1. Изслушване на ръководството на Министерство на земеделието, храните и горите във връзка с текущото състояние и напредъка по Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. г. (ПРСР) и Програма за морско дело и рибарство 2014 – 2020 г. (ПМДР).

2. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 52

На 12 декември 2018 г., сряда, Народно събрание, пл. „Княз Александър I” № 1, зала 134, се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на ръководството на Министерство на земеделието, храните и горите във връзка с текущото състояние и напредъка по Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. г. (ПРСР) и Програма за морско дело и рибарство 2014 – 2020 г. (ПМДР).
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,35 ч. и се ръководеше от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове господин Кристиан Вигенин.

* * *

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добър ден!
Можем да започнем нашето заседание.
Да напомня, че Комисията вече е с един човек по-малко, след връщането на господин Симеонов в парламента, така че можем да заседаваме и да взимаме решения.
Правя уточнение, че точка първа от дневния ред отпадна, тъй като Законопроектът беше приет в пленарна зала тази сутрин, така че остават две точки:
1. Изслушване на ръководството на Министерство на земеделието, храните и горите във връзка с текущото състояние и напредъка по Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. г. (ПРСР) и Програма за морско дело и рибарство 2014 – 2020 г. (ПМДР).
2. Разни.
Други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува с вдигане на ръка.
За – 4 гласа, против и въздържали се – няма.
Всички са „за“ и с това дневния ред е приет. Можем да пристъпим към неговото изпълнение.

По точка първа:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПО ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ 2014 – 2020 Г. Г. (ПРСР) И ПРОГРАМА ЗА МОРСКО ДЕЛО И РИБАРСТВО 2014 – 2020 Г. (ПМДР).
Днес в Комисията са: госпожа Лозана Василева – заместник-министър на земеделието, храните и горите, Цветомира Стайкова – директор на дирекция „Развитие на селските райони“, Юлиан Марков – директор на дирекция „Морско дело и рибарство“, и Атидже Алиева-Велѝ – заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Преди да Ви дам думата, госпожо Василева, да кажа, че почти приключваме с нашия цикъл от изслушвания по оперативните програми. Остана само транспортът – за началото на следващата година, контролните органи също смятаме да изслушаме, след което ще започне вече подготовката на Годишния доклад за цялата 2018 г., макар че всъщност днешното изслушване, предполагам, че донякъде ще се фокусира почти върху целия период. Общо взето от информацията, която е изпратена, видях, че е до 1 декември, което е разбираемо. Ще остане след това още един месец да добавите. Дето се казва, Вашата работа почти е свършена.
Без много повече отнемане на време, госпожо Василева, заповядайте да изложите кратко това, което смятате, че е нужно да ни кажете и след това ще преминем към дискусия.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Вигенин, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да започна, най-напред искам да Ви предам най-сърдечни поздрави от името на господин Румен Порожанов. Той Ви поздравява и Ви пожелава, ако не се видите, весели празници! Поради служебна ангажираност се наложи само аз да дойда.
Предлагам да започнем с Програмата за развитие на селските райони.
Към 1 декември данните са: имаме договорени 56% от Програмата – малко над половината, или това е 1 млрд. 600 млн. евро, а изплатените средства са около 24%, или това са малко над 700 млн. евро.
През тази година реализирахме една голяма реформа в прилагането на Програмата за развитие на селските райони. В края на миналата година променихме Закона за подпомагане на земеделските производители и се даде възможност инвестиционните мерки по Програмата да се подават изцяло чрез електронната система ИСУН, така както всички останали оперативни програми, да се прилагат разпоредбите на ЗУСЕСИФ, срокове за обработка и въобще процедурите да бъдат изцяло в ИСУН.
Бихме могли да кажем, че доста успешно премина тази една година. С усилията, положени от страна на Управляващия орган, Държавен фонд „Земеделие“ и подкрепата, която получихме от страна на Министерския съвет и Централното координационно звено, успяхме да реализираме 18 процедури чрез информационната система ИСУН, като са подадени малко над 4000 бр. проектни предложения по различните процедури. Бюджетът на отворените процедури беше на стойност над 660 млн. лв. По-късно госпожа Велѝ може по-подробно да Ви запознае с конкретните мерки, ако смятате за необходимо да се спрем по отделните мерки, как протече приемът. До момента проектите се обработват съобразно сроковете в ЗУСЕСИФ, спазват се сроковете за обжалване, сроковете за разглеждане на възражение в Управляващия орган и съответно етапите на оценка в Държавен фонд „Земеделие“, на етап „Административно съответствие, допустимост,техническа и финансова оценка“.
Така както е в края на всяка година, разглеждаме възможността за изпълнение на правилото N+3, какво е усвояването по Програмата. Към 1 декември, както казах, са разплатени над 700 млн. евро публични средства. Като съобразим целта, а тя е била да разплатим 500 млн. евро от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, тоест имаме преизпълнение със 125% от целта. Постигнали сме правилото N+3 и имаме даже надплатени над 100 млн. евро, които ще се отчетат за правилото N+3 през 2019 г.
Друга тема във връзка с Програмата, е постигането на междинните цели. В този програмен период в Програмата е заложено към края на 2018 г. да изпълним междинни цели по съответните приоритети. Приоритетите са пет. По тях имаме различни индикатори, които трябва да постигнем – брой подпомогнати проекти и обща сума на разплатените проекти по съответните приоритети.
В началото на годината съвместно с Държавен фонд „Земеделие“ направихме анализ, идентифицирахме къде бихме могли да имаме рискове, съответно си създадохме план за действие. Той беше съгласуван със служителите от Главна дирекция „Земеделие“ в Европейската комисия. През годината проведохме няколко работни срещи, включително на комитети по наблюдение. Спазвахме си стъпките.
За тази година вчера имахме последно заседание на Комитета по наблюдение на Програмата, на което отчетохме напредъка и получихме уверение от страна на отговорните служители в Комисията, че предприетите действия и мерки от наша страна дават добри резултати и няма риск от неизпълнение на поставените цели. Една част от индикаторите вече са изпълнени, а друга част от тях – предстои. Няма да се спирам за всеки един от индикаторите, само ако е необходимо, ще кажете. Една част от тях очакваме да се изпълнят до края на годината, а за тези, които няма възможност да се изпълнят, имаме уточнение от Европейската комисия, че проекти, които са стартирали дейността си, но не са подали заявки за плащане до края на годината, също бихме могли да си отчетем като приключили на база на представени документи, които ще бъдат изискани от бенефициентите в началото на следващата година.
