1. Изслушване на ръководството на Министерството на енергетиката относно напредъка в изграждането на Европейския енергиен съюз и позициите на България.
2. Информация относно предложение за Директива за преустановяване на сезонните промени на часовото време и за отмяна на Директива 2000/84/ЕО.
3. Предстоящи визити.
4. Разни.

---

П Р О Т О К О Л

№ 45

На 10 октомври 2018 г., сряда, от 15,30 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на ръководството на Министерството на енергетиката относно напредъка в изграждането на Европейския енергиен съюз и позициите на България.
2. Информация относно предложение за Директива за преустановяване на сезонните промени на часовото време и за отмяна на Директива 2000/84/ЕО.
3. Предстоящи визити.
4. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Кристиан Вигенин – председател на Комисията.
* * *

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Мисля, че можем да започнем вече нашето заседание по условията, предвидени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Нашата комисия по принцип е в намален състав – една трета от членовете са тук.
Първо да одобрим дневния ред.
Предлагам следния дневен ред:
1. Изслушване на ръководството на Министерството на енергетиката относно напредъка в изграждането на Европейския енергиен съюз и позициите на България.
2. Информация относно предложение за Директива за преустановяване на сезонните промени на часовото време и за отмяна на Директива 2000/84/ЕО.
3. Предстоящи визити.
4. Разни.
Само да уточня, че точка трета – Изслушване на ръководството на Министерството на икономиката във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 –2020 г. – решихме да отложим за следващата седмица, тъй като нямаше възможност да присъства заместник-министър или министър, а смятам, че присъствието на политическото ръководство е важно.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Всички са „за“.

Предлагам да преминем към точка първа от дневния ред.
Да направя едно уточнение. Преценихме, че е добре в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове периодично да изслушваме различни министерства по различни стратегически инициативи и проекти на Европейския съюз, в които България активно участва, и започваме с Енергийния съюз. Искам да уточня само, че информирахме Комисията по енергетика и поканихме членовете на Комисията, които имат интерес по темата, да се включат в нашето заседание днес. Вероятно всички са ангажирани, но при всички случаи информацията, предполагам, я следят, наясно са. Това, което днес ще бъде споделено, ще бъде и на тяхно разположение.
Преди да дам думата на нашите гости, да обявя кои са: Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката, Албена Трасиева – началник-отдел „Международно сътрудничество“ в Министерството, и Габриела Николова – експерт в същия отдел.
Благодаря Ви, че се отзовахте на нашата покана.
Може би да започнем с Вас, господин Станков. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Благодарим първо за поканата – действително изключително важна тема. Сигурен съм, че колегите от Комисията по енергетика, предвид факта, че често ги информираме по въпроса и предвид факта, че утре имаме заседание за блицконтрол, ако имат някакви конкретни въпроси, ще използват възможността да ги зададат – това е причината за тяхното отсъствие.
Във връзка с конкретния въпрос, свързан с напредъка по изграждането на Европейския енергиен съюз, съобщението на Европейската комисия, свързано с Европейския енергиен съюз, бе публикувано на 25 февруари 2015 г., като тук е важно да споменем, че Комисията Юнкер разпозна този приоритет като един от десетте основни приоритета по време на техния мандат. В тази връзка в края на 2017 г. бе публикуван уникален по вида си пакет „Чиста енергия за всички европейци“, казвам – уникален по вида си, по размер и обхват имам предвид. В пространството и между колегите си сме го кръстили като Джъмбо пакет, който обхваща основна част и е концентриран изцяло върху бъдещото развитие на устойчивия Енергиен съюз. Той включва осем законодателни досиета. Първото от тях е свързано с управлението на Енергийния съюз, допълнително досиета са енергийната ефективност и възобновяемата енергия. Тези три досиета ние ги обявихме като подпакет на големия пакет и ги поставихме като приоритет по време на нашето Европейско председателство. Успяхме да приключим успешно работата по тях.
Имах уникалната възможност, възложена ми от министър Петкова, лично да водя триалозите по тези досиета. Това, което бе направено като заключение след договарянето на тези три основни досиета, беше, че в следващите десет години ще се говори за работата на България, защото се поставиха дългосрочните цели за Европа до 2030 г. както за енергийната ефективност от 32%, така и за възобновяемата енергия от 32,5%. Важно е да споменем, че всичките тези документи не можеха да съществуват без управлението на Енергийния съюз с цялата му рамка – как да бъдат постигнати тези проценти.
Енергийните характеристики на сгради бе едно от досиетата, което бе затворено по време на Естонското председателство, и остана енергийният пазар с четирите си досиета – Директивата, Регламента за пазарите, ACER, който е координацията и сътрудничеството между енергийните регулатори, и готовността им за реакция при кризи. Това са четирите досиета, свързани с пазара, които към момента се дискутират и са на ниво триалози.
Важно е да споменем, че основните стълбове на устойчивия Енергиен съюз се базират именно на енергийна свързаност, енергийна сигурност, декарбонизация на икономиката, енергийна ефективност, конкурентоспособност и иновации. Всичките тези стълбове в тях съдържат абсолютно цялата информация, която е предоставена в тези досиета. Затова можем съвсем спокойно да твърдим, че това ще бъде основа и за стратегическите документи, които всички държави членки сме задължени да предадем като всеобхватни и заместващи докладването на голям брой министерства от държавите членки – говоря за Интегрирания план „Климат – енергетика“, който в момента съвместно с още 11 министерства разработваме. Министерството на енергетиката е водещо. Тук е важно да споменем – в стълба, свързан с енергийна сигурност, използвахме възможността да развием, да успеем да поставим акцента върху така важния за България и региона газоразпределителен център или газов хъб „Балкан“, който, като регионален проект, във всички случаи защитава един от основните стълбове, свързан с интегриране на пазарите и енергийната сигурност чрез повишаване на енергийната свързаност.
По време на Българското председателство успяхме да представим първичните информации от предпроектните проучвания съвместно с Клаус-Дитер Борхард – директор на Дирекция „Енергийни пазари“ в Главна дирекция „Енергетика“. Имаме тяхната пълна подкрепа за развитието на един такъв проект в съответствие с европейското законодателство. Така че в тази насока продължаваме да работим напред.
