1. Изслушване на г-жа Лиляна Павлова, министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 относно изпълнението на приоритетите на страната ни по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз за периода 1 януари – 30 юни 2018 г.

2. Представяне на доклад за изпълнението на Плана за действие за 2018 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в ЕС, към 30 юни 2018 г.

3. Изслушване на ръководството на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията във връзка с текущото състояние и напредъка по ОП “Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020.

4. Разни

---

П Р О Т О К О Л
№ 41


На 18 юли 2018 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на госпожа Лиляна Павлова – министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018, относно изпълнението на приоритетите на страната ни по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз за периода 1 януари – 30 юни 2018 г.
2. Представяне на доклад за изпълнението на Плана за действие за 2018 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, към 30 юни 2018 г.
3. Изслушване на ръководството на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020.
4. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,32 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Кристиан Вигенин.

* * *

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добър ден на всички!
Днес сме в малко по-намелен състав, но можем да започнем нашето заседание.
Дневният ред, който предлагаме:
1. Изслушване на госпожа Лиляна Павлова – министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018, относно изпълнението на приоритетите на страната ни по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз за периода 1 януари – 30 юни 2018 г. (Доста дълго заглавие.)
2. Представяне на доклад за изпълнението на Плана за действие за 2018 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, към 30 юни 2018 г. (Тук отново госпожа Павлова очакваме да ни информира.)
3. Изслушване на ръководството на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020.
4. Разни.

Други предложения имате ли по дневния ред? Не виждам.
Моля да гласуваме.
Против и въздържали се не виждам.
Дневният ред е приет.

Можем да започнем нашето заседание по точка първа:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ГОСПОЖА ЛИЛЯНА ПАВЛОВА – МИНИСТЪР ЗА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕС 2018, ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРИОРИТЕТИТЕ НА СТРАНАТА НИ ПО ВРЕМЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ПЕРИОДА 1 ЯНУАРИ – 30 ЮНИ 2018 Г.
Ще си спестя въведенията, за да спестим и време.
Предлагам, госпожо Павлова, да ни информирате. Само да припомня все пак, че министър-председателят и почти целият кабинет представиха резултатите. Имаше нещо като дискусия в Народното събрание по тази тема, но, разбира се, в Комисията по европейските въпроси можем по-съдържателно някои тези да засегнем – първо.
Второ, да информирам, че сме поканили и с нас е и Общественият съвет към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, който ни помагаше доста активно в този период – преди и по време на самото Председателство.
Преди да Ви дам думата, госпожо Павлова, все пак да информирам, че освен Вас по тази точка тук е госпожа Моника Панайотова – заместник-министър, Олег Петков – заместник-министър, Таня Милева – началник на политическия кабинет, съветниците Татяна Пройчева и Смилена Костова, Петя Василева – директор на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“, Диляна Динчева-Франческели – експерт, и Ангелина Субашка – парламентарен секретар.
Благодарим за уважението!
Сега Вие имате думата, госпожо Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Добър ден, уважаеми господин Вигенин, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми членове на Обществения съвет, уважаеми гости, представители на медиите! Благодаря, господин Вигенин, на Вас, на всички членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, че имаме тази възможност, бих казала, за по-изчерпателен, детайлен дебат и възможност да направим този отчет, защото винаги в тази комисия сме говорили по тази тематика, а и по тези въпроси по един много професионален, задълбочен начин – добра възможност за дискусия по теми, свързани с европейските въпроси, която имаме нужда да провеждаме често и актуално. А и предвид динамиката и сложността на тази тема и на тези въпроси, вярвам, че това е полезно.
Ще започна с благодарност за работата, която имахме през тези шест месеца. Благодаря Ви за подкрепата, благодаря Ви за доброто партньорство, защото не само в рамките на нашето партньорство, което имахме в тези шест месеца като част от Парламентарното измерение, но и като цяло и аз, и моят екип имахме и Вашата подкрепа. Имахме добро партньорство и в рамките на СЕВ. Вашето участие и това, че споделяхме в неформален порядък позициите, становищата, допринесе много. Надявам се да имаме добра взаимна обратна връзка, добра информираност – нещо, което също беше важно в този процес.
Добре си спомняме буквално преди една година колко бяхме притеснени, колко бяхме скептични, или имаше един скептицизъм, който витаеше и в обществените нагласи, може би дори и тук, дали ще сме добре подготвени, дали ще се справим. Радвам се, че една година по-късно можем да кажем, че Председателството не само приключи успешно, но нямаме основание нито да се срамуваме, нито за притеснение, напротив – имаме основание за удовлетворение и, бих казала, с високо вдигната глава България да каже: Председателството мина успешно, Председателството мина по един добър начин, достоен начин. Бяха изпълнени всички цели, които си бяхме поставили.
България работи активно и динамично в доста сложна политическа и геополитическа обстановка, в която се намира и Европа, и светът. Процесите, които се случваха в Европа, в света, доведоха до това да имаме интересни и актуални дебати, които трябваше да бъдат включени в дневния ред както на заседанията на съветите, така и в заседанията на отделните формати и на лидерите, и на министрите. Мога да отбележа, че така формираният дневен ред, така формулираните приоритети, които бяхме заложили и приели, представили също тук пред Вас, и с подкрепата на българското Народно събрание бяха достатъчно актуални, навременни, най-вече точни и отразяваха през цялото време напълно действителността. Приоритетите ни бяха точни и актуални, което ни даде възможност да бъдем гъвкави, адекватни и в час, ако мога така да го нарека, с реалностите и с геополитическата обстановка, с която се сблъскахме.
Четири бяха големите предизвикателства, които трябваше да имаме предвид и с които да се сблъскахме. От една страна, дебатите и случващото се покрай Брекзит бяха голямо предизвикателство. От втора гледна точка това е ситуацията и новите отношения, които наложиха действията на президента Тръмп и неговата администрация от гледна точка на търговско-икономически отношения. От трета гледна точка ситуацията със сигурността и миграцията не само към Европа, но и в глобален политически контекст в световен мащаб. И на четвърто място, не трябва да подценяваме като цяло темата, свързана със сигурността, не пречупена само през миграцията, но и сигурността, терористични атаки и така нататък.
Наред с това имаме предвид предизвикателства и нови тенденции, като климатични промени и друг тип предизвикателства, към които трябваше да адресираме своите приоритети, и те бяха добре поставени и добре сложени.
От всички приоритети, които начертахме, и четирите приоритета на Българското председателство, работихме по всички активно и по всеки един от приоритетите успяхме да постигнем значителен напредък и да отчетем към днешна дата реално постигнати резултати, които имат отражение както за българските граждани, така и за европейските граждани. От 105 наследени от Естонското председателство досиета, паралелно по време на Председателството бяха внесени 30 нови законодателни предложения от Европейската комисия. Успяхме да работим по всяко едно от тях. Без забавяне, без отлагане работихме по всички законодателни досиета и успяхме да приключим работата по 75 от тях, което, ако погледнем дори от статистическа гледна точка, се води като доста интензивен, усилен и успешен законодателен процес, който успяхме да приключим.
Проведохме над 160 триалога с Европейския парламент, където постигнахме 46 споразумения и беше прието важно законодателство – 39 постигнати споразумения и почти 60 заключения в Съвета и така нататък. И от статистическа гледна точка, но и от политическа, това са числа, зад които стои много сериозен експертен потенциал, така че използвам случая да благодаря на експертите, но и много сериозна политическа ангажираност и воля, която имаше, и гъвкавост от министрите, които в рамките на съветите или в рамките на проведените триалози, защото на голяма част от триалозите участваха министри или като минимум заместник-министри, което даде възможност и с тяхната ангажираност да постигнем този политически консенсус или в Съвета, или в Парламента.
Ако погледнем ситуацията, в която се намира Европа – с вълна на популизъм, политическата ситуация е такава, че решенията по някои от темите се вземат все по-трудно. При тази ситуация виждаме, че успехът, който се постигна в някои от темите, беше на ръба, но беше постигнат – както по темите, свързани със Западните Балкани, така и по темите, свързани с единия от нашите приоритети, така и по темата, свързана с Единния цифров пазар – втория ни приоритет, темата „Сигурност и миграция“ – третия ни приоритет, или четвъртия приоритет – „Бъдещето на Европа и младите хора“, също вярвам, че успяхме да постигнем значителен напредък.
Много са сферите, в които колегите успяха да постигнат успех. Считам, че е важно да откроим няколко по-значими сектора.
Започвам със сектора, свързан с бъдещето на Европа и Многогодишната финансова рамка. Успяхме да проведем дебата за бъдещата Многогодишна финансова рамка, да защитим и да отстоим позициите, свързани с това каква трябва да е рамката, какъв трябва да е законодателният пакет, как да бъдат синхронизирани традиционните политики спрямо новите предизвикателства, за да има баланс на финансирането на старите, съществуващите фондове спрямо новите проблеми и предизвикателства.
В икономическо-финансовия сектор също имаме сериозен напредък по банковия пакет като част от дейностите в защитата на плащанията с нефинансови средства, както и единните разплащателни системи и защита на безналичните плащания, борбата срещу ДДС измами на глобално ниво. Това са все важни инициативи и важно законодателство, което беше прието.
Важен акцент беше поставен и върху прехода към кръгова икономика и екоиновации. Там също беше прието важно законодателство.
Говорейки за младите хора, бяха приети редица заключения – за ролята на младите хора, за тяхното участие, за тяхното развитие и професионална реализация, дигиталното образование и техните умения, както и постигнатото единомислие за необходимостта от удвояване на бюджета на програма Еразъм.
В сектора на сигурността и стабилността, вярваме, че основата, която положи Българското председателство по темата „Реформа на системата за убежище“, даде добра основа за лидерите да успеят да постигнат, макар и много трудно, съгласие на заключителния Европейски съвет в края на Председателството. Четири от шестте законодателни пакета бяха приключени като преговори по време на Българското председателство – както за укрепване на Шенгенската информационна система, така и за синхронизацията на информационните системи, системата за граничните проверки и връщането на незаконно пребиваващите граждани от трети държави, повишаването на оперативната съвместимост на информационните системи и така нататък.
Надхвърлихме и заложената цел по Акта за киберсигурност. Успяхме да постигнем и общ подход в Съвета за пакета за киберсигурност – нещо изключително важно, особено след ситуацията с фейсбук и „Кембридж Аналитика“ – скандалът, който се разрази. Беше важно в тази сфера със защитата на личните данни, защитата на данните и киберсигурността да постигнем по-голям напредък от предвиденото, и успяхме.
Постигнахме и значителен напредък в сферата на отбраната, особено когато говорим за промишлено развитие. Беше приета Програма за промишлено развитие и подкрепа на предприятията, които работят. Съответно беше одобрена програма с бюджет половин милиард и започват от следващата година инвестиции в този сектор – също нещо важно за подкрепа на бизнеса, работещ в тази сфера.
Един законодателен пакет, с който, мисля, че също можем много да се гордеем, тъй като успяхме за изненада, бих казала, на всички и за радост на всички обаче още в средата на Председателството да постигнем изключителен успех в социалната сфера – пакета, свързан с европейския стълб на социалните права. Разбира се, Директивата за командированите работници, единното заплащане, включително и изваждането от тази директива на пакета „Мобилност“, свързан с автомобилните превозвачи – тема, по която тепърва ще трябва да работим, така че това е едно от големите постижения на Председателството. А и в края на Председателството постигнатият общ подход по още три важни законодателни досиета както за координацията на системите за социална сигурност, така и за равновесието между професионалния и личния живот, прозрачните и предвидими условия на труд – нещо, което бяхме постигнали със социалните партньори като договореност.
Друг важен законодателен пакет, който постигнахме в максимална степен, даже надминахме скептичните очаквания в тази сфера, беше по темата за изграждането на Енергийния съюз. Успяхме да затворим и да приключим преговорите и по трите ключови досиета, които имахме в този пакет – и за енергийна ефективност, и енергията от възобновяеми източници, и за управлението на Енергийния съюз. Успяхме да приключим и трите. Това, което остана за Австрийското председателство, е така нареченият electricity market, или пазарът на електроенергия.
