1. „Бъдещето на Кохезионната политика на Европейския съюз през новия програмен период 2021 – 2027 г. и участието на България в преговорния процес“ – дискусия с участието на заместник министър-председателя господин Томислав Дончев.

2. „Приоритетите на България в рамките на Финландското председателство на Съвета на Европейския съюз“ – дискусия с участието на постоянния представител на Република България към Европейския съюз господин Димитър Цанчев.

---

П Р О Т О К О Л
№ 69


На 19 юли 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. „Бъдещето на Кохезионната политика на Европейския съюз през новия програмен период 2021 – 2027 г. и участието на България в преговорния процес“ – дискусия с участието на заместник министър-председателя господин Томислав Дончев.
2. „Приоритетите на България в рамките на Финландското председателство на Съвета на Европейския съюз“ – дискусия с участието на постоянния представител на Република България към Европейския съюз господин Димитър Цанчев.


Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 10,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Драгомир Стойнев.


* * *

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Добър ден! Добре дошли на всички на днешната дискусия и същевременно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Още в самото начало бих искал да Ви предупредя за начина, по който ще се проведе срещата, тъй като днес е изключително натоварен ден в българския парламент. Има три изключително важни точки с оглед модернизацията на българската армия. Не е тайна за всички, че долу в залата наистина бушуват страстите. Затова, когато дойде време за гласуване, членовете на Комисията ще бъдат официално предупредени от квесторите и ще се наложи да слезем долу за три-четири минути, след което отново ще се върнем. Така че още от самото начало бих искал да Ви предупредя как ще протече днешната, изключително важна дискусия, с оглед бъдещото развитие на страната.
Днес официален гост е заместник-председателят на Народното събрание господин Кристиан Вигенин, човекът който е в основата, в организацията на тази дискусия, за което му благодаря, а аз, като негов наследник на този пост, наистина е чест да започна с такава дискусия по една изключително важна тема.
При нас, също така, е господин Томислав Дончев, заместник министър-председател, който ще имаме честта да го чуем по точка първа.
По точка втора – господин Димитър Цанчев, постоянен представител на Република България към Европейския съюз.
Гости на нашето заседание са: членове на Европейския парламент; членове на Европейския икономически и социален комитет от Република България; представители на Националната делегация на Република България в Комитета на регионите на Европейския съюз; ръководството на Националното сдружение на общините в Република България и членове на Обществения съвет към нашата комисия.
Искам да напомня на всички, че традиция е, заседанието да се излъчва и онлайн на сайта на Народното събрание.
А сега позволете ми да дам думата на Кристиан Вигенин – заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, господин Посланик, уважаеми колеги и гости! За мен наистина е чест да имам възможността да се обърна към Вас, във връзка с днешното заседание и може да се каже, една по-широка среща, един широк формат на среща. Темите, които са набелязани смятам, че са много важни и приветствам факта, че Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове продължава традицията по такива теми да бъде организатор и основен координатор между всички фактори, които имат отношение към създаването и отстояването на българските позиции по тези теми в европейските институции. Ние не веднъж сме коментирали, че ефективността на България в европейските институции зависи много от това, доколко има широко споделяне на информацията и на позициите, и след това отстояването им от нашите представители в различните институции.
Разбира се, всяка институция има различна тежест в този процес, но когато, условно казано, бием в една точка това се забелязва, а когато успяваме да намираме и съюзници на нашите позиции, когато те са формирани на по-ранен етап, разбира се, по-лесно след това се търсят съюзници. Ние успяваме и по теми като Кохезионната политика, която е и фокус на нашето внимание от доста време. Смятам, че до този момент сме успешни и в този смисъл, трябва да поздравим и изпълнителната власт, и конкретно вицепремиера Томислав Дончев – той ще навлезе в много повече детайли, за това че много от нашите въпроси – важни, които бяха поставени в годините, в последните две години преди всичко, малко по малко намират своето място в официалните предложения, а и надявам се и решения на Комисията, а по-нататък на Европейския съвет и на парламента.
Искам да кажа, че ние по темата „Кохезионна политика“ в българския парламент работим много интензивно от самото начало на формирането на парламента. Първоначално, на предварителния етап, когато в самото начало започнаха разговорите по отношение на бъдещето на Кохезионната политика, особено интензивно по време на Българското председателство. Една от темите на заседанията, които бяха провеждани от комисиите по европейските въпроси в България, беше именно Кохезионната политика и следихме тази тема и в следващите председателства – Австрийското, Румънското. Заедно с това не сме преставали да координираме и да взаимодействаме с изпълнителната власт в този процес. Не едно изслушвания бяха направени в този период, както с ресорните министри по отделните оперативни програми и подготовката им за следващия период, така и с вицепремиера Томислав Дончев и Централното координационно звено.
Накрая ще кажа, че много се надявам, в новия формат на Европейския парламент и с новите представители на България в Европейския парламент, както преизбраните, така и новоизбраните, българският парламент да има едно добро сътрудничество, защото след Лисабонския договор, особено около Българското председателство, видяхме колко важно е националните парламенти да координират своите действия и политики с Европейския парламент и начинът, по който и досега комисията работеше, виждам, че господин Стойнев има намерение да запази желанието си за това взаимодействие, да се опитваме не само чисто формално да координираме някои позиции, но да правим и публичен този факт, защото вярвам, че българските избиратели, българските граждани, биха искали да видят една наистина добра, успешна координация между парламента, както в конкретната ресорна Комисия по европейските въпроси, но и с другите комисии по различните политики, защото само единни, само заедно можем да отстоим българския интерес.
Благодаря за поканата. За мен е предизвикателство като заместник-председател на парламента, да се опитам да наложа в по-голяма степен и Европейският дневен ред в дейността на българския парламент и в едно добро сътрудничество с досегашните ми колеги да покажем, че българският парламент е също така в голяма степен, и европейски парламент.
Благодаря още веднъж и пожелавам успех на днешната среща.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, господин Вигенин.
Предлагам Ви по всяка една точка да имаме изявления от господин Дончев и от господин Цанчев. След тяхното изявление да имаме време за въпроси и отговори, да имаме една ползотворна дискусия и в рамките на 15 минути да имаме и съответните изявления по точки едно и две.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
„БЪДЕЩЕТО НА КОХЕЗИОННАТА ПОЛИТИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ НОВИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2021 – 2027 г. И УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ В ПРЕГОВОРНИЯ ПРОЦЕС“.
Давам думата на вицепремиера на страната господин Томислав Дончев.
Господин Дончев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Заместник председател на Народното събрание, господин Председател на Комисията, дами и господа народни представители, уважаеми приятели, колеги! Готов съм да направя изявление, както Ви каза господин Председателят – шегувам се. (Смях.)
Първо, поздравление за дискусията. Тези теми не са най популярните, те са сложни и изискват някакви нива на предварителна експертиза, понякога са скучни и всяка добра дискусия, особено във формат, където може да има обмен на мнения, конструктивни предложения, въпроси и така нататък, трябва да бъде приветстван. Защото, уважаеми колеги, често сте свидетели как по темата се говори неграмотно, говорят се и абсолютни глупости – буквално, защото, ако гледате телевизия, вероятно масовият български гражданин, който няма навика да чете специализирани текстове, ще остане с впечатлението, че или след 2020 г. европейските пари свършват, често повтаряно, няма никакви белези да е така, или как икономиката ни изцяло е зависима от европейските фондове. Това също е такава глупост, както първото, защото, ако погледнете процента и от публичните разходи, и от брутния вътрешен продукт, той е нищожен.
Ще маркирам с няколко думи – как изглеждат нещата на европейско ниво, без разбира се процесът да е приключил, без да се обвързвам с точна прогноза кога ще приключи процесът, предвид приключилите избори, предвид политическите турбуленции на европейско ниво. Точна прогноза е трудна, но ще си позволя леко да разширя формата, доколкото за мен значимите въпроси са свързани не само с политическите процеси и решения, които трябва да бъдат взети на европейско ниво, а и с това, което трябва да направим тук в България.
За мен от гледна точка на нива на значимост или на драматизъм, начинът по който се организира разпределението на средствата в България, поне е толкова важен, както това, което ще бъде решено на европейско ниво.
Нямаме време за сложна политическа ретроспекция на всичко случило се през предходните две години.
Какво е предложението на Комисията и защо е такова, макар че тук има много интересни нюанси, ако някой иска да се задълбае? Ние де факто имаме втори програмен период, където Кохезионният пакет по-скоро се намалява, особено ако го изчисляваме през темпа на натрупаната инфлация. Да, за този програмен период си имаме политическо обяснение, и това е Брекзит. Истината е, че много други теми и турбуленции бяха натрупани, които доведоха до това положение на нещата. А Кохезионната политика не е просто една от политиките, тя не бива и е грешно, да бъде свързвана само и единствено със солидарността, изцяло грешно е тя да реферира към някакъв тип благотворителност. Припомням само, че тя е един от инструментите, които трябва да балансират дисбалансите в Общия пазар и докато има Общ пазар, който е икономическия фундамент на Европа, трябва да има и Кохезионна политика, иначе Общият пазар е несправедлив и недокрай функционален.
Няма да коментирам технологията на преговорите. Всички позиции, които са изразявани от български представители, ретроспективно и какви позиции ще държим от тук нататък – в материалите, които сме Ви изпратили, има детайлна справка за това.
Няколко важни нюанса. Как изглеждат нещата към момента и кои са темите на особена чувствителност по отношение на нас?
Първо, ако гледаме числата? Кохезионният пакет се очертава около 320 милиарда, което в нетно изражение е около 30 по-малко, отколкото действащия през периода 2014 – 2020 г., тоест имаме едно намаляване с около 10% на европейско ниво.
