Централната избирателна комисия вече ще бъде постоянно действащ орган, който ще се подпомага от администрация. Комисията ще се състои от общо 19 членове, които ще се назначават след публична процедура. Мандатът на членовете на ЦИК ще бъде пет години. Това решиха депутатите на 13 февруари 2014 г. с приемането на второ четене на текстове от проекта на нов Изборен кодекс.
Председателят, заместник-председателите и секретарят на ЦИК ще се избират от Народното събрание по предложение от парламентарно представените партии. За председател, заместник-председатели и секретар не могат да бъдат избрани хора, предложени от една и съща парламентарна група.
Останалите членове на ЦИК ще се назначават с указ на президента по предложение от парламентарно представените партии и партиите, които имат представители в Европейския парламент. Съотношението между политическите сили в Народното събрание ще се запазва и в ЦИК. От ПГ на ПП ГЕРБ апелираха да се запази старата процедура на назначаване на ЦИК след консултации при президента, но предложението не бе прието.
Членовете на ЦИК трябва да имат висше образование и професионален опит не по-малко от 7 години. Препоръчително е да са завършили право, информатика и компютърни науки, математика, обществени комуникации и информационни науки, политически науки и социология. Председателят на комисията трябва да е правоспособен юрист с не по-малко от десет години стаж, решиха още депутатите.
Към ЦИК ще има вече и Обществен съвет. Той ще се състои от представители на неправителствени организации, които са участвали като наблюдатели в избори. Целта на съвета е да се осигури прозрачност, демократичност и честност на изборния процес. Съставът, функциите и организацията на работа на Обществения съвет ще се определят с правила, приети от Съвета и одобрени от ЦИК, а правилата ще бъдат публикувани на сайта на комисията. Заседанията на ЦИК ще се излъчват в реално време чрез сайта на комисията.
Партиите и коалициите ще внасят безлихвен депозит от 2500 лева за участие в избори за народни представители, за президент и вицепрезидент и за членове на Европейския парламент от България. За инициативни комитети депозитът ще бъде 100 лева, решиха още депутатите. За участие в избори за общински съветници и за кметове няма да се плаща депозит. В седемдневен срок от обявяване на резултатите от вота депозитът да се възстановява, в зависимост от получените гласове, предвиждат още приетите текстове. Невъзстановените суми от депозити ще постъпват във Фонда за лечение на деца.
Парламентът прие на второ четене текстове от Изборния кодекс, свързани с избирателните списъци. Според разпоредбите тези списъци се съставят от общинските администрации по населените места, в които се води регистър на населението, и се подписват от кмета на общината, на кметството или от кметския наместник, и от секретаря на общината. Всеки избирател се вписва само в един избирателен списък. Избирателните списъци се съставят по постоянен адрес. При избори за народни представители и за президент и вицепрезидент избирателните списъци се съставят в една част, в която се вписват всички български граждани, които имат право да гласуват. При вот за български представители в Европейския парламент, както и на местни избори избирателните списъци ще се съставят в две части - в първата се вписват всички български граждани, които имат право да гласуват в съответния вид избор, а във втората – гражданите на друга държава-членка на Европейския съюз, които имат право да гласуват на съответния избор. От избирателните списъци се заличават имената на гражданите, които до изборния ден са загубили правото си да избират или са починали, както и имената на тези, за които това изрично е предвидено в кодекса. Списъкът на заличените лица ще се изготвя от Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието ще предоставя на ГРАО данни за лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, за автоматизираното им заличаване от избирателните списъци.
Избирател, чийто постоянен и настоящ адрес са в различни населени места, може да поиска да бъде вписан в избирателния списък по настоящ адрес не по-късно от 14 дни преди изборния ден. Искането се прави писмено до кмета на общината, района, кметството или до кметския наместник и съдържа единния граждански номер на избирателя, вида и номера на документа му за самоличност и подпис или чрез електронно заявление през интернет страницата на съответната община по настоящия адрес. При избори за общински съветници и за кметове искането се прави, при условие че избирателят има настоящ адрес през последните 6 месеца преди изборния ден в съответното населено място. Хората с трайни увреждания, които желаят да гласуват с подвижна избирателна кутия, трябва да заявят желанието си не по-късно от 20 дни преди изборния ден писмено чрез заявление по образец, подписано саморъчно и изпратено по пощата, факс или чрез електронно заявление през интернет страницата на съответните органи.
Организационно-техническата подготовка и обезпечаване на изборите, включително с техника, консумативи и машини за машинното гласуване, ще се осъществяват от Министерския съвет, както и от областните и общинските администрации във взаимодействие с избирателните комисии. Това реши парламентът с приети на второ четене текстове от новия Изборен кодекс.
Разходите по подготовката и произвеждането на изборите, включително за машинното гласуване, ще са за сметка на държавния бюджет. Министерският съвет трябва да приеме план-сметка за изборите не по-късно от 55 дни преди изборния ден. Според кодекса министърът на външните работи и българските посланици трябва да публикуват на електронната страница на МВнР и на дипломатическите ни представителства условията и реда за образуване на избирателни секции извън страната. До 55 дни преди изборния ден дипломатите е необходимо да поискат съгласие на приемащата държава за провеждане на изборите и разкриване на избирателни секции. Ръководителите на мисии зад граница ще оказват организационно-техническо съдействие на кандидатите при провеждането на срещи с избирателите.