За информация: отчитането на междинните цели става до юни месец 2019 г. Така че там все още не сме на финален етап от отчитане на изпълнението на междинните цели. С това мисля да прекратя. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Предполагам, че останалите гости искат нещо да добавят? Или, не.
Първо, да попитам колегите дали не биха искали нещо по-конкретно да попитат във връзка с информацията или с по-общи въпроси, дето се казва, сега е моментът? Виждам тук, че последния път през месец март сме се срещали по тази тема специално, така че оттогава са се случили някои неща.
Докато колегите се ориентират и зададат въпросите, давам думата на господин Здравков. Той е член на нашия обществен съвет. Знаете, че членовете на Обществения съвет имат право да участват в нашите заседания, когато не са закрити.
Заповядайте, господин Здравков.
ИВАЙЛО ЗДРАВКОВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Това, което аз искам да питам, е по-скоро към Министерството на земеделието, в случая госпожа Василева, по отношение на ИСУН и по-конкретно последният прием сега по мярка 6.4.1, където на 6 декември всъщност за осем – девет часа системата въобще не функционираше. Днес може би, в момента, се подават сигналите в МЗХГ и в Министерския съвет. Провели сме и комуникация с техническото обслужване на ИСУН. Те също удостовериха този проблем.
В тази връзка, тоест, гледайки практиката при другите програми „Конкурентоспособност“, „Човешки ресурси“ за времето, за което системата не функционира, би следвало да бъде удължен и срокът. Поне като най-малкото сега. Въпросът тук е дали да е осем часа, девет часа, един ден, три дни, но мисля, че е редно това да се случи, защото иначе се получава неравнопоставеност при кандидатите.
В тази връзка е моето питане към Вас, защото, предполагам, Вие сте в течение с този проблем. Въпросът е да видим оттук нататък Управляващият орган как ще процедира? Доколкото разбрахме от ЦКЗ, те мислят, че ще координират с Вас, тоест може би Вие трябва да вземете това решение. По повод на това е питането ми. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Може би да отговорите на този въпрос. Междувременно колегите дадоха знак, че също имат въпроси. Този въпрос е по-технически, или не чак толкова технически?
Заповядайте.
ЦВЕТОМИРА СТАЙКОВА: Добър ден, и от мен!
Аз проследих цялото развитие на проблема с временното спиране на ИСУН. Това се случи на 6-ти – беше предпоследният ден за прием на проекти по трите отворени процедури по подмярка 6.4. Бях сезирана от изключително много консултанти, асоциации, хора, работещи и подготвящи проекти и опитващи се да ги качат, да ги подадат, да подадат своите проектни предложения през тази информационна система.
Разбира се, Вие всички знаете, че ИСУН е система, която се администрира и управлява от Министерския съвет, от Централното координационно звено, поради което аз незабавно потърсих контакт във връзка с подадените към мен сигнали с хора от това звено. Разговарях с господин Георги Стратиев – началник на отдел точно по информационната част на тази система, и с директора на Централното координационно звено – господин Иван Иванов.
Получих уверението на господин Стратиев, че те работят. Той потвърди, че има проблем със системата, да, така че това е категорично ясно. Потвърди, че има проблем със ИСУН и че работят по отстраняването му. Получават също така сигнали и незабавно отговарят, за да успокоят обществеността и хората, които искат да си подадат проектните предложения, че се работи по отстраняване на този проблем.
Попитах го: какво правим, каква е практиката? Той ми каза, че се надява да успее да отстрани проблема в рамките до края на деня. На въпроса ми, какво значи до края на деня? Той каза: двайсет и три часа и петдесет и девет минути, тоест преди да настъпи следващият календарен ден, който е последен от приема. Дори имам съобщение на телефона си в 23,00 ч. от господин Георги Стратиев, че в 23,00 ч. системата е възобновила работата си.
Аз предавам обстоятелства, не съм подавала проектни предложения, не мога да проверя и да удостоверя дали е така, но това са компетентните лица, от които получих този отговор. В 23,00 ч. е била възстановена работата на ИСУН, което се е случило на 6 декември. Последният ден на приема беше 7 декември.
Разговарях с господин Иван Иванов – директорът на ЦКЗ и той ми каза, че съгласно нормативната уредба, за да имаме правно основание, нормативно за удължаване на приема, трябва техническият проблем с ИСУН да се е случил в последния ден на приема. Такава е законовата формулировка. Тоест, след като проблемът се е случил в предпоследния ден и е бил отстранен в рамките на същия ден, няма нормативно основание за удължаване на приема.
ИВАЙЛО ЗДРАВКОВ: Девет часа?
ЦВЕТОМИРА СТОЙКОВА: Независимо. Просто това е. Няма значение колко е. Стига да не е в последния ден от приема, дори три дни да е траел техническият проблем, такава е нормативната уредба.
ИВАЙЛО ЗДРАВКОВ: Добре, а на практика…
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Моля да не влизаме в диалог. Ако имате уточняващ въпрос, заповядайте, господин Здравков.
ИВАЙЛО ЗДРАВКОВ: Това би означавало, че при три месеца – 90 дни, ако системата не работи 89 и тя бъде възстановена в предпоследния, спрямо тази регулация, тоест не би следвало да има удължаване на срока. Така излиза. И това, че е станало на 6-ти – констатиран е проблемът, в 23,30 ч. всички получихме имейли от Стратиев, че системата е възстановена, не е причина според мен, дори и чисто правно може би, да не бъде удължен срокът.
Давам веднага пример: програма „Конкурентоспособност“, при процедура „Насърчаване на предприемачество“ поради външна причина, тоест сривът на Търговския регистър, те съвсем коректно удължиха подаването на проектите с един месец; програма „Човешки ресурси“ – заради три часа, е удължен срокът с времето на забавяне; по мярка 8.3 е удължен срокът за подаване – там не знам каква е причината.
