---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА НОВ ИЗБОРЕН КОДЕКС


П Р О Т О К О Л
№ 4


На 5 февруари 2014 г. се проведе заседание на Временната комисия за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс.

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и приемане за второ гласуване на проект на Изборен кодекс № 354-01-96, внесен от Мая Манолова и група народни представители – продължение.

Заседанието беше открито в 14,45 ч и ръководено от госпожа Мая Манолова, председател на комисията.

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, предлагам да започваме, ако парламентарните групи са в пълен състав. Имате ли възражения?
Добре дошли на представителите на гражданските организации, които най-накрая уважиха нашата комисия. Надявам се, че участието им ще допринесе за подобряване на текстовете на финалната фаза.
Уважаеми колеги, вчера приключихме с чл. 45. Днес имаме малко по-амбициозна задача от вчерашната, да приключим с общата част на Кодекса, за да можем утре и вдругиден да имаме възможност да се спрем на специалната част на отделните видове избори. Има ли възражения? Няма.
Започваме с чл. 46. Има предложения от народните представители Мустафа Карадайъ и група народни представители, Мая Манолова и група народни представители, Цецка Цачева и група народни представители. Всъщност има едно предложение на „Атака”, което признавам, че по грешка беше отбелязано на стр. 6 от доклада, което се отнася до състава на Централната избирателна комисия. Господин Шопов, ако искате, можете да направите справка със стр. 6 и ще обсъдим вашето предложение.
Уважаеми колеги, припомням обсъжданията на първо четене на разглеждания кодекс. Тогава заявихме, че в съответствие с препоръките на ОССЕ и на Венецианската комисия предлагаме да създадем професионална ЦИК като един независим и експертен орган, в който да няма партийно-политически влияния. За целта членовете на ЦИК да бъдат избирани с публична процедура от Народното събрание. Такава впрочем е практиката в повечето от европейските държави. Оказа се, че това наше предложение предизвиква редица възражения и подобрения от страна на другите парламентарни партии и на тези, които са извън парламента, също на гражданските организации.
Заради това, за да бъдат защитени правата на парламентарно представените партии и на гражданския сектор, предлагаме подобрение в текстовете, като идеята е парламентарните партии да имат възможност да представят и да предлагат членове на ЦИК съобразно представителството си в парламента. Възможност да предлагат членове на ЦИК и членове на ръководството на ЦИК да имат и гражданските организации, които имат опит като наблюдатели в избори и процесът да се раздели на две: ръководството на ЦИК – председателят, зам.председателят и секретарите да бъдат избрани от Народното събрание с изричната уговорка, записана в кодекса, че те трябва да бъдат предложени от представителите на различните парламентарни групи. По този начин се защитават интересите на всички парламентарни групи, включително на опозицията. Предложенията да се случват след публично изслушване в една парламентарна комисия, най-вероятно това ще бъде Правната комисия. Там ще бъдат изслушани и предложенията за членове на ЦИК, които след това партиите ще предложат, както и досега е било, на президента за назначаване и издаване на указ. По този начин успокояваме и президента, който също така беше доста разтревожен от това, че му се отнемат правомощия по назначаването на ЦИК. Всъщност всички, които сме в тази зала, много добре знаем, защото сме участвали и лично в тази процедура и при президента Първанов, и при президента Плевнелиев. Процедурата се изчерпваше с това, че всяка една от партиите носи своето предложение съобразно пропорционалното си представителство, разговаря с президента, пие едно кафе, ако той черпи, но в крайна сметка президентът разписва предложенията на партиите по начин, по който те са направени, защото такива бяха текстовете в закона и такава е практиката в цялата ни нова история след 1990 г.
Сега, за да бъде запазена тази процедура, остава редът за членовете на ЦИК президентът да ги назначава след издаване на указ след консултации с политическите сили. Новият момент е, че кандидатите този път няма да бъдат анонимни, а преди това ще бъдат обявени и публично изслушани в Правната комисия, в която процедура ще отговорят на всички въпроси, които интересуват гражданския сектор и партиите извън и вътре в парламента.
Запазваме и възможността на партиите, които имат представители в Европейския парламент, но не са парламентарно представени, да имат по един свой представител в Централната избирателна комисия, както е било така и при последните няколко избора.
Разписали сме подробно и правомощията на Централната избирателна комисия, включително ангажимента да създаде обучително звено, включително и с много други задължения и правомощия и по водене на регистъра на избирателите и други публични регистри, предварителна подготовка на изборните книжа, изобщо един по-професионален начин на работа на този изключително важен за изборите орган.
В тази връзка ще си позволя да направя една корекция в предложението, което сме внесли, което е допустимо според нашия правилник. Предлагам броят на комисията да стане от 15 на 19. Това е с оглед на възможността всяка една от парламентарно представените партии да предложи от своята квота и представители от гражданското общество, като за Коалиция за България поемам ангажимента това да бъдат половината от нашите предложения или близо половината. Благодаря.
Заповядайте, господин Карадайъ, да направите своето предложение.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател. Става въпрос за чл. 46 – избиране на състав на Централната избирателна комисия. В чл. 46, ал. 3 думата „двама” предлагаме да отпадне и да се създаде ново изречение второ със следното съдържание:
„Всяка парламентарно представена партия или коалиция от партии има по един зам. председател”.
Ще ви кажа каква е била основната идея. Имаме и такива препоръки и забележки към нас и от ОССЕ и от ПАСЕ във връзка с това, че на последните избори не всички парламентарно представени партии бяха представени в ръководствата на различните избирателни комисии. От тази гледна точка идеята е не само в Централната избирателна комисия, а в районните и в общинските избирателни комисии от всички парламентарно представени партии и коалиции да има поне по един представител в ръководството. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Карадайъ.
Господин Ципов, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми гости. Нашето предложение е да се запази процедурата по назначаване на Централната избирателна комисия с указ на президента след консултации по предложение на парламентарно представените партии и коалиции и на партиите и коалициите, които имат членове в Европейския парламент, но не са парламентарно представени.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Ципов.
Господин Шопов, желаете ли да представите вашето предложение, то е на стр. 6 от доклада.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ние сме за паритетния принцип при формирането на всички комисии, включително избирателните секции на общинските избирателни комисии. Пренесли сме този принцип и на Централната избирателна комисия и то е да имат парламентарно представените политически партии по равен брой депутати в зависимост от това колко ще се възприемат. И като бъдат извадени от броя 19 на тези, които са представени в Европейския парламент, да бъде паритетен принципът.
Предложението на БСП в ал. 5, където се говори за представители в Централната избирателна комисия на партиите, които имат европейски представители, както е разписано ми се струва, че би могло да стимулира парламентарно номадство в Европейския парламент. Текстът е малко неясен. Ние предлагаме да направим една добавка: „… които имат избрани с техните листи членове на Европейския парламент”. Тоест, сега има опасност поради известно движение на досегашните евродепутати в политическото пространство и смяната на тяхната партийна принадлежност да заявят някаква друга партия, което би било абсолютно некоректно. Разбира се, формулировката може да бъде и по-удачна, разбирате какъв е смисълът, да се направи това уточнение, което е много важно.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Шопов, именно това сме имали предвид, включително и смисълът на изчисляване на парламентарното представителство се отнася до първоначалния състав на парламента. Последващи отлъчвания от парламентарни групи няма да бъдат взети предвид в крайния резултат. И за българския парламента, и за европейския мисля, че текстът е ясен.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Прочетете си текста и ще видите, че може да има двусмислие и могат да се направят спекулации.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, тогава аз лично приемам Вашата добавка.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: И нека да прочета да запишем нашето предложение, като вместо текстът: „Партии, които имат членове на Европейския парламент”, да стане: „Партии, които имат избрани от техните листи членове на Европейския парламент”.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, аз лично не възразявам, защото това е и смисълът на предложението, което сме направили.
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Не само партии, нека да бъде „партии и коалиции”.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: „Партиите и коалициите, които имат избрани с техните листи членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени”.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов, правя Ви реплика, защото с вашата редакция нищо не променяте. Както е предложен текстът е ясно, че хипотезата, която Вас ви вълнува, няма да има двусмислие, тъй като вие сте парламентарно представена партия и вие ще участвате по тази линия. Тук ще си представяте кандидатите.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, аз възприемам предложението на господин Шопов и ще го предложа заедно с нашето предложение на гласуване. Предложението ще стане така:
„(5) Предложения за избор на членове може да правят народните представители, парламентарните групи, както и партиите и коалициите, които имат избрани с техните листи членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени.”
Имате думата за изказвания.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако партиите и коалициите не съществуват в същия вид? Говоря и визирам за Синята коалиция. Ако посочим това като критерий, изпадаме в тупик.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Синята коалиция има свои представляващи в лицето на господин Мартин Димитров и господин Иван Костов и няма никаква пречка да направят свои предложения.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз разбирам, че опасенията са членовете на Европейския парламент, излъчени с листите на „Атака”, които вече не ги подкрепят, да не могат с друга партия на базата на тази възможност да изпратят свой представител в ЦИК. Това ли искате да кажете?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ние сме парламентарно представени, имаме евродепутат и затова претендираме за член в ЦИК, като не подкрепяме парламентарното номадство. Някои, които са участвали на изборите, но решават, че тяхната перспектива е някъде другаде, те престават да бъдат онова юридическо лице, с което сме участвали на предишните избори.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, господин Шопов, съвършено ясен сте. Ако трябва да разсъждаваме практически, има две партии, които имат свои представители в Европейския парламент, но не са парламентарно представени, това са НДСВ и Синята коалиция. Те имат надлежни представители. Ако междувременно се случат някакви промени в представителството, новите им пълномощници ще направят предложение за членове на ЦИК. Това е практика, която сме следвали винаги и която решихме да не променяме. Ако вие искате да ги извадим, кажете.
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател. Ние ще подкрепим направеното предложение от господин Шопов. И да кажа още един допълнителен аргумент. Все пак в някои си действия Народното събрание да бъде последователно. В този дух променихме и Закона за политическите партии и Правилника на Народното събрание, така че това е още една стъпка в тази посока. Имаме вече такава практика в 42-то Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Карадайъ.
Заповядайте, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вземам повод от изказването на господин Карадайъ и позоваването му на Закона за политическите партии. Парламентарно представените партии ще бъдем обвинени, че предлагаме по този начин състав на Централната избирателна комисия. И дали не е възможно да помислим онези, които имат право по Закона за политическите партии да получават държавна субсидия, дали те да нямат по един участник в ЦИК.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Може би има резон в предложението на госпожа Цачева за по-голяма прозрачност, но тя е пак ограничена и стеснява кръга само до тези, които получават субсидия. Не е правилно. Може би трябва да вземем регистъра на политическите партии от СГС и от всички по един да назначим за членове на Централната избирателна комисия, те мисля че са някъде около 400, за да има пълна прозрачност.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В този ред на мисли, бихме могли да ги определим чрез жребий, за да редуцираме състава до някъде.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, всички тези предложения са изключително атрактивни и със сигурност много съдържателни, но тези разсъждения можеха да бъдат направени преди вкарването на предложения за второ четене. Кодексът се обсъжда от юни месец. Аз очаквах да има много нови идеи до последния ден на неговото приемане, но нека да оставим нещо и за бъдещето. Така че предлагам да се концентрираме върху това, което е направено. Ако някой иска да формулира допълнителни предложения, може да го направи, ние ще го подложим на гласуване.
Заповядайте, госпожо Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Искам принципно да възразя срещу подобен опит да се подменя смисъла на партиите и на политическия процес. Не можем да приемаме и да толерираме и стимулираме поява на партии, чиято единствена цел е да се докопат до субсидии или да могат да си проведат регистрацията. Смисълът на политическите процеси е партиите да бъдат стимулирани да получават достатъчно доверие от хората, за да могат да влязат в парламента и да упражняват в ролята на опозиция или на управляващи политическа власт. Защото сигурно знаете, че и опозицията има такава власт, бидейки в парламента. Така че категорично възразявам прозрачността да се интерпретира по този начин. Прозрачността е свързана, първо, с начина, по който ще функционира ЦИК, но най-вече с това как гражданското общество ще може да го контролира. Какво значи да разширяваме по този начин? Дайте тогава нищо да не избираме, а всичко да назначаваме.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, нека се върнем към конкретните текстове, все пак обсъждаме чл. 46 от кодекса на второ четене. Ако няма други предложения, мнения, бележки, предлагам да минем към гласуване.
Иска да се изкаже госпожа Цонева, заповядайте.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА (Институт за развитие на публичната среда): Добър ден на всички! Не знам дали до членовете на комисията е достигнало нашето становище. Ние сме го изпратили миналата седмица.
Когато подготвяхме това становище, ние се уповавахме на намеренията, че ЦИК ще бъде орган, излъчен на професионален принцип. В момента цялата дискусия се върти около това, че ЦИк ще бъде орган, излъчен на политически, паритетен или пропорционален принцип и около това е целия спор и цялата тази прецизност, с която отделни политически сили се борят за формулировките. Това не е професионално избрана ЦИК, ако се запазват квотите.
Нашето предложение, въпреки че никой не го е внесъл, ще го съобщя. Ние предлагаме да има Централна избирателна комисия, която да се състои от от 9 или от 11 членове, като ако е от 9, 5 души се избират от парламента, 4 назначава президентът. Президентската квота според нас ще осигури баланс на интереси, както ги осигурява в други колегиални органи, какъвто е Конституционният съд, какъвто е ТЕЛК, каквато е Комисията за управляване и предотвратяване на конфликт на интереси, каквато е Комисията за борба с дискриминацията. Така че предлагаме 5 на 4 и да се запази съответно ротацията – след две година и половина да се изтегли жребий и по двама души от двете квоти да се сменят. Това е нашата идея, която реферирах със заявката, че ЦИК ще бъде професионално избран и излъчен орган. В момента цялата философия е подменена.
Знам, че това, което казвам, не се харесва на никой от парламентарно представените партии.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: От кого виждате такава реакция?
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Виждам реакцията пред мен и затова направих този коментар. Повтарям, нарушихте основен ангажимент за професионална ЦИК.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Цонева, абсолютно сте права. Нашето добро намерение ЦИК да бъде изцяло професионална и да се избира през една публична процедура, с участието и на гражданските организации нямаше как да се реализира предвид острите и гневни критики най-вече от страна на парламентарната опозиция и от президентската институция, и от част от гражданския сектор или негови говорители. Така че, за да успокоим парламентарната опозиция внасяме тези предложения, според които те ще могат да предложат най-много или в зависимост от математиката равен брой членове с Коалиция за България в зависимост как излязат дробите. Тук други са по-силни от мен.
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо Цонева, би било редно да сте дали вашите предложения на народни представители, които имат правото в момента да правят предложения между първо и второ четене. Иначе всичките ви добри идеи може би ще си останат така, както сте ги написали някъде при вас. Това исках да изясня, защото в момента Вие няма как да правите предложения.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Това ли е Вашият коментар? Ако Вие имате добра воля, ще Ви ги връча още в този момент.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Карадайъ, предложенията на Института за развитие на публичната среда бяха получени своевременно, обявени са на интернет страницата на комисията като предложения и част от тях са внесени от парламентарната група на Коалиция за България. Ние не споделяме виждането, че президентът трябва да разполага със собствена квота, затова не сме внесли това предложение. Останалите предложения ги споделяме и сме ги внесли между първо и второ четене. Впрочем, ако трябва да бъда честна, 90 % от предложенията на института са част от Изборния кодекс. Те касаят медийната кампания, безплатните медии и други предложения, които са част от кодекса още в първоначалния му вид.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз мисля, че някак си залитаме по една плоскост, която не знам докъде ще ни доведе. Тук някои и членове, и гости, присъстващи на заседанието се опитват да представят нещата сега едва ли не откриваме топлата вода, едва ли не досега нищо не се е случило, не е имало ЦИК, не сме натрупали двадесет и няколко годишен опит в организиране и провеждане на избори, не е имало изборни администрации, дори аз усещам и намек, че едва ли не тепърва ще избираме професионалисти за членове на ЦИК. Досега явно е имало само едни аматьори, които понеже са излъчени от политическите партии, те са аматьори, а не са професионалисти.
Уважаеми колеги, аз мисля, че всички парламентарно представени и извънпарламентарни политически сили, които имат достатъчно натрупан вече политически опит знаят много добре кои личности имат натрупан опит, кои са участвали в организацията на изборите, във формацията на ЦИК през годините. Така че сега да правим някакви внушения, че ако бъдат излъчени от Народното събрание, те ще бъдат по-малко професионалисти, а ако бъдат назначени от президента по предложение на политическите сили те ще бъдат по-големи професионалисти просто защото са назначени от президента. Аз мисля, че подобни фикции са неуместни в момента.
Аз не мога да възприема това разделение на квоти между парламента и президента, след като в крайна сметка и по двата канала ще бъдат избирани лица, предложени от парламентарно представените политически сили и от тези, представени в Европейския парламент. Не виждам смисъл от това, не виждам логика, това само ще усложни процедурата. За мен просто трябва да има ясна, уеднаквена процедура, да се знае кой кого представлява и кой от чия квота е.
Другото нещо, което искам да предложа като поправка, терминът „както и партиите, които имат членове на Европейския парламент” за мен не е удачен. За мен е по-удачно да бъде: „Партиите и коалициите, които имат излъчени членове на Европейския парламент”, за да не толерираме политическото номадство и в Европейския парламент.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Казак.
Заповядайте, господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаеми представители на гражданския сектор. Уважаема госпожо, ние се отнасяме с изключително уважение към предложенията на гражданския сектор и считаме, че те могат да бъдат една изключително разумна компонента в цялостната работа на комисията. Очакваме обаче и вие да проявите същото уважение към парламентарно представените партии, партии, които са в парламента в резултат на гласовете на около 4 милиона български граждани.
Това, че вие имате определено мнение по този въпрос може да бъде някакъв аргумент, но това не означава, че то задължително трябва да бъде прието по няколко причини. Първо, какво значи професионалисти? Вие можете ли да гарантирате, че тези хора, които са професионалисти, няма да бъдат политически ангажирани? Как ще го гарантирате, по какъв начин? Всеки човек е политически ангажиран в България. Няма човек, който да не е политически ангажиран. Освен това, уважаема госпожо, президентът е избран с гласовете на точно определена политическа сила и за голямо съжаление това, което демонстрира като поведение е точно активно в полза на тази политическа сила.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Нали е пряко избран от народа?
ЯНКО ЯНКОВ: Може, но той е излъчен от определена политическа сила. Какво значи пряко избран? Излъчва го политическа сила. /Шум и реплики в залата./
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Янков, излизате извън темата на дискусията.
ЯНКО ЯНКОВ: Не излизам извън темата, коментирам това, което се иска от нас. С кое излизам от темата? Не смятаме, че президентът може да бъде надпартиен, защото е излъчен от определена политическа сила и е избран директно с нейните гласове.
Освен това, какво искаме да постигнем по този начин конструирайки Централната избирателна комисия? Искаме, госпожо, политически паритет. Това е най-сериозната гаранция за липса на политическо доминиране вътре. Разбира се, ние можем да приложим изискване към тези хора да бъдат професионалисти, но ние искаме механизмът, по който се създава, резултатът от него да бъде политически паритет. Никоя партия да не може да доминира върху другите. Това е смисълът и това е най-сериозният израз на демокрацията. Централната избирателна комисия, както се предлага да бъде конструирана, не само от парламентарно представени партии, а и от други партии, които по една или друга причина активно са участвали в политическия живот, гражданският сектор да може да прави предложения. Това го правим именно с цел на това, което искате вие, да няма никаква политическа доминация вътре в Централната избирателна комисия. А това, което искате като професионализъм, можем да го заложим в допълнителни изисквания. Освен това знаете, че по-нататък в кодекса е предложено да има и граждански контрол във вид на Граждански съвет, който да наблюдава пряко работата на ЦИК. Това е. Благодаря Ви, госпожо председател.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: И понеже имаше зададени към мен въпроси, не искам да отправям повече реплики, в съзнание съм за това, което Вие използвате като аргументи. Казвайки „професионалисти”, имах предвид принципа, по който се излъчват, не да е квотно-политически и да пази пропорциите, които съществуват в действащото Народно събрание, а да бъде различен от това, което имаме до момента, каквато беше заявката. Така както избирате членове примерно на Висшия съдебен съвет, така както се постига консенсус за избор на конституционни съдии, така както парламентът излъчва своята квота в други колегиални органи. Никога досега не е било оспорвано, че именно постигането на консенсус около професионални кандидатури води именно до усещането за професионализъм и доверие в този орган. Единствено ЦИК през годините е комисията, която се формира на квотно-политически принцип, доверието в нея винаги е ниско. Знаете за всички проблеми, които съществуват и в момента на действащата ЦИК за това дали една партия доминира или не доминира над друга и дали има гаранции за това. Отговорът е: не, няма гаранции, защото практиката показва, че има много сериозни проблеми.
