министъра Красимир Живков, Силвия Димитрова – директор на дирекция „Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда“, Илияна Тодорова – директор на дирекция „Управление на водите“, Росица Петрова – държавен експерт в отдел „Управление на речните басейни“ към дирекция „Управление на водите“, и Валери Георгиев – началник на отдел „Биологично разнообразие“.
Благодаря Ви за това присъствие днес и предлагам, господин Димов, да представите Законопроекта. После ще преминем към дискусия.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, всъщност този Проект за изменение и допълнение на Закона за околната среда, за разлика от други, не беше приет бързо. Неговата цел беше и продължава да е да изпълни правителствената политика, свързана с намаляване на административните тежести и затова аз може би да го разделя на две части. Той самият беше подготвен като два различни законопроекта, които впоследствие бяха обединени в един.
Първият е свързан с отпадане на документи, които считаме, че не са необходими, на срокове, които могат да бъдат намалени и прочее. Тук, през този закон, променяме Закона за биологичното разнообразие, Закона за водите, Закона за управление на отпадъците, Закона за чистотата на атмосферния въздух. Като цяло това е сериозен набор от документи, които вече ще се вземат служебно или ще се вземат по електронен път, тоест ще влезем в 22-и век, хайде така да го кажем.
Втората част обаче, върху която ще се спра малко по-дълго и която ни отне значително повече време, беше свързана с трите най-тежки процедури в рамките на екологичното законодателство – оценката на въздействието върху околната среда, доклада по Директивата от Севезо и комплексното разрешително. По принцип най-широк обхват има оценката за въздействие върху околната среда.
В момента тези три процедури се гледат една след друга, последователно, тоест – първо, ОВОС, след това – комплексно разрешително, и след това, ако има нужда, и доклад по Севезо.
Ние имахме идеята да се опитаме тези три процедури да ги комбинираме в една с оглед съкращаване на сроковете. Миналата година, мисля че в началото на септември, направихме първо идейно представяне на всички работодателски и бизнес организации, защото всъщност те са основните, които имат интереси и са потърпевши, ако може така да се каже, от това законодателство.
Последваха още няколко дискусии преди да представим конкретни текстове и в предпоследната, която се състоя в края на миналата година, стигнахме до общата идея, че нямаме съвършен ред. Някои от работодателските организации и част от техните членове всъщност твърдяха, че досегашният ред е по-добър за тях, а други твърдяха, че следващият ред, който ние предлагаме, е по-добър. И на фона на тези дискусии взехме едно Соломоновско решение, че всъщност може по прецедент на други закони, да имаме два режима, като в самото начало се обявява по кой от двата режима ще се върви и се следва до края този режим.
Наистина се оказа, че с оглед други законодателства, за някои е по-удобно да има досега действащия, а за други е по-удобно да има този, който предлагаме в момента, комбинирания.
Комбинираният вариант, който е новият, при запазването на стария, съкращава по наша сметка с около между шест и осем месеца периода на срока, за който се издават, съкращава значително документи, които се препокриват, грубо казано, голяма част от процедурите стават невидими, тоест стават част от вътрешната администрация и са невидими за бизнеса и не на последно място, накрая процедурата подлежи на едно единствено обжалване по всичките елементи, но в края на краищата е едно обжалване, не са три отделни обжалвания, което също съкращава срока, пък от друга страна дава възможност всяка една от тези части да бъде съкратена.
Този вариант – с комбинирането, беше приет от четирите работодателски организации, след което вече на нас ни беше значително по-лесно да го оформим в текстове в закона за изменение и допълнение и оттам – респективно, да го предложим за съгласуванията, които минаха, и респективно – Министерският съвет да Ви го предложи на Вас за одобрение.
Всъщност това е може би най-съществената част от промените, така че върху нея, ако имате, по другите – естествено, затова сме с този екип, по-конкретни въпроси върху технологията, да можем да дадем съответните отговори, но като цяло това е философията, която Ви представяме днес. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Министър.
Аз подозирам, че дискусията ще е кратка, поне от моя страна, тъй като е много специфичен Законопроектът. Той изисква доста дълбоки познания, за да се навлезе по същество в дискусията.
Запознахме се с таблицата за съответствието. Доста подробно е изписано. Мисля, че там не можем да имаме възражения, но в тази комисия разчитаме на заместник-председателя Ивелина Василева по тези теми, ако има какво да сподели, да добави или да попита, да заповяда.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми представители на Министерството на околната среда и водите! Аз се запознах със Законопроекта и подкрепям инициативата на Министерството на околната среда и водите, насочена към облекчаването на административната тежест, въвеждането на процедури, които съкращават срокове и създават предпоставки за подобряване на инвестиционната среда, като се дава и алтернативна възможност на инвеститорите да изберат един от двата подхода за процедурите, които трябва да бъдат съблюдавани, разбира се, с пълна подкрепа за това.
Надяваме се, че действително и бизнесът ще почувства облекчението, към което се стремим всички. Това е и част от задачите, поставени в Управленската програма.
Ние ще разгледаме Законопроекта в Комисия по околната среда и водите следващата седмица. Предполагам, че там и повече детайли ще има, и разисквания от колегите от Комисията. Има и получени становища по Законопроекта и към нашата комисия, и към другите съпътстващи комисии от различни заинтересовани страни.
Моето запитване или по-скоро въпрос, желание е, ако може в малко по-голям детайл да разгърнете представянето в частта, залегнала в Преходните и заключителните разпоредби, свързана с измененията на Закона за водите. Там се предприема една съществена реформа, която е свързана със съответствието на Рамковата директива за водите. Мисля, че е необходима малко повече информираност, която да бъде представена на народните представители, защото има въпроси, има и съображения, изразени в някои от становищата, така че молбата ми е в тази посока – малко да се разгърне представянето.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
Мисля, че нашето заседание днес ще бъде добър преход към заседанието на водещата комисия. Решихме да не изчакваме вече по този начин, за да не се окаже, че няма и по този законопроект да направим становище.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви.
