---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ


О Б Щ Е СТ В Е Н С Ъ В Е Т

П Р О Т О К О Л

№ 5

На 25 февруари 2014 година (вторник) от 14.10 часа в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1, зала 238 се проведе заседание на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Необходимост от промени в Закона за банките и в Закона за частните съдебни изпълнители с цел защита на потребителите;
Докладчик: Нина Гергова, Коалиция на протеста;
2. Въпроси, свързани с образованието;
2.1. Ролята на образованието за подобряване на бизнес климата. Възможни решения;
Докладчик: Добрина Алексиева, НКЦ „Време е”;
2.2. Изследване на процеса на неформалното и информалното учене в България и разглеждане на възможността за валидиране в политиките на национално ниво;
Докладчик: Галина Асенова, Институт за социална интеграция;
Докладчик Илина Мутафчиева, Национален младежки форум;
2.3.Въпросите с етническия мир и ролята на българското образование;
Докладчик: Добрина Алексиева, НКЦ „Време е”;
2.4. Необходимост от въвеждане на механизми за актуализиране на учебниците по история в съответствие с резултатите от съвременните научни изследвания с участието на държавните институции, НПО, учители, БАН и експерти;
Докладчик: Патриция Кирилова Гражданско сдружение за защита на гражданите;
Докладчик: Добрина Алексиева, НКЦ „Време е”.

Заседанието на Обществения съвет бе открито в 14.10 часа от госпожа Ивилина Алексиева - председател на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения.
Списъкът на присъствалите членове на Обществения съвет се прилага към протокола.

***

ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА:
Уважаеми дами и господа, вече имаме кворум и можем да пристъпим към днешното заседание на Общественият съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.
Ще ми се преди да започнем точките от дневния ред, да кажа няколко неща по процедура. На първо място темите от днешния дневен ред, това са теми формирани като приоритети от страна на Обществения съвет.
Първата тема. За нея се разбрахме да я разглеждаме още на първото заседание на Обществения съвет, затова е приоритетно включена.
Втората тема е включена като такава първо защото е приоритет на българското общество, второ защото се оказа, че редица организации, които присъстват със свои представители в нашия Обществен съвет работят в сферата на образованието и различни негови направления.
На трето място искам да кажа, че днес започваме тези две теми от дневния ни ред, а не ги приключваме. Тъй като темите са огромни и трудно ще се изчерпят, това означава, че те ще присъстват като точки в дневния ни ред и на следващи заседания.
За днешното заседание поканихме по точка едно представители от Комисията по бюджет и финанси към Парламента, вносители на законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, както и представители на Асоциация на банките. За съжаление те нямаха възможност да присъстват, тъй като ги поканихме вчера. Те нямаха възможност да се организират и да дойдат днес, но тяхната гледна точка също трябва да бъде чута, така че в следващо заседание на тази тема се надяваме да ги поканим по-рано и се надяваме, че те ще мога да дойдат и да представят своята гледна точка.
От там насетне, как съм формулирала докладчиците.
Докладчиците са онези хора, които основно са заявили темите, но ви моля тъй като в тази зала присъстват повече от един представител или от четирите представители, които съм определила по втора точка като хора, които са компетентни в определената сфера също да изказвате своите мнения и становища. Това, че едно определено лице е докладчик означава само и единствено, че това лице представя основният проблем така, както то го вижда и от там насетне вие ще имате възможност да изкажете и своите мнения.
По точка 2.2. от дневния ред, по която докладчици са г-жа Галина Асенова от Института за социална интеграция и г-жа Илина Мутафчиева от Национален младежки форум ще се включи също така и Българска стопанска камара, която работи дълги години в тази сфера, а също така ще имаме и представител от Министерството на образованието и науката, който работи в това направление.
Последното, което искам да кажа като въведение. Тъй като на миналото заседание някой постави въпрос, че не си изпълняваме Вътрешните правила за брой заседания, искам да кажа, че наистина са проведени две заседания след приемането на правилника ни през м. януари и това е второто заседание през м. февруари, което означава, че от формална гледна точка онова, което сме приели, но тази формална гледна точка няма значение, защото ще провеждаме толкова заседания, колкото Обществения съвет счита за необходимо.
Благодаря ви затова, че ме изслушахте с тези уводни думи.
Продължаваме с ТОЧКА ПЪРВА от дневния ни ред: Необходимост от промени в Закона за банките и в Закона за частните съдебни изпълнители с цел защита на потребителите.
Вие сте получили материали, изпратени от госпожа Гергова. Също така сте разбрали, че има законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, в който законопроект са инкорпорирани определени искания, но дали и доколко те са достатъчни ще разберем сега.
Моля госпожа Гергова.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз искам още веднъж да се извиня, че много късно ви изпратих материалите, които имах по този законопроект за кредитните институции. Тъй като тук не присъстват представители на законодателната власт, както от Асоциацията на банките, така и от всички заинтересовани лица, този път няма да се спирам подробно на дадените директиви, а по-скоро ще обобщим нещата и ще набележим мерки за следващото заседание, за да може все пак да остане достатъчно време и за образованието, защото видяхте, че за образованието има доста хора, които ще се изкажат. Няма да ви губя излишно времето, а по-скоро ми се иска да ви запозная с една директива на Европейския съюз, която е приета на 26 юни 2013 година, това е директива № 36 и с европейските изисквания от така наречения Базел 3. По-подробно ще разискваме тази директива на следващото заседание. Съгласно тази директива се промени законопроектът за кредитните институции, в който директно се предложи тази директива. Не са предложени промени така, че да бъдат защитени гражданите.
Във връзка със законопроекта, който е за потребителския кредит, който в момента се разглежда и минава на първо четене по комисиите, съм изпратила на вашето внимание моите бележки, така че ако искате направо да ги коментирате, за да не си губим времето да ви ги чета наново. По-скоро ми се ще да набележим проблема, а той е, че банковата система и въобще проблема с банките не може да се разглежда отделно от проблема с частните съдебни изпълнители. Доста се написа по този проблем, но никой не говори за лизинговите компании. В тази връзка искам да наблегнем и на този проблем, защото там е още по-зле положението, отколкото в банковите институции. Ще ви запозная съвсем накратко с един частен проблем, който въобще не е частен, а е много често срещано явление в практиката. Някаква компания примерно взема на лизинг камиони, изплаща лизинговите вноски 2 – 3 месеца, след известно време изпитва затруднения да си изплаща тези вноски и се опитва да даде камионите под наем. Обаче лизинговата компания не е съгласна да дава камионите под наем, съответно те си губят правата. Защо тя не е съгласна? Защото иска да си вземе обратно камионите. Тези три вноски освен, че са платени, те стават невъзвръщаеми, но когато се взема лизинг те подписват и записна заповед и този запис на заповед става рискуем. Освен, че си губят вноските, освен че си губят и камионите, те дължат парите, нищо че са си върнали камионите, съгласно тази записна заповед, така че там доста мерки са набелязани. Ще ви ги предложа на следващото заседание. Ще ви помоля и вие в тази връзка да помислите, за да може да бъдем по-конструктивни.
Много ми се ще на следващото заседание да има представители на банковата институция, защото един химик банкер обиколи всички телевизионни студия. Няма да се спирам на факта как един химик стана банкер, въпреки че трябва да се върнем години назад и да потърсим сметка кой и кога фалира банките, кой и кога разпродаде държавата, защото това е държавна измяна и затова давност няма, но това не е предмет на днешното заседание. Много ми се иска да присъстват тук представители от Асоциацията на банките, защото този химик банкер навсякъде обяснява как щели да фалират банките, как с тези законопроекти ще се случи нещо лошо, което е абсолютен мит и мантра, защото банките имат задължителен резерв, който трябва да се покрива, плюс това държавата гарантира влоговете. Ако банката фалира, държавата гарантира влоговете до 100 000 лева, изплаща ги, само че не е казано кога ще ги изплати. На това също трябва да се наблегне, да има някакви срокове на изплащане, защото тя може да ги изплати и след 20 години. Така че не е добре защитен кредитополучателя. На последното заседание, на което бях в Комисията по бюджет и финанси, когато се разискваше този проблем, там отново наблегнах на въпроса за прословутия член 417, ал. 2. Беше ми отговорено, че този член защитавал не само банките, а защитавал и кредитополучателите, забележете. Още един мит, който се върти в пространството. Няма такова нещо. Да, наистина начисляват се наказателни лихви, обаче този член е в полза на банките, а не на гражданите, защото гражданите дори не разбират, че срещу тях има съдебно производство и че съответно техните кредити са предсрочно изискуеми, т.е не се обявява предварително на гражданите, че техния кредит е предсрочно изискуем, а банката си вади изпълнителен лист и си прави каквото си иска. Това е една мантра и мит, който се разпространява от банкерите за заблуда на гражданите и много ми се иска да наблегнем на това, че ние ще бъдем упорити, този член трябва да се премахне. Благодаря за вниманието. Ще ви помоля да чуем и г-н Димитрин Вичев и тогава да преминем към изказвания, защото двата доклада са взаимно свързани.
Г-ЖА МАРИЯ АСИМИ: Добър ден! По принцип поддържам госпожа Гергова. Искам едно допълнение да направя, което ще помоля да се протоколира. Следващото събиране настоявам да бъде, както беше в зала Изток, заедно с Асоциацията на банките, с Асоциацията на частните съдия изпълнители. Да присъства омбудсманът на Република България задължително, защото той ни подкрепи през м. май м.г. Госпожа Гергова предполагам, че ще се съгласи. Да чуем отговора на другата страна. Когато беше заседанието в зала Изток, те тръгнаха да ни опровергават. Миналия път господин Левон Хампарцумян е казал, че тези които теглят кредити са глупаци. Този който взема ипотечен кредит или лизинг, той си е направил някаква сметка какви пари може да отделя от бюджета си на месец, да ги изплаща тези неща. Аз го питам, ако тези „глупаци”, които не теглят кредити, кой ще плаща лихвите на депозитите, това значи че те от техния джоб трябва да ги плащат, защото знаете колко е голям маржа и как се дават кредити. В ефир адвокат Веска Волева каза, че определени депутати получават на много ниски лихвени проценти кредити и обратното техните депозитни сметки са на различни лихви от обикновените хора. Не знам кои са обикновени хора и кои не, но за съжаление това го чух от нея.
Прочетох вчера едно изказване на заместник-министър на правосъдието, че частните съдебни изпълнители толкова помагат на хазната, че са събрали 1 млрд. лева миналата година от нередовни кредитоискатели. Не мога да се съглася и ще ви кажа защо. Всеки договор е двустранен. Нито един гражданин не може да съди частен съдия изпълнител. Частният съдия изпълнител ти взема такива пари безотчетни, за които на никого не дава отговор къде са тези пари, плаща ли данъци за тези пари и защо трябва да има толкова много частни съдебни изпълнители, след като нямаме пари за болни деца, нямаме пари за операция, вместо държавните съдия изпълнители да получават тези пари. Темата е много сложна. Задължително тяхната председателка трябва да е тук и да отговаря. Тук госпожа Гергова говори за чл. 417. Това е много болна тема, много български граждани са пострадали и не забравяйте, че тази тема се започна през м. февруари м.г.
Тема номер едно трябва да бъде за банките и частните съдия изпълнители. Искам да има техни представители. Това са едни лихвари, едни кожодери, хората наистина стигат до най-страшното – да посегнат на живота си.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Ще дам думата на г-н Димитрин Вичев. Госпожа Гергова изпрати негово становище, което той в момента ще представи.
Г-Н ДИМИТРИН ВИЧЕВ: Становище на пострадалите от банки, финансови институции и съдебни изпълнители.
Уважаеми колеги, представители на всички граждански сдружения. Моля ви да изслушате това, което ще ви прочета и което го внасяме като становище в Икономическата комисия. Очаквах, че тук ще бъдат народни представители, затова обръщението е към тях.
Уважаеми народни представители, преди да гласувате в Икономическата комисия и внесете за разглеждане в Пленарна зала настоящият проект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит искам от името на хилядите пострадали от действията на банки, финансови институции и съдебни изпълнители още веднъж внимателно да прецените критичното състояние на десетки хиляди български граждани, изправени пред угрозата да загубят имоти, доходи и живота си. Затова критично състояние е виновна не само световната криза, не само алчността на банките и безскрупулността на частните съдебни изпълнители, но и неадекватната законодателна рамка и плахото, тромаво нейно изпълнение.
Припомняме някои факти. За времето на действие на Закона на частните съдебни изпълнители от 2006 година до края на 2 013 година в канторите на 163 частни съдебни изпълнители в България са заведени над 1 млн. изпълнителни дела, точната цифра е 1 016 000 като общата стойност на исковете са за над 17 млрд. лева. Приключени са към момента едва около 280 000 дела и са събрани малко над 4.4 млрд. лева, от които за държавата само 450 млн. лева.
Личните доходи на 163 частни съдебни изпълнители за 6.5 години са около 500 млн. лева. Съществуват обръчи от фирми около банки и частни съдебни изпълнители, които купуват на безценица апетитни имоти, извършва се в момента грандиозно преразпределение и концентрация на собственост, като се използват вратички в законите често и измами в огромни размери. В тях участват освен частни съдебни изпълнители банки и други финансови институции.
Ако това продължи със същите темпове, в България е възможно да се случат непредвидими реакции, предизвикани от крайно отчаяние. Мислете върху това. Има вече убийство на банков чиновник и няколко взрива и палежи срещу частни съдебни изпълнители.
В тази връзка и с цел да се преустанови веднага този убийствен процес, настояваме:
1. Да се наложи незабавно от Народното събрание мораториум върху всички изпълнителни дела в България.
2. Да се създаде специална комисия в Народното събрание, която да разглежда сигнали, жалби и предложения на гражданите по проблеми във взаимоотношенията между гражданите и банките, финансови институции и съдебните изпълнители.
След като има комисии за Мишо бирата, за Христо Бисеров, за не знам какво си, незабавно да се направи такава комисия, преди да се предприемат каквито и да е законодателни мерки. Това е Народно събрание.
3. Инспекторатът на Министерство на правосъдието под наблюдението на Прокуратурата и ДАНС, защото се застрашава националната сигурност, да направят пълна ревизия на всички регистрирани частни съдебни изпълнители в България.
4. Настояваме за пълна и безусловна отмяна на Закона за частните съдебни изпълнители като дейността им отново се поеме от държавните съдебни изпълнители поради многобройните злоупотреби със служебно положение, включително участие в измами в особено големи размери.
Утре и вдругиден ще излязат информации във вестниците за многомилионни измами за частни съдебни изпълнители, които ограбват имоти на граждани. В момента тече масова кражба на апартаменти с помощта на частни съдебни изпълнители без да знаят собствениците им чрез системата на записните заповеди.
5. Настояваме за приемане на Закон за фалит на физическите лица, за да се даде шанс на изпадналите във финансови затруднения български граждани.
6. Отмяна на целия член 417 от ГПК, за да могат всички искове да бъдат защитени и доказани пред съд, както една правова държава.
7. Приемане на Закон за финансовия омбудсман, с който да се гарантира адекватен механизъм за извънсъдебна правна защита на потребителите на банкови и финансови услуги.
8. Настояваме за създаване на ефективен регулаторен орган извън БНБ за регулиране работата на банките и другите финансови институции спрямо техните клиенти и спазване принципите на равнопоставеността.
9. Премахване на законовите пречки пред възможността потребители и пострадали клиенти да завеждат колективни искове към банки, финансови институции и съдебни изпълнители.
10. По отношение на сега предлагания Закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит предлагаме следното:
В Заключителните разпоредби, § 13 да се промени и да се запише следното: разпоредбите на закона се прилагат и за договори, сключени преди датата на влизането му в сила. До влизането на закона в сила всички договори се актуализират съгласно приетите разпоредби.
Ние представляваме интересите на хиляди, стотици хиляди пострадали. Не може бъдещи договори да бъдат в по-благоприятно положение спрямо всички онези, които в момента губят жилищата си при неравноправни клаузи. Заради това настояваме тези текстове да бъдат включени.
По отношение на така наречения референтен процент.
Фиксираната надбавка не може да бъде променяна в посока увеличаване за целия срок на договора на кредита.
Избраният тип индекс като елемент на лихвен процент не може да бъде променен за целия срок на договора за кредита.
Уважаеми колеги, страхотни проблеми има в българското общество и вие защитавате интересите на гражданина в различни сфери. Искам само да припомня, че това което се извършва е по-страшно от всичко. Може да живееш известно време и без ток, можеш да поемеш някакви проблеми, но когато си изправен на улицата, когато си репресиран, когато с полиция ти изкарват имуществото, без да знаеш, това е въпрос на националната сигурност.
Апелирам да бъдем единни, да бъдем обединени. Не желая повече председатели на комисии да казват, че са водили преговори с Асоциацията на банките. Ние сме народа, не ме интересува Асоциацията на банките. Камарата на частните съдебни изпълнители са професионална организация. Не може 30 банки, 163 частни съдебни изпълнители и около 100 кредитни институции за лизинги и малки, да извършват такъв геноцид в България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Заповядайте.
Г-Н СПАС КОЛЕВ: Аз нямах намерение да се изказвам по тази точка поради една причина. Болшинството от колегите знаят, ние това сме го внесли и по Закона за банките и за премахването на частните съдебни изпълнители в Обществения съвет. При господин Орешарски в Министерски съвет се работи по тези въпроси, доколкото имам информация, но съм предизвикан от неточната формулировка.
Поддържам изцяло и това, което госпожа Гергова каза и господин Вичев, но големият проблем е малко по-друг и затова ще ми позволите за няколко минути да го фиксирам.
Големият проблем при банките е, че ние нямаме нормални банки, нямаме нормален Закон за банките, образно ви го казвам като финансист и икономист.
Банките в момента са акционерни дружества, дали аз Патриция или Божидар сме акционерите, а в същото време самата оперативна дейност на банката се извършва от назначени хора, дори и високо платени, не позволява контрол. Изпълнителният директор на една банка е примерно арменецът Хампарцумян, който се цитира. Дайте ние глупаците тогава да излезем и да поискаме да си изтеглим разплащателните сметки в тази банка, да го видя този нещастник тогава къде ще отиде и е права Мария, като казва, че няма кой да плаща.
Големият проблем при банките е това, че навсякъде в света банките са командитни дружества, а не акционерни и там всеки отговаря с главата си. Ако аз съм изпълнителен директор и отпусна на Патриция един кредит, отговарям след това с главата си и със своето имущество, а не държавата или някой друг да отговаря. И тук е големият проблем, в самата основа на функционирането на финансовата ни система.
Затова моля колегите, господин Вичев и другите, които са компетентни да се съберем и да направим точни и ясни конкретни предложения в самото изменение на Закона за банките, за участието и контрола на държавата. Ние сме единствената страна в света, смея да го твърдя, където държавата не упражнява никакъв контрол върху банките, върху формирането на лихвите, върху срока на отпускането на кредит, върху цялото финансиране на икономиката, частни лица и т.н.
По точка втора. Абсолютно поддържам това, което е написано и ние сме го внесли. Ние не желаем мораториум, искаме незабавно отмяна на Закона за частните съдебни изпълнители. Незабавна отмяна,` защото големите проблеми в обществото не са затова, че аз или някой друг ме е изпратил на някому да взема парите – 73 % от прибраните пари не се дават на банките. Аз имам конкретни случаи и сме запознали Министерство на правосъдието и Министерски съвет. Ако трябва и тук в тази комисия ще донесем тези документи. Има един известен частен съдебен изпълнител Безински, който взема парите от ОББ на длъжника и не ги връща на ОББ. ОББ след това наема друга кантора, на друг частен съдебен изпълнител и се образува един кръг. Има хора, които дължат за една и съща сума от 2 300 лева на 7 частни съдебни изпълнители пари, а в същото време парите, които са прибрани, както каза и господин Вичев, не отиват там по предназначение.
Ето защо ще има не само бомби, ами и линчове ще има и това тези частни съдебни изпълнители трябва да го знаят. Ако някой тук заместник-министър на правосъдието, председател на комисия в Парламента ми обясни, че във Франция или Германия, говоря като най-развитите европейски страни, частен съдебен изпълнител кара Мерцедес С класа, съм готов да си отрежа главата. Тук трябва цялото гражданско общество да се намеси, защото това е дерибейство и правилно, съжалявам не съм нито анархист, нито някакъв налудничав човек, но правилно започват да им слагат бомби. Това не се търпи. Конкретен пример. Не може човек, заложил завод, който струва 2.5 млн. евро, нов, да го заложи за 170 000 евро кредит, залага си допълнително и 2 апартамента, като допълнително обезпечаване на кредита, и в момента му вземат и апартаментите, при това без да го уведомят. Това даже не е и дерибейство.
Затова апелирам да искаме конкретни неща и да ги отстояваме. Що се отнася до Стопанската камара, те само вземат пари от фирмите и нищо не вършат. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Дами и господа, само да кажа по процедура. Решението се взема като препоръка, становище от Обществения съвет. Ние нямаме функция за преговори с тези асоциации, но е въпрос на поредно виждане и поредно обсъждане на тези въпроси и от двете страни, в присъствието и на народни представители, които са единствените, които могат да упражнят право на законодателна инициатива, иначе ние можем да си говорим и да не постигнем никакъв резултат. Затова този разговор, който започваме днес ще е разговор с продължение, така че ние ще поканим и другите.
Господине, има демократични процедури и анархия. Ние можем да решим да съборим Народното събрание, ще получим ли някакъв резултат с това? Не е ли по-добре ние да убедим народни представители да упражнят законодателна инициатива по отношение на това, което искаме. За мен това е пътят, аз виждам само този път като демократичен път, другите не виждам да постигнат резултат. Изказвам своето мнение.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Кога предлагате да бъде инициирана тази среща между нашия Обществен съвет и депутати.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Моето предложение е да направим консултации така, че да можем да ги съберем заедно и тогава аз ще ви уведомя няколко дни по-рано, защото от вчера до днес не могат да се организират, имат своята програма, освен това някои от народните представители са по места за среща с избиратели, а банките и банковите асоциации имат друга програма, така че трябва поне седем дни ние да се консултираме с тях и в момента, в който сме се консултирали, ще направим тази среща.
Искам само да напомня, че съгласно нашите правила членовете на Обществения съвет излагат своите позиции и след това останалите.
Господин Вичев изложи своята позиция, но не като член, а като предложен от член на Обществения съвет.
Заповядайте, господин Томалевски.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: От Другата България.
Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
Колеги, мога да ви нарека така, проблеми безспорно с банките е имало, ще има, има навсякъде по света.
Проблемът, който засегна господин Вичев го е имало и преди много години в България и ще ви кажа, че той е имал своето решение. Решение на всички проблеми, свързани с банките, частни съдебни изпълнители и всичко, което е свързано с взаимоотношенията между граждани и финансови институции е артикулирано в така наречения Закон за физическите фалити и конкордатите. До 1948 година в България съществува такъв закон, неизвестно защо в момента няма такъв и когато обсъждате такива теми, мисля че е хубаво да извикате именно запознати хора като господин Йордан Цонев, който е председател на Комисията по бюджет и финанси и други депутати. Ще ви кажа защо. За да вземете становище трябва да имате информиран избор, за да бъде това становище легитимно.
Най-отговорно ви казвам, че от името на Другата България нашите експерти са изготвили готов законопроект, който третира фалитите на физически лица и конкордатите и е предаден лично на господин Йордан Цонев преди 3 месеца. До момента нямаме информация как е процедирано, какво се случва и въобще има ли някакво развитие по тази тема. Затова апелирам към вас попитайте го какво се случва с него. Имайте предвид, че този законопроект е заимстван от американско и европейско законодателство и донякъде и от българско законодателство от преди много години, но така или иначе той е в една много модерна форма, съобразена със сегашната действителност и това ще даде голяма част от решенията на проблемите, които коментирате в тази комисия, най-вече за да имате едно правилно становище.
В този ред на мисли, вече не по темата, искам само да попитам следното. Тъй като този въпрос касае Изборния кодекс, а той вече е гласуван, миналия път попитах пак на заседанието на същата комисия, която имаше решение и не беше процедирано, а в момента Изборният кодекс е гласуван, кога ще има заседание на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения? Становището беше да има парламентарен дебат по конкретни теми, засягащи точки в Изборния кодекс. Кога ще се проведе такъв дебат и най-важното, което пак искам да попитам какъв ще бъде рефлексът от решението на тази комисия към Изборния кодекс, който вече е гласуван или с две думи. Да не правим само излишни упражнения, ако наистина не може да има никакво адекватно решение по въпроса.
Аз миналия път питах, сега пак питам, ще има ли наистина някаква евикция на решенията или няма да има, или чисто и просто ще има един парламентарен дебат и какво от това. Да не омаловажаваме функцията на тази комисия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Тук се повдигнаха два въпроса, на които искам да отговоря.
Господин Томалевски, да предложено е, г-н Йордан Цонев, г-н Румен Гечев и още други специалисти ще бъдат поканени. Що се касае до този законопроект, моята молба към Вас е да го изпратите на моя е-мейл който го имате, аз ще го препратя на останалите членове на Обществения съвет или на друг член. Смятам, че този Обществен съвет предварително е обединен около идеята, че трябва има такъв законопроект и е прекрасно, че вие сте работили по него. Ето така си представям и аз нашата работа, не просто да казваме: „Искаме такава точка да се разгледа”, но и да положим определени усилия, така че нещата, които искаме наистина да могат да се случат.
По процедура, що се отнася до заседанието на комисията, както поех ангажимент, господин Томалевски, ще го изпълня като казах, че на следващото заседание на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения ще поставя този въпрос. От миналото заседание на Обществения съвет досега такова заседание на Парламентарната комисия нямаше поради причината, че Народното събрание удължи своето работно време миналата седмица, тъй като трябваше да приеме правилата на Изборния кодекс. Доколкото ни е известно на всички нас заседание на комисията ще има утре и в точка Разни ще поставя въпроса за предходните решения и на Обществения съвет и на комисията.
Заповядайте.
Г-ЖА ГАЛИНА АСЕНОВА: Колеги, едно кратко становище относно недоволството на господин Томалевски. Още когато беше създадена отново Временна комисия за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс към нея се сформира Обществен съвет и тогава понеже ни поканиха да предложим наш представител, аз се обърнах към нашия представител на съвета в дискусия затова дали трябва да има още един Обществен съвет, тогава стана ясно че това е дискутирано и е взето решение този Обществен съвет да обсъжда само темата по Изборния кодекс. Ние имаме друг наш представител там, който е компетентен по темата за Изборен кодекс, но на едно заседание аз го замествах и лично срещнах господин Томалевски. Не разбирам защо недоволствате, че това което тук сме дискутирали някъде не се е чуло, защото аз Ви чух и там да го представяте на този Обществен съвет. Това е обсъждано и вероятно или не е взето предвид. Ние също сме недоволни от нашата позиция на организация, че например професионалната изборна администрация не е обсъждана във вида, в който ние бихме искали тя да бъде такава. Това е свързано и със следващата точка, по която ще говорим, но очевидно на този етап дискусията е спряла дотам, така че моля да не отнасяме сега този проблем в този Обществен съвет, отново да го връщаме месеци назад.
Г-Н БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: За нещо друго става въпрос.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Става дума за националната инициатива и комисията взе решение да проведе публични дискусии, които ще видим утре кога ще бъдат планирани.
Връщаме се към темата от дневния ред, като моля членовете на Обществения съвет първо да вземат отношение по нея.
Господин Томалевски, молбата ми е и към Вас, такива въпроси, които са извън дневния ред да се обсъждат в точка Разни.
Г-Н ЕМИЛ ЖЕЛЕВ: Здравейте, Емил Желев се казвам.
Относно изказването на г-н Димитрин Вичев и тези, които говориха преди и след него. Ако може да се концентрираме върху не толкова екстремни и абсурдни неща, като например това да се наложи мораториум върху всички изпълнителни дела. Сега не може да се предполага, че всеки който има да взема пари чрез съдебен изпълнител или други вещи, той е бандит. По този начин, като се наложи мораториум върху тези дела, значи че всички дела трябва да се спрат. Все едно да се прави мораториум върху Наказателния кодекс. Все едно който прави престъпление няма да лежи в затвора. Ако някой е дал правомерно пари и иска да си ги вземе, тогава не може да бъде формулирано това нещо.
В дискусията да избягваме такива екстремистки неща, които са от рода на това за безусловна отмяна на Закона за частните съдебни изпълнители. Знаете ли какво ще стане тогава. От тези 1 милион дела, след като например утре Народното събрание да отмени този закон, нов няма, всички съдебни изпълнителни дела застиват и какво става, този който има да си взема някакви пари, които действително е дал и следва да му се върнат, той също не може да си ги вземе. Не може с цел да изпишем вежди да извадим очи. Малко по-нормално трябва да се гледа на нещата. Между другото има много голяма част от кредитополучателите, които не са коректни към банките и към другите институции, не си мислете, че само банките са некоректни. Да гледаме нещата отвсякъде.
Това, че има злоупотреби от страна на банките, злоупотреби от съдебните изпълнители аз съм съгласен, но така да казваме, че само банките са лоши, че само гражданите и фирмите, които вземат кредити са добри, съжалявам но не съм съгласен с тази констатация. Трябва да се направят обективни правила, по които да играят тези и онези, а не ударът да е насочен само към кредитиращата институция.
Да се върнем към изпълнителните дела. Какво значи да се сложи мораториум върху изпълнителните дела? Какво ще следва от тук нататък? Вие давате ли си сметка какво ще следва, ако се направи мораториум върху изпълнителните дела, какво означава всичко това. Аз ще съм първият, който ще спре, защото няма да ме е страх от абсолютно нищо, защото в момента не може да се заведе никакво изпълнително дело срещу мен и аз автоматически ставам ниско съвестен и започвам да не връщам това, което дължа.
Аз чета вашето предложение, така че тук малко безпочвено се говори. Може би ще трябва да се каже: на този член от закона да се промени това и това, за да може да се пресече възможността да злоупотреби, но в момента тази дискусия, която се води и в която сме извадили знамето на банката и искаме да го изгорим и знамето на този, който е взел пари от банката и в момента не може да ги върне (аз съм съгласен, че много хора искат да ги върнат, но не могат), но това не значи, ме единия го правим чисто лош, другия го правим чисто добър.
Г-Н СПАС КОЛЕВ: Ако може само един въпрос, защото имам чувството, че не проявявам сериозно разбиране към проблематиката. В момента Вие защитавате съвсем друга позиция, тя не е на гражданското общество. Ако Вие сте теглили кредит при заплата от 5 000 лева и работодателят ,защото е фалирал по ред причини Ви уволни, кой носи отговорността, господине, че Вие не можете да си върнете кредита, когато при теглене на кредита сте имали добра перспектива. Да говорим малко по-сериозно. Благодаря ви.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Репликата ми е следната. Има се предвид мораториум върху всички изпълнителни дела докато се приемат законите така, че да защитават и гражданите, не мораториум во веки веков. Това ще бъде в период на 2-3 или 4 месеца, в който ще може да се приведат всички законопроекти и закони така, че да защитават и гражданите, защото в този момент са защитени само банките. В конкретния пример, който ви каза Спас Колев е точно така. Аз не виждам кой защитавате Вие в момента, защото това е Обществен съвет на гражданските организации. Ако Вие защитавате някой от Асоциациите на банките, от тяхно име ли се изказвате, не ми е ясна Вашата позиция. Това първо.
Второ. Имам конкретно предложение. Нека да създадем една работна група, която да подготви както каза и Спас Колев, в конструктивен вид съответните материали. Аз съм дала конкретни бележки, той също е дал такива бележки, ако някой друг има да ги представи, за да може да се направи работна група между Парламента и нашата организация. Защо казвам това. Имаше едно такова заседание, на което се взеха предвид много наши предложения и когато аз попитах в Комисията по бюджет и финанси защо няма второ заседание, те казаха, че са взели предвид нашите предложения и са ги включили. Да, някои неща има включени, но за други неща просто са послушали банките. Затова трябва да има обща комисия, която да защитава всички страни, не казвам само една страна, нека да има и от тяхна страна, за да могат да бъдат по-конструктивно направени предложенията при изработването на проекта. В противен случай те винаги ще са лобистки и винаги ще защитават или една или другата страна, а винаги договора има две страни.
Г-Н ВЕСЕЛИН СОТИРОВ: Относно частните съдебни изпълнители. Да, такава смесена уникална система няма никъде по света. Аз не мога да разбера какво е налагало, господин Желев, създаването на частни съдебни изпълнители. Оставам с убеждението, че това е с цел да обслужва именно банките и такива корпоративни клиенти с някакви също лобистки намерения и в деветте страни в Европейския съюз, в които има частни съдебни изпълнители няма такава също уникалност – частните съдебни изпълнители да са обекти на такава власт. Такова безобразие няма никъде по света, да тръгне целия държавен апарат да работи за тях МВР и други институции, които не искам да изброявам, безплатно. Тези средства, които те генерират отиват в личните банкови сметки и се облагодетелстват. За разлика от частния съдебен изпълнител, при държавния таксите отиват в държавата, той е служител на заплата. Аз не виждам пречка да се върнем в изходно положение и съдебният изпълнител да бъде само държавен съдебен изпълнител.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Дами и господа, преди да дам думата за отговор искам да направя едно уточнение, което намирам за важно.
България е член на Европейския съюз. Преди да стане член на Европейския съюз преговаряше с Европейския съюз и в рамките на предприсъединителния период разглеждането на дела извън разумните срокове и до голяма степен неефективността на процедурите за принудително изпълнение често бяха отбелязвани от партньорите ни като един от основните проблеми на българската съдебна система и затова в редица свои доклади отбелязваше това. Не знам дали си спомняте в периода на прехода колко трудно беше в България, как Народното събрание работеше по хармонизиране на законодателството ни денонощно и т.н. Връщам се на този момент, защото непрекъснато се излагаха препоръки за предприемане на законодателни мерки за преодоляване на този проблем именно поради тази причина. Не коментирам качеството на закона, не коментирам резултатите от прилагането на закона, казвам защо този закон беше приет. Законът за частните съдебни изпълнители беше приет в резултат от препоръки и с пълното съгласуване на Европейската комисия, за да може да се осигури бързина на принудителното изпълнение и ефективност. Тогава се установи, че държавните съдебни изпълнителни действат бавно, неефективно и се установи една изключително сериозна корупционна среда, която се развиваше при държавните съдебни изпълнители. Това беше причината. Отговарям на това, за да дам някаква яснота като памет, а сега вече ви давам думата.
Г-Н ЕМИЛ ЖЕЛЕВ: Този въпрос тогава трябва да е към Вас, защото Вие отговорихте горе-долу на него, защо са частни и защо има частни и държавни съдебни изпълнители, както има държавни и частни нотариуси. Според мен това е по-добре, отколкото да са само държавни. Добре, даже всички съдебни изпълнители да бъдат държавни отговорността, която имат те е същата като на нотариусите, просто малко трябва да се пипне техния закон, а не да се правят мораториуми и ако има мораториум това е, ако има частни съдебни изпълнители, то да имат такава отговорност, както при нотариусите и таксите, които вземат да бъдат по същия начин, както нотариусите с горна граница.
В момента абсолютно съм съгласен, че те събират неправомерни, големи комисионни такси, но ако се вкарат в икономическата рамка на нотариатите, на частните нотариуси, тогава те могат сами да си работят, както нотариусите си носят отговорността по охрана на собствеността, така и съдебните изпълнители.
По отношение на Вашия въпрос искам да кажа, че единственото, което е нормално да се направи в тази ситуация, за да не се нарушава бизнесът, е само изпълнителни дела заведени от банките към граждани, на това може да има мораториум, но не по принцип на изпълнителните дела, защото вие не знаете каква е в момента междуфирмената задлъжнялост и 70 % от тези дела са от фирми към фирми, и те ли да не могат да си вземат парите, за да може от тези, които имат да дават да не ги вземат.
Г-ЖА МАРИЯ АСИМИ: Вие член ли сте на Обществения съвет?
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Дами и господа, ако ще дискутираме, трябва да имаме търпимост към чуждо мнение.
Призовавам ви към търпение. Няма нищо неконструктивно в това някой да изложи своето становище и когато чуе противно мнение да напусне. Приканвам Ви да се върнете. Важното е да говорим с аргументи. Има един тип аргументи, втори тип аргументи, няма нищо лошо в това да има противна позиция, въпросът е да стигнем до нещо разумно и целесъобразно.
Г-Н ЕМИЛ ЖЕЛЕВ: Единственото, което бих приел във вашата доктрина да се слага мораториум, това е само за изпълнителни дела по банкови кредити към граждани физически лица. В България има 31 банки. Всяко едно търговско дружество, като такова то си е направило сметката какво точно прави и риска си е негов. Не може те да бъдат под особена закрила на закона, за гражданите съм съгласен.
А колкото до Вас, господине, където казахте кой е виновен, когато вземаш 10 000 лева кредит с идеята и възможността към момента, когато си го взел да го върнеш, но поради влошаване на икономическата обстановка вече не можеш, включително и за фирмите се отнася това, аз съм съгласен, но това не значи, че трябва всичко да се съсече. По-скоро да бъдат задължени банките, всеки един и гражданин, и фирма, да има право на задължителен по негово желание гратисен период, в който да плаща само лихва и то даже в непълния си размер, и в този период от време да не му тежи кредитното бреме в пълната цялост, а много малко, частично и той дотогава или да си намери нова работа, с което да започне да си обслужва дълга или фирмата да се ориентира към нови пазари и да си създаде нещо, с което и тя да си обслужва дълга. Това е, на което трябва да наблегнем. Да създадем възможност в рамките на моментните кредитни експозиции към банките, те така да бъдат облекчени като срокове, лихви и плащане, че самите субекти да отидат и да започнат да си плащат дълга, а не по начина да удряме съдебните дела, да може да намалим делата към съдебните изпълнители. Това е, което можем да постигнем, да облекчим кредитополучателите от гледна точка на това временно те да бъдат законово защитени, временно да не плащат даден дълг, да плащат част от лихвата, но не и главницата, примерно половин година, една година, ако трябва и две години, ако дълга е голям и срока в основния договор е достатъчно голям. За този период от време всеки човек, който е имал някакъв доход с надеждата да го върне, може банката докато банката не го тормози с тези изпълнителни дела и принудително събиране, защото държавата вече трябва да го спази този срок или да си намери друга работа или да се организира по някакъв начин, за да връща парите, но такава концепция, която общо взето се налага по принцип да не се връщат парите, извинявайте, но това е несериозно. Това е конкретно предложение.
Ето, аз направих няколко конкретни предложения как това да стане.
Г-Н СПАС КОЛЕВ: Аз наистина Ви благодаря за проявеното разбиране. Аз съм Ви благодарен, защото Вие дойдохте на моето мнение, защото когато има регламент, тогава когато вас, мен или нея са я уволнили поради независещи от шефа на фирмата или държавното предприятие причини, тогава и частният съдебен изпълнител няма да дойде и да ви вземе последното легло на детето ви. И само още нещо, защото говорим само за Европа. Аз един път имах възможността да го заявя, ще го заявя още един път. По времето на СИВ и на Варшавския договор, хубава или лоша беше тоталитарната система, директиви нямаше, Не е въпросът до директивите, госпожо председател. Аз ще ви кажа, че Костов въведе частните съдебни изпълнители с една единствена цел, за преразпределение на собствеността на българите, но това е друга тема. Бившата контраразузнавателна служба на Франция, сега DCRI, има специален отдел, който наблюдава само три неща: конните залагания, хазартните игри и частните съдебни изпълнители и ако някой в декларацията си на тримесечие обяви, че аз като частен съдебен изпълнител съм взел 1000 лева от дадено лице и хонорара ми е 1 100 лева и съм го натоварил него, във Версай има един бърз съд и там те съдят точно за три дни. Затова говорим тук, да се регламентира това ограбване на народа.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Според мен трябва тези частни съдебни изпълнители да се превърнат в служители от съдебната система. Той не може да се разпорежда с имуществото на човека безконтролно. Той има ограничени права, но няма задължение да бъде контролиран. Точно там се къса нишката. Аз съм чул за един съдия изпълнител, който е станал милионер за занижени търгове, изкупуват хубавите имоти, хората просто си остават с дългове към банките. Тук Спас Колев даде пример за Франция. Като няма контрол, те ще си дерибействат, затова трябва да се въведе някакъв контрол. Системата ще се регулира, нищо повече от това.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Подкрепям това, което казаха колегите Колев и Николов, както и господинът с неговото предложение. Проблемът ни с частните съдебни изпълнители е, че всъщност в момента при несъстоятелност на един кредитополучател се минава през дело и получаваш призовката, когато си осъден, т.е. на първа инстанция ти вече си неравнопоставен. Получаваш един резултат, без въобще да имаш правото да се защитиш, това е един от големите проблеми.
Вторият проблем е свързан с това, което говорихме преди малко за оценките на имотите, няма право оценките да бъдат обжалвани. Това е друг проблем, защото не е нормално след това твоите деца и внуци да изплащат пари на банката. Не е ли редно да има някакъв срок, за банките специално говорим, в който да си получават кредитите. Не е нормално две, три или четири поколения след това да трябва да изплащат, т.е. ако една банка не може да си събере средствата в някакъв период от време 5 или 10 години, съответно това да отпада като ангажимент на кредитополучателя. Благодаря.
Г-ЖА МАРИЯ АСИМИ: Господин Желев, понеже твърдите, че не е вярно имам въпрос към Вас. Един договор винаги е двустранен. Когато Вие сключите договор с банката, вие имате някакви условия. Общите условия на банките трябва да се коригират. Тези общи условия са застраховка за земетресение, за наводнение и т.н. След като ти си подписал договор за твърда лихва и след време ти увеличава лихвата едностранно банката без да те информира, тя е длъжна да те информира и да ти постави условия. Приемам различното Ви мнение, но ви казвам, че банките също злоупотребяват. Тези банки имат наказателни бригади, фирми които се обаждат, безпокоят хората, съсипват ги. Не само банките, а също и GSM операторите, Топлофикация, Софийска вода. Това са някакви финансови групировки, които са като наказателна бригада. Трябва да ви кажа, че много грешки има. Не може банката да ти увеличава лихвата без да те информира и след 6 месеца да ти казва, че ти дължиш определена сума и че тя ти била пратила писмо.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Понеже вече мина 1 час, а ние сме едва на първа точка, аз предлагам една процедура изказванията да бъдат по 3 минути.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Въпросът, който обсъждаме е много сложен и ми се струва, че за 10 – 15 минути ще чуем още мнения и след това ще вървим нататък.
Г-Н ВЕНЕЛИН НОВАКОВ: От Национална инициатива Социална солидарност. Трябва да ви напомня, че сме м. февруари, една година след февруарските събития миналата година. Положението, което е сега е много близко до това, което е било миналата година.
Мога да ви кажа откровено, че тези грешки в Закона за частните съдия изпълнители, Закона за банките са действително и т.н. трябва да ги оправят господа народните представители, да сядат, да започнат да мислят, а не ние да им даваме акъл. Ако не могат да мислят, да си заминават. Това е реалността, защото трябва да ви кажа, че когато организирахме митингите в няколко поредни четвъртъка, пенсионерите идват и плачат. Вие виждали ли сте сметки по 300 и 400 лева за парно и знаете ли, че имат по 2 000 – 3 000 лева задължения и искат да им конфискуват апартаментите, хората не могат да се изхранват, пенсията му е 150 – 200 лева, а той има 400 лева за парно. Днес имах същия случай, плаче и си ги плаща, това нещо не може да се гледа повече. Да седнат и да започнат да работят по дадения въпрос, защото няма да има време кой да ги чака след това. Пак могат да възникнат същите ситуации. Не искаме хората да се застрелват, цели семейства да си отиват, не искаме да се самозапалват, не искаме да убиваме банкери и шефове на банки, които не могат да си вършат работата. Искаме справедливост. Благодаря ви.
Г-ЖА ПАТРИЦИЯ КИРИЛОВА: От Сдружение Велика България.
Аз виждам, че тази тема е доста важна за всеки един в България, тъй като чухме цифри, които са много обезпокоителни и те говорят единствено за геноцид, за мен няма друга дума. Тук се говори за 1 милион заведени дела. Ние не сме 100 млн. души или 1 милиард души, каквото е населението в Китай. Тъй като в България много неща не са наред, ние тук искаме всяко едно нещо да го поставим като проблем и да го разгледаме, всеки един от нас е потърпевш от банките, от съдебните изпълнители, аз два пъти без да имам вина съм била поставена в такава ситуация. Всеки друг може да каже своя опит.
Тук сме обаче по една друга теми и аз предлагам, ако може да се довърши тази тема с банките, с проблемите, които те правят срещу българското население. Да се приеме, че това е геноцид и че е въпрос на национална сигурност. Може би ще трябва да гласуваме, за да имаме резултати на следващата среща от това, което сега се говори.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Ще гласуваме за определени неща в момента, в който приключим дискусията. Смятам че всички тук считате за безкрайно несериозно в рамките на 1 час ние да набележим всички мерки, с които да оправим системата ние, финансистите от висше световно ниво тук, ние прекрасните адвокати и защитници на потребителите с 30-годишна практика. Ние започнахме дебат и този дебат е много важен и ще го продължим, както се разбрахме заедно с представителите на отговорните институции. Това, което каза господина тук е важно. Да, монополите ни мачкат и ние трябва да положим всички усилия, за да се справим и да бъдем равноправни в тази борба. В случая ние говорим за банки, но ние говорим не само за банки, ние говорим за небанкови финансови институции, ние говорим за лизингови компании, ние говорим за частни съдебни изпълнители, които имат специален статут. Въпросите, които поставяте всички са много важни и това, което аз видях е равноправни клаузи при банките, еднаква възможност за правна защита, както на потребителя, както на кредитополучателя, а не силата на банката. Също онова, което видях и по отношение на небанковите финансови институции. По същия начин например и за гарантираните влогове стои въпросът. Много въпроси се поставиха тук.
Ние ще продължим този разговор, но на мен ми се иска да ви кажа нещо друго. По-добре е да направим решението си в диалог с компетентните институции, както държавни така и от другата страна, защото историята сочи, че колкото пъти са приемани крайни мерки, толкова пъти са имали обратен ефект.
Аз чух разумни предложения от всички, които се изказаха. След като излезе стенограмата, ще ги извадим, ще помислим, ще чуем и обратната гледна точка.
Предлагам да помислим в две насоки.
Първата и най-важната – защита правата на потребителите.
Втората – да няма хаос, да няма нови банкрути, ситуация на икономическа криза, от която ние не сме излезли да не предлагаме, такива решения, които ще доведат до несъстоятелност на малки и средни предприятия, защото това ще ни вкара отново в още един кръг.
Ние чухме до тук много разумни предложения, ще чуем още няколко до края. Молбата ми е, когато преценяваме и преди да формулираме решенията, да имаме повече от една гледна точка.
Г-ЖА МИЛКА НИКОЛОВА: Добър ден, уважаеми госпожи и господа. Аз съм потърпевша от частни съдебни изпълнители. През 2005 година почина моят съпруг и след това бившата му съпруга, която живее в Америка заведе много дела срещу мен. Аз съм с много малки възможности, в момента гледам болна майка и чакам всеки момент частен съдебен изпълнител да ме изхвърли на улицата. За какво става въпрос. След като умира моят мъж ми оставя ½ част от апартамент и неговата бивша жена предявява претенции за наследството. След многогодишни дела и на базата на лъжесвидетелски показания оставам на улицата. Аз се разболях през 2011 година и през това време моят адвокат не ме е защитавал и се стига до това, че не са поканени вещи лица, не се вижда жилището поделяемо ли е или не е поделяемо и след като вещото лице не се произнася за поделяемост, отива апартамента на публична продан. Когато аз съм тежко болна, през това време успяват да продадат жилището, но в бързината те продават не моя апартамент, а чужд имот. Аз живея на ул. Светослав Обретенов № 4, те продават апартамент № 5. Аз показах на съдия изпълнителя документ, той се изненада, че го имам, в строителния план няма № 5. Това е подтавански етаж, където няма номер. Частните съдия изпълнители след като виждат, че са продали чужд апартамент, натискат общината и кмета на с. Изгрев Димитър Димитров им издава документ с невярно съдържание, че аз живея на административен адрес № 5. Аз не живея в административна сграда, аз живея в частен дом. Става кражба в апартамента. Те идват, вземат ключа, не допускат органите на МВР да дойдат да видят кражбата, не допускат не само вещите лица и тъй като има незаконно строителство, не допускат и представители на с. Изгрев да дойдат да видят дали съм премахнала това незаконно строителство. Не идват представители и не се вижда жилището дали е поделяемо или не. Без човек да е строител, ще се види, че след като се прегради, то е поделяемо. Поисках специалисти да дойдат това да се узакони, направих проект, който го внесох в общината, тя така и не се произнесе дали е законосъобразно или не. Поисках същото и от съда, те също не се произнесоха и мен ме осъждат за наем на част от жилище, която не ползвам и за вещи, които още не са раздели. Вещите не са разделени, аз съм осъдена за 60 000 лева, без да има дело за делба. Има заведено дело за делба, всеки ден ходя, делото е без движение. Вещите не са разделени, аз съм осъдена за тези вещи.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Вашият пример, който е изключително сериозен и комплексен от юридическа гледна точка е още един пример и илюстрация затова, че в системата на частните съдебни изпълнители, а и в други системи се допуска злоупотреби и наистина на мен ми се ще да се работи в посока мерки за предварителен контрол, завишен контрол върху работата, завишен контрол върху контролните структури.
Като Обществен съвет към Парламентарна комисия припомням, че към нашата Парламентарна комисия има подкомисия, която трябва да контролира работата на така наречените независими контролни и регулаторни органи и аз бих допълнила и това, което говорихме тук. Бих казала да се завиши контролът и върху Комисията за финансов надзор и върху Комисията за защита на конкуренцията и всички други независими органи, които би следвало да работят в сферата.
Има ли още желаещи за изказване по тази тема?
Заповядайте.
Г-Н ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: От Граждански форум Промяна.
Напълно подкрепям докладите на госпожа Гергова и на господин Вичев. Те са много верни и точни и отразяват нашата действителност след прехода 1989 година. Вследствие на този преход започнаха да се гласуват закони, които не обслужват населението, а обслужват една малка част от партийния елит и една малка част от тези едри крадци, които измислят такива схеми как да измамят и да преразпределят собствеността. Един от тези закони е въпросният за частните съдебни изпълнители. Това е моето виждане. Преди имаше корупция, но нямаше производство на бездомници, а сега в момента тази закони, които се приеха от 2006 – 2007 година и до днес се приемат, те водят народа към геноцид, виждате го всички, и отделно тези специално закони произвеждат и бездомници. На това исках да ви изостря вниманието, да не съм многословен. Ще продължим дебатите.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Аз Ви благодаря.
Имам огромна молба към всички членове тук. Да казвате, че всички закони са някакви, е да кажете, че всички хора са грозни, дебели или всички хора изглеждат еди как си. От тук насетне моля всички вас, когато изказвате становище да давате и конкретен аргумент. Становища по принцип „това е бяло” и „това е черно” са абсолютно неконструктивни. Благодаря ви предварително затова, че ще се съобразявате.
Г-ЖА РУМЯНА ДЕЧЕВА: От Европейска асоциация за защита на човешките права. Ние сме днес гости. Единственото нещо, към което искам да призова всички, тъй като имаме различни мнения, но имаме чл. 29 от нашата Конституция, която ни гарантира право на достоен живот. Всички вземания, всички законни претенции трябва да имат един лимит и това е минимумът, на който ние като граждански общество трябва да държим още повече, че той ни е гарантиран от Конституцията. Имаме постановки в законите, които влизат в колизия с това наше право. Струва ми се, че ако около това, ако се обединим, то ще бъде много лесно защитимо и в комисия и в Народното събрание. Благодаря ви.
Г-Н КОСТАДИН НЕДЕВ: От Българска асоциация на пенсионерите обединени.
Госпожо председател, това досега беше една емоционална част. Предлагам Вие заедно с Нина Гергова, която е докладчик да преработите тези 10 точки, които чухме тук и следващия път да започнем да гласуваме точка по точка. Няма нужда да се убеждаваме, ние знаем колко е тежко на български народ, знаем колко трагедии има като тази, която посочи госпожата.
Предлагам да гласуваме точка по точка или това гласуване да се проведе следващия път, тъй като тези предложения трябва да бъдат преработени, а сега да преминем към следващата точка от дневния ред.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Оттеглям се от участие от такава група, защото въпреки че съм юрист и следя законодателството, аз не се чувствам компетентна в това да преработвам текстове, разработени от друг. Отвъд това, както се разбрахме, първо ще чуем и другата гледна точка, преди с някакво решение да приемем становище, защото е безкрайно неетично и непрофесионално. Така че първо ще чуем и другата страна и след това ще се създаде такава работна група.
Още няколко изказвания има по темата и след това ще минем към следващата.
Г-ЖА ЕВА ПОПОВА: От Клуб Безопасни улици.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз ще направя изказване по-скоро по процедура, тъй като не на всички вероятно е ясно какъв е пътят на предложението, което се внася като законопроект и впоследствие се превръща в задължителна норма.
Предлагам ние да формулираме наше становище, в което ще посочим важните за всички нас моменти. Всички сме съгласни, че гражданите, които са теглили ипотечни кредити наистина в момента се намират в много трудно положение, спор няма. Формулирайки нашите предложения, след това следва да настояваме да бъдат внесени за разглеждане в съответната компетентна Парламентарна комисия. Тогава вече един законопроект, доколкото знам, вече е задължително да се съпътства от оценка на въздействието, в която оценка се разглежда как тази правна норма ще повлияе върху всички засегнати страни и там вече се претегля как да бъдат формулирани текстовете и как да се въздейства. Така че за да имаме наистина ефективна работа тук, нека да формулираме нашите предложения и да ги гласуваме
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Дами и господа, има две предложения.
Първото предложение, което постъпи от мен в качеството ми на председател беше първо да чуем и другата страна, защото смятам за непрофесионално ние да правим неинформиран избор.
Второто предложение, което постъпи е сега на момента да гласуваме за някакви предложения без информиран избор.
Подлагам на гласуване първото предложение по време, което беше моето да чуем и другите заинтересовани страни.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Третото предложение е да съставим работна група, която да се срещне с другата страна, за да бъдем по-конструктивни.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Разбирам, че тук всички са изпълнени с добра воля, с разбиране по проблема, аз не съм компетентна по това, но всички депутати реагират на нещо, когато има конкретен изказ.
Предлагам хората, които познават материята да оформят някакъв законов текст. Всеки депутат като му представиш определен проблем той казва: „Дай ми текст”. Това е най-професионалното поведение. Нека да предоставим тези предложения тук в комисията. Ако не сме компетентни да го представим в законова форма, то да посочим конкретните проблеми, просто като идеи и насочване на мнението. Другия път да обобщим тези въпроси, да направим един списък и независимо дали ще изслушваме друга страна или не, да се предостави на членовете на съвета, както беше с Изборния кодекс.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Има вече написани конкретни точки, а също така и допълнителни предложения, които ще излязат от стенограмата и които бяха много разумни. Работната група е ясна, тук бяха активни хората, които разбират от тази материя, така че те са готови. Въпросът е първо да чуем и другата страна на следващото заседание и след това да преминем към обсъждане.
Предлагам да гласуваме това предложение.
Който е съгласен, моля да го подкрепи.
Гласували „за” – 19, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Преминаваме към ТОЧКА ВТОРА от дневния ред.
Предлагам да започнем с точката, свързана с неформалното образование, която събуди голям интерес.
Национален младежки форум. Заповядайте.
Г-ЖА ИЛИНА МУТАФЧИЕВА: От Национален младежки форум.
Ние изпратихме нашето становище. Сега ще ви представя само акценти от него.
Национален младежки форум е най-голямата младежка организация, който обединява 36 организации и 118 000 млади човека. Дълбоко вярваме, че образованието формира рамката и основата, върху която младите конструират живота си в сферата на личностно развитие и участие в обществения живот или за бъдещия им професионален живот. Качеството на образованието е това, което трябва да гарантира, че всеки млад човек е подготвен, активен и е компетентен гражданин.
В нашето становище не се говори за неформално учене, а се говори за неформално образование, тъй като това е хармонизирано с Европейския младежки форум и с разбирането на Европейския съюз за неформално образование, а не с навлезлия термин в България за неформално учене.
Неформалното образование е организирано в обучителен и образователен процес, който се провежда успоредно с масовите системи на образование и обучението не води задължително до сертифициране. Участниците се включват на доброволни начала и играят активна роля в процеса на обучение. За разлика от информалното обучение, при което обучението се случва по-малко съзнателно.
Ползите от неформалното образование са участието на младите хора в дейности, използващи методологията на неформалното образование и дават пряка възможност за практическо прилагане на натрупаните знания и умения в сферата на формалното образование.
Неформалното образование е среда, в която иновативното и креативното мислене значително се насърчават и може да се види прекия път от идеята да реализирането и прекия резултат.
Неформалната среда е среща на доброволно участие, където първоначално има заявена вътрешна потребност, стъпила на изразен личен интерес. Участниците по презумция са високо мотивирани и готови да взаимодействат, предоставят и вземат уменията и знанията. Затова е изградена постоянна връзка.
Разпознаването и признаването на неформалното образование води до по-добра реализация на пазара на труда.
Препоръките на Националния младежки форум са да се създадат стандарти за организацията, провеждането, качеството и признаването на неформалното образование, с активното участие на младежките организации и младите хора в страната. Създаване на стандарти и параметри, конкретна програма и проверими резултати за професионалните обучения и качеството на младежката работа и професията младежки работник, признаване назначенията на младежката работа, младежките организации и работата на младежките работници, синхронизиране на добавената стойност от участието на младежите във формалното и неформалното образование. Ясно разпознаване на неформалното образование и методите за валидирането му. Благодаря.
Г-ЖА ГАЛИНА АСЕНОВА: От Институт за социална интеграция.
Колеги, най-напред искам да благодаря на всички докладчици, участващи в предишната тема за изключително съдържателната дискусия. В лично качество от участието си в този Обществен съвет за първи път се чувствам въодушевена по тема, по която нямам никаква експертност. Благодаря наистина.
Съжалявам, че малко се изморихме и вече нямаме достатъчно добра сетивност и за тази толкова сериозна тема и за темите, които госпожа Алексиева ще ни представи. Ще се постарая да бъда съвсем кратка, за да има време евентуално за дискусия.
Надявам се да сте имали време да прегледате материалите, които ви изпратихме, както с колегата от Националния младежки форум, така и съвсем краткия, несъдържателен по темата за неформалното учене документ, но документ, който се старае да рамкира процеса, който тече вече в България по тази тема. Аз също така ви изпратих и един базов документ по тази тема, а именно препоръката на Съвета на Европейския съюз от 20 декември 2012 година, защото в момента всички европейски държави и най-вече организациите, които работят по тази тема работят по него.
Ако това е така и вие сте се запознали с тези документи, съвсем кратко няколко неща.
На предишното заседание с вас обсъждахме приоритетите в работата на този Обществен съвет и безспорно всички се обединихме около тезата, че образованието е един важен, основен приоритет не само в работата на нашия съвет, но и приоритет в дневния ред на обществото.
Без да искам да ограничавам правото на всеки един от членовете на съвета, както и останалите експерти и организации, които се включват да предлагат теми, свързани с образованието, искам да изразя становището си, че формалната страна на образователната система е страната, която всички сме свикнали да обсъждаме и някак си оставяме настрани неформалната страна на образователната система, както и всички онези знания и умения, които всички ние в ролята си на граждани придобиваме в съзнателния си живот, а именно това е част от системата на информалното или самостоятелно учене.
Държа да го изясня, защото очевидно имаме проблем с терминологията в тази сфера не само като организации. След това разбрах, че колегите от Българска стопанска камара, ако присъстват тук, биха искали да изявят становище по този въпрос. Нашата организация счита, че в предмета на нашия Обществен съвет трябва да фигурира тази тема, както и да бъде тема на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения. Не можем да останем настрани от нея и да я оставим просто на останалите компетентни институции да работят по нея. Това е лично мнение, надявам се да споделите и вашето мнение по въпроса.
Колегата от Националния младежки форум, а и в тяхното становище, очертаха рамката на неформалното учене чисто съдържателно и като терминология.
Аз държа обаче да го разглеждаме през фона на все по-големите изисквания на пазара на труда, на все по-голямата група от безработни хора, които са неадекватни да се включат към тези изисквания на пазара на труда, на фона на социалните групи на уязвимите групи. От нашата организация считаме, че напоследък в т.ч. се включват и групата на емигрантите, в частност тази на бежанците. Всички те биха имали голяма полза, ако заедно всички с вас успеем да стигнем до края на процеса на валидиране на тези компетенции.
Ангажимент на България е до 2015 година да започне разработването на такива мерки и инструменти, а до 2018 година да ги внедри в своите политики и то, както на национално така и на регионално, и на местно ниво. Така че да може всеки един гражданин да получи квалификация за своите неформални или придобити по самостоятелен път знания и умения.
Аз вярвам, че всеки един от нас в ролята си на гражданин има такива и би желал също да бъдат признати. Подчертавам го, защото по този начин е много по-лесно да се осъзнае важността на темата.
Има редица организации, които са много по-компетентни от нашия институт в тази сфера и аз се радвам тук да видя и представител на МОН и на колегите от Стопанска камара, и колегите от Националния младежки форум, които проявиха интерес към темата. Нашата идея да работим по нея като организация е защото през десетте години на своята работа ние сме се сблъскали с изключително непрофесионално работещи неправителствени организации на терена на неформалното учене, срещу което категорично няма как да не възразим. Затова бихме искали да бъдат изработени стандарти в работата на неправителствените организации, които имат претенциите да предоставят неформално учене, да предоставят сертификати затова, което предоставят като услуги, за да може да направим процеса на валидиране след това на тези придобити знания и умения много по-лесен.
Има разбира се и редица институции, които са ангажирани да работят по този въпрос – Министерство на образованието и науката, Министерство на труда и социалната политика, Националната агенция за професионално образование и обучение, но аз смятам, че ние с вас като Обществен съвет и то към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения бихме могли да бъдем идеална платформа, на която всички тези заинтересовани страни да обединят своите усилия, да донесат цялата информация, с която разполагат и всички теми, по които работят, така че общо да достигнем до един добър резултат.
От позицията на нашата организация бихме могли да съдействаме за споделяне на добър опит още 8 европейски държави с един много интересен материал, с който ще бъдем готови в рамките до няколко месеца и който с удоволствие ще предоставим на всички, които се интересуват от него. Така както бихме желали, ако и вие сте съгласни заедно да формираме една национална коалиция, не просто работна група, по темата свързана с валидиране на неформалното и информалното или самостоятелно учене.
Отново подчертавам тази терминология, защото тя е част от терминологията на Европейския съюз, поне така мислим ние. Благодаря.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Заповядайте за процедура.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Имам едно предложение. Може би това, което е като готов материал да ви го изпратя по е-мейл, а сега чисто информативно в рамките на няколко минути да ви запозная с него, за да не се губи време.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Имам следното предложение. На следващото заседание продължаваме със същия дневен ред, докато изчерпим тези точки.
Заповядайте от Българска стопанска камара.
Г-ЖА ТАНЯ ЖЕЛЯЗКОВА: Парламентарен секретар на Българска стопанска камара.
Госпожо Алексиева, днес имахме обсъждане и се взе решение аз да бъда титуляр на Българска стопанска камара в Обществения съвет. Ще представя и официално писмо на г-жа Мая Манолова във връзка с тази смяна.
Аз лично съм много приятно изненадана от наличието на тази точка от дневния ред в нашето заседание. По стечение на много обстоятелства, за които сега ще стане въпрос всъщност истинският и сериозният повод, аз лично много вярвам на така наречените неслучайни случайности, т.е. считам, че съвсем неслучайно се е появила тази точка. Конкретната връзка на тази тематика е с двата внесени законопроекта по Закона за професионалното образование и обучение, които в момента са на етап пред разглеждане на първо четете в Пленарна зала.
За какво става въпрос. Госпожа Милена Дамянова и група народни представители от ГЕРБ са внесли закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение и г-жа Валентина Богданова и група народни представители от коалиция за България имат допълнителен законопроект по Закона за професионалното образование и обучение.
Мина първото разглеждане на тези два законопроекта в едно изнесено заседание на Комисията по образование и наука, на което ние бяхме поканени и участвахме. Решението на комисията е двата законопроекта да бъдат обединени между първо и второ четене. Чака се в момента изслушването на законопроектите в Пленарна зала на първо четене. Всъщност там, в тези два законопроекта съществува една голяма разлика, когато става въпрос за валидиране, защото и двата законопроекта по принцип ще въведат за първи път в българското законодателство въобще процедурата за валидиране. Говорим за валидирането на неформалното и информалното образование. Разликата между двата законопроекта в тази част фактически, именно терминологичната е, че едните ползват чуждата заемка от латински произход – информално, а другите самостоятелно.
Във връзка с това аз искам да ви запозная с извадки от едно становище. Това са двата законопроекта, които са пред мен.
Преди да започна да ви запознавам с извадки от становищата на организации, които подкрепят съответно тази терминология, защото виждам, че и тук се говори за информално (самостоятелно) образование искам да кажа следното.
Уважаеми колеги, аз лично се занимавам с този въпрос като учен, изследовател от 2009 година. Това е част от моя дисертационен труд, който вече е защитен и от тогава нататък продължих да се интересувам от тази тематика и я считам за изключително интересна и изключително неразработена в България. Но за да можем да говорим на един език и да разбираме за какво става дума, аз ще си позволя да прочета кратките дефиниции, които аз съм извадила, в смисъл те не са точно такива, много по-обстойни са от въпросната препоръка, която вие ни изпратихте.
Вероятно всички знаят, че по отношение на образованието Европейският съюз не си служи с регламенти и с директиви, което значи, че нищо не е строго регламентирано и задължително, а именно е препоръка, но в последна сметка тези препоръки и всички останали документи, свързани с ученето през целия живот са рамкови документи, които би трябвало все пак да се спазват по еднообразен начин в държавите членки.
Това, което аз всъщност съм извадила, защото от самото начало аз ги разглеждам в така наречена от мен образователна триада, за мен те трябва винаги да се разглеждат заедно, за да става ясно за какво иде реч, защото така като пуснем в пространството някакъв термин и хората не разбират за какво става дума и задават въпрос: „Какво е сега това?”.
Аз работя с много дефиниции на информалното, но в момента ще ви представя това, което е от препоръката, съкратени варианти.
Формалното учене се извършва в организирана и структурирана среда, която е специално предназначена за учене, води до присъждане на квалификация, това е много важно, под формата на свидетелство или диплома и включва системи за общо образование, начално професионално обучение и висше образование.
Неформалното учене се осъществява чрез планирани дейности, при наличие на преподавател чрез програми за придобиване на професионални умения, вътрешнофирмени обучения за актуализиране и усъвършенстване на уменията на работниците, структурирани онлайн обучения, курсове организирани от организации на гражданското общество, за които могат да се издават само свидетелства за развитие на умения.
Резултатите от неформалното учене могат да се признават чрез процедура за валидиране.
Накрая информалното учене. То е резултат на ежедневните дейности, свързани с работата, семейството или свободното време, не е организирано и структурирано по отношение на целите, учебното време или подпомагането на учебния процес. Осъществява се във всякакъв контекст и води до придобиване на знания и умения, компетентности от житейския и професионалния опит.
Резултатите от информалното учене могат да се признават чрез процедура за валидиране.
Сега ще ми позволите тъй като нашето мислене е образно мислене, ще ми позволите да използвам един образ, за да разберете на ферифавриален контекст как действа тази триада, какво се случва в българското училище.
В българското училище съществуват едновременно и трите форми, колеги. Имаме задължителен, формален учебен процес, включително и СИП, ЗИП и всичко, което е задължително предписано в училището, е формален учебен процес. Там обаче, в останалото време извън този учебен процес, на територията на училището действат извънкласни форми, като кръжоци, клубове, ансамбли, спортни школи и т.н., които дават допълнителни знания и умения, но за тях може да се дава само свидетелство. Да кажем на края на учебната година детето е завършило курсовете по чужди езици примерно. Но какво се случва в останалото време, в междучасието, в училищната библиотека, в училищния музей, на всички празници на училището, в екскурзиите които се провеждат извън училище. Всичко това, уважаеми колеги, е нашият личен информален опит или това е информалното образование, т.е. училищата и университетите действат като компендиум на трите вида. Всъщност през 2000 година, когато излезе Меморандумът за учене през целия живот те са наречени основни, целенасочени образователни дейности и са преведени по този начин.
Искам да ви кажа, сега вече при тази ситуация, при която знаете за диференция и специфика на тези три вида образование, са представени всички становища по законопроекта, аз съм си ги извадила. Всъщност те ни бяха предоставени на заседанието на комисията. Ще ви зачета становищата само във връзка с тази част.
Първо на Българска стопанска камара:
Необходимо е въвеждане на коректна форма на терминология по отношение на третата форма на образование информалното.
С настоящата формулировка на третата форма на образование като самостоятелно учене се ограничава правото на гражданите чрез въвеждането им към заблуждение.
Същността на информалното учене като усвояване на знания, умения и компетентнции в ежедневния процес на живеене, включително и чрез хобито си е коренно различно от процеса на самостоятелно учене или самоподготовка, като част от формалното и неформалното образование.
Неорганизираното, неструктурираното и несистематизираното натрупване на знания, умения и навици в процеса на живеене всъщност дава възможност на хората да валидират и сертифицират тези знания и умения, получени във всякакъв контекст чрез информалното учене.
Официално становище, получено в Българска стопанска камара от Института по български език към БАН по отношение на ползваната терминология – подкрепя се предложението.
Становище на другите социални партньори.
Конфедерация на независимите синдикати в България.
Бихме желали да обърнем внимание по отношение на уеднаквяване на българската с европейската терминология. В преобладаващият брой европейски държави се използва термина информално учене, който е по-широк от самостоятелно учене.
Още едно становище. Това е на Института за информални иновации, който имам удоволствието да създам и да ръководя.
Тук ще ви запозная с опасностите, уважаеми колеги, ако не се вземе латинската заемка информално в една логически издържана абсолютна системна триада, каквото е формално, неформално и информално.
Ако ние искаме да превеждаме, може би трябва да преведем и трите форми. Може да ви звучи смешно, но тъй като аз съм си играла доста да търся преводи на тази терминология, ако трябва да се преведе това нещо, трябва да звучи по следния български начин: калъпирано, некалъпирано и извънкалъпирано. Това значи на български формално, неформално и информално. Не знам как ще го приемете.
Смисълът всъщност на информалното учене не е самостоятелно. То в повечето случаи не се прави самостоятелно. Общуването ви в етажната собственост е несамостоятелна дейност, но то е информално образование, така че ако трябва това да се променя, то би трябвало да бъде извънформално. Но в общи линии, тъй като ние вървим в един общ европейски правен контекст, нашият консултант, който е главен асистент д-р Иван Стойнев в Юридическия факултет на Софийския университет, който всъщност се оказа и консултант на Министерство на правосъдието по европейските въпроси, категорично заявява, че просто държавата ни трябва да спазва по еднообразен начин и да прилага правото на Европейския съюз, включително и по този въпрос. Тук вече не говорим за терминологичен проблем, а за чисто правен проблем.
Сега ще ви кажа до какво опира информалното образование.
Дължим да уточним, че не става дума за научен и терминологичен спор, а за политиката на държавата към информалното учене като неотделима част от образователната триада формално, неформално и информално образование.
Информалното учене е стратегически инструмент в сферата на образованието, който има съществено значение за: превенцията на отпадане от училище; достъп до по-нататъшно професионално и висше образование и обучение; валидиране за придобиване на професионална квалификация; преквалификация; захранването на пазара на труда с кандидати със специфични знания, умения и компетенции; компетентността на работната сила; развитието на информалната педагогика. Колеги, самостоятелна педагогика просто няма, като част от специалностите са: социална педагогика; социална педагогика и социална работа.
Избягване на грешки в националните и международните статистически изследвания; премахване на затрудненията в превода от и на езиците на страните, членки на Европейския съюз; улесняване на живата комуникация в Европейския съюз.
Като страна член на Европейския съюз България се намира в контекста на макролингвиистична ситуация, в която съществува общ гръколатински пласт на повечето европейски езици, поради което за законодателите и ползвателите на езика е по-важно да бъде разпознаваем и в Европейския съюз, заради наличието на над 26 официални документа, свързани с информалното образование, ползвайки без превод термина информално образование или учене, тук вече претенции няма, отколкото вносителя на езика, налагайки до 2011 година и след м. май 2013 година заблуждаващия превод самостоятелно учене, който дава погрешна представа за терминологичното значение.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Ние разбрахме Вашата гледна точка, но все пак имаме лимит на време за изказване.
Аз искам да задам един въпрос на присъстващите, преди да се обърнем и към представителя на Министерството на образованието и науката, който присъства тук. За да стане ясно на всички тук искам да попитам следното. Имаше едно момче, 12 или 13-годишно, което спечели областна и национална Олимпиада по информатика, след което се разбра, че не е посещавал училище и му бяха отнети наградите. Родителите бяха наказани със 100 лева затова, че не ходи на училище. Този казус третиран ли е от информалното образование?
Г-ЖА ГАЛИНА АСЕНОВА: Да, третиран е.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря, това беше за всички тук, които присъстваме и за тези, които не са разбрали за какво става дума.
Поставихме два важни въпроси.
Единият въпрос е като цяло ние тук да се обединим около това, че е важно не само формалното, но и информалното образование да намери своето място и да се изработят стандарти за всички институции и неправителствени организации, които прилагат информалното образование, да се постигне съгласие със всички заинтересовани страни относно общите позиции и политики и да направим една национална мрежа за подкрепа на информалното образование. Тази тема видях като първа и съм спечелена от нея.
Като втора тема видях прецизиране на използваната терминология. Преди да дам думата обаче на всички членове на съвета, искам да ви кажа, че този въпрос не възниква случайно. Нашата държава вече е предприела стъпки, така че давам думата и на представителя на Министерство на образованието и науката, който беше така добър да се съгласи да дойде, с покана от вчера до днес, като ние си даваме сметка, че там разбира се не си клатят краката, а работят.
Заповядайте.
Г-Н ЖУЛИЯН ГОЧЕВ: Здравейте на всички. Казвам се Жулиян Гочев, държавен експерт съм в отдел ?Учене през целия живот” на Дирекция „Формиране, анализ и оценка на политиките”.
Трябва да ви споделя, че Министерство на образованието и науката споделя напълно мястото, което тази триада, за която госпожа Желязкова говори, за формалното, неформалното и самостоятелно учене, които имат съществено място за предлагане на разнообразни възможности за учене и най-вече считаме, че тази триада има значение за икономическия растеж на следкризисната ситуация, в която се намираме.
Няма спор, че тези три вида учене са трите стълба, въз основа на които ще се развива и ученето през целия живот. Мястото на неформалното и самостоятелното учене е ясно откроено в стратегията, която, въз основа на които ще се развива и ученето през целия живот. Мястото на неформалното и самостоятелното учене е ясно откроено в новата стратегия, която Министерския съвет пие за новия програмен период 2014 – 2020 година. Там имаме отделна област на въздействие, няма да ви я преразказвам, всеки може да се запознае със стратегията на сайта на министерството.
Искам за колегите, които са от Националния младежки форум и от Института за социална интеграция да потвърдя, че те активно участваха при разработването на Националната стратегия, за която сме им благодарни в рамките на Междуведомствената работна група.
Това е единият въпрос, който председателят на съвета потвърди за стандартите и за неформалното и самостоятелно учене.
Вторият въпрос, относно терминологията. Само ще посоча, че терминът „самостоятелно учене” съществуваше и в досега действащата стратегия, за периода 2008 – 2013 година. Терминът е въведен след приемането на европейската квалификационна рамка през 2006 година, т.е. той не е нововъведен термин по силата на това, че е възприет по сега действащата стратегия
Благодаря на колегите, че са ми предоставили тук препоръката, от която ясно се вижда, че това е официален превод на официален вестник на Европейския съюз, за което се предполага, че са се погрижили заклети преводачи и благодаря на госпожа Желязкова, че цитира коректно термина „самостоятелно учене” от препоръката. На страницата на Европейската комисия всеки от вас може да си направи спокойно справка затова, че навсякъде в българските преводи се употребява „самостоятелно учене”.
Третият момент, който държим да подчертаем е, че благодарение на инициативата, за което благодарим на госпожа Желязкова и на нейната позиция, Министерство на образованието и науката е изпратило запитване до компетентните институции, които боравят с този термин – Министерство на труда и социалната политика, Националния статистически институт, за да изкажат своето мнение по терминологичния въпрос.
Една малка вметка. Тъй като се намираме в Народното събрание, само ще посоча, че с термина „самостоятелно учене” боравят в Закона за младежта, в който предполагам колегите са участвали, Закона за насърчаване на заетостта. Това само го вмятам по повод на думите на нашия председател, вземам повод от предишната тема, че все пак трябва да има някаква връзка с досега съществуващата нормативна база при въвеждането на терминологията.
Съгласен съм с госпожа Желязкова, че директивите и европейските документи нямат задължителен характер. Именно тук, в тази сграда е мястото, където при приемането на законодателните актове въпросът с терминологията трябва да се изясни, за да може валидирането, за което стана въпрос да заеме това място, където като основен инструмент ученето през целия живот да осигури онази проходимост на системата, която ще осигури икономически растеж. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря.
Надявам се, че ще останете и за дискусията. Предполагам, че ще се появят въпроси към Вас.
Г-ЖА ИРИНА АБАДЖИЕВА: Инициативен родителски комитет.
Виждаме, че през последните 10 години образованието се управлява повече със стратегии. Аз съм адвокат и смятам, че тя е едно добро намерение и нищо повече. Въпросът ми е конкретен. Какво се случва със ЗаконА за образованието? Готви ли се такъв закон? Аз съм в контакт с много родителски организации и други, свързани с темата образование. Никой от тези организации не е поканен на дискусии по тази тема. Какво се случва?
Образователната реформа е изключително важно нещо. Ние може да дискутираме всякакви теми формално и информално обучение и т.н., но всъщност става дума за остра необходимост от цялостно решение на систематичния въпрос със средното и основно образование в България и затова въпросът ми е конкретен. Готви ли се проект за образователен закон в момента и може ли да бъде предоставен на вниманието на тази комисия някакъв проект и съответно ние да можем да даваме становище по него още в ранна фаза?
Г-Н ЖУЛИЯН ГОЧЕВ: Съжалявам, нямам информация и не мога да Ви бъда полезен. Аз казах, че съм тесен специалист в сферата на ученето през целия живот и не мога да дам такава информация и дотолкова, доколкото следя тези проекти на Закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение имат отношение към основните инструменти на системата за учене през целия живот и както вие справедливо отбелязахте на практика Стратегията ще намери реално изражение в създаване на нормативни условия за действие съм до тази степен запознат с това, че се подготвят.
Има редица мерки, които са заложени в Стратегията. Само ще ми позволите да ви коригирам по отношение на стратегическия документ. Три са предварителните условия, във връзка с които се разработват стратегически документи по започналото днес обществено обсъждане на Споразумението за партньорство. Това е Стратегията за висшето образование, Стратегията за учене през целия живот и Стратегията за преждевременно напусналите, т.е. на нас Европа ни иска три политически рамки, в които ние да повишим процента, конкретно говоря за системата на учене през целия живот, участието на възрастни за учене през целия живот.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви.
Две информации за Обществения съвет. На първо място беше поканен експерт по конкретната тема. На второ място Вие и целият Обществен съвет знае, че не всички експерти от едно министерство участват в разработване на закони. Лично Вие надявам се сте влизала в министерство, аз съм влизала и съм работила в работна група и зная, че по всеки един въпрос има определени експертни от дадени направления, така че този господин тук е за тази тема. Ако Вие желаете, другата тема ще я включим в дневния ред.
Г-ЖА ИЛИНА МУТАФЧИЕВА: Много благодаря за терминологията и за разяснението. Всъщност откровения разговор, който трябва да проведем е за доставчиците на неформалното обучение, т.е. ходенето в кръжок в училище, този който предлага кръжока, той дава ли достатъчно качествена услуга. Аз като представител на младите хора откровено мога да кажа, че ние нямаме нужда от едно знание, което е натрупано знание, имаме нужда от умения, имаме нужда от това да можем да се реализираме, имаме нужда от това да приложим нещата, които знаем, да ни се даде възможността да го направим. Всъщност точно тук е разликата в неформалното, формалното и самостоятелното образование, т.е. когато се даде възможност на един млад човек, да той би могъл да се реализира по-добре на пазара на труда, той би могъл да направи много различни неща след това, но нека помислим за доставчиците на тези услуги. Благодаря.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Да , това е продължение на въпроса за стандарта на работа на тези доставчици, така че да се гарантира резултат, който впоследствие да бъде по-лесно валидиран, т.е. да се подпомогне и държавата в процеса на изработването на стандартите за валидализация.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Тук говорим за формално и информално обучение. Аз мисля, че Константин Кирил философ ще се обърне в гроба като чуе, че тук налагаме някакви латински наименования. Ние сме поне един от четирите официални езика богослужебни. Нека поне това ни отличава от цяла Европа и да ни кара да се гордеем. Нека да направим така тази терминология – не форма, не в еди коя си форма, може и самостоятелно, но да не приемаме 1 : 1 тези термини, защото ние си губим от богатството на езика.
След това за младите хора да кажа, че ние сме от по-старото поколение, които поживяхме в комунизма, така да се каже и имаше едно движение Техническо и научно творчество на младежта. Имаше станции, аз съм се обучавал по електротехника, авиомоделизъм, корабомоделизъм, картинг и т.н. и това те подтиква да се самообразоваш, имаше кръжоци в училище и т.н. Това ти дава един стимул да се учиш сам, без да се налага да има сертификат и т.н. Даваха се дипломи, награди. Какво се случи с това ТНТМ? През 1985 година за шеф на ТНТМ е избран тогава 35-годишния д-р Стоян Тонев, сега генерал, който после стана шеф на Военна болница. През 1985 година ТНТМ се преобразува във Фондация Еврика за развитие на научно техническото творчество на младежта. При създаването й фондацията получава като наследство 53 млн. лева. Генерален директор става г-н Васил Велев. В една публикация се казва, че точно на фона на ТНТМ, той е един от източниците за създаването на едрия български капитал след 1990 година. Виждате какъв потенциал е имало в България и това нещо се е преоформило вече в едър капитал в България. Точно това разбиване на тази структура, макар и да е била комунистическа, виждаме какво се случва след 24 години. Благодаря.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Аз благодаря за историческата справка. Днес за втори или трети път правим такава.
Г-ЖА ЕВА ПОПОВА: Този път ще дам лично мнение.
Много хубаво, че ни разяснихте терминологията. Аз също се обявявам против чуждиците в българския език, защото българският език е изключително богат език и много милиони славяни говорят на старобългарски език.
Също така се явявам в защита на класическото българско начално образование до 8-ми клас, защото институцията училище никой не може да я замени.
Завършвам втора магистратура съгласно концепцията за обучение през целия живот, но искам да ви кажа, че това което съм натрупала като знания в основното образование и впоследствие в средното е от значение. Към настоящия момент за съжаление младите хора не могат да натрупат тази база знания, тъй като целенасочено се върви към разрушаване на българското училище като институция на основно, на средно и на висше ниво. Това, че едно дете е спечелило Олимпиада е много хубав факт, но не всяко дете има същите интелектуални заложби и способности и не би могло в къщи систематично и методично да трупа всеки ден знания, за да се образова по същия начин, както някога ние в училище натрупахме знания.
По време на моята втора магистратура, която завърших преди два месеца, учих с младежи, които са на 20 - 25 години. Те са неграмотни. Не могат да интерпретират информация, не могат да изразяват собствено мнение. Край на моето изказване.
Г-ЖА ИЛИНА МУТАФЧИЕВА: Аз искам само да отговоря на това като млад човек и наистина лично се чувствам засегната. Нека не обобщаваме младите хора. Аз също мога да обобщя тези, които не влизат в групата на младите хора, но не го правя. Нека не разместваме фокуса, ние не искаме да заменим формалното образование с неформални методи. Не, аз не искам това, аз искам натрупаното знание с моята бакалавърска или магистърска степен да мога да го приложа през преживяване и през натрупване на умения чрез неформалното образование. Това ми дава по-голяма увереност, когато изляза на пазара на труда и аз не се опитвам да заменя двата вида образование.
Г-ЖА ГАЛИНА АСЕНОВА: Реплика към Вас, госпожо Попова. Имам молба, аз и в началото на моето становище изказах, но очевидно психически така ни е заложено, да противопоставяме темите. Към госпожа Абаджиева. Никой от нас не би отрекъл, че основното и с чуждица наречено формално образование е изключително важно и е първо важно. Нашето предложение за тема беше просто друг спектър, друга страна или друг елемент, както и господинът от министерството каза, на тази образователна триада не бива да противопоставяме тези теми.
Само в допълнение да кажа, че дъщеря ми, която е на 17 години, благодарение на обучението на Академията на Национален младежки форум, от където познавам тази млада дама, в момента много по-добре готви своите уроци, много по-добре и адекватно участва в ежедневния си образователен процес благодарение на уменията, които тези млади хора и тяхното сериозно отношение към този процес и дадоха, за което в лично качество съм им много благодарна.
Г-Н СПАС КОЛЕВ: Аз имам само една реплика към представителя на Националния младежки форум и ще го кажа като човек, който още през 1991 – 1992 година е един от учредителите на Националния младежки съвет в онези бурни години на противопоставяне. Ние малко по-голямото поколение не ви обобщаваме.
Г-ЖА РУМЯНА ДЕЧЕВА: Дълги години работих за ЮНЕСКО, като работех с тези видове образования, които няма да си позволя да преформирам от установената практика.
Според мен основното, с което трябва да се занимаем като Обществен съвет е да обсъдим кое е важно за страната ни от това, което правят различни страни и да видим кое от неформалното образование е полезно за нас.
Една от сферите, която съм видяла как работи и как неформалното образование връща обратно във формалното образование, така наречените „изпаднали от училище”.
Другата форма на неформалното образование, което най-вече е свързано с философията на Комисията Жак Делор и на ЮНЕСКО и на страните от Европейския съюз, това е продължаване след всички форми на формално образование, когато хората продължават да се учат и да видим ние в нашата страна къде можем да попаднем, дали в страна като например Австралия, където човек завършил формално 7-ми клас му се разрешава да запише директно докторантура, защото той е извървял целия път в паралелна форма на образование или все пак това не би могло да се случи, защото ще трябва година по година да заверява образованието си.
В единия и в другия случай става дума за много важни за обществото знания и умения, които се натрупват и които образователната система трябва да прецени до каква степен е в състояние да поеме или да не поеме поради културата на институциите, на страната, на хората и всичко останало.
В този смисъл ми се струва, че акредитацията на доставчиците на образователни услуги и законовата рамка са двете страни всъщност, които в някакъв момент, когато се решат, ще могат после да се изпълнят със съдържание. Благодаря.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА:
Заповядайте.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Трябваше днес да вземем решение кога ще се свика тази Национална конференция от миналия път, за която Патриция Кирилова говори за премахване на турския език и за фалшификацията в българската история. Предлагам този въпрос да го обсъдим следващият път.
Г-ЖА ДОБРИНКА АЛЕКСИЕВА: Една реплика само. Прекрасно е да има Национална инициатива, на която да се обсъжда темата История въобще, защото наистина в България трябва да се актуализират учебниците по история, но нека не говорим за фалшификация или за забрани, защото живеем тук много векове с определени народи заедно.
Мисля, че една дискусия която да бъде отворена с историци, преподаватели и въобще хора, които имат отношение по темата е добре да се проведе, но нека да не бъде на тема „Забраняваме”.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Дами и господа, понеже наистина напредна времето, най-добре е тази точка да бъде отложена за следващо заседание, а днес да изчерпим тази тема, с която сме започнали. За следващото заседание да отложим останалите точки от днешния ни дневен ред. Съгласни ли сте.
Г-ЖА ИРИНА АБАДЖИЕВА: Аз много се извинявам, явно че не бях правилно разбрана. Не само, че не искам да се противопоставим, напротив, госпожо, аз от 5 години се боря за определени реформи в образованието и те са свързани не точно с държавните форми на обучение. Това, което исках да кажа, че темата образование е много сериозна и аз моля това да не е единствено заседание, защото темите са много.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Да, напълно съм съгласна, и всички тук са съгласни, че това е една много сериозна, неизчерпаема тема. На следващото заседание ще разгледаме още няколко аспекта от нея. Струва ми се, че по този аспект, който в момента дискутираме имаме пълно съгласие към настоящия момент, ще видим и какви стъпки можем да предприемем от тук насетне. Въпроса, който поставихте за нов закон или за народната просвета или за предучилищното и училищното образование или начина, по който ще се нарича е изключително важен, така че ще продължим по тази тема.
Госпожа Асими.
Г-ЖА МАРИЯ АСИМИ: По повод на това, че има представител на Министерство на образованието и науката искам да кажа, че с всичко, което той каза за термините съм съгласна. Съгласна съм също така и с това, което каза Светослав Николов за чистотата на българския език. Ние ползваме доста чуждици, сега въведохме и английски.
Г-ЖА ТАНЯ ЖЕЛЯЗКОВА: Поисках думата за реплика към господин Гочев. За всички останали слушатели тук искам да кажа, че ние сме много добри колеги, познаваме се отдавна и това, което сега още чуете няма нищо лично.
Господин Гочев, искам да Ви кажа и на всички останали, че Българска стопанска камара в един голям проект, който е по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси за изграждане на система за оценката на компетенциите по сектори и по региони борави само с термина информално образование и ще ви кажа защо. По простата причина, че ние не считаме информалното като чуждица, а го приемаме като технологична заемка с цялото й богатство. Това е термин, който няма как да бъде преведен на български език.
Аз питам защо не преведем иновации, защо не преведем някои други термини бенч маркинг или други неща, които са много по-сложни.
Господин Гочев, пропуснахте да кажете, че в работната група за изработката на Националната стратегия за учене през целия живот в периода 2014 – 2020 година много активно участваха работодателските и синдикалните организации. В случая имам предвид Българска стопанска камара и КНСБ.
За съжаление, господин Гочев, Вие пренебрегнахте външната експертиза по този въпрос и така или иначе решихте, че ще приемете по този начин Стратегията.
Между другото държа да кажа на останалите участници, че тя беше предвидена за разглеждане на този съвет, който е към Министерство на образованието и науката на 15 януари т.г. и изведнъж изненадващо тя се появи в дневния ред на Министерски съвет на 08 януари, когато дори и хора от Министерския съвет не знаеха, че тя е вкарана в дневния ред на Министерски съвет, но няма значение. Ние не страдаме от това, защото Националната стратегия за учене през целия живот е атипичен акт. Ние говорим в момента за промяна на законодателството и за провеждане на еднообразно с европейските държави законодателство, което трябва да бъде по един и същи начин направено. От юристите, тези които последни гледат нормативните актове на Народното събрание ние сме информирани, че единственото място, в което е използван терминът самостоятелно учене това е ето тук в Закона за насърчаване на заетостта чл. 58, т. 2, едно единствено място, което е направено със ЗИД на този закон през 2008 година и няма никакъв проблем сега, когато се приеме Закон за професионалното образование и обучение, заедно с него да бъде направена промяната и тук. Така че никъде другаде в българското законодателство самостоятелното учене не е въведено. Единствено това е направено в Стратегията, но тъй като тя е типичен акт, ние не можем да я ползваме като основание да променим всичко останало.
За сведение на колегите тук искам да кажа, че аз лично съм видяла три варианта на термина информалното, в официални документи, в официален вестник, господин Гочев.
Единият вариант е през 2000 година – просто е взето като информално образование заедно с неформално.
След това в един междинен период се превеждаше като неофициално. Добре, ако ние приемем този термин неофициално, другото трябва да стане официално, а не формално.
Третият вече вариант е самостоятелното учене.
Извинете, това е терминологична каша и ние просто трябва да излезем от нея. В този смисъл на думата доверете се, моля ви, доверете се на външната експертиза на работодатели, на синдикати, на много други организации, които вече отдавна го ползват този термин и въобще не се интересуват каква е позицията дори и на законодателите.
Г-Н СПАС КОЛЕВ: Как така няма да се интересуват? Това е чудовищно, извинявайте.
Г-ЖА ТАНЯ ЖЕЛЯЗКОВА: Искам само да довърша, че моят апел е, ако действително искаме Съвета да подпомогне работата на Народното събрание, може да излезе със становище до Комисията по образование и наука във връзка със Закона за професионалното образование и обучение.
Това е моето конструктивно предложение.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Аз внимателно слушам дебата и бяха поставени няколко въпроса, които са с различна степен в йерархията на важност.
Аз ще започна от терминологичния въпрос.Струва ми се, че на нашия Обществен съвет това, което предоставихте като информация не беше достатъчно, защото има две страни. Двете страни имат своите основания. Знам, че в последната препоръка, на която всички държим е от 2012 година, се използва термина самостоятелно учене. От друга страна знаем и желанието на голяма част от народните представители и от тук присъстващите за използване на български думи, тогава когато може да има такива.
От друга страна вие изложихте кратко, защото нямаме време достатъчно сериозни аргументи затова защо да се приеме един термин, който според вас няма еквивалент.
Аз предлагам нещо много конструктивно. Изпратете този материал до всички наши членове. Днес ние да се обединим да отправим препоръка към Народното събрание да се уеднакви терминологията, а на следващо заседание да преценим дали допълваме с препоръка, в каква насока, след като прочетем повече по този въпрос. Съгласни ли сте така?
Сега бих искала да се върна на темата за информално или самостоятелно учене. Тук се поставиха важни въпроси и аз апелирам към това организациите, които направиха своите доклади да кажат по какъв начин те виждат възможността този Обществен съвет да подпомогне този процес.
Г-Н СПАС КОЛЕВ: Една реплика. Аз съм предизвикан от госпожа Желязкова, защото по същата логика ние може да кажем, че не ни интересува вие какво мислите в Българска стопанска камара. Аз се учудвам как може толкова плоско и елементарно да се мисли в 21-ви век.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Искам само да припомня какво гласи чл. 30 от Конституцията: „Чл. 30. Официалният език в България е българският език”.
Всичко официални документи, официални кампании се провеждат на български език.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: В момента вече отиваме към един неконструктивен разговор. Двете становища са ясни.
Г-ЖА ТАНЯ ЖЕЛЯЗКОВА: Поемам ангажимента наистина да ви изпратя всички становища, които цитирахме. Искам само да ви кажа, че аз съм научен редактор по философия и имам зад гърба си 19 книги и аз съм първият човек, който е радетел за чистия български език, но като учен пледирам, че няма точен термин за информалното учене. Затова става въпрос, а иначе аз съм също радетел за чистия български език.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Приключваме тази дискусия. Зададох въпрос към представителите по какъв начин виждат Обществения съвет като помощник в този процес.
Г-ЖА ИЛИНА МУТАФЧИЕВА: На мен ми се иска наистина да се фокусираме към доставчиците, да се фокусираме върху самия процес на неформалното образование и да се фокусираме към валидирането.
В този ред на мисли КНСБ с Министерство на образованието и науката в момента правят един успешен на този етап проект за валидиране на знанията. Имаме опит и в България, имаме и добри практики от Европа, които със сигурност могат да бъдат пренесени към нас и да можем да изготвим наистина методи, през които да може да се валидира неформалното образование, но също така да се следят и доставчиците.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Считате ли, че би било добре Общественият съвет да съдейства за провеждане на една по-широка дискусия, в по-широк формат, с участие на всички заинтересовани страни, с подготвени предварително материали и предложения така, че заинтересованите страни да постигнат някакъв консенсус. Считате ли, че така можем да помогнем?
Г-ЖА ГАЛИНА АСЕНОВА: Ако позволите в обобщение на това аз бих искала да предложа да разработим с колегата и който от вас желае една организационна рамка, в която да кажем до средата на м. април, ако не е много оптимистично и амбициозно, мисля, че е реалистично, да направим едно събитие на платформата на Обществения съвет, в което да поканим широк кръг от организации, които работят по тази тема. Ако от министерството съдействат ние имаме контакти с някои от тях, може би не с всички, министерството да представи Националната стратегия, която така или иначе в момента се дебатира и е в рамките на договора за споразумение, или както вие прецените да представите темата, да поканим организации да представят тяхното виждане за стандарти в работата на доставчиците на услуги в сферата на неформалното учене. Лично аз познавам такива организации, ако вие имате предложения за такива и да вървим напред в тази тема.
Бих могла да поема ангажимент, не съм сигурна доколко е реалистичен, да поканим представител на френска организация, тъй като вие ще потвърдите, че Франция е една от водещите държави във валидирането на този процес, за което да поемем евентуално разхода за участието на такъв представител на френска организация, който да сподели своя опит пред нашите организации или просто да го изработим заедно като рамка, да го изпратим на колегите, които да го съгласуват и да вървим напред.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодарим за предложението. Общественият съвет съгласен ли е да се проведе такъв форум за представяне на тази платформа?
Приема се с консенсус. Датата, която вие си поставихте е средата на м. април т.г. Ще помислим в този аспект. Надявам се, че Министерство на образованието и науката ще съдейства и също ще изпрати свои представител, който да съдейства за тази среща и постигане на резултат
Г-Н ЖУЛИЯН ГОЧЕВ: Да, аз само искам да не забравяте колегите от Министерство на физическото възпитание и спорта, тъй като политиката за учене през целия живот е многосекторна политика. Младежката политика е един от сегментите на тази политика.
Само една малка вметка по отношение на възрастните. Ученето на възрастни няма оценъчен смисъл, т.е. никога не е късно да се учим.
Много ми хареса това, което каза колегата за значението на формалната система. Разбира се формалната система стои в основата на тази триада, за която госпожа Желязкова говори и на практика придобиването на ключови компетентности са онези лични способности, които позволяват придвижването нагоре до други възможности за учене.
Само искам да добавя. Много съм впечатлен от това, че на такъв форум на организации от гражданското общество самите те говорят за стандарти в своята работа, а това означава, че говорят за качество на своята работа.
Само ще добавя, че Министерство на образованието и науката изпълнява европейската програма за учене на възрастни, нейния първи етап и на една от конференциите, шест регионални конференции бяха проведени, във Враца именно представители на неправителствените организации поставиха въпроса за въвеждане на стандарти в този сектор. Чест прави на тези колеги. Това означава мислене по посока на качеството. Те изредиха и редица примери за субекти, които се създават само за кандидатстване по проекти на оперативните програми и т.н.
Мисля, че посоката на стандартизиране на дейността на гражданските организации, на достигане на по-високо качество ще придаде по-голяма устойчивост и стабилност на всички вас, които присъствате тук. Благодаря.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви много.
Дами и господа, предлагам да се ориентираме към приключване.
Г-Н КОНСТАНТИН ПЕЕВ: Координационен съвет България – Русия.
Уважаеми колеги, диалогът и по тази точка несъмнено е полезен, винаги има какво да се чуе, винаги има благородно начало от какво ти провокира мисълта, но мен ми се струва че ние малко самонадеяно отидохме в плоскостта на експерти.
Миля, че нашият основен дълг затова, за което сме тук е да бием тревога към нашите управляващи към онези въпроси, които непростимо се влачат във времето, загърбват и чиито резултати всички ние се срамуваме да виждаме. Един от този кръг въпроси е именно този, който тук обсъждаме. Това е едното.
Второто. Да, ние оценяме, даваме знак. Според мен нито в този Парламент, нито в предишните Комисията по образованието и науката и съответните органи не си свършиха работата така, както трябва, защото пред техните очи се рушеше една изключително полезна хубава база, която даваше съвършено друг материал и потенциал.
Второ, въпроса който обсъждаме. Аз смятам, че той трябва да бъде вписан в закона, прословутия вече Закон за образованието. В този аспект аз бях изненадан буквално преди два – три дни. Колега от министерството, пред който става дума за образование, тук не говоря за формално или неформално образование, казва: „Какво е това неформално образование?”. Ето до какво ниво сме стигнали, в нашите министерства какви хора има.
На следващо място. Млади дами от Младежкия форум, от Института за социална интеграция искам да ви кажа следното. В Москва заминават след няколко дни две дами на международна конференция по тази тема. Аз ги питам вчера: „Вие запознати ли сте с разработките на Младежкия форум, на Института за социална интеграция по това, с което вие се занимавате в Софийския университет – педагогика и психология”. Те казват: „Не, чуваме за първи път”. Ето и другата беда. Вижте за какво става дума и тук е вината на министерството, колега. Вие трябва да бъдете координатор, един трябва да координира, един трябва да поеме този кръст. Те не са десетки, те са седем – осем – десет институции и да кажем 30 водещи експерти, някой трябва да ги обедини. Понеже чух, че имате работна група, смятам че това е направено в определена степен. Вашата работна група трябва да бъде този фактор, който да захрани в най-голяма степен комисията в Народното събрание.
Ако ние това го нямаме като механизъм, какво правим.
Другото, което искам да споделя. Дайте да уважаваме себе си малко повече като българи. Ето тук има двама човека, единия го познавам отдавна - господин Спас Колев, другия колега по-малко. Помолете ги, вие които работите по тази проблематика, а така също и госпожата от Българска стопанска камара, можете да се обърнете към тях. Имаше такъв голям опит, беше създадено добро, полезно, работещо, конструктивно, съдържателно нещо, за което аз не чух тук дума. Стъпваш на това, което са направили предишните, градиш нагоре с онова, което действително времето предлага и налага. Дайте да не се заблуждаваме, че ние ще открием нещо ново, не бива.
Искам да приключа, дайте да уважаваме себе си повече като българи, независимо от тежките години, които преживяхме, има с какво да бъдем и ние полезни на света, а не да идват тук и да ни обучават как се организира младежко движение, скаутско движение или да ни обучават как се комасира земята. Извинявайте приятели, моля ви да бъдем действително много по-достойни и да стъпваме на краката си като българи. Благодаря.
Г-Н КОСТАДИН НЕДЕВ: Искам да се възползвам от присъствието на колегата от Министерство на образованието и науката и да го попитам по всички специалности ли ще има такова неформално образование или ще има допълнителни часове по основните специалности? Имате ли яснота това валидизиране каква стойност има, дава ли правоспособност? Ще може ли от Българската стопанска камара да назначи неформално обучен хирург, летец или капитан на кораб? Имате ли яснота по тези въпроси?
Г-Н ЖУЛИАН ГОЧЕВ: Аз искам само да посоча, че това, което постави като тема за разискване госпожа Желязкова, всичко е въпрос на законодателна инициатива и уредба. На този етап неформалното учене, което може да се извършва и от младежки организации, от читалища, от спортни организации, бъдещата система на валидиране ще осигури именно такава процедура за признаване на знания, умения и конпетентности, придобити от неформално учене или по самостоятелен път, по процедура. Както беше споменато, съществува проект по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси. То е само в рамките на професионалните училища и по сега действащия Закон за професионалното образование и обучение правоспособност се придобива за професии, за които се изисква правоспособност. Дали това ще залегне в уредбата на системата за валидиране на законодателно равнище предстои да бъде решено. Самият факт, че колегите от младежкия сектор, от неправителствения сектор повдигат въпроса за въвеждане на система за като инструмент на ученето през целия живот, т.е. механизъм, който да осигурява влизане на различни равнища на системата и за придобиване на знания, умения и компетентности, това означава че първата стъпка, важната стъпка за популяризирането, това което колегата каза на валидирането като инструмент е направена и предстои да бъде законодателно уредена.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря на всички за участието.
Датата на следващото заседание ще ви бъде съобщена допълнително.
Закривам заседанието на Обществения съвет.

Край на заседанието: 17.00 часа




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ:
Ивилина Алексиева




Стенограф:
Траянка Стоянова