Заради това, когато се тръгна към писане на нов Изборен кодекс една от основните философии, които бяха заложени, беше професионалната ЦИК да стъпи именно върху това.
А що се отнася до президентската квота, няма да коментирам. Тя е част от много, много колегиални органи в България и не съм чула досега да се смята, че това е проблем.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Наистина първоначалното намерение на вносителите и след дебатите във Временната комисия за изработване на проекта, и след консултации с неправителствени организации беше за създаване на една експертна, независима, професионална ЦИК, която да се избира от парламента, защото такава е европейската практика, след публична процедура, след предложения на неправителствените организации, публично изслушване и публичен дебат в парламента. За съжаление това беше най-атакуваната идея основно от парламентарната опозиция в лицето на ГЕРБ, да го кажа ясно, части от извънпарламентарната опозиция, от гражданските организации, от медиите, които заподозряха световния заговор в иначе това добро намерение. И въпросните текстове са с цел да успокоят опозицията, да не се тревожи, че в крайна сметка този орган няма да бъде доминиран от никоя политическа сила.
Всъщност е контрапродуктивно за които и да е управляващи или за което и да е мнозинство да създаде ЦИК, която да няма обществено доверие. Така че това, което действително искаме и се надяваме да постигнем с номинирането на кандидати, които да са публично известни и ясни със своите професионални биографии и с опита си в правене на избори или участие в ЦИК, или като наблюдатели, да успокоим и гражданските организации, и обществото, че наистина оставяме правенето на избори в ръцете на професионалисти. И мисля, че доказателство за това ще бъдат кандидатурите, които ще бъдат издигнати. Ние от Коалиция за България ще постъпим именно така. Пак повтарям, половината от нашите предложения ще бъдат предложения на неправителствените организации.
Заповядайте, господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ: Аз в своето изказване точно това се опитах да кажа, че предложенията, които ще се направят, ако заложим правна техника те да отговарят на определени критерии, защото парламентът предлага членове на Висшия съдебен съвет, но те не могат да бъдат каквито и да е, те трябва да отговарят на определени условия. По същия начин ние можем да го направим в Изборния кодекс и това, което председателката каза, всъщност убеждението в обществото ще дойде от номинацията на кандидатурите, които се направят. Те ще бъдат изслушвани, ще има дебати и всичко ще стане ясно тогава. И не може никой да си позволи да предложи каквато и да е кандидатура, която няма морални и професионални качества, да стане член на ЦИК.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, госпожо Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Искам само да кажа, че квотата на президента не е панацея и не може да бъде разглеждана като основен аргумент, че един орган ще има доверието на хората или не. Давам ви за пример СЕМ и ще приключа с това. Всичко зависи какви ще бъдат номинациите, как ще се справят политическите партии. При едни органи те се справят добри, при други органи, където президентът има квота, той пък не се справя добре, така че всеки с кривиците си и с правиците си. Така че нека, много ви моля, да не заставаме на позиция като че ли квотата на президента ще ни гарантира свръх демократичност и прозрачност. Само ще припомня, че той не пожела да отиде на заклеването на конституционните съдии. Какво правим в хипотезата, че блокира действията на ЦИК? Той може по този начин да блокира въобще изборите, извинявайте, защото нещо е решил, слава Богу, или не слава Богу. Слава Богу в България сме се нагледали на политици, на които като им хрумне нещо сутринта до вечерта не знаеш какво ще направят.
Така че до тук Народното събрание е показало, че тогава, когато е имало желание и са били достатъчно мъдри представители му, в случая със СЕМ мисля, че не може да се каже нищо нито за професионализма, нито за политическата дистанцираност на този орган независимо от това, че там хората са политически ангажирани. Всичко зависи как ще си свършим работата. Другото са емоции.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нека пак да подчерта, опираме се на европейската практика.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако съм проявил известно нетърпение, то е с оглед на обстоятелството, че може би щях да ви спестя малко време за да слушаме въпросната аргументация, насочена срещу госпожа Цонева.
Първо искам да поднеса извиненията нашия екип, че получихме предложението след като бяхме подготвили общата част и не можахме да го вместим в контекста на основното ни предложение. Точно това искам да направя. Моля ви да имате предвид, госпожо председател и уважаеми колеги, че в конкретния случая след обсъждане с колегите аз възпроизвеждам предложението на госпожа Цонева като наше второ предложение, което, пак казвам, готов съм дори да се персонализира и да се индивидуализира по отношение на мен или на който и да е от нас.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колега, предложенията са на сайта, качени са преди 15 дни, който е искал е могъл да ги прочете, който не е искал, няма да ги чете, който иска, може да ги внесе.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложението е 4 плюс 5 професионалисти, избрани съответно от двете институции.
Днес достатъчно интензивно дебатирахме, достатъчно институции оплюхме и затова ще си позволя да помоля господин Янков да цени институцията на президента без значение каквото и да е подозрение за политическа принадлежност по отношение на конкретния президент.
Също така ще обърна внимание на това, че докато президент на републиката беше Георги Първанов ние имахме вътрешнопартийна забрана и никой от членовете на ГЕРБ не се произнасяше по …
Позволявам си да взема становище по паритетното представителство. Маскировката, че паритетното представителство дава повече демокрация или структурира правилно политическата воля според мен е манипулация. Да, когато три партии излъчат по паритетен принцип техните си представители, да, това прави три четвърти от мнозинството. Нека да не лъжем хората, гледайки ги в очите, на дребно. Ако паритетното представителство беше инструмент на всичко, тогава да не правим избори. Да кажем: това е списъкът на 5-те или 7-те партии, всички се представят паритетно и това е. Да, паритетното представителство има смисъл в някои от случаите, когато наистина трябва да се обезпечи някакъв вид безпристрастност. Но няма да влизат в изследване на въпросната хипотеза.
Последно, с което завършвам, госпожо председател, на миналата комисия Ви помолих да съобразите понятието „независим държавен орган”. Предполагам, че сте го дискутирали, мислили, изследвали.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: И аз помолих някой да се изкаже за „публични права”, така че ако може да раздадете една справчица и за „публични права” на някои депутати.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не виждам в какъв смисъл прекъсва госпожа Буруджиева, не виждам връзката. И аз ще взема да прекъсвам всеки изказващ се. Та предлагам дефиницията „независим държавен орган” да отпадне. Тя е логически несъвместима, нетърпима е. Не може да е държавен и да е независим. Благодаря за търпението на Вас и на госпожа Буруджиева.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, моля да се придържаме към 5-минутни изказвания. Можем да ги правим по няколко пъти. Очевидно никой днес не бърза.
Има ли някой друг от народните представители да каже още нещо?
Искам и аз да направя едно заключително изречение, тъй като наистина чувствам ангажимент да обясня промяната на нашата позиция. Да, ръководството на Централната избирателна комисия ще се избира от парламента, по един от представителите в това ръководство. Мисля, че правилата са ясни и в тяхното изписване спестяваме част от лицемерието в предния парламент, включително и политическото задкулисие. По-добре нека да е ясно, че парламентарните групи ще имат ясни квоти, които могат да бъдат пресметнати от всеки, отколкото да стават предмет на някакви други договорки. Сега нещата са ясни, написани са в съответните текстове, дебатът е публичен, всичко е на масата.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване първо предложението на господин Мустафа Карадайъ и група народни представители. Колеги, който подкрепя това предложение, моля да гласува.
За – 5, против – 4, въздържали се – 8.
Подлагам на гласуване предложението, направено от Коалиция за България с добавката, направена от „Атака” по отношение на ал. 5 за членовете на Европейския парламент. Същата поправка ще бъде нанесена и във всички съответни текстове на кодекса. Подлагам на гласуване това предложение заедно с добавката на „Атака” по ал. 5, ал. 9 и навсякъде, където това се налага, с промяната в броя на членовете на ЦИК, която направих от 15 на 19 члена. Моля, гласувайте.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Подлагам на гласуване първото предложение на народните представители от ГЕРБ, което е изписано в доклада за второ четене. Моля, колеги, който го подкрепя, да гласува.
За – 4, против – няма, въздържали се – 12.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Павел Шопов, което неправилно е включено в доклада на стр. 6, за паритетно представителство в Централната избирателна комисия. Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 4, против – 4, въздържали се – 8.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Данаил Кирилов, което беше направено на заседанието на комисията устно. Моля, гласувайте.
За – 4, против – 8, въздържали се – 4.
Предложението не се приема.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нищо независимо няма в тази комисия, така че това просто е прах в очите на хората.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Цачева, Вие бяхте един от най-яростните критици на този текст за това, че ГЕРБ не получава най-много членове чрез партийна квота.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не съм се обаждала, проверете стенограмите, госпожо Манолова.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Напротив, последното ни участие беше в „Референдум”, където Вие обяснихте как няма да имате достатъчно членове. Правим го специално заради вас и защото смятам, че е по-честно нещата да са на масата. Много се говори за задкулисни договорки, а в случая няма да има такива. Имате право на квотно представителство, правете предложения, ако те отговарят на изискванията, добре.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: След като вие склонихте на квотно представителство, няма независимост.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това са Вашите интерпретации. В този състав на ЦИК няма да ги командваме по телефона, както вие превихте 4 години.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А вие какво правихте през това време?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Никога не сме го правили.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От кабинета на Фидосова едновременно двете. Хайде, моля.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: От кабинета на Фидосова бяха други от тук присъстващите, да не ги споменавам поименно.
Но да продължим нататък. Има формално предложение да отпадне изразът „независим държавен орган” в изречение първо на ал. 1 и да се сложи точка. Който подкрепя предложението на господин Кирилов да отпадне втората част на ал. 1, моля да гласува.
За – 4, против няма, въздържали се – 12.
Сега подлагам на гласуване целия текст на чл. 46 с наименованието на глава V.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има нови алинеи, които вече се приеха.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Новите алинеи са съобразени, разбира се, с основния текст.
Подлагам на гласуване наименованието на глава V, раздел 1 и чл. 46 с приетите предложения.
ЧЕТИН КАЗАК: Остана ли текста за президента?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Остана президентът да може да назначава част от ЦИК. Остана, защото така искат госпожа Цонева и госпожа Цачева.
ЧЕТИН КАЗАК: Ако дойде някоя друга неправителствена организация и каже, че не иска и на нея ли ще угодим?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване наименованието на глава V, раздел 1 и чл. 46.
За – 12, против няма, въздържали се – 4.
Преминаваме към чл. 47.
Направени са предложения от народните представители от Коалиция за България и от народните представители от ГЕРБ.
С няколко думи да обоснова нашето предложение. След като беше прието членовете на ЦИК да се назначават от президента след предложения на парламентарните партии и ръководството на ЦИК да бъде избрано от пленарната зала след предложения на парламентарните партии тук изписваме цялата процедура, като тя предвижда публично изслушване на кандидатите за ръководство и членове на ЦИК в рамките на една постоянна парламентарна комисия. Най-вероятно това ще бъде Правната комисия, в която кандидатите на неправителствените организации и на парламентарните групи ще бъдат изслушани, ще им бъдат зададени съответно въпроси и след това изслушване ще се пристъпи към номинации и предложения в пленарна зала и предложения към президента за назначаване на членския състав. Това е смисълът на нашето предложение.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, очакваме да обосновете вашето предложение.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, нашето предложение е да се запази реда за назначаване на Централната избирателна комисия, който е в сега действащия Изборен кодекс, като искам да обърна внимание на ал. 1 от чл. 47, а именно председателят да се назначава по предложение на най-голямата парламентарна група. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Извинявайте, господин Ципов, тъй като преминаваме към обсъждане, аз не разбрах нещо. Останах с впечатление, че вие сте против квотно-партийния принцип и че сте за професионалисти в ЦИК, а сега виждам, че предлагате квотно представителство на партиите. Нещо не разбирам.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Това е Ваш извод, уважаема госпожо председател.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, има ли изказвания? Желае ли някой да се изкаже?
Аз също така ще изразя и своето несъгласие срещу ал. 13 от вашето предложение. То ни връща не една крачка назад, а направо с един скок назад, тъй като поне един принцип беше възприет за това ръководствата на избирателните комисии да включват представители на различни политически сили.
Ако няма други изказвания, ще подложа текстовете на гласуване.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Само един коментар, госпожо Манолова, на ал. 13. Ако трябва да вляза в начина на Вашето говорене, бих казал, че има логика в това наше предложение доколкото при избор на Централна избирателна комисия по процедурата, която току що гласувахме, разбира се, че управляващото мнозинство ще има такова мнозинство в Централната избирателна комисия.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Ципов, моля да прочетете текстовете. Написали сме ясно, че председателят, зам. председателите и секретарят могат да бъдат избрани само ако са предложени от различни политически сили. Този принцип се възпроизвежда за абсолютно всички избирателни комисии, нещо, което вие не направихте във вашия кодекси и нещо, което е изрична препоръка на ПАСЕ, на неправителствения сектор и на всички експерти по изборно законодателство. Нека поне не заблуждаваме гражданите.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Абсолютно ясно е за всички, че ГЕРБ нямаше мнозинство в Централната избирателна комисия в настоящия състав, но аз и предполагам други представители, включително на гражданското общество ще имат такива съмнения, че ще има мнозинство в състава на Централната избирателна комисия от управляващото мнозинство. Нека това да стане ясно на всички.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Ципов, решенията в ЦИК се вземат с две трети. Сега действащата ЦИК, която се оказа особено любима на Вас и на госпожа Цачева, е от 21 членове, 10 от които са от ГЕРБ, 4 от Коалиция за България. Ако мислите, че това е правилното съотношение, тогава бих разбрала Вашите напъни да обосновете и да защитите този състав. Смятаме, че това не е добър състав на Централната избирателна комисия и това се доказа във всички избори, които бяха произвеждани до този момент.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Такъв е съставът на Централната избирателна комисия и до 2009 г.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ако искате, да се върнем още по-назад.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Да се върнем, нека да припомним, че в ръководството и в състава на комисията имаше не абсолютно, а квалифицирано мнозинство.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тогава ГЕРБ още не беше създадена, господин Ципов, припомнете си партийната история. Вас ви нямаше тогава като партия. В момента, в който се появихте като партия, ви дадохме места.
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател. В потвърждение на това, което казахте, да, наистина компрометира се тази идея в този вариант и състав. Такава е становището и на гражданските организации. Нещото, което е най-значимо в случая, никога за 24 години оригинални изборни книжа в ден на изборите не са ги показвали медиите в контейнерите. И да се чудим след това на база на какви изборни книжа са отчетени резултатите. Говоря за изборите през 2011 г. Поне има едни неща, които са в интернет и можем да ги гледаме от нашите медии. Нека да не маскираме в една такава ситуация и една такава тема, когато фактите са налични. Нека да направим такава конструкция, че партиите, които участват в изборите, да имат доверие и гражданите да имат доверие в резултата, който ще се получи. Гражданите да имат свободата да гласуват при такъв състав и конструкция на избирателните комисии, че и партиите и гражданите да са сигурни, че техният вот е правилно отчетен. Това е смисълът, да имат доверие. А нещо, което е компрометирано и то априори, вече там липсва доверие. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложенията по реда, по който са направени, първо предложението на Коалиция за България. Моля, гласувайте.
За – 12, против няма, въздържали се – 4.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители от ГЕРБ за избиране на ЦИК, по-точно за назначаване на ЦИК по сега съществуващия ред.
За – 4, няма против, въздържали се – 12.
Подлагам на гласуване основния текст на чл. 47 с гласуваните вече предложения.
За – 8, против няма, въздържали се – 4.
Преминаваме към чл. 48.
Има направени предложения от народните представители от ДПС и от ГЕРБ.
ЧЕТИН КАЗАК: Искам да кажа нещо, преди да пристъпим към разглеждането на чл. 48. Има ли право президента да откаже да назначи предложени за членове на ЦИК?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Казак, има много начини да бъде бламирано приемането на новия Изборен кодекс и това европейските избори да се проведат по новите правила. Част от тези опити виждаме на парламентарна комисия, ще ги видим в пленарната зала от колегите от ГЕРБ. Другата част се надявам да ни бъдат спестени от останалите институции. Надявам се всеки да бъде на нивото на отговорностите, които има и които са му дадени от българските граждани.
ЧЕТИН КАЗАК: Надеждата умира последна.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател. По чл. 48 ние правим предложения за промени. В ал. 1 предлагаме второто изречение да отпадне, не е необходимо според нас, за администрацията да уреждаме каквито и да са изключения. В общото законодателство ако действат, всичко ще бъде наред според нас. Там не се изискват кой знае какви специалисти, след като в Централната избирателна комисия са специалистите и професионалистите.
В тази връзка в ал. 2 също предлагаме да отпадне в изречение първо „държа служители и от”. Няма нужда да са държавни служители.
И в ал. 3 предлагаме организацията на дейността на комисията. Оттам нататък да добавим „числеността, структурата и функциите на администрацията се определят с правилник, който се приема от комисията и се обнародва в „Държавен вестник”, за да е ясно на всички каква численост ще има тази администрация и какви функции ще изпълнява. Това са нашите предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Карадайъ.
Колеги от ГЕРБ, кой ще представи вашето предложение?
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо председател. Нашето предложение е свързано с определяне на статута на комисията, като единствената разлика с текста по вносител е в ал. 2, в която ние посочваме, че Централната избирателна комисия се представлява от своя председател, в отделни случаи с решение на комисията от зам. председател, секретар или член.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Подлагам на гласуване направените предложения на господин Карадайъ и група народни представители. Колеги, който е „за”, моля да гласува.
За – 8, против няма, въздържали се – 4.
Предложенията се приемат.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители от ГЕРБ.
За – 4, против няма, въздържали се – 8.
Предложенията не се приемат.
Подлагам на гласуване основния текст на чл. 48 с приетите предложения.
За – 8, против няма, въздържали се – 4.
Текстът на чл. 48 с гласуваните предложения е приет.
По чл. 49 не са направени предложения.
Има ли някакви изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 49.
За – 16, против и въздържали се няма.
Преминаваме към чл. 50.
Има предложения от всички парламентарни групи.
Господин Карадайъ, заповядайте да обосновете вашето предложение.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател. Нашите предложения са в духа на това, че членовете на Централната избирателна комисия трябва да бъдат с висше образование и минимална степен магистър, препоръчително е да са юристи, математици, информатици и оттам нататък да не поставяме ограничения. Бих посочил персонално себе си, аз поне попадам в кръга на тези хора.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Какво сте завършил, господин Карадайъ?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Това е друга тема. Аз допускам, че ако не попадам в кръга на ограниченията, това не означава, че човек не може да прави избори. Така че от тази гледна точка идеята е за членовете ограничението да бъде висше образование с минимална степен магистър и да препоръчаме различните специалности, които да имат предимство при равни други условия. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, нашето предложение е в същия смисъл, може би е прекалено ограничително. Така че, ако възприемете по-широките възможности, които предлага господин Карадайъ, ние ще оттеглим предложението си в т. „бб”.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Много се извинявам, но не съм съгласна. Нашето е много по-широко, отколкото на господин Карадайъ, защото при него няма написано, че освен информатици, математици и юристи някой друг би могъл въобще да работи в тази комисия.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нашето е изчерпателно, неговото е препоръчително.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Все пак като имам представа от висшето образование. Склонна съм да се съглася минималната образователна степен да е магистър, но смятам, че ако можете да ми посочите някое друго образование, което да обучава в избори, избирателни системи, как се правят избори, защото иначе рискуваме да достигнем висотите, до които стигнахме в Сметната палата. Няма такава логика, че понеже много пъти човек е правил избори, може да бъде такъв професионалист, че да отиде в ЦИК. Няма такава логика. Защото по тази логика в България избори са правили поне 10 хил. души, но те не са професионалисти. Едно е работата на терена, съвсем различно е приложението на закона и отговорността пред закона. Така че аз смятам, че достатъчно ясно сме изброили всички възможни професии, които засягат отделните глави и разпоредби на този закон от гледна точка на професионализма.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам да подложим на гласуване направените предложения и ако бъдат приети, в крайната редакция ще залегне текст, който да ги инкорпорира.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо председател, нека и ние да си представим предложението.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Сега давам думата на госпожа Атанасова. Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, ние също имаме предложение по чл. 50 не само по отношение на професионалния опит и изискването за завършено образование, ние смятаме, че е достатъчно членовете на Централната избирателна комисия да имат завършено висше образование и да са магистри. Считаме, че следва да имат и определен трудов или професионален стаж. Считаме, че следва да владеят български език, защото това не е изрично записано като основание. Освен това считаме, че председателят на комисията следва да е правоспособен юрист с не по-малко от 10 години юридически стаж.
