Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
2. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 72
На 6 ноември 2019 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – господин Драгомир Стойнев.
* * *
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, добър ден на всички! Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Предлагам дневният ред на днешното заседание да бъде следният:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
2. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2020 Г., № 902-01-57, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 31 ОКТОМВРИ 2019 Г.
По първа точка имам удоволствието да приветствам Росица Велкова – заместник-министър на финансите с „добре дошла“, и Мануела Милошева – директор на дирекция „Национален фонд”.
Моля да представите законопроекта за държавния бюджет за 2020 година.
Заповядайте, имате думата.
ЗАМ.-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В проекта на Закона за държавния бюджет за 2020 г. е заложен ръст на брутния вътрешен продукт от 3,3%, следствие на което очакваният размер на брутния вътрешен продукт за 2020 г. e в размер на 126 милиарда и 769 млн. лв. Бюджетното салдо на касова основа за трите години е 0%, а за 2020 г. бюджетното салдо на начислена основа бюджетното салдо е с дефицит от 0,1%, като за първа година имаме балансиран бюджет. Консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да намалее от 19,8% през 2020 г. на 18,2% през 2022 г. За 2020 г. приходите и разходите възлизат в размер на 46 милиарда 826 млн. лв. и представляват 36,9% от брутния вътрешен продукт. Минималният размер на фискалния резерв е 4,5 млрд. лв.
В края на 2020 г. се прогнозира инфлацията да бъде 2,3%, a средногодишната да бъде 2,1%. Коефициентът на безработицата се очаква да се задържи около 4%.
В бюджета за 2020 г. е заложена минимална работна заплата в размер на 610 лв., ръст на заплатите в бюджетния сектор от 10% и ръст на заплатите на педагогическия персонал от 17%.
Приоритет на бюджета за 2020 г. продължава да бъде секторът на образованието, като разходите за образование възлизат на 3,8% от брутния вътрешен продукт или 0,3% от брутния вътрешен продукт – ръст. Допълнително се предоставят средства за образование в размер на 610 млн. лв., от които 360 млн. лв. са за увеличение на заплатите на педагогическия персонал.
Друг приоритет на бюджета за 2020 г. e секторът на здравеопазването, където допълнително се предоставят 500 млн. лв. Приоритет са и разходите за отбрана, които възлизат на 2 милиарда 41 млн. лв., или 1,61% от брутния вътрешен продукт, и са съобразени с националния план за достигане на разходите за отбрана през 2024 г., в размер на 2% от брутния вътрешен продукт.
По отношение на европейските средства поетият ангажимент от правителството в бюджета за 2020 г. е за оптимално усвояване на средства от Европейския съюз – чрез тяхното ефективно управление и разходване, е в подкрепа на политиките в сектора и с пряк ефект върху икономическия растеж, заетостта, доходите конкурентно способността и публичната инфраструктура. Отчетена е постоянна положителна тенденция за нарастване на процента на усвояемост на средствата по оперативните програми от програмен период 2014 – 2020 година.
По бюджета на Национален фонд приоритет за страната остава успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми на Европейския съюз, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване, териториално сближаване и изграждане на конкурентноспособна иновативна икономика.
За периода 2020 – 2022 г. се очаква да се реализира основната част от следните големи проекти по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“, а именно рехабилитация на железопътната линия Пловдив – Бургас фаза 2, модернизация на железопътната линия София – Септември, участък Елин Пелин – Костенец, автомагистрала Струма (лот 3) Благоевград – Сандански.
По-значимите проекти по Оперативна програма „Околна среда“, които ще бъдат реализирани в посочения тригодишен период, са следните: интегриран воден цикъл Плевен – Долна Митрополия; интегриран проект за подобряване на водния сектор в град Добрич – фаза едно; проектиране и изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София, трета фаза на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община; изграждане на ВиК инфраструктура с конкретни бенефициенти 14 ВиК оператори.
Оперативната програма „Региони в растеж“ също се характеризира със сериозен размер на разходи за инфраструктура, като най-големите проекти, които ще бъдат реализирани със средства от програмата, са: изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие; инвестиционен проект за интегриран градски транспорт; проект за подобрен достъп до спешна медицинска помощ по Приоритетна ос 4 – регионалната здравна инфраструктура, с бенефициент Министерството на здравеопазването.
При програмата, насочена към бизнеса, каквато е „Иновации и конкурентоспособност“ по-значимите проекти, които ще се реализират през периода, са надграждане и развитие на научно-технологичен Парк София Тех Парк, фаза 2, Проект за техническа помощ за завършване на подготвителните дейности, необходими за стартиране на строителството на междусистемна газова връзка България – Сърбия и изграждане на междусистемна газова връзка Гърция – България.
Програмите, съфинансирани от Европейския социален фонд, са: Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, Оперативна програма „Добро управление“, както и Фондът за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, като са насочени към насърчаването на по-висока и по-качествена заетост, към безработицата сред уязвимите групи на пазара на труда – най-вече младежите и продължително безработните, намаляването на бедността, насърчаването на социалното включване, осигуряването на достъп до качествено образование и изграждането на научен изследователски и иновационен потенциал в Република България.
Очакваните разходи по бюджета на национален фонд са в размер на 2 млрд. 599 млн. лв., като при планирането на разходите са взети под внимание етапът на изпълнение на оперативните програми, постигнатите резултати по оперативните програми до края на първото полугодие на 2019 г., прогнозите на управляващите органи за 2020 г., изпълнението на тези прогнози през миналите години и спецификите на отделните оперативни програми.