Като цяло, конкретизирайки се на въпроса: България подкрепя ли и в каква степен устойчивия Енергиен съюз – да, във всичките му стълбове абсолютно подкрепяме – както в частта му, свързана с енергийна сигурност и развитие на пазарите с повишаване на междусистемната свързаност, така и с декарбонизацията, с договорените нови таргети на Европа към държавите членки. Енергийната ефективност е изключително важна за територията на нашата страна, която ще остане като приоритет и, естествено, не можем да се лишим от иновациите и конкурентоспособността на дружествата. Или позицията на България е, че подкрепя устойчивото и постепенно развитие на устойчивия Енергиен съюз, като се вземат предвид специфичните за всяка държава членка особености, за да може този плавен преход да успее да създаде точно един общ Енергиен съюз. Това е с няколко думи.
Ако имате въпроси в дълбочина по някое от досиетата, което и в момента се коментира от пакета „Чиста енергия за всички европейци“, също можем да го коментираме.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви за синтезираната информация.
Колеги, въпроси?
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря на заместник-министър Станков за информацията, която представи пред Комисията. Преди всичко искам да поздравя Вас и целия екип на Министерството за мащабната и успешна работа, която беше извършена по време на Председателството. Като членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове проследихме процеса по напредъка по законодателните досиета по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Съществен напредък беше отбелязан в сектор „Енергетика“. Аз самата имах честта да участвам в събитие, което беше организирано в българския парламент във връзка с пакета „Чиста енергия за всички“.
Това, което искам да отправя към Вас като запитване, има отношение към темата – не е конкретно по нея, но ако е възможно, да ни информирате: на каква фаза е разработването на Националната стратегия за развитие на енергетиката с хоризонт до 2050 г., тъй като тя има отношение и към пакета „Климат – енергетика“?
Може би да Ви спомена, че в качеството си на председател на Комисията по околната среда и водите отправих предложение до министъра на енергетиката в хода на работата на работната група да бъде разгледан въпросът и евентуално да бъде намерено място в този стратегически документ и за развитието на електрическата мобилност, на стимулирането на използването на превозни средства, които в максимална степен щадят околната среда и не генерират вредни емисии. Това е от моя страна.
Още веднъж – насърчение и комплименти за свършената работа. Не е лека темата, наистина много сериозни въпроси са на дневен ред. Оценявам високо усилията, които полагате в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря много. Благодаря и за хубавия въпрос.
Първо бих желал да благодаря както на народните представители за помощта, която ни оказвахте по време на Европредседателството, и контактите, които създадохме, съответно и на всички евродепутати от всички политически сили, които стояха зад нас. Специално в сектор „Енергетика“ – мога да твърдя – работихме страхотно, създадохме възможност за регулярни срещи и за събиране на проучвателни мнения, преди да направим каквото и да е предложение по време на триалога, което много ускоряваше преговорите.
Както сама споменахте, Стратегията е един от изключително ключовите документи до 2030 с хоризонт до 2050 г. Стратегията за устойчиво енергийно развитие върви ръка за ръка с Интегрирания план „Климат – енергетика“ и няма как да бъде по друг начин, защото няма начин да има разминаване между двата документа. На определен етап от работата изчаквахме да видим конкретните цели, които ще бъдат поставени пред Европейския съюз и държавите членки, съответно на европейско ниво част от тях са обвързващи, на национално – необвързващи, за да можем да направим конкретика и разиграване на различни сценарии, по които можем да се движим. Към момента колегите от Министерството на енергетиката, съвместно с другите министерства, работят както по Стратегията, така че тя изцяло да отговаря на Плана „Климат – Енергетика“, така използваме и възможността за техническа помощ, която ни е предоставена от Европейската комисия – в Плана „Климат – Енергетика“ ние успяваме да пренесем постигнатите резултати и в Стратегията.
Естествено, Стратегията за устойчиво енергийно развитие не може да бъде изцяло завършена, преди да видим финалните текстове на четирите досиета, свързани с електроенергийните пазари, по простата причина, че те ще ни дадат бъдещата регулация, нивото на свързаност, начина, по който потребителите ще бъдат поставени в центъра, плюс досиетата, свързани с реакцията при рискове и реакцията на съответните регулатори при определените отношения. Естествено, чисто детайлно експертно, има и неща, които пряко касаят енергийната ни система, с които ще трябва да се съобразим в зависимост от това, което е договорено. Така че разработваме Енергийната стратегия в частта, в която има изцяло яснота, вече договорените досиета и секторите, които не се очаква да бъдат отваряни за ново договаряне до излизане на Стратегията, имайки предвид сектор „Газ“.
Минната стратегия изцяло ще бъде инкорпорирана в бъдещата Енергийна стратегия – знаете, тя бе приета през 2015 г. с колективната работа на Министерството, Народното събрание и Минната камара. Работата е на пълни обороти, имаме създадена работна група – както вътрешноведомствена, така и външноведомствена. Текстовете се адаптират постоянно, консултираме се, естествено, и с Европейската комисия, предвид факта, че, както споменах, текстовете на Стратегията и текстовете на Плана „Климат – Енергетика“ трябва да съответстват до голяма степен.
Първоначалната идея беше плановете „Климат – Енергетика“ да бъдат предавани, ако не се лъжа, по първото предложение на Комисията август или септември месец тази година. Впоследствие по време на триалозите се взе решение първичният вариант на Националния план „Климат – Енергетика“ като draft да бъде предаден в края на тази година, Комисията да има шест месеца за забележки и след това шест месеца на държавите членки да отстраняват тези забележки. Това е с няколко думи по тази тема.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Имате ли коментар, уточняващ въпрос, госпожо Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, нямам.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Заместник-министър, тъй като снощи се върнах от посещение в Черна гора, искам да поставя въпроса – може да не сте подготвен и да не отговорите на него, защото е конкретен, но той влиза в контекста на това, което обсъждаме сега. Знаете, поет е ангажимент от господин Борисов по време на посещението му там България да реши дали ще участва, или няма да участва в Проекта за подводния кабел с Италия. В тази връзка смятам, че разнообразяването на възможностите за българския износ, и то с пряка собственост в едно такова съоръжение, би било доста полезно.
