---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
С ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ

ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ





ПРОТОКОЛ
№ 7

На 7 март 2014 г. (вторник) от 10.35 часа в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1, зала 134 се проведе заседание на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Дискусия на тема: „Приоритети и предизвикателства пред участието ни в инициативата Партньорство за открито управление“.

***
ВОДЕЩА ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Уважаеми участници в заседанието, моля да се представите за протокола.
ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: „Технически ренесанс“, основно работим в областта на енергетиката, защита на потребителите, банково дело и телекомуникации. Разполагаме с голям обем информация по отношение на европейски практики. Така че мисля, че ще можем да бъдем полезни на сдруженията и гражданските организации.
ВЕСЕЛИН СОТИРОВ: Председател на фондация „Екология, спорт, здраве“. Тук съм в качеството си на член на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие на гражданските организации и движения.
ЛЮБЕН ПАНОВ: От български център за нестопанско право съм. Нашата организация работи за подобряване на законодателството, финансовата среда, в която работят гражданските организации. Подкрепяме дарителството, доброволчеството и по-широко гражданско участие.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Граждански комитет „Равни пред закона“ – млада организация. Започнахме с един казус „Биячите на Октай“ през февруари и се включваме във всички протести. Най-накрая решихме да контактуваме със законодателния орган и с изпълнителната власт, за да се разрешават проблемите, а не да се вика отстрани и нищо да не се разбира. Така участваме в Обществения съвет, за Изборния кодекс. В двата обществени съвети сме участвали. В този обществен съвет в Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения и се надяваме нещо да се промени в България лека-полека. Не сме радикалисти, а сме конституционалисти.
РУМЯНА ДЕЧЕВА: „Европейска асоциация за защита на човешките права“. Като членове на двата обществени съвета към Комисията за изработване на Изборен кодекс сме кандидати за членове в тази комисия. Тук в момента съм като гост.
ПЕТЪР ГАНЕВ: Институт за пазарна икономика. Занимаваме се предимно с икономическа политика, но не само, тъй като има и други нужди явно. Тук сме предимно във фокус бюджетна прозрачност. Още от началото на инициативата сме включени под някаква форма.
ТОДОРКА КИНЕВА: Представлявам ГИСДИ. Членове сме на Обществения съвет към комисията. Тук съм от името на професор Михаил Мирчев, който е член на Съвета.
АНТОН СТОЙЧЕВ: От „Общество BG“ – ново НПО и се занимаваме с технологично оборудване, общо взето, на обществената информация. Тоест, опитваме се да използваме колкото може обществена информация, да я визуализираме и да представяме продукти за по-лесна гражданска активност.
СТЕФАН АНГЕЛОВ: Програма „Достъп до информация“.
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: Програма „Достъп до информация“. Нашата организация участва като гражданска организация още от самото начало на възникването на инициативата 2011 г. и присъединяването на българското правителство към инициативата. И досега поддържаме подсекция в страницата си, посветена на инициатива „Прозрачност за открито управление“. Едновременно с това, за тези, които не знаят за организацията – от 17 години се занимаваме с това, да подкрепяме упражняването на правото на достъп до информация и да подтикваме публичните институции да бъдат по-прозрачни.
От три години имаме рейтинг на прозрачността на институциите, уеб базирана платформа, която към февруари се обновяват резултатите. Едновременно с това тя позволява във всеки един момент да се направи оценка на активната прозрачност на българските институции, централни органи, териториални органи на власт, включително всички общини.
НАЙДЕН МОСКОВ: Българска асоциация на пенсионерите. Нашата организация се представя от двама души. Вторият колега не го виждам още. Ние сме твърдо непартийна организация. Представляваме интересите на пенсионерите както в този съвет, така и в някои други съвети, да кажем, в образованието и в труда и социалната политика. Нашата цел е изместване на тежестта на управлението по-близко до гражданските организации и по-далече от партийните структури.
ТАНЯ ЖЕЛЯЗКОВА - ТЕЯ: Парламентарен секретар на Българска стопанска камара, Съюз на българския бизнес, национално представителна организация на предприемачи, индустриалци и работодатели, член на Обществения съвет.
ТАНЯ БАЛОВА: Институт за социална интеграция. Членове сме на Обществения съвет. Тук съм от името на Галина Асенова, която е нашият член. Нашата организация работи в няколко основни направления, прави обучения, тренинги, мониторинг, включително и на изборния процес, изследователска дейност и организираме различни форуми и дискусии.