Друга важна тема от пакета безспорно беше Единният цифров пазар, тъй като ние поехме ангажимент до края на 2018 г., заедно с Австрия да завършим законодателството, свързано с Единния цифров пазар. Много беше направено от Естония, но за нас останаха по-голяма част от досиетата, които трябваше да бъдат довършени. Ние успяхме да приключим 9 от 13-те законодателни досиета, с които ще може да заработи Единният цифров пазар. Надминахме всички очаквания, надминахме всички заложени амбиции на Председателството, като успяхме да приключим и 9-те досиета от пакета за Единен цифров пазар – както за Директивата за аудиовизуалните медии, реформата в областта на авторското право, свободното движение на данни, berec regulation както се води. Това е Органът на електронните регулатори. Опитвам се да ги преведа на български език, извинявайте, че ги казвам и на английски. Това е голямо усилие от страна на Българското председателство за по-доброто функциониране на Единния цифров пазар.
И накрая, но не по важност, завършвам с българския принос в общоевропейския дневен ред – един от основните ни приоритети е темата за Западните Балкани. Заложихме на тази тема. В началото не получихме голяма подкрепа миналата година, когато обявихме, че това ще бъде наш топ приоритет. Успяхме да я наложим, да я върнем в общоевропейския дневен ред, да постигнем не само политическа декларация и подкрепа, но да постигнем и Софийски дневен ред, конкретни проекти да бъдат подкрепени. Радваме се, че благодарение на това бяха постигнати и конкретни заключения – ангажиментът за започване на преговори с Република Македония и Албания и впоследствие отворената покана на НАТО за Република Македония. Вярваме, че тази тема ще продължи. За нас тя остава приоритет и извън Председателството, така че България ще продължи да работи и по нея.
Няколко думи какво предстои оттук нататък. Продължаваме като част от триото работата с Австрия до края на годината. В началото на следващата година ще можем да представим пред Вас окончателен отчет на дейността и постигнатите приоритети по приоритетите на триото, след като приключи и Австрийското председателство, тъй като имаме пет приоритета на триото, които бяха заложени и приети от трите държави.
Това, което предстои в следващите месеци, първо, са трите приоритета, по които Австрия ще работи. Единият е „Сигурност и миграция“, вторият е „Дигитална Европа“, и третият е „Западни Балкани“. За нас е изключително важно, че трите приоритета са три от четирите български приоритета, което показва приемственост и последователност.
От своя страна си поставяме още три приоритета, по които задължително България ще работи, ще настоява и отстоява българските интереси в следващите месеци. Първият приоритет в допълнение към тези три, по които така или иначе ще работим, те са важни и са поставени на високо в дневния ред от Австрия, за нас е изключително важен дебатът за следващата Многогодишна финансова рамка. Дебатът за рамката е важно да бъде изчистен и до края на декември ни се иска Австрийското председателство да успее, и ние ще настояваме да успее. Разбира се, ще го отстояваме и като изчистване на техническите ни коментари по самата рамка и по самия законодателен пакет за Многогодишната финансова рамка. Това е изключително важно, за да бъде изчистено и прието, надяваме се, по време на Румънското председателство поне като обща рамка, за да може да се случи преди изборите за Европейски парламент през май следващата година.
Вторият важен подприоритет в тази посока е темата, свързана със секторните регламенти, или законодателството, свързано със секторните политики. В понеделник на СЕВ приехме българската позиция по петте пакета предложено проектозаконодателство за Европейския кохезионен фонд, Европейския фонд за регионално развитие, за ИНТЕРРЕГ програмите и така нататък.
България има сериозни съображения, има много сериозни позиции, които трябва да отстои по пакета с предложения, защото той в някои части е много добър. Той е реформаторски, касае опростяване, касае по-добро управление, но в някои части за България не е докрай приемлив, защото имаме своите съображения, имаме своите коментари и притеснения за това как ще се насочват средствата, как ще се управляват средствата от Кохезионната политика и Общата селскостопанска политика, как ще направим интегрираност на инвестициите, как ще се управляват по-добре новите приоритетни области, новите изисквания като размер на съфинансиране и всичко това, което е заложено вътре. Така че за нас това остава една много, много важна тема. Много сериозно сме възприели ангажимента България да има силна и ясна позиция. Сега ще се възползваме от опита, който натрупахме по време на Председателството, за да отстояваме тези позиции.
Втората тема, по която ще работим активно, е пакетът „Мобилност“. За нас предстои в две посоки да работим за него. Това е постигане на такава позиция и съгласие в Съвета – да търсим съмишленици и държави като България, по-отдалечени държави, държави със сходни и аналогични характеристики като нашата, където превозвачите и международните превозвачи имат проблеми, аналогични на нашите, да търсим съгласие, така че да постигнем в Съвета такива текстове, с които да защитим бранша. По същия начин Европейският съвет, знаете, че върна за разглеждане мандата и не прие мандата, който беше гласуван, така че за нас е важно и в Европейския парламент, и в Съвета да отстояваме българския интерес и интереса на този сектор.
И на трето място, да продължим усилията за работата за недискриминация и разделение на Изток и Запад. В случая говоря конкретно с примера за двойния стандарт при храните, също една важна тема, която поставихме високо в дневния ред. По време на Българското председателство предложихме законодателен пакет, с който се предлагат конкретни законодателни изменения за въвеждането на единен стандарт, така че ще работим в Съвета той да бъде доразгледан и надяваме се да бъде прието предложение, с което да се въведат единни стандарти.
Това е само част от усилията, но казвам кои са 3+3 – бих казала, едни от ключовите приоритетни области, наред с всичко останало, което ще работим като част от участието си в следващите месеци, за да можем да продължим усилията си.
А в по-глобална гледна точка – Европа като стабилен фактор на глобалната сцена, за нас е важно да защитим Европа от гледна точка на търговските отношения и със САЩ, и с новите търговски партньори. Това е политика, към която Европа се стреми, която Европа трябва да развива, така че това е също тема, по която се надяваме.
Много работихме по отношенията с Япония и развиването на търговските отношения на Европа с Япония и трети държави. Така че това също са теми, по които считаме, че трябва да се продължат усилията както за защита на европейския бизнес, така и за развиване на търговските отношения на Европа, включително и България, със съответно потенциални търговски партньори.
Това е накратко. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз, госпожо Павлова.
Сега предлагам да процедираме така: първо да дадем възможност на колегите от Комисията и от Народното събрание да зададат въпроси – един кръг, и след това, ако не възразявате, представителите на Обществения съвет също вероятно имат специфични въпроси и коментари.
Преди да започне дискусията, бих искал само да спомена, че оценката за Председателството е различна, в зависимост от гледната точка, разбира се, на този, който прави тази оценка. Тук във вътрешен план може да има разминавания вероятно и заради това, че очакванията може би са били различни на различните фактори в българската политика, а и не само в политика. От моя гледна точка при всички случаи България изпълни коректно своя ангажимент към Европейския съюз като страна член, която имаше за задача да организира Председателството на Съвета в този сложен период, така че от тази гледна точка не са случайни и положителните оценки, които дойдоха от нашите партньори. Все пак трябва да гледаме на това, което беше постигнато по време на Българското председателство, и в сравнителен план, включително и в рамките на тройката. Струва ми се, че нито предишното, нито сегашното Председателство е особено амбициозно или си е поставило високи цели. Сегашното може би защото му е трето, ако не се лъжа, вече. Ние може би имахме по-големи амбиции, затова се създадоха по-големи очаквания в някои сфери. Но така или иначе периодът приключи, имаме пред себе си и политическата оценка, имаме и техническата оценка по това, което е свършено конкретно за всяко едно от досиетата.
Аз смятам, че едно от големите постижения на това Председателство, освен всичко останало, е това, че българските представители на най-високите политически равнища, а и администрацията, получиха една пряка представа как функционира взимането на решения в европейските институции в по-големи детайли. Дали искаха или не, те бяха принудени да навлязат в детайли не само по технологията, но и по съдържанието на процеса. Това е едно уникално знание, което много се надявам да бъде запазено и може би това е едно от нещата, по които си струва да си говорим в следващите месеци до края на участието ни в триото – как този експертен капацитет, който беше изграден, да бъде запазен и да бъде, следваща стъпка, и максимално добре използван.
Вие споменахте, госпожо Павлова, че това, което сме научили, трябва да бъде сега използвано, за да реализираме нашите собствени приоритети като държава в рамките на Европейския съюз, не само общите на Европейския съюз, но много зависи, естествено, как ще се подходи с всички тези хора, които участваха най-активно в целия този процес. Аз по този въпрос засега не съм чул някакви по-конкретни идеи, но има време, просто разчитам те да бъдат съхранени и използвани максимално.
Сега давам думата на колегите, ако искат нещо да коментират, защото и аз имам някои въпроси. Те са много, няма да ги задам всичките, защото не е и последната ни среща. Вие споменахте за Многогодишната финансова рамка. Не толкова по съдържание, но как Ви изглежда във времето този процес, защото Вие все пак пряко участвате и в координацията с останалите страни членки? Доколкото разбирам, Европейският парламент се е амбицирал и наистина има желанието да бъде коректен партньор и по възможност да бъде приключен целият процес по следващата финансова рамка преди изборите за Европейски парламент.
Чуваме обаче различни позиции от страните членки. Едните много разчитат това да се случи, други обаче поставят въпроса: ако целият този процес приключи преди европейските избори, всичко бъде определено, а в някои сектори до най-малките детайли фактически, тогава с каква програма отиваш на избори, тъй като следващият 5 годишен мандат на Европейския парламент и съответно на следващата Европейска комисия ще бъде на база на бюджет, който вече е предложен от предишната Комисия, приет от предишния Европейски парламент? Тоест тук дали ще има наистина желание и амбиция целият този процес да приключи, или има страни, които все пак няма да се съгласят и ще блокират по различни начини този процес?
И вторият ми въпрос: Вие индикирахте някои неща, но едно от нещата, по които и министър-председателят, и Вие, и други министри отговаряха на въпроси, свързани с българските приоритети в момента, беше, че по време на Българското председателство не е прието, не е желателно ние да поставяме на преден план нашите въпроси, и приехме, че има логика в това. Вероятно се е работило по тях. Виждаме, че например по Еврозоната има определен напредък, но струва ни се, че по въпроса за Шенген, освен някои двустранни разговори, които бяха проведени, не виждаме особен напредък. Считате ли, че и след подкрепата, която австрийският канцлер изрази за членство на България в Шенген, биха поставили този въпрос в дневния ред на следващото заседание на Съвета – през октомври мисля, че предстои, за взимане на решение, или отново по този въпрос по-скоро сте песимисти и ще се отложи във времето?
По Механизма за сътрудничество и оценка всъщност в тези месеци като че ли нищо особено не се случи. Освен законът, който беше приет от Народното събрание през януари, не сме видели, най-малкото не са коментирани нови стъпки по отношение на реформите в съдебната система, изпълнение на критериите, по които ни оценяват по този механизъм, а в края на годината би трябвало да излезе следващият доклад. Имаше някакъв ангажимент на председателя на Европейската комисия. Струва ми се директно спомена, че целта му е, желанието му е до края на мандата на тази Европейска комисия този механизъм да отпадне. Дали в тази посока има някакъв напредък? Ние като народни представители има ли нещо, с което можем да помогнем в тази посока, тъй като очевидно този механизъм пряко или косвено се обвързва и се представя като условие за членството в Шенген, а се обвързва все по-пряко и с Еврозоната? Официално не са го заявили, но неофициално в наши контакти с депутати от различни държави това се поставя също като един неформален такъв критерии, колкото и да не ни е приятно. Тоест планирате ли Вие, правителството по-активна работа по тези теми в следващите няколко месеца, първо, докато все още сме набрали инерция, както се казва, и докато тече мандатът на тази Европейска комисия, която все пак е положително настроена и по трите теми, които имаме да решаваме?
Това от мен.