Дали в Министерството въпросът е обсъждан, или още е на степен размисъл?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Петров.
Аз имам и друг въпрос – да добавя и моя, тъй като е свързан: бихте ли ни информирали по отношение на ангажиментите и инициативите, които предприе България, за свързаността в Югоизточна Европа и инициативите за изграждане на междусистемни връзки? Има ли някакви нови развития след Срещата на върха през май, когато част от тези въпроси бяха обсъждани? Даже имаше някои конкретни идеи, които бяха включени в декларацията от София.
На какъв етап е изграждането на междусистемните връзки със съседните страни? Каква е перспективата тук в региона? Има ли достатъчно подкрепа от Европейския съюз за това от Ваша гледна точка?
Освен това, проблем на нашия регион е свързаността с Централна и Западна Европа. На какъв етап са тези планове и как виждате Вие перспективата в тази посока и времево? Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви.
Във връзка с първия въпрос – още през 2015 г. имах възможност да присъствам на среща между тогавашния президент господин Росен Плевнелиев и президента на Черна гора. Там въпросът бе поставен не за участие от българска страна в изграждането на самия кабел, защото това – поне по мое разбиране от срещата – е уточнено между двете страни, а по-скоро имаха огромен интерес за такава енергия, която да преминава по този кабел, защото знаете, че италианският пазар е всеобхватен и съответно рентабилността на този проект се градеше върху това какви количества енергия ще се търгуват в района и ще бъдат пренасяни по него. Знаете, България е нетен износител на енергия и винаги е била. Между 25 и 30% от произведената енергия на територията на страната се изнася. България и тогава заяви, че с количествата енергия, които се произвеждат на наша територия, винаги сме готови да подкрепим един такъв проект и тази енергия да може да достигне до италианските пазари.
Във връзка с въпроса на господин председателя – по време на Срещата на върха, която споменахте, се случиха много важни неща за сектор „Енергетика“, а именно подписаха се няколко стратегически документа между България и Сърбия, България и Македония.
Много правилно казахте: има ли подкрепа за всичките междусистемни връзки – били те електроенергийни или газови? Слава богу, към момента срещаме изцяло цялостна подкрепа от Европейската комисия и от нашите съседни държави, които участват в проектите.
Ще започна с първия интерконектор България – Гърция, който е от стратегическо значение за нас. Проектът IGB е разположен на територията на две държави, изпълняван със съдружници от три други държави членки. Може, меко казано, да се нарече като Проекта, който показва енергийната дипломация в района. С дължина над 180 км на територията на две държави – България и Гърция, Проектът е в своето точно развитие от гледна точка – получени са разрешенията за строеж на територията на нашата страна, стартирани са процедурите по Закона за обществените поръчки за инженер-консултант на Проекта, за доставката на тръби, предстоят и са възложени дейности, разработват се обществени поръчки допълнително, за да може да се обхване целият процес.
Тук мога да спомена нещо, което попречи на по-бързото развитие на процеса – то беше свързано с обжалване на процедурите им още при публикуване на компании, които нямат абсолютно никакво отношение към Проекта. Говорим за компании в насока винопроизводство, месопроизводство и така нататък. Слава богу, благодарение на Вашата бърза реакция, Законът за обществените поръчки бе своевременно така напаснат, че да могат да жалят процедурите само компании, които имат директно отношение към проектите.
Към момента има осигурена 110 млн. държавна гаранция за Проекта плюс 45 млн. по И Пи Ар. След срещите на върха, които бяха проведени тук, от Оперативна програма „Конкурентоспособност и иновации“ бяха локирани 39 млн. евро допълнително към Проекта с цел формиране на цялостния бюджет. Очакваме към 2020 г. да имаме възможност интерконекторът да е запълнен с газ и да може количествата газ, за които има сключен договор между държавната компания „Булгаргаз“ и „Азеригаз“ в рамките на 1 млрд. куб. метра годишно, да започнат да пристигат на българска територия.
За Ваша информация – количеството от 1 млрд. куб. метра съответства приблизително на около 30% от годишната консумация, което ще даде възможност за диверсификация на източниците и маршрутите и за повишаване на сигурността ни на доставките, свързани с тази така важна суровина както за топлофикациите, така и голяма част от сградите – общински и държавни, се възползват от това гориво.
Във връзка с интерконектора България – Сърбия. В Министерството на енергетиката към 2015 г. успяхме успешно да приключим първия етап от Проекта, за който получихме 100% грант от Европейската комисия, от Оперативна програма „Конкурентоспособност и иновации“. По втората част от Проекта многократно бяха проведени срещи с колегите от Европейската комисия. Целта им беше да бъде изговорено и премахнато едно условие от по-нататъшното ни възползване от грантове. По-конкретно става въпрос за това, че Главна дирекция „Регионално развитие“ беше наложила клауза, с която ние да не можем да ползваме гранта, докато няма развитие на сръбска територия.
Предвид факта, че времето доста бързо течеше и както се вижда, и към момента колегите от Сърбия не са започнали с конкретното изграждане на интерконектора, а стартирахме процедура по локация на средства, за която споменах и преди това, за да ги насочим към проект, който се движи по-динамично и по-бързо, а именно газовата връзка България – Гърция IGB, но оставихме в рамките на 6 млн. евро – средства по Оперативната програма, по която да можем да се възползваме за сръбския интерконектор – за всички дейности до строителното разрешение.
Слава богу, с предприемане на тези действия се получи сигнал от Европейската комисия, която даде допълнителни средства, извънредни, в насока предприсъединителни програми IPA на колегите от Сърбия. Съответно те започнаха определени действия, но са все още доста по-назад от нас. Ние номинирахме като бъдещ оператор на този газопровод единствения лицензиран такъв на територията на страната в лицето на „Булгартрансгаз“ – знаете, икономически стабилно дружество, което ще има възможност, след оползотворяването на тези 6 млн. евро за всички дейности до строителното разрешение, да кандидатства по съответните програми за свързаност, допълнително и със собствени средства да успее да финализира този така важен проект за региона.
