1. Изслушване на министъра на правосъдието Цецка Цачева във връзка с Доклада на Европейската комисия за оценка на напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка.

2. Изслушване на ръководството на Министерството на регионалното развитие и благоустройството във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. (ОПРР 2014-2020 г.).

3. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 51

На 30 ноември 2018 г. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на министъра на правосъдието Цецка Цачева във връзка с Доклада на Европейската комисия за оценка на напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка.
2. Изслушване на ръководството на Министерството на регионалното развитие и благоустройството във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. (ОПРР 2014-2020 г.).
3. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,20 ч. и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове господин Кристиан Вигенин.


* * *
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добър ден, уважаеми дами и господа! Мисля, че можем да започнем нашето заседание. Може би някои колеги ще се присъединят малко по-късно, а други идват сега. Междувременно Социалната комисия си свърши работата, но ние бяхме коректни да изчакаме края на пленарното заседание.
Предлагам следния дневен ред:
1. Изслушване на министъра на правосъдието Цецка Цачева във връзка с Доклада на Европейската комисия за оценка на напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка.
2. Изслушване на ръководството на Министерството на регионалното развитие и благоустройството във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Региони в растеж“
2014-2020 г.
3. Разни.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува с вдигане на ръка.
Всички са „за“.
За – 6 гласа, против и въздържали се – няма.
Ще кажа няколко думи преди да дам думата на госпожа Цецка Цачева.
Само да информирам, че днес сме поканили членовете на Обществения съвет към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Както е по Правилник, веднъж в месеца провеждаме нашите заседания тук, в петък, а не в сряда, както е обичайното, за да имат възможност нашите представители в европейските институции, особено членовете на Европейския парламент, да присъстват, когато това им е възможно. Искам специално да благодаря на господин Емил Радев и Андрей Новаков, които приеха нашата покана и са сред нас днес. Смятам, че координацията помежду ни по тези въпроси – между членовете на националния парламент, европейския и изпълнителната власт, е много важна, доколкото темата е наистина национална.
Няма да изброявам кои присъстват от членовете на Обществения съвет. Те също ще имат възможността да вземат участие в заседанието.
Поканихме министъра на правосъдието, защото съвсем скоро излезе последният Доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка. За първи път в него беше отбелязан напредък, който позволява да бъдат временно затворени три от показателите – независимост на съдебната система, правна рамка и организирана престъпност. Остават обаче също така други въпроси, по които е нужно да се предприемат бързи действия. Защо казвам „бързи“? Защото има един принципен ангажимент на Европейската комисия при възможност този Механизъм да бъде затворен в рамките на нейния мандат, а той ще изтече през следващата година, може би есента на следващата година. Затова времето за действие не е голямо и смятам, че българският парламент, както и останалите комисии, които имат отношение – ние ги информирахме за днешната среща, поканени са да присъстват, ако имат желание, но особено Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове също трябва да има активна роля в този процес.
Имах възможността преди началото на заседанието да споделя с министър Цачева, че нашият анализ показа, че част от комисиите по европейски въпроси на страните – членки на Европейския съюз, имат много големи правомощия в европейската политика. Има комисии, които одобряват позициите на министрите преди заседание на Съвета на Европейския съюз и всъщност активната работа на изпълнителната власт не е достатъчна, тъй като парламентът трябва да има по-активна роля на взаимодействие с колегите от съответните парламенти, защото министърът всъщност, дори да поеме ангажименти пред българските си колеги, след това трябва да ги защити пред съответната комисия, а това невинаги се случва и невинаги е лесно. Затова и ние самите сме предприели стъпки в тази посока за един по-активен диалог с ключови комисии по европейски въпроси в Европейския съюз по тези теми, но ще бъдем, естествено, в диалог и с изпълнителната власт.
Без да губя повече време, тъй като министър Цачева участва и в парламентарния контрол – четвърта или пета, мисля да бъдем достатъчно експедитивни, за да ѝ дадем възможност не само да представи вижданията си – особено какво предстои от тук нататък, но да има възможност и да отговори на нашите въпроси.

Точка първа:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО ЦЕЦКА ЦАЧЕВА ВЪВ ВРЪЗКА С ДОКЛАДА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗА ОЦЕНКА НА НАПРЕДЪКА НА БЪЛГАРИЯ ПО МЕХАНИЗМА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО И ПРОВЕРКА.
Заповядайте, госпожо Цачева.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Уважаеми членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, уважаеми членове на Европейския парламент, уважаеми представители на Обществения съвет, госпожо Николова! Благодаря за възможността да представя последния обявен на 13 ноември тази година Доклад на Европейската комисия за напредъка на България по отношение на шестте показатели и съдържащите се в тях 17 конкретни препоръки, отправени към нас с Доклада на Комисията от януари месец 2017 г.
Докладът е положителен, обективен и ясно очертаващ постигнатите резултати. Онова, което за мен е много важно, необратимостта на осъществяваните реформи. Комисията посочва, че напредъкът, постигнат в изпълнението на всички показатели – 6-те показателя със 17-те препоръки, е значителен. Както спомена и председателят господин Вигенин, за първи път по отношение на три от показателите, ще ги повторя – независимост на съдебната система, правна рамка, организирана престъпност, Комисията ги приема за условно затворени, което, може би следва да поясня, няма възможност за поетапно отпадане на отделни показатели, това се случва едновременно и тогава, когато всички, тоест и останалите три показатели, са на такова равнище. По отношение на останалите три показатели – продължаване на съдебната реформа, корупция на високо ниво, корупция на местно ниво и по границите, заключението на Комисията е за постигнат значителен напредък и ще си позволя да цитирам точно изказа на Комисията в Доклада, тя казва: „Препоръките са много близо до изпълнение“.
На базата на тези изводи и констатации в Доклада – вторият момент, който за първи път се съдържа в доклад на Европейската комисия, е за възможността в обозримо бъдеще, в рамките на мандата на настоящата Европейска комисия, при необратимост на условно затворените показатели и довършване на действията, които вече са предприети по отношение на останалите три във висока степен на изпълнение, Комисията казва, че е възможно в този времеви хоризонт – до есента на идната година, да отпадне Механизмът за сътрудничество и проверка.
Третият, за първи път, съдържащ се нов момент в Доклада, е възможността след отпадането му тази необратимост на реформите да се следи от национален механизъм, който следва да бъде изработен от нас в рамките на времето, което ни остава за активна работа.
Аз няма да се спирам върху конкретните констатации в Доклада, защото съм убедена, че всички Вие сте информирани много добре и ги познавате. Искам да споделя с Вас, че в началото на тази седмица – в понеделник, проведох работна среща с посланиците на държавите – членки на Европейския съюз. Те също се обединиха около констатациите на Европейската комисия, но моята цел на работната среща беше да ги информирам за онова, по което ние работим и в момента, но което е необходимо да изпълним, така че действително да изпълним голямата си цел – отпадане на този механизъм.
Използвайки възможността, че съм тук, в парламентарната комисия, бих желала да акцентирам върху сътрудничеството със законодателната институция, тъй като в рамките на Съвета по актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, още във вторник тази седмица проведохме нарочно заседание, където с представителите на съдебната власт – Висшият съдебен съвет, двете върховни съдилища, Главна прокуратура, неправителствените организации, съсловните организации на магистратите, подробно сме разгледали онова, което предстои пред нас. За да има време и за въпроси, ще се спра накратко на онова, по което работим, но което все още предстои да довършим.
Знаете, че след промените в Конституцията, промените в Закона за съдебната власт и Наказателнопроцесуалния кодекс, през август месец тази година бяха приети изменения в Гражданско-процесуалния кодекс, които целят намаляване на натовареността на най-големите съдилища. Всъщност в третия показател – продължаване на съдебната реформа, онова по което остава активно да се работи, е преодоляване на неравномерната натовареност в съдилищата и в прокуратурата.
В Доклада на Комисията е дадена положителна оценка за действията на прокуратурата за оптимизиране на районните прокуратури. Да припомня, че по решение на Висшия съдебен съвет в началото на есента седем районни прокуратури бяха закрити, като бяха окрупнени съответните окръжни прокуратури към тези населени места. По-лесно е и винаги съм го споделяла, преодоляване на неравномерната натовареност в прокуратурата, отколкото в съдилищата. Заради това чрез промените в Гражданско-процесуалния кодекс, чрез промяна на подсъдността – стремежът е както на изпълнителната власт, така и на законодателната, тъй като тук са приети промените в ГПК, чрез промяна в подсъдността да се доведе до по-справедлива натовареност на отделните съдилища. Знаете, че в момента има и идея част от работата на най-натоварените – това са Софийски градски съд, Софийски районен съд, да бъде преразпределен между съседни районни съдилища, каквито са Елин Пелин, Костинброд. Няма да скрия, че има много остра реакция. Столичният общински съвет излезе със становище, че не приема подобно прерайониране. Върви изпълнение и на Проект във ВСС по този въпрос, но това е един от предстоящите за решаване в съдебната система въпрос, който не е лесен, тъй като той засяга всички власти, засяга всички български граждани. От една страна, те трябва да имат достъп до правосъдие, неотдалечен от населеното място, където живеят, но така или иначе по различни причини концентрацията е в София. Също в изпълнение на препоръките в този трети показател заедно с прокуратурата, Министерство на правосъдието прие Пътна карта за изпълнение на препоръките на Доклада на службата за подкрепа на структурни реформи към Европейската комисия относно реформата на прокуратурата и нейното междуинституционално сътрудничество. Тук са разработени конкретни мерки, които вече се изпълняват.
Следващата препоръка е за създаване на Пътна карта по повод делата или особено осъдителните решения на България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Имаме подписано споразумение с прокуратурата. Много внимателно се следят осъдителните решения, като съдържащите се в мотивите им препоръки за промени в законодателството своевременно се изпълняват. На Съвета във вторник разгледахме и Проект на законопроект за промени в Наказателния кодекс, свързани с обидата и клевета и по отношение на налаганите наказания. Те са основно глоби, но по две от жалбите е постановено решение за несъразмерност на наложената глоба по отношение тежестта на нарушението.
По линия на Инспектората към Висшия съдебен съвет, съвместно със Службата за подкрепа на структурните реформи се разработва проект, който ще бъде воден от Съвета на Европа, за подпомагане на Инспектората за по-нататъшно развитие на неговия капацитет по въпроси с отчетността на магистратите. Тук се предвижда да бъдат отчетени добрите практики на инспекторатите в другите държави членки. Проектът стартира в началото на месец януари и до есента на 2019 г. е времевият му хоризонт. За да приключи, изключително активно се работи по него.
В Доклада ясно се дава положителна оценка на законодателната институция, на правителството за приетия през януари месец тази година Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, който оптимизира регулаторната рамка в тази сфера. Отчетено е, че безпроблемно е протекъл процесът на синхронизиране на отделните структури, които по силата на Закона се вляха в тази нова, независима антикорупционна комисия. Отчетено е и приемането на наредбата, с която малко се забавихме във времето, която обхващаща начина, по който следва да се контролират и да се анализират декларациите и на държавни служители в различните администрации. В тази връзка е дадена и висока оценка на промените в Закона за администрацията, за засилване ролята на инспекторатите както на Главния инспекторат към Министерския съвет, така и на инспекторатите в отделните министерства. Комисията продължава да следи конкретната дейност, тъй като всеки един нов закон, който се приеме, му е нужен известен период от време, за да се види как се прилага той, а това най-вече ще оценява работата на новата антикорупционна комисия.
Следващ момента е по отношение на обществените поръчки. След препоръката на Европейската комисия в Доклада от 2017 г., България съвместно със световната банка осъществява Проект за външен контрол над всички видове проверки, които самата българска система за наблюдение над обществените поръчки е въвела. По него се работи в момента и той също ще приключи през 2019 г.
Тук запознах и посланиците, тъй като в Доклада на няколко места се иска конкретика по отношение свидетелства за устойчивост в работата на съдилищата, които да приключват с осъдителни присъди и решения. По информация на Върховния касационен съд през изминалата година той е издал 38 решение по обжалвани или протестирани първоинстанционни и второинстанционни актове за корупционни престъпления. Размерът на конфискуваните активи само за 2017 г. е рекорден. Конфискувани са незаконни активи, равняващи се на приблизително 14 млн. евро. През отчетния период пред съда са изправени 417 лица за организирана престъпност, като общо 217 от тях са осъдени с влязло в сила съдебно решение. Разбира се, тук са и случаите на постигнато споразумение в съда. Процентът на осъдените лица, в сравнение с лицата, срещу които се е провело съдебно производство, е малко над 52%. За първи път трендът е повече от половината да приключват с осъдително съдебно решение или споразумение, като и в Доклада се посочва, че този относителен дял се увеличава.
В интензивните контакти, които имаме всички отговорни институции – основно това е Министерството на вътрешните работи, Антикорупционната комисия, Висшият съдебен съвет, двете върховни съдилища, Главна прокуратура, се стремим и работим и с неправителствените организации, които имат за предмет дейност, която е близка и е в интерес на изпълнение на препоръките. За всички ни е ясно, поела съм ангажимент и пред посланиците, темповете, с които се решават тези задачи, да бъдат максимално сгъстени и съкратени, защото гоним голяма цел, която е лимитирана във времето.
Тук искам да припомня и за внесения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс от правителството, който е в изпълнение на препоръките и на доклада на прокуратурата – независимият анализ за криминализиране на престъпни състави, на деяния в Наказателния кодекс и в частния сектор. Конкретно посочването бе за банките. Внесохме Законопроекта, спомнете си, че имаше широка реакция срещу него. Тук, в тази зала, сме провеждали публично обсъждане с Правната комисия. Препоръката на Европейската комисия в Доклада е да се продължи работата, още разяснителна дейност по тези законопроекти, за да стигнат до голям кръг от гражданите, но така или иначе с народните представители това е една от предстоящите ни задачи, по които ще работим през идните месеци.
Готова съм да отговоря на Ваши въпроси. Бих могла продължително, конкретно по всеки един показател, но Вие сте информирани хора и не бих искала да преповтарям констатациите в Доклада.
Искам само да завърша, че този положителен доклад в никакъв случай не ни успокоява. Обратното, амбицира ни както по отношение на условно затворените три показатели да има необратимост на реформите, така и по отношение на останалите три, които са във висока степен на изпълнение, близо до изпълнение, но по които все още работим. Нашата амбиция е да работим, да приключим в максимално кратки срокове, а това може да се постигне само с взаимодействие с всички отговорни и заинтересовани институции. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Цачева.
Предлагам да процедираме така – въпроси и мнения от колегите, след това от народните представители, ако има такива, и накрая членовете на Обществения съвет, както обикновено правим.
Колеги, въпроси, мнения по тази тема?
Господин Петров като че ли има желание.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Благодаря Ви, госпожо Цачева, за обстойния доклад, който изнесохте. С много факти обосновавате направеното през изтеклия период и това че тези приказки, които се пласираха в нашите медии, които неслучайно са на сто и единадесето място по свобода, бих нарекъл „поръчкови“, че едва ли не в Европейската комисия, Европейския парламент седят едни глупаци, които, ей така, с лека ръка одобряват и казват, че България върви по правилния път и извършва реформи.
Аз съм уверен в това, което правителството е започнало, по-специално Вашето министерство. То не само ще задълбочи, но наистина ще можете да защитите това, което направи България в други сфери. Имам предвид някои от оперативните програми – Програмата за развитие на селските райони, където ние си имаме собствени органи, които сертифицират, които имат пълното доверие в Европейския съюз по отношение на оценките, които дават за изпълнение на европейските критерии.
Моят въпрос, отправен към Вас, е в една посока, която според мен е много важна и която донесе голямо успокоение в сферата на изпълнение на оперативните програми, особено в някой части на Програмата за развитие на селските райони, а именно възможността за пълна прозрачност на мерките, процедурите, които се провеждат. Знам, че този въпрос не е лесен за решаване, труден е.
Затова, доколко електронизацията, доколко достъпът на информация, която е критична за обществото, е в състояние да бъде направена широко достояние и всеки да може да се информира за определени важни процеси в реформите, които се извършват в България, да се информира директно и да е ясно, че имаме една система, която беше доста време осмивана? Сравняваха ни с румънската система и я даваха за пример, но се видя, че румънската система доведе доникъде това всичкото, което се прави там, мисля, че нашето е по-правилно. Въпросът ми е, пак повтарям: как виждате Вие – в каква перспектива, бързото довеждане на прозрачността в системата на правосъдието да бъде достъпна до всеки един гражданин? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
Заповядайте, госпожо Цачева.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Петров.
В мотивите към Вашия въпрос са засегнати и теми, които са извън ресора на Министерството на правосъдието. Аз като част от кабинета бих могла да отговоря изобщо за електронното управление, което е приоритет на правителството във всички секторни политики, но Вие на финала конкретизирахте въпроса си.
Една от разписаните задачи в Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и приетите мерки в пътните карти е именно постигане на електронно правосъдие. Целта на това електронно правосъдие е именно принципите на прозрачност, достъпност, информираност, преодоляване на явления, които в миналото са създавали проблем за неинформираност на българското общество и на гражданите като цяло. Работи се по този проект.
В рамките на Съвета по Актуализирана стратегия, в състава му, има създадена експертна група, която да прецизира проектите. Те се изпълняват основно по Оперативна програма „Добро управление“, за да има пълна свързаност между различните части на съдебната власт. Говоря за отделните съдилища в страната от различни степени – районен, окръжен, апелативен, върховен, респективно с електронната информационната система на прокуратурата. Към този момент имаме много добри изградени функционалности на ниво апелативни райони. Тук за пример мога да дам Бургас, Велико Търново – ако пропусна някой, ще ме извинят колегите от останалите райони – Варна, Варненски апелативен район. В момента се оптимизира тази свързаност, защото и пред партньорите ни – съответните структури на съдебната власт в държавите членки, ние на ниво Съвет по правосъдие, на ниво Европейски съюз, като цяло говорим за електронна свързаност между отделните съдебни системи на националните държави. Условие за това е да бъде изградена такава система вътре у нас. Много се прави по това, средствата са осигурени, работи с интензивно, така че набелязаното ще бъде изпълнено в сроковете, които са поети по съответните договори.
Вие засегнахте една тема, която е мой пропуск, че не я споменах. Коректно е да се каже, че в Доклада се споменава за влошена медийна среда по отношение на критики, атаки към представители на съдебната власт, които рефлектират върху независимостта – основен принцип на магистратите. Във връзка с това искам да споделя с Вас, че Висшият съдебен съвет, между другото това се отчита в самия Доклад и е казано под черта, е приел стандарти относно независимостта и гарантиране на тази независимост в медийни публикации. Много трудно е да се постигне баланса между отделните принципи – от една страна, свободата на словото, от друга страна, независимостта на магистратите, в случаите когато медиите коментират дела от широк обществен интерес. Категорично обаче е недопустимо да има лични, персонални нападки, квалификации по отношение на магистрати, които, заседавайки и постановявайки съдебният си акт се интересуват само от доказателствата, които са в кориците на съответното дело. Тук пряко отговорен е самият Висш съдебен съвет, правят необходимото, за да защитят своите колеги. Има такива приети стандарти, остава и да действат, да проследим как те ще функционират, след като са приети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Цачева.
Госпожа Василева поиска думата.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Цачева, колеги! Аз съвсем накратко искам да взема думата и преди всичко да благодаря на госпожа Цачева за пространния доклад и представяне на напредъка и, разбира се, резултатите от прегледа на нашите партньори, изразени в Доклада по напредъка за Механизма. Разбира се, няма как да не отчетем усилията на правителството, на Министерство на правосъдието, на останалите институции, както и на органите от съдебната власт, положени затова, за да вървим напред и усилията да получат своето признание от европейските ни партньори.
Безспорно положителен доклад. Бих казала, че поредица от доклади индикират положителната тенденция, изразена от Европейската комисия. В този доклад вече имаме и затворени теми. Мисля, че наистина усилията, желанието бързо да се справим с предизвикателството, намират своята оценка и подкрепа. Мисля, че усилията на всички нас са насочени към това, разбира се, за отпадане на този механизъм. Ясно е изразена и тезата, че ако има механизъм, то би било редно той да бъде прилаган към всички държави членки, а не само индивидуално и сепаративно спрямо България и Румъния. Това предполага и реформиране на подхода от страна на партньорите ни от Европейската комисия. Бих искала да Ви пожелая все така устойчиво да вървите напред. Наясно сме с това, че предизвикателствата не са малко, но наистина знаците, изразени и чрез докладите на Европейската комисия, са ясни за това, че посоката е вярна.
Тъй като на няколко пъти споменахте Оперативна програма „Добро управление“ и проекти, които се изпълняват по нея, аз исках да поставя един такъв ракурс чрез въпрос към Вас: как оценявате приноса на европейската солидарност посредством инструментите, сред които е Оперативна програма „Добро управление“, за това да се прилагат реформите и действията в сферата на правосъдието? Това е въпросът ми.
Още веднъж поздравления за усилията на кабинета, оценяват се и от нас. Мисля, че и ние като представители на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове полагаме необходимите усилия и във форматите, в които участваме чрез парламентарното измерение и взаимоотношенията с представители на други национални парламенти, надлежно да ги информираме за напредъка и постигнатото от България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
Госпожо Цачева, искате ли да съберем няколко въпроса, или предпочитате въпрос по въпрос?
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Както Вие решите, господин Председател. Вие определяте реда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да съберем въпроси и на кръгове да го направим, за да бъдем може би по-експедитивни. Ще си задам моите въпроси, след това госпожа Янкова поиска думата, а след това ще дадем възможност на господин Емил Радев.
Първо, два по-общи коментара от мен. По отношение на медиите Вие засегнахте въпроса. За пръв път тази тема присъства в Доклада. Може би това е по-широк въпрос, който изисква решаване не само на Ваше равнище, тъй като виждаме едно много силно изкривяване и деформиране на медийната среда, което вече се отразява и на други сфери. От тази гледна точка и аз самият няколко пъти съм призовавал да се помисли за мерки, които да допринесат за изчистване на средата. Все повече медии се превръщат не в средства за информация, а в средства за пропаганда и още по-лошо – за създаване на внушения.
Особено сериозен е проблемът и с фалшивите новини. Струва ми се, че тука като цяло правителството изостава с мерки в тази сфера. Според мен, освен нещата, за които казвате и това, което предприема Висшият съдебен съвет, нужен е по-цялостен подход в тази сфера, който, пак казвам, не засяга само това, което Вие правите като министър.
Второ, това, което донякъде ме притеснява в Доклада, е, че все още стои въпросът и така отчетливо е подчертан, за корупцията по границите. Доколкото няколко страни – членки на Европейския съюз, обвързват пряко Механизма за сътрудничество и проверка с присъединяването ни към Шенген, въпросът за корупцията по границите, естествено, неизбежно ще боде очите на тези, които ще продължат да извеждат на преден план въпроса за корупцията. Впрочем, точно тази тема, в нашите контакти с германските колеги, беше давана няколко пъти за пример: какво би означавало, ако ние сме в Шенген, а пък по границите има корупция? Тука според мене трябва да се види още какви усилия биха могли да се направят, които не са свързани само със законодателство, но може би конкретни мерки на изпълнителната власт и особено, разбира се, на Вашия колега, имам предвид министъра на вътрешните работи.
Имам два въпроса. Единият е свързан с темата: корупция по високите етажи. Това е една тема, която трудно може да бъде измервана. Имаше в годините едно желание или подход, може би недотам верен, от страна на Европейската комисия – съответно да сравнява осъдителните присъди в България и в Румъния. Категорично Румъния тука ни води и няма как да ги настигнем, предполагам, а не е и нужно, но все пак, как Вие си представяте отчитане напредък специално в тази сфера? Тук мога да кажа, че аз самият имам личен принос в статистиката, тъй като по мой сигнал беше осъден заместник-министър, но все пак ми се струва, че това ще бъде един от най-трудните параметри, които ще можем да отчетем като завършени. Малко повече по тази тема.
Вторият елемент. Аз споменах Румъния. Ние в годините постоянно сме били сравнявани и общо взето паралелно са вървели оценките България – Румъния, ту те са били по-напред, някой път ние сме имали малко по-положителни оценки, но в последния доклад, който не можем да кажем, че е бил негативен за Румъния, все пак повдигаше доста въпроси около ситуацията в Румъния. По Ваша преценка, доколко развитието в Румъния би могло да представлява заплаха за нашата възможност пък да затворим този механизъм? Тъй като, да бъдем реалисти, аз не мога да си представя, че за едната страна ще отпадне Механизмът, а за другата – не, и вероятно, тъй както за двете беше въведен, за двете и ще отпадне. Вероятно имате координация с Вашите колеги, но Вие как го усещате?
Накрая да кажа, че Ви поздравявам за реалистичния подход в Комисията. Няма място за триумфализъм. Има различни елементи, които влияят върху тази оценка и постигнатото, но, разбира се, има и политически причини това да се случи, едно желание на Комисията да изпълни един свой ангажимент. Радвам се, че работите усилено и имате конкретен план оттук нататък какво да се направи. Надявам се, че и парламентът – не само управляващото мнозинство, но и опозицията, ще даде своя принос в тази посока.
Госпожа Дора Янкова поиска думата. След това ще Ви дам възможността да обобщите.
ДОРА ЯНКОВА: Господин Председател, госпожо Министър, госпожи и господа! Всъщност аз съм тук по повод доклада за „Региони в растеж“, но слушах с внимание доклада, който направи министър Цачева. Във връзка със започналата реформа в прокуратурата, в моя избирателен район се получи гражданска реакция в две общини относно тревогата за достъп до правосъдие. Това беше Мадан, които с декларация – излязоха с консенсус общинския съвет, че се тревожат дали прокуратурата в Мадан ще бъде закрита, Чепеларе също, които по-скоро прераснаха в гражданско напрежение и протест. Тук имаше два анонса към обществото в избирателния ми район, които не можаха да го разберат: кореспонденция водена – няма да закрием, но ще има друг статут, тоест административно ще приберем администрацията и счетоводителите, но обвинение ще има в съдебния район.
Аз моля госпожа Цачева, тъй като напрежението в двете общини не е свалено, да се намери начин за разговор с гражданите на двете общини по някакъв начин – дали с общинските съвети, дали с инициативните съвети, с кметовете, да се внесе едно спокойствие, ако действително няма да има радикално закриване на обвинението. Те си дават сметка, че когато няма обвинение съответно се отива и в съдебната система, функционирането на администрацията на МВР и като цяло комплексът от държавността в тези общини, но преди всичко това са отдалечени общини, с много населени места и те се тревожат ще бъдат ли закрити съдебните райони и там действително ще има ли занапред обвинение.
Какво може да каже госпожа Цачева в тази връзка, тъй като мен ме информираха, че на заседанието на Висшия съдебен съвет министърът е подкрепил тази реформа. Сигурно в същината си и в дълбочината си реформата в правосъдието е на прав път, но дали тя в момента изпреварващо, започвайки да се реализира, съответства на законовата рамка, която функционира за съдебната власт? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз, госпожо Янкова.
Заповядайте, госпожо Цачева.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По реда на зададените въпроси.
Госпожо Василева, действително средствата, които България, съдебната ни система в частност, получава по линия на европейското сътрудничество са безценни за нас, тъй като само със силите на бюджетните средства, необходими за тази реформа, не бихме могли да се справим. Освен по Оперативна програма „Добро управление“, получаваме такава подкрепа и по линия на Службата за структурни реформи. Аз пред Вас представих Проекта, по който се работи, за анализ на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Изключително важен е Проектът, който стартира в началото на идната година, по въпроса за несъстоятелността в търговското правораздаване. Това също е тема, която е важна и по отношение на целта на правителството за влизане в ERM 2, в чакалнята за приемане на еврото, така че с тези средства, които се предоставят, се върши изключително полезна работа и винаги сме оценявали тази европейска солидарност, която всъщност ни позволява да изпълняваме предприетите реформи. Конкретното финансиране по отделните мерки в изпълнение на Актуализираната стратегия е разписано в Пътната карта, където за всеки един проект е предвидено какво е европейското участие, какво е самоучастието, бих казала, безценна помощ.
На въпросите на господин Вигенин. Корупцията по високите етажи и напредъка в тази сфера. Изпълнена е законовата рамка и това се отчита. Този показател основно е затворен, тоест държавата чрез правителството и законодателния орган е създало онази законова рамка, която да гарантира не само противодействието, но и там, където това противодействие не е довело до резултат и имаме явно действие в корупционен план и посока, държавата да разполага с механизмите и средствата за наказание над подобен вид действие. Оттук насетне органите по разследването тогава, когато получат сигнали, както и Вие казахте, че сте имали възможността да подадете такъв сигнал, въпросът е в бързината на производството. На първо място, промените в Антикорупционния закон, промените, които се извършиха и Вие приехте в Наказателнопроцесуалния кодекс, в сила от есента на 2017 г., за преодоляване на формализма, на безконечните връщания и отлагания, които правят безкрайно продължителен процеса, за което пък търпим осъдителни решения за забавено правораздаване. Това са законовата рамка, изпълнение точно на процедурите, които са разписани, начинът, по който следва да се борим.
Разбира се, много е важно и на по-ниски нива в различните държавни администрации – чрез засилване ролята на инспекторатите, от една страна, на Главния инспекторат на Министерството на правосъдието, от друга страна, инспекторатите по чл. 46 от Закона за администрацията във всяко едно министерство. Това са механизмите, при които съм убедена, че ако функционират в съответствие със законовата рамка, ще имаме резултат, и взаимодействието между различните видове власти и конкретните структури в една власт. В една власт визирам конкретно изпълнителната, взаимодействието с полицията, с прокуратурата, МВР като цяло, разбира се, и Гранична полиция. Всеки ден сме свидетели на информация за реакция срещу корумпирани лица, задържани, но просто трябва да продължим и съдебната власт да довежда докрай тези производства, които вървят по линия на съдебната власт.
Вторият въпрос – развитието в Румъния и как това би се отразило върху резултатите във връзка с отмяната на нашия Механизъм, или не. За всички е ясно, че двете държави вървим заедно от присъединяването си към Европейския съюз и в годините при постановяването на тези доклади. Ясно заявих и пред посланиците на държавите членки, че за България са много важни след този доклад три момента.
На първо място, конкретно да се оценява напредъкът на всяка една от двете държави. Това е принцип, който е споделян и до момента, това не е нещо ново. Това, че сме заедно, не изключва прилагането и то точното прилагане на принципа за напредъка във всяка една от двете държави. Защото изводите, които се правят от Европейската комисия, оценките, се дават само въз основа на фактите, които се събират при мисиите. Три мисии имаше на Европейската комисия – март, юни и септември месец. Няма как нито правителство, нито друга власт да повлияе върху фактите, а оценките се дават само от Европейската комисия. В този смисъл ние настояваме, това е политика, която се провежда и в ад хок работната група в Съвета по повод на Механизма, конкретно България да бъде оценявана за постигнатия напредък, без да се влияем от това какво се случва в Румъния.
На второ място, това, което много държим да бъде заявено в позицията, в заключението, ако се стигне до такова в Съвета по общи въпроси, е да бъде отчетено условното затваряне на три от показателите, както и категорично да бъде подкрепена дадената възможност, перспектива в Доклада на Европейската комисия, за приключване на Механизма в рамките на мандата на настоящата Европейска комисия.
Що се отнася до въпроса на госпожа Янкова – не само от тези две общини, от всичките девет общини – и във Висшия съдебен съвет, и в Министерството на правосъдието, са пристигали становища както от общинските съвети, така и от заинтересовани магистрати, от неправителствени организации. Това е един процес, който върви от лятото на тази година, когато за първи път се предложи и прие от Висшия съдебен съвет преструктуриране по този начин.
Вие казахте, че министърът е подкрепил. Министърът само председателства заседанието на Висшия съдебен съвет. Нямам право да гласувам. Но, когато говорех преди малко за необходимостта от всички власти, координирано да работим по посока за преодоляване на натовареността в прокуратурата и основно в съдилищата, точно това имах предвид, защото, нека да го кажа ясно и категорично, съпротивата от местните власти и местните структури е много висока.
Конкретно какво се случва, след като много обяснения бяха давани и от прокуратурата, провеждани срещи и така нататък? В малки населени места, където има районни съдилища – давам за пример Малко Търново, сигурно ще пропусна някой, възможно е да сгреша в момента, провеждат се по няколко пъти конкурси за районен прокурор, няма кандидати. Защото особено покрай миграционната вълна, това са хора, които са работили по 24 часа в денонощието, по 20 часа. Никой не иска да отиде там. От друга страна, с промените в Закона за съдебната власт и ограничаване до минимум възможността за командироване от един съд или от една прокуратура в друга, се оказва, че така или иначе трябва да се използва, без института на командироване на магистрат, ресурсът в окръжния център, там където е окръжната прокуратура, говорим в конкретика за прокуратурата. Не означава, категорично, че в тези места, центрове на общини, където е имало районни прокуратури, занапред няма да има районен прокурор. Вие го казахте точно: обединява се, концентрира се администрацията. Вместо да има във всяка районна прокуратура счетоводител и друга администрация, която е необходима, тя се изнася в окръжната прокуратура. Районните прокурори, които по принцип отговарят за тези общини, където има районна прокуратура, във времето в което няма дела при тях, ще могат да поемат и да работят по дела, разпределени им от окръжната прокуратура или районната прокуратура в седалището на окръжната прокуратура и, обратно, ако има хипотеза и това е важно за пограничните райони, в случай на – сега вече няма, за радост, такова напрежение от мигранти по границите, но тогава би могло съответно да се ползва и ресурсът на районната прокуратура в окръжния център, така че да се стигне действително до навременно обслужване и защитаване интересите не само на гражданите, но и на държавата като цяло. Категорично не става дума за затрудняване на достъпа до правосъдие на гражданите.
В началото казах, че по отношение на прокуратурата процесът с преодоляване на неравномерната натовареност е по-лесен, по-сложен е по отношение на съдилищата. Статистиката, която имаме за размерите на държавата, за населението на държавата и броят на съдилищата на държавата, е аналогична с лечебните заведения, общинските болници и така нататък. Спомняте си колко пъти е ставало дума и в Народното събрание – в никакъв случай не се върви към закриване на районни структури към този момент, но преструктуриране категорично трябва да има, защото имаме съдилища, които са с по двадесет дела на месец, а тук за съдилищата в София, големите областни центрове – Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, изобщо за интензивно развиващите се икономически райони, съдиите влизат на ден с по двадесет дела. Тази неравномерна натовареност влияе върху качеството на постановените съдебни актове и изобщо влияе върху състоянието на цялата съдебна система.
Тук бих си позволила да се обърна и към законодателната институция, към Народното събрание, да търсим съвместно решението на този въпрос. Заявих и в началото, че всички власти са отговорни към това, а не само съдебната власт. Не съм техен адвокат, но да казваме само, че съдебната власт не може да си реши въпроса с натовареността – няма да е справедливо, защото общинските съвети, кметовете, народните представители тръгват и реагират. Такива въпроси е имало по линия на парламентарния контрол, всеки си настоява за неговия избирателен район, без да държи сметка за задължението, което държавата ни има като цялост да намерим решение на проблема, обективно съществуващ, с неравномерната натовареност на магистратите. Така че успокойте гражданите и във Вашия избирателен район, няма да има сътресение в начина, по който са функционирали. Търси се оптимизиране на нещата. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Цачева.
Сега да дам думата на господин Радев, който може би да сподели с нас и как нещата изглеждат откъм Европейския парламент.
Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ: Аз ще бъда много кратък, господин Председател. Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Цачева, уважаема госпожо Николова, уважаеми членове на Обществения съвет! В понеделник тази седмица ресорната комисия на Европейския парламент, а именно Комисията „Граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред“ разгледа на свое заседание двата доклада по Мониторинговия механизъм на България и на Румъния. Представителите на Европейската комисия за пореден път потвърдиха положителната тенденция, която е в докладите за България и, за съжаление, регреса, който виждаме при Румъния, особено тревожен. Европейската комисия изрази явно тревогата си, че Румъния върви много назад. Отвориха Глава „Независимост на съдебната власт“ отново, опити за декриминализация на корупционни престъпления и така нататък – ясни сигнали, че това, което в момента се прокарва като законодателна политика трябва да бъде преустановено, за да няма отстъпление от борбата с корупцията. Именно тези констатации породиха особено големи тревоги как ще се развие занапред отношението към двете държави и евентуалното преустановяване на този механизъм – дискриминационен и за двете държави.
Ние имаме ясна позиция в Европейския парламент, общо от всички политически сили на България, с колегите от Румъния също работим заедно за преустановяване на Механизма. Отговорът на Европейската комисия беше, че ние не вървим пакет, всеки доклад е самостоятелен, така че няма от какво да се опасяваме, че тревожните тенденции в нашата съседка ще повлияят на мнението за прекратяване на Механизма за България.
Също така поставихме и въпроса за неправомерното използване на Механизма за сътрудничество и проверка, когато се обсъжда приемането ни в Шенген. За пореден път Комисията заяви, че това е абсолютно неправомерно, няма законово основание, но, за съжаление, такива практики съществуват от дадени държави-членки и Комисията остро осъжда използването на този механизъм по този начин.
Надявам се и вторият положителен доклад – много положителен за България, да не дава въобще никакви козове на някои държави-членки да го използват във вътрешнополитически план, защото имаме такива случаи. Знаем, че не бяхме приети благодарение на вътрешната политика на Холандия първият път, националистическа партия, която имаше в устава си точка да не се приемат България и Румъния в Шенген, крепеше правителството. Ясно беше, че ако холандският премиер гласува „за“, правителството на следващия ден ще падне, но не можем, ако искаме да бъдем равноправни в Европейския съюз, да бъдем третирани по такъв начин и да бъдем заложници на вътрешнополитически прения в друга дадена държава членка.
Ние виждаме ясна перспектива в следващите десет месеца Мониторинговият механизъм за България да отпадне, а не сме такива оптимисти и за Румъния, ако няма много резки промени в законодателната политика на румънския парламент, но що се касае за България, наистина има много положителен ентусиазъм след поредния доклад. Аз мисля, че благодарение на съвместните усилия на Министерството на правосъдието, на правителството, на парламента, на магистратите, на Висшия съдебен съвет, ще успеем най-накрая този дискриминационен механизъм да отпадне. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Радев.
Да Ви кажа, че даже правят опити този механизъм да го обвържат и с подготовката и членството ни в Еврозоната, така че тук фокусът трябва да бъде наистина възможно най-бързо да успеем да приключим с него.
Сега, уважаеми членове на Обществения съвет, има ли някой от Вас, който би желал да вземе отношение, да зададе въпрос?
Заповядайте, госпожо Бенишева.
БИСЕРКА БЕНИШЕВА: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Министър, уважаеми депутати в Европейския парламент! Считам, че свиването на обхвата на мониторинга, е един много голям успех, защото като защитна мярка, въведена при членството на България, този механизъм стоеше отворен във времето, но той беше отворен и като обхват. Непрекъснато се добавяха показатели, които да бъдат допълнително наблюдавани, тоест ние за тези десет години се борихме да отпадне и той непрекъснато ставаше все по-широк, така че отпадането на три от мерките е абсолютен успех. Смятам също така, че със свиването на обхвата се отваря и вратата за прекратяването на Механизма, тоест за определяне на срок за изтичане на този механизъм.
Мислех си, слушайки внимателно изложението на министъра по това, че Механизмът е за наблюдение за България и за Румъния. Мисля си, че на този етап за нас би било тактически най-добре да обединим усилия с Румъния по перспективата за отпадане. Друг е въпросът – кога за едната, кога за другата, защото попадането на Механизма под контрола на държавите-членки ще ни заведе там, за което вече всички говорихте, държавите-членки да упражняват политически натиск по членството ни както в Шенген, така и в Еврозоната. За нас е важно Механизмът да остане в ръцете на Европейската комисия, която го е въвела със свое решение и която извършва този мониторинг. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз, госпожо Бенишева.
Други мнения, въпроси? Не виждам.
Искате ли да го коментирате, госпожо Цачева.
Заповядайте за обобщение.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря за Ваши коментар.
Споделям мислите Ви, но искам да кажа следното. За съжаление, от последните две-три години – възложила съм сега да проучат, но държавите-членки, освен Европейската комисия, вече обсъждат този доклад. Споменах пред Вас за съществуващата ад хок работна група, която след обявяването на докладите на България и Румъния се събира, анализира и е предвидено – на 11 декември тази година е Съветът по общи въпроси, където външните министри на държавите-членки участват. Така че, за съжаление, това вече е факт и от тук и притесненията на господин Вигенин, че както и спрямо Шенген, без да има нищо общо между съответните платформи и механизми, критериите са съвсем различни, но политически се обвързва с нещата. Важно ни е и с оглед ERM 2 този механизъм да го няма.
Споделям и казаното, че изтъквайки собствените си постижения, нашият напредък, не бива да го правим по начин, по който да се дистанцираме, разграничаваме. Много внимателно отговорих на въпроса на господин Вигенин, че ние следва да подчертаваме и да държим за оценка на постигнатото спрямо нас, но нито веднъж не съм казала – в контрапункт спрямо съседите ни. Защото аз лично мисля, че и политически това е вярното ни говорене и правилното отношение. Нека обективно оценявайки ни държавите-членки да се убедят, да са наясно, че това си е наша заслуга, защото, в противен случай, лично аз бих се чувствала некомфортно, само защото Румъния има проблеми в момента и нейният доклад е, да кажем, не толкова добър, а нашият на този фон изглежда добър. Това не е вярно.
Докладът е такъв, защото това са конкретните ни постижения. Където сме си свършили работата, хората са казали: „Добре“, където имаме още какво да работим ни казват: „Работете“ – и ние това правим. Така че изцяло споделям Вашите разсъждения.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Цачева, за днешното участие.
Мисля, че беше полезна среща. Надявам се, че в процеса на работа там, където има важни по Ваша преценка теми и доклади, ще ги изпращате до Комисията, до членовете на Комисията ще бъдат съответно разпращани, и където можем да си бъдем полезни, ние от наша страна също ще предоставим информация такава, каквато получаваме по линия пък на нашето сътрудничество с националните парламенти.
Благодаря Ви още веднъж за участието и да Ви пожелая успешен парламентарен контрол.

Ние продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РЕГИОНИ В РАСТЕЖ“ 2014-2020 Г.
Госпожа Деница Николова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството е тук, за да ни информира за напредъка по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. Това е част от текущата ни дейност по контрол, както е записано и в нашето име на Комисията – контрол на европейските фондове. Предстои в началото на следващата година да изработим и Годишния доклад, но междувременно етапно изслушваме различните Оперативни програми.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Новаков, уважаема госпожо Цачева, уважаеми членове на Обществения съвет! Изключително ми е приятно и благодаря за поканата да коментираме една от най-успешно реализиращите се програми, свързани с европейското финансиране по линия на Европейските и структурни инвестиционни фондове, която касае именно посоката за развитие на нашите региони и затова да постигаме по-висок икономически растеж в тях и да търсим, разбира се, всички възможности, за да повишаваме стандарта на живот по места.
На фона на зимните температури навън, бих казала, в рамките на Министерството на нас ни е доста топло. Ще Ви кажа, че при нас сигурно градусите са над четиридесет и това е, защото към настоящия момент ние изключително много сме фокусирани върху напредъка по успешната реализация на програмата, свързана с постигането на междинните цели и индикатори по нея към края на тази година.
Към настоящия момент с радост мога да кажа, че 83% от ресурса, който е малко над три милиарда лева, е вече договорен. Към настоящия момент всички възможности за кандидатстване по Оперативната програма са налице и целият бюджет е с възможност за финансиране. В допълнение на това, към момента плащанията и разплатените средства спрямо договорения ресурс от 83% от бюджета, са в размер на 43%, или това е почти 1 млрд. 100 млн. лева в рамките на целия оформен бюджет.
Какво означава за нас това? За нас това означава, че имаме над 523 сключени договора за безвъзмездна финансова помощ, които ние текущо проследяваме в тяхното изпълнение, за да можем да отчетем успешно и ефективно постигнатите резултати по тях, които са свързани именно с изграждането на инфраструктура за подобряване визията в нашите градове. Това са инвестициите, свързани с градската среда, инвестициите, свързани с обновяване на образователната инфраструктура, инвестициите в спортна, културна, социална инфраструктура, разбира се, допълващите инвестиции за модернизация на градския транспорт и инвестициите за туристическите обекти, които да повишават привлекателността на нашите райони.
В тази посока, от гледна точка на изпълнение, от гледна точка на цифри и постижения, мога да кажа, че това е една от най-успешно изпълняваните регионални програми на територията на целия Европейски съюз, доколкото в нашия фокус е именно изпълнението на политиката за градско развитие. Предвид промените, които настъпиха в настоящия програмен период за фокус върху нашите градове и механизма, по който се финансират градовете, ние наистина сме една от най-добре реализиращите се програми на територията на целия Европейски съюз.
По отношение на общия ни фокус към момента, той е свързан с постигане на междините ни цели към края на годината и отчитането им успешно към Европейската комисия в рамките на периода до средата на следващата година. Това, което ни предстои, е да обработим всички постъпили искания за плащания от страна на бенефициентите до края на тази година, за да можем успешно да индикираме и постигнатите резултати за продукт по всички наши проекти.
За момента това, което се радвам да отбележа, е, че именно благодарение на това, че успяхме да стартираме възможностите за реализация на мерките ни достатъчно рано, ние сме в хипотезата, в която сме с основен фокус върху изпълнението и най-вече върху качественото изпълнение на всички наши инвестиции, за сметка на това какво имаме да договорим до края на програмния период, какво ни остава и какво предстои. Към края на тази година очакваме да имаме и първи резултати по проектите, които са подадени за финансиране по линия на политиката за деинституционализация на възрастни. Към настоящия момент оценяваме 26 проекта. Стойността на ресурсите, които се очаква да разпределим до началото на следващата година по отношение на изпълнение на мерки и средства, които касаят политиката за деинституционализация на възрастни, е в размер на 38 млн. лв.
В допълнение на това ние продължаваме с оценката на проектни предложения, подадени от страна на 28 града на територията на страната. Това са по-малките населени места, които кандидатстваха за финансиране на проекти, свързани с подобряване на енергийната ефективност в административни и многофамилни жилищни сгради. Към настоящия момент имаме подадени проекти за над 49 млн. лв. и до началото на следващата година би следвало да приключим с оценителния процес и съответно да обявим резултатите по подадените проектни предложения.
С това и с общия процес по оценка ние би следвало да постигнем в началото на следващата година общо договорени средства по Програмата от над 90%, като в рамките на заложената индикативна годишна програма за следващата година ние сме включили единствено и само мерки, по които продължава текущо подаване на проектни предложения, свързани с реализация на спестен ресурс по различните приоритетни оси. Такива са приоритетна ос 7, която касае развитието на пътната инфраструктура, където Агенция „Пътна инфраструктура“ има своите подадени проектни предложения текущо в оценка. Такива са и приоритетните оси, свързани с инвестициите в големите градове и приоритетната ос, която касае развитието на туристическата инфраструктура.
Какво предстои пред нас по отношение на преодоляване на предизвикателства и рискове? Със сигурност ние имаме своите предизвикателства и основно те са идентифицирани в посока реализацията на проекти и постигането навременно на всички индикатори за продукт, които ние трябва да отчетем до средата на следващата година към Европейската комисия.
Имаме трудности по отношение на постигане на индикатори за продукт, свързани със сферите за социални услуги и сферата за инвестиции в туризъм, които се надяваме да успеем да компенсираме в рамките на следващите месеци, като се надяваме, че към края на тази година ще получим и допълващо искания за плащане от страна на нашите бенфициенти, за да можем да отчетем и постиганите резултати.
По отношение на индикаторите. Друг индикатор, който е към момента в риск по Програмата и за неговото постигане, това е индикаторът, свързан с изграждането на социални жилища. Предприели сме и необходими мерки, които са свързани включително и с подадено заявление към Европейската комисия за промяна на Оперативна програма „Региони в растеж“, така че към етапа на постигане на междинните цели да можем да отчетем положителен напредък по отношение на мерките, а към края на програмния период да вложим допълнително усилия, с всички заинтересовани страни да направим тези мерки успешни и наистина да осигурим социални жилища именно за най-изключената част от населението на страната – това са маргинализираните групи.
По отношение на индикаторите, които са свързани с финансовия напредък, ще кажа, че към момента имаме да допълваме средствата, които трябва да отчетем, за да постигнем индикаторите по линия на приоритета за здравна помощ. Знаете, че ние финансираме най-ключовия проект за реформа в здравния сектор, който касае изпълнение на мерки в спешната медицинска помощ. С ресурс от малко над 163 млн. лв. безвъзмездни финансови средства ние ще успеем изцяло да обновим този стълб на здравната система, така че да постигнем по-добро качество на здравните услуги. С радост мога да отбележа, че имаме значим напредък по този проект, който само преди няколко месеца беше с изключително висок отчетен риск за изпълнение по Програмата. Към днешна дата мога с радост да кажа, че ще успеем да постигнем и финансовия индикатор по отношение на този приоритет и в рамките на следващата година ще се фокусираме вече върху реалното изпълнение на мерките, свързани с обновяване на спешните медицински центрове на територията на страната.
По отношение на предизвикателствата, към настоящия момент ние в Управляващия орган процедираме и обработваме над 200 плащания, които са подадени от страна на нашите бенефициенти в крайните срокове за отчитане на мерките по индикаторите, които са заложени в техните договори. Това със сигурност и неминуемо утежнява административно процеса, но ние сме с ясното съзнание, че следва да осигурим, от една страна, спазване на норматива, свързан с навременна обработка на плащанията, от друга страна, да осигурим и постигането на финансовите индикатори към средата на следващата година. Това, което утежнява допълнително работата на Управляващия орган към настоящия момент, е изключително големият брой административни дела, които водим с наши бенефициенти – те са над 400 на брой, и това неминуемо води след себе си до утежняване и на административния процес, и на увеличаване на предизвикателствата за управление на средствата и съответно за постигане на нашите цели.
Основното предизвикателство по отношение на изпълнение на мерките е свързано с преодоляване към настоящия момент на забави за осъществяване на мерките, които финансират преходоносни проекти, а именно това са така наречените „финансови инструменти“, които се управляват от страна на Фонд мениджъра за финансови инструменти. Напредъкът в тази мярка е свързана с това, че вече имаме избрани Фонд посредници за градско развитие, които в рамките до края на годината ще структурират възможността за кандидатстване при фонд посредниците по такъв начин, че да се опитаме в хода на следващата година да извлечем максимална полза от реализацията на ресурсите и наистина да финансираме ключово важни инвестиции, които са свързани с обновяване на спортна инфраструктура, културна инфраструктура и туристическите обекти и забележителности на територията на страната.
По отношение на системите ни управление и контрол. Това, което мога да отбележа, е, че към настоящия момент всички проведени контролни процеси, свързани с одити от страна и на Одитиращия орган на национално ниво и на проверки, които са от страна на Европейската комисия, показват адекватно ниво на контрол на системи за управление и контрол в Управляващия орган и съответно незначителна необходимост за тяхно бъдещо подобряване.
Паралелно и успоредно с всички процеси по изпълнение на Програмата със сигурност вече ние сме насочили нашия фокус и усилия и към бъдещето, а именно към периода, който следва да структурираме след 2020 г. и възможностите за финансиране. В тази посока участваме изключително активно в целия преговорен процес по регламентите. Най-вече за нас фокусът е наистина да постигнем максимално облекчаване на процеса след 2020 г. по отношение на изпълнение и в тази посока опростените разходи наистина ще бъдат един основен наш акцент при разработването на бъдеща оперативна програма и при поставяне на целите за нейното изпълнение.
От друга страна, ние трябва да отчетем, че това е Програма, която е насочила своите усилия изключително за изпълнение на целите на регионалната политика и с оглед на това, че са отчетени вече дисбалансите по отношение на регионите, по отношение на тяхното икономическо развитие, по отношение на социалните индикатори в тях, ние сме отчели необходимостта текущо да работим, да вложим изключително големи усилия върху промяната на подхода и модела за реализиране на бъдещи инвестиции на територията на нашите региони, като в рамките на следващите месеци се надявам, че и в Народното събрание ще имаме възможност да дебатираме и да дискутираме именно промяната на Закона за регионалното развитие, който касае подхода и модела, по който ще има възможност на регионално ниво да се търси подходящата структура, която съответно да взема своите решения за инвестициите с най-голяма приоритетна важност за конкретния район и съответно най-големият фокус върху потенциалите за развитие на този район. Именно това ще допринесе и за по-ясното синхронизиране на бъдещата регионална политика с това да имаме ясна посока и визия по отношение на бъдещото програмиране и бъдещия фокус на една програма като тази, която касае развитието на регионите.
Много имаме какво да коментираме, но аз мисля да спра до тук и да дам възможността да зададете Вашите въпроси и, разбира се, съм насреща, за да дам повече яснота. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Николова, за изчерпателната информация.
Да кажа, че получихме и предварително някои неща от Вас. Така че предполагам колегите са подготвени, ако има някакви неясноти, да зададат въпроси. Този път да дадем възможността на господин Новаков пръв да сподели своите виждания, след това ние ще зададем нашите въпроси.
Заповядайте, господин Новаков.
АНДРЕЙ НОВАКОВ: Много благодаря, господин Председател.
Госпожо Николова, колеги! Преди да кажа какво мисля и да засегна въпроса с нивата на договореност и разплащане по Оперативната програма, бих искал да Ви дам последната информация буквално отпреди петнадесетина минути по отношение на европейския бюджет за следващата година, който касае, разбира се, и бъдещето на Оперативната програма през следващата година.
Предполагам, знаете, че в установения срок не бе постигнато споразумение по европейския бюджет и на практика в момента сме в резервна процедура, в която има реална угроза да няма нов бюджет следващата година и да изпълняваме една дванадесета от настоящия. Буквално преди няколко минути Европейската комисия е одобрила ново предложение за европейския бюджет, в който цифрите за България изглеждат добре, така че в следващата една седмица имаме време – от страна на Европейския парламент и от страна на Европейския съвет, да постигнем споразумение по това ново предложение.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Извинявайте, господин Новаков, само да уточним – говорим за бюджета за 2019 г.
АНДРЕЙ НОВАКОВ: Годишният бюджет на Европейския съюз, да. Затова казах, че касае и изпълнението на Оперативните програми, тъй като навлизаме в период, в който разплащанията, договореностите вървят нагоре и е изключително важно да можем да отговорим на тази потребност, защото има нещо притеснително – и то е, че за Европейския съюз разплащанията са малко над 20%, и то на четвъртата година на програмния период, което е изключително тревожно.
Изключително съм щастлив, че госпожа Николова успя да изнесе такива данни, в които имаме 83% договореност по тази Оперативна програма, което действително ми дава кураж, че българските местни власти и въобще НПО-та, малките и средни предприятия са натрупали рутина в работата с европейски пари. Това, разбира се, има изключително положителен резултат.
Нещо повече, навлизаме в изключително интензивни преговори по отношение на европейските средства след 2020 г., както вече бе казано. Колкото и тежки да са тези дебати, колкото и неблагоразположени колеги да има, включително сигурно и от държави членки по отношение на кохезионната политика, те няма да успеят. Единственото, което ме тревожи, е, ако не използваме тези средства, понеже на аргумента: „Щом не сте ги използвали, значи не Ви трябват“, трудно можеш да намериш как да противостоиш. Но самият факт, че виждаме повишение на тези стойности, ме кара да се чувствам уверен, че ще покажем, че Кохезионната политика има своето бъдеще, още повече че резултатите са налице. Откакто България се е присъединила към Европейския съюз, е удвоила брутния си вътрешен продукт, удвоила е и минималната заплата, удвоила е и минималната пенсия. Не казвам, че това се отдава само и единствено на европейските фондове, но съм сигурен, че са спомогнали.
Това, което предвижда Европейският парламент по отношение на европейското финансиране след 2020 г., е увеличаване на парите за сближаване с 40 милиарда, повишаване на парите за земеделие с 60 милиарда, повишаване на парите за охрана на външните граници с 10 милиарда. От тук насетне посланието е към Съвета – готови ли сте да преговаряме, за да можем в най-кратки срокове да информираме държавите-членки и потенциалните бенефициенти на какво ще могат да разчитат след 2020 г.
По отношение на годишния бюджет, ако мога да се върна, положителното е, че България е една от държавите, които имат преговарящи и от двете страни – в лицето на Съвета и в лицето на парламента, където съм горд, че мога да участвам за четвърта поредна година в екипа на преговарящите. Това е в общи линии последното по отношение на годишния бюджет и по отношение на миналогодишния като, пак казвам, че от това, което чувам, България се справя далеч по-добре от средното за Европейския съюз, което е изключително важно в този момент.
Единственото, което бих искал да допълня още, ако ми позволите, е проблемите, които създава Брекзит за европейския бюджет, и то е, че с излизането на Великобритания – вторият най-голям нетен платец в Европейския съюз, за седем години ще остане дупка около 100 млрд. евро. Единственият изход за преодоляване на тази дупка е да се увеличат вноските с толкова, че да може тя да се покрие или да могат да се оптимизират разходите, така че да не бъдат засегнати ней-важните политики. Когато говорим за повишаване на тези вноски, важно е да кажем, че това засяга предимно големите нетни платци, защото по отношение на България съм сигурен, добре знаете, че средногодишно внасяме около 500 млн. евро в европейския бюджет, а тази година, мисля, че са 510, а получаваме обратно почти пет пъти повече. Така че ще продължим да бъдем в позиция, в която ще бъдем една от държавите, които получават най-много по отношение на брутния си вътрешен продукт. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Новаков.
Значи, че продължаваме да имаме и голяма нужда, щом получаваме повече и ги използваме. Аргументът, всъщност, за някои от централно европейските страни – защо имат по-малко средства, предвидени сега, беше този, че вече нямат тези нужди. Значи има логика.
Госпожо Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА: Аз искам да задам и въпроси, тревога и предложение за общи действия. Периферията на градовете, където в момента се изпълняват интегрираните планове за развитие на тези 38 или 39 града, особено на областните градове, вече втори планов период изостава спрямо селската периферия на общините, които са в селските райони, и се започват едни центробежни сили – дайте ние да отделим селската периферия от областния град, за да можем да имаме достъп до тези средства. Тук осем общински съвета взеха решение да добавят малко от процента на интегрираните планове, но имаме проблем, тъй като пък правителството с национален ресурс не компенсира отношение към тази периферия, тя е огромна.
Моето предложение към Регионалното министерство е, а може би и към Комисията, да се направят изводите за един сравнителен анализ на въздействието на Програмата по селските райони, Програмата по земеделие и тази голяма селска периферия, защото регионалните контрасти продължават да са огромни, и за следващия планов период да се търси някакво решение или пък да се търсят възможности за национални политики.
Второ, интегрираните планове за развитие. Моето усещане от посещението на доста градове е, че като че ли няма да изравни различието и да даде възможност градовете да се развият пълноценно, а се засилва финансирането на центъра и на лустрото. Тук не знам изводите какви са на Управляващия орган, защото продължава периферията на градовете да не се приобщава и да има хармонично развитие на един град, а се засилва лустрото в централната част, където да се финансират повече средства.
Още една тревога искам да изкажа по отношение на тези 400 дела. Това означава ли, че те идват от бенефициентите? Тук нарушена ли е хармонията, че бенефициентът и Управляващият орган са в една лодка и имат за цел да постигнат едни общи цели? Къде се къса нишката и къде е проблемът, тоест делата са по повод финансовите корекции или по някакви други неща, които са субективни, или които се нагнетяват от политическо поведение? Има ли такъв анонс?
Тези неща исках да споделя по отношение на една голяма част от българската територия. Поставила съм си за цел да я изчисля, но би могло тук самото министерство да я види. Имаме проблеми със задълбочаване на междурегионалните различия. Мога да дам за пример моя избирателен район. Почти във всички общински пътища на общините Мадан, Рудозем, където функционира Програмата за развитие на селските райони, те са модернизирани, рехабилитирани, доизградени. Огромната периферия на Смолян като община със 76 населени места – проблеми, и това не е само Смолян, това са всички големи областни центрове. Тук трябва да търсим възможностите на европейското финансиране и националното финансиране, но ние трябва да обърнем внимание на това. Споделих и за притесненията ми по интегрираните планове за развитие. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз, госпожо Янкова.
Много е хубаво от глобалните въпроси да можем да слезем и на съвсем конкретните теми. В тази връзка даже си мисля, че може би е хубаво, когато правим следващото изслушване във връзка с Годишния доклад, да го направим съвместно с Комисията по регионално развитие. Защото, мисля, че ще бъде полезно за Регионалната комисия да види по-голямата картина, но и за нас самите пък да можем да се докоснем до съвсем конкретните неща на място. Това се опитваме и ние да направим в промяната, в начина, по който осъществяваме контрола.
Господин Петров, заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Много се радвам за тези инициативи и Комисията за контрол на европейските фондове да влезе най-сетне в ролята си. В това отношение искам да поздравя представителката на Министерството за регионално развитие – заместник-министър Николова, защото там се прави много и предполагам, че така ще продължи. Имат добро договориране, имат и добро изплащане от страна на Европейската комисия. От тези един милиард и 100 млн. лв., които България до този момент е усвоила, имаме около някъде 40% вече реимбурсирани от Европейската комисия, останалите около 700 млн. лв. лежат все още на републиканския бюджет, но това е друга тема.
Аз искам да засегна една тема, за която предполагам, че ще намеря подкрепа и ще имаме разговор с госпожа Янкова. Много се радвам, че е тук, а също с господин Вигенин, във връзка с Годишния доклад. Аз там, както миналата година, написах 12 страници със забележките, тази година сигурно ще станат повече, особено в една посока, която в тези последни седмици, дни е изключително актуална в България и вместо народните представители на БСП да яхнат това, което казах, вчера чух даже едни лекомислени изяви от депутати по мой адрес, защото аз се изправих пред цялото общество да предложа решение за хилядите затворнички – майки, които отглеждат деца със сериозни психически и физически увреждания. За съжаление, българските мъже в много от случаите, когато се роди дете с увреждане, изчезват и оставят майката сама. Във връзка с това искам да кажа, че се прави много малко за тези затворнички и децата им затворници. Някой спомена веднага: „Петров защо говори за домове?“ Ами защото така пише на входната табела на всички домове за медико-социални грижи за деца с увреждания, пише – „домове“, а не пише – „центрове“.
Не знам министерството, но аз ще го направя като забележка, естествено, защото това е голяма тема и това, че Цветан Цветанов не разбра и излезе да се извинява от мое име, мисля, че ще дойде момента, когато ще дойде да ми се извини, че се е извинил, защото проблемът, който поставям е изключително важен. От тези милиарди, които имаме, разбира се, те си отиват по направление – около 100 милиона са точно в тази посока, в тази приоритетна ос, която е регионална, социална инфраструктура. Трябва да Ви кажа, уважаеми членове на Комисията и уважаеми членове на Съвета, които останахте все още да слушате този скучен разговор за Вас, че само седем малки общини ще се възползват – 240 са малките общини, от средствата за изграждане на дневни центрове за деца с увреждания, останалите 233 – аз не знам, в тях може би да има вече такива дневни центрове, но така или иначе хиляди, да не кажа десетки хиляди деца с увреждания, ще останат без възможност за достъп до дневни центрове, всичките останали средства по тази оперативна ос – дано да не е вярно, да са договорени вече 83%, са отишли в София, Стара Загора, Бургас, Варна, Добрич – само в големи градове. Не разделяме ли в България жените, които са родили такива деца, на две групи – на една група затворнички и на друга група, които могат да си упражняват професиите? Смятам, че в това отношение търпим критика. Аз се надявам, че госпожа Янкова разбира за какво говоря, господин Вигенин също. Те ще разпоредят на своите колеги – спрете да го обиждате Петров, той каза нещо важно. Петров получава писма от хора, които работят в такива домове, нека да му благодарят, че е повдигнал темата. Петров получава ежедневно и обаждания по телефона, затова хората го питат: „Петров, защо говориш едно, пък друго говорят зад кадър за това, което казваш. Това е много важен проблем.“
Така че искам да Ви обърна внимание, все още остава време да не са само седем тези дневни центрове в малки общини, а ако е възможно да станат 14 или 20, но те пак ще бъдат по-малко от 10% от всички малки общини, където майките на деца с увреждания и самите деца ще останат затворници. Децата с увреждания имат нужда от социални контакти с други деца. Ние ги обричаме с някакви пари, които им обещаваме тук, да останат затворници. Какво става с тези деца, когато станат на 18 години и един месец? Какво става?! Казвам Ви го от позицията на човек, който 15 години е работил по международни проекти за деца с увреждания, който е направил три лагера на деца с увреждания, включително в Странджа, включително в Свети Влас. Казвам Ви го от тази позиция. Изключително важен проблем поставих, но той остана и се стигна дотам, че по този важен проблем да се извинява господин Цветанов от мое име, за съжаление.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
Разбира се, всеки народен представител има право да поставя важните според него проблеми. Аз съм против всякакви обиди между народни представители, но, за съжаление, често се случва от всички посоки. Мисля, че тук наистина дължим известно изчистване на взаимоотношенията и средата.
Аз имам няколко въпроса. Те ще бъдат кратки, защото и времето напредна, пък и самите те не изискват кой знае какво развиване. В опит да стигнем до някои конкретни неща, искам да Ви питам, госпожо Николова, наскоро министър Аврамова каза, че осем хиляди километра третокласни пътища трябва да бъдат реновирани, подновени. Каква част, какви средства са предвидени? Колко километра от тези осем хиляди са предвидени към този момент, ако може да кажете, за реновиране по „Региони в растеж“, тъй като ние много често се фокусираме върху магистралите, първокласните пътища, обаче и по другите пътища трябва да се движат хора, а има места, където все още ситуацията е доста тежка?
Второ, един случай нашумя в последните месеци – ремонтът на „Граф Игнатиев“. Той се прави с пари по „Региони в растеж“. Имаше в медиите информация, че Управляващият орган извършва проверка на ремонта. Можете ли да ни предоставите някаква етапна информация за тази проверка? Ако не, ще чакаме тя да завърши. Но да кажем, че това стане един от най-видимите проекти на Програмата Ви, ще бъде хубаво наистина да се покаже накрая реално добър резултат. Така че Вашият ангажимент с подобни проверки наистина е важен.
Индикирам само въпроса за финансовите корекции по проектите на общините. Ние получихме от различни кметове оплаквания за това, че на практика върху почти всеки проект се налагат такива корекции. Тук има представител на Сдружението на общините. Ние даже сме предвидили да направим среща на Комисията с Управителния съвет на Сдружението, за да видим защо и как се получава това. Сигурен съм, че и при Вас има такава информация. Дали се предприемат някакви мерки в тази посока? Усещането наистина е, че нещо не е наред. Къде се къса веригата, информацията?
Последният ми въпрос, на който знам, че не Вие трябва да отговорите, но все пак може да изразите мнение. Парламентарната група на „БСП за България“ лансира инициативата за проверка на качеството на магистралите. Беше изпратено писмо до Агенция „Пътна инфраструктура“. Мисля, че все още няма отговор на това предложение, да бъде направена независима експертиза. Вие как смятате, това добра идея ли е? Ако не е добра идея, поне мислите ли, че ще навреди, или може би ще бъде положително да се види, ако има влошено качество, все пак е важно да се знае и да се вземат мерки оттук нататък? Ако пък качеството се докаже, че е добро, това би трябвало да е в интерес и на АПИ, и на строителите, които са изпълнявали тези проекти. Мисля, че обществото има интерес по тази тема и е хубаво да се излезе скоро най-малкото със становище, бихте могли да препоръчате на АПИ. Това е, което аз исках да питам.
Госпожо Василева?
Заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Николова, колеги! Ще се постарая съвсем накратко да направя няколко коментара и въпрос, свързан със споменатите от колегата Вигенин теми. Ще се постарая да се придържам към ресора, за който отговаряте.
Преди всичко за Оперативната програма. Благодаря за пространната информация, изложението, което направихте, както и предварително предоставената ни информация. Видно за всички е, че тази програма, традиционно добре развиваща се, желана от бенефициентите – основно общини, напредва с добри темпове.
Стана ясно, че що се отнася до Правилото N+2, N+3 не се идентифицират рискове за автоматично освобождаване на средствата, в същото време има предизвикателство от гледна точка на изпълнението на междинните цели, така че желая успех на Вас и екипа Ви, за да се справите в краткото време, което остава до края на годината с промените, които сте предприели, съгласуваните процедури с Комисията, разбира се, и с обработката на документацията, която традиционно в края на годината засипва администрацията.
Във връзка с въпроса, поставен от господин Вигенин, за финансовите корекции. Аз искам да разширя темата, тъй като вече има натрупан опит и капацитет и в администрацията, и сред бенефициентите, местните власти в случая. За нас беше учудващо да се обсъжда от страна на общините, че доста висок е процентът на коригираните договори, сключени от тях, самото число, което и Вие споменахте, на делата, които са текущи, са индикация за това. В този смисъл, какво предприема Управляващият орган, въвеждате ли някакъв механизъм за по-тясно взаимодействие с обучение на бенефициентите, въвеждане на стандартизирани документи за провеждане на обществени поръчки, с цел избягване на грешки, насочване на вниманието към най-често срещаните грешки? Защото, според мен в годините и отчитайки натрупания опит, логично би било да се очаква, че процентът на грешките и случаите, в които се допускат такива, би трябвало да са все по-малко. Отново във връзка с контролните механизми. Наложените финансови корекции на бенефициенти дали са обвързани само с грешки, допускани в хода на обществените поръчки, и/или при установяване на проблеми с качеството на изпълнение на проектите?
Накратко засегнахте следващия програмен период. Явно ще са необходими много промени. Това се предпоставя от регламентите и от желанието ние наистина да постигаме по-бързо целите, които си поставяме, за устойчиво и балансирано регионално развитие. Разбира се, предстоящите промени в Закона за регионалното развитие ще бъдат предмет на обсъждане и в парламента, така че благодаря за предварително предоставената информация. Ние сме имали възможност и да обсъждаме тези промени. Препоръката ми многократно е изразявана и сега ще я повторя. Тя е за широко обществено обсъждане, ангажираност на всички заинтересовани страни, местните власти и областните администрации и народните представители, ако щете законодателят, за това на най-ранна фаза да има информираност относно промените, които предстоят и начинът, по който ще се структурират процесите по взимане на решения на регионално ниво, респективно финансирането по програмите, за да не се получи елементът на шок, изненада и това да причини забавяне в началото на следващия програмен период. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
От Обществения съвет, имате ли желание?
Заповядайте, господин Ангелов.
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, господин Председателю.
Аз имам два кратки въпроса. Казахте, госпожо Николова, че 83% от бюджета на Програмата – приблизително три милиарден, са договорени. Договорени не означава – усвоени, по Механизма N+3 означава, че бюджетите за 2014 г. и 2015 г. трябва да бъде усвоен в края на тази година. Има ли вероятност да бъде загубено нещо от него, или са усвоени тези бюджети за двете години? Това е първият ми въпрос.