Така че според нас като Асоциация и всички сигнали, които постъпиха, мисля, че е коректно и редно да бъдат дадени тези осем часа, тоест да бъде удължен срокът с тези 8 часа. Защото, съгласете се, че при това положение, тоест това, че е станало на 6-ти – според мен не е основателен довод, получава се дискриминация на всеки един от кандидатите. За осем часа могат да бъдат подадени 15 проекта. Имам предвид като обработка. Горе-долу сме го засичали – между 30 до 45 минути отнема качването на един проект при изчистена документация.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Аз също уточняващо, понеже казахте „в нормативната уредба“, ако може да кажете къде точно това е уточнено? Може би има правилник, нещо друго, но така или иначе може да се провери този случай и е добър повод, ако трябва пък да променим малко нормативната уредба, за да има повече гъвкавост. Не знам, не съм компетентен да кажа, но си струва да се поразгледа този въпрос по-подробно.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз искам да кажа, че това, което каза господин Ивайло Здравков, е абсолютно логично. Без много да се бавим трябва просто на хората да им се даде възможност за загубеното време да могат да си подадат проектите, защото така е справедливо. Знаейки българския, нашия манталитет, имаше оплаквания в предишни такива приеми – с изтървани 30 секунди. Всички в последния момент работят и в края на краищата фрапантният пример, който даде той, че ако системата не е работила – хайде не три месеца, а един месец, по време на този тримесечен срок и то до последния ден, а в последния ден я пускат само за един ден, според мен проблемът се заключава в това, че не е толкова нормативната уредба, колкото заповедта. Когато се прави заповед, там още да е упоменато, че закъснение или сриване на системата над един час, ще бъде компенсирано с времето на срива. Няма нищо лошо вместо 7-ми, да стане 8-ми и това да е отбелязано в самата заповед.
В случая като че ли проблемът, който възниква, е от характер, който може да постави под съмнение това, което с толкова усилия направихте там колективът на Държавен фонд „Земеделие“, на Министерството, заедно с Малина Крумова, да може да направите тази система работеща и след това нещо ще я компрометира. Това нещо не е добро. Смятам, че трябва да се поиска съдействие, ако трябва и с наше участие. Този въпрос може да се реши според мен от Томислав Дончев. Той наистина не е от компетенцията на Министерство на земеделието и храните. Това, че си прехвърлят топките насам и натам… трябва да има справедливост. Аз подкрепям това, което каза господин Ивайло Здравков.
Имаме ли възможност, господин Вигенин, да се намесим като Комисия, да вземем едно решение, ако трябва на това заседание, защото въпросът е много важен, наистина е важен. За опозицията е добре да остане висящ този въпрос, обаче за нас управляващите, не е много изгодно това нещо и трябва да се реши, защото наистина е политически въпрос. Бих желал с една препоръка да излезем от Комисията, която да бъде оформена и изпратена на Томислав Дончев. Аз мисля, че един ден даже е малко, защото имам представа какво значи всички тези хора пак да се събират, системата да заработи за осем часа, пак трябва да се оправят. Проблемът е технически сега.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Стои също въпросът: има ли и кои са хората, които са искали, но не са могли да подадат проекти? Тоест ние знаем ли да има такива? Тъй като в края на краищата те могат и по друг начин да си потърсят правата в случая? Въпросът е, че ако сме сигурни, че има такива, може да се опитаме наистина да направим нещо.
Ние не можем с решение на Комисията да задължим когото и да било, но можем да се свържем с кабинета на господин Дончев и да го информираме, че препоръчваме този въпрос да бъде бързо разгледан и да намерят по възможност такова решение, другото, което е, може да пуснем по-нататък и актуален въпрос в парламента. Има начини, но да видим дали по този начин може да го решим.
Нещо искате ли да добавите?
Заповядайте, господин Здравков, кратичко.
ИВАЙЛО ЗДРАВКОВ: Във връзка с това, което питате дали има хора: да, има и те не са малко. Ние можем да ги предоставим. Отделно с нас се свързаха наши членове и куп други хора, с които дори нямаме нищо общо – в смисъл като членове имам предвид. Така че има такива хора и те не са малко. Това е истината.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добре. С нас не са се свързвали. Явно не считат, че може да сме им от полза, но може да им покажем, че можем да помогнем.
Заповядайте, госпожо Стайкова, за коментар, и продължаваме по другите теми.
ЦВЕТОМИРА СТАЙКОВА: Благодаря Ви.
Бих искала да добавя, че няма прием, който да сме провели през ИСУН, този е първият, при който бе констатиран технически проблем, от 18 приема. По 17 приема няма такъв, по който да не са налични кандидати, които не са успели да се входират навреме. В тези случаи ние винаги оправяме техните жалби. Те винаги казват, че ИСУН им е попречил. Изпращаме техните жалби по компетентност. Това, че има неуспели да подадат документите лица, не значи непременно, че те не са успели да го направят заради срива в ИСУН. Винаги има такива.
Изпращаме ги по компетентност в ЦКЗ, както Ви казах, те са компетентни да администрират ИСУН. Много често в резултат на прегледа се оказва, че тези жалбоподатели – то се вижда в ИСУН, колегите могат да проверят, коя е била последната им активност, правили ли са въобще опит да си подадат документите в ИСУН? Често се оказва, че дори в последния ден не са се и опитвали, или ако са го правили, последният им опит е бил в 15,00 ч., а крайният срок е бил в 17,30 ч. Това е само, доколкото наличието на такива, не означава непременно, че те не са успели заради срива в ИСУН, защото приемът по мярката беше три месеца.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Въпросът е все пак, че фактът, е факт.
Прекратяваме тази тема, господин Здравков. Разбрахме какъв е проблемът. Обяснения всякакви, но фактът, е факт – осем часа не е работила. Това, че 17 успешни е имало, не значи, че този неуспешен трябва да остане без някакви мерки на тази база, все пак. Така че, да помислим: от една страна, за конкретния случай може ли нещо да се направи, от друга – занапред да видим дали не може да се променят правилата, ако има такива, така че, когато има такива сривове, автоматично да се удължава времето. Защото сега възниква и проблемът, че няколко дни са минали и трябва да се отваря наново. Ще видим дали няма някакви други възможности.
Поемам ангажимента, господин Здравков, да се свържем с кабинета на господин Дончев, със самия Иван Иванов и да видим какво можем да направим по този въпрос.
Давам думата на господин Петров по другите теми.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Във връзка с отчета исках да попитам: до края на миналата година имахме доста изостанали приети проектни предложения от 2015 и 2016 г. по мярка 4.1 и 4.2 – по мярка 4.2 за 2015 г. беше само едно. Тъй като вече много закъсняваме с тази толкова интересна мярка – аз мисля, че не е чак толкоз интересна при новите условия, но по мярка 4.3 имам предвид, че от трите първият не беше пуснат. Става въпрос за неземеделски дейности, свързани с изграждане на инфраструктура за селски туризъм.