За България, предвид формулата, се очаква увеличение с около 8%. Мисля, че са много малко страните, които имат подобно увеличение, което означава финансирането от европейска страна, да бъде около 9 млрд. евро. Може да направим едно изчисление, ако броим и по-високия процент на съфинансиране, това би означавало да работим с финансова рамка – по-голяма, поне със седем или осем милиарда от тази, с която работим през този програмен период – категорично, имаме увеличение, по какъвто и начин да го смятате.
Няколко пъти беше демонстрирана амбицията да има опростяване на правилата, за да могат средствата да бъдат по-лесно използваеми и по-достъпни за всички, и да товарим по-малко администрациите с излишни процедури. Има и няколко стъпки в тази посока, както винаги е било. Понеже аз с темата се занимавам от ужасно много време, преди началото на всеки програмен период се говори за опростяване и като резултат на това, правилата стават все по-сложни – това е факт.
Има известни стъпки, има известни елементи, които могат да бъдат прочетени по този начин, но политическата и експертната ми оценка е, че значимо опростяване, няма как да има. Опростяват се едни режими, за сметка на това се въвеждат нови, допълнителни изисквания, нови механизми за координация, съгласуване, обвързване всичко, което генерира административна тежест.
В конкретика – досегашните 11 тематични цели са еволюирали и са редуцирани до пет, но от гледна точка на реално обхвата и посоката, значима разлика няма. Имаме промяна в режима на програмиране, доколкото се въвежда правото пет плюс две, което де факто представлява един режим на препрограмиране в рамките на самия програмен период. На практика ще се извършва два пъти програмиране – в началото на периода и през 2025 г., след междинния преглед на изпълнението.
Стигаме до най-чувствителните моменти.
Първо, по отношение на правилото „N+3“, което наследи правилото „N+3, N+2“, конкретното предложение в момента е правилото да е „N +2“. Ние сме работили в такъв режим, това означава много по-натегнати темпове за декаминтмънт. Ние сме се справяли и в такъв режим, но истината е, особено в режим на доста усложнени правила, че това би било предизвикателство за всички администрации, за всички бенефициенти, и това е една от темите, където моето предложение е заедно да държим малко по-твърда позиция.
Само по себе си, това право не би било кой знае какъв проблем, но кумулативно заедно с всички останали промени, то води до безпокойство. Защото в същото време се предлага да бъдат драстично намалени нивата на предварително финансиране. От около 2,5% за 2014-2020 г., до 0,5% за 2021-2027 г. Напомням само на тези, които не са правили по-дълбоки ретроспекции, че в 2007 – 2013 г. предварителното финансиране беше в размер на почти 10%. И това само по себе си не би било непреодолимо препятствие, но кумулативно вместо „N+3”, “N+2“ – много редуциран размер на съфинансирането плюс 30% съфинансиране. За тези, които разбират от материята всички тези правила накуп, представляват сериозен товар върху бюджета – наистина много сериозен. И това само по себе си не е непреодолимо препятствие. Аз отдавна твърдя, че лицемерие е, няма как, и е грешно ние да осъществяваме едни политики с европейски пари и други политики с държавни пари. Ние трябва с европейски пари да правим това от което имаме нужда и това, вероятно може да е една от причините, обемът политики, които се правят към момента, по-голяма част от тях да се правят с европейско финансиране. Но „N+2“, е може би най-чувствителната тема. Предварителните условия се заменят с така наречените „благоприятстващи условия“ въпреки по-боговидното им звучене, за разлика от предварителните условия, където прегледът се правеше в началото на програмния период и бяха предварително условие за ползване на средствата, тук благоприятстващите условия важат за целия период и преглед ще бъде правен по отношение на целия период и във всяко време.
В допълнение всички механизми, които са предложени в някаква степен форматират начина на харчене на парите като възможни цели и посоки. Първо, са благоприятстващи условия. Второ, са претенциите за свързване и по-тясна обвръзка на харченето на средства от европейските фондове със семестъра. Конкретно за България това не очаквам да ни ограничи, тоест да имаме нужда да покриваме едни нужди и цели с европейски пари и да не може да го правим. Но не изключвам в някои от другите държави членки това да се окаже проблем или препятствие.
Няколко политически нюанса преди да ми позволите да продължа с предизвикателствата от гледна точка на националното програмиране. Много често в разговорите с колеги или в разговори в тази комисия са ми задавали въпроса кои са ни естествените партньори и кои са коалициите, с които бихме работили.
Исторически знаете, че има два големи клуба. Това са: „Приятелите на Kохезионната политика“ и нескoпосан превод – „Приятели на по-доброто харчене на парите“. Обичайно, пък и в ролята си на нетен бенефициент, ние сме били активна част на единия клуб – на „Приятелите на Kохезионната политика“, поддържайки, и политически диалог с другия. Сега ситуацията е малко по-сложна. Де факто повечето разделителни линии, които минават в Европа, минават и през тези клубове. Аз не очаквам тематичните коалиции, които ще отстояват една или друга позиция, да бъдат толкова просто и ясно оформени. Два големи клуба, едните, които осигуряват по-скоро финансирането и другите, които отговорят то да бъде разходвано по най-добрия начин.
Първо, имаме едно вторично разделение, което е съществувало и преди това – по-скоро страните от Източна Европа и по-скоро южноевропейските страни.
На трето място – деликатните и сложни отношения между старите държави членки и страните от Вишеградската четворка. Тук по-скоро, доколкото мога да го коментирам в публичен формат, се предполага да бъдат водени преговори в по-широки формати. Ние сме в много особена позиция. Има предложение за преразглеждане на формулата. Тази формула в този си вид е удачна за България, доколкото получаваме увеличение на финансирането. Всяко преразглеждане на формулата не е ясно до какви резултати би довело. Ние няма как да се солидаризираме с едно подобно предложение. Ние може да настояваме някакви по-затегнати режими особено този по „N+2“, дори да кажем, че това би било червена линия, да отстояваме една подобна позиция. Но няма как еднозначно да се обвържем със страни, които отстояват нещо, което не би било в наша полза. Аз имам опит как се затварят финално нещата на Съвет на обсъждането на МФР, знам колко бързи и неочаквани обрати могат да бъдат правени. Това, за което би трябвало да имаме предварителна подготовка е да настояваме за специални локации, предвид специални нужди на райони в държавите членки, от които и за България.
За да не Ви зареждам с нездравословен оптимизъм аргументите за това са малко, най-малко предвид фактът, че имаме увеличено финансиране, което обичайно служи като много силен контрааргумент, че предвид него, че има увеличаване на финансирането подобни спешъл алокейшънс, от което нямаме нужда. Това е кратък обзор на картината на европейско ниво.
Другата тема е как изглеждат нещата на национално ниво. Знаете, че де факто програмирането е започнало съвсем навреме, няма значение, че процесите на европейско ниво не са приключили.
Господин Председател, не си меря времето. Моля, ако го пресроча да ми кажете.
Имаме два пътя. Единият е да правим всичко, както сме го правили досега. И затова имаме много силни аргументи – натрупан е опит. Техническите въпроси от гледна точка на управлението на парите, отдавна не са драматичен сюжет – и администрациите, и бенефициентите, и общините, и фирмите, и неправителствените организации научиха правилата, научиха да мислят адекватно процесите, и нещата се случват без особено напрежение, за разлика от началото на първия програмен период. Наред с това, би било глупаво, ако ние не се опитаме да бъдем по-добри, отколкото сме били досега. Нямам предвид някои действия на техническо ниво. Да, процесите ще продължат да бъдат изцяло електронни, новият ИСУН ще бъде категорично по-умен от стария. Аз искам той да бъде не само инструмент за подаване и отчитане на проекти изцяло по електронен път, искам да се превърне в мощен аналитичен инструмент, доколкото в него имаме събрани огромно количество данни, които позволяват уникални разрези и анализи за целите на по-доброто държавно управление. Темите са ни други.
Първа тема е как ние по най-добър начин да адресираме основните проблеми, които имаме. Да, примерно бихме могли да продължим да правим ВиК инфраструктура, асфалт, релси, пътища, градинки, кръгови кръстовища, паркове, да ремонтираме детски градини и така нататък, и това вероятно ще продължи, защото нужди все още съществуват. Макар че има известно ниво на насищане. Как да адресираме голямата тема – демография? Как да адресираме основното предизвикателство – необходимостта от по-бързо, по-агресивно икономическо развитие? Това са по-сложни въпроси. Лесно е да планираш инфраструктурно мероприятие, ако има ясна нужда – пътят е лош, е лесно да го ремонтираш. Тук вече влизаме в една сложна режисура. И ще обясня защо. Отговор на всички тези въпроси, особено на втория, не е: отделете повече пари. Да, на тази фаза на програмирането аз категорично мога да Ви кажа, че на база тези акценти, на база тези приоритети в сферата иновации, приложна наука, научно-развойна дейност, икономическо развитие, средствата ще бъдат много повече. Дори при индикативното разпределение на парите в началото двете програми ОП НОИР и ОПИК ще бъдат с по-големи бюджети и едва ли някой би спорил за това. Как? - е същественият въпрос. Публичното финансиране не е универсален инструмент. То може да носи ползи, може да носи и вреди. Добре фокусираното публично финансиране, където подпомагаме един изследователски екип да комерсиализира това, което е направил в университета, добре дозирано, би свършило чудесна работа. Едно публично финансиране, което замества или отмества частни инвестиции има пагубен ефект – това е двойна щета. Първо, сме похарчили публични пари за нещо, което е можело да бъде направено с частни пари – щета.
На второ място, ние сме отместили, ние реално сме изтрили от пазара една частна инвестиция. И тук трябва да има една значима реорганизация на процесите, включващо и институционална реорганизация в самата структура на държавното управление.
