Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 954-01-11, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 28 февруари 2019 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, № 902-01-12, внесен от Министерския съвет на 11 март 2019 г.
3. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 62
На 27 март 2019 г., сряда, от 15,30 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 954-01-11, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 28 февруари 2019 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, № 902-01-12, внесен от Министерския съвет на 11 март 2019 г.
3. Разни.
Списъците на присъствалите на заседанието народни представители и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Ивелина Василева – заместник-председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Имаме кворум, откривам заседанието.
Ще Ви запозная с дневния ред. (Чете дневния ред.)
Други предложения? Не виждам. Моля, гласувайте.
Всички са „за“. Дневният ред се приема единодушно.
Преминаваме към
ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
(Чете списъка на присъстващите гости.)
Моля г-жа Александрова да представи Законопроекта.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Със Законопроекта се цели търсене на баланс между интересите на кредиторите и длъжниците в заповедното производство и въвеждането на служебна проверка за наличие на неправомерни клаузи в договорите с потребителите.
В края на януари 2019 г. Европейската комисия е уведомила България, че следва да предприеме мерки за отстраняване на противоречащата на правото на ЕС съдебна практика във връзка с липсата на възможност за съдебна проверка на вземанията, основани на неправомерни клаузи в договорите с потребителите. С действащите разпоредби на ГПК режимът на заповедното производство не гарантира достатъчно, че съдът ще следи за наличието на неправомерни клаузи и за грешки при изчисляването на размера на дълга, произтичащ от потребителските договори.
Със Законопроекта ще се осигури по-добра защита на длъжника от злоупотреби на икономически по-силната страна, като се създава задължение на съда за извършване на проверка в заповедното производство относно наличието на неправомерни клаузи. Предвижда се удължаване на сроковете за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение и на частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение. Предвижда се допълнително изискване към заявителите – да предоставят пред съда договора, от който произтича вземането им, заедно с приложенията и приложимите общи условия. Предлага се когато длъжникът не бъде намерен на постоянния адрес, но е уведомен чрез залепване, производството да не води автоматично към исков процес, а да се осигури възможност на длъжника да възрази на по-късен етап.
Изменя се и Законът за защита на потребителите с цел привеждане на разпоредбите му относно Директива 9313/ЕИО в съответствие с практиката на съда на ЕС по прилагане на директивата.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Имате думата за въпроси.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Какво означава „на по-късен етап“? Това не означава ли ищецът или ответникът да се яви когато прецени?
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Между първо и второ четене ще бъдат направени предложения. Ще има механизъм на уведомяване. Срокът не е отворен. Следва да бъдат удовлетворени и двете страни.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Имаме предоставено становище от Министерския съвет. Имаме националната позиция по тази процедура. Работено е с екип от Министерството на правосъдието, Министерството на икономиката. Цели се усъвършенстване на законодателството и съответствие с целите на Директивата и Хартата на основните права на ЕС.
Други въпроси? Няма.
Пристъпваме към гласуване. Който е съгласен да подкрепим Законопроекта на първо гласуване, моля да гласува. Всички са „за“. Приема се единодушно.
Преминаваме към
ВТОРА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
(Чете имената на гостите от Министерството на правосъдието.)
Давам думата на г-н Стоянов да представи Законопроекта.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Със Законопроекта се цели да бъдат въведени в законодателството изискванията на Рамково решение 2008-909 PVR на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода. Със Законопроекта се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа на взаимно признаване на решения, поставени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес.
Големият обем на материята по Рамковото решение и практиката по въвеждане на актове на вторичното право на ЕС в областта на сътрудничеството по наказателно-правни въпроси обусловиха прилагането на отделен закон. В Законопроекта се установява уредба за трансфер на осъдени лица между държавите членки, която ще замени режима, установен с Конвенцията за трансфер на осъдени лица от 1983 г. на Съвета на Европа. Сътрудничеството ще се осъществява на принципа на директната комуникация между компетентните органи на държавите членки. Производството по признаване и изпълнение следва да приключи в срок от 90 дни, което ще съкрати продължителността в сравнение с досегашния ред за трансфер на осъдени лица по НПК.
За компетентен орган по признаване и изпълнение на чужди съдебни актове се определя Окръжният съд по местоживеене или обичайното местопребиваване на лицето, на което е наложена мярка лишаване от свобода. Ако местоживеенето е неизвестно, компетентен да признае акта ще бъде СГС. За гарантиране изпълнението на признатия съдебен акт е предвидена възможността за временно задържане на лицето при условията и по реда на НПК. Предоставя се възможност да адаптира наказанието от държавата членка, като го приспособи към най-близкото по вид и характер наказание съгласно българското законодателство. Лишаване от свобода или мярка, включваща лишаване от свобода, не могат да бъдат заменени с глоба или друга парична санкция.
Предлага се опростена процедура за трансфер на осъдени лица. Предвижда се предаването на лицето да се осъществява на предварително уговорена дата межда двете държави членки, но не по-късно от 30 дни от постановяване на съдебното решение.
Регламентирани са случаите за предаване на основание европейска заповед за арест и транзит през територията на България на лице, което подлежи на трансфер в изпълняващата държава членка. С по-бързата процедура за трансфер на осъдените лица се очаква увеличението им с до 200 лица годишно. Предвижда се законът да влезе в сила от 1 януари 2020 г.
Моля Комисията да подкрепи Законопроекта и да предложи на Народното събрание приемането му на първо гласуване.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Имате дума за изказвания.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Възприемаме по-експедитивни условия за трансфериране на хора под ударите на закона. Срокът от 3 месеца е добро решение.
Имам два уточняващи въпроса.
Каква е сегашната средна продължителност за извършване на трансферирането? Съществуват ли възможности с новия закон да се удължава срокът от 3 месеца при използване на адвокатски трикове?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: По Рамковото решение България е в наказателна процедура. В началото на годината получихме мотивирано становище като елемент от процедурата по чл. 258 от Договора за функциониране на ЕС.
Нека нашият експерт да отговори на въпросите.
ДИМИТЪР ТЕРЗИИВАНОВ (МП): Трансферното производство в България не е подчинено на определените в Конвенцията срокове. Средно продължителността на трансфера от получаване на молбата на държавата до довеждането на лицето в България е от 4 месеца до една година, дори над година за по-отдалечените държави. За ЕС срокът е до една година.
А дали е възможно да се разтакава процедурата във времето, срокът от 90 дни е задължителен. Съдебното решение в България трябва да приключи в този срок. След произнасянето на съда има още един 30-дневен срок, в който трябва да бъде организирано довеждането на лицето в България, респективно предаването му. Единственият инструмент, с който бих могъл да сравня Рамковото решение 909, е европейската заповед за арест, в която също има установени срокове. Има опити на адвокати тези срокове да бъдат пристъпвани, но съдът и прокуратурата са стриктни в тяхното спазване. Нямаме констатирани случаи на злоупотреба. Очакванията ни са по този начин да се прилагат Рамковото решение и Законът, след като бъде приет.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Други въпроси? Няма.
Пристъпваме към гласуване. Тези, които подкрепят Законопроекта на първо гласуване, моля да гласуват. Всички са „за“. Приема се единодушно.
Благодаря на нашите гости.
ТРЕТА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД - РАЗНИ
Желаете ли да обсъдим някакви въпроси? Няма желаещи.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,55 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Василева
СТЕНОГРАФ:
Карамфил Матев
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, № 902-01-12, внесен от Министерския съвет на 11 март 2019 г.
3. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 62
На 27 март 2019 г., сряда, от 15,30 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 954-01-11, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 28 февруари 2019 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, № 902-01-12, внесен от Министерския съвет на 11 март 2019 г.
3. Разни.
Списъците на присъствалите на заседанието народни представители и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Ивелина Василева – заместник-председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Имаме кворум, откривам заседанието.
Ще Ви запозная с дневния ред. (Чете дневния ред.)
Други предложения? Не виждам. Моля, гласувайте.
Всички са „за“. Дневният ред се приема единодушно.
Преминаваме към
ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
(Чете списъка на присъстващите гости.)
Моля г-жа Александрова да представи Законопроекта.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Със Законопроекта се цели търсене на баланс между интересите на кредиторите и длъжниците в заповедното производство и въвеждането на служебна проверка за наличие на неправомерни клаузи в договорите с потребителите.
В края на януари 2019 г. Европейската комисия е уведомила България, че следва да предприеме мерки за отстраняване на противоречащата на правото на ЕС съдебна практика във връзка с липсата на възможност за съдебна проверка на вземанията, основани на неправомерни клаузи в договорите с потребителите. С действащите разпоредби на ГПК режимът на заповедното производство не гарантира достатъчно, че съдът ще следи за наличието на неправомерни клаузи и за грешки при изчисляването на размера на дълга, произтичащ от потребителските договори.
Със Законопроекта ще се осигури по-добра защита на длъжника от злоупотреби на икономически по-силната страна, като се създава задължение на съда за извършване на проверка в заповедното производство относно наличието на неправомерни клаузи. Предвижда се удължаване на сроковете за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение и на частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение. Предвижда се допълнително изискване към заявителите – да предоставят пред съда договора, от който произтича вземането им, заедно с приложенията и приложимите общи условия. Предлага се когато длъжникът не бъде намерен на постоянния адрес, но е уведомен чрез залепване, производството да не води автоматично към исков процес, а да се осигури възможност на длъжника да възрази на по-късен етап.
Изменя се и Законът за защита на потребителите с цел привеждане на разпоредбите му относно Директива 9313/ЕИО в съответствие с практиката на съда на ЕС по прилагане на директивата.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Имате думата за въпроси.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Какво означава „на по-късен етап“? Това не означава ли ищецът или ответникът да се яви когато прецени?
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Между първо и второ четене ще бъдат направени предложения. Ще има механизъм на уведомяване. Срокът не е отворен. Следва да бъдат удовлетворени и двете страни.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Имаме предоставено становище от Министерския съвет. Имаме националната позиция по тази процедура. Работено е с екип от Министерството на правосъдието, Министерството на икономиката. Цели се усъвършенстване на законодателството и съответствие с целите на Директивата и Хартата на основните права на ЕС.
Други въпроси? Няма.
Пристъпваме към гласуване. Който е съгласен да подкрепим Законопроекта на първо гласуване, моля да гласува. Всички са „за“. Приема се единодушно.
Преминаваме към
ВТОРА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
(Чете имената на гостите от Министерството на правосъдието.)
Давам думата на г-н Стоянов да представи Законопроекта.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Със Законопроекта се цели да бъдат въведени в законодателството изискванията на Рамково решение 2008-909 PVR на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода. Със Законопроекта се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа на взаимно признаване на решения, поставени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес.
Големият обем на материята по Рамковото решение и практиката по въвеждане на актове на вторичното право на ЕС в областта на сътрудничеството по наказателно-правни въпроси обусловиха прилагането на отделен закон. В Законопроекта се установява уредба за трансфер на осъдени лица между държавите членки, която ще замени режима, установен с Конвенцията за трансфер на осъдени лица от 1983 г. на Съвета на Европа. Сътрудничеството ще се осъществява на принципа на директната комуникация между компетентните органи на държавите членки. Производството по признаване и изпълнение следва да приключи в срок от 90 дни, което ще съкрати продължителността в сравнение с досегашния ред за трансфер на осъдени лица по НПК.
За компетентен орган по признаване и изпълнение на чужди съдебни актове се определя Окръжният съд по местоживеене или обичайното местопребиваване на лицето, на което е наложена мярка лишаване от свобода. Ако местоживеенето е неизвестно, компетентен да признае акта ще бъде СГС. За гарантиране изпълнението на признатия съдебен акт е предвидена възможността за временно задържане на лицето при условията и по реда на НПК. Предоставя се възможност да адаптира наказанието от държавата членка, като го приспособи към най-близкото по вид и характер наказание съгласно българското законодателство. Лишаване от свобода или мярка, включваща лишаване от свобода, не могат да бъдат заменени с глоба или друга парична санкция.
Предлага се опростена процедура за трансфер на осъдени лица. Предвижда се предаването на лицето да се осъществява на предварително уговорена дата межда двете държави членки, но не по-късно от 30 дни от постановяване на съдебното решение.
Регламентирани са случаите за предаване на основание европейска заповед за арест и транзит през територията на България на лице, което подлежи на трансфер в изпълняващата държава членка. С по-бързата процедура за трансфер на осъдените лица се очаква увеличението им с до 200 лица годишно. Предвижда се законът да влезе в сила от 1 януари 2020 г.
Моля Комисията да подкрепи Законопроекта и да предложи на Народното събрание приемането му на първо гласуване.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Имате дума за изказвания.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Възприемаме по-експедитивни условия за трансфериране на хора под ударите на закона. Срокът от 3 месеца е добро решение.
Имам два уточняващи въпроса.
Каква е сегашната средна продължителност за извършване на трансферирането? Съществуват ли възможности с новия закон да се удължава срокът от 3 месеца при използване на адвокатски трикове?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: По Рамковото решение България е в наказателна процедура. В началото на годината получихме мотивирано становище като елемент от процедурата по чл. 258 от Договора за функциониране на ЕС.
Нека нашият експерт да отговори на въпросите.
ДИМИТЪР ТЕРЗИИВАНОВ (МП): Трансферното производство в България не е подчинено на определените в Конвенцията срокове. Средно продължителността на трансфера от получаване на молбата на държавата до довеждането на лицето в България е от 4 месеца до една година, дори над година за по-отдалечените държави. За ЕС срокът е до една година.
А дали е възможно да се разтакава процедурата във времето, срокът от 90 дни е задължителен. Съдебното решение в България трябва да приключи в този срок. След произнасянето на съда има още един 30-дневен срок, в който трябва да бъде организирано довеждането на лицето в България, респективно предаването му. Единственият инструмент, с който бих могъл да сравня Рамковото решение 909, е европейската заповед за арест, в която също има установени срокове. Има опити на адвокати тези срокове да бъдат пристъпвани, но съдът и прокуратурата са стриктни в тяхното спазване. Нямаме констатирани случаи на злоупотреба. Очакванията ни са по този начин да се прилагат Рамковото решение и Законът, след като бъде приет.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Други въпроси? Няма.
Пристъпваме към гласуване. Тези, които подкрепят Законопроекта на първо гласуване, моля да гласуват. Всички са „за“. Приема се единодушно.
Благодаря на нашите гости.
ТРЕТА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД - РАЗНИ
Желаете ли да обсъдим някакви въпроси? Няма желаещи.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,55 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Василева
СТЕНОГРАФ:
Карамфил Матев