Очакваните приходи за 2020 година са в размер на 1 млрд. 560 млн. лв. Планираните приходи включват определения индикативен размер на разходите, които се очакват да бъдат възстановени от Европейската комисия през този период. Прогнозните приходи са изчислени като са взети под внимание следните особености: 90% от размера на разходите по оперативни програми, съответстващи на европейското съфинансиране, са извършени през последните два месеца на предходната година.
Съгласно правилата на Европейската комисия, само заявленията за плащане, които страната – членка изплаща до 31 октомври, гарантирано ще бъдат възстановени в рамките на годината, в която са изпратени. Поради тази причина всички заявления за плащане, които се очаква да бъдат изпратени след тази дата, са планирани за получаване през следващата година. 90% от размера на разходите по оперативните програми, съответстващи на европейското финансиране, са извършени през първите десет месеца на настоящата година и до 10% от размера на сертифицираните разходи през предходната счетоводна година, които очакват да бъдат възстановени от Европейската комисия при годишното уравняване на сметките, и предварителното годишно финансиране, което се очаква да получи България след годишното равняване на сметките.
По бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ очакваните приходи и постъпления за 2020 г. са разчетени в размер на 2 млрд. 733 млн. лв., като при разработката на разчета е взет под внимание определеният индикативен размер на разходите, които се очаква да бъдат възстановени от Европейската комисия. Очакваните разходи и плащания за 2020 година са в размер на 2 млрд. 898 млн. лв.
Приоритетите в областта на селскостопанската политика са насочени към осигуряване на стабилна пазарна среда, подкрепа на доходите на земеделските стопани и развитие на селските райони, като предвидените общо разходи за 2020 г. за селскостопанска политика са в размер на 2 млрд. 837 млн. лв. Основните инструменти за провеждане на Общата селскостопанска политика са директните плащания, пазарната подкрепа на земеделските стопани и политиката за развитие на селските райони.
По линия на първия стълб на Общата селскостопанска политика, която е в подкрепа на земеделските стопани, ще се изплащат средства за подпомагането на земеделските стопани по обвързани и необвързани с производство схеми за директни плащания, а и за пазарна подкрепа. По схемите за директни плащания на земеделските стопани за сметка на Европейския съюз през 2020 г. се предвижда да бъдат усвоени 1 млрд. 567 млн. лв. Мерките за пазарна подкрепа могат да включват различни механизми и интервенции с цел стабилизиране на пазара в сектори като зърнени култури, ориз, мляко, помощи за повишаване на консумацията на някои продукти, пазарна подкрепа за лозаро-винарския сектор, пчеларство, плодове и зеленчуци.
Общият бюджетът за финансиране на пазарните мерки за 2020 година е в размер на 128 млн. лв., от които 77 милиона са средства от Европейския съюз и 50 милиона са национално съфинансиране.
По линия на втория стълб на Общата селскостопанска политика ще се изплащат средства за развитие на селските райони, които са разчетени за 2020 г. в размер на 1 млрд. 142 млн. лв. За Общата рибарска политика за 2020 година – разходите по нея и плащанията, са разчетени в размер на 61 млн. лв. Преобладаваща част от мерките по Програмата за морско дело и рибарство за периода са насочени към повишаване на конкурентоспособността и жизнеспособността на предприятията в сектор „Рибарство“, насърчаване на устойчиво и отличаващо се с ефективно използване на ресурсите рибарство, диверсификация на дейностите в рамките на сектор „Рибарство“, както и други сектори на морската икономика. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Велкова.
Госпожо Милошева, ще желаете ли да добавите нещо? Не.
Колеги, имате думата за въпроси.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател!
Уважаема госпожо Велкова, госпожо Милошева, искам да отправя една такава принципна забележка към държавния бюджет –както и през другите години държавния бюджет няма съдържание. Гражданите и институциите не могат да се ориентират в тези 390 страници. Примерно: къде се намира това, което сега прочетохте? Не може да се ориентира човек по някакъв начин и според мен това е един финансов трик, за да не могат да се бъркат хората, което обаче не e много добре. За времето, за което ми беше даден държавният бюджет, много трудно се ориентирам в неговите отделни… Имахме принципно становище, взехме го снощи.
Аз ще подкрепя този държавен бюджет, но искам все пак да ми кажете това, което се отнася за европейските фондове, а именно: на каква база е изчислена вноската за следващата година, която е значително по-голяма от тази година? Това ми направи впечатление просто – че е по-голяма.
Другият въпрос е свързан с централното звено за координация и предполагам, че за него се отнасят разходите на страница 14, ал. 2 – 467 хил. лв. За да бъдат определени – не казвам, че не трябва да бъдат, че нещо не е наред, а просто искам да изразя моето становище, че там хората работят при доста трудни материални условия, вършат си добре работата и ми се струва, че ще бъде много по-ефективно координирането на отделните оперативни програми, което те и сега правят, примерно, в селскостопанските райони да има по-голям бюджет и повече сътрудници. От наблюденията, които имам, е, че това звено трябва да играе много по-съществена роля при координиране на средствата от Европейския съюз и в Годишният доклад за състоянието на Европейските фондове.