По време на Срещата на върха се подписа Пътна карта с конкретни срокове – към 2022 г. този интерконектор трябва да стартира своята дейност и да започне да тече газ по него.
Във връзка с интерконектора с Румъния – знаете, към момента той е интерконектор, който е изграден и въведен в експлоатация, въпреки тежкия терен под река Дунав, който трябваше да бъде преминат. Бяха избрани от двете страни на интерконектора – имам предвид и от румънска, и от българска страна, компании, които се справиха с предизвикателствата и успяхме да въведем интерконектора в експлоатация.
Към момента налягането от българска страна на газопроводите е по-високо от това на румънска страна. Нашите газопроводи са по-поддържани с възможност – компресори с по-високо налягане, но имаме гаранцията от румънска страна, че с Проекта БРУА, за който те получиха 180 млн. евро, ще бъдат изградени съответните компресорни станции, които ще спомогнат реверсивността на интерконектора. Той е изграден като такъв, просто колегите от румънска страна в момента правят необходимите инвестиции той да бъде използван по пренос на газ и в двете направления.
Във връзка с интерконектора с Турция ITB имаме получен грант от Европейската комисия за предпроектните проучвания в размер на 180 хил. евро. Тези предпроектни проучвания са извършени и от наша страна – в лицето на „Булгартрансгаз“, нашия оператор, са предоставени на турския оператор „Боташ“, като двата оператора си комуникират по какъв начин може да се развие и да бъде изпълнена тази връзка.
Във връзка с електроенергийната ни свързаност – отново по европейски програми и по Фонд „Козлодуй“ се възползваме от средства, които дават възможност за повишаване на вътрешната ни свързаност – като проекти бих назовал свързването на подстанция Бургас с подстанция Варна, свързването на района на „Марица-изток“ с Пловдив, със Стара Загора, изграждането на интерконекторната ни връзка – електроенергийна, с Гърция – „Неа Санта“. Всичко това върви по план и ще можем да си оползотворим грантовите средства.
Електроенергийният системен оператор също е едно дружество в отлично финансово състояние и сме сигурни, че средствата, с които разполага, също ще са абсолютно достатъчни за покриване на собственото финансиране на тези проекти.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Станков.
Имам уточняващ въпрос към това, ще си задам и основния въпрос.
Уточняващият ми въпрос е: как си обяснявате липсата на интерес или може би липсата на приоритетност за Сърбия по отношение на интерконектора с България?
По отношение на интерконектора с Турция: евентуалното получаване на газ по „Турски поток“ ще минава през този интерконектор ли, или плановете са все пак да се търси вариантът да влиза директно тръба в България, каквито индикации бяха направени преди мен?
Основният ми въпрос е свързан с това, че нашата комисия ще има посещение в Германия утре и вдругиден по покана на Комисията по европейски въпроси на германския Бундестаг. Допускам, че неизбежно един от въпросите ще бъде свързан с енергетиката, тъй като нашите комисии се занимават и по-широко – не само със специализираните въпроси, но и с общоевропейските политики. Неведнъж в последните седмици предмет на дискусия в Европейския съюз, а и от двете страни на Океана е темата за „Северен поток 2“.
Да ни информирате: каква е българската позиция на този етап и каква е Вашата преценка за полезността на този проект? Доколко евентуалната реализация може да отвори възможности за нас, ползвайки го като прецедент? Въобще къде България евентуално вижда полза или проблем с реализацията на този проект? Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: За мен лично интересът от сръбска страна – дали по-голям, или по-малък, винаги е бил продиктуван от факта, че те очакваха Европейската комисия да им даде екстра средства, за да може да бъде изграден този интерконектор. Отне й много години, но към момента успяха да се преборят, така че не бих казал, че няма интерес – по-скоро очакваха по предприсъединителните фондове да получат достатъчно средства, които да могат да им бъдат полезни в тази насоченост, защото и за тях е изключително важно за повишаване на междусистемната им газова свързаност в района.
Във връзка с интерконектора България – Турция. Важно е да споменем, че този интерконектор и като капацитет, и като проект е замислен много преди да започне да се говори за „Южен поток“, „Турски поток“, въобще за каквито и да е потоци. Като капацитет той е в пъти по-малък от количествата, за които се говореше, че постигат по „Турски поток“, и е съвсем отделен проект. Това, за което Вие говорите – пристигащата втора тръба по „Турски поток“, която – не съм сигурен, би трябвало вече чисто времево колегите от Русия и Турция да са избрали точка, на която ще акостира на турска територия, и оттам нататък да се прави смесено дружество при тях. Знаете, че България, българската система винаги би приветствала преминаването на още по-големи количества газ през територията на страната, така че да запазим важното си позициониране на газовата карта. Само искам да спомена, че на територията на страната през последните няколко години се извършиха огромни инвестиции със собствени средства на „Булгартрансгаз“ за подмяна на компресорни станции в Петрич, Ихтиман, Лозенец и Странджа. Това са компресорни станции от най-нов тип, които успоредно работят със старите компресорни станции, но мога да твърдя, че с изграждането им капацитетът на мрежата за пренос е значително пό гарантиран. 80% от компресорните станции на територията на региона са разположени на територията на страната, така че моето лично мнение е, че маршрутът за разделяне впоследствие – къде точно да протече газът за Централна и Западна Европа, е безалтернативен.
Във връзка с въпроса Ви, свързан с германските колеги и „Северен поток 2“ – България по време на Европредседателството имаше възможността да води разискванията във връзка с изменението на Газовата директива, както я наричаме ние. Фактът, че самите дискусии се състояха по време на триото, и най-вече по време на нашето председателство – поне към момента ние се въздържахме от каквото и да е вземане на отношение, защото трябваше да играем честния партньор, балансиращия между мнението на всички държави членки; между държавите членки и Комисията; между държави членки, Комисията и парламента. Но това, което правихме, естествено е да наблюдаваме много внимателно процесите и да си правим преценка за нашата страна – как би се отразило това нещо.
