1. Разглеждане и приемане на Годишен доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове за 2018 г. относно постигнатия напредък по програмите, съфинансирани със средствата на Европейския съюза и страните от Европейското икономическо пространство за програмния период 2014 – 2020 г. (по данни към 31 декември 2018 г.).

2. Разни.

---

П Р О Т О К О Л

№ 60

На 13 март 2019 г., сряда, от 15,30 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане и приемане на Годишен доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове за 2018 г. относно постигнатия напредък по програмите, съфинансирани със средствата на Европейския съюза и страните от Европейското икономическо пространство за програмния период 2014 – 2020 г. (по данни към 31 декември 2018 г.).
2. Разни.
Списъците на присъствалите на заседанието народни представители и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Ивелина Василева – заместник-председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Имаме кворум, откривам заседанието.
Ще Ви запозная с дневния ред. (Чете дневния ред на заседанието.)
Други приложения? Не виждам. Моля, гласувайте. Всички са „за“. Дневният ред се приема единодушно.

ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
Благодаря, че има толкова масирано присъствие от управляващите органи. (Чете списъка на присъстващите гости на заседанието и на членовете на Обществения съвет към Комисията.)
Събраните информации относно напредъка на оперативните програми са предоставени на Централното координационно звено, което е обобщило информацията и до голяма степен има ролята да изготви доклада. Затова моля първоначално представителите на Централното координационно звено да направят кратко изложение, после ще дадем думата на всеки от управляващите и на контролните органи за изказване, след което ще пристъпим към изказвания от народните представители.
ЛЮДМИЛА ТОЗЕВА (ЦКЗ): Годината 2018-та премина под знака на Българското председателство, и въпреки че се наложи министерствата да приложат много сериозен административен ресурс за ефективната подготовка и успешното провеждане, това не се отрази върху хода на програмите. За предходната година имаме много добро изпълнение на програмите, което е по-добър показател спрямо предишния предходен период. В цифри това означава, че към 31 декември 2018 г. имаме 65% договорени средства от общия бюджет на програмите от европейските инвестиционни фондове. По някои от програмите това се случва с по-бързи темпове, при други програми има по-сериозни предизвикателства, но когато погледнем сравнението на европейско ниво, страната ни стои сравнително добре в тази картина – на осмо място на ниво Европейски съюз.
По отношение на реално изплатените средства. Към края на 2018 г. сме достигнали 27% от общия бюджет на програмите. Процентът е по-голям при програмите, които са с по интензивно договаряне. Добрите темпове на договаряне са предпоставка и за по-голям размер на сертифицираните плащания от страна на Европейската комисия. Траншовете към България към 31 декември 2018 г. са 22%.
По дял на разплатени средства сме на 17 място, като в тази картинка най голям принос имат средствата, които са договорени и съответно разплатени по Европейския фонд за регионално развитие. Там стоим на второ място по отношение на договорени средства и на пето място по отношение на разплатените средства.
Програмите навлизат в следващия етап от тяхното развитие –зрялата фаза на изпълнение, когато след големия процент на договаряне усилията ще бъдат насочени към по-големия процент разплащания. Усилията са насочени към подпомагане на бенефициентите.
Предизвикателство през 2018 г. е обжалването, свързано с обществените поръчки. При голяма част от програмите това води до забавяне и изоставяне в графика на изпълнение. През 2018 г. бяха приети промени в Закона за обществените поръчки, с което се очаква да намалеят случаите на недобросъвестно обжалване и графиците да влезнат в нужните срокове.
През 2018 г. всички продължиха да работят по намаляване на административната тежест, като в едни случаи, в които е техническо възможно и е приложимо, се извършват служебни проверки, както на етапа на кандидатстване, така и на етапа на изпълнение на проектите.
Продължава напредъкът в изпълнението на стратегиите – както по еднофондовите, така и по многофондовите стратегии.
Като цяло налице е ускоряване стартирането на процедурите и подбор на проектите. Темпът е различен за отделните програми.
С умерен ход напредва изпълнението на финансовите инструменти във връзка със сключените споразумения между фонд „Мениджмънт на финансови инструменти“ и управляващите органи.
Какво предстои от тук нататък?
По отношение на предстоящото в рамките на годината.
Допълнително предизвикателство пред системата на европейските фондове ще бъде подготовката на следващия програмен период, който ще навлезе в своята по-ускорена фаза. Едновременно с това, че системата ще бъде натоварена с по-големи обеми плащания към програмите, ще трябва да започне и подготовката на новите оперативни програми.
В момента се работи по подготовката на нормативната и стратегическата рамка за новия програмен период, като стремежът ни е максимално бързо да бъдат определени основните приоритети на ниво държава – списъкът с програмите, респективно разпределението на средствата. В тази връзка в края на месец март предстои среща с Европейската комисия във връзка с Доклада за България в рамките на европейския семестър. Срещата отразява декларираната от страна на Европейската комисия посока за обвързване на програмирането със специфичните препоръки за отделните държави членки. На срещата ще бъде разгледано „Приложение Д“, в което са представени предварителните виждания на Европейската комисия относно инвестиционните области и рамковите условия за провеждане на кохезионната политика в България за следващия програмен период, като с това ще се даде официален старт на процеса на програмиране.
Гледайки към новия програмен период, има два основни аспекта – трансформация на икономиката и превръщането ѝ в по-иновативна и интелигентна, от една страна, и от друга страна, в чиста и зелена околна среда. Концентрация на ресурси се предвижда и по линия на устойчивото градско развитие и на социалното включване. Ще има мерки, свързани с мобилността и дигиталната свързаност.
Гледаме с особена важност на някои от пилотните схеми, които са стартирани в рамките на оперативните програми. Това е Схемата за регионалните информационни центрове в рамките на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, която ще бъде специален акцент през следващия програмен период, също така пилотната схема между оперативни програми „Развитие на човешките ресурси“, „Наука и образование за интелигентен растеж“ и „Регионално развитие“ във връзка със социално-икономическото включване на уязвими групи.
За интервенциите по линия на устойчивото градско и местно развитие ще стъпим на опита от изпълнението на интегрираните планове за регионално развитие и на подхода „Водено от общностите местно развитие“.
