Парламентът прие целите на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, внесен от народния представител Красимир Велчев. Законът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество има за цел да се защитят интересите на обществото и да се възстанови чувството на справедливост у гражданите чрез предотвратяване и ограничаване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него. За постигането на тази цел могат да се налагат ограничения на собствеността, като се съблюдава правото на защита на засегнатите лица и не се допуска риск от несправедливост, решиха народните представители. Прието беше още производството по този закон да се провежда независимо от наказателното или административно-наказателното производство срещу проверяваното лице и/или свързаните с него лица.

Проверката на комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да не може да се образува по анонимен сигнал, решиха депутатите при гласуването на второ четене на текстове от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Проверката на имуществото ще продължава до една година и може да се удължава за още шест месеца. Тя ще обхваща период от 15 години, считано от датата на започването й. Решено беше комисията да образува производство по този закон, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, гласуваха народните представители. Проверка се образува и когато има влязъл в сила акт за административно нарушение от естество да създава облага, ако облагата е на стойност над 150 000 лв. към момента на придобиването й, и не може да бъде отнета по друг ред. Държавните и общинските органи или длъжностните лица, на които по служба е станало известно, че е придобита облага от административно нарушение на стойност над 150 000 лв., са длъжни незабавно да уведомят директора на съответната териториална дирекция на комисията и да му изпратят материалите по преписката, беше записано в закона. Допуснато беше гражданите също да уведомяват комисията.

Парламентарен контрол върху новата комисия за отнемане на незаконно придобито имущество предвидиха депутатите в приети на второ четене текстове от закона. Членовете й са длъжни по покана на Народното събрание да се явяват и да предоставят исканата информация. Всяка година до 31 март комисията трябва представя пред Народното събрание доклад за дейността си. Документът се адресира и до президента, Министерския съвет, както и ще се публикува на сайта на комисията. Предвижда се решенията да се приемат с мнозинство повече от половината членове. Решенията подлежат на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс. Обжалването на решението не спира неговото изпълнение, обясни Емил Радев /ПГ на ПП ГЕРБ/. Комисията решава за образуване на производство по този закон, което включва внасяне в съда на искане за налагана на обезпечителни мерки и на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Директорите на териториалните структури трябва да имат висше юридическо или икономическо образование и най-малко пет години стаж по специалността, а инспекторите се назначават след конкурс, записаха като професионален критерий депутатите. Информацията, която им е станала известна, е служебна тайна. При встъпването си в длъжност те ще подписват декларация за неразгласяване на данните. Членовете на комисията, директорите на дирекциите, инспекторите и служителите са задължени да подписват декларация за частни интереси и за частен интерес по конкретен повод. Членовете на комисията и директорите на териториалните звена не носят имуществена отговорност за причинени вреди при упражняване на възложените им по този закон правомощия, освен ако щетите са настъпили в резултат на умишлени престъпления от общ характер. За сметка на републиканския бюджет те ще имат застраховка "Злополука" и "Живот" при изпълнение на служебните задължения.

Председателят на комисията за отнемане на незаконно придобито имущество ще получава основно месечно възнаграждение в размер 85 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание. Депутатите гласуваха заместник-председателят да получава основно месечно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на председателя на комисията, а останалите членове в размер 75 на сто. В закона изрично беше записано, че членовете на комисията нямат право на допълнително материално стимулиране. Членовете на комисията не трябва да са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията; да не са освобождавани от наказателна отговорност за умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание; да не са лишавани от правото да заемат определена държавна длъжност или да упражняват определена професия или дейност. Освен това всеки член трябва да е получил разрешение задостъп до класифицирана информация с ниво на класификация "Строго секретно". Член на комисията няма право на два последователни мандата. Членовете на комисията няма да са членове на политически партии или коалиции, и нямат право да извършват политическа дейност или да извършва дейности, които засягат независимостта им, записаха депутатите в текстовете на закона. Сред причините за освобождаване е записано отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация, осъдителна присъда за умишлено престъпление, както и при освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Председателят на комисията за отнемане на незаконно придобито имущество трябва да е с висше юридическо образование и поне 12 години стаж по специалността. Комисията ще има петима членове. Председателят на комисията ще се назначава от премиера, а заместникът му и двама от членовете ще се избират от парламента. Един от членовете ще се назначава от президента. Парламентът не може да избира в състава на комисията повече от един член, предложен от една и съща парламентарна група. Мандатът на комисията е 5 години. Депутатите записаха, че териториални звена на комисията са териториалните дирекции, разположени в районните на апелативните съдилища. Към териториалните дирекции могат да се създадат териториални бюра с районни на действие, определени с правилник.