Колеги?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа заместник-министри, уважаеми членове на Обществения съвет, гости! Аз също ще се съглася и ще изразя своята благодарност за всичко това, което беше свършено по време на нашето Председателство. Разбира се, като първо Председателство бяха положени максимално усилия в тази посока, най-малко в техническата част, за да можем да подготвим всеки един елемент от Председателството – както посрещане, така и по отношение на разглеждането на различните документи, които бяха свързани с Председателството.
Присъединявам се към тази оценка, която са дали и нашите външни партньори за едно добре организирано Председателство.
Тук ще ми позволите да изразя едно несъгласие с казаното от председателя на Комисията, че по време на нашето Председателство би трябвало да оставим настрани част от националните ни приоритети, да не бъдем достатъчно настоятелни. Моята гледна точка е малко по-различна и в тази връзка е въпросът ми: считате ли, че сериозният брой досиета, които и допълнително са били разгледани, отворени, не попречиха по отношение на тези, които касаеха до голяма степен въпросите, които зададе господин Вигенин? Тоест по-детайлно разглеждане на тези досиета, които наследихме от Естония. Говоря и в сферата на сигурността, като Шенгенската информационна система. Тук в отчета, който е в Постановление № 487, виждам, че сме имали в рамките на КОРЕПЕР и разговори по отношение на Кодекса на шенгенските граници. Беше невъзможно, или изобщо прави ли се опит да се постави въпросът по отношение на това, което се случва в България, и отношението, което има към България?
И още един по-конкретен въпрос, което видях в това постановление. Виждам, че са се водили интензивни разговори по отношение на вътрешните правила за уреждане правата и задълженията по Истанбулската конвенция. Това означава ли, че по време на Австрийското председателство ще бъде направен още един опит тук, в България, да бъде приета тази Истанбулска конвенция? Вижда се в това постановление, че работата на правителството в тази посока не е приключила като цяло. Влиза ли в плановете в бъдеще да направим още един опит?
Иначе като цяло въпросите ми бяха в посока, която зададе и господин Вигенин, но все пак с оглед на това – било необходимо допълнително досиета да се гледат, да се преглеждат, за да има по-задълбочена работа, за да може да се защитят и нашите национални интереси както в сферата на сигурността, Шенген, пакетът „Мобилност“ и така нататък. Дали не са се претоварили малко повече, с повече работа, с оглед да забравим някои неща, които нас ни вълнуват? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Иванов.
Господин Гаджев, заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Благодаря и за позволението да участвам в Комисията, тъй като, първо, искам да поднеса извиненията на членовете на нашата Комисия от парламентарната група на ГЕРБ. Госпожа Грозданова е командировка извън България, а госпожа Василева като народен представител от Бургас участва днес във възпоменаването на трагичния терористичен акт в Сарафово. Съжалявам, че те не могат да присъстват, но за сметка на това се радвам аз да съм тук.
Първо бих искал да спомена няколко мисли по току-що изложените съображения. Смятам, че всички досиета, които са разглеждани по време на Българското председателство, са в пряк интерес за българските граждани. За пример енергийните досиета и либерализацията на енергийния пазар може пряко да се отрази и на намаляването на цените на енергийните носители в българския пазар, което е от пряк интерес за всеки български гражданин. Във всяка една от тематиките има много, много, много такива примери, така че не мисля, че Българското председателство по някакъв начин е неглижирало българските национални интереси, а напротив, точно обратното.
Тук в една много кратка скоба бих искал да правим разлика между документи на Съвета на Европейския съюз и документи на Съвета на Европа, тъй като двете са много различни организации.
Относно Многогодишната финансова рамка би ми се искало да видя дали това нещо би могло да приключи преди края на мандата на тази комисия, но дълбоко се съмнявам в това. А и тук споделям опасенията доколко една комисия и един парламент в края на своите мандати, на своята така наречена легитимност биха могли да приемат подобни тежки документи, имайки предвид и от опита, че те обикновено отнемат години в преговори.
Колкото до Шенген, да, разбира се, това остава национален приоритет, но аз лично съм притеснен по принцип за бъдещето на Шенген и за дебатите за Шенген 2 най-вече. Една от инициативите на Австрийското председателство е точно да покаже развитие или по-скоро развръщане на граници между две шенгенски държави, което мен ме притеснява, доколко самото свободно движение на хора вътре, в Шенгенската зона, се разглежда още като приоритет на самите шенгенски държави, камо ли на неговото разширяване. Тук искам да отбележа, че има три страни, които са, така да се каже, в чакалнята на Шенгенската зона, и това са България, Румъния и Хърватска. И трите страни от Балканите сме пряко заинтересовани, от една страна, да се присъединим към Шенген, но да се присъединим към работещ Шенген, и то Шенген, който отговаря и на изискванията на съвременната среда за сигурност. Само ще напомня, че едни от извършителите на терористични атаки в Германия бяха заловени чак в Италия и в Испания. Тук от гледна точка на сигурността трябва да се проведе много дълбок дебат вътре в Шенгенската зона и страните, които кандидатстват за Шенгенската зона, как точно да се защити сигурността на гражданите в Шенген. Така че трябва да имаме едно не толкова сляпо, колкото може би някои хора искат, тичане към Шенгенската зона, а наистина да знаем към какво точно ще се присъединим.
Иначе самото Председателство е безспорен успех на България. Радвам се, че в Комисията не изказваме толкова партизирани мнения, защото вътре, в България, да, делим се – управляващи, опозиция, но отвън всички сме българи и никоя от страните членки или от Брюксел не гледа на управляващи и на опозиция, всеки гледа на българите. Българите се представиха добре. Това е хубава атестация по принцип за държавата ни, която през годините не успя да изгради много положителен образ, или по-скоро оставихме лошите новини да преобладават за България, а сега успяхме да покажем, че истинското лице на България е съвсем различно от това, което дългогодишно е наслагвано в други страни.
Безспорно огромно благодаря и огромни поздравления за цялата администрация, за всички доброволци, които работеха в сферата на Председателството. Като човек, който е имал досег не само до държавно, но и до частно управление, без добър мениджмънт резултати не се постигат. Без доброто политическо управление от страна на Министерския съвет нямаше как да се постигнат тези добри резултати на самото Председателство, а именно че една средна за Европейския съюз страна като България успя да покаже, че може да задава темите в дневния ред на Европейския съюз, нейният глас да се чува и най-вече да намери своята роля. Между другото, нещо, което започнахме да забравяме през годините, е именно ролята на медиатор между Европейския съюз и страните – партньори на Европейския съюз и наши съседи, като например Турция и срещата, която беше проведена точно на тема и миграция, и затопляне на дълго влошаващите се отношения между Европейския съюз и Турция.
Колкото до Западните Балкани, по темата е говорено много, само ще кажа едно изречение. Пример за работата на България е отношението вътре в самите страни от Западните Балкани към България. Наскоро бях в Македония. Давам за пример, че в рамките на две седмици имаше над 250 новини, свързани с България, в националните медии, и това е по техни социологии. Самото одобрение на Договора за добросъседство с България в момента се полза с 80% одобрение на македонското общество. Положителният образ, който България успя да изгради в Западните Балкани, е дълбок външно-политически ресурс, който България може да развива през следващите години.
Радвам се, че в Доклада и в разпространените материали е отразено и Парламентарното измерение на Българското председателство. Все пак сме в парламента и не само защото КЕВКЕФ имаше основна роля, но тук трябва да споменем и конференцията, организирана в сферата на външната политика и сигурността, и в сферата на вътрешния ред и сигурност, и въведените решения по време на Българското председателство – правила за парламентарния контрол над Европол.
В тази връзка и като член на Комисията по отбрана следва да кажа, че тук сме малко прекалено скромни в сферата, тъй като благодарение на Българското председателство и на работата на екипа на Министерството на отбраната под ръководството на заместник-министър Запрянов, заедно с Министерството за Българското председателство и Външното министерство успяхме общо взето да спасим ПЕСКО. Ако не бяхме приели пътната карта за ПЕСКО, общите правила за управление на проектите и включително Регламента за индустриално развитие в областта на отбраната, Европейският фонд за отбрана нямаше да може да стартира, независимо дали ще му бъде одобрен бюджет или не. Той просто нямаше да бъде готов и по време на Австрийското председателство това нямаше как да се случи чисто времево. Реално погледнато успяхме да спасим един от новите основни приоритети на Европейския съюз, а именно създаването на някакъв вид общи политики в сферата на отбраната и на сигурността.
В заключение, предавайки Председателството на австрийците по техните приоритети, да, те запазиха голяма част от нашите приоритети. Въпросът ми е по-скоро свързан с някои изявления на канцлера Курц и една политика, която австрийското правителство е задавало като тема през последната една година, а именно работа по едно стриймлайнване и едно фокусиране на следващия мандат на Европейската комисия. Тоест тя да няма мандат по всички теми, а Съветът да даде един мандат на Комисията. Това, между другото, сме го обсъждали и в Комисията по външна политика. Комисията да бъде с ясен мандат от страните членки какви точно политики трябва да развива в следващия период на Европейски парламент и съответно Комисия. В тази насока: има ли разговори в това отношение, австрийците продължават ли да настояват за подобна политика и доколко това всъщност е реалистично? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Гаджев.
Почти един съдоклад направихте, с някои нови акценти. Беше хубаво и други акценти да чуем.
Заповядайте, госпожо Мехмедова.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Първо, искам да започна с благодарности към госпожа Павлова за добрата организация на Председателството, и към целия й екип.
Моите въпроси са във връзка с темата за Западните Балкани, защото, както знаете, за „Движението за права и свободи“ това е една от основните теми. Искам да попитам: има ли вече яснота и представа как темата за Западните Балкани ще бъде продължена по време на Австрийското председателство, и по-специално по предаване на политическото измерение на европейската перспектива на региона и изпълнението на софийския дневен ред?
Вторият ми въпрос, е свързан с Дунавската стратегия, защото на думи ролята на Дунавската стратегия за нашето Председателство беше призната, но какви конкретни действия, инициативи и резултати бяха постигнати в тези шест месеца във връзка с тази стратегия? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Мехмедова.
Госпожо Павлова, Вие имате думата.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Вигенин.
Ще започна с Вашия въпрос за Многогодишната финансова рамка и времевия хоризонт. Много ми е трудно да отговаря за конкретен времеви хоризонт, защото работим по два.
Единият, по който ни се иска на всички, или поне на всички, може би не е хубаво така да казвам: на всички, но на болшинството, поне към момента държави, които работим за това – говоря само за Рамката като Рамка, без секторното законодателство и отделните регламенти за тематичните фондове, да бъде, както казах, изчистена на техническо ниво до края на Австрийското председателство и приета от лидерите като политическо съгласие по време на срещата на върха в Сибиу по време на Румънското председателство, за да може да има постигнато съгласие по нея в рамките на този времеви хоризонт и в рамките на хоризонт до изборите през май 2019 г.
България също е от държавите, които считаме, че това е важно да бъде постигнато в този контекст. Това ми се струва, че е реалистично. Имам предвид, точно както и Вие казахте, че имаме волята и съгласието на Европейския парламент да работим паралелно, да работим заедно и дебатът да се провежда паралелно в условията на интензивна работа.
От друга страна, както деликатно и Вие споменахте, и аз искам деликатно да го кажа – важни са амбициите и на Председателството, което е в момента, важните са и амбициите на някои от държавите, които са и нетните донори. Те не са чак толкова активни в тази посока, по обясними причини. Големият препъни камък, ако мога да го нарека така, големият milestone в това дали този времеви диапазон е реалистичен и изпълним ще бъде успехът или неуспехът да завършим Дъблинската реформа и реформата на Системата за убежище, защото те вървят ръка за ръка според мен, и не само според мен. Когато говорим за бъдещ бюджет, бъдещето на Европа, финансирането на мерките, как ги финансираме, винаги се обвързват от лидерите, така че в голяма степен това също има някакво – може би не е пряка връзка в този смисъл, не искам да бъда разбрана погрешно, но има взаимна обвързаност. Успехът и умението на лидерите да постигнат съгласие и единомислие в тази посока ще помогне много и на другата тема. Безспорно на техническо ниво трябва да бъдат изчистени доста от компонентите, но на политическо ниво, за да бъде постигнато съгласие, това също ще бъде важно.