Другото направление, в което ще се работи в рамките на следващите месеци, което връща отново погледа към настоящите програми, това са така наречените „етапни цели“, въз основа на които ще се разпределя резервът за изпълнение по програмите. Резервът за изпълнение е един от механизмите на ниво Европейска комисия, с който стремежът е да се постигне в по-голяма степен ориентиране към резултатите. Това е предизвикателство, и то не само за България, а и за целия Европейски съюз. В тази връзка ние участваме във всякакви формати и разяснения, свързани с етапните цели. Към момента не можем да дадем окончателни оценки относно това как са постигнати целите към края на 2018 г.
По отношение на индикаторите от рамките за изпълнение, те ще бъдат отчетени в годишните доклади, които ще бъдат изпратени към Комисията – в края на месец юни за всички оперативни програми и в края на месец май за Програмата за морско дело и рибарство.
Към настоящия момент все още управляващите органи продължават да обработват междинните отчети и искания за плащания, които съдържат данни към края на миналата година. Това е така, защото се възползваме от дадената от Европейската комисия гъвкавост, съответно при отчитането на финансовите индикатори да могат да бъдат включени и разходи, които са извършени от бенефициентите и платени през 2018 г. и ще бъдат верифицирани и сертифицирани през 2019 г.
Съгласно предварителните данни към момента няма да има загуба на резерв на ниво държава, като в рамките на работната група ще продължим да координираме този процес и при необходимост ще се работи по различни сценарии с управляващите органи във връзка с преразпределението на резерва.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Пристъпваме към представяне на всяка от оперативните програми.
Ще дам думата на заместник-министър Деница Николова.
Заповядайте да представите напредъка на Оперативна програма „Региони в растеж“ и програмите за трансгранично сътрудничество.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: За Оперативна програма „Региони в растеж“ 2018 г. беше една успешна година. Цялостната ни оценка е, че това е една от най-успешно изпълняващите се програми в хода на реализацията, най-вече на инвестиционни мерки, които са в подкрепа за развитие на регионите.
Към края на 2018 г. имаме значителен напредък по отношение на договаряне на средствата – 83%. Към края на периода е разплатен 46% от договорения ресурс и 18% от договорените средства са отчетени към Европейската комисия за възстановяване под формата на сертифицирани разходи.
От гледна точка на това да постигнем крайните междинни индикатори, към края на 2018 г. година не само бяха отчетени сертифицирани разходи, но и бяха отчетени проекти, които са влезли в експлоатация. В тази връзка направихме една сериозна стъпка за промяна на Оперативната програма, която ни даде възможност с подкрепата на Европейската комисия да постигнем ефект – от една страна, да компенсираме наддоговорен ресурс по приоритета, който финансира големите общини в сферата на образователната инфраструктура, а от друга страна ни даде възможност да модифицираме междинната рамка за изпълнение по начина, по който да намалим рисковете от непостигане на междинната рамка към края на 2018 г.
Всички сме наясно, че една програма, която фокусира мерките си в изключително голям обхват от дейностите, свързани със сферата на образованието, сектор „Здравеопазване“, транспортна инфраструктура и всички мерки, свързани с градската среда и подобряване на околните пространства, е свързана и със своите предизвикателства. Тази промяна на Оперативната програма даде възможност да намалим изключително много рисковете към края на годината.
През 2018 г. успяхме да постигнем съществен напредък по финансовите инструменти, които касаят инвестициите с нисколихвени кредити по отношение на градското развитие. Избрани бяха фонд-посредниците, които ще разпределят средствата под форма на нисколихвени заеми към крайните ползватели и проектни инициатори.
Имаме своите предизвикателства, както и своите рискове, които сме идентифицирали към настоящия момент и които не само наблюдаваме, но търсим и адекватни решения до средата на тази година – до етапа, до който отчитаме междинната рамка. Те са свързани с постигането на няколко индикатора от страна на големия приоритет, който фокусира върху големите 39 града на територията на страната. Имаме съществен риск от непостигане на индикатори за продукти и резултат по отношение на културна и спортна инфраструктура. Това са проектите, които трябваше да бъдат финансирани с нисколихвени кредити. За съжаление изборът на фонд- посредниците дойде малко късно във времето, което ще доведе до идентифицирания риск в средата на тази година по отношение на непостигане на тези индикатори.
Вторият индикатор, който е под риск по междинната рамка, касае социалната инфраструктура по приоритета, свързан с подкрепа на мерките за деинституционализация за деца и възрастни. В тази връзка отчитаме към настоящия момент риск от непостигане на финансовия индикатор, защото имаме недостатъчен брой подадени заявки за плащане от нашите бенефициенти.
В края на миналата година сме покрили риска при прилагане на правилото „М+3“. Включително за 2019 г., вследствие на подадените последни сертификати от Сертифициращия орган към Европейската комисия можем да кажем, че и към настоящия момент няма да имаме никакъв риск по отношение на това правило и финансовите средства, които трябва да са усвоени по него.
2019 г. ще бъде годината на фокусирано изпълнение на Програмата. Ключова е, защото не само ще отчетем индикаторите към средата на година, но ни предстои да финализиране спестен ресурс, който е натрупан в хода на изпълнение на Програмата.
По отношение на малките общини предвиждаме обявяване на нова схема за енергийна ефективност. Ще имаме основен фокус върху проектите, свързани с изпълнението на финансовите инструменти. Усилено ще работим и върху програмирането на новите средства. В тази посока се съобразяваме с новия дух на регламентите, който е свързан с фокусиране върху развитие на територията спрямо нейните специфики и географски характеристики.
По отношение на Доклада имаме само един редакционен коментар, който е свързан с това, че в т. 2 „Институционална рамка“ думите „Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие“ следва да се заменят с новото име на дирекцията – Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“.
По отношение на програмите за трансгранично сътрудничество и хоризонталните програми, подкрепяни от Европейския съюз – те са 12 с достъп на България до ресурс от над 1 млрд. 300 млн. евро. Всички програми са в успешен ход на изпълнение. Над 500 проекта по хоризонталните програми са с учение на български партньори. От гледна точка на трансграничните програми, имаме навсякъде договаряне на над 50% усвояемост. По линия на европейското териториално сътрудничество за нас този стълб от кохезионната политика се изпълнява изключително успешно. Това е една предпоставка през новия програмен период да насочим усилията си в програмиране със стратегически фокус, включително и в тези програми.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Госпожо Русинова, моля да представите Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, както и Програмата за храни и хранителни продукти.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Съвсем накратко ще се опитам да представя напредъка по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и Оперативна програма „Храни“. Най-важният успех за нас, както и в предишния програмен период, от гледна точка на усвояване на средствата от Европейския социален фонд е това, че тази програма достига до много хора, които имат необходимост от подкрепа. Целите, които си поставяме с Европейския социален фонд, успешно се постигат.