Да, разбира се, че ще навлезем в повече детайли. Аз не случайно съм поканил тук и колегите, които могат да ги дадат. Всъщност, един от основните елементи в това е промяната в начина, по който се определят санитарно-охранителните зони и въобще начинът на предпазване на питейните води. Този обхват доста се разширява, за да можем да гарантираме не само една малка част около водното тяло, а по-широка част, която да гарантира чистотата на питейните води. Знаем, че това е ресурс, който е стратегически важен, и може би ще бъде основен източник на проблеми през 21-и век.
Нещо повече, начинът, по който се действа досега, е доста архаичен. Това е може би от времето преди господин Вигенин да е роден, пък аз съм бил съвсем малък. Опитваме се да го актуализираме със съвременните виждания и на европейската директива, която дава възможности на страните членки сами да вземат определени решения.
Ако има нужда, аз ще помоля госпожа Илияна Тодорова, която е директор на дирекцията по управление на водите, да влезе малко повече в детайли, ако разрешите, разбира се, господин Председател.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да, заповядайте.
ИЛИЯНА ТОДОРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-председател, уважаеми народни представители! Това, което правим като промяна в Закона за водите, е свързано с осигуряване на установеното ниво на опазване на водните тела, като предвиждаме да се прилагат мерки в целите водни тела и могат, но не сме задължени, разбира се, да създаваме допълнителни охранителни зони около водните тела. Тези охранителни зони могат да бъдат значително по-малки от това водно тяло, което ще предпазваме, могат да са по-големи от водното тяло или да се простират извън неговите граници, като се очертават само ако е установен риск за влошаване качеството на водите, използвани за питейно-битово водоснабдяване.
Този подход ще бъде прилаган на всеки шест години при разработване на плановете за управление на речните басейни, като в зависимост от риска и конкретния натиск от човешки дейности, ще бъдат очертани и охранителни зони, в които ще се планират и изпълняват и допълнителни мерки във връзка с количеството и качеството на водите, използвани за питейно-битово водоснабдяване, като предвиждаме общността, населението, което живее на територията, където ще се предвиждат тези мерки, също да може да участва активно при вземането на решения с даването на предложения. Благодаря.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Всъщност, ако разрешите, господин Председател, да кажа още едно изречение.
Идеята е да се мине от териториално обособяване към такова, ориентирано към риска, тоест превенцията да е към потенциалния риск, а не върху някаква определена територия, защото тя може да крие риск, може да не крие риск, така че да видим какво е рисково и да се пази от риска, който е потенциален за конкретния случай.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Като навлязохте в темата, мога ли да допълня и аз нещо към въпроса: как се оценява този риск? Кой го прави, според предвижданията Ви? Допускам, че тук ще има разнообразни форми на натиск в зависимост от това, тъй като в самата зона очевидно ще има определени ограничения – някъде сигурно ще се разширят, другаде ще се свият, но може ли да кажете кой определя тези зони и потенциално има ли риск от точно под различни форми на натиск да се окаже, че всъщност въвеждаме режим, който може да създаде друг тип рискове? Благодаря.
ИЛИЯНА ТОДОРОВА: Благодаря. Тези мерки ще бъдат определяни в плана за управление на речните басейни, който се утвърждава от Министерския съвет и всички те подлежат на обществени обсъждания на ПУРБ-а (план за управление на речните басейни), така че там ще бъдат…
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Тоест, Министерският съвет утвърждава, но кой го изработва преди това – Вашето министерство, по-конкретно дирекция или?... Тоест, процедурата как предвижда да се върви – от по-ниското равнище, към Министерския съвет?
ИЛИЯНА ТОДОРОВА: Видовете мерки, които ще бъдат предприети, ще бъдат определени в наредбата, която е подзаконов нормативен акт, който предвиждаме да бъде изготвен, след като се приемат измененията в Закона за водите, след което плановете за управление на речните басейни, разбира се, се разработват от басейновите дирекции, и четирите плана. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря за уточнението.
Други въпроси?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Тъй като отворихме темата за зоните за защита, основно тя стана интересна тук, на нашата комисия, въпреки че не сме специалисти, аз искам да задам следния въпрос, понеже в района, който представлявам, имаме такъв казус. Говоря за язовир „Тича“. Скоро Върховният административен съд отмени заповедта за създаване на санитарно-охранителна зона.
Въпросът ми е: в сега предвидените изменения, най-вероятно, аз понеже го четох, би трябвало това, което говорите, да влезе в тази наредба, и ще бъдат ли отразени тези всички забележки в Решението на Върховния административен съд по отмяната? Знаете, че там то залегна на база на жалби, които бяха от общини, от граждани и така нататък, и касаеше най-вече заустване на канални и отпадни води в язовира.
И тук е резонен въпросът на господин Вигенин: в такъв случай как ще се определи рискът? Знаете, че качеството на водата, която се подава от язовир „Тича“ е сериозен проблем.
В какви срокове предвиждате да излезе наредбата, изобщо да излязат тези планове за управление на речните басейни, защото знаем, че ВиК Шумен ще бъде един от бенефициентите, тоест ще кандидатства по Оперативна програма „Околна среда“ и тази липса на санитарно-охранителна зона досега или, както се каза, че ще бъде записано, на зона за охрана, защитата как ще се отрази на кандидатстването на съответния ВиК оператор за подобен род съоръжения? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте, господин Министър, или може би госпожа Тодорова?
ИЛИЯНА ТОДОРОВА: Следващият план за управление на речните басейни ще бъде през 2021 г., а това – кога ще бъде разработена наредбата, като подзаконов нормативен акт към Закона за водите, зависи от неговото приемане, на първо място, след което ние максимално бързо ще се опитаме да разработим наредбата.
Искам да кажа, че вече колегите работят, дори имаме намерение да създадем междуведомствена работна група, за да може всички заинтересовани страни да бъдат привлечени в този процес.
Колкото до плана за управление, както и преди споменах, ние ще работим в тясно, и работим в тясно сътрудничество с общността, с хората, които ще се намират на място и ще бъдат отразени техните препоръки и бележки. Благодаря.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Всъщност, не би трябвало да има конкретна обвързаност между кандидатстването по Оперативната програма с промените, които се правят в момента.
Знаете, че Оперативната програма ще финансира консолидираните ВиК дружества, така че ако се изпълняват тези критерии, може да се кандидатства.