По отношение обаче на секторното законодателство, там не съм чак такъв оптимист, ако трябва да съм искрена. Според мен секторното законодателство не можем да очакваме преди 2020 г. изобщо да бъде прието, и Ви казвам защо. Както предполагам сте видели, защото получавате и знаете нашата позиция на СЕВ, ако погледнем България, сигурна съм, че болшинството държави ще имат нашата позиция. Ние имаме много сериозни съображения и много сериозни коментари по отношение на Пакета „Законодателство“, които имаме и за Кохезионния пакет, да го нарека, и за Общата селскостопанската политика – като цяло по пакетите.
Коментарите са сериозни. Притесненията, които изразяваме, означават много работа тепърва в Съвета, много работа в работните групи и много коментари да бъдат изчиствани, което означава, че ние ще имаме много различни позиции. За мен това, ако погледнем във времевия диапазон, там го виждам по-скоро до 2020 г., до началото всъщност на програмния период 2021 г. да бъде прието буквално преди започването на периода, защото има твърде много неща, които трябва да бъдат изчистени. И твърде много guideline’s, насочващи документи, които трябва да издаде Комисията, за да изясни част от заложеното, защото в момента не е ясно или е написано по начин, по който не е приемлив.
Ако съм по-оптимист, че Рамката може да се приеме сега, 2019 г., за секторното законодателство не съм чак такъв оптимист и смятам, че края на 2020 г. е най-оптимистичният вариант, в който може да се приеме. И както коректно казахте, независимо от волята на Европейския парламент, някои държави членки считат, че трябва новият парламент в новия си формат, с новата Европейска комисия да са тези, които ще приемат това законодателство. Има и такава тенденция, която се вижда като настроения, към която настояват част от държавите. Като имаме предвид, че част от тези държави са именно нетните донори, склонна съм да мисля, че по-скоро в тази посока се върви като настояване.
По отношение на втория Ви въпрос – това, че заявихме, че не можем да заложим националните си приоритети официално, по никакъв начин не означава, че ние не работихме по тях и не си ги заложихме като национални приоритети неофициално. Просто нямаше как в официално приетия пакет с документи и официално приетите приоритети да заложим нито Шенген, нито Еврозона. Категорично нямаше как да ги заложим за приемане. В неофициалните такива сме ги заложили и сме работили, и аз вярвам, че то е видно и от това, което имаме като напредък днес по пътя ни и към Еврозоната, и Банковия съюз.
По отношение на Шенген също, защото работата по Шенген и дебатите, които се проведоха, продължават. По време на цялото Председателство използвахме и правихме посещения на част от делегатите, на част от лидерите, на част от премиерите – водихме ги на границата, водихме ги да видят с очите си. Правихме индиректно допълнителни разширени визити и заседания, срещи, посещения на място, именно за да се убедят и в надеждността на границите, и в изградените системи, и във всичко това, за да можем да ги убедим. Да не говорят по стереотипи и по написани статии и предразсъдъци, а да се убедят на практика в това, което се случва.
Има държави, които ни подкрепят. Има държави, на които успяхме да обърнем мнението за България по отношение на Шенген. Има някои, които все още имат своите съображения, но се надявам, че с усилията, които продължават, ще успеем малко по малко да обърнем и там мнението.
По отношение на Механизма за сътрудничество и оценка, както знаете, продължаваме и екипите, които се занимават с това, работят по изпълнение на Плана за действие. Имаме добра новина там, и тя беше подкрепена. На 9 юли в Брюксел се направи междинният отчет по напредъка, по дейностите по доклада за Механизма за сътрудничество и оценка и беше отчетен напредък. Междинната оценка отчете напредък на 9 юли, така че работата продължава и се надяваме, че към крайната оценка към края на годината ще можем да отчетем и още по-голям напредък, а и да вървим вече в посока в този си вид докладът да претърпи цялостно преструктуриране и да се върви към друг подход. Определено екипите, които се занимават с това, са активизирани по тази тема и съм сигурна, че могат да предоставят и по-детайлна информация.
Господин Иванов го няма. Мисля, че отговорих и на неговия въпрос по отношение на Шенген. Работата, която свършихме, особено по досиетата в Шенгенското споразумение – четири от шест законодателства приеха. То касае Шенген и Шенгенската информационна система и това ще ни помогне много по темата приемането ни в Шенген. Тази натовареност даже помогна в пъти повече да бъдем по-убедителни, по-успешни, а и включително приехме законодателство, касаещо Шенген, Шенгенската система и реформата на Шенген, тъй като си спомняме и коментара на президента Макрон: нека да реформираме Шенген и тогава да се присъедините. Ето, ние помогнахме за реформата в Шенген, на Шенгенската информационна система като част от предпоставките, с които искаме да се преборим.
Зададе въпрос за Истанбулската конвенция. Не вървим към предлагане на нейното приемане, тъй като сме на позиция, че трябва да се съобразим с общественото настроение, разбира се, трябва да изчакаме и решението на Конституционния съд.
По въпроса на господин Гаджев. Първо, благодаря за коментара, за допълнението към Отчета и за подкрепата, която получихме.
По отношение за следващия мандат на Европейската комисия и предложението на Австрия, то наистина е доста радикално. Австрия като държава направи това предложение. То не се подкрепя от много от държавите. Освен лимитиране на мандата на Европейската комисия, то включва и намаляване броя на комисарите. Това предложение няма мнозинство като подкрепа. Те продължават да настояват по него, но към този етап не срещат подкрепа от други държави, така че те чисто в национален план си го подкрепят, но на този етап няма планирано развитие по тази тема.
Към въпроса на госпожа Мехмедова. Също благодаря за подкрепата и за добрите думи и към целия екип. Наистина колегите положиха много, много усилия.
Господин Вигенин, прав сте – тепърва мислим и ще говорим как да запазим този капацитет, който беше изграден в рамките на Председателството, и обученията, които се проведоха.
По Западните Балкани, безспорно и Министерството на външните работи, и всички, които и секторно работиха, продължават своите усилия в няколко направления, бих казала, в три основни направления. Първото е изпълнението на Софийския дневен ред. Във връзка с изпълнението на Софийския дневен ред и приетите проекти там за нас сега е изключително важно да говорим и да вървим по изпълнението на тези проекти, на така нареченото хибридно рамково финансиране за тези проекти. Голяма част от тях касаят България, така че имаме и национален интерес да започне финансирането на тези проекти, да структурираме по един добър начин тяхната програма за изпълнение.
Вторият аспект е темата „Сигурност, борба с организираната престъпност и миграция“. Това е второто направление, за което министрите, работещи по тези тема, направиха една предварителна среща. Сега ще има и друга среща с формат Западни Балкани и ще продължат работа за съвместни действия в тази област.
Третото направление е обмен на опит, за да можем да подкрепим държавите от Западните Балкани. Това, за което се разбрахме, е да направим посещение на място в Западните Балкани, споделен опит, за да ги подкрепим по пътя им към членство, включително напредък, реформи на институциите, необходимите реформи и това, което е заложено към техния път.
Това са трите стълба, на които са основани и по които ще продължи работата, разбира се, координирана от Министерството на външните работи.
По отношение на Дунавската стратегия, понеже няколко пъти чухме и в публичното пространство, коментари и от други по темата с Дунавската стратегия, не знам защо се тиражира, че не е работено по нея. Освен че тя е част от приоритетите на Председателството, бяха проведени няколко важни заседания, както и беше приета Пътна карта за преглед на приоритетите на Дунавската стратегия по време на Българското председателство. Имаме проведени четири заседания по време на Българското председателство на националните координатори. Приета е Пътна карта за преглед на приоритетите. България тази година ротационно председателства Дунавската стратегия през цялата 2018 г. и ще бъдем домакин на 18 и 19 октомври на големия форум по Дунавската стратегия, на който се надявам успешно да приемем всъщност Актуализирания план по Стратегията.
Две от подприоритетните области бяха във фокуса на вниманието по време на обсъжданията. Това бяха сътрудничество в областта на туризма и на културата, както и колегите от работна група „Сигурност“ също работиха с държавите от поречието на Дунав. Това бяха част от усилията, по които работиха. Надяваме се тази среща, която е голямата годишна среща, всъщност конференция, която този път България ще домакинства през тази година, да даде фокус и нов аспект на усилията, за да може вече по време и на Австрийско, след това и на Румънско председателство, такава е и договорката, да продължат усилията и в новия програмен период да се даде по-голямо значение и през Многогодишната финансова рамка, през програмирането за следващия програмен период, за да има по-добро насочване на финансов ресурс към приоритетните проекти, които се идентифицират в рамките на Стратегията. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз за отговорите.
Сега да дадем възможност на Обществения съвет, с молба кратко и ясно.
Заповядайте, господин Халачев.
ВЕСЕЛИН ХАЛАЧЕВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Аз също бих искал да изкажа от името на представителите на малкия и среден бизнес една огромна благодарност към целия екип на госпожа Павлова, и особено към госпожа Моника Панайотова, с която винаги сме работили много добре. Наистина сме изключително доволни от това, което Вие направихте, и Ви благодарим за това, което направихте не само за малкия и среден бизнес, а, естествено, и за това да покажем на другите държави, че и в България го можем. Вие наистина го показахте, за което огромна благодарност към Вас.
Що се касае конкретно по въпросите за малките и средни предприятия, които мен ме интересуват. Какво се предвижда във връзка с основните проблеми на малкия и среден бизнес, пък и на по-голямата част от бизнеса – достъпа до външните пазари, достъпа до финансирането и най-вече до тези програми на Европейската комисия, които се управляват директно от Европейската комисия, защото тук осветляването към бизнеса е много малко и твърде слабо участието?
Само ще Ви дам съвсем накратко едни официални данни, които видях по една от последните програми, по които се участваше. В България 16 одобрени проекта, за разлика от Румъния, където са 100, Хърватия – 32, два пъти по-малка държава, за Словения, която няма и един милион жители, има 31 одобрени проекта. Тоест искам с това да Ви обърна внимание, че България е твърде назад в участието по тези евросредства. Те ни се полагат и би било твърде добре да влязат в икономиката на нашата страна. Моето лично мнение там е, че изоставаме малко като че ли с лобизма, в добрия смисъл на думата, по отношение на малките и средни предприятия пред Европейската комисия и Европейския парламент. Не се застъпваме достатъчно много за интересите на България – на това бих искал да обърна внимание.
Пак казвам, прекрасно се справихте. А иначе винаги, както много хора казват, все ще се намери нещо, което не е донаправено и трябва да се прави. Всъщност, ако не се каже това, излиза, че живеем или 50 години назад, или сме се събудили в Северна Корея, така че още веднъж моите адмирации към това, което сте направили. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Сигурно по-конкретно по тази тема министърът на икономиката може да коментира. Ще го поканим след лятната ваканция.
Госпожо Бонева – председателят на нашия съвет, заповядайте.
Доцент Бонева всъщност. Нали така е по-коректно?
СВЕТЛА БОНЕВА: Да, благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Павлова, мисля, че представихте много сбит и много ясен доклад за най-важните неща, които бяха постигнати. Това, което е постигнал Вашият екип, заслужава само адмирации.
Самото Председателство, темите, които обхваща, са много широки, много необятни като обхват, така че със сигурност в рамките на шест месеца не всичко може да бъде изпълнено. Отстрани погледнато, това е една обективна преценка. Наистина, както каза и нашият председател, най-важно е какво смятат за нас външните партньори. Това е резултатът. Ако те кажат, че сме се справили, сме се справили. Ако имат някакви забележки, очевидно значи трябва да се търсят и някакви зони за подобрение.
Тук искам само да посоча, че членовете на Обществения съвет към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове проведоха много заседания. На всяко едно заседание през тези месеци Председателството беше неизменна, неотлъчна, основна тема какво се случва. Разбира се, и други теми разглеждахме – еврофондовете са много редовна тема.