Важно е да споменем, че има много въпроси в самата Газова директива, които са недоуточнени, като самата дефиниция за интерконектор, по какъв начин тя засяга трети страни, което има огромно отражение върху нас от гледна точка на това, че ние сме в тази част от Европа, в която реално от пет държави, с които граничим, три не са държави членки. Със същите предизвикателства са свързани и при колегите от Италия и Испания, които също получават газ от трети страни с интерконектори, свързани с Африка.
Към момента придвижването на тази и след Съвета, който беше проведен в Линц преди около месец, мога да твърдя, че развитието на Газовата директива и нейното изменение ще отнеме доста време. За колегите от Германия и Полша Газовата директива е единствено съсредоточена в лицето на „Северен поток 2“. По време на Българското председателство това, което направихме, без да е явно, за да защитим българския интерес – да навлезем в детайла и да покажем на всички държави членки, че тази Газова директива не засяга само този интерконектор, а всички бъдещи интерконектори от трети държави членки. Възложихме на Правната служба на Съвета да направи анализ, който показа с първоначалните текстове, че има донякъде вмешателство във вземането на вътрешните решения в държавата, което донякъде помогна при изготвянето на следващата ревизия от Председателството, за да може текстовете да бъдат много пό балансирани. Към момента – още веднъж – забелязваме, че колегите от Австрия не са си го поставили като амбиция по време на тяхното председателство тази директива да бъде затворена. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви и аз.
Други въпроси, колеги? Не виждам.
Да Ви благодарим за изчерпателната информация. Ще продължим да следим тази тема, защото тя засяга не само нас, не само нашата енергийна политика – пресича цели региони, а и други теми, като външна политика, сигурност и така нататък. Така че разчитаме на Вашия екип да продължи сериозната работа по тези теми.

Предлагам да преминем към следващата точка.
Някои ще кажат, че тя не е чак толкова важна, защо се занимаваме с тези въпроси, но се оказа, че за европейските граждани е интересна тема, по която в консултациите участваха най-голям брой европейски граждани досега, а именно за промяната на часовото време.
Да припомня само, че огромен брой – над 80%, участвали в консултациите европейски граждани се изказаха в подкрепа на прекратяването на смяната на часовото време – лятно и зимно, в резултат на което Европейската комисия излезе със свое предложение. В момента – до петък, доколкото разбирам, текат консултации пък в България. Видях, че немалко български граждани участват по тази тема: какво време да избере България – астрономическо или лятно?
В тази връзка бихме искали да ни кажете малко повече по това: дали само въз основа на консултацията с гражданите българското правителство ще вземе решение, всъщност как ще бъде взето това решение, кой трябва да го вземе? И какви други фактори се отчитат, освен мнението и желанията на гражданите, при фиксирането на съответното часово време за България?
Ние имаме и представители от Българската стопанска камара, които може би също биха искали да зададат въпрос или да си споделят мнението. Отворена е нашата комисия и за тях – те участват в Обществения съвет към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и след това, естествено, ще обменим мнения.
Заповядайте, господин Станков, да ни информирате.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Действително едно досие, което на пръв поглед не е нещо особено, събуди доста голям обществен интерес. Важно е да споменем, че досието го е разработила Главна дирекция „Транспорт“ – Европейската комисия, бе публикувано на 12 септември, преди което е извършено около месец и половина проучване с европейските граждани – над 4 млн. 600 хил. човека са гласували. Както и Вие споменахте, над 80% – 86% от европейските граждани са гласували за премахване на смяната на часовото време.
Тук е важно да споменем, че именно германците, австрийците и Люксембург са били едни от най-активните граждани в гласуването, но пък не е за пренебрегване да споменем, че държави като Кипър, Гърция, Малта са били на друго мнение. В общия пул от гласове са се загубили, но все пак е важно да споменем, че тези държави са били различни в мнението си – по-скоро за запазване на промяната в часовото време.
След публикуването на това досие то е разпределено при колегите от Министерството на транспорта и се разглежда в Работна група „Сухопътен транспорт“. С колегите от Транспорта доста детайлно работим.
В Съвета по европейски въпроси досието бе разпределено към Работна група 14 „Енергетика“ и именно заради това днес аз съм пред Вас, а не колегите от Транспорта, защото като начало още от 1979 г., когато е било въведено зимното и лятното часово време, се е базирало основно на енергийни спестявания. Това е била основната му цел.
Към момента и от анализа след възлагане на досието в Енергетиката – започва и консултация с други министерства, допитване до гражданите – смея да твърдя, че този пик на енергийна ефективност е наситен и максимално достигнат през 2005 – 2007 г., когато около 14% е било влиянието дали ще има промяна на времето. С други думи, тогава битовото осветление и въобще осветлението е играело голям процент от общата енергийна консумация.
Към момента обаче влиянието почти клони към нула – едва около 1% – 1,4% е влиянието от това дали ще имаме, или няма да имаме смяна на времето, като то е по-осезаемо в първите две седмици след смяната на времето – след това няма съществено влияние върху енергийната система.
Това, което направихме, естествено е веднага да стартираме, съвместно с колегите от Министерския съвет, допитване до гражданите. Към днешна дата имаме получени повече от 12 хил. мнения, защото те не са просто данни, от едната до другата крайност.
Знаете, реално въпросите, на които трябва да си отговорим, са два: първо, подкрепяме ли предложението на Комисията за едно часово време и за прекратяване на смяната; и второто, ако подкрепяме това решение, какво време бихме избрали – лятно или зимно часово време? За нас това е един много хоризонтален въпрос, който засяга абсолютно всички сектори в икономиката и пряко – българския гражданин. В тази връзка – и нашата позиция към момента. Бих казал – на база информацията, която получихме от държавите членки, в мнозинството от тях е, че този въпрос не може да бъде форсиран и да бъде решен в изключително кратко време.