Знаете, че исторически от десетилетия тези процеси са въпрос на споделена отговорност между Министерството на икономиката и Министерството на образованието, което не е добър модел. Имаме споделена отговорност, която често означава, че няма ексклузивна отговорност, няма лидерство, няма един център, който да формира тези политики. На нас ни е необходимо ново звено, за сметка на съществуващите дирекции, структури в двете министерства, което само с тези неща да се занимава – политикоправене, това е хубава българска дума, да пишат закони, правилници, наредби, и освен това да има финалната дума при разпределение на финансирането, с оглед надеждата то да бъде организирано по по-добър начин и по-близо до нуждите на пазара.
Ние не може да противодействаме на пазарните процеси. Не винаги е необходимо. Ние трябва да ги моделираме, да ги фасилитираме и да ги ускоряваме в част от случаите.
Друга гореща тема: не е толкова просто, и отговорът на въпроса не е само изграждане на нови звена от така наречената иновационна инфраструктура – центрове за върхови постижения, центрове за компетентност, регионални центрове, паркове, инкубатори и така нататък. Да, вероятно ще бъдат изградени и нови. Първият въпрос обаче, е как по най-добър начин да натоварим тези, които вече са изградени. Имаме София Техпарк, изграждаме още 14 звена, без регионалните центрове, които сега ще се финансират по ОПИК. Те трябва да бъдат адекватно натоварени плюс финансирани. Най-тежкият кошмар и това не е заради нещо, което се е случило в България, което се е случило в други страни са празни паркове, инкубатори, лабораторно оборудване, което не се ползва. За нещастие се случвало във всяка от държавите членки, които в един момент са поемали по този път. Много искам да не се случва в България. Да, ние трябва да даваме публично финансиране за уникално лабораторно оборудване, което да бъде от полза и за учените, и за компаниите, които искат да си тестват нова продукция или да внедряват уникални разработки. Наред с това на нас ни трябва модел, който да гарантира, че това оборудване ще бъде непрекъснато натоварено и, че някой ще споделя разходите по поддръжката му. Не е добър модел държавата да покрива всички тези разходи. Защо? Защото това означава, че това оборудване е важно само за държавата и не е важно за никой друг, и никой друг не иска да го ползва, и може да се стигне до ситуация да купуваме оборудване за милиони, задоволявайки, само нечий академичен каприз. Трябват ни гаранции, че уникално научно лабораторно оборудване има значим ефект, включително и за икономическото развитие на страната ни. Не искам да съм брутален, не твърдя, че всяко оборудване трябва да води до стопански резултат след половина или една година. Ние ще запазим чувствителност по отношение на фундаменталната наука, но трябва да има перспектива, че всичко което се финансира, всичко което се снабдява има логика да повлияе по-рано или по-късно върху икономическите процеси в страната. За да не пресроча времето, другата ни голяма тема, другата ни много тежка тема. Ако погледнете данните за GDP per capita (БВП от глава на населението) на ниво област ще видите, че между най-богатите и най-бедни райони има разлика около 5 пъти. И това е, защото не мерим същият показател на ниво община. Въпреки значимото финансиране, което е инвестирано от началото на членството ни, ние не сме успели да редуцираме разликите между регионите. Отговорът не е, дайте повече пари на по-бедните райони, не е това отговорът, защото само изливане на пари, освен че консумира публични ресурси не гарантира, че нещата се променят. Голямата ни тема е друга. И тя е свързана с регионалния обхват на някои интервенции и инвестиции. Имаме куп категории нужди и цели, които не са нито на държавно, нито на общинско ниво. Маркирам – професионално образование, професионални гимназии, университети, всичко което коментирах преди малко, бизнес инфраструктура, индустриални зони, звена от научната инфраструктура – те нямат нито национален, нито общински обхват. Кой е органът, който съществува в момента, който може да провежда регионална политика? Областните управители? - звучи добре на книга. Какъв инструментариум имат областните управители да провеждат регионална политика? Да не коментирам, че обхватът на областите ни много често е различен от обхвата на нуждите. Ние имаме процеси, имаме възможни проекти, които са на над областно ниво. Имаме възможни инициативи, които обхващат една-две общини от една област и една-две общини в друга област. Дефинитивно това не може да е областният управител. Още повече аз съм крайно скептичен, как ние можем да заключим като териториални граници географския обхват, в който ще текат едни подобни интервенции и проекти. Моето лично виждане е: все още текат изключително сериозни професионални дебати, разговори във всякакви формати, най-вече с колегите от МРРБ – самият регионален модел как трябва да бъде устроен. Моето лично виждане е, че ние трябва да оставим процеса максимално либерален. Да позволим на местните власти плюс всички останали фактори, разбира се, деконцентрирани структури на държавата, но и бизнесът, на място да правят общи проекти в зависимост от нуждите и възможностите, които са идентифицирали те, без по никакъв начин да го заключваме тематично или географски, без по някакъв начин да го заключваме като брой териториален обхват на общините, които могат да участват, без да го ограничаваме до административните граници на областите. Ако някъде се появи нужда пет общини да направят нещо заедно, казвам нещо нарочно, защото казах, че не искам тематично да ги ограничаваме, ние трябва да запазим системата да бъде толкова чувствителна, че тя да може да финансира този приоритет.
И наистина последно – от гледна точка на националните права и процедури ни е необходима значителна промяна, и дори бих казал натиск за генериране на по-голяма обществена подкрепа за всички проекти, които се осъществяват. Като казвам обществена подкрепа, не го разбирайте за по-висока доза публичност, да се говори или пише по вестниците, какво е направено. Необходимо е на всички бенефициенти, независимо публични или частни, ние да им предпишем адекватен механизъм, всичко което се прави да бъде колкото е възможно предварително адекватно съгласувано с всички, които ще имат отношение към процеса. Стигаме до ситуация, където експерти, архитекти, строителни инженери, кметове, общински съветници, вероятно са взели най-правилното решение и се оказа, че малка част от гражданите са разбрали предварително, какво ще се прави. И голямата обществена дискусия се появява след като инвестицията е направена, а трябва да е обратното – голямата обществена дискусия трябва да се проведе, преди да е направена инвестицията. И ако има претенции, ако има виждания как нещата да бъдат реорганизирани по друг начин, това да се случи преди, а не след.
Извинявам се, ако пресрочих времето. На разположение съм за въпроси.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Наистина предизвикателството е голямо и нормално интересът също така да е голям, и 15 минути не са достатъчни, защото за периода 2021 – 2027 г. очакванията са големи. Считам, че с опита, който имаме за 2007 – 2017 г. вече ще имаме по-голяма добавена стойност, ако мога така да се изразя, от Кохезионната политика на Европейския съюз.
Думата поиска господин Новаков, след него господин Димитров.
Заповядайте.
АНДРЕЙ НОВАКОВ: Благодаря, господин Председател, господин Вицепремиер, господин Заместник-председател, колеги, приятели!
Ще се опитам да съм максимално синтезиран в това, което ще кажа и да похарча времето Ви по възможно най-разумния начин като надградя, допълня, доколкото мога като преговарящ и вносител на Регламента, управляващ фондовете след 1 януари 2021 г. в Европейския парламент. Истината е, че предложението на Европейската комисия предвижда по постоянни цени – 10 млрд. и 80 млн.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Извинявам се много, господин Новаков. Съжалявам, но в началото обявих, че сега е време за гласуване. Ако може ние да слезем за пет минути. Ако искате –пет минути почивка, или Вие да говорите, след това ще дойдем. За Вас няма да има ограничение, извинявам се много. Пет минути почивка и след това ще се върнем. Благодаря.

(След почивката.)

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин Новаков, Вас Ви прекъснахме. Надявам се, че не сме Ви объркали.
Заповядайте, имате думата.
АНДРЕЙ НОВАКОВ: Нямам толкова ранима душа. Бързо мога да започна оттам, където приключих, така че не ги приемам особено тежко нещата. Започнахме с това, че предложението на Европейската комисия предвижда 10 млрд. и 100 млн. евро повече за България. На тавана на увеличението сме заедно още само с две държави – Гърция и Румъния. Няма как да не го подчертая. Позицията на парламента е дори още по-оптимистична – съвсем с причина е това, тъй като предстоят преговори. Ние настояваме дори за още по-високо увеличение от почти 9% за България.
Искам само да поясня, че това идва на фона на 10% намаление като цяло на Кохезионната политика в Съюза. Има държави, които са дори на предпазната мрежа от минус 25% – те са четири-пет. Няма как да не го кажа това, за да можем да се ориентираме, къде се намираме спрямо всички останали.
Къде се намираме в хода на процедурата? Европейският парламент одобри на ниво Комисия, одобри на ниво мандат, одобри на ниво първо четене в пленарна зала новите правила, по които ще работят фондовете. Започнахме триалози, в които съм щастлив, че участвах. Те бяха три на брой. За съжаление, не приключихме с толкова напредък, колкото на мен ми се искаше. Тук обаче няма как да кажа, че отговорността е изцяло на Европейския съвет. За съжаление, Румънското председателство нямаше мандат да напредне толкова, колкото ни се щеше на нас.
Бих бил малко по-щедър в прогнозите си тук и ще кажа, че очаквам Европейският парламент и Съветът да приключим с триалозите до края на Хърватското председателство. Поне такива са амбициите и на финландците, и на хърватите, доколкото чувам към момента. С една уговорка, че там където има суми, за които задължително се иска одобрението на Многогодишната финансова рамка ще останат празни полета, и след това ще бъдат добавени, тогава, когато Многогодишната финансова рамка бъде одобрена.