Освен това много конференции и други форуми, събития бяха организирани от организациите, от които идват нашите членове. Тук са и Сдружението за подпомагане на малкия и среден бизнес, които направиха чудесно събитие, и Асоциацията на индустриалния капитал, разбира се, Търговско-промишлената палата също направиха няколко много големи събития, и много научни конференции, академични, имаше, така че тези въпроси, за които Вие говорихте, да, бяха много активно следени.
Тъй като виждам, че вече се ориентираме към приключване, няма да задавам въпроси, доста вече бяха зададени. Не че нямам, но напредва времето. Това, което си мисля, е като послание – благодарение на това Председателство, Вашият екип успя много да вдигне летвата в администрацията, тоест да ги размърда, да ги накара да работят. Вече са много високи очакванията на обществото към цялата администрация, не само към една малка част от нея, която беше ясно и тясно свързана с въпросите на Председателството. Така че оттук нататък мисля, че това остава като един отворен въпрос, може би дори стратегически, как инерцията, която беше набрана, ще бъде използвана?
Имам честта да познавам малка част от Вашия екип, отделни хора от него, така че поздравления за това, което сте постигнали.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
СВЕТЛА БОНЕВА: Знам, че нашите членове са много активни, така че аз няма да питам, защото виждам, че други има желаещи. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Вие питате студентите главно тук. (Смях и оживление.)
Заповядайте.
БЕАТА ПАПАЗОВА (Българска търговско-промишлена палата): Аз също искам да се присъединя към безспорно положителната оценка за успешното Председателство.
Смятам – само че в друга посока – че това, което се случи, се различава от очакванията, защото само преди една година цялото наше общество, и бизнесът конкретно беше изпълнен със съмнения как ще се представим, при положение че ние се готвим една година, а естонците се готвиха четири години за тяхното председателство. Оказа се обаче, че това, което ние успяхме да постигнем, тоест Вие и Вашият екип успяхте да постигнете, в значителна степен надвишава това, което направиха държави, които много по-дълго се готвеха за тази отговорна функция. Да не говорим, че ние поехме Председателството в изключително труден момент – имиграционна криза, Брекзит. Това са неща, които не са се случвали на повечето от страните, поемали Председателството преди това. Каквото и да се говори, и да се разпространява в общественото пространство, и да се търсят недостатъци или критики, че и това, и това можеше да се случи, нека да приложим сравнителния анализ и да видим, че това, което Вие като екип успяхте да постигнете, в никакъв случай не отстъпва, дори в много отношения надвишава това, което са постигнали останалите. Аз лично се гордея, че съм българка, защото това е Българско председателство и ние бяхме забелязани, и всички останали държави, някои от тях ни неглижираха, се убедиха, че в много отношения можем да се проявим и по-добре.
Моят въпрос е свързан с Многогодишната финансова рамка, и по-специално към предложението за Общия регламент. Ние сме изпълнени с известни опасения по отношение на това, че в това предложение се предлага Европейски земеделски фонд, накратко ще го кажа, няма с дългото му наименование, някои от регулациите се изключват от регулациите на всички останали фондове, за разлика от това, което става и е валидно в настоящия преходен период. Според нас това е крачка назад и не говори ли то за някаква тенденция към дезинтеграция на инвестиционните политики на Европейския съюз? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Ангелов.
Друг ще има ли? И Вие, госпожо Христова, след това, или?
РУМЯНА ХРИСТОВА: Моят въпрос по-скоро е свързан да поканим и министъра на правосъдието във връзка с тези законодателни инициативи…
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ще ги поканим, да!
РУМЯНА ХРИСТОВА: Бих предпочела да задам конкретни въпроси…
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ще го направим.
Ние даже си мислихме един по един – правите предложенията, каним ги. Може би госпожа Захариева и като вицепремиер по съответната реформа.
РУМЯНА ХРИСТОВА: Може, да.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте, господин Ангелов, и с това ми се струва, че може да приключваме.
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Присъединявам се към колегите и задавам въпрос, свързан с приемствеността. Успяхте ли да постигнете съгласие с тези, от които приехте Председателството, да извършите необходимите дейности, свързани с довършването на техни национални приоритети, както и постигнахте ли съгласие с австрийското правителство и те да извършат необходимите дейности, свързани с изпълнението на наши приоритети, защото е ясно, че много от приоритетите не могат да бъдат завършени за шест месеца? Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Госпожо Павлова, получихте много ласкави оценки. Изглежда много ниско очакване е имало към Вас, щом всички така… (Смях и оживление.) Шегувам се, разбира се, имате думата да отговорите.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Вигенин.
По-скоро българите стандартно явно толкова се подценяваме и толкова не си вярваме, а пък аз смятам, че е време да имаме малко повече увереност в себе си и така ще ни вярват повече и нашите партньори. А и мисля, че Председателството и през Председателството си доказахме, че можем и знаем, но трябва да си вярваме малко повече.
По въпроса на господин Халачев.
Първо, благодаря, разбира се, за добрите думи и за подкрепата. Имахме няколко съвместни събития, мисля, че се получиха много добре. Както Вие най-добре знаете, успяхме да покажем през тези събития и добри практики, и добри проекти, и комисарят лично ги видя. Смятам, че това е един вид индиректният лобизъм, който е най-добрият, чрез който да покажем всъщност и успешните проекти.
Това, което ми се струва отново, тук по-скоро с Ваша подкрепа и помощ, трябва да ни помогнете може би, заедно с министъра на икономиката, разбира се, да обсъдим каква е причината, че нямаме толкова голяма активност на малки и средни предприятия. Защото програма „Хоризонт 2020“ е отворена, активна, в нея броят компании, които участват и получават финансиране, не зависи от държавата, а зависи от броя компании, които кандидатстват и които кандидатстват с добри проекти, което означава, че или не сме били достатъчно активни, или нашите компании, които са кандидатствали, са били с недобре разписани проекти. Това означава, че трябва да видим как да подпомогнем капацитета и разписването на проекти, или как да стимулираме и да промотираме повече тези инструменти, и тук наистина с министъра на икономиката трябва да помислим. Може да има друга причина, която Вие знаете, която ние не я осъзнаваме, но трябва да помислим как да го стимулираме.
За нас е важно това, че след 2020 г. програма „Horizont“ се води като една от успешните. Тя остава, ще продължи да функционира и ще има повече средства и финансиране, което е много важно. Даже един от коментарите, който се чува в момента, е, че се отдава прекалено голямо значение на този тип програми и се увеличава тяхното финансиране за сметка на програмите, които се финансират на национално ниво. Предлага се всъщност много по-голям обем финансиране да се прехвърли вече към този тип програми, като „Хоризонт 2020“, който ще е „2021 плюс“, отколкото на програмите, както са сега „Конкурентоспособност“ и така нататък, което има своите плюсове, но има и своите минуси, защото програми като нашите са много одитирани, много проверявани. Ние на национално ниво ги управляваме и могат да следват националните ни специфики. Но когато са хоризонтални и големи, те не следват национални специфики, а само обща рамка, което за нас невинаги е предимство.
Първо, по националната ни позиция ние сме изразили съображение. Трябва да знаете, че считаме, че малкият и среден бизнес трябва да следва националните си приоритети, националните си проблеми и специфики и той трябва да се финансира на национално ниво. Да, трябва да продължи финансирането по „Хоризонт“, но то трябва да е съпоставимо с националното финансиране. Това е като позиция, която сме приели буквално сега, в понеделник, на СЕВ. Мисля, че това е начинът и тепърва ще трябва заедно да извървим този път в тази посока.
Доцент Бонева, благодаря Ви за подкрепата. Вие познавате и част от екипа. Мисля, че екипът наистина са професионалисти. Работеха и екипите по министерствата, свършиха много добра работа. Дигнахме летвата и администрацията показа, че нито е мързелива, нито е некомпетентна, нито е неработеща. При добър стимул, при добра ясно поставена цел администрацията може и умее да работи. Въпросът е да има добри правила, ясна цел, добра организация и добре структурирана работа, така че това е по-скоро тук амбиция. Това е нещо, което ще обсъждаме.
Тук е Антоний Гълъбов, на когото също му благодаря и за подкрепата. Той има добра идея, която ще обсъждаме и с вицепремиера Дончев, и с колегите от Института по публична администрация – да видим как сега да се направи едно проучване на техните умения, знания, капацитет, който се натрупа, как да го внедрим и как да го разпространим в администрацията, така че да бъде приложено по-широко, а не тясноспециализирано само в администрацията, която се занимава с европейски въпроси. Това винаги е бил голям въпрос – администрациите, които се занимават с управление на еврофондовете, винаги са били по-динамични. Сега развихме този капацитет в администрациите, които се занимават с европейски въпроси, и ще е добре да го мултиплицираме и в останалата администрация. Стъпка по стъпка вървим по този път.
Госпожо Папазова, благодаря и на Вас. Заедно с Вас също направихме редица форуми, които имаха своя добър принос.
За Многогодишната финансова рамка и за Общата селскостопанска политика ние също имаме сериозни притеснения в няколко направления. Това е част от позицията, която обсъдихме, започвайки с това, защото толкова усилия положихме да има синхронизация на политиките. Когато говорим за подкрепа за най-слабо развитите региони, когато говорим за подкрепа и намаляване обезлюдяването, намаляване миграцията към градските от селските райони, не може изведнъж: „Това предложение изненада всички ни!“. А ние сме много неприятно, бих казала, изненадани в България и не сме съгласни с предложението селскостопанската политика да бъде извадена от общата кохезионна политика, защото така всъщност ще загубим трудно постигнатите баланс, синхрон и обединяване на усилията за финансиране и въобще за инвестициите в този сектор. Не трябва да оставим земеделието да си е собствена губерния, както го наричаме много често. Първо, това е нашият общ коментар.
Второ, изчисляване на финансирането по брой население е най-грешното изчисляване, защото това са именно западащи региони, региони с намаляващо население. Най-грешният подход би бил финансирането да се изчислява по брой население, така че имаме много сериозни съображения там също. Тепърва предстои много тежки дебати да проведем за това по какъв начин да се осигурява финансирането, на какъв принцип и на какви критерии.
Благодаря Ви за този въпрос, но това е една тема… Имаме, бих казала, основа за преговори, но се надяваме регламентът като такъв да претърпи изменения, защото в този вид не смятам, че е приемлив за голяма част от държавите, или поне за държави като нашата. Кохезионните държави, мисля, че ще сме държави на едно мнение, не би следвало да можем да го подкрепим в този вид. Ще трябва да има изменения, ще трябва да се поработи много сериозно.
Господин Ангелов, за приемствеността, мисля, че казах по тази тема, но ще кажа още веднъж. Тук не говорим толкова за национални, да, не го наричаме национални приоритети, но това са приоритетите, които споменах. Така, както ние по време на нашето Председателство не можехме ясно, изявено, но се възползвахме от тях, така и обратното – работим заедно, за да отстояваме тези приоритетни области, по които имаме съмишленици. Но по тези, по които виждаме, че нямаме еднакво мнение с Австрия, вече работим с Румънското председателство и там търсим партньорство, и там сме установили такива трайни механизми. Това са едни малки тайни, които мога да издам, така да се каже, така че ние го работим вече с Румънското председателство, даже утре пътувам за Румъния. С тях освен че обменяме опит, освен че вече им предаваме нашата експертиза, с тях постигаме партньорство и на експертно, и на политическо ниво, за да си отстояваме позициите, защото имаме сходни позиции в много сектори, което е нормално, винаги сме били заедно. Така че с тях по-скоро ще успеем да отстоим голяма част от позициите. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
И ние сме в контакт с комисията, която ще реализира Председателството в Румъния. Те имат две камари, но имат обща комисия, която са създали по тази тема. На есен ще ни бъде първата среща. Хубаво, че в една посока работим и с изпълнителната власт.
Благодаря Ви за участието по тази точка, госпожо Павлова.
