---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ


О Б Щ Е СТ В Е Н С Ъ В Е Т

П Р О Т О К О Л

№ 6

На 4 март 2014 година (вторник) от 14.10 часа в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1, зала 238 се проведе заседание на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Въпроси, свързани с образованието;
1.1. Ролята на образованието за подобряване на бизнес климата. Възможни решения;
Докладчик: Добрина Алексиева, НКЦ „Време е”;

1.2. Въпросите с етническия мир и ролята на българското образование;
Докладчик : Добрина Алексиева, НКЦ „Време е”;

1.3. Необходимост от въвеждане на механизми за актуализиране на учебниците по история в съответствие с резултатите от съвременните научни изследвания с участието на държавните институции, НПО, учители, БАН и експерти;
Докладчик: Патриция Кирилова Гражданско сдружение за защита на гражданите;
Докладчик: Добрина Алексиева, НКЦ „Време е”;

1.4. Необходимост от въвеждане на интердисциплинарно българознание в образоването;
Докладчик: Сребрина Хашъмова, Форум Граждански контрол;

2. Разни.

Заседанието на Обществения съвет бе открито в 14.10 часа от госпожа Добрина Алексиева - член на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения и председателстващ заседанието.

Списъкът на присъствалите членове на Обществения съвет се прилага към протокола.

