1. Изслушване на ръководството на Министерството на труда и социалната политика във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020“ (ОПРЧР).

2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерски съвет на 29 октомври 2018 г.

3. Разни.

---

П Р О Т О К О Л

№ 48

На 31 октомври 2018 г., сряда, от 15,30 ч ., в сградата на Народното събрание – пл. „Александър I“ № 1, зала 134, се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на ръководството на Министерството на труда и социалната политика във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г.“ (ОПРЧР).
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за Държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.
3. Разни.
Списъците на присъствалите на заседанието народни представители, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Кристиан Вигенин – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Преди да гласуваме дневния ред да кажа, че първата точка, която бяхме предвидили, решихме да отложим, тъй като се оказа, че много малко от членовете на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България имат възможност да дойдат за нашата среща. Аз реших, че е по-добре да я отложим, за да я направим в по-пълен състав вместо да си говорим с техните експерти и представители, така че малко по-нататък ще уточним подходяща дата и ще направим тази среща.
Дневният ред:
1. Изслушване на ръководството на Министерството на труда и социалната политика във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г.“ (ОПРЧР).
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за Държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.
3. Разни.
Други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува с вдигане на ръка.
За – 8, против и въздържали се – няма.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКЪТ ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ 2014 – 2020 Г.“ (ОПРЧР).
По тази точка от Министерството на труда и социалната политика с нас са госпожа Зорница Русинова – заместник-министър, и Наталия Атанасова – заместник главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ в Министерството на труда и социалната политика.
Благодаря Ви за участието днес.
Давам думата на госпожа Русинова – заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Преди да започна с кратката презентация, която сме подготвили за напредъка на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, за мен е удоволствие да Ви поднесем едно малко подаръче, с което, първо, да уважим днес Деня на Черно море. Продуктите, които виждате в тези торбички, са произведени от Социалното предприятие „Морски знаци“ в Бургас. То е създадено по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ в предишния програмен период и е един от най-устойчивите примери за заетост на хора с увреждания. Те изработиха голяма част и от сувенирите, които използвахме по време на Българското председателство и е един прекрасен пример как с усилията на неправителствените организации, на местните власти и на нас, държавата, можем да осигурим заетост на хората с увреждания.
Хубавият пример за заетост на хората с увреждания, освен че дава възможност на 15 човека да работят в това предприятие, една от най-романтичните истории, които са се случвали в нашата Оперативна програма възникна в това социално предприятие – двама млади човека с увреждания се запознаха там, ожениха се и имат две деца. Така че тяхната реализация, и в приноса на демографската политика също е благодарение на Социалното предприятие.
Днешната презентация цели не само да покаже напредъка на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, а всички Вас като народни представители да Ви привлече към една нова кауза, която стартираме през тази година – „Мисията възможна“. Една кампания, която през миналата седмица обявихме в град Пловдив и е свързана с последния етап от деинституционализацията. В торбичките има кратко описание на тази кампания и малко по-подробно ще Ви разкажем, но считам, че подкрепата на всички Вас на местно ниво би ни била изключително полезна, защото през 2009 г., когато българското правителство събра смелостта, може би за най-трудната и най-сложната реформа в социалната сфера – затварянето на всички институции за деца в България, принос имат много правителства.
Това е единствената социална реформа, която независимо от политическата окраска, беше поддържана от всяко едно правителство. Принос имат местните власти, неправителствените организации, всички, които с години работят в насоката да затворим домовете. Към момента са останали 681 деца, които са настанени в старите институции и може би най-трудният етап от тази реформа – в последната една – две години докато завършим последните проекти, да получим не само подкрепата на всички, които с години са работили, но и подкрепата на обществото за тази толкова важна реформа и да покажем, че тези деца не са различни от всички деца, които ние отглеждаме и че мисията те да са успешни в живота, е възможна.
С това ще започна представянето на напредъка на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Общият бюджет на Програмата е 2 млрд. 136 млн. лв., от които програмирани са 91% от Оперативната програма и на предстоящото заседание на Комитета за наблюдение през месец ноември на практика почти 100% от Програмата ще бъде програмирана.
До момента в изпълнение са 74 процедури на обща стойност малко над 1 милиард и 600; 2580 са сключените договори, които са в изпълнение; 36% от Оперативната програма е разплатена и около 30% от средствата са възстановени от страна на Европейската комисия. Този слайд показва, че нямаме притеснения каквито и да били от гледна точка на 100%-то усвояване на Оперативната програма.
Тук искам да отворя една скоба, че Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за момента е единствената официално затворена Оперативна програма за периода 2007 – 2013 г. от страна на Европейската комисия със 100% усвояване на средствата, без каквито и да било финансови корекции или загуби.
Към момента по отношение на изпълнението – над 200 хил. човека са включени по мерки на Оперативната програма, 70 хил. са хората, които са намерили възможност за заетост; над 46 хил. безработни са минали през обучение преди да влязат в мерките за заетост, над 70 хил. лица с увреждания с невъзможност да се самообслужват са получили социални услуги, като 20 хиляди от тях са деца. Множество успешни програми – програмите за независим живот, подпомагане от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ наистина променят живота на хората.
Опитали сме се презентацията този път да я ориентираме от гледна точка на подкрепа на политики, а не по отношение на изпълнението на отделната ос, защото причината да бъде толкова успешна е, че Европейският социален фонд е един наистина гъвкав инструмент, който подкрепя всички политики на Министерството на труда и социалната политика. Една от най-важните реформи, които провеждаме с европейски средства, това е деинституционализацията на децата и младежите.
В предишния програмен период бяха заделени 190 млн. лв. от Структурните и Кохезионните фондове от три инструмента - Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, „Региони в растеж“ и „Програмата за развитие на селските райони“. Благодарение на първата фаза на Плана до 2021 г., до 2014 г. бяха затворени 90% от институциите в България. Това, което ни остава за последната фаза, както споменах преди малко, е извеждането на 681 деца от в момента съществуващите домове за деца, лишени от родителски грижи и домовете за медико-социални грижи. За този програмен период средствата, които сме отделили, са на обща стойност 320 милиона – 47 милиона от „Региони в растеж“, останалите – от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Целта ни е с тях да създадем 149 нови услуги, да подкрепим екипите с обучение, супервизия и други дейности, свързани с издръжката. Като съпътстващи услуги ние развиваме и така наречените услуги за ранно детско развитие. Това са инвестициите в 80 и няколко общини в България, където за пръв път на пилотна база сме създали предпоставки за интегрирани инвестиции в сферата на социалното включване, образование и здравеопазване.
Една от най-големите заслуги на европейските средства, това е развитието на приемната грижа в България. Освен затварянето на институциите, от 2009 г. насам за пръв път започнахме заедно с общините и неправителствените организации да развиваме приемната грижа като вид социална услуга. От началото до сега над 4600 деца са минали през приемни семейства. В момента около 2200 са децата, които са в приемни семейства. Считаме, че това е една услуга, която създава наистина алтернативна семейна среда за децата, така че те да могат да бъдат отглеждани във възможно най-благоприятната обстановка за тях, а не в част от останалите услуги.
Какво ни предстои в момента? Финалните стъпки, както казах, това е подготовката за извеждане на децата, които са останали в домовете за деца, лишени от родителски грижи, създаването на инфраструктурния компонент, както и на меките мерки. Към момента общините са подали проектите си към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Голяма част от договорите са сключени и вече са в изпълнение за подготовката и строежа на новите услуги. Това, което предстои през следващия месец в Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, е на обща стойност 74 млн. лв., за да бъдат отворени меките мерки за подкрепа и издръжка на услугите.
Като съпътстващи услуги ние развиваме и възможностите с неправителствения сектор първо да бъдат открити талантливи деца в институциите и в услугите, които са останали. В много голяма част от случаите работата на неправителствените организации от местно ниво наистина би променила живота на децата, защото не е важна само социалната услуга, образователната услуга, самите ние, когато отглеждаме децата си, стимулираме ги към спортни дейности, към развиване на техните таланти. Затова сме отделили 4 млн. лв., така че неправителствените организации да издирят такива деца. Това е схемата „Открий ме“, която в момента е в изпълнение.
В допълнение на това – преди няколко дни открихме още една нова схема на обща стойност 5 млн. лв. също насочена към неправителствените организации в партньорство с общините за развиване на иновативни социални услуги. Крайният срок за кандидатстване е началото на следващата година. Голяма част от специфичните мерки, които за отделни целеви групи могат да бъдат развити – ще дам примера с недостатъчно добре развитите услуги по отношение на приема на деца аутисти, или подкрепата на жертви на насилие, жертви на трафик, ще бъдат подкрепени също специфични услуги, които тепърва можем да продължим да развиваме.
Това, което ни предстои през следващата година по отношение на изпълнение на плана за деинституционализация на децата, е единствено последната схема, която е на стойност 3 млн. лв. и цели професионална интеграция на децата и обучението им в предприемачество, развиване на професионални умения, така че извън социалната подкрепа, която им оказваме, е да създадем достатъчно предпоставки за самостоятелен живот в момента, в който завършат училище и излязат от услугите, защото това е едно от най-големите предизвикателства пред тях.
Втората изключително важна политика, която също се подкрепя изцяло с европейски средства, това е подкрепата към Националната стратегия за дългосрочна грижа и изпълнението на плана за действие за 2018 – 2021 г. Първият период, който сме си поставили и ще бъде подкрепен отново на принципа на интегрираните проекти от Оперативна програма „Региони в растеж“ и Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, това е закриването на 10 специализирани институции за хора с увреждания, за възрастни хора с деменция, създаване на социални услуги в общността, пилотно-интегрирани здравни и социални услуги за лица с психични разстройства, умствена изостаналост, деменция и Алцхаймер, както и осигуряване на грижа в домашна среда на хора с увреждания и възрастни хора, които нямат възможност сами да се обслужват.
За целта, от общо 320 млн. лв. сме отделили 278 милиона по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, останалите са осигурени от „Региони в растеж“. Първите дейности са свързани с подготвителни дейности, оценка, комуникационна стратегия. Това е един хоризонтален проект, който се изпълнява от Агенцията за социално подпомагане заедно с Министерството на здравеопазването – финансиране на новите 74 резидентни социални услуги в общността, създаване на 10 нови дневни центъра за лица с увреждания и техните семейства, включително с тежки множествени увреждания, 10 центъра за социална рехабилитация. Всички тези схеми в момента са в процес на изпълнение. Инфраструктурният компонент от страна на „Региони в растеж“ все още е отворен за кандидатстване до днес от страна на общините и съответно предстои през следващите няколко месеца да отворим и меките мерки, както и да планираме останалите операции, които са в изпълнение на плана на възрастните по време на заседанието на Комитета за наблюдение през месец ноември.
В началото на следващата седмица предстои отварянето на една изцяло нова схема за България. Това е развитието на патронажната грижа за възрастни хора. Една изцяло нова интегрирана социална и здравна услуга, която ще бъде изпълнявана на територията на всички общини в България. За целта сме отделили 46 милиона от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и след приключване на схемата – 30 милиона в бюджета на Министерство на здравеопазването за устойчивост на тази услуга. Целта ни е с тези мерки над 17 хил. човека да бъдат подкрепени.
Защо казвам, че това е една изцяло нова услуга? Защото голяма част от хората с увреждания, възрастните хора, самотно живеещи – особено хората, които са в малките населени места, извън възможността да имат лесен достъп до големия град, където са и болничните заведения, много често, знаете, че в малките населени места дори няма обществен транспорт, или той е един или два пъти в седмицата и считаме, че чрез подпомагането на общините, които в партньорство с болниците ще могат да изпълняват тези проекти – осигуряването на медицинско лице, което редовно да посещава възрастни хора или хора с увреждания, някои дребни медицински манипулации, които могат да се направят, осигуряването на специализиран транспорт и развиването на мобилни услуги би допълнило останалата част от социални услуги, които ние подкрепяме с годините, организирани около работата на социални патронаж. Считам, че това е един допълнителен принос към цялостната политика на Министерство на труда и социалната политика по отношение на социалното включване.
Няколко думи по отношение на мерките на пазара на труда, тъй като основният фокус на Оперативната програма е свързан с подкрепа на младежи, на безработни с основно и по-ниско образование, силно фокусирани мерки на безработните над 54-годишна възраст, дълготрайно безработните, неактивните безработни лица с увреждания. Множество са схемите и инициативите, които се изпълняват в рамките на това направление. Тук бих искала да подчертая може би една от най-успешните програми, това е Програмата за интегриране на младежи на пазара на труда до 29 години в изпълнение на младежката гаранция, която е постоянно отворена и дава възможност за стажуване на младежи до 29 години в реална работна среда.
Това, което ни предстои в рамките на пазара на труда през този месец, е отваряне на една изцяло нова схема, нарича се „Умение“, на обща стойност 30 млн. лв., насочена към българските работодатели. Това е изцяло нова операция, която цели да адресира едно от най-големите предизвикателства на пазара на труда в България. Почти няма работодател, който да не се оплаква от липса на кадри. Независимо от благоприятните тенденции на пазара на труда, уменията и качествата на работната сила са едно от най-големите предизвикателства. Тук ще дадем възможност на българските предприятия – дори и най-малките, тъй като този път даваме много нисък праг на финансиране на проектите – минималният праг е 15 хил. лв., така че микро- и малко предприятие с до 10 човека да могат да подготвят своите проекти, така и големи предприятия да обучат своя персонал на професионална квалификация, на ключови компетентности, както и ако имат специфични за предприятието производство или технология, които излизат извън формалната част на професионалното образование и квалификация да обучат своя персонал, както и да привлекат хора от бюрата по труда или неактивни хора, които да обучат. Даваме възможност и за партньорства, така че едно по-голямо предприятие от определен сектор, което има възможност също да обучава, да обучи определен брой хора, които в последствие могат да започнат работа в по-малките предприятия. Считаме, че това е една малко по-иновативна схема.
Това, което споменах преди малко, патронажната грижа за възрастните, социалното включване в общността – това са иновативните социални услуги и на Комитета за наблюдение на 26 ноември предстои да одобрим шест нови операции в изпълнение на Плана за деинституционализация на възрастни, свързани с подкрепата на общините, подкрепата на Министерство на здравеопазването и реформиране на голяма част от услугите, които към момента сме направили.
Едно от големите ни предизвикателства в този програмен период, което считам, че към момента показва успех, това е разработването на финансовите инструменти от Европейския социален фонд. Бих казала, че тук отново сме пионери. Освен че не са много страните-членки, които използват Европейския социален фонд за микрокредитиране и микрофинансиране на социални предприятия, на млади и предприемчиви българи. Бях на първата Оперативна програма, която подписа Споразумение с фонда на фондове и всъщност вече можем да се похвалим с първите раздадени кредити. Те са общо 57 на брой на обща стойност малко над 870 хил. лв. Изключително разнообразни са като сфери, като се започне от услуги, търговски предприятия. Доста интересни идеи за подпомагане на предприемчиви българи.
Преди да приключа, независимо че не е включена в официалната част от Програмата, съм добавила и малко информация по отношение на Оперативната програма за храни или основно материално подпомагане – Фондът за европейско подпомагане на най-нуждаещите се или така наречената популярна Програма за храните, която се администрира от Агенцията за социално подпомагане. Доста често изпада от фокуса на Оперативните програми, защото е извън Споразумението за партньорство, но е един изключително силен за нас социален инструмент за подпомагане на най-бедните, тъй като ежегодно около 270 хил. човека получават пакети с хранителни продукти, както и около 50, 51 хил. човека всяка година се изхранват ежедневно с топъл обяд в трапезариите, които се поддържат от 208 общини в България.
Считам, че по отношение на финансовото изпълнение на тази програма също имаме изключително добри показатели. Виждате, че почти 100% са програмирани. Голяма част от средствата са договорени – 96% от програмата е договорена. Голяма част от програмата е разплатена и 40% са възстановените средства от страна на Европейската комисия.
Благодаря Ви за вниманието. Ако имате въпроси съм на разположение и се надявам наистина да ни подкрепите в нашата кампания „Мисията е възможна“. Най-близкото събитие, което предстои, е на 21 ноември – Денят на християнското семейство, в град Враца, където имаме възможността заедно с кмета Калин Каменов, който е и бивш председател на Държавната агенция за закрила на детето да организираме един прекрасен концерт, на който показваме съвместно децата от общите училища, децата от услугите, от институциите как могат заедно да направят един прекрасен концерт. Добре дошли сте да посетите услуги, както и да се включите в общите ни мероприятия.
Следващите стъпки са около Коледа – да направим един голям концерт, с който също да покажем, че мисията на децата, които успяват въпреки трудностите, които преживяват в живота си, е възможна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз, госпожо Русинова, за информацията както предварителната, която изпратихте, така и тази, с която днес ни запознахте.
Господин Петров поиска думата – има въпрос, госпожа Василева след него.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Имам два въпроса към госпожа Русинова. Единият, може би, ще е интересен и за останалите членове на Комисията – за тази нова Оперативна програма, която се появи в периода след съгласуването на програмната рамка за България, на каква сума е тя? За най-бедните става дума, това, което го пришиха към Вас.
Вторият ми въпрос, който е по-важен, е свързан с прекратяването на две програми – Вие ги знаете. Тази, която отворихте 2015 г., а другата 2016 г. В предишния програмен период те бяха много популярни. Въпросите ми са свързани с тези процедури. Прекратената е за социално включване, а другата е за подпомагане на предприемачеството. Това, което плащахте – част от осигуровките, наемане на хора за определено време – „Ново работно място“.
Видях, че единственото, което се прави в тази посока, е по местните инициативни групи, където Вие доплащате за участието на тези групи. Едната е: БГОП001-2.006 – това е „Развитие на социалното предприемачество“, а другата е: 001-1.006 – „Обучение и заетост“. Това са две прекратени. Аз имам запитване от избирателите какво става, защо не се включват, а пък времето си минава? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
Предлагам, за да е и по-оперативно, да съберем всички въпроси и тогава да отговорите, госпожо Русинова.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Русинова, аз благодаря както за представената авансово информация, така и за днешното представяне. Няма да задам въпроси относно напредъка на Оперативната програма, защото е ясно, че както и в първия програмен период, така и в този, може би това е най-добре представящата се Оперативна програма. От гледна точка на резултати представихте и напредъка по изпълнение на политиките чрез финансиране от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Поздравявам Ви за инициативата и заявявам ангажираност и аз в избирателния си район да се включа в такива инициативи, наистина каузата е благородна.
Въпросът ми е свързан със следващия програмен период предвид на това, че напредъкът по настоящия ми дава увереност, че целите се изпълняват успешно. Докъде сте стигнали в подготовката на следващия програмен период, как върви формулирането на приоритетите? Малко повече да разкажете за това. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз, госпожо Василева.
Други въпроси?
Ако позволите и от мен един въпрос, от по-голямото към по-малкото.
Разбира се, първо, потвърждавам и аз, че вашата програма – и фактите, и числата говорят, е една от най-добре представящите се. Тук съмнения мисля, че нямаме. Питам се обаче доколко чрез вашите механизми може да отчитате добавената стойност на това, което се прави по тази Оперативна програма? Защото числата са впечатляващи като цяло – ще питам за някои от тях сега, обаче какво следва след това? Има ли някакви механизми, по които Вие следите и преценявате доколко са били успешни тези програми, по които се включват много хора, но какво се случва след това с тях? Има ли някаква обратна връзка примерно с работодателите по отношение, да кажем, с работната сила, която се обучава по тези програми при тях? Доколко дългосрочен е ефектът, който се постига? По-конкретно имам въпрос: примерно гледам тук „Обучение и заетост за младите хора“. Осигурена е заетост на 22 694 лица, в директна заетост са включени 20 960, а след това, след преминатото обучение в заетост са включени 1734 лица. Не знам дали това не е грешка в числата, както се случва в някои от програмите, но това ми се струва много малко на мен. Хвърляш ресурс да обучиш почти 23 хиляди и 1700 се включват в заетост… Може би тук някакво разяснение, ако може. Защото числата горе са малко по-оптимистични – за младежката заетост примерно, макар че и там все пак 1300 от 4700 някак си… Аз съм наясно, че няма как всички, но все пак може би трябва да се търси по-голям последващ ефект?
Един въпрос, на който не знам доколко Вие може да отговорите, обаче имам впечатление от младежите, които се наемат примерно за първо работно място в държавната администрация. Сега не искам да обобщавам за навсякъде, но струва ми се, че държавната администрация на тези програми за ангажирането на младите хора гледа като на възможност за една година примерно да си намерят извън собствената администрация, за която често не им стига и бюджетът, с допълнителни средства да си докарат още малко служители „черноработници“ най-често, мога да ги нарека. Да, вярно, те не са квалифицирани и започват трудовата си кариера по някакъв начин, но процентът на оставащи след това, пак казвам, не мога да обобщя за всички, може би трябва изрично писмено да Ви попитам, за да видим какъв би бил отговорът, но много малко от тях след това остават. Идва следваща вълна в последващата година, по следващата програма, а пък тези, които излизат – една голяма част от тях излизат с неудовлетворение, с усещане, че общо взето една година са били там, разнасяли са папките и след това нищо, защото няма и никакъв последващ ангажимент към тях.
Нещо в тази посока се питам дали не би могло да се направи, защото се оказва всъщност, като че ли държавната администрация в някаква степен експлоатира тези млади хора, в по-голяма степен, отколкото бизнесът, който използвайки тези програми, наистина търси добрите, които да останат, да ги назначи, да продължат работа, а при администрацията подходът като че ли не е с грижа за развитието на тези хора и на постигането на успехи от самата администрация, ами така малко, от година на година…. Нещо по тези въпроси, ако може да споделите? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря за въпросите на всички дами и господа народни представители. Ще се опитам да ги обобщя горе-долу в поредността.
По отношение на Оперативната програма за подпомагане на най-бедните или Програмата за храните, както я наричаме популярно, общият размер на финансирането е малко над 240 млн. лв. До момента тя се изпълнява изключително плавно. Управляващ орган е Агенцията за социално подпомагане и считам, че това е изключително адекватно като решение, защото цяло хората, които се обслужват от Агенцията за социално подпомагане са тези, които се ползват и от тези мерки.
Две са областите, в които оказваме подкрепа – това е ежегодно раздаване на пакети с хранителни продукти. За тази година това са 16 хранителни продукта. Списъкът на хората, на които се раздават обикновено е в зависимост от това какви цени успяваме да договорим, но минимумът е хората, които получават енергийни помощи, защото горе-долу това са и хората, които наистина имат най-голяма нужда от тези продукти – около 270 хил. човека годишно.
Другата линия на подпомагане е свързана с осигуряването на топъл обяд. Една от дейностите, които по принцип традиционно се изпълнява от общините, е поддържането на така наречените социални трапезарии. Ежегодно доста ограничени средства винаги са се отделяли във фонд „Социална закрила“ в Министерство на труда и социалната политика и всъщност с тази програма успяхме да разширим, така че 208 общини в България почти всички целогодишно, а не само сезонно, както фонд „Социална закрила“ през зимните месеци, хранят около 50 хил. човека ежедневно с топъл обяд – супа, основно ястие, десерт и хляб. Изключително добра програма е, защото особено по отношение на възрастни и самотно живеещи хора, здравословният начин на хранене е ключово важен по отношение на тяхното здравословно състояние. С удоволствие доста често правим посещения. Бих си направила труда специално за депутати, които проявяват интерес да видите какво представляват тези трапезарии. Мисля, че са изключително добър модел.
По отношение на останалите две схеми – схемата „Ново работно място“ и за „Социалното предприемачество“. Схемата за социално предприемачество беше временно спряна, за да оправим несъответствие в насоките за кандидатстване, породили се от нови указания от страна на Европейската комисия, но тя приключи успешно. В момента се изпълняват около 230 договора. Считам, че това е един добър механизъм трайно да осигурим заетост на хората с увреждания и примерът, който дадох, със социалното предприемачество.
По отношение на социалното предприемачество, тук е мястото да кажа, че благодаря на всички народни представители за подкрепата, тъй като съвсем наскоро в Народното събрание беше приет Закона за социалната икономика и социалното предприемачество, който би регламентирал наистина функциите на социалните предприятия в България. За нас е важно не само създаването на социалните предприятия, но и подкрепата им след това при функционирането. Социалните предприятия са едни от икономическите субекти, които нямат право на какъвто и да било кредитен ресурс, тъй като те не могат да гарантират по никакъв начин обезпечение на кредити. Така че с финансовия инструмент, който сме създали той цели подкрепа и на социалните предприятия.
Две са темите, които ще продължим да развиваме по отношение на социалното предприемачество през следващата година – подкрепа на младежи, които излизат от институции, както и на възрастни хора с увреждания, в изпълнение на двата плана за деинституционализация, така че да ги ангажираме в допълнителни социални предприятия. Считам, че тук нямаме каквито и да било притеснения. За съжаление, ресурсът на Оперативната програма почти е изчерпан. Надяваме се през следващия програмен период да договорим достатъчно добър пакет и отново тези инициативи да бъдат подкрепени.
Програмата „Ново работно място“ също бих казала, че е една от успешните схеми на Оперативната програма: 750 са договорите, които се изпълняват. Може би около 80% от тях вече са приключили и дават трайна заетост на хора, които се интегрират на пазара на труда. За съжаление, възможност за ново отваряне на подобна процедура нямаме, тъй като е изчерпан ресурсът в това направление от страна на първата оперативна ос на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.
По отношение на темата за следващия програмен период. Разбира се, в синхрон с останалите колеги, останалите управляващи органи сме започнали подготовката. Макар и да не са формализирани работните групи, за нас в социалната сфера е много важен начинът, по който ще бъде договорен, първо, европейският бюджет и, на второ място, пакетът за България. Ние подкрепяме изцяло предложението на Европейската комисия 25% от Европейския социален фонд отново да бъдат гарантирани за социално включване, 10% от средствата да бъдат насочени към подкрепа на интеграция на младежи до 29 години и минимум 4% от Европейския социален фонд да отидат отново за подкрепа отново на най-нуждаещите се. В момента подготвяме вътрешни анализи кои са успешните схеми.
В голяма част от случаите – по този начин ще отговоря и на другия въпрос, за да подготвим следващият програмен период и да преценим кои са най-успешните модели, които можем да финансираме като политики, разчитаме на външни оценки. В момента имаме външни изпълнители за няколко важни оценки по отношение и на интегрирани проекти за най-тежката част на социалното включване – марганилизираните общности, оценка на деинституционализацията на всички младежки политики, така че на база на резултатите от тези оценки ще можем да изведем, първо, ефекта от тези схеми и, на второ място, да се подготвим за следващия програмен период.
Голяма част от мерките, които ние подкрепяме с Европейския социален фонд не се измерват с цифри и с данни, а се измерват с качество на промяната на човешкия живот. Затова ние по-скоро разчитаме на примерите, защото много трудно можем да измерим обективно ефекта от това как сме променили начина на живот, когато едно дете отиде в семейна среда. За нас е голям успех, когато отпадне необходимостта от част от мерките, което означава, че сме си свършили работата и наистина голяма част от хората нямат нужда от подобна подкрепа. Стремили сме се винаги всичко, което като модели на подкрепа за най-тежките целеви групи създаваме като пилотни инициативи, след това стават част от държавно делегираните дейности на голяма част от общините, тоест осигуряваме устойчивост. За нас ефектът – особено върху пазара на труда, е изключително видим от гледна точка на добрите показатели по отношение на безработицата и постепенно добрите показатели – дори на трайната интеграция на дълготрайно безработните, защото там също имаме напредък. Разбира се, ако няма предизвикателства и по отношение на социалното включване, и на пазара на труда, трудно България би договорила допълнително добър пакет с мерки за подкрепа от Европейския социален фонд.
По отношение на схемите и подкрепата за младежите – считам, че начините, по които за момента и с национални средства, и с европейски средства се изпълняват стажовете са може би най-ефективният инструмент, който имаме. Може би има случаи, в които администрацията наистина не задържа тези младежи, но не трябва да съдим само по желанието на администрациите. Много често младежите имат желание наистина да натрупат една година опит в администрацията, след това да отидат в частния бизнес и по този начин да имат по-широко портфолио от знания и умения. Считам, че това е един от добрите инструменти за подкрепа на младежите. Да не говорим, че в нашето министерство има множество примери на хора, започвайки в Програмата „Старт в кариерата“ точно за стажуване, са останали да работят в Министерството. Наталия Анастасова е един такъв пример. Тя е започнала в Министерството по Програмата „Старт в кариерата“, за съжаление, преди 15 години. Да, доста отдавна. Мисля, че тя е един от устойчивите примери. Имаме и директор на дирекция. Наталия е заместник-главен директор. Минала е през всички степени на йерархията, като се започне от „Старт в кариерата“, младши експерт, старши експерт, началник на сектор, началник на отдел – и от колко години вече? от шест години – заместник-главен директор. За съжаление, главният директор е един, така че ако случайно я навием да излезе в майчинство, някой от заместниците ще я заместят. Наистина това е добър механизъм.
Тенденцията, която наблюдаваме последните няколко години – бих казала миналата и по-миналата, е по-скоро за отлив на самите младежи от тези програми за стажуване в администрацията. Тук причината не е привлекателността на тези стажове, а благоприятното икономическо развитие. Защото, когато частният сектор дава по-добри възможности за стажуване и за реализация, тогава наистина виждаме един отлив в администрацията.
Надявам се чрез Закона за бюджета и повишаването на заплатите в публичния сектор от следващата година да можем отново да привлечем млади хора, защото младежите, които започват да работят в администрацията са младият полъх на голяма част от реформите, които могат да се направят в нея. Благодаря Ви. Ако са необходими по-конкретни данни по някоя от схемите да предоставим, защото не всички цифри са в главата ми, но можем да Ви изпратим специална информация по отношение на младежите.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря за информацията.
Ако се е породило желание за коментар, допълнителен въпрос? Не виждам.
Благодарим, госпожо Русинова, за днешното участие. Ще ви потърсим в началото на следващата година, първо, да ни изпратите обобщена информация за цялата 2018 г., когато започне подготовката на Годишния ни доклад, и след това въз основа и на тази информация ще Ви поканим вече да направим едно от тези големи изслушвания, които правим всяка година.
Успешна работа да Ви пожелаем!

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2019 Г., № 802-01-49, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 29 ОКТОМВРИ 2018 Г.
Да поканим госпожа Росица Велкова – заместник-министър на Финансите, и Мануела Милошева – директор на дирекция „Национален фонд“ на Министерство на финансите да заемат местата си.
Докато заемете местата си, да направя едно уточнение: искам само да припомня, че имаме негласна договорка, че понякога на колегите депутати им се налага да излязат по-рано от Комисия поради други ангажименти, могат да заявят как гласуват по определен проект, но ако са били в началото на съответната точка. Двама колеги си тръгнаха преди началото на тази точка и аз предупредих, че няма как да броя техните гласове.
Има колеги – един особено, позволявам си да го кажа на Комисия, който не намира за нужно да участва в заседанията на Комисията. Ще направя една справка за отсъствията и ще ги предоставя на председателя на парламентарната група на този член на нашата комисия, за да преценят, при положение че така или иначе Комисията е в ограничен състав от 10 души, неучастието, липсата на интерес към дейността на Комисията, означава, че е редно съответният член да бъде сменен, ако искаме да имаме сериозна работа в тази комисия. Още повече пък, когато става въпрос за държавния бюджет, който е ключовият Законопроект на Народното събрание през годината.
С това кратко встъпление бих искал да Ви дам думата, госпожо Велкова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Макроикономическата прогноза за следващата година е в съответствие с актуалните очаквания за развитие на икономическата среда в международен план.
Очакваният икономически ръст е 3,7 на сто, като растежът на брутния вътрешен продукт е прогнозиран да се ускори основно по линия на публичното потребление и инвестиции, и номинално да достигне равнището от 116 млрд. лв. в края на 2019 г. През 2021 г. очакваният размер на брутния вътрешен продукт е 133 млрд. лв.
Прогнозната средно-годишна инфлация е 3 на сто. Нивото на безработица трайно намалява и за 2019 г. очакваме тя да се понижи до 4,8 на сто. Управлението на консолидирания държавен дълг осигурява финансова стабилност и гарантиране на фискалния резерв, който към месец септември 2018 г. достигна 11,2 млрд. лв. Заложена е положителна тенденция за трайно намаляване на държавния дълг на България спрямо брутния вътрешен продукт, който е третият най-нисък дълг в Европейския съюз и от очакваното равнище 22,5 на сто в края на 2018 г., се прогнозира спад до 19,1 на сто в края на следващата година, или номинално намаление от 2,1 млрд. лв.
Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма за 2019 г. е разчетено дефицит от 0,5 на сто, като за следващите две години от прогнозния период бюджетът е балансиран.
Благоприятната циклична позиция на икономиката води до нарастване на данъчно-осигурителните приходи, които допълнително са повлияни от мерките за подобряване на събираемостта и през 2019 г. се предвижда общо приходите по консолидираната фискална програма да достигне 43,8 млрд. лв., което е с 5,6 млрд. лв. повече от приходите по Закона за 2018 г. и 4,5 млрд. лв. повече спрямо очакваното изпълнение на приходите за 2018 г.
На база на заложеното увеличение на приходите през следващата година се планират разходни политики, които включват постоянно по своя характер повишение на разходи, като заплати, пенсии и други социални плащания.
През 2019 г. бюджетът преразпределя 44,5 млрд. лв. или 38,2 на сто от брутния вътрешен продукт, като се спазва фискалното правило за размера на публичните разходи да не бъдат повече от 40 на сто от брутния вътрешен продукт.
Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2019 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. в размер на 4,5 млрд. лв.
Приоритет на Бюджет 2019 г. са социалната политика, политиката по доходите, разходите за образование и отбрана и усвояването на европейските средства.
За гарантиране финансовата рамка на Законопроекта за хората с увреждания са разчетени 150 млн. лв. допълнително; за целеви помощи за отопление, които са увеличени двойно поради повишените цени на енергоносителите са предвидени допълнително 40,4 млн. лв.; за увеличение на минималната работна заплата от 510 лв. – на 560 лв. от 1 януари 2019 г.; увеличение с 10 на сто на средствата за заплати и осигурителни вноски от 2019 г. на заетите в бюджетната сфера, а на педагогическия персонал е предвидено увеличение на възнагражденията с 20 на сто за 2019 г.
Спазено е и изискването за достигане на разходите за отбрана до определения процент от БВП в съответствие с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от брутния вътрешен продукт до 2024 г., като в бюджетната рамка за 2019 г. общо разходите за отбрана са 1,58 на сто от брутния вътрешен продукт или 1 млрд. 839 млн. лв. Гарантирани са и средствата за трите големи инвестиционни проекта на армията.
Близо половин милиард лева допълнителни средства са предвидени за общините. Новите моменти в частта на бюджетната рамка за общините са свързани с въвеждане на по-справедлив модел за определяне на бюджетните им взаимоотношения с Държавния бюджет чрез подобряване на механизмите за разпределение на целевата субсидия, субсидията за капиталовите разходи и изравнителната субсидия.
Нов момент в съдържанието на прогнозата е включването на повече информация при представянето на разходните политики както с фискални измерители, така и посредством ключови индикатори за измерване на степента на изпълнението им. Целта е чрез дефинирането на устойчиви индикатори да се създаде възможност за проследяване на постигнатия напредък по провежданите политики и за по-ефективно и ефикасно управление на публичните разходи.
Вноската в общия бюджет на Европейския съюз по години за периода 2019 – 2021 г. е съответно 1 млрд. 282 млн. лв. за 2019 г., 1 млрд. 402 млн. лв. за 2020 г. и 1 млрд. 445 млн. лв. за 2021 г.
Приоритет на страната остава успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми на Европейския съюз, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване и териториално сближаване, изграждане на конкурентноспособна и иновативна икономика.
През планирания период се очаква да се реализират основната част от следните големи проекти:
По Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020 г.“: автомагистрала Струма – Лот 3 Благоевград-Сандански; рехабилитация на жп линия Пловдив-Бургас, фаза 2; модернизация на жп линия София-Септември, участък Елин Пелин-Костенец, и разширение на Метрото в София – трета метролиния: депо „Ботевградско шосе“-бул. „Вазов“-централна градска част-ж.к. „Овча купел“.
Оперативна програма „Региони в растеж“ също се характеризира със сериозен размер на разходи за инфраструктура. Най-големите проекти, които ще бъдат реализирани със средства от Програмата са: изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие; инвестиционен Приоритет „Интегриран градски транспорт“, и Проект за подобрен достъп до спешна медицинска помощ по Приоритетна ос IV – „Регионална здравна инфраструктура“.
Оперативната програма с най-голяма насоченост към бизнеса – „Иновации и конкурентоспособност“. Дейностите по тази Оперативна програма са свързани със стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, засилване на дългосрочна конкурентоспособност на българските предприятия в подкрепа на иновациите и подобряване на бизнес средата.
Приходите на Национален фонд в сметката за средства на Европейския съюз за 2019 г. са разчетени да възлязат на 1 млрд. 506, за 2020 г. – на 1 млрд. 573 и за 2021 г. – на 1 млрд. 524.
При планирането на разходите по Оперативните програми съфинансирани от европейските фондове и двустранните програми са взети под внимание: етапът на изпълнение на Оперативните програми, постигнатите резултати по Оперативните програми до края на първото полугодие на 2018 г., прогнозите на управляващите органи за периода 2019 – 2021 г., изпълнението на прогнозите на Управляващите органи за минали години, спецификите на отделните Оперативни програми от гледна точка на икономическата област, към която са насочени, договорените до момента средства по отделните Оперативни програми, плавното адаптиране на системите за управление и контрол към националната нормативна уредба.
Разходите на Национален фонд за 2019 г. са разчетени да възлязат на 2 млрд. 547 млн. лв., за 2020 г. – на 2 млрд. 640 млн. лв. и за 2021 г. – на 2 млрд. 510 млн. лв.
Прогнозите са съобразени с обстоятелството, че в края на 2019 г. пред част от Оперативните програми стои предизвикателството за достигане на праговете съгласно условието за автоматично освобождаване от ангажимент, така нареченото правило N+3. Отчетена е и необходимостта от текущо осигуряване на национални средства за извършване на плащания във връзка с въведените правила за възстановяване от 90% от сертифицираните разходи преди годишното уравняване на сметките с Европейската комисия на база представеното от държавите-членки годишни счетоводни отчети.
По отношение на Държавен фонд „Земеделие“. Очакваните приходи и постъпления по години за ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция, за 2019 г. са разчетени 2 млрд. 697 млн. лв., за 2020 г. – 2 млрд. 724 млн. лв. и за 2021 г. – 2 млрд. 544 млн. лв.
Очакваните разходи за 2019 г. възлизат на 2 млрд. 989 млн. лв., за 2020 г. – 2 млрд. 870 млн. лв. и за 2021 г. – 2 млрд. 801 млн. лв.
Приоритетите в областта на селскостопанската политика са насочени към осигуряване на стабилна пазарна среда. В подкрепа на доходите на земеделските стопани и развитие на селските райони. Основните инструменти за провеждането на обща селскостопанска политика са директните плащания и пазарната подкрепа на земеделските стопани и политиката за развитие на селските райони.
По линия на първия стълб на Общата селскостопанска политика ще се изплащат средства за подпомагане на земеделските стопани по обвързани и необвързани с производството схеми за директни плащания и за пазарна подкрепа.
По схемата за единно плащане на площ през 2019 г. се предвижда да бъдат усвоени 1 милиард 554 млн. лв. директни плащания на земеделски стопани за сметка на ЕС. Мерките за пазарна подкрепа за периода 2019 – 2020 г. включват различни механизми и интервенции с цел стабилизиране на пазара в сектори като зърнени култури, ориз, мляко, помощи за повишаване на консумацията на някои продукти, пазарна подкрепа за лозаро-винарския сектор, пчеларството, плодове и зеленчуци.
Общият бюджет за финансиране на пазарните мерки за 2019 г. е в размер на 135 млн. лв. Съгласно законодателството на Европейския съюз, националното съфинансиране се прилага при следните пазарни мерки, което е разчетено за: схема „Училищен плод“, схема „Училищно мляко“, „Подпомагане на групи производители на плодове и зеленчуци“, „Подпомагане в сектор „Вино“, Национална програма по пчеларство, промоционални програми за земеделски продукти, схема „Оперативни програми на Организация на производителите на плодове и зеленчуци“.
По Общата рибарска политика – преобладаваща част от мерките по Програмата за морско дело и рибарство за периода, са насочени към повишаване на конкурентоспособността и жизнеспособността на предприятия в сектор „Рибарство“, насърчаване на устойчиво, отличаващо се с ефективно използване на ресурсите рибарство, диверсификация на дейностите в рамките на сектор „Рибарство“, както и други сектори на морската икономика.
Разходите и плащанията за рибарската политика за 2019 г. възлизат на 38 млн. лв., за 2020 г. – на 61 млн. лв., за 2021 г. – на 32 млн. лв. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Велкова.
Колеги, въпроси?
Ако позволите, ще направя и аз един коментар, с което се надявам да дам шанс на господин Петров да се върне. Каза, че ще се върне в Комисията, тъй като не е заявил как гласува.
Първо, може би сте се запознали с нашия доклад? В него няма нещо, което да Ви изненада, предполагам. Надявам се, че коректно са отразени Вашите предложения. Да подчертая, че е по принцип. Все пак нашата Комисия би трябвало да се съсредоточи основно върху нещата, свързани с европейските политики, и конкретно особено европейските фондове, заделените за това средства, вноската в бюджета на Европейския съюз и така нататък. Това е отразено тук в нашия доклад. Като се има предвид спецификата на тези разходи, трудно би могло по тях да има особени, как да кажа, политически и други коментари. Те са такива, каквито са общо взето и са гарантирани в бюджета. Така че от тази гледна точка смятам, че поне в тази си част, не може да имаме особени претенции. Мисля, че което и да е правителството, би имало този вид на разходите, които са свързани с Европейския съюз. От друга страна, все пак ние сме Комисия на парламента, която не може единствено и само върху това да се фокусира. Правя това встъпление, за да обявя защо и как ще гласувам в Комисия, след това и в залата, по този бюджет.
Прави впечатление, поне на мен без да навлизам в детайли по всички въпроси, че например: вярно е, че се увеличават средствата за образование, но не виждаме сериозна възходяща тенденция. Около 3,7% са разходите за образование в бюджета за следващата година, ако правилно съм видял. Все пак обявената цел е около 5%, а няма тенденция това да се случи като че ли. Тоест вярно е, че се повишават разходите, правят се усилия в тази сфера, но според мен е недостатъчно и в този бюджет все пак трябва да има по-ясно забележими приоритети.
Вторият елемент – социалните разходи. В България разходите в тази сфера като процент от брутния вътрешен продукт са доста по-ниски като цяло от средноевропейските и в абсолютна стойност се увеличават, но като процент от брутния вътрешен продукт даже прогнозата е да се намаляват – до 11,5% през 2021 г., което според мен за страна като България, би трябвало да предизвиква известни въпроси най-малкото. Въпреки инфлацията, която тази година се наблюдава и тя сигурно без да е драстична естествено, но тя вероятно ще се запази в този вид и в следващата, прогнозите са едни, но много е възможно тя да бъде надхвърлена, в същото време Вие на практика замразявате размера на редица социални плащания. Вярно е, че някои от тях се увеличават, но като цяло въпреки тази инфлация и може би нека това да е въпрос и към Вас: все пак защо остава един и същ размерът за плащанията примерно за обезщетението за отглеждане на дете от една до две години, месечните помощи за деца, еднократната помощ при бременност, еднократна помощ при раждане, еднократна помощ при раждане на близнаци, при осиновяване на дете, за майките-студентки, дете с трайни увреждания, помощи за дете до една година на неосигурена майка, месечната помощ за отглеждане на близнаци и така нататък – доста дълъг е този списък?
Не би ли било логично все пак тези разходи да се съобразяват също с инфлацията, най-малкото с това? Не говоря, че по принцип това са средства, които никога не стигат, но поне да се отразява инфлацията и да се предвижда този процес? Защото, в края на краищата, не говорим за някакви огромни разходи. Видно е, че в бюджета всяка година се залага огромен резерв. Той се изразява в милиардните разходи, които се правят не през бюджета с решение на Министерски съвет, което от моята политическа сила БСП е поставяно не веднъж като въпрос, а може би за следващата година малко по-малък ще бъде размерът на тези калкулирани, но невкарани в бюджета разходи, и съответно – приходи, но поне за социалната част, за социалните плащания смятам, че и политическата сила, която Ви е избрала, така да се каже, би имала интерес те да се увеличават разумно, но все пак да се увеличават. Това е моят въпрос конкретно по това. Затова аз в Комисия ще се въздържа по този бюджет, пак казвам, защото по частта, която е фокус на нашата работа, не мога да имам особени възражения, но по другите въпроси не приемам този бюджет и затова тук в Комисия няма да го подкрепя. Няма да съм „против“, ще се „въздържа“. Разбира се, вече в парламента е ясно – опозицията гласува „против“ бюджета. Благодаря.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Велкова, аз съжалявам, че трябваше да пропусна частта на Вашия доклад, но за втори път вече го слушам. Бях в Комисията по земеделие и храни и там го чух от Вашите колеги, участвах и в разискванията.
Това, което искам да кажа е, че аз ще подкрепя този бюджет. Аз не знам такова чудо – всички, от двата основни профсъюза, да застанат твърдо зад този бюджет, много от организациите на различните браншове също са застанали зад бюджета, смятам, че България върви в една добра посока.
Единственото може би, което искам да разясните е това, че България с ниския дълг, който има като че ли наистина ние всички сме свидетели на този голям срив, който се получи – фактически обявяване на дефолт на България по време на 90-те години, но спомням си, че не е правилно когато се предлагат изключително добри кредити на много добри нива, ние да се отказваме и по този начин да спираме пък развитието на икономиката. Аз имам предвид миналата година този дълг, който направи България с 200 млн. евро, с петгодишен гратисен период, нула процента лихви и плащане след не знам колко си години на 0,1% лихви, което е подарени пари.
Смятам, че тази политика на Министерство на финансите не е много правилна – ние да се отличаваме с пъти спрямо средноевропейското равнище. Тези в Европейския съюз не са толкова глупави, като изключим някои по така страни трайно потънали в дългове, които не могат да излязат, останалите управляват много добре дълга си. Ирландия е примерът – с толкова голям дълг, а пък със жизнено равнище по-високо – отколкото е съседна Великобритания. Имам тази забележка, че трябва да има може би повече разяснителна дейност от страна на Министерството, да се обяснява на хората, че сме в пазарно стопанство и ако искаме само със собствени сили и средства, да спрем да получаваме европейските средства и всеки да си работи сам в България без оперативни програми, без нищо, защото няма нужда от външни средства. Нашата държава прави точно това. Това ми е забележката.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
Госпожа Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Велкова, кратък коментар и от моя страна. Разбира се, че ще подкрепя този бюджет, който считам, че е изключително балансиран, много добър бюджет, който в реална степен отразява както финансовата стабилност на България, така и положителните тенденции по отношение на икономическите параметри.
Въпросът ще отравя изцяло в компетенциите на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, ще се придържам към това: Вие цитирахте бюджета на Националния фонд за следващата година, както и очакваните проекти, които ще се изпълняват по някои от оперативните програми. Не бяха цитирани всички оперативни програми. Надявам се, че напредъкът по тях ще бъде задоволителен предвид на това, че действително 2019 г. е критична от гледна точка както на докладването и потвърждението за изпълнението на междинните цели, така и от гледна точка на правилото N+2 и N+3. Въпросът ми касае малко встрани от бюджета за следващата година, по-скоро някаква информация за изпълнението на параметрите към настоящия момент на 2018 г., заложените параметри за плащания по оперативните програми за тази година? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
Ако няма други въпроси, давам Ви думата, госпожо Велкова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РАЛИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря.
Първо, по коментарите на господин Вигенин. Разходите за образование са 4% от брутния вътрешен продукт. Допълнително спрямо 2018 г. са осигурени 482 млн. лв., като 330 млн. лв. са за 20%-то увеличение на заплатите на педагогическия персонал, 39 млн. лв. са за 10%-то увеличение на заплатите на непедагогическия персонал, осигурени са 25 млн. лв. за занимания по интереси. Те бяха финансирани досега през Оперативна програма, но с оглед създаване на устойчивост в момента от 2019 г. тези разходи ще се финансират чрез национален бюджет. Осигурени са и 8 млн. лв. за увеличаване и диференциране на добавката за хранене в училищата. Осигурени са и допълнителни средства за транспорт на учениците в размер на 3,5 млн. лв. Допълнителни средства от 8 млн. лв. за работа с деца и ученици от уязвими групи, както и 1,600 млн. лв. за програми за развитие на неделни училища в чужбина, и 62 млн. лв. са допълнителните средства за висше образование. Считаме, че е осигурен достатъчен ресурс, за да може сектор „Образование“ да бъде изведен като приоритет.
По отношение на социалните плащания, увеличени са двойно енергийните помощи, както казах в самото изложение, във връзка с вдигане на цената на енергоносителите, но не считаме, че следва да има увеличение в помощите примерно за безработица, тъй като се очаква трайно намаляване на безработицата, също и в помощите, свързани с майчинството, тъй като стимулите са майките при възможност да се завърнат по-бързо на работа във връзка с недостига, който се очертава на пазара на труда и намаляването на безработицата.
Мисля, че имаше въпрос или коментар по отношение на допълнителните разходи, които се предоставят с актове на Министерски съвет. По принцип Министерският съвет със Закона за публичните финанси – чл. 26, има забрана да предоставя допълнителни разходи от преизпълнение на приходите. Така че нито един лев с акт на Министерски съвет не е предоставен от преизпълнението на приходите, каквото се реализира. И тази година също имаме реализирано преизпълнение на приходите.
Със Закона за публичните финанси е регламентирано, че разходи за сметка на преизпълнение на приходите, могат да се извършват само от Народното събрание. В момента, в този законопроект, с който предлагаме промени в Закона за 2018 г. в частта „МВР“, бюджетът на Министерството на вътрешните работи и Министерство на правосъдието, независимо че има преизпълнение на приходите, предложението на Министерския съвет е тези разходи да се финансират от преструктуриране на разходите, от икономия в капиталовите разходи, по инфраструктурни проекти, които се очаква да не бъдат реализирани.
По отношение на дълговото финансиране. Стратегията за дълга и по управление на дълга е той да намалява, а не да бъде увеличаван и да бъдат теглени заеми. Тъй като ние и в 2018 г. при планиран бюджет с минус 1% дефицит, ние ще реализираме бюджет благодарение на преизпълнението на приходите, което не разходваме на 0,5% излишък, а за 2020 г. и 2021 г. бюджетът е планиран балансиран. Така че добрата събираемост на приходите ни позволява да няма необходимост от увеличаване на дълговото финансиране.
По отношение на въпроса на госпожа Василева, ще помоля госпожа Милошева да даде конкретните разчети.
МАНУЕЛА МИЛОШЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър! Разбирам въпроса на госпожа Василева. Ако ми позволите, първо, ще започна с бележката Ви, че не споменахме останалите програми. Разбира се, че всички Оперативни програми са еднакво важни за тези, които осигуряват средствата за тях, не ги разделяме на по-маловажни и по-съществени. В Оперативна програма „Околна среда“ има големи проекти, които също ще повлияят както на приходната, така и на разходната част на сметката на Националния фонд и това са проектите за интегриран воден цикъл на Плевен-Долна Митрополия-Добрич, Фаза е, както и Проектът за Асеновград. Очакваме също така през следващата година да стартира и Трета фаза на големия Проект на Столична община за управление на отпадъците.
По отношение на трите програми, които са финансирани от Европейския социален фонд, там спецификата на изпълняваните мерки е такава, че те регулярно имат разходи, които се извършват регулярно и съответно осигуряват и регулярен приход. Както спомена и ръководителят на Управляващия орган преди нас – на „Развитие на човешките ресурси“ госпожа Русинова, там програмата върви в добро темпо. Също така добре се надяваме да вървят през 2019 г. и останалите две програми, съфинансирани от Европейския социален фонд – „Наука и образование за интелигентен растеж“, и Оперативна програма „Добро управление“.
Към днешна дата изпълнението на разчетите на нашата сметка, както и прогнозите, които сме подали към Европейската комисия, вървят около 45%, но мога да кажа, че последните три месеца тази година ще бъдат изключително силни както по отношение на разходната, така и по отношение на приходната част. Не случайно и госпожа Велкова спомена правилото N+3. Ако за тази година общо за всичките Оперативни програми сумата, която трябва да бъде заявена и към Европейската комисия до края на 2018 г. е в размер, да кажем, 927 млн. евро – няма да цитирам точната цифра, то за следващата година прагът е 1 млрд. 700 млн. евро, което означава, че усилията трябва да бъдат двойни, почти два пъти е по-висок прагът за следващата година.
В тази връзка предвид на това пред коя комисия сме в момента, мога да кажа, че за някои от Оперативните програми вече е започнало изпълнението на праговете и за следващата година. Те са приключили, изпълнили са праговете за 2018 г. и вече са покрили част от ангажиментите си за 2019 г. Конкретни цифри за изпълнението и на двете прогнози, и на сметката за средствата от Европейския съюз на Национален фонд ще изпратим с отчета, който готвим в началото на следващата година. Отново ми позволете да обърна внимание, че по принцип последните три месеца в годината са най-силни като изпълнение предвид всички обстоятелства, които споменах. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви.
Аз имам уточняващ въпрос и един коментар по отношение на дълговото финансиране.
Да, Вие сте абсолютно прави, разсъждавайки като човек, който отговаря за бюджета, но смисълът на въпроса на господин Петров беше в това, че дълговото финансиране дава възможност на бюджета да реализира политики, за които иначе няма да има средства, ако подхождаме към бюджета като един счетоводен баланс, който има приходи, разходи и отдолу трябва да се занули. Говорим тук за икономическа политика. От гледна точка на финансите, Вие сте права за себе си вероятно, но бюджетен инструмент за реализиране на политики, а не само за излизане накрая на едни сметки накрая.
Второ, моят уточняващ въпрос: фактът, че се планира дефицит, а накрая излизате на плюс, въобще не е според мен положителна оценка за Министерство на финансите, и на вашата администрация. Това означава, че или целенасочено се планира този подход, или не сте в състояние да планирате – и то с милиарди, фактически, възможностите на администрацията и съответно – на бюджета. Тези прогнози тази година, в момента това, което решаваме, по 0,5% дефицит залагаме и мисля, че Вие самите добре вероятно сте си калкулирали, че накрая догодина пак ще излезем на плюс.
Това означава, че планирането не е добро или се опитвате чрез бюджета да реализирате някакви други неща. Като казвам други неща, Вие казахте, че нито лев не е изхарчен извън решението на Народното събрание, разбира се, аз не познавам добре детайлите, но обяснете ми тогава стотиците милиони, които с решение на Министерския съвет се дадоха на общините без да са заложени като капиталови разходи в бюджета за миналата година, който приехме? Същото е всяка една предишна година, но да кажем, че 2018 г. може би като размер на тези суми са най-големи – на три пъти, доколкото разбирам, и четвърти път се планира, да се дават целево такива средства с решение на Министерския съвет, а не предварително заложени в капиталовите разходи в бюджетите на общините. Може би това да уточните: какво е това, ако не са разходи, които се взимат без решение на Народното събрание, тоест, които се дават, предоставят? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РАЛИЦА ВЕЛКОВА: Тези разходи, които са предоставят с акт на Министерския съвет са от преструктуриране на разходи, на които се реализира икономия или които се очаква да не се случат през текущата година. Примерно, пак да се върна към предложената актуализация, това са инвестиционните проекти на армията. Те не могат да не бъдат планирани, когато се разработва Законопроектът за 2018 г., тъй като тези проекти са приоритетни за армията и тези проекти се разчитат, но по обективни причини те не могат да бъдат реализирани през съответната година и съответно тази икономия вече се преструктурира към друг вид разход. Примерно капиталови разходи, които са предвидени по даден бюджет, но не се случват, тъй като има проблеми с обжалване на обществената поръчка, излиза, че те до края на годината не могат да бъдат усвоени, или да бъде финансиран обектът поради обективни причини, които са възникнали се пренасочват за разход към друг бюджет с акт на Министерския съвет. Това не може в началото на годината предварително да се заложи, че тези обществени поръчки няма да могат да бъдат реализирани и да не се гарантира ресурсът, тъй като се предполага, че ще е идеалният случай, че тези проекти ще се реализират и ще се случат през годината.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, няма да го решим тук този спор така или иначе, пък и той ще бъде обект на дискусия, предполагам, и в Народното събрание.
Предлагам да преминем към гласуване.
Моля тези от Вас, които са съгласни да подкрепим предложения Законопроект за Държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г., да гласуват с вдигане на ръка.
За – 4 (тук броим и гласа на Полина Христова, която беше в началото на точката и излизайки – по нашите принципи, както уточних в началото, може да остави своя глас „за“), против – 1 (на Имрен Мехмедова) и въздържал се – 1 (аз).
Предложението е прието в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Благодаря Ви за участието.

В точка трета „Разни“ има ли нещо, което искате да споделите? Не виждам.
С това дневният ред е изчерпан.
Преди да закрия заседанието да кажа, че другата седмица няма да имаме заседание. По следващата сряда продължаваме с изслушванията по Оперативните програми, ще видим възможността евентуално да участва и Лиляна Павлова – министър на Българското председателство, за да ни информира за текущото Австрийско председателство – евентуално какви приоритети, останали от България те са в състояние да реализират и как продължава работата до края на тази година?
Благодаря Ви за участието.

(Закрито в 16,57 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин

Стенограф:
Янка Иванова