Аз не се уморявам да поставям въпроса, защото всяка година се залагат средства и нищо не става – кога ще започне наистина рехабилитацията и изобщо изграждането на участъка Елин Пелин –Костенец, защото е ключов за развитието на железопътната мрежа България? Като гледам какви субсидии са предвидени за железопътна инфраструктура, за превозите изобщо – много големи суми се дават, без да има ефективност, но тя няма как да дойде, след като нямаме конкурентни услуги, които да предоставя железницата, и мисля, че от това губим много. Сигурно ще кажете, че догодина наистина ще започне вече работата по участъка Елин Пелин – Костенец, но аз не вярвам, защото съм убеден че парите от участъка ще дойдат за метрото в София. Така мисля, че ще стане.
Не мога да ви кажа точно в коя страница и коя алинея, но също така ми прави впечатление, че на богатата София – градът, който има над средното европейско равнище на жизнен стандарт и това го дават в Евростат, на този град се дава субсидия от 11 милиона за вътрешно-градски транспорт, а за цялата останала България и за труднодостъпни райони, за не знам какво си и не знам що си – 25. Казвам го като народен представител и не ми харесва изобщо тази централизация, която се създава, защото тя e изключително вредна за страната.
Последно, като представител на район, в който години наред родените циганчета са много повече от всички останали – става въпрос за Сливенска област, а това се представя от правителството като задача, за да се увеличат разходите за образование, а според мен е далече от това, което правят хората като вложение в образованието, като бюджетът на град Сливен е 63 милиона лева, такъв като мен, разбира се, с повърхностите разбирания за финансирането на една община, мога само да кажа, че новоизбраният кмет на една от общините в Сливен е финансист. Той измъкна града от банкрут, но независимо от това градът се намира в катастрофално положение в сравнение с останалите областни центрове и продължава да изостава.
Изказвам това мнение, сигурно и в залата ще го поставя като въпрос, че там има един паралелен град зад линията с около 20 – 25 хиляди души, за който се искат огромни средства, за да може да се преведе – става въпрос за огромната циганска махала, според европейските изисквания. Кметът Стефан Радев и вълшебник да е, то с този бюджет нищо не може да направи, което значи, че през следващата година този проблем ще продължава да виси като много сериозен за района и за другите общини, където положението също не е по-розово и имам предвид Нова Загора. Там го има същия проблем и цялата област е циганизирана. Това е въпрос от национално внимание, за да може да бъдат избегнати последиците, които ни очакват за в бъдеще. Пак повтарям, че от години повече от 50% от новородените деца в областта са циганчета. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, господин Петров.
Това са много въпроси в най-различни сфери. Може би госпожа Велкова да започне?
Заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря.
Първо, приемаме препоръката, която беше отправена, че документът – актуализираната средносрочна бюджетна програма, е доста обемен и тежък документ. Той има своето съдържание, но наистина искаме цялата необходима информация да бъде на разположение на народните представители и на обществеността, тъй като е качена и на нашата интернет страница.
От миналата година подготвяме и качваме на нашата интернет страница едни инфо графики, които дават един по-лесен и достъпен начин да се онагледи най-важното от документа. След като бъде приет бюджетът от Народното събрание, подготвяме и бюджет за гражданите. От миналата година го правим и основно го разпространяваме чрез нашите офиси на НАП и на „Митници“ в училищата, които са специализирани в икономическа насоченост, и чрез вестник „24 часа“. Тази година бе проявен интерес и от висшите училища, които са в тази област.
По отношение на финансирането на общините има ръст от 456 млн. лв. в разходите, насочени към общините, от които 418 милиона са от общата субсидия за делегираните дейности, като естествено най-високият ръст е за делегираните дейности по стандартите за образованието, тъй като това е приоритет. Има ръст от 13 милиона в изравнителната субсидия, 5 милиона в субсидията за зимно поддържане и снегопочистване, 20 милиона в целевата субсидия за капиталови разходи. Тази година няма промяна във формулата за изравнителната субсидия. Запазено е правилото от миналата година – правото на достъп до изравнителна субсидия, като на база на отчетените данни сега влиза и получава право на изравнителна субсидия община Гълъбово и община Пловдив, които не я получаваха през 2019 г., но няма право на изравнителна субсидия община Благоевград Това е единствената промяна. Формулата е изцяло запазена и увеличението е разпределено по формулата.
Има промяна във формулите за зимно поддържане и снегопочистване във формата за целевата субсидия за капиталовите разходи, тъй като е махнат един компонент, който ги изравняваше, след като се направят изчисленията по формулата субсидията за следващата година да не падне под нивото на миналата година. Този компонент е махнат от двете субсидии и е със съгласието на националното сдружение, тъй като малко или много този уравнителен компонент обезсмисля всичките компоненти на формулата.
Вноската възлиза на 1 млрд. 397 млн. лв., което е 1,1% от брутния вътрешен продукт, а формулата, по която се изчислява, в момента не мога да я кажа, но допълнително писмено може да предоставим на Комисията какви са конкретните стъпки при изчисление на формулата. (Реплики.)
МАНУЕЛА МИЛОШЕВА: Визирате разликата за 2019 г. – 2020 г., като имам предвид излизането на Великобритания и на всички страни-членки ще бъде увеличена вноската и вероятно колегите това са имали предвид. Но пак, както каза госпожа Велкова, ако зададете въпроса писмено, ще получите точната формула.