Но сме направили предложения и в следващата ал. 3 по отношение на това кое лице не може да бъде член на комисията. Освен хипотезите за осъжданите лица предлагаме да не може да бъде член на комисията не само съпруг или такъв, който се намира във фактическо съжителство или е роднина по права линия с друг член на комисията, но и кандидат, съпруг на кандидата или който се намира във фактическо съжителство с кандидат за съответния вид избор, както и в ръководството на предизборен щаб на партия, коалиция и инициативен комитет. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, явно всеки е чел само собствените си предложения, а не и основния текст. Изискванията за стаж са много по-високи в текста на вносителя, в който предлагаме професионален опит и съответно стаж не по-малко от 10 години за членовете и 12 години за председателя. Изискването да е български гражданин предполага владеенето на български език. Нека да не търсим под вола теле, ясни са тезите.
Подлагам на гласуване едно след друго предложенията, в случай, че бъдат приети повече от едно, те ще бъдат въплътени в окончателния текст.
Подлагам на гласуване предложенията на господин Карадайъ. МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Колеги, аз виждам, че двете предложения – Карадайъ и народни представители и Манолова и народни представители, могат да бъдат обединени в едно.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, колега, точно това предложих преди малко. Нека да го гласуваме и да не повтаряме едно и също.
Подлагам на гласуване първо предложението на господин Карадайъ и група народни представители.
За – 8, няма против, въздържали се – 4.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители от Коалиция за България.
За – 8, против няма, въздържали се – 4.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Цецка Цачева и група народни представители.
Искате да гласуваме поотделно ли предложенията? Част от тях се съдържат в основното предложение.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Манолова. Всъщност в основното предложение, на което Вие сте вносител, се съдържа изискване за член на ЦИК, който не може да бъде съпруг или се намира във фактическо съжителство с друг член на комисията, но не се съдържа изискването за член на ЦИК да не може да бъде съпруг с кандидат за съответен вид избор и аз мисля, че това трябва да бъде гласувано отделно, защото това е съвсем друга хипотеза, отделно подложено на гласуване.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ако в някои села съпругът е кандидат, това пречи ли според Вас?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Колеги, мисля, че има смисъл в това, което говори госпожа Атанасова, но сега е модерно доста хора да живеят във фактическо съжителство, без брак. То по-скоро е въпрос на вътрешна норма. Кой ще тръгне да изследва кой с кого живее? Не е редно. Но аз исках друго да кажа.
Госпожо председател, от предложенията, които са направени от госпожа Цачева и група народни представители, обърнете внимание на т. 3 в ал. 1 и ал. 2. Това има повече резон, мисля, че 10 години са много, да ги направим на 5 години, както предлага ГЕРБ. Става въпрос за трудовия стаж.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Подлагам на гласуване предложението на Цецка Цачева и група народни представители. Част от него се съдържа в основния текст на вносителя, главно гласуваме останалата част.
За – 4, против няма, въздържали се – 8.
Не се приема предложението.
Сега подлагам на гласуване основния текст на чл. 50 с предложенията, които бяха прието, на Карадайъ и група народни представители и на Манолова и група народни представители.
За – 12, против няма, въздържали се – 4.
Текстът на чл. 50 с предложенията, които се приеха, е приет.
Преминаваме към чл. 51.
Има направени предложения от народните представители на ГЕРБ, два броя. Заповядайте, колеги, да ги обосновете, макар че предложенията са ясни и не се нуждаят от коментар. Прочели сме ги, имаме мнение, ако искате, направо да ги подложа на гласуване.
Подлагам на гласуване първото предложение по ал. 3 на чл. 51 на народните представители Цецка Цачева и група.
За – 4, против няма, въздържали се – 12.
Не се приема това предложение.
И предложенията в ал. 4 и ал. 7. Моля, гласувайте.
За – 4, против няма, въздържали се – 12.
Не се приемат и тези предложения.
Сега подлагам на гласуване основния текст на чл. 51 – мандат на членовете на комисията.
За – 12, против няма, въздържали се – 4.
Текстът на чл. 51 е приет.
Преминаваме към чл. 52, по който няма направени предложения.
Подлагам го на гласуване.
За – 12, няма против, въздържали се – 4.
Текстът на чл. 52 е приет.
Следващият член е 53.
Има предложение е на Института за развитие на публичната среда, обявено на сайта на комисията преди повече от 10 дни. С колегите от Коалиция за България го предлагаме и моля да бъде прието. Наистина за повече прозрачност е добре членовете на ЦИК да гласуват поименно.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Госпожо председател, ако е възможно, аз все пак искам да се отбележи, че госпожа Цонева не е тук, за да защити голяма част от предложенията, които следват и беше тук само за да защити едно единствено от тях. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Буруджиева.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на Коалиция за България.
За – 12, няма против, въздържали се – 4.
Сега подлагам на гласуване основния текст на чл. 53 с предложението на госпожа Цонева, направено от Коалиция за България, което вече е прието.
За – 12, против няма, въздържали се – 4.
Подлагам на гласуване чл. 54 – прозрачност в заседанията на комисията. Няма направени предложения, няма възражения.
За – 16, против и въздържали се няма.
Следващият член е чл. 55.
По него има направени предложения от Мустафа Карадайъ и група народни представители и от Коалиция за България. Уточнявам, че предложението на Коалиция за България е предложение на Института за развитие на публичната среда.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Много Ви моля, госпожо председател, престанете да рекламирате института, той, ако имаше желание да отстои своите предложения щеше да е тук и да ги отстоява. Помолих Ви вече. Тези предложения са внесени от нас, точка. Ако госпожа Цонева имаше интерес към Изборния кодекс, щеше да е тук и да ги защити.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Става дума за авторство, което ни е изпратено.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Това е ясно и няма нужда да се губи време като непрекъснато се изтъква.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Янков, да обосновете вашите предложения.
ЯНКО ЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, направили сме две предложения, водени от следните мотиви. В основния текст на чл. 55 е записано, че ЦИК създава Обществен съвет. Ние смятаме, че не е редно ЦИК да го създава. Самите неправителствени организации трябва да си го създадат, а ЦИК само трябва да одобри правилата му на работа. Смисълът на това предложение е, че не може ЦИК да създава орган, който ще прави обществен контрол на неговата работа. Обществените организации сами трябва да си формират такъв обществен съвет и ЦИК да утвърди правилата и взаимодействието между Централната избирателна комисия и Обществения съвет. Това е смисълът на нашето предложение и се надявам да бъде подкрепено.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Янков, имам известен опит в участието във формирането на обществени съвети и на двете временни комисии по приемане на Изборния кодекс. И единствения действащ обществен съвет на парламентарна комисия е този към Комисията за взаимодействие с гражданското общество. Добре е когато гражданските организации правят предложения, но комисията в крайна сметка се произнася по състава.
Така че аз ще подкрепя ал. 2 от вашето предложение, но ал. 1 нека да остане както е предложена.
ЯНКО ЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, ние смятаме, че гражданското общество, гражданският сектор в България претърпя сериозна еволюция и вече може сам да се самоконструира и да се самовъзпроизвежда. Какво ще стане, ако те направят предложение, а ЦИК не одобри определени предложения за участието им в обществения съвет? Не би трябвало да има такъв субективен подход. Това е нашето разбиране. Все пак ви благодаря, че ще подкрепите втората част на предложението. Но смятаме, че цялото трябва да бъде подкрепено.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, госпожо Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Ако ми позволите, колеги, ще направя едно предложение за редакция, която съвместява според мен и двата текста.
Алинея 1 да бъде: „Към Централната избирателна комисия се създава Обществен съвет от представители …”.
В крайна сметка е естествено, че това става и през желанието на обществените организации, и през съдействието на ЦИК, така че мисля, че тази формулировка дава възможност за ал. 1 да се обединим.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: И тук компилация между основния текст и предложението на господин Янков: „… който да подпомага дейността на комисията за осигуряване на прозрачност, демократичност и честност в изборите”. Обществените съвети реално подпомагат дейността. Общественият съвет към нашата комисия върши в момента огромно количество работа, с което подпомага приемането на втората част.
Подлагам на гласуване първо предложението, което се направи от Коалиция за България.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Нашето предложение е съвсем различно и не засяга тази компилация.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Компилацията е между основния текст и предложението на ДПС, госпожо Цачева. Госпожо Цачева, ние сме направили друго предложение, което е след предложението на господин Карадайъ. В момента с госпожа Буруджиева се опитвахме да направим редакция от ал. 1 на чл. 55 по вносител и ал. 1, чл. 55 на господин Янков.
Така че подлагам на гласуване първо предложението на Коалиция за България.
За – 16, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Карадайъ.
За – 12, няма против, въздържали се – 4.
Сега подлагам на гласуване основния текст заедно с двете предложения, като се вземе предвид редакцията, която беше направена на заседанието от госпожа Буруджиева и от мен.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Те са изцяло редакция на чл. 55. Ако това е вярно, няма основен текст, това искам да Ви кажа.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Цачева, приехме по принцип предложението на господин Карадайъ и предложихме редакция между неговото предложение и текста на вносителя. Такава е парламентарната практика във всички парламентарни комисии. Съжалявам, че излезе господин Ципов, можеше да обясни. Нека не си обясняваме А и Б на приемането на законите на второ четене.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, моля Ви, има нюанс. По принцип го подкрепяме и ние, но ако се гласува така, както Вие допуснахте да се гласува изцяло тяхното предложение, то става проект в доклада за второ четене. Подкрепяме го по принцип и отиваме на общия текст с принципната подкрепя на техния.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Цачева, искате ли Вие да водите заседанието?
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не, благодаря Ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, тогава разбрах. Благодаря.
Сега подлагам на гласуване чл. 55 заедно с приетото по принцип предложение на ДПС и изцяло приетото предложение на Коалиция за България.
За – 16, против и въздържали се няма.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предложението на господин Карадайъ е подкрепено, то е изцяло нов текст. Вие кой текст ще запишете като основен, неговото предложение, което се прие или друг текст?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Атанасова, ще помоля господин Ципов да Ви обясни като се върне.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, предложението на господин Карадайъ го подкрепяме, то е в две алинеи и изцяло нов текст. Вие кой текст ще запишете, неговото предложение, което се прие или някакъв друг текст?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Приехме предложението на господин Карадайъ по принцип.
Подлагам на повторно гласуване, специално за госпожа Цачева и Атанасова, защото те не са разбрали, по принцип предложението на господин Карадайъ. Който е съгласен, моля да гласува.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма го господин Ципов и аз няма да гласувам.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Ние ще следим какво ще запишете в кодекса.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Много съм Ви задължена за това, госпожо Атанасова.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, значи
За – 12, против и въздържали се няма.
Сега подлагам втори път на гласуване чл. 55 с предложението по принцип на ДПС и с изцяло предложението на Коалиция за България в редакция, която направихме с госпожа Буруджиева. Тези, които не са разбрали, могат да се въздържат от гласуване.
За – 16, против и въздържали се няма.
Преминаваме към чл. 56.
Има предложение на господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Колеги, мисля, че може би и от основния текст става ясно и това се е имало предвид, но все пак за уточнение в ал. 1 след думите „обучително звено” да се добави „от членовете на ЦИК” и текстът да продължи. Така или иначе Централната избирателна комисия организира изборите и няма как външни обучителни звена да има, когато въпросите пак се поставят пред Централната избирателна комисия. Аз мисля, че това се е имало предвид и в основния текст, но все пак да го изпишем.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Карадайъ.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По линия на разбирането, ние бяхме тръгнали да разбираме, че ЦИК се професионализира и по тази причина решихме, че обучителното звено ще бъде от избрани специалисти не непременно от членове на ЦИК. Още повече се възприе един по-ограничен състав на Централната избирателна комисия. Необходимо ли е да определяме и да връзваме ръцете на ЦИК? Какъв е проблемът, както е досега, ходят членове на ЦИК, а да вземат и няколко експерта.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Естествено е, че ще отидат с експерти и че няма как да се справят сами.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не знам кое е естествено, госпожо председател.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ако искате, да напишем кой член на ЦИК с колко експерти е длъжен да се движи.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Позволявам си да обърна внимание на колегите, те употребиха на няколко пъти думите „да правим избори”, такива реплики и квалификации всъщност отблъскват и дразнят гражданското общество. Да, не само членовете на ЦИК правят избори, ясно е, че и други хора правят избори.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господи Карадайъ, за да не възникват такива двусмислици при тълкуването, ако искате, оттеглете си предложението си. Ясно е, че то ще бъде от членове на ЦИК и от експерти. Този дебат е абсолютно излишен, който водим.
Заповядайте.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател. Господин Кирилов, Вие по принцип сте прав, всеки гражданин и всички граждани имат правото да се обучават, включително в изборни тематики. Но когато се произвеждат избори при обучението изключително се съсредоточава в произвеждането на изборите. И когато се обучават районните и общинските избирателни комисии, те по-скоро биват обучавани основно в Методическите указания и изпълнение на решенията на ЦИК, как да приключат изборния ден и да отчетат резултатите. Основно в това се състои обучението и няма как членовете на ЦИК да правят това обучение сами. Безспорно в това обучение участва и областният управител, и кметовете на общини, и директори на ГРАО по регионите, включително Полиция, Пожарна, всичко, което се асоциира около произвеждането на избори. Но това производство става на базата на закона и решенията на Централната избирателна комисия. И всички въпроси и неясноти се адресират към Централната избирателна комисия. От тази гледна точка е редно членовете на Централната избирателна комисия да водят това обучение. Те са длъжни да дават отговори на всички поставени въпроси на база закона. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, благодаря ви за изказванията, смисълът е ясен, в обучителното звено се включват членовете на ЦИК и други специалисти по преценка на самата ЦИК.
Така че подлагам на гласуване предложението на господин Карадайъ и друга народни представители.
За – 8, против няма, въздържали се – 4.
Сега подлагам на гласуване основния текст на чл. 56 заедно с предложението на ДПС.
За – 16, против и въздържали се няма.
Член 57 – правомощия на комисията.
Предложения са направили народните представители Мустафа Карадъйъ и група, Мая Манолова и група, Цецка Цачева и група.
Моля, господин Карадайъ накратко да обосновете вашето предложение.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател. В т. 7 на чл. 57, ал. 1 ние правим предложение да отпаднат думите от края на текста, а именно: „тях и на членовете на комисията по чл. 287, ал. 7 и чл. 445, ал. 7” и да се заменят с думите: „РИК/ОИК по избирателни секции”.
Тоест, т. 7 става:
„т. 7. Централната избирателна комисия определя с методика размера на възнагражденията на членовете на избирателните комисии и на специалистите към тях;”
В момента направих редакция, защото се получава тавтология с предната част, ако се заменят думите с „РИК/ОИК…”
Следващото предложение е да се създаде нова т. 39 и следващите да бъдат преномерирани, като в новата точка казваме:
„39. Публикува на интернет страницата си междинни резултати от обработката на протоколите на СИК в РИК/ОИК по избирателни секции;”
На практика това беше правено досега на всички избори от 2003 г. насам, защото технологиите оттогава насам го позволяват, единствено и само с изключение на 2013 г., което не успяхме да видим и междинни резултати по секции никой не може да получи, докато не бяха обявени окончателните резултати. От тази гледна точка една добра практика, ако не е изписана в закона, явно понякога бива нарушавана, затова е по-добре да бъде изписана. А и това е допълнителна гаранция за прозрачност.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Карадайъ, разбрахме Ви. Искам само да Ви помоля предложението т. А да го прецизирате, защото текстът на т. 7 е: „В правомощията на ЦИК е да определя с методика размера на възнагражденията на членовете на избирателните комисии и на специалистите към тях”. Ако искате, да сложим точка и да отпадне текстът по-нататък, кажете. Тук РИК и ОИК са излишни, защото те се включват отпред. Така че слагаме точка и махаме изречението до края. В тази редакция подкрепяме вашето предложение.
Нашето предложение е правно-техническо с цел прецизиране на целия изборен процес, включително по публикуване на списъците и адресите на избирателните секции. Няма да казвам по чие предложение е направено част от това предложение. Който го е направил, ще си го познае.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Докато я няма, какъв е смисълът да си губим времето.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Така е. Така че това е смисълът на нашето предложение.
Госпожо Цачева, вашето предложение се отнася до електронното гласуване, което беше отхвърлено.
В точка „б” на нашето предложение не е коректно изписано чл. 57, ал. 1, т. „д” – „формата и структурирания вид на списъците, както и”. Да се добави „структурирания електронен вид на списъците” с цел улеснение на ГРАО при проверката на подписките.
Подлагам на гласуване първо предложението на господин Карадайъ след направената по време на обсъждането редакция.
За – 16, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване предложението на Коалиция за България.
За – 16, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Цачева и група народни представители.
За – 4, против няма, въздържали се – 12.
Сега подлагам на гласуване основния текст на чл. 57 с приетите предложения.
За – 12, против няма, въздържали се – 4.
Преминаваме към чл. 58.
Постъпили са предложения от Коалиция за България и от ГЕРБ.
Докладвам накратко нашето предложение. Предвид постигането на бързина в произнасянето при обжалването предлагаме сроковете да се изчисляват в календарни дни. В новия кодекс абсолютно всички решения на всички избирателни комисии подлежат на контрол, включително на съдебен контрол. За да може той да се реализира на практика, би следвало сроковете да се изчисляват в календарни дни иначе в част от хипотезите това става безпредметно.
Госпожо Цачева, Вие искате ли да обосновете вашето предложение? И то, доколкото виждам, е с цел постигане на повече яснота при обжалването.
Подлагам на гласуване първо предложението на Коалиция за България. Моля, гласувайте.
За – 12, против няма, въздържали се – 4..
Сега гласуваме предложението на госпожа Цачева и група народни представители. Това възпроизвежда текста на АПК, но в знак на добра воля, ако искате, да го подкрепим.
За – 16, против и въздържали се няма.
Сега подлагам на гласуване чл. 58 с двете предложения, които ще бъдат редактирани в окончателния му вариант.
За – 16, против и въздържали се няма.
Преминаваме към раздел II „Районни избирателни комисии”.
Член 59 – назначаване.
Има предложение на господин Карадайъ и група народни представители. Господин Карадайъ, държите ли на вашето предложение?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Предложението е направено във връзка с образуването на избирателните секции – вместо пред областните управители, ако може да се обжалва по реда на избирателните комисии, да се обжалва по реда на избирателните комисии, защото обикновено жалбите и сигналите първо отиват до избирателните комисии и оттам като получат гражданите указания да се жалват при областните управители или пред съда, обикновено в над 90 % от случаите други жалби вече няма. В тази връзка е направено това предложение: вместо 45 дни, 50 дни преди изборния ден да бъдат назначавани районните и общински избирателни комисии, за да може своевременно вчерашната бележка на господин Гетов за ГРАО за предварителните списъци, където предложението беше за 41 дена, ако остане текстът 45 дена, тогава този срок от 41 дена може да стане 46 или 47 дена, което вече е достатъчно време за да се обработят предварителните списъци. Това е била идеята. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Карадайъ. Страх ме хваща от волните импровизации по сроковете.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Конкретно за това предложение всички срокове са съблюдавани по Изборния кодекс, защото тук се опитваме да решаваме нещо, което е житейска практика. И колкото и избори да правим, обикновено хората се жалват в избирателните комисии, когато става въпрос за избори.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нека не предрешаваме въпроса. Аз продължавам да поддържам становището, че административният акт на кмета не може да се обжалва пред избирателната комисия, трябва да се обжалва пред областния управител. Освен това хората се понаучиха. И аз съм била в хипотезата да проспа създаването на секциите. Но вече всички се понаучихме, изминаха няколко избори, вече всеки си прави сметката.
Подлагам на гласуване предложението на господин Карадайъ за промяна в сроковете.
За – 16, без против и въздържали се.
Ще си разделим накрая отговорността с господин Гетов, защото независимо кой предлага и кой приема, накрая се сещаме кои ще са отговорни.
Сега подлагам на гласуване текста на чл. 59 с приетото предложение.
За – 16, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване и заглавието на Раздел II.
За – 16, без против и въздържали се.
Преминаваме към чл. 60.
Има постъпили предложения от ДПС, ГЕРБ и Коалиция за България.
Нашето предложение е изцяло правно-техническо, така че няма да го обосновавам специално.
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: И аз нямам повече какво да кажа, то е във връзка с текста, който току що приехме. Статутът е част от процедурата.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И нашето предложение е ясно. За да няма спор за какви коалиции става дума, да се добави текста „регистрирани в ЦИК”.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Подлагам на гласуване едновременно трите предложение, защото виждам съгласие по тяхното приемане, заедно с основния текст на чл. 60.
За – 16, без против и въздържали се.
Член 61.
Има предложения на „Атака”, ДПС и ГЕРБ. Заповядайте да ги обосновете.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Тук спазваме нашия принцип, който и другаде сме поставили. Преди малко говорих за паритет, в случая за паритет при образуването на избирателните секции.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Шопов, ясна ни е същността на вашето предложение.
