1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 5 март 2020 г.

2. Изслушване на ръководството на Министерството на икономиката във връзка с текущото състояние на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. и Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014 – 2020 г. в контекста на преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19.

3. Разни.

---

П Р О Т О К О Л

№ 80


На 3 юни 2020 г., сряда, от 15,30 ч. се проведе заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 5 март 2020 г.
2. Изслушване на ръководството на Министерството на икономиката във връзка с текущото състояние на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. и Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014 – 2020 г. в контекста на преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Драгомир Стойнев – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Добър ден, колеги! Имаме необходимия кворум.
Откривам днешното заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Предлагам Ви следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 5 март 2020 г.
2. Изслушване на ръководството на Министерството на икономиката във връзка с текущото състояние на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. и Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014 – 2020 г. в контекста на преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19.
3. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Единодушно „за“.

Преминаваме към точка първа.
Наши гости са: господин Николай Кънчев – заместник-министър на околната среда и водите, Мирослав Калугеров – директор на „Национална служба за защита на природата“, Геновева Господинова – държавен експерт в НСЗП, Ася Донева – главен експерт в НСЗП, и Силвия Рангелова – директор на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международното сътрудничество“.
Господин Заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, основната цел на Законопроекта е да бъде въведен нормативно новият подход за управление на мрежата „Натура 2000“ в България. Той предвижда изграждането на нови структури за управление на мрежата на национално и регионално ниво. Национален орган за управление на мрежата „Натура 2000“ ще бъде министърът на околната среда и водите. Органи за управление на мрежата на регионално ниво ще са директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите. Към тях ще бъдат сформирани Национален консултативен съвет за „Натура 2000“ и комитети на заинтересованите страни на регионално ниво.
В допълнение – съгласно новия подход се въвежда задължението за разработване на териториални планове за управление на мрежата „Натура 2000“. По този начин всички защитени зони ще бъдат управлявани на база на тези планови документи, което ще даде възможност да се определят специфичните за зоните подробни цели и мерки за опазване.
Проектозаконът адресира голяма част от констатациите на Европейската комисия по наказателна процедура 2018/2352, а именно, че България не е изпълнила задължението си за определяне на специфични за зоните подробни цели и мерки за опазване. Подобни констатации се съдържат и в одитен доклад на Сметната палата от декември 2019 г.
Службите на Европейската комисия неколкократно са обръщали внимание на ангажимента на България да създаде структури за управление на защитените зони от мрежата „Натура 2000“. В тази връзка значителен ресурс от ОПОС 2014 – 2020 г. е заделен за финансирането на тяхното изграждане и разработване на плана за управление. Забавянето на създаването на структурите за управление води до неусвояване на средства по Програмата и до риск от загубата им.
Горните обстоятелства налагат предприемане на бързи действия за приемане на Законопроекта. В тази връзка беше възприет подход – изменението на спорни текстове да бъде отложено за следващ законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, като в спешен порядък бъдат разгледани основните текстове, въвеждащи комуникация със службите на Европейската комисия, и текстовете, по които не е имало възражения.
Във връзка с изложеното на заседанието на Министерския съвет предложихме отпадането на параграфи от първоначално подготвения и предложен за обществено обсъждане ЗИД. При това положение от общо 42 параграфа на ЗИД на Закона за биологичното разнообразие напълно отпаднаха 13 параграфа, един отпадна частично, по 23 параграфа нямаше бележки, а 5 трябваше да се запазят, въпреки получените по тях становища, тъй като те реално въвеждат самия подход.
Предвид гореизложеното считаме, че с частичното изменение и приемане на Законопроекта е направен компромис, който обаче ще даде възможност да намерят решение много от повдигнатите в годините въпроси относно ефективното управление на мрежата „Натура 2000“ в България и значително намаляване на рисковете от неблагоприятни последствия за държавата.
Своевременното приемане на Законопроекта е критично важно, тъй като поставя основата за решаване на няколко основни и времеемки въпроса, а именно: сформиране на управленски структури и изграждане на техния капацитет, разработване и приемане на териториални планове за управление на всички 341 защитени зони, изпълнение на заложените приоритети и ефективно разходване на предвидените средства по ОПОС и други източници на финансиране.
Обръщам Ви внимание, че Проектът на ЗИД на Закона за биологичното разнообразие беше гласуван в работна група 20 „Околна среда“, тъй като въвежда мерки за прилагане на европейско законодателство. За Проекта на ЗИД не беше необходимо изготвянето на справка за съответствие с европейското право, тъй като се въвеждат само процедури за прилагане на разпоредби от Директивата, а не се прави транспониране на европейско законодателство.
На основание чл. 28, ал. 3 от Закона за нормативните актове е получена и справка от дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“ в Министерството на правосъдието, съгласно която предложеният законопроект не създава нормативни предпоставки за противоречие с разпоредбите на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Кънчев.
Колеги, въпроси?
Господин Петров, заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Зная, че подготовката на този законопроект премина през много перипетии, имаше много „за“ и „против“, но въпреки всичко, за мен остава един спорен въпрос. Той е, че в срока, който беше поставен за обновяване информацията за местообитанията и биоразнообразието – за видовете, ние не можахме да внесем документа, който да показва дали тези 29% в „Натура 2000“ ги има видовете, които са били посочени преди 12 – 13 години и повече. Между другото, имаме дадена оценка – скоро гледах, 85% от територията на „Натура 2000“ е оценена като зле стопанисвана в България. И как няма да е зле, след като имаме около 15 пъти по-голяма територия – процентно, спрямо Великобритания? Това е ненормално положение с „Натура 2000“!
Въпросът ми е: дали има начин да бъде преодоляно и ние да стигнем поне до размера на „Натура 2000“ в една Гърция, където са 17%? Имаме два пъти по-голяма територия в „Натура 2000“.
Освен това в такива засегнати страни от „Натура 2000“, защото смятам, че те са засегнати, тъй като при едни неясни условия, каквито има в България, практически се парализира всяка икономическа дейност в „Натура 2000“. Практически казвам – не теоретично, че се дава възможност – всичко добре, обаче няма пари как да се спазят критериите.
Затова: дали има възможности това да се преразгледа и наистина „Натура 2000“ да си дойде в границите – знам, че е много трудно, но да се намали значително? Защото аз съм убеден, че много от видовете, които са посочени в „Натура 2000“, поне от последните, хайде да не кажа 2000 дни, изобщо ги е нямало там.
Вторият ми въпрос е свързан с един от текстовете в Закона – точно това исках да видя и между другото, съм го вписал като препоръка към Годишния доклад за изпълнение на еврофондовете за 2019 г., това е въпросът със сформирането на регионалните комитети – много добре в този закон е постигнато вече съгласие да не се прави централизирана оценка за прилагането на изискванията към „Натура 2000“. И то отива на регионално равнище – много добре. Но там, в комитетите – това е важно опозицията да го чуе, в оригиналните комитети няма представители на собствениците. Значи някой ще определя какъв е статутът и какво може да прави собственикът с неговата земя, без той да е там, когато се взема това решение. Някой друг взема решението – искам да обърнете внимание на това. А е посочено, че съответният председател на регионалния комитет трябва да държи връзка със собствениците. Какво значи „да държи връзка“, след като те са взели решение, което абсолютно не удовлетворява собствениците на земи?
Трябва да бъдат включени собствениците на земи в тези регионални комитети, защото те са възловата част от това как ще функционира „Натура 2000“.
Много съм доволен, че миналата седмица, когато бях на Комисията по околната среда и водите, между народните представители се разпредели един документ за това как Гърция се справя с този проблем, защото „Натура 2000“ е голям проблем, когато е съставена от некомпетентни хора, както в България примерно е съставена на коляно, а не с посещения, с гледане. Като бивш директор на Фондация „Зеленият Бургас“, имах тази чест да бъда след госпожа Атанаска Николова, съм разговарял с партньорите от Ротердам, от Холандия – те се чудеха тогава на нашата „Натура 2000“, как това нещо ще функционира, тъй като, казаха те, „в Холандия нашата „Натура 2000“ представлява един много доброкачествен бял хляб с много дупки вътре, а при Вас в „Натура 2000“ има един кашкавал“. Вие практически нямате достъп до никаква дейност.
Извинявайте за дългото изказване, но това е много важно – искам да го подчертая. Много е важно собствениците да влязат в оценката или при оценката изобщо и да се въведе гръцкият пример на четири критерия, които определят какво може да се прави в дадена зона от „Натура 2000“. Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Някой ще вземе ли отношение по повод изказването на господин Петров?
Господин Калугеров, заповядайте.
МИРОСЛАВ КАЛУГЕРОВ: Благодаря Ви.