ЯНА СТОЕВА: Институт по публична администрация (ИП), от името на нашия изпълнителен директор доцент Малиев. Тук съм днес с цел да видя добри практики. Институтът се занимава с повишаване на професионалната квалификация на държавните служители и с тази цел, съгласно Закона за държавния служител, имаме желание да потърсим добри практики, тяхното разпространение, изследване, изследователска дейност също така. Затова сме тук, да видим една добра практика за прозрачност в управлението.
ПЕТЪР ЛАЗАРОВ: Тук съм в качеството си на председател на Управителния съвет на Гражданско движение „Днес“, което е и член на Обществения съвет. Освен това съм председател на една млада организация – Фондация „ГИД“ – Гражданска инициативност и доброволчество и, разбира се, и по покана на Людмила, с която работим заедно по отделни направления, включително и по темата на днешната среща.
РАЯ ПЕТКОВА: Преди няколко месеца отговарях за работата по OGP в Министерски съвет. В момента ангажиментите и цялостната организация по работата и подготовката на втория план за действие по инициативата са в компетенциите на Министерство на регионалното развитие – министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева. Тук съм, за да мога да чуя какви са предложенията на гражданските организации и съответно да съм комуникатор в процеса.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Изпълнителен директор съм на Института за модерна политика. Основното направление на дейността ни е наблюдение, мониторинг на Народното събрание и анализ на законопроектите от гледище принципите на добро управление. Тук днес съм и в качеството си на председател на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.
Благодаря на всички Вас, които откликнахте на поканата за обсъждане на тази, според мен, изключително важна тема. Общественият съвет преди две свои заседания реши да чуе вашите позиции от гледище на това, че Вие имате своята много дълбока експертиза. Ние като Обществен съвет ще Ви помогнем с каквото можем и по институционалното взаимодействие на граждански организации с парламента, да се приемат едни доста по-добри и конкретни мерки, които да бъдат включени във втория план на България за участие в инициативата „Партньорство за открито управление. Както вече има традиция в нашия обществен съвет, а и с оглед на опита, която притежава госпожа Людмила Георгиева от Фондация „Обща кауза“, тя ще открие с кратко изказване тази среща, тази дискусия и след това ще предоставя на нея възможността и отговорността да модерира срещата.
ОЛГА ЧЕРНЕВА: Председател съм на Управителния съвет на професионалното обединение на държавните служители в България. В него, членуват бивши и настоящи държавни служители, с изключителна експертиза, юристи финансисти, експерти по човешки ресурси и т.н. Смятаме, че бихме могли със своята експертиза и със своите предложения да подпомогнем и правителството, и парламента, когато взима решения във връзка с държавната служба с нейната модернизация, с мерките, които набелязва в следващия програмен период за реформи в тази област, защото твърде често тези решения с взимат без активното участие още на разработващ етап, което ние настояваме да стане като поведение на администрацията на Министерски съвет, където се разработват такива документи.
СРЕБРИНА ХАШЪМОВА: От форум „Граждански контрол“, учреден 2007 г. от Клуба на парламентарните журналисти и Съюза на българските журналисти.
ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Аз няма да Ви губя времето и ще се опитам да бъда съвсем кратка, за да може да чуем вашите предложения. Докладът, за съжаление, още не е публикуван, за да бъде официален и да можем да го разглеждаме, но за сметка на това докладът за самооценка на правителството беше публикуван на 28 ноември и той поне може да бъде видян и прочетен.
На тази среща поканих отново, както на първото обсъждане в парламента, различни организации… Поканихме отново Минната камара, защото има още една стратегия, която още не сме разгледали… Поканих също и представители на интернет обществото, изобщо хората, които биха разбирали от електронно правителство. Доколкото разбирам, само колегата ще може да ни представлява, не знам защо другите колеги не пожелаха да дойдат, но понеже имаше предложения от заинтересувани страни, от хората, които интервюират, които смятат, че парите, наливани от европейски фондове в самите медии, в пиар агенции, са също публичен ресурс, който напоследък би могъл да поставя някои въпроси и стана наложително по-ясното, по-прозрачно управление на тези ресурси. Съжалявам, че колегите не дойдоха, но те вероятно ще имат възможност на по-късни срещи да представят своите становища. Аз благодаря на всички колеги, които уважиха това събиране. Идеята беше, знаете, че миналия път е било малко бързичко, по-ограничен консултативният процес, самата инициатива предполага по-широки консултации, на по-различни нива, на всякакви нива, по всякакви възможни начини. Нашата идея беше скромна – поне на още едно ниво в една друга институция да проведем предварително изслушване, а ако се превърне - и в дебат, по отношение на това, какви ще бъдат мерките, които да залегнат във втория план на България по участието в инициативата.