Конкретно в случая с язовир „Тича“, до колкото съм запознат, поради липса на пречиствателна станция за питейни води, там има сериозен проблем и при по-сериозни валежи, тоест проблемът не е свързан само със заустването. Той е проблем, който трябва кардинално да бъде решен, включително там и с нивото на язовира има проблем. То се поддържа по-високо, заради качеството на водата, което пък крие рискове в такова време като днешното.
Това е комплексен проблем. Той попада и в плановете за риск от наводнение, като цяло ще попадне там, но това не би трябвало да е пречка в момента, а ако попада в консолидираните ВиК дружества, които са си изготвили регионалните прединвестиционни проучвания, да бъде бенефициент по Оперативната програма.
Честно казано, не знам всичките 14, които работят. Просто колегата Нанков в това отношение, до колкото знам, е в много напреднала фаза, имам предвид Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и се очаква буквално в следващите месец-два да започне, да се отвори оста за кандидатстване. Пак казвам, че това зависи изцяло от готовността на регионалните ВиК.
Не трябва да търсите задължително паралел между тези неща и колко бързо ще бъде приет Законът и наредбата към него от гледна точка на кандидатстването по Оперативната програма.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Аз не твърдя, че съм специалист по тази тема, но доколкото съм запознат, досега наличието на санитарно-охранителна зона, тя и към днешна дата е такава, е едно от условията за водоползване, тоест ВиК операторът да може да черпи вода и да продава на гражданите, да изпълнява договорите си. Нали така?
Доста комплексен е проблемът, но понеже не съм специалист, пак казвам, затова задавам този въпрос, защото това касае не само изграждането на бъдеща пречиствателна станция за питейни води, но и в момента качеството на водата, която се подава към гражданите, защото определени дейности очевидно отпадат след отпадането на санитарно-охранителната зона. Това не касае само Шумен, касае Търговище, касае Велики Преслав.
Тук сме двама народни представители от региона – колегата е от Търговище. Нас живо ни интересува в момента с отменената заповед за санитарно-охранителна зона как се урегулират отношенията между ВиК оператора, собственика на язовира, изобщо начина на ползване на водата оттам към днешна дата и най-вече този закон решава ли този казус? Пак казвам, взети ли са предвид мотивите на Върховния административен съд, с които той отмени заповедта, защото госпожа Василева беше този министър, който беше преди Вас и издаде тази заповед, подписа заповедта. Очевидно е имала своите пороци, за да бъде отменена от Върховния административен съд. (Весело оживление, шум и реплики.)
Говоря за заповедта, не за госпожа Василева… (Смях, оживление.)
Това, в кръга на шегата!
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Можете ли да отговорите в момента на този въпрос?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Просто отворихме темата и аз се възползвам да поставя въпроса, ако не възразява господин Председателя, тъй като тук има лица с необходимата компетенция да отговорят.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Разбира се, когато е възможно, трябва да има диалог.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Ние не претендираме за изчерпателност по тази тема, особено аз, но все пак да се запознаем с нея.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Трябва да проверим имат ли готовност и на изненадващи въпроси да отговорят.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Имаме ли готовност? Добре.
Аз може би нямам, но колегите имат готовност за изненадващи въпроси.
При всички положения нека да е ясно, че това е едно действие, което Министерството е предприело и което е трябвало да бъде предприето. Аз тук не бих казал, че заповедта има порок, просто това е един процес, който очевидно трябва да бъде променен. Вероятно съдът е взел правилно решение, но аз не мисля, че който и да било друг на мястото на госпожа Василева щеше да вземе друго решение, освен това, което е взела и тя.
За конкретния случай ще помоля колегите да отговорят на тази стрелба в краката… (Оживление.)
То не е свързано, пак да кажа, със Закона, който представяме в момента, но с удоволствие колегите ще отговорят. (Народният представител Иван Валентинов Иванов говори на изключени микрофони.)
РОСИЦА ПЕТРОВА: Уважаеми господин Председател, госпожо Василева, господа народни представители! За съжаление, проблемът „Тича“ не е само за „Тича“.
По-малко от 30% може би от всичките водовземания за питейни цели имат санитарно-охранителни зони по сегашния, тоест по миналия ред. Проблемът „Тича“ и решението на съда е свързано с това, че изискването за издаване на нова наредба, която да регламентира опазването на питейните води в съответствие с изискванията на европейското законодателство, са от 2006 г, тоест от 2006 г. Законът предвижда издаването на такава наредба, която до момента не е издадена, затова съдът не признава съществуването и прилагането на старата наредба, която е работила до 2006 г.
Според нас сегашните изменения на Закона ще решат всички тези проблеми, свързани със санитарно-охранителни зони, най-вече с липсата на възможности на ВиК дружествата да правят проекти за такива зони около всяко водовземно съоръжение и в същото време ще изпълнят изискването на Директивата да се опазват целите водни тела, които са предназначени за питейни цели и в рисковите участъци да се правят охранителни зони, в които ще се прилагат по-строги мерки.
Като пример ще кажа, че сега старата наредба изискваше да се определят санитарно-охранителни зони около всяко водовземане, независимо дали то е в национален парк, дали то е на Мусала или някъде, където човешки крак не стъпва, но се определят санитарно-охранителни зони, има много проблеми със собствеността на земите.
Това, за което Вие говорихте – забраните за заустване на отпадъчни води в първите пояси, тези неща вероятно ще останат, защото Регламентът за опазване на самите водовземни съоръжения, тоест най-вътрешните пояси на сегашните санитарно-охранителни зони може би ще се запазят в сегашните си размери или поне в размер, който гарантира опазване на съоръжението. В останалия случай ще се опазва цялата територия, в която има водовземания за питейни цели, така че и изменението на Закона, което сега Ви представяме, ще даде възможност тези проблеми, които съществуват в момента със санитарно-охранителни зони, да бъдат решени.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Тук имаше една много важна забележка, която направи господин Вигенин от гледна точка на това – разширявайки зоните, дали няма да предизвикаме други проблеми. Това беше един много съществен въпрос и искам да отбележа, че не случайно местните общности са активен играч, активен участник в този процес, защото там действително ще се сблъскват различни интереси и наше дълбоко убеждение е, че те не могат да бъдат без тяхно участие. Ние видяхме, примерно, подобен такъв случай не при този закон, във Велинград. Съвсем не проформа е идеята за активното участие на местните общности, защото в края на краищата те са тези, които живеят 24 на 7 (24 часа, 7 дни) в районите, така че от тази гледна точка балансът трябва да бъде намерен там и тези промени в Закона дават тази възможност.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря. Аз вземам думата, не за да отправя запитване към министъра и неговия екип, а по-скоро като заключително изказване.