„Натура 2000“ в България наистина е – не бих казал проблем, по-скоро предизвикателство, тъй като ние сме на трето място в Европа по защитени зони от мрежата „Натура 2000“ след Словения и Хърватска. 34,9% от територията на страната е обявена за „Натура 2000“. Това е процес, който почива единствено и само на научна информация. Има множество спорове – тази научна информация била ли е достатъчна, правилно ли е събрана и така нататък. С настоящия Законопроект за изменение и допълнение това нещо не може да се преодолее, защото е работа, която трябва да се извърши от научни екипи за дълъг период от време.
Лошото, което се е случило – дори и да е имало някаква грешка, връщайки се назад във времето – в периода 2005 – 2007 г., когато са определяни тези защитени зони и когато е набирана информацията за тях, за да намалим или съответно увеличим мрежата, трябва да докажем, че още към този момент е имало наличие на някаква грешка. И неоспоримо да докажем някакво несъответствие, което да не е продиктувано от човешка дейност.
Сами разбирате, че са минали 15 години оттогава – да докажеш, че е направена грешка, е изключително трудно, без да се направят щателни теренни проучвания, което изисква изключително големи ресурси и време.
От тази гледна точка вариантът тези грешки да бъдат идентифицирани и отстранени е при разработването именно на тези териториални планове за управление, където ще се гледа на ниво защитена зона, ще се направят съответните теренни проучвания – там, където нямаме достатъчно информация, за да определяме цели и мерки на опазване и така нататък. Така че с разработването на първите териториални планове за управление ще бъде направена и своеобразна ревизия на това какво в крайна сметка опазваме и към какво се стремим.
Това, че мрежата „Натура 2000“ в България е голяма, би трябвало да ни радва, защото означава, че ние имаме съхранена природа. По презумпция „Натура 2000“ не би следвало да ограничава инвестиционната инициатива, но, разбира се, тя поставя рамки, в които съответната инвестиционна инициатива трябва да се вмести, което може да се разглежда и като възможност, а не само като утежнение. И в самото ръководство на Европейската комисия, и в страницата на Комисията, където се задават въпроси и се дават отговори, ясно е казано, че „Натура 2000“ не трябва да се разглежда като мрежа от стриктно защитени територии, а по-скоро като мрежа, предоставяща възможности за устойчиво развитие.
От тази гледна точка мисля, че със законодателството, което в момента разискваме, с тези законодателни изменения ще дадем възможност за правилното управление на тези територии и от друга страна, да се създадат такива предпоставки – да е ясно и на ползвателите, и на собствениците на земи в „Натура 2000“ какво могат да правят и как да печелят от това нещо.
По отношение на втория Ви въпрос искам да обърна внимание, че собствениците и ползвателите на земи в „Натура 2000“ са включени в комитетите на заинтересованите страни – ясно е написано, затова цитирам целия текст:
„Директорът на съответната регионална инспекция по околната среда и водите определя със заповед състава на Комитета на заинтересованите страни, в който се включват представители на териториалните и местни органи на власт, регионални структури или регионални представители на браншови, синдикални, работодателски и други секторни организации, регионални структури или регионални представители на организации на собственици или ползватели на земи и ресурси в „Натура 2000“, неправителствените организации, представители на националния орган по чл. 115, а и на други заинтересовани регионални органи по ал. 1“.
Тоест ние сме допуснали възможност собствениците да се сдружават и по този начин да излъчват делегати, които да участват в комитетите на заинтересованите страни. Сами си представете – за 35% от територията на страната, ако поканим всички собственици да участват в комитетите на заинтересованите страни, как ще се вземат решенията и как въобще ще се събират тези хора, защото това са хиляди собственици и ползватели на територия.
Имайте предвид, че при разработването на новия подход за управление, който въвеждаме с тези изменения, е спазен един принцип – той е общоевропейски и изключително важен специално за „Натура 2000“. Принципът е следният – собственикът е най-добрият ползвател и най-добрият пазител на територията. От тази гледна точка, да, ние сме обърнали специално внимание на собственика. Тази децентрализация цели точно това – да се стигне до конкретното място, да не се вземат кабинетно решенията, а да са по-близко до земята, да са по-близко до хората.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Други въпроси, колеги?
Аз имам два въпроса. Първият: в Законопроекта се предлага промяна – директорите на РИОСВ да се определят като регионални органи за управление на защитените зони. Нали така? През месец септември е имало дискусия, която е организирана от Вашето Министерство, с НПО сектора, които пък са предложили това по-скоро да премине към управлението на областните управители. В смисъл: кое налага да премине към РИОСВ и защо сте подминали предложенията на НПО сектора?
МИРОСЛАВ КАЛУГЕРОВ: Това не са предложения на НПО сектора. Този нов управленски подход беше разработен в рамките на проект, финансиран по ОПОС. В рамките на подхода бяха подготвени три варианта на решение. Единият вариант беше органи за управление да бъдат именно областните управители, който беше точкуван, включително с най-висок сбор от точки. След това дойдоха предложения от НПО сектора за преосмисляне на този подход и затова се разработи такъв хибриден вариант, който най-накрая надделя и беше включен в Законопроекта. Това е причината. По-голяма част от обществеността се обедини около този хибриден вариант, така че него предлагаме.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Вторият ми въпрос, тъй като се възползвам, че сте тук: има ли официално писмо от Европейската комисия, което е получено през май тази година, от Генерална дирекция „Околна среда“ и е по повод Директивата за местообитанията, с която е създадена мрежа „Натура 2000“? В него Дирекцията отбелязва, че е констатирано неспазване на въпросните разпоредби по мащабни проекти, съфинансирани от европейски фондове за периода 2014 – 2020 г. Има ли такова писмо? Ако има, за кои големи инфраструктурни проекти иде реч и какви мерки ще предприемете?
МИРОСЛАВ КАЛУГЕРОВ: Това е писмо, което получихме в средата на месец май. То касае именно специфичните за зоните цели и мерки, за които говорих по-рано, за които и заместник-министърът говори. Става въпрос за едно принципно писмо, което е изпратено до всички държави членки – не е изпратено само за България. Комисията ни уведомява, че има нови правила за оценка и преглед на тези големи инфраструктурни проекти и затова трябва да се внимава, когато се пускат такива проекти и се издават едни специфични по съответния регламент декларации от органа по околна среда, да се отчитат и тези специфични цели и мерки.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Искам да обърна внимание на Комисията, а и на представителите на Министерството – това, че са допуснали формулировката „секторни, браншови“, както казахте „сдружения на собственици, регионални“. Неправителствените организации са единствените, които са допуснати да участват отделно. Това означава, че на едно обсъждане ще има 7 човека, от които единият ще е от държавния орган, другият ще е от регионалния, третият ще е от сдружението на собствениците. Има шест души и ще има 16 неправителствени организации! Това е написано. Трябва да има записано по същия начин – Регионално сдружение на НПО, иначе се получава неравнопоставеност.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин Калугеров.
МИРОСЛАВ КАЛУГЕРОВ: Само обръщам внимание, че комитетът на заинтересованите страни ще бъде съставен на база на правилник. В рамките на този правилник ще има процедура, чрез която ще бъдат определени конкретните представители. (Реплика при изключени микрофони.) Това е предвидено в Законопроекта и до момента е практиката по други съвети и комитети, които действат в рамките на структурата на Министерството на околната среда и водите. Давам пример за Националния съвет по биологично разнообразие или за Висшия експертен екологичен съвет – процедурите за избор на членове се определят с правилниците. Така че не виждам някакъв съществен проблем.
Това, за което може би говорите, е, че в първоначалния вариант на ЗИД на Закона за биологичното разнообразие беше въведена легална дефиниция за регионална неправителствена природозащитна организация. Тя отпадна, предвид обстоятелството, че бяха получени изключително много разнопосочни становища. От тази гледна точка министър Димитров прецени, че е по-добре да вървим напред, отколкото да оставаме в едни полемики, които не водят до нищо полезно.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Госпожа Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми гости! Съвсем накратко искам да осведомя колегите народни представители от Комисията, че Законопроектът беше разглеждан и в ресорната комисия, която председателствам. Разбира се, там имахме доста детайлна дискусия. Бих искала да призова всички Вас да подкрепим усилията на Министерството на околната среда и водите да предприемат още една стъпка напред към установяването на система за управление на мрежата „Натура 2000“. Всички знаем, това е дълъг и мъчителен процес, който е съпътстван от много емоции, страсти, сблъсъци, напрежение.
Факт е, че Законопроектът може би не е в съвършения си вид. Той съдържа текстове, които са съгласувани в продължение на дълго време, и е постигнат някакъв консенсус между заинтересованите страни. Затова бих искала да призова всички Вас да го подкрепим, предвид и на това, че Европейската комисия е осведомена за новия подход, който ще бъде възприет, и разбира се, подкрепя усилията в посока установяване на устойчива система за управление.
Във връзка с това искам да помоля представителите на Министерството за целите на разяснението и протокола да потвърдят възможността между първо и второ четене да бъдат направени допълнения във връзка с основополагащия научен подход, който всъщност е и принципът на екологичното законодателство. Имаше изразени от научните среди опасения, че той е игнориран – в този смисъл искам да чуя Вашето мнение.
