Парламентът прие на първо четене промени в Закона за съдебната власт, с които се урежда обучението на кандидатите за младши прокурори и съдии. За законопроекта, внесен от Анастас Анастасов и група народни представители от ПГ на ПП ГЕРБ, гласуваха 93 депутати, против бяха 18 народни представители, а 18 се въздържаха. В проекта се предлага да се увеличи срокът на обучение на кандидат-магистратите в Националния институт по правосъдието /НИП/ от шест на девет месеца. В края на обучението курсистите полагат писмен и устен изпит, като успешно издържалите го се назначават от Висшия съдебен съвет /ВСС/ съобразно бала и желанието им. Неиздържалите изпита губят право да бъдат назначени и трябва да възстановят на НИП получената за времето на обучението стипендия. Предлага се започналите, но незавършени процедури по атестиране, да се довършат по досегашния ред.

Парламентът прие на първо четене два проекта за изменения на Закона за етажната собственост. Те са внесени от депутата от ПГ на партия Атака Николай Пехливанов и на Министерския съвет. Според Николай Пехливанов с професионални управители, които могат да бъдат физически или юридически лица, ще се повиши качеството на управление и поддържане на сградите. Той предлага да има регистър към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в който да се вписват хората с право да изпълняват тези задължения. В проекта на Министерския съвет се предвиждат улеснени процедури за свикване на общото събрание. Предлага се в неотложни случаи или когато е изминала повече от една година от последното общо събрание, то да може да бъде свикано от всеки собственик или ползвател. Уточнено е, че сдружение може да се създаде от собственици, представляващи не по-малко от 67 на сто идеални части от общите части от етажната собственост. В този случай сдружението излъчва представител, който да участва в общото събрание, като при вземане на решенията той гласува с дял, равен на дяловете, представени в сдружението. С промените се регламентира ползвателите в сграда в режим на етажна собственост да имат същите права, както и собствениците. Записано е, че правомощията или част от тях на управителния съвет и управителя могат да бъдат възлагани на физически или юридически лица, които не са собственици. Разширява се кръгът на хората, които могат да бъдат избирани за членове на управителния съвет и на контролния съвет. Те могат да бъдат посочени и от собствениците.

Да се създаде Съвет на настоятелите на БАН с четиригодишен мандат, предвиждат промени в Закона за БАН, приет на първо четене от парламента със 107 гласа "за" и един "въздържал се". Вносители са депутати от всички парламентарни групи и един независим. Целта е осъществяване на по-ефективно управление на БАН. Предвижда се в Съвета на настоятелите да бъдат включени двама представители на министерства, двама - на работодателски организации, по един - на националното сдружение на общините и на Съвета на ректорите на висшите училища, двама представители на юридическите лица с нестопанска цел в областта на науката и изкуствата. В съвета ще участва и заемалият длъжността председател на БАН в преходния мандат; двама български и двама чуждестранни учени. Ще участват, но без право на глас, председателят на парламентарната комисия, отговаряща за науката, представител на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, представител на сдружението на банките и на дарителите на БАН. Предвижда се председателят на БАН да е председател и на Съвета на настоятелите, но без право на глас. Съветът ще има координационни, съвещателни и контролни правомощия. Координационните му функции ще са свързани с установяване на по-тясно и оперативно сътрудничество между държавата, бизнеса и БАН, за да може да се определят необходимите на държавата и икономиката научни изследвания. Съвещателните правомощия са с цел подобряване на условията за икономическа реализация на резултатите от научните изследвания, а контролните - за осигуряване на условия за прозрачно и ефективно управление на бюджета на БАН. Записано е, че БАН участва в развитието на науката в съответствие с общочовешките ценности, националните интереси и целите, определени в Националната стратегия за научни изследвания, приета от Народното събрание. Така се обвързват научните изследвания с целите и приоритетите, определени в стратегията. Всяка година БАН трябва да отчита дейността си пред Народното събрание, като срокът за представянето на доклада е до 30 април.

Двойно - от 5000 на 10 000 лв., се увеличава най-ниската глоба за физически лица и служители на търговски дружества, които без лиценз, разрешение или удостоверение осъществяват износ, внос, трансфер на стоки, свързани с отбраната, и на изделия с двойна употреба. Запазва се обаче таванът на санкцията 50 000 лева. Както и досега имуществената санкция за юридическите лица и за едноличните търговци ще бъде между 25 000 и 250 000 лева. Запазва се и размерът на глобата или имуществената санкция - от 50 000 до 500 000 лв., за констатирано повторно нарушение. Това приеха депутатите при второто четене на закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба. Вносът на такива изделия от трета държава, определени с министерско постановление, подлежи на регистрация. Импорта могат да извършват физически и юридически лица след регистрация от министъра на икономиката. Удостоверения се издават въз основа на договорни отношения между вносителите и чуждестранния контрагент. Сделката се регистрира в срок седем работни дни от датата на получаване на документите, а удостоверението важи до една година и може да бъде продължено еднократно за шест месеца. То може да бъде използвано само от вносителя, на чието име е издадено. Удостоверението, което трябва да бъде в четири екземпляра, се дава на заявителя, на ДАНС, агенция"Митници", а четвъртият остава в министерството на икономиката. За предоставяне на техническа помощ за военна крайна употреба разрешение се издава от междуведомствена комисия, в случаите когато помощта е за държави, извън Европейската общност и когато е свързана с придвижване на хора. Разрешение за предоставяне на техническа помощ за военна крайна употреба се издават от междуведомствена комисия, в случаите когато помощта е за държави, извън Европейската общност, и е свързана с придвижване на хора.