Аз искам да благодаря и на комисията, и на експертите, които първо организираха тази среща и ни предоставиха тази прекрасна зала, които ще ни предоставят и стенограма, която ще ни помогне да разпространим и вашите предложения, с които, надявам се, и самата Комисия ще бъде запозната впоследствие.
Аз бих искала съвсем накратко да Ви кажа няколко неща, които ако може да Ви послужат като провокация. Не ми е възможно да описвам доклада, той стана и дълъг – 33 са обещанията, които България е поела. Направиха ми впечатление няколко неща. За мен самата беше трудно заради многото детайлни въпроси, на които бях длъжна впоследствие да отговарям, да отговарям и да отговарям и като че ли на мен в началото малко ми се загуби голямата картинка – нещо, което аз съм свикнала да правя и самата аз имам чувството, че не само аз, не само колегите но и ние всички трябва тепърва да си изясняваме смисъла и философията на участието ни в тази инициатива.
Основното, което направи впечатление, което породи доста въпроси по време на работата ми, беше по отношение на това, отговарят ли обещанията, мерките на същността, на философията на самата инициатива.
Питаха ме например по какъв начин аутсорсингът - или това, че един гражданин на България може да влезе, да си види здравното досие, да провери има ли платени осигуровки, колко не са, може ли да отиде на лекар или не – по какъв начин те добавят някаква стойност и някаква нова практика по отношение на всички тези предизвикателства и индикатори, които самата инициатива си е заложила, тоест, как те правят по-прозрачно, по-отговорно правителството, по какъв начин EMAS или обучението на няколко корпоративни представители и тези стандарти EMAS и ISO доколко те спомагат за повишаване на отчетността на правителството, доколко стратегията за управление на държавния дълг например е ползвана, колко хора ползват въобще тази стратегия, която е една от мерките залегнали в самия план.
Така че очевидно всички ние трябва да си отговорим на въпроса в каква степен адекватно участваме в инициативата, като подбираме най-съответните на самите предизвикателства мерки.
Разбира се, тук няма никаква критика към никого; това ни е първо участие, всички се учим, така че просто трябва да съобразим това, което ни е заострило вниманието. Признавам си честно, и аз не се правя на велик експерт, който разбира много от отворено управление или от самата инициатива, но аз самата бях принудена към всяка една мярка наистина по няколко пъти да се връщам, да я поглеждам и да преценявам доколко е приносът й, какъв е типът принос, доколко тя съответства на всички тези изисквания на инициативата.
Друг основен въпрос, който наистина възникна и на който за всеки къмитмънт, за всяка мярка трябваше да отговоря, доколко е иновативен - изискването на самата инициатива и това, което ние правим като предложение, трябва да го имаме предвид, - е до каква степен самата мярка е трансформираща, ще предизвика някаква сериозна трансформация, ще предизвика някакви съвсем нови практики и тяхното възприемане и упражняване, така че, нашето участие в инициативата да бъде по-пълноценно. Това също е нещо, на което също трябва да се обърне внимание и аз трябваше да отговарям на следния въпрос. Наистина Стратегия за управление на външния дълг имаме от 2003-2005 г. Няколко пъти ме питаха каква е иновативността на тази мярка, че тя е включена в този план. По същия начин – доклада за данъчните разходи, който се подготвя от 2007-2009 година.
Аз не съм съгласна, че няма смисъл или че не са иновативни, защото така, както аз съм завършила философия и си признавам, че не разбирам от финанси, но трябваше да си свърша добре работата - и се надявам, че се постарах, – когато видиш доклада за данъчните разходи (от които аз определено малко разбирам и видиш препоръките в края на последния доклад), виждаш, че това, което се очаква да бъде част от информация и е станало част от доклада, в следващата година е нещо, което предизвиква съвсем ново качество на доклада. Поне доколкото аз мога да преценя, мерките, типът информация, типът, по който тя ще бъде организирана, предизвикват някаква качествена за мен промяна на самия доклад и според мен той също е добре да остане и да се подобрява, за да може и ние като граждани, като неправителствени организации да получаваме повече информация.
Другото основно изискване също е тези мерки, които са включени в плана, да бъдат включени специално заради инициативата, да не бъдат включени мерки, които България би изпълнила, независимо от участието си в инициативата.