Вторият въпрос. Дадохте много добро обяснение затова как работите по следващия програмен период. Тези действия, които ги правите, съобразени ли са с това, че в следващата финансова рамка – 2021 – 2027 г., се работи много активно да бъдат заменени субсидиите с финансови механизми? Това е нещо, което ще промени съвсем изпълнението на Оперативните програми. Въпросът ми е: дали това ще се отнася и за Вашата програма, следите ли ги тези неща? Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте, госпожо Косева.
ПОЛИНА КОСЕВА: Благодаря.
Бих си позволила от името на общините да изкажа благодарност към екипа на Управляващия орган, и в частност към заместник-министър Николова, за изключително доброто партньорство. Смятам, че резултатите, които бяха представени пред Комисията до момента по изпълнение на Програмата, наистина са плод на едно добро партньорство и непрекъснат диалог.
Съвсем наскоро бяха проведени няколко наши срещи с всички общини в Република България – това е Годишната среща на местните власти. Само преди няколко седмици имаше специална работна среща на всички евроексперти от общините, на които ние споделихме всички тревоги, успеваемостта, която имаме, и необходимостта от мобилизиране на усилията за успешно приключване на междинните цели, които имаме до края на 2018 г., постигане на индикаторите. Затова нашите общини мобилизират усилия и ресурси, за да постигнем една добра усвояемост и резултатите да бъдат добри за всички.
В същото време подкрепям това, което споделиха госпожа Янкова и господин Вигенин, по отношение на огромния обем финансови корекции, които изключително притесняват общините, още повече че това е донякъде притеснение и за забавяне на целия процес на изпълнение на проектите. Напредва времето, просто е неизвестен краят на процесите по тези финансови корекции. Затова сме запознали Комисията и съответно водим разговори и с Управляващия орган. Наистина е необходимо съвместно да намерим начин да минимизираме отрицателните последици от финансовите корекции, а в бъдещ план, естествено, трябва да търсим решение и за проблема с междурегионалните различия, които все още съществуват, по отношение на общините като бенефициенти по оперативните програми и съответно по Програмата за развитие на селските райони, но това е тема, която предстои. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Госпожо Николова, много въпроси, но сигурно можете да ги обобщите.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Ще започна с това, че споделям тревогите на госпожа Янкова, че определено има увеличаване на дисбалансите по отношение на икономическо развитие в рамките на регионите и по отношение на социалните и икономически показатели, които отчитат те. Това е следствие по-скоро от политиката към настоящия момент, която се води в програмния период, фокусирана върху центровете „Градове на растеж“. Това е и заложено в духа на регламентите, които изпълняваме до края на 2020 г., и с оглед на това концентрацията на ресурса по така важната Програма за развитие на регионите е по-скоро с фокус градовете, основни центрове на растеж на територията на страната и в много, много по-малка и лимитирана степен по отношение на възможността за финансиране на по-малките населени места, а в частност по отношение на общините. Възможностите за финансиране на периферията са наистина изключително лимитирани, в рамките на заложеното в интегрираните планове за градско възстановяване и развитие.
В тази посока със сигурност елемент на бъдещите ни дискусии ще бъде как да преодолеем именно този дисбаланс и какви са възможните механизми и инструменти за това. Със сигурност това касае именно промяната на подхода към регионалната политика, защото ние вече трябва да гледаме на регионите като възможности по отношение на това да се използва в максимална степен географските, природните дадености и потенциалът за развитие на един район, спрямо възможностите за финансиране и допълващо финансиране от страна на държавния бюджет и всички останали финансови източници извън европейските средства.
Именно в тази посока заложеното в духа на изменението на Закона за регионалното развитие е обвързано с посока, от една страна, да определим райони, които са изключително добре фокусирани и отчитащи природните, географски дадености и спецификите на съответния район и, от друга страна, даваме възможност с промените на Закона да систематизираме и да оптимизираме йерархията от стратегически документи за регионално развитие, така че да имаме по-малко на брой стратегически документи, но те да са с много ясен фокус, концентрация, възможности за реализация и за ефективно тяхно изпълнение и по-нататък отчитане на резултатите, които, разбира се, имат основната логика и цел да намалят дисбалансите на територията на страната. Но, както коментирахме, това ще бъде тема, която ще дебатираме в рамките на тази и следващата година, още повече че предстоят вземането на решения, които касаят не само финансирането от страна на европейските програми, които са финансирани с европейски средства, но стои и дебатът по отношение на това по-какъв начин разпределяме тези ресурси на национално ниво между различните нужди, а именно различните сектори в рамките на изпълнение на нашите политики. Така че това са теми, които ще коментираме изключително много, изключително задълбочено, за да постигнем един ясен фокус по отношение на една бъдеща регионална програма.
Един от основните акценти, върху който обаче ние ще фокусираме нашите усилия при една бъдеща регионална програма, е именно възможността да търсим съчетание на мерките между инфраструктурни мерки и така наречените „меки допълващи мерки“ за изпълнение на проекти, за да постигнем интегрирани по своята същност инвестиции, които да доведат до цялостен ефект за една територия. В този смисъл това означава, че ние ще търсим и посоката за осъществяването вече не само на проекти на местно ниво, основно център, концентриран в градовете, а ще търсим посоката за осъществяване на междуобщински и междуобластни проекти, които имат по-висока добавена стойност, обхващат по-голяма част от територията и съответно имат по-висок ефект върху по-голяма част от населението на съответния район или на съответната територия.
Това е един от механизмите, по които бихме могли да преодолеем съществуването на бели петна, което имаме към настоящия момент, а именно нефинансиране или невъзможност за достъп до европейски средства на части от територията на страната, идентифицирано в рамките на общините или в частност в някои от селските райони.
Ще търсим този баланс и заедно се надявам наистина да намерим един подходящ модел, който да е устойчив във времето, защото именно устойчивостта ще гарантира и резултатите. Една регионална политика се гради във времето и именно, ако тръгнем да правим една съпоставка със сферата на образованието, едни решения, които взимаме днес, те трябва да минат своето време и да извървят своите стъпки, за да постигнат реалните резултати и ефекти за територията и за постигане на икономическия ефект в нея. За нас е изключително тревожен фактът, че негативната демография към настоящия момент допринася за това да имаме трудности по отношение на възможностите, за да намаляваме дисбаланса както между регионите, така и вътре в рамките на един регион.
В този смисъл, благодаря за коментара на госпожа Василева по отношение на необходимостта от много широки публични дебати, за да сме с много ясната посока и стъпка по отношение структуриране на регионалния подход на въздействие и по отношение на възможността да даваме своите правомощия по отношение на избора на проектите. Това да се случва на регионално ниво, за да може да имаме по-адекватно отразяване на нуждите във връзка с инвестициите, които следват да се осъществяват и които могат да бъдат диференцирани в различните региони, спрямо потенциала за развитие и спрямо конкретиката и спецификата на съответните нужди.
По отношение на коментарите на господин Петров, свързани с посоката на изпълнение на политиката за деинституционализация на децата в риск, ще кажа, че към настоящия момент политиката е успешна от гледна точка на това, че в рамките на периода до 2015 г. успяхме да покрием всички нужди, които бяха заложени по Картата за резидентните услуги на децата в риск по отношение на децата с възрастова граница от 0 до 3 години и по отношение на децата до 16 години. Това, което ние сме се опитали да фокусираме в настоящия програмен период и ще изпълним до края на програмния период, е свързано с финализиране на мерките, които касаят затваряне на домовете за деца, лишени от родителски грижи и съответно предоставяне на алтернативни услуги в общността. В тази посока ще кажа, че ние стриктно съблюдаваме политиката на Министерството на труда и социалната политика, свързана с това да ангажираме необходимия и адекватен ресурс от страна на Оперативната програма, така че да покрием изцяло нуждите на цялата територия на страната. Именно в тази връзка бих казала, че нашите очаквания са, че към края на този програмен период ще сме покрили изцяло нуждите по отношение на децата в риск и вече нашите усилия, както казах и в началото, са фокусирани върху един немаловажен стълб по отношение на нужди в социалната сфера и в социалната политика, а това са нуждите на възрастните и деинституционализацията на възрастните. Така че в тази посока до края на програмния период очаквайте, че ще покрием всичко, което е заложено като политика и като нужди, във връзка с дефинираната политика на Министерството на труда и социалната политика.
По отношение на конкретиката, свързана с това каква част от третокласната пътна мрежа към настоящия момент подлежи на реконструкция и рехабилитация. Ще фокусирам отговора си върху това какви са възможностите през Оперативната програма да рехабилитираме този тип пътна мрежа. Ние фокусираме нашите усилия не само върху третокласната пътна мрежа, но и първи, и втори клас. В този смисъл, в настоящия програмен период с ресурс от 380 млн. лв. успяваме да покрием най-адекватно и най-приоритетните пътни отсечки I и III клас, които имат достъп до тента коридорите. В този смисъл към момента сме финансирали и Агенция „Пътна инфраструктура“ с ресурса, с който разполагат. Те изпълняват към момента 26 договора за безвъзмездна финансова помощ, а в допълнение на това – за спестения ресурс след проведени от тях обществени поръчки, те са подали и допълнително още четири проекта, които към настоящия момент се оценяват от страна на Управляващия орган и в хода на началото на следващата година ще бъдат договорени.
Като цяло изпълняваме Програмата, която сме си заложили по отношение Методиката за приоритизация на пътните отсечки, следвайки нейната приоритетна важност да осъществяваме и да покриваме нуждите, които са с възможностите на Оперативната програма. Очакванията ни са, че към края на периода индикаторът за продукт, който ще постигнем, е над 1000 километра, което е един не малък размер от гледна точка на резултати и продукт, които ще постигнем, свързани с подобряване на пътната инфраструктура. Разбира се, това далеч не покрива нуждите. Политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е в посока на това да преодолеем нуждите по отношение на ремонт, рехабилитация на пътната мрежа, а именно с въвеждането на тол системата и в рамките на приходните елементи в нея да се търси възможността за адекватно отразяване на нуждите и съответно фокусиране на ремонт на пътна мрежа на територията на страната.
По отношение на въпроса, свързан с Проекта за градска среда на Столична община, който касае ремонта на централна градска част – зона 2 и зона 4. Това, което към момента е постъпило като сигнал в Управляващия орган, касае промяна на техническото задание след проведена обществена поръчка и подмяна на материал, в рамките на обявената обществена поръчка, след като е избран изпълнителят и е сключен договорът. Това, което ние към момента сме направили по отношение обработката на сигнала, е свързано с осъществяване на проверка на място. Събрани са необходимите документи, изискали сме и допълващо информация от страна на Столична община за осъществяване на независима експертиза, която пък е обвързана с качеството на изпълнение на обекта към настоящия момент, като ни предстои да обработим тази информация и да я финализираме.
Това, върху което трябва да обърна внимание, е, че ние към настоящия момент нямаме постъпило искане за плащане, което да отразява в себе си искане от страна на управляващия орган да възстанови разходи, които са свързани с конкретно изпълнени строителни действия, което означава, че ние към момента нямаме поискани средства, въз основа на което ние да направим и допълващи проверки по отношение на актовете, които са съставени в хода на строителството, строителните книжа и, разбира се, всички други необходими документи, които са свързани с верификация на разходите. Така че ние към настоящия момент имаме разплатено авансово плащане към общината. В ход е проверка по отношение на подадено междинно плащане, което касае обаче само аванс към изпълнителите и не е подкрепено с допълващи документи, свързани с реално изпълнение на физически дейности. Ние ще пристъпим към допълващи проверки към етапа, към който Столична община ни подаде и такова искане за междинно плащане, което да е със съпътстващата строителна документация и строителни книжа.
По отношение на финансовите корекции. Аз ясно осъзнавам в каква позиция са общините и всички наши бенефициенти, които към настоящия момент виждат, след проведените обществени поръчки и след проведените контролни проверки от страна на Управляващи органи и наши контролни органи, ефектът от идентифицираните нарушения и последствията, свързани с налагане на финансови корекции.