Не може да се каже, че слагаме точка на разговора по приоритетите, тъй като част от тях виждаме, че имат своето продължение при Австрийското председателство. Надявам се малко по-нататък, през есента, отново да се видим и да коментираме пък докъде Австрийското председателство и ние като част от триото стигаме по отношение на най-основните наши задачи, и да видим съответно къде нашата Комисия може да бъде от полза.

С това мисля, че можем да преминем към следващата точка, по която както Вие, така и целият екип, няма да го повтарям отново за протокола, е с нас, а именно:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПЛАНА ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА 2018 Г. С МЕРКИТЕ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ЧЛЕНСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, КЪМ 30 ЮНИ 2018 Г.
С други думи, за Обществения съвет, става дума за това докъде европейското законодателство е въведено в българското, има ли забавяния, какъв е планът?
Може би кратичко, госпожо Павлова, тъй като имаме решението на Министерския съвет, с доклада и съответно с мерките. Колегите са се запознали. Все пак някои основни неща да споделите с нас.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Съвсем накратко мога да кажа, че продължава положителната тенденция от последните няколко тримесечия да намаляваме неизпълнените мерки. Към 30 юни те са общо 125, които са със срок на изпълнение до края на месец юни, като от тях вече сме изпълнили 92, което е 74% изпълнение. Ако погледнем назад в годините като статистика, това е доста висок процент на изпълнение. Неизпълнените са едва 33 мерки, което е около 26% неизпълнение. В сравнение с предишното тримесечие, което гледахме към края на март, то беше 40%, така че имаме драстично намаление на неизпълнението с над 15% подобрение в изпълнението.
Колегите от ресорните министерства са много мобилизирани, но тук искам да отбележа ролята и усилията на госпожа Василева и дирекция КВЕС в процеса наистина да ги следят и много активно да участват в процеса по интеграция, и безспорната роля на парламента, защото една голяма част тук касае приемането на законодателство по внесените законопроекти.
От неизпълнените имаме 19 законопроекта. Шест са вече внесени в Народното събрание, така че се надявам, че по тях ще можем съвсем скоро да докладваме и те да бъдат приети, да докладваме напредък. Остават още 13 законопроекта, които трябва да внесат министерствата. Имаме увереността, че те ще бъдат внесени съвсем скоро. Имаме и още 10 мерки, по които имаме започнати процедури. Също имаме мотивирани становища от министерствата. Очакваме да напреднат по тяхното изпълнение и да не се стигне до негативна наказателна процедура за България.
Отделно от това имаме 17 директиви, които трябва да бъдат въведени до края на месец ноември, по които за момента нещата вървят в срок. Тук също отчитаме положително развитие. Знаете, имаме въведено информационно табло за невъведените директиви и тук България е на едно от най-високите нива, бих казала, спрямо останалите държави. От 1030 директиви, които трябва да бъдат въведени, невъведените са едва четири, което е 0,4% дефицит, така че под нула процента е дефицитът. В заложения Акт за единния пазар цел е да има 0,5% дефицит, така че по всички параметри отговаряме напълно на изискванията. Продължаваме с мониторинга и отчитаме напредък.
Мисля, че това е съвсем накратко да отчета по тази точка.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Колеги, ако няма някакви въпроси, аз имам един коментар и един по-общ въпрос.
Мога да кажа, че информацията, която сега е решението на Министерски съвет, вече има известно унифициране, но все пак да отправя още веднъж препоръката, тъй като някои от министерствата очевидно малко по-подробно изпращат като информация кое не е въведено, какво и как предстои, и други – много телеграфно. Мисля, че би било полезно, ако всяко едно от тях дава поне по няколко изречения за това, което не е въведено, което предстои. Може би още веднъж да им препоръчате. (Реплика от министър Лиляна Павлова.) Знам, че не може да бъдат задължени, но, пак казвам, това е препоръката на нашата Комисия.
Един по-общ въпрос имам: прави ми впечатление, че някои от мерките, които трябва да бъдат въведени, са забавени, някои от тях близо 10 години. Поне така излиза от това, което виждам тук. На какво се дължи това нещо? Защо се оказва, че за някои от тях има такова голямо забавяне?
Мога да дам и примера тук – сега точно не виждам, но поне от това, което е цитирано, виждам, че има мерки. Ето сега примерно „Сътрудничество в областта на вътрешните работи“ има някои мерки, които са от 2009 г. и 2011 г. Има стартирана процедура за нарушение. Тоест има ли обективно някакви трудности, които предизвикват това, или недоглеждане понякога, както се случи наскоро с един от законите и се налагат нови промени?
Може би Вие, госпожо Василева, да споделите.
Заповядайте.
ПЕТЯ ВАСИЛЕВА: Добър ден!
Благодаря, господин Вигенин. Това е по-скоро информация за цялостния процес, особено по отношение на процедурите за неизпълнение на задължения – infringement процедурите. Някои от тях са започнали твърде отдавна, но те са претърпели развитие, вследствие на което са били прекратени. Впоследствие се е допълнила, или с леко променен предмет се е появила нова процедура, така че това е по-скоро ретроспекция.
Разбира се, в областта на околната среда имаме твърде дълги процедури, но това е процес, който тече между страните членки и Европейската комисия. Ние със сигурност не сме изключение. Има дори стари страни членки с доста по-дълги процедури, защото това е процес, в който Европейската комисия отправя запитвания, ние отговаряме, по някои от въпросите те се съгласяват, междувременно могат да възникнат други въпроси и така процедурата може да се проточи във времето. Целта, разбира се, е България да не бъде осъдена, което за момента сме успели да постигнем, и да не плащаме в никакъв случай ефективни глоби. А колко дълго ще продължи процедурата, зависи от нейната сложност и съответно от решенията, които Европейската комисия ще вземе. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
Има някои неща, които са по-скоро секторни. Нашият поглед е по-скоро цялостното въвеждане. Като стигне до нас, тогава и по същество някои неща ще коментираме. Виждам тук, че и по земеделието – за собствеността и ползването на земеделските земи, един много чувствителен въпрос, който мисля, че няма да намери решение вероятно, или поне не скоро, но виждам, че се търкаля, както се казва, работи се по него. По тази тема мисля, че би трябвало по-скоро с ресорното министерство да коментираме, не с Вас.
Ако няма някакъв коментар по това, да Ви благодарим за участието.
Две минути буквално почивка давам, преди да минем към следващата точка. Само да изпратя екипа и се връщам.

(След почивката.)

Преминаваме към трета точка на принципа на спадащия кворум. В края на краищата всичко остава за историята, в протоколите, така че нищо, че част от колегите ги няма, не е неуважение към Вас, господин Геновски, като заместник-министър на транспорта. Такъв ден се оказа, свършва и програмата общо взето, но благодаря Ви, че сте тук по тази точка, а именно:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ТРАНСПОРТ И ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ 2014 – 2020.
С нас освен заместник-министър Геновски е и инженер Галина Василева – директор на дирекция „Координация на програми и проекти“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Причината да Ви поканим бяха някои решения, които наскоро бяха взети във връзка с изпълнението на Програмата, но да не обяснявам аз. Може би накратко да ни запознаете със ситуацията и проблемите с Проекта в железопътния транспорт и евентуално какво се предвижда оттук нататък.
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
За да бъдем кратки, максимално сбити и съдържателни, ще дам думата на госпожа Василева. Имаме, как да кажа, немалко подготвен план, но с напредване на времето ще се опитаме да бъдем максимално кратки и коректни в поднесената към Вас информация.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, господин Геновски.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще направя кратък преглед общо на Програмата и изпълнението – напредъка по отделните приоритетни оси, като акцентирам на проблемите, рисковите проекти, наистина има такива, за които правилно казахте, че излезе материал непосредствено след Комитета за наблюдение, което е така. Ние трябва да си ги говорим тези проблеми, за да се решават и да се вземат най-правилните решения.
Общо за Програмата, към момента отчитаме принципно какво е изпълнението. Може да се отчетат сравнително добри финансови резултати, особено ако сравняваме с темпа на договаряне и разплащане спрямо старата оперативна програма „Транспорт“, и аз се постарах да направя една съпоставка. За същия период по старата оперативна програма към този период бяха договорени 37% от бюджета на Програмата, а по настоящата програма този процент е 82, така че имаме успех в договореността. Също така разплащанията са два пъти и половина повече в сравнение също със старата програма.
Разбира се, това не може само да ни успокоява. Според мен Програмата се изпълнява с по-слаби темпове от това, което прогнозирахме, от това, което има възможности самата програма – проектите и големите бенефициенти, които са предимно бенефициенти на Оперативната програма. Но този цялостен незадоволителен за нас напредък се дължи преди всичко на недостатъчната координация между административните структури и най-вече продължителните обжалвания на актовете на възложителите по време на провеждане на обществените поръчки, особено на големите проекти.
Периодът, в който се намираме, е изключително важен за всички оперативни програми, в това число и за Оперативна програма „Транспорт“. Той е решаващ в средата на програмния период, в който ние вече трябва да имаме абсолютно реална представа как ще завърши дори програмата, кои проекти от големите ще могат да завършат и при какви условия. Периодът също е важен с оглед постигането на резултатите, междинните цели за 2018 г., преглед на изпълнението, на които ще бъде направен в началото на следващата година от Европейската комисия.
Какво показват цифрите? Те са към 15 юли тази година. Казах: договореният ресурс е 82%, оставащите 18% може би основно се дължат на недоговорения ресурс за автомагистрала „Струма“ – лот 3.2, и разплатените средства са 24% от общия бюджет на Програмата.
По отношение на финансовата дисциплина и рамката за изпълнение, както казах, финансовата дисциплина и най-вече съблюдаване на правилото N+3 не се очакват проблеми по отношение на ангажиментите на Програмата за 2018 г. Целевата стойност на Програмата, която сумарно се формира от сертифицираните средства по двата фонда, които финансират Програмата – ЕФРР и Кохезионният фонд, вече е достигната, така че в това отношение нямаме притеснения.
За съжаление, относно етапните цели по отделни приоритетни оси за достигане на междинните индикатори за 2018 г. имаме известни притеснения. Те са свързани вече по две от приоритетните оси – втора и трета, именно за втора приоритетна ос за финансиране, която финансира пътните проекти, и трета – интермодалността, основно метрото. Тези индикатори вече са постигнати на този етап, но частично изпълнение имаме за другите две приоритетни оси – първа приоритетна ос, която финансира железопътните проекти, и четвърта – иновативните проекти. Но основният проблем и риск е в първа приоритетна ос, която финансира развитието на железопътната инфраструктура.
Както казах, забавянето на тръжните процедури. Разбира се, имаше забавяне и в старта на отделните процедури от големите проекти, но и продължителните обжалвания, спирания на тръжните процедури и възобновяване би могло да предизвика, да доведе до неизпълнение на индикаторите към края на 2018 г. по приоритетна ос 1. След стартиране на самите проекти и отделните договори, включени в проектите, има опасност от излизане на някои от дейностите, лотовете извън срока на допустимост на разходите по Програмата, и не само на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“, която е 2023 г.
Характерно за Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ е, че финансира големи проекти. В този програмен период финансираме шест големи проекта и което е основно, че те формират 88% от общия бюджет на Програмата. Сами разбирате, че успехът, или, не дай боже, неуспехът на Програмата, темпът на усвояване ще се определя, и се определя от напредъка на тези шест проекта.
Ще направя много кратък преглед и по отделните приоритетни оси, като акцентирам точно на тези големи проекти, предвид и краткото време. Разбира се, ако после имате въпроси за някои конкретни проекти, защото Програмата финансира над 120 проекта, включително и с техническите помощи. Във фокуса са големите проекти, защото те са важни за усвояване на средствата и постигане на целите на Програмата.
Първа приоритетна ос „Развитие на железопътната инфраструктура“. Бюджетът по оста е договорен на 97%, което означава, че почти 100% е договорен.
Два са големите проекта. Това е „Пловдив – Бургас, Фаза 2“, рехабилитация на съществуващото трасе, продължение от първи програмен период, това е втората фаза.