Също така относно един казус, който възникна и в избирателния район, от който съм аз, а именно обявените заповеди за обявяване на защитени зони, които предизвикаха притеснение и напрежение сред местните хора.
Какво ще бъде взаимодействието между новообявените заповеди и териториалните планове, които залагате в настоящия законопроект? Благодаря.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин Кънчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Потвърждаваме при всички случаи, че между първо и второ четене би могла да бъде усъвършенствана част от текстовете на Законопроекта. Мисля, че споменах, че от общо 42 параграфа в първоначалния вариант на ЗИД на Закона за биологичното разнообразие напълно отпаднаха 13 параграфа, един отпадна частично, 23 бяха абсолютно безспорни в хода на обществените обсъждания и 5 ние предложихме, въпреки забележките по тях, да бъдат приети, тъй като те реално въвеждат подхода. Така че възможно е усъвършенстване. Нашият подход беше да продължим напред, доколкото това е и мнението на Европейската комисия, а и сроковете са изключително скъсени по въвеждането на управлението на „Натура 2000“.
Що се отнася до заповедите, с които се въвеждат защитените територии, процесът в момента тече – голяма част от тях. Проектите са публикувани. Може би господин Калугеров ще упомене точните цифри – колко са публикувани, колко предстои да бъдат публикувани, ако ги помни – по памет, защото не нося справката.
МИРОСЛАВ КАЛУГЕРОВ: Над 40 проектозаповеди са публикувани за обществен достъп. 12 заповеди вече са обявени от министъра на околната среда и водите и са изпратени за публикуване в „Държавен вестник“. Нямаме в района на Бургас вече обявена зона, така че сме абсолютно отворени за получаване на становища в рамките на общественото обсъждане. Получихме такова становище от кмета на Приморско – в момента го анализираме и го разглеждаме. Така че всички становища, които постъпят, са предмет на дискусия в Министерството и на обсъждане със съответните ръководни органи.
По отношение на това как ще се отнасят заповедите към плановете за управление – по принцип заповедите за обявяване трябва да са нещо, което е по-статично, нещо, което не би следвало да се променя често, тъй като процесът е сложен. От тази гледна точка ние сме се стремили да включим най-важните и най-постигащи целите на Директивата ограничения, които, от една страна, да дадат достатъчно увереност за превантивния си характер и за техния резултат, а от друга страна, да не пречат на активното управление впоследствие.
Плановете за управление по-скоро са инструмент за активно управление, докато заповедите са инструмент за пасивно управление. Със забрани и с ограничение е ясно, че ние не можем да постигнем целите на природозащитните директиви.
От тази гледна точка в първоначалния ЗИД на Закона за биологичното разнообразие беше включена Преходна и заключителна разпоредба, която гласеше, че забраните и ограниченията в заповедите за обявяване на защитените зони действат до приемане на териториалните планове за управление. Това е текст, който аз лично приемам, но така или иначе по него имаше също дискусии и министърът предпочете да го оттегли.
За мен е по-редно, когато има всичката налична информация, когато сме стигнали до най-голямото ниво на подробност, тогава да определим съответните активни и ако са необходими, съответните пасивни мерки. Както казах, тези пасивни мерки са забраните и ограниченията.
Защо така се прави досега? Защото е заимстван подходът от обявяването на защитените територии по националното законодателство – те са със съвсем други цели, със съвсем друга философия и наистина могат да се управляват чрез забрани и чрез ограничения, докато защитените зони от мрежата „Натура 2000“ категорично не могат да се управляват само със забрани и ограничения, какъвто е в момента текстът на Закона за биологичното разнообразие.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Калугеров.
Колеги, въпроси? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 5 март 2020 г.
За – 6, против – няма, въздържали се – 2.
Благодаря Ви. Успех в работата! Надявам се атмосферата в Министерството да се подобри съвсем скоро и наистина всичко да е наред. Успех!

Колеги, преминаваме към точка втора.
Наши гости са: госпожа Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката, Смилена Костова – ръководител на Управляващия орган на ОПИК и главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, и Илияна Илиева – ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014 – 2020 и заместник главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“. Добре дошли!
Ние получихме един подробен материал от Вас. Ако искате накратко да ни представите най-важното от него, тъй като предполагам, че ще имаме много въпроси, или директно да започнем с въпросите?
Хубаво е една кратка презентация, госпожо Иванова, от Ваша страна, тъй като материалът е голям, сериозен, може би най-важните акценти от него. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще предложа, тъй като материалът наистина е подробен, съдържа изключително много цифри, които са ясни, по отношение на хода на изпълнението на Програмата, да направя само кратък обзор на мерките, които предприехме във връзка с реакцията ни по повод на COVID-19 в икономически аспекти, с ресурсите на нашата програма, ако нямате нищо против.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Създалата се вследствие на COVID-19 ситуация постави на изпитание българския бизнес и в отговор на това да предложим мерки, които в максимална степен както да компенсират нанесените и претърпени щети, така и да могат да дадат някакъв нов старт на икономическите субекти, ние предприехме няколко действия, които са свързани с пренасочване на ресурси от различните оси на Програмата и концентрирането им във Втора ос, а именно подкрепа за малките и средни предприятия, откъдето практически ще се реализират и ще бъдат реализирани основните грантови схеми, които са призвани да подпомогнат на първи етап микро- и малки предприятия, на втори етап – средни предприятия.
Ще очертая само ресурсите, които се пренасочиха и откъде всъщност се акумулираха допълнителни средства във Втора ос. От Първа ос, свързана с иновации, беше прекратена процедурата за създаване на Регионални иновационни центрове; отказахме се от финансиране на проект на София Тех Парк; както и намалихме процедурата във връзка със стимулиране и внедряване на иновации. Това освободи 345 млн. 457 хил. 196 лв. По Втора ос практически само от спестявания насочихме допълнителен ресурс, като по Трета ос практически свободните ресурси са само от спестявания по процедури и бяха пренасочени отново по Втора ос към малки и средни предприятия. В рамките на самата Втора ос, която касае малки и средни предприятия, се отказахме от реализация на процедурата за дигитализация на малки и средни предприятия. Към момента сме се отказали, но предвиждаме обсъждане и на този въпрос – процедура във връзка с конкретен бенефициент (неразбираема дума). В рамките на тези средства ще договорим процедурата подобряване на производствения капацитет за малки и средни предприятия с 68 млн. лв.
От други програми се пренасочиха към нашата програма 234 млн. лв.
С всички прехвърлени средства предвиждаме следното, а именно обявената вече процедура за микро- и малки предприятия. Вие имате подробно описание, тя дори е доста позната и в общественото пространство. Обявеният бюджетен ресурс е 173 милиона, подкрепата е между 3 и 10 хил. лв., като възлиза в размер на 10% от оборота за миналата година, като изискването е предприятията да имат спад 20% за месец април в нетните приходи за продажби спрямо средно нетните приходи за миналата година.
Интересът е изключително голям. Към момента над 25 хиляди предложения, ресурсът вече е надхвърлен доста – към 211 милиона вече има заявен ресурс. Надяваме се първият списък с 1000 проекта, тъй като оценяването е ситуирано на сесии, да излезе в петък. Така че това е по тази процедура.
Следващата процедура е насочена към подкрепа за средните предприятия. Бюджетът на процедурата е 156 млн., грантът ще е в параметри между 30 и 100 хил. лв. Допустими ще бъдат кандидати, които за миналата година имат нетни приходи между 1 милион и 50 милиона. Изискуемият спад за избран месец от кандидата, предхождащ кандидатстването, е отново 20% спрямо избран месец от миналата година. Това го променяме, тъй като искаме все пак да отговорим на желанията да покрием и сезонността при спадовете в нетните приходи. Това е, мисля, основното към момента като изисквания.
Очаква се с голям интерес отново тази процедура, това искам да споделя и с Вас – все още обмисляме дали да е отново по реда на кандидатстване до изчерпване на ресурса и да следваме логиката на предходната процедура за микро- и малки предприятия, или да внедрим една доста опростена техническа и финансова оценка, която да се базира на абсолютно обективни критерии, не-много – три или четири, които да обхващат спад в оборота за миналата година, като вече ще се взема предвид не само 20-те процента реалния спад в оборота, коефициента на съотношение между платени данъци и приходи, и въобще оборота за 2019 г. Така че една изключително опростена техническа и финансова оценка, съчетана може би с ред на кандидатстване или само по ред на кандидатстване, но още имаме вътрешни дискусии по този въпрос.
Планирани са също така средства от 200 млн. лв., които да се предоставят на Българската банка за развитие. Както знаете, с последните изменения в Закона за здравето и съответно в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение….
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Извинявам се много, госпожо Иванова.
Има и представители на Българската банка за развитие.