Това, което ми направи впечатление по време на работата ми, защото наистина само който не е ровил, колкото и да се занимава с това, преподавам в Института по публична администрация, но не съм се занимавала по толкова много проблеми в толкова много области по толкова много уеб сайтове. Действително има изключително много информация. Включително експерти, които ми помогнаха, експерти, си които говорих, и те нямата представа дори, че има някакъв тип информация, която е качена, особено в бюджетната сфера.
Аз не мога да коментирам в каква степен, макар че това е част от доклада ми и аз имам съответните препоръки, тази информация е разбираема и достъпна за обикновения гражданин или поне за неправителствените, но информация има. Проблемът е, че ние не знаем каква информация има. Това е нещо, на което трябва да се наблегне. Така, както инициативата не е била позната по време на самото осъществяване, така и самата информация, която се предоставя на сайтовете на институцията е добре да бъде по-добре комуникирана, за да знаят хората с какво могат да разполагат и каква работа могат да си свършат.
Друг е въпросът за мен при положение, че аз самата не знаех, че има СЕБРА и научих благодарение на тази задача, когато можеш вечерта или на сутринта да влезеш и да видиш всеки дори второстепенен разпоредител на публични средства какви средства е изхарчил през деня от нашите пари. Поражда се едно питане в края на краищата колко организации ползват тази информация и изобщо докъде опира границата на това, колко информация се предоставя и тя превръща ли се в гражданско участие, нещо, на което ние смятам, че самите като граждански организации трябва повече да се замислим. Как я използваме и за какво тя ни служи, не просто да искаме и о ще, и о ще, и още, а да се научим да ни служи и да може чрез тази информация, която институциите са ни предоставили, ние да се опитваме добре да ги контролираме.
По отношение на консултативния процес – това са и моите препоръки, понеже имаше такава мярка, да се подобри консултативният процес – Вие знаете, че това наистина е основна част от гражданското участие, от самите ценности на инициативата „Партньорство за открито управление, но обществените съвети, които са най-голямата и най-развита институционализирана форма на контакт, на достъп на гражданите, на техните представители на организациите до най-ранните етапи на приемане на каквато и да е било нормативна уредба, остават доста по-затворени от институциите. Това с просто око всеки може да го види, благодарение на априлските и февруарските събития, още повече хора разбраха и всъщност тогава най-много хора разбраха, че има толкова много обществени съвети. Аз самата като преподавател в „Подкрепа“ бях дала един прост казус на моите обучаеми да ми намерят информация за един обществен съвет, защото не намерих друга по-елементарна форма, в която да ги науча, без да им го казвам, да разберат самите има ли информация или няма и да разберат каква информация още да потърсят.
В това аз поне намирам, че ние като неправителствени организации сме отговорни, защото ако ние участваме в някакъв обществен съвет, е добре самите ние, ако институцията не смята за необходимо да демонстрира, да покаже какви предложения, какви проблеми са били обсъдени, какъв е дневният ред, да публикува някакви протоколи, то самите ние беше добре да информираме нашите публики, нашите партньори, нашите членове, нашите коалиционни партньори за това, какво ние правим в този обществен съвет, колко предложения сме предоставили и колко предложения са ни били приети, за да може някаква ефективност и някакъв смисъл от това участие да бъдат видени публично.
Така че моята препоръка беше в следващия мандат и смятам, че общественият съвет, предполагам, че го следите, дава една изключително добра практика и един изключително добър модел за подражание, защото на сайта на парламента – ние сме благодарни за това – се публикува всеки дневен ред, обичайно се излъчват поне онлайн и стенограмата – което струва наистина пари на парламента – стенограмата на нашите заседания са също публични. Ние приехме и като ангажимент и ръководител на нашия обществен съвет да се отчитаме като обществен съвет пред публиките точно свързано и адекватно на периода, в който самата комисия се отчита. Аз много се надявам, че този модел ще бъде утвърден и приет от другите колеги и от другите обществени съвети за да стане най-развитата и наистина най-важният канал за консултиране и участие на гражданите в нормотворчеството и изобщо в приемането на политики, по-достъпен.
