Парламентът прие да бъде създаден единен списък на медицинските изделия, предлагани на пазара и заплащани с обществени средства. Това стана при гласуването на първо четене на промени в Закона за медицинските изделия. Предлага се изпълнителната агенция по лекарствата да поддържа на страницата си в интернет списък на медицинските изделия, които могат да бъдат заплащани със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, от републиканския бюджет, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, от републиканския бюджет, чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика, от бюджета на лечебните заведения с държавно или общинско участие. Списъкът трябва да съдържа общи идентификационни данни и характеристики на медицинското изделие; сертификационен и регистрационен статус на медицинското изделие; търговска информация, включително продажна цена за медицинското изделие, както и за производителя/упълномощения представител или търговеца на медицинското изделие; стойност.

България ще се присъедини към Пакта за еврото. Това е позицията на българското правителство, каза пред депутатите премиерът Бойко Борисов, преди да отпътува за Брюксел за участие в заседание на Европейския съвет. На заседанието се очаква да бъде прието окончателното решение за ограничено изменение на Договора за функционирането на ЕС във връзка със създаването на бъдещия Европейски механизъм за стабилност и да се постигне политическо съгласие по Пакта за еврото. Няма да влезем в еврозоната днес или другия месец, но присъединяването ни към декларацията за Пакта за еврото, ще направи възможността за бъдещето ни членство реална, каза Борисов. Той посочи още, че ако днес не подкрепим този пакт, впоследствие няма начин да кандидатстваме за еврозоната. По думите на премиера, с позицията си България отстоява националните интереси. Времето, в което България казваше безкритично "да" на всичко, което се иска от нас, отмина, заяви Борисов. Той допълни, че страната ни ще продължава да отстоява ниските си данъци, за да гарантира конкурентоспособност на икономиката.

Парламентът реши да бъдат прехвърлени публичните задачи на държавното предприятие "Строителство и възстановяване" на Министерството на вътрешните работи - главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", и на Министерството на регионалното развитие и благоустройство. Това стана при приемане на първо четене на промени в Закона за преобразуването на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия. Публичните задачи на предприятието, вменени със закон, са поддържане на готовност и изпълнение на дейности и задачи по държавния военновременен план; поддържане на готовност и изпълнение на задачи по националния- и по областните планове за спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи; изпълнение на задачи по териториалната отбрана на страната. Решението е свързано с оздравяване и преобразуване на държавно предприятие "Строителство и възстановяване" в търговско дружество. Като правоприемник на бившите Строителни войски от учредяването си през 2000 г. досега държавното предприятие "Строителство и възстановяване" е натрупало големи задължения към кредитори, посочват в мотивите си вносителите от Министерския съвет. По счетоводни данни към 30 септември 2010 г. предприятието приключва с балансова загуба в размер 9545 хил. лв., а задълженията му възлизат на 80 484 хил. лв., като голям дял от тях са авансовите вноски по инвестиционни проекти, осъществявани по предприемачески начин. С предложените промени е предвидено държавното предприятие "Строителство и възстановяване" да отговаря за задълженията си не с предоставеното му имущество - частна държавна собственост, а с имуществото, придобито по предприемачески начин.

С глоба от 1000 до 2000 лева ще бъде наказван родител, допуснал детето му да участва в медийно предаване, което създава опасност за неговото физическо, психическо или социално развитие. Това допълнение ще бъде направено в Закона за закрила на детето, прието при второто четене на промени в Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/. В преходните и заключителните разпоредби на законопроекта за промени в ЗРТ, депутатите приеха, че промени в Закона за закрила на детето, според които всеки, който се грижи за деца - било то родител, попечител или настойник - не трябва да допуска то да участва в създаващи опасности за здравето на децата медийни продукции. Ако родителят наруши забраната повторно, глобата може да стигне до 5000 лева, приеха депутатите. Според промените в ЗРТ, на доставчиците на медийни услуги също се забранява да допускат деца в предаванията си, ако те са опасни или неблагоприятни за здравето им. Ако медиите нарушат забраната, ще понесат имуществена санкция от 15 000 до 30 000 лева, а при повторно нарушение - двойно по-голяма. Съветът за електронни медии и Държавната агенция за закрила на детето трябва да разработят критерии за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност за развитието на децата. В съответствие с тези критерии медийният регулатор, доставчиците на медийните услуги и Държавната агенция за закрила на детето сключват ежегодно споразумение за защита на децата.

Недвижими археологически културни ценности да се предоставят за управление на ведомства и общини, предвиждат промени в Закона за културното наследство, които парламентът прие на първо четене. Правото ще се предоставя за срок до 10 години с решение на Министерския съвет. Според мотивите на вносителя така ще се даде възможност общините да поемат инициатива за кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми и приходите от културните обекти да бъдат инвестирани в опазването на археологическото наследство. С промените се дава възможност с решение на МС да се извършва замяна на имоти със статут на недвижими културни ценности със световно и национално значение, когато са собственост на физически или юридически лица, с имоти - частна държавна собственост, или с право на строеж върху имоти – частна държавна собственост. Собствениците и ползвателите на поземлени имоти, в които се намират археологически обекти, ще са длъжни да осигуряват достъп за осъществяване на дейностите по проучване и опазване на обектите. При отказ достъпът ще се осигурява със съдействието на органите на МВР. Измененията предвиждат лишаване от свобода до две години или пробация, както и глоба от петстотин до хиляда лева за лица, които са длъжни, но не полагат грижа за опазването на културна ценност и от това последва или е могло да последва значително увреждане, видоизменение, унищожаване или намаляване на научната или културната й стойност. В законопроекта се определят изискванията за директор на държавен, регионален или общински музей. Кандидатите трябват да имат висше образование, степен магистър, и пет години опит в съответното професионално направление. Директорът ще се назначава за срок от пет години след конкурс, като в състава на комисията ще се включват представител на Министерството на културата и двама музейни експерти.