---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ


О Б Щ Е СТ В Е Н С Ъ В Е Т


П Р О Т О К О Л

№ 4

На 17 февруари 2014 година (понеделник) от 14.10 часа в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1, зала 238 се проведе заседание на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014) № 402-00-5;
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси № 402-01-10, внесен от Министерски съвет;
3. Обсъждане на предложение за провеждане на национален референдум № 401-00-3, внесен от Президента на Република България;
4. Обсъждане на приоритети на Обществения съвет;
5.Разни.

Заседанието на Обществения съвет бе открито в 14.10 часа от госпожа Ивилина Алексиева - председател на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения.
Списъкът на присъствалите членове на Обществения съвет се прилага към протокола.

***

ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА:
Уважаеми дами и господа, членове на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, откривам днешното заседание.

Дневният ред на днешното заседание е следния:
1. Обсъждане на годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2014) № 402-00-5;
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси № 402-01-10, внесен от Министерски съвет;
3. Обсъждане на предложение за провеждане на национален референдум № 401-00-3, внесен от Президента на Република България;
4. Обсъждане на приоритети на Обществения съвет;
5.Разни.

Искам да ви информирам, че годишната програма ни е предоставена от Министерски съвет за сведение, което не пречи ние да имаме своите разсъждения и позиции в тази посока.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: От Коалиция на протеста и Гражданска инициатива за нов обществен договор.
Предлагам първо да започнем с точка: Обсъждане на приоритети на Обществения съвет, защото там имаме много неща да обсъждаме, след което като втора точка да разгледаме предложението за провеждане на национален референдум и накрая да разгледаме останалите две точки.
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: Има предложение да започнем с обсъждане на приоритетите.
Г-ЖА МАРИЯ АСИМИ: Предлагам преди започване на заседанието да направим проверка на присъстващите, защото има хора, които след първото заседание повече не сме ги виждали.
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: Имаме вече кворум, списъкът е в нашите технически сътрудници. Този въпрос можем да го обсъдим в точка: Разни.
Има процедурно предложение да започнем с точка четвърта – Обсъждане на приоритети на Обществения съвет.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува.
Гласували „за” – 9, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
Преминаваме към разглеждане на точка четвърта като точка първа.
Дами и господа, аз ви изпратих един текст, който инкорпорира ваши предложения за приоритети, също така предложенията, които постъпиха по електронна поща съм препратила на всички членове на Обществения съвет.
Бих искала да спомена, че два от приоритетите са на базата на взети предишни решения. Едното е по отношение провеждане на обществени дискусии във връзка с Националната инициатива за промяна в Конституцията, а другото е провеждане на политически експертни обществени дискусии по проблемите на безопасността на пътищата. Предлагам в точка Разни да обсъдим тези две предложения за приоритети.
Имате думата по приоритетите.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Добър ден на всички. Движение Време е. Има ли някой, който да не е съгласен, че приоритет са образованието и здравеопазването?
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Преди да обсъдим приоритетите, искам да попитам с каква функция е нашия Обществен съвет? След като вземаме нашите решения, те не стигат до депутатите, не се изпълняват и ние какво правим тук? Ние параван на депутатите ли ще сме или ще сме граждански Обществен съвет, който да изпълнява това, което искат гражданите?
Втори въпрос. Преди Нова година попитах за банките, за ЧСИ-та, за обществените поръчки. Благодарение на нашите питания вече се разглеждат тези два важни документа, както за потребителския кредит, така и за обществените поръчки, но ние тук в Обществения съвет взехме решение преди да се разгледат в Парламента да ги разгледаме ние. Все още тези неща не са на нашия дневен ред и все още не са разгледани, а те вече се разглеждат в парламентарни комисии.
Г-Н КОСТАДИН НЕДЕВ: Българска асоциация на пенсионерите.
Уважаема госпожо Алексиева, нека да започнем така, както Вие добронамерено сте изработили един дневен ред от миналия път и приоритетите, както са, за да включим на първа скорост и да тръгнем, иначе всичко е приоритет – доходи, образование, движение по улиците, престъпност. Много са нещата, които трябва да бъдат оправени в България, но Вие сте ни предложили приоритети, нека ги обсъдим тях. Освен това ние имаме нужда Вие да обличате в юридическа форма всяко наше предложение.
Г-Н СПАС КОЛЕВ: ГД Свободни! Можещи! Силни!
На миналото заседание взехме решение едно от първите неща, които трябва да изискваме е да обсъдим въпросите с Комисията за защита на конкуренцията . Постигнахме доколкото си спомням съгласие, че през тази Комисия за защита на конкуренцията минава абсолютно всичко, като се започне от лекарствената политика в сферата на здравеопазването и се стигне до издаването на учебниците в образованието.
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: Това е включено като приоритет.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: ГК Равни пред закона.
В т. 3 Труд за благополучие предлагаме като подточка да се обсъди и реиндустриализацията на България, т.е. да използваме всички географски, климатични особености на България за чисти еко био продукти и съответно това, което можем да произвеждаме като промишленост да се възстанови и да се намерят нови пазари.
Г-ЖА СРЕБРИНА ХАШЪМОВА: Национален форум Граждански контрол.
Всеизвестно е, че Народното събрание е водещата институция в България и тук различни предложения за приоритети могат да се дават, но ние трябва да се съобразяваме със законодателната политика, да я предхождаме.
Ето защо ми се струва, че един Координационен съвет между Обществения съвет към Министерски съвет и нашия Обществен съвет може да бъде много полезен, защото предварително ще се знае какви въпроси се поставят от Министерски съвет и какви предложения за законодателна политика ще тръгнат към Народното събрание. Освен това колежката беше права тук, като каза: не достигат до депутатите нашите решения. Много е важно, защото те също са инициатори на законодателна политика. Може да няма в програмата на Народното събрание даден закон, но когато се налага и просто това се изисква от гражданското общество, ние можем да инициираме по-бързо това да влезе.
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: Първо мнението, че решенията не стигат до депутатите не е така. На заседанията на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения нашите становища се предоставят по начина, по който сме приели като правила за работа. Представя се общото решение и тогава, когато има постъпили решения, които са различни от това, се поставя акцент и се казва: „Ето, според тези групи, организации и представители, които са на различно становище предложенията са такива” и се внася самия документ. Тези становища, плюс стенограмите аз ги разписвам и те се внасят на заседанието.
Аз съм поставила въпроса за обществените поръчки и Закона за банките на първото заседание на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения. Получихме отговор на какъв ход са. Съгласно правилата, които приехме, когато формираме дневния си ред, предложенията да постъпват от вас, отправени към мен . Понеже не постъпват, с някои изключения, аз формирам дневния ред на базата на това, което предстои за гледане в комисията. Онова, което е постъпило от вас бяха приоритетите, ето то е включено.
Няма значение, че тези въпроси се гледат в другите комисии. За днес явно не сме готови, но ще го включим като точка за следващия дневен ред.
Г-ЖА МАРИЯ АСИМИ: Асоциация за балканско сътрудничество.
Госпожо председател, искам да Ви кажа, че годишната програма е 32 страници. Много Ви моля да се раздават и на нас тези документи, за да не ги разпечатваме ние сами.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Предлагам всеки да си чете въпросните материали и да излезе с готово становище на заседанието на комисията.
Г-ЖА МАРИЯ АСИМИ:
Вторият ми въпрос. На 4 март 2013 година съм изпратила отворено писмо до омбудсмана на България, през м. юни проведохме среща с него. Тези въпроси ги поставих и пред г-н Пламен Орешарски.
Ще ги изчета за протокола:
1. Закон за физическите лица, което ще даде възможност на изпаднали във финансова несъстоятелност български граждани да получат втори шанс и да рестартират живота си;
2. Отмяна на чл. 417 т. 2 от ГПК в частта му за банките. На практика този член лишава гражданите длъжници от справедлив съдебен процес;
3. Изменение на Закона за потребителския кредит, който сега влезе за обсъждане в Пленарна зала, благодарение на нашата настойчивост;
4. Промени в Закона на финансовия омбудсман, с който да се регламентира адекватен механизъм за извън съдебна правна защита на потребителите на финансови услуги;
5. Учредяване на ефективен регулативен орган извън БНБ за регулиране на поведението на банките и другите финансови институции спрямо техните клиенти.
Ако има такъв регулатор, той ще е мощно средство затова да бъдат накарани банките да се придържат към правилата. В нормалните държави подобни органи могат да отнемат дори банковите лицензии.
6. Отпадане на пречките пред потребителите пред ГПК за завеждане колективни искове срещу банки.
В момента българските граждани могат да заведат колективен иск само към всяка банка, но процедурата е тромава, а законовите пречки са много и това трябва да се коригира.
7. Промяна в Закона за частните съдии изпълнители.
Ние нямаме право да се оплакваме от частните съдебни изпълнители, а те са грабителите. За тези пари, които влизат в частните съдебни изпълнители никъде няма отчет, никой не може да им търси отчет . Частните съдебни изпълнители бесят и колят и ние тръгнахме през м. февруари точно срещу монополите. Тези пари могат да отидат за сираци, за сиропиталища и пр. Има държавни съдии изпълнители, частниците са бирниците, съсипниците на България.
Тези точки искам да се разгледат. Ние тези точки ги предложихме и пред премиера и отговор нямаме. Срещата тенденциозно миналия път мина за банките. Знаете мнението на господин Хампарцумян, той винаги е правия, а длъжниците трябва да се подчиняват и той да ни обяснява как трябва да си изплащаме кредитите и казва обидни думи: „След като нямаш възможност, няма да теглиш”. Всеки, който е стигнал до кредит има някакъв зор. Аз питам, ако тези граждани не теглят кредити, а банките трябва да живеят от депозити само, тогава банките ще фалират, защото те от джоба си ще трябва да плащат лихвите за депозитите, а те живеят именно от кредитите и маржа, който се получава между депозит и кредит е към 8 – 10 %.
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви. Аз имам молба това, което прочетохте да ни го представите и в писмен вид.
Г-Н СПАС КОЛЕВ: Това, което изчете Мария Асими е внесено в Народното събрание от г-н Ангел Гаджев още през 2012 година. След това го предложихме на Министерски съвет, който го прие на срещата заедно с вицепремиера Зинаида Златанова и на предпоследната среща ни информираха, че се готвят законопроекти за монополите, включително и за частните съдебни изпълнители, което беше най-болната тема миналата и по миналата година. Първите законопроекти, които ще бъдат гледани след приемането на Изборния кодекс, ще бъде именно антимонополният пакет. Единственото нещо, което ние като комисия бихме могли да направим е чрез нашия председател просто да упражним някакъв контрол до къде са стигнали, чисто информативно.
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: С парламентарните механизми, с които ние разполагаме, можем да поискаме да присъстваме на заседанията на комисиите, когато гледат тези специализирани закони, можем да участваме в техните дискусии на техните обществени съвети, можем да упражним контрол, има си различни форми.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Колеги, моля ви да обсъдим и първия въпрос, който поставих. Каква ще бъде ролята на нашия Обществен съвет? Ние сателит на депутатите ли сме и нашите решения ще имат ли някаква тежест? Ако нямат някаква тежест, то да се разпуснем, нямаме какво да правим.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Искам само да напомня на всички, че това е консултативен орган към комисията и се представят становища. Като си на различно становище се отбелязва и то се вижда и от депутатите. Това са становища, не са решения, ние не сме властови орган.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Много добре знам, че ние не може да променяме закона. Въпросът е дали нашите становища ще имат някаква тежест, ако нямат тежест ние няма нужда да си губим времето.
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: Да поясня, че онова което сме предоставили като становище на комисията, аз съм с впечатление, че комисията е приела решения в същата насока. Ние гледахме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, подкрепихме го по принцип и дадохме своите предложения по него. Комисията също го подкрепи по принцип. Дали нашите предложения ще бъдат инкорпорирани, ще видим между първо и второ четене. Днес ще гледаме още един такъв законопроект и предполагам, че ще отправим същите, а може би и допълнителни препоръки, ще видим какво се случва между първо и второ четене.
Второто нещо, което сме разглеждали е Националната инициатива на г-н Томалевски. По тази инициатива ние предложихме политически експертен и обществен дебат по темите. В момента формулирам твърде общо, стенографирано е и съществува като становище, което сме представили в комисията.
По отношение на кръглите маси за безопасни улици също имаме едно такова взаимодействие. На мен ми се струва, че досега нямаме някакви основни противоречия, но в момента, ако имаме такива, то те също ще бъдат разглеждани от нас като Обществен съвет.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: От първите три точки е ясно какво прави нашият Обществен съвет. Той е ситуиран към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, т.е. обслужва, консултира, дава експертна помощ и становища по законопроекти, внесени в тази комисия и по инициативи, свързани с тази комисия.
Другото, което ние наистина можем да си позволим и което първата такава комисия в 39-то Народно събрание правеше е, че тя даваше трибуна на неправителствени организации, които имаха активна позиция, активни предложения като някакъв посредник, който можеше дори да насочи или да посредничи между тези неправителствени организации и релевантната комисия, която обаче може да разгледа този въпрос.
Ние тук не можем да разглеждаме въпроси от икономическата сфера, нито от здравеопазването, защото те никога не могат да бъдат предмет на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения. Такъв законопроект няма да бъде разпределен на тази комисия, защото това не е здравна комисия, нито е бюджетна и при положение, че има такъв невероятен глад от инициативи за подпомагане на неправителствения сектор, който е издъхнал от глад, защото нито има донори, нито има вътрешни механизми на развитие. Няма, защото е необходимо финансиране.
Аз затова съм го направила това предложение, сигурно ви е известно че има Стратегия за развитие на неправителствения сектор. Ние като такава комисия и като такъв Обществен съвет би трябвало да сме най-много загрижени затова, че от 2012 година не е направена нито една стъпчица по отношение на тази стратегия, а има и конкретен план. Вие сте хора от неправителствения сектор, знаете как се работи без пари. Ако не се осигури някакъв вътрешен механизъм на финансиране, който да постигне устойчивост на неправителствения сектор, няма защо да се гъделичкаме с някакви идеи за неправителствения сектор. Отидоха си и донорите вече. Така че има толкова сериозна работа по отношение на чисто неправителствения сектор, на който мисля, че ние всички дължим нещо.
Освен това върви тази инициатива Партньорство за открито управление. Хората искат изключително широк консултативен процес. Дайте да подпомогнем правителството и Парламента при формирането на приоритетите за следващото ни участие, за да не влизат вътре неща, които не са адекватни на откритото управление, които в по-голяма степен да обслужват нашите интереси като неправителствен сектор за по-голяма откритост, по-голяма отчетност и най-вече по-силно участие на гражданите.
Струва си да си хвърлим усилията, защото има само един месец преди тези приоритети да бъдат изработени. После ще ни бъде много лесно да критикуваме правителството, че пак не е изработило хубав план. Дайте и ние да помогнем на това правителство да го направи по-добър. Има такива идеи, които смятам, че можем особено като хора, които да играем ролята на посредник, както предложиха колежките. Това наистина е добра роля. Можем да играем ролята на посредник и да организираме дискусии, като по този начин подпомагаме комисията да определя своето мнение. Не можем да очакваме тя да вземе нашето мнение и да го гласува винаги „за”, защото ние ще подменим представителната демокрация. Такова нещо няма.
Аз предлагам да се фокусираме към неща, които очевидно са приоритети на самата комисия и на нашия Обществен съвет.
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: Благодаря на г-жа Георгиева.
Заповядайте.
Г-Н ВЕСЕЛИН СОТИРОВ: От Фондация „Екология, спорт, здраве”. Колеги, слушайки ви тук и четейки през тези две седмици предложенията, които постъпиха за обсъждане в Обществения съвет към комисията, аз оставам с лошото усещане, че някои колеги не са разбрали каква е функцията на този Обществен съвет и на тази комисия.
Моите уважения и респект към Вас, госпожо Георгиева, към това което правите. Аз също се занимавам вече над 17 години с проекти, но сектор НПО, касае единствено нас. Обществения съвет и комисията тя даже не определя дневния ред. Дневния ред го определя народа. Виждате какви са нагласите навън и съм абсолютно съгласен с г-жа Алексиева, че това са здравеопазване, образование. Това хората го поставят. Жената на село иска да спи спокойно, иска да не и вземат и последните два буркана зимнина. Това ги интересува хората. Ние говорим тук за някакви проекти, за това как НПО секторът се задъхва. Ние като фондация също се задъхваме, но това е мой проблем. Имаме приоритети и това трябва да го разберем.
Аз усещам, че много колеги, членове на съвета, не са прочели правилника. В чл. 2 на правилника на комисията категорично е посочено: осъществява взаимодействие и диалог с представители на гражданските организации, включително провежда обществено обсъждане по въпроси от значим обществен интерес, разглежда предложения за референдуми, граждански инициативи. Това също така тези за земята, за здравеопазването, теми които са наистина от обществено значение.
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: Приоритетите, които ще поставим в дневния си ред ще бъдат по-прецизни. Моята идея е всеки, който е предложил определена тема, по нея да направи яснота, конкретика и да бъде готов да бъде докладчик. Ние вече имаме внесени материали, по които може да се дискутира следващия път. Във всеки дневен ред ще включваме по една от тези точки с приоритети, след обсъждане с конкретния вносител, как да формулираме така всеки един от тези приоритети, за да свършим максимално полезното. Ние тук не смятаме, че можем да решим всички проблеми на здравеопазването на експертно ниво например, но смятаме, че можем да дадем някакви препоръки като граждански организации, в каква посока да се работи, на какво да се обърне внимание. Преди малко аз чух за чл. 417, т. 2 от Гражданско процесуалния кодекс. Ето това е една много конкретна мярка. Онова, до което аз стигнах като извод, слушайки ви е, че тези приоритети бяха защитени в едната си част, прецизирани в другата си част, допълнени в третата си част, включително и за създаване на координационен механизъм евентуално, така че от стенограмата вече ще излезе цялата тази палитра от теми, по които ние ще работим от тук насетне.
Г-Н ВЕСЕЛИН СОТИРОВ: Доверието в НПО вече се е сринало и предполагам на всеки от нас е задаван този въпрос: какво правите в този Обществен съвет? Не трябва да загубим крехкото доверие, което имаме. Хората казват: не искаме партии, не искаме НПО, не ни занимавайте с глупости и може би са прави, защото ние досега седейки в меките кресла и лъскавите офиси, да разсъждаваме каква е нагласата и какво иска гражданина отвън, няма как да стане.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Едно предложение.
Една от злободневните теми, която в момента върви и се обсъжда много, утре има протест доколкото си спомням, това е темата за махането изучаването на история на България ХІ и ХІІ клас. Може ли нашият Обществен съвет да излезе с едно предложение не само да не бъде махана, а да бъде всъщност удвоена програмата за изучаване историята на България. Извинявам се, обаче колко от българите са наясно какво представлява примерно Магнаурската школа, къде се намира гроба на Кубрат, Бактрия или примерно първото изречение, с което се започва в нашите учебници „България е създадена 681 година”. Извинявам се, ако 681 година е важна, реално погледнато, би трябвало да се запише „Дунавска България е призната от Византия 681 година”. Не е ли време този Обществен съвет да започне да се занимава с важни за обществото теми.
Образованието за мен е едно от най-важните неща. Извинявайте, но простият народ се манипулира много по-лесно. Ако един народ не помни миналото си, какво бъдеще очаквате да имаме.
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: Заповядайте.
Г-ЖА ГАЛИНА АСЕНОВА: Институт за социална интеграция. Тъй като предложението за неформалното учене беше мое, преди изобщо да защитавам това становище имам един въпрос към колегите от Народното събрание.
Към Комисията по здравеопазване и Комисията по образование има ли създадени обществени съвети за работа с тези комисии?
Ние като организация бяхме поканени да участваме в Обществения съвет към още една комисия, това е Комисията за работа по европейските въпроси и европейските фондове, където сме преценили, че имаме някаква експертиза. Тази комисия беше втората, в която заявихме желание за участие и затова не съм наясно с останалите комисии. Този въпрос е важен за мен тъй като, ако към останалите комисии има такива обществени съвети не разбирам какво ще правим във всички обществени съвети към тези комисии, в смисъл едно и също.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Мога да Ви отговоря за образованието. Там беше направен Обществен съвет абсолютно тайно от неправителствените организации, даже не бяхме допуснати до заседанието. Казаха, че това е тайно заседание и само те си определят Обществения съвет.
Г-ЖА ГАЛИНА АСЕНОВА: Аз не възразявам, че образованието трябва да е приоритет, също и здравеопазването, естествено, че е така. Ние като неправителствена организация отчитаме определени проблеми на гражданското общество и дневния ред на хората навън, но работим по една пътека. Имаме компетенции в определени сфери. Затова е много важно да уточним принципно ние какво правим тук с вас, преди да кажем какво точно ще обсъждаме в рамките на предстоящата година, която вече тече.
Г-Н НАЙДЕН МОСКОВ: От Българска асоциация на пенсионерите.
Аз искам да кажа, че тази комисия, в която ние участваме, аз съм само гост засега, е много важна, защото тя поставя въпроси от всякакво естество, обаче трябва да се съсредоточим всеки път, събирането трябва да бъде тематично, по даден проблем.
Г-ЖА СРЕБРИНА ХАШЪМОВА: Искам да уточня, че това което се създава към другите комисии това са експерти, които подпомагат дейността на същата комисия. Тук нашият Обществен съвет е от представители на граждански организации, които имат за задача да представят гражданското мнение за решаването на обществени въпроси в Народното събрание. От тук ще се разпределят наши мнения като становище към другите комисии, които вече в специализиран състав ще ги решават. Много е важно, както колежката спомена за образованието, просто трябва да има уеднаквяване на учебниците по история в училищата и литературата, която ползват студентите. Не може учените и цял свят да признават, че България е учредена 165 година, а децата ни да продължават да учат, че 681 година е създадена България. това са неща, които ние ще направим като предложения, но не можем да ги решаваме.
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: Едно допълнение. Ние изразяваме мнението на част от гражданското общество.
Въпросът, който постави г-жа Алексиева е важен и затова ви предлагам да го обсъдим в точка Разни като конкретно решение, становище и позиция.
Г-ЖА МАРИЯ АСИМИ: Аз имам друго предложение.
Това, което предложи г-жа Добрина Алексиева можем да го гласуваме. В интерес на истината, ако е болен народът как ще учи, ако не е образован народът как ще управлява, така че образование и здравеопазване са национална сигурност, а не полицията. Да отделим половин час по тези теми, които предлага г-жа Алексиева и да обясним, че ние сме Обществен съвет, не да представляваме НПО тук, а да даваме мнение за отзвука на гражданите, като държим най-много на това, което каза г-жа Алексиева и г-жа Гергова, да се чува нашия глас. Гражданското общество трябва да се чуе.
Г-Н СПАС КОЛЕВ: Имам чувството, че тук се проявява едно крайно неразбиране за какво сме и вече 45 минути си губим времето. Този Обществен съвет дистрибуторната кутия на Народното събрание. Както каза и председателя, ние представляваме една немалка част от обществото.
Второ. Предлагам да започнем обсъждането точка по точка, за да не си губим времето.
Трето една забележка, защото имам чувството че има неразбиране. Госпожа Хашъмова предложи да се създаде Координационен съвет. Не е необходимо поради една единствена причина. От тук присъстващите 6 човека сме и членове на Обществения съвет при Министерски съвет. Винаги може да се създаде група с всеки един от нас, която да прецени какво сме обсъждали и сме вземали като решение в Министерски съвет и какво трябва тук да предложим.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: От Другата България.
Първо искам да поздравя всички, които имат нещо общо с днешната дата 17 февруари и след това искам да кажа и какво от това, какво се случи една година по-късно?
Обръщам се към всички членове на този Обществен съвет, ако наистина е такъв, а не политически кръжок и искам от вас да попитате, включително и от председателя на съвета, становището, което е взето от този Обществен съвет, което касаеше, както вие казвате приоритетните въпроси за българското общество, тук е момента да кажем кое е приоритет и кое не е. Аз мисля, че към днешна дата това, което е в Парламента и извън Парламента, приоритет е Изборния кодекс и винаги е бил и питам аз къде е дебатът, за който говорихме и за който беше взето становище на този Обществен съвет. Дебат по изборни права и изборни правила, които ние сме ги поставили. Имаме становище, но какво се случва в момента, едно голямо нищо.
В момента имаме в парламента парламентарен дебат, парламентарни боричкания и никъде не чух да има дебат по становището, което е взел Общественият съвет. Питам аз това какво е, говорилня ли е, кръжок ли е? Аз не съм член на вашия съвет, но когато има становище, когато то е взето с мажоритарен глас, защо това нещо не се процедира в Народното събрание? Не искам някой да ми се извини и да каже: „Ние вече го гласувахме Изборния кодекс, това ще го гледаме някога”. Не, сега преди да е завършило гласуването на Изборния кодекс тези неща, които сме поставили като искане, тези 5 въпроса, сега трябва да бъдат поставени на дебат и именно апелирам към вас да упражните целия си майсторлък, натиска ще го упражним ние от улицата, да им обясните на тези хора. Да кажете: „Господа, ако наистина има Обществен съвет, нека той да не бъде някакъв параван или нещо друго за депутатите”. Нека наистина неговите становище представляват наистина сериозно отношение за дебат. Аз това нещо не го виждам и затова съм тук. Няма да ви ангажирам повече с моето изказване, но искам да знам какво се случва. Защо тези становища не са в Народното събрание? Защо няма дебат по тях и кога ще има? Не ме интересува дебата след Изборния кодекс, сега го искам, сега искам промени в Изборния кодекс. Ето, отговорете ми, ако имате някакъв смислен отговор. Аз мисля, че няма какво да ми отговорите.
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: Господин Томалевски, по въпроса който Вие поставяте. Аз присъствах на заседанието на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения и ако си спомняте тя го прие като свое решение. Затова аз като председател на този Обществен съвет поемам ангажимент на следващото заседание на комисията, което мисля, че е в четвъртък, да поставя този въпрос.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Аз затова попитах, защото имаме становище, имаме решение на база становището, значи сме спазили целия този процес, но нямаме дебат. Аз искам да има дебат по това нещо в зала. Вашето задължение тук е не само да легитимирате някакви действия, а да изисквате продължение на тези действия.
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: Господин Томалевски, предлагам да приключим с този дебат. Мисля, че имаме вече ясен консенсус за сферите, в които ще работим. Няма нужда да гласуваме, във всяко едно следващо заседание тези точки се включват. Молбата ми е вие да казвате кое е приоритетно за следващо заседание
По отношение на това, което господин Томалевски постави като въпрос и всички предложения, които са приети дотук националната инициатива и Безопасни улици от Валя са неща, които имат предишно решение, плюс Закона за обществените поръчки и Закона за банките, така че в точка Разни съм предвидила ние да обсъдим какво правим за тяхното постигане.
Предлагам да преминем към дневния ред, а в точка Разни ще ви предложа създаване на работни групи с определени задачи.
Предлагам да се обединим около това, че предоставените направления на работа ние ги приемаме. Приоритизираме ги по следния начин: с оглед дати и срокове и готови документи, които се предоставят и които да бъдат обсъждани от съответните докладчици. Всеки от вас си носи отговорност за предложението, което е дал. Ние предполагаме, че всеки член тук има експертиза и той може да предостави на останалите членове съответните свои предложения и виждания писмено според правилника 7 дни преди заседанието, което ви моля наистина да го направим.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Може ли да ми кажете кога ще имам отговор на моето питане?
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: В четвъртък ще поставя въпроса на заседанието на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.
Г-ЖА ПАТРИЦИЯ КИРИЛОВА: Ние със Сдружение Български будители и нашето сдружение за Културно историческо наследство смятаме за един от основните приоритети нашите деца, защото ако на тях не обърнем внимание сега и на това, което им се случва в училище и в университетите ние изгубваме не само това поколение, което така или иначе виждате, че не се справя много добре с каквото и да било в държавата, но ние изпускаме и следващите 40 – 50 години в управлението на България и в нейното развитие.
Затова нашите наблюдения и на експертите, които работят в нашите две сдружения са свързани с културно историческото наследство на България, което знаете, че в момента е единственият стълб на националната ни сигурност. Ние нямаме никакъв друг стълб, освен културното наследство, което все още е наше и не е изнесено изцяло. От 1 ноември започнахме една кампания и единственото, което постигнахме с председателя и заместник-председателя на Народното събрание, господин Миков и г-жа Манолова е, че успяхме да махнем от държавните сайтове тюркския произход на българите на хан Аспарух, което беше наистина повече от брутално. Нито една партия досега не беше видяла, че това е нещо, което не само нарушава нашето национално съзнание и гордост от българския ни произход, но обърква всичко останало, което можем да говорим на децата си тепърва и на внуците си. Вие, всички от вас, имате деца и знаете колко са объркани и те в представите си затова, което сме. Както знаете вече българската история вече не присъства в учебниците.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Ще Ви прекъсна, защото ние това го обсъждахме като тема и разговаряхме за образованието и за приоритета, свързан с историята.
Г-ЖА ПАТРИЦИЯ КИРИЛОВА: Виждам, че вие имате по-сериозни теми за обсъждане, но искам само да довърша. Това го правим от 1 ноември и засега имаме само едно постижение, за което казах. Ако се обединим, то да бъде около това да има една Национална историческа конференция, в която да участват не само специалисти от България, знаете че в бившите републики на СССР работят много българи, които имат достъп и до български документи, до които ние нямаме тук. Там при тях кристално е запазен произхода на българите, няма нищо общо с това, което се учи. Също така ние обръщаме внимание на люлката на цивилизацията, това което цял свят повтаря, че България е люлката на културата и на цивилизацията на днешния свят, ние това го нямаме в нашето образование, а това смятаме, че всяка една държава в целия свят би го използвала за национално самосъзнание на поколенията, които растат. Ние не го използваме, значи нещо има сбъркано, аз мисля, че знаем какво е.
Понеже президентът отказа да приеме тези наши искания, министър-председателят ги прехвърли на Министерство на образованието и науката и Министерство на културата, те ни го върнаха като институции, които не могат да вземат решение по този проблем, аз мисля, че поне организации като нашите могат да съдействат да се направи тази Национална историческа конференция. Всеки от вас по някакъв начин е заинтересован от бъдещото ни, извън всичко останало, което е проблем в тази държава, но това смятаме, че е една стъпка за нашите деца.
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, че представихте вашето предложение.
Всички предложения, които са постъпили бяха разпространени до всички членове на комисията, както сме се разбрали, така че членовете на комисията са запознати. Припомням ви онова, към което се обединихме, ако искате ще го гласуваме. Всички приоритети, които са внесени да бъдат нашите приоритети, като за всеки следващ дневен ред съответните докладчици, които са направили предложението конкретно формулират своите предложения, както вие вече го направихте в писмото си.
Нека да се обединим около това и да го гласуваме, след като искате да има формално гласуване.
Гласуваме затова всички приоритети, които са предложени да се включат в нашите приоритети и докладчик по всяка точка ще бъде онази организация или представител, който го е инициирал, като ще предоставя материалите 7 дни преди следващото заседание.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Благодаря ви.
Един час отделихме за обсъждане на приоритетите, но ми се струваше важно да чуем различните гледни точки и мисля, че от стенограмата ще стане ясно, че след проведения дебат вече имаме едно по-голямо съгласие и яснота какво правим.
Дами и господа, да се върнем към нашия дневен ред.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
Обсъждане на годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз.
Искам само да кажа, че тази Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз е предоставена от Министерски съвет за сведение на Народното събрание, тя минава и през нас. Тя е за сведение, ние тук не можем да въздействаме, но ако има някой нещо специално да каже, моля да го изрази.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Ние нашето становище сме го изпратили още миналата година и сме го дали лично на г-жа Вивиян Рединг, която беше тук, после го дадохме в Министерски съвет, а то е именно, че Европейският съюз трябва да се съобразява с географската ширина и климатичните особености на всяка една държава и приоритетите, защото ние сме селскостопанска държава, въпреки че това вече сме го забравили и държава, която трябва да развива туризма. В последните години нито едното, нито другото търпи развитие, така че това са нашите приоритети, а не да ни се спускат от Европейския съюз какви ще ни бъдат приоритетите. Това иновации, туризъм и селско стопанство.
Г-ЖА ЕВА ПОПОВА: Добър ден, госпожо председател. Добър ден, колеги.
Моето питане е процедурно. Тъй като ние също искаме да подпишем кодираното искане на госпожата, бихме искали да го получим по пощата.
Още нещо по същество. Що се отнася до трансатлантическото споразумение между САЩ и Европа, искам само да помоля, колегите също да прочетат малко повече неща затова споразумение, което всъщност представлява голяма заплаха за свободата на Европа. Само ви насочвам, да имате предвид, че има и заплахи. Благодаря ви.
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Това беше важна ремарка. След като приключим с общата част, ви моля да предоставите повече информация на останалите членове на Обществения съвет къде могат да се запознаят с това.
Предлагам да приемем предложения ни проект на документ за сведение, имайки предвид онези бележки, които тук се появиха.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” - 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, внесен от Министерски съвет.
Предполагам, че сте имали възможност вече да се запознаете с него.
Понеже не виждам някой, който желае да се изкаже, искам да кажа няколко думи. Мисля, че на нас ни е ясно, че този законопроект, в една огромна част е сходен със законопроекта, който вече разглеждахме.
В други свои части той го допълва и няма части, в които да му противоречи, така че моята лична позиция е да подкрепим по принцип и този законопроект. Вие също ще изразите своята позиция. Онова обаче, което ми се струва важно е, че ние излязохме със становище по предходния законопроект, в което становище ние отправихме едни препоръки към Народното събрание за промени между първо и второ четене. Питам ви вие поддържате ли в това становище да излезем със същите препоръки, доколкото те не фигурират и в проекта на Министерски съвет.
Г-ЖА СРЕБРИНА ХАШЪМОВА: Едно допълнение към законопроекта. Понеже се говори в отделните точки за производства, аз искам да се конкретизира нарушението на отказа за изисканите документи от отделни лица от комисията. Много често има мълчалив отговор, много често става забавянето на решаването, именно заради това е този отказ. Ето защо след като председателят излиза след обследване на целия процес с едно наказателно постановление, производствата да не бъдат споменавани само производства, а като наказателни производства.
Освен това съгласно ГПК се изисква адвокат защита на лицето, което е отказало достъп до документацията. Това още повече потвърждава, че тези производства трябва да се класифицират като наказателни производства, иначе не става ясно. Това е престъпление, да не можеш да си свършиш работата заради някакъв своеволен отказ или умишлено забавяне.
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: Благодаря. Беше юридическо прецизиране, което от стенограмата след това ще извадя като конкретно предложение.
Предлагам да приемем по принцип предложенията за юридическо прецизиране.
Предлагам да гласуваме да приемем по принцип законопроекта с направеното допълнително предложение за юридическо прецизиране и с предложенията, отправени от Обществения съвет при обсъждане на предходния законопроект, внесен от народните представители Мая Манолова и Кирил Добрев за изменение между първо и второ четене.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Искам да попитам имаше представено едно становище от ГД Равни пред закона и едно становище от Граждански форум Промяна. Поддържате ли ги.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Да, поддържаме нашето становище от ГД Равни пред закона. Искам само да отбележа, че в този законопроект пак не са взети предвид.
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: В нашето становище ще реферираме и нашите особени, допълнителни мнения.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: В доклада е отбелязано, че е получено нашето становище за широкото приложно поле на закона, но в проекта за второ четене няма нищо.
Преминаваме към точка трета от дневния ред:
Обсъждане на предложение за провеждане на национален референдум, внесено от Президента на Република България.
Дами и господа, отиваме към една дискусия, ми се струва, че е много важна, понеже говорихме кое е обществено значимо, кое не е обществено значимо. Напоследък много сериозен обществен дебат се провежда по този въпрос.
Президентът е упражнил своето право на инициатива за провеждане на национален референдум. Запознали сте се със съдържанието и предложението и ви моля да вземете отношение, защото ние наистина трябва да излезем и с наше становище по този въпрос. Моля ви да чуя вашите предложения и вашите мнения.
Аз бих могла да ви кажа какъв конструктивен диалог можем да проведем, без да ви ангажирам с това. Да кажем по принцип нашето отношение към референдумите, към референдума по отношение на изборното законодателство и след това да поговорим по отделните въпроси. Струва ми се, че така ще стане един ефективен дебат.
Заповядайте, госпожо Гергова.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: По отношение на референдумите, аз мисля, че няма никой от нас, който да каже че това е формата, която трябва да се поддържа, но не и за този референдум. Ако президентът наистина искаше да помогне на обществото, можеше да се сети за този референдум преди 6 месеца, даже преди 8 месеца, когато започнаха обществените дебати по Изборния кодекс. Както знаете беше създаден Обществен съвет, тук има някои негови членове, които знаят колко дълбоко и конструктивно се обсъждаше Изборния кодекс. Правеха се големи заседания, даже се наложи да се заеме Парламентарната зала, защото имаше наистина много граждански организации, които искаха да участват в тези дебати. Ако той е имал някакво становище да е дошъл на тези дебати или поне да си направи труда да ги чуе, защото сега вече се стига до обслужване на нечии интереси.
Считам, че този референдум в момента е ненавременен и несъстоятелен, тъй като вече тези дебати са били проведени.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Аз подкрепям казаното от госпожа Гергова, че референдумът е нужен, но не е навременен, тъй като нямаме време за широки обществени обсъждания. Станахме свидетели как на 5 февруари се създаде един Инициативен комитет от протестерите, които хвърляха камъни и какво ли не по Парламента, пък използваха Парламентарната зала Запад в Парламентарната зала, поканени от Парламентарната група на ГЕРБ. На всеки стана ясно какво се случва – този любовен триъгълник между президент, аватара му г-н Борисов и Парламентарната група на ГЕРБ и протестерите, които са на улицата. Те си направиха кръгла маса, ако не знаете между себе си и то в строго охраняваната сграда, в Пленарната зала на Народното събрание, вместо да използват 50 метра по-настрани залата на БАН, където беше избран българския патриарх като една неутрална територия. Това на мен ми намирисва на някаква координирана акция между Политическата партия ГЕРБ, президента и тези протестери на улицата.
Въпросите не са ясни. Те са: „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?”. Аз си спомням как през 2009 година избирах мажоритарно във Варна за момичето на Слави Трифонов, което се беше опълчило на г-н Гагаузов и му беше казало, че си нарушава заповедта за забрана на тютюнопушене в Министерство на регионалното развитие. Отидох там и гласувах, обаче проблемът беше, че Политическа партия ГЕРБ беше окупирала мажоритарните места партийно, а нямаше такива независими кандидати и то се разми и никой не знае колко са тези 31 мажоритарни кандидати. Не е ясно зададен въпроса.
Вторият въпрос. „Подкрепяте ли задължително гласуване на изборите и националните референдуми?” Конституцията е пределно ясна. Всички референдуми и избори се извършват на равно право за гласуване, което е анонимно и т.н. То трябва да бъде запазено като такова.
Третият въпрос. Той вече поставя под въпрос анонимността на вота.
„Подкрепяте ли дали може да се гласува дистанционно по електронен път при произвеждане на избори и референдуми?”
Дават ни примери с Естония, как хората гласуват там, обаче там самосъзнанието е по-различно от българското. Там не можеш да си помислиш, че ще си продадеш гласа, а другия да си помисли: аз ще му купя гласа и ще му контролирам вота. Това вече опира до нашата народопсихология и според мен ще е много голям проблем дистанционно да се правят избори. Първото, което е трябва да се промени Конституцията, защото е непосредствено правото да упражняваш в неутрални помещения за целта направени. Всичко е организирано така, че ти да останеш сам със себе си и да гласуваш, за който ти пожелаеш. От там нататък вече другите неща – купуване на гласове и т.н. си е отделна тема, имаме наказателни процедури и т.н.
Затова казвам, че не е своевременен този референдум и въпросите не са ясни, те са много общи.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Едно предложение имам във връзка с идеята на президента за референдум. Смятам, че референдум за безплатно висше образование е много по-добро като въпрос. Като член на Обществения съвет директно го поставям това да се иска като референдум. Благодаря.
Г-Н КОСТАДИН НЕДЕВ: Мисля, че първо трябва да бъде изработен нов Закон за референдумите и да бъде фиксирано числото. Колко души трябва да искат референдум и при колко процента този референдум да бъде задължителен за Народното събрание. Задължителен, а не както нашият съвет – съвещателен.
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: Вие смятате, че трябва да има референдум по този въпрос.
Г-Н КОСТАДИН НЕДЕВ: Преди да се проведе референдум, трябва да има закон, който да фиксира точните проценти, при които се приема за задължително решението.
Г-Н НАЙДЕН МОСКОВ: Аз съм съгласен с това, което каза г-н Недев, но ще го формулирам по друг начин. Трябва нов Закон за референдум, който да бъде изменен, както на входа така и на изхода, т.е. при какви условия се свиква референдум, да бъдат облекчени тези условия, за да се свиква референдум и на изхода от решението на суверена как след това ще бъдат приети резултатите от решението на суверена, защото сега е едно най-обикновено допитване, а референдума е повече от едно допитване. Това е власт на суверена по-близко до пряката демокрация и затова това решение трябва да бъде със силата на закон, който Народното събрание само да го одобри, без да разисква върху него и да влезе като закон. Това е първо.
Второ. По отношение на задължителното гласуване. Задължителното гласуване не отговаря на два от членовете за правата на човека, което ние сме ратифицирали. Така че не може да задължаваш човек да гласува, и да го задължиш, да се приеме това, то на никой не му коства да отиде да гласува, за да се отчете, да сложи кръст на цялата бюлетина и да я направи невалидна и пак да се води, че той е гласувал. Той като не иска да гласува, няма да гласува.
Трето. По отношение на електронното гласуване. На нас ни го демонстрираха това не електронно, а машинно гласуване. То се отнася само за първия етап от гласуването в секцията. От там нататък нещата си вървят по стария начин, само че не се носят чували с бюлетини, а се носи една флашка, флаш памет, но тя се носи пак от човек. На този човек в Белгия може да е така, но в България могат да му направят „мечка” и след това да го изменят.
Г-Н СПАС КОЛЕВ: Ясно е, че това е политически ход на определени политически формации, които целят напрежение и всяване на раздор в обществото преди избори. Има право Нина Гергова, а също така и Светослав Николов, че това можеше да стане много по-рано.
Ето защо аз предлагам да подминем с ненатрапчив интерес това волеизявление на президента и да го посъветваме другата година да се подготви малко по-сериозно. Благодаря ви за вниманието.
Г-ЖА ПАТРИЦИЯ КИРИЛОВА: По отношение на президента аз не знам дали има възможност този човек да се яви в някой хубав ден пред сдружения и организации – НПО и да чуе и тяхното мнение, защото ние сме правили опит да отидем при него с предложения. Едно от тях беше за диалог и за възможност за културна кореспонденция и възможност за обмен с бесарабските българи и тракийските. Това внесено предложение след един месец той го реализира като свое предложение, все едно никой не му го е предлагал. Ние имахме съвсем друга идея. Там са милиони българи, които все едно не са наша кръв, наш род. Там не им дават вече българско училище да има и този човек отиде да си направи само евтин пиар, но не взе никакво решение по отношение на тяхното признаване, за български произход, което за тях е най-важното.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Относно електронното гласуване, тъй като тук бяхме няколко човека, които поискахме в началото още през м. юни да има електронно гласуване. Много е добра идеята, възможно е да стане по принцип, т.е. би трябвало да има електронни подписи на всеки един български гражданин. Как ще стане издирването на тези хора, които са горе долу 2 млн. българи, които са извън страната? Как ще си получат те тези електронни подписи? Кой ще ги плати тези електронни подписи, които са 8.5 милиона и по какъв начин в крайна сметка ще сме сигурни, че наистина гласуват тези хора? Как ще стане като процедура? Идеята е много добра, може да стане като идея, но само дотам. Практически не мисля, че на този етап сме готови с това.
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: Дами и господа, позволете ми и на мен да изляза от функцията си на председател и да кажа няколко думи като представител на моята организация, но в контекста на този обществен съвет.
Институтът за модерна политика подкрепя провеждането на национални референдуми регулярно, защото това е форма на пряка демокрация.
Институтът за модерна политика през 2012 година предложи на настоящия президент и на Народното събрание да се произвеждат национални референдуми с всички видове избори и ние изразяваме своето задоволство от факта, че президентът припозна тази наша инициатива като своя.
Споделям някои становища, че президентът реагира значително късно и е можел да се включи в този дебат, но по-скоро искам да поставя на вниманието следния въпрос, който ние трябва да решим. Да или не за произвеждане на референдум по повод изборите, с или не различно формулирани въпроси. Това също е въпрос. Ние като Институт за модерна политика считаме, че въпросът за задължителното гласуване не може и не следва да бъде поставен преди произнасяне на Конституционния съд. Доколко подобен въпрос би могъл да бъде поставен на национален референдум или това не е в правомощията на Велико Народно събрание, съобразно действащата Конституция, защото това е сериозно ограничение на основни права.
На второ място подкрепяме изказаното становище затова, че въпросът относно въвеждане на мажоритарен елемент е неясно формулиран, защото отговора на този въпрос не отговаря на нищо.
По отношение на интернет гласуването. Според нас този въпрос също не е коректно формулиран, защото има различни форми и механизми на интернет гласуване. Институтът за модерна политика винаги е подкрепял идеята за произвеждане на избори посредством интернет, но след създаване на достатъчно защити за тайната на вота. Аз си представям и тук ситуацията каква е. Да, ние казваме: по-голяма част от българите искат интернет гласуване, но по какъв начин Народното събрание след това ще осигури тайната на вота, при положение че развити демокрации се произнасят различно по този въпрос.
След като казах нашата позиция, се обръщам към вас за нашето становище като Обществен съвет. Ние трябва да кажем на комисията за взаимодействие с граждански организации и движения дали подкрепяме произвеждането на национален референдум с така поставените въпроси или с въпроси, близки до тези, но преформулирани, или с въпросите, които тук бяха допълнително поставени, т.е. с допълнителни други въпроси.
Моля ви да поразсъждаваме малко в тази насока.
Г-Н ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: От Граждански форум Промяна.
Аз ще предложа следното. Въобще референдум не ни е нужен, тъй като това са едни излишни разходи. Нека първо да се преработи Закона за референдумите и след като народът е казал „Да” на нещо, на правилно зададен въпрос, той да бъде задължителен за всички, и за президент и за Народното събрание. Без нов закон е излишно да се правят нови разходи за референдуми. Благодаря.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Като принципна позиция – „за” референдум, но не по този начин, не с този закон, не по този начин зададени въпроси. И пак казвам, ако ще има референдум с този закон, за тези избори въобще сега за евровота, за мен по-важния въпрос, който може да бъде поставен, е дали висшето образование да не бъде безплатно в България. Благодаря.
Г-ЖА ЕВА ПОПОВА: От Безопасни улици от Валя.
Аз настоявам за промяна на Закона за референдум, тъй като при ниска избирателна активност чрез референдума можем по-пълно да разкрием обществените предпочитания по ключови въпроси за обществото.
Що се отнася до конкретния референдум, не, не го подкрепяме. Не е навременен и неточно формулирани въпроси.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Аз също се присъединявам към становището на колегите, че трябва да има първо нов Закон за референдума, както каза колегата на вход и на изход, т.е. преди да има референдум трябва да има много широки обществени дебати с много граждански общества, защото примерно референдумът, който наскоро беше проведен за Белене бяха канени определени лица, политически повечето, беше изкривена дискусията. Аз лично на този референдум не отидох да гласувам, защото не бях компетентна да реша „за” или „против”. Така че, за да има референдум, трябва да има Закон за референдума, преди самия референдум да има широки дебати, така че да могат хората да си съставят мнение и след това трябва да има задължителност, но при определен процент гласували, т.е. ако само 20 % са гласували за каква задължителност говорим. Така че нека първо да има Закон за референдума и съм съответно против този референдум, които сега са обявили.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Аз не виждам никаква необходимост да се променя Закона за референдумите и ако вие имате представа как беше приет последния законопроект, той беше година и половина обсъждан с неправителствени организации, Болкан Асист организира написването, г-н Янаки Стоилов беше големия и основен участник в процеса. Съжалявам, че на четенето в комисия присъствах само аз, заподозрях един друг гражданин, но той се оказа че е от ЕСГРАОН, така че на това обсъждане нямаше нито един гражданин, който да каже, че трябва да ни питат повечко. Основната цел на този закон са числата. Подписката на колко души може да предизвика нещо и дали е консултативен или е неконсултативен. Промените могат да отнемат един час, защото няма никаква друга същност в целия законопроект.
Аз лично подкрепям всяка идея за референдум, стига да не се окаже, че хем нямаме нов закон, хем имаме референдум и това да се окаже, че постигаме някакъв баланс, който е абсолютно нежелан за нас. Не смятам, че въпросите са формулирани, както трябва иначе смятам, че е дошло време ние като граждани не само да говорим, а най-накрая да поемем истинска отговорност с гласа си, а не да казваме, че не сме компетентни, да се опитаме да станем компетентни и да решим какво искаме. Особено въпросът за мажоритарните избори е такава мъгла и никаква позитивна информация не би могъл да даде.
Ако се преформулира по някакъв начин, разбира се всяко желание да ни питат е добре дошло. Трябва и ние да поемем отговорност и да се преборим за по-читави въпроси, за гражданско участие, както трябваше да се произнесем и по Закона за изборите, но сърдитите граждани от лятото ги няма.
Г-ЖА СРЕБРИНА ХАШЪМОВА: Аз искам само да добавя, че случайно не може този поискал референдум, онзи поискал референдум, това трябва да се канализира и след изменение и допълнение на Закона за референдумите, да бъде като много важна причина за искане на промяна в Конституцията, защото това трябва да влезе в Конституцията.
Една цветуща европейска държава Швейцария в Европа, тя всичко решава с референдуми, но с конкретни въпроси.
Г-Н КОСТАДИН НЕДЕВ: По принцип подкрепяме референдумите, но трябва да е изработен нов закон, с точни цифри. Господин президентът, когато ползва чужда идея, коректно е да посочи от кого е взел идеята.
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: Дами и господа, има ли различни становища от чутите дотук?
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Считам, че предложенията на президента за дистанционното гласуване, за задължителното гласуване, даже и за изборната система са от компетенциите на Великото Народно събрание и за да станат те, трябва да се промени Конституцията. В Закона за пряко участие на гражданите във властта, чл. 9 е казано: „При провеждането на национални референдуми не могат да се решават въпроси: 1. От компетентността на Великото Народно събрание…”, изреждат се определени членове от Конституцията, които няма да ги посочвам. Точно затова мисля, че тези въпроси не са от компетенцията и просто противоречат на Закона за референдумите.
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: Опитвам се да формулирам онова, което е наше становище.
Първо. Този Обществен съвет приветства произвеждане на национални и местни референдуми като форма на пряка демокрация.
На второ място и по отношение на инициативата на президента на Република България с така формулираните въпроси Общественият съвет изразява следното становище:
Първо. Общественият съвет смята, че приоритетно трябва да се извърши промяна в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление в посока облекчаване на критериите за набиране на подписка и признаване въвеждане на задължителност на произвеждането на референдум и определяне на резултатите от референдума. Едва след това трябва да се премине към въпроса за обсъждане на произвеждане на национален референдум.
На следващо място Общественият съвет намира така поставените от президента въпроси за неясно формулирани и ненавременни.
Който подкрепя това становище, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Всички присъстващи са „за”, така че няма нужда от поименно гласуване. Благодаря.
В оставащите 15 минути искам да поставя два въпроса на обсъждане.
Препотвърждавам включването на Закона за обществените поръчки, Закона за банките и частните съдебни изпълнители като следваща точка за дневния ни ред.
Вторият момент във връзка с това, което поставихте като въпрос по отношение на ксерокопията няма нужда да гласуваме, а ще поставя въпроса към председателя на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, за да видим могат ли да се намерят финансови ресурси.
Г-ЖА СНЕЖАНА МИЛЕВА: Моля всеки, който желае да получи материалите на хартия, 24 часа преди заседанието да ми се обади по телефона или да ми пусне имейл.
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: Това е решение на поставения въпрос. Аз лично казвам, че няма да натоварвам Народното събрание, защото организацията, която представлявам може да ги разпечати, но си давам сметка, че има експерти, които не могат да го направят, така че това беше едно разумно предложение. Мисля, че намерихме решение.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: На няколко пъти поставихме въпроса, че техническите секретари са прекалено натоварени. Нека да изберем един от нас, който да им помага и съответно двама Ваши заместници, които също при болест или по други причини да могат да Ви заместват.
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: Аз съм съгласна да се прави този избор, но с какво можем да помогнем на техническите сътрудници, дайте конкретните предложения.
Един важен въпрос. Приехме, че ще предизвикаме обществени дискусии и по промени в законодателството, свързани с безопасни улици и по националната инициатива. По това предложение за безопасни улици нашето становище беше още от миналата година и ми се струва, че вече е редно ние да се подготвим да организираме тези срещи и дискусии. Разбира се ние ще съчетаем нашия дневен ред с дневния ред на нашата комисия, но нашата комисия прие това. От тази гледна точка обаче ние трябва да имаме нашата подготовка. Проведох предварителни разговори посредством имейл с представители на Безопасни улици от Валя. Те първо са ми изпратили един огромен обем от материали, с които аз ще се запозная, ще ви ги изпратя и вие да се запознаете с проблематиката.
На второ място поех ангажименти, че ще видя други неправителствени организации, които са активни и които се занимават със сходни теми, така че и те да участват в кръглите маси.
Отправям към всички вас молба също да помислите първо за такива неправителствени организации и граждански структури, които не е задължително да бъдат регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, а експерти, активисти, които биха могли да допринесат за качеството на дебата и резултатите от него. Нека да помислим това 3 – 4 дни и да имаме този списък.
Вторият въпрос. Нашите технически сътрудници са тук. Те ще извадят списъка на компетентните лица, които трябва да поканим като представители на властта. Имам предвид представители на националната и на местната власт, плюс всякакви други, ако има такива, органи и институции, които имат отношение по въпроса. Молбата ми обаче е да предложите и експерти в материята, различни от представителите на държавата и неправителствения сектор, представители на институциите. Нека и тези имена да бъдат представени.
Предлагам да изберем работна група от 3 човека, която да се занимае с тази подготовка и обобщаване на тези списъци, на тези имена, данни и координати. Разбира се ясно е, че представител на Безопасни улици от Валя е в тази група. Тук става дума за чисто техническа помощ. Другият представител е Светослав Николов от Равни пред закона.
Г-ЖА СРЕБРИНА ХАШЪМОВА: Нашата функция на Форум Граждански контрол е всеки месец по животрептящи въпроси на гражданското общество ние се събираме в Конферентната зала на Съюза на българските журналисти и каним представители на законодателната, изпълнителната власт, съдебната власт, журналисти и граждани. Предлагам една от тези сбирки да бъде посветена на тази тема и ще извикаме специалисти в тази област, компетентни експерти и граждани, които директно да поставят към тях въпросите.
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: Благодаря за тази покана.
Дами и господа, ние казахме, че това ще бъде политически, обществен дебат и понеже този дебат е приложен към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения и за да бъде решен въпросът е нужен комплект от законодателни мерки, които са в различни сектори и в различни парламентарни комисии, на мен ми се струва, че това е прекрасна идея и ми се струва, че тя не отменя, а напротив с още по-голяма сила поставя въпроса, че такъв дебат има място и тук в сградата на Народното събрание и под ръководството на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения с нашето съдействие. На мен ми се струва, че това също ще има една голяма тежест. Предложението е прекрасно, не се бие с другото. Ние сега обсъждаме как да го направим съвместно и с парламентарните комисии и техни представители. За тях ще е по-удобно тук да се проведе този дебат. Това е едната насока.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Аз предлагам в тази работна група да влезе и Сребрина Хашъмова, имат база.
Г-Н СПАС КОЛЕВ: Аз предлагам Людмила Георгиева и Галина Асенова да влязат в тази работна група.
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: Тук всеки сам предлага себе си.
Разбрахме се, че до тук има и с моето съдействие една работна група от трима човека. Нека до края на седмицата да имаме яснота по тези организационни въпроси. Аз поемам ангажимента да поставя въпроса на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, за да можем да координираме. Нашите сътрудници от комисията ще поканят председатели и заместник-председатели на ресорни комисии, така че те да могат да участват и да поемат ангажименти, което според мен е важно, защото се тръгва от комплексни законодателни мерки, които са предложение. Ние четохме това предложение и от там насетне се тръгва към изпълнение на тези мерки.
По отношение на националната инициатива на господин Томалевски аз също поемам ангажимент да поставя въпроса на комисията. Тук организацията е малко по-особена и искам да ви кажа какви са моите притеснения. Става дума за промяна в Конституцията. Такива обществени дискусии трябва да включват и медии, трябва да включват и обществени групи и т.н. Тук координацията ни с Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения е много по-съществена. Затова ви предлагам в точка Разни следващия път, след като имаме информация от комисията да го обсъдим това нещо.
Остана още един въпрос, който трябва да обсъдим.
Става въпрос да излезем със становище какво мислим за отмяна на предмета история в ХІ-ти и ХІІ-ти клас. Предлагам лицата, които се занимават с образование и които считат, че това е приоритет да формулират своето предложение, което да обсъдим и да излезем със становище.
Предлагам следващото заседание да бъде във вторник 24 февруари т.г.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Тъй като утре ще има протест, предлагам да излезем с някаква позиция единствено като Обществен съвет, че подкрепяме желанието на децата и преподавателите предмета история да не отпада в ХІ-ти и ХІІ-ти клас. За следващото заседание ще напиша всички тези точки, за които казахте в началото в детайли и ще ги дам, за да ги гласуваме.
Г-Н НАЙДЕН МОСКОВ: Аз искам да предложа следното. Всеки, който участва в други комисии и има впечатлението, че се вършат нередности и се опитват да се пробутват неща, които не са редни да информират съвета, за да може ние да вземем отношение. Като пример ще посоча едно предложение за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, дадено от народните представители Сергей Станишев, Лютви Местан, Милко Мангасаров и Алиосман Имамов. Това е един опит науката и научните институти, висшите учебни заведения да бъдат приближени повече до Светия Синод, отколкото да бъде обратното, т.е. Светия Синод да има по-голяма свобода, а ректорите да останат до преклонна възраст. На това нещо ние трябва да се противопоставим.
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, поставяме го на дневен ред.
Сега да се върнем на онова, за което говорехме и с това да приключим.
Считам, че така формулираното становище от г-жа Добрина Алексиева за подкрепа на усилията и желанията на ученици и преподаватели предметът история да се учи в ХІ-ти и ХІІ-ти клас можем да го подложим на гласуване.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували „за” – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението се приема единодушно.
Г-Н ИВАН СТАМБОЛИЕВ: От Национален форум Обединение. Преди да приключим имам един въпрос.
На поредното заседание, което провеждаме на Обществения съвет виждам, че десетина човека ги няма. Всички знаем много добре по какъв начин по-голямата част бяха спуснати. Да предложим на комисията в Народното събрание да установят контакт с тези, които са ги предложили и с тези, които не са идвали нито един път до момента и като отказват да се занимават, просто ние да попълним състава на Обществения съвет, защото ние повече от 15 човека не сме се събирали никога, а състава е от 26 човека. Всички сме заети и отделяме от свободното си време.
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: Искам да чуете и моята гледна точка. Ако смятате, че има организации, различни от тук присъстващите, които биха били много полезни за нашата работа и които имат желание да се приобщят към нас, то можем всички ние да ги приканим да подадат своите предложения в комисията, за да се включат в този Обществен съвет и доколкото на мен ми е известно комисията не отхвърля никой. Ето например на предходното заседание г-жа Репуц беше внесла предложение да стане член на Обществения съвет и тя днес вече е член. Факт е, че не присъства днес тук.
Всеки, който желае да участва и желае да бъде член, може да представи предложение до комисията. Това е позитивната страна.
Отивам към негативната. Дами и господа, вършим ли работа в момента? За мен вършим работа. Който желае да участва, защо искаме да се наказваме.
Г-Н ИВАН СТАМБОЛИЕВ: Само ни ползват като параван, това принизява нивото на Обществения съвет.
Предлагам за следващото заседание да помислим и да предложим да се създадат няколко работни групи по различни теми по които да работим, така да работим на ангро, мисля че не сме ефективни.
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: Аз затова предложих всеки, който внася предложение за приоритети, той да бъде водещ в тази насока. Ако има нужда от допълнителна помощ от другите колеги ще си казвате и ще формираме работни групи за заседанията, които ще провеждаме на всеки 7 или 14 дни.
Аз ще напиша на всички членове на Обществения съвет, че на следващото заседание смятаме да упражним правата си по определени членове от нашите вътрешни правила във връзка с предложението отсъстващите повече от два пъти да бъдат отстранени.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Съгласна съм, че всеки който е поел ангажимент, трябва да присъства на заседанията, но е хубаво и като присъстваме да имаме мнение, а не да мълчим.
Колеги, аз искам да ви напомня за инициативата Партньорство за открито управление. Беше направено публично изслушване на доклада на правителството по участието на България в тази инициатива, чиито планов период приключи до м. ноември и тук имаше изразена публична подкрепа, че комисията ще помага за по-широк консултативен процес, защото първия план е бил съставен доста набързо, не е имало време, не е имало възможност за широко консултиране, има обидени организации, има амбиции за ново участие. Понеже крайният срок, в който България трябва да си подготви доклада с новите приоритети наближава, а те засягат изключително това, за което ние сме се събрали – откритост, честни правила за политическата игра и отчетност на управляващите, аз искам да разбера Общественият съвет ангажира ли се с организирането на една бърза дискусия, за да имаме някаква допълнителна инициатива и предложение за това сериозно участие на България и да не се окаже, че ние непрекъснато искаме правителството да стане по-прозрачно, повече информация да качва на сайта, а ние самите да нямаме отношение към този процес.
Ние сме посредник. Да организираме някакво време, в което бихме могли да проведем този дебат, надявам се от комисията ще ни съдействат за осигуряване на зала. Дори на първо време без да ангажираме парламентарната комисия, поне да изслушаме няколко организации и ние самите да си подготвим такова мнение, за да можем да помогнем на правителството с допълнителни предложения. До края на м. март правителството трябва да е подготвило собствения си план за следващия период.
Г-Н СПАС КОЛЕВ: Аз предлагам за следващото заседание да има такава точка в дневния ред и Вие да поканите тези организации, които познавате и които се занимават с тази материя да дискутираме на тази тема.
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: Мисля, че тези приоритети са включени, има и представен материал.
Г-ЖА ЕВА ПОПОВА: Относно нашата инициатива и желанието да организираме няколко последователни кръгли маси. Смятам, че не трябва да бързаме във времето, тъй като темата е много обширна и смятам, че всички трябва да се запознаят. Аз ви изпратих материали. Има много експертни становища, презентации, които бих могла да ги изпратя и на колегите и във времето да се запознаят с тях, за да се вземат информирани решения. Да приемем като приоритет и предложението на госпожа Георгиева, тъй като време няма, с молба да ни изпратите материали, за да сме информирани. Благодаря.
ПРЕДС. И. АЛЕКСИЕВА: Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието на Обществения съвет.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ:

Ивилина Алексиева


Стенограф:
Траянка Стоянова