Понеже малко дълго се изказах, исках да бъде малко по-кратко, но наистина трябва да наблегнем и върху това и да разчитаме на колегите и на институциите да стане по-популярна самата инициатива. Моят фокус, моите препоръки бяха, свързани в доклада, че от просто информиране трябва да преминем към това, да се трансформира това информиране в гражданско участие. Смятам, че това трябва да се случи с всички нас. Ако сте наблюдавали процеса на приемане на Закона за Изборния кодекс, ще видите, че наистина имаше една голяма част от организациите, които се включиха от самото му замисляне и предварителни обсъждания, обаче в края, в процеса няма приемането, по време на дебатите нямаше нито един гражданин, имаше по пет организации на комисия (има ги, те се излъчваха публично), един обикновен гражданин не викна на бариерата, да каже „искам по-хубав закон“ или „искам по-хубав преференциален вот“.
Така че мисля, че ние самите трябва да преосмислим нашето участие, да бъдем по-активни и по-остри в наблюдението и в мониторинга върху това, което правят институциите. Имам много наблюдения за това просто защото преподавам и в Института по публична администрация и няма да кажа някаква тайна, нито искам да критикувам, но трябва да Ви кажа, че напоследък имах поне пет-шест семинара само за няколко месеца, което сгъсти информацията и последните участници казват: „Ние каним неправителствените организации, а те идват и мълчат“. И ме питат какво да правим, за да не мълчат те. Много трудно ми е да помогна с такъв съвет, защото хората казват, че когато се обяви някакъв конкурс за участие, казвам, минимум по 20 души се опитват да участват и искат да участват в този съвет, но те после нямат никакво предложение, никаква експертиза и казват: „Ние откровено искаме да Ви кажем – нито някой ги критикува, че просто ги каним, за да сме ги поканили и да са присъствали в това, което ние сме искали най-малкото да го чуят и да го обсъдят. Така че мисля, че трябва добре да видим и да преосмислим и собственото си участие в процеса на политики, макар че аз знам, че тук са организации, които нямат нужда от тези съвети, те сами си се справят прекрасно с участието, с мониторинга, с критиките и с подаването на обратна информация.
Ще приключа само с едно нещо, което със сигурност на Гергана, на Петьо и на всички организации, които са по-навътре в инициативата още от самото й създаване, но аз бих искала да припомня, че четирите области, в които България би могла да се включи и които е съвсем допустимо да бъдат променяни през втория етап на участието ни, през втората година във втория ни план е подобряване на публичните услуги. Това предизвикателство в тази област касае всички услуги – здравеопазване, образование, телекомуникации, правосъдие, доставки на вода, електричество и т.н.
Второто предизвикателство е укрепване на публичния интегритет, мерки, свързани с борбата с корупцията, етиката в политическия живот, достъпът до информация, прозрачност на финансирането на изборните кампании, свобода на медиите, граждански свободи.
Третото предизвикателство е ефективно управление на публичните ресурси мерки, свързани с бюджетната прозрачност, обществените поръчки, природните ресурси, чуждата помощ.
Четвъртото е създаване на сигурна среда. Това са мерките, насочени към обществената сигурност, сигурността на селищата ни, дейностите по сигурността, дейности, свързано с предотвратяването и справянето с бедствия, кризи, екологични замърсявания.
Последното предизвикателство е повишаване на корпоративната отговорност, мерки към повишаване на корпоративната отговорност по отношение на околна среда, антикорупция, защита на потребителя и т.н. Ще Ви кажа, че моите лични препоръки, изхождайки от цялостния контекст на това, което се случва в България, бяха – не знам кой ще ги чуе, но моето лично убеждение е такова, че България във втория си план трябва да си промени основно приоритетите, тоест, тези така наречени предизвикателства, според инициативата и новите приоритети да бъдат свързани с първите две сфери – подобряване на публичните услуги и с укрепване на публичния интегритет.
Аз Ви благодаря и сега сте свободни да правите вашите предложения.
Благодаря Ви.
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: (Директор на програма „Достъп до информация“) Аз като казах, че от самото начало се занимаваме и сме включени в инициативата, нямах предвид това, което очевидно не се харесва тук на българската публика…, нямаме тези претенции, ние просто си вършим работата така, че българските институции да стават по-прозрачни. На мен ми се иска за тези, които все пак нямат представа от инициативата или имат бегла представа, да се сложат „първо, второ, трето“. Инициативата е на правителства заедно с граждански организации, които трябва да партнират в създаването на оперативния план, в създаването, в изпълнението на оперативния план. Само че правителството е това, което слага точките на мерките в оперативния план, а не гражданските организации, които все пак имат експертиза в някакви отделни направления в обществото. Тук виждаме, че има хора, които се занимават с проблемите на пенсионерите и какви политики трябва да се водят в тази област. Има най-различни представители на гражданското общество – така – „Дайте, другари, да дадем“… Мисля, че отдавна е минал този етап.
