---

ДО: Г-ЖА МАЯ МАНОЛОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
С ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И
ДВИЖЕНИЯ



СТАНОВИЩЕ № 6/ 17.02.2014 г.

От: Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения в 42-то Народно събрание


Относно: Предложение за провеждане на национален референдум № 401-00-3, внесено от Президента на Република България на 30.01.2014 г.


Уважаема г-жо Манолова,

На свое заседание, проведено на 17.02.2014 г., Общественият съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения в 42-то Народно събрание обсъди предложението за провеждане на национален референдум № 401-00-3, внесено от Президента на Република България на 30.01.2014 г.
По време на дискусиите беше изразено общото становище, че произвеждането на референдуми е необходимост и важен елемент на управлението като инструмент на пряката демокрация. По повод конкретното предложение на президента за произвеждане на референдум, обаче, бяха изказани несъгласия, отразени в детайл в това становище.
На първо място беше посочено, че искането за референдум е ненавременно. Припомни се, че дебатът по изборното законодателство с участието на широк кръг представители на гражданското общество е започнал преди повече от осем месеца и президентът е можел активно да участва в този процес, включително да инициира референдум в този период на публични дискусии. Инициирането на референдум сега, след като дебатът е проведен, се припозна от част от участниците в съвета като защита на политически интерес на определени политически формации. В подкрепа на тази теза беше посочено и създаването на Инициативен комитет за набиране на подписка за произвеждане на референдум със същите въпроси, който ще бъде подпомаган от парламентарната група на ГЕРБ.
На следващо място беше посочено, че въпросите за референдума са неясно формулирани. Изразиха се аргументи, както следва:
1. По повод въпроса „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно” беше споделено становище, че той не е достатъчно конкретен. Въпросът не съдържа достатъчна информация за това колко народни представители да се избират мажоритарно и поради тази причина дори положителен отговор на въпроса след произвеждане на национален референдум не обвързва парламента с ясни и конкретни действия.
2. Във връзка с въпроса „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми” се изрази становище за евентуалната му противоконституционност. Изказаха се мнения, че подобен въпрос не може да бъде поставян на референдум, тъй като Конституцията е определила правото на гласуване като право, а не като задължение. Промени в тази част на Конституцията биха могли да бъдат правени не чрез референдум, а чрез Велико Народно събрание. Ето защо, подобен въпрос не може да бъде предмет на референдум поне до произнасяне на Конституционния съд относно неговата конституционосъобразност. Изказаха се и съображения по същество, свързани с това, че не следва да се отнема основно право и то да се превръща в задължение.
3. По повод въпроса „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите” се изразиха становища, че той също не е конкретно формулиран. Дори и при положителен отговор на въпроса след произведен национален референдум не е ясно по какъв начин Народното събрание ще гарантира тайната на вота и ще преодолее риска от контролиран вот. Отново по същество се приведоха аргументи по повод нуждата от електронни подписи, за да се осъществи гласуването.

Изказаха се, също така, съображения, че се налага приоритетно да се промени Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, така че да се облекчат изискванията за брой подписи и за иницииране, и за задължителност, и за зачитане на резултатите от референдуми, както и да се осигури широка разяснителна кампания по въпросите, предмет на референдум и едва след това да се премине към произвеждането на референдуми. В тази посока Людмила Георгиева от фондация „Обществена кауза” изрази несъгласие с промяна на закона, защото една промяна може да доведе до отнемане на вече разписани права, а не до облекчаване на режима.

Включително постъпиха и предложения за други теми на национален референдум, като: „Да бъде ли висшето образование в България безплатно”

В резултат на проведените обсъждания, Общественият съвет единодушно прие следното становище:
Общественият съвет приветства идеите за произвеждане на национални и местни референдуми като форма на пряка демокрация.
По отношение на конкретната инициатива на Президента на Република България с така формулираните въпроси в Предложение за провеждане на национален референдум № 401-00-3, внесено на 30.01.2014 г. Общественият съвет смята, че приоритетно трябва да се извърши промяна в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление в посока облекчаване на критериите за набиране на подписка и признаване въвеждане на задължителност на произвеждането на референдум и определяне на резултатите от референдума. Едва след това трябва да се премине към въпроса за обсъждане на произвеждане на национален референдум. Общественият съвет, също така, намира така поставените от президента въпроси за неясно формулирани и ненавременни.


Председател на ОС към КВГОД:
/Ивилина Алексиева/