1. Изслушване на ръководството на Министерството на образованието и науката във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 – 2020 г.

2. Обсъждане на структурата на Годишния доклад на КЕВКЕФ относно постигнатия напредък по програмите, съфинансирани със средствата на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство.

3. Първо обсъждане на Проект за изменение и допълнение на Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

4. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 64


На 12 юни 2019 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Изслушване на ръководството на Министерството на образованието и науката във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 – 2020 г.
2. Обсъждане на структурата на Годишния доклад на КЕВКЕФ относно постигнатия напредък по програмите, съфинансирани със средствата на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство.
3. Първо обсъждане на Проект за изменение и допълнение на Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
4. Разни.

Към протокола се прилагат списъци на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и на гостите.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Кристиан Вигенин.

* * *

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добър ден! Имаме необходимия кворум, можем да започнем нашето заседание.
Да кажа, че както обещахме миналия път от днес заседанията на нашата Комисия са без пластмасови изделия – и чашките и водата, екологични сме и няма как, след като и заместник-председателят на нашата Комисия е председател на Комисията по околна среда.
Първо, да приемем дневния ред: (Изчита дневния ред.)
Моля да гласуваме приемането на дневния ред.
За – 6, против – няма, въздържали се – няма.
С това дневният ред е приет.

Минаваме към точка първа от дневния ред:

Наши гости са Карина Ангелиева – заместник-министър на Образованието и науката, и Кирил Гератлиев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Оперативна програма „НОИР“, които ще направят кратко представяне на програмата.
Преди да Ви дам думата, госпожо Ангелиева, само да кажа, че, когато имаме такива изслушвания, ние информираме колегите от Комисията по образованието и науката, каним ги – който от тях има желание, да присъства на нашето заседание, така че имаме един гост. Може би ще имаме и други, но да имате предвид, че се опитваме да ангажираме с нашите изслушвания и останалите колеги.
С това Ви давам думата, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Благодаря Ви много, господин Председател. Използвам повода да Ви честитя и рождения ден. Всичко най хубаво!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, благодаря Ви, че за пореден път отправяте покана към нас. За мен лично е чест, че точно тази програма е обект на това изслушване и че също споделяте тази информация с другите комисии. Надявам се, че не само Комисията по образованието и науката, но и Икономическата комисия ще прояви интерес, защото става въпрос за големи инвестиции в областта на образованието и науката. За Ваша информация смятам, че е едно добро съвпадение и е целенасочено от Ваша страна, което е още по-добре. Всъщност това изслушване е много навременно, тъй като на 31-ви май ни мина Комитета по наблюдение, на който беше одобрена индикативната програма за 2019 г., и бяха взети важни решения, за които ще Ви информирам.
По отношение на финансовия напредък, както знаете, Програмата е близо за 1 млрд. 300 млн. лв., от които вече сме обявили процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 86% общо-взето от общия ресурс или малко над 1 млрд. лв. Договорените средства са 914 млн. лв.
По отношение на реално изплатени сертифицирани средства – за момента се запазва тенденцията, нормално е шест месеца след последното ни изслушване, добре вървим по отношение на втора и трета ос, а именно образователните и системните проекти. По отношение на първа ос – научните проекти, изплатили сме вече 66 млн. лв., но действително там все още нямаме сертифицирани средства и няма как да имаме, защото очакваме отчетите през септември-октомври. Това ни беше договореността с центровете за върхови постижения и центровете за компетентност, които всъщност имат една година за реално изпълнение през лятото.
Добрата новина е, че с доста сериозни мерки от наша страна сме направили конкретни таблици и графици на обществените поръчки, така че се надявам, а и сега ще Ви споделя конкретни цифри по първа ос, за да успеем реално да верифицираме тази година малко средства и в тази ос. Какво още се случва в първа ос?
На Комитета по наблюдение одобрихме една допълнителна процедура за финансиране на научно-изследователски проекти, които са получили финансиране от Европейската програма „Хоризонт 2020“. Информирахме Ви последния път, че по тази подпрограма на „Хоризонт 2020“, която е насочено за страните с по-слаб иновационен индикатор от Източна Европа общо-взето, има една специална схема, казва се „Разширяване“ и Комисията финансира до 25 млн. евро, но за меки мерки, мобилност и изграждане на мрежи, докато инфраструктурната част според регламента на Програмата трябва да се съфинансира от структурните фондове. Това беше одобрено на 31 май.
Добрата новина е, че имаме два български проекта, които минаха прага за оценка много успешно. Единият е пловдивски проект в областта на растителните биотехнологии, другият е проект от Софийския университет в областта на информационните технологии – big data, изкуствен интелект и всички други, модерни нови технологии, така че сега ще имаме шанса да отворим и процедура. Разбира се, те трябва да кандидатстват, ние не даваме просто така парите срещу договор от Европейската комисия. Те трябва да докажат необходимостта и релевантността на тези средства съобразно мерките, които ще бъдат финансирани от Брюксел директно.
Другото, което е много важно, е, че в Първа ос успяхме да договорим още един проект, който беше класиран първи в резервите – за Центъра по компетентност. Мисля, че проектът е в областта, която е свързана с енергийни системи, нови съоръжения от типа на водородни батерии за енергетика и така нататък. В момента сключихме договор, започва своето изпълнение и така договорите общо ни стават или така да кажем центровете за върхови постижения, центровете за компетентност или новите играчи в научно-иновационния сектор вече стават 13 броя.
По Първа ос какво друго важно решение взехме? Другата седмица – беше също одобрено от Комитета по наблюдение, започваме целеви обучения с бенефициентите по програмите „Джереми“ и с Генерална дирекция „Съвместни изследователски центрове“ към Европейската комисия. Вече направихме едно такова обучение с партньори от Латвия, които имат същите центрове, за да обменим опит, а другата седмица на 19-ти, мисля, че ни е следващото обучение. На 21 юни е редовната ни среща с бенефициентите по Програмата. Ние се опитваме месечните срещи с бенефициентите да не ги правим само с тях и с ръководителя на екипа, а да каним и ректорите, и директорите на институтите към Българската академия на науките или съответно от Селскостопанската академия, така че самите ръководители на научните организации, където се изпълняват тези проекти, да са наясно какво се случва във всеки един момент, или да споделим отговорността и значението на тези проекти със самите университети.
По отношение на други важни решения, които са абсолютно нови и се взеха на това заседание на Комитета по наблюдение, имахме един резерв в Първа ос, който няма как на този етап да програмираме, след като имаме други забавени договори и плащания и беше взето решение да се прехвърли във втора ос. По този начин ние ще можем да реализираме друга наша амбиция, а именно да инвестираме във висшето образование. Това е нещо ново и беше много добре посрещнато от браншовите организации и синдикатите, защото инвестициите в университети са доста малко в този програмен период. Така беше програмирана самата програма, така че сега планираме и представяме концепция на Комисията и на Комитета за инвестиране на средства в университетите.