Какви са акцентите и защо към настоящия момент коментираме толкова детайлно тази тема? Те са свързани с това, че към етапа на обявяване на обществени поръчки от страна на нашите бенефициенти влезе във сила и нов Закон за обществените поръчки. Очевидно поради недоброто тълкуване към момента на обявяване на Закона за обществените поръчки или поради недостатъчна натрупана практика в изпълнението на този нов закон, са допуснати пропуски, които към предходния Програмен период е нямало как да бъдат отразени, защото ние сме били в хипотеза на прилагане и приложимост на друга нормативна уредба.
В тази посока това, което ние наблюдаваме, е, че при масовото обявяване на обществени поръчки след сключването на договорите за безвъзмездна финансова помощ, което е именно непосредствено след влизане в сила на Закона, има някои общи характеристики, които са пропуски от страна на нашите бенефициенти при обявяването и при оценката на обществените поръчки. Основно констатациите, които ние сме идентифицирали към момента, които са следствие обаче от системен одит от страна на нашия одитен орган в рамките на миналата година, са свързани с идентифицирани ограничителни условия при залагането на конкретни експерти, с конкретен специфичен опит в хода на обявяването на обществената поръчка. В допълнение на това са елементи, свързани с обективна методика, която е ефект от прилагане на Правилника към Закона за обществените поръчки, който към настоящия момент дефинира малко по-друго тълкувание по отношение на начина на структуриране на една такава методика спрямо предходния програмен период, когато имахме друга нормативна уредба.
Трета стъпка – другите пропуски, които ние виждаме, е изискването за допълнителни документи, независимо от декларативния характер, който е заложен като изискване в Закона. Това се счита за дискриминационно, от гледна точка на това, че не е необходимо да се доказва нещо, което е декларирано и което е в духа на новия закон, който е свързан именно с облекчаване на режима за провеждане на обществени поръчки и осигуряване на по-голяма публичност и прозрачност на процеса.
Следващата стъпка са, разбира се, и акцентите, които са в хода на обществената поръчка и в хода на оценката на подадени проектни предложения, идентифицирани пропуски, които са свързани именно с прилагане на така наречената „субективна методика“, която не е ясна за оценителите, която не дава възможност за обективно оценяване в хода на проверка на офертите и съответно води до различни крайни резултати при нейното прилагане.
Към настоящия момент това, което мога да кажа като положителна стъпка по отношение на провеждането на обществените поръчки, е ясната публичност на процеса, изключително стриктното съблюдаване от страна на бенефициентите на изискванията затова къде и по какъв начин се обявява обществената поръчка, колко време по-рано тя следва да бъде обявена и в допълнение на това, разбира се, натрупаният опит, който е свързан с изключително намалените нарушения, вследствие на установени пропуски през предходния програмен период, спрямо настоящия.
В тази посока е необходимо да потърсим заедно с нашите основни бенефициенти, които са общините. Но трябва да кажа, че не правят изключение всички наши бенефициенти – в това число и Агенция „Пътна инфраструктура“ и ведомствата, които ние финансираме, да потърсим максимално добър подход за реализация на следващия програмен период. Доколкото в този Програмен период в голямата си степен обществените поръчки вече са обявени и физическото изпълнение на проектите е в ход, моят основен апел ще бъде да работим изключително тясно и в сътрудничество за търсене на механизъм за прилагане на опростени разходи след 2020 г. в строителния процес, което би означавало за нас да подготвим една национална методика за единни разходи, които да могат да бъдат прилагани, без необходимост след това ние да проверяваме обществените поръчки и без необходимост, разбира се, това да води след себе си до негативни ефекти, какъвто виждаме към настоящия момент по отношение на наложени финансови корекции. Имаме посоката, имаме ясната визия, въпрос на действие е да го осъществим и да сме с ясната подготвеност за следващия Програмен период, че ще можем да го приложим, но това също ще бъде един от дебатите и дискусиите, които ние ще провеждаме в хода на следващата година и началото на по-следващата.
По отношение на това, какво е разпределението на финансовите корекции по отношение на видове нарушения. Ще кажа, че те в най-голямата си масовост и изключително много са фокусирани върху провеждането на процедурата по възлагане на обществени поръчки. В много малки и единични, бих казала, към настоящия момент случаи имаме подадени сигнали, свързани с качеството на изпълнение, които ние проверяваме в ход и успяваме заедно с нашите бенефициенти съответно да направим и да предприемем корективните мерки в максимално кратки срокове.
Няма как да не отбележа, че в последните месеци се наблюдава увеличено подаване на сигнали за нередности в рамките на контролни процеси, свързани с прилагане на гражданския интерес и съответно контролът на гражданското общество. Надявам се, че това ще бъдат по-скоро изключения, от гледна точка на това такъв тип нарушения или такъв тип констатации да бъдат използвани именно за политически цели, защото всичко това влияе върху хода на изпълнение на проектите. Мисля, че трябва да сме с ясното съзнание, че умишленото спиране на един проект, който е финансиран с европейски средства, води след себе си до негативния ефект за хората и за всички нас, които в крайна сметка плащаме своите данъци и очакваме да бъдат реализирани едни добри инвестиции на територията на страната, които да подобряват качеството ни на живот.
Приключвам с частта за финансовите корекции с това, че направихме една справка, затова какво се случи предходния и настоящия програмен период по отношение на нарушенията. Трябва да отчета, че има пет пъти намаляване на обема на финансови корекции, от гледна точка на тяхна стойност между предходния и настоящия програмен период. Така че очевидно имаме прогрес в начина на провеждане на обществени поръчки, очевидно обаче имаме какво да правим, за да постигнем по-добър баланс и ефект в рамките на окончателното финализиране на един такъв процес и ефективно отчитане на разходи.
По отношение на въпроса на господин Ангелов, който касаеше постигане на целта N+3. С радост отбелязвам, че не само сме постигнали целта по отношение на Правилото N+3 за 2018 г., а сме на етап, в който можем да отчетем 67% постигане на този индикатор за 2019 г. Така че за нас това е изключително облекчение, че поне по този индикатор ние със сигурност няма да предприемаме допълващи дейности. За нас е изключително важно обаче към този етап нашите бенефициенти да имат своята пълна мобилизация и до края на годината да ни отчетат в максимална степен разходи по реализация на техни инвестиционни проекти, защото всички тези разходи влияят върху постигането не само на междинните цели на Оперативната програма, но и върху постигането на междинните цели на всеки един от бенефициентите, защото всеки един от тях има заложени такива, и при непостигане на тези индикатори и при стартиране на негативен ефект, свързан с наказателна процедура и санкционна процедура от страна на Европейската комисия за Програмата, това ще трябва да бъде приложено и към бенефициентите, в случай че те не са изпълнили своите цели. Хубавата част на процеса е, че към настоящия момент наистина имаме гъвкавостта на регламентите да можем да отчетем нашите индикатори до средата на следващата година, а не както бяха нашите очаквания до месец декември тази година да сме отчели резултатите, което изключително много беше напрегнало цялата система по отношение на изпълнение, а и отчитане на средствата.
По отношение на въпроса, свързан с финансовите инструменти. Ще кажа, че ние към настоящия момент ясно отчитаме, че все повече трябва да се фокусираме върху проекти с ясна добавена стойност, които имат своята икономическа логика, свързана с генериране на приходи и възможност за възвращаемост на инвестициите. Към настоящия момент в рамките на Програмата е обособен бюджетен ресурс от 370 млн. лв., който се разпределя чрез фонд посредници, именно към проекти, които генерират приходи. Това е основен акцент и фокус на управляващия орган за проследяване в рамките на следващата година, тъй като това е една от рисковите инвестиции, която сме идентифицирали към момента, по отношение на постигане на междинните цели на програмата.
Ние имаме много добър опит, свързан с прилагане на инициативата „Джесика“ от края на предходния програмен период, така че имаме на какво да стъпим като основа, за да надграждаме. Това, върху което обаче ние всички трябва да работим от тук нататък, в ясна посока и визия към бъдещето и бъдещият програмен период, е именно това, че следващите проекти, които ще осъществяваме на регионален принцип, трябва да имат своя фокус и икономическа логика, освен инвестиционните мерки, които са свързани с подобряване на инфраструктурата. В този смисъл и при следващ програмен период това трябва ясно да ни даде индикацията, че ние трябва да търсим все по-тясно взаимодействие с бизнеса и все по-тясно взаимодействие със секторите в икономиката, които могат да допринесат за постигане и генериране на икономика по райони и по населени места. Това е и тема, която предстои да разгледаме. Мисля, че изчерпах като цяло въпросите. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Май само моят въпрос пропуснахте – за инициативата на „БСП за България“, за проверката на качеството на пътищата. Предполагам, че не го пропуснахте нарочно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Не. Въпреки че е извън моят пряк ресор за управление, разбира се, качеството на изпълнение е наш основен фокус. В хода на реализацията на нашите мерки по Оперативната програма ние имаме изключително стриктен контрол и изградена много стриктна система за контрол на проектите и на обектите. Това, което мога да кажа по отношение на инициативата, е, че следва да съблюдаваме, че все пак имаме и национална лицензирана лаборатория за проверка на качеството на пътната мрежа, която е лицензирана и която е приета на ниво Европейски съюз като качество на работа, работеща по съответните стандарти и при съответни изисквания.
Аз смятам, че Агенция „Пътна инфраструктура“ – те в момента подготвят съответно тяхното становище. Мисля, че ще дадат най-адекватната посока по отношение на направеното предложение, така че да може много ясно, обективно и видимо да бъде показано не само какво е осъществено, а и, разбира се, по какъв начин е осигурена устойчивостта и качеството на пътната мрежа. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте за уточнение, господин Петров. Кратичко, че доста напреднахме.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Времето напредна много, но въпросът, който засягам, е много важен. Искам да Ви обърна внимание, че майките, които гледат деца с увреждания и които аз нарекох „затворнички“, защото една затворничка е една от шестте ми лели и 59 години тя гледа такова дете. Те, децата им, не са деца в риск и нямат нужда от деинституциализация на сиропиталища. Точно обратното.
Моля Ви да обърнете внимание и ако вземате участие в договарянето на следващия програмен период, това е абсолютно отделна група. Аз обърнах внимание на това, но обществото тук се уби да говори за сиропиталища, за приемни семейства. Нищо общо няма. Това са проблеми на майки на деца с увреждания, които имат нужда от това да дадат децата си в специализирани домове, както го формулирах, за грижи и за развитие на децата. Защото, знаете, че до две години има майчинство, но между две и три години – тогава се формират, до четири-пет – тогава, изтървеш ли този срок…
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Тази тема изисква друго място за дискусия. Вие споменавате Вашето мнение. Ако искате ревизия на политиката, която се следва, нашата Комисията не е формата, в който да се направи.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Така е. Аз само подсказвам, за това какво може да стане.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да, благодаря.
Благодаря и на госпожа Николова за изчерпателната информация. Мисля, че беше важно това, което казахте. Не Ви прекъснах, оставих Ви подробно да отговорите, защото в края на краищата това остава и в протоколите, и всеки трябва да има възможност след това да провери и да види какво и докъде сме стигнали с тази програма.

Точка „Разни“.
Имам две съобщения.
Едното Вие го знаете – госпожа Миглена Александрова, член на нашата Комисията, вече не е народен представител след връщането на Валери Симеонов в парламента. Засега Комисията е от девет члена, което има отношение към кворума. Той вече е пет човека за нашата комисия, а може да заседаваме и да взимаме решения с трима. Това означават изчисленията към момента. За информация: чакаме евентуално ново предложение от страна на „Обединени патриоти“, а дали ще има, дали няма да има, ще го коментираме. (Реплики извън микрофоните.)
Ще проведем някакви разговори, да видим.
Второто съобщение.
Другата седмица няма да имаме заседание, освен ако нещо спешно не се наложи и извънредно да се съберем, но редовно заседание няма да има. Тази седмица имахме две. Смятам, че сме изпълнили нормата за месеца, така на шега. Благодаря Ви за участието и приятна събота и неделя.
Закривам заседанието.


(Закрито в 14,00 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин






Стенограф:
Красимира Коева