Аз благодаря за по-детайлното представяне, защото мисля, че това действително е необходимо, за да бъде разяснено, че с промените в Закона, които се предлагат, от една страна, изцяло се въвежда принципът на басейновото управление и на база на плановете за управление на речните басейни да се определя рискът и натискът върху водните тела и въз основа на това да се оформят зоните за защита, а от друга страна да се гарантира напълно и изцяло, че рискове за здравето на хората няма да бъдат допускани, тоест гаранция за това, че питейните водоизточници ще бъдат защитени, като наистина се концентрираме върху същността на материята, а не толкова, както и Вие казахте, на базата на някакви териториални изисквания.
Това е духът на екологичното законодателство. И в този смисъл отново декларирам подкрепата си за тази инициатива. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Предполагам, че във водещата комисия, дискусията ще бъде малко по-широка и по-напрегната вероятно в определени моменти, но е хубаво, че се ориентирахте и Вие в днешното заседание къде ще бъдат основните въпроси и проблеми.
Аз предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим Законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Да се надяваме, че и във водещата комисия, със същия успех ще премине дискусията.
Благодаря Ви за участието.
С това т. 1 е изчерпана.
По точка втора:
РАЗНИ,
ако имате нещо да споделите, аз лично нямам в момента.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Аз вземам думата съвсем накратко и само и единствено чисто протоколно да изразя благодарност за усилията, които бяха положени от председателя на Комисията по европейските въпросите и контрол на европейските фондове и, разбира се, на администрацията на Народното събрание, и сътрудниците на Комисията, при организирането и провеждането на Пленарното заседание на КОСАК (Конференция на комисиите по европейски въпроси на парламентите на Европейския съюз).
Мисля, че е редно това да бъде отразено и в протокола на заседанието ни, защото наистина беше изключително успешно събитие и трябва да се гордеем и ние, като членове на тази комисия, че успяхме да се справим с домакинството на такъв сериозен форум.
Благодаря и лично на господин Вигенин. Мисля, че трябва да бъде отчетено сериозното усилие, което положи – месеци наред подготовка, която доведе до един много добър резултат.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
Като отворихте темата, аз ще кажа, че ще намерим начин, закривайки Председателството и може би тази сесия на парламента, да имаме възможността и с администрацията да се срещнем, да си благодарим, но да кажа, че благодаря и на политическите групи, и на Вас специално за активното участие и за това, че всеки един от Вас пое част от тежестта по това заседание.
Наистина смятам, че то беше успешно, включително и решенията, които взехме. Да кажа, че сега уточняваме финалните елементи по превода на Приноса, който беше приет и смятам да го изпратя до председателя на Народното събрание вече на български език с молба да го предостави на председателите на постоянни комисии за сведение и на председателите на парламентарни групи. Там, смятам, има важни елементи, които трябва да ги знаят.
И в тази връзка да информирам, че имам намерение може би към края на месец юли, съобразено и с програмата на министър Павлова, да направим едно обсъждане с нея, не толкова по отношение на Отчета на Председателството, който ще бъде приет, доколкото разбирам, на 11 юли тази година, от правителството и вероятно и представен от премиера Бойко Борисов в парламента, частично и по това, но по-скоро по това какво предстои в следващите шест месеца, в които все още България ще бъде част от триото, по какъв начин правителството и съответно ние, за нас горе-долу е ясно, ще се включим в този процес до края на дейността на това трио.
И съответно една тема, която смятам, че не съм чул поне някой да коментира досега, но: как и по какъв начин ще подходим към администрацията и особено към тези, които бяха назначавани допълнително, специално за самото Председателство, по какъв начин те могат да бъдат и ще бъдат запазени като хора, които все пак натрупаха уникален, бих казал, опит в тези шест месеца? Това впрочем се отнася и за Българския парламент, специално отделът, който беше назначен за подготовка на Председателството. Дали ще можем и как да запазим все пак тези хора, за да можем да ги ползваме и оттук нататък като хора, които ще ни помагат да бъдем по-ефективни като страна – член на Европейския съюз?
Ние доста често сме били само наблюдатели в тези години, сега вече – след Председателството, много от тях знаят в детайли как функционира процесът, как могат да се налагат интересите на страната, да видим какви са намеренията в тази посока.
Пак казвам, че това ще го съобразим с програмата на Павлова. Вероятно на 25 юли се очертава да бъде тази възможност, но ще го направим, за да можем съответно и ние да си планираме нашата програма.
Да Ви кажа, че в следващата седмица ще се опитам да предложа някакъв план, за да видим как работим по две от темите, които си набелязахме като теми за след Председателството – едната е начинът, по който изпълняваме нашите дейности по контрол върху европейските фондове и средства, и втората – идеите, как да направим по-ефективна пък и първата част от нашата работа, евентуално включително засилване на някои функции на Комисията и на парламента по отношение на европейската политика. Това ще го направим като обсъждане, надявам се, следващата седмица.
Благодаря Ви за участието в работата на Комисията.
Закривам заседанието.
Успешен завършек на деня!
(Закрито в 16,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИАН ВИГЕНИН
Стенограф:
Вася ЙОРДАНОВА
2. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 39
На 27 юни 2018 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2018 г.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Кристиан Вигенин.
* * *
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добър ден!
Според правилата за организацията и дейността на Народното събрание можем да започнем нашето заседание, като ще трябва да коригираме малко дневния ред.
Преди да премина към него искам да кажа, и не да прозвучи като критика, че с това бързане със законите, понеже няма достатъчно готови, не успяваме да си разгледаме нашето законодателство. Ние искахме, спрямо практиката ни, която по принцип е като мине законопроектът през водещата комисия, тогава да го гледаме ние, пък те да са го гледали по същество и следвайки тази практика днес бяхме планирали две точки преди сегашната, която единствено остана, защото те вече минаха миналата седмица през водеща комисия, днес – в парламента, не можем да ги гледаме, затова остава следният дневен ред, който предлагам:
„1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2018 г.