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател. Нашето предложение е във връзка със състава и структурата на Централната избирателна комисия. И тъй като става въпрос за ръководството, идеята е всяка от парламентарно представените партии и коалиции да участва и в ръководствата на районните избирателни комисии по аналогия, същият текст го има и при общинските избирателни комисии. Моята идея е по-скоро да вървим по приетия модел и структура на ЦИК, защото става по-лесно надолу. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Карадайъ, ние възприехме друг модел – членовете на ръководствата да бъдат от различни парламентарни сили. Няма как това да се възпроизвежда в различните по състав районни и общински избирателни комисии.
Госпожо Цачева, Вие искате ли да представите вашето предложение? Не.
Подлагам на гласуване предложението на „Атака”.
За – 4, няма против, въздържали се – 12.
Подлагам на гласуване предложението на господин Карадайъ.
За – 4, няма против, въздържали се – 12.
Подлагам на гласуване предложението на ГЕРБ.
За – 4, против няма, въздържали се – 12.
Сега подлагам на гласуване основния текст на чл. 61.
За – 16, без против и въздържали се.
По чл. 62, чл. 63 и чл. 64, които са статут, печат и подпомагане дейността на комисията няма постъпили предложения.
Има ли някакви забележки от народните представители? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 62, чл. 63 и чл. 64.
За – 16, без против и въздържали се.
Член 65.
Има едно предложение от народните представители от ГЕРБ. Уважаеми колеги, тук разликата между вашето предложение и основния текст е, че добавяте едно изискване лицата, които ще бъдат назначавани в РИК да са неосъждани. Ние сме критикувани многократно от различни международни организации затова, че по българското законодателство лицата, които са осъждани и изтърпяват наказание лишаване от свобода изобщо не могат да участват. Смятаме, че в случая това вероятно би било дискриминационна мярка по отношение на тях. Има време до пленарната зала, нека всеки да помисли по този текст.
Моля, гласувайте това предложение.
За – 4, няма против, въздържали се – 8.
Подлагам на гласуване и основния текст на чл. 65.
За – 16, без против и въздържали се.
Член 66 се отнася до несъвместимостта.
Има предложение от депутатите от Коалиция за България и депутатите от ГЕРБ.
Нашето предложение е ясно, разширяваме изискванията за несъвместимост.
Това на ГЕРБ също е ясно, добавя се към изискванията за несъвместимост членът на РИК да не бъде съпруг или във фактическо съжителство с кандидат за съответния вид избор. Ако следваме симетрията, която приехме за ЦИК, би следвало да не приемаме това предложение. Но така или иначе, има достатъчно време да размислим и до пленарна зала.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Позволете ми, госпожо председател, да направя едно допълнително предложение по т. 8. Искам да добавим тук освен служители в МВР или в ДАНС и служители от НРЗ, НСО и Държавната агенция „Технически операции”. Мотивите са свързани с това, че на едните статутът на служителите е приравнен към статута на служителите по Закона на Министерството на вътрешните работи, а по отношение на служителите на НРЗ и НСО статутът им не е уреден.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, господин Ципов, разбрах, аз споделям Вашето мнение.
Подлагам на гласуване предложението на Коалиция за България.
За – 12, няма против и въздържали се.
Подлагам на гласуване направеното в писмен вид предложение на депутатите от ГЕРБ.
За – 4, против няма, въздържали се – 8.
И подлагам на гласуване предложението, направено от господин Ципов устно по време на обсъждането.
За – 12, без против и въздържали се.
Ще го гласуваме и на съответните следващи текстове.
Подлагам на гласуване целия чл. 66 с предложението на Коалиция за България и приетото предложение на господин Ципов.
За – 12, без против и въздържали се.
По чл. 67 няма направени предложения.
Има ли, колеги, някой някакво становище, което да изрази? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 67.
За – 12, без против и въздържали се.
Член 68 – Възнаграждение и социално осигуряване.
Има предложение от народния представител Милка Христова от Коалиция за България и от други депутати, второто предложение е абсолютно редакционно – вместо „републиканския” предлагаме легалния термин „държавния” навсякъде, във всички останали текстове.
Подлагам на гласуване предложението.
Няма за и против, въздържали се – 12.
Сега гласуваме другото предложение.
За – 12, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване основния текст на чл. 68 с направената корекция в термина „държавния бюджет”.
За – 12, без против и въздържали се.
По чл. 69 няма направени предложения.
Подлагам го на гласуване.
За – 12, без против и въздържали се.
По чл. 70 е направено едно предложение от Коалиция за България. То е на правителствена организация, което ние подкрепяме. Имате ли нещо против, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване предложението.
За – 12, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване чл. 70 заедно с това предложение.
За – 12, без против и въздържали се.
По чл. 71 няма направени предложения.
Има ли изказвания по този член? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 71 – Прозрачност в работата на РИК-овете.
За – 12, без против и въздържали се.
По чл. 72 има направено предложение от депутатите от Коалиция за България. Първото е редакционно. Второто прецизира ангажиментите на комисията по отпечатването и доставката на бюлетините, т.е. ангажиментът на РИК-овете, тъй като печатането се предоставя като правомощие на друг орган, на ЦИК, РИК-овете ще отговарят за доставката и съхранението им.
Чух, че господин Гетов има притеснения по т. 13.
ИВАН ГЕТОВ: Става дума за една редакционна поправка – „упражнява контрол за своевременното изготвяне и обявяване на избирателните списъци”. РИК не оказва никакъв контрол върху изготвянето на списъка, а само върху обявяването. Така че е добре да отпадне „изготвянето”.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, подлагам на гласуване предложението на Коалиция за България.
За – 12, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на господин Гетов.
За – 12, няма против и въздържали се.
Подлагам на гласуване текста на чл. 72.
За – 12, без против и въздържали се.
По чл. 73 има ли някакви изказвания, тъй като не са направени писмени предложения? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 73.
За – 12, няма против и въздържали се.
Раздел III – „Общински избирателни комисии”.
Член 74 – Назначаване.
Има предложение от господин Карадайъ и група народни представители.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Няма нужда от много обяснение, смисълът е същият, както току що направихме за районните избирателни комисии – удължаване на срока с 5 дена за назначаване на общинските избирателни комисии. Аргументите са същите, които бяха за районната избирателна комисия. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Карадайъ.
За – 12, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 74.
За – 12, без против и въздържали се.
Член 75 – Консултациите за създаване на общински избирателни комисии.
Има направени предложения на господин Карадайъ отново за промени в сроковете.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Тези промени в сроковете са единствено и само в процедурата по назначаването на общинските избирателни комисии, което вече направихме преди малко. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Карадайъ.
Предложението на Коалиция за България е правно-техническо. Няма да го обосновавам специално.
Подлагам на гласуване текста на чл. 75 заедно с предложенията на Мустафа Карадайъ и група заедно с предложението на Коалиция за България, което е правно-техническо.
За – 12, без против и въздържали се.
Член 76 – Състав на общинските избирателни комисии.
Предложение на господин Павел Шопов, което той обоснова и при районните избирателни комисии и не се нуждае от допълнително обосноваване.
Предложение от господин Карадайъ, което той обоснова при районните избирателни комисии и не се нуждае от допълнително обосноваване.
Имаше едно редакционно предложение за съставите на РИК-овете, което аналогично ще направя и по чл. 76 и е във връзка с това, че предстоящите избори по новия Изборен кодекс ще се правят и с преференциално гласуване. В заявката да се предлагат национални референдуми при всички избори определено изисква да бъдат увеличени съставите на комисиите. Така че тук правя формалното предложение в избирателни райони с до 150 избирателни секции съставът да бъде до 11 души с оглед потребностите, с над 150 секции да бъде до 13 души, в райони и градове с районно деление – до 17 души. За Столична община да остане 19 души.
Сега подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Павел Шопов.
За – 4, няма против, въздържали се – 12.
Гласуваме предложението на Мустафа Карадайъ и група.
За – 4, няма против, въздържали се – 12.
Гласуваме предложението, което направих за корекции в броя, предвид сложността на настоящите избори.
За – 16, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване чл. 76 с приетата редакция, също така раздел III, наименованието на раздела „Общински избирателни комисии”.
За – 16, без против и въздържали се.
Аналогично ви моля да се върнем на чл. 61, където да увеличим съобразно възможностите съответните РИК-ове предвид референдумите и машинното гласуване – в чл. 61, ал. 4, т. 1 вместо 11 РИК-овете да са с до 13 члена, а РИК-овете с 10 и повече мандати да са до 17 члена.
За – 16, няма против и въздържали се.
И една редакция на ал. 4 в този текст – „включително председател, заместник-председатели и секретар”.
Моля, гласувайте.
За – 16, без против и въздържали се.
По чл. 77, 78 и 79 не са постъпили предложения на народни представители. Това са текстове относно статута на общинските избирателни комисии, подпомагане дейността на общинските избирателни комисии и печатите на общинските избирателни комисии.
Има ли желание някой да се изкаже? Не.
Тогава подлагам на гласуване чл. 77, чл. 78 и чл. 79.
За – 16, без против и въздържали се.
Член 80 – Изисквания към членовете на общинските избирателни комисии.
Има предложение от народните представители от ГЕРБ, което добавя към изискванията това да бъдат неосъждани. Предложението не беше подкрепено по отношение на РИК-овете.
Подлагам го на гласуване.
За – 4, без против, въздържали се – 12.
Подлагам на гласуване основния текст на чл. 80.
За – 16, без против и въздържали се.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Госпожо председател, нека се върнем към чл. 75, в който приехме като предложение на ГЕРБ в чл. 60 за районните избирателни комисии. Мисля, че имат същите идеи и за общинските избирателни комисии, но в случая няма направено предложение. И тъй като в чл. 60 предлагам една редакция на тяхното предложение. Логиката и идеята им е правилна – парламентарно представените партии, коалиции, регистрирани в ЦИК, само че след като бъдат регистрирани в ЦИК, но също и партиите и коалициите, които имат членове в Европейския парламент, след като са регистрирани в ЦИК. Тоест, за всички режимът е еднакъв, които ще правят предложения за членове на РИК и ОИК.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това е идеята, но в хипотезата общински избирателни комисии има и местни коалиции
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Госпожо председател, искам само едно уточнение. Ако се върнете на местни избори, има и местни коалиции, но местните коалиции се регистрират в общинската избирателна комисия, а ние тук говорим кои имат право да правят предложения за членове на общинската избирателна комисия. Тоест, местните коалиции ще бъдат в някакво бъдеще време. От тази гледна точка, ако колегите от ГЕРБ не възразяват, и в чл. 60 да приемем тази редакция всички да бъдат регистрирани в ЦИК, защото няма логика едните да са регистрирани в ЦИК, а другите да не са регистрирани и същия текст да го пренесем и тук.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Карадайъ, със съгласие на народните представители прегласуваме чл. 60 в ал. 2, като към предложението на ГЕРБ включваме и „партиите и коалициите, които имат членове в Европейския парламент, регистрирани в ЦИК”. Това идва в края на изречението. Редакцията ще оформим по-късно. Става ясно, че в консултациите право да предлагат членове на РИК, съответно на ОИК в следващата хипотеза имат партиите и коалициите, които са парламентарно представени и са регистрирани за участие в изборите, а също така и партиите, които имат членовете в Европейския парламент, не са парламентарно представени, но са се регистрирали за участие в съответния вид избори.
За – 16, без против и въздържали се.
Господин Карадайъ прави устно предложението, което беше направено от ГЕРБ за чл. 60, за чл. 75, ал. 2 и което със 17 гласа „за” записваме в ал. 2 на чл. 75.
Член 80 – Изисквания към членовете.
Има предложение на ГЕРБ, което поставям на гласуване.
За – 4, без против, въздържали се – 12.
Гласуваме основния текст на чл. 80.
За – 16, без против и въздържали се.
Преминаваме към чл. 81 – Несъвместимост.
Има предложение от депутатите от ГЕРБ и от депутатите от Коалиция за България.
Предложението на депутатите от Коалиция за България е правно-техническо с цел да се избегне дублиране на текстове. Същото се съдържа в текста на чл. 66. Това е смисълът на нашето предложение.
Предложението на ГЕРБ възпроизвежда предишно тяхно предложение за забраната член на общинската избирателна комисия да е във фактическо съжителство с кандидат за съответния вид избор.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Госпожо председател, много Ви моля, нека да имаме предвид, че става дума за нормативен акт, който ще се чете от много български граждани. Така че ще направя формално предложение да не правим препратка, че за членовете на ОИК се прилагат ограниченията по чл. 66, това са ограниченията за членовете на РИК, а да се изпише текста по възможност.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, по принцип говорим за едно и също. Според вас няма смисъл да се повтаря, но и да се повтори не променя смисъла.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря. По отношение на нашето предложение мисля, че ако в СИК, както вие се изразихте, член на комисията и негов съпруг или лице, което е във фактическо съжителство с него, се кандидатира за селски кмет и бихме могли да го допуснем, мисля, че в общинската избирателна комисия е редно да запишем такава забрана за член на общинската избирателна комисия. Наложително е, за да не впоследствие кандидатите и членовете на общинската избирателна комисия на дела за конфликт на интереси, да има такова изискване.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Атанасова, аз лично съм склонна да се съглася с Вашето предложение, даже ще предложа да върнем и текста за РИК, където ситуацията е съща за кандидатите. За СИК е прекалено, може би за РИК и ОИК има резон. В такъв случай членът на РИК ще напусне и ще бъде сменен с някой от резервните членове. Аз лично ще подкрепя това предложение. Господин Ципов се съгласи с нашето предложение, ние се съгласихме с вашето.
Така че подлагам на гласуване предложението на Коалиция за България.
За – 16, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване предложението на ГЕРБ за фактическото съжителство на член на ОИК с кандидат.
За – 16, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване основния текст на чл. 81 с двете предложения.
За – 16, против и въздържали се няма.
И правя формално предложение да се върнем в чл. 66, ал. 1 – несъвместимост по отношение на членовете на РИК, и да прегласуваме предложението на госпожа Атанасова, т.е. това изискване за несъвместимост да важи и за членовете на РИК.
За – 16, против и въздържали се няма.
Преминаваме към чл. 82.
Няма направени предложения.
Има ли някакви възражения или предложения по текста? Няма.
Подлагам го на гласуване.
За – 16, против и въздържали се няма.
По чл. 83 има правно-техническо предложение от Коалиция за България. Предполагам, че няма да има възражения по него, така че ще го подложа на гласуване заедно с чл. 83, чл. 84 и чл. 85 с предложението на Коалиция за България, което е предложено от една неправителствена организация, и чл. 86 – Прозрачност в работата на комисията. Това са безспорни текстове.
Има ли някакви забележки по тях? Няма.
Тогава подлагам на гласуване чл. 82, предложението по чл. 83 на Коалиция за България, чл. 83, чл. 84, предложението по чл. 85 на Коалиция за България, чл. 85 и чл. 86.
За – 16, без против и въздържали се.
Член 87 – Правомощия на общинската избирателна комисия.
Има постъпили предложения от Коалиция за България. И двете са правно-технически.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател. Аз смятам, че думата „доставка” е съвсем различна от думата „отпечатването”.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, така е.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Тоест, промените не са само правно-технически и редакционни, защото тук следва наистина Централната избирателна комисия да има ангажимент към отпечатването на бюлетините.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, точно така. Само че тук става дума за общинската избирателна комисия, която няма никакъв ангажимент към отпечатването, нито към разпространението. Тя отговаря за доставката и съхранението. А в доставката влиза разпространението, но според мен е по-добре да го изпишем изцяло. Това е предложение на експертите на Министерския съвет.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По-добре е да бъде изписано изцяло.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: „Доставката, разпространението и съхранението”.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Точно така.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Макар че наистина доставката и разпространението не са идентични, доставката е по-широко и включва в себе си разпространението.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Ако напишем „разпространение”, влизаме в друга хипотеза, така че предлагам да остане само „доставка”.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: И уточняваме, че терминът включва и разпространението според юристите на Министерския съвет.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Те не ги разпространяват, те ги доставят. Няма разпространение въобще.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Гетов, предполагам, че в т. 8 Вие ще предложите да отпадне думата „изготвяне”.
ИВАН ГЕТОВ: Точно така.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само с оглед яснота, без да водим спор. Съхранението е драма в следния аспект. Кой плаща сметката за охраната на МВР. ОИК няма собствен бюджет. Ако им запишем това тук, възниква проблем и започва спор. В голяма част от случаите МВР пази бюлетините почти безвъзмездно, но това е огромен ресурс, особено в дните между отпечатването им до изборния ден. Вече в изборния ден ги пази, но по друг ред. Така че просто поставят това на вниманието ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, но смятам, че и ОИК трябва да има своите ангажименти по съхранение на бюлетините.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Ако може да се запише едно предложение и в момента, в който се връщаме на онези членове, които не сме приели, там помните, че имаше една обща сметка към Републиканския бюджет колко ще струват нещата, да добавим там този въпрос.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е изход.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Колеги, аз считам, че от вчера стана ясно, бюджет ще се прави от Министерския съвет, а различните министри ще правят своите предложения, включително и министърът на вътрешните работи. И за тях е ясно, че те изпълняват цялата охрана по целия процес.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Карадайъ. Колеги, моля ви, тук има хора, които са организирали избори, ясно е какво съдържа план-сметката, ясно е, че там се залагат тези пари. Естествено е, че ОИК трябва да има ангажимент по съхранение на бюлетините и че такива има и МВР на друго основание. Какво предлагате, да махнем отговорността на ОИК за съхранение на бюлетините ли? Какво предлагате, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Подкрепям госпожа Буруджиева в предложението й, че към план-сметката, текст, който гласувахме вчера, може да добавим и средствата, които са необходими за обезпечаване съхранението на тези бюлетини. Това предложих.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това винаги се е правило.
Подлагам на гласуване предложението на Коалиция за България, което беше обсъдено и възприето с консенсус, предложението на господин Гетов, което също беше посрещнато с одобрение и целия чл. 87 – Правомощия на общинските избирателни комисии. Моля, гласувайте.
За – 16, няма против и въздържали се.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Аз съм „против”.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, за – 15 и въздържал се – 1.
По чл. 88 – Оспорване на решенията – не са направени предложения, както и по следващите текстове, наименованието на раздел IV “Секционни избирателни комисии в страната”, чл. 89 – Назначаване, чл. 90 – Условия за назначаване на подвижните избирателни секции.
Има ли възражения, бележки, коментари по докладваните от мен текстове? Няма.
Подлагам докладваните членове на гласуване.
За – 16, против и въздържали се няма.
Сега преминаваме към чл. 91, към който има направено предложение от народните представители от Коалиция за България, което е изцяло правно-техническо.
Колеги, имате ли някакви бележки, мнения и предложения по този текст?
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател. За съжаление писмено предложение не сме направили, но по аналогия както беше предложението на ГЕРБ за участие в консултациите за членове на районните комисии, ние го приехме преди малко за общинските комисии, същият текст да го добавим тук за секционните комисии, за да може моделът да е еднакъв. Това е чл. 91, ал. 2. Предложението на колегите от ГЕРБ беше за участие в консултациите за членове на районни комисии да участват онези партии и коалиции, които ще участват в самите избори, т.е. които са регистрирани в ЦИК. Става въпрос за парламентарно представените партии и коалиции и онези, които не са парламентарно представени, но имат членове в Европейския парламент. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложението на Коалиция за България.
За – 16, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението на господин Карадайъ, направено току що при обсъждането.
За – 16, без против и въздържали се.
И подлагам на гласуване целия текст на чл. 91.
За – 16, без против и въздържали се.
Член 92.
Има предложения на „Атака” и предложение на ДПС. Те бяха гласувани вече и не бяха възприети.
Подлагам на гласуване предложението на „Атака” за съставите на ЦИК, а то е паритет.
За – 4, няма против, въздържали се – 12.
Подлагам на гласуване предложението на господин Мустафа Карадайъ и група народни представители. Не е възможно да стане, господин Карадайъ, много добре го знаете. Тук се спазва една пропорция, която е за целия избирателен район.
За – 4, без против, въздържали се – 12.
Подлагам на гласуване текста на чл. 92.
За – 16, без против и въздържали се.
Член 93.
Има предложение от Коалиция за България – изчистване на термина, не е екземпляра от протокола, а ксерокопието от подписания протокол, за да не се налага членовете на СИК да разпластяват протоколите и да им нарушават целостта още на тази фаза. Това е онова копие, което се дава на кандидатите на партиите. Има специално изискване за това ксерокопие, което няма защо да повтаряме по десет пъти. Предложението е ясно.
Тук приемаме предложението да има препратка по текста към текста, който отбелязва реквизитите на ксерокопието.
