1. Изслушване на г-жа Лиляна Павлова, министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 във връзка с отчета по темите и досиетата, включени в 18-месечната програма на Съвета на Европейския съюз (1 юли 2017 г. – 31 декември 2018 г.).

2. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 53

На 19 декември 2018 г. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на госпожа Лиляна Павлова – министър за българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г., във връзка с отчета по темите и досиетата, включени в осемнадесетмесечната програма на Съвета на ЕС 1 юли 2017 г. – 31 декември 2018 г.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,36 ч. и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове господин Кристиан Вигенин.


* * *


ПРЕД. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Имаме необходимия кворум, може да започнем нашето заседание.
Предлагам следния дневен ред:
1. Изслушване на госпожа Лиляна Павлова – министър за българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г., във връзка с отчета по темите и досиетата, включени в осемнадесетмесечната програма на Съвета на ЕС 1 юли 2017 г. – 31 декември 2018 г.
2. Разни.
Има ли други предложения по дневния ред?
Моля, гласувайте.
Всички са за. Благодаря.
Дневният ред е приет.
Преди да преминем към т. 1 искам да Ви информирам, че в днешното заседание са поканени и участват членове на Обществения съвет към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, а наши участници от страна на Министерството са: Лиляна Павлова – министър за българското председателство на Съвета на ЕС 2018 г. и заместник-министрите Моника Панайотова и Олег Петков, както и Таня Милева – началник на политическия кабинет, и Петя Василева – директор на Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ от администрацията на Министерския съвет. Благодаря Ви за участието днес, в последното заседание за годината на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Предлагам без големи встъпления да дадем думата на госпожа Павлова и след това да преминем към дискусия, както обикновено. След въпроси и мнения, ако има такива на депутатите, ще дадем възможност на членовете на Обществения съвет да се включат в дискусията.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Добър ден и от мен! Уважаеми господин Вигенин, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми членове на Обществения съвет, колеги, представители на медиите! Благодаря Ви за поканата, благодаря за възможността в края на годината и в края на мандата на Министерството за българското председателство да представим пред Вас отчета на програмата на Триото и това, което имаме представено в пакетите, които сме раздали пред Вас. Направихме, както ние го наричаме по-разговорно, научените уроци или анализа на опита на Българското председателство – един анализ, едно представяне, с цел да направим институционалната памет на това каква беше подготовката, какво представляваше подготовката на Българското председателство, как беше проведеното то, какви са научените уроци от него, в името на това не само за историята, но и в духа на приемственост, макар и след толкова години, очакваме следващо председателство. Никое председателство не може да бъде еднакво със следващото, но вярваме, че това ще допринесе като цяло и за капацитета, който вярвам, че беше доизграден в рамките на администрацията на министерствата, които работиха и участваха активно в този период.
Днес на Министерския съвет приехме и окончателния отчет по програмата на 18-месечно ни Трио-председателство. То е естествен завършек на усилията, които положихме, стартирайки от Естонско председателство, Българско и сега последните дни на Австрийско председателство, за които успешно се договорихме в рамките на началото на 2017 година с приемането на програмата на Триото – програма, която, както тогава заявихме, е с ориентирани към бъдещето приоритети, амбициозна, но реалистична програма, програма, която заложихме да бъде фокусирана върху пет основни приоритета. Съвсем накратко ще ги напомня: съюз на растеж работни места и конкурентноспособност; съюз, който упълномощава и защитава своите граждани; енергиен съюз и насочена към бъдещето политика на климата; съюз на свобода, сигурност и правосъдие; и съюз като мощен фактор на световната сцена.
Тъй като отчетът е доста детайлен, той беше изпратена на Вашето внимание, съвсем накратко някои само основни акценти бих споделила с Вас.
Първо, в духа на осигурената добра приемственост, добра комуникация, добра взаимна допълняемост и координация между трите председателства, това, което успяхме да постигнем, е всъщност прогрес, напредък и успешно завършване на досиета по всички приоритети, по петте заложени приоритета в рамките на 18-месечната програма на Триото като принос и на трите председателства.
Работихме в добро сътрудничество и единодействие, започвайки чрез мотото, което заложиха Естонското председателство „Единство чрез баланс“ и фокуса на Естонското председателство, което беше основно върху дигитална Европа, върху Единния цифров пазар и дигиталната трансформация, което плавно се преля към Българското председателство, което също продължи да работи върху Единният цифров дневен ред и дигиталната трансформация, но нашият основен бих казала фокус и основен акцент, новото, което добавихме в Общоевропейския дневен ред, и новото, което добавихме и в програмата на Триото като специален акцент, беше темата за Западните Балкани, която добавихме не само към Трио програмата, но и към Общоевропейския дневен ред – след 15 години да върнем темата за интеграцията, свързаността на Западните Балкани отново в Общоевропейския дневен ред. С нашето мото „Съединението прави силата“ темата за единството беше един от основните фокуси във всеки един от нашите четири приоритета , върху които работихме. И по четирите приоритета безспорно имах възможността в рамките на Комисията през юли месец да отчета пред Вас напредъка по всички четири приоритета в рамките на Българското председателство, затова няма да се спирам детайлно на тях.
В момента в рамките на Австрийското председателство, мотото на което е „Европа, която защитава“, то е фокусирано върху два ключови приоритета. Това са темите, от една страна, сигурност и миграция, тъй като безспорно това остава да е една от най, бих казала, болните теми на Европейския дневен ред, и втората тема, която беше започната по време на Българското председателство, но това е тема, която ще продължава и в следващите месеци, вероятно години, това е дебатът за Многогодишната финансова рамка. Това са двата основни акцента, върху които работи Австрийското председателство. В духа на сътрудничество и приемственост, в които работим, това ще останат и темите, които ще предадем от своя страна на предстоящото започващо Румънско председателство. Нашите очаквания са, че Румънското председателство, което пък от своя страна ще бъде доста специфично, в специфичен период от време, когато ще се проведат европейските избори, една голяма част от председателството на Румъния ще бъде в период на кампания за Европейски парламент и европейски избори. Основните теми, които ще бъдат обект на дебат, но и теми, които представляват и за нас изключително важен национален интерес, продължават да бъдат именно темата сигурност и миграция, темата, свързана с дебата за Многогодишната финансова рамка и чисто националния интерес, България да защити своя национален интерес, темата свързана с киберсигурността, защитата на личните данни, дигиталната трансформация и законодателството, свързано с тази тема, и, безспорно темата за Брекзит, тъй като това са четирите ключови въпроса, които сме идентифицирали като теми, които ще следим с повишено внимание в следващите седмици и в следващите месеци.
Не искам да звучи нескромно, но, правейки анализ на постигнатото от трите държави в Триото, мога да кажа, че правейки анализ на досиетата, които получихме като наследство, и по които успяхме да затворим преговорите и с Европейския парламент, и в рамките на Съвета, най-голям брой досиета са приключени, затворени именно по време на Българското председателство, ако сравним и между трите председателства, и с предходните председателства – нещо, за което трябва да поздравим и българската администрация, българските специалисти експерти, тази, както я наричам винаги, армия от над 1500 човека, които работиха със сърце и душа за Българското председателство, свършиха изключително добра работа в спомагателните органи на Съвета, като представители, зам.- председатели, хората, които работеха, за да може това законодателство да бъде прието и договорено, свършиха изключително добра работа, благодарение на което можем да отчетем този напредък, който е неоспорим както от гледна точка на Европейския социален стълб –пробивът, който направихме и в сферата на споразумението, което постигнахме за командированите работници, координацията на системите за социална сигурност, директивата за баланса между личния и професионален живот и въобще в социалната сфера направихме сериозен пробив, така и във финансовата сфера постигнатите договорености както от гледна точка на данъчните режими, Банковия съюз, директивите, свързани с подобряване и реформата в Банковия съюз, така и в дигиталната сфера, независимо от започнатото от Естонското председателство.
България наследи 13 досиета като част от пакета за завършване на дигиталния цифров пазар, ние приключихме работата по 9 от тях, именно за да може да заработи Единен дигитален цифров пазар. Мисля, че България допринесе изключително много това да бъде факт именно към края на 2018 година, когато успяхме да се договорим за всичко това, което заслужава също да бъде отчетено с голямо значение и внимание към темата.
От гледна точка на Енергиен съюз също работата на експертите допринесе за приемането на значително законодателство, което касае енергийната ефективност, управлението, също един тежък енергиен пакет, който беше разгледан и прието важно законодателство в тази сфера, както и в много други, свързани със сигурността, миграцията, информационните системи и шенгенска информационна система например, и много други, няма да изреждам.
Безспорен успех вярвам на Председателството от гледна точка на анализа вече на научените уроци мога да го обобщя в няколко направления. Първо беше принципът на търсене на единство, търсене на добър диалог и баланс, отколкото принципа „разделяй и владей“. Това беше един от основните ни научени уроци, който оставяме и за следващите председателства.
Вторият принцип, който считаме, вторият важен учен урок, който оставяме като такъв, това е диалогът и добрата координация и комуникация с гражданското общество, с неправителствения сектор, с нашите партньори, защото тяхното участие в подготовката на приоритетите, в анализа на приоритетните теми и области, както при подготовката, така и по време на самото Председателство, бяха изключително важни за нас. Така и след това, разбира се, на анализа на законодателството и на ползите от това законодателство и за гражданите, и за бизнеса, и за Европа като цяло също допринесе и този диалог, това партньорство и тази взаимна връзка всъщност беше изключително важна.
На трето място, но не и по важност, разбира се, поставям Парламентарното измерение. Това е демократичната легитимация на този процес, Парламентарното измерение, от една страна, връзката с Европейския парламент, но и от друга страна, връзката с националните парламенти. Това също дава една много много силна страна на успеха на едно Председателство, защото макар и шест като ключови теми формати и събития, те допринесоха изключително много за успеха на Председателството от гледна точка на постигането на целите, на постигането на съгласието.
И не на последно място, вярвам, че избрания от България модел на централизирано управление и концентрация на ресурса в един неголям, но добре структуриран екип, успяхме да координираме и политическите, и административните неща на едно място, допринесе за това да имаме добро управление на процесите, добра координация и на политическите, и на административно-организационните въпроси, защото надграждането на съществуващия добре функциониращ механизъм на Съвета за европейски въпроси, който така или иначе е една добре ситуирана, структурирана комуникационна мрежа, надградена за целите на Председателството, създаде условия за гъвкавост, създаде условия за това да можем да бъдем адаптивни, да вземаме бързи решения, което позволи всъщност да нямаме забавяне в процесите по вземане на решения. Така че за мен е много важно този капацитет, който се натрупа в администрацията, да бъде запазен, да бъде използван и това, че координацията по въпросите на Европейския съюз се осъществява и продължава да се осъществява, ще е още по-важно оттук нататък, защото предстои да бъдат съгласувани важни теми за съветите, които предстоят по-нататък, да не говорим за темата за Многогодишната финансова рамка.
Това са най-общо заключенията. Те са много по-дълбоки, Вие ще ги видите в анализа. Опитах се да бъда максимално обобщаваща на темите.
Иначе от гледна точка на бюджет завършихме с добри показатели на бюджета, тъй като в тригодишната бюджетна прогноза и в рамките на тригодишната подготовка и изпълнение на бюджета на Председателството, има поредица от постановления на Министерския съвет, с които се обезпечаваше подготовката и провеждането на Председателството както на Министерството, така и на отделните министерства, включително реконструкцията, ремонта на определени сгради, оборудването и нататък. Общата сума на предвидения ресурс беше 166 милиона, но спрямо последните разчети ние всъщност сме успели да спестим 22 милиона от тях, и в същия момент да проведем много повече като брой събития с много повече делегати и участници в тях, които са не само като брой събития повече, но и като ефективност. Отчитаме добър ефект на техните интерес, търсене и отчитане на полза от проведените събития.
Няколко думи и за нашите партньори в рамките на Председателството. Разчитахме много и съм благодарна, и ще ползвам и тук да споделя с Вас, на партньорите и спонсорите на Българското председателство, защото, както казахме, през Българското председателство оцеляхме да променим не само имиджа на България, но и да покажем и български продукти, и българското производство – какво България може да покаже и да се гордее. Имахме 47 партньори на различни институции, производители. Показахме български продукти – българско розово масло, козметика, българско вино, напитки и продукти – 47 партньора, които предоставиха под най-различна форма техни продукти, които бяха използвани за подаръци и съответно и напитки, които да бъдат промотирани на нашите делегати – 35 хиляди души са нашите делегати, които се възползваха от тях. Това също е индиректна реклама и подобряване, като част от целта ни за подобряване на имиджа на България, по-добро познаване, по-добро представяне на страната ни в рамките на Председателството.
В социологическите проучвания, които правихме, проучванията, които се правеха на медийното отразяване, показват наистина един променен имидж на България в края на Председателството. Социологическото проучване, направено също в края на председателството, показва една положителна оценка за това, че председателството е било успешно и е успяло да има своя надпартиен аполитичен ефект и да постигне своите цели в това и като отразяване в медиите, и като отразяване и достъпност за гражданите. Това е най-общо. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, министър Павлова.
Сега да дадем думата на колегите.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, представители на политическия кабинет на Министерството на Българското председателство, на Министерския съвет, колеги! Тъй като в този формат мисля, че това ще бъде последната ни среща, позволете да започна с благодарност! Чуха се някои ключови думи в изявлението на министъра и те бяха свързани с партньорство, координация, добро взаимодействие, ефективност. Мисля, че това е валидно и за начина, по който работихме в Комисията по европейските въпроси и контрола на европейските фондове, и представителите на Министерството, на Министерския съвет, във връзка с всички дейности, свързани с провеждането на Българското председателство. Коментирали сме нееднократно и няма да се впускам в твърде широко изказване на оценките, които мисля, че са общоприети и те са свързани с един безспорен факт. Това е успешно председателство. Българското председателство беше успешно председателство. Цялата работа, свързана с провеждането на изпълнението на програмата на Триото, беше един успех за България. Да, първо председателство, да, председателство, с което можем да се гордеем.
Мисля, че тук е мястото да отчетем приноса и на политическите фигури, и на представителите на администрацията, защото действително и българската администрация доказа, че има капацитет, съумя да се справи изключително успешно със сериозни предизвикателства, да доведе до финала преговорите по много досиета.
Мисля, че България с провеждането на председателството постигна няколко важни неща, преди всичко сериозен напредък в законодателно отношение, утвърждаването си като един важен фактор в политически план, определящ политики и приоритети на политическо ниво за Европейския съюз, които бяха подкрепени и се превърнаха в приоритет за всички институции и държави-членки, и един процес, свързан със Западните Балкани, вече го виждаме в развитие. Успя чисто координационно и логистично също да докаже, че умеем да се справяме с задачите при интензивна работа, обичайно за съкратени срокове. В този смисъл надявам се, че административният капацитет, който е изграден и служителите на Министерството ще могат да продължат да работят в българската администрация, ще има тази приемственост и устойчивост, защото мисля, че това е ценен капацитет и не трябва да си позволяваме да губим капацитета.
Благодаря Ви за информацията. Това, което беше отчетено по досиетата, разбира се, ще бъде коментирано. Предполагам и в бъдеще да, за нас е изключително важно да продължим в интензивното темпо. Предстоят интересни месеци, подготовка за европейски избори, предизвикателства, свързани със сигурността и с Многогодишната финансова рамка и приемането на приоритетите за следващия мандат на Европейския парламент и Европейската комисия.
Разбира се, надявам се заедно да продължаваме да работим в този дух и всички ние – колегите в Комисията, да продължим да работим конструктивно и поддържайки това усилие европейските въпроси да бъдат предмет на съгласие, консенсус и надпартийност, разбира се, доколкото това е възможно.
Един въпрос относно Вашето изложение. Вие споменахте какъв е бюджетът, вече отчетохте изпълнението на предварително заложените в бюджета средства за Председателството. Силно се надявам, че това ще даде отговор на много колеги, които пък се опитват да спекулират с това. Но това, което искам да Ви помоля, е да се опитате да представите някакви данни, ако имате такива, за целите на сравнението с предходни председателства, тоест къде сме ние и във финансово изражение как стоим спрямо останалите държави-членки.
Ще приключа дотук. Още веднъж с пожелания за много успехи и благодарности за изключително успешната съвместна работа! Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Василева.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Министър, Заместник-министър и колеги! Аз искам да започна моето изложение с това, че след това председателство България вече е друга. България твърдо стъпи като страна с авторитет в европейското семейство, докато може би преди това председателство бяхме един от многото новоприети членове на Европейския съюз, сега ние показахме едно ниво, което, съдейки по Парламентарното измерение и събитията, които се правят, мога да кажа, че бяхме с нива над останалите. За едно сравнение ще Ви кажа, че организацията на Малтийското председателство – една Малта, която е с население малко по-голямо от това на Пловдив и областта, беше на същото равнище както организацията на Австрия – една от богатите европейски страни с много възможности, с много традиции. Нашето не само че си е наше, ами то отвсякъде, където и да го погледнеш, беше професионално изпълнено и може би решението да се създаде министерство беше много полезно, защото, както казах, със събитията, които се направиха, България вече показа авторитет, показа възможности не само да организира, а да задава дневния ред в югоизточното крило, така да се каже, на Европейския съюз, стана водещ фактор в този район. И това, разбира се, се дължи на до голяма степен отделните екипи. Тук мога да кажа и да посоча този ремонт, който се направи, цялата тази организация в НДК – нямам думи да го сравня с някой друг. Особено ми направиха впечатление добрите мерки за сигурност, които имаше тука, и които не ги виждам в другите председателства, които посещаваме, тези форуми.
Искам обаче в това си изказване, което предполагам, че господин Иванов няма да оцени толкова високо, защото опозицията се постара максимално да сложи катран в кацата с мед, малко преиграха ми се струва, но… Както и да е, започнахме там с едни вотове, с едни работи и свършихме пак с едни непрекъснати скандали. Моето впечатление е такова, че все пак се показахме като един народ, който трудно от трима души прави екип. Винаги един иска да бъде шеф, другият да му е заместник и двамата да ръководят третия. За съжаление.
Но независимо от това това, което исках да кажа, е, че допуснахме като че ли една слабост в цялата организация, а именно ние не си дадохме сметка хората, които работят в това Председателство по организацията, колко ще израснат и колко ценни ще станат за България и ние не направихме един… Според мен това не го коментирахме, какво става с тези хора, които бяха включени в подготовката, имам предвид Парламентарното измерение. Аз тази сутрин се срещнах с хората, с които трябваше да разговарям, и виждам как се разпада този целият екип и никой не се интересува от това хората къде отиват, едни млади, надеждни, които направиха перфектна организация! Мисля, че в това отношение като българи отново си показахме своето нехайство към кадрите си и към това, че хората, представили се добре, научили, израснали, трябва да им се търси начин да бъдат реализирани, а не да останат на пазара и едни обучени хора да отидат във фирми да се занимават с маркетинг или нещо друго.
Така че мисля, че ще продължим съвместната си работа със специалистите, които работиха по това Председателство, ще продължим и ние като комисия към Народното събрание да правим възможното. Мисля че в лицето на господин Вигенин, сега пък ще го похваля, развихме една много активна паралелна дейност с парламентите от останалите страни и установихме много добри контакти с тях, предадохме нашия опит. И мога да изкажа едно предположение, че следващата Тройка, като ги гледам няма да имат тази висота на провеждане на тяхното председателство, и ще оставим нещо, което да се запомни, и то е до голяма степен благодарение на Вас. Благодаря за вниманието.
ПРЕД. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
Не виждам други колеги, и аз да кажа няколко думи, преди да Ви дадем възможността да отговорите, госпожо Министър. Смятам че трябва вече от дистанцията на шестте месеца след края на нашето Председателство да се опитаме достатъчно обективно да погледнем това, което стана и трябва да си кажем, че и България подходи към това Председателство наистина с амбицията да покаже, че може да се справи. Тази амбиция пролича и във Вашите действия, но и в действията на всички тези хора – 1500 приблизително, за които споменахте, които наистина работиха не просто по задължение, както сме виждали по други поводи, но наистина с желанието това да бъде запомнено. За тях това беше кауза, освен за високите политически равнища и това със сигурност допринесе за доброто впечатление, което остави България със своето Председателство.
Трябва да отчетем и факта, че може би амбицирани и заети с това да реализираме това Председателство, като че ли малко на заден план остана подходът ни към българските граждани, тук вътре, как то изглеждаше, как беше представено. Може би оттам дойде и впечатлението, че и на моменти някакси не можаха достатъчно ясно да се покажат успехите на това Председателство, което, разбираемо, беше използвано от опозицията по различни поводи, още повече, че имаше и такива моменти, в които пък някои иначе положителни неща получиха негативна оценка заради опита да се направи партийна пропаганда с тях. Може би е разбираемо, естествено, всяка партия в управлението вероятно би го направила, просто се опитвам за себе си да намеря обяснението защо навън впечатлението наистина беше много положително, то продължава да е такова, а пък вътре някакси със смесени чувства в края на краищата приключи Председателството.
Според мен това, което е много важно, е натрупаният опит да бъде използван. Аз виждам, че част от екипите се разпиляват, може би това е неизбежно, но ми се струва и се надявам наистина не само екипът, който работеше в рамките на Вашето министерство, но и всички онези, които по ресорните министерства работиха около Председателството, председателстваха работните групи на различните равнища, да могат да запазят най-ценното от това Председателство и да го използват максимално добре и сега, и по-нататък в отстояването на българския интерес при формирането на решенията на Европейския съюз. Смятам, че тези хора придобиха едно ново самочувствие, видяха че няма нищо страшно не просто да участват с позиции, но и да ръководят този процес на взимане на решения в Съвета. Познават добре, създадоха и персонални контакти с хората в Европейската комисия, в Съвета, в Европейския парламент. Е, сега, част от него ще се смени, разбира се, но видяха как работят механизмите и много се надявам, че Вашите колеги, които остават министри, ще продължат да работят, няма значение докога, да могат да използват този натрупан опит в интерес на България.
Наистина имаше неща, които по-късно видяхме, че са проблематични и трябва да си ги кажем. Наистина партньорите на Председателството от бизнеса свършиха добра работа, видя се и тяхното присъствие. В същото време част от тях в момента са следствени, някои се издирват. Това, макар и впоследствие, даде някои, както се казва, не знам дали капка катран, както казахте, не само от опозицията, очевидно, а и от други фактори, които играят. Но все пак сме в български условия, тези неща ги има.
Виждаме, че също бюджетът е сравнително… Вие ще отговорите на въпроса, разбира се, за сравнението с останалите страни, както се казва, вместили сме бюджета колкото една глоба от Европейската комисия горе-долу (оживление) и благодарение на това, че Българското председателство се състоя, беше планирано, мисля че ще имаме и нова пленарна зала на Народното събрание – една отдавна отлагана тема, макар че не можахме да я използваме за Председателството. Идват и други председателства, ще има и много други и парламентарни формации. Българският парламент трябва да оцени положително и този факт, че благодарение на Председателството ще имаме модерна зала, която вече ще може да бъде ползвана по предназначение и за събития, което в перспектива пък ще донесе икономии на парламента – вместо да търсим други зали, ще си ползваме собствената.
Ще задам три въпроса, за да не сме на равнището на коментарите за миналото, малко и за бъдещето. Но би било интересно, макар да звучи сигурно малко журналистически като за магазинно предаване, но по Ваша преценка кои бяха най-сложните теми, най-сложното досие, с което България трябваше да се занимава? Имате ли усещането, че все пак пропуснахме нещо някъде, което можехме да постигнем, но поради някакви причини не успяхме, най-вече по отношение на това дали успяхме при всичките условности на председателстването на Съвета, дали не можеше да постигнем повече за България в този период по някои теми, примерно тъй наречения пакет Макрон, мобилността и може би нещо повече по линия на Шенген? Все чакаме решение, станаха вече пет-шест години, откакто сме готови, и не ни пускат.
Вторият ми въпрос е от гледна точка на това, което предстои – Многогодишната финансова рамка. Тук мога да си позволя като народен представител да кажа, че определено както от гледна точка на Парламентарното измерение, но от гледна точка и на реалната работа по линия на изпълнителната власт, и Естонското, и Австрийското председателство не показаха тази амбиция, особено Австрийското, мога да го кажа. Струва ми се, че Многогодишната финансова рамка, въпреки срещите, които се правеха, далеч не беше приоритет за тях, даже обратно – останахме с впечатлението, че нарочно отбутват темата, тъй като разчитат вероятно, може да не прозвучи много дипломатично, на нов Парламент, нова Европейска комисия, които да бъдат по-благоприятни от гледна точка на австрийския интерес, тъй като Австрия е една от страните, които внасят в Европейския бюджет повече, отколкото получават и разликата при тях е значителна в новите предложения, последните, които дойдоха от тази комисия.
Затова ми се ще да знам според Вас, дали Румънското председателство има макар и минимален шанс да постигне ако не друго, поне политическо споразумение за бъдещата Многогодишна финансова рамка, защото ако не е, това доста би усложнило след това работата и може така да се във отложи във времето, че да не може да се направи добро планиране от гледна точка на прилагането пък на следващия бюджет?
Има ли нещо друго, което Румъния ще продължи от Ваша гледна точка като продължение от дейността, която и България направи, но и като цяло Триото?
И може би последният ми въпрос: как ще работи оттук нататък координацията и въобще механизмът за координация по европейските въпроси? Беше сравнително лесно и искам тук да Ви поздравя и като министър на българското председателство за доброто сътрудничество, което имахме в този период. Трябва да кажа, че не така оценявам и аз персонално и част от моите колеги участието на други министри, особено на министър-председателя в този процес. Неговата активност по отношение на Народното събрание беше твърде лимитирана, смятам, че беше редно много повече, много по-активен диалог да има на това най-високо равнище. Но от гледна точка на Вашата работа ние бяхме в постоянен диалог, за което благодаря. Смятам че беше важно и за нас, и за Вас. Но оттук нататък как ще бъде тази координация? Има ли нещо, което реално може да се подобри отпреди Председателството и сега със закриването на това министерство, след Председателството? Има ли и от тази гледна точка научени уроци, за да сме сигурни, че диалогът Народно събрание и особено Комисията по европейските въпроси – Министерски съвет, ще продължи по същия начин активно?
Още веднъж подчертавам, че благодаря и на Вас, и на заместник-министрите Моника Панайотова и Олег Петков за сътрудничеството в този период. Без Вашето съдействие и нашите инициативи, не само на нашата комисия, но и парламентарните, нямаше да бъдат толкова успешни. С Вашето съдействие и с нашата амбиция, припомнях си тези дни приносите, които приехме на пленарния КОСАК, които и днес са абсолютно актуални и доста съдържателни, въпреки трудностите на фона на това, което имахме преди и след нашето Председателство. Така че от тази гледна точка има, както казахте, съединението и съвместната работа дават своите резултати и това трябва да го имаме предвид, когато говорим за националния интерес оттук нататък, който България ще защитава в рамките на европейските институции.
Като че ли това беше от народните представители. Да Ви дадем думата за коментари, след това и колегите от Обществения съвет имат възможността да зададат своите въпроси.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря много! Благодаря за високата оценка! Благодаря за думите и подкрепа на екипа, на всички, които работиха по Председателството. Аз наистина съм убедена в това, което Вие казахте всички. Това наистина се превърна в една кауза, която ни обедини и представителите и на политическия ешалон, и на администрацията, на неправителствените организации, на всички, бяхме съмишленици в този процес. Мисля, че след присъединяването това беше една нова кауза, която ни обедини на национално, на регионално, на всякакво ниво в една кауза, за която работихме всеки от своето ниво, от своята гледна точка и затова бяхме толкова успешни и има с какво да се гордеем, особено като гледаме и другите примери, които се виждат особено сега, шест месеца по-късно, когато можем да си направим още по-трезва равносметка.
Конкретно по въпросите на госпожа Василева по отношение на бюджета. По отношение на бюджета мога да кажа, че можем да направим равносметка, бих казала, че сме едно доста скромно Председателство, защото бюджетите, които имаме на останалите председателства, от които сме се учили, от които сме заимствали опит и нататък, те включват в своя бюджет основно и единствено разходите за самата подготовка и провеждане на Председателството, докато в нашия случай, както и господин Вигенин коректно каза, тук влизат разходите включително за ремонта на залата на Народното събрание, ремонта на НДК, ремонта на резиденция Бояна и мерките за сигурност, които бяха направени на Столична община и въобще мерките за сигурност на София. Така че в тези 166 милиона, които споменах, тригодишния бюджет, влизат разходите за ремонт, в които имаме тези спестени в предвидения бюджет, 22 милиона. Ако обаче извадим разходите за ремонт и спестените средства, реално Председателството като конкретни директни разходи за неговото провеждане, организация, логистика и нататък, струва 62 милиона лева, което, сравнено с останалите председателства, всъщност е изключително скромно. Естонското председателство струваше 75 милиона евро, Холандското 75 милиона евро, Унгарското 85 милиона евро, Латвийското 70 милиона евро, Шведското 97 милиона евро, Френското 171 милиона евро. Така че, ние включително сме доста скромни и успяхме да се справим доста скромно, разбира се. Благодарение пък на това успяхме да обновим значително НДК, което сега ще даде възможност да го използваме за един модерен конгресен център оттук нататък.
Резиденция Бояна също е една добра сграда, която ще бъде и може да бъде използвана за конгреси в конферентен център. Безспорно вярвам, че Народното събрание отдавна се нуждаеше от модерна зала, така че имаме всъщност и огромна огромна полза за подобряването и на инфраструктурата и сградния фонд в резултат на Председателството. Така че ползите са всъщност удвоени, бих казала, за сметка на направените разходи, които на финала се оказаха даже по-скромни от очакваното.
Тук си позволявам да вметна: всъщност ако остойностим приноса, който ни е придаден, принаден към Председателството и от нашите партньори, той е в размер на 900 и няколко хиляди лв., почти един милион е приносът, който дойде благодарение на нашите спонсори и партньори чрез предоставените напитки, подаръци и така нататък, който също трябва да бъде отчетен. Разбира се, той има много важна добавена различна от финансовата стойност, трябва да отчетем и неговата финансова стойност, за да бъдем коректни и към това.
Господин Петров, благодаря Ви наистина също и на Вас за оценката за това че, и аз също съм убедена, вече сме страна с авторитет. Безспорно когато се говори за България в европейските институции, по друг начин гледат на нас, защото успяхме да ги убедим, че сме не само… Колегите показаха капацитет, показаха възможност да задаваме теми в дневния ред, да променяме експертно разбиране по отделните тематики, което беше важно да защитим. Нашите експерти с нищо не са по-лоши, както господин Вигенин каза, нашите експерти показаха, че не само че нямат страх, но са професионалисти в отделните области и теми и умеят да ги защитават, умеят да намерят консенсусни решения и са добри законодатели. Всъщност това е принос и в законодателния капацитет на страната ни. Това е много добре. И трябва да запазим този капацитет на всички нива.
Тук може би като отговори и на тримата, които коментирахте, безспорно най-важната ни задача е запазването на капацитета. Това, което мога да кажа, е, че колегите, които работиха като експерти в Министерството, се върнаха обратно в министерствата, и колегите от министерствата се върнаха от Брюксел, обратно в министерствата, от които бяха командировани, и министрите поеха като ангажимент да запазят този капацитет и тези хора да продължат да се занимават в рамките на Координационния механизъм, създаден по европейските въпроси за подготовката и за отстояването на националните позиции и интереси оттук нататък. В лицето на госпожа Петя Василева имаме дългогодишен стожер на координационния ни механизъм и на темата за европейската координация и въпроси, така че тук си позволявам да отговоря и на последния въпрос, господин Вигенин.
Започвам отзад-напред. Този механизъм ще продължи да съществува. Той беше надграден, както споменах, по време на Председателството, и това, което се разбрахме на последното изнесено заседание, включително на СЕВ, беше да се опитаме да се възползваме от добрите практики, които въведохме – по-неформална комуникация, да използваме моделите, които установихме за комуникация, чрез които да имаме подготовка на по-гъвкави позиции, предварителна координация на позиции, за да можем да сме по-добри в защитата и отстояването на позиции, особено когато говорим за тези тежки и сложни дебати, които предстоят, както е Многогодишната финансова рамка, дебатът за темата миграция, автомобилен пакет и всички тези тежки дебати, двойният стандарт при храните и това, което предстои оттук нататък.
Стигайки до втория Ви въпрос за Многогодишната финансова рамка, много ми се иска и много се надявам, това безспорно е и амбицията на Румънското председателство, да успеят на срещата на върха в Сибиу, която ще се проведе на 9 май, точно в навечерието на изборите за Европейски парламент, да постигнат политическо съгласие за рамката, за Многогодишната финансова рамка. Индикациите обаче, които виждам от страните-членки, не вървят в тази посока, по две причини. Първата е, че предизборно никой не смее, особено нетните донори, да поемат такива политически ангажименти именно поради това, че те ще са в предизборна кампания, на която очевидно обещанията и ангажиментите, които се поемат, ще са много, как да го кажа деликатно, ще са на ръба на невъзможното и вероятно в този деликатен момент ще е много трудно за голяма част от лидерите да поемат такива.
Второ, защото няма консенсус, няма съгласие именно по две основни теми. Едната тема е по въпроса за увеличението на вноските, това е една от основните разделителни линии, по която няма към този момент съгласие в рамките на 27-те, и втората безспорно тема е за намаляването или съответно увеличаването на средствата по отделните бюджетни линии. Все още няма постигната такава балансирана позиция, която да събере необходимото мнозинство, да бъде постигнато политическо съгласие. Такова не се очертава и предизборно да бъде направено, въпреки че на всички нас много ни се иска. Това поставя под риск, както и Вие казахте, безспорно приемането на рамката преди приключването на Програмния период 2020 година и започването на следващия програмен период – нещо, което пък е рисково, включително за България, защото да започва програмен период без ясно приети регламенти и финансова рамка, би било проблем за всички нас. Много се надявам обаче че при формирането на новия Парламент и новата Комисия ще има достатъчно ниво на амбиция и воля, а всъщност да бъде приета рамката и съответно вече отделните регламенти и по фондовете, така че да се справи, но явно Хърватското председателство, ако трябва да сме реалисти, ще е това, по време на което ще бъде окончателно приет може би целият пакет, но това са някакви прогнози, които към момента можем само да правим.
Към първия Ви въпрос за най-сложните теми и досиета, по които сме работили, и по които може би не достигна нещо, много бяха сложните теми и досиета. Безспорно по много от пакетите беше много трудно и бяха на ръба дали ще успеем, като започнем и от командированите работници, и от като цяло темата със Социалния стълб, и в темата с Енергийния съюз и енергийния Jumbo пакет, минавайки през реформата в Банковия съюз и най-вече най-горещата тема, свързана с Единната европейска система за убежище. Това бяха най-горещите теми, по които дебатът беше сложен, дебатът не беше лек. Това, което предложихме като иновативен подход, като модел, който България предложи специално за Дъблинското споразумение, специално за Системата за убежище, за нас беше едно добро решение, с което можехме да постигнем съгласие в рамките на Съвета, но надделя желанието на част от лидерите в Европа за по-крайни мнения и позиции.
Както видяхме, Австрийското председателство също не можа да събере, да намери консенсусното мнение и позиция да се обединим как да защитим по-добре своите граници, как по-добре да намерим баланса между отговорност и солидарност. Считаме, че българското предложение беше именно такъв балансиран вариант. Австрийското председателство не работеше върху българския вариант, те предложиха коренно различен вариант, който разделя пакета, вариант, на който ние не сме съгласни и много от държавите не са съгласни. Така че смятам, че това е една от най-сложните теми, по която не може да се намери решение и съм дълбоко убедена, че ако беше приет българският вариант докрай, а не както беше приет частично през юни, Европа щеше да има добро окончателно решение по темата с миграцията.
Втората тема това е автомобилният пакет, която е част от дебатите. Ние докрай отстоявахме националния си интерес, докрай не направихме отстъпки от червените линии, които бяха категорични за нас и това беше много важно. Това беше една от темите, по която си позволихме не да сме честен посредник, а да сме крайно защитаващи националния си интерес и интереса на превозвачите. За съжаление обаче, знаете, нямахме достатъчно на брой държави, за да имаме блокиращо малцинство, за да можем да наложим решение, което да е в полза по всички точки от решението, въпреки че битката продължава. Тя няма да спре. Министър Желязков мисля, че много дълбоко вече влезе, занимава с темата и работи активно по този въпрос. Надявам се в крайна сметка да успеем да отстоим националния интерес, каквото и да ни коства това. Това бих очертала като най-проблематичните теми и въпроси. И може би в заключение и аз бих искала да Ви благодаря за съвместната работа, която имахме, и партньорството, което имахме с Комисията по европейски въпроси и европейски фондове, защото благодарение на това партньорство във всичките му формати всъщност имахме спокойствието и увереността, че този диалог формален и неформален, създава предпоставки за добра координация, добра връзка, добро разбирателство, че сме на прав път, че през цялото време имаме… И Вие знаете върху какво работим, накъде вървим, за да бъдем максимално прозрачни, максимално във всеки един момент предвидими в действията си. Вярвам, че и оттук нататък механизмът ще продължи да съществува както и до момента в рамките на Министерския съвет. Вярвам че и оттук нататък работата ще продължи в същия дух, както и досега. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
А сега давам възможност на колегите от Обществения съвет, ако искат да зададат въпроси.
Заповядайте, госпожо Бенишева.
БИСЕРКА БЕНИШЕВА: Благодаря.
Господин Вигенин, госпожо Павлова, господа депутати, заместник-министри! И аз ще започна с благодарност. Чувствахме се въвлечени в това, което България правеше като председател на Съвета на Европейския съюз както от Комисията по европейски въпроси, така и от Министерството по българското председателство, за което Ви благодаря.
Имам два въпроса от по-концептуален характер.
Първият ми въпрос е как оценявате взаимодействието с институциите в Брюксел, Комисията, Парламента, Генералния секретариат? Още преди нашето Председателство започна дебатът за бъдещето на Европа и една от темите е пропастта между брюкселската бюрокрация и гражданите. Председателството е в най-пряк досег с институциите, как оценявате, как го усетихте? И в тази връзка дали все пак в края на Председателството преодоляхме това мисловно разделение на „ние“ и „те“? Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте, госпожо Христова.
РУМЯНА ХРИСТОВА: Уважаема госпожо Павлова, господа заместник-министри, господа депутати, дами, колеги от Обществения съвет! Моят въпрос не е концептуален, а е конкретен. Един от приоритетите на нашето Председателство бяха Западните Балкани. Чуха се в медиите от сериозни и големи професионалисти политически анализатори, че след изтичане на срока на нашето Председателство темата за Западните Балкани сякаш рязко е приключила.
Моят въпрос се състои в следното. Всичко, което Вие и от гледна точка на Вашето министерство извършихте по този приоритет през време на Председателството, осъществихте ли една приемственост, за да може и Външно министерство сега, а пък и Вашето до някаква степен, да продължи, в това число и целият Министерски съвет? Защото сега всички ние знаем, че в момента обстановката и взаимоотношенията между Сърбия и Косово са доста напрегнати и ние сме едни съседи, които, общо-взето, не трябва да забравяме, че всички други неща, които правим, ако няма мир на Балканите и ако този мирен процес не се подпомага и от нас, независимо от това как вървят стъпките за Македония за влизането ѝ в Европейския съюз, а съответно и на Сърбия и другите държави, това за мен е едно изключително важно положение, в което се намират сега Балканите. Така че бихте ли ни казали, защото ние като Обществен съвет, поне в този формат не участваме в заседание на Министерския съвет, където да можем да задаваме въпроси, защото тези взаимоотношения кореспондират между Вашето министерство, Външно и Министерския съвет в лицето на министър-председателя? Но Вие как го виждате това и какво общо се получи след края на Председателството между Вас, Външно министерство, решенията? Има ли перспектива, защото докато действаме с Брюксел, това ни е на прага тук и доста е важно? Благодаря Ви.
ПРЕД. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Христова.
Заповядайте, госпожо Шикова.
ИНГРИД ШИКОВА: Добър ден, уважаеми колеги! Аз няма да бъда официална и да казвам „уважаема госпожо Министър“ и нататък. Аз ще кажа „скъпи приятели“, защото по време на Председателството всички ние бяхме приятели и се надявам да останем такива и след Председателството. Мисля, че работихме много успешно всички заедно, аз имах възможност да работя и с Министерството на финансите, модерирайки първата конференция на високо равнище за финансовата рамка и по време на Парламентарното измерение, за което благодаря, защото наистина това беше една възможност всички ние, както каза госпожа Бенишева, да се чувстваме съпричастни. Аз лично съм била съпричастна към това Председателство много години преди то да се случи и дори тук си спомням в тази зала, когато обсъждахме за първи път Парламентарното измерение, дори аз тук изнасях някаква лекция, тогава успокоих всички и казах: Не се притеснявайте, всяко председателство е успешно! Никой няма да каже, че едно председателство не е успешно. Затова ще кажа: нашето Председателство е успешно, както всички останали, но има една разлика: нашето Председателство беше ефикасно и ефективно и докато успехът е една абстрактна категория, ефикасността и ефективността биха могли да се измерят. И даже ще Ви кажа, че един екип от изследователи имаме амбицията наистина да направим една методология, с която да докажем, че нашето Председателство беше ефикасно и ефективно и тя ще бъде такава, че никой няма да може да възрази на това, което смятаме да направим.
Второто нещо, което искам да кажа, е, че ние безспорно събудихме Европейския съюз за Балканите. Доколко ще стои буден, това вече е друг въпрос, но наистина успяхме да го събудим. Може би нашето Председателство беше по-специално, защото си мисля, че не беше рутинно. Представете си, колеги, ако правите нещо за 12-ти път! То ще бъде доста по-рутинно и няма да поражда тази емоция, която имахме ние, когато правим нещо за първи път. Тук се споменава много пъти думата „кауза“. Имахме кауза! И от висотата на моята възраст, до мен седи госпожа Бенишева, която се надявам, че ще потвърди, напомня ми периода на преговорите за присъединяване, когато наистина имаше кауза, имаше политическо съгласие, както и по време на Председателството, всички работиха за кауза и нещо подобно се случи по време на Председателството и аз съм много щастлива и горда с тези млади хора, които виждам тук, и други, които не са в залата, които наистина работиха всеотдайно за това Председателството да се случи. Следих през цялото време, не мога да не кажа това, направо се гордеех, че имаме такива хора и като Лили, и като Моника, която слушах как представя представяше Съвета в парламента. Така че наистина поздравления!
Съгласна съм, че екипът по някакъв начин трябва не само да бъде запазен, а наистина тези хора да участват много активно, защото аз съм убедена, че всеки от тях ще си намери подходяща работа, но е важно те да работят за България и ние да не губим този капацитет.
Ще кажа и нещо, което според мен е важно, и което е свързано с връзката с гражданите. Колеги, аз имах възможност по време на Председателството да пътувам много из страната и да говоря за Председателството. Мисля, че комуникационната ни стратегия в бъдеще трябва да продължи, не конкретно за председателства, а изобщо за Европейския съюз. Аз си мисля, че не работим достатъчно с гражданите за това те да разбират какво означава членството в Европейския съюз, как функционира той, има дълбоко неразбиране по тези въпроси. И наистина сякаш след Председателството тази комуникационна стратегия вероятно ще затихне и отново ще продължим някак си откъснато от гражданите, а наближават избори и според мен това е много важно. Дано тези избори да бъдат по европейски теми, а не по национални, както обикновено се случва.
И накрая ще кажа нещо, свързано с рамката, тъй като господин Вигенин зададе този въпрос. Няма никакъв шанс. Аз следя този въпрос, миналата седмица имаше Европейски съвет. Ако прочетем заключенията на Европейския съвет, там ясно е написано: да се готвим за обсъждане на рамката през месец септември, което означава никакъв шанс рамката да бъде договорена преди изборите, за съжаление, освен ако не се случи някакво чудо. Но аз, честно казано, на чудеса не се надявам. Вие много правилно казахте, че има държави, които имат интерес да бъде отложено приемането на рамката и ентусиазма и амбицията, с която започна нашето Председателство по рамката, което проведе две много сериозни и задълбочени конференции, ако беше продължило и по време на Австрийското председателство, може би имахме някакъв шанс. Но явно че нещата там вървят бавно, все още са на по-ниско ниво и решението е такова – за септември. А септември означава, както казва Лили, Хърватско председателство, тоест от януари, тъй като знаем, че трябва нова Комисия, нов Парламент, всичко това докато мине, на всички тук в залата ни е ясно как се случва. Така че това е моят отговор на този въпрос. Ще трябва да поизчакаме за финансовата рамка. За съжаление амбицията на Европейската комисия няма да се осъществи.
Още веднъж поздравления! Бъдете здрави всички, които работихте, бъдете здрави и през новата година и продължавайте в същия дух, който където е на своето място! Вярвам, че ще остане с хубави спомени от това Председателство. Много Ви благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Този ентусиазъм у Вас допълнително затвърждава усещането за това, че наистина е било положително.
С господин Здравков ли затваряме? И господин Ангелов. Ще Ви помоля наистина много кратичко, тъй като времето напредна.
Заповядайте, господин Здравков.
ИВАЙЛО ЗДРАВКОВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Аз имам един единствен въпрос и той е свързан основно с Програмния период 2021-2027. Ясно стана, че има проблем с приемането на бюджета, но може ли да се каже към днешна дата горе-долу как се движим като държава с подготовката, ако въобще тя е стартирала като етап по ведомства, анализи правят ли се, какво се случва там, тоест каква ни е готовността към днешна дата, ако има, разбира се, ако се работи в тази посока? Благодаря Ви.
ПРЕД. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря за краткия въпрос.
Заповядайте, госпожо Симеонова.
ЮЛИЯ СИМЕОНОВА: Присъединявам се към общата положителна нагласа на онова, което направихме и което предстои да направим. А също от името на синдикатите държа да подчертая, че сме много доволни от това, че Европейският съюз за социални права, Западни Балкани и Бъдещето на труда по наша инициатива влязоха в дневния ред на Председателството, продължаваме да работим. Единственото нещо, което бих призовала, в контекста на предстоящата конференция на Международната организация на труда, свързано с нейната стогодишнина, ние достойно да се включим в темата „Бъдеще на труда“. Няма да влизам в подробности, вече започнахме преговори с конкретните министерства, но целта е да продължим да бъдем горди с онова, което можем. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Приносът на синдикатите е важен, ще помагаме и ние.
Заповядайте, господин Ангелов.
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Благодаря Ви.
Моят въпрос е съвсем кратък и малко като заключение. Остана ли нещо по време на Председателството, което не беше обявено, това, което направихте допълнително за България, разбира се, в рамките на възможното и на допустимото, което не остана обявено, което не остана аплодирано или пък критикувано? Благодаря Ви.
ПРЕД. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
И накрая за финал на този кръг – доцент Бонева, която е и председател на Обществения съвет.
СВЕТЛА БОНЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, аз напълно се присъединявам към оценките, които вече бяха дадени от Обществения съвет в лицето на нашия доайен тук професор Шикова. Оказа се, че нашият колектив работи по нещо подобно на техния колектив, ние установихме, че методологията ни, да Ви издам една тайна, е следната. Ние направихме формула на Българското председателство и установихме, че то отговаря на трите е-та: efficiency, effectiveness и economy. Тоест то е: ефективно, ефикасно и икономично. Така че това показва нашата методология, като мерихме колко отворени, колко затворени, сравнявахме с предишни председателства и нататък. Наистина напълно се присъединявам към думите, казани до момента и от нашия председател, и от колегите тук от Обществения съвет.
Понеже последна ще говоря, единственото ми послание, е целият Обществен съвет, разбира се, и Комисията, сме в тази игра, да го нарека, в Европейския дух и в европейската тематика и се надявам всички ние дружно да работим за продължаване на постигнатото да се удържи постигнатото до момента в контекста на всичко, което беше казано в различните въпроси. Нямаме време, затова го съкращавам. Поздравления!
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Мисля че това е не само коледният дух, който ни обзема, но и реалистична оценка.
Да Ви дам думата, госпожо Министър, за кратко обобщение.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Аз ще се постарая да адресирам всичките теми, надявам се да не пропусна.
Благодаря на всички първо за добрите думи, за добрата оценка, за подкрепата! Вярвам че не само коледният дух, а и наистина позитивизмът, който ни е обзел, е и една добра равносметка, която правим в края на годината, вече отърсени от емоциите, които имахме когато се видяхме и през лятото. Сега вече сме по-отрезвени, но, както казах и аз, вече го виждаме и по-обективно, и имаме от какво да имаме самочувствие. Ако Председателството ни е помогнало да имаме повече самочувствие, това само ще ме радва, защото, както и госпожа Бенишева каза, това много ще помогне, за да спре разделението ние – те, да се почувстваме истински достойни, равноправни европейци. Това мисля, че е също един голям принос на Председателството, защото ние бяхме в кухнята, вреше и кипеше всичко в нашите ръце и от нас зависеше това всичко, което се случва, и успяхме и доказахме, че можем да го готвим и да сложим не само верните подправки, ами допринесохме малко и от нашата и доовкусихме по един добър начин, ако мога да използвам тази метафора. Затова смятам, че показахме един добър стил, защото трябва и можем да имаме самочувствието, няма да е без покритие. Защото винаги сме били по-срамежливи, по-притеснени какво ще кажат за нас, как ще го кажат. Вече имаме възможност да сме по-наперени, но не без покритие. Не трябва да сме прекалено самонадеяни, тази свръхсамонадеяност не носи нищо добро.
Говорейки за взаимодействие между институциите – взаимодействието между институциите мога да го погледна от два аспекта: от чисто формалния аспект имахме много добро взаимодействие по време на Председателството, включително ако погледнем от гледна точка на фактите, 90% от приетото законодателство по време на Българското председателство е точно по каналния ред, който върви между трите институции, което значи, че сме успели да запазим баланса и да работим изключително в рамките на установения ред.
Вторият отново обективен измерител, който можем да покажем, знаете, че винаги се приема така нареченото стратегическо споразумение с Европейския парламент кои са важните теми, по които трябва да се работи в съответната календарна година, а сега в края на годината, в края на Европейския парламент, това е с особен фокус на внимание. Ние успяхме да приемем само по време на нашето Председателство 50% от всичко това, за което са се договорили трите институции, само ние успяхме в нашите шест месеца да приемем 50% от цялото. Затова казвам, че ние по време на нашите 6 месеца успяхме да приемем много повече досиета и законодателства, и директиви, отколкото всички останали преди и след нас, още един повод да се гордеем. Така че това показва, че системата работи. А винаги междуинституционално има и закачки, и ревност кой е по-пръв, кой е по-голям, но това е, това го има навсякъде според мен и във всяка държава, и между всички институции. Така че това не трябва да ни демотивира.
По отношение на въпроса на госпожа Христова за Западните Балкани – не смятам, че темата замря, напротив, смятам че продължаваме и успешно я държим. Друг е въпросът, че сега случващото се в някоя от страните в Западните Балкани създаде нова динамика, но тя не е задължително лоша. Трябва да я следим с повишено внимание, защото за мен са много важни две неща: първо, приетата по време на Българското председателство не само политическа декларация на Софийски дневен ред ни дава възможност да следим и да поддържаме темата гореща, високо в нейния ред, защото приехме практични проекти, приехме проекти, на практика за свързаност, които ние ще следим, те ще се изпълняват във следващите години, така че ресорните министерства и тук не говорим само за Външно, особено Министерството на транспорта, Министерството на околната среда, Министерството на регионалното развитие в нашия случай и респективните им хомолози в другите държави ще могат да работят по тези конкретни проекти. Ние затова искахме да имаме конкретно измерение – нещо, което да е видимо, да може да се пипне, да се види, нещо, което да видят и гражданите. Затова темата да не замре, напротив, ще може даже да се развива повече и повече.
Няма основание за притеснение от гледна точка на приемствеността, тъй като по политическите ангажименти водещо така или иначе винаги е Министерството на външните работи като политически ангажимент по темите свързаност, както казах, това са ресорните министерства, които работят по тема свързаност, така че ние имаме пълна приемственост и синхрон в работата и до момента. Имаме ясни стъпки и ясен план кой какво работи, план по Софийския дневен ред и какво правим по Западните Балкани, включително темата „Сигурност“ – колегите от МВР, и нататък за споделяне на научените уроци.
Професор Шикова, кауза беше и ще продължи. Вие винаги сте били нашия инспиратор, ако мога да ползвам тази небългарска дума. Благодаря Ви за подкрепата, която имахме, за да съм съвсем кратка.
Господин Здравков, за програмния период: подготовката е започнала, има създаден механизъм „Координация и подготовка на стратегически документи“, но тя за момента е все още на ранен етап, защото много сме зависими от това в крайна сметка какъв ще регламентът, какъв ще е подходът, който ще се приеме, каква ще е и тематичната концентрация, на какъв принцип ще бъдат приети регламентите. Работим не на сляпо в този смисъл, имаме представа, но все още е на много ранен етап, така че си разработваме националните стратегии. Националните приоритети са много важни – ние да знаем на национално ниво какво искаме, къде искаме да ни бъдат съответните сектори като развитие и след това ще трябва да ги адаптираме. За съжаление, както казах, ще имаме тази яснота по-късно, отколкото ни се искаше, но това е положението.
На госпожа Симеонова: да, социалните партньори, социалният аспект е много важен за нас и се радвам, че успяхме, но то беше в партньорство именно с Вас. Затова и успяхме, защото така наречените right parties summit, който успяхме да проведем и в рамките на Българското председателство, допринесе за по-добрия диалог, в резултат на което успяхме да постигнем и това партньорство допринесе да успеем да постигнем консенсусните решения.
Господин Ангелов, дали остана нещо необявено – но винаги остават много необявени неща, едно от които бяха научените уроци, днес ги споделихме с Вас, а другото е… Знаете ли, много, над 100 са различните директиви и законодателство, които сме приели и всеки път се опитваме нови и нови примери да даваме и да вадим като примерни досиета, които сме приели, но тъй като те са много тясно технически специфични, само на човек, който се занимава и е тясно профилиран в определената област, му е интересно. Така че да, много досиета, които сме приели, по които сме работили, които са тясно профилирани и останаха неизвестни, но те са много важни. За бизнеса, за съответната индустрия са важни и интересни, специфични бяха приетите, те не са толкова популярни, но бяха приети, но пък секторът, който го касаят, го знае това, може би е по-важното за тях.
И накрая, доцент Бонева – благодаря, надявам се с тази формула… Ще се радвам не само да се запознаем с нея, но нас продължават да ни канят активно на следващите председателства да споделяме научени уроци, така че да се опитаме съвместно с Вас пък да споделим тази формула и за следващия председателства, да я знаят и другите.
И да Ви пожелая Весели празници и Весело посрещане на празниците! Бъдете здрави! И само здраве не стига, и късмет трябва, така че здраве и късмет!
ПРЕД. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Почти изчерпахме тази точка от дневния ред. Преди да закрием точката и заседанието, искам да използвам случая да благодарим на нашия колега от секретариата Мартин Николов. Неговият щат изтича в края на тази година с края на работата и на Председателството. Да му пожелаем успех и в бъдещите начинания!
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Успех! (Ръкопляскания.)
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да Ви пожелая на всички и от тази, и от другата страна на масата, наистина едни спокойни празници със семействата, с близките, защото един период от нашите ангажименти приключва с края на Триото, но започват нови предизвикателства от началото на следващата година, така че трябва да сме отпочинали, силни! Бързо възстановяване на министър Павлова, защото много тичане я чака оттук нататък (смях).
Впрочем за тези, които не знаят, утре сутринта официално Народното събрание ще гласува края на нейната дейност като министър, и така да се каже, връщането ѝ от тази страна на масата, условно казано. Така че нещата не приключват, продължават.
С това искам да закрия заседанието.
(Закрито в 16,58 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин

Стенограф:
Антон Лазаров