***

ПРЕДС. ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Откривам заседанието на Обществения съвет. Вече имаме кворум и можем да започнем да работим. Има едно предложение, което е процедурно – т. 1.4 от дневния ред - Необходимост от въвеждане на интердисциплинарно българознание в образованието с докладчик Сребрина Хашъмова, Форум Граждански контрол, да бъде първа точка.
Има ли някой, който да е против?
Г-ЖА СРЕБРИНА ХАШЪМОВА: Ние сме поканили академик д.ф.н. доц. Татяна Яруллина да изнесе основният доклад, тъй като тя е тесен специалист в областта на интердисциплинарното българознание и всъщност темата беше Необходимостта от интердисциплинарно българознание в образованието и средствата за масово осведомяване.
ПРЕДС. ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Има ли някой, който да е против? Няма. Други процедурни предложения?
Господин Колев, заповядайте.
Г-Н СПАС КОЛЕВ: Две процедурни предложения искам да направя. На предишното заседание взехме решение да продължим дискусията за банките и за частните съдебни изпълнители. Мария Асими предложи миналия път да присъства на нашето заседание председателят на Комисията по бюджет и финанси г-н Цонев. Аз правя предложение да бъде поканен и г-н Страхил Ангелов, който е вносителят на Закона за частните съдебни изпълнители и неговата промяна.
Второ процедурно предложение. Връщам се на точката от по предното заседание, където бяхме решили организационно заседание във връзка с присъствието на членовете на Обществения съвет на заседанията. На следващото заседание моля това да бъде първа точка. Този, който има задължения към Обществения съвет да ги изпълнява и да присъства.
Трето. Както знаете, аз редовно участвам в заседанията на Обществения съвет, заедно с колегите, но днес наистина ми се налага да изляза в 14.30 часа по независещи от мен причини. Упълномощавам Мария Асими да гласува вместо мен. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА:
Ще ви прочета съобщението за провеждането на обществена дискусия на 7 март 2014 година:
На 7 март 2014 година, петък, от 10.30 часа в зала 134, пл.Княз Александър І, ще се проведе обществена дискусия на тема: Приоритет и предизвикателство пред участието ни в инициативата партньорство за открито управление. Дискусията ще бъде фокусирана върху предложенията на гражданските организации за приоритетните области и конкретните мерки, които да бъдат включени в плана за участието на България през следващия програмен период.
Модератор на срещата ще бъде г-жа Людмила Георгиева, независим експерт, изготвил мониторинговия доклад по партньорство за открито управление и член на Обществения съвет.
Посочено е на какъв адрес може да намерите информация за инициативата.
Тази обществена дискусия няма нищо общо със заседанията на Обществения съвет , на които ще се обсъжда законопроекта на Закона за частните съдебни изпълнители, с тази покана към г-н Страхил Ангелов, обсъждането на проблемите с антимонополното законодателство, а също така и предложението на Мария Асими да отправим покана до г-н Йордан Цонев като председател на Комисията по бюджет и финанси. Като точка трета ще стане продължаване на дискусията за образованието.
За следващия път са поканени историци, преподаватели и журналисти, тъй като проблемът е много сериозен. Започваме много по-сериозно да обсъждаме темата за образованието, отколкото днес в този камерен състав.
Г-ЖА МАРИЯ АСИМИ: Предстои ни да разгледаме три много сериозни теми, свързани с образованието, здравеопазването и банките и времето за тяхното обсъждане трябва да се удължи.
ПРЕДС. ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Смятам, че е по-добре във вторник да обсъдим темата, свързана с банките, а на заседанието в петък да обсъдим темата за образованието, на което да поканим историци, преподаватели и др.
Г-Н ВЕСЕЛИН СОТИРОВ: На заседанието с банките да поканим представители на Асоциацията на банките и на Асоциацията на частните съдебни изпълнители.
ПРЕДС. ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Допълнително ще уточним датите за провеждането на двете заседания на Обществения съвет, на които да разгледаме темите за банките и частните съдебни изпълнители и за образованието.
Г-Н СПАС КОЛЕВ: Аз предлагам на заседанието във вторник да разгледаме темата за банките и частните съдебни изпълнители, тъй като законопроектът предстои да бъде разгледан, а следващия вторник да обсъдим темата за образованието.
ПРЕДС. ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Предлагам да вземем следното решение: Следващия вторник да се разгледа темата за банките и частните съдебни изпълнители, като се поканят представители на банките, на частните съдебни изпълнители, депутати и председатели на комисии към Парламента.
Дискусията на тема образование да се проведе на 18 март, вторник.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували „за” – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Започваме с разглеждането на ТОЧКА ПЪРВА от дневния ред.
Заповядайте.
Г-ЖА СРЕБРИНА ХАШЪМОВА: От Форум Граждански контрол.
Основната цел, която изисква да влезе интердисциплинарното българознание в образованието и средствата за масово осведомяване да се съобразяват с това е приносът на българите в световната цивилизация. Живеем във време, когато това все повече и повече ни е необходимо. В тази тема влизат няколко закона като следствие, които трябва да се разглеждат в бъдеще - Закона за демографския срив, изменение и допълнение на Закона за образованието, като още ред закони, но най-важният за нашето съвремие се очертава един закон, който от години, от няколко народни събрания се мъчи да влезе в парламентарна зала, това е Закона за опазване богатството и чистотата на българския език. Те са взаимосвързани с образованието и с интердисциплинарното българознание.
Не е възможно световната наука вече да утвърждава като една много важна дисциплина интердисциплинарното българознание, а ние в нашата страна да занемаряваме обучението си в училищата, да се разминават учебници в училищата предлагани и научните учебници, които влизат във висшите учебни заведения.
Ето защо аз съм поканила специалиста два пъти академик доктор на филологическите науки Татяна Яруллина да ни запознае по-обстойно с тази тема, която в бъдеще сигурно ще има по-широко обсъждане сред масите, сред нашето население. Заповядайте.
Доц. д.ф.н. ТАТЯНА ЯРУЛЛИНА: Искам да благодаря за поканата и да ви запозная с моята личност. Аз съм първо академик на Българска духовна академия град Казан и второ член кореспондент на Международната академия по българознание, иновации и култура, което обхваща фактически всички държави, където живеят българи.
Българознанието като наука отдавна присъства на българския хоризонт. Искам да покажа моята членска карта, имам такава и за член кореспондент. На нея пише: Международна академия по българознание, иновации и култура. Тя е организирана през 2004 година. Международният център по интердисциплинарно българознание във Велики Преслав и Шумен бил организиран през 1999 година. Тогава е бил създаден и Институт по интердисциплинарно българознание, също в град Шумен. Това са доброволни организации, които самите българи, имайки някаква вътрешна нужда, те са организирани в определени групи по интереси и са създали тези организации. Искам да кажа, че тази идея идва не от горе, идва отдолу и ние трябва да я подкрепим. Ще дойде рано или късно едно време, когато тази дисциплина, тази наука ще присъства и в училищните учебници, и във висшите училища, ще я изучават и то много сериозно.
Лично аз съм родена във Волжка България. Съпруга съм на Христо Тодоров Бемберски, български историк, който много рано почина, занимавам се също с неговия архив, с неговите проблеми. През 2008 година излезе книгата „Волжка България и Европа” получих награди и званието академик.
Преди един месец излезе книгата „Дунавско български извор на йеромонах Спиридон Габровски”. Кратка история на славянобългарски език. Тази история е втора по своята значимост, история на Дунавска България, писана 30 години след Паисиевата история, но българите не я познават, 1792 година тя е била завършена, 30 години отец Спиридон е работил върху нея.