Другият проект е „Модернизация на участъка Елин Пелин – Костенец“ от жп направлението София – Септември.
Елин Пелин – Костенец: формулярът за кандидатстване е одобрен от Европейската комисия и вече има предоставен безвъзмезден финансов ресурс в рамките на 337 млн. евро. За съжаление, по одобрения проект все още няма подписан нито един договор, няма стартирани дейности, което е лек парадокс и малко притеснение от страна на Комисията, затова имаше и остри изказвания по време на Комитета за наблюдение.
Другият проект „Пловдив – Бургас, Фаза 2“ е одобрен само на национално ниво с решение на Министерския съвет. Тъй като Проектът е в реално строителство, има сключени договори, някои от които вече са пред завършване. Имаме и завършен един участък, това е Стралджа – Церковски. С решение на Министерския съвет се реши да се финансира Проектът преди одобрението на Европейската комисия, с оглед да се обезпечи строителството.
Формулярът за кандидатстване повторно ще бъде изпратен в Европейската комисия в началото на месец септември, след изготвяне и одобрение на ОВОС за цялото трасе, тъй като имаше само частично, предвид на това че е рехабилитация. Решението на Европейската комисия, в коментарите, които ни изпратиха при първото подаване, бяха, че трябва да има за цялото трасе. Но това е изпълнимо, почти са приключили процедурите по решението за ОВОС. Очаква се да премине в срока за обжалване.
Също така финансираме и два малки проекта в тази ос, които са мерки, дейности, които прехвърлихме от старата оперативна програма, но те са пак по двете направления Пловдив – Бургас и София – Септември. Те са завършени. Пловдив – Бургас, както казах, е в строителство. Двата участъка, в които се извършват строителни дейности, единият е завършен. Скутаре – Оризово и Стралджа – Церковски са добър генератор на разходи.
Останалите договори в този проект – той включва повече от 20 договора – са в различен етап на тръжни процедури. Това са за отсечките Оризово – Михайлово системи за сигнализация и различни тягови подстанции, оптични кабели – множество договори в различни процедури, но принципно този проект би могъл да се реализира в рамките на програмния период.
Проектът „Елин Пелин – Костенец“, който казах, че е проблемният и за който няма все още сключен договор за строителство или строителен надзор. Процедурите за строителство бяха обявени за четири строителни лота през месец юни миналата година. Една година вече – надявам се тази седмица да приключи процесът по обжалване – все още на етап документация: обжалване на отговори по документацията, разяснения и така нататък, което нашето законодателство, за съжаление, допусна. Това е и един от случаите, който инициира промените, които бяха извършени в Закона за обществените поръчки. Поне частично оттук нататък мислим, че ще бъдат преодолени някои от недобросъвестните и тенденциозни обжалвания. След това ще бъде обявен срокът за подаване на оферти – четири месеца и така нататък. След това отново обжалване при избор на изпълнители.
Вече за два от лотовете, за които казах в тази процедура, срокът за изпълнение излиза извън 2023 г., което поставя под въпрос тяхното оставане в Програмата. За другите два все още има шанс. И двата големи жп проекта, независимо че Пловдив – Бургас е в по-добро състояние, той е по-лесен и в строителство, са идентифицирани като изключително рискови, предвид сроковете за изпълнение и също поради общия недостиг на финансов ресурс по приоритетната ос. Те са обект на много строг, близък мониторинг от страна на управляващия орган и от страна на Европейската комисия. Провеждат се тримесечни технически срещи с Европейската комисия специално за проблемните ни проекти. По тази причина и разплатените средства по оста са 9%, което е абсолютно незадоволително.
Приоритетна ос 2 за развитие на пътната инфраструктура, бюджетът, който е договорен, е 65%. Тук имаме два големи пътни проекта. Това е автомагистрала „Струма“, която е разделена на два проекта, две апликационни форми. Знаете, това постигнахме още преди две години с Европейската комисия, това разбиране предвид различната готовност. Единият проект е за „Струма“ лот 3.1, 3.3 и тунел „Железница“, другият – Проектът за лот 3.2.
Изпълнението на бюджета на оста или разплатените средства е сравнително добро – 22%. Това се дължи главно на доброто изпълнение на лот 3.3 на автомагистрала „Струма“, участъка Кресна – Сандански, разбира се, и фаза 2 от Западната дъга, който също се финансира и завърши още преди две години, но се финансира от тази ос. Лот 3.3 се изпълнява в срок, дори предсрочно се очаква да завърши.
За лот 3.1 няма да влизам в подробности. Мисля, че тази информация се разпространява доста. Знаем всички, че при лот 3.1 все още стоят проблемите пред изпълнителите и пред възложителя, включително и свързани с археологическите разкопки, още не е решен въпросът за тяхното преместване, във връзка с допълнителни работи, препроектиране и така нататък.
Другият основен обект в този проект е тунел „Железница“, който се намира в момента в тръжна процедура. При положение че имаме избран изпълнител в рамките на края на тази година или в началото дори на следващата, той може да се изпълни в рамките на програмния период.
По отношение на „Струма“ – лот 3.2, няма да се разпростирам. Всички се интересуват много от него. Само ще кажа, че има теоретична възможност да бъде изпълнен в рамките на програмния период – до края на 2023 г., поне индикативният график показва това, ако, както е заложено, приключат тръжните процедури, тоест първо бъдат обявени, както се очаква през месец август – септември най-късно тази година, няма значителни обжалвания и имат подписани договори следващата година. Следва после година и половина отчуждение, разрешение за строителство, което отива вече към 2020 г., но така или иначе работи се в тази посока. След положителното решение по ОВОС предстои обявяването на тръжните процедури, които са в много финален етап. От Агенция „Пътища“, доколкото знам, ще ги изпратят за съгласуване в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Риск по тази ос е сериозният недостиг на финансов ресурс, и то най-вече ако се реализират останалите проекти – „Железница“ и така нататък. Остава недостиг от 400 млн. евро за реализирането на автомагистрала „Струма“ – лот 3.2, за който се търси начин за дофинансиране, който трябва да бъде посочен, включително и в апликационната форма, която в момента се подготвя.
Трета приоритетна ос, никакви проблеми с нея. Тя е за подобряване на интермодалността при превоза на пътници и товари. Основно финансира двата етапа на линия 3 на Метрото – етап 1 и 2, и заедно с отсечката от „Джеймс Баучер“ до метростанция „Витоша“, който беше по линия 2. Тези три проекта формират 96% от общия бюджет на оста. Останалите са за изграждане на гарови комплекси, подготвят се, това са Стара Загора, Нова Загора, Карнобат, Искър, Казичене, Подуяне – шест гари. Подготвят се три апликационни форми в различни комбинации. Няма проблем за тях, така че по тази ос имаме много добро изпълнение. Изплатените средства са 55%. Метрото, всички знаете, се изпълнява. Първият етап е 75% физическо изпълнение, вторият – над 20 вече, с очаквано завършване края на август 2019 г. първи етап и началото на 2020 г. – втори етап.
Четвъртата приоритетна ос е „Иновации в управлението и услугите“. По нея кандидатстват всички бенефициенти на програмата – най-общо иновативни проекти. Неведнъж съм казвала, тъй като са по-малки проекти, с по-малък финансов ресурс, леко се подцениха от нашите бенефициенти и до този момент имаме най-ниските показатели – 38% договорени средства, изплатени само 4. До края на периода ще се реализират, понеже не изискват много дълъг срок на реализация и подготовка, но така или иначе стои един ресурс от 68 млн. евро. Иновациите са изключително важни, в смисъл тази ос цели по-голяма сигурност и надеждност на предоставената транспортна услуга и тя е един допълващ компонент към инфраструктурата, която изграждаме.
Договорените проекти са „Закупуване на драгажна техника“ за извършване на драгажна дейност по река Дунав, което е 10,5 млн. евро, и за пристанищни приемни съоръжения за отпадъци, които са по големите ни черноморски пристанища – 1,3 млн. евро.
Основните проекти, за които очакваме по тази ос формуляри за кандидатстване и провеждане на тръжните процедури, винаги сме казвали, че тези две неща трябва да вървят успоредно. В противен случай нямаме напредък, макар че за проекта на АПИ, който е за разработване и внедряване на интелигентни транспортни системи в обхвата на автомагистрала „Тракия“, вече една година имаме одобрен проект, но там към момента няма напредък. Една тръжна процедура – спира се, не се подновява, но ще видим какво ще бъде развитието. Проектите, за които очакваме в най-скоро време да има обявени тръжни процедури, са двата изключително важни проекта на НКЖИ. Това е за ETCS – системите за сигурност по направлението София – Септември, и системата за управление на влаковата работа – тук вече е обявена тръжната процедура вчера или онзи ден.
Ще направя кратко заключение. Очевидно е, че основният проблем пред нас са двата проекта, разбира се, наред с всички други проекти, по-малки, които са също важни и имат своето значение и имат индикатори срещу тях в Програмата и трябва да ги постигнем. Основният ни проблем са Елин Пелин – Костенец и автомагистрала „Струма“ – лот 3.2. Те поставят под риск изпълнението на приоритетните оси отделно, особено железопътният проект, и на Програмата като цяло. Те са предизвикателство за всички – и тяхната подготовка, и изпълнението, и за бенефициентите. Изключително трудни, бавни в самото изпълнение. Съгласувани с изключително много общини, особено железопътните проекти, и с тези обжалвания. Пропуснах да кажа, което може би още повече забавя, освен обжалванията на тръжните процедури, обжалванията на ПУП-овете. Това е препятствие особено пред железопътните проекти, защото преминават през много общини и е изключително трудно. Ако имаме някакъв напредък в процедурите, спира се ПУП-ът, просто не се одобрява. Общините нямат срокове. По закон нямат срокове да съгласуват съответния ПУП – или се иска нещо допълнително отново, въобще можем да дадем статистика по колко време са забавени ПУП-овете и какво се допринесе за забавянето на тези големи проекти.
Както казах, управляващият орган, и специално НКЖИ, след Комитета за наблюдение, който беше през месец юни, и преди това, разбира се, работи много активно, правим различни сценарии, комбинации. В началото на 2019 г., такава уговорка имаме с Комисията, за да видим как ще се развият търговете, къде няма да можем да стигнем до изпълнители, да предложим различни сценарии, включително фазиране на Проекта „Елин Пелин – Костенец“, ако е необходимо, и други проекти. НКЖИ подготвя и други проекти като алтернативни, в случай че не можем да запълним наличния финансов ресурс с тези проекти. Ясно е, че не можем да си позволим загуба на средства, които не са и толкова много, а и други ни трябват. Това ще доведе евентуално до промени в Програмата, вероятно промени в някои проекти, но мисля, че с ангажираността от ръководството и на НКЖИ, и на Министерството ще намерим отново най-доброто решение и няма да се допусне загуба на средства и съответно изпълнение на индикаторите на Програмата в рамките на 2023 г. Благодаря за вниманието.
Ако имате въпроси, сме на разположение.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева, за изчерпателната информация.
В Комисията решихме, освен тези годишни доклади, които правим, на които всички, знаете, присъствате, периодично да каним за информация и по отделните програми представителите, за да можем малко повече в детайли да коментираме. Аз казах в началото, поводът да Ви поканим сега, преди лятото, преди края на сегашната сесия на Народното събрание, беше свързан с Деветия комитет по наблюдение и коментарите специално за жп проекта „Елин Пелин – Костенец“.
Можете ли да ми кажете, тъй като излезе различна информация, пък според нашите експерти протоколът от заседанието не е качен на сайта, взето ли е решение за отлагане, както излезе в медиите, или ориентирате ли се към такова решение? Вие го казахте, но какви са реално шансовете? Някаква ориентация има ли, ако това се случи и не може да се реализира този проект сега, какви биха били други проекти, които евентуално би могло да се реализират в този период? Защото се говори съответно за Русе, Варна примерно, или другият коментар е Видин – Медковец, евентуално пък проект, който е в рамките на тенти мрежата. Какви са възможните стъпки тук?