Идеята е университетите да кандидатстват с концепции за модернизиране и стратегическо развитие на своите висши училища в няколко направления, а именно: подобряване на учебните програми за връзка с пазара на труда; цифровизация и цифрово съдържание; интернационализация – нещо, което доста е забавено в нашите университети, тоест програми на чужди езици, отваряване към света; и не на последно място, подкрепа за кариерните центрове и връзката с индустрията. Надяваме се да може да програмираме една нова операция за 40 млн. лв., така че всички университети да кандидатстват, да развият такива стратегически цели и вече на базата на анализ и на резултатите от тази програма да програмираме силна нова програма в следващия програмен период.
Другото положително решение, на което господин Гератлиев Ви отговори, ако имате въпроси, беше голяма борба с Европейската комисия, но в крайна сметка успяхме да уверим Комисията, че „Студентски практики“ е един важен проект. На тях може да не им се вижда толкова важен, но за нас пък си е важен и всъщност ще имаме втора фаза на проекта. Трябва да Ви кажа, че единствената критика, която имахме на Комитета за наблюдение, и аз абсолютно я споделям, не че искам да критикувам собствените си структури, както по „Студентски практики“, така и по другите проекти не е видно, че това са пари на структурните фондове. Тоест студентските практики и стипендиите, които даваме по тази програма, са в рамките на милиони, а реално самите студенти смятат, че това е даденост. Едва ли не имаше стрес в системата – какво се случва с нашите практики, защо нямаме?
Беше доста голяма критиката от dg employment и dg region, че всъщност не популяризираме добре, че това са средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове, така че сега имаме някои по-модерни, въпреки че не сме много модерни в администрацията, но все пак имаме добри виждания – да направим видео на големите проекти за повече популяризиране на проектите. Направихме един портал за наука, на който ще качим цялата тази информация, за да е по-достъпна. Миналата седмица взехме решение в Министерството на образованието и науката да направим портал за университетите и по този начин както отвън да има по-голяма видимост, така всъщност самият бизнес и самите бъдещи студенти да имат по-голяма видимост какво се случва, и с какви средства се случват тези добри намерения. Това е по отношение на „наука и висше образование“.
По отношение на „Професионално образование и училищна политика“ договорихме няколко нови процедури в Ос 2, а това е дуалното образование. Процедурата тръгва с 24 млн. лв. Знаете, тази програма е дългоочаквана общо-взето не само от нашата системата на професионално образование, но имахме доста критики от Европейската комисия. Вие сте видели в препоръките на семестъра, че едно от нещата, което отново излиза напред, е именно умението за инвестиране в образование, свързано с практиката. За дуалното образование процедурата не сме я забавяли, защото сме нямали готовност да разработим такава, а искахме да стъпи на добрата практика от Програмата „Домино“. Няма човек от нашите среди, който да не е чувал за „Домино“, но все пак искахме да анализираме какво добро направихме със средствата по швейцарската програма, за да надградим. Имахме отново доста добър разговор със синдикатите и със специалистите от системата, така че тази програма тръгва.
Представихме за първи път и процедурата за това, което планираме за професионалното образование и обучение. В момента започнахме да се срещаме със синдикатите, браншовите организации, за да видим какъв е начинът. Най-добият вариант е да работим съвместно в този триъгълник, а именно: училищата, Министерството на образованието и науката, другите министерства, които имат секторна политика – МТСП и Министерството на икономиката, и, разбира се, синдикатите и браншовите организации. Тази процедура все още не е приета, операцията не тръгва засега, защото смятаме, че има доста работа по нея. Добре е по такъв начин да структурираме дейностите и партньорството с всички заинтересовани страни, които изброих, така че действително да я надградим в следващия програмен период. Няма смисъл на този етап да стартираме нещо твърде екзотично, което няма устойчивост.
Разбира се, взехме много важни решения по отношение на училищните проекти – операцията „Образование за утрешния ден“ беше одобрена. Помните, че това е нашата голяма програма за изграждане на облачна инфраструктура и цифрово съдържание и обучение на учителите. Още две схеми представихме, които са свързани вече с децата със специални нужди, но това предстои и по-скоро наесен ще имаме възможност да Ви представим малко повече информация.
По отношение на бюджет и финанси ние Ви представихме този доклад, като за Ваша информация сме направили в допълнение малко по-техническа картина. Може би тук да спра, за да има време за въпроси и малко по-интерактивен диалог. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Заместник-министър за информацията, която предоставихте, тя е доста подробна.
Колеги, въпроси?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Заместник-министър, господин Председател на управляващия орган, аз съм доволен от това, че най-после Програмата за наука, образование и иновации тръгна и според мен тя ще завърши успешно. Въпросът ми е свързан с този център, за който споменахте, за спечеления Проект за иновационни технологии включително на базата на водород, защото е много важен изобщо за България.
Другият ми въпрос е свързан с това, което аз получавам като запитване от учители: дали се обръща достатъчно внимание на онези учители, които се занимават с роми, цигани, синти, или както да ги наречем децата, които са от друга етническа група? Те са били доста доволни преди две години, когато е действала такава система, и те са били стимулирани допълнително затова, че се занимават. Наистина е трудно. Примерно в Сливен, откъдето съм аз, има две големи сегрегирани училища, които са само с циганчета или синти, така че е важно да се обърне внимание на такива райони като Сливен, където вече 50 на сто от населението е такова.
Аз се опитвам на всички тези среща да обръщам внимание на нещо, на което държа – винаги съм работил в тази сфера, то е за тези деца в неравностойно положение, които не са в градовете или където има дневни центрове. Иска ми се да Ви обърна внимание, че там има хиляди такива майки, които са затворени вкъщи с децата си и нямат никакъв изход, независимо кой ги посещава и къде ги посещава, а децата няма с кого да си играят. Това е много важно, а пък нашето общество изобщо не обръща внимание на това.
Ако може, да заостря Вашето внимание и като развивате програми те да бъдат не за това, което да представяме, че примерно в Бургас има един чудесен център в комплекс „Лазур“, който работи по всички европейски стандарти, но това не се отнася за Карнобат или Айтос, а трябва да се обърне внимание точно на тези деца в неравностойно положение от селските райони, които нямат достъп до дневните центрове. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
Може да съберем още въпроси, коментари, ако има.
Заповядайте, госпожо Мехмедова, а след това е госпожа Клисарова.
ИРМЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря, господин Председател.
Благодаря за предоставената информация. В предстоящите процедури за 2019 г., които посочвате в информацията предоставена на Комисията, се наблюдава съсредоточена насоченост към нуждите на пазара на труда, към придобиването на практически умения от студентите, както и дуалната система на обучение.
Известна ли е реална нужда на пазара на труда, съществува ли задълбочена комуникация между бизнеса и образованието и могат ли да се дадат някакви гаранции, че впоследствие тези хора ще получат необходимата реализация? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Госпожо Клисарова, заповядайте.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря, господин Председател.
Ще започна с доброто, после с това, което ме тревожи, а накрая ще задам един въпрос.
Добро е, че от началото на годината, гледам отчетите за Националния фонд на Министерството на финансите и това, което е договорено, все пак не е дошло, но дай боже да се случи. Към 30 април давате информация, че са договорени 68%, а в края на месец май стават 72% и като имаме предвид колко са големи сумите – 24%, трябва да отчетем, че има ръст, но за съжаление, изключително трудно се постигна. В средното и предучилищното образование има напредък, средствата се усвояват много по-успешно и по-лесно.