2. Разни“.
Други предложения не вярвам да имате, колеги. И да имате, трудно ще ги организираме, затова, който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 4, против и въздържали се – няма.
С това дневният ред е приет.
За протокола все пак да отбележа кои са нашите гости по точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА, № 802-01-21, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 4 ЮНИ 2018 г.
Нашите гости са: министърът на околната среда и водите – Нено Димов, заместник-министъра Красимир Живков, Силвия Димитрова – директор на дирекция „Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда“, Илияна Тодорова – директор на дирекция „Управление на водите“, Росица Петрова – държавен експерт в отдел „Управление на речните басейни“ към дирекция „Управление на водите“, и Валери Георгиев – началник на отдел „Биологично разнообразие“.
Благодаря Ви за това присъствие днес и предлагам, господин Димов, да представите Законопроекта. После ще преминем към дискусия.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, всъщност този Проект за изменение и допълнение на Закона за околната среда, за разлика от други, не беше приет бързо. Неговата цел беше и продължава да е да изпълни правителствената политика, свързана с намаляване на административните тежести и затова аз може би да го разделя на две части. Той самият беше подготвен като два различни законопроекта, които впоследствие бяха обединени в един.
Първият е свързан с отпадане на документи, които считаме, че не са необходими, на срокове, които могат да бъдат намалени и прочее. Тук, през този закон, променяме Закона за биологичното разнообразие, Закона за водите, Закона за управление на отпадъците, Закона за чистотата на атмосферния въздух. Като цяло това е сериозен набор от документи, които вече ще се вземат служебно или ще се вземат по електронен път, тоест ще влезем в 22-и век, хайде така да го кажем.
Втората част обаче, върху която ще се спра малко по-дълго и която ни отне значително повече време, беше свързана с трите най-тежки процедури в рамките на екологичното законодателство – оценката на въздействието върху околната среда, доклада по Директивата от Севезо и комплексното разрешително. По принцип най-широк обхват има оценката за въздействие върху околната среда.
В момента тези три процедури се гледат една след друга, последователно, тоест – първо, ОВОС, след това – комплексно разрешително, и след това, ако има нужда, и доклад по Севезо.
Ние имахме идеята да се опитаме тези три процедури да ги комбинираме в една с оглед съкращаване на сроковете. Миналата година, мисля че в началото на септември, направихме първо идейно представяне на всички работодателски и бизнес организации, защото всъщност те са основните, които имат интереси и са потърпевши, ако може така да се каже, от това законодателство.
Последваха още няколко дискусии преди да представим конкретни текстове и в предпоследната, която се състоя в края на миналата година, стигнахме до общата идея, че нямаме съвършен ред. Някои от работодателските организации и част от техните членове всъщност твърдяха, че досегашният ред е по-добър за тях, а други твърдяха, че следващият ред, който ние предлагаме, е по-добър. И на фона на тези дискусии взехме едно Соломоновско решение, че всъщност може по прецедент на други закони, да имаме два режима, като в самото начало се обявява по кой от двата режима ще се върви и се следва до края този режим.
Наистина се оказа, че с оглед други законодателства, за някои е по-удобно да има досега действащия, а за други е по-удобно да има този, който предлагаме в момента, комбинирания.
Комбинираният вариант, който е новият, при запазването на стария, съкращава по наша сметка с около между шест и осем месеца периода на срока, за който се издават, съкращава значително документи, които се препокриват, грубо казано, голяма част от процедурите стават невидими, тоест стават част от вътрешната администрация и са невидими за бизнеса и не на последно място, накрая процедурата подлежи на едно единствено обжалване по всичките елементи, но в края на краищата е едно обжалване, не са три отделни обжалвания, което също съкращава срока, пък от друга страна дава възможност всяка една от тези части да бъде съкратена.
Този вариант – с комбинирането, беше приет от четирите работодателски организации, след което вече на нас ни беше значително по-лесно да го оформим в текстове в закона за изменение и допълнение и оттам – респективно, да го предложим за съгласуванията, които минаха, и респективно – Министерският съвет да Ви го предложи на Вас за одобрение.
Всъщност това е може би най-съществената част от промените, така че върху нея, ако имате, по другите – естествено, затова сме с този екип, по-конкретни въпроси върху технологията, да можем да дадем съответните отговори, но като цяло това е философията, която Ви представяме днес. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Министър.
Аз подозирам, че дискусията ще е кратка, поне от моя страна, тъй като е много специфичен Законопроектът. Той изисква доста дълбоки познания, за да се навлезе по същество в дискусията.
Запознахме се с таблицата за съответствието. Доста подробно е изписано. Мисля, че там не можем да имаме възражения, но в тази комисия разчитаме на заместник-председателя Ивелина Василева по тези теми, ако има какво да сподели, да добави или да попита, да заповяда.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми представители на Министерството на околната среда и водите! Аз се запознах със Законопроекта и подкрепям инициативата на Министерството на околната среда и водите, насочена към облекчаването на административната тежест, въвеждането на процедури, които съкращават срокове и създават предпоставки за подобряване на инвестиционната среда, като се дава и алтернативна възможност на инвеститорите да изберат един от двата подхода за процедурите, които трябва да бъдат съблюдавани, разбира се, с пълна подкрепа за това.
Надяваме се, че действително и бизнесът ще почувства облекчението, към което се стремим всички. Това е и част от задачите, поставени в Управленската програма.
Ние ще разгледаме Законопроекта в Комисия по околната среда и водите следващата седмица. Предполагам, че там и повече детайли ще има, и разисквания от колегите от Комисията. Има и получени становища по Законопроекта и към нашата комисия, и към другите съпътстващи комисии от различни заинтересовани страни.