Наред с увеличението на безвъзмездното финансиране, трябва да кажа, че извън България, случаят е такъв, че финансовите инструменти увеличават дяла си. Те го увеличават с пъти за последните 15 години. Това означава, че бенефициентите, най-вече не толкова държавата, трябва да свикват с това. Не се представяме така, както на мен ми се иска. Само да вземем Хоризонт – 2020, може би, Еразъм е едно изключение, но трябва да свикнем да работим повече с финансови инструменти, не толкова с безвъзмездното финансиране.
Оттук насетне имаме няколко сериозни предизвикателства да не ползвам по-тежки определения. Европейската комисия предлага намаляване на съфинансирането за най-бедните региони от 85% на 70%. Това беше залегнало в първоначалния вариант, което засяга в огромна степен почти всички с изключение на Югозападния район за планиране, региони в България, тъй като те попадат, именно в тази графа. За щастие позицията на парламента е точна обратната – поддържане на същото ниво на финансиране, тъй като се представям, какво е за една по-малка община да увеличи двойно съфинансирането си по някой проект. Това означава, че няма да има проекти.
Мисля, че можем да бъдем малко по-щедри в оценките си най-вече за Европейската комисия по отношение на опростяването, на симплификацията. Свършена е много работа. Това е една от причините Европейският парламент да не надгради много на това, което беше дадено. Тук не мога да не се съглася и с вицепремиера за това, което каза, че всеки път когато парламентът и Комисията се заемат със симплификация, приключваме с доклад от 300 страници, как трябва да е по-опростено. Самата група на високо равнище, която се занимаваше с опростяването имаше заглавие от четири реда. Така че това продължава да бъде предизвикателство, но контролът вече е базиран на риска, така че добрите бенефициенти да не се тормозят постоянно с проверки. Нещо повече проекти, които са под определена стойност, ще трябва техните документи да се съхраняват в по-кратък срок, което би облекчило администрациите.
Партньорското споразумение, което държавите подписват в началото на програмния период вече може да бъде прието наравно с първата оперативна програма, заедно в нея. Така че това съкращава време. Поне половин година.
Има предложение държави, които получават под определен праг финансиране от Европейския съюз, въобще да не подписват партньорско споразумение, за да не губят време с това. Това обаче е все още в процес на обсъждане. Истината е, че оттук насетне ни очаква едно решение на Съвета на председателите в Европейския парламент (COP) през месец септември. Още в началото може би средата на месец септември започваме технически срещи и триалози още през месец септември, така че да наваксаме с графика.
Предният път, програмният период закъсня най-вече заради това, че не бяхме готови с регламента навреме. Това оказа пагубно влияние. Някои от държавите все още не могат да се възстановят от това изоставане. Нашата амбиция, моята включително, е това нещо да не се случва. Не мога да гарантирам, че и този път няма да има забавяне. Едно от нещата, които все още ни държи, че да не се разгърнем до края е, че Комисията е категорична, че трябва да има увеличение на вноските на държавите членки, парламентът е категоричен, че трябва да има увеличение на вноските на държавите членки. Остава само Съветът да го приеме. Няма как след като не можем да калкулираме вноската на Великобритания, която за седем години е почти 100 милиарда да поддържаме същите нива на плащания към държавите, без да се увеличат вноските.
Бързам да кажа, че това нещо ще окаже минимално влияние на България, тъй като в момента разликата между парите, които получаваме и тези, които внасяме е четири пъти. Около 500 милиона е вноската на България към европейския бюджет. Средно годишно средствата, които се получават от него са малко над 2 млрд. евро.
Мисля, че това до известна степен обрисува картинката, която е в момента поне от страна Европейския парламент. Пак казвам по същество работата ще започне още през септември. Надявам се до края на Хърватското председателство поне по отношение на общите разпоредби за това по какви правила ще се разпределят тези средства, да приключим дотогава. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Новаков.
Господин Димитров, заповядайте.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Заместник-председател на парламента, уважаеми господа депутати, уважаеми господин Вицепремиер, дами и господа! Три-четири неща ще се опитам да фокусирам на Вашето внимание, без да претендирам за някаква изчерпателност. За мен, за да видим напред, какво се случва следващия програмен период, може би трябва да направим една много по-детайлна и по-безпристрастна оценка за това как завършваме сегашния и то по една основна цел, основно мерило като говорим за Кохезионна политика това е кохезията. Тоест, какво се случи в България през последните години, усвоявайки тези средства и дали това повлия по-добре за икономическата и социалната кохезия вътре в страната между регионите? Къде ни сложи в конвергентния процес? Тоест, как конвенгирахме и докъде стигнахме със средноевропейските нива по ключовите параметри – брутен продукт на глава от населението, доходи и така нататък.
За мен това са ключови въпроси, които няма как да не поставим на масата, защото те показват обективния, интегрален измерител, доколко средствата на европейския данъкоплатец всъщност са си свършили предназначението в нашата мила родина.
Нашата сметка, за съжаление, към момента показва, че по един важен показател, който казах преди малко – брутният вътрешен продукт на глава от населението, България конвергира през всички тези години позитивно, тоест наистина скъсяваме дистанцията, само с пет държави членки. Макар че към средно европейско ниво се движим с някакви темпове, които някой може да каже, че са добри. Според мен са не толкова, колкото би ми се искало да видя. Държава по държава като ги вземем, положението е доста неприятно. Тоест с по-голямата част от държавите членки, ние дивергираме. Тоест не конвергираме на ниво държави членки. Това за мен е един от въпросите. Не е единственият, който трябва да анализираме и да поставим целите.
Всички тези 9 млрд. евро със завишено съфинансиране, с натоварване на бюджета, абсолютно е прав господин Дончев, по какъв начин точно ще трябва да ги фокусираме, така че да постигнем целеви нива? Какво точно си поставяме като цел? Защото ние в интегрална цел за този програмен период, аз не помня да съм чел някъде, ако има някъде съжалявам, че не съм я видял. Икономическият и социалният съвет на България преди доста време постави една междинна цел, която вече е малка – 60% от БВП на глава просперитет по средния, европейски. Тя вече е малка, но и тя не е постигната към момента. Тоест сигурно, трябва да направим някакви стъпки – 60 – 80 – 100, можем ли до 2027 г. да стигнем 100. Не знам. Може би е доста амбициозно. Какъв е различният процент, който би трябвало да заложим? Как да го постигнем това? Това може да организира подкрепа и социална, и икономическа, и на хората, когато видят, че всички се опитваме и мерим това и сме го заложили като основен наш ангажимент в условията, които записваме, както се казват благоприятстващи. При това ги мерим постоянно. И ги мерим в режим, който ако не ги изпълняваме самите тези цели, които сме си поставяли, някой ще ни спре парите. Тоест говорим за степента на обвързване между семестъра, между конкретните специфични препоръки, които ще трябва да дават оценка, и съвет как изпълняваме това, което ще обещали в края на краищата и финансирането, което би трябвало да спомага да постигнем това, което сме казали най-накрая, че ще свършим ние като държава, като народ.
За мен това е въпрос, който наистина, трябва да получи пълна национална подкрепа, без значение от партии, правителства, президентство и така нататък. Всъщност, той трябва да бъде час по скоро сложен на масата. Измерен през отново казвам основните параметри, които хората разбират. Брутният вътрешен продукт не го разбират, но доходите ги разбират много ясно, както и между регионите като конвергенция.
Въпросът, който тук беше поставен, аз изцяло споделям, че е фундаментален – демографията. Даже не толкова екологията, макар че ми се иска да кажа, че е еднакво важен. Всъщност демографията е по-важна, ако трябва да бъда точен, защото без неговото адресиране няма как да имаме, каквото и да е било друго действие.
Съгласен съм, че веднага на второ място, място и половина идва екологията. Така че това мога да кажа поне от името на моята организация, че ние сме изцяло в тази посока. Сега, какво точно ще се прави не му е мястото и времето да кажем тук, но със сигурност за мен са дигиталните умения. Базовите дигитални умения са първият елемент, в който трябва според мен всички да се съгласим и да инвестираме огромни количества пари, ако искаме въобще да имаме някакво конкретно предимство следващите години. Дали Фолксваген или някой друг да има шанс да дойде в нашата мила родина. Не говорим само, че нямаме кадри. Тези, които ги имаме са 20 години в ляво и малко по-назад.
Не е добро нивото, всички знаем. Това може би наистина, поне в разговорите, които се водят за една от оперативните програми вече се очертава като приоритет водещ, ключов. Говорим за поне 500 милиона, доколкото разбирам да бъдат инвестирани там, което е част от целия голям проблем за компетенциите, знанията и уменията работната сила. Като цяло, естествено елементи от демографията.
Последното на което искам да обърна внимание е принципът на партньорство. Той не е измислен вчера. Слава богу в момента се потвърждава във всички документи. Все пак идва и от Договора за функционирането на Европейския съюз, но принципът за партньорство според мен, трябва да се чете много внимателно и да се прилага в държавите членки по този начин. Първостепенност на социалните партньори, не казвам, че са второстепенни, но допълващи на останалите партньори – поне така пише в договора. Тоест представителите на работниците, всъщност имат първостепенно място в този принцип на партньорство по отношение на целия период. Мисля, че всички трябва да си го припомним това. Защото в някак си тук в определени моменти го забравяме и започваме да говорим като цяло за неправителствения сектор. Нищо против нямам това да се случва, но при тази последователност и поредност, която Договорът за функционирането на Европейския съюз всъщност поставя и мисля, че трябва да го спазваме.
Съвсем на последно място тези цели, за които казах преди малко, може би трябва да бъдат подчинени и обвързани за нашите конвергентни стъпки и действия единствено с ERM-2 и еврозоната.
Тоест, трябва да подчиняваме целия процес на това, което заявяваме, че ще правим, защото там ще има други възможности, други предизвикателства. И ако 2027 г. или по-рано имаме шансът да влезем в еврозоната, сигурно ще имаме и друг хоризонт. Така че това е от мен. Надявам се това да не е последният вариант, който коментирам, напротив, аз го приемам като пореден, тъй като сме участвали в доста формати, но като че ли изясняването на тези въпроси все още стои отворено. Затова си позволих да коментирам тях. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Професор Дулевски, заповядайте.
ЛАЛКО ДУЛЕВСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Заместник-председател на Народното събрание, уважаеми господин Председател, заместник-председатели и членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, уважаеми господин Заместник-председател на Министерския съвет, уважаеми колеги, представители на неправителствен сектор, консултанти, кметове и всички присъстващи в тази зала! Благодаря за поканата.
Наистина оценявам тази стъпка като началото на един бих казал диалог, който е необходим между всички – институционален, граждански диалог по тази изключително сериозна и важна ключова тема за България.
Няма да се впускам в подробности, защото едва ли има толкова време. Повод за моето изказване ми даде финалът на доста задълбоченото представяне от страна на господин Дончев на някои основни позиции по отношение на Кохезионната политика. По точно неговият финал защо се прави всички това и към кого е насочено? Бих започнал точно по обратния начин. Най-общо казано, тъй като темата за кохезията, за съгласуваността между отделните политики е ключова тема в Икономическия и социалния съвет. Повярвайте ми, там се водят много дебати между партньорите, между третия сектор. Имаме доста наши актове, които сме изпращали, така че това е част от интереса на този Съвет.
Бих казал следното: много пъти сме си задавали въпроса и продължаваме да си го задаваме. Може ли да имаме все пак някакъв измерител отзад напред? Да сложим, бих казал, конят пред каруцата. Измерител за всичко това, което искаме да направим с всичките огромни усилия, средства било то европейски, национални, публични, частни и така нататък. Какъв резултат очакваме? Дали по обратен начин от резултата не трябва да определяме зони на интервенции, начини, средства и така нататък.
От една страна, говорим за кохезия – мерим я по различни начини, дадоха се и наши позиции тук по GDP, по паритетна покупателна способност на човек и така нататък.
Обаче каква е действителността? Според мен действителността е по-тежка, има един краен критерий за мен, това е след всички тези мерки – не говоря само за България, аз гледам и новите страни при последното присъединяване – след всички тези мерки, политики, средства безспорно се задава въпросът: е защо въпреки всичко хората напускат местата, в които живеят? Защо не искат да живеят там, след като има толкова много средства, толкова много мерки и така нататък и така нататък? Не говоря само от малкото населено място към големия град, не говоря само между отделните държави.
Наши изследвания, които ние правихме две-три години поред показваха и то сред около 2 400 ученици, завършващи средно образование в България, че преди да завършат средно образование между две трети и три четвърти от тях бяха с намерение да напуснат мястото, в което живеят – предварително, в последния клас те бяха оформили това желание. Първата причина, която посочваха децата беше липсата на добра работа и особено на по-високи доходи. Същевременно излиза статистика, излезе съвсем скоро, че най-високите средни брутни работни заплати са в малки населени места – говоря в малки населени места, в резултат на влиянието на една голяма инвестиция. В същото време, обаче аз си направих труда да видя и виждам, че точно от малките населени места продължава изселването на хората. Заговори се за така наречената социална миграция – значи освен работа и доходи има и нещо друго. Хората имат вече по-различни критерии към начина на живот, към общуването, към социалната среда, която принуждава семействата да тръгнат с децата си.
Ще спра до тук. Проблемът е доста сериозен, според мен. Трябва да се постави в центъра на усилията да се намери наистина, ако е възможно малко по-добра формула на причината за това масово напускане, което е в момента развито вътрешно в страната за съжаление, не толкова външната миграция, колкото вътрешната. Защото след години можем да имаме добра инфраструктура и добри пътища, но просто да няма необходимите хора в отделните територии.
И тук възниква въпросът за мен. Първо, аз не мога, разбира се, да си отговоря на въпроса: къде е точно мерата между отделните инструменти за решаване на тези проблеми? Да, хората искат работа, искат достойно заплащане, но те искат и добро образование за децата си, искат гаранции за здравно обслужване, искат вътрешен ред и сигурност на населеното место, искат транспортна комуникация, искат постоянна енергия, не прекъсване на ток. Значи отнякъде трябва да се тръгне и къде е синергията и къде да се създаде?
И вторият въпрос, който го постави господин Дончев, според мен, на кои нива – териториални и регионални трябва да се осъществява съответната съгласуваност в решаването на тези проблеми?
И не на последно място и завършвам с това, най-вероятно, точно този тип разговор трябва да започва и на местна основа, за да могат хората наистина да разбират смисъла на всичко това, което безспорно се прави, където има безспорно големи усилия, защото ако не достигнем по някакъв такъв начин до тях, те едва ли ще разберат всичко това, което прави правителството и парламентът, социални партньори и тези усилия, които се полагат. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, професор Дулевски.
Господин Николов искаше да вземе отношение и мисля, че и господин Георгиев, а и от Обществения съвет и господин Витанов. (Реплики.) Разбира се, всеки ще има възможност да изкаже мнението и препоръките.
Господин Николов, заповядайте.
БОГОМИЛ НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Ще спестя обръщенията да спестим малко време, ако позволите. Поканен съм в качеството си на член на Европейския икономически и социален комитет и искам съвсем накратко да споделя нещо, продължавайки, до голяма степен мисълта и на професор Дулевски и въпросът, който беше поставен от господин Дончев. Демографията, разбира се, започва да тежи все повече на всички усилия и политики и вероятно, трябва да погледнем назад малко в историята и да сравним опита на Ирландия.
И ако погледнем внимателно какво е направила Ирландия, ще установим една голяма разлика. Те са поставили изцяло фокуса – знаете, че това е една от най-ефективно усвоявалите европейски средства държава, не само като количество, но и като качество, тоест като резултат от тези европейски вложения. Ирландия е поставила изцяло фокуса върху човешките ресурси, само че не като пирамида отдолу-нагоре, не поставяйки, приоритетът върху неграмотните или тези, които са в най-тежко положение, които да получат някакво базово развитие в своите възможности, а точно обратно – те са тръгнали от горния край на пирамидата, изхождайки, от идеята за високата добавена стойност. В крайна сметка това е един от най-големите фактори, който е привлякъл толкова много инвестиции в Ирландия, защото те са вложили парите в обучението най-вече на специалистите. Ако искате, както сега тези дни е модерно да го кажем – обучили са бели хакери. И в крайна сметка това е способ да дойдат инвестициите, а от там нататък вече нито хората ще искат толкова да бягат и да си напускат родните места. Тоест, фокусът да бъде върху обучения в човешки ресурси там, където те могат да носят по-голяма добавена стойност. И, разбира се, много е важно да не изоставаме в модерните приоритети в Европа, като започнем от изкуствения интелект, кръговата икономика, електронното управление, дигиталните умения, спомена и Пламен Димитров, енергийната ефективност и възобновяемите източници. Защото, ако ние тук изостанем притеснявам се, че след пет-шест години целите постоянно ще се вдигат, които идват от Брюксел, и ние тук няма да има с какво да отговорим на тези цели и ще започне да се развива един все по-силен консерватизъм, който ще ни дърпа назад. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Господин Георгиев, заповядайте, в рамките на три минутки.
ДЕНЧО ГЕОРГИЕВ: Ще се опитам, благодаря.
Всъщност аз бях поканен, за да представя от името на пет организации общо, нашето предложение за приемане на общонационална, както ние го нарекохме – рамка, позиция по въпросите на Многогодишната финансова рамка.
Организациите са Българската асоциация по международно право – на която съм заместник-председател, Съюза на икономистите в България, Фондацията „Институт за икономика и международни отношения“, Института за държавата и правото при БАН и Института за публична политика.
Сега аз нямам времето да представя целия текст на нашата позиция, може би само същността. И затова ще помоля тя да бъде разпратена до участниците в тази дискусия, и особено до политическите партии в политическите групи в Народното събрание, за да може те да предприемат, може би в рамките на Комисията по европейските въпроси нещо в тази насока. Същността на нашето предложение касае сегашната система на финансиране на политиките на Европейския съюз, включително системата на така наречените собствени ресурси, от една страна – приходната част, и от друга страна – финансирането на секторните политики. Тази система на финансиране като цяло има регресивен характер и в предложения от Комисията пакет от законодателни предложения, за съжаление, не се предвижда преодоляване на този регресивен характер на сегашната система на финансиране, а напротив – възобновяване на някои очевидно такива регресивни елементи.
Това, което ние предлагаме е България да предотврати по-нататъшното задълбочаване и продължаване на регресивността на системата на собствените ресурси…
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин Георгиев, позволявам си да Ви прекъсна. Аз се запознах с Вашето становище, наистина е изключително интересно. Поемам ангажимент да го изпратим на всички участници и, разбира се, ако и господин Томислав Дончев благоволи да Ви приеме, и да обсъди с Вас именно становището, за да може да имате възможност да представите по-подробно Вашите идеи, които са много интересни.
Понеже времето напредва, позволете ми да дам думата и на другите, а и вицепремиерът има и други ангажименти.
Заповядайте.
АНГЕЛ АНГЕЛОВ: Стана ясно, че има увеличение на фондовете за следващия програмен период – 8% Европейския съюз, 15% – национално съфинансиране. Вероятно промяната на безвъзмездната финансова помощ с финансови инструменти също ще доведе по повишение на сумата за инвестиции. Ако Програма „Хоризонт“ предвижда увеличение за иновативни проекти от микро- и малки предприятия, аз предлагам да се направи някаква приблизителна яснота в следващия програмен период, какъв обем средства ще трябва да бъдат инвестирани, и тази сума да бъде предоставена на работната група, която ще изготви Споразумението и преговорите с Европейския съюз, както и на тематичните работни групи, за да могат тези неща да бъдат някак си предварително обработени, защото съм съгласен с господин Дончев, че един такъв голям инвестиционен пакет е много трудно да се управлява, къде и как да се насочи. Вероятно ще трябва да се помисли малко повече за създаване на интегрирани проекти, както в рамките на една програма, така и интегрирани проекти в рамките на различни райони. Вероятно това ще доведе и до други промени в плановете за обществено развитие на градовете и интегрираните планове за възстановяване и развитие до някакви интегрирани планове за регионално развитие. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Госпожо Христова, заповядайте.