Хубаво е и аз неслучайно го казвам, не за да критикувам някого, но идваме тук, все пак всички ние сме заети хора – не знам Вие как, но предполагам – заети хора, и нямаме дори и една страничка, на която да видим какво все пак мисли българското правителство и каква е оценката (всъщност оценката я имаме в доклада на българското правителство за изпълнение на първия оперативен план), кои са нещата, които не са били промислени за изпълнение, каква е оценката за необходимостта на тези мерки и каква е оценката за изпълнимостта на тези мерки, защото повечето от тези мерки са свързани с необходимостта от финанси.
Ние още в началото, когато оперативният план се приемаше, казахме, че нашата гледна точка като организация е, че тези мерки са твърде много за една година и са неизпълними. Тридесет и три мерки, които нито има някаква оценка за това, дали има необходимост точно от тази мярка, каква е сега тази корпоративна отговорност, когато в България беше в криза. Все пак корпоративната отговорност, за да има някакъв практически смисъл, би трябвало да предполага някакво отделяне на средства за това, отделяне на ресурси за това, капацитет на фирмите за това.
Провеждането на няколко семинара за корпоративна отговорност е хубаво, но това е едно от нещата.
Имаме като оценка в доклада, че не е направено много за създаването на механизми, включително и законови механизми за това партньорство между правителството и гражданските организации, представителите на бизнеса и въобще на обществеността, които искат да дадат някакви предложения, свързани обаче с предварителната оценка за необходимостта и финансовата възможност за обезпечаване на тези мерки. Иначе ще се съберем всички и ще си говорим за всичко.
Както например в случая – аз имам това чувство сега на това събиране – гражданските организации да поемем своята отговорност за новия оперативен план. Съжалявам, как да поемем отговорността за нов оперативен план или за мерките, да речем, мярката изменение на Закона за достъп до информация, след като тази мярка вече е от две години в оперативния план и на нас като организация, която има доста данни за това какво е положението в момента, даже в определен момент сме правили и оценка на разходите и ползите от такава една промяна – никой на нас не ни се е обадил досега за някаква работна група, тоест ние нямаме представа какво прави правителството в това отношение. Какви мерки да предлагаме? Ние всяка година ги публикуваме, публикуваме това, което предлагаме, в нашите годишни доклади. То е достъпно за всички. Говоря, по отношение на Закона за достъп до информация и практиките за неговото прилагане. Това е една от мерките.
Предполагам, че всички от Вас, тук присъстващите, имат в своите области свое виждане, своя експертиза. Естествено, че ако мен ме поканят да обсъждам прозрачност на подземните богатства, няма да имам експертиза и въобще, така да се каже, няма какво да правя в тоя обществен съвет. Затова в самата инициатива „Партньорство за открито управление“ беше направен наръчник за това, как се създават отношенията на партньорство с бизнеса и неправителствените организации. Ние почти преведохме този наръчник, качили сме го на нашата страница. Някой да ни се е обадил, който отговаря? Не се знае кой отговаря от правителството.
Има ли представители на Министерство на регионалното развитие тук, който да каже: „Ние смятаме, че е възможно за една година това, това и това да се изпълни. Имаме ресурси за това, кажете вашите предложения за конкретни мерки.“ Иначе си приказваме, така поне на мен ми се струва. А ние имаме – ето, събрахме се по отношение на прозрачността, по отношение на бюджетната прозрачност. Поканихме неправителствени организации. Имаме вече тук предложения и ще ги изпратим. Само че на кого? На кого, кой е този отсреща, на когото да изпратим? Кой е този, който отговаря? Не да се събираме да си приказваме, а който отговаря, който да поеме политическата отговорност, че аз съм този, който отговарям за това и поемам ангажимента това, това, това да се свърши. Какво да контролираме и какво да мониторингваме, когато не знаме кой седи отсреща.
В началото, когато беше представен докладът през ноември, прекрасно – имаме доклад с конкретни неща. Сега с кого да си говорим? Ние може да си се събираме до безкрайност да си приказваме помежду си, но това едва ли е ефективно и едва ли носи някакви конкретни резултати.
Иначе – пак се връщам към инициативата – там не са толкова общи приказки и общи неща за подобряване на живота изобщо на народонаселението по цял свят. Нещата са прости: прозрачност, партньорство с бизнеса и с неправителствени организации по повод на тази прозрачност и третото – използване на съвременните технологии за прозрачност и публично и гражданско участие. Това са прости неща. Има хиляди наръчници вече, създадени за това, как се правят тези неща конкретно. Викат се 12 човека специалисти в областта и се питат: Вие какво мислите по това, което обаче ние Ви предлагаме като държава, като правителство, като политици, които носим отговорност.