Моето запитване или по-скоро въпрос, желание е, ако може в малко по-голям детайл да разгърнете представянето в частта, залегнала в Преходните и заключителните разпоредби, свързана с измененията на Закона за водите. Там се предприема една съществена реформа, която е свързана със съответствието на Рамковата директива за водите. Мисля, че е необходима малко повече информираност, която да бъде представена на народните представители, защото има въпроси, има и съображения, изразени в някои от становищата, така че молбата ми е в тази посока – малко да се разгърне представянето.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
Мисля, че нашето заседание днес ще бъде добър преход към заседанието на водещата комисия. Решихме да не изчакваме вече по този начин, за да не се окаже, че няма и по този законопроект да направим становище.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви.
Да, разбира се, че ще навлезем в повече детайли. Аз не случайно съм поканил тук и колегите, които могат да ги дадат. Всъщност, един от основните елементи в това е промяната в начина, по който се определят санитарно-охранителните зони и въобще начинът на предпазване на питейните води. Този обхват доста се разширява, за да можем да гарантираме не само една малка част около водното тяло, а по-широка част, която да гарантира чистотата на питейните води. Знаем, че това е ресурс, който е стратегически важен, и може би ще бъде основен източник на проблеми през 21-и век.
Нещо повече, начинът, по който се действа досега, е доста архаичен. Това е може би от времето преди господин Вигенин да е роден, пък аз съм бил съвсем малък. Опитваме се да го актуализираме със съвременните виждания и на европейската директива, която дава възможности на страните членки сами да вземат определени решения.
Ако има нужда, аз ще помоля госпожа Илияна Тодорова, която е директор на дирекцията по управление на водите, да влезе малко повече в детайли, ако разрешите, разбира се, господин Председател.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да, заповядайте.
ИЛИЯНА ТОДОРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-председател, уважаеми народни представители! Това, което правим като промяна в Закона за водите, е свързано с осигуряване на установеното ниво на опазване на водните тела, като предвиждаме да се прилагат мерки в целите водни тела и могат, но не сме задължени, разбира се, да създаваме допълнителни охранителни зони около водните тела. Тези охранителни зони могат да бъдат значително по-малки от това водно тяло, което ще предпазваме, могат да са по-големи от водното тяло или да се простират извън неговите граници, като се очертават само ако е установен риск за влошаване качеството на водите, използвани за питейно-битово водоснабдяване.
Този подход ще бъде прилаган на всеки шест години при разработване на плановете за управление на речните басейни, като в зависимост от риска и конкретния натиск от човешки дейности, ще бъдат очертани и охранителни зони, в които ще се планират и изпълняват и допълнителни мерки във връзка с количеството и качеството на водите, използвани за питейно-битово водоснабдяване, като предвиждаме общността, населението, което живее на територията, където ще се предвиждат тези мерки, също да може да участва активно при вземането на решения с даването на предложения. Благодаря.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Всъщност, ако разрешите, господин Председател, да кажа още едно изречение.
Идеята е да се мине от териториално обособяване към такова, ориентирано към риска, тоест превенцията да е към потенциалния риск, а не върху някаква определена територия, защото тя може да крие риск, може да не крие риск, така че да видим какво е рисково и да се пази от риска, който е потенциален за конкретния случай.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Като навлязохте в темата, мога ли да допълня и аз нещо към въпроса: как се оценява този риск? Кой го прави, според предвижданията Ви? Допускам, че тук ще има разнообразни форми на натиск в зависимост от това, тъй като в самата зона очевидно ще има определени ограничения – някъде сигурно ще се разширят, другаде ще се свият, но може ли да кажете кой определя тези зони и потенциално има ли риск от точно под различни форми на натиск да се окаже, че всъщност въвеждаме режим, който може да създаде друг тип рискове? Благодаря.
ИЛИЯНА ТОДОРОВА: Благодаря. Тези мерки ще бъдат определяни в плана за управление на речните басейни, който се утвърждава от Министерския съвет и всички те подлежат на обществени обсъждания на ПУРБ-а (план за управление на речните басейни), така че там ще бъдат…
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Тоест, Министерският съвет утвърждава, но кой го изработва преди това – Вашето министерство, по-конкретно дирекция или?... Тоест, процедурата как предвижда да се върви – от по-ниското равнище, към Министерския съвет?
ИЛИЯНА ТОДОРОВА: Видовете мерки, които ще бъдат предприети, ще бъдат определени в наредбата, която е подзаконов нормативен акт, който предвиждаме да бъде изготвен, след като се приемат измененията в Закона за водите, след което плановете за управление на речните басейни, разбира се, се разработват от басейновите дирекции, и четирите плана. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря за уточнението.
Други въпроси?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Тъй като отворихме темата за зоните за защита, основно тя стана интересна тук, на нашата комисия, въпреки че не сме специалисти, аз искам да задам следния въпрос, понеже в района, който представлявам, имаме такъв казус. Говоря за язовир „Тича“. Скоро Върховният административен съд отмени заповедта за създаване на санитарно-охранителна зона.
Въпросът ми е: в сега предвидените изменения, най-вероятно, аз понеже го четох, би трябвало това, което говорите, да влезе в тази наредба, и ще бъдат ли отразени тези всички забележки в Решението на Върховния административен съд по отмяната? Знаете, че там то залегна на база на жалби, които бяха от общини, от граждани и така нататък, и касаеше най-вече заустване на канални и отпадни води в язовира.
И тук е резонен въпросът на господин Вигенин: в такъв случай как ще се определи рискът? Знаете, че качеството на водата, която се подава от язовир „Тича“ е сериозен проблем.
В какви срокове предвиждате да излезе наредбата, изобщо да излязат тези планове за управление на речните басейни, защото знаем, че ВиК Шумен ще бъде един от бенефициентите, тоест ще кандидатства по Оперативна програма „Околна среда“ и тази липса на санитарно-охранителна зона досега или, както се каза, че ще бъде записано, на зона за охрана, защитата как ще се отрази на кандидатстването на съответния ВиК оператор за подобен род съоръжения? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте, господин Министър, или може би госпожа Тодорова?
ИЛИЯНА ТОДОРОВА: Следващият план за управление на речните басейни ще бъде през 2021 г., а това – кога ще бъде разработена наредбата, като подзаконов нормативен акт към Закона за водите, зависи от неговото приемане, на първо място, след което ние максимално бързо ще се опитаме да разработим наредбата.
Искам да кажа, че вече колегите работят, дори имаме намерение да създадем междуведомствена работна група, за да може всички заинтересовани страни да бъдат привлечени в този процес.