Виждам трудности и особено изоставане в Оперативна ос 1 и ще Ви кажа защо. Вижте, нула сертифицирани средства, едно авансово плащане от 66 млн., което също не е сертифицирано, а е от бюджета на Министерството. Няма как да започнат и да се случат тези неща, а това е наистина тревожно.
Още нещо да подчертая: от тези средства, които бяха за наука, една част отидоха към висшето образование – Ос 2, а другата част от 51 млн. отидоха към „Иновации и конкурентоспособност“. Тук трябва да отбележим, че липсва капацитет на нашите научни структури – не могат да се класират, закъсняват със сроковете, и бих дала една препоръка: да насочим усилията си там – Вие се опитвате да го направите, по „Хоризонт 2020“ и ние трябва да увеличим научния капацитет. Причините за липсата на научен капацитет в страната няма да ги коментирам – условия на труд и ниско заплащане. Младите хора не са мотивирани да се занимават с наука, а оттам ни пада капацитетът и не можем да усвоим заложените средства.
Само преди секунди говорихме, че има едни 106 милиона, които се предлагат за така наречената дигитализация в образованието, която е изключителна важна. Добре, нека да се случи дигитализацията, нека обърнем сериозно внимание. Това е много сериозен проблем.
Въпросът, който искам да поставя, е: как ще изберем учителите – те са изключително натоварени, и какви работни групи ще бъдат направени по съдържанието?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, но все пак може би е най-добре първо да чуем всички.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник-министър, господин Гератлиев, благодаря за предоставената информация. Хубаво е, че регулярно осъществяваме срещите си по прегледа на напредъка на Оперативната програма, а това ни дава по-детайлен поглед върху процесите и напредъка, който е постигнат досега.
Моите въпроси са два. Първият е свързан с Оперативната програма и междинните цели, тоест изпълнението на междинните цели вече е докладвано към Комисията, предстои да се види резултатът, а въпросът ми е: има ли идентифицирани рискове и евентуално неизпълнение на междинните цели, и ако да, какви са сценариите, които обмисляте за справяне с това предизвикателство?
Вторият ми въпрос е малко по-страничен и той е свързан с възможността да използвам Вашето присъствие тук, за да ни запознаете с мястото и ролята на Министерството по отношение на другите програми. Какво имам предвид? Споменахте Швейцарската програма, споменахте проекта „Домино“ и имам предвид хоризонталните програми на Европейския съюз, а в някои случаи Министерството играе ролята на точка за контакт или координация, както и да го наречем. На мен би ми било полезно, предполагам и на колегите, да получим малко повече информация за това. Разбира се, ако желаете, може в писмен вид да ни я предоставите.
Спомням си, че имаше и една агенция, която беше коментирана включително и в медиите с проекти, които се изпълняват, за жалост, в не особено приятен контекст и е любопитно да видим как се справяте с тези предизвикателства. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател!
Уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми господин Гератлиев! Аз по-скоро ще допълня въпроса на професор Клисарова, тъй като също забелязах движение на средствата по Приоритетни оси 1 и 3, което може до известна степен да представлява опасност за по- нататъшното усвояване на средствата поне от моя гледна точка – предвид тежкото стартиране на Оперативната програма още в началото със средства, които бяха прехвърлени към друга оперативна програма, и това, което сте ни дали като информация за вътрешното прехвърляне на средствата.
Въпросът ми е следният: до каква степен се дължи неподготвеността на самите бенефициенти да оперират със средствата и да изпълняват ангажиментите, които са записани в съответните приоритетни оси – забавяне на реално изплатените средства, и това по Първа ос би ли довело отново до прехвърлянето на средства към друга приоритетна ос за в бъдеще?
Виждам, че сте провели и обучение на бенефициентите, което касае включително и евентуално налагане на финансовите корекции. Има ли към днешна дата идентифицирани такива случаи, при които се налагат финансови корекции? Същото важи и за Приоритетна ос 3. Моят въпрос е: има ли опасност поради ниската подготвеност на самите бенефициенти да имаме такъв резултат – забавяне при усвояване на средствата, съответно трудности при сертифицирането накрая и евентуално освобождаване на средства от Приоритетната ос и към други оперативни програми, а не към тази? Така или иначе още от самото начало забелязвам и аз се надявам, че… Виждам, че сте започнали да наваксвате с тези забавяния, но все пак, вярвайте ми, че през цялото време ще бъде доста внимателно наблюдавана Оперативната програма, защото Вие нямате ни най-малка вина за това нещо, но тя така стартира. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Може би един последен въпрос от мен. В информацията ми пише, че на последното заседание на Комитета за наблюдение е взето решение резервът за изпълнение от Приоритетна ос 1 да отиде в Приоритетна ос 2 – за модернизация на висшите училища. Мисля, че маркирахте този въпрос. Още малко да ни кажете: какво се предвижда, какво означава модернизацията или може би тепърва ще има малко по-подробна информация за това? Благодаря.
Доста въпроси са. Имате думата.
Заповядайте, госпожо Ангелиева.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Имам чувството, че някой път моят екип се притеснява от многото въпроси. Аз съм много впечатлена, че има такъв интерес особено към науката, защото се правят много неща, а всъщност не се чува в медиите. Ще започна горе-долу по реда на въпросите, за да не пропусна нещо.
Конкретна информация надали мога да дам по отношение на Проекта, който финансирахме от резервите първи, който излезе от Института по електрохимия. Мога само да Ви уверя, че направихме една среща в Министерството с Министерството на транспорта, информационните съобщения и технологии и с всички, които участват в нашите други големи обекти. Такива имаме няколко и това е Пътната карта за научна инфраструктура, където финансирахме една голяма мрежа, свързана с нови енергийни източници на енергия, и направихме среща с всички университети и с БАН, които имат капацитет в тази област, за да видим дали няма дублиране и дали има допълване на проектите. Още по-конкретно ще кажа: нашата амбиция не е да се държим като полицаи и да преследваме всеки, който работи в една и съща област в науката – нормално е да има различни играчи и да работят в една и съща област, но да надграждаме. Ще помоля моят екип да Ви изпрати допълнително информацията. Публична е информацията, но някой път е труднодостъпна и ще Ви изпратя я конкретно за спецификата на този проект по първата ос.
По отношение на проблемите, които и професор Клисарова изтъкна в Първа ос, да, така е. Нещата са свързани и с въпроса на госпожа Василева за междинните цели. Имаме проблем по междинните цели и той е в Първата ос. Не можем да изпълним този индикатор, който е заложен, така че правим някакви гимнастики като тази за резервите, които да прехвърлим във втората ос, за да финансираме университетите. Каква е обаче реално ситуацията? Истината е, че е програмирана Програмата, както е програмирана, и са заложени индикатори, които на този етап от преговорите ние не може да променим – не само не можем да ги променим, но трябва да ги изпълним. Ако трябва да бъдем още по-откровени, ние трябва да ги изпълним, но парите по структурните фондове не ни стигат. Просто няма достатъчно средства по структурните фондове и никога не е имало, за да изпълним тези високи индикатори по Оперативната програма. Защо се е стигнало до това през 2015 г., аз бих могла да споделя пред Вас, но не на това заседание.