Има ли възражения?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Ние ще подкрепим текста, но принципно искаме да обострим Вашето внимание. Щяхме да предложим отпадане на ксероксите, респ. на ксерокопията, но доколкото вече са закупени такива от държавата и са налични, макар че пак ще отидат куп пари само за ксероксите, но тъй като са вече налични не възразяваме.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Така или иначе, бяха купени ксерокси, нека да бъдат използвани. Добрите практики от действащия Изборен кодекс ги пренасяме в новия. Смятаме, че всяка партия, наблюдател, застъпник да имат ксерокопие е добра практика.
Подлагам на гласуване едновременно предложението на Коалиция за България с редакцията на господин Мустафа Карадайъ и с основния текст на чл. 93.
За – 16, без против и въздържали се.
По чл. 94 чл. 95 няма предложения. По чл. 96 има едно предложение, което вече беше възприето. Тук само уточнявам, че препратката към чл. 66 означава, че онова изискване за несъвместимост за фактическо съжителство или брак на член на ЦИК с кандидат ще бъде възпроизведено и в този случай.
Има ли някакви възражения? Няма.
Тогава подлагам на гласуване чл. 94, чл. 95, чл. 96 с предложението на Коалиция за България и с препратката уточнение към чл. 66.
За – 16, без против и въздържали се.
По текста на чл. 97 има едно редакционно уточнение – заменя се „републиканския” с „държавния” бюджет, което вече беше прието. По чл. 98 и по чл. 99 няма постъпили предложения.
Имате ли някакви възражения и бележки по тези текстове? Няма.
Тогава ги подлагам на гласуване – чл. 97 с предложението на Коалиция за България, чл. 98 и чл. 99.
За – 16, без против и въздържали се.
Член 100 – Правомощия на секционните избирателни комисии.
Има едно предложение на Коалиция за България – и тук уточняваме как става с ксерокопието на подписания протокол. На ксерокопието добавяме редакцията, която направи господин Карадайъ със съответния член, в който са описани реквизитите на това ксерокопие.
Колеги, има ли някакви възражения? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Коалиция за България и текста на чл. 100 с правомощията на секционните избирателни комисии.
За – 16, без против и въздържали се.
Раздел V „СИК извън страната”.
По чл. 101, чл. 102, чл. 103, чл. 104, чл. 105 и чл. 106 няма постъпили предложения.
Има те ли някакви бележки по тези текстове? Това са секционните избирателни комисии в чужбина, дискутирахме ги. Тук разширяваме възможностите на организациите на българите, които живеят в чужбина. Правим добавката в чл. 102, ал. 2, която прави господин Карадайъ – „регистрирани в ЦИК за съответния вид избор”.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Официално правя такова предложение, госпожо председател.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Подлагам на гласуване членове от 101 до 106, включително наименованието на раздел V – секционни избирателни комисии извън страната.
За – 16, без против и въздържали се.
Уважаеми колеги, по чл. 109 предложението на „Атака” е ясно, че няма да бъде възприето, но тук ви предлагам да помислим дали не трябва да направим корекция в членовете на СИК. Членовете на СИК сега ще броят преференции, могат да правят паралелно референдум.
Подлагам на гласуване предложението на „Атака” за паритет между парламентарно представените партии в СИК-овете.
За – 4, няма против, въздържали се – 12.
Подлагам на гласуване текста на чл. 109 за състава на секционните избирателни комисии извън страната.
За – 16, без против и въздържали се.
По правомощията на комисиите, оспорване на техните действия и актове и неуредени въпроси – чл. 108, 109 и 110, няма постъпили предложения.
Имате ли някакви бележки по тези текстове? Няма.
Тогава подлагам на гласуване чл. 108, 109 и 110.
За – 16, без против и въздържали се с редакцията на т. 8 по отношение на ксерокопието от протокола на комисията.
Глава VI – „Наблюдатели”.
По чл. 111, 112 и 113 няма постъпили предложения. Смятам, че текстовете са коректни и дават възможност на наблюдателите да присъстват вече на абсолютно всички фази на процеса. Отчетени са всички предложения, които са правени. Режимът за регистрация е достатъчно опростен, за да не създава проблеми.
Ако имате някакви бележки, кажете. Няма.
Тогава подлагам на гласуване наименованието на глава VI и чл. 111, 112 и 113.
За – 16, без против и въздържали се.
В чл. 114 е направено правно-техническо предложение за уеднаквяване на термините – „разпространение с доставката”. Няма възражения.
За – 16, без против и въздържали се.
Сега гласуваме основния текст след приетата корекция.
За – 16, без против и въздържали се.
Член 115 – обръщам внимание, че санкцията за тези представители на организациите, които наблюдават изборите, е изравнена със санкциите по отношение на застъпниците и на представителите на политическите партии по отношение на изискването да носят или да не носят съответно обозначение.
Подлагам на гласуване чл. 115.
За – 16, без против и въздържали се.
Член 116 - Задължения на наблюдателите.
Има направено предложение от ГЕРБ, което е по същество.
Госпожо Цонева, тъй като Вие сте представител на наблюдателите тук, лично искам и Вашето мнение. ГЕРБ са направили предложение да отпадне изискване, което винаги е съществувало в кодекса, че наблюдателите не могат да бъдат едновременно и анкетьори. Възпроизвели сме го в текста, защото това е изискване, което винаги е било на избори. Ясно е, че наблюдателите са си наблюдатели, тези, които правят екзитпол, са си друга категория.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние сме направили това предложение, за да дадем по-големи възможности на наблюдатели, анкетьори и всички субекти, които извършват по един или друг начин наблюдение на изборния процес.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Кирилов, тъй като сме в процедура на второ четене и аз, естествено, не съм обяснявала новите моменти в кодекса, но едно от новите неща е, че вече достъпът на наблюдатели, на застъпници, на представители на медии за абсолютно всички заседания на всички изборни комисии на всички фази на изборния процес е гарантирана и ясно разписана в кодекса. Така че тук става дума за нещо друго, дали може наблюдателите да правят социологически проучвания или не. Според нас винаги е било така, наблюдателите имат едни функции на изборите, социолозите имат други функции, които не е редно да бъдат съвместявани. Една организация решава според мен дали да бъде наблюдател или да прави проучване.
Подлагам на гласуване това предложение.
За – 4, няма против, въздържали се – 12.
Подлагам на гласуване основния текст на чл. 116.
За – 16, без против и въздържали се.
Глава VII – „Застъпници”.
Тук новите предложения са правно-технически. Добавили сме възможностите на застъпниците да представляват интересите на кандидатите не само пред държавните органи, но и пред местните органи в чл. 117, а в чл. 121 изискването да носят отличителни знаци по утвърдения образец го възпроизвеждаме освен по отношение на наблюдателите и по отношение на застъпниците и на представителите на политически партии по-нататък. Ясно е, че тези, които не отговарят на това изискване, ще бъдат отстранявани. Това са новите предложения, те са безспорни.
Така че подлагам на гласуване заглавието на глава VII – „Застъпници”, чл. 117 заедно с предложението на Коалиция за България, което разширява правомощията на застъпниците, чл. 118, чл. 119, чл. 120, чл. 121 заедно с предложението на Коалиция за България по отношение на отличителните знаци на застъпниците и чл. 122 и 123.
За – 16, без против и въздържали се.
Сега преминаваме към глава VIII – „Представители на партии, коалиции и инициативни комитети”.
Има едно единствено предложение, то е на Коалиция за България за уеднаквяване на режима с отличителните знаци. То е на господин Стоилов, което ние сме възпроизвели в кодекса.
Заповядайте, господин Стоилов.
СТОИЛ СТОИЛОВ: За четвърти път в тази зала настоявам да отпадне изобщо фигурата на партийните представители в изборния процес. Достатъчна е фигурата на партийния застъпник и следва да бъде приложена формулата двама души от партия партийни застъпници, като единият е вътре, другият вън от изборното помещение.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Колеги, подлагам на гласуване заглавието на глава VIII, чл. 124, чл. 125 с предложението на Коалиция за България и чл. 126.
За – 16, без против и въздържали се.
Уважаеми колеги, преминаваме към глава IХ – „Регистриране на партии, коалиции и инициативни комитети”.
По чл. 127 няма направени предложения. По чл. 128 сме добавили и решението на Народното събрание, защото по отношение на президентските избори това е актът, с който се насрочват изборите. Смятаме, че двете са безспорни, така че предлагам да ги обсъдим заедно и да ги подложим на гласуване заедно.
Има ли някакви възражения? Няма.
Подлагам ги на гласуване заедно с предложението на Коалиция за България, което е уточняващо.
За – 16, без против и въздържали се.
По чл. 129 има предложение на народните представители от ДПС.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Колеги, идеята тук е следната. Състезанието се води за един и същи брой места от участниците в изборите. Дали и самостоятелна партия или е коалиция, те са отделни субекти, равнопоставени и участват в едно и също състезание за едни и същи места и не е редно към тях да се прилага различен режим, когато става въпрос за процеса на състезанието. Резултатът ще бъде N на брой места или съветници, или народни представители. От тази гледна точка за субекта, който участва, независимо дали е партия или коалиция, трябва да има еднакви условия според нас. Безспорно различието за инициативен комитет и независим кандидат е драстично и ние го подкрепяме, защото там участва един за едно място. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, едно от изискванията на гражданските организации беше за облекчаване участието им в изборите, включително намаляване на депозитите. Аз лично съм поела ангажимент, така че, уважаеми господин Карадайъ, моля да се съобразите и с поетите от нас ангажименти.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Госпожо председател, недейте да правите внушения. Поет е ангажимент към гражданските организации за инициативните комитети и независимите кандидати напълно го подкрепяме и аргументът ни е един кандидат за едно място. Въпросът е за партиите и коалициите, тъй като състезанието е за еднакъв брой места. Те са два различни субекта, които се състезават за едни и същи места. От тази гледна точка режимът за тях, независимо дали са партия или коалиция, би било редно да бъде еднакъв. Това е нашата идея. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, дебатът във формат граждански организации беше за това да се дадат възможности и на малките партии да участват в изборите. Ясно е, че за една партия, особено която получава държавна субсидия, не е проблем да отдели 5 хиляди лева за изборите. Ние не направихме толкова дълги дебати, та сега без аргументи да се съгласяваме с едно или с друго.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Има обаче един такъв момент, че по тази логика, извинявам се, госпожо председател, три малки партии, които нямат субсидия, ако се обединят ще трябва да плащат двойно повече, а те се обединяват, за да имат повече възможност за изборите. Защо тях ще ги натоварваме с 5 хиляди, а една отделна малка партия с по-малко. Това е смисълът на предложението на господин Карадайъ.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ако искате, да стане тогава 2 хиляди и 500 лева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Той Ви призовава условията да са изравнени. Той това Ви призовава и мисля, че има логика.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, ако предлагате да намалим сумата, постигнахме консенсус. Да стане 2,500 лв. Ангажиментът беше всички, които смятат, че могат да участват в изборите, за тяхното участието да не бъдат пречка финансите.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: При това положение обаче аз се замислям дали държавата трябва да дава по 40 хиляди медиен пакет на абсолютно всички, които ще участват. Защото, извинявам се, но 8 милиона могат да решат да участват по тази логика със стоте лева и държавата трябва да се бръкне с по 40 хиляди на всеки. Тогава само партиите и коалициите, каквито и да са, имат този медиен пакет, но не и независимите. И пак няма да бъде равнопоставено. То бива, бива, но политиката изисква все пак някакви граници да имаш пред обществото, че нещо можеш да направиш.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Правим редакция на предложението. Не 2500 да се замени с 5000, а обратното – 5000 да се замени с 2500.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, аз Ви моля да обърнем внимание на казаното от госпожа Буруджиева. Струва ми се, че залитаме в посока, в която бюлетината няма да бъде 3 метра, а може да бъде и повече.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Колкото – толкова, все пак в този кодекс участваха и гражданските организации. Хайде ако искате всичко да махнем.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Ако въпросът е да гласуваме всичко, което са казали всички преди нас, давайте да гласуваме наведнъж всички членове до края и да си заминаваме. Ние нали сме тук, за да кажем нещо. Аз лично няма да подкрепя като стигнем до медийните неща 40 хиляди лева медиен пакет, да, няма да го подкрепя заради това, което правим сега. Просто не мога и не смятам, че на всички други граждани, които нямат амбицията да се явяват на избори, трябва да бъркаме в джоба, за да даваме на всички да се удовлетворят амбициите.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нека чуем мнение от Обществения съвет.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Нашето мнение е, че тези медийни пакети са за организации, които нямат финансиране.
ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Госпожо Манолова, един въпрос. Какво е предложението на госпожа Буруджиева в тази ситуация? Какво се предлага в замяна, ако не се дават тези 40 хиляди лева?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря на всички, които се изказаха до тук, но все пак текстът е за депозитите.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Предлагам да има изравнен статут.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Много ви моля, нека този дебат го направим след малко, ще стигнем и до медийните пакети, те са след няколко текста.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, ние наистина не сме на дебата и текста за медийните пакети, но има връзка, защото тук обсъждаме депозитите на всички, които ще се регистрират.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, слушаме Ви, госпожо Атанасова, кажете.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предлагам да започнем дебат по тази тема за медийните пакети.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Нали току що го изяснихме това, ето, кажете сега какво искате да кажете. Или просто всеки каквото си е наумил да каже независимо дали то е актуално, трябва да го каже.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, пак вземам думата, считайки го за процедура по начина на водене. Ясно е, че бързахте при приемането на всички текстове и тук е права госпожа Буруджиева, която каза: Вие какво искате, да приемем 500 члена до края, просто защото…
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ако искате, да приключим.
Давам 5 минути почивка.

/След почивката./

ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Стигнахме до депозита за участие в изборите за народни представители. Господин Карадайъ коригира своето предложение като предлага изискването за регистрация на партии и коалиции да бъде еднакво, а именно в размер на 2500 лева. Има ли възражения? Няма.
Подлагам го на гласуване.
За – 16, без против и въздържали се.
Сега гласуваме текста на чл. 129 заедно с приетото вече предложение на господин Карадайъ.
За – 16, без против и въздържали се.
По следващите членове 130 и 131 относно възстановяване на сумите от депозитите няма направени предложения.
Имате ли някакви бележки по тези текстове? Няма.
Подлагам двата члена на гласуване.
За – 16, без против и въздържали се.
Преминаваме към Раздел II – „Регистриране на партии”.
По чл. 132 не е направено предложение.
Имате ли някакви бележки по текста? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 132.
За – 16, без против и въздържали се.
По текста на чл. 133 – Документи за регистрация на партиите, има едно редакционно предложение на господин Карадайъ вече беше прието, то е за коригиране на депозита, само че в другия смисъл, за коалициите сумата се намалява до 2500 лева.
Има още едно предложение, което сега ще обоснове господин Карадайъ, заповядайте.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател. Предложението е в ал. 1 да отпадне текста, който е изписан в нашето предложение. Смисълът му е, че не е работа на избирателните комисии да се занимават с установите на партиите, след като има актуалното им състояние, има представляващи съответните партии. Оттам нататък избирателните комисии няма нужда да се занимават с устави и вътрешнопартийни въпроси на партиите. Уставите по реда Закона за политическите партии се представят в съда, той ги разглежда и ги преценява, така че регистрираните партии в съда си имат представляващи, което е изписано в актуалното състояние. Ние предлагаме текстовете, които касаят този въпрос, да отпаднат, а именно в ал. 1 текстът: „Централните ръководства на партиите, компетентни съгласно устава й, въз основа на решение” да отпадне и да се замени с думата „Партиите”.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Карадайъ. Предложението Ви е ясно, само ще уточня, че текстът, който сме възпроизвели, беше действащ по време на последните избори, беше въведен по настояване на ГЕРБ. Ние от Коалиция за България, даже по-специално от БСП даже си приведохме устава в съответствие с изискванията на кодекса, та може би да не го причиняваме и на останалите партии. Аз лично бих подкрепила вашето предложение.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Имаме и още едно предложение в чл. 133 – в ал. 3 т. 8 да отпадне поради простата причина, че Законът за политическите партии има такова изискване лицата, които отговарят за финансите в съответните партии. Те се представят пред Сметната палата и те са ясни и би следвало да бъдат представяни в Сметната палата.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Карадайъ, това е изрично изискване на ГРЕКО. Понякога има несъвпадане на лицата, които се занимават с лицата на една партия и на тези, които се занимават с финансите на партията по време на кампания. Така че, моля ви, нека да остане този текст. Аз разбирам, че всеки иска да спори, но ние сме ги гледали, мислили сме ги и сме ги съобразявали. Това е изискване на ГРЕКО, защо да го пипаме.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Само да се доуточня. След като е представено по Закона за политическите партии в Сметната палата лице, което отговаря за финансите на партията, какви частни вътрешни въпроси ще има. Онова лице по принцип си носи отговорността за финансите на партията, включително и на изборите, дори и друго лице конкретно да се занимава с финансите за конкретен избор. Лицето, което по принцип отговаря за финансите на партията, то си носи отговорността и за изборите.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Карадайъ, текстът, ако бъде прочетен до края, става дума за имената и длъжностите на лицата, които ще отговарят за приходите, разходите и счетоводната отчетност на партията, свързани с предизборната кампания. Не винаги това е лицето, което по принцип се занимава с финансите на партията. Естествено, че двете лица във връзка и съобразяват действията си, тъй като разходите по време на кампанията са част от разходите изобщо на партията за съответната година, но има разлика. Това е изискване на ГРЕКО, моля ви, не го пипайте.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Мога да внеса яснота по повод на това изискване. Става въпрос за една по-голяма възможна прозрачност по отношение на това кой и как борави със сметките по време на кампания. Вашата логика за мен е очевидна, но от друга страна е логиката за другия тип прозрачност. Така или иначе тези лица обикновено не са под лупата на внимание на обществото, докато по време на кампания нещата са по-различни и наистина нещата може да са различни. Затова ГРЕКО има това изискване към нас.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Подлагам на гласуване първо предложенията на ДПС, които са направени писмено, с корекцията, която господин Карадайъ направи в чл. 129 и беше приета, т.е. намалява се депозита на коалиция до размера на този на партиите.
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Сметките са същите както за депозита. Дали е партия или коалиция, те се състезават за едни и същи неща, ако говорим за парламентарни избори за 240 мандата. От тази гледна точка не би било редно да има различни условия за участниците, които се борят за едно и също нещо. И партиите се борят за 240 мандата, и коалицията теоретично се бори за 240 мандата.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тоест, тук остава 2500, а при коалициите ще го намалим от 5000 на 2500 лева. Тоест, тук предложението по т. „ба” не се подкрепя, а ще бъде коригирано, когато му дойде времето в следващия раздел.
Така че подлагам на гласуване предложението на господин Карадайъ по ал. 1, т. „а”.
За – 12, без против, въздържали се – 4.
По т. „б” предложението ще бъде на друго място, тук се оттегля.
По т. 8 господин Карадайъ се съгласи с моите аргументи, така че не поддържа своето предложение.
Подлагам на гласуване текста на чл. 133.
За – 16, без против и въздържали се.
Преминаваме към чл. 134, в който предложение сме направили от Коалиция за България. Това са сроковете, които коригираме след щателен преглед на кодекса и уточняваме точно в кой ден приключва регистрацията на партиите.
Ако имате някакви бележки по тях, съпоставете ги с основния текст и кажете. Няма.
Тогава подлагам на гласуване предложението на Коалиция за България заедно с основния текст на чл. 134 и наименованието на Раздел II, който съм пропуснала да подложа на гласуване.
За – 16, без против и въздържали се.
Следващото предложение по чл. 135 на Коалиция за България е абсолютно редакционно. По чл. 136, 137 и 138 няма направени предложения.
Уважаеми колеги, имате ли бележки по тези текстове?
ИВАН ГЕТОВ: Структуриран електронен вид е този вид на файла, който позволява автоматизирана обработка на данните в него. Формата може да бъде в екселска таблица, може да бъде в ексемел със символи и т.н. Различни са формите, но това ще бъде определено от ЦИК.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това е с оглед терминологията, която ползва ГРАО.
Подлагам на гласуване чл. 135 заедно с предложението на Коалиция за България, чл. 136, чл. 137 и чл. 138.
За – 16, без против и въздържали се.
Преминаваме към следващия раздел III – „Регистрация на коалиции”.
По чл. 139 и по чл. 140 не е направено предложение, но в чл. 140 е предложението на господин Карадайъ в ал. 3, т. 6 – броя на подписите на бъде 2500.
Има ли някакви бележки по този текст? Няма.
Тогава ги подлагам на гласуване заедно с редакционното предложение.
За – 16, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване и наименованието на раздел III.
За – 16, без против и въздържали се.
В чл. 141 е правно-техническото предложение на Коалиция за България за крайния срок на регистрация на коалиции, аналогичен на този на партиите – 45 дни преди изборния ден, и корекция в съответния срок в ал. 3.
Има ли бележки? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 141 заедно с предложението на Коалиция за България.
За – 16, без против и въздържали се.