Колкото до плана за управление, както и преди споменах, ние ще работим в тясно, и работим в тясно сътрудничество с общността, с хората, които ще се намират на място и ще бъдат отразени техните препоръки и бележки. Благодаря.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Всъщност, не би трябвало да има конкретна обвързаност между кандидатстването по Оперативната програма с промените, които се правят в момента.
Знаете, че Оперативната програма ще финансира консолидираните ВиК дружества, така че ако се изпълняват тези критерии, може да се кандидатства.
Конкретно в случая с язовир „Тича“, до колкото съм запознат, поради липса на пречиствателна станция за питейни води, там има сериозен проблем и при по-сериозни валежи, тоест проблемът не е свързан само със заустването. Той е проблем, който трябва кардинално да бъде решен, включително там и с нивото на язовира има проблем. То се поддържа по-високо, заради качеството на водата, което пък крие рискове в такова време като днешното.
Това е комплексен проблем. Той попада и в плановете за риск от наводнение, като цяло ще попадне там, но това не би трябвало да е пречка в момента, а ако попада в консолидираните ВиК дружества, които са си изготвили регионалните прединвестиционни проучвания, да бъде бенефициент по Оперативната програма.
Честно казано, не знам всичките 14, които работят. Просто колегата Нанков в това отношение, до колкото знам, е в много напреднала фаза, имам предвид Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и се очаква буквално в следващите месец-два да започне, да се отвори оста за кандидатстване. Пак казвам, че това зависи изцяло от готовността на регионалните ВиК.
Не трябва да търсите задължително паралел между тези неща и колко бързо ще бъде приет Законът и наредбата към него от гледна точка на кандидатстването по Оперативната програма.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Аз не твърдя, че съм специалист по тази тема, но доколкото съм запознат, досега наличието на санитарно-охранителна зона, тя и към днешна дата е такава, е едно от условията за водоползване, тоест ВиК операторът да може да черпи вода и да продава на гражданите, да изпълнява договорите си. Нали така?
Доста комплексен е проблемът, но понеже не съм специалист, пак казвам, затова задавам този въпрос, защото това касае не само изграждането на бъдеща пречиствателна станция за питейни води, но и в момента качеството на водата, която се подава към гражданите, защото определени дейности очевидно отпадат след отпадането на санитарно-охранителната зона. Това не касае само Шумен, касае Търговище, касае Велики Преслав.
Тук сме двама народни представители от региона – колегата е от Търговище. Нас живо ни интересува в момента с отменената заповед за санитарно-охранителна зона как се урегулират отношенията между ВиК оператора, собственика на язовира, изобщо начина на ползване на водата оттам към днешна дата и най-вече този закон решава ли този казус? Пак казвам, взети ли са предвид мотивите на Върховния административен съд, с които той отмени заповедта, защото госпожа Василева беше този министър, който беше преди Вас и издаде тази заповед, подписа заповедта. Очевидно е имала своите пороци, за да бъде отменена от Върховния административен съд. (Весело оживление, шум и реплики.)
Говоря за заповедта, не за госпожа Василева… (Смях, оживление.)
Това, в кръга на шегата!
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Можете ли да отговорите в момента на този въпрос?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Просто отворихме темата и аз се възползвам да поставя въпроса, ако не възразява господин Председателя, тъй като тук има лица с необходимата компетенция да отговорят.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Разбира се, когато е възможно, трябва да има диалог.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Ние не претендираме за изчерпателност по тази тема, особено аз, но все пак да се запознаем с нея.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Трябва да проверим имат ли готовност и на изненадващи въпроси да отговорят.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Имаме ли готовност? Добре.
Аз може би нямам, но колегите имат готовност за изненадващи въпроси.
При всички положения нека да е ясно, че това е едно действие, което Министерството е предприело и което е трябвало да бъде предприето. Аз тук не бих казал, че заповедта има порок, просто това е един процес, който очевидно трябва да бъде променен. Вероятно съдът е взел правилно решение, но аз не мисля, че който и да било друг на мястото на госпожа Василева щеше да вземе друго решение, освен това, което е взела и тя.
За конкретния случай ще помоля колегите да отговорят на тази стрелба в краката… (Оживление.)
То не е свързано, пак да кажа, със Закона, който представяме в момента, но с удоволствие колегите ще отговорят. (Народният представител Иван Валентинов Иванов говори на изключени микрофони.)
РОСИЦА ПЕТРОВА: Уважаеми господин Председател, госпожо Василева, господа народни представители! За съжаление, проблемът „Тича“ не е само за „Тича“.
По-малко от 30% може би от всичките водовземания за питейни цели имат санитарно-охранителни зони по сегашния, тоест по миналия ред. Проблемът „Тича“ и решението на съда е свързано с това, че изискването за издаване на нова наредба, която да регламентира опазването на питейните води в съответствие с изискванията на европейското законодателство, са от 2006 г, тоест от 2006 г. Законът предвижда издаването на такава наредба, която до момента не е издадена, затова съдът не признава съществуването и прилагането на старата наредба, която е работила до 2006 г.
Според нас сегашните изменения на Закона ще решат всички тези проблеми, свързани със санитарно-охранителни зони, най-вече с липсата на възможности на ВиК дружествата да правят проекти за такива зони около всяко водовземно съоръжение и в същото време ще изпълнят изискването на Директивата да се опазват целите водни тела, които са предназначени за питейни цели и в рисковите участъци да се правят охранителни зони, в които ще се прилагат по-строги мерки.
Като пример ще кажа, че сега старата наредба изискваше да се определят санитарно-охранителни зони около всяко водовземане, независимо дали то е в национален парк, дали то е на Мусала или някъде, където човешки крак не стъпва, но се определят санитарно-охранителни зони, има много проблеми със собствеността на земите.