И второ, Вие можете ли да потвърдите по Ваша преценка, защото това вече е въпрос и на политика: има ли една реална съпротива срещу тези проекти? Май и представител на Европейската комисия беше коментирал, че целенасочено се правят тези обжалвания, защото колкото по-трудно се реализират и във времето се отложат тези проекти, толкова автомобилният транспорт ще печели от това, че железопътният няма да се развива. Това е едната страна, разбира се, тези обжалвания, другата – все пак вероятно такава съпротива тече и на други равнища.
Специално за ПУП-овете, Вие споменахте, че общините нямат крайни срокове. Не сте ли мислили евентуално за законодателни промени, които да дадат някакви крайни срокове, някакви задължения на тези общини да съдействат максимално при реализацията на такива проекти? Защото от това, че някъде се бавят съзнателно или не, се провалят големи проекти и България в края на краищата може да се окаже, че ще загуби не малко средства, или ще пропусне възможности да реализира такива средства. Може би си струва и по това да се помисли.
Ако иска някой да саботира, Вие виждате, че на най-различни етапи могат да си се правят обжалвания. Значи трябва още стъпки да се направят. Знам, че бяха вече направени някои промени преди време, но да помислим какво още трябва да се направи, защото вярно е, че една правова държава трябва да допуска възможността решенията да се обжалват, но трябва да предотврати пък възможността злонамерено да се прави това с цел саботиране на проектите. В тази посока няколко думи да кажете. Иначе, пак казвам, благодаря за подробната информация и за ангажимента Ви днес.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: По отношение на ПУП-овете, по-скоро не за всички основни, предполагам, че има законови срокове, но те не се спазват. Няма санкция, ако не се спазят и така нататък. Докато съвсем различна е работата ни примерно с една институция като МОСВ. Те в рамките на 28 дни трябва да свикат експертен съвет, да излезе решение. Не може да се случи това след 28-я ден. Има предвидимост, може да се направи план, да се планува. Тук наистина ще помислим за предложения за законодателни промени – там, където е възможно. Като казах, че няма срокове, по-скоро няма срокове за самите кметове. Обвързват го непременно с някакви искания – това не е тайна отдавна, искания за промени. Не са съгласни с вече одобрени ПУП-ове от предишни кметове. Просто се изнудва в момента, че инвеститорът е там, НКЖИ да им направи различни услуги.
Ще помислим, както и направихме това предложение във връзка с промените в ЗОП, което още не сме го проиграли. Ще видим сега новите процедури. Ще има облекчение, но не във всички аспекти, особено на този етап, когато се обжалва на етап документация, отговори и така нататък.
По отношение на Комитета за наблюдение, след заседанието излезе материалът. Буквално беше цитиран представителят на Европейската комисия, който изказа своето мнение. Независимо че тези заседания са закрити, но няма значение, тази информация и тези наши изводи, препоръки винаги ги слагаме и никога не сме ги премълчавали – какви са рисковете, какви са опасностите, какви мерки мислим да предприемем, защото рано или късно много от нещата са очевидни. То вече е очевидно, след като не е стартирал на този момент и не знаем кога ще стартира Елин Пелин – Костенец, за неговото изпълнение на един от лотовете са необходими шест години. Този, най-трудният, който е при Вакарел с тунели, и то ако имаме перфектния изпълнител. Нещата са очевидни и трябва да вземем някакви мерки, включително и да мислим за други проекти.
Наистина представителят на Комисията господин Сесилио изрази следното становище, той пряко ни попита: „Обяснете ми, не мога да си обясня защо само железопътните проекти се обжалват?“ Ние малко пресилено казваме, че основната причина е продължителното обжалване. Аз затова казах: една година обжалване досега, сигурно ще има още половин година, но има и други причини, аз Ви споменах: късният старт все пак на процедурите, бавната подготовка, независимо че това са проекти, подготвени от предишния програмен период и така нататък. В този програмен период останаха изключително трудните проекти. Може би в предишната програма свършихме, специално говоря за железопътните проекти, по-лесните части, остана трудното. Както и да е.
Той попита: защо, не мога да си обясня, в метрото не се обжалва, а на Агенция „Пътна инфраструктура“ – другият голям възложител, също бенефициент на Програмата, по-леко минават? Обжалва се, но няма такива продължителни забавяния. Това наистина работа на автомобилното лоби ли е, тенденциозно ли е? Разбира се, никой не можа да му отговори. И това сигурно е възможно, но нали се сещате, че няма как да анализираме.
Колегите от НКЖИ правят статистика да видят кои фирми обжалват. Повечето фирми, които обжалват, не са участници, регистрирани преди няколко месеца, със съвсем коренно различен предмет на дейност, от други области, профили и така нататък, което очевидно показва, че някой ги… Дано не е така и дано да мине тази мода, просто така си мисля. Наистина беше попитано и искаше отговор дали се саботира железопътният сектор, железопътната политика в България?
Ние като Министерство, разбира се, правим всичко възможно и сме „за“ железопътния транспорт, защото най-големият финансов ресурс – 1 млрд. евро, по Оперативна програма и Механизма за свързана Европа са предназначени за жп проекти. Същото положение е с Механизма за свързана Европа – 4 железопътни проекта в обжалване. Единият само започна: София – Елин Пелин, другите три не знаем на кой етап на обжалване са. Може би това е предмет на някакъв друг анализ и да се занимаят други органи. Ще видим сега след промените.
Попитахте за алтернативните проекти. Още от миналата година говорим с Комисията и те ни приканват да мислим за алтернативни проекти. Макар че принципно в този програмен период не са разписани в Програмата като алтернативни, но проекти, с които след това, ако при тази ситуация, включително и за втора приоритетна ос, в случай че с автомагистрала „Струма“ – лот 3.2 не успеем да стигнем до договори, или излиза много извън програмния период, или не осигурим финансиране. Много са и там въпросите. Също и Агенция „Пътна инфраструктура“ са ни подали алтернативни проекти, тоест които да заместят ресурса от 200 милиона, който е наличен, ако не започне „Струма“ – 3.2.
Пред първа приоритетна ос е много, много остър този въпрос за алтернативните проекти. Ние имаме шест сценария, както Ви казах, обсъждаме ги, изпратили сме ги на Комисията. Като най-подходящ от гледна точка, защото този проект трябва да е много готов, защото няма в момента проведени тръжни процедури в НКЖИ, които да чакат за финансиране, трябва да се проведат много бързо, да е много готов, с проектна готовност и да може да бъде завършен в рамките на програмния период. Единствено това е отсечката Русе – Каспичан, защото има готовност. Той е подготвен по тенти, сравнително е лесен, тоест рехабилитация. Даже ресурсът, който е сто и няколко милиона, е недостатъчен, за да запълни дупката, но разчитаме все още от Елин Пелин – Костенец да има изпълнители. Така че наистина Русе – Варна, независимо че не е на основната тенти мрежа, той е на разширената тенти мрежа, дори ще променяме програмата, ако се наложи, защото приоритетната ос е само по направления на основната тенти мрежа. Това са, така да се каже, „бели кахъри“. Каквото трябва, ще се направи, но взехме решение заедно с Комисията това да го обсъдим в началото на 2019 г., за да видим развитието тук на тръжните процедури.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Госпожа Бонева поиска да зададе въпрос. Много кратичко ще Ви помоля, че напредна времето.
Заповядайте, госпожо Бонева.
СВЕТЛА БОНЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Много реалистично представихте проблемите и споменахте нещо, което направи впечатление поне на мен – недостиг от 400 млн. лв. само за автомагистрала „Струма“ по 3.2. Въпросът конкретно е: как смятате да ги набавите?
И да не е само въпрос, давам една добра практика от Полша. Там се работи на принципа – набират се облигации, и в други държави членки, от типа social innovation bonds. Такива облигации, които са със социална насоченост, тоест инвеститорите, които ще ги купят, не очакват толкова голяма доходност. Те са рискови облигации, не толкова сигурни, колкото останалите. Не знам дали това е подходът във Вашето Министерство, дали вече контактувате с финансите? Но понеже това трябва да се уточни в апликационната форма, а всичко друго с обжалванията е огромен проблем, но и този стои – за fundraising.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Предлагам и другия въпрос да чуем и тогава да отговорите, да обобщим.
Заповядайте, господин Ангелов.
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Свързан е с изготвянето на ПУП-а. Това с общините, подкрепям господин Вигенин, че действително трябва да има ясни законодателни критерии. Що се отнася до ОВОС-а, там пък е още по-лесно – издава го държавна институция. Той е част от ПУП-а – становище да се прави ли оценка за въздействие на околната среда или не. Този въпрос мисля, че трябва да се изчерпа законодателно.
Другият въпрос, за обжалванията: дали са изчерпани всички възможности на допустимост на кандидатите? Защото и там има възможности. Не може да се допусне да кандидатства фирма, създадена преди три месеца, или фирма, която няма съответната строителна техника и опит. Тези фирми обикновено, Вие казахте, след това обжалват процедурата и се точат години наред. Опитайте и с процедурата по кандидатстването – там, където има текстове за допустимост на кандидатите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Заповядайте, госпожо Василева.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: По отношение на допустимост на кандидатите, предишният ЗОП позволяваше абсолютно всички да кандидатстват. Последните промени, които са внесени в ЗОП, са: кандидатът трябва да покаже материален интерес. Така е формулирано, тоест че има интерес към тази поръчка. Не съм юрист и, както казах, нямаме опит, но ще видим как ще проработи на практика, защото съм коментирала с много юристи, казаха, че много лесно може това да се обори, да падне в съда. Освен това имаме едно тълкуване на КЗК по друг повод, което пак беше за доказване на материален интерес по друга тема. Беше един консорциум. Те казаха, че дори и да няма връзка с предмета, той може да има материален интерес по някакви други причини. Завъртяно отвсякъде, както и да е. Не знам, този материален интерес трябва да го поискаме, да се влезе в съответни дела с кандидатите, което е много трудно, но поне може би ще възпре част от тези кандидати – оференти да си подават офертите.
Мисля, че законодателят с последните промени, които е направил, доколкото е могъл, защото доста време се обсъжда, е направил каквото може. От друга страна, много е трудно да се направят тези промени и да не се допускат такива кандидати по различни други причини, защото в много случаи противоречим на Директивата. Всяка държава решава доколко може да направи тези допуски. Аз съм говорила с колеги от Чехословакия например. При тях има срок за обжалване на документацията – определен срок до 30 дни, или който иска да я обжалва. Такова е законодателството. Ние си изложихме проблемите. С това, което е направено, надяваме се да има по-добър резултат.
По отношение на ПУП-овете, ОВОС-ите също се обжалват, знаете го. МОСВ казват, че няма ОВОС, и то за най-незначителни проекти, който да не се обжалва. Имаме и на „Струма“ много обжалвания, имаме окончателно решение на МОСВ. Сега обжалват в Брюксел, наказателни процедури, че ще се завеждат срещу България, така че не е лесна работата. (Реплики.)
С ПУП-овете, да, ще правим предложения. За съжаление, този програмен период изтича и нямаме време кога да реализираме проектите. В метрото защо няма? И там има обжалвания, но по-бързо ги приключват. Може би браншът трябва да си държи на реномето и на интересите.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Ние ще следим какво се случва, особено с по-проблемните проекти. Преценете в кой момент да се помислят промени в законодателството, специално по обжалванията. Може би трябва да се мисли по въпроса за такъв тип обжалвания да има някакви срокове за произнасяне – по-бързи, защото бавенето също е проблем. Имаш право да обжалваш, но пък органът трябва да се произнесе по-бързо, когато става въпрос за сериозен интерес на държавата. Тук не е просто една сделка, една малка обществена поръчка, говорим за милиарди.
Благодаря Ви за участието днес. Оставаме на разположение, ако имате някакви идеи, инициативи.
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН Благодаря и на Вас, колеги, за присъствието и за участието днес.
Ако не се видим до края на юли, приятна почивка и в началото на септември с нови сили продължаваме борбата, както се казва.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,50 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин


Стенограф:
Валентина Меченова