Моя е грешката, че не Ви представих. Заповядайте – тук са Вашите имена: госпожа Захарина Тодорова и Ирина Матева. Извинявам се още веднъж.
Госпожо Иванова, продължете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Както знаете, с последните изменения се допусна като своеобразен фонд мениджър с оглед ситуацията около COVID-19 да оперира и ББР, ако Управляващият орган вземе такова решение. Така че ние сме подготвили абсолютно всички документи, които са свързани с разрешението от Министерския съвет на прехвърлянето на средствата, както и одобряване на рамково споразумение с ББР, но изчакваме Фонд на фондовете и обсъждаме с тях финалната версия на финансовия инструмент. Тук ще искаме задължително предварителна нотификация преди задвижването на всички документи както през Министерския съвет, така и към Комитета за наблюдение.
Принадената стойност на този продукт, ако трябва да направим разликата между Фонд на фондовете и инструмента портфейлни гаранции, който разработихме през „Джереми“, който е малко известен, но е изключително мащабен като ресурс и интелигентен като постройка, така че това, което ние целим с инструмента през ББР – отново портфейлни гаранции, ако можем, да постигнем и инвестиционен компонент. Тъй като до момента ще имаме два огромни гранта, които основно са за ликвидност – ние не можем за друго да ги употребяваме, вторият грант, който е за средните предприятия, тъй като ще покрива и бъдещ период, поне това сме се опитали да постигнем като разлика, тъй като допустимите разходи ще покриват и ще се даде възможност предприятията да кандидатстват и за бъдещи разходи чрез някаква опростена план-сметка, той ще има някакъв може би рестартиращ ефект, ако го моделираме правилно. При тях обаче се стремим да постигнем и инвестиционен компонент, ако получим нужната нотификация, тоест ДМА, ДНА, всякакви възможности, които могат да бъдат предоставяни като облекчения за бизнеса не само от гледна точка на ликвидност, но и възможност за реален рестарт.
Ако за момента, поне това, което сме очертали – помощ за малки и средни предприятия, за ликвидност и възстановяване, гаранционен портфейл с минимален кредит от 300 хиляди до 2 млн. лв. и със срок на кредита максимум шест години, в това число и гратисен период до 36 месеца.
Предвижда се облекчение за малките и средни предприятия да е намалението на годишния лихвен процент, който не може да надвишава 4%, както и отпадането на някои такси.
През Фонда на фондовете – отново портфейлни гаранции, тук публичният ресурс от Програмата е 85 млн. евро. Мисля, че с привлечения капитал ще отидат към общо около 400 млн. лв. Инструментът комбинира два компонента – лихвена субсидия до 20% от наличния ресурс и гаранция, която се очаква да мобилизира ново кредитиране в размер на 166,2 млн. евро.
През Фонда на фондовете се предвижда и прекратяване на процедура за технологичен трансфер в размер на 30 млн. евро, тъй като тук е и реалната констатация, че те няма да могат да реализират инструмента до края на 2023 г. и практически този ресурс ще бъде насочен към дялово финансиране и към налични инструменти, вече разработени и където има избрани фонд мениджъри.
Този инструмент – последен, тази мярка ще може да обслужи интересите на стартъпите, защото практически това е единственият начин да се подпомогнат малки и средни предприятия, които имат характер на стартъпи и оперират в тази екосистема.
„Джереми“ – от рециклирания ресурс от предния програмен период сме предоставили на ЕИФ (Европейския инвестиционен фонд) 80 млн. евро. С привлечения капитал портфейлната гаранция е за около 400 млн. евро. Там обаче вариацията на инструментите, които ще бъдат включени в портфейла, е много по-богата – банкови гаранции, документарни акредитиви, овърдрафти, изобщо много повече инструменти за крайния получател, отколкото се коментират вече по другите направления.
Пропуснах ли нещо?
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Може би ще е ясно сега с въпросите – благодаря Ви, госпожо Иванова, тъй като ще има доста въпроси, предполагам. Интересът е огромен, особено към Вашата оперативна програма. Тя наистина се оказва едва ли не като водеща и всички погледи са към нея, разбира се, съвместно с Българската банка за развитие.
Колеги, предлагам следното. Нека да разделим въпросите първо по самата оперативна програма и след това да минем по тези мерки, които се предприемат във връзка с COVID-19.
По самата оперативна програма аз имам два въпроса.
Така приемате ли? – Да, добре.
Имам въпрос по Приоритетна ос 2 – „Предприемачество и капацитет за растеж на малки и средни предприятия“. Тук ми казвате, че ще има наддоговаряне с 68 млн. 696 хил. 72 лв. 21 ст.
Моят въпрос е: има ли анализ за целесъобразност за увеличаване на бюджета по процедурата? Как така се стигна точно именно до тези 68 млн. 696 хил. 72 лв. 21 ст.? За кои сектори и категории предприятия ще бъдат тези средства и по какъв начин избрахте именно тези предприятия?
И вторият ми въпрос е по повод прословутия Фонд на фондовете – „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“, отиваме към втората част на въпроса, който е свързан и с прехвърляне на средства, но мисля, че 2015-а се прехвърлят 459 милиона. Коя година, между другото, в която се прехвърлят – 2015-а или 2016-а, с Фонда на фондовете – създава се един Фонд на фондовете?
И аз искам да Ви попитам: Вие оценявали ли сте досега риска, оценявате ли някакъв риск относно тези 459 милиона? Защото като наблюдавам това, което се случва, според мен около 327 милиона от 2016 г. досега може би да се окажат рискови.
Какво имам предвид? Фондът за ускоряване и начално финансиране – действащ инструмент, като Фондът е сключил споразумение, сега да не цитирам с коя фирма, но поради промени в екипа на Иновейшън АксеФонд мениджъра са забавени реалните инвестиции. Инвестиционният период временно е прекратен. Фонд „Мецанин/Растеж“ – 75 милиона, избран финансов посредник, но рисковете за ресурса са породени от две обжалвания на процедурата по ЗОП.
Третият фонд е за технологичния трансфер – 58 милиона. Другият – „Портфейлни гаранции“, за 137 милиона. „Финансиране на малкия бизнес“ – 29 милиона. Ние по всичките тези фондове имаме проблеми. Как ги решавате тези проблеми? Защото сега едва ли не можете да кажете – няма никакъв риск, но от 2016 г. досега, вече сме 2020-а, аз не знам този фонд какво прави и нещо реално да е свършено.
Едното е за наддоговарянето – как го преценихте, как стигнахте до него, кои предприятия, кои сектори, и този фонд – въобще някакъв анализ за рисковете на този фонд дали е правен?
Кой ще отговори?
Госпожа Иванова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Аз мога да започна само с наддоговарянето. Вече госпожа Костова и госпожа Илиева ще ме допълнят.
Както започнах в началото, наддоговарянето в размер на 68 милиона е част от мерките, които ние предвиждаме за преодоляване на COVID-19 и отражението му върху икономиката.
Това беше една от първите замислени мерки практически – да стартираме наддоговарянето, и то специално в тези сектори, а именно това са нискотехнологични сектори и съвсем малък процент от високоинтензивни (неразбираема дума), тъй като това са основните производства, които дават основни ресурси както за икономиката, така и за населението. Това беше първата мярка, която замислихме. Може би не е обявена като първа поред, но това беше първото, което одобрихме практически като мярка: производство на текстил, обувна промишленост, метал – изобщо всичко, което е от първа необходимост и за населението, и за икономиката – ресурси.
Анализ защо толкова – това са спестяванията, които са били налични към този момент и можем да отделим специално за наддоговаряне на тази мярка.
Отделно от това, искам да кажа, че в тези две направления имаме и компании, които изпълняват изключително добре, тоест проектите са им с високо оценяване. Така че сме постигнали, надявам се, и двата ефекта – и да премираме висококачествени проекти, както и в адекватни на настоящата ситуация сектори.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Заповядайте, госпожо Костова.
СМИЛЕНА КОСТОВА: Благодаря за думата.
Предлагам госпожа Илиева да отговори за Фонда на фондовете. Аз само в допълнение – естествено, че сме направили анализ за наддоговарянето на производствения капацитет и основано на съответните статистически и икономически показатели, които може също да…
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Но водещото Ви е, че с оглед на кризата – така или иначе съществува подобна мярка, има огромен интерес, хората с добри резултати искат да им дадете директно, за да подпомогнете.
СМИЛЕНА КОСТОВА: Обществено обсъждане беше направено. И на Комитет за наблюдение също беше взето това решение. Тоест ние не сме го взели по друг начин, спазили сме си всичките законови стъпки.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Всъщност тази мярка вече е в ход. Тя се реализира.
СМИЛЕНА КОСТОВА: Вече се договаря, тоест процесът е договорен вече.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Разбрах.
За Фонда на фондовете, госпожо Илиева.
ИЛИЯНА ИЛИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Всъщност парите са били предоставени на Фонда на фондовете – така накратко ще го наричам, през 2016 г., където вече започва работата по формирането на финансовите инструменти и изборът съответно на финансови посредници. Факт е, че може би много по-бавно се случват нещата, отколкото сме си представяли и бихме искали, но за това донякъде има причина, тъй като самият избор на финансови посредници задължително става през процедура по Закона за обществените поръчки, което, от своя страна, с обжалвания и всички други процедури, които касаят Закона, води до това забавяне.
Фондът за ускорено развитие, или ФУНФ І, който всъщност имаше проблем – сега имаме уверение от представителите на Фонда на фондовете, че вече всичко е наред. Тоест проблемът там беше, доколкото съм запозната от колегите, че екипът в този фонд беше сменен, но към днешна дата имаме уверение, че всичко е наред и всъщност няма пречка да се реализира този финансов инструмент.
Факт е, че Фондът за технологичен трансфер все още няма избран такъв фонд мениджър и от тази гледна точка се предложи промяна. Тоест, както каза и госпожа Иванова, средствата, които са заделени по този фонд, да бъдат пренасочени по трите фонда за ускорено развитие ФУНФ І, ІІ и ІІІ, които касаят също стартиращи компании, като обаче идеята на колегите от Фонда на фондовете е все пак да се запазят определени изисквания, които касаят този Фонд за технологичен трансфер. Тоест когато се предоставят средства по този финансов инструмент, да се запазят до известна степен и изискванията, които са били предвидени по Фонда за технологичен трансфер.
По отношение на средствата, които бяха предвидени за иновации и за енергийна ефективност, те заедно с микрокредитирането, пак отново по предложение на Фонда на фондовете, ще бъдат преструктурирани и ще се сформира нов гаранционен инструмент, за който госпожа Иванова също спомена, където ще се предлагат портфейлни гаранции на микро-, малки и средни предприятия, в които ще бъдат предвидени и инвестиционни, а не само оперативни разходи.
Всички тези неща са обсъдени вече с представителите на Европейската комисия. Като цяло е приет този подход, ние сме ги предвидили вече в изменението на нашата оперативна програма и са гласувани. Това изменение вече е гласувано на Комитет за наблюдение.
Надяваме се сега с промените наистина да се реализират тези средства. Разбира се, не сме оставили така нещата – да не се интересуваме, тъй като това са средства на Оперативната програма и реално ние носим отговорност за тях, независимо че са делегирани за изпълнение на Фонда на фондовете. Многократно сме искали информация от тях. Разбира се, получаваме такава. За момента уверенията са, че ще се случат нещата и ние се надяваме да бъде така. Това е най-кратко.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Дано!
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Аз искам да започна с поздравления за екипа на Министерството. Защото, както и председателят започна, в момента всички погледи са вперени във Вас. Искам да Ви поздравя за бързите, експедитивни действия, мобилизацията. Предполагам, че наистина много интензивна е била работата за структуриране на инструментите за подпомагане и възстановяване на икономиката. В началото на фокус бяха социалните мерки, мерките за укрепване на здравната система и подпомагане на медиците, но сега фокусът са всички инструменти, чрез които можем да възстановим или даже да ускорим икономическите темпове на развитие.
В този смисъл искам да запитам относно текущата програма: идентифицирате ли някакви рискове, имайки предвид, че краят на програмния период е зад ъгъла буквално? И вече в малко повече перспектива, не знам как структурирате нещата, на следваща фаза да отговорите на този въпрос, да ни разкажете какво предвиждате за новата оперативна програма.
Разбира се, моят интерес е насочен към зелената икономика и кръговата икономика – малко повече за това да ни разкажете. Но първо и преди всичко, мислите Ви и предвижданията Ви за оползотворяване на ресурса по REACT-EU – тези 690 милиона, които чакаме още тази година. До септември месец трябва да сме готови с програми и с виждане как да ги вложим, така че да доведат до повече полза за хората и икономиката.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Госпожо Василева, може ли да отговорим на тези въпроси, като приключим с конкретните мерки, които те са взели за сегашната ситуация? И след това – разбира се, че трябва да гледаме към бъдещето – към зелената енергия, аз също съм съгласен, и кръговата икономика. Но нека да продължим с конкретните въпроси. Благодаря Ви за разбирането.
Госпожо Христова, заповядайте.
ПОЛИНА ЦАНКОВА-ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Моят въпрос е свързан с процедурата за подкрепа на микро- и малките предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19. Моля да отговорите: дали смятате, че тази мярка е навременна и дали реално е работеща за микро- и малките предприятия, голяма част от които в момента изпитват огромни затруднения, дори невъзможност да плащат заплати и осигуровки, включително и режийните си разходи? И как ще се процедира, ако одобрено предприятие по тази процедура в момента на получаване на безвъзмездната финансова помощ се окаже в процедура по обявяване на несъстоятелност, тоест фирмата е обявена във фалит, и кой ще поеме тази отговорност? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Заповядайте, госпожо Иванова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Може би да изчерпим темата COVID и после за следващия програмен период?
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да. Между другото, имаше много правилен въпрос от госпожа Василева относно рисковете, които Вие идентифицирате към настоящата програма. Нека да изчерпим въпросите, които са за мерките за COVID-19, и после вече да поговорим за бъдещето…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Първо ще отговоря на госпожа Христова, а после може би госпожа Костова ще поеме нататък за рисковете и следващия програмен период.
По отношение на процедурата за микро- и малки предприятия. Те са около 340 хиляди в България. Ние имаме 173 милиона – дали ще стигнат за всички и дали можем да удовлетворим каквото и да било? Ние разполагаме с ограничен ресурс от програма. От една страна, искаме да задоволим интересите на колкото се може повече, от друга страна, имаме ограничен бюджетен ресурс.
В такъв случай се търси сечението, което може да удовлетвори в максимална степен с наличните възможности нуждите. Много повече са загубите. Не знам нито една европейска държава, която да покрива на 100% загубите на всички. Дават се lump sums (еднократни суми), които покриват по някакъв начин възникнала щета. Приема се, че това е еднакъв подход към всички. Естествено, че не можем да покрием всички загуби. Това е невъзможно заради самия факт, че са 340 хиляди – не можем да покрием загубите на всички.
Самият факт, че 25 хиляди вече кандидатстват и продължават да кандидатстват, означава, че сме намерили точната мяра, направили сме добри процедури, които са лесно смилаеми за всеки евентуален кандидатстващ, и съответно към момента имаме такъв интерес.
Ние наблюдаваме нарастването на заявките в последно време. Оказва се, че спада заявяването на проекти, което означава, че може би сме премерили ресурса, който е необходим и който удовлетворява интересите на заинтересованите. В крайна сметка това е проект – може да избереш да кандидатстваш, може да не избереш да кандидатстваш. Има много микро- и малки предприятия, които не кандидатстват, въпреки че имат право. Чувала съм мотивите на такива предприятия.
По отношение на несъстоятелността към момента на подписване на договора – той не е допустим.
СМИЛЕНА КОСТОВА: В условията още не е допустим.
Благодаря Ви, господин Председател и членове на Комисията. Да се включа и аз активно по така зададените въпроси.
Ще започна отзад напред. Разбира се, за тази процедура са огледани абсолютно от всички ъгли възможностите, които могат да бъдат предоставени с тази грантова, повтарям, за да стане ясно, защото Програмата така или иначе предоставя безвъзмездна финансова помощ, но с тези процедури, които са по COVID, те са на 100%. Тоест това е помощ, която се предоставя изцяло на съответните бенефициенти.
Оттам нататък ние сме си премерили абсолютно всички рискове, съответно възможности и как можем да преодолеем, ако имаме затруднения. Като казвам „рискове“, които не само да бъдат от гледна точка на финансовата обезпеченост или на финансовия контрол, но и технически, защото може би всички ни гледаха под лупа, както каза госпожа Василева.
В момента на отварянето на процедурата всички гледаха дали ще успеят хората да подадат своите проектни предложения в системата. Системата издържа. Хората се справиха. Така направената процедура даде своя положителен отзвук и това е обратната връзка.
Що се отнася дали е навременна и дали е работеща, нашите виждания и анализите, които до този момент сме направили, смятаме, че да. Освен това изначално от самия Регламент, който е изменен – 1303, който де факто е нашият водещ за управлението на средствата, които са ЕСИФ, те са за ликвидност. Тоест за предоставяне средства на хората за тяхната необходимост. Тоест те имат нужда от оборот – както казахте Вие, режийни, дали ще са наеми, дали ще са заплати и така нататък. Точно поради тази причина анализът на микро- и малките да бъдат в този диапазон от 3 до 10 хиляди, което означава, че говорим за един минимален оборот от 30 хиляди за 2019 г. Тоест говорим все пак за едни предприятия, които имат някакъв принос в икономиката.