РУМЯНА ХРИСТОВА: Аз ще бъда изключително кратка и моето обръщение е към господин Дончев, към господата Вигенин и Стойнев, госпожа Василева и всички, които са по-скоро политици, независимо дали са депутати, или в изпълнителната власт.
Още докато се изказваше господин Дончев следях много внимателно и винаги, когато той се изказва забравям от коя политическа партия е, защото при него нещата са концентрирани, ясни и експертни. Той спомена демографията, после много се зарадвах за това като я чух от господин Димитров и от професор Дулевски.
И моят апел е следният: господин Дончев, Вие сте уважаван политик навсякъде, а и останалите политици, мислете много сериозно за тази демография, защото Вие готвите политическите си платформи сега за общинските избори и наистина това, което се спомена и от професор Дулевски, Вие сте по-млади – някои от мен, някои не, но след 20 – 30 години, да не се окаже точно това, че ние ще станем такова старо население, такова изчезващо, че дори и сега да направим една успешна Кохезионна политика в следващия период, няма да има голямо значение, защото, за да има това, което говореше професор Дулевски се иска наистина широко обхватна, общинска и централна политика. Да не говорим за корупцията тук и за контрола по изпълнението на тези проекти, защото съм работила във Фонд „Научни изследвания“ и знам и това, което се спомена и за лабораториите, и за активността, и за реалната икономическа ефективност, и наистина от 100 проекта, може би десет са ефективни, но това не трябва да продължава в този тип статистика.
Така че възползвах се повече от този форум като заключаващо заседание този период до месец септември на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, за да кажа: надявам се, че тези 30 години, които не стигнаха следващите поне 20-тина да стигнат, за да останат наистина нашите млади хора тук в България, защото имам две деца, едното се върна от чужбина с идея тук да види….още не вижда. И затова не се учудвам от тази статистика в VII – VIII клас – те не я измислят сами, те слушат родителите си и гледат обществото. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, госпожо Христова.
Господин Младенов, след това господин Желязков.
СТАНИСЛАВ МЛАДЕНОВ: Аз няма да започвам въпроса отдалеч, за да спестим време, ще бъде съвсем екзактен.
Въпросите ми са следните: В миналия програмен период ние имахме фундаментален документ, който се наричаше „България 2020“, който оказваше накъде отива държавата и какво очакваме, каква България искаме да видим през 2020 г.
До момента във всичките Ви изказвания, във всичките формати, в които сме участвали с някои от Вас заедно, не съм чул да се подготвя такъв документ. Ако ще се подготвя такъв документ, докъде сме стигнали?
Вторият въпрос, и който според мен е доста важен – в процес на програмиране сме в момента. Всички говорим за демографски проблеми, всички говорим за здравни проблеми, имаме относително болно население. В тази връзка: не считате ли, че е необходимо най-накрая и ние да имаме една здравна оперативна програма, с която да закупим оборудване, с която да съживим болниците и населението да бъде по-здраво? Това са ми въпросите. Завърших.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Господин Желязков, заповядайте.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа, ще бъда телеграфен.
Вземам думата по повод от изказалия се колега преди мен. Върви вече няколко месеца анализ „България 2030“ – Анализ на социално-икономическото развитие на България. Господин Дончев е един от двигателите на този процес и ние разглеждаме този анализ в пряка връзка със следващия програмен период.
Няма да се разпростирам, както казах, ще бъда телеграфен – само пет въпроса, които са свързани.
Първи: следващият програмен период ние искаме да видим засилената роля на онова, което храни държавата – промишлеността, преработващата най-вече и индустрията като цяло.
Второ, отчитаме с много голямо задоволство, това че картината на професионалното образование и обучение се променя през последната година. Тази учебна година вече 50,3 от учещите между VIII и ХII клас са в професионалните училища.
Трето, областта на висшето образование. Тук имаме един голям пропуск. Нямаме нито едно българско висше училище, което да е в европейските университетски мрежи, което ни лишава от огромни възможности. Това трябва да се навакса.
Четвърто, предпоследно – транспортната свързаност и достъпност. Ние трябва да престанем като държава с фаворизирането на само една част от един вид транспорт, а именно автомобилният. Трябва да се направят необходимите компенсации в полза и на другите видове транспорт – жп, морски, речен, въздушен.
Последно, но не по значение. Несъстоятелността, както на търговците така и на физическите лица. По първия пункт – на търговците, по данни на Европейската комисия за миналата година времето за процедурата по несъстоятелност в България надхвърля с 50% средното за Европа. И втората част на въпроса – несъстоятелността на физическите лица, остават ни две години без два дни, до деня, в който ние трябва да сме приели закон по този въпрос. Пет години вече се правят различни проекти и сме дотук, до проектите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря и аз.
Господин Дончев, заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ:
Аз, ако трябва да предоставям детайлен отговор се боя, че трябва да говоря следващия час и половина, което очевидно няма как да се случи, затова ще се опитам да предоставя синтезиран такъв, комбинирайки съдържателно няколко въпроса и, опитвайки се, да им отговоря групирано.
Тъй като обичам да цитирам класици се сещам за една моя статия от преди няколко години, която се казваше: „Как географията победи историята“. Защото, ако направите анализ например дори на темповете на икономическо развитие безспорен факт е, че сравнена със себе си, България се развива.
Само за илюстрация примерно, тя влиза в Европейския съюз с брутен вътрешен продукт на глава от населението сравнено средноевропейски 30%. В момента е 50%, така е. Само, че на въпроса на господин Дулевски защо напуснали хората България? Извинявайте, влизаме в Европейския съюз, контекстът на свободно движение на хора. GDP per capita сравнено с EU average е под една трета от средноевропейското. Имаме държави, където брутният вътрешен продукт на глава от населението е 110 – 115% от средноевропейското. Това е огромно изкушение.
Не можем да ги виним. Съвременното възприятие на света е такова, никой не вижда собствената си проекция през това обезателно на първо място, да остане да се бори страната му да е развита. Всеки предпочита да мисли за личната си проекция. Аз предпочитам, вместо примерно да остана да се боря за развитието на тази държава да работя в Германия, Австрия. Това е огромно изкушение.
И това, което каза господин Димитров. Надявам се, следващите 20% ръст нагоре да се случат за по-малко от 10 години, защото 70% брутен вътрешен продукт на глава от населението, сравнено със средноевропейския е много важна граница. При 70% се оказа, предвид опита на други държави, че започват масовите процеси на реемиграция.
Към момента имаме окуражителни сигнали, примерно броят на напускащи, спрямо броя на завръщащите се е относително паритетен, но това не стига. Това не стига да върнем обратно, това което сме загубили.
Съвсем отделен въпрос е, че по отношение на някои видове занятия и професии в момента се оказва, че е по-изгодно да работиш в България, отколкото дори и в развита европейска държава. Дали поради глада за кадри, дали поради факта, че предвид по-ниските цени и данъци се оказва, че като разполагаем доход, това което остава на разположение е по-високо. За съжаление, това не важи за всички видове професии. Примерно правили сме подобни анализи за млад инженер, започващ работа в добра фабрика. Това при всички случаи е факт. Както между другото в някои от случаите и за квалифициран работник.
Програма „Здравеопазване“ не може и не трябва да има. Ние не може за всяка секторна политика да правим оперативна програма това би означавало да имаме към 50 оперативни програми, което е абсолютно безумие. Авангардната политика е по принцип трябва да е редуциране на броят на оперативните програми. Напомням Ви, че за мен един от най-големите майстори на адекватното използване на европейски средства е Естония, вярно е, че е по-малка държава, има една оперативна програма.
Здравеопазването е изключително сериозна тема и няма да се разгъна в нея само поради ограниченията във времето. Напомням Ви 2007 –2013 г. финансирахме и то правилно едно от най-социално значимите онкологични заболявания, и купихме оборудване за диагностика на голяма част от болниците. Този програмен период 2014 – 2020 г. темата е „Спешна помощ“ и това е логично.
За мен основен акцент, не забравяйте, че и финансирането трябва да бъде одобрено от Комисията. Примерно, ако някой отиде и каже: хайде да си ремонтираме всички болници или нещо друго, подобен приоритет няма как да бъде приет. Едно финансиране трябва категорично да следва някакъв реформаторски профил, трябва да променя системата към по-добро.
Водим разговори с колегите от Министерството на здравеопазването. За мен един от възможните акценти трябва е примерно профилактика, защото големите дефицити са там. Колегата отговори вместо мен. Имаме социално-икономически анализ, който е концептуалната платформа на България 2030. Опитваме се за разлика от предишния път да бъде доста по-стегнат, четивен документ, където ясно да се виждат целите и приоритетите. Защото ние имаме един исторически проблем във всичките ни програмни и стратегически документи, които са много повече, отколкото имаме нужда, и много повече, отколкото трябва да бъдат. Всеки си е пожелал практически всичко. Това не е стратегия, не е план щом си пожелаваш всичко. Като си пожелаваш трябва да избираш от 100 неща едно, от 10 неща две. То това е стратегическото планиране.