По чл. 142 е направено вече коментираното предложение на ГРАО. По чл. 143 няма направени предложения. По чл. 144 е направено аналогичното предложение за промяна на срока за заличаване на коалициите – в срок до 35 дни преди изборния ден. По чл. 145 няма предложения и по чл. 146 няма предложения.
Колеги, по тези текстове имате ли някакви бележки? Няма.
Подлагам ги на гласуване заедно с двете предложения – по чл. 142 и 144 от Коалиция за България, които вече бяха обсъждани по предни текстове.
За – 16, без против и въздържали се.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: При чл. 145 са останали в текста тези 32 дни, това е страница 104, чл. 145, ал. 1. Там няма предложение за поправка. Няма логика.
ПРАВНИЯ ОТДЕЛ: Логиката е там да може, след като е заличен до 32 ден, да може евентуално да се регистрира до 35-я ден. А тук тя се заличава.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Заличаването според мен също трябва да е в 35-дневния срок.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Това е в полза на коалицията, защото срокът до 32 дни преди изборния ден е по-дълъг от този от 35. Така че това е в интерес на самите коалиции.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Просто огледайте текста.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Преминаваме към раздел IV – „Регистриране на партии, коалиции и местни коалиции в общинските избирателни комисии”.
По чл. 147 има направено предложение, което уточнява срока, в който окончателно може да се произнесе комисията по регистрацията на партията или коалицията.
Имате ли бележки по предложението или по този текст? Няма.
Тогава го подлагам на гласуване.
За – 16, без против и въздържали се.
По чл. 148 е същия текст, който дава предела, при който може да се произнася комисията с решение за регистрация.
Имате ли бележки, текстът е ясен. Няма.
Тогава подлагам на гласуване чл. 148 заедно с направеното предложение.
За – 16, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване и наименованието на раздел IV.
За – 16, без против и въздържали се.
Преминаваме към чл. 150, по който няма направени предложения. Отнася се до заличаване на направените регистрации от общинските избирателни комисии.
Имате ли някакви бележки, колеги? Няма.
Подлагам го на гласуване.
За – 16, без против и въздържали се.
Раздел V - „Регистриране на инициативни комитети”.
По целия раздел, който включва чл. 151, 152, 153, 154 и 155 няма направени предложения.
Имате ли някакви бележки или мнения, колеги? Няма.
Тогава подлагам на гласуване наименованието на раздел V и чл. 151, 152, 153, 154 и 155.
За – 16, без против и въздържали се.
Глава десета – „Кандидати” и Раздел I – „Изисквания” – няма направени предложения.
Няма направени предложения по чл. 156 и чл. 157.
Имате ли бележки по тези членове? Няма.
Подлагам ги на гласуване заедно с наименованието на глава десета и раздел I.
За – 16, без против и въздържали се.
По чл. 158 има направено предложение от народните представители от ГЕРБ, което се отнася до забраната да бъдат издигани кандидати от името на политически партии.
Заповядайте, госпожо Цачева, да обосновете предложението.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова. Ние предлагаме да има възможност съдии, прокурори и следователи да се кандидатират като граждански квоти в листите на партии и коалиции. Считаме, че включването на подобни специалисти в едно следващо Народно събрание ще бъде с изключителна полза за повишаване авторитета на парламентаризма като цяло. Много разговори сме имали. Да, знам, че в действащия в момента кодекс за първи път тази категория са изключени от възможността да се включват в пропорционалните листи, но от срещите с тях се разбра, че се чувстват засегнати. И аз считам, че това е неоправдано. Не може да няма възможност, след като имат право да упражнят право на глас като гражданска квота те да не бъдат издигани в листите. Това не е в противоречие със забраната им да членуват към определени политически сили.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Разбрахме вашите съображения, госпожо Цачева. Това са текстове, които са от изборния кодекс. Имаше дебати, в крайна сметка вашите колеги от предишния парламент ни убедиха, че не е добре магистрати да се кандидатират от името на политически партии. За тях остава възможността да се кандидатират като независими кандидати, включително в кметски избори като независими кандидати. Има такава практика. Ясни са мотивите „за”, ясни са мотивите „против”.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако трябва да бъдем сериозни, нормално е в състава на Народното събрание да има юристи. Кои са най-подготвените юристи с оглед на практиката, която имат. Ние се лишаваме от съсловието на представители на съдиите, на прокурорите, на следователите.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Колега Цачева, има съответни текстове и в Закона за съдебната власт. Няма как, ако стане народен представител, да му се пази мястото като магистрат.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ако трябва, нека да запишем, че в Закона за съдебната власт няма право да се върне, не му се пази мястото, но защо да се лишаваме от компетентността и експертността на тези хора.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: То е много просто, той престава да бъде съдия, прокурор или следовател, напуска и се кандидатира от листа.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Затова ще ни е такъв рейтингът и авторитета.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Защо, дали ще запишем, че няма да се връщат или те сами ще напуснат преди да се кандидатират, каква е разликата?
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз се надявам да сте водили разговор с представители на тези съсловия и да знаете те как реагираха на тази забрана.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Признавам си, че съм водила разговори, но никога не са поставяли пред мен този проблем. Те го приемат за нещо естествено. Не отричам, че може би има такъв проблем. За първи път някой ми обръща внимание върху него. До гласуването в зала ще направя някакъв опит поне аз да си изясня позициите на магистратските среди. Засега няма да го подкрепя.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря. Аз мисля, че това е сериозен дебат, има „за” и „против”. Принципът е, че всеки юрист носи в джоба си депутатски жезъл. Оттук произтича проблема. Аз преди много години последвах съвета на госпожа Буруджиева, защото бях с ясното съзнание, че пътят е еднопосочен, тръгнеш ли по него връщане няма. Винаги съм бил на това мнение, включително когато застъпвам политизацията на високи магистратски длъжности на хора, които произлизат от политическите среди. Тоест, те се връщат назад, което за мен е абсолютно несъстоятелно. В този смисъл аз считам, че би било едно объркване в чисто житейския път, мисленето и всяване на съмнение в обществото, ако дадем тази възможност. Поначало точно в тези поприща – съдийско, прокурорско, магистратското изобщо, нивото но участника, на юриста е по-високо, отколкото депутатската сфера. Затова доказателства в някои държави има много. Там един магистрат винаги е повече от един депутат. Ако говорим за себеутвърждаване и себедоказване или за успешна кариера.
Затова аз съм също силно изкушен да приема този принцип, който се предлага от ГЕРБ, тъй като съм пристрастен към тази професия и било добре всички мои колеги да имат тази възможност. Но в случая се връщам в годините си като съдия и се опитвам да бъда безпристрастен като съдия като откажа да подкрепя това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Шопов, Вие сте един нагледен пример за това как магистрат е станал депутат и си е останал такъв, повече не се е върнал и как това повишава качеството на парламента и то на действащия парламент.
Заповядайте, госпожо Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Благодаря. Уважаема госпожо Цачева, това ваше предложение отваря вратата за дискусия ще имаме ли или няма да имаме деполитизирани магистрати. Съдебната власт ще бъде ли странична власт от законодателната, която е политизирана или не, ако ние я политизираме. Така че вие отваряте една много широка врата. Аз съм съгласна, че може да има дебат по този въпрос, но в случая няма да подкрепя предложението, защото категорично смятам, че съдебната система не трябва да бъде политизирана, че армията не трябва да бъде политизирана и някои други органи. Ако някой наистина има желание да допринесе, а и партиите успеят да убедят, че той е жизнено важен, този човек, от гражданска или каквато и да било друга квота да работи за програмата и идеите на една партия, добре дошъл, няма нищо лошо. Но не може да отваряме вратата. Ако след това те няма да се връщат там, няма никакъв смисъл от това предложение, което правите, защото де факто, след като няма да се връща, той просто ще напусне работа и попада във всичките презумпции, че може да се кандидатира. Категорично не мога да подкрепя предложение за партизиране и политизация на тези сфери, които вие предлагате.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Буруджиева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Само една реплика. Аз по принцип съм съгласна с госпожа Буруджиева в разсъжденията й за деполитизирането на определени системи, но определен кандидат, определено физическо лице има възможност, защото тези хора също гласуват, те също имат някакви партийни предпочитания, става дума тогава, когато упражняват функциите си на представители, част от тези системи, тогава те не могат да бъдат политизирани. Тук съм категорично съгласна с Вас. Тези хора, ако щете и в Конституционния съд, също имат политически пристрастия. Какво лошо има те да бъдат като гражданска квота, без да бъдат членове на политически партии, да им се използва експертността и познанията и защо тези хора трябва да напуснат, за да могат да се включат в листата. Защото те ако влязат като народни представители, те вече са в друга система и няма да има колизия.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Трябва да напуснат другата система. Какво лошо има в това да я напуснат, за да се кандидатират?
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не мерим с еднакъв аршин всички български граждани. Те са специалисти, от които има най-голяма нужда парламента.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Госпожо Цачева, те защото са в тези системи имат своите плюсове, възнаградени са за онова, което не могат да имат. Ще си говорим дали се раждаме равни и дали мъжете и жените са равни ли? Естествено, че след като с в деполитизирана система те имат едни плюсове, защото са в тази система, имат и някои минуси. Те са в специфични системи, госпожо Цачева, какво значи да са равни като всички други граждани. Ако искаш да си равен като всички други граждани, няма да си конституционен съдия, примерно.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Те да деполитизирани след 1989 г. Как така до изборния кодекс на 41-то Народно събрание можеха едновременно и да кандидатстват, и да бъдат избирани за народни представители? Можеха, разбира се, трябва ли да цитирам имена. Госпожа Караиванова беше депутат, след което се върна в съдебната система. Господин Анастас Анастасов.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Вие поставяте другата хипотеза. Не дали един човек след като е бил народен представител може да отиде в някаква система, вие не поставяте този въпрос. Вие поставяте обратния въпрос – дали един конституционен съдия, бидейки такъв, може да вземе участие в изборите и да си остане такъв. Няма как да стане. Трябва да напусне системата и тогава той може да си кандидатства. Вие обръщате хипотезите. Естествено, че един народен представител, след като вече не е народен представител може да отиде във всяка друга система.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Един народен представител се кандидатира за държавен орган, каквото е Народното събрание, а не за член на политическа партия без значение в каква листа е включен той.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Това не е просто държавен орган, Народното събрание е политическа институция.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, че ми казахте разликата. Много Ви благодаря, че ми обърнахте внимание какво е това Народно събрание.
ФИЛИП ПОПОВ: Госпожо председател, нека да продължим по темите, видяхме си позициите, да направим гласуване. Отделен е въпросът, че такова нещо като гражданска квота в партийна листа е постижение на нашата политика. Нека да пристъпим към гласуване.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие имате гражданска квота и в момента.
ФИЛИП ПОПОВ: Госпожо Цачева, аз не бих искал съдия, действащ съдия да бъде кандидат от листа на политическа партия. /Спорът продължава извън микрофоните./
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми дами и господа, да спрем да обиждаме представителите на различни професии просто защото едно предложение е оспорено от някого. Аз допускам да се обиждаме помежду си, но нека да не обиждаме други хора.
ЧЕТИН КАЗАК: Просто не бих искал да си представя съдия, който е бил кандидат за депутат от някоя партия и не е успял да бъде избран и е правил партийна пропаганда, след това как ще продължи да съдийства.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Чуха се абсолютно всички мнения, намесихме всичко от Втората световна война до днес, мисля, че вече можем да гласуваме.
Подлагам на гласуване предложенията на ГЕРБ по чл. 158.
За – 4, против – 12, няма въздържали се.
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Искам да направя още едно предложение. То е във връзка с това предложение, което направих, че членове на общински избирателни комисии не могат да бъдат съответно служители от службите за сигурност. Искам да направя абсолютно същото предложение и тук, тъй като в разпоредбата е записано: „.. на които със закон е забранено членство в политически партии”. За съжаление нямаме още закон за Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана, така че няма как да попадне в обхвата на тази разпоредба, затова правя такова формално предложение. Включително и за Държавната агенция „Технически операции”, която препраща Законът за специалните разузнавателни средства към статута на държавната служба в Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Ципов, което ще бъде редактирано. Ще бъде направена съпоставка дали за някои от тях няма забрана по закон. А тези, за които няма забрана по закон, ще бъдат изписани изрично.
За – 16, без против и въздържали се.
Сега подлагам на гласуване текста на чл. 158 заедно с предложението на господин Ципов, което току що беше прието.
За – 16, без против и въздържали се.
Раздел II – „Права и задължения на кандидатите”.
По чл. 159 няма предложения.
Имате ли някакви бележки, колеги? Не.
Тогава подлагам на гласуване наименованието на Раздел II и чл. 159. Моля, гласувайте.
За – 16, без против и въздържали се.
По чл. 160 има предложение от народните представители от ГЕРБ. Нека да поясня, че за първи път в този кодекс в чл.160 се въвежда възможността имунитетът на кандидатите за различни изборни длъжности да бъде свалян с решение на Централната избирателна комисия, разбира се, мотивирано решение, след искане от главния прокурор. Досега кандидатите бяха абсолютно наказателно неприкосновени до датата на изборите, след това за тези от тях, които са в органи, в които имат имунитет, това продължаваше до следваща процедура – искане и сваляне на имунитет с решение на Народното събрание. Критикувани сме от ГРЕКО изрично за този текст и от други международни организации, защото след направената справка се оказва, че има само 3 страни в Европа, в които изобщо кандидатите имат имунитет и в две от тези страни има орган, който сваля имунитета, който се произнася за неговото сваляне. Ние сме единствената страна, която гарантира абсолютна наказателна неприкосновеност на кандидатите. Това беше причината да предложим този текст, който стана част от проекта за Изборен кодекс. Сега колегите от ГЕРБ предлагат да се върне стария режим.
Колеги, аргументите са ясни. Ако искате, да го подложа на гласуване. Ако искате, го аргументирайте.
Подлагам на гласуване предложението на колегите от ГЕРБ за това имунитетът на кандидатите да не може да бъде свалян.
За – 4, против няма, въздържали се – 12.
Сега подлагам на гласуване основния текст на чл. 160.
За – 12, няма против, въздържали се – 4.
Следващият член, по който има направено предложение, е чл. 161. Тоя третира отпуска на кандидатите.
Заповядайте, колеги, да аргументирате това предложение.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо председател. В чл. 161, ал. 5 сме предложили да отпаднат думите „министър-председател, заместник министър-председател, министрите”, но това ни предложение е и във връзка с възможността за ползване на публичен ресурс по време на провеждане на изборната кампания. И тъй като в Преходните и заключителни разпоредби вие пък сте предвидили възможност тези лица да ползват този публичен ресурс по време на цялата предизборна кампания, министър-председателят и министрите вероятно ще трябва да ги задължите да получават фактури или пък всички оборудвани автомобили на други служби да имат касов апарат или не знам как точно ще се случи това, но затова предлагаме режимът да е друг. Народните представители, които пряко са избрани от българските граждани, да не са в отпуск при изборна кампания, но министър-председателят и министрите да са длъжни да излизат в отпуск по време на предизборна кампания.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Атанасова, ще коментираме отделно публичния ресурс, защото в предния парламент аз бях най-големия привърженик за неговото приемане и там водих сериозни битки с госпожа Фидосова и депутатите от ГЕРБ. Този дебат предстои. Стенограмите имат памет кой какво е предлагал, кой за какво е бил, кой срещу какво е бил, така че някак ми идва в повече да слушам всякакви популизми. Аз много добри си спомням какво костваше само преди една година приемането на изборните правила при един друг състав.
Уважаема госпожо Атанасова, искам да ви цитирам Решение № 9 от 8 май 2001 г. по конституционно дело № 9 от 2001 г. „Разпоредбата на чл. 65, ал. 2 от Конституцията не се отнася за министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите. Те са политически фигури и органи на управление, които осъществяват вътрешната и външната политика на Р България. За да не остане страната без легитимно правителство, те могат да изпълняват функциите си и в случаите на регистрирането им за кандидати за народни представители”. Текстът е след тълкуване на Конституционния съд. Това е основанието да не подкрепим вашето предложение. Разбира се, до пленарна зала вие ще можете да си направите справка за целия текст на конституционното решение.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И точно в хармония с това решение на Конституционния съд във времето, в което господин Румен Петков беше министър, с целия технически ресурс на Министерството на вътрешните работи участваше в кампания. И ако считате, че това е равностойна кампания…
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Цачева, господин Цветанов се движеше с 50 души из цялата Кюстендилска област. На градския площад в Кюстендил охраната се беше покатерила на тавана на хотела над площада, 50 души. И вие искате това да продължи.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре, сезирайте Цветанов.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Ама нали искате да има нови правила.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Приемаме, че това е грешка.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Като че ли сте се родили вчера.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре, приемаме, че това е грешка и не бива да бъде така.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: То бива демагогия, но чак пък толкова!
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нали правим нови правила, защо не променим това? Значи вие възразявате срещу подобен род действия и съм убедена, че и на гражданите в Кюстендил, и на гражданите в Плевен не им е било приятно.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Защото според Конституционния съд е нарушение на техните права и правата на гражданите.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Цачева, в едно съм сигурна, че господин Йовчев няма да обикаля като господин Цветанов с 20 коли, 50 полицаи и снайперисти по покривите.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Той като е от системата на МВР може ли да бъде кандидат за народен представител?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Министърът на МВР е политическо лице.
ЧЕТИН КАЗАК: Не само заради конституционното решение, въпреки че и в него се посочва основанието, уважаеми колеги от ГЕРБ, не може държавата да остава без министри и без министър-председател по време на предизборната кампания. Просто не може. Какво значи има заместници? Ами ако и тримата заместник министър-председатели са кандидати и министър-председателят също, кой ще изпълнява длъжността министър-председател? Така че затова Конституционният съд е постановил, че това са освен политици, това са органи на управление, които изпълняват държавната власт. Ако критиката е само заради това, дали използват държавен ресурс, това ще го ограничим в съответните текстове да не могат да използват ресурса на министерствата.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, становищата и позициите са ясни, подлагам на гласуване предложението на народните представители от ГЕРБ.
За – 4, против няма, въздържали се – 12.
Сега подлагам на гласуване текста на чл. 161.
За – 16, без против и въздържали се.
Глава XI – „Финансиране, свързано с предизборната кампания”.
Член 162 – Източници на финансиране, чл. 163 – Предоставяне на данни за банкова сметка, чл. 164 – Отговорни лица за приходите, разходите и счетоводната отчетност, чл. 165 – Общ размер на финансирането, чл. 166 – Финансиране на избори в една календарна година, чл. 167 – Финансиране и подпомагане на предизборната кампания.
До тук няма направени предложения от народни представители. Текстовете бяха подробно обсъждани в предишни формати. Колеги, ако искате, погледнете ги още веднъж и ако имате някакви бележки, да ги обсъдим.
Да, имаше доста възражения основно от счетоводните отдели на различни партии, защото режимът с финансирането се затяга допълнително, но също са възпроизведени препоръки на ГРЕКО едно към едно, което смятаме, че е крачка в положителна посока.
Подлагам на гласуване наименованието на глава XI, чл. 162, 163, 164, 165, 166 и 167.
За – 16, против и въздържали се няма.
По чл. 168 има направено предложение от народните представители от ГЕРБ, което се отнася изрично за използването на публичния административен ресурс. Тази дискусия в рамките на предния парламент в Правната комисия я водихме дълго и ожесточено. Тогава моето предложение беше въобще да се изключи възможността за използване на публичен административен ресурс независимо дали е платено или безплатно. Аргументите, които тогава ме убедиха, са с конкретни примери от практиката. Например, използването на една зала в община, читалище или някаква друга административна зала. Нормално е, че партиите използват такива зали, за което се плаща. Тук не става дума за някакво привилегировано отношение и възможности за лица да използват такъв ресурс, просто е коректно да се каже, че той трябва да се използва срещу заплащане. Иначе просто помислете в какви хипотези ще влезе предизборната кампания.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо председател. Продължаваме да поддържаме предложението, което сме направили, защото трябва да се преодолее възможността да се ползва публично-административния ресурс от кандидат по време на кампания. Няма платено ползване. Как ще остойностите телефонното обаждане на експерт от дирекция Х, който да ви посъветва в този момент или да ви даде важно информация? Няма как да се фактурира. А безспорно с отпуска или без отпуска министърът като звънне на администрацията си, тя ще му реагира. Не говоря за флагрантните случаи, в които се ползват служебни автомобили платено или неплатено. Ще плати горивото, а амортизацията на автомобила за 15 хил. километра пробег по време на кампанията как ще се фактурира? Кой ще остойности и как ще остойности ползването на административния ресурс особено когато е комплексен и особено когато кандидатът е толкова високо в администрацията?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Колега Кирилов, нека да разсъждаваме по казуса имайки предвид и легалната дефиниция за публично-административен ресурс. Разбира се, че всичко това, използването на служебни автомобили, автомобили на НСО и прочее би следвало да става срещу заплащане. Самолети, вертолети да се надяваме, че е забравено. Ясно е, че това всичко трябва да бъде платено. Ако искате, погледнете легалната дефиниция и си представете, че това всичко би следвало да се плаща. Дали ще звънне самият министър, който е кандидат или ще звънне сътрудничката му, не можеш да обгърнеш необятното.