Това, за което Вие говорихте – забраните за заустване на отпадъчни води в първите пояси, тези неща вероятно ще останат, защото Регламентът за опазване на самите водовземни съоръжения, тоест най-вътрешните пояси на сегашните санитарно-охранителни зони може би ще се запазят в сегашните си размери или поне в размер, който гарантира опазване на съоръжението. В останалия случай ще се опазва цялата територия, в която има водовземания за питейни цели, така че и изменението на Закона, което сега Ви представяме, ще даде възможност тези проблеми, които съществуват в момента със санитарно-охранителни зони, да бъдат решени.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Тук имаше една много важна забележка, която направи господин Вигенин от гледна точка на това – разширявайки зоните, дали няма да предизвикаме други проблеми. Това беше един много съществен въпрос и искам да отбележа, че не случайно местните общности са активен играч, активен участник в този процес, защото там действително ще се сблъскват различни интереси и наше дълбоко убеждение е, че те не могат да бъдат без тяхно участие. Ние видяхме, примерно, подобен такъв случай не при този закон, във Велинград. Съвсем не проформа е идеята за активното участие на местните общности, защото в края на краищата те са тези, които живеят 24 на 7 (24 часа, 7 дни) в районите, така че от тази гледна точка балансът трябва да бъде намерен там и тези промени в Закона дават тази възможност.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря. Аз вземам думата, не за да отправя запитване към министъра и неговия екип, а по-скоро като заключително изказване.
Аз благодаря за по-детайлното представяне, защото мисля, че това действително е необходимо, за да бъде разяснено, че с промените в Закона, които се предлагат, от една страна, изцяло се въвежда принципът на басейновото управление и на база на плановете за управление на речните басейни да се определя рискът и натискът върху водните тела и въз основа на това да се оформят зоните за защита, а от друга страна да се гарантира напълно и изцяло, че рискове за здравето на хората няма да бъдат допускани, тоест гаранция за това, че питейните водоизточници ще бъдат защитени, като наистина се концентрираме върху същността на материята, а не толкова, както и Вие казахте, на базата на някакви териториални изисквания.
Това е духът на екологичното законодателство. И в този смисъл отново декларирам подкрепата си за тази инициатива. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Предполагам, че във водещата комисия, дискусията ще бъде малко по-широка и по-напрегната вероятно в определени моменти, но е хубаво, че се ориентирахте и Вие в днешното заседание къде ще бъдат основните въпроси и проблеми.
Аз предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим Законопроекта, моля да гласува.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Да се надяваме, че и във водещата комисия, със същия успех ще премине дискусията.
Благодаря Ви за участието.
С това т. 1 е изчерпана.
По точка втора:
РАЗНИ,
ако имате нещо да споделите, аз лично нямам в момента.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Аз вземам думата съвсем накратко и само и единствено чисто протоколно да изразя благодарност за усилията, които бяха положени от председателя на Комисията по европейските въпросите и контрол на европейските фондове и, разбира се, на администрацията на Народното събрание, и сътрудниците на Комисията, при организирането и провеждането на Пленарното заседание на КОСАК (Конференция на комисиите по европейски въпроси на парламентите на Европейския съюз).
Мисля, че е редно това да бъде отразено и в протокола на заседанието ни, защото наистина беше изключително успешно събитие и трябва да се гордеем и ние, като членове на тази комисия, че успяхме да се справим с домакинството на такъв сериозен форум.
Благодаря и лично на господин Вигенин. Мисля, че трябва да бъде отчетено сериозното усилие, което положи – месеци наред подготовка, която доведе до един много добър резултат.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
Като отворихте темата, аз ще кажа, че ще намерим начин, закривайки Председателството и може би тази сесия на парламента, да имаме възможността и с администрацията да се срещнем, да си благодарим, но да кажа, че благодаря и на политическите групи, и на Вас специално за активното участие и за това, че всеки един от Вас пое част от тежестта по това заседание.
Наистина смятам, че то беше успешно, включително и решенията, които взехме. Да кажа, че сега уточняваме финалните елементи по превода на Приноса, който беше приет и смятам да го изпратя до председателя на Народното събрание вече на български език с молба да го предостави на председателите на постоянни комисии за сведение и на председателите на парламентарни групи. Там, смятам, има важни елементи, които трябва да ги знаят.
И в тази връзка да информирам, че имам намерение може би към края на месец юли, съобразено и с програмата на министър Павлова, да направим едно обсъждане с нея, не толкова по отношение на Отчета на Председателството, който ще бъде приет, доколкото разбирам, на 11 юли тази година, от правителството и вероятно и представен от премиера Бойко Борисов в парламента, частично и по това, но по-скоро по това какво предстои в следващите шест месеца, в които все още България ще бъде част от триото, по какъв начин правителството и съответно ние, за нас горе-долу е ясно, ще се включим в този процес до края на дейността на това трио.
И съответно една тема, която смятам, че не съм чул поне някой да коментира досега, но: как и по какъв начин ще подходим към администрацията и особено към тези, които бяха назначавани допълнително, специално за самото Председателство, по какъв начин те могат да бъдат и ще бъдат запазени като хора, които все пак натрупаха уникален, бих казал, опит в тези шест месеца? Това впрочем се отнася и за Българския парламент, специално отделът, който беше назначен за подготовка на Председателството. Дали ще можем и как да запазим все пак тези хора, за да можем да ги ползваме и оттук нататък като хора, които ще ни помагат да бъдем по-ефективни като страна – член на Европейския съюз?
Ние доста често сме били само наблюдатели в тези години, сега вече – след Председателството, много от тях знаят в детайли как функционира процесът, как могат да се налагат интересите на страната, да видим какви са намеренията в тази посока.
Пак казвам, че това ще го съобразим с програмата на Павлова. Вероятно на 25 юли се очертава да бъде тази възможност, но ще го направим, за да можем съответно и ние да си планираме нашата програма.
Да Ви кажа, че в следващата седмица ще се опитам да предложа някакъв план, за да видим как работим по две от темите, които си набелязахме като теми за след Председателството – едната е начинът, по който изпълняваме нашите дейности по контрол върху европейските фондове и средства, и втората – идеите, как да направим по-ефективна пък и първата част от нашата работа, евентуално включително засилване на някои функции на Комисията и на парламента по отношение на европейската политика. Това ще го направим като обсъждане, надявам се, следващата седмица.
Благодаря Ви за участието в работата на Комисията.
Закривам заседанието.
Успешен завършек на деня!
(Закрито в 16,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИАН ВИГЕНИН
Стенограф:
Вася ЙОРДАНОВА
