1. Представяне на резултатите на Румънското председателство на Съвета на Европейския съюз от Н.Пр. г-н Йон Гълеа, извънреден и пълномощен посланик на Румъния в Република България.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 06.06.2019 г.

3. Изслушване на ръководството на Министерство на икономиката във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. (ОПИК) и Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия” 2014-2020 г. (ОПИМСП).

4. Информация за предстоящото участие на делегация от КЕВКЕФ в Пленарното заседание на Конференцията на Комисиите по европейските въпроси на парламентите на държавите-членки на Европейския съюз (КОСАК), Букурещ, Румъния, в периода 23-25 юни 2019 г.

5. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 65


На 19 юни 2019 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне на резултатите на Румънското председателство на Съвета на Европейския съюз от Негово Превъзходителство господин Йон Гълеа, извънреден и пълномощен посланик на Румъния в Република България.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г.

3. Изслушване на ръководството на Министерство на икономиката във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. (ОПИК) и Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014 – 2020 г. (ОПИМСП).

4. Информация за предстоящото участие на делегация от КЕВКЕФ в Пленарното заседание на Конференцията на Комисиите по европейските въпроси на парламентите на държавите-членки на Европейския съюз (КОСАК), Букурещ, Румъния, в периода 23-25 юни 2019 г.

5. Разни.

Към протокола се прилагат списъци на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и на гостите.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Кристиан Вигенин.

* * *

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добър ден! Имаме необходимия кворум и можем да започнем нашето заседание.
Преминаваме към дневния ред: (Изчита дневния ред.)
Други предложения по дневния ред надявам се да няма, че и без това е дълъг. Няма. Благодаря.
Който е съгласен, моля да гласува с вдигане на ръка.
За – 5, против и въздържали се – няма.
С това дневният ред е приет.

Минаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ НА РУМЪНСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ОТ НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ГОСПОДИН ЙОН ГЪЛЕА, ИЗВЪНРЕДЕН И ПЪЛНОМОЩЕН ПОСЛАНИК НА РУМЪНИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
За мен е огромно удоволствие да дам думата на Негово превъзходителство господин Йон Гълеа, който беше любезен да ни запознае с приоритетите на румънското председателство в началото на годината. Сега имаме честта да ни информира за основните постижения на румънското председателство – един сложен период. Въпреки това, като че ли ние бяхме малко по-големи песимисти в началото, че в едно председателство, в което се провеждат избори, може би няма да има възможност за сериозни постижения. Като гледам списъка, който са ми изпратили от Министерството на външните работи с постигнатото съгласие и решенията, които са взети в Съвета, мисля, че може да се гордеете с това, което направихте, а пък минаха и едни успешни избори за Европейски парламент.
Все пак Вие най-добре може да ни ориентирате кои за Вас са акцентите и с кое искате да бъде запомнено Румънското председателство.
Заповядайте, господин Гълеа – имате думата.
ПОСЛАНИК ЙОН ГЪЛЕА: Уважаеми господин Председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, уважаеми народни представители! Много Ви благодаря за поканата. Искам да кажа на първо място, че много оценявам диалога с Вас, разговора с Вас. Както през месец януари представих приоритетите на Румънското председателство, за мен е голямо удоволствие и чест да кажа няколко думи и днес в областта на резултатите на председателството.
Румънското председателство се състоя по време на важни предизвикателства. Както казахте – Европейските избори, края на мандата на Европейския парламент бяха сред тези фактори, които влияят на европейските дела. Въпреки това се надяваме, че сме успели да достигнем до целите на председателството и по отношение на европейското законодателство, и по отношение на незаконодателните досиета. Нашите приоритети бяха Европа на сближаването, по-сигурна Европа, по-силна Европа на световната сцена, Европа на основните ценности.
Мотото на Румънското председателство беше „Сближаване и обща европейска ценност“. То символизира подхода ни според, който всички действия на Европейския съюз, трябва да бъдат насочени към интереса на гражданите и трябва да разчитат на визия, основаваща се ценностите на Европейския съюз.
Позволете ми да представя няколко цифри, свързани Председателството, приложими през първите пет месеца: 90 потвърдени споразумения между Европейския парламент и Съвета; 77 заключения на Съвета – това е до края на месец май; 90 споразумения в рамките на триалозите; 65 мандата за председателството да пристъпи към преговори в рамките на триалозите; бяха подписани 62 законодателни акта и общо бяха организирани 1673 срещи.
В областта на първия приоритет – Европа на сближаване, много важно досие е и продължава да бъде Многогодишната финансова рамка.
Нашият мандат беше да разработим насоки за следващия етап с оглед постигането на политическо споразумение по това досие до есента на 2019 г. Нашата цел беше да представим опростен и балансиран документ, който се нарича Negotiating box.
За да улесним решението на лидерите, резултатите включват:
1. Представяне на преразгледан документ по случай на Съвета по генерални въпроси от 18 юни, за да може Финландското председателство да поеме преговорите по този въпрос.
2. Споразумение с Европейския парламент по важни секторни предложения, свързани с Многогодишната финансова рамка като Европейски фонд на отбрана; Програма „Цифрова Европа 2021 – 2027 г.“; „Connecting Europe facility“; Програма „Спейс“; Програма „Правосъдие, права и ценности“; Програма „Лайф“.
3. Постигане на напредък по законодателния пакет относно политиката на сближаване след 2012 г.
В областта на Икономическия и паричен съюз сме финализирали пакета за банковия сектор, особено по темата за намаляване на рискове в случай на нова криза.
Друг резултат се представлява от преразглеждането на европейската система на финансов надзор. Румънското председателство приключи законодателни досиета и в областта на Съюза на капиталовите пазари, като например трансгранично разпределение на средства; пруденциален
надзор на инвестиционни дружества; паневропейски пенсионен продукт или устойчиво финансиране.
В областта на вътрешния пазар и Цифровия единен пазар може да бъдат споменати следните резултати, които са свързани с един важен приоритет в рамките на цифровизацията.
Първо, преразглеждане на Директива относно авторското право, което има за цел да адаптира прилагането на Директивата към Цифровия пазар.
Второ, регламентът „Платформи на бизнеса“ Регламентът относно Програмата „Цифрова Европа“ или Директивата относно повторната употреба за информацията в обществения сектор.
Друг резултат е Споразумението относно инструмента „Инвест EU“, което обединява съществуващите 14 финансови инструмента.
Искам да кажа, че общата селскостопанска политика продължава да бъде важна политика на Европейския съюз. Можем да споменем приемането на Регламента относно директните плащания и Регламента относно подпомагането на селското развитие за 2019 г. и 2020 г. Също успяхме да приемем нормите на неправилните търговски практики в областта на земеделието.
Социалното измерение на Единния пазар представляваше много важна цел на Председателството. Резултатите включват: Директива относно равновесието между професионалния и личния живот; Директивата относно прозрачността и предвидимостта на условията на труд и Регламента за създаването на Европейската агенция на труда.
В областта на енергетиката един от най-важните резултати беше Споразумението с Европейския парламент относно преразглеждането на Директивата за природния газ. В същото време Регламентът и Директивата относно електрическата енергия бяха реформирани.
В областта на околната среда Румънското председателство успя да финализира преговорите относно емисиите на въглероден диоксид за леките превозни средства и за новите тежкотоварни превозни средства. Те са част от стъпките, необходими за постигане на целите на Парижкото споразумение – намаление с 30% на емисиите до 2030 г. за нови камиони и автобуси.
В областта по темата „Една по-безопасна Европа“, която беше вторият приоритет, консолидирането на граничната защита представляваше основна цел. Румънското председателство успя да финализира преговорите за удължаване на мандата на Европейската агенция за гранична и брегова охрана.
Друг напредък беше представен от оперативната съвместимост за информационните системи на европейско ниво.
Другите резултати включват: достъп на правоприлагащите органи до финансова информация; Регламента за подобряване на сигурността на картите за самоличност; преразглеждането на законодателството относно европейската мрежа на офицерите за връзка по въпросите на миграцията.
В областта на външните отношения на Европейския съюз Румънското председателство даде важен акцент към разширяването на Европейския съюз със Западните Балкани с точното партньорство и насърчаването на многостранно сътрудничество. Темата за Западните Балкани беше разгледана по повод срещата Гимних от 31 януари – 1 февруари, когато беше организиран работен обяд с партньорите в региона, и по повод на Неформалния съвет на общите въпроси от 11 – 12 март.
На 18 март се организира работна закуска „Приятели на Република Северна Македония“, на 17 април се проведе работен обяд с министър-председателя на Черна гора.
Румънското председателство се опита да увеличи директните контакти с региона. По този повод организирахме посещения на делегатите от работните групи CoR в Сараево, Тирана и Скопие – тези посещения бяха през месец март.
Преговорите по заключенията на Съвета по генералните въпроси относно разширяването бяха трудни. Много сме доволни, че накрая – на 18 юни, успяхме да имаме заключения и успяхме да имаме консенсус върху едно послание към региона, едно важно послание към региона.
В заключението се посочва в областта на Република Северна Македония и Албания, че – цитирам: „В светлината на личното ограничено време и важността на въпроса Съветът ще се върне към въпроса с оглед на постигането на ясно и съществено решение възможно най-скоро и не по-късно от октомври 2019 г.“
Надяваме се, че това ще бъде продължено от Финландското председателство с цел да се постигне едно важно решение до месец октомври.
В областта на общите ценности резултатите включват: инициативи в областта на борбата срещу дезинформацията; насърчаване ролята на жените; борба срещу антисемитизма – в тази област бяха организирани две събития в Брюксел и Букурещ; приемане на заключенията на Съвета относно свободните и справедливи избори.
Може би най-важното послание към консолидирането на ценностите, като основа за бъдещето на Съюза, беше изпратено от срещата на Върха в Сибиу.
Позволете ми да цитирам един от най важните абзаци от Декларацията в Сибиу: „Потвърждаваме увереността си, че единни ще бъдем по-силни в този свят, изпълнен с растяща несигурност и предизвикателство. Съзнаваме отговорността си като лидери да направим нашия Съюз по-силен, а нашето бъдеще по-светло, като признаваме европейската перспектива на другите европейски държави.“
Декларацията съдържа десет ангажимента за бъдещето, сред които можем да си припомним: „Единни, въпреки всичко“; „Винаги общи решения“; „Защитаване на демокрацията и върховенството на закона“; „Бъдещето на следващите поколения европейци“, „Безопасност на гражданите“ и „Европа – отговорен, глобален лидер“.
В заключение ми позволете да кажа, че успехът на едно председателство не е за себе си, а за да го оцени Европа. Като изградихме успехите върху Българското и Австрийското председателство, ние се надяваме, че работата ни ще бъде продължена от следващите председателства, особено в областта на разширяването на Многогодишната финансова рамка.
В същото време се надяваме, че посланието, основано на ценностите предоставени от срещата на Върха в Сибиу, ще послужи като насока за дебатите за бъдещето на Европа.
Много Ви благодаря и още веднъж ще кажа, че много ценя диалога с Комисията по европейските въпроси от българския парламент.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Посланик. Ние благодарим за готовността да се срещнете с нас.
Делегация на нашата комисия, както разбрахте от точка четвърта от дневния ред, заминава за Букурещ в неделя за последната голяма парламентарна среща във връзка с Парламентарното измерение на Председателството, така че днешната ни среща е много полезна и от тази гледна точка.
Госпожа Павлова иска да каже няколко думи. Едва ли друг може да оцени толкова добре трудностите, с които сте се сблъскали, и ние имаме привилегията тя да е част от нашата Комисия, макар че може би не за дълго.
Заповядайте, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Господин Посланик, първо много благодаря за това изчерпателно представяне, и то на български език, както обикновено.
Поздравявам Ви с огромно уважение към Вашето старание и уважение към българския език. За нас това е огромна чест и удоволствие, за което още веднъж Ви благодаря.
Поздравявам Ви за успехите на Председателството, което постигнахте, за усилията, работата и енергията, които вложихте. Вашето Председателство беше в един специален момент за Европа – момент, в който се провеждаха изборите за Европейски парламент. Така че постиженията и цифрите, които казахте, броя на досиетата, преговорни глави, особено триалозите, които проведохте, са много впечатляващи и от гледна точка на това, че всъщност триалозите имахте възможност да ги провеждате само в първите месеци на Председателството. Така че това е една добре свършена работа в кратък период.
Благодарим и за това, че работихме заедно в духа на приемственост по това, което направихме с Вас и по време на Българското председателство – една добра приемственост в работата на нашите екипи, за да имаме плавен преход на приоритетите, по които България работеше и приоритетите, които Вие също възприехте. Знаете, че за нас беше изключително важно теми като темата за Западните Балкани и европейската перспектива за тях да продължат да бъдат със специален фокус на внимание в дневния ред, темата, разбира се, и дебатите, преговорите за Многогодишната финансова рамка – също. Така че е важно и това, което отчитате като напредък по тях.
Разбира се, за нас е леко разочароващо решението, по-скоро непостигането на решение на това решение, което всички очаквахме за Република Северна Македония и Албания – на заседанието да се даде ход. Това за нас със сигурност е голямо разочарование. Много ни се искаше на заседание това решение да бъде взето, но горещо се надявам, че ще бъде постигнат консенсус и най-късно до октомври това ще се случи и всички ние заедно трябва да продължим да отстояваме и да работим за това и това да се случи.
Другата тема, разбира се, това ще продължи. Поздравявам Ви наистина за успеха за Negotiating box по Многогодишната финансова рамка, това е важен напредък, защото колкото по-бързо се приеме тази част от пакета, толкова по-навреме ще започнем следващия програмен период, а той вече наближава, буквално е пред нас.
Една тема, която ми се струва и която искам – това е един от въпросите ми, който смятам, че стои и всички ние напълно осъзнаваме, че едно Председателство не може да се справи само, но това е тема, която продължава да стои отворена в европейския дневен ред и да не може да намери консенсус – това е темата с миграцията, темата с реформата на Дъблинското споразумение и темата, по която все още не можем да намерим общото решение.
Ако можете малко повече да ни кажете по този въпрос, ако имате тази информация, ако не, разбира се, ние следим, знаем, също имаме тази информация. Вярвам, че това е една от темите, която и Вие, предавайки Председателството на Финландия, трябва да отстояваме да бъде наред с темите, свързани с Многогодишната финансова рамка, интеграцията, разширяването към Западните Балкани и темата за намирането на общо валидно решение за миграцията, за реформата на Дъблинското споразумение безспорно трябва да бъде в „Топ 3“ темите, по които трябва да се намери вече решение, защото дължим отговор и определено трябва да намерим най-доброто решение в този контекст.
И, разбира се, накрая един въпрос от по-общ контекст: предавайки на Финландия кои са другите теми според Вас, които трябва да следим с особено внимание, с особен интерес, като темите, които Финландия трябва да продължи в най-спешен порядък, бих го нарекла, като приоритетни досиета от тук нататък? Макар че началото на Европейския парламент е различен от края на Европейския парламент – давам си сметка, но все пак не трябва да забавяме темпото. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Павлова.
Един кратък коментар от мен и въпрос. Председателството сега отива далеч на Северозапад преди да се върне обратно на Балканите, но се надяваме, че темата Западни Балкани ще бъде продължи да бъде във фокуса на финландците, тъй като вече е планирана нова Среща на Върха в Хърватия.
Но да Ви питам – по принцип безспорно от наша гледна точка в средата, в която се провеждаше Председателството, Румъния все пак успя да придвижи напред темата за сътрудничеството в Черно море и въобще темата за Черно море присъстваше във Вашето Председателство. Имаше среща, на която се прие стратегически дневен ред за изследвания и иновации в Черно море, в региона на Черно море. Как оценявате този стратегически дневен ред? Ще продължи ли Финландското председателство под някаква форма да работи по тази тема? Считате ли, че ще има сериозно продължение – хайде така да го нарека, защото безспорно темата „Черно море“ беше важна за България, за Българското председателство, а и за Румънското, но доколко това ще бъде в приоритетите на Европейския съюз като цяло оттук нататък? И какво бихме могли, може би заедно оттук нататък да направим така, че заложените стъпки в този стратегически дневен ред да не останат само на хартия, а наистина да има продължение? Защото темата „Черно море“ уж е важна за целия Европейски съюз, но някак си все оставаме не напред в приоритетите, а някъде надолу и все има някакви по-важни неща.
Благодарим, че тази тема беше продължена при Вас, но обсъждано ли е под някаква форма какво и как може да направим от тук нататък заедно, когато вече няма да сме водещи страни в Съвета, но нашите интереси в Черно море остават?
Колеги, други въпроси? Не виждам.
Заповядайте, господин Посланик.
ПОСЛАНИК ЙОН ГЪЛЕА: Много Ви благодаря.
Искам на първо място да кажа, нашето намерение от началото беше да продължим усилията на Българското и на Австрийското председателство и по темата за Западните Балкани. Това беше също важна тема за нас. Нашите усилия накрая бяха към края на Председателството – защото този Съвет по генералните въпроси беше вчера, да имаме консенсус върху заключенията. Въпреки вътрешните процедурни условия в някои от държавите членки, това беше възможният консенсус.
Ние много оценяваме подкрепата на България и на другите 13 страни, които подписаха Декларацията за подкрепа на Република Северна Македония и на Албания да открият преговорите с Европейския съюз. Но ролята на Председателството е като медиатор и, разбира се, след Председателството нашата позиция ще бъде по-активна в тази област.
Надяваме се, че процедурните въпроси въпроси в една от държавите членки ще бъдат приключени до месец октомври и че ще имаме решение по отварянето на преговорите.
По темата „Миграция“– позволете ми да кажа няколко думи.
Румънското председателство се опита да авансира разговорите във връзка с всички компоненти на темата за миграцията като Comprehensive Approach. Ние оценихме и от началото видяхме липсата на политическата воля във връзка с преговорите върху реформата на Общата система на убежище Common European Asylum System. Въпреки че Председателството се опита да има мандати от Съвета, това не беше възможно, въпреки подкрепата на Комисията и някои от държавите членки.
Нашите резултати, генерално свързани с миграцията, бяха свързани с разширяването на мандата на Агенцията за гранична и брегова охрана и това разширяване е свързано с политиката с условия за връщане, и второ законодателства, свързани с мрежата на офицерите за връзка по въпросите на миграцията. Тези бяха резултатите, но ние видяхме същата липса на политическа воля като в областта на системата „Дъблин“.
Във връзка с темата за Черно море. Вярно е, това беше друг приоритет по област на външните работи на Румънското председателство и е много важно да кажем, че ние имахме предвид да продължим и да изпълним целите на декларацията на Бургас от 31 май 2018 г. Ние успяхме да приемем програмата на Черно море и програмата за научни изследвания и иновации. Това бяха два документа. Срещата на министрите и Форума на бизнеса, които се проведоха на 21 и 22 май, бяха успешни. В същото време искаме да кажем, че много беше важна синергията между Румънското председателство на Съвета на Европейския съюз и Българското председателство на Организацията за икономическо сътрудничество на Черно море – БИСЕК.
Вчера – на 18 юни, нашият министър на външните работи откри една обща министерска конференция –„Европейския съюз – БИСЕК“, която ще се проведе в Брюксел. Според нас е много важно Европейският съюз да работи с регионалните организации в тези региони. Мисля, че в бъдеще ние, държавите членки от региона трябва да подкрепим тези теми да бъдат продължени в програмата на Европейския съюз. Смятам, че двете председателства – Българската организация по икономическо сътрудничество на Черно море и Румънското председателство на Съвета на Европейския съюз, бяха успешни в тази синергия, за да поддържат вниманието към тази тема. Много Ви благодаря.
Още веднъж искам да кажа, че много оценихме взаимната работа по време на Българското председателство и много научихме от опита на Българското председателство. Искам лично да благодаря на госпожа Павлова като министър на Българското председателство. Нашите отношение с Вас бяха отлични по време на Вашето председателство и това беше много голям опит за нас. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря за добрите думи.
Направих пропуск в началото – с нас тук е и господин Матей Кристе, който е заместник-ръководител на мисията.
Да Ви уверя също, че ние работим много активно с двете комисии по европейски въпроси на двете камари на Румънския парламент. Нашето сътрудничество ще продължи и занапред.
Благодаря Ви още веднъж, господин Посланик.
Дайте ми 10 секунди да изпратя посланика и продължаваме заседанието.

Заповядайте, уважаеми гости! Сега преминаваме към точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ, № 902-01-29, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 6 юни 2019 Г.
По тази точка с нас са госпожа Лилия Иванова – заместник министър на икономиката; Десислава Георгиева – началник на отдел Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“; госпожа Елиза Дилова – държавен експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“; главният секретар на Патентно ведомство – Силвия Беркова.
Вие ли ще започнете, госпожо Иванова?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание Законопроект за марките и географските означения. Той е разработен в изпълнение на изискванията за транспониране на Директива 2436/2015 г., която е призвана да сближи законодателството на държавите членки по отношение на марките и географските означения.
Значителният брой промени, които се налагат от Директивата, наложиха да се изработи изцяло нов Законопроект, а не да се пристъпи към Закон за изменение и допълнение на сега съществуващия. Освен това настоящият Законопроект е свързан и със съобразяване на мотивирано становище на Европейската комисия по нарушение № 4062/2017 г., което наложи изключване от Законопроекта на материята, която е свързана с регистрацията пред български органи на географски означения.
Новите моменти в Законопроекта, които произтичат от Директивата, са свързани с нова дефиниция за марка; определяне на марката като обект на собственост; задълженията за използването ѝ; обхвата на закрилата; съдържанието на изключителното право върху марка; неговото ограничаване. Освен това са конкретизирани абсолютните относителни основания за отказ на регистрация и са въведени нови състави на нарушения.
По отношение на географските означения подробно и ясно са регламентирани процедурите по регистрация на марки и географски означения; опозиция, обжалване на решения по опозиция, прекратяване на действието, отмяната и заличаването на регистрации.
Освен това са предложени и някои изменения във връзка с подобряване на бизнес средата, свързана с обединяване на такси, както е увеличен размерът на някои глоби с оглед да бъде постигнат паралел с глобите по Закона за авторските права.
С приемането на Законопроекта и на целия комплекс от мерки ще се изпълни задължението на България като държава членка да бъде постигнато съответствие на националното законодателство в областта на защитата на марките и географското значение с европейското право. Ще бъде улеснена защитата на обектите на интелектуалната собственост, както ще бъдат ускорени и някои процедури пред Патентно ведомство и пред съда, и то в полза на бизнеса. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Заместник-министър.
Въпроси?
Заповядайте, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Аз нямам въпрос, а по-скоро един коментар, господин Председател, ако позволите.
Госпожо Заместник-министър, благодаря за направеното представяне. От името на Политическа партия ГЕРБ и като член на Комисията по правни въпроси, искам да направя едно важно уточнение. Ние подкрепяме този законопроект и считаме, че той е важен именно с мотива, който и Вие направихте, че това е чисто нов Законопроект, който в основната си част транспонира Директивата, която имаме ангажимент да транспонираме, както и да отразяваме наказателната процедура срещу България и това е неговият основен смисъл и неговото важно значение. Важно е да бъде отразено, така че в тази част ние напълно подкрепяме този законопроект.
Това, което и Вие поехте като ангажимент по време на предишното заседание на Икономическа комисия, това, което ние разгледахме също на заседанието на Комисията по Правни въпроси, беше другият елемент на Вашето предложение, а именно елементът свързан с националното ни законодателство и свързването със самата процедура по издаването, административният ред да го нарека и процедурата по издаването на тези разрешения и тези патенти, свързани с търговските марки и наименования. Всички членове на Комисията по правни въпроси получихме много сериозно мотивирани и обосновани предложения и несъгласия с част от Вашите мотиви, с част от Вашите предложения, именно в посока на това, че трябва да има облекчаване на административните режими, а не утежняване, в посока на това, че част от направените предложения касаят преклузивните срокове или поставят на конкурентно начало потребители, които не би следвало да бъдат поставени в такова.
Няма да влизаме в тези детайли, тъй като те не са обект на Комисията по европейски въпроси. Тук говорим за европейската част на нещата, а то е напълно транспониране на Директивата, което е направено по един коректен начин. И все пак понеже не го споменахте, трябва да отразим този ангажимент – между първо и второ четене, разбира се, че ще се прецизират тези текстове. Те представляват една много малка част от целия Законопроект, който в основната си същност все пак транспонира Директивата. Затова е много важно да бъде подкрепен и да върви напред, защото е важна част от законодателството, което трябва да бъде прието. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Павлова.
Внимателно се запознах и аз с всички материали, които съпътстват Проектозакона. Виждам, че е извършена много съществена работа и по съгласуването на Законопроекта. Не са много възраженията, които са дошли. Една немалка част от предложенията са отразени след съгласувателната процедура във финалния вариант на Законопроекта. От Таблицата за съответствие, е видно, че на практика е пълно с това, което се изисква от нас да въведем в нашето законодателство. В този смисъл аз лично, без да съм експерт по съдържанието на самия законопроект, мога да кажа, че с чиста съвест ще подкрепя в тази комисия Законопроекта, но, разбира се, с уточненията, които се надявам, между първо и второ четене да бъдат направени, тъй като и ние имаме някои въпроси – имам предвид опозицията, но като цяло бих казал, че много сериозна работа извършена от авторите на Законопроекта и се надявам, че няма да има съществени проблеми при приемането му в Народното събрание.
Ако искате нещо да коментирате, заповядайте, госпожо Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Господин Председател, госпожо Павлова, действително сме поели ангажимент да прецизираме текстовете между първо и второ четене.
Истината е, че до момента многократно с работодателските организации сме влизали в дискусия, коментари, отразявали сме техните становища, и вече на финалната права явно има обстоятелства, които трябва допълнително да прецизираме.
Надявам се тази малка част от несъгласията между вносителите на Законопроекта и хората, които са го критикували, да се изчисти, защото тази малка част не трябва да затъмнява общото, а именно транспонирането на Европейската директива по отношение на марките и географските означения. Трябва да прецизираме текстовете по отношение на преклузията – това е основната ябълка на раздора, доколкото разбирам. Истината е, че и двете страни имат изключително стабилни мотиви, което означава, че в дискусията можем да постигнем някои съгласия. С европейския начин на регистрация на географски означения и марки ще постигнем изключително добра защита на българския бизнес, така че не трябва да имаме съмнения по отношение на това. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря госпожо Иванова.
Да преминем към гласуване.
Който е съгласен да приемем Законопроект за мерките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г., моля да гласува.
За – 5, против и въздържали се – няма.
Надявам се оттук нататък да върви позитивно работата по този законопроект.
Ние преминаваме към точка трета от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ИКОНОМИКАТА ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ И НАПРЕДЪКА ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ИНОВАЦИИ И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ“ И ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ИНИЦИАТИВА ЗА МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ“.
Моля да заповядат госпожа Смилена Костова – и.д. главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, и Илиана Илиева – заместник-главен директор на същата дирекция.
Благодарим за материала, който ни изпратихте – беше добър ориентир за нас, но все пак да Ви дадем думата, госпожо Иванова, или кой от Вас ще започне?
Някои акценти може би, повече върху проблеми, ако има, с фокус върху това пък ние какво е добре да знаем и с какво можем да Ви бъдем полезни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Ще дам обща рамка, която и Вие, имате пред Вас. Към 31май 2019 г., виждате, че договорените средства са 75,05% от бюджета на Програмата. Реално изплатените средства са в размер на 40,33% от бюджета на Програмата. Сертифицираните средства са: 34,01% верифицирани за изплащане – това е общата рамка. Като цяло от материала бих обърнала внимание, защото последния път откакто сме се виждали се случиха позитивни неща, по Приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на малките и средните предприятия“. Обръщам внимание на процедурата „Насърчаване на предприемачеството“, която беше проведена на два етапа миналата година.
В рамките на тази процедура с индикативен бюджет от 67 227 768 лв. в първия срок за кандидатстване са постъпили общо 947 проектни предложения, при втория срок – 1305 проектни предложения. Искам да обърна внимание, че имаше изключително голям интерес към процедурата.
В процес на договаряне сме по втория срок. По първия срок имаме 48 броя сключени административни договори.
Относно предстоящите, моите колеги може би ще дадат детайли и по повод на изпълнението. Но предстоящото, което е важно за Министерството на икономиката – Управляващия орган, това е одобрената на Комитета за наблюдение процедура за „Развитие на иновационните клъстери“, която считаме, че е най-голямото предизвикателство пред нас през тази година. Знаете, че там ние ще администрираме и ще управляваме изключително голям ресурс. Целта е да създадем центрове, които да обединят научна инфраструктура и бизнес, с перспектива да се създадат такива устойчиви звена, които в следващия програмен период да поемат допълнителни финансирания вече с по-гъвкав начин на финансиране, а именно чрез финансови инструменти. Надяваме се да създадем такъв тип центрове, които да генерират иновации, тъй като иновациите са основният акцент и приоритет при нас, както и въобще в целия процес на програмиране за следващия програмен период. Благодаря.
Сега мога да дам думата на колегата си Смилена Костова, която е новият изпълняващ длъжността „директор“.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте, госпожо Костова.
СМИЛЕНА КОСТОВА: Добър ден, господин Председател и уважаеми госпожи и господа депутати!
Тъй като заместник-министър Иванова представи до този момент какви са резултатите като напредък по изпълнението на Оперативната програма, ще Ви запозная с планираните дейности.
Преди това да Ви информирам, че миналата седмица се проведе редовно заседание на Комитета за наблюдение, което премина доста добре – в смисъл, че бяха одобрени различни процедури, които залегнаха в Индикативната годишна програма. Представи се какъв е напредъкът – и годишният, и до този момент – до 31 май на Програмата. Общо-взето положителен резултат мога да отбележа.
По отношение на планираните дейности и предстоящата работа ще бъдат обявени осем процедури, като четири от тях са за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез конкурентен подбор и четири процедури чрез директно предоставяне – това ще рече вече за конкретните бенефициенти, като общата стойност възлиза на 375 млн. лв.
Ще Ви ги представя по приоритетни оси, като по Приоритетна ос 1 „Технологично развитие и иновации“ са предвидени четири процедури, които са свързани със стимулиране внедряването на иновации от съществуващи предприятия; създаване и развитие на регионални иновационни центрове – това, за което обясни заместник-министър Иванова, така наречените РИЦ-ове; развитието на иновационните клъстери и надграждане и развитие на научно- технологичния парк София Тех Парк.
По Приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на малки и средни предприятия“ е планирано обявяването на една процедура чрез конкурентен подбор. Това е за дигитализацията на малките и средните предприятия, като бюджетът, който е заложен, е над 58 млн. лв., и две процедури чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие на устойчива бизнес среда чрез осигуряване на ефективен надзор в областта на контрола на качеството на течните и твърди горива; и предоставяне на подкрепа на БИМ за постигане на ефективност и устойчивост на националната инфраструктура по качество с бюджет над 2 млн. лв.
По Приоритетна ос 3 „Енергийна ресурсна ефективност“ е планирано повторно обявяване на процедура „Устойчиво енергийно развитие на българските предприятия“ чрез подкрепа на дейността на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, което също беше залегнало в дневния ред на Комитета за наблюдение.Това предстои.
Най-общо Ви запознаваме и, естествено, вече сме започнали подготовката за следващия програмен период чисто административно, защото действително това, което предстои, ще бъде много важно и за бизнеса, и за националния интерес. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Колеги, коментари, въпроси?
Заповядайте, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Председател!
Благодаря госпожо Иванова, госпожо Костова, за представянето. От това, което представяте виждаме, че имаме напредък по Програмата, което означава – не го казахте, но аз разбирам, че имаме постигнати междинни цели по Програмата. Те са изпълнени още от преди, така че нямате притеснения за изпълнението на междинните цели на Програмата, което е похвално – имате едно спокойствие и занапред.
Това, което не споменахте, но което за мен за момента има лек нюанс на притеснение, то не зависи пряко от Вас, но все пак се следи и от Вас, това е ситуацията с частта от Оперативната програма, касаеща финансовите инструменти, защото по линия на финансовите инструменти Вие имате предоставено финансиране през Фонда на фондовете, но там за момента, поне това, което се вижда, ако имате повече информация ще се радвам да я чуем, това е предоставен и сертифициран аванс, но дотам. И аз не виждам да има повече от това напредък, пък в крайна сметка, за да се реализират инвестициите през тези фондове е необходимо доста време, за да може да достигне реално до бизнеса през тези схеми и финансови инструменти.
Сигурна съм, че следите този процес и той в някаква степен е извън Вас, но какви са мерките, които планирате да бъдат предприети заедно с Фонда на фондовете, за да се минимизира рискът да не могат навреме да бъдат реализирани тези инвестиции и, за да могат разплащанията и инвестициите реално да бъдат реализирани през фондовете?
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Павлова.
Аз предлагам да съберем всички коментари и тогава да Ви дам думата.
Госпожо Мехмедова, имате думата.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря, господин Председател.
Благодаря за предоставената информация.
Въпросът ми е свързан с така наречените регионални иновационни центрове – РИЦ-ове. Известно е, че в Българската академия на науките също имат създадени такива регионални академични центрове, които функционират в момента. Изглежда, че тяхната дейност до някаква степен може би ще се препокрие с тези РИЦ-ове. Дали се предвижда някаква съвместна дейност с тях и какъв е продуктът, който се предвижда да произведат регионалните иновационни центрове, който да има реална добавена стойност в индустрията? Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Госпожо Василева?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря и аз.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, членове на Управляващия орган на Оперативната програма! Първо да поздравя госпожа Костова и да ѝ пожелая успех в екипа на Програмата – успешна Програма, която доказано във времето подпомага българската икономика и постига добри резултати от гледна точка на напредъка.
Аз имам няколко конкретни въпроса. И аз като госпожа Павлова изразявам притеснение във връзка с напредъка на фондовете, по които се управляват финансовите инструменти. Това беше идентифицирано и при предното изслушване. Но няколко други неща – отново виждам, че няма движение по проекта за газовата връзка България – Гърция, което също беше идентифицирано като предизвикателство. Какво се случва там? (Реплики.)
Какво значи О'Кей? Пише, че няма разплащания по договора. Вие ще кажете тази информация.
Това, което ме интересува конкретно във връзка с процеса, за който Вие споменахте, именно подготовката на новия програмен период е: какви ще бъдат приоритетите, които залагате и в каква посока смятате, че трябва да се развива Програмата?
Виждам също така, че има доста конкретни бенефициенти по Програмата. Това са институции и такива, които са, да кажем, под шапката на Министерството и други агенции, включително и Министерството на туризма е бенефициент по Програмата.
Какво е впечатлението Ви от работата с тези институции и напредъка на проектите, които се изпълняват от конкретните бенефициенти? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз също се запознах внимателно с Програмата и трябва да кажа, че тя поначало си тръгна много добре, върви винаги между първите три по темп на изпълнение, има създадени ясни правила.
Искам да кажа, че това е една от програмите, която първа откликна на усилията на Министерството на земеделието и храните, което искаше да направи – не, искаше да направи, а това беше идея на господин Дончев още, да се направят едни така да се каже комплексни планове за развитие в рамките на водените от общностите местни развития ВОМР и там при тези спорове, кръгли маси, които се правеха през 2015 г., Вашето министерство беше представено много добре, компетентно и успя да убеди много от МИГ-овете да направят многофондово оформяне на техните Стратегии за местно развитие.
Сега виждам в системата ИСУН, че девет десети от посочените инициативи проекти, които се реализират, са по това направление. Споменавам всичко това неслучайно, а именно, че говорих и с Министерството на регионалното развитие, което също работи много добре, много успешно, че ако вървим и в следващия програмен период по този начин, всеки да си прави проекти в собственото направление, така нещата не вървят. Пилотните проекти, които се правят в Програмата за развитие на селските райони, а именно – решаване на комплексни задачи чрез използване на различните фондове, трябва да бъде един пример и за следващия програмен период, в който трябва да има координиране между Вас и останалите оперативни програми. Аз не си го представям как ще стане, защото не ми е това работата, но мисля, че така ще е най-добре, когато се правят комплексни проекти, които да бъдат, така да се каже, препокривани от отделните програми и общият проект, който бъде внесен, да има накрая и общ резултат, а не единият направил изкопа, другият сложил изолацията, третият – тръбите, четвъртият – настилката отгоре, по различни програми, което… Казвам го като най-глупав пример, но така работим в момента.
Още нещо, което искам да препоръчам, то не е само на Вашето министерство задача, но ние малко изоставаме в някои градове. Аз поне положих доста усилия в нашия район да направя да имаме във всеки един град изнесен индустриален парк, в който да се реализират иновациите.
Една наша съседна страна пред очите ми просто, в рамките на 7 – 8 години изрина всичките малки предприятия от градовете и ги сложи извън градовете – в паркове, и напредна много в това отношение. Знаете, че много често новите неща не стават в старите условия и трябва да се направи тази болезнена промяна.
В общи линии смятам, че Вашата Програма ще продължи да работи добре, добре организирано, ясно, прозрачно и една само препоръка най-накрая, защото ние затова сме Комисия – да се чувате по-често в медиите, защото по понятни причини – потънали в работа, Вие не обръщате внимание и най-накрая ще станат смешните неща, които станаха и в предишния програмен период – всичките пари за медии да се изразходват най-накрая, за да се отчитат какви са резултатите.
Разбира се, че това е част от програмите, но стана едно такова – програмният период е изтекъл, минала е една година, продължават още по телевизиите да говорят какво сте направили. На това нещо трябва да обърнете внимание и да го правите в процеса, а не, когато опозицията открие някаква грешка някъде, някаква пукнатина, и тогава всички да се занимават с това как измежду тези 740 къщи, аз съм сигурен, че няма да се окажат повече от 20-30, които да са с проблеми, останалите се работят и са нужни – за гости говоря, по една друга програма, но трябва да отделяте достатъчно внимание по време на текущото изпълнение на програмите хората да са наясно, че се правят много неща и те са болезнени, и че трябва ние да престанем да произвеждаме нискокачествени продукти, защото никога няма да станем богата европейска държава по този начин, а с това, което Вие правите с европейските средства, които са сложени точно за това, да се развиваме на ново ниво. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Петров.
Няколко думи и от мен, въпреки че почти не останаха незададени въпроси. Първо се присъединявам към въпроса на госпожа Мехмедова за Регионалните иновационни центрове.
Можете ли да ни кажете малко повече за тях, защото от това, което ми изглежда, струва ми се, че ресурсът, който се инвестира там, някак си, няма да се използва достатъчно ефективно? Те ми приличат повече на едни регионални административни центрове, отколкото на иновационни центрове. Как си представяте, че тези центрове ще стимулират иновациите? Това, което като основни елементи на тези центрове е изписано, не ме кара да вярвам в ефекта, който ще бъде постигнат с ресурса, който не е малък, който се заделя.
Второ, по отношение на вече започналата работа за следващия програмен период. Все пак къде евентуално е фокусът, има ли стратегически цели, които си поставяте? Аз слушам внимателно представителите на правителството какво говорят по тези теми. Вицепремиерът Дончев неведнъж обосновава необходимостта на нашата икономика от ниско-технологична да премине към високо-технологична. То не става изведнъж, но Вашата програма има ключова роля в това. (Реплики.) Как си представяме този процес? Залагат ли се някакви по-големи цели за следващия програмен период, или все още сме на един предварителен етап на анализ на ситуацията? Доста въпроси и коментари имаше.
Искам да изразя надежда бързо да бъдат решени кадровите въпроси във Вашата дирекция, тъй като разбирам, че има някои промени. Все пак Вашата дирекция е ключова и се надяваме, че скоро ще има една планомерност в работата, тъй като от хората зависи много и те трябва да чувстват сигурност оттук нататък.
Спирам дотук и Ви давам думата.
Заповядайте, госпожо Иванова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря.
Само с няколко думи и после ще дам думата на колегите.
Бих казала, че ако трябва да правим разлика между регионалните иновационни центрове, Центровете за върхови постижения, и Центровете за компетентност, концептуално вторите бяха призвани или поне така се анонсираше да правят по-съвършена наука – те са концентрирани върху развитие на науката. Вече Регионалните иновационни центрове, които, дай боже, се създадат по тази процедура, при тях искаме да постигнем практическа синергия между наука и бизнес, но бизнесът да наложи изискванията и изобщо тенденциите, които са му необходими от научна гледна точка. Естествено лаборатории, патенти, марки – това е продуктът, който търсим да създадем с Регионалните иновационни центрове.
Естествено, госпожа Илиева ще Ви каже повече подробности по процедурата, но основните демаркации може би са в тази посока. Поне това, което съм виждала – аз не знам как работят Центровете за върхови постижения и компетентности към момента и какво е тяхното развитие, но поне навремето те по-скоро трябваше да вкарат бизнес модели в науката, а ние искаме да направим нещо друго. Ако можем да използваме науката да влезе в полза на бизнеса и на нуждите на бизнеса. Много комуникация сме правили с бизнеса, имаше много недоверие към тази процедура в началото, но истината е, че има много кандидати за тази процедура – прогнозни кандидати. Много комуникация сме правили, отворили сме я максимално като изисквания и като възможности и Комитетът за наблюдения прие, че условията, методиките са подходящи за старт.
Ще взема само думата с коментар по отношение на институционалните проекти. Признавам, че не ми харесва как вървят. Бих откроила като по-успешни проектите на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Всички други проекти са свързани с непрекъснати удължавания, анекси. Надяваме се да стигнат до добър край, ако не – просто ще приемем спешни коригиращи мерки и това е нашият анализ. Например в Българската агенция за инвестиции промоцията на инвестиционната ни среда в чужбина е умряла някъде по средата, откакто е стартирал проектът преди три години.
Има тревожни моменти, но се надяваме с новия екип с решителни действия да въведем коригиращи мерки. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Госпожо Илиева, Вие може би за РИЦ-овете? Заповядайте.
ИЛИЯНА ИЛИЕВА: Добър ден и от мен!
Господин Председател, уважаеми народни представители! Ще започна първо с темата за РИЦ-овете. Наистина темата е доста актуална в момента в пространството. Всички съзнаваме, включително и ние като Управляващ орган, и всички останали заинтересовани страни, че това е едно доста амбициозно начинание. Надяваме се да завърши с успешен старт. Казвам старт неслучайно, защото ние в момента целим с тази процедура да поставим начало на тези регионални центрове. Тоест, ние ще можем да изградим тези центрове, които в последствие, в следващия програмен период, имаме и увереността на Централно координационно звено, че ще бъдат подкрепяни в следващия програмен период с допълнителни безвъзмездни финансови средства. Ще се реши допълнително под каква форма, включително се говореше нещо за директно предоставяне на такива средства, стига това да е възможно от гледна точка на държавни помощи. Ние разбираме и осъзнаваме, че сега, към момента само ще бъдат изградени тези центрове и ще разчитаме те като самостоятелни звена да могат да се самоиздържат и да се надграждат докато започне новият програмен период.
Основната философия на тези центрове е, че те ще бъдат от отворен тип и тук двигателят ще бъде бизнесът. Ние очакваме, че когато бизнесът даде 50% собствено финансиране за изграждането на тези центрове, ще създадат едни устойчиви административни звена, които да могат да управляват тези центрове и да ги доразвиват.
Неслучайно в условията и в критериите за кандидатстване сме заложили доста голяма тежест на бизнес стратегията на развитието на тези центрове. Ние ще искаме да видим каква е идеята и визията, какво се цели да се постигне с тези центрове за в бъдеще, като ще има прогноза, която ще е краткосрочна, средносрочна и дългосрочна.
По отношение на разграничението и допълняемостта с останалите центрове, които са създадени вече от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, към момента искахме да направим ясно разграничение между трите вида центрове, но тъй като те все още не са заработили, ще е малко трудно. Това ще стане в следващия програмен период.
Сега оставяме свободата на самите кандидати да преценят до каква степен по нашите регионални иновационни центрове да правят и малко по- – не мога да кажа фундаментални изследвания, защото това си е по приоритет по ОП НОИР, но ако се налага за постигането на някакви изследвания да се достигне до някакъв прототип или модел, което ние целим с нашата процедура, ако се налагат някакви по-задълбочени изследвания, ние ще ги допуснем на този етап. Тоест, ще има и допълняемост, а в следващия програмен период, се надяваме вече да бъдат съвсем конкретно разграничени. Така може би ще бъде установено кой център до какво технологично ниво на готовност ще може да разработва научните си разработки.
Наистина е доста амбициозна тази процедура. Досега не е правена в България такъв тип процедура. Сложна е не само от гледна точка на това, че се опитваме да обединим бизнеса с науката, но и ние се опитваме да обединим повече бизнес организации.
Ходихме доста по места, срещнахме се с много представители на бизнеса и научните организации и разбирането на всички заинтересовани лица за момента още не е достигнало такова ниво, че да искат да се обединяват, но въпреки всичко вече започват да мислят в тази насока и ние се надяваме, че все пак ще има един успешен старт на това по-мащабно начинание. (Реплика.)
Да, в смисъл, когато обявим процедурата, ще има информационна кампания, която си е стандартна в рамките на един месец, така че отново ще можем да запознаем представителите, които са заинтересовани по тази процедура, с конкретиката по процедурата, евентуално ще могат да задават въпроси, а също така ние имаме по всички процедури имейл адрес, на който се задават въпроси в рамките на периода, в който е отворена за кандидатстване – до три седмици преди крайния срок, и ние отговаряме на всички въпроси и след това те стават част от оценката тези въпроси.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря за разяснението, госпожо Илиева.
Госпожо Костова, искате ли да добавите нещо?
ИЛИЯНА ИЛИЕВА: Аз за финансовите инструменти да дам кратка информация.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Заповядайте.
ИЛИЯНА ИЛИЕВА: Значи финансовите инструменти са в две направления. Едните са по инициативата за малки и средни предприятия – там нямаме никакви опасения, защото целите са постигнати на 100%. По-големият проблем наистина е по средствата по първа и втора приоритетна ос на Оперативната програма и са дадени да се управляват от Фонда на фондовете.
Като цяло работим в пряка връзка с тях. Сега те ни уверяват, че тази година ще е годината на ОПИК, тоест (оживление и реплики) сега са се активирали и се надяваме наистина да е така.
Най-кратко мога да кажа, че бюджетът по Програмата, който е предвиден за финансови инструменти, е една шеста от общия бюджет на Програмата. Те са разпределени в седем финансови инструмента. За момента има сключени споразумения с два фонд мениджъра, които са ускорено и начално финансиране – общият размер е 55 млн. евро. Подписано е споразумение от Фонд три с Невек мениджмънт; другото е Фонд две, като остава скоро да бъде избран и трети такъв фонд мениджър по този финансов инструмент, специално за ускоряване и начално финансиране.
Съвсем скоро се подписа споразумение с фонд мениджър по отношение на инструмент Фонд за рисков капитал, който е в размер на 25 млн. евро, като избраният фонд мениджър е Морнинг сайт Хилт ООД и публичният ресурс е в размер на 47 млн. евро. Общо-взето са направени пазарни проучвания и по другите финансови инструменти и се готвят поръчки за избор на фонд мениджъри. Проблемът тук е, че това са големи поръчки, които са през ЗОП и наистина малко по-бавно се случват нещата, но имаме уверението от представителите на фонда, че тази година наистина ще бъде предимно отделена за ОПИК.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Приключихте ли?
Заповядайте, госпожо Костова.
СМИЛЕНА КОСТОВА: Благодаря, господин Председател.
Ще продължа с темата, свързана с подготовката на следващия програмен период. Съвсем накратко казах, че сме стартирали чисто административно тази подготовка, защото така или иначе ние трябва да се подготвим, след това да навлезем в дълбочина, съдържание и стратегически стъпки. Така или иначе започна съвсем наскоро и обучението в Европейската комисия. Те поканиха абсолютно всички представители на различните оперативни програми за подготовка на следващия програмен период по различни теми.
По отношение на административната част – вече сме към приключване на междинната оценка на Оперативната програма. Това е важно за нас, защото по този начин ще може да се анализира на какъв етап се е развила програмата и оттам да се изведат доста важни анализи, които да бъдат заложени за следващия програмен период.
Междувременно стартира и подготовката с обществени поръчки за новата национална стратегия за насърчаване на малки и средни предприятия 2021 – 2027 г. и за подготовката на новата иновационна стратегия, като съответният бенефициент по тези две поръчки е дирекцията от Министерството на икономиката и икономическа политика.
Също имаме подготвени документи, с цел осигуряване на необходима консултантска подкрепа и експертиза на Управляващия орган във връзка с определяне и дефиниране на стратегията и приоритетните области за финансиране на следващия програмен период.
В самата дирекция от следващата седмица ще определим такава работна група, която да концентрира усилията си при тази доста сериозна предстояща работа за новия програмен период.
По въпроса за газовата връзка. По принцип това е в приоритетна ос 4 за изграждането на междусистемна газова връзка Гърция – България с конкретен бенефициент ICGB с индикативен бюджет на стойност над 76 млн. лв. Проектното предложение вече е оценено и след като се е взело решение в Министерския съвет с конкретен бенефициент е сключен административен договор. Тоест тази процедура е факт по отношение на България – Гърция. За България – Сърбия – не е. (Реплики.)
ИЛИЯНА ИЛИЕВА: Ако може да допълня нещо. Да, все още няма реално плащания по проекта, тъй като не е постъпило от конкретния бенефициент такова искане за плащане, но по наша информация вече са избрани изпълнители. Даже вече е стартирало самото изграждане на газовата връзка на територията на нашата страна. Средствата по ОПИК касаят само изграждането на наша територия.
В цялост това е голям проект, който се одобрява от Европейската комисия. Той е одобрен, разбира се, но по отношение на средствата от ОПИК вече са стартирали строителните дейности по наша информация.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Това ли беше?
СМИЛЕНА КОСТОВА: По отношение на медиите, да, разбира се, работим, за да можем да засилим комуникационната стратегия на самата програма, което пак е свързано с обществени поръчки. Тоест по един или друг начин сме обвързани с тези задължения към българското и европейското законодателство.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ние също помагаме, тъй като без да получаваме пари по Програмата, директно излъчваме нашите заседания, после протоколите стоят на сайта – който има желание, може да се запознава с успехите на Програмата.
Да Ви благодаря за участието и наесен ще се видим отново.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодарим и ние и приятно лято. (Реплики.)
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, ние продължаваме с другите програми следващите седмици. Преди лятната ваканция ще сме чули всички.

Остана една кратка четвърта точка от дневния ред:
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРЕДСТОЯЩОТО УЧАСТИЕ НА ДЕЛЕГАЦИЯ ОТ КЕВКЕФ В ПЛЕНАРНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА НА КОМИСИИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ НА ПАРЛАМЕНТИТЕ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (КОСАК), БУКУРЕЩ, РУМЪНИЯ, В ПЕРИОДА 23 – 25 ЮНИ 2019 Г.
Тези от Вас, които участват, сте получили папките. Смятам, че трябва да се изпратят и на другите членове на Комисията. Няма нужда да се разпечатват, но да имат материалите.
По всяка една от темите имате информация от министерствата. Даже има някои опорни точки. (Реплики.)
Да, Анелия Кардашлиева ми казва, че са качени в календара на КЕВКЕФ в Гугъл, там са всички материали.
Само бих помолил, уточнихме се технически как тръгваме, около 15,00 ч. ще ни чака човек от посолството от страната на Гюргево, за да ни съдейства да стигнем до Букурещ като пилотна кола на нашите коли – знаете, че отиваме с коли – да кажете, ако имате желание по някои от темите в заседанията да се изкажете. Хубаво е да се координираме, че да няма повече от две изказвания от България по тема. Да не правя аз разпределение – тези от Вас, които имат желание и интерес към някоя от темите, да ме информирате, за да видим ако някъде има не дублиране, а трима примерно са заявили желание, да се опитаме да направим разпределение. Само това е, мисля, че няма нещо друго, което да е проблематично.

Ако няма въпроси, минаваме в точка
РАЗНИ
По точка Разни аз нямам какво да Ви кажа. (Оживление и реплики)
Отсега да Ви кажа, че на 3 юли няма да имаме заседание, тъй като част от нас участват в други форуми, но ще успеем да се вместим в останалите седмици до края на юли.
Ще поканим финландската посланичка, която да ни запознае с приоритетите на Финландското председателство. Ще видим кога ще е удобно. При всички случаи, ще е някъде в началото на юли.
Благодаря Ви за участието – дневният ред беше дълъг, но се справихме успешно.
Приятна вечер и до утре!

(Закрито в 17,01 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Кристиан Вигенин



Стенограф:

Емилия Огнянова