Заповядайте, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министърът изпълнява функцията си на министър със служебния автомобил. Той по време на кампанията като действащ министър трябва да изпълнява и служебните си задължения като министър, нали така. Кандидат за народен представител и министър. Как ще бъдат отделени нещата и няма ли възможност за недобросъвестност и всичките му срещи да минават под формата на поста, който заема, а не като участник в предизборната кампания? Кой ще следи, със счетоводител ли ще върви, за да казва кога ще бъде платено ползването на този ресурс и кога няма? За това става дума.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Цачева, Вие сама разбирате, че след като това не може да се разграничи във всички случаи, които Вас ви притесняват, съответният министър ще твърди, че изпълнява функциите си като министър. Това е обаче конституционното решение. Няма как да нарушаваме Конституцията с този кодекс.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми колеги, аз мисля, че наистина е много трудно да се направи детайлно разграничение. Според мен всеки министър оттук нататък ще бъде подложен и на обществен контрол, и на контрол на политическите си опоненти по време на предизборната си кампания. Ако Вие видите някой министър от правителството да идва със служебна кола в Плевен по време на предизборната кампания, Вие веднага можете да сигнализирате и да обърнете внимание. Давам ви пример как общо взето ще се създаде такава среда, при което министрите да не злоупотребяват с публичния ресурс.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Цачева, наистина ако имате предложение, което да може да бъде реализирано, кажете. Това е неприложимо. Казвам Ви, че не решава въпроса. Вие просто ще забраните, а всички министри ще твърдят, че са по служебна работа. Така лишавате от възможност особено в малките населени места и в средно големите партиите и кандидатите да ползват зали срещу заплащане. Къде ще си провеждаме срещите и предизборните прояви, къде? В държавния театър не може, в читалището не може, в общината не може даже срещу заплащане. Добре, дебатът ще продължи в залата. Вие ще прочетете конституционното решение.
ЯНКО ЯНКОВ: Има един такъв момент, тези хора, които са на високи държавни длъжности, имат охрана. Това е административен ресурс, който те и да искат не могат да използват.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, колеги, ясен е казусът. Сега да го повторим и десет пъти, търсили сме му решение, то не е толкова просто. Ако решението беше безспорно и ние се инатим, да ви разбера. Просто наистина проблемът не е толкова прост.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нека да отложим този текст.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Достатъчно го отлагахме в залата. Ако извадите аргументи, с които да ни убедите, добре. Това го умуваме от един месец.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вижте обхвата на понятието публични ресурси.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Кирилов, подлагам на гласуване Вашето предложение заедно с госпожа Цачева и депутати от ГЕРБ.
За – 4, няма против, въздържали се – 12.
Подлагам на гласуване текста на чл. 168.
За – 12, няма против, въздържали се – 4.
По чл. 169 – Задължения за деклариране, чл. 170 – Банков превод и проверка, чл. 171 – Единен публичен регистър и чл. 172 – Отчет, чл. 173 – Образци на декларациите, няма постъпили предложения освен предложението по чл. 171, ал. 4 за удължаване на срока за изпращане в Сметната палата на новопостъпила информация, отнасяща се до финансите на партиите. Според партиите и според Сметната палата срокът, който е записан, е труден за изпълнение, затова не отменяме ангажимента, просто включваме един по-реалистичен срок вместо предвидения 3-дневен.
Имате ли бележки? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 169, 170, 171 с предложената корекция от Емил Костадинов, 172 и 173.
За – 16, без против и въздържали се.
По чл. 174 има предложение на народния представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: При грешки в протоколите предвидено е председателят и определени членове на комисиите, които за нас не са гаранция, че няма да се злоупотреби. Това е едно наше предложение предвид основния проблем на досегашния кодекс и онова, което новият трябва да направи срещу фалшификациите. Знаем от непосредствени впечатления, че много от фалшификациите се правят с фалшифицирането на протоколи. По-голяма гаранция е според нас всички членове на избирателните тела при различните видове избори и на различните нива да се подписват.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Шопов, грешката е или ваша, или наша, защото вашето предложение е по чл. 274. Сигурно ние сме сгрешили като сме оформяли доклада, така че ще го преместим и ще го обсъждаме заедно с чл. 274.
Подлагам на гласуване чл. 174 без предложението на господин Шопов, което се отнася за друг текст.
За – 16, без против и въздържали се.
Преминаваме към Глава дванадесета – „Правила за провеждане на предизборната кампания”, раздел I – Общи правила.
По чл. 175 – Начало на предизборната кампания, чл. 176 – Достъп до източниците на информация и чл. 177 – Забрана на анонимни материали, няма направени предложения.
Има ли бележки и предложения по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване Глава дванадесета, раздел I, чл. 175, чл. 176 и чл. 177.
За – 16, без против и въздържали се.
По предложението за медийните пакети – чл. 178, има предложение от народните представители Мартин Захариев, Татяна Буруджиева и Антон Кутев.
Госпожо Буруджиева, желаете ли да обосновете вашето предложение?
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Предложението ни е свързано с мястото на медийните пакети, които са разположени в чл. 178, т. 1 т. 2 и т. 3. В т. 1 след думите „медийни пакети” добавяме думите „в размер на 40 000 лв.”, в т. 2 по същия начин ги описваме – за партиите и коалициите да са 40 000 лв., за инициативните комитети – 5000 лв. В т. 3 тези описания се заличават. Въпросът е къде системно стои описанието на медийните пакети.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Тъй като наистина имахме сложност с оформянето на доклада, да поясня, че предложението е за местните избори медийните пакети да отпаднат. Представяте си палитрата от партии, независими кандидати и местни коалиции, които участват в различни конфигурации. Те просто са необятен брой наистина. По отношение на инициативните комитети, които са регистрирали кандидати в изборите за президент и вицепрезидент, да стане 5000 лв., а 40 000 лв. медиен пакет да получат тези политически партии и коалиции, които са регистрирали кандидати във всички избирателни райони за национални избори и в хипотезата избор на президент и вицепрезидент.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ние имаме сериозни резерви въобще по отношение на чл. 178. Всички знаем, видяхте в какво се превърна и до какво доведе ниският праг за предоставяне на субсидии на политическите партии. Доведе до това много партии да се регистрират и да участват в изборите не с надеждата да влязат в Народното събрание, а да прескочат заветния праг от 1 % и да си осигурят 4 години държавно финансиране без ясни механизми за контрол след това. Сега с тези медийни пакети ние се опасяваме, че това само ще стимулира участие на политически субекти, които иначе не биха били мотивирани да участват, а само и единствено да се възползват от това безплатни медийни пакети. Незнам дали някой е правил разчети колко би струвало това на държавния бюджет, но може да се получи така, че тези медийни пакети да струват на държавния бюджет толкова, колкото струва цялата предизборна кампания.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Казак, защо говорите така? Искането за медийни пакети беше едно от исканията на гражданските организации и е част от искането за осигуряване на равнопоставеност на участниците в изборния процес, едно от основните положения, които са залегнали в него. Нормално е новите кандидати, ако искаме изобщо да има нови кандидати, да могат да бъдат представени, включително пред частните медии. Направили сме съответни ограничения, а именно 40 000 са медийни пакети за партиите, които издигат президент и вицепрезидент. 50 партии по 40 000 лв. правят 2 милиона.
Какво правим тогава с предложението за административни ваучери, които са по 20 лв. на избирател и за 4 милиона са 80 милиона? Аз мисля, че един от основните ангажименти, които сме поели към гражданското общество поради това, че трябва да спестяваме пари от демокрация и от публичност на кандидатите не е издържано като аргумент против.
Пак повтарям, за народни представители тези медийни пакети се дават само на тези партии и коалиции, които са регистрирали кандидати във всички избирателни райони, което е известно ограничение. За президент и вицепрезидент също има определени изисквания. При местните избори го премахваме. За инициативните комитети остава само в случаите, в които те са за президент и вицепрезидент, за независим кандидат за евродепутат или за депутати в рамките на 5000 лв.
Заповядайте, госпожо Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Знаете моето принципно становище, че съм все пак до някакви граници в стимулирането на амбиции и желание да се заемеш с нова партия и да влезеш в политиката, но в случая смятам, че това е едно разумно предложение. Защото както бяха първоначално медийните пакети, просто 40 000 лв., наистина се отваряше една огромна врата. Виждате, че на практика няма да са твърде много партиите, които ще могат да се възползват от тези пакети реално, защото те трябва наистина да имат структури, листи и възможности да работят из цялата страна, което е добре, ако има такава партия, да можем да й дадем възможност да се появи. Така или иначе не можеш да спреш една такава партия. Ще дам пример с 2005 г. – „Атака”. Така че ако има такива партии, които работят в цялата страна, имат листи, по-добре, по-коректното е наистина да дадем възможност на тези партии, които нямат субсидии, да се изравнят с онези, които имат субсидии. Едва ли ще получат колкото техния резултат. Логично е, че щом имаш навсякъде структури, ще получиш някакъв определен резултат.
И второ, инициативните комитети, както виждате, тук по принцип е моята болка, но 5000 лв. е разумно ограничение. Така че смятам, че няма да утежним твърде много националното финансиране на кампанията, но за сметка на това ще покажем на гражданското общество, че не сме срещу възникването на нови партии и появата на нови, по-сериозни политици.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Само една забележка на госпожа Буруджиева. Да не дава пример с „Атака”, тя е изключителен случай в българския политически живот и няма нищо общо с всякаква такава логика, защото знам за какво става дума.
Но мен ме притеснява и искам да видим къде да бъде систематичното място на това, което ще ви предложа. Аз мисля, че съм го предлагал на друго място, но може да се приложи и тук. Не може неправителствени организации да финансират кампания. Преди малко господин Казак каза, че то се подразбира, но от текста не се подразбира, защото това се прави от определени така наречени фондации. Те едно време за това се направиха. Мога да дам примери, неща за които знам. Някога финансирането на СДС минаваше през „Конрад Аденауер”. Не може организации с нестопанска цел, другарят Сорос със своите многобройни подразделения, тук има и негови представители в залата, да финансират, да сугестират…
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, наистина дебатът е свободен, но това е абсолютно извън контекста на дневния ред.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не, това е страшно важно. Например, той държи или неговите хора тук от тези 10 първи НПО-та 7 или 8.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Отнемам Ви думата. Това няма никаква връзка.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не, има, да се запише, че не може от НПО да бъдат финансирани партии.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Пише го в чл. 168, ал. 1, т. 2 – юридически лица, каквито са и неправителствените организации.
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Колеги, предметът на чл. 178 е предоставяне на медийни пакети на онези партии, които не са стигнали до 1 % на последни избори. Предполага се, че една голяма част от такъв тип партии сигурно няма да имат и имущество до 40 000 лв. и в един момент от предварителното предоставяне на пари на такъв тип партии, ако те не ги използват по предназначение и впоследствие вече ги няма, как държавата може да си върне обратно парите? От тази гледна точка, в момента за съжаление нямам готов текст, но единият от вариантите за решаването на този въпрос би могло да бъде да се реши въпросът…
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Карадайъ, медийните пакети са като медийните ваучери, като административните ваучери.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Единият вариант за решаване на този въпрос е да получат ваучери, които могат да ползват пред съответните медийни доставчици, а другият вариант е директно от бюджета да бъдат приведени парите на медийните доставчици, за да бъде спазен закона. Благодаря ви.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Точка 4 е : „и се превеждат по банковата сметка на съответната партия или коалиция”. Това трябва да се промени или да отпадне.
ЧЕТИН КАЗАК: За мен това е излишно, вредно, контрапродуктивно. Това е прахосване на публичен ресурс абсолютно излишно. Уважаеми колеги, когато една политическа партия има наистина потенциала да привлече обществена подкрепа, то тя го постига и без подобни подаяния. Когато една партия няма ресурса, няма нагласите, подкрепата на обществото, на гражданите, ако щете и 100 000 лв. медиен пакет и дайте, пак няма да бъде подкрепена.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Казак, защо не дойдохте да участвате във всички дебати? Защо изобщо беше нужно всичко това? Все едно изобщо не е имало консенсус с гражданските организации, все едно нещо не сме се договорили. Дайте сега всичко да зачеркнем. Ама наистина не ви разбирам.
ЧЕТИН КАЗАК: Гражданските организации могат да искат, но ние трябва да защитаваме обществения интерес.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, какво предлагате, да отпадне раздела ли?
ЧЕТИН КАЗАК: Да отпадне чл. 178.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, аз предлагам да отпадне целия раздел.
ЧЕТИН КАЗАК: Защо? Когато възникна НДСВ, тя възникна, разви се без никакъв публичен ресурс.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Какво искате сега, кои текстове искате да махнем?
ЧЕТИН КАЗАК: Член 178.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Господин Казак, много добре знаете, че все пак европейската практика е за даване възможности за възникване на нови политически субекти и за тяхната подкрепа. Излишно е да казвам, че това нещо не може да се калкулира просто с едни пари. Демокрацията никога не можете да калкулирате с пари. Утре така ще кажете: защо се разпиляват пари за референдум, защо да даваме пари за не знам какво си. Не може така. Вие отлично знаете като френски възпитаник, че демокрацията е скъпо удоволствие, тя струва пари. И ако сме демократи, не можем да не дадем възможност за публична изява. Защото знаете каква е ситуацията в българските медии. Ние де факто нямаме медийна среда, която да подкрепи някой по-малък с някаква разумна идея или някой нововъзникнал. Нямаме такава медийна среда. Не бива да се сравнява, трябва да дадем възможност. Това няма да са директно пари, които те да могат да харчат.
Категорична съм, че трябва да променим тази алинея. И смятам, че по този начин, след като се съгласяваме да даваме субсидии на партии над 1 %, не разбирам защо да не дадем възможност и на партии под 1 %. Нали знаете какво значат 40 000 лв. в медийно време? Ако искате, да ви кажа за колко време ще се появят и за какво става дума.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, предлагам ал. 4 на чл. 178 да отпадне.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Нека да остане само ал. 5, която да стане ал. 4. Да отпадне, за да е ясно, че медийните пакети не се предоставят във вид на финансови средства на партиите, а се използват за разплащане с медиите.
Кажете, господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, искаме да стане ясно, че ние не сме против демокрацията, разширяването, стимулирането и т.н. Нашите тези са, че за тези средства, които държавата дава като публичен ресурс трябва да създадем гаранции, че се използват точно за тази цел. Затова предложихме да отпадне чл. 178. И смятаме, че от тази гледна точка ЦИК ще намери този механизъм в някакъв документ. Ние искаме наистина парите, които гражданите отделят за подпомагане на нови субекти, да отиват наистина за разширяване на демокрацията.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, предлагам ви, след като чухме всички мнения…
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, трябва ли и аз да си взема думата без да ми я дадете.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: След малко ще си я вземете.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не, не след малко, защото…
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да отложим текста на чл. 178, като нанесем в него корекции в смисъла, в който бяха направени, т.е. медийните пакети да не са във вид на финансови средства, а да е ясен реда, по който се предоставят на партиите, да е ясно, че се използват единствено и само за заплащане на медийно отразяване и да има един по-ясен контрол за тяхното изразходване.
Предлагам първо да гласуваме отлагането на чл. 178.
ДЕСИСЛАТА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, дали все пак ще ми дадете думата?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Кажете, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предложението ми е да обърнем внимание и на допълнителната разпоредба за доставчика на медийни услуги. Защото доставчик на медийна услуга е всяко физическо или юридическо лице съгласно Изборния кодекс, който сте ни предложили. И трябва наистина да се съобрази редът, по който ще се възлагат тези медийни пакети. Доставчик на медийна услуга е физическо лице едноличен търговец или юридическо лице. Няма ограничение.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Атанасова, това е по Закона за радиото и телевизията.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, ако обичате не ме прекъсвайте. Ако Вие вече сте решила, че няма да обсъждаме Изборния кодекс, може по същия начин да си хвърлите Вашия екземпляр, както преди малко, да демонстрирате някаква нервност и да разпуснем комисията.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Атанасова, направете си предложението. Вие излизахте няколко пъти напред, назад за по 1, 2 часа.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Няма значение къде сме излизали и къде не сме.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Моля Ви, готова съм да Ви слушам по същество.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По същество предлагам да се обсъди и в контекста на Допълнителната разпоредба.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Добре, слушаме Ви, хайде да обсъждаме в контекста на Допълнителната разпоредба. Нека да извадим Допълнителната разпоредба и да я обсъдим в контекста.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Може би Вие ще ми отговорите какъв ред ще създадем на Централната избирателна комисия да предоставя тези медийни пакети. Сега трябва да запишем този ред в главата за предизборна агитация. Ако такъв ред в момента не можем да създадем, то тогава да отложим изобщо този текст и по-късно да го обсъдим, защото се появиха няколко различни предложения, включително за отпадане на алинеи, за други текстове. Няма нужда да ми се карате и да не ми давате думата.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Атанасова, наистина си позволих малко по-рязко да не Ви дам думата, но след като направихме предложение за отлагане на текста, не беше нужно да загубите още 10 минути, за да стигнете до същото, че искате и Вие да отложим текста. Всеки може да се изкаже колкото пъти иска, цялото време на деня е наше, но така или иначе вече такова предложение е направено. Дали още 5 членове на комисията ще го предложат, в крайна сметка ще го гласуваме. Това е едно и също.
Ако искате, първо да прочетем легалната дефиниция на доставчик на медийни услуги, която беше коментирана надълго и нашироко и при предните обсъждания на изборни правила. Ако искате, можем да ги обсъдим, ако мислите, че те дават нещо по реда на издаване на медийните пакети.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, редът току що се промени и вече не е редът, който Вие като вносител сте определила в този Изборен кодекс.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Колега Атанасова, има предложение на колегите Буруджиева и Мартин Захариев, има предложения, които постъпват в комисията. Естествено, че това всичко трябва да бъде отразено в крайния текст. Затова предложих да отложим гласуването на текста.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: И няма нужда да хвърляте екземпляра.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Аз нищо не хвърлям, просто преди 10 минути предложих да го отложим.
Колеги, който е съгласен да отложим текста на чл. 178 и да отразим в него постъпилите предложения включително за безналично разплащане с медиите през медийните пакети и другите съображения, които бяха изказани, моля да гласува.
За – 12, без против и въздържали се.
Следващият текст е на чл. 179 – Уведомяване за платено съдържание и чл. 180 – Информация за сключените договори.
Няма постъпили предложения.
Колеги, има ли желаещи да направят бележки и предложения по тези два члена? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 179 и чл. 180.
За – 12, няма против и въздържали се.
По предизборната агитация по чл. 181 има предложение на господин Мустафа Карадайъ и група народни представители. Ще го обосновавате ли, господин Карадайъ?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги, ние предлагаме да се добави ново изречение в ал. 2, която гласи, че предизборната кампания се води на български език и в допълнение да добавим ново изречение, което да гласи:
„В случаите, когато кампанията се води на език различен от българския се осигурява превод на български”.
Аргументите ми са, че не български граждани, граждани на държавите членки на Европейския съюз, имат право да избират общински съветници и кметове, да избират членове на Европейския парламент от Р България. Те имат правото да бъдат избирани за общински съветници и кметове, имат правото да бъдат избирани за членове на Европейския парламент. Те имат правото на информиран избор, от една страна, имат правото, от друга страна, да водят и предизборна кампания, без да има нито в нашата Конституция, нито в директивата изискване те да владеят български език. Няма никъде написано такова задължение.
От тази гледна точка самото това ограничение, което има в ал. 2, е една пречка и едно ограничение на права, дадени по Конституция и по директива, която важи за нас като държава-член на Европейския съюз, на тези граждани. Благодаря за вниманието.
ВОДЕЩ ФИЛИП ПОПОВ: И аз Ви благодаря, господин Карадайъ. Други съображения? Заповядайте, госпожо Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Поправете ме, ако не съм права, господин Карадайъ, но текстът да се води кампанията на български език означава, че ако в нея участват чужденци, които говорят на чужд език или които трябва да разберат какво се говори, на тях им се превежда на български език. И не случайно това означава включително, че кампанията се води на български език. Тоест, винаги има български език. Дори и да има гости от чужбина, те се изказват по форуми на партии по време на кампанията, превежда се. По принцип, да се води кампания на български език означава да има и превод на и от български език. Така че в този смисъл аз не виждам особения смисъл, освен ако не държите да запишем, че се води на български език, а в случаите, когато в нея вземат участие чужденци, се предлага превод.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: А на европейските граждани?