Другата мярка 8, която изобщо не беше стартирана, се направиха направени някой опити, обаче там вярно е, че се откриха процедури, много закъснява тази мярка, не знам защо така се пренебрегва?
Последното, което имам, това е по мярка 19 – дали вече всички стратегии стартираха, като информация?
На мен много ми хареса това, че направихте допълнително за онези, които не са се класирали, дадена е им е също възможност да се явяват, защото имаше много общини и местни инициативни групи, които не можаха да се класират сред тези 63.
В общи линии е това – за тези мерки, които са най-популярни. Хората продължават да питат: какво става с нашите проекти, ние ги бяхме подали 2015 г., 2016 г., какво е положението; и по мярка 4.2 –дали всички тези проекти, които се вкараха 2015 г. се разгледаха? Това забавяне отказа много от хората, които бяха кандидатствали да си изтеглят проектите, което не е хубаво.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря.
Тъй като тук се зададоха доста въпроси по мярка 4, по-скоро аз ще задам по мярка 7. Интересува ме към днешна дата как оценявате подготовката на общините за кандидатстване особено сега с втория прием, защото първият приключи? Има ли вече установени нарушения и при провеждане на процедурите, изобщо при избора на изпълнителите, при кандидатстването и така нататък? Започнали ли са да се налагат финансови корекции? Това беше един от проблемите на предния програмен период от които се оплакваха. Вашето наблюдение – има ли напредък в подготовката на административния капацитет на общинските администрации в кандидатстването, изпълнението и отчитането на съответните проекти и като цяло какво се случва в този сектор?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Иванов.
Госпожо Мехмедова, заповядайте.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря, господин Председател.
Първо, искам да благодаря за предоставената информация от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд „Земеделие”.
Моят въпрос по-скоро е свързан с това, какво предстои през следващата 2019 г., ако може малко по-подробна информация? Какви мерки ще бъдат открити, защото знаем, че много малко неща предстоят? Това е важно за избирателите, за да може да им разясним тези неща. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Мехмедова.
И аз имам един кратък въпрос, който даже е отвъд 2019 г. Започва подготовката вече и за следващия програмен период. Ако може да ни кажете все пак, в общи линии как изглеждат нещата в този момент, има ли въпроси, по които би следвало да имаме притеснения, има ли чуваемост за нашите предложения?
Очевидно е, че голям напредък няма да постигне Европейският съюз и по миналогодишната финансова рамка, струва ми се, преди европейските избори, въпреки че ние имахме желание това да се случи. Но доколкото Общата селскостопанска политика е едно от най-големите пера в бюджета, как протичат дискусиите? Не знам кой от Вас участва в тези формати, ако участвате, разбира се, но при всички случаи подготвяте позициите на министъра. Малко повече да ни кажете по тази тема, тъй като ние от догодина вече започваме и в по-големи детайли да следим подготовката и на съответните регламенти, като Комисия ще имаме активна роля в координация с изпълнителната власт в определяне на нашите позиции по тях и е хубаво отсега да имаме някакъв ориентир. Благодаря Ви за информацията.
Давам думата на госпожа Велѝ да започне с отговорите.
Заповядайте.
АТИДЖЕ АЛИЕВА-ВЕЛЍ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, гости! Ще започна с въпроса на господин Петров – по отношение на приемите, които бяха проведени преди 2018 г. От стартиране на Програмата до края на 2017 г. по всички обявени приеми, включително и по мерките 4.1 и 4.2, имаме приети 14 650 проекта с обща стойност на заявената субсидия от близо 3 млрд. 100 млн. евро. От тях обработката на близо 13 хиляди вече е приключила, като тук искам да подчертая, че одобрението по всички мерки, включително по 4.1 и 4.2, е приключено. Имаме 5419 сключени договори, тъй като по мерките 4.1 и 4.2, за съжаление, един прием като обработка, отне между две – три години заради изчакване на прехвърляне на средства, работата на етапи, изчакване на нотификация от Комисията. С последните договори вече, които в момента се подписват от страна на кандидатите, за да станат бенефициенти, приключваме с договарянето на свободния бюджет, така че бюджетите по подмярка 4.1 и 4.2 вече са договорени.
До края на годината предстои да докладваме минимални остатъци, които имаме, за да бъде пренасочен този остатък към проектите, които бяха наддоговорени по подмярка 4.1, така че да се обезпечи и тяхното безпроблемно изпълнение, съответно стартиране на плащанията.
По отношение на подмярка 6.4.1 – по трите обявени процедури, съответно за занаяти, услуги и производство, имаме постъпили 826 проекта. Разделени на процедури: по процедура за занаяти имаме 29 проекта, най-много са по процедурата за развитие на услуги – 507 проекта за 63 млн. евро, при обявен бюджет 35 млн. евро, и за производство – при бюджет по процедура за 30 млн. евро, имаме заявени средства в размер на 39 млн. евро по 290 проектни предложения.
Колегите ще допълнят какво предстои във връзка с дейността, която не беше обявена за селски туризъм, и за бюджета, който оставихме по мярката във връзка с тази дейност.
По мярка 7, господин Иванов, това, което бих споделила като наблюдения, е, че определено има подобрение на административния капацитет на общинските администрации. Първо, опитът, който имаха по другите оперативни програми с работата по ИСУН, повлия добре при промяната на системата по Програма за развитие на селските райони. Много по-лесно тече комуникацията с общините във връзка с изискването на допълнителна информация. Има много по-голямо разбиране какво очаква администрацията, за да може да продължи работата по проектните предложения.
