Враца, 2011 г.

Уважаеми господин Кмете,
Уважаеми господин Вицепремиер,
Уважаеми народни представители, министри,
Ваше Високопреосвещенство,
Уважаеми господа генерали, офицери, сержанти и войници,
Ваши превъзходителства,
 Граждани и гости на горда и родолюбива  Враца, 
Драги сънародници,

Утре, 2 юни, точно в 12 часа на обяд, в цялата страна ще завият сирените. Движението ще спре, българите ще замрат неподвижни. Както всяка година, в тези мигове – цялата нация, всички ние, ще сведем глава пред подвига на Христо Ботев, ще отдадем почит на всички онези, които са загинали за нашата свобода и независимост.

Драги сънародници,
Вече 135 години Христо Ботев е името на българската свобода. Той е българската мяра за национално и човешко достойнство, недостигнатият и неповторим пример за саможертва.

С вълнение в душите си припомняме страниците от историята, които от деца знаем: Ботев  събира четата, качва се на кораба „Радецки”, написва прощалното си писмо: „Мила ми Венето... ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе”, облича четническите дрехи, завладява кораба, акостира с четата си в Козлодуй, целува родната земя и поема по пътя, който ще го изведе на Околчица.
Тук, в Балкана, който се извисява над нас, гениалният поет, публицист и революционер намира своята смърт – и своето безсмъртие.

И година след година, в навечерието на 2 юни, цяла признателна България е духом тук, в борческа Враца.
И година след година, отдавайки почит към делото на Ботев, ние си задаваме въпроса: какво ни завеща този гений, който се превърна в един от символите на Свободна България? Дали само стремежа към свободата? Дали само идеала на равенството? Дали само зова към братство?

Струва ми се, че той ни завеща стремежа към достойнството. Свободата, равенството и братството у Ботев се събират в една дума – достойнство.
Достойнството на човека и народа иска да събуди Христо Ботев. Какво друго, ако не зов към събуждане на човешкото достойнство са стиховете, които всеки  знае?:
 ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...
Какво друго, освен вяра в достойнството на народа, издават мислите на Ботев, че когато е свободен, той, българският народ – на равна нога с другите народи – ще тръгне по пътя на прогреса, ще развие своите народни, т.е. своите демократични начала.

Дълбокото убеждение на Ботев е, че в българския народ естествено е заложено демократичното начало, което при едно свободно развитие ще доведе до утвърждаване на човешкото достойнство, до прогрес и просперитет. За това бъдещо свободно развитие даде живота си той.

Драги сънародници,
За всеки човек и за всеки народ е естествено да мислят за бъдещето. В една своя статия Христо Ботев описва българския народ така: отворил е той вратата на къщата си, гледа към света, загърбил миналото, гледа към бъдещето.

Нека се запитаме днес, нека се запитаме утре, неподвижни и мълчаливи сред воя на сирените: а ние какво бъдеще искаме,  какво бъдеще градим? Разбираме ли своята отговорност пред бъдещето – всички ние, които живеем днес в България?
Как развиваме народните, демократични начала? Как се отнасяме към достойнството на човека? Какъв е нашият патриотизъм днес?
Тези въпроси са важни. Отговорите - трудни. Подлагат ни на изпитание, но държат будна съвестта ни.

Днес България най-сетне се намира в мечтаното от Ботев европейско,  свободно и демократично пространство.
И нека точно днес ясно прозвучи посланието - в това пространство ние не можем да толерираме разделения, партизанщина, насъскване на една част от народа ни срещу друга, посегателства върху човешкото достойнство.
Защото дълг на всеки български гражданин и – особено искам да подчертая – на всеки политик, е да работи за единството на нацията, за нейния просперитет, за равнопоставеност и достойнство на нейните граждани, за сплотяването й в името на общите ни цели.

Единството ни, драги сънародници, е без алтернатива.
Единството ни е гаранцията за нашето достойнство, единството  ще ни позволи заедно с другите народи да вървим по пътя на прогреса, този път, за който нашият, гениалният Христо Ботев даде живота си.

Нека, скъпи сънародници, живеем и работим така, че да бъдем достойни за саможертвата на Ботев, на всички загинали за свободата и независимостта на свидната ни – свободна, независима и демократична България.

Да живее България!