Първо, ромското население е целева група по няколко оперативни програми, така че от гледна точка на това дали има достъп до финансиране от средствата от Европейския съюз – да, има такъв. Вие говорите за по-широките проблеми, а аз няма как да ви отговоря точно в този аспект, но ако поискате от оперативните програми, които засягат ромското население като целева група, ще получите точна информация какви средства от Европейския съюз достигат до тях. Няма изключения, не бих казала, но понеже не разполагам с точни данни за ромското население затова не мога да ви опонирам.
Работим с колегите и те са орган както всички останали органи, но там, където цитирате от страница 14-та, сигурно Ви е направило впечатление, че от 2020 г. всички първостепенни разпоредители с бюджет готвят програмен бюджет. Там на страницата е посочена политиката по въпросите и политиката включва много повече от издръжката на една дирекция каквато е дирекция „Централно координационно звено“. Колегите от централно координационно звено и дейностите, които извършват по координация на средствата от Европейския съюз, да се финансират в основната си част от Оперативна програма „Добро управление“, където те са бенефициент. Така че има и от едната, и от другата страна финансиране.
Другото, което е бройката, мисля, че и това засегнахте, това вече е в рамките на политиката на администрацията на Министерския съвет. Знаете, че в държавната сфера щатните бройки са щатни бройки. Благодаря.
ЗАМ.-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Само да допълня за Централното координационно звено, че никога не сме имали искане от администрацията на Министерския съвет при съгласуване на проектобюджета и при разработване на техните прогнози за допълнителни бройки за Централното координационно звено, или за осигуряване на допълнителни средства за тяхната дейност. Никога не са го поставяли като проблем.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Аз имам един въпрос, госпожо Велкова. Няма как, гледайки макрорамката, да не прави впечатление балансирания бюджет. Приходите са равни на разходите и са близо 36% от брутния вътрешен продукт, което наистина e доста ниско.
През годините наблюдаваме и такъв феномен, когато имаме свръх излишък, който оставяме настрана, но наистина не одобряваме начина, по който се харчи този излишък, но той се дължи на намаляване на капиталовите разходи на изпълнението му или пък се залагат още в самия бюджета доста по-ниски приходи. Моите очаквания са за по-голям растеж, но е факт, че ще има Брекзит, но не знаем дали ще има сътресения или не, търговските войни между Азия, САЩ и Европа няма как да не оказват негативно влияние. Но доколко е балансиран този бюджет, по-скоро e като едно намигване към ERM 2, но има ли нещо общо с това да покажем по-голяма финансова дисциплина, тъй като сме в чакалнята и всички все още чакаме, чакаме и може би това е един ход от страна на правителството, защото виждам, че все още се отлага датата за влизане? Има ли връзка въобще с това или просто такава е политиката на правителството за един нов тип бюджет, който наистина е балансиран? Според нас има разходи, които трябва да бъдат увеличени, но то по-скоро желае да покаже по-голяма финансова дисциплина и готовност за ERM 2.
Заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Директна връзка не е търсена, въпреки че има отношение, тъй като за балансиран бюджет за 2020 г. е поето такова в програмата на правителството, още когато това правителство е съставено. В тази програма е заложено през 2020 г. и следващите да имаме балансиран бюджет. Приходите са разработени както всяка година – консервативно, защото все пак трябва да има някакъв буфер за отговор на шокове, особено на външни шокове. Ако има преизпълнение на приходите, текущо през годината Законът за публичните финанси не дава никаква възможност на правителството да извършва разходи срещу преизпълнението на приходите. Ако се извършват разходи срещу преизпълнение на приходите, те трябва да минат с актуализацията на Закона за бюджета за съответната година.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Колеги? Последен въпрос, който по-скоро касае демографския ни срив, а това е проблем, който касае цялата страна. Вие виждате ли конкретна политика в този бюджет, с която наистина можем да стимулираме младите семейства? Не ги деля на българчета и циганчета, а по-скоро работещите хора наистина да отглеждат своите деца и да се справим с демографския срив, знаейки, че това е хоризонтално и че това не зависи само от образованието, само от здравеопазването или от Министерството на труда и социалната политика, но като че ли в бюджета това не е залегнало като един от основните приоритети – демографската криза в страната.
Смятате ли, че тук може да търсим конкретни решения и наистина да положим основите за справяне с този проблем, а именно с подобен бюджет, който води към консервативни политики, както се изказахте?
Заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря.
Според нас едно от решенията за демографската политика е наличието на работа, добро заплащане, трудови доходи, с които семействата да могат да отглеждат децата си, а в същото време да имат възможност за достъп до образование и да се предоставя едно качествено на образование, защото целта на цялото общество е децата и бъдещото поколение да бъдат добре образовани. Насочвайки средствата в образование, те също влияят индиректно върху демографския проблем.
Правени са проучвания на опита на други европейски страни и никъде досега няма успех, няма отговор как да се справим с демографската криза чрез даване на помощи и директни стимули. Част от държавите в Европейския съюз са се опитали да положат усилия и да провеждат политика чрез помощи, чрез облекчения и така нататък, но към момента не са постигнали ефект.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли други въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 3, против – 4, въздържали се – няма.
Не се приема.
Добре, ще видим как ще са дебатите в залата. Скоро ще се видим в пленарната зала.
Благодаря на всички за участието в работата на Комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Драгомир Стойнев
Стенограф:
Мария Петрова
2. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 72
На 6 ноември 2019 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – господин Драгомир Стойнев.