До момента във Фонда на последващ контрол са преминали 463 проведени процедури по Закона за обществените поръчки, съгласувани са на последващ етап. Това, което мога да кажа, тъй като нямам данни колко са наложените финансови корекции в момента, но дори и да има такива, те са за по-малки нарушения и говорим за финансови корекции между 5 и 10%. Рядко са финансовите корекции на 25% и почти изключения са вече финансовите корекции в размер на 100% за нарушения съгласно изискванията на Закона, включително приемът, който беше проведен през 2018 г. със седемте процедури на общините, върви в срок като обработка. Комуникацията е пълна. В рамките на следващата седмица ще обявим четири оценителни доклада по четири от седемте проведени процедури, за да може в тримесечния срок да поканим общините, които са допустими и одобрени, в месец януари да подпишат административни договори. Благодаря Ви. Това е от мен.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Вие ли ще продължите, госпожо Василева?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Аз бих искала да дам информация относно мярка 19.2 „Прилагането на стратегии за подхода, водени от общностите местно развитие”. Бюджетът по подмярката е 91 млн. 600 хил. евро, като той е договорен на 100%. Сключените споразумения са общо 64. Местни инициативни групи ще имат възможност да реализират своите стратегии на територията на 117 общини, с население над 1 милион 600 хиляди.
Активно започнаха работа всички стратегии, като до момента имаме 39 приключили процедури в ИСУН. Тоест самите местни инициативни групи са обявили в ИСУН приеми по съответните мерки и те вече са приключили. В момента има 59 активни процедури, активни приема. В момента тече прием на проектни предложения в самите МИГ-ове, а 94 са в процес на подготовка, тоест подготвят се насоките за кандидатстване и съответно – приемите. Всеки един от приемите първо се разглежда в Управляващия орган. След като се съгласува, тогава се дава решение за отваряне на процедурата.
Относно това, което предстои? Вчера, както казах, имахме Комитет по наблюдение, на който той съгласува Индикативната годишна работна програма за 2019 г. Спазихме сроковете по процедура. Програмата беше обявена на сайта на Министерството на земеделието, храните и горите за обществено обсъждане. След отразяване на бележите, беше изпратена за одобрение от СКУСЕС – Съветът за координация и управление на средствата от Европейския съюз, след което се предостави за съгласуване от членовете на Комитета по наблюдение, като мерките, които предстои да отворим, това е:
Подмярка 1.1 за професионално обучение и придобиване на умения;
Подмярка 4.3 – това са инвестиции в инфраструктура за напояване, където бенефициенти ще бъдат „Напоителни системи”, сдружения за напояване и юридически лица, които притежават такава инфраструктура;
За втори път отваряме тематичната подпрограма подмярка 6.3 за малки земеделски стопанства – стартова помощ;
Подмярка 7.6 – това е за възстановяване на културното и природно наследство. Тук са религиозните храмове. Подпомагаме ги с втори прием с остатъчния бюджет, който отваряме;
Подмярка 16.4 – това е нова мярка, за пръв път я отваряме, която е за сътрудничество между участниците във веригата на доставки.
Отново отваряме подмярка 19.1 – помощ за подготвителни дейности, но тук приемът е за подпомагане на малки пилотни проекти на МИГ-ове, които са били одобрени, но нямаше финансиране за тях. Така че на тях им даваме възможност също да реализират малки пилотни проекти.
Подмярка 19.3, която е за сътрудничество между вече одобрени местни инициативни групи.
С това се изчерпват планираните мерки за 2019 г. Съобразили сме и натовареността на Държавен фонд „Земеделие” – все пак това са 18 процедури, които предстои да бъдат финализирани. Една част от мерките ще бъдат администрирани и от Управляващия орган в Министерството. Така че това е, което предстои.
Относно Общата селскостопанска политика и работата на Министерството – за съжаление, аз не съм водещият заместник-министър, който води темата, но все пак това, което мога да кажа е, първо, имаме одобрена Рамкова позиция на Министерството, която е одобрена и от Министерския съвет, в която имаме основните насоки, които ще защитаваме в преговорния процес.
Както казахте и Вие, има разработени проекти на регламенти. Надяваме се, преди изборите да има, но вече официални, но дали ще се случи? В момента активно работят сформираните работни групи към Съвета на Европейския съюз и ние изпращаме съответно, имаме определени служители, които участват в тези работни групи, където се обсъжда член по член всеки един от регламентите.
Основното предизвикателство всъщност е разработването на този така наречен „Стратегически план”, който всяка страна членка трябва да изпрати и да бъде одобрен до края на… До края на 2020 г. трябва да сме го изпратили, до 1 януари 2020 г. трябва да сме го изпратили този стратегически план. Предизвикателството е, че в него се включва освен Програма за развитие на селските райони, целият първи стълб за директните плащания плюс една част от пазарните мерки, което всъщност усложнява процеса – включването на толкова много мерки за подпомагане в един общ план и съответното постигане на всички цели, които са поставени. В тази връзка сме стартирали дейността в Министерството.
Първата основната част от Стратегическия план, това е слотът на анализа, който ще покаже какво е състоянието на сектора в страната, от който анализ да се изведат какви са нуждите, кои са секторите, които се нуждаят от най-голямо подпомагане, съответно този анализ ще ни подпомогне при разработването на следващата част от Стратегическия план – самата стратегия на интервенциите. Тоест как да насочим парите, така че максимално да покрием идентифицираните нужди. В момента всъщност разработваме заданието как, от каква точно информация, с какви източници, за да разработим този анализ, след което продължаваме към следващите стъпки – разписването на конкретните мерки, които ще доведат до постигане на целите.
Има доста неща, които не са финални и все още не са ясни за страните членки, като например: има предложение този стратегически план да има възможност един път годишно само да се променя. Ние категорично изразяваме позицията, че е необходимо да има по-голяма гъвкавост, защото опитът показва – само по Програмата за развитие на селските райони как една нотификация на година не е достатъчна, а ако в нея има и директни плащания и пазарни мерки, това ще е голям проблем.
Друга такава трудност е отчитането. Искането е всяка година да има цели, които да се постигат. Ако не се постигат, да има финансови корекции или някакви санкции за страните, а сега в момента имаме само междинни и крайни цели. Ако се въведе всяка година да има постигане на междинни цели, ще бъде още по… Тоест с целта да опростим, по-скоро ще се усложни. Има доста неясноти към днешна дата, но процесът е непрекъснат. Това бих могла да кажа към момента. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
Имам един коментар: тъй като ние по тази тема вероятно ще говорим в малко повече детайли през следващата година. Първо, по Годишния доклад – вероятно следващата ни среща се очертава пак някъде в края на месец февруари и началото на март. Тогава ще има малко по-голяма яснота какви са плановете на Румънското председателство.
