Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 354-01-40, внесен от Михаил Райков Миков, Йордан Кирилов Цонев, Павел Димитров Шопов, Хюсеин Хасан Хафъзов и Васил Миланов Антонов на 16.07.2013 г.

---

Д О К Л А Д

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 354-01-40, внесен от Михаил Райков Миков, Йордан Кирилов Цонев, Павел Димитров Шопов, Хюсеин Хасан Хафъзов и Васил Миланов Антонов на 16.07.2013 г.

На редовно заседание, проведено на 18 юли 2013 г., Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 354-01-40, внесен от народните представители Михаил Миков, Йордан Цонев, Павел Шопов, Хюсеин Хафъзов и Васил Антонов на 16.07.2013 г.
На заседанието присъстваха Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Натанаил, Негово Високопреосвещенство епископ Христо Пройков - председател на Епископската конференция на Католическата църква, г-н Ахмед Ахмедов – главен секретар на Мюсюлманското изповедание, пастор Николай Неделчев – председател на Обединените евангелски църкви, д-р Рупен Крикорян – председател на Епархийския съвет на Арменската апостолическа православна църква, г-н Йосиф Герон – член на Централния израилтянски духовен съвет, г-н Емил Велинов – директор на Дирекция „Вероизповедания” на Министерския съвет, проф. Васил Мръчков – съветник на председателя на Народното събрание и др.
Законопроектът беше представен от н.п. Михаил Миков.
По своята същност законопроектът има за цел да подпомогне функционирането на вероизповеданията, при ясното разбиране за отделеността на религиозните институции от държавата, прогласено в чл. 13 от Конституцията. Потърсено е законодателно уреждане на въпроси, които се поставят от години, но не са намерили своето решение. Принципът за отделеността намира своето проявление в законопроекта, както по отношение на лицата с духовен сан, които извършват богослужение, така и в отделното и различно третиране на местата, в които се извършва богослужебна дейност – храмове, манастири и молитвени домове.
Първата група изменения се отнасят до правоотношенията на свещенослужителите в религиозните институции според техните традиции, канони и службата, която изпълняват. Законопроектът ги третира като специфични служебни правоотношения, тъй като е ясно, че според действащите държавни документи е невъзможно на свещеник или монах да се дефинира работно място и работно време. Ето защо се налага специално уреждане на правния статус на свещенослужителите, който да е съобразен с устройствения акт на съответното вероизповедание. Същото се отнася и когато един монах наруши обета. По отношение на него трудно могат да се прилагат санкциите на Кодекса на труда. Затова в законопроекта е предвидено едно особено служебно правоотношение между свещенослужителя и религиозната институция, като акцентът е поставен върху важността на акта на вероизповеданието и се подчинява в много висока степен на неговата автономност.
Здравните и осигурителни права на свещенослужителите изрично са предвидени и гарантирани в закона.
Висящите спорове /§ 6/ по отношение на възникването на правата, задълженията и прекратяването им, тъй като не са много, е предложено да преминат по този режим.
Втората група изменения са свързани с възможността ясно да се дефинира собствеността, предназначена за богослужение. Тя се изважда от гражданския оборот, като върху нея не може да се налага принудително изпълнение. Не може осветена църковна утвар да служи като обезпечение и да се изнася за публична продан. Същото се отнася и по отношение на сградите, които се използват за богослужение. Тези постройки са осветени и функционално обвързани с упражняване правото на вероизповедание. Те трябва да се използват единствено по своето предназначение.
Съществен елемент в проектозакона е и облекченият режим за доказване правото на собственост върху тази особена категория недвижими имоти, които са стародавно църковно имущество, както и поземлените имоти, върху които са построени. Търсенето на документи и доказването на такъв вид собственост струва много скъпо, поради което са предвидени финансови облекчения. По отношение на давностното владение има случаи на завладени църковни имоти. В законопроекта се предлага давността да не бъде основание за придобиването им.
В заключение г-н Миков апелира членовете на Комисията да гледат философията на законопроекта, като смисълът е да се подпомогнат вероизповеданията в тези трудни години на криза.
В оживените разисквания активно се включиха народните представители и всички поканени. Представителите на традиционните вероизповедания изказаха своята благодарност, че им е дадена възможност да представят вижданията си и принципно подкрепиха законопроекта, тъй като в него се решават редица болезнени проблеми, висящи от много години. Наблегна се на специфичното служение на духовника, който е длъжен изцяло да спазва каноните и Устава на вероизповеданието. Повдигна се въпросът за финансовата невъзможност на някои вероизповедания да изплащат социални и здравни осигуровки. Беше отправено запитване как ще се осигуряват католически свещенослужители, които пребивават в страната за известен период от време, подпомагайки дейността на Католическата църква у нас.
Направено беше предложение за включване към категорията имоти и гробищните паркове, за да получат законодателна защита. Крайно наложителна е и законодателна уредба, улесняваща използването на еврофондове за нуждите на религиозните общности.
Част от изказалите се определиха като значим за решаване и въпроса за такса битови отпадъци, който не е в обхвата на предлагания законопроект.
Директорът на Дирекция „Вероизповедания” допусна, че между първо и второ четене на законопроекта Министерския съвет ще направи предложение за допълнение на някои текстове, свързани със защитата на конституционно провъзгласеното право на собственост от гледна точка на обществения интерес. Това би станало като допълнение в § 4 относно обектите, които са публична държавна собственост.
. В заключение, всички присъстващи се съгласиха с мнението на народните представители, че в законопроекта се фиксират много сложни правни проблеми и техники поради особената деликатност на материята. Изказани бяха мнения да не се бърза с внасянето на законопроекта за второ четене, за да се продължи диалогът с представителите на традиционните вероизповедания, отделни министерства и други ведомства, като бъде разширен кръгът от специалисти, които да работят по него.
В духа на направените предложения и имайки предвид сложността и спецификата на разглежданата материя, народните представители се обединиха около решението да се даде време между първо и второ четене на законопроекта регистрираните вероизповедания и министерствата, чиито предмет на дейност се засяга в законопроекта, да изложат в писмен вид своите становища и предложения. Те ще бъдат обобщени и обсъдени в Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика между първо и второ четене на законопроекта.

След проведеното гласуване, със 7 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 354-01-40, внесен от Михаил Райков Миков, Йордан Кирилов Цонев, Павел Димитров Шопов, Хюсеин Хасан Хафъзов и Васил Миланов Антонов на 16.07.2013 г.