* * *
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, добър ден на всички! Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Предлагам дневният ред на днешното заседание да бъде следният:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
2. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2020 Г., № 902-01-57, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 31 ОКТОМВРИ 2019 Г.
По първа точка имам удоволствието да приветствам Росица Велкова – заместник-министър на финансите с „добре дошла“, и Мануела Милошева – директор на дирекция „Национален фонд”.
Моля да представите законопроекта за държавния бюджет за 2020 година.
Заповядайте, имате думата.
ЗАМ.-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В проекта на Закона за държавния бюджет за 2020 г. е заложен ръст на брутния вътрешен продукт от 3,3%, следствие на което очакваният размер на брутния вътрешен продукт за 2020 г. e в размер на 126 милиарда и 769 млн. лв. Бюджетното салдо на касова основа за трите години е 0%, а за 2020 г. бюджетното салдо на начислена основа бюджетното салдо е с дефицит от 0,1%, като за първа година имаме балансиран бюджет. Консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да намалее от 19,8% през 2020 г. на 18,2% през 2022 г. За 2020 г. приходите и разходите възлизат в размер на 46 милиарда 826 млн. лв. и представляват 36,9% от брутния вътрешен продукт. Минималният размер на фискалния резерв е 4,5 млрд. лв.
В края на 2020 г. се прогнозира инфлацията да бъде 2,3%, a средногодишната да бъде 2,1%. Коефициентът на безработицата се очаква да се задържи около 4%.
В бюджета за 2020 г. е заложена минимална работна заплата в размер на 610 лв., ръст на заплатите в бюджетния сектор от 10% и ръст на заплатите на педагогическия персонал от 17%.
Приоритет на бюджета за 2020 г. продължава да бъде секторът на образованието, като разходите за образование възлизат на 3,8% от брутния вътрешен продукт или 0,3% от брутния вътрешен продукт – ръст. Допълнително се предоставят средства за образование в размер на 610 млн. лв., от които 360 млн. лв. са за увеличение на заплатите на педагогическия персонал.
Друг приоритет на бюджета за 2020 г. e секторът на здравеопазването, където допълнително се предоставят 500 млн. лв. Приоритет са и разходите за отбрана, които възлизат на 2 милиарда 41 млн. лв., или 1,61% от брутния вътрешен продукт, и са съобразени с националния план за достигане на разходите за отбрана през 2024 г., в размер на 2% от брутния вътрешен продукт.
По отношение на европейските средства поетият ангажимент от правителството в бюджета за 2020 г. е за оптимално усвояване на средства от Европейския съюз – чрез тяхното ефективно управление и разходване, е в подкрепа на политиките в сектора и с пряк ефект върху икономическия растеж, заетостта, доходите конкурентно способността и публичната инфраструктура. Отчетена е постоянна положителна тенденция за нарастване на процента на усвояемост на средствата по оперативните програми от програмен период 2014 – 2020 година.
По бюджета на Национален фонд приоритет за страната остава успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми на Европейския съюз, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване, териториално сближаване и изграждане на конкурентноспособна иновативна икономика.
За периода 2020 – 2022 г. се очаква да се реализира основната част от следните големи проекти по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“, а именно рехабилитация на железопътната линия Пловдив – Бургас фаза 2, модернизация на железопътната линия София – Септември, участък Елин Пелин – Костенец, автомагистрала Струма (лот 3) Благоевград – Сандански.
По-значимите проекти по Оперативна програма „Околна среда“, които ще бъдат реализирани в посочения тригодишен период, са следните: интегриран воден цикъл Плевен – Долна Митрополия; интегриран проект за подобряване на водния сектор в град Добрич – фаза едно; проектиране и изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София, трета фаза на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община; изграждане на ВиК инфраструктура с конкретни бенефициенти 14 ВиК оператори.
Оперативната програма „Региони в растеж“ също се характеризира със сериозен размер на разходи за инфраструктура, като най-големите проекти, които ще бъдат реализирани със средства от програмата, са: изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие; инвестиционен проект за интегриран градски транспорт; проект за подобрен достъп до спешна медицинска помощ по Приоритетна ос 4 – регионалната здравна инфраструктура, с бенефициент Министерството на здравеопазването.
При програмата, насочена към бизнеса, каквато е „Иновации и конкурентоспособност“ по-значимите проекти, които ще се реализират през периода, са надграждане и развитие на научно-технологичен Парк София Тех Парк, фаза 2, Проект за техническа помощ за завършване на подготвителните дейности, необходими за стартиране на строителството на междусистемна газова връзка България – Сърбия и изграждане на междусистемна газова връзка Гърция – България.
Програмите, съфинансирани от Европейския социален фонд, са: Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, Оперативна програма „Добро управление“, както и Фондът за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, като са насочени към насърчаването на по-висока и по-качествена заетост, към безработицата сред уязвимите групи на пазара на труда – най-вече младежите и продължително безработните, намаляването на бедността, насърчаването на социалното включване, осигуряването на достъп до качествено образование и изграждането на научен изследователски и иновационен потенциал в Република България.
Очакваните разходи по бюджета на национален фонд са в размер на 2 млрд. 599 млн. лв., като при планирането на разходите са взети под внимание етапът на изпълнение на оперативните програми, постигнатите резултати по оперативните програми до края на първото полугодие на 2019 г., прогнозите на управляващите органи за 2020 г., изпълнението на тези прогнози през миналите години и спецификите на отделните оперативни програми.
Очакваните приходи за 2020 година са в размер на 1 млрд. 560 млн. лв. Планираните приходи включват определения индикативен размер на разходите, които се очакват да бъдат възстановени от Европейската комисия през този период. Прогнозните приходи са изчислени като са взети под внимание следните особености: 90% от размера на разходите по оперативни програми, съответстващи на европейското съфинансиране, са извършени през последните два месеца на предходната година.
Съгласно правилата на Европейската комисия, само заявленията за плащане, които страната – членка изплаща до 31 октомври, гарантирано ще бъдат възстановени в рамките на годината, в която са изпратени. Поради тази причина всички заявления за плащане, които се очаква да бъдат изпратени след тази дата, са планирани за получаване през следващата година. 90% от размера на разходите по оперативните програми, съответстващи на европейското финансиране, са извършени през първите десет месеца на настоящата година и до 10% от размера на сертифицираните разходи през предходната счетоводна година, които очакват да бъдат възстановени от Европейската комисия при годишното уравняване на сметките, и предварителното годишно финансиране, което се очаква да получи България след годишното равняване на сметките.
По бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ очакваните приходи и постъпления за 2020 г. са разчетени в размер на 2 млрд. 733 млн. лв., като при разработката на разчета е взет под внимание определеният индикативен размер на разходите, които се очаква да бъдат възстановени от Европейската комисия. Очакваните разходи и плащания за 2020 година са в размер на 2 млрд. 898 млн. лв.
Приоритетите в областта на селскостопанската политика са насочени към осигуряване на стабилна пазарна среда, подкрепа на доходите на земеделските стопани и развитие на селските райони, като предвидените общо разходи за 2020 г. за селскостопанска политика са в размер на 2 млрд. 837 млн. лв. Основните инструменти за провеждане на Общата селскостопанска политика са директните плащания, пазарната подкрепа на земеделските стопани и политиката за развитие на селските райони.
По линия на първия стълб на Общата селскостопанска политика, която е в подкрепа на земеделските стопани, ще се изплащат средства за подпомагането на земеделските стопани по обвързани и необвързани с производство схеми за директни плащания, а и за пазарна подкрепа. По схемите за директни плащания на земеделските стопани за сметка на Европейския съюз през 2020 г. се предвижда да бъдат усвоени 1 млрд. 567 млн. лв. Мерките за пазарна подкрепа могат да включват различни механизми и интервенции с цел стабилизиране на пазара в сектори като зърнени култури, ориз, мляко, помощи за повишаване на консумацията на някои продукти, пазарна подкрепа за лозаро-винарския сектор, пчеларство, плодове и зеленчуци.
Общият бюджетът за финансиране на пазарните мерки за 2020 година е в размер на 128 млн. лв., от които 77 милиона са средства от Европейския съюз и 50 милиона са национално съфинансиране.
По линия на втория стълб на Общата селскостопанска политика ще се изплащат средства за развитие на селските райони, които са разчетени за 2020 г. в размер на 1 млрд. 142 млн. лв. За Общата рибарска политика за 2020 година – разходите по нея и плащанията, са разчетени в размер на 61 млн. лв. Преобладаваща част от мерките по Програмата за морско дело и рибарство за периода са насочени към повишаване на конкурентоспособността и жизнеспособността на предприятията в сектор „Рибарство“, насърчаване на устойчиво и отличаващо се с ефективно използване на ресурсите рибарство, диверсификация на дейностите в рамките на сектор „Рибарство“, както и други сектори на морската икономика. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Велкова.
Госпожо Милошева, ще желаете ли да добавите нещо? Не.
Колеги, имате думата за въпроси.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател!
Уважаема госпожо Велкова, госпожо Милошева, искам да отправя една такава принципна забележка към държавния бюджет –както и през другите години държавния бюджет няма съдържание. Гражданите и институциите не могат да се ориентират в тези 390 страници. Примерно: къде се намира това, което сега прочетохте? Не може да се ориентира човек по някакъв начин и според мен това е един финансов трик, за да не могат да се бъркат хората, което обаче не e много добре. За времето, за което ми беше даден държавният бюджет, много трудно се ориентирам в неговите отделни… Имахме принципно становище, взехме го снощи.
Аз ще подкрепя този държавен бюджет, но искам все пак да ми кажете това, което се отнася за европейските фондове, а именно: на каква база е изчислена вноската за следващата година, която е значително по-голяма от тази година? Това ми направи впечатление просто – че е по-голяма.
Другият въпрос е свързан с централното звено за координация и предполагам, че за него се отнасят разходите на страница 14, ал. 2 – 467 хил. лв. За да бъдат определени – не казвам, че не трябва да бъдат, че нещо не е наред, а просто искам да изразя моето становище, че там хората работят при доста трудни материални условия, вършат си добре работата и ми се струва, че ще бъде много по-ефективно координирането на отделните оперативни програми, което те и сега правят, примерно, в селскостопанските райони да има по-голям бюджет и повече сътрудници. От наблюденията, които имам, е, че това звено трябва да играе много по-съществена роля при координиране на средствата от Европейския съюз и в Годишният доклад за състоянието на Европейските фондове.
Аз не се уморявам да поставям въпроса, защото всяка година се залагат средства и нищо не става – кога ще започне наистина рехабилитацията и изобщо изграждането на участъка Елин Пелин –Костенец, защото е ключов за развитието на железопътната мрежа България? Като гледам какви субсидии са предвидени за железопътна инфраструктура, за превозите изобщо – много големи суми се дават, без да има ефективност, но тя няма как да дойде, след като нямаме конкурентни услуги, които да предоставя железницата, и мисля, че от това губим много. Сигурно ще кажете, че догодина наистина ще започне вече работата по участъка Елин Пелин – Костенец, но аз не вярвам, защото съм убеден че парите от участъка ще дойдат за метрото в София. Така мисля, че ще стане.
Не мога да ви кажа точно в коя страница и коя алинея, но също така ми прави впечатление, че на богатата София – градът, който има над средното европейско равнище на жизнен стандарт и това го дават в Евростат, на този град се дава субсидия от 11 милиона за вътрешно-градски транспорт, а за цялата останала България и за труднодостъпни райони, за не знам какво си и не знам що си – 25. Казвам го като народен представител и не ми харесва изобщо тази централизация, която се създава, защото тя e изключително вредна за страната.
Последно, като представител на район, в който години наред родените циганчета са много повече от всички останали – става въпрос за Сливенска област, а това се представя от правителството като задача, за да се увеличат разходите за образование, а според мен е далече от това, което правят хората като вложение в образованието, като бюджетът на град Сливен е 63 милиона лева, такъв като мен, разбира се, с повърхностите разбирания за финансирането на една община, мога само да кажа, че новоизбраният кмет на една от общините в Сливен е финансист. Той измъкна града от банкрут, но независимо от това градът се намира в катастрофално положение в сравнение с останалите областни центрове и продължава да изостава.
Изказвам това мнение, сигурно и в залата ще го поставя като въпрос, че там има един паралелен град зад линията с около 20 – 25 хиляди души, за който се искат огромни средства, за да може да се преведе – става въпрос за огромната циганска махала, според европейските изисквания. Кметът Стефан Радев и вълшебник да е, то с този бюджет нищо не може да направи, което значи, че през следващата година този проблем ще продължава да виси като много сериозен за района и за другите общини, където положението също не е по-розово и имам предвид Нова Загора. Там го има същия проблем и цялата област е циганизирана. Това е въпрос от национално внимание, за да може да бъдат избегнати последиците, които ни очакват за в бъдеще. Пак повтарям, че от години повече от 50% от новородените деца в областта са циганчета. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, господин Петров.
Това са много въпроси в най-различни сфери. Може би госпожа Велкова да започне?
Заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря.
Първо, приемаме препоръката, която беше отправена, че документът – актуализираната средносрочна бюджетна програма, е доста обемен и тежък документ. Той има своето съдържание, но наистина искаме цялата необходима информация да бъде на разположение на народните представители и на обществеността, тъй като е качена и на нашата интернет страница.
От миналата година подготвяме и качваме на нашата интернет страница едни инфо графики, които дават един по-лесен и достъпен начин да се онагледи най-важното от документа. След като бъде приет бюджетът от Народното събрание, подготвяме и бюджет за гражданите. От миналата година го правим и основно го разпространяваме чрез нашите офиси на НАП и на „Митници“ в училищата, които са специализирани в икономическа насоченост, и чрез вестник „24 часа“. Тази година бе проявен интерес и от висшите училища, които са в тази област.
По отношение на финансирането на общините има ръст от 456 млн. лв. в разходите, насочени към общините, от които 418 милиона са от общата субсидия за делегираните дейности, като естествено най-високият ръст е за делегираните дейности по стандартите за образованието, тъй като това е приоритет. Има ръст от 13 милиона в изравнителната субсидия, 5 милиона в субсидията за зимно поддържане и снегопочистване, 20 милиона в целевата субсидия за капиталови разходи. Тази година няма промяна във формулата за изравнителната субсидия. Запазено е правилото от миналата година – правото на достъп до изравнителна субсидия, като на база на отчетените данни сега влиза и получава право на изравнителна субсидия община Гълъбово и община Пловдив, които не я получаваха през 2019 г., но няма право на изравнителна субсидия община Благоевград Това е единствената промяна. Формулата е изцяло запазена и увеличението е разпределено по формулата.
Има промяна във формулите за зимно поддържане и снегопочистване във формата за целевата субсидия за капиталовите разходи, тъй като е махнат един компонент, който ги изравняваше, след като се направят изчисленията по формулата субсидията за следващата година да не падне под нивото на миналата година. Този компонент е махнат от двете субсидии и е със съгласието на националното сдружение, тъй като малко или много този уравнителен компонент обезсмисля всичките компоненти на формулата.
Вноската възлиза на 1 млрд. 397 млн. лв., което е 1,1% от брутния вътрешен продукт, а формулата, по която се изчислява, в момента не мога да я кажа, но допълнително писмено може да предоставим на Комисията какви са конкретните стъпки при изчисление на формулата. (Реплики.)
МАНУЕЛА МИЛОШЕВА: Визирате разликата за 2019 г. – 2020 г., като имам предвид излизането на Великобритания и на всички страни-членки ще бъде увеличена вноската и вероятно колегите това са имали предвид. Но пак, както каза госпожа Велкова, ако зададете въпроса писмено, ще получите точната формула.
Първо, ромското население е целева група по няколко оперативни програми, така че от гледна точка на това дали има достъп до финансиране от средствата от Европейския съюз – да, има такъв. Вие говорите за по-широките проблеми, а аз няма как да ви отговоря точно в този аспект, но ако поискате от оперативните програми, които засягат ромското население като целева група, ще получите точна информация какви средства от Европейския съюз достигат до тях. Няма изключения, не бих казала, но понеже не разполагам с точни данни за ромското население затова не мога да ви опонирам.
Работим с колегите и те са орган както всички останали органи, но там, където цитирате от страница 14-та, сигурно Ви е направило впечатление, че от 2020 г. всички първостепенни разпоредители с бюджет готвят програмен бюджет. Там на страницата е посочена политиката по въпросите и политиката включва много повече от издръжката на една дирекция каквато е дирекция „Централно координационно звено“. Колегите от централно координационно звено и дейностите, които извършват по координация на средствата от Европейския съюз, да се финансират в основната си част от Оперативна програма „Добро управление“, където те са бенефициент. Така че има и от едната, и от другата страна финансиране.
Другото, което е бройката, мисля, че и това засегнахте, това вече е в рамките на политиката на администрацията на Министерския съвет. Знаете, че в държавната сфера щатните бройки са щатни бройки. Благодаря.
ЗАМ.-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Само да допълня за Централното координационно звено, че никога не сме имали искане от администрацията на Министерския съвет при съгласуване на проектобюджета и при разработване на техните прогнози за допълнителни бройки за Централното координационно звено, или за осигуряване на допълнителни средства за тяхната дейност. Никога не са го поставяли като проблем.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Аз имам един въпрос, госпожо Велкова. Няма как, гледайки макрорамката, да не прави впечатление балансирания бюджет. Приходите са равни на разходите и са близо 36% от брутния вътрешен продукт, което наистина e доста ниско.
През годините наблюдаваме и такъв феномен, когато имаме свръх излишък, който оставяме настрана, но наистина не одобряваме начина, по който се харчи този излишък, но той се дължи на намаляване на капиталовите разходи на изпълнението му или пък се залагат още в самия бюджета доста по-ниски приходи. Моите очаквания са за по-голям растеж, но е факт, че ще има Брекзит, но не знаем дали ще има сътресения или не, търговските войни между Азия, САЩ и Европа няма как да не оказват негативно влияние. Но доколко е балансиран този бюджет, по-скоро e като едно намигване към ERM 2, но има ли нещо общо с това да покажем по-голяма финансова дисциплина, тъй като сме в чакалнята и всички все още чакаме, чакаме и може би това е един ход от страна на правителството, защото виждам, че все още се отлага датата за влизане? Има ли връзка въобще с това или просто такава е политиката на правителството за един нов тип бюджет, който наистина е балансиран? Според нас има разходи, които трябва да бъдат увеличени, но то по-скоро желае да покаже по-голяма финансова дисциплина и готовност за ERM 2.
Заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Директна връзка не е търсена, въпреки че има отношение, тъй като за балансиран бюджет за 2020 г. е поето такова в програмата на правителството, още когато това правителство е съставено. В тази програма е заложено през 2020 г. и следващите да имаме балансиран бюджет. Приходите са разработени както всяка година – консервативно, защото все пак трябва да има някакъв буфер за отговор на шокове, особено на външни шокове. Ако има преизпълнение на приходите, текущо през годината Законът за публичните финанси не дава никаква възможност на правителството да извършва разходи срещу преизпълнението на приходите. Ако се извършват разходи срещу преизпълнение на приходите, те трябва да минат с актуализацията на Закона за бюджета за съответната година.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Колеги? Последен въпрос, който по-скоро касае демографския ни срив, а това е проблем, който касае цялата страна. Вие виждате ли конкретна политика в този бюджет, с която наистина можем да стимулираме младите семейства? Не ги деля на българчета и циганчета, а по-скоро работещите хора наистина да отглеждат своите деца и да се справим с демографския срив, знаейки, че това е хоризонтално и че това не зависи само от образованието, само от здравеопазването или от Министерството на труда и социалната политика, но като че ли в бюджета това не е залегнало като един от основните приоритети – демографската криза в страната.
Смятате ли, че тук може да търсим конкретни решения и наистина да положим основите за справяне с този проблем, а именно с подобен бюджет, който води към консервативни политики, както се изказахте?
Заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря.
Според нас едно от решенията за демографската политика е наличието на работа, добро заплащане, трудови доходи, с които семействата да могат да отглеждат децата си, а в същото време да имат възможност за достъп до образование и да се предоставя едно качествено на образование, защото целта на цялото общество е децата и бъдещото поколение да бъдат добре образовани. Насочвайки средствата в образование, те също влияят индиректно върху демографския проблем.
Правени са проучвания на опита на други европейски страни и никъде досега няма успех, няма отговор как да се справим с демографската криза чрез даване на помощи и директни стимули. Част от държавите в Европейския съюз са се опитали да положат усилия и да провеждат политика чрез помощи, чрез облекчения и така нататък, но към момента не са постигнали ефект.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли други въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 3, против – 4, въздържали се – няма.
Не се приема.
Добре, ще видим как ще са дебатите в залата. Скоро ще се видим в пленарната зала.
Благодаря на всички за участието в работата на Комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Драгомир Стойнев
Стенограф:
Мария Петрова