По покана на Румънския парламент ние бяхме в Букурещ. Обсъдихме немалко въпроси, по които установихме, че имаме почти съвпадение на целите, на интересите. Не знам, честно казано, дали това е същото и в земеделието? Вероятно е в голяма степен, въпреки че все пак структурата на земеделието е различна там, и тук, но има сходства, разбира се. По парламентарна линия ще се стараем тези въпроси не само тук на наше равнище, но и с колегите да ги поставяме в рамките на тази координация, която имаме с Комисията по европейските въпроси.
Аз имам един по-скоро уточняващ, не знам дали е уточняващ въпрос: първо, аз ценя детайлната информация, която ни предоставяте като напредък по различните цели, мерки и финансиране, но като че ли се създава впечатлението не само по Вашата програма, но понеже в сгъстен срок изслушахме всички, основният фокус на това, което Вие ни докладвате, е колко пари са усвоени, ще си спазим ли сроковете, че да не загубим някое и друго евро. Обаче на мен някак си ми липсва оценката на това, какво постигаме с тези пари? Този период така или иначе е на път към приключване, така да се каже, каквото сме набелязали като цели, набелязано е. Надявам се, накрая да имаме постиженията.
Когато сега се формират нашите намерения за следващия период, може би има смисъл, без да подценявам администрацията естествено, но в тези първоначални етапи преди всичко може би си струва да се търси една по-широка и експертна, но и политическа дискусия затова, какво българско земеделие искаме в следващите години и да го заложим не само в европейските политики и в националната, разбира се, те се допълващи се. Защото знаете, че аз от земеделие не разбирам много – напоследък се занимавам повече със заразните болести по дребните преживни животни, но така или иначе ми се налага, навлизам в тази тематика и виждам, че има структурни проблеми, които по никакъв начин не се адресират – нито от гледна точка на националната политика, нито по оперативните програми, ключовата от която в този сектор естествено, е земеделието. Значи има нещо, което от моя гледна точка е сбъркано.
Аз разбирам, че поставям малко философски въпроси в момента, но, пак казвам, според мен, подготвяйки нашите цели за следващия седемгодишен период, трябва да имаме много по-голяма яснота какво искаме да постигнем, а не да се фокусираме върху това как ще усвоим парите, които евентуално ще ни дадат. Защото накрая ги усвояваме, едни хора си пълнят джобовете, взимат пари затова, че нищо не произвеждат, което е факт, нали, или се правят едни схеми, които сигурно на Вас са Ви ясни. На мен продължават да ми изпращат разни информации и като имам по-голяма яснота, ще пусна и въпрос – как става така, че се отчитат едни неща, които след това се оказва, че ги няма, защото ако ги има – цените няма да са такива на пазара? Къде отива тази продукция – нито е изнесена, нито е на пазара, защото цените са високи, значи не е произведена! Тоест тя се отчита някъде, няма я, но се взимат парите за това. Като го казвам това, аз нямам все още цялата информация, но от логическите връзки – да се събере две плюс две, нещо не излиза в цялата работа.
Това е един по-общ коментар, който се надявам да продължим в повече детайли, да си говорим следващия път, когато се видим. Казвам го наистина не за да уязвявам управляващите, както често ме обвинява господин Петров тук, макар че той е по-критичен от мен много често, а затова, че на мен не ми е все едно какво се случва с българското земеделие и не бива да считаме, че това, което в момента имаме като цели, като правителство, прави най-доброто за това. Мисля, че никой няма да възрази да се получи един по-широк дебат и повече съвети, защото за тези седем години, които предстоят след това, може да се сменят три – четири правителства, както е тръгнало, а пък трябва да имаме и предвидимост на процесите.
Не знам дали искате да коментирате нещо от това, което казах – заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Да, аз просто искам да повторя това, което казах. Наистина е изключително важно задачата, която имаме в момента – да направим анализ наистина на нуждите, да изведем какви са нуждите и да насочим помощта, така че тези нужди да бъдат адресирани.
А относно отчитането на програмите – ние винаги сме във формат и всички се отчитат по един и същи начин. Тъй като в момента сме на такъв етап – етапът на анализ и на програмиране вече е минал, ние имаме вече определени мерки за подпомагане, в момента само отчитаме тяхното изпълнение.
Относно резултатите към момента – до момента имаме изплатени около 24%, тоест твърде малко реализирани проекти имаме, за да оценим какви са ефектите. По принцип по Програмата е планирано догодина да имаме изготвена междинна оценка до 2018 г., която ще бъде публична и ще бъде представена. Така че предстои да бъде изготвена такава междинна оценка и по двете програми.
ЮЛИАН МАРКОВ: Включително и на всички индикатори – и за продукти, специфичните индикатори.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Създадени работни места, да.
ЮЛИАН МАРКОВ: Около 36 индикатора и това е важна, подробна информация и оценка, но тя ще е през другата година.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Така че предстои такъв анализ, да.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и за това уточнение.
Заповядайте по Програмата за рибарство.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Тук бюджетът по Програмата е доста по-малък на фона на Програмата за развитие на селските райони. Разполагаемите средства по нея са 222 млн. лв., като до момента имаме договорени 92 милиона, или това е 41% от Програмата.
В процес на обработка сме и всеки момент ще я финализираме на още около 30 проектни предложения. Поставили сме си цел общо договорените средства до края на годината, която всъщност ще се случи, 53% от Програмата да бъде договорена. Тоест догонваме договарянето, както по Програмата за селските райони, почти половината да бъде договорена.
През настоящата година отворихме общо 12 процедури плюс още две, които са отворени постоянно за бенефициента Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури”, или общо 14 са били активните процедури на обща стойност 93 млн. лв. Договорени са 125 бр. В момента много интензивно тече разплащане по Програмата, като амбицията, която сме си поставили, е да няма загуба на средства по Програмата.
До 7 декември са изплатени осем милиона и половина, но има достатъчно на брой подадени заявки за плащане в Разплащателна агенция. Днес също правихме среща с ръководството, за да получим уверението, че всички заявки за плащане, въпреки кратките срокове, дори и постъпващите, днес продължават да постъпват заявки за плащане, да се създаде организация, за да можем максимално бързо, в рамките на годината да бъдат разплатени.
Относно рамката за изпълнение относно постигането на междинните цели, подобно на Програмата за развитие на селските райони, една част от приоритетите са постигнати. Други предстои да бъдат отчетени като постигнати в резултат на тази допълнителна документация, която ще изискаме от бенефициентите, за да докажат, че са стартирали дейността на проектите, но чисто физически до края на годината не са подали заявки нито за междинно, нито за окончателно, тъй като не са достигнали финален етап. Все пак имат извършени плащания, приемо-предавателни протоколи. Тази документация се допуска от страна на Европейската комисия като доказателство, което да представим в Годишния доклад за отчитане на междинните цели, който ще стане до месец май догодина и всъщност тогава ще отчетем рамката за изпълнение.
На последния Комитет по наблюдение одобриха предложението ни за промяна в Програмата, пренасочване на средства, за да можем да осигурим финансови средства за още два МИРГ-а – местни инициативни рибарски групи. Мисля, че 5 млн. лв. бяха за два МИРГ-а. Така общо ще станат 10 финансирани местни инициативни рибарски групи. Това ни е целта, като ги пренасрочваме от мерки, които са с неусвоен бюджет.
Имаме повишаване на капацитета на дирекцията. Сега с последното постановление на Министерския съвет увеличаваме с още три бройки щата на дирекцията, тъй като наистина през последната една година имаме договорени пет пъти повече спрямо предходната година. Имаме много висок темп на договаряне и съответно ще е необходим допълнителен капацитет, за да обработваме своевременно и да спазваме сроковете на договаряне. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Госпожа Мехмедова има въпрос – заповядайте.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря, господин Председател.
Моят въпрос е във връзка с мярка 1.8. По тази мярка се вижда от цифрите, че най-големият бюджет изобщо е там, почти една четвърта от бюджета е именно в тази мярка. Как смятате да се реализира тази Програма и къде? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Господин Марков.
ЮЛИАН МАРКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, дами и господа! Въпросната мярка 1.8 е много специфична. Обръщам внимание – тя е за модернизация на рибарски пристанища, а не е за нови, изграждане на нови рибарски пристанища. Още от сега го казвам, че в следващата програма задължително с колегите от ИАМА, които са компетентен орган по отношение на регистрация на рибарски пристанища и лодкостоянки, сме провели няколко разговора, изпратили сме официални писма, необходимо е да се намери решение на река Дунав, тъй като към момента на река Дунав няма регистрирано нито едно рибарско пристанище. Като се има предвид, че това е един от основните поминъци на хората от крайбрежните зони на река Дунав, включително там имаме регистрирани приблизително около 1800 рибарски лодки. Тоест това е един сериозен проблем, който, както преди малко изтъкнах, трябва да имаме ясни цели за следващия програмен период.
Що се касае до моментното изпълнение на тази мярка по Програмата – със самата Програма са заложени като приоритетни четири рибарски пристанища, които да бъдат модернизирани. Това са две на север и две на юг. На север са Балчик и Варна, на юг са Несебър и Созопол. Към момента имаме договорено пристанище – всъщност Варна, което е с бюджет приблизително 14 млн. лв. обща инвестиция и съответно безвъзмездна финансова помощ от порядъка от 8 милиона. В момента имаме договорена и една лодкостоянка на община Бургас на юг и сме приели четири проектни предложения от втория прием на мярката, които са в процес на оценка, който трябва да приключи до края на годината, като са подадени проектни предложения от пристанище Несебър, модернизация също на пристанище Поморие, една лодкостоянка на Бургас и една лодкостоянка на Созопол.
Надяваме се, че ще намерим необходимия финансов ресурс – това е изтъкнато и като приоритети от господин Порожанов, за да може да намерим допълнително финансови средства, ако трябва чрез алокиране на средства, за да може да се модернизират и пристанище Балчик, и пристанище Созопол, които на практика в момента са в капитала на търговското дружество „Рибни ресурси”, което е с принципал министърът на земеделието, храните и горите. Това е накратко.
Почти целият ресурс по мярката ще бъде договорен с тези четири нови проектни предложения. Именно затова търсим варианти – вероятно чрез алокиране на средства, да увеличим още малко бюджета, тъй като най-добрите рибарски пристанища по мнение на бранша на организациите на производители от рибарството е, че всъщност пристанища Балчик и Созопол са едни от най-подходящите пристанища, които те искат да ползват и искат те да бъдат модернизирани, да отговарят на всички съвременни изисквания, включително и за приемане на кораби под чужд флаг. Разбира се, от страни – членки на Европейския съюз с дължина повече от 52 метра, което към момента е много трудно в сега съществуващите рибарски пристанища. Това е накратко за тази мярка.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уточняващи въпроси?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Като заговорихме за тази мярка, все пак бихме ли могли да чуем някаква оценка? За никой не е тайна, че до този момент това беше една от оперативните програми, която беше в най-лошо състояние. На какво се дължи това нещо – поне кратка оценка? В анализа, който сте ни предоставили, аз не видях точна сума, която допускате, че ще бъде освободена автоматично по правилото N+3. Защото, щом допускате, че ще има, значи най-вероятно сте отчели такава сума, че ще има, защото аз поне така разчетох в този материал, който сте ни изпратили, но не виждам точен размер. Горе-долу какви са Ви очакванията и, разбира се, считате ли, че това, което преди малко чухме като информация, ще достигнете момента, в който да изпълните наистина на 100% отчетите, които са заложени в Оперативната програма? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Господин Марков, Вие ли?
Госпожо Василева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Наистина тази програма беше със забавено одобрение, тоест доста по-късно беше одобрена, което време не успяхме да наваксаме. Както казах, когато нашият екип застъпи в Министерството, нямаше нито един одобрен договор. В момента имаме почти 50% от договаряне на Програмата. Така че смятаме, че забавянето вече е наваксано. Въпросът е, че в момента самите бенефициенти са в процес на реализация на своите проекти и много скоро престои и разплащането.
Нямаме сума за загуба, тъй като казах, че усилията са насочени за минимизиране до нула на загубите. В момента сме насочени към обработка на заявки за плащания, проверки на място. Очакваме още заявки за плащане тези дни, така че няма прогноза за загуба.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Това беше по тази програма. Ще следим най-внимателно нея, защото от информацията, която получихме, наистина е най-назад в това отношение, то има и основание. Ние го коментирахме предния път, но усилията са дали частичен резултат. Да видим до края на годината как ще стане, да.
Благодаря Ви! Да Ви пожелая Весели празници и догодина с нови сили да продължим реализирането на политиките и усвояването на средствата. Всичко добро!
Приключихме по тази точка.



По точка „Разни”:
1. Информирам колегите, че получихме покана от Комисията по европейски въпроси на Турския парламент да посетим Анкара в първата половина на следващата година. Коментирахме различни възможности. Ще трябва ръководството още веднъж да се съберем, но трябва да отчетем предстоящите европейски избори, което означава, че в общи линии април и май ще бъдат блокирани, от друга страна, в Турция пък има местни избори в края на март. Ако може да реализираме тази визита, ще трябва да го направим може би към края на февруари, но допълнително ще направим уточнение и ще Ви информирам.
2. Информирам колегите, които не бяха вчера на заседанието на Обществения съвет, че обсъдихме този проект на Доклад за подобряване на контрола над усвояването на европейските средства. Дойдоха някои предложения. Ще се преработи и идеята е да го разгледаме малко по-нататък и на Комисия. Да го формализираме с наше решение, за да може на негова база вече да направим едно по-дългосрочно планиране в дейността на Комисията по темите, които там са изведени.
Госпожа Мехмедова ме подсети, те включват и изнесени посещения на Комисията в страната. Така че ще направим такъв план пак съобразявайки, че не е удачно през месец май и втората половина на април да го правим, за да не ни обвинят в намеса и в агитация. Тогава тук ще правим изслушванията, а през другото време ще направим план и за посещенията.
3. Да кажа също, че другият Доклад, също е на финална фаза – още малко работа имаме по него, който е за нашите виждания за подобряване пък на контрола – нашият ангажимент и на парламента, и на Комисията, по европейските въпроси и взаимодействието с изпълнителната власт по тази тема. Него също при първа готовност ще го разпространим, за да започне дискусия по него.
Когато и двата доклада ги приемем, мисля с тях да направим поредица от срещи с ръководителите на парламентарни групи в Народното събрание, да ги запознаем с акцентите и да търсим тяхната подкрепа за някои промени в Правилника. Както се очертава – за промяна в начина, по който е структурирана Комисията, и някои други неща, които смятаме, че ще бъдат полезни и които могат да се направят още в рамките на този парламент. Това е по тази точка.
Ако няма други въпроси и теми, изчерпваме я.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Възможно ли е в спешен порядък да направим една среща като Комисия обаче с господин Иван Иванов от Централното звено за координация? Защото наистина този проблем с нарушаването на функционалността на ИСУН е много сериозен. Много сериозен! Той засяга много хора и най-лошото е, че компрометира електронното подаване на информация, защото те казват: „Ако беше на хартия, щяхме да си ги подадем“, а това не бива да е така.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Специално по тази тема ние ще се свържем с тях – днес стана късно, но утре, със сигурност. По принцип сме предвидили да изслушаме господин Иванов и ЦКЗ в началото на следващата година, финализирайки този цикъл от разговори. Така че, ако не възразявате, да не правим отделна среща само по тази тема? Сега да го информираме за проблема и да потърсим от него съдействие да бъде решен за конкретния случай, а отделно, вече в по-големи детайли, да ги коментираме тези въпроси в началото на следващата година. Това ще бъде веднага след като започне работа парламентът, тоест втората или третата седмица на януари, ще планираме да направим такова изслушване.
Ако държите, разбира се, може да поискаме срещата и по-рано. Не знам преди Коледа дали той ще направи нещо повече от…
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Мисля, че той няма да откаже една среща. Добре, ако е възможно сега, той би се отзовал според мен, ако направим среща.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Можем да направим…
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Настоявам, защото наистина тръгне ли да отива за последната седмица на декември, работата ще стане много лоша. Най-лошо е това, че …
Последно, господин Председател, когато обсъждаме тези неща, е това, че нашата комисия, разбира се, че е малка, но няма друг орган от Народното събрание, който да бъде в течение на приеманите планове за следващия програмен период. До този момент ние нямаме никакво сериозно разглеждане на това как, по какъв начин се структурират предложенията в сферата на европейските фондове? После ще ни ги сложат като едно решение и ми се струва, че ние като законодатели, имаме право да искаме междинна информация какво правите, къде стигате?
Разбира се, господин Иван Иванов, но по-скоро отделните министерства, които оформят тези, особено в Министерството на земеделието и храните, е критично какво ще представят. Вие си спомняте какви камъни се хвърляха в градината на БСП преди, че объркала 415 позиции, че не знам какво, не знам що.
Струва ми се, че трябва да бъдем взискателни в това отношение. Няма кой друг? Иначе те се събират там – шушу – мушу… Изпълнителната власт няма кой да й укаже някакъв контрол, да се чувства под страх поне.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: По принцип съм планирал да направим изслушване на вицепремиера Дончев, вероятно и Иван Иванов ще бъде с него по тези теми, по всичките програми. Тоест на какъв етап сме, какво предлагаме, а вече в конкретните детайли не знам дали бихме могли ние да навлезем – по всяка програма отделно да търсим такива изслушвания? Защото пък си мисля, че все пак ресорните комисии също трябва да си поемат своята част от отговорността. Ние можем по някои от тези теми като видим подходящия етап все пак. Може би не бива съвсем по първоначалния етап, защото все още няма и нищо налице, но да направим съвместни изслушвания специално по тези теми, защото тогава ще можем, от една страна, да използваме нашата експертиза по европейските теми, но пък, от друга страна, тяхната, конкретно по съответната политика. Ние го коментирахме това, когато „Региони в растеж“ изслушвахме миналата или по-миналата седмица. Мисля, че е удачно на този етап вече. Вероятно тези изслушвания, които във връзка с подготовката на Годишната програма ще направим февруари – март, да ги планираме съвместно с ресорните комисии. Мисля, че това ще е подходящо.
Януари да направим изслушването на Томислав Дончев, за да се ориентираме на какъв етап е всичко и след това да планираме тези съвместни – първо, по Отчета на годината, периодът N+3 – докъде, какво, плюс – да се включи, предварително да се знае, че трябва да докладват и за напредъка вече по предстоящия финансов период.
Добре. Така го планираме и действаме, а щом държите, господин Петров, ще се свържем с господин Иванов и да се опитаме още утре, или в петък примерно да направим една среща в другата сграда. Не е нужно да е заседание на Комисията. Членовете, които имат желание, да дойдат и да направим такава среща, когато на него също ще му бъде удобно. Най-добре е – в почивката.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,48 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин

Стенограф:
Янка Иванова