Самата директива към момента е заложила срокове – към април 2019 г. държавите вече да са взели решение, да са решили към кое часово време минават, за последно да го сменят; ако искат повторна промяна в края на 2019 г., да нотифицират такава пред Комисията. По-голямата част от държавите членки, а и България към момента смята, че това е форсиране на ситуацията. Още повече те – колегите от Транспорта, от министерствата на транспорта от други държави членки, са на мнение, че в момента – запознати сте и с обществения отзвук в България, свързан с пакета „Сухопътен транспорт“, който пряко касае нашите компании, които извършват зад граница транспорт с техните превозни средства – са се концентрирали всички върху него и той по-рядко влиза в дневния ред.
За мен е амбициозно да може до края на Австрийското председателство това досие да бъде приключено, но въпреки това от наша страна – в лицето на Министерството на енергетиката, сме предприели всички стъпки, за да можем в максимално кратки срокове и след като приключи допитването, да можем да погледнем какви са резултатите, съответно да направим срещи както с колегите от БСК, така и с други заинтересовани страни и организации, с които сме в доста добър контакт. Естествено, Българската академия на науките – също, от изключително голямо значение е и тяхното мнение. Получили сме вече до голяма степен информация от повечето министерства. Колегите от Министерството на образованието и науката са цитирали, че избирането на зимното часово време, предвид факта, че то е истинското биологично време, ще се отрази добре на учениците, обучителния процес и така нататък. Всяко едно министерство ни е дало тяхното мнение и влиянието.
Тази тема няма да се решава еднолично в Министерството на енергетиката, а ще бъде направен сериозен обществен дебат, освен допитванията, и с всички заинтересовани институции, така че да се съобразим с мнението на всички тях.
Тук също е важно да кажем, че няма съмнение, че подходът трябва да е хармонизиран. Няма как. Към момента по време на дискусиите на работна група всички държави членки са обединени, че трябва да има група от държави членки, която да реши да остане в тази зона. Няма как да има разпокъсаност и да има нещо като зиг-заг на територията на Европа – преминавайки от една в друга страна, само да се сменя часовата зона. Това би се отразило неблагоприятно както на самите граждани, така и на икономиката, въздушния транспорт, сухопътния транспорт и всичко останало, което е заложено към момента като централна тема в досието. Предстои сериозен дебат по темата. Изключително важно е всяко едно мнение, така че да можем да изградим най-добрата позиция и най-добрата насока.
Важно е да споменем, че досието е в много ранен етап от дискусията си. Тепърва в работните групи, впоследствие ще бъде качвано, най-вероятно по време на Австрийското председателство, на предстоящия Съвет на транспортните министри във Виена, а след това, естествено, ако Австрийското председателство евентуално постигне общ подход, тепърва предстоят и разговорите с парламента за постигането на сделка на триалозите, и впоследствие гласуването му от Европейския парламент. Предвид факта, че следващата година Европейският парламент ще бъде разпуснат и ще бъде избран нов такъв, наистина е изключително амбициозно да се смята, че в тези кратки срокове всички държави членки ще могат да имат единна позиция, да се затвори досието и след това да бъде гласувана в парламента. Това все още няма никакво влияние върху нашите действия тук. Ние се движим по сроковете, които имаме от Комисията, за да имаме позиция, тя да бъде представена на съответните съвети. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви и аз.
Само за уточнение. Тоест ние в момента сме на етап уточняване дали реално ще се премахне промяната в часовото време, защото можем да допуснем, че вероятно някои страни членки може да са против, и едва на следващ етап, когато бъде договорена и приета Директивата, тогава трябва вече да се предприеме – може и паралелно да се водят разговори с останалите страни членки. Едва тогава да се реши реално кое часово време ще възприемем. Тоест тези консултации, които сега правите – до петък, официално обявени, са малко предварителни. Така ли да разбирам? Или са за ориентир по-скоро?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Тези консултации – тяхното квалифициране ще бъде в следните графи: „Запазване на съществуващата промяна на времето“ или „Незапазване“. Ако е в графа „Незапазване“, тя ще има две подграфи: „Зимно“ или „Лятно“. И ще има трета графа, виждайки отговорите на хората, за такива, които нямат изчистено мнение или не е балансирано, самите те не могат да вземат решение – изброяват предимства и недостатъци на едното и предимства и недостатъци на другото. По-скоро последната графа ще е „Не мога да определя“.
Така че не е предварително – за нас е много важно да знаем каква позиция заемаме: първо, ние подкрепяме ли предложението на Комисията; второ, ако го подкрепяме, в каква посока вървим? Разговорите на експертно ниво в работната група в момента протичат действително в много детайлен анализ и той е свързан с факта, че се изработват и примерни карти как би изглеждала Европа като часови зони. Не се очаква това да се случи хаотично – в смисъл една държава да приеме една, а друга – друга, просто за да може всяка страна да се намира в чисто хармонизирана позиция със съседните си държави, което мисля, че е абсолютно икономически издържано. И колегите от БСК със сигурност ще потвърдят това.
Но предстоят, както казах, изключително много разговори, дискусии както на експертно, така и впоследствие на политическо ниво в Еврокомисията и в парламента, с което да може да бъде затворено това досие.
Пак казвам, срокът, който е заложен – април 2019 г., за мен лично е амбициозен, но явно Комисията си го е поставила като цел – да бъде приключено по време на тази Комисия. Ние от наша страна ще работим така, че да спазваме сроковете и да успеем да имаме позиция.
Много важно е да споменем, че нашата позиция винаги може да бъде надграждана. Тази първична позиция, която сега ще излезе – Вие знаете също, защото получавате информацията от Съвета по европейски въпроси, всяка една позиция, в зависимост от дискусията – дали в работна група, КОРЕПЕР или впоследствие по време на триалозите – се променя в съответствие на промяната на самото досие. Естествено, това ще бъде първичната позиция, предстои да се надгражда в определени насоки. Така че работим в тази насока. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви и аз.
Госпожо Алашка, заповядайте да представите Вашето мнение.
АНЕТА АЛАШКА: Господин Председател, дами и господа народни представители, господин Заместник-министър! Благодаря за възможността да представя позицията на БСК.
Преди всичко ние приветстваме намерението на Европейската комисия да пристъпи към тази реформа на Директивата, защото смятаме мярката за неотговаряща на съвременните условия на живот, работа, бизнес. Дотук смятаме, че имаме една добра новина.