Все пак съответно аз съм доволна, че българският оперативен план нямаше такива неща, като например в испанския оперативен план – мярка почистване на плажовете на Испания. Може би тук някой и това ще иска – предишния път като се обсъждаха нещата, имаше предложения за забрана на памперсите например. Сигурно и това е важно за българските граждани и майки, но тук са доста конкретни нещата.
ВОДЕЩА ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Ако може да отговоря на Гергана Жулева? Гергана беше на нашето обсъждане. Да отговоря на колегите, които не знаят за какво става въпрос, които не са присъствали на представянето на доклада за самооценка на правителството.
Самата комисия проведе такова събиране, на което г-жа Рая Петкова в качеството на началник на кабинета на министър-председателя представи доклада за самооценка на правителството. Самата комисия и общественият съвет поеха ангажимент да се включат активно и да осигурят още едно ниво на обсъждане на бъдещия план просто защото се отчете, че първият план не е бил достатъчно широко консултиран при неговата подготовка. Така че ние се опитахме да си изпълним ангажимента на Комисията и на Обществения съвет, като дадем още една трибуна това да се случи. Така че Вас Ви поканихме тук в качеството на хора, които разбирате, които няма да им обясняваме от А и Б в момента какво е партньорство и открито управление, защото тук са само организации, които вече знаят това и че се правят в момента предложения за втория план.
Обадила съм се на Министерство на регионалното развитие, разговаряла съм с министър Терзиева и с нейния екип. Те подготвят свои собствени, понеже тя е лично отговорна за „Партньорство за открито управление“, те подготвят и съвсем скоро ще се състоят техни обсъждания, на които Вие отново ще може да си направите предложенията. Така че адресатът е ясен. Тук има стенограма. Аз ще помоля всички организации, които са си направили предложенията, да ги оставят. Те ще бъдат предоставени и комисията ще бъде запозната. Ние не сме самостоятелно действащ орган. Всичко, което ние правим, се оформя като някакво решение, като някакво предложение или ако има някакво обобщаване на някакъв материал, с който се запознават народните представители. Така мисля, че ние ще имаме подкрепата на още една институция и на още едно място ще бъде чут гласът на гражданските организации.
Така че целта на това събиране беше точно това – кой каквито предложения смята да направи, има канали, по които те могат да бъдат изпратени до релевантните институции, да ги направи, ако иска това и ако имаме желание да говорим за това, дали един приоритет е по-добър за нас или не е толкова подходящ, както имаше критики за първия ни план.
ЛЮБЕН ПАНОВ: (Български център за нестопанско право) Аз щях да започна също с няколко процедурни въпроси, защото видях, че тук присъства госпожа Рая Петкова и тя е единственият представители на държавните институции. Би било добре все пак да има и представители на Министерство на регионалното развитие, които явно работят в момента по някакъв план, защото може би щяха да чуят интересни идеи, но така са преценили. Според мен е по-лесно когато изработваш един документ, да чуеш идеи и тогава да го изработиш, а не да изработиш нещо и после някой да се опитва да те убеди, че трябва да се промени това нещо. Именно за това говорим в инициативата за отворено управление – включване на гражданите и на гражданските организации при изработване на документи, а не представяне на готови документи впоследствие и очакване на някакъв коментар. И това е важно, естествено, но е по-добре да започнем от самото начало съвместно.
Вторият ми процедурен въпрос беше какви са сроковете, в смисъл, ние тук сега обсъждаме, след това някой друг работи, но докога т. да се приеме този план? Разбрах, че е за една година.
Това, което по съществото на плана бих предложил, е в две насоки.
Първо, според мен е важно планът да предложи мерки, които са свързани с откритостта на държавата – с откритостта на държавата към гражданите и по-доброто взаимодействие с гражданските организации. Да се обмислят начини, по които това да става. Когато говорим за иновативност е добре ние да сме иновативни, но всъщност ние не откриваме топлата вода. Има много добри примери в други страни и това, което не е иновативно в световен план, е много иновативно за нашата страна. Така че може би е добре да се проучат и някакви практики в други страни за включване на гражданите, освен обществените съвети. Явно това в България е много популярен начин. Първо, това не е единственият начин и второ, не съм сигурен доколко това е най-ефективният начин.