За момента 98,14% от бюджета на Програмата е програмиран. За над 1 млрд. и 800 милиона са 109-те обявени процедури, които се изпълняват. Размерът на сертифицираните разходи е 34%. Имаме много висока степен на изпълнение на Оперативната програма.
„Развитие на човешките ресурси“ е програмата, която най-широко се възползва от всички възможности за административно облекчаване на бенефициентите от гледна точка на координация с други системи, с по-малък брой документи, които се изискват. В 34 от общо 100 процедури, които са обявени на обща стойност 67 млн. евро, ние прилагаме така наречените „опростени разходи“, които са предвидени в регламентите. Бенефициентите отчитат към нас реално изпълнение на резултати, а не разходооправдателни документи, което е един от съществените напредъци на страната ни при усвояване на европейските средства.
За момента над 210 хиляди човека са били включени в различните мерки на програмата, над 70 хиляди неактивни безработни лица, 40 хиляди човека са подобрили качеството на работните си места, 50 хиляди са минали през стажове от обучения, 70 хиляди в неравностойно положение са получили подкрепа със социални и здравни услуги. От тях близо 20 хиляди са деца, включени в мерки за деинституционализация, превенция и мерки, подкрепящи ранното детско развитие.
Особен акцент в този програмен период е борбата с младежката безработица. Независимо от изключително позитивните тенденции на пазара на труда, фокусът върху младежите продължава и ще продължи до края на изпълнение на програмата. Над 62 хиляди младежи до 29 години са били включени в стажове и в заетост. 46 хиляди безработни младежи са минали през обучение. Голяма част от тях имат възможност да бъдат подкрепени с микрофинансиране, микрокредитиране и финансови инструменти.
Основната част от подкрепата ни, свързана с темата за социално включване, е подкрепата на двата плана на правителството – Националната стратегия за дългосрочна грижа на възрастни, както и деинституционализацията на деца. Това е най-мащабната реформа, изпълнявана в социалната сфера от 10 години насам. Тя е добър пример не само като голяма реформа при затварянето на всички домове за деца, но и за синергия между отделните инструменти. За момента е предвидено създаването на 112 нови услуги за над 5400 потребители. В плана за възрастни е предвидено създаването на 100 нови услуги за над 2400 потребители.
По отношение на напредъка по рамката за изпълнение към настоящия момент по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ са включени общо 20 показатели. Пет от тях са финансови, 15 физически. Изцяло сме изпълнили всички заложени междинни цели по рамката за изпълнение. Не предвиждаме риск от загуба на средства.
За Оперативна програма „Храни“ или „Основно материално подпомагане“. Считам, че това е изключително успешен инструмент, който се управлява от Агенцията за социално подпомагане. Там размерът на договорените средства е 93%, 53% е степента на възстановяване на средства от Европейската комисия. Ежегодно 270 хиляди човека получават хранителни продукти от първа необходимост. С тези хранителни продукти и топлия обяд до голяма степен се подкрепят хората, подкрепени и с енергийни помощи. С този инструмент до голяма степен подкрепяме политиките към най-нуждаещите се. 210 общини организират програмата „Топъл обяд“ с обществени трапезарии. Ежедневно се хранят над 51 хиляди човека.
По отношение на следващия програмен период – в рамките на координацията с останалите ведомства започваме подготовка. Амбициозната ни цел е в кратки срокове да започне предварителното договаряне с Европейската комисия с основен фокус върху предизвикателствата на пазара на труда – да подкрепяме и работещите, и работодателите с допълнителни знания и умения, особено в сферата на дигиталните компетентности. Продължаваме подкрепата в изпълнение на плана за дългосрочна грижа на възрастни и всички социални цели, които си поставя Министерството от гледна точка на социалното включване.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Продължаваме с Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Давам думата на заместник-министър Ангелиева. Заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: 2018 г. беше трудна, но завърши успешно за нас. 2019 г. е не по-малко предизвикателна и ще разчитаме на взаимния обмен с Вас.
По Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ към края на миналата година сме обявили процедури в размер на 78% от общия ресурс. Договорени са над 52% по Програмата и са сертифицирани към 20% от бюджета ѝ.
Ще се спра на отделните приоритетни оси на Програмата. Всяка една оперативна програма има изключително голяма добавена стойност в различни аспекти на социално-икономическия живот на България. В нашата Програма комбинираме два фонда – Регионалния фонд и Европейския социален фонд. Имаше някои предизвикателства, за които Ви докладвах, свързани с изпълнението на Приоритетна ос 1. По отношение на научните изследвания по Приоритетна ос 1 нещата са канализирани. Тръгнаха, договорени са и са сключени договори с центровете за върхови постижения и центровете за компетентност. По тази ос са договорени 71% от бюджета на Програмата и вече подготвихме още една процедура по тази ос, която е свързана с осигуряване на съфинансиране на успешни проекти, финансирани от Европейската програма „Хоризонт 2020“. На този етап сме съсредоточили всичките си усилия в тази процедура по отношение на предоставяне на административна и финансова експертиза и консултация на бенефициентите, тъй като това са огромни мащабни проекти, които следва повече да подкрепяме.
Много важна е Приоритетна ос 2 „Образование и учене през целия живот“. Мога да кажа за приоритетни оси 2 и 3, че нямаме риск от неизпълнение на междинните цели, които си бяхме поставили. По Приоритетна ос 2 през 2018 г. приключиха няколко мащабни проекта. Ще спомена любимия вече проект на учениците в България „Твоят час приключи“ – първа фаза. Триста и шестнадесет ученика бяха обхванати за развитие на допълнителни способности, знания и умения в тази схема. Сега сме договорили втория етап на тази схема.
Завърши първа фаза на ученическите практики. Бяха създадени над 400 учебно тренировъчни фирми и над 8000 ученика бяха обхванати в тази схема.
Сега започнахме подготовка на последваща схема за дуално образование, което ще надгражда нашия успешен проект с „Домино“, който е с швейцарско финансиране и би следвало да реализира промените в Закона за професионалното образование и развитие.
В областта на висшето образование имахме успешна схема, която приключи, защото беше от предния програмен период. Над 40 000 студенти получиха стипендии и над 45 000 студенти бяха обхванати в студентски практики. С колегите подготвяме втора фаза на студентските практики и си поставяме амбициозната цел май месец на Комитета за наблюдение тя да бъде одобрена.
По отношение на Приоритетна ос 3 също нещата са доста добре и стоят балансирано. Тя е свързана с образователна среда за активно социално приобщаване, а именно уязвимите групи. Тук договорените средства са над 75 млн. лв. или 30% от бюджета по Оста. Сертифицирани са малко над 13%, но приключиха два доста големи проекта – за образование и интеграция на ученици от уязвими групи. Около 11 000 дечица от предучилищна възраст и 13 000 ученика в начална възраст бяха обхванати от създадения механизъм за превенция на тяхното отпадане от училище.
Завърши Проектът „Нов шанс за успех“, който беше насочен към слабо грамотни и неграмотни лица над 16-годишна възраст, свързан с нашия индикатор за ограмотяване и създаване на условия за обучение през целия живот.
По Приоритетна ос 3 работихме доста активно в края на годината – 19 декември. Действително до Коледа работихме доста успешно. Обявихме голямата процедура „Активно приобщаване в системата на предучилищно образование“ за 82 млн. лв. В момента проектното предложение е в процедура на оценка и се надявам до два месеца да имаме сключен договор и процедурата да тръгне.
Подготвихме Проекта „Образование за утрешния ден“ и сега ще бъде внесен за оценяване. Очакваме да има голямо въздействие. Тя е свързана с цифровизацията и подобряване на условията на цифрови умения, предприемачество и креативност в училищата и изграждане на образователен облак.
Следващите процедури, по които ще работим, са свързани с още една процедура в сектор „Висше образование“, свързан с модернизиране на висшето образование, на университетите, както и създаване и модернизиране на системата на кариерните центрове. Това е важно, тъй като по отношение на всичките ни финансови инструменти за наука, висше образование и образование последните две години има силна необходимост да се направи нещо по-целево за университетите, освен успешните студентски практики и стипендиите. Затова сме насочили усилията си да направим една интегрирана схема, за да имаме през 2019 г. поне 30 стратегии за развитие на университетите в България. Основите ни дейности пак ще бъдат свързани с виртуална среда на обучение, интернационализация, кариерно израстване, модернизиране на учебните програми съобразно нуждите на пазара на труда.
Предстои през април да подготвим и процедура за избор на изпълнител по отношение на средносрочната оценка на Програмата, което е важно за подготовката на следващия програмен период.
Опитваме се всичко, което от тук насетне има да планираме, да го правим така, че да е пилотно, но и сравнително гъвкаво, така че след оценката да можем да планираме следващия програмен период.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Продължаваме с оперативните програми, които са представени на ниво заместник-министър. Давам думата на заместник-министър Занчев да представи напредъка по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Общият бюджет на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ е близо 3,7 млрд. лв. Към 31 декември 2018 г. е договорен 82,7% или над 3 млрд. лв. от финансовия ресурс по Програмата, като 28,8% – над 1 млрд. лв. от бюджета ѝ, е разплатен. Размерът на сключените договори с изпълнители по обществени поръчки е над 43%, почти 1,6 млрд.
Акумулираното забавяне при тръжните процедури и частично при съгласуванията и отчужденията, в това число продължителните обжалвания, водят до излизане на дейности или части от дейностите от проектите извън периода на допустимост на разходите по Програмата.
Изпълнението след 2023 г. изисква предприемането на адекватни мерки, в това число изготвяне на различни концепции за фазиране на проектите и финансиране на дейности през следващия програмен период или респективно включване на допълнителни проекти с висока степен на готовност за изпълнение. Към момента това касае двата рискови проекта – „Елин Пелин – Костенец“ по железопътната инфраструктура и автомагистрала „Струма“, лот 3.2.
По отношение на финансовата дисциплина е спазено изискването на правилото за автоматично освобождаване N+3 и са изпълнени бюджетните ангажименти за 2018 г., като не се отчита загуба на средства по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“.
При етапните цели от рамката на изпълнение на Програмата е налице непълно постигане на целевата стойност за сертифициране – разходи по Приоритетна ос 1 „Железопътна инфраструктура“ и Приоритетна ос 4 „Иновации в транспорта“.
През 2018 г. е постигнат напредък по Програмата, като след основните моменти по отношение на големите проекти в областта на железопътната и пътната инфраструктура могат да бъдат маркирани следните ключови събития:
Формулярът за кандидатстване за железопътния проект за модернизация на участъка „Елин Пелин – Костенец“ е одобрен от Европейската комисия на 31 януари 2018 г. Провежда се и е открита процедура по реда на ЗОП за избор на изпълнител на строителството, като на 6 август 2018 г. изтече срокът за подаване на оферти.
На 4 февруари тази година бе обявено класирането на участниците в процедурата за избор на изпълнител на строителството. Подадени са десет жалби пред КЗК срещу избора на изпълнители. През месец септември и месец октомври миналата година са избрани изпълнители за строителните работи по два от подучастъците на обособените позиции за изграждането на тунел от автомагистрала „Струма“. Формулярът за кандидатстване по лот 3-2 все още е в процес на подготовка и съгласуване. В края на август миналата година е обявена и тръжната процедура за строителство на двата лота от автомагистрала „Струма“ – лот 3.2. На 17 декември миналата година е открит официално лот 3.3 „Кресна – Сандански“ – 24 км.
Двата етапа на линия 3 на метрото се изпълняват по график с ускорени темпове. Към 31 декември 2018 г. по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 са подадени общо 61 проектни предложения, от които 43 са одобрени, пет са в процес на оценка и два са отхвърлени, а 11 от тях са оттеглени.
Започнахме и подготовката на новата Оперативна програма за периода 2021 – 2027 г. Уточняваме в момента конкретните проекти.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Продължаваме с фокус върху „Развитие на селските райони“ и „Морско дело и рибарство“.
Заповядайте, госпожо Василева, да представите напредъка по двете програми.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Относно Програмата за развитие на селските райони 2018 г. беше изключително натоварена, но и успешна. Към края на годината договорените средства възлизат на близо 57% от средствата по Програмата, или над 3 млрд. 200 хил. лв., а изплатените средства са над 1,4 милиарда –25%. През 2018 г. успяхме да реализираме за първи път 18 процедури в електронната система ИСУН, отвореният бюджет е за 662 млн. лв. и получихме над 4 хил. 700 проекта, в това число и над 400 проекта от местните инициативни групи.
Предстои през 2019 г. да отворим още седем процедури за 101 млн. евро. Изпълнихме Индикативната годишна работна програма за 2018 г. Само два приема прехвърляме за 2019 г., които не успяхме да реализираме. Това са подмярката за иновации и подмярка 7.3 за широколентовата инфраструктура. Там сме в тясна комуникация с Европейската комисия и скоро предстои да отворим и тази подмярка.
Относно правилото „N+3“ резултатите показват преизпълнение на целта със 130%. Нямаме никакъв риск от загуба на средства по правилото, даже сме надплатили 300 млн. лв., които ще се отчитат по правилото за 2019 г.
Относно Рамката за изпълнение в момента сме в процедура на обработване на допълнителни документи и е рано да кажем дали има риск от неизпълнение на някои от приоритетните цели. Със сигурност загуба на средства не предвиждаме, по-скоро говорим за прехвърляне на средства от един приоритет в друг. Но това ще стане ясно след изпращането на Годишния доклад в края на юни месец.
Програмата за морско дело и рибарство също беше доста успешна. Успяхме да преодолеем забавянето в отваряне на приеми и договаряне. Близо 42% от Програмата вече е договорена – това са 125 проекта за 92 млн. лв., а изплатените средства са малко над 15 млн. лв., или това е 7% от бюджета на Програмата.
Предстои да отваряме приеми и през 219 г. – почти всички мерки сме предвидили да бъдат отворени за 28% от Програмата, включително и отваряне на мерките от местните инициативни рибарски групи. Техният бюджет е 62 млн. лв. Сертифицираните средства са 6%. Тук за разлика от другите програми Годишният доклад трябва да го изпратим един месец по-рано – в края на май месец. Там също има риск от неизпълнение на няколко приоритета, но тъй като изпълняваме екшън план, сме предприели доста мерки. Разчитаме, че ако се наложи ще имаме прехвърляне на средства от един приоритет в друг, който успешно се прилага.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Ще продължим с Оперативна програма „Околна среда“.
Има думата госпожа Валерия Калчева.
ВАЛЕРИЯ КАЛЧЕВА (МОСВ): Ще представя ситуацията по Програмата към края на миналата година:
Процедури, обявени за над 3,5 млрд. лв. или 103% от бюджета на Оперативната програма, 109 сключени договора за безвъзмездна финансова помощ на стойност над милиард и 600 милиона или 48% от бюджета на Оперативната програма, платени суми в размер на над 552 милиона или почти 16% от бюджета на Оперативната програма, верифицирани и респективно сертифицирани разходи в размер на 457 млн. лв. или 13,3% от бюджета на Оперативната програма.
Годината беше натоварена и трудна за управляващия орган. Фокусът беше в няколко основни направления.
На първо място, ускоряване на темповете на оценка, респективно сключване на договори за безвъзмездна финансова помощ. Само през изминалата година сме одобрили и сключили договори с 55 бенефициента на стойност почти 850 млн. лв. или 24% от бюджета на Програмата.
Сериозен фокус и сериозни усилия изискваше и ускоряването на темповете на плащане, верификация и респективно сертификация по проектите, които са в изпълнение. В Оперативна програма „Околна среда“ проектите изискват по-големи усилия и времеви ресурс за тяхното реално изпълнение в сравнение с много други проекти, финансирани по други програми. Това, което имаме като особеност тук, е, че средно една година минава от сключването на договор за безвъзмездна финансова помощ до избор на изпълнител. Въпреки стимулирането на бенефициентите да търгуват успоредно с процеса на оценка на проектното предложение, продължаваме да забелязваме тенденция на резервираност от тяхна страна. Може би по-скоро предпочитат първо да видят сключения договор с управляващия орган и да са сигурни, че имат осигурено финансиране и тогава да търгуват. В случай че имаме и обжалвания на обществените поръчки, срокът нараства средно на година – година и половина, като се има предвид, че повечето договори са на инженеринг, тоест първо трябва да се проектира и едва тогава да се започне строителство. До реалното започване на строителството минават поне две години.
Фокусът ни през изминалата година беше насочен и в две други основни направления.
Сериозно предизвикателство за нас беше обявяването на две процедури по приоритетна ос 1 „Води“ и една за така наречения „Пилотен ВиК интегриран проект“ с бенефициент ВиК – Смолян, и обявяването на голямата процедура за изграждане на ВиК инфраструктура с бенефициенти 14 ВиК оператори на консолидирани територии. Договор с ВиК – Смолян, беше сключен в началото на тази година на стойност 69 млн. лв. Бенефициентът търгува в момента. По процедурата с бенефициенти 14 ВиК оператори към днешна дата имаме пет подадени проектни предложния на стойност малко повече от 200 млн. лв. Крайният срок за подаване на проекти е 23 април тази година, като имаме уверението на всички бенефициенти, че ще успеят да подадат документи в срока.
Друго сериозно предизвикателство за управляващия орган беше разработването на процедура за изпълнение на мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух. Това изискваше сериозна креативност от страна на всички, които бяха ангажирани по темата, тъй като схемата и мерките са нови за Оперативната програма. Отне ни около девет месеца да структурираме и да обявим процедура. Тя беше обявена в началото на декември миналата година. Три от общините, които са в същото време и бенефициенти по „Лайф“, подадоха проектни предложения. Един от проектите – на община Монтана, вече е оценен при нас и другата седмица предстои да сключим договора с тях.
Фокусът през тази година е оценката на ВиК проектите. Утре имаме Комитет за наблюдение, на който предстои да гласуваме критерии за избор на операции за изпълнение на консервационни мерки по Приоритетна ос 3 „Натура 2000“ и „Биоразнообразие“. Продължаваме да мислим и по направлението „Подобряване на качеството на атмосферния въздух“, тъй като очакваме да имаме свободен ресурс, за който да обявим допълнителна процедура за финансиране на подобен тип мерки.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Давам думата на господин Христиан Султанов да представи напредъка по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ и Оперативна програма „Инициатива с малки и средни предприятия“ също така.
ХРИСТИАН СУЛТАНОВ (МИ): За Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2018 г. беше благоприятна. Към 31 декември 2018 г. договорените средства са 1,9 милиарда или 73% от бюджета на програмата. Реално изплатените средства са в размер на 918 млн. лв. или спрямо 35% от бюджета на програмата. Сертифицирани средства в размер на 779 млн. лв. или 30% от бюджета на Програмата. За Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ почти на 100% са договорени средствата.
По приоритетна ос 1 „Технологично развитие и иновации“ са обявени пет процедури, сключени са 383 договора, 244 проекта са в изпълнение, прекратени са 9 договора. Приключва изпълнението на 130 договора.
По приоритетна ос 2 „Предприемачески капацитет за растеж на малки и средни предприятия“ са обявени 12 процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключени са 1022 договора, в процес на изпълнение са 115 проекта, прекратени договори – общо 40. Приключва изпълнението общо на 887 договора.
Приоритетна ос 3 „Енергийна и ресурсна ефективност“ са обявени четири процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключени 587 договора, в процес на изпълнение са 404 проекта, прекратени са 13, приключва изпълнението на общо 170 договора.
По приоритетна ос 4 „Премахване на пречките в областта на сигурността на доставките на газ“ – обявени са две процедури. Едната процедура е техническа помощ за завършване на подготвителните дейности, необходими за стартирането строителството на междусистемна газова връзка България – Сърбия на стойност 11 млн. лв. Втората процедура е изграждането на междусистемна газова връзка Гърция – България на стойност 76 млн. лв.
По приоритетна ос 5 са изплатени 35 млн. лв., изпълнението на финансовите инструменти към 31 декември 2018 г. е извършена подготовка на следните финансови инструменти: инструмент Фонд за трансфер 30 млн. евро, инструмент Фонд за ускоряване начално финансиране – 55 млн. евро, инструмент Фонд за рисков капитал 25 млн. евро, Гаранционен инструмент за енергийна ефективност – 40 млн. евро.
Съгласно Годишна работна програма са обявени общо пет процедури. Едната процедура е в процес на обществено обсъждане –„Развитие на иновационни клъстъри“, една обявена процедура за кандидатстване – за подобряване на производствения капацитет в малките и средни предприятия, три процедури предстоят да се обявят през 2019 г. Това са стимулиране внедряването и иновации на съществуващи предприятия, развитие на регионални иновационни центрове и дигитализация на малки и средни предприятия.
Предизвикателствата за Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ през 2019 г. са трансферът от 100 млн. лв. и 16 от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 100 млн. лв. В момента текат интензивни срещи с представителите на бизнес и научни организации, като амбицията на управляващия орган е месец юни да бъде обявена процедурата.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Госпожа Ирена Първанова ще представи напредъка по Оперативна програма „Добро управление“.
ИРЕНА ПЪРВАНОВА (МС): За 2018 г. съгласно плановете всичко е изпълнено.
За 2019 г. не очакваме загуба на средства.
Целите са свързани с изпълнение на стратегии на национално ниво в областта на административната, съдебната реформа и електронното управление. В този смисъл поддържаме много добри партньорски отношения с централните администрации, които имат отговорност по темата. В момента фокусът ни е в рамките на оставащия период до 2023 г. да приоритизираме тези мерки, които биха допринесли за постигане на заложените индикатори.
2023 г. се очаква 250 000 съдебни дела да бъдат водени по електронен път, над 600 услуги да бъдат електронизирани и повишени нивата от трето на четвърто и така нататък.
Като цяло в администрацията все още има един консервативен подход и много трудно разчупване на хартиения носител.
Започнахме подписване на електронни договори по нашата програма. Минимизираме изцяло времето и административната тежест на бенефициентите плюс нашите вътрешни процедури, контролни листи. Всичко подписваме електронно в момента.
Смятаме, че ако дадем тон, може би ще се стимулира процесът и в останалите администрации.
За нашата Програма тематична цел 11, която беше до момента предпоставка и база за планиране, за следващия период няма да бъде запазена в този вид и стратегическите реформи ще бъдат финансирани на ниво Европейска комисия от друг фонд. Предвидени са мерки, свързани с електронно управление плюс хоризонтална техническа помощ в обхвата на една програма, която има капацитет за надграждане на вече постигнатите показатели този период.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Що се отнася до другите две програми – Българо-швейцарската програма за сътрудничество и програмите по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, има представена информация в доклада. Ако има конкретни въпроси, надявам се, че Централното координационно звено ще може да отговори.
От страна на контролните органи – Сметна палата, Национален фонд и Изпълнителна агенция „Одит на средства от Европейския съюз“, ако желаете да вземете отношение. Аз Ви благодаря за информацията, която сте представили към Доклада. Наистина детайлно представяне на извършената контролна дейност през годината с удовлетворяващи за България резултати, което за мен е добър знак за професионализма, опита на цялата система, която е ангажирана в изпълнението и управлението на европейските средства, идентифицирането на слабости и препоръки за отстраняването им.
Давам думата на колегите за въпроси, изказвания, изразяване на становища и мнения по представената информация.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Искам да благодаря на всички, уважили Комисията с тези информации, които отговарят на доброто изпълнение и хода на изпълнението на Програмата за развитие на селските райони и останалите програми.
Тук е мястото като член на Комисията и заместник председател да се извиня, че още миналата година не бях доволен в какво положение сме Ви поставили. Ние не Ви поставяме точно в каква рамка да ни дадете информацията. Не сме поставили никакви обеми или основни въпроси, на които да отговорите. По тази причина се получават някои разминавания.
Няма да скрия, че съм възхитен от Програмата за развитие на човешките ресурси, която си направих труда да сравня със същия период, в началото на шестата година от програмния период, и установих, че тя е два пъти и малко повече по отношение на изплатените средства, което за мен е много добро, защото за мен критерий за изпълнение на дадена програма е обратното плащане от Европейската комисия.
Искам да изкажа една критика към управляващия орган на Програмата „Добро управление“, защото тя е точно на обратния полюс – два пъти е по-зле изпълнението, отколкото в същия период в началото на 2012 г., което не е добър показател, още повече, че от изпълнението на тази Програма зависят и останалите програми, защото не е тайна, че тя спомага много за изсветляване на целия административен процес. И това забавяне, и това туткане никак не ми харесва – 14% на шестата година. Това за мен е и критерий докъде е стигнало цялото наше електронно управление, електронно правителство – до никъде. Най-добре е да закрием Програмата.
Тук не мога да не похваля Програмата за наука и иновации, защото аз лично смятах, че ще се провали, защото там вилня един човек, който нямаше представа за какво става въпрос, и друг, който си мислеше, че има представа за какво става въпрос. Нещата бяха в критично положение. Даже си позволих да кажа на министър Вълчев през лятото на 2017 г., че ако не се справят до края на годината, ще го уволнят. Сега тези хора имат 19% обратно плащане от ЕС, което е много значимо.