Ако прехвърлим разговора на национално ниво по отношение на националната консултация, имаме някои забележки и те са в няколко направления. Първо, нямаше необходимата публичност на тази консултация. Смея да твърдя, че много късно гражданите научиха за тази възможност да участват в подобна консултация.
Отварям скоба, и Вие, и господин заместник-министърът споделихте, че колкото и нищожен да изглежда проблемът, очевидно е интересен и важен за европейските граждани, след като това беше може би най-високо използваната възможност да се даде мнение по темата. Фактът, че има такъв интерес, предполага и в България да се даде възможност на хората по-активно да се включат в една такава консултация. За съжаление, за нея стана ясно буквално последните дни, а знаем, че утре или вдругиден изтича срокът й. Това е едната ми забележка.
Другата е, че начина, по който беше организирано провеждането на това допитване, също смятам за отблъскващ от участие. Вие казахте, че въпросите са два, цитирам Ви, но всъщност там въпроси няма. Разбирам какво имате предвид, но един отворен въпросник – реално Вие нищо не питате. Слагате информация, че съществува такава проектна промяна на директива – кажете си мнението.
Колкото и странно да Ви звучи, мисля за редно да се използват възможностите за действително анкетно проучване на хората, с тези два въпроса, както направи впрочем и Европейската комисия: за или против промяната на регламента и ако сте за промяна на регламента, лятното или зимното?
Още една препоръка бих си позволила и тя е да има малко повече информация за хората – какви са предимствата и недостатъците на едното и на другото, на лятното и на зимното, защото хората смятат, че са наясно с този въпрос, той изглежда на пръв поглед елементарен, но всъщност няма яснота, не си дават сметка какво означава да стопираме стрелките на лятно или на зимно часово време, а това е важно от гледна точка на функционирането на целия ни живот занапред, цели отрасли са много сериозно зависими от слънцегреенето дори, ако щете. Говорим за туризма например, който е наша много важна част от икономиката. Селското стопанство – няма смисъл да изреждам. Тези аргументи са изнасяни много пъти. Ако има някакви препоръки, те са в тази посока – малко повече публичност, малко повече информираност на обществото.
Иначе собствените ни допитвания и проучвания в рамките на нашите среди показват предпочитание към лятното часово време като постоянно такова, без да имаме твърдо настояване това да се случи, защото сме убедени, че въпросът трябва да бъде решен на база на широко обществено допитване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Колеги, Вие имате ли въпроси?
Да си кажа мнението и да оставим за финал господин Станков.
Предполагам, че интересът идва от това – аз не мога да се сетя за друго решение на Европейската комисия, което да засяга абсолютно всеки един гражданин на Европейския съюз – от бебетата до най-възрастните, до края на живота. Тоест всяка друга политика по някакъв начин засяга само някакъв сектор от обществото, пък и е тема, по която, общо взето, всеки си мисли, че е лесно и може да даде мнение. Разбираем е интересът към тази тема.
Да си призная, случайно от медиите научих, че се провежда такава консултация и затова предложихме да коментираме днес, защото това допълнително би дало някаква публичност на въпроса. Да имаме предвид, че неизбежно ние ще трябва да координираме със съседните си страни. Тук рискът е: ако голяма част от българските граждани имат предпочитания към едното часово време, може да се окаже, че трябва да направим компромис и да възприемем другото. Тук е рискът да се окаже, че решението накрая ще противоречи на това, което предпочитат хората. Като че ли по-скоро субективно – не на база на някакъв анализ и информация, хората дават своите мнения. Като чета и в социалните медии, основно е кой иска да му е по-светло сутрин през зимата или да му е по-светло вечер през лятото.
Като мое виждане – да си призная, от години протестирам срещу смяната на времето и съм доволен, че Комисията стигна до този извод. Мислех си, че може би има логика да се разсъждава, освен формалните и обективните причини и критерии, върху възможността нашият регион на Югоизточна Европа, целият да бъде в една часова зона. Това сигурно би било стъпка към допълнителна такава интеграция, защото сега с Румъния и Гърция сме в една зона, но пък Сърбия и Македония са час назад. Тоест тук също можем да търсим и политически ефект, ако икономическите не са наистина толкова значими.
Другото, което от моя гледна точка би имало значение, е да не се окажем – пак казвам, може би това е тесен интерес на нашата комисия и хората, които се занимават с тези въпроси – с два часа разлика от Белгия и съответно Брюксел, защото тогава съвпадението на работното време на институциите ще бъде само четири часа – сега е шест. Тоест този елемент също може би трябва да се отчита, когато се взема финалното решение.
Нещо ако искате да коментирате, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви.
Действително голяма част от основната дискусия е: кой кога предпочита да му е светло – дали по-рано, дали по-късно, дали по-късно да залязва слънцето? Само за Вас може би мимоходом информация, която да спомена. Ако целогодишно останем на зимното астрономическо време, то на 21 юни, когато е началото на лятото, ще се съмва в 4,45 и слънцето ще залязва в 20,00 ч. – много по-рано от това, с което сме свикнали. Ако пък бъдем целогодишно на лятно часово време, през зимата за нас слънцето – на 22 декември, началото на зимата, ще изгрее в 9,00 ч. и ще залезе в 18,00 ч. Така че има много детайлна информация.
Приемаме забележката и от Ваша страна, и от страна на колегите от БСК за допълнителна информираност на обществото. Но тук е важно да споменем – Вие знаете, че има конкретни срокове за изкарване на първата национална позиция. Тя по-скоро трябва да бъде такава, че да не оставя отворени вратите за всяко едно решение.
Както споменах, има различни карти, които биват предоставяни в Комисията, включително разделянето на три зони, като хванете от България – Румъния – Украйна – Беларус, след това Латвия – Естония – Финландия, надясно всичко да е една зона, като кажа надясно – на изток всичко да е една зона.
Цяла Европа, с изключение на Португалия, Обединеното Кралство, Ирландия и Исландия да бъдат друга зона. Реално три зони, но в двата края да има по-малко държави членки, а в центъра да бъде концентрирана Централна и Западна Европа, грубо казано, да бъде една зона.
Другите са: нашият регион, така наречен – Гърция, България, Румъния, Украйна – да бъде една зона, а всички останали да бъдат друга зона. В смисъл – има различни предложения на Комисията, които се разискват като карти.
Третото предложение – третата зона, която е най на запад, да започва още от Франция, така че Франция, Испания, Португалия – Белгия и Холандия включително, с които в момента имаме един час разлика, да се запази разликата в насока два часа.
Има много карти, които постоянно се обсъждат на чисто експертно ниво, и трябва да се намери онази, която – дали да бъдат две, три часовите зони в Европа; съответно ако са две, къде да е точно границата на разделение. Това е много детайлна дискусия, която ще протече във времето.
Мисля, че на този етап по-скоро трябва да отговорим на първия въпрос: подкрепяме или не подкрепяме документа, а оттам нататък вече да се възползваме от Вашите препоръки. И чрез широк обществен дебат да преценим дали лятно, или зимно часово време – предимствата и недостатъците както по сектори, така и по мнение на гражданите.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви.
Мислех си, понеже има някои производства и сектори, където това има значение, може би гъвкавостта може да дойде от промяната на началния час на работното време и края – не на самото астрономическо време. Вместо в 8,00 да се започне в 7,00 ч. Може би това са дискусии, които тепърва ще предстоят.
Ако искате нещо да добавите и с това да приключим.
АНЕТА АЛАШКА: Разбира се, че гъвкавостта на работното време вече е индивидуално решение. Пак казвам, добрата новина е, че няма да се налага непрекъснатата промяна. Оттук нататък за нас ще е важно да знаем какви са базовите параметри, за да може вече и бизнесът да си направи сметката кое е най-добро за него като работно време. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви.
С това приключваме точка втора.
Да благодарим на представителите на Министерството на енергетиката – на господин Станков, госпожа Николова и госпожа Трасиева, и оставаме в контакт по тази тема, защото ако интересът продължи да е висок, пак ще Ви поканим, за да коментираме следващите решения и идеи. Благодаря Ви още веднъж.

Ние преминаваме към точка трета. Тя ще бъде сравнително кратка. Става въпрос за предстоящите визити на нашата комисия. Малко натоварено се получи, но не зависеше само от нас.
Първата е в Берлин утре и вдругиден по покана на Комисията по европейските въпроси на германския Бундестаг. В тази делегация участва ръководството на Комисията – председателят и тримата заместник-председатели. Подготвени са информации, които сме получили от Министерството на външните работи, и съответните справки за контактите с Бундестага и българския парламент в последните години. Смятам, че това е една от важните за нас срещи. На това равнище не е имало особено активен обмен.
Да припомня само, че представители на Комисията по европейските въпроси на Бундестага бяха в България по време на нашето председателство. Имаше интересна обмяна на мнения, в резултат на което те решиха, че наистина има смисъл от по-чест обмен и затова ни поканиха да посетим Германия. Ще бъде интересно те, от своя страна, какви теми ще поставят. В България темите, които те самите поставиха, смятам, че ще намерят продължение в днешната ни среща – ние сме там да подчертаем българския интерес, българските позиции по най-важните за нас въпроси.
Ако има коментари, въпроси по тази визита – не виждам. Информирам, за да влезе в протокола.
Другата визита, която буквално дни след това е в Румъния – на 15 и 16 октомври, също по покана на двете комисии, тъй като те имат двукамарен парламент. Ще имаме среща с комисиите и в двете камари – в Камарата на депутатите и в Сената. Те подготвят своето председателство, което започва от януари следващата година, и за тях е интересно, освен стандартните теми за нашето сътрудничество, да споделим и някои виждания по отношение на току-що отминалото Българско председателство, и особено успешното Парламентарно измерение.
Само искам да припомня, че ние имахме идеята, но заради Председателството нямахме време да я реализираме, да направим периодично срещи в страната, където да коментираме преди всичко с бенефициенти по европейските програми въпроси, проблеми, трудности, които срещат, съответно и положителни впечатления, които искат да споделят. Затова използваме възможността във връзка с посещението в Букурещ да проведем и среща преди това в Русе. В неделя – късния следобед, ще имаме среща с бенефициенти по програмите, съфинансирани със средства от Европейския съюз. Домакин е областният управител, областната администрация на област Русе.
В понеделник непосредствено преди заминаването ни за Букурещ ще проведем и работна среща с кмета на община Русе Пламен Стоилов, след което ще дадем кратък брифинг за медиите за нашите впечатления от срещите и за предстоящата визита в Букурещ, разбира се – ще видим какви въпроси ще имат журналистите. Това е от мен като информация.
До края на годината нямаме предвидени двустранни визити – предстои само визитата ни във Виена във връзка с пленарния КОСАК през ноември.
Да припомня само, че сме отправили покана за посещение в България на Комисията по европейските въпроси на Сърбия, като ответна визита на тази, която ние организирахме, и желанието ни да активизираме контакта със съседите. Това е засега.
Друго нямам по отношение на предстоящите визити. Нямам въпроси. Приключваме и тази точка.

В точка „Разни“ ако имате някакви въпроси, колеги. – Няма.
Да споделя в точка „Разни“, че по ориентировъчен график, който е изготвен в секретариата, ще проведем изслушвания по оперативните програми – напредъка по реализацията им. Ще се опитаме до края на ноември това да стане.
Веднага след това, от началото на януари започваме и подготовката на Годишния доклад по напредъка, който вече ще обобщи всички програми. Оперативно една по една ще изслушваме програмите – да не се натрупват наведнъж, както се е случвало преди. И ще уточняваме начина, по който ще осъществяваме контрола или по-точната дума е наблюдението по усвояването на средствата от Европейския съюз.
Полека-лека ще трябва да започнем и разговор по следващия програмен период – първоначални идеи, инициативи. Това ще бъде част и от разговора ни с колегите от министерствата – как виждат: къде ще бъдат нашите приоритети, да ни кажат при тях как върви този процес, дали е започнал всъщност и как го виждат във времето.
Благодаря Ви за участието.

(Закрито в 16,45 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин




Стенограф:
Райна Зарева