Коментирах вече, че дори на ниво правила, не на ниво добри практики, ще направим всичко възможно не само мерките, които са свързани с икономическо развитие, но бизнесът да бъде по-тясно въвлечен. Тук говоря за всички общински проекти. В крайна сметка голяма част от тях имат въздействие или влияние върху това, което се случва в реалния сектор.
Прав е колегата. Към момента България фаворизира исторически, може би, предвид желанието да притежаваш автомобил, да пътуваш с него, ограничено преди десетилетия, автомобилният транспорт, което не е на европейското, не е най-правилното. Аз считам, че нещата ще почнат да се променят най-малко предвид факта, че има няколко големи жп отсечки, които трябва скоро да бъдат завършени и предвид амбициите ни да подменим подвижния състав на БДЖ.
Това няма да е достатъчно, за да се върнат хората, да ползват интензивно обществен транспорт. Това е дадено като задача на всички екипи, трябва много сериозно да поставим темата „Мобилност“ с всичките ѝ измерения. Това не означава само обществен транспорт.
Коефициентът на пътуване с личен автомобил в България, вероятно е най-високият в Европейския съюз, което е безумие и от икономическа гледна точка, и от гледна точка на околната среда, и от гледна точка на пътна безопасност. Мерките за връщане на хората в обществения транспорт трябва да бъдат комплексни, вървящи с други политики, включително и примерно как да намалим броя на използване и паркиране на автомобили в централната част на градовете. Затова темата „Мобилност“ трябва да е комплексна. Тя включва от нови единици подвижен състав за обществен транспорт през зарядни станции за електромобили, дори нов тип планиране и уреждане на централните градски части на всичките ни големи градове.
Темата „Образование“ – професионално и висше, ми е много интересна. Боя се, че времето е много късо. Не искам да поставям, не бих си позволил, да поставя под въпрос академичната автономия, но на нас ни трябва инструмент – броя, вида и качеството на специалностите, които се произвеждат в българските университети да бъде много по-тясно свързано с изискванията на пазара на труда.
Ние не можем да регулираме поведението на агентите, ние не можем да кажем кой кандидат-студент каква специалност да отиде да учи. Това за разлика от преди години не се поддава на механично влияние. Ние не можем да кажем: ти ще учиш за инженер. Ако иска да учи история на изкуствата, ще учи това. Но палитрата от предлаганите стимули на ниво висше училище трябва да бъдат променени. Това няма как да се случи без подходящ модел, свързан включително и с финансови стимули.
Но тук имаме тема, защото продължаваме вече пет години да водим този разговор и продължаваме примерно да обучаване с пъти по-малко инженери от това, което имаме нужда и с пъти повече категории специалисти от това, което нямаме нужда. Няма да споменавам специалностите, за да не ми се обиди някой.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, господин Дончев.
Наистина изключително интересна, надявам се и ползотворна дискусия, която трябва да продължим. Уверявам Ви, че тук в парламента ще намерите подкрепа, именно във Вашите действия, тъй като става въпрос за развитието на страната.
Също така искам да спомена и един изключително важен анализ, макар и като човек от опозицията, бих искал да похваля управляващите, който е приет на 11 април тази година за социално-икономическото развитие на страната 2007 – 2017 г., с оглед бъдещите ни приоритети, които ще има за периода 2021 – 2027 г. Изключително обективен анализ, което показва наистина реалната обстановка в страната, без да има политическо противопоставяне. Надявам се след 10 години анализът да бъде много по-позитивен и с много добри икономически и социални резултати.
Благодаря Ви, господин Дончев.
Успех Ви желая!

Колеги, преминаваме към точка втора, която е изключително интересна с оглед Финландското председателство:
ПРИОРИТЕТИТЕ НА БЪЛГАРИЯ В РАМКИТЕ НА ФИНЛАНДСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Позволете ми да дам думата на Димитър Цанчев – постоянен представител на Република България към Европейския съюз, който да представи приоритетите на България, именно по време на Финландското председателство на Съвета на ЕС.
Заповядайте, господин Цанчев.
ДИМИТЪР ЦАНЧЕВ: Уважаеми господин Заместник-председател на Народното събрание, уважаеми господин Председател на парламентарната комисия, уважаеми членове на парламентарната комисия, членове на Европейския парламент от България, уважаеми госпожи и господа! Благодаря, преди всичко на господин Вигенин за довеждането до край на тази негова инициатива още от миналата година за това явяване пред Комисията.
Благодаря на господин Стойнев, че не я уби в зародиш.
Понеже това е първото ми явяване в Комисията след края на Председателството искам да благодаря на всички Ви за успешното сътрудничество, което имахме и да Ви кажа, че две, вече трето Председателство след Българското председателство, много ясно се вижда колко разпознаваемо и отчетливо беше Парламентарното измерение на първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз.
Говорейки, за приоритетите на българската държава по време на Финландското председателство, бих искал да започна с цялостната ситуация, в която се намираме.
Европейският съюз в момента е в началото на така наречения нов институционален цикъл. Това означава, че сме в година, в която след приключилите избори за Европейски парламент се пристъпи към обновяване на Европейската комисия. Вие всички сте проследили, знаете, че беше номиниран и избран от парламента нов председател на Европейската комисия.
Конкретно по отношение на работата на Съвета на Европейския съюз, това обстоятелство има значение, най-вече по отношение на спецификата на работата. Докато в първата половина на настоящата година постепенно се вървеше към едно намаляване дейността на парламента, по разбираеми причини, през втората половина на годината основният акцент ще бъде свързан с формирането на състава на Комисията.
Номинациите от държавите членки, които започнаха вече в последните няколко дни, съставът на Комисията, за който новата председателка си е поставила амбициозна цел да има 50% жени, изслушването на кандидатите и утвърждаването от Европейския парламент на целия колеж от комисари.
Това неизбежно оказва въздействие върху активността на Комисията, тъй като настоящата Комисия, тя пък на свой ред до ноември, когато би трябвало при нормални обстоятелства да започне работа новата Комисия, настоящата Комисия до ноември ще бъде по-малко активна. Това неизбежно дава своето отражение върху дейността на двете председателства – Румънското до края на миналия месец и започналото Финландско председателство.
Финландското председателство е трето поред за страната, след присъединяването ѝ през 1995 г., предишните две са през 1999 г. и 2006 г. То се осъществява под мотото „Устойчива Европа, устойчиво бъдеще“ и има четири основни, тематични приоритета.
Първият приоритет това е Европейският съюз като глобален лидер в борбата с климатичните изменения. Амбицията на Председателството е до края на настоящата година да бъдат дефинирани ключовите елементи на дългосрочната стратегия на Европейския съюз по изменението на климата. Ключовата цел, която Европейският съюз си е поставил е достигане на климатична неутралност до 2050 г., тоест в следващите 30 години.
Финландското председателство обвързва климатичните цели с приоритетите по линия на конкурентоспособността и социалната политика, подчертава ролята на биоикономиката и кръговата икономика за намаляване на емисиите на парникови газове, и същевременно за увеличаване на конкурентоспособността на Европейския съюз чрез модернизация на европейската индустрия.
Втората приоритетна тема на Председателството са общите ценности и върховенството на закона. В тази връзка конкретни инициативи са ускоряване на работата по установяване и въвеждане на механизъм за периодичен партньорски преглед за върховенството на закона, преглед на диалога за върховенството на закона, с цел постигане на резултатност, както и преговори за обвързване на финансирането по фондовете на Европейския съюз с върховенството на закона.
Европейската комисия, преди броени дни, на 16 юли представи комуникация, свързана с пакета по върховенството на закона. Най-общо тази комуникация описва бъдещия пакет като една комбинация от цялостен механизъм, с универсален преглед, с различни процедури, които могат да бъдат откривани по теми и по страни, с амбицията да се ползват достижения в областта на върховенството на закона по линия и на други организации, такива като Съвета на Европа, ОССЕ и други.
С въвеждането на периодичния преглед се заимства това, което в системата на Обединените нации съществува като универсален периодичен преглед по върховенството на закона. Има амбиция да се формализира процедурата по чл. 7 от Договора за Европейския съюз, прилагана в момента по отношение на Полша и Унгария. Тази процедура никога досега неизползвана в практиката на Европейския съюз се осъществява понастоящем по едни временни процедурни правила, които в основната си част бяха разработени по време на нашето председателство, когато беше открита процедурата срещу Полша в рамките на Съвета. Амбицията на Комисията е държавите членки да фиксират в целия този пакет и една по-постоянна такава процедура.
Третият, тематичен приоритет на Финландското председателство това е конкурентоспособен и социално приобщаващ Европейски съюз, добре функциониращ Единен пазар и свободна търговия, основана на правила, като условия за повишаване конкурентоспособността на Европейския съюз в една сложна глобална среда.
Бих искал да припомня, че в рамките на мандата на настоящата Комисия – комисар Сесилия Малмстрьом, отговаря за търговската политика на Европейския съюз. Тя е тази, която води преговорите с трети страни и групи страни партньори и в рамките на нейния мандат бяха подписани и политически съгласувани редица големи търговски споразумения.
Три години вече изминаха от подписването на Споразумението за свободна търговия с Канада, известно под съкращението СЕТА. Стигна се до сключване на Споразумение с Япония, със Сингапур. Съвсем неотдавна буквало преди две, три седмици политически бяха приключени преговорите по Споразумение за свободна търговия с МЕРКОСУР (Mercado Común del Sur). Специално внимание Финландското председателство отделя на превръщането на Европейския съюз в глобален лидер в областта на цифровата икономика и премахването на бариерите пред търговия с цифрови услуги.
Финландското председателство счита, че Съюзът има нужда от нов, цялостен подход наречен „икономика на благополучието“, чрез инвестиции в образованието, обучението и иновациите, насърчаване на регионалната и социална справедливост, както и равенството между половете. Европейският съюз трябва да постигне устойчив растеж.
Търговската политика на Европейския съюз трябва да бъде отворена, основана на правила и трябва да се работи за премахване на новите търговски бариери в световен мащаб.
Председателството отбелязва също така, че е важно да бъде подобрен достъпът на европейските компании до китайския пазар. В тази тематична група, в този тематичен приоритет, искам да отбележа намеренията на Председателството да работи за създаването на бюджетния инструмент на Еврозоната и за засилване на Европейския механизъм за стабилност.
Четвъртата тематична област на Финландското председателство, това е всеобхватната защита на сигурността на гражданите, разглеждана в две основни направления – вътрешната сигурност - борба с трансграничната престъпност, тероризма, ефективното управление на границите, съдебно полицейско сътрудничество и, разбира се, работа в областта на външната политика.
Финландското председателство възнамерява по отношение на външната политика да продължи дискусиите, които от известно време текат в Съвета относно възможността да се премине от единодушие към квалифицирано мнозинство при взимането на решения в областта на външната политика. Това е, бих казал доста амбициозна задача и не е ясно дали ще приключи с желания от финландците резултат, тъй като това е една от сферите, в която държавите членки най-ревниво пазят всички прерогативи и възможности за действие, които имат.
Като приоритети в областта на външната политика са заложени: развитие на глобалното управление, разрастване на партньорството с държавите от Африка, трансатлантическото сътрудничество със Съединените щати, поддържане на линията на поведение към Русия и стратегическия подход към Китай.
По отношение политиката на разширяване, което за България представлява особено важна сфера, Финландското председателство възнамерява да продължи работа за поддържане на перспективата за разширяване към Западните Балкани.
По отношение на Турция, Председателството е заявило, че тя е страна-кандидат, който остава ключов партньор на Европейския съюз в много области.
В сферата на външната дейност са очертани – задълбочаване на постоянното структуриране на сътрудничество в областта на отбраната, засилването на връзките между Европейския съюз и НАТО, основно по линия на военната мобилност; изграждане на устойчивост по отношение на хибридните и киберзаплахите, както и по отношение на сигурността на 5G-мрежите.
Извън тези четири основни тематични области няколко други паралелни процеси и теми ще бъдат важни по време на Финландското председателство.
На първо място, ще отбележа работата по Многогодишната финансова рамка. Амбицията на Председателството е, преговорите в Съвета по Многогодишната финансова рамка да приключат до края на тази година като разбира се, се търси баланс между традиционните и новите политики.
Твърде вероятно, през есента, Председателството ще представи нова преговорна кутия, в която е възможно вече да сложи и конкретни цифри. Моето лично мнение е, че ако не се проведат поне два извънредни Европейски съвета в рамките, на които да има задълбочена дискусия и без да се премине към двустранен диалог с държавите членки, трудно ще бъде реализирана амбицията на финландците до края на годината Съветът да постигне съгласие.
Тук, за съжаление, фактът, че се намираме в началото на институционалния цикъл ще окаже своето въздействие. Водеща в целия този процес е фигурата на председателя на Европейския съвет. Така беше през 2012 г. и началото на 2013 г., когато се проведоха и приключиха предишните преговори. Тогавашният председател Херман ван Ромпой беше този, който водеше и дискусиите в Европейския съвет, и двустранните консултации с държавите членки. Сега на 1-ви декември предстои новоизбраният председател на Европейския съвет Шарл Мишел да поеме своите функции, което означава, че би трябвало Доналд Туск да е изключително активен в последните месеци и седмици от своя мандат, а Шарл Мишел да поеме с летящ старт.
В същото време вниманието на държавите членки неизбежно ще бъде ангажирано, поне частично, с процеса на номинацията на комисарите, изслушванията и утвърждаването на колежа. Това според мен ще окаже въздействие и по-логично е да очакваме в началото на следващата година да се постигне съгласие в Съвета по финансовата рамка.
Друг процес това е целият кръг от проблеми, свързан с миграцията и убежището. На фона на решението от миналото лято на италианското правителство, свързано със спасяването по море в Средиземноморието, в последната една година, включително особено силно по време на Румънското председателство се правят усилия за намиране на временно решение за разпределяне на бежанци и така наречената disembarkation – тоест лица, които са спасени по море и са качени на корабите, да бъдат разпращани по държавите членки.
Този процес и опитите да се намери такова временно решение се следят от България с особено внимание.
Вие знаете, че през 2017 г. беше предложен един пакет от седем законодателни мерки, свързан с миграцията и убежището. По две от тях сред, които ще отбележа, Регламентът Дъблин има застой в Съвета. Българското председателство беше последното, която успя да постигне съществен напредък по пакета Дъблин, но за съжаление, не можа да се постигне съгласие във финалната фаза за намиране на трайно решение.
Ние смятаме, че за постигане на трайни резултати, дългосрочни резултати по отношение на миграционната политика, пакетният подход не бива да бъде изоставен, тъй като той е замислен и нещата в него по законодателни предложения са свързани. Няма как без ревизия на Дъблинския Регламент да се пристъпи към задействане на другите части от пакета, защото просто той няма да функционира като пакет. Ние не подкрепяме разделянето на пакета, а също така не подкрепяме и търсенето на временен механизъм. Според нас, вместо да се търси временен механизъм, трябва да се работи върху ревизия на Дъблин, така че да бъде равномерно разпределена тежестта. Тя в момента по досегашния Дъблински Регламент, е разпределена основно върху държавите на предна линия.
Друг аргумент, поради който ние не подкрепяме идеята за временно решение е, че това временно решение е фокусирано основно върху проблемите на държавите, които имат морски граници и се сблъскват с миграция по море.
България има най-дългата в Европа сухопътна граница с Турция, ние също имаме морски граници, но ние сме длъжни да отчитаме и нашия интерес, който е тогава когато се търси някакво решение, то да бъде всеобхватно и да покрива всичките граници.
По отношение на Финансовата рамка – мисля, че вицепремиерът, каза достатъчно за това какви са нашите основни приоритети.
По отношение на процеса на разширяване – на 15 октомври Съвет общи въпроси, трябва да разгледа отново препоръките на Европейската комисия за откриване на преговори с Република Северна Македония и с Албания.
Към настоящия момент нещата изглеждат по-оптимистично за Република Северна Македония, отколкото за Албания.
По отношение на Албания, освен аргументите „против“ свързани с процесите, които се развиват вътрешнополитически има притеснение от няколко държави членки – това са: Франция на първо място, Холандия, Германия за засилен емиграционен натиск и на лица, търсещи убежище идващи от Албания. Във Франция няколко години подред най-големият брой търсещи убежище са всъщност албански граждани. Холандия преди известно време поиска да се отмени визовата либерализация, преди известно време, имам предвид около месец, с Албания – това е резултат от притесненията на Холандия, свързани с дейността на криминални групи, съставени основно от албанци.
За Република Северна Македония, нещата изглеждат по-оптимистично, но има един по-голям проблем, свързан с позицията защитавана в момента основно от Франция, която е заявена от техния президент, че първо, трябва да се реши как ще се реформира целият Европейски съюз и едва тогава ние да пристъпим към по-нататъшно разширяване.
Българският национален интерес, естествено е, Западните Балкани да имат своето място в Европейския съюз, да вървят в своя път към пълна интеграция като пълноправни членове. В преговорите с всяка една от държавите членки, с които вече се водят преговори – това са: Черна гора и Сърбия, се отстояват нашите интереси. В преговорите с Република Сърбия те са свързани основно със защитата на интересите на българското национално малцинство, живеещо в Република Сърбия.
По отношение на Република Северна Македония ключово за нас ще бъде изпълнението на Договора за добросъседство и приятелство, сключен през 2017 г. В преговорната рамка, която предстои да се изработи след като се вземе решение на Съвета, дай боже, за започване на преговори със Република Северна Македония ще трябва ясно и това ще бъде българската позиция да се дефинират и основности, свързани с изпълнението на двустранния договор.
По отношение на върховенството на закона – този приоритет на Финландското председателство. България има пряк интерес в хода на преговорите по целия този пакет, който Комисията ще представи и по създаването на всичките тези режими за периодичен партньорски преглед и други процедури, да има ясни критерии, яснота по отношение на обхвата и правилата, да няма дублиране с вече съществуващи механизми по отношение върховенството на закона, включително и с Механизма за сътрудничество и оценка.
По отношение на обвръзката, която Финландското председателство възнамерява да предложи на резултатите от прегледите по върховенството на закона и използването на фондовете по Многогодишната финансова рамка, ние отстояваме позицията за затворен списък на условията за прилагане на тези мерки.
И последно, по отношение на приоритета на Финландското председателство за измененията на климата и борбата с климатичните промени. За нас е приоритет запазването на установените цели в климата и енергетиката; отчитане на националните особености, в това число икономически технологически и социални, договаряне на разходоефективни мерки, в това число инструменти за финансиране на прехода, както на национално, така и на европейско ниво. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Цанчев.
Наистина, изключително подробен анализ, не само представихте приоритетите на Финландското председателство, а също така и българските приоритети в рамките на Финландското председателство.
Колеги, имаме знак, че трябва да слезем долу – предстои важното гласуване.
Предлагам, ако имате отделни въпроси конкретно към господин Цанчев – знаете му координатите да се свържете с него.
Предлагам да закрия дискусията и да Ви благодаря на абсолютно всички и, разбира се, тук в българския парламент ще продължим дебатите относно тази изключително важна политика като: Кохезионната политика на Европейския съюз, защото наистина целите и приоритетите, които ние трябва да си поставим, трябва да отговарят и да бъдат изпълними.
Благодаря Ви още веднъж и до скоро.
Благодаря Ви, господин Цанчев.


(Закрито в 12,30 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Драгомир Стойнев


Стенограф:
Мария Николова