След тази среща аз ще искам отделно да се видя с двамата представители, защото имам една идея, която да реализираме.
Общо-взето 17-о място, при положение, че имаме две плащания. Не искам да кажа, че това е нещо лошо, но имаме две служебни плащания. Едното е по Програмата за малките и средни предприятия. Знам, че това плащане е за подпомагане, в началото се дават парите, за да могат да помагат. Имаме още Фонд на фондовете.
Така че това 17-о място, аз не го виждам 17-о, а много по-назад. Ако извадим тези две плащания, ще отиде много назад.
Програмата за човешки ресурси има 12 проекта. Аз съм участвал и съм написал голяма част от тях – при кандидатстването и така нататък във връзка с децата с увреждания и техните родители. Имал съм 12 международни проекта с винаги включени деца с увреждания и затова съм много чувствителен към този въпрос, още повече, че виждам пред себе си 18 представителки на управляващите органи и четири представителки на контролните органи, което показва кой движи в България тези най-тежки, най трудни и най-отговорни програми, където най-много бой се яде.
Залитането в посока деинституционализация според мен е изключително вредно. Дайте да махнем и майчините домове и вече децата да ги хвърлим на циганките от самото начало. Мисля, че с това залитане, и то със средства на Програмата, ние обричаме хиляди майки, които са сполетени от нещастието да имат дете с увреждане и които живеят в селища, където няма дневни центрове, ние ги обричаме на изолация и десоциализация с това си направление.
Днес казах това на Светлана Ангелова тя подскочи. Казва: „Ти искаш да затваряш децата пак ли?“ Казвам: „Те сега са затворени в детските ясли и детските градини. От сутринта като ги заключим, цял ден са затворени.“ И в училищата са заключени също. Това е грешно, защото е нечестно към това, което Господ е направил, особено с тези майки, на които мъжете като някакви последни пъзльовци бягат от сполетялото ги нещастие и ги оставят сами. И това са хиляди. България е единствена на Балканския полуостров, която няма нито дневен, нито нощен център за децата със синдрома на Даун. Няма!
Това залитане – „Дай сега да махнем всичките домове, а Петров искал да затваря деца в домове“, не е правилно. Казвам го от опита си, от онова, което съм виждал в чужбина. Такова чудо няма.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Може ли по същество, защото тук говорим за прилагането на инструменти относно националните политики.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Права сте. За Програмата за развитие на селските райони казах, че не дадохме достатъчно насоки на хората как да си дадат отчетите. По тази причина нямаме информация, за да дадем оценка по тази програма. Така нямам възможност да отговоря на хората, когато ме питат.
В Министерството и в Държавен фонд „Земеделие“ има изградена чудесна организация, така че не може да сме на предпоследно място. Има страни, които имат реализация по тази програма 70%, а ние сме на 25%. Като изгонят още един човек като Слави Кралев, нещата може да отидат още по-напред.
Прощавайте, че бях емоционален по отношение на децата с увреждания. Всички до един в обществото сме виновни за това.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Надявам се, че Вашите избиратели от Сливенския регион ще получат по-детайлна информация чрез Вас.
Заповядайте за изказвания. Ще дам думата и на представителите на Обществения съвет.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря за информацията. Ще направя няколко препоръки. Информацията е структурирана по усмотрение на управляващите органи. Съдържа различна по степен, подробност и приоритет информация. Липсва важният елемент по отношение на постигнатия напредък от структурите на изпълнителната власт. Наред с договорените реално изплатени средства, постигнатите индикатори биха предоставили реалната ситуация на изпълнение на програмите, степента на постигането на целите и приоритетите, степента на въздействие върху Националната програма за развитието на България до 2020 г. Моля в следващата информация да има по-подробна информация във връзка с тези индикатори за мониторинга.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: И аз ще взема думата. Информацията, която Ви е изискана, Вие сте я предоставили. Необходимо е да се преосмислят формата и начинът на предоставянето на информацията и изготвянето на доклада. Такива коментари бяха направени и предишната година. Смятаме обаче, че предоставената информация е достатъчна, за да си изградим картината към настоящия момент.
По-ценен за нас е фокусът върху резултатите и напредъка от гледна точка на изпълнението на задачите, на заложените цели. Това са инструменти за прилагане на националните политики. Интересува ни форматът на сравнителен анализ, къде сме спрямо предходен период, спрямо останалите държави членки, кои са слабостите ни и как можем да ги отстраним. В доклада не се съдържа информация за изпълнението на индикаторите, които водят до резултати за хората и за българската икономика. Имаме консолидирано мнение, но това не е критика или коментар към Вас. Може би трябва да вземем решение на Комисията, с което да обвържем Секретариата с ангажимента по този начин да се изготвя докладът по-нататък.
Според информацията – задоволително е изпълнението на оперативните програми. В зависимост от спецификите някои се движат по-ускорено. Факт е обаче, че се работи дълги години, има изграден административен капацитет, има опит сред управляващите органи и органите, които следят за изпълнението сред самите бенефициенти. Това ще осигури плавност на процесите.
Има коментари по конкретни оперативни програми. Бих искала да видя обвързаността на програмите с реализирането на реформите. Например ОП „Околна среда“ е обвързана с реформата във водния сектор. Не чухме с предоставената техническа помощ до какви конкретни резултати се е стигнало. Надявам се да видим това в бъдещи изслушвания.
Имам два конкретни въпроса.
Първият е към зам.-министър Василева: защо през втория програмен период ОП „Морско дело и рибарство“ – най-малката по обем, продължава да бъде с най-лоши резултати? Как ще бъде преодоляно това?
Въпрос към зам.-министър Русинова: първа тръгна програмата за „Храни и хранителни продукти“, насочена към най-нуждаещите се хора. Правили ли сте проучвания за мнението на социално слабите хора – дали това е помощта, от която имат нужда?
Можем да получим информация и от колегите от Обществения съвет, тъй като вчера имаха заседание. Имат консолидирано становище. Моля да ни запознаете с него.
КАТЯ КОЛЕВА (Общ. съвет, Институт за социална интеграция): Председателката на Обществения съвет Светла Бонева помоли да представим нашите препоръки от вчерашното ни заседание.
Те са в три групи.