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: На чужденците европейски граждани, нали това казах. Аз поне внимателно Ви слушах, не говорехте за друг тип граждани. Може да не съм Ви разбрала добре.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, казусът е ясен. Има препоръка и то сред задължителните препоръки на ОССЕ. Има стандарт. Има Венецианска комисия. Аз силно се надявам, че най-после в скоро време ще дойде денят, в който ние няма да бъдем европейци само когато ни е угодно, а когато не ни е угодно ще продължаваме да бъдем със старите си балкански стереотипи и предразсъдъци, ирационални страхове и ще отричаме европейските стандарти и европейската си принадлежност.
Има препоръка, която гласи дословно: „Трябва да се даде възможност по време на предизборната кампания да се отправят послания и на други езици, които са разбираеми за общността, към която се отправят тези послания”. Тоест, когато например господин Вежди Рашидов води кампания в Дулово, там има общности, които биха се радвали да чуят послания и на друг език. В това няма нищо лошо и господин Вежди Рашидов може би ще има потребност да достигне по-дълбоко до техните сърца. По същия начин и в Разград, по същия начин и в други области на страната.
Така че аз не виждам нищо лошо при условие, че има осигурен превод за онези, които не разбират този език, както сме предложили, да има възможност да се отравят послания включително на майчин език на тези общности или пък от страна на чужденци, когато говорят по време на предизборна кампания представители на сестрински политически сили. Когато Жозеф Дол, председателят на ЕНП в Европейския парламент, дойде на заключителния митинг на ГЕРБ, доколкото аз го познавам лично знам, че той не владее български език, но владее перфектно френски и немски. Аз съм убеден, че той ще отправи посланията си към избирателите на ГЕРБ на един от тези два езика. Аз не искам Жозеф Дол да го грози опасността да бъде глобен, да бъде санкциониран за това, че не води кампания на български език.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Една дуплика по въпроса. Господин Казак, естествено, че всеки може да се обърне с определено послание, включително на ромски понякога се обръщат, използвам някои македонски неща от баба ми, а да не говорим за диалект, да не говорим за турски език. Нормално е. Била съм на кампанията и много добре знам, че вие се обръщате на турски и нищо не ви грози. На Демирбаба теке хората могат да се кажат нещо на майчин език. А това за речта на Жозеф Дол, това не е предизборна кампания, това е едно послание. Говорим за предизборна кампания като цяло. И аз съм категорична, че няма начин да не се подкрепим взаимно, официалният език, който всички хора трябва да могат да говорят в България и да разбират, е българският език. Това дали определено изказване или някакво послание ще се каже на друг език не е драматизъм. Но говорим за цялостна предизборна кампания. Това са два различни термина. И мисля, че до този момент никой никого не е наказал за това, че е използвал някаква дума, някакво послание или някакво изказване на някакъв друг език. В кампаниите постоянно има такива случаи.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Напълно подкрепям казаното от госпожа Буруджиева. Във всички примери, които посочи господин Казак, ако някой от гостите на предизборните митинги, събрания или каквато и да е друга форма иска да направи обръщение на чужд език и досега, мисля, че вече над 20 години, му се осигурява превод на български език. Защото Вие традиционно се позовавате на Конституцията, а и там е записано, че това е официалният език в Р България. И аз мисля, че няма спор по въпроса.
Освен това цитирате и Венецианската комисия. Аз не знам Венецианската комисия в момента да е дала такава препоръка по отношение на настоящия проект на Изборен кодекс и затова считам, че този дебат е излишен, включително позоваването и даването на примери от Дулово, Разград и откъде ли не. Всички тези граждани, които са на подобни предизборни събрания или митинги, разбират български език и следва кампанията да се води на български език. Ако Вие твърдите, че има български граждани, които не разбират, не говорят български език, това ли твърдите или че чужди граждани…?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Да, точно това твърдя.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Български граждани не говорят български език?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Да.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Аз подобно нещо не съм чувала и виждала. Мисля, че тук аргументите Ви в обратната насока не са много стойностни. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Атанасова. Аз трябва да потвърдя това, което каза господин Карадайъ. Майчиният език е една от забележките на Венецианската комисия повтаряна многократно. За коректност трябва да потвърдя, че това е и в последното становище, в предпоследното и предполагам, че ще бъде направено и по отношение на този проект за Изборен кодекс.
Заповядайте, господин Стоилов, след това госпожа Цонева.
СТОИЛ СТОИЛОВ: Ще си позволя да внеса известно терминологично уточнение, господин Казак. Под международни стандарти в изборната администрация се разбират онези ангажименти, които са записани в обвързващи международноправни документи, по които България е страна. И когато Вие твърдите, че има такъв стандарт за използване на език различен от официалния, за всички нас би било полезно да не кажете кой е този ратифициран документ, по който ние сме обвързани с такова задължение.
Що се отнася до препоръките на Венецианската комисия и до препоръките на ОССЕ, това са препоръки, но те нямат нормативно задължаващ характер. В този смисъл аз считам, че политическата агитация като публичен акт следва да подлежи на контрол, да се води на официалния език и тези български граждани, които не разбират този език, на тях да им бъде осигурен превод, а не обратното. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Госпожо Цонева, заповядайте.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Просто искам да внеса едно уточнение защо международните организации, които се грижат за честността и свободата на изборите са толкова чувствителни към кампанията на майчин език. Има и друг аспект. Аз съм от Разград, знам какво означава това. Имам приятели сред тези общности, знам как се води там кампанията.
Искам обаче да дам още един аспект – защо международните организации настояват на това. Настояват, защото ако аз мога да водя кампания на майчин език сред тези общности, може да започне да се разчупва електоралното гето, в което те се намират. Има обратен ефект това. Исках да го внеса като принос към дебата, а не да заемам позиция. Тоест, ако хора, които са извън етнически малцинства могат да водят кампания на майчиния език на тези малцинства, дават нови алтернативи, когато става въпрос за етнически заключени общности, които в голямата си част гласуват по този начин. Точно това е мотивировката, запозната съм с въпроса, защото работя в „лошите фондации”, за които ставаше въпрос тук, които отстояват такива права. И когато съм тук в едно или друго качество, съм длъжна да заема тази позиция. Аз разбирам тази препоръка, бих я подкрепила, но знам, че българският парламент и българското общество не са готови да приемат този принцип. Иначе го разбирам и го подкрепям. Това искам да кажа.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Цонева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Да, има конституционни разпоредби, те са задължително хората да употребяват български език. И аз призовавам всички парламентаристи, които познават хора, които не са учили, не знаят и не разбират български език, да се информират съответните органи, защото не са изпълнени конституционните права и задължения на тези хора. Значи те са отпаднали от образователната система и по никакъв начин не са учили, което е абсолютно недопустимо по нашите закони. И много ви моля, апелирам наистина да сигнализирате за такива хора.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Господин Попов има думата, след това господин Янков, господин Карадайъ и господин Казак. И след това пак отначало.
ФИЛИП ПОПОВ: Обръщам внимание, че ако евентуално се приеме този текст, има такава забрана и в чл. 6 на Закона за политическите партии, който гласи, че политическите партии правят своите обръщения и документи на български език. Тоест, ако текстът се приеме в Изборния кодекс, трябва да се пипне и в Закона за политическите партии, защото иначе ще се създаде един двоен стандарт по отношение на политическите партии и инициативни комитети, т.е. ще има дисбаланс. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, струва ми се, че има някакво неразбиране по отношение на нашето предложение. Аз съм етнически българин, 8 години съм в ДПС, бил съм на всички предизборни прояви и искам да ви кажа, че много рядко се говори на друг език освен на български. Но това не е вярно, колежке, че се правят компромиси. Имаме две дела в момента в Сливенския избирателен район затова, че някой си е позволил да говори на друг език. Вижте, аз съм свидетел на тези прояви и ще ви кажа следното. Кандидатиране някого за кмет на населеното място. Идва брат му от Турция или някой негов близък, който се е изселил преди 10-15 години. Не знае български. Иска да каже 5 думи да похвали брат си или да каже нещо добро на хората, които са там. Няма нищо смешно, колежке в това.
Ние не сме против говоренето официално на български език, защо се изкривява това не мога да разбера. Въпросът е, когато има гости, които не знаят български език, българският език на тези прояви може да бъде директен или като превод. Какъв е проблемът? Няма държава в Европа, в която да се забранява говоренето на друг език. Това е комплекс, уважаеми представители на гражданския сектор и не ви прави чест. Това е някакъв исторически, архаичен комплекс, който няма никакъв смисъл в съвременна България. Това е комплекс, който българските граждани не споделят. И ако имате претенции да сте истински представители на гражданския сектор, ние трябва да дадем знак за истинска демокрация. В ал. 2 пише: „Предизборната кампания се води на български език”. Ясно и емпирично казано.
И тук може би с тона, с който каза госпожа Буруджиева, тя е права, ние можем да редактираме нашето предложение, защото тук не става въпрос когато цялата кампания се води на език различен от българския. Примерно, можем да запишем: „В случаите, когато на отделни прояви от кампанията се говори език различен от българския, задължително се осигурява превод”. Ами дошъл ни е някакъв гост от Европа, не знае български. Излиза, говори, задължително се превежда на официалния език. Това е смисълът. Аз не мога да разбера какво е това нещо тук, някакви въртележки, някакви абсолютни глупости, госпожо. Как може такова нещо, че ние по някакъв начин сме искали да подменим език или нещо друго? Няма такъв момент. Остава си емпиричният текст, ясен и точен. Искаме просто всеки човек, който иска да каже нещо в предизборната кампания на Р България, да може да го каже и да се преведе това, това искаме. Защо сте против това наше предложение?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, госпожо Атанасова, за реплика.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Манолова. Малко е странно сравнението между господин Джозеф Дол и брата на човека селски кмет, кандидат. Има разлика. Защо, ще ви кажа. Има ли някъде емпирично записано правило, че е задължително винаги когато се посещават каквито и да е държавни мероприятия, да се говори на български език? Не, нали? И винаги се ползва превод. Тоест, не е нужно да записваме това като условие. В момента е ясно, че предизборната кампания трябва да се води на официалния български език. Когато господин Дол дойде на някакво мероприятие или господин Шулц, или който и да е, ще му преведат това, което той казва, на митинга, господин Янков. И аз мисля, че тук нямаме спор и не знам защо имате претенции към ГЕРБ. Ние дори не сме направили предложение по този текст. Аз споделих становището, което изрази госпожа Буруджиева и мисля, че сме на едно и също мнение. Благодаря.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ: Ще бъда съвсем кратък. Ако това е наистина е така и го мислите, подкрепете предложението, с което ще дадем гаранции, че няма някой да злоупотреби с тази материя. Казах ви, че в момента само в нашия избирателен район имаме две дела. Такава е ситуацията. Нека, това е правна техника, която с нищо не ощетява, не нарушава доминацията в езиковото поле на България, ние само прецизираме начина, по който специално това се отнася за предизборната кампания. Нищо повече.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви. Поне от коментарите, които чух от госпожа Буруджиева и от госпожа Атанасова, оставам с впечатлението, че това е практика, която сме предложили. Аз не мога да разбера какъв е проблемът, когато нещото се практикува, това да влезе в законова норма.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: И сексуалните престъпления се практикуват, но не се толерират. Аз смятам, че в България всеки български гражданин трябва да знае български, както е по Конституция. И затова не толерирам да се прави постоянно кампания на чужд език и нищо друго този човек нито да чува, нито да учи, нито да знае освен език, който е различен от езика на държавата, в която живее. Защото му се ограничават възможностите за развитие в тази държава. Той отвъд селото си не може да отиде, защото другите не го разбират. Работа не може да започне. Затова ви казвам, че мога да приеме, съгласна съм, има случаи, когато се налага, но за мен това не е цялостна кампания. Емпиративен е текстът, че е на български език, след което в пълно противоречие с това трябва да има разрешителен режим. Преводът е част от кампанията на български език, разберете. Лично аз нямам нищо против в тези села да се говори на майчин език, но да има превод на български език. За мен това е достатъчно, да звучат двата.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, че ме изслушахте. Само ще си довърша изречението, което бях започнал. Убеден съм, че вие помните докъде съм стигнал…
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Разбира се, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: ….така че ми разрешете да го довърша. Както видяхте, колеги, на няколко места в Изборния кодекс, независимо за какво става въпрос, общо взето неща, които се получават от практиката при провеждане на избори, предлагахме варианти и текстове да решават неща, които са се установили житейски в този процес. И в конкретния случай Вие като твърдите, че това е практика и се случва, аз не виждам пречка то да бъде изписано в закона. Ако Вие твърдите, че това е престъпление…
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Твърдя, че е лоша практика.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Ако Вие твърдите, че това е престъпление и ако вляза във вашия регистър, има какво да говоря.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА: Не ми слагайте думи в устата, твърдя, че това е лоша практика. Ако Вие смятате, че е престъпление, смятайте го. Аз твърдя, че това е лоша практика в една държава, в която има официален език, граждани да бъдат лишавани от правото си да работят, да се развиват равнопоставено с другите граждани в тази държава само защото не знаят езика.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Тук се изговориха много неща – лоши практики и т.н. Има една действителност в България, която е извън правните фикции. Нали сте съгласни? В Конституцията пише много неща, има много задължения, но действителността е друга. В Конституцията пише например, че гражданите са длъжни да спазват Конституцията и законите, действителността е, че много граждани не ги спазват. Има запис в Конституцията, че отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители, факт е, че все още има домове за изоставени деца. Това показва, че действителността е различна от конституционните задължения, записани в българската Конституция. Факт е, че има хора, които не владеят българския език. Много малка част има от българските граждани, които въобще не владеят български език.
Но има една съществена част от български граждани, които не го владеят в достатъчно добра степен, за да могат да разбират и асимилират предизборни послания и за които е по-лесно, за да се достигне до тяхното рационално съзнание, когато посланията се отправят на друг език, който те владеят по-добре. Има разлика. Смятам, че се разбира това, което искам да кажа. От тази гледна точка фактът, че в Конституцията пише, че официалният език в България е български е неоспорим. Факт е, че има запис в Конституцията, че изучаването и ползването на български език е право и задължение на българските граждани. Но има и ал. 2: „Гражданите, за които българският език не е майчин имат право наред със задължителното изучаване на български език да изучават и ползват своя език”. Кой оспорва това, някой оспорва ли го? Само че от Вашите думи излиза, че те задължително трябва да ползват само български език и не могат да ползват майчиния си език по никакъв начин, само защото те трябва да владеят български език и трябва да го ползват.
Това противопоставяне емпиративно, което Вие налагате, не е съобразено с Конституцията. Нашето предложение е изцяло съобразено. Ние подкрепяме, потвърждаваме тезата, че официалният език е българският и предизборната кампания трябва да се води на официалния език, но предлагаме понякога, при обективни случаи – гости от чужбина, Жозеф Дол е чужденец, той ще говори на предизборен митинг на ГЕРБ на френски език, нали не искате някой да го санкционира за това. Или пък, когато някой желае да отправи определени послания на майчин език, на който знае, че ще бъде разбран по-добре и неговите послания ще бъдат възприети по-добре от аудиторията, на която говори, той да има възможност да го направи при осигурен превод на български език, разбира се. Това, уважаеми господин Стоилов, са европейски стандарти, не казвам европейски норми. Това са европейски стандарти, добри практики, които европейските организации се опитват да ни наложат дълги години, които ние заради нашия балкански инат, предразсъдъци, ирационални страхове, комплекси, както каза колегата Янков, отказваме да приемем. Нали?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Казах.
Уважаеми колеги, мисля, че се изказаха всички народни представители, даже някои по няколко пъти.
Подлагам на гласуване предложението на господин Карадайъ и група народни представители…
ЯНКО ЯНКОВ: Може да променим нашето предложение и то да стане така: „Когато отделни прояви на кампанията…”, не говорим за цялата кампания, госпожа Буруджиева е права.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, нали се съгласихме, че това на практика така или иначе се случва. Но нали си представяте какви ще бъдат спекулациите по текста? Обяснявам ви защо аз няма да подкрепя предложението.
ЧЕТИМ КАЗАК: Тези препоръки не са отправени само към България. Това са европейски практики, които са насочени към всички европейски държави, не само към България, защото тук имало някакъв етнически и политически монопол и на една партия трябвало да й се разчупи монопола. Препоръките на ОССЕ са както към България, така и към други държави, където би имало подобно ограничение.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: За да не се капсулират етническите малцинства посредством майчиния език, заради това. Да не се капсулират, а да могат да се интегрират в политическия процес. И ще отстоявам това по всяко време и на всяко място и ще споря с Вас, че този принцип се отстоява заради това.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Този спор наистина придобива абсурдни измерения, защото вие спорите за причините, а в крайна сметка искате едно и също. Аз съм съгласна и с Вас, и с Вас, но няма да го подкрепя единствено заради интерпретациите, които ще последват както по текста, така и по целия Изборен кодекс. В момента аз си го признавам честно. Убедихте ме с вашите аргументи, съгласна съм с Вас, съгласна съм и с госпожа Цонева, съгласна съм и с госпожа Буруджиева, но няма да подкрепя този текст по една единствена причина. Освен това ще се съглася с вас, че това на практика се случва и че е определено лицемерие от страна на всички, които няма да подкрепим теста, да твърдим, че ние не го приемаме и то не се случва. Напротив, случва се, това е нормална практика.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: И при положение, че две дела се водят в момента по този въпрос.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Да, така е и е препоръка на Венецианската комисия, и е препоръка на ОССЕ. Всичко е така, но въпреки това няма да го подкрепим.
ЯНКО ЯНКОВ: Искам да кажа на дамата, недейте подценява българските малцинства. Те много добре разбират всичко. Защото казва, че те се капсулират. Знаете ли колко сте далеч от истината?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, стигнахме до абсурд, не спора за текста, а спорим за мотивите за текста.
ЯНКО ЯНКОВ: Не е вярно, че препоръките са заради това, че малцинствата се капсулират, напротив, имаме среща с тях, имаше ясен разговор между нас с ясни аргументи. Чухме и тяхното становище. Изобщо това не е така.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Ако Вие сега по политически причини не приемате аргументи, които цялата международна общност е признала за валидни и цялата теория, и цялата академична практика по този въпрос, аз няма да споря с Вас. Има текстове, които третират този въпрос и го интерпретират основно по този начин.
ЯНКО ЯНКОВ: Ние имахме среща….
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Не искам да влизат в политически разговор с Вас.
ЯНКО ЯНКОВ: Ние имахме среща с представители на ОССЕ и сме наясно с тази материя.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Само ще Ви попитам Вие на предизборни срещи с преводачи ли ходите и владеете ли матерния език?
ЯНКО ЯНКОВ: Искам да Ви кажа, казах Ви, че съм етнически българин, имал съм мероприятия, на които само аз съм бил българин и там се е говорило на български, за да го разбирам и аз. Това трябва да Ви е ясно. Говоря съвсем ясно и точно.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Просто не спорете по установени в международен мащаб принципи.
ЯНКО ЯНКОВ: А ние не сме ли в контакт с международните общности и институции?
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Господин Янков, току що защитих Вашата теза, използвайки аргументи, а Вие ме нападате.
ЯНКО ЯНКОВ: Не Ви нападам, обяснявам Ви, отнасям се с уважение към Вас.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, мисля, че тезите са ясни, всички заявихме своята позиция.
Подлагам на гласуване предложението на господин Карадайъ и група народни представители.
За – 4, няма против, въздържали се – 8.
Аз си признах, че макар да съм съгласна с текста не го подкрепям по причини интерпретациите по отношение на него и на целия Кодекс.
Подлагам на гласуване чл. 181 с наименованието му.
За – 8, няма против, въздържали се – 4.
/Представителите на ДПС напускат заседанието./
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Преминаваме към чл. 182 „Забрани за агитация”. Колеги от ГЕРБ, предложението ви е ясно, искате ли да го обосновавате?
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Не, не се налага.
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Подлагам на гласуване предложението на Павел Шопов.
Никой не го подкрепя.
Подлагам на гласуване предложението на Цецка Цачева и група народни представители.
За – 4, няма против, въздържали се – 8.
Двете предложения не се приемат.
Подлагам на гласуване текста на чл. 182.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо Манолова, извинявайте, че ще Ви прекъсна, но работим против всякакви правила не само на Правилника на Народното събрание, но и на приетите от нас самите правила за работа на тази комисия. Много е амбициозно тази вечер да приключим с всичко, което заявихте в началото. Наистина вече всички сме преуморени. Колегите си тръгнаха, ако и аз си тръгна, Вие и господин Попов ли ще приемате текстовете?
ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА: Приключваме с този текст, по който Янко Янков обясни как гласуват и това е финалното гласуване – до чл. 182 включително, по който основният текст се приема с 12 гласа „за”.
Приемам Вашите аргументи, госпожо Атанасова.

/Закрито в 20,00 ч./



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/Мая Манолова/















Стенограф:
/Невена Чехларова/