За мен като историк на Волжка България, за мен е било много важно да намеря извори, които говорят и за нашата история и затова се захванах с това, работих върху тази история 15 години. Тя има целия научен апарат, който трябва да има една история. Има бележки, предговор, азбучен показалец, библиографии, илюстрация. Разбира се намерих много данни и за нашата история, за историята на Волжка България.
Бих искала да продължа това, което в началото Сребрина Хашъмова каза за приноса на българите и на българските държави в световната цивилизация и култура.
Просто няколко факти искам да кажа. Ако вземем Казанския университет през 19-ти век, там са открити и работили по това време най-известните научни школи в света. Математическата школа на Лобачевски, Николай Иванович Лобачевски, който 19 години е бил ректор на Казанския университет. Самият той е бил ученик на един волжки българин, преподавател по математика. Макар че е роден в днешния Новгород, но целия живот е прекарал в Казан. От този волжки българин той научил, че пространството не е евклидовото пространство, а в някакво друго пространство и евклидовото пространство е само една малка част от това пространство, в което ние живеем и е намерил затова и потвърждения. Цялата световна геометрия и тригонометрия следва и развива неговите идеи. Тя за 200 години не можа да излезе от тази идея.
По времето на Втората световна война, през 1944 година в Казан бил открит евкалипт на магнитния резонанс и само защото е била Втората световна война, затова този колектив не е получил Нобелова награда.
В края на 20-ти век тук е открит квантовия компютър. Физическият факултет в Казанския университет заема една огромна, 20-етажна сграда. Там работят най-известните физици на своето време и всеки един принос, за които би могло да се говори е на световно ниво, т.е. без приноса на българите световната цивилизация просто не би могла да съществува. Но световната цивилизация получи своите отклонения, както знаем. Тя върви не по този хуманен път, който са предложили българите преди много векове. Те предложили един единствен принцип за устройството на своята държава – ред без насилие. Този принцип е закрепен във филогенезата на българина. Този принцип обхваща всички български клонове, като кавказките българи, волжките българи, дунавските българи.
В съвременната медицина, източнобългарската медицина предлага един изключителен метод на лекуването, който тук например в България привнесе академик Норбеков и продължава един негов последовател Сенченко. Това е един биоенергитичен метод, който нашите лекари винаги са използвали, като са карали самият болен да коригира своята биоенергетика. Така го възпитавали и лекували, че той сам може да се излекува. Освен това те познавали и панацеята, която се наричала териак. Има специална книга за този териак, за всички съставки.
Огромен принос имат българите във военното дело, архитектурата и строителството. Например знаем какви размери има град Плиска. Същото е било и с Биляр, който заемал площ 600 хектара и 23 хектара от него са били само за металургичното производство. В света просто нямало такива производства.
Огромен принос имат българите и в културно отношение, в изработването на музикалните инструменти и внасянето на тези музикални инструменти в Европа, което много добре показа архитект Слави Дончев.
Българите, които обичат България, обичат себе си и своя народ знаят, че тази тема е най-актуалната. Ако решим тази тема, ако приемем себе си и нашия принос към света, ние веднага ще променим атмосферата в България. Тези хора се организират в своите отделни дружества. Аз просто искам да кажа какви дружества съществуват и каква информация имам.
В град Пловдив има няколко дружества, едно от най-важните неща това са корените. В Стара Загора има дружество на Христо Данев, на Тачо Данев. Искам да спомена такива автори като Константин Каменов, като Дориан Александров, като Георги Митев, Христо Мутафчиев, Христо Маджаров, Спас Мавров, Киряк Цонев, Владимир Цонев, Слави Дончев, Бонуш Койдров, Войников от Стара Загора, Сергей Иванов, списанията Витохол, Народен будител и Школата на Асен Чилингиров и Йордан Табов.
Г-ЖА СРЕБРИНА ХАШЪМОВА: Извинявам се, че Ви прекъсвам, но искам Вие като филолог да споделите с колегите това богатство, което ние притежаваме като географски понятия по цял свят, много територии ползват български названия, наименования на различни реки, области и т.н. Какво е Вашето изследване в тази област?
Акад. Доц. д.ф.н. ТАТЯНА ЯРУЛЛИНА: Аз специално се занимавам с Мадара. Мадара съществува на протежението на цялата Евразия. Има огромен център Мадара на територията на древната държава Урарту, върху която е създадена Армения. Там има огромен център Мадара. Освен това Мадара съществува и в Афганистан, Мадарския конник съществува и в Северна Индия. Мадара е свещената индийска планина, майка на света. Реплики на това название съществуват и в индианските езици.
Балкан. Над 15 наименования Балкан има в цяла Евразия, има я и в американските езици.
Название българин. Например в Афганистан просто училищата се казват болгар, т.е. болгар в древните езици не означава някаква народност, означава учен човек, човек който по своето образование и духовност всъщност се различавал от околните.
Има такива контрапунктни, интегрални думи, аз като лингвист ги отделям в българския език, които са обединяващи думи и които се срещат. Определям я като интегрална дума, например думата аз или хубав. Аз като лингвист знам, че тя е интегрална и сто на сто я има и в другите езици. Например думата аз абсолютно непокътната съществува в осетинския език, естествено в индоевропейската група езици. Ако има думата аз, то това е българското присъствие, то контрапунктира и означава, че там е имало българско присъствие. Също така самото название българин, за което казах. Морфемата ар и арг, са свързани, арг – аргентом, сребърен –светло. Волжките българи са наричали сребърните българи, понеже сребърните българи представляват сами по себе си брахманското съсловие. Брахманското съсловие при древните арии слагало само сребро, златото са слагали царете. Арг и аржан също е интегрално обединяваща дума при всички български клонове.
Г-ЖА СРЕБРИНА ХАШЪМОВА: Понеже не разполагаме с много време само да попитам разликата между кан и хан, защото често това се бърка.
Акад. Доц. д.ф.н. ТАТЯНА ЯРУЛЛИНА: Има различни мнения по тези въпроси. Моето лично мнение е следното: специално се занимавам с фонетичната структура на български език. Какво е имало та? Имало е такива кхъ – придихателни, когато има придихание специално кхъ – има участие х. Когато езиците започват да се развиват едните се развиват по едните закони, другите по други и естествено едните губят „к”, а другите губят „х”, това вече зависи от темперамента и нагласата на племето, на народа, но това означава фактически едно и също. Например при монголците е „кан”, „кхан” се използва в Индия, „хан” се използва при тюрките, всичко зависи при кой народ функционира тази дума, но тя означава винаги едно и също.
За българите, ако кажем кан Тервел, кан Аспарух, по-рано в старата наука използвали „хан”, сега използват „кан”.
Г-ЖА СРЕБРИНА ХАШЪМОВА: Благодаря Ви, академик Яруллина. Във връзка с това ние трябва да знаем, че нашата роля е да предложим на Комисията по образование и наука дали това налага действително една по-разширена програма по родинознание, така нареченото българознание. Във връзка с това е важно някой да обясни на децата и мен лично са ме питали: „Защо в горното поречие на Нил областта се нарича Сакар и ние имаме планина Сакар?”. Как да им обясня това нещо? Явно това е роля на историците, които трябва да знаят как е било приселението, от кого и т.н. Господин Мутафчиев беше някъде споменавал за подобни явления.
Има и други неща в областта на медицината – трапанацията, нивелина. Това са изобретения български, това се ползва и до днес. Както спомена акад. Яруллина действително при леярството, металургията идва изначалието от българите и редица други неща, които трябва да знаем, за да имаме самочувствие, а не да идва примерно една европейска кралица и да ни пожелава при официалното си посещение да си върнем славата от преди 1 000 години, или едни американски президент да дойде и да ни цитира Паисий. Това са неща, които действително ни карат да се замисляме.
ПРЕДС. ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви.
Въпроси имате ли към акад. Яруллина?
Аз имам един въпрос. В момента събитията в Украйна са доста сериозни, Ви питам като човек, който познава Украйна. Какво е Вашето мнение за ситуацията в момента там?
Акад. доц. д.ф.н. ТАТЯНА ЯРУЛЛИНА: Сегашното положение е следствие от това, което не е било решено в миналото. Ние винаги сме следствие от миналото. В миналото не е бил решен в Украйна специално проблема със свободата на личността. Този проблем не е бил решен, агонията продължи прекалено дълго и „парата не беше изпусната”, т.е. тези проблеми вместо да ги решават, просто ги потулваха и не обръщаха никакво внимание, че това трябва да се направи. Смятам, че новото поколение ще се откаже да воюва, ще си воюва старата гвардия. Това е резултат от миналото, този проблем трябва да бъде решен, никога не е късно.
ПРЕДС. ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА:
Как виждате точно неговото решение вие като академик, като учен?
Акад. доц. д.ф.н. ЯРУЛЛИНА: Само по пътя на преговори и отстъпки от двете страни. Само по този път, но понеже имперското мислене е много ограничена структура, негъвкава структура, което поражда негъвкаво мислене и затова везните се накланят към това. От другата страна понеже има много силно противодействие, както вътре в империята, така и навън, аз много се надявам, че новото мислене ще победи и там и това трябва да стане. Няма как, аз не виждам друг път. Ние трябва да мислим в положителна посока.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: През последно време станаха известни много факти как е създадена украинската нация и проблема със забраната на регионалните езици нас много ни тревожи, макар че господин Турчинов е наложил някакво вето на закона. Може би това изостри и напрежението в Украйна. Какво е вашето мнение като учен? Благодаря.
Акад. доц. д.ф.н. ТАТЯНА ЯРУЛЛИНА: До перестройката официалният език е бил руският, макар че и на украински са позволявали да се пише, но цялата документация и в училищата, първият език е бил руският. Етническите украинци не знаят руски език. Например в моята Волжка България, ако живееш извън нея е забранено да учиш своя език естествено, т.е. и там е било същото. Езикът и националното самочувствие е било подтиснато, което е абсолютно нездравословно за една държава. Всичко трябва да бъде равнопоставено. Обаче аз пак ви казвам, тази държава влиза в империята и тези архитипове и тези модели продължават да действат, те трябва да бъдат пречупени, трябва да бъдат махнати, няма такава малка група, голяма група, всички са равнопоставени, всички езици трябва да функционират в това общество, но там вече трябва да има йерархия, трябва да има водещ език. Рускоговорещите се съпротивляват, защото за тези 80 – 90 години, когато там са водили цялата научна област, юридическа, терминологията се развива, терминологията няма адекватен елемент, те трябва сега да създават спешно този еквивалент на руската терминология, на английската терминология, които много десетилетия и столетия се развиват.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Не е ли по-добре за Украйна да се раздели на западна част и на източна част, защото знаем, че в източната част по-голяма част от населението е рускоезично, а в западната хем са католици, хем са много свързани с Полша и съответно украинският език има заемки от полския.
Акад. доц. д.ф.н. ТАТЯНА ЯРУЛЛИНА: Аз не знам какво е по-добре, само тези хора, които живеят там могат по пътя на преговорите да решат този проблем. С всички може да се преговаря, защото ако говориш от духовна гледна точка, ако ти си духовен човек и упълномощен от духовния свят, ти можеш да намериш път към всяко сърце, т.е. там трябва да има и свещеници, и духовници.
Г-Н ВЕСЕЛИН СОТИРОВ: Не рискуват ли украинската държава да изпадне в едно странно положение, администрацията и въобще целият апарат да бъде не толкова грамотен, след като дълги години не се е практикувал украинския език?
Акад. доц. д.ф.н. ТАТЯНА ЯРУЛЛИНА: Те са грамотни, защото владеят и руска терминология, владеят и друга чуждестранна терминология.
Г-Н ВЕСЕЛИН СОТИРОВ: Аз казвам, ако трябва да използват само украински език?
Акад. доц. д.ф.н. ТАТЯНА ЯРУЛЛИНА: Те знаят, че има празноти и трябва да ги запълнят, трябва да се развиват. Единственото е, че населението е свикнало с един език и психологически е трудно и затова хора на 50 години вече са загубени за тази кауза, трябва да се работи с млади, с деца. Ако се започне от там, всичко ще бъде наред.
ПРЕДС. ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, академик Яруллина. Аз искам да Ви върна малко в България с две мнения, които снощи късно прочетох.
Първото мнение, което казва следното: „България трябва да е готова да посрещне представители на българското малцинство в Украйна, ако те поискат да дойдат тук. Българската държава е майка родина. Няма как да имаме друга позиция освен тази, че ако те решат да дойдат ние трябва да сме готови и трябва да се подготвим да ги приемем”.
Това е изказването на вицепрезидента Маргарита Попова.
Също има едно изказване, което е на проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, което е същото в общи линии.
Какво смятате че е редно в една такава ситуация? Вие си спомняте какви проблеми имахме през лятото с бежанци от юг и какво ще правим при сегашната ситуация, когато става дума за българите в Украйна?
Г-Н ВЕСЕЛИН СОТИРОВ: Аз смятам, че не само е редно, но и наложително. Това са наши сънародници, които даже и да не са изпаднали в такова положение, редно беше държавата от години насам да им предложи такъв вариант, да могат да се завърнат, да се изправи една несправедливост от преди повече от 100 години, има не само украински българи, волжки, молдовски, които имат желание да се завърнат и това трябва да е държавна политика.
Предлагам да направим такава тема, такава дискусия в Обществения съвет на тази тема. Благодаря.
Г-ЖА СРЕБРИНА ХАШЪМОВА: Докато сирийците и африканците са ни по-далечни, то украинците са почти наши братя. Минали са много години, но те са били в пределите на Велика България и тогава Украина е означавало покрайнините на Велика България.
Акад. доц. д.ф.н. ТАТЯНА ЯРУЛЛИНА: Имам лични впечатления от българите в Украйна. В Одеса всички по-големи длъжности са заети от българи. Наблюденията на моя син са, че 50 % от живеещите в Одеса, който е голям град, са българи.
Г-Н КОСТАДИН НЕДЕВ: Госпожо Яруллина, прави впечатление, че след 1985 година, когато дойде Горбачов на власт, вие работите само на режим отстъпление, вижте границите.
ПРЕДС. ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Нека да се върнем на въпроса, който разискваме в момента. Той е какво е мнението ви за бежанците от Украйна, за българите които биха желали да се върнат в България?
Г-Н КОСТАДИН НЕДЕВ: Искам да кажа на академик Яруллина още една дума, например при обработката на метали има цял град, който е кръстен Самоков, това значи автоматичен чук, който сам кове.
Г-ЖА ИЛИНА МУТАФЧИЕВА: На мен ми е много интересно това, което слушаме, но бих искала да се включим в темата, която е приоритетна. Ако трябва да се фокусирам върху този въпрос, който сега обсъждаме, искам да кажа че нито хората от Украйна, нито хората от Сирия са бежанци. За да си бежанец има определени критерии, процедури, които трябва да се спазват.
Българската държава може би откровено трябва да застане и да си помисли за европейските ценности, които изпълняваме и дали всъщност има двойни аршини. Тези ще ги приемем, защото са били в нашата територия, а онези няма да ги приемем, защото са малко по на юг. Като членове на Европейския съюз и на ООН смятам, че хората трябва да бъдат третирани на едно ниво. Има Харта за правата на човека, има различни документи, на които ние може би трябва да се позовем, когато си отговаряме на тези въпроси. Благодаря.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ:
Във връзка с изказването на госпожа Маргарита Попова Общественият съвет да изрази също своето мнение. Да се улесни процедурата по даване на гражданство на българите, които са избягали от България от османското присъствие.
Г-Н ВЕСЕЛИН СОТИРОВ: Аз искам да репликирам колежката. Това са българи, с българско самосъзнание, те може да са с украински паспорти, но националността им е българска. Сирийците са със статут на бежанци и ние не можем да ги сравняваме с тях. Става въпрос за българите, които са в Покрайнините, може би трябва да се прочете историята.
ПРЕДС. ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Да задам един въпрос към вас. Има ли смисъл според вас да изготвим декларация като Обществен съвет към Парламента, с която декларация да подкрепим това мнение на вицепрезидента.
Г-ЖА ИЛИНА МУТАФЧИЕВА: Аз работех в организацията Дружество за ООН и добре съм запозната със статута на бежанците и не говоря затова дали те са българи или не са, говоря за равното третиране на хората. Това, което исках да кажа, че и двете страни нямат български паспорти. Аз също съм за улесняване на процедурата, тъй като имам украински корен и знам колко е трудно да се вземе българско гражданство. Може би това е нещо, което трябва да предприемем като една крачка напред, за да ги улесним, но за момента те трябва да бъдат третирани еднакво.
Г-Н ВЕСЕЛИН СОТИРОВ: Да ги третираме еднакво, но те да бъдат с предимство.
Г-ЖА МАРИЯ АСИМИ: Може би е правилно да се разсъждава по друг начин. Те са българи, които са репатрирани и като такива имат право с предимство да вземат това гражданство.
Още една малка подробност. Много от бежанците, както знаете злоупотребиха с думата бежанец.
Искам да се обърна също така към представителя на Националния младежки форум. Ние българите имаме наша Конституция и ние трябва да отстояваме нашите позиции, ако искаме да имаме авторитет. Ние се съобразяваме с европейската, над нея стои българската Конституция и българското правосъдие и когато не сме съгласни с нещо или с нашето правосъдие се обръщаме към тях, затова нека ние нещо добро да измислим. Те де факто са българи и ще бъдат репатрирани, а не бежанци, така мисля аз, без да съм юрист.
ПРЕДС. ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Искам да попитам г-жа Мутафчиева от Националния младежки форум, как би формулирала една такава декларация?
Г-ЖА ИЛИНА МУТАФЧИЕВА: Аз ще си позволя да изразя лично мнение и от личния опит на хората около мен. Наистина трябва да има много по-ясна процедура, особено за младите хора, които се връщат в България, за да завършат висше образование. Голяма част от украинците в момента идват в България, за да завършат висшето си образование. Имам седем или осем приятелки, които за тези 5 години, през които учеха в България не успяха да си вземат гражданство, в момента се връщат в Украйна и няма да успеят да го вземат. Със сигурност има начини да се улесни тази процедура. Много от украинките използват модела да се оженят за българин, което не мисля че е добрия модел.
ПРЕДС. ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Смятам, че трябва да потърсим някакво решение в българския Парламент точно на този въпрос, как всъщност да бъде улеснено получаването на гражданство специално за тези украинци, които са с български корени. До следващото заседание да изразим мнение по този въпрос, да изготвим декларация, която да задвижим.
Г-Н ВЕСЕЛИН СОТИРОВ: Да създадем една работна група, която на следващото заседание да подготви тази декларация.
ПРЕДС. ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Аз предлагам следното: да изготвя текст на декларация, която да пусна по е-мейла и на следващото заседание да я обсъдим, като се съобразим и с вашето мнение.
Г-ЖА ЕВА ПОПОВА: Аз ще бъда много кратка. Искам само да благодаря на академик Яруллина за това участие и да кажа, че за мен е чест да се запозная с Вас. От дълго време аз си кореспондирам с проф. Тафаев, изчела съм много книги за историята на Волжка България и за българските държави, включително и за Дунавска България. Щастлива съм, че съм свидетел на един такъв процес отново да се преоткрие от всички българи. Благодаря Ви.
Г-Н КОНСТАНТИН ПЕЕВ: Уважаеми колеги, ние се отклонихме малко от дневния ред, но темата която обсъдихме е актуална. Ние говорим тук за положението в Украйна. Това са последици от много фактори, от много социални процеси, от много исторически дадености, но уважаема госпожо, това което виждаме че става, особено в някои оттенъци, няма нищо общо с онзи цивилизован тон и модел, за който мисля всеки един от нас ратува. Това, което партия Свобода възлага и това, което привържениците на Степан Бандера извършиха, това не може да има абсолютно никаква допирна точка с най-малката цивилизованост. Така че действително комплексно трябва да се оценяват нещата. Моето лично мнение е, че тук видяхме една пълна безпомощност на европейските институции, на европейските лидери в резултат, на което се стигна и до днешната ситуация. Това е голям въпрос за решаването, на който са ангажирани много хора, има много фактори и да се надяваме, че разумът ще надделее и нещата ще се решат по разумния начин.
Що се касае за българите, за които говорим, аз мисля че наш дълг е да отправим много остра критика на първо място и на второ място да поискаме от съответните комисии, депутати, фактори нашата работа, която трябва да върши по този въпрос Министерство на правосъдието и на второ място Агенцията за работа с българите в чужбина да бъде променена на 180 градуса, тъй като те имат една основна мисия и не я изпълняват. През последните години в Министерство на правосъдието се сменя екип след екип, няма кадрови стабилитет, няма онзи професионален потенциал, който действително да прекърши тази недопустима бюрократичност. Не може българин да чака повече от 5 – 6 години, за да дойде в България. Тъй като въпросът има строго определени юридически правила и норми, аз смятам, че вие сте в правото си да поканите представители на тези две институции и да дискутираме в Обществения съвет тези въпроси. Да поканим Министерство на правосъдието и Агенцията за работа с българите в чужбина.
ПРЕДС. ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Тъй като темата наистина е сериозна, помислете на срещата при премиера на 14 март какви въпроси също може да поставите. Не може наистина хора с български корени да чакат толкова много години за българско гражданство, тези хора по всяка вероятност ще разчитат на България и ние трябва да вземем някакви мерки, по някакъв начин да повдигнем този въпрос в медийното пространство и все по-често да се говори и дискутира по него.
Това беше въпрос, свързан с актуална новина от снощи.
Вчера беше 3 март, национален празник на България и президентът в речта си забрави да каже колко години освобождение имаме, от кого сме освободени и кой ни е освободил. Аз искам да ви попитам, без да се впускаме в някакви дискусии, свързани с президента и с политическите пристрастия на всеки един, който и да е той, смятате ли, че това във времето, ако така продължи, с тази политическа пристрастност, по някакъв начин всъщност ние няма да забравим кои сме и от къде сме тръгнали, т.е. това няма ли да доведе до едно непознаване на собствената ни история? Може би някои правят това съвсем тенденциозно и умишлено, защото простият и неграмотен човек много по-лесно се манипулира, а когато не познаваш историята си няма как да продължиш напред.
Акад. доц. д.ф.н. ТАТЯНА ЯРУЛЛИНА: Според мен това не е пристрастност, това е просто елементарно невежество, защото в Руско-турската война ударната сила са били казаци. Казаците това са българи, които населяват южните райони, уралските райони, имало е Башкирски полк, имало е Чувашки полк, т.е. голяма част са били българи. Моят покоен приятел художникът Христо Кирчев е бил много голям българофил. Той е ходил на всички паметници в Стара Загора и на други места и е събирал имената на загиналите руски войници, след което ми се е обаждал и установихме, че всички те са с български фамилии, т.е. огромна част от българите са участвали в освобождението на България. Това не трябва да се забравя.
Г-ЖА СРЕБРИНА ХАШЪМОВА: Има специално изследване по този въпрос.
ПРЕДС. ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Аз зададох просто въпроса обърнали ли сте внимание на това, което се случи вчера в речта на един президент, няма значение кой от каква партия е и какви пристрастия има, т.е. докъде може да ни доведе това в бъдеще, защото ако сега има някакво политическо пристрастие или заяждане, това докъде ще ни доведе след 5, 10 или 20 години? Това ми беше въпросът и трябва ли да го подминем като факт? В тази реч не беше посочено, че са изминали 136 години от Освобождението и кой ни е освободил. Изискваме от децата да знаят историята си, но ние какво правим, за да им я предоставим?
Г-Н КОНСТАТИН ПЕЕВ: Това е изключително важно и актуално. За съжаление нашият уважаван президент това нещо не го прави за първи път. Няколко пъти и то по такива поводи ставаме свидетели на подобни нелепости. Аз мисля, че наш дълг е и в името на това, което Вие казвате и особено представителите на младежкия форум, които днес са тук, да излезем с един документ, на който вие ще определите кой ще даде една основа като декларация или като предложение, но да изразим позицията си именно като орган, който ни е събрал. За мен това е недопустимо и ви благодаря, че го поставяте този въпрос.
Г-Н ВЕСЕЛИН СОТИРОВ: Тук е моментът да се върнем на темата образование. Да, образованието е една важна, значима тема. Не случайно вече 8 години се работи по този закон и не може да се направи от три правителства. Госпожо Алексиева, аз подкрепям това, което казахте. Трябва да знаем какво да обсъждаме, кое е значимото в самата тема. Това са ценностите, които българският ученик трябва да има, да знае произхода си, да знае националните дати, личности, които са дали нещо за страната, а не да се чудят някои чуждестранни правителствени организации как да въведат някакъв хаос в образователната система и не само в образователната система, може би това се прави целенасочено. За 2013 година са отпаднали от училищната подготовка 7 000 души, а такава е тенденцията всяка година. Сега, когато се работи по Закона за образованието трябва да даваме предложения, именно за тези неща да говорим и да се съсредоточим на тях. При правенето на законите виждаме как през цялото време се нарушава конституционното право и задължения. В чл. 53, ал. 2 от Конституцията е казано, че училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително. В чл. 58 се казва, че гражданите са длъжни да спазват Конституцията и законите. Държавата трябва да направи нещо, да търси отговорност на тези, които не спазват законите. Благодаря ви.
Г-ЖА МАРИЯ АСИМИ: Вие обърнахте внимание на речта на президента, която наистина е позор, но да ви обърна внимание и на депутатите, когато попитаха кой е авторът на българския химн – падение. Това трябва да започне от Народното събрание, госпожо Алексиева.
Първо децата трябва да ги научим да ходят на училище, да уважават училището, да зачитат семейството, учителите. Първо трябва да ги научим на навици. Това образование, което госпожа Желязкова предложи как ще се въведе, те сега не ходят на училище, те бягат, ние трябва да ги научим да уважават това училище. След като родителите не са ги научили, поне ние да се постараем да направим нещо. Аз мисля, че трябва да има часове, в които учениците да се учат как да обичат родината, народа си, да уважават ценностите, които имаме.
ПРЕДС. ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Аз просто изразих мнението си, защото бях безкрайно възмутена от това, което чух или по-скоро от това, което не чух във въпросната реч, а иначе бих отговорила по следният начин, специално за образованието.
Една от големите теми, които се поставя е нуждаят ли се децата ни от актуализация на учебниците по история, и не само на учебниците по история.
Аз сега ще ви цитирам така наречения алманах на българското образование, който е писан в края на 19-ти век, издаден е през 1900 година, където две от основните точки гласят следното: учебниците да се пишат на книжовен и разбираем за възрастта на децата език. Това е първо условие.
Второ. Да не е по-скъп от 5 лева.
Ето сега два от големите проблеми. Учебниците на нашите деца се пишат основно от професори, които не минават през редакция на преподаватели, а преподавателите в училищата се тези, които в крайна сметка работят с децата и знаят за кой клас, по какъв начин да го предадат този учебник, така че да е разбираем за едно дете.
Второ до такава степен материализирахме живота си и най-вече и образованието, че всъщност никъде няма ограничение до каква степен може да се печели от един учебник, т.е. какъв процент може да бъде печалбата от един учебник.
Това за мен са две от основните причини децата да са с една огромна програма, да не я разбират за съжаление и от тук нататък се получава първия вакуум, да не говорим вече за това, което липсва в самите учебници дали по история, дали другаде като информация.
Ние и миналия път на заседанието говорихме защо в българските учебници няма нищо нито за магнаурската школа, нито за Бактрия, нито за Волжка България, не знаят къде е Малък Пересчет и гроба на Кубрат, не знаят кой е Атила и т.н. Това е само малка част от проблемите.
Г-ЖА ИЛИНА МУТАФЧИЕВА: Вече даже няма Родинознание, казва се Свят и личност, няма родолюбие, има Човек и природа, Човек и общество. Направили са различни компилации до 7-ми клас между география, история, изключително объркани уроци.
На миналото заседание обърнахме внимание, че 90 % от младите хора са неграмотни. Преди може би да кажем това, че младите хора са неграмотни, трябва да помислим какво ние им предлагаме, какво ние предлагаме в учебниците, какво ние предлагаме в обръщението на президента, какво ние предлагаме в Историческия ни музей. Децата не ходят в музеите, това е истината. Учителката трябва да ги заведе, а за да направи това, трябва да мине през една огромна бюрокрация. За да отиде в музея с 25 деца, трябва да има още една учителка или още един настойник, защото не може в групата да има повече от 12 деца навън. Това са такива усложнени процедури. Силно вярвам, че младият човек, особено децата учат през преживяването. Когато те отидат в Историческия музей, когато те го видят, когато им се разкаже, със сигурност би им останал един доста по-дълбок спомен, отколкото един учебник, в който единият урок е по география, а другият е по история. Аз съм се опитвала да уча с дете, което изучава точно тези уроци и не вярвам, че то може да превключва толкова бързо от история към география. Тази компилация и това, което се предлага на децата в момента със сигурност не е правилна, може би наистина се подиграват с тях, правят ги функционално неграмотни, аз съм твърдо убедена в това. Благодаря.
ПРЕДС. ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Има ли според Вас вероятност това всъщност да е съвсем тенденциозно? Има ли тенденция в това българите да останат без идеали? Например, колко българчета са наясно, че Батенберг, когато прави присъединението е на 25 години. Той е бил на 25 години, изправя се срещу цяла Европа и срещу Русия и прави съединението на България и той по някакъв начин би трябвало да бъде пример на поколенията напред. Колко всъщност от тези поколения са наясно с тази подробност? Защо това нещо се неглижира? По какъв начин ние можем да събудим тези дискусии, които са безкрайно необходими точно заради запазването на нашата национална идентичност. Къде в случая в днешно време е църквата? Същата тази църква, която 500 години назад във времето е запазила нашия дух, култура, език и национална идентичност. Какво прави в момента българската православна църква?
Г-ЖА ТОДОРКА КИНЕВА: Ще говоря от лично качество, представлявам ГИСДИ. Във връзка именно с Историческия музей искам да изкажа своето мнение, тъй като вчера отидох на място. Направи ми впечатление първо, че имаше изключително много хора, вероятно тъй като билетите за вход бяха безплатни, нормално е. Имаше обаче голяма част родители, които бяха със своите деца по 7-годишна възраст, т.е. малките деца, който ние сме завели в музея.
Направи ми много хубаво впечатление, че майките четяха история на децата си, обясняваха ми, но според мен все пак това е главна задача на учителите в основното образование. Хубаво е родителите да обучават децата си, но най-вече да не забравяме ролята на училището.
Вие преди малко казахте за младите хора и неграмотността. Не е ли важно да се замислим, че тези млади хора ще бъдат скоро учители на нашите деца, тъй като те ще отидат във факултети по педагогика и т.н. Те са студенти в момента, казваме, че са неграмотни, обаче те са следващата смяна. Знаем за проблема сред учителите и застаряващия процес, който върви в учителството и как неграмотните бъдещи учители ще възпитават нашите деца. Мен това изключително много ме притеснява и затова според мен трябва да се замислим наистина за бъдещите учители, тъй като за голямо щастие в сферата на училищното образование все още има учители от старата генерация, които са ни учили нас, но какво правим оттук нататък. Това ме притеснява изключително много.
ПРЕДС. ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Какво е влиянието на образованието, по какъв начин образованието може да бъде свързано с медиите? Каква е ролята на медиите в образованието?
Много важна тема според мен. Какво правят медиите, за да образоват децата ни? Изключвам Биг Брадър и всякакъв род подобни предавания.
Г-ЖА ИЛИНА МУТАФЧИЕВА: Младите хора и образованието, това е нещо, с което работя и говоря за това, което виждам. Може би преди да се запитаме какво правят медиите за образованието, трябва да се запитаме, какво правят медиите изобщо. Дали всъщност осъзнават, че те не трябва да дават оценка, а трябва да дават мнение, факти, а не оценка. Дали е нормално един журналист да ти каже: „Внимавай как се държиш с мен, защото аз мога да те очерня”.
ПРЕДС. ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Това не е само проблем само с медиите. Това го имаме и в учебниците по история, когато се пишат, защото един професор настоява да влезе неговата теза за определени събития, те не дават фактология и това е голямата драма, защото когато не е дадена фактологията и младите хора не са оставени сами да анализират ситуациите, в крайна сметка те стават податливи на влиянието на един или на мнението на един или друг човек. Така се получава точно и конфронтацията.
Г-ЖА ИЛИНА МУТАФЧИЕВА: Другият основен въпрос е дали младият човек е научен да мисли логически, т.е. как се извежда от факта оценката. Това е нещо, което в училище със сигурност не учим.
Мога да кажа от първо лице. Никой не ти казва как ти от два факта логически можеш да направиш някакъв анализ.
Да се върна към медиите. Докато медиите не спрат да дават оценка, а започнат да дават факти, няма как да имат въобще роля в образованието. Те могат само да улесняват за липсата на образование в младия човек.
Относно педагогиката има надежда. Има програми, като Заедно в час, която е програма за млади учители. Това са студенти, които са завършили наскоро друга специалност, това е лидерска програма или хора, които от 15-20 години са били в бизнеса и са решили да отидат да преподават в малки населени места. Тази програма наистина е интересна по своята същност, препоръчвам ви да се запознаете с нея. Това е лидерска програма, моделът е взет от чужбина и мога да ви кажа от личен опит, че много бързо се вижда израстването на децата, които им преподават по този модел, по метода на формално и информално обучение.
Друг е въпросът как се влиза в университета, специалност Педагогика, това е много съществен въпрос.
ПРЕДС. ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Искам да добавя само нещо, свързано с медиите, тъй като не ставаше дума само затова, че медиите не отразяват обективно само фактите, а дават и свои анализи, с които всъщност хората се объркват, което е и умишлено. Става въпрос за друго и ще ви посоча един пример. Когато се появи в ефир първото състезание, то донесе на медията голяма печалба, част от средствата отидоха за младежки и детски образователни програми. Ние не можем да караме медиите, особено частните медии да отделят такива средства, но не е ли редно като граждани и като общество в крайна сметка да поискаме точно това внимание. Да има такива детски програми, младежки и образователни програми, които с някакъв процент от така наречените печалбарски предавания, в крайна сметка да бъдат заделяни и да бъде отделяно нужното внимание на децата, за да може те да получават малко или много някаква информация, която е по-адекватна през екрана.
Г-ЖА МАРИЯ АСИМИ: Първо прави ми впечатление, че по медиите има много дезинформация и манипулация. Когато един водещ е поканил някой на гости е редно да чуе този, който е поканил. Обикновено в следобедните предавания ти чуваш мнението на журналиста, който е поканил госта, той не може да се изкаже, а ние чуваме мнението на журналиста. Може би е редно да обърнем внимание на СЕМ.
Второ. От телевизията се учи литературния български език. Много журналисти казват „Чао” или „ОК”, има български думи. По телевизията се чува булевардна реч. Когато ти си публична личност, когато си в ефир, би трябвало да спазваш правилния български език.
ПРЕДС. ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Репликирам за медиите. Първо в доброто старо време, колкото и да не го харесваме, имаше редактори. Те бяха тези, които определяха какъв да бъде езикът, какво може да се говори, какво не може да се говори в ефир, как може да изглеждаш на екран и как не можеш да изглеждаш на екран. Редактори вече в този смисъл смятам, че няма, може би има неколцина останали на работа в последните десетина години, но с времето те ще си отидат.
По отношение на това, че се чува главно мнението на журналиста. В първи курс по журналистика се учи за трите гледни точки, нещо което в съвременните медии просто не съществува. Кани се един човек, който ще защитава само една единствена позиция, мнението на противоположната позиция въобще го няма, ситуацията по какъв начин в държавата това е устроено пък въобще го няма, т.е. много от нещата в медиите не са, както трябва, но ние няма как да се набъркаме там, защото те повечето са частни медии, това е някаква политика на техните собственици. Въпросът е не можем ли да поискаме по някакъв начин част от средствата, които печелят да бъдат насочени към финансиране на предавания за деца, музикални предавания, културни предавания.
Г-ЖА ИЛИНА МУТАФЧИЕВА:
Аз бих искала да ми се даде възможност да ви запозная с един проблем, който моята организация отдавна обсъжда. Става въпрос за цялостната система на образованието и изобщо от изцяло нов Закон за образованието.
Моля да ми посочите кога мога да изразя нашата позиция.
ПРЕДС. ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Ако темата ви е разработена най-добре е да я пуснете по е-мейла на членовете на Обществения съвет, да се запознаят с нея и на едно от следващите заседания да я разгледаме.
Г-ЖА ЕВА ПОПОВА: Искам само да напомня, че Министерство на образованието и науката е разработило няколко стратегии, касаещи висшето образование, началното образоване, образованието през целия живот.
Моята препоръка е да се запознаем с тези стратегии, да поискаме информация има ли програми, работи ли се въобще по тези формулирани приоритети, защото именно можем да изискаме промяна на тези стратегии.
Г-ЖА ИРИНА АБАДЖИЕВА: Има такива стратегии, но искам да ви кажа, че такива стратегии имаше и преди, имаше една стратегическа рамка, която изтече през 2013 година и която в крайна сметка не се състоя и не само, че не се състоя, но и България е санкционирана вече от Европейския съюз.
С една дума, като юрист ви го казвам, са едни прекрасни литературни произведения, практически, реално те не произвеждат пряк ефект, защото не съдържат норми, които да имат пряко действие. Това е едно намерение, затова казвам, че е литературно произведение, едно художествено намерение на управляващата власт в момента за някакви реформи, които могат да се състоят, може и да не се състоят.
Затова по-същественият въпрос е, който аз зададох и на миналото заседание, какво се случва с въпросния Закон за образованието. Този въпрос го задаваме дори и на Обществения съвет към министерството, и там няма отговор.
Г-ЖА ЕВА ПОПОВА: Има разработени стратегии, в които се поставят няколко цели, които следва да бъдат постигнати. Това е европейски модел на работа. Слабият момент при нас е изпълнението на тези цели. Ние като форум можем ли да изискваме да се разработват програми и конкретни дейности и да заработим най-накрая.
Няма програма за пътна безопасност. Имаме стратегия, която е разработена за периода 2011 – 2020 година. Към настоящия момент нямаме годишна програма. Това важи и за всички останали области.
Г-ЖА ИРИНА АБАДЖИЕВА: Аз предлагам, ако искате да го гласуваме, да поканим министър Клисарова на една среща, на която тя да отговори на въпроса какво се случва след като се приемат тези стратегии, има ли проекти за закони, как може обществените съвети да се включат активно в тях или организациите, за да може наистина да има ефект това, което говорихме.
ПРЕДС. ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Смятате ли, че една такава покана към министър Клисарова да бъде в същия ден, когато ще се обсъждат въпросите за образованието, т.е. когато ще има поканени историци, преподаватели и журналисти.
На срещата, на която ще присъстват и българските медии ще поставим и въпроса за връщане на книжовния език в българските медии.
Г-ЖА ИЛИНА МУТАФЧИЕВА: Когато говорим за медии искам да кажа, че най-големият проблем са онлайн изданията, които не могат да бъдат регулирани, защото те нямат ясен собственик, това се едни сайтове, които се появяват и изчезват непрестанно. Ние можем да поискаме от народните представители да допълнят Закона за електронните медии в това отношение.
Г-Н СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Предлагам да приключим заседанието, като за следващия път всеки един от нас да представи писмено становище.
Г-ЖА СРЕБРИНА ХАШЪМОВА: Искам да конкретизирам нещо. Безпредметно е да говорим за каквито и да е декларации или някакви документи, които да влязат в Съвета за електронни медии и да наложат спазване на българския език по медиите. Това няма да се случи, казвам ви го като дългогодишен телевизионен журналист.
Единствено Законът за българския език, който най-накрая трябва да влезе в Народното събрание ще задължи всички медии, всички политици и всички други да спазват чистия и богат български език. Това е нещо, което е много важно и за което ние сме длъжни да пледираме пред комисиите.
ПРЕДС. ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА:
Първо за тази среща, която ще бъде на тема образование, на която ще присъстват историци, преподаватели, журналисти и министър Клисарова, въпросите, които ние ще отправяме да бъдат безкрайно конструктивни. Ние затова направихме това събиране днес и това обсъждане от Обществения съвет, за да можем самите ние да уточним каква е посоката и какво искаме да се случи, защото темата за образованието наистина е огромна. Помислете в рамките на тези две седмици за въпросите, които да поставим, за да може срещата да бъде ползотворна. Аз поемам ангажимент да поканя медиите, за да бъде това една много сериозна дискусия. Тя няма да е последната, тя ще е първата такава дискусия.
Г-ЖА ЕВА ПОПОВА: Във връзка с предстоящата дискусия аз успях да намеря материали на Комисията по финансов надзор, също така и от Комисията за защита на потребителите. Те са направили едно много хубаво изследване. Мога да изпратя материалите, за да се запознаят и останалите колеги. Там проблемите са набелязани и са препоръчани мерки от финансисти и ние ще можем да използваме тази информация, за да отправим искания, насочени именно към защита на потребителите.
ПРЕДС. ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Тук се представи една идея за образуването на определени групи и във връзка с това искам да кажа следното.
Миналата година след протестите, когато имаше кръгли маси, масово се опитваше да се прави някакво групиране по професии. Това не стана. Ще ви кажа и защо сега няма да стане.
Всеки един от нас отделя от свободното си време, за да дойде тук в този Обществен съвет. Тук е мястото, където правим обсъждане на всички тези проблеми, които преди време ни изведоха на улицата и искаме по някакъв начин нещо да се промени, да се случи. Аз специално съм далеч от някаква мисъл, че съм безумен професионалист, който ще даде директно законови промени за една или друга тема.
В същото време след една година занимаване с протести и четене на закони, защото за няколко месеца изчетох стотина закона, за да мога да бъда горе долу запозната, в един момент нищо не разбираш, но в същото време знам за всяко нещо дали ще бъде за частните съдебни изпълнители, за банките или за образованието, за всяка тема знам по нещо. Нашата роля не е тук да покажем своя професионализъм, а да бъдем по някакъв начин будното общество или полезни на обществото, по някакъв начин да критикуваме властта и да искаме от властта нещо да се случва, нещо да се промени, да се промени това, за което излязохме на улицата. Аз така го виждам и смятам, че тези групи са абсолютно безсмислени.
Г-ЖА ЕВА ПОПОВА: Искам само да внеса едно пояснение. Тук не ставаше въпрос да се изявяваме като професионалисти, а в дадената област, в която имаме повече познания да подготвяме доклади, с които да запознаем и колегите, които не са наясно с въпросите в дадена област, както например за следващата дискусия за банките.
ПРЕДС. ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Няма смисъл от такива доклади и вие да запознавате целия Обществен съвет, при положение, че на една следваща дискусия директно можете да дадете данните, въпросите и какво искате да се промени и да кажете примерно 3 души от този съвет са поработили заедно, направили сте едно искане и просто продължавате напред. Въпросът е да убедите самия съвет, че това наистина е добро като решение, той да ви подкрепи и съответно вече да искаме конкретни действия от Парламента.
Г-ЖА ТАНЯ ЖЕЛЯЗКОВА: Аз по процедурата искам нещо да споделя. Колеги, понеже представлявам голяма организация, с над 30-годишен опит и установена практика и процедура за взаимодействие с Народното събрание, на мен ще ми бъде трудно да вземам участие в този тип гласувания, които вие днес проведохте, тъй наречените гласувания ат хок, т.е. тук и сега. Появява се някакъв проблем и вие вероятно представяйки собствената си организация имате тези правомощия, но аз не съм в управителния орган на моята организация, поради което трябва да съгласувам нещата и затова бих помолила да спазваме обявения дневен ред предварително, който аз винаги съгласувам с експертите от Българската стопанска камара по всяка от точките от дневния ред и освен това в нашето писмо, което беше свързано с промяната на нашия представител беше изрично записано, че когато се нуждае дневния ред от по-специална експертиза ще дойде експерта, който отговаря по конкретния проблем или законопроект от Българска стопанска камара, защото все пак ние имаме вътре някакви разделения на задълженията и пълномощията. Така че се извинявам, ако ме виждате, че не гласувам понякога, то това е поради тази причина и моля дневният ред предварително да бъде обявяван и да го следваме.
ПРЕДС. ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря ви. На тази забележка ще Ви отговоря съвсем кратко.
Дневният ред като цяло е абсолютно спазен, т.е. темите за образованието днес ги обсъдихме. Дневният ред се пише седмица преди заседанието, но все пак има някои неща, които се случват в тази държава и ние като Обществен съвет би трябвало все пак да даваме някаква индикация за това, че знаем какво се случва, кои са актуалните проблеми. Ние днес просто обсъдихме нещо актуално, което се е случило, разбрахме се, че сега няма да вземаме решение, освен че ще се напише едно писмо, което ще се пусне на е-мейлите на членовете на Обществения съвет, за да може да се обсъди, редактира, допълни и т.н., за да може на следващото заседание просто да го гласуваме. По никакъв начин не сме нарушили правилата за работа на този Обществен съвет. Благодаря.

Ако няма други въпроси предлагам да приключим нашата работа.

Закривам заседанието на Обществения съвет.

Край на заседанието: 16.00 часа




ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ЗАСЕДАНИЕТО
НА ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ:


Добрина Алексиева



Стенограф:
Траянка Стоянова