Първо, искаме да се засили акцентът върху критичния анализ на реалните ефекти от усвоеното финансиране. Искаме да чуем за реформите в отделните сектори, които допринасят за изпълнението на всяка програма.
Второ, препоръчваме да се дава по-подробна информация за хоризонталните програми. Голям е интересът към „Хоризонт 2020“, „Еразъм плюс“, „Лайф“ и т. н., както и към трансграничните програми. Би могло към настоящия доклад да се получи такава обобщена информация или като отделен по-кратък доклад.
Трето, препоръчваме да се оформят обобщения за напредъка в усвояването на средствата по отделните програми през настоящия програмен период в сравнение с предходния.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Други въпроси? Няма. Ще дадем думата на колегите от управляващите органи.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Не споделям мнението на г-н Петров относно Програмата за развитие на селските райони. Имаме 56% договаряне. Това, че сме на второ или трето място отзад напред, не означава, че има риск от неусвояване на средствата. В предходния програмен период на този етап от изпълнението бяхме на подобно място, но разплатихме над 99,9% от програмата. Административният ни капацитет е достатъчен.
Проведохме 18 процедури по нов метод чрез информационната система ИСУ, намалихме административната тежест. В момента над 600 млн. лв. са в процес на договаряне и тази година ще започне изпълнението.
АТИДЖЕ ВЕЛИ: Ще се спра на площните мерки от № 10 до № 14. Там подаването на заявленията и плащанията са кампанийни. Те са с 5-годишни ангажименти. Сега ангажираният бюджет не е включен. Затова договарянето и разплащането ще бъдат по-високи като процент.
През 2016 г. бяха сключени първите големи договори за частните бенефициенти с 3-годишен срок на изпълнение. Предстоят плащания за около 500 млн. евро по подмярка 4.1 и 4.2. Договорите изтичат през 2019 г.
Общините-бенефициенти след проведени обществени поръчки вече могат да кандидатстват с авансови и междинни плащания. 50% от договорените 670 млн. лв. ще бъдат изплатени авансово до края на годината.. Предстои договарянето на още 300 милиона по втория прием. Само с 18-те отворени процедури и сключените договори в края на годината ще отчетем поне 80% договаряне и близо 50% разплащане.
ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Относно програмата „Морско дело и рибарство“ – тя изостава. Причина е най-късното приемане на програмата от Европейската комисия. Имахме проблеми и с административния капацитет – Управляващият орган беше прехвърлен от Агенцията по рибарство и аквакултури в МЗХГ. Сега проблемите почти са преодолени. Увеличихме служителите с 10%.
Има слаб интерес от кандидатите. Имаме отворен прием, но имаме само един кандидат. Трябва да положим усилия за по-голяма информираност. 2018 г. беше ключова. Отворихме над 20 приема, договорихме почти половината от бюджета. Разчитаме на успешно реализиране на сключените договори. Има обаче слаб интерес.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Успехът на Програмата за подпомагане на най-уязвимите групи е един от примерите за добро съчетаване на целите на политиката на Министерството с финансовия инструмент. През последните две години правим проучвания за удовлетвореността на хората. Голяма част от хората, които ползват хранителни продукти, са до голяма степен хора, които получават и енергийни помощи. Ежегодно получават пакети със стоки от първа необходимост. Всеки пакет е 25 кг. на стойност 53 лв. Около 43% от тях са хора над 65 години. Развиват се повече услуги в домашна среда, грижи за пенсионерите. Другата част са майки и нетрудоспособни лица, родители на деца с увреждания и безработни. Почти същият е характерът на хората в общините, за които има топъл обяд. Удовлетвореността на хората и изключително голяма. Те получават и асистентска подкрепа – към какъв тип социални услуги могат да бъдат насочени.
Считам, че политиката на деинституционализацията е най-успешната политика в социалната сфера. Затварянето на институции не означава, че държавата не се грижи за децата, имащи нужда от подкрепа. Затварянето означава затваряне на институции тип „Могилино“. Вчера в Габрово посетихме затворено преди 5 години болнично заведение, превърнато в голям социален комплекс за услуги. Това е голяма реформа, заслужаваща да бъде подкрепяна. Има и много неща, които тепърва трябва да бъдат направени.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Програмата за развитие на селските райони има висока степен на договаряне, но практиката показва, че една трета от тях няма да бъдат изпълнени. В Министерството работят добре, но изказвам опасения, че когато накрая не изпълним нещо, започват прехвърляния на средства и опорочаване на програмата.
Давате добри примери за деинституционализацията, но говорите за градовете. Аз говорих за хиляди десоциализирани майки, живеещи в отдалечени селища, където няма дневни центрове. При тях не може без институции. Иначе имате два пъти повече изпълнение отколкото в предишния период. Срамно е за нас като нация да сме десоциализирали хиляди майки, които имат професия и работа, но не могат да я изпълняват.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Имам съображения по казаното от г-н Петров, но смятам, че подобен дебат може да бъде воден от парламентарната трибуна и в други комисии.
Сега можем да пристъпим към приемане на Годишния доклад на КЕВКЕФ за 2018 г. относно постигнатия напредък по програмите, съфинансирани със средства на ЕС и на страните от ЕИП за програмния период 2014 – 2020 г. по данни към 31 декември 2018 г.
Редно е да вземем предвид и редакционната бележка от зам.-министър Деница Николова, че последният вариант отразява коментари, направени от народните представители.
Който е съгласен с приемането на доклада, моля да гласува. (Гласуване.) Приема се единодушно!
Към доклада ще бъдат приложени становищата на колегите Имрен Мехмедова и Петър Петров, които дадоха своите становища в писмен вид, както и становището, изготвено от Обществения съвет към КЕВКЕФ. Що се отнася до темата и съдържанието на доклада, предлагам при следващо заседание да бъдат обсъдени тези въпроси и да вземем решение с по-детайлно разписване на изискванията във вътрешните правила на Комисията – по какъв начин и в какви срокове да бъде изготвен докладът, за да бъде полезен инструмент за всички нас и да дава оценка за текущото състояние и за перспективите, да има аналитичен характер.
Ще помоля членовете на Обществения съвет при обсъждането на формата на доклада да присъстват и да вземат отношение относно вида на доклада за следващата година.
Благодаря на гостите за присъствието. Желая Ви успех.
По
ВТОРА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
няма поставени въпроси.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,20 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Василева

СТЕНОГРАФ:
Карамфил Матев