Какво е важно обаче и какво правим? С националните средства от бюджета за наука тази година се опитахме да програмираме финансиране, което да допълва заложените индикатори. Например в момента подготвяме операция за съфинансиране на допълнителни проекти от „Хоризонт 2020“. Надявам се, че с около 5 – 6 милиона от националния бюджет ще може да програмираме това нещо, защото ние имаме над 20 успешни проекта, спечелили прага на оценка по „Хоризонт 2020“, но няма пари за тях. Всъщност след много дебати и дискусии, не е лесно и има много врагове за това нещо, тоест много учени не искат да се финансират проектите, свързани с европейско кандидатстване, защото там е голямата конкуренция и качество. Това в момента е заложено и имаме одобрението на министър Вълчев, така че работим в момента по този конкурс.
Тъй като не можем да изпълним много от целите, свързани с обновяване на инфраструктурата, всъщност използваме друг инструмент и отново средства от националния бюджет, които имаме тази година – над 60 милиона от националния бюджет за наука. В момента програмираме финансиране от 25 милиона за Националната пътна карта за научна инфраструктура. Знам, че го знаете, но все пак и за протокола да се знае, че не можем да решим всички проблеми в науката с Оперативната програма.
Прави сте и добре сте забелязали, че сме програмирали действително проекти и програми, за които може би сме нямали готовността да ги изпълним. Заради това господин Гератлиев обърна Вашето внимание на факта, че сега паралелно хем трябва да изпълняваме проекти, хем да обучаваме бенефициенти да изпълняват тези проекти. Имаме малко различно мнение и това е добре, защото това е полезно за нашето сътрудничество с Изпълнителната агенция. По принцип смятам, че науката абсолютно има капацитет да абсорбира тези средства и то полезно, за научни изследвания.
Въпросът е, че средствата дойдоха в периода след две-три години, в който нямаше никакво финансиране за оборудване и научна инфраструктура. Имаше голям brain drain или така нареченото изтичане на мозъци през 2013 г. Всъщност не че изследователите нямат опит, но още преди 10 години сме програмирали голямо оборудване в БАН и в университетите за над 30 – 40 млн. лв., тоест тези хора очевидно знаят как се правят обществени поръчки. Много хора напуснаха или както става в Министерството, предполагам и при Вас, сменя се администрацията, идва нова, която няма опит. Много често това е свързано реално със счетоводство, с финансови органи и с правни отдели в университетите и в БАН, а всъщност много често там е разковничето на тези проблеми. Какво правим в това отношение?
Сега увеличихме средствата за Българската академия на науките, но искаме обратно примерно мерки – да се подобрят, да си създадат проектно звено вътре в БАН, да си правят обучения за счетоводителите. БАН е автономна организация, но ние се опитваме да създадем този тип зависимост. Знаете, че за университетите е малко по-трудно и там имаме стратегия за висшето образование и не можем да навлизаме в автономията на ректорите, ни най-малко.
Доста е трудно да се провежда реформа във висшето образование без абсолютно да имаш разбирането и подкрепата на ректорите. Това, което се опитваме да програмираме с тези 40 милиона и резерва, който не може да усвоим в Първа ос, е да дадем на университетите, грубо казано, към 1 млн. лв., за да приложат модела, който беше разработен по друг инструмент на Европейската комисия – H innovate, а именно инструмент за самооценка, който оценява ефективността на управлението в университета, връзките с бизнеса или адекватността на програмите спрямо пазара на труда, иновационните решения и въвеждането не само на модерните технологии, но по-скоро на адекватни програми, релевантни на новостите в научно-изследователския сектор. Ако трябва още да задълбая по темата какво означава модернизиране на висшето образование, истината е, че много от нашите университети реално нямат никакви научни изследвания и иновации, което съответно рефлектира по цялата система на технологии, на иновации и на пазара на труда.
Както казах, идеята е да дадем свобода на университетите, за да си разработят самостоятелна стратегия. Ние не искаме да им налагаме какъв път ще изберат, защото има университети, които са много добри в обучението и подготовката на учители, а има други, които искат малко повече да се развиват в технологиите. Но идеята ни е да оценим тези концепции и да им дадем свобода да развият за една година своите стратегии и след това в следващия програмен период да инвестираме в най-добрите университети. Очевидно е, че за 52 университета – на всички по равно, и въобще това с равното няма как да продължава.
Всъщност не мога да крия и Вие сте добре информирани, че тази схема също е свързана с други амбиции на Министерството на образованието и науката. Ние публикувахме за публично обсъждане промените в Закона за висшето образование и идеята е тази година да я посветим почти изцяло в реформата в университетите. Така че гледаме да правим взаимовръзка с политиката на Министерството и това, което програмираме по структурните фондове, и това, което се случва по европейските програми – „Еразъм“ мисля, че е програмата, която визирахте.
Както знаете, за първа година тръгна „Програма за европейски университетски мрежи“ и мисля, че два български университета успяха да се включат и то не е тайна, защото всъщност това са европейски средства, като единият е Русенският университет, другият е Софийският университет. Но това не е достатъчно за нас и общо-взето искаме да поставим и да видим наши 15 университета, че влизат в тези европейски университетски мрежи, където идеята е всъщност съвместна диплома и мобилност на студентите. Това реално ще рефлектира, а не искам да обиждам преподавателите в университетите, но все пак ще допринесе за един натиск на нашите преподаватели да се модернизират и да бъдат отворени навън.
Няма никаква връзка с присъствието на професор Клисарова тук, но истината е, че медицинските ни университети единствено имат масово чуждестранни програми на този етап. Това също е факт, който може да се провери, а идеята ни е да го разширим и в други области.
Вие, госпожо Мехмедова, зададохте изключително добър въпрос, на който аз не мога да отговоря така уверено, както на другите. Дали има система за прогнозиране на нуждите на пазара на труда, мога да отговоря много витиевато, но няма смисъл, няма такава система. По принцип от години работим и мислим в посоката дали да не трябва да се създаде – не да се институционализира, но дали да не се създаде един институт, научно-изследователски център или работна група. Това не работи, а трябва да се създаде някакъв независим механизъм с професионалисти извън администрацията, които да работят по такъв инструмент за прогнозиране, който излиза извън това, което правят браншовите организации, а да прогнозира и бъдещите умения, свързани именно с индустрия 4.0, общество 5.0 и всичките автоматизации, и изкуствен интелект, и така нататък.
Иначе не мога да скрия, че има добър инструмент, който частично може да се използва, и работим много добре с БСК, БТПП и синдикатите. Те са направили вече техни оценки на връзката на училищата, професионалните гимназии и индустрията по региони, общо-взето работим с тях. Така е програмирана Програмата за дуално образование – стъпва на тези най-крещящи нужди, които са в момента на пазара на труда, но затова казах, че все още не сме уверени, че операцията, която мислим за професионално образование и обучение, не е зряла достатъчно. Точно от това ни е страх: да пуснем поредната схема и да финансираме нещо от тази индустрия, което от може да изчезне след няколко години.
Този спор постоянно го има със синдикатите – те ни натискат да произвеждаме кадри, които веднага да влизат в бизнеса, а пък има бизнеси, които изчезват всеки ден. Мога да разкрия само два елемента от разговорите ни в момента по отношение на професионалното образование и обучение със синдикатите. Единият, в който постихнахме увереност, е, че очевидно трябва да се застъпят повече дигитални умения или цифрови умения, вече не знам как е правилно да се каже, тоест какъвто и да е бизнес или индустрия, при всички положения и от двете страни е необходимо малко повече дигитална информираност и умения, и боравене със софтуер или електронно съдържание. Това е добре.
Другото, по което започнахме да се обединяваме и това е нашето желание, не е нещо ново – в смисъл, че не е наша оригинална идея, не сме толкова умни, а заимстваме от други държави, то е да се започне с клъстери. За да не инвестираме масово средства на национално ниво навсякъде или на който му хрумне, че му трябват средства, да въведем тази политика за секторните клъстери. Например, да видим в автоматизацията или в енергетиката какво ни трябва и какво е необходимо, кои гимназии са добри, какви кадри ни трябват, има ли учители, защото ние можем да изберем някакъв сектор и да инвестираме средства, където няма учители, но може да направим там друга схема.
Мога да кажа, че нямам пълна увереност да отговоря добре на този въпрос и не за друго, а защото нямаме информация и имаме много частични анализи, но никой не ми зададе въпрос за това нещо, въпреки че половината от Вас имат опит в това отношение.
За новия програмен период вече водим разговори, както за междинната оценка на Програмата, така водим и разговори за подготовка на нови стратегии на Министерството. Амбицията ни е да има една стратегия, а сега са девет, но да има една ще е много хубаво. Всички критики са, че няма анализ на индикаторите, няма реално добри факти и изследвания в областта, и това мислим реално да го възложим. Това е нещо, което много ни липсва и вече водим преговори.
Ние нямаме особено голям избор, а Закона за обществените поръчки предполага, разбира се, споразумение с ONSD или друг фактор като Световната банка, или обществена поръчка. Ние самите също се опитваме да подобрим системата в Министерството, така че колегите, когато правят политика, да използват повече факти и данни. Не е лесно, но за всяка секторно министерство се отнася това нещо – че политики не се правят все още на основата на научните изследвания.
Имаше друг важен въпрос за мултикултурната среда, за Сливен и мисля, че Вие бяхте, господин Петров. Планираме септември месец да обявим една процедура за 5 милиона за повишаване капацитета на педагогическите специалисти, за работа в мултикултурна среда. Реално това е идеята, за да подпомагаме хората, които работят в тази среда – със заплащане, с консумативи, но и работата с родители, защото фактите показват, че само с децата не помага за интегрирането. През септември ще имаме готовност да обявим процедурата, а това ще е много важна операция, защото тя няма да е системен проект и ще има възможност неправителствените организации и юридическите лица да кандидатстват със свои проекти.
Това не го казах в началото на моето изявление, разбира се, че Комисията иска да види в бъдеще все повече проекти на конкурсно начало, тоест несистемни проекти. Това за нашата системна все още е трудно, ние не сме федерална държава и по принцип всичките 90 000 субекта на системата зависят от Министерството на образованието и науката.
Истината е, че за да намалим риска от загуба на средства, ние предпочитаме и се борим за системни проекти, а Комисията не е доволна. Комисията иска да види отворени конкурси и всеки да кандидатства по тези конкурси, но ние нямаме и капацитет, и опит. Просто никога не е работено по този модел, така че сега се опитваме да го разчупим и знаете, че се работи във фонд „Научни изследвания“ и често има проблеми – нямаме набор от оценители. Не искам да прехвърлям това за моето министерство, защото мисля, че по принцип няма достатъчно финансови инструменти в България.
Информацията за други програми – какво се случва и дали има готовност за тях, мога да Ви изпратя допълнително, защото виждам, че времето много напредна. Истината е, че комуникационно и консултантски, и прозрачност за европейските програми, как ние помагаме на национално ниво, не е оптимално, ако мога така да се изразя. Не е оптимално!
Много е трудно и искам две неща само да кажа, защото и Вие имате опит в околната среда. Това, което сега инициираме, е една платформа, в която сме поканили всички ресорни заместник министри и мои колеги – виждаме се често.
По отношение на новия програмен период колкото и да им се струва на другите секторни министерства, че това не е наша работа, правим секторни срещи със Министерството на здравето, с Околната среда, с Транспорта, с Регионалното и взаимно взимаме решения за следващите приоритети на Европейската програма. Съжалявам, в края на деня говорим за пари. Тази програма, която е за образование има 1 млрд. лв., а ние говорим за 100 млрд. евро в следващия програмен период, говорим за приоритети като климат, рак, умни градове и трябва очевидно да кажем този път какво ние искаме, защото досега не казахме.
Не мога да крия, че учените – както винаги ние ги обвиняваме, че са неподготвени, доста добре си четат и поназнайват, но бизнесът определено не е добре информиран, не е активен. Това, което на този етап правим, са информационни дни и на 19 юни ще правим голям информационен ден, тоест искаме да възстановим отново вниманието както на високо ниво от Европейската комисия, така и на бизнеса, за да има такива информации. За момента това можем да направим.
Разчитам, че ще има политическа подкрепа, Вашата подкрепа за новата Агенция за научни изследвания и иновации, в която трябва да има едно звено, което да консултира безплатно сектора – това го няма, трябва да кажем каква е истината. (Реплика.)
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да Ви дам думата за протокола и да зададете въпроса си.
Заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Дали тази агенция наистина ще бъде създадена, защото тя е нужна?
ЗАМ.-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: С Вашата подкрепа – като постигнем увереност и прозрачност в обществото, че тя е важна, мисля, че да. Българската академия на науките потвърди, че вече е готова да мисли в това направление, защото без учените, които ни блокират, но и политиците, които трябва да разберат, че инвестициите в наука и иновации са важни.
Последно да кажа, защото не искам да остане за протокола, че не съм отговорила. Ние много коментирахме тук защо трансферираме средства към Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Не казвам, че ни е било лесно, не казвам, че ние самите не го харесахме това нещо, но мога само две новини да Ви кажа.
Първо, покрай тази схема ние си проговорихме с Министерството на икономиката, което е супер, и най-накрая говорим с тях, работим ежедневно и си споделяме добър опит.
Второто е, че все пак в дизайна на регионалните иновационни центрове абсолютно активно участват учените. В четвъртък – утре, е Комитетът по наблюдение по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, където трябва да се одобри операцията за регионалните иновационни центрове. Знам, че е с доста активното участие на университетите от регионите, които се опитват да направят по-гъвкава схемата, а ние също сме доста критични, но мисля, че тя ще е добра. Почти всеки ден сме на телефона с колегите от Министерството на икономиката и те знаят, че не могат да ни ограничават и не може да продължи това разделяне в сектор „Иновации“, тоест Вие се грижите за университетите, а ние се грижим за бизнеса – това вече е неадекватно.
Аз се надявам, че утре ще бъде постигнато добро решение. Нямам голямо влияние, но не се притеснявайте толкова, че трансферираме. Дано да имаме повече пари за наука и да даваме на Министерството на енергетиката, на Министерството на околната среда и на други министерства, и те да правят наука, така че: всяко зло – за добро!
Май много говорих, извинявайте, господин Вигенин.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Напротив, ние се радваме, когато говорите много, защото остава и за протокола, а след това го четем. Има и видеозапис също така.
Господин Гератлиев, Вие искате ли да добавите нещо?
Заповядайте.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Аз само ще добавя нещо, което остана за образованието за утрешния ден и мисля, че не е отговорено.
Това е изключително важен проект за нас както за системата на образованието, така и за управляващия орган, защото предполагам, че вчера сте чули, че ние изоставаме от гледна точка на дигитализацията – последни сме в Европа, така че този проект се опитва да направи няколко неща едновременно.
Вие много добре знаете, че Министерството администрира над 100 информационни системи, знаете, че е време вече да имаме електронни бележници, електронни дневници, електронни уроци, електронни тестови модули и така нататък. От тази гледна точка, този проект е замислен доста амбициозно, но, повярвайте ми – сега звучат много 105 милиона, но всъщност трябват още повече от 105 милиона.
Разчитаме, че в следващия програмен период ще се надгради над този проект, за да може наистина от първи клас, да не говорим, че още от 4 г. за всяко дете, родител, учител в детските градини, в българските училища, в професионалните гимназии да имаме една активна система, и ако бъде изградена в някой момент, тъй като това само по себе си ще представлява big data, тогава можем да направим това, за което госпожа Мехмедова пита. Ако този инструмент го няма, ние никога не можем да изградим тази връзка.
Този проект е първият, който цели да направи именно това: да успеем да интегрираме всички системи на едно място; да имаме всичките електронни модули и компоненти, самите учители да започнат да създават електронно съдържание; децата и родителите да имат достъп и да виждат съответно как се движи прогресът на детето им от първи до дванадесети клас, така че, когато това го има, представете си какъв лост ще бъде в ръцете на един министър и може би тази връзка ще бъде направена, но сега е много рано да го направим. Това е като добавка от мен.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Колеги, някакви финални въпроси, коментари?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз държа да чуя каква е Вашата преценка: дали това ниско ниво на реално разплащане на средства към тази дата би могло да доведе за бъдещо прехвърляне на средства вътре в Програмата, или отново извън програмата, и идентифицирате ли към днешна дата проекти, по които може да се наложат финансови корекции на бенефициенти? Това нещо не го чух, защото Вашите бенефициенти по тази оперативна програма трудно биха понесли финансови корекции за нарушения. Ако може, да ми отговорите.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте, господин Гератлиев.
КИРИЛ ГЕРАТЛИЕВ: Наистина пропуснахме отговора по Вашия въпрос.
Тепърва започнахме да верифицираме средства в Приоритетна ос 1 и това, което се вижда към настоящия момент, е, че ние вече налагаме финансови корекции. Финансовите корекции са нещо нормално, няма как да бъдат избегнати. Те са част от системата и са част от процеса, към момента са доста нисък процент, предвид че само два отчета сме получили до момента в управляващия орган от бенефициентите ни в Ос 1. Предстои засилване на този процес след месец юли до ноември, както спомена и госпожа Ангелиева, така че малко повече данни можем да дадем примерно през септември – октомври, ако има ново изслушване. Но нека да не драматизираме въпроса с финансовите корекции, това е част от системата за управление и контрол и тя ще се случва.
Ако погледнем въпроса Ви на ниво Оперативна програма дали ще правим повече трансфери, тази година ще изменим още веднъж Оперативната програма. Това е именно във връзка с въпроса, който господин Вигенин постави – загубата на резерва в Приоритетна ос 1 налага пипане на Оперативната програма. Принципното решение за трансфера от Приоритетна ос 1 в Приоритетна ос 2 бе взето на последното заседание.
Предстои както чисто финансовото прехвърляне на тази сума от едната ос в другата, така и преместването на съответните индикатори и групи, които е следвало да бъдат финансирани от едната ос, а сега следва да бъдат финансирани от другата, така че след изпращането на годишните доклади в края на месец юни ние ще започнем второто модифициране на Оперативната програма.
Както знаете, през миналата година направихме първото изменение на Оперативната програма, а през месец декември навярно ще внесем за одобрение изменението на Оперативната програма, където ще вкараме допълнителни индикатори предвид този трансфер, а дали ще загубим средства в Приоритетна ос 1 е нещо, което предстои да видим и самите ние. Разработили сме вътрешно няколко сценария, положили сме усилия да направим така, че нашите бенефициенти да бъдат подкрепени от страна на управляващия орган с месечни срещи и с допълнителни обучения през инструментите на Комисията „Тайекс интерек юръп“ и съвместния Изследователски център. Това е работа, която стартирахме в средата на миналата година, така че в настоящия момент ние не идентифицираме някакви рискове. Надяваме се всички да успеят да изпълнят проектите си и целите си за тази година. Ако това не се случи, няма как да правим повече трансфери и това няма как да се случи.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛОВА: Нещо политическо да добавя, което е нещо важно. Казах го в началото и понеже исках да Ви споделя много неща, може би не сте обърнали внимание.
Както казах, ние вече каним и ректорите – това го чухте. За разлика от системните проекти, където бенефициент е Министерството на образованието и науката, а между другото имаме финансови корекции и се съдим дори с Агенцията (реплика: „министерството ни съди“), а иначе много се обичаме с господин Гератлиев, бенефициенти по Първата ос са университетите и институтите на БАН и точно за това говорим с тях. Може би това е нещото, за което не си даваха сметка, а сега ще запознаем новите ректори, а знаете, че сега има много избори. Те не си даваха сметка, че финансовите корекции остават за тях и това всъщност е моята беда, защото аз се грижа за тях и не искам те да имат финансови корекции, но реално те са поели отговорността да осигурят средата и цялата подкрепа за тези проекти.
Разбира се, има и друг елемент: в един момент ние да допуснем тотално да не се вълнуваме и всички университети да загубят пари от тази програма, тогава да дойдат в Министерството или да вдигнат стачна. Вижте, тогава и другите ще вдигнат стачка, които имат европейски проекти и се водят по други програми, и те няма да допуснат ние да плащаме на някого, защото той не си е изпълнил проекта.
Имайте увереност, че поне в системата на науката сме създали една зависимост между самите изследователи в системата. Те се самоконтролират помежду си и няма да допуснат ние да възстановяваме загубени средства на един университет за сметка на фонд „Научни изследвания“, защото ще стане скандал между самите тях. Това ми дава малко увереност, а не означава, че спа спокойно, но все пак…
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добре, ако няма нещо друго, да Ви благодарим.
Пожелавам Ви да спите по-спокойно занапред.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛОВА: И аз Ви благодаря за хубавите въпроси, а на Вас – весело изкарване!
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Продължаваме нашата съвместна работа. Казахте, че искате подкрепа от нас и ще я получите, когато дойде момента за инициативите.

Преминаваме към втора и трета точка:
ОБСЪЖДАНЕ НА СТРУКТУРАТА НА ГОДИШНИЯ ДОКЛАД НА КЕВКЕФ ОТНОСНО ПОСТИГНАТИЯ НАПРЕДЪК ПО ПРОГРАМИТЕ, СЪФИНАНСИРАНИ СЪС СРЕДСТВАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НА СТРАНИТЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО;
ПЪРВО ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ВЪТРЕШНИТЕ ПРАВИЛА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ.
Колеги, бих предложил точка втора и трета да ги разглеждаме заедно, защото те всъщност са свързани. Предлагам колегата Васил Груев да каже няколко думи по предложението за рамката на доклада.
Да Ви припомня само, че по инициатива на госпожа Василева – при обсъждането на последния годишен доклад, се прие идеята малко да променим начина, по който се работи по тези годишни доклади. Понеже ще коментираме точка втора, в тази връзка и във връзка с двете обсъждания, двата доклада, които приехме в Комисията – за засилване ролята на Народното събрание по въпросите на европейския дневен ред и повишаване ефективността на парламентарния контрол над усвояването на средствата от Европейския съюз, с помощта на експертите сме предложили минимални промени във вътрешните правила.
Искам да припомня, че обсъждахме и някои идеи за промени в ПОДНС, но решихме да се ограничим само до най-необходимите промени във вътрешните правила и да се опитаме да уплътним дейността на Комисията, без да предлагаме други промени, отчитайки това, че нещо, което не е изрично казано или изрично забранено, е разрешено и да направим опит да действаме в рамките на действащите правилници. Това ще го правим стъпка по стъпка, а и приложихме тези материали към днешното заседание, за да Ви ги припомним просто. Без да се налага да възпроизвеждаме цялата дискусия, която сте водили в началото на месец февруари или март, ако не се лъжа, заповядайте, господин Груев, да кажете няколко думи, за да направим едно първо обсъждане. Самото приемане предлагам да го направим другата седмица, а през това време – на база на днешната дискусия или Ви възникнат някакви нови предложения, да ги изпратите, колеги, в рамките на понеделник, най-късно вторник, за да може в сряда да ги обобщим и да ги гласуваме всички заедно.
Заповядайте, господин Груев.
ВАСИЛ ГРУЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, както господин Вигенин спомена, на извънредно заседание на КЕВКЕФ вече е прието решение за промяна на формата на годишния доклад.
От Секретариата бяха проведени консултации с господин Иван Иванов, с директора на ЦКЗ и е изпратен Проект на отчет от тяхна страна и на практика е информацията, която Комисията изискваше от управляващите органи. Идеята е този отчет да бъде внесен в Комисията веднъж годишно и на негова база Комисията и Секретариата да изготвят доклад. Де факто информацията, която сега се предлагаше като доклад на КЕВКЕФ, ще бъде разглеждане като отчет на изпълнителната власт, за да може реално по нея да се направи някакъв сравнителен анализ, както беше коментирано, на текущата ситуация, на съответния период спрямо предходната година.
Мисля, че господин Петров също искаше да се направи сравнителен анализ на напредъка във времевия диапазон, съответстващ на предходния програмен период, и анализ на подготовката за следващия програмен период, когато е приложимо. Ако това нещо залегне във вътрешните правила, ще се изпълнява, когато предстои нов програмен период, както е в случая.
Също така беше изпратено и запитване през ECPRD – системата, европейския център за парламентарни изследвания и документация. Оттам получихме отговори от доста парламенти дали в техния парламент съществува такава Комисия, каква е тяхната дейност по усвояването на европейските средства. Голяма част от парламентите нямат такава Комисия, а в някои парламенти е както и в нашия – съответната ресорна комисия разглежда съответната Оперативна програма. Най-близко до това, което ние предлагаме, са словашкият парламент и този на Хърватия, а усвояването на средствата… В Комисията по регионална политика е усвояването на фондовете, защото тяхното министерство отговаря за това нещо. Изпълнителната власт изнася отчет, доклад пред Комисията и на негова база те подготвят своя доклад, който представят в пленарната зала.
Предполагам, че сте разгледали това, което дойде от ЦКЗ. На практика няма много разлика от това, което е беше досега, а ако искате нещо да бъде добавено, премахнато и като цяло дали одобрявате този вариант на работа. Това е идеята на днешното заседание.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Груев.
С други думи, идеята е: като приложение към нашите правила да бъде приета структурата на доклад, който ще очакваме от ЦКЗ в рамките на януари, февруари за предходната година. Неизвестно защо такава традиция се беше създала, което ние правихме като обобщение пак с тяхна помощ, сега вече те ще го правят въз основа на структурата, която предстои да одобрим, а на базата на това, което те внесат, ние пък ще направим това, което Вие сте предложил като точка втора, макар и кратко – Приложение 2, и как да изглежда нашият доклад, който да правим въз основа на този голям обобщен доклад от страна на ЦКЗ.
Имате думата, колеги.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря на колегите от Секретариата, както и на Централното координационно звено, за положените усилия, за да изготвят структурата на този документ. Нееднократно имахме дискусии за това, че е необходимо да се промени форматът.
По същество няма да коментирам, защото всички мои аргументи са изложени в предходни дискусии, а по-скоро имам някои редакционни предложения към представения Проект на приложение към вътрешните правила и мога да ги представя и в писмен вид, мога и накратко да ги засегна сега. Допълненията, които предлагам да бъдат включени към този годишен отчет, доклад, или както и да го наречем, са свързани с необходимостта той да съдържа и кратка информация за извършените одити от Европейската сметна палата и от одиторите към Европейската комисия, както и информация за финансовите инструменти. Иначе има и технически коментари, свързани с броя на обхванатите програми, написано е, че са 14, но имайте предвид, че само програмите за трансгранично сътрудничество са много на брой, така че това 14 да се махне и да се направи „обхванати програми:“. Очакваният обем на документа е 75 страници. Моето предложение е да пише „не повече от 75 страници“, тоест да ограничим обема на документа, но да не го фиксираме точно на 75 страници.
Още една ремарка. На последната страница, където са описани подточките към Приложение 2, предложението ми е точка 5 да се трансформира в точка 1 на Приложение 3, както и да има отделно Приложение, което да съдържа препоръки, коментари и допълнения от народни представители.
Водила съм разговори и съм с господин Груев, и с господин Иванов от ЦКЗ, разбира се, и с колегите също обсъждахме тази тема, общият коментар е, че беше крайно време да се промени подходът, за да изпълним все пак със съдържание този документ и народните представители да имат възможност по един изготвен от изпълнителната власт документ да се произнесат, да коментират, да дават препоръки, предложения, ако щете, и законодателни такива.
Последният ми коментар е свързан с текстовете на § 1 и § 2 към вътрешните правила. Параграф 2 има пряко отношение към документна, като има включен срок до 31 януари, а молбата ми е срокът да се провери с ЦКЗ. Доколкото си спомням, оперативните програми изготвят отчетите за предходната година до края на януари, а след това ги представят в Комисията, тоест да имаме някаква завършеност на процеса и този срок да го фиксираме спрямо завършеността на процеса, за да разполагаме с информация, която има Комисията, и да имаме цялостна представа за финансовия период.
Моето предложение за § 1 е да се промени текста на предложената и да бъде създадена алинея 9а, която реферира само към формат общи въпроси на Съвета на Европейския съюз. Предвид на това, че в този формат се засягат елементи от секторните политики и въпроси, може би е хубаво да не се концентрираме и фокусираме върху един от съветите, а да покрием всички.
Моето предложение е да се промени текста и да впишем: „Комисията следи приоритетно темите, разглеждани във формат Съвет на ЕС, попадащи в компетенциите на ресорните ведомства, и може да изслушва българските представители преди или след заседателен съвет, имащи отношение към съответните теми“. Идеята е – в зависимост от темата, да има възможност да каним представители и на други ведомства, а не само от Министерския съвет или от Външното министерство. Това е предложението ми. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Кратък коментар по отношение на чл. 7 и срокът до 31 януари. Затова е формулирано така, че до 31 януари ние изискаме информацията, тоест е наш ангажимент до края на месец януари да поискаме тази информация, а и координирано с тях да преценим кога те могат да я предоставят, тъй като ние не можем да ги задължим да я предоставят, ние трябва да я поискаме. Това беше идеята, но, разбира се, се свържете се с ЦКЗ, за да видим горе-долу във времето как изглежда това. (Реплика.)
Само да кажа, че за чл. 9а принципно приемам предложението на госпожа Василева. Защо така го бяхме формулирали? Тъй като има комисии, където е очевидно, а и при предишните ни обсъждания, ние искахме да ги насърчим те да следят по-отблизо съответните ресорни формати, министри и съответно съвети. Да кажем, че Съвет по външната политика е приоритет на Външната комисия, но пък има теми, които не се покриват никъде другаде и е логично ние като Комисия да ги следим приоритетно, тъй като не попадат никъде другаде. Моето разбиране в случая е, че приоритетно следим общи въпроси, което не изключва, че следим и другите, но, разбира се, трябва да помислим за по-добра формулировка.
Заповядайте, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря Ви.
Аз имам няколко коментара към това, което каза госпожа Василева, но понеже се включвам в дискусията на по-късен етап, Вие доста сте ги обсъждали, коментирали, обсъждали и съгласували с ЦКЗ, а може би не са релевантни или сте ги изчистили, но все пак ще кажа моите коментари, а Вие ще прецените дали ще ги приемете.
Първо, трябва да има съвсем отделна самостоятелна точка за финансовите инструменти, отделна информация от Фонда на фондовете и то по отделните фондове – общо за Фонда на фондовете и отделно по всеки един от инструментите на Фонда на фондовете. Те вече обхващат доста голям ресурс – 1 млрд. 200 млн., и според мен трябва да има отделна точка за всеки един от Фонда на фондовете и да имаме отделна информация: колко е вложеният ресурс, колко е привлеченият ресурс, колко са реално изразходваните средства, за да може да си направим преценка има ли риск от неусвояване, дали се постигат целите за привличане на ресурса. Да не говорим, че по част от програмите операциите, които имаме през Фонда на фондовете, са обвързани и с усвояването на средства от грантовите схеми и според мен също има важно значение да направим тази преценка, а затова според мен трябва да има отделна точка.
Второ, по отношение на таблиците за финансово изпълнение и публични разходи, които са декларирани. Тези таблици, ако правилно разбирам процеса, в който сте ги съгласували, са подадени и предложени от ЦКЗ. Според мен те не дават точната информация и не знам дали са съгласувани с Министерството на финансите и сертифициращия орган, защото е по-логично информацията за получените траншове от Европейката комисия да се съдържа в Таблица 2.1, а не в таблица за финансово изпълнение, защото тя е релевантна към общата сума на декларираните и получените разходи.
Тя трябва да е разделена в две категории: първо са авансите, които сме получили; второ, колко ни е бюджетът, колко са авансите, получени от ЕК, а в последствие колко публични разходи сме декларирали и сертифицирали пред Европейската комисия и колко от тях са ни възстановени. Според мен за нас ще е много по-полезно и по-ценно да видим реално сертифицираните – колко са ни възстановени, има ли невъзстановени и колко съответно са ни приспаднали. Затова ще ни е много по-полезно, ако получените траншове слязат долу в Таблица 2.1 и се добави нова колона с аванси, за да си направим реална сметка колко са ни в бюджета, колко са ни дошли авансово, колко сме сертифицирали, колко са ни възстановени, колко ни остава до края на Програмата, за да имаме една по-добра финансова картина и какво се случва с усвояването.
Горната таблица ни дава съвсем различна информация от бюджета, който имаме – колко е договорено и колко е платено на национално ниво. Тя ни дава друг поглед, друг разрез и според мен трябва да разделим двете теми, трябва да имаме тази информация, за да имаме по-голяма пълнота.
Накрая, в последната таблицата относно общата информация за програмите с цел програмиране – най-последната таблица, която е по точката за следващия програмен период. Тъй като различните оперативни програми предполагат различен процент на съфинансиране – в зависимост дали е RDF, дали е кохезионен фонд, дали е финансов инженеринг, или не, според мен тук трябва да намери отражение и това, защото има значение включително и за преговорния процес, ще е важно за какво финансиране ще се борим. Ние искаме да е 80% за едните програми, 75% – за другите, 50% – за третия вид програми. Според мен има важно значение, когато ще наблюдаваме, за какво преговаряме и какви са целите, така че да добавим поне още една колона или две колони с процент за финансиране по отделните програми, за да можем да следим този въпрос.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Много благодаря, мисля, че направихте съвсем релевантно предложение.
Знаех си, че ще имате важен принос към нашата дейност (реплика: „благодаря“), жалко е, че не е за много дълго време.
Заповядайте, госпожо Мехмедова.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Искам да благодаря на Секретариата за усилията.
Моето предложение бях направила и предния път, когото обсъждахме докладите, а то е да се допълни информацията за напредъка на програмите и за инструментите за степен на постигане на приоритетите и индикаторите за мониторинг. Наред с договорените и с реално изплатените средства, постигнатите индикаторите за Програмата биха предоставили реалната ситуация за изпълнение на програмите, включително и за степента на постигане на целите. Ще помоля, ако може, това де се вкара в Проекта за доклад. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добре.
Други предложения, мнения? Не виждам.
Тук няма какво да гласуваме. Предлагам Секретариатът да огледа стенограмата от заседанието, да види конкретните предложения, да съгласувате с ЦКЗ някои от нещата и предлагам да си дадем срок – хайде, до края на деня в понеделник, ако още нещо сте се сетили в допълнение на това, което днес казахте, да ги предложите, за да може другата седмица да ги приемем и да действаме вече.
Заповядайте, господин Груев.
ВАСИЛ ГРУЕВ: Предложението на госпожа Павлова за последната таблица е към Приложение 1, а не е към точка пет всъщност. Може да се предложи същата да стане към подготовката за следващия програмен период. (Реплики.)
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Съгласувай го това и ако могат, да го направят. Ако говорим за подготовката за следващия програмен период, то ще бъде някаква индикативна информация, ако е възможно. Ако не е, ще ни информират устно, но така или иначе ще каним ЦКЗ, за да ни информират. С това изчерпваме втора и трета точка.
Въпросът по точка четвърта го коментирахме преди заседанието – програмата за Букурещ. Мисля, че засега няма какво повече. Чакаме информацията да дойде от съответните министерства и сме я поискали по програмата. Видяхте, че са дадени много кратки срокове, но по заключенията, ако имате някакви предложения –изпратени са от Секретариата до всички, в рамките на утрешния ще се координираме по телефона, а може и на място да коментираме, така че няма да пропуснем срока.
Ако имате нещо в точка „Разни“, ако не – благодаря Ви за участието. Приятна вечер!
(Закрито в 16,59 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кристиан Вигенин




Стенограф:
Мария Петрова