Също така в България има приети стандарти за обществени консултации. Тук е Институтът за пазарна икономика активно участва в разработването на тези стандарти. Те са приети може би преди три-четири години. Те са много хубави стандарти, детайлно описват как да се провежда обществени консултации, само че не са задължителни и никой не ги спазва. Така че може би една от мерките, които трябва да приложим, по някакъв начин, или самите стандарти, или ключови елементи от тях да влязат в законовата рамка, че трябва когато се разработва нормативен акт, той да подлежи задължително на обществено обсъждане в ясно разписани срокове, информацията, че такъв се разработва да е публично достъпна, хората, които дават коментари, да получат и обратна връзка, да е ясно, че някой въобще е прочел това, което те са предложили или е чул.
Другото важно нещо според мен, което беше включено в първия план, е взаимодействието с гражданските организации. Една от точките беше разработване на цялостна визия и Стратегия за развитие на гражданските организации. В отчета за първия план е отчетено, че това е успешно изпълнена дейност, в смисъл, че е приета такава стратегия. Само че практическата ситуация е малко по-различна. Такава стратегия е приета още четири-пет месеца след приемане на плана, само че впоследствие тази стратегия не се изпълнява, защото през декември 2012 г. е приет и План за изпълнение на стратегията с конкретни задачи, конкретни отговорници – министерства и конкретни срокове.
До края на миналата година трябваше може би шест или седем от мерките да бъдат приключени, изпълнение. Нито една от мерките не е изпълнена. Така че според мен е добре в следващия план да се заложи, в смисъл, че изработването на стратегия е важно, но по-важно е как те се изпълняват. Така че бих предложил да се включи изпълнение на вече приетата стратегия, актуализирането й впоследствие, защото тя е до края на 2015 г. и следене доколко се изпълняват дейностите. За мен това е много важно.
Благодаря.
ВОДЕЩА ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: И аз благодаря. Ако можете да ни предложите някакъв конкретен текст. Аз лично съм отчела, разбира се, това, че стратегията е налична, има план, има мерки за прилагането и т.н., но съм предложила да бъде формулиран нов къмитмънт, който да надгражда постигнатото, за да може тя да се превърне в действие. Колегите знаят, че съм предложила на обществения съвет да осъзнае мисията си по отношение на гражданското общество и да се опита като му е дадена възможност, тук да оперира, да дава съвети и да участва в работата на комисията да и да я подпомага, да насочва усилията си нататък. Всички знаете, че без финансова устойчивост няма устойчивост въобще в съществуването на трети сектор. Така че а ко ти можеш да предложиш някакъв конкретен текст, аз това съм го препоръчала и смятам, че наистина поне за нас като граждански организации това би трябвало да бъде приоритет № 1.
ЛЮБЕН ПАНОВ: С удоволствие ще представи и конкретен текст. Въпросът е да видим все пак някаква структура, рамка, какви са формулировките, за да спазим все пак формата на целия план. Текст мога веднага да предложа.
ВОДЕЩА ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Имате стария план.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Предполагам, че по същия начин би изглеждало, аз нямам друго наглед, освен чуждите планове, и нашия така, както е формулирано.
Благодаря.
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: Людмила, извинявай много, но Вие в качеството на кого? Вие сте все пак независим репортер за изпълнението на плана в България. На кого ще предлагате? Искаме да видим хората, които изпълняват плана, разбирате ли? Не може независимият наблюдател за изпълнението на нещо в България да играе ролята на посредник между правителството и неправителствения бизнес. Това е против правилата. Независимият наблюдател наблюдава какво става и оценява и двете страни, а не играе ролята на експерт към правителството или на връзка между нас и правителството. Нека от правителството да ни кажат: този отговаря, тези са експертите за връзка с неправителствените организации, това са ни намеренията, това можем да направим за тази година, това е положението. Ние за това говорим. Естествено, че можем да ги дадем на Вас, Вие да ги дадете на онзи и т.н.
ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: На мен не ми трябва, плюс това аз по ангажименти, по договори съм длъжна в края на отчета, в края на мониторинговия доклад да направя собствени препоръки да отчета препоръките на всички заинтересувани страни и пиша: IRM – ресърчър, препоръки. Така че аз само казах какво съм препоръчала аз и че съм съгласна, нищо повече. Аз не се опитвам да посреднича, аз нямам толкова велики намерения. Всички са тук, има стенограма, всеки може да си предостави предложението. Не на мен, аз не давам собствения си имейл. Всички имат достъп до контактната информация на комисията, както и на Министерство на регионалