Народните представители отхвърлиха вота на недоверие към правителството

8 октомври 2010 г.

Народните представители отхвърлиха първия вот на недоверие към правителството, внесен от депутати от ПГ на Коалиция за България и ПГ на ДПС за "провала в политиката по здравеопазването". "За" вота гласуваха 70 депутати, 144 бяха против вота и подкрепиха кабинета, един депутат от ПГ на "Атака" се въздържа. За правителството гласуваха депутатите от ПГ на ПП ГЕРБ, Синята коалиция, двама независими и ПГ на "Атака", с изключение на единия, който се въздържа. За вота и против кабинета бяха депутатите от левицата и ПГ на ДПС. Депутатите от РЗС не участваха в гласуването, въпреки че бяха в пленарна зала.

В пленарна зала бяха министърът на здравеопазването Стефан Константинов, както и министрите Николай Младенов, Аню Ангелов, Мирослав Найденов, Александър Цветков, Свилен Нейков, Вежди Рашидов, Божидар Димитров.

В парламента е постъпило писмо от премиера Бойко Борисов, с което той оттегля внесените от правителството промени в Кодекса за социално осигуряване. Това съобщи пред депутатите председателят на Народното събрание Цецка Цачева. Тази седмица правителството взе решение да оттегли измененията. Премиерът пое ангажименти пред синдикатите, които ще наложат нови промени в кодекса, затова сегашните текстове се изтеглят от парламента. Промените в Кодекса за социално осигуряване, които бяха оттеглени, са свързани с увеличаването на стажа за пенсиониране и възрастта за пенсиониране на категорийните работници.

Парламентът прие на първо четене предложението ловуването на мечки и диви кози да се извършва с разрешение, издадено от министъра на земеделието и храните, а не от министъра на околната среда и водите, както досега. Това предвиждат промени в Закона за лова и опазването на дивеча, внесени от депутата Емил Димитров от ГЕРБ заедно с група народни представители. Предлага се контролът по изпълнението на плана за действие за кафявите мечки в България да се възложи на министъра на околната среда и водите и на министъра на земеделието и храните. Предложените промени са във връзка със зачестилите в последно време инциденти в Родопите и Централния Балкан, посочват вносителите. С възможността разрешенията за лов да се издават от земеделския министър, в чиято юрисдикция е Изпълнителната агенция по горите, се създават условия за по-оперативно изпълнение на плана за управление на мечките в страната, както и правилното развитие и запазване на популацията, добавят депутатите. Народните представители посочват, че агенцията по горите има изградена структура - държавни горски и ловни стопанства, както и работещи по места специалисти като лесовъди, ветеринари, биолози. Те имат необходимата всекидневна информация за местообитанията, миграцията и биологията на мечките, както и връзка с местното население, мотивират се вносителите. Те припомнят, че агенцията всяка година прави таксиране на всички видове дивеч в България и следи за състоянието му.

Парламентът прие на първо четене предложението банките задължително да уведомяват клиентите при увеличаване на лихвите или на общите разходи по кредит, като посочват и размера на променените погасителни вноски. Това е залегнало в промените в Закона за кредитните институции. Измененията са внесени от Министерския съвет. Банките ще бъдат задължени да уведомят клиентите си и при промяна на лихвения процент по влоговете. Измененията пренасят европейски директиви и целят подобряване на законовата уредба за защита на правата на клиентите и усъвършенстване на системата за надзор върху банкови групи и финансови холдинги, които осъществяват дейност в няколко държави от ЕС. За тази цел проектът въвежда изискване за вземане на съвместни решения между компетентните органи при определяне на адекватността на консолидирания собствен капитал. Законопроектът предвижда и създаването на надзорни колегии, чиято основна задача е да осигурят подходяща организация за обмен на информация и координация на действията на отделните компетентни органи при упражняването на текущия надзор и при възникване на извънредни ситуации. Колегиите ще съдействат и за ефективното разпределение на правомощията между компетентните органи. Така ще бъде предотвратено дублирането на надзорни изисквания и ще се осигури по-добро взаимодействие между тях. Измененията предвиждат БНБ като орган, който осъществява надзор върху банките в страната, да отчита потенциалното въздействие на своите решения върху финансовата стабилност на другите държави от ЕС, в които съответните банки осъществяват дейност. Проектът дава и правна основа на участието на БНБ в Комитета на европейските банкови надзорни органи и спазването на неговите насоки в местната банкова система. Предвижда се промените да влязат в сила от 31 декември тази година, а държавите от ЕС следва да изготвят съответните актове за въвеждане на директивите в националните законодателства до 31 октомври.