Що се отнася вече в бъдещото, тя точно защото е много олекотена, тоест в рамките на подписването на административния договор става изплащането веднага на сумата. Може би сте запознати, но нека да повторя. И с изплащането на сумата в рамките на трите месеца, докато трае самият проект, вече трябва те да бъдат усвоени. Тоест самата сума трябва да бъде усвоена от самите кандидати. Като, подчертавам, това е много важно, пак стъпваме на Регламента, че от 1 февруари са разходите, които са допустими. Те са описани също, и всички кандидати.
Очакваме в петък, както каза госпожа Иванова, да публикуваме списъка – списъка на одобрените и списъка на неодобрените. (Реплика при изключени микрофони.)
Първите. Да, това е първата оценителна сесия, но не забравяйте, че работата, която поема самата дирекция – това беше всъщност най-големият риск, тоест вътрешният риск – човешкият ресурс, защото говорим за над 25 хиляди. Колко ще можем да прегледаме? Това е оценка.
Който не познава процеса, трудно може да си представи. Процесът е много сложен. Точно поради тази причина бяхме се обърнали към останалите управляващи органи да ни предоставят такова съдействие, помощ, за да могат и те да помагат в оценката на проектните предложения.
Да, има съответните затруднения. Ние сме постоянно под това наблюдение – къде, каквото е необходимо. Правим всичките служебни проверки. Служебните проверки се правят на общо основание до всички – това са Националната агенция за приходите, Министерството на правосъдието, Инспекцията по труда, общините, Националният статистически институт, защото трябва да проверим дали кодът за икономическа дейност е коректно поставен, защото знаете, че има изключения – тази демаркация, която направихме. Тоест това е един обем от работа – абсолютно, без да преувеличавам, хората работят над 12 часа. Казвам го съвсем искрено.
Така че всички рискове ние сме ги премерили. Естествено, взели сме съответните мерки. Разбира се, работим и на системата адхок, ако нещо стане в момента. Смятам, че разполагаме със съответния капацитет, за да направим всичко както трябва в законоустановените срокове и по реда, както трябва.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Госпожо Мехмедова, заповядайте.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Първо искам да благодаря на заместник-министър Иванова за предоставената информация.
Моето питане, на част от него Вие дори отговорихте, е: кога реално бенефициентите ще получат парите си по мярката за малките предприятия? Това е въпрос, от който се интересуват постоянно – предполагам, и колегите ги питат: кога реално ще започнат да получават средствата, предвид факта, че кризата, която предизвика COVID-19, ги затруднява и имат нужда от тези финансови средства максимално бързо? Това е единият въпрос, който е по практически насочен.
Другият е във връзка с това, че Европейската комисия ще предостави нова стратегия за малките и средните предприятия заради COVID-19. Какво ще представим ние на национално ниво като стратегия, освен тези мерки, които така или иначе вече стартираха? Малко повече информация във връзка с това. Благодаря. (Реплика от народния представител Полина Цанкова-Христова при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, госпожо Христова.
ПОЛИНА ЦАНКОВА-ХРИСТОВА: Извинявам се, че така прекъснах. Само искам да направя едно уточнение. Знам, че фирмите, които са допуснати да кандидатстват и са в несъстоятелност, нямат право на това. Говоря за момента, в който дойде времето и те да получат тази помощ. Тогава този за тях последен, спасителен пояс да се окаже изобщо неприложим, тъй като те вече ще са под вода, тоест вече ще са фалирали. Какво се случва тогава с тях?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Мисля, че няма проблем. Към момента на кандидатстване е изискването. Искам да Ви информирам, че по отношение на финансовите инструменти се допускаше дори изпадане в несъстоятелност изобщо по европейските регламенти след COVID до 1 февруари. Но специално в грантовата схема не е допустимо. Така че и в несъстоятелност ще получи по мое мнение средства.
СМИЛЕНА КОСТОВА: Самата процедура за несъстоятелност е много сложна. Ние, правейки служебните проверки, така или иначе се установява какво е положението на съответния кандидат.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Би следвало да получат.
СМИЛЕНА КОСТОВА: Да, защото те разчитат.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Наистина много работа има. След това е ясно, но все пак горе-долу…
СМИЛЕНА КОСТОВА: Ако те са обявили несъстоятелност, това е сложна правна процедура, нали? Тя е свързана. Процесът е дълъг.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Процесът е дълъг, но кога фирмите наистина ще започнат да получават тези средства? (Оживление.)
СМИЛЕНА КОСТОВА: Ние точно защото имаме много неща, които трябва да спазим, естествено, сме следвали указанията и от Националния фонд, и от ОСЕС. Искам да повторя онова, което каза и моята колежка Илияна Илиева. Това са европейски структурни средства и ние трябва да съблюдаваме за тяхното разходване при добро финансово управление. Трябва да си стъпваме на всички стъпки.
Точно в тази връзка сме си разработили вътрешни правила, опростени правила за самата оценка и за самото изплащане вече на средствата. Тоест в момента, в който бъдат оценени проектните предложения – ще Ви кажа точно част от процеса, те ще минат на предварителен контрол. На този предварителен контрол ще бъдат съответно предложени за одобрение. (Реплика при изключени микрофони.)
Не, не е толкова дълго. (Реплики.)
Точно това искам да Ви кажа. И в момента, в който те бъдат одобрени, договорите са подписани. Нали точно това беше идеята, че тези договори са подписани с КЕП-ове? Те са подписани договорите. Тоест вече един път одобрени от ръководителя на управляващия орган, ръководителят на управляващия орган подписва договорите. В момента на подписване на договорите – тук има една малка тънкост, с много малко забавяне, но то е поради предоставянето на достоверна информация за банковата сметка. Тоест ние трябва да проверим, че това е банковата сметка на съответния кандидат, защото може някой да е сбъркал цифра, това са много цифри, и веднага се превеждат парите в момента на проверката. Така че след подписването най-много, казвам – най-много, до 10 дни, ако всичко е точно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Освен това имаме и един срок след подписване на договора. След одобряването на проекта ще бъде изложена информацията на всички одобрени – три дни. Тоест преди подписване или след?
СМИЛЕНА КОСТОВА: Преди.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Преди подписване. Това беше с цел да не се генерират някакви идеи за измами и да се използват чужди фирми и кухи фирми. Първите списъци имат за цел и да оповестят компаниите, които ще получат помощ – три дни преди да е сключен договорът.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Госпожо Мехмедова, заповядайте.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Само един уточняващ въпрос: кога смятате, че най-рано, като период, ще ги има тези списъци? (Реплика от заместник-министър Лилия Иванова при изключени микрофони.)
В петък – първият списък, който ще бъде за 1000.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Да.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Вече след това ще започне плащане. Няма да се изчаква да огледате всичките проекти и тогава, разбрах Ви. (Реплика от заместник-министър Лилия Иванова при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Говорим за 1000, а имаме приблизително май 25 хиляди.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Да.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Само това да уточня – бюджетът Ви е 173 милиона…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Заявени – 210.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Заявени 210. Тук смятате ли да наддоговаряте?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Така сме обявили.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Тоест за 210 милиона.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Надяваме се.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Първите 1000% , които се отхвърлят.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Имаме откази. Всичко имаме. Имаме процент двойни подавания на проекти, дублажи, трипъл-дубъл-трипъл. Някои не отговарят.
Като гледаме нарастването на проектите, вече мисля, че сме стигнали оптимума. Може би още колко – 10 дни, ще видим дали ще има много повече заявени проекти. Вече не е толкова голяма… (Реплика от госпожа Смилена Костова при изключени микрофони.)
Милион на ден, заявяваме.
За момента мисля, че имаме средства да отговорим, дори и да няма откази – при най-лошия случай. Към 15-и ще видим каква е ситуацията.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Госпожо Костова, заповядайте.
СМИЛЕНА КОСТОВА: Само да допълня, понеже стана въпрос за оценителните сесии. Точно това исках да обясня. Всъщност ние ги правим паралелно нещата. Тоест не оставяме да свършим с оценителната сесия за 1000 и след това да започнем. Ние вече сме на етап – трета сесия, тоест в третата хилядна група са започнали проверките. В момента служебните проверки надхвърлят 15 хиляди.
Направете сметка какъв голям обем информация се събира и това се прави постепенно. Естествено, началото е трудно. Нали разбирате, че ние прохождаме и доколкото разбирам, сме оглеждани и от други колеги от други органи, които също ще пристъпват към подобен род процедури?
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Костова.
Господин Аврамов?
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз имам два въпроса. Първият въпрос е към представителите на Банката за развитие: какво се случи с тези средства, които бяха с постановление на Министерския съвет? Имаше 700 милиона, от които 200 милиона бяха за физическите лица, тези кредити по 4500, а другите 500 милиона бяха за фирмите.
На сайта на ББР бях гледал, че десет банки бяха кандидатствали, но въпросът е: имат ли договори вече тези банки, работят ли, откога ще работят, въобще какво се случва с това нещо?
И вторият ми въпрос е за това, което госпожа Иванова одеве каза за средствата, които са по Програма „Джеръми“, плюс другите портфейлни гаранции. Тези портфейлни гаранции пак през търговски банки ли ще бъдат – от „Джеръми“ през Банката за развитие? Точно механизма да обясните малко по-подробно. Това са ми двата въпроса. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Госпожо Матева, заповядайте.
ИРИНА МАТЕВА: Да, аз мога да дам с днешна дата резултати по двете програми. В края на март имаше постановление на Министерския съвет, по силата на което се одобри увеличаването на капитала на ББР със 700 милиона, вследствие на което на 14 април се одобри първият инструмент, първата програма за предоставяне на безлихвени кредити до 4500 за физически лица, които са в неплатен отпуск главно, тоест първата мярка за защита на заетостта. Тя се пусна с 200 милиона с решение на Министерския съвет на 14 април, а на 24 април вече имахме първите четири банки, договор с първите четири банки.
По тази програма кандидатстваха 12 банки, на този етап имаме договори с девет от тях. Почти всички са се включили, остават три още, които са на нисък старт като цяло. От тези 200 милиона са записани като – тъй като става въпрос за програма с портфейлни гаранции, тези 12 банки първоначално записаха гаранционен лимит, поискаха гаранционен лимит, за да раздават безлихвените кредити за 155 милиона.
В момента ББР е одобрила чрез подписването на такива финансови споразумения гаранционен лимит за 112 милиона и в гаранционния портфейл към днешна дата са включени около 5000 кредита с 18 млн. лв., тоест 20% в общи линии горе-долу вече е оползотворен.
Програмата работи много активно. Всяка следваща банка увеличава добрия ефект на този етап поне. Даваме си сметка, че един месец и десет дни след старта на практика на първото финансово споразумение с първата банка сме постигнали тези около 20% раздадени кредити, остават още седем месеца. Тоест надяваме се до края на годината целият ресурс, който ни е предоставен с мандат на правителството, да бъде оползотворен.
Това е по отношение на физическите лица. Тя е мярка, която пряко ги касае, защото поради COVID са изпаднали в невъзможност да полагат труд, но в същото време е и защита на заетостта. Подпомага, макар и косвено, и самите работодатели, защото те спокойно могат да предвидят примерно, дори да менажират заетостта си: ако едните минат при мярка 60/40, другите излязат в неплатен, за всеки от тях да има и е могло да има някаква заместваща престация. В единия случай, вярно – кредит, заемни средства, но все пак безлихвени, с много добри условия, а в другия случай – въпросните субсидии.
За другите 500 млн. лв., с които беше увеличен капиталът на ББР, мандатът ни беше даден на Банката на 8 май. Към тази дата имаме заявен интерес от 10 търговски банки да ползват портфейлна гаранция от ББР и съответно да включват в тази гаранция кредити за общата заявка – за 1 милиард кредити да включват. В смисъл точната цифра, която ни е заявена като интерес от пазара, тъй като тези мерки така или иначе стигат до малките и средни предприятия чрез банките. Тоест нашите преки посредници са търговските банки.
Одобрено е финансово споразумение по тази програма. Към момента имаме обаче сключено само едно такова, един договор с банка за около 20 млн. лв. Дори и в момента текат преговорите паралелно с три други такива. В смисъл активно работим и по нея.
ДИМИТЪР АВРАМОВ: Тоест очаква се до края на другата седмица да се тръгне реално…
ИРИНА МАТЕВА: Не, още две.
ЗАХАРИНА ТОДОРОВА: Всъщност първото споразумение беше подписано – датата не си спомням, може би последния работен ден на май, в петък миналата седмица.
ИРИНА МАТЕВА: Буквално две седмици, след като имаме мандат, вече имаме одобрена процедура, документи, банка, с която сме сключили споразумение. Все пак крайните бенефициери са предприятия в затруднено положение. Тоест самите банки имат необходимост изцяло да си преосмислят манталитета, системите и ред други процедури, които дори понякога са контра на регулациите им, за да могат да работят активно по тези мерки – това не са пазарни мерки. Така че специално от наша страна… От бизнеса има голям интерес. Постоянно се звъни, пише се на екипите ни, също и самите банки. Нямаме досега отказала се банка, надяваме се да стигнем в скоро време до споразумение с всички тях. (Реплика от народния представител Димитър Аврамов при изключени микрофони.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Отделно е. Портфейлни гаранции, рециклираният ресурс по „Джеръми“, средства от Европейския инвестиционен фонд и привлечен ресурс. Администрира се от Европейския инвестиционен фонд. Процедурата към банките през банки, ще са през търговски банки, е обявена, очакваме кандидатстването вече. Нямаме информация, но ако искате, ще предоставим допълнителна информация. (Реплика от народния представител Димитър Аврамов при изключени микрофони.) Да, портфейлни гаранции. 80%, да.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Господин Петров, заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря.
Господин Председател, разбирам, че ние смесваме двете групи въпроси – по български. Аз първо искам да благодаря за информацията, която получихме. И се надявам, че това, което ще кажа, няма да е повод да бъда даден в Комисията по дискриминация – малко да се разведрим. А то е, че без нашите жени, ако те решат да бойкотират оперативните програми, просто ние ще потънем дълбоко и няма да можем да излезем оттам. (Весело оживление.) Ако те не се съгласят да работят по 12 часа, и в събота, като ги извикат някой път, пак да идват, това няма да стане.
Затова поклон пред Вас, най-вече пред Вашата програма, защото тази програма аз я наблюдавам – тя е отличник.
Идвам сега от изложението в Комисията по икономическа политика и туризъм – там бяха Вашият министър и съответно новите шефове на Банката за развитие. Останах удовлетворен от неговата борбеност и желание да може да отговаря, дори на професор Гечев – и той да остава доволен.
Така че да мина към въпросите. Аз знам, че това не зависи от Вас, но аз гледах Отчета, следя това нещо, и то с голяма болка, и това, че сте изтеглили средствата. Искам да мина направо в частта Ви за иновационното развитие – Вие сте Оперативна програма за иновации, пък се изтегляте от иновациите – знам, че не зависи от Вас, а зависи от тези, които трябва да използват средствата. Ние си бяхме поставили амбициозната цел да имаме четири големи национални иновационни центрове – Тех паркове, които се сведоха до един. На този един сега му се вземат средствата и той няма да бъде надстроен, което е лошо за България. Не казвам, че парите няма да бъдат използвани, но след като те не отиват за наука, за иновации, това е лошо за перспективата на България.
Аз разбирам, Вие не сте някакви пъдари – да тръгнете и да гоните някого да усвоява парите, защото няма кого. Още повече, регионалните центрове изобщо се зачеркват като спасителна мярка. След като не сме способни като българи да направим големи иновационни центрове, поне да направим регионални. Оказа се, че и това нещо не можем да направим, и за това нямаме капацитет. Значи трябва да се ориентираме към овце, кози, крави – в такава посока, за това ставаме, явно, че за това. Предполагам, че Вие сте направили всичко възможно това да стане, но не е могло да стане.
И в тази връзка искам да Ви кажа, че като прегледах оперативните програми как се изпълняват, в препоръките, които направих, съм се отнесъл най-положително към Вашата програма, защото тя наистина работи добре.
И само един факт, ако мога да кажа, че примерно това, което мен много ме интересува и го следя непрекъснато, защото е важно, то е структуроопределящо за българската демография, така наречените МИГ-ове или новото ВОМР (Водено от общностите местно развитие).
За местното развитие, стратегиите – там Вие сте много добре, много добре работите, говорих с министъра. И се надявам, че тук също ще дадете обещание, че няма да си вземете парите, които Министерският съвет Ви задължи да ги изтеглите от Програмата за селските райони, защото ще нанесете големи вреди на стратегиите за местно развитие. И най-лошото, че октомври – ноември Борисов ще се изправи и ще каже: какви са тези, дето протестират тук – от всичките общини, че нямат пари и не могат да си спомнят проектите?
Така че по този въпрос за иновациите, за иновационните центрове мога да кажа, че с голямо съжаление установявам, че Оперативната програма трябваше да остане само „Конкурентоспособност“, а да няма иновации, защото то няма инвестиции, големи инвестиции в тази посока. Аз съм бил в иновационни центрове в много страни и знам какво правят – какви чудеса.
Накрая искам да похваля пред ръководството на Министерството и на управляващия орган – имате една госпожа Трифонова, която е пример за това как във всеки един управляващ орган трябва да има по един такъв човек като нея, за да може да върви добре многофондовото финансиране.
Ако успеем да прокараме и следващото, аз Ви уведомявам за това, искаме всички тези дребни проекти да ги махнем от Вас и да не се занимавате с тях, а да се създаде една отделна организация, която да се занимава само с малките неща, включително и с тези 1000 проекта, които вече сте прегледали.
Един въпрос имам към Вас и към ББР, въпросът не е сложен. Интересува ме, защото там ще отиват десетки, стотици милиони левове, дали са достатъчно обезпечени тези кредити, включително и малки, за да може да се гарантира дисциплинираността? Не че България ще загуби от 100 млн. лв., че я завлекли, но е важно в тези малки проекти хората да разберат, че помощта, която им се дава, е кредит и този кредит трябва да се върне, и той наистина трябва да бъде върнат. Разбирате ли? Възпитателното значение е много важно – как сте се подсигурили това да стане.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Госпожо Иванова, една скоба – следващия път ще Ви помоля да поканим госпожа Трифонова, да видим коя е, аз не я познавам, но специално има покана, така че можете да я доведете.
Госпожо Иванова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Мога да потвърдя, че е като таран.
Господин Петров, не сме се отказали от иновациите. Това е основен инструмент за повишаване на конкурентоспособността. В извънредни ситуации някой път сме…
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Извинявайте, извънредната ситуация на седмата година от програмния период!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Не, не, не! Имаме шест процедури в тази ос, обявени. Шест процедури!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз говоря за една от тях, а тази е за мен поне…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Не, не, не! Никога не можем да се откажем, но в извънредни ситуации трябва да действаме с извънредни средства. И ние съжаляваме затова, и именно по тази причина сме ги предвидили за следващия програмен период – да има акцент.
По повод на това направление на подкрепа ще кажа, че запазихме възможността да сключим договори за иновационните клъстери. Наистина не знаете каква е ситуацията по отношение на наличния ресурс и как сме се борили за всяка процедура, дори и приключила, оценена. Става въпрос за 16 млн. лв. – за 14 проекта. Да, договаряме ги, слава богу, към момента.
За внедряване на иновации сме намалили ресурса, но не сме прекратили изцяло процедурата, защото действаме по приоритетност на тежката ситуация в момента. Така че не сме се отказали. РИЦ-овете (Регионалните иновационни центрове) – за следващия програмен период, това е истината. Аз мисля, че дотогава ще можем да изчистим добре съзнанието между всички управляващи органи кое е най-необходимо – РИЦ, клъстер, хъб, центрове за компетентност или центрове за върхови постижения, кое е най-добро и каква ще е колаборацията между всички тези иновационни структури. Защото има индустриални хъбове по линия на Европа, които ние творим в момента също.
Това е за иновациите. Ние не можем да се откажем от тях, но към момента сме намалили ресурса с оглед извънредната ситуация. Отчитаме като изключително голям приоритет, по който ще работим и като Министерство, и като програма. Това е.
Мисля, че за ВОМР ще продължат моите колеги. Напомням рисковете за Програмата – малки и средни предприятия, както и в бъдещия програмен период.
СМИЛЕНА КОСТОВА: Ако ми позволите. За рисковете казах, но на госпожа Мехмедова не можах да ѝ отговоря на въпроса – за Стратегията.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Кажете.
СМИЛЕНА КОСТОВА: По отношение на Стратегията за малки и средни предприятия – тя се готви от колегите от дирекция „Икономическа политика“ и в средата на месец юли ще излезе първият Проект на стратегия. Ще бъде пусната на обществено обсъждане, като идеята е през септември месец тази Стратегия за малки и средни предприятия 2021 – 2027 г. за новия програмен период вече да бъде окончателна, за да може на базата на тази, както и на другата стратегия – ИСИС (Иновационна стратегия за интелигентна специализация), да можем реално вече да пристъпим към основния дизайн на нашата програма, така наречената ПИК (Програма за иновации и конкурентоспособност) 2021 – 2027 г.
Програмата – като първи проект бяхме изпратили март месец на колегите в Европейската комисия. Тази седмица получихме техните коментари по самата програма. Да се похвалим все пак, бяхме поздравени за усилията и за добрия дизайн, който сме представили като проект. Естествено, сме стъпили на основните цели на политики, които са заложени в Стратегията на Европейската комисия, която е свързана с пό интелигентен растеж, и за Зелената Европа. Кръговата икономика, зелената икономика също са залегнали, залегнали са иновации, господин Петров, да знаете. Така че всичко върви, стратегически има всичките параметри.
Към края на юни се очаква да направим повторна среща вече с по-големия екип от Европейската комисия, за да можем да изчистим всички коментари и евентуални допълнения или изменения. Естествено, акцентът, който е свързан със Зелената сделка, още прохождащо, наистина в момента не мога много конкретно да отговоря на този въпрос, но така или иначе сме поели и тази посока, освен настоящите много спешни и важни процедури, свързани с пандемията и последиците от тях.
Но искам да допълня, че идеята е в новата програма да има също заложени и такива параметри и мерки, които са обвързани при кризисни ситуации, както е с COVID вируса, и за предприемане съответно на укрепващи мерки за икономиката. Но това е на първо време, най-общо Ви го казвам, защото това са и посланията от Брюксел.
А що се отнася до ВОМР, да, те са проекти, които се изпълняват, наистина сме отличници – всички го казват. Добре работим в тази насока. Естествено, ние си правим анализ. Не забравяйте, че тази програма в момента наистина е динамична, защото, от една страна, трябва да следваме самата програма с нейните индикатори за резултати и за изпълнение, а същевременно трябва да отговорим на потребностите на икономиката. И търсим всички гъвкави и балансиращи методи, за да отговорим адекватно, колкото можем, разбира се. Но смея да кажа, че за момента добре се справяме.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Преди да преминем към бъдещето, още един въпрос. Факт е, че сте много натоварени, но това вече е политически дебат. Ние в парламента спорихме какъв ще бъде точно ефектът, но в крайна сметка Вие сте хора, а не сте роботи – това са много проекти. Още повече че в момента се готви и ще стартира мярка за средните предприятия, както спомена госпожа Иванова.
Въпросът ми е: кога смятате, горе-долу във времето, Комитетът за наблюдение да одобри критериите за подбор на проекти, които касаят средните предприятия? До седмица, 10 дни, 20? (Реплика при изключени микрофони: „До седмица“.)
До една седмица.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Да изчистим методологията. Както казах, имаме двоумение дали да има една проста техническа и финансова оценка, или да е, както… (Реплика при изключени микрофони: „Но до седмица“.)
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, до седмица. От една страна, Вие трябва да спазите европейските правила, аз разбирам колко е напрегнато при Вас. От друга страна пък, една мярка, за да е ефективна, важна е и скоростта, с която стига до крайния бенефициент. Вие можете да измислите най-хубавата мярка, но ако тя отиде след пет месеца, както каза и госпожа Христова, не знам какъв ще е ефектът. В крайна сметка говорим за политически решения, които се вземат.
И разбира се, да се върнем на въпроса на госпожа Василева относно бъдещата Оперативна програма – горе-долу как ще изглежда, какви са приоритетите?
Госпожа Костова.
СМИЛЕНА КОСТОВА: Аз мисля, че отговорих…
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: А, че ще има всичко. Това ли? – Иновации, добре.
СМИЛЕНА КОСТОВА: Целите на политиката…
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: То толкова добре звучи, че… (Весело оживление.) Разбрах.
Други въпроси, колеги? Няма.
Един кратък въпрос към Българската банка за развитие: „Джобс“ работи ли, не работи ли? Има ли интерес към него? Рекламирате ли го добре? Имате ли представа?
Защото навремето мисля, че беше към МТСП, после се взе решение да мине към Българската банка за развитие. Там са кредитирани до 50 хиляди, 48 – 50 хил. лв.
Кой ще отговори? Госпожа Матева или госпожа Тодорова?
ЗАХАРИНА ТОДОРОВА: Всъщност ние и двете директно не се занимаваме с „Джобс“, така че можем просто да кажем: да, колегите работят, но не можем да дадем никаква конкретна информация за това, което са постигнали.
Имат споразумение с Европейския инвестиционен фонд по Програма ИЗИ, благодарение на което могат да дават кредити без вещно обезпечение, а това е нещо, което бяха анонсирали във връзка с COVID. Но това е само обща информация, която ние също четем в пресата и не можем да сме по-специфични. Съжалявам.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Малко повече реклама да има на „Джобс“ – навярно в този момент ще има интерес, тъй като предприемачите може би не са добре информирани.
ЗАХАРИНА ТОДОРОВА: Ще предадем на ръководството.
ПРЕДС. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, на новото ръководство. Благодаря.
Колеги? Няма други въпроси.
Искам да Ви благодаря от името на Комисията за изключително детайлната информация, която получихме. Виждаме и разбираме, че много се работи, трудно е, но в крайна сметка Ви желаем успехи! И каквото има, от наша страна винаги можем да бъдем полезни. Благодаря Ви още веднъж. Лека вечер!
Колеги, следващата седмица ще ни гостува господин Томислав Дончев.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,30 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Драгомир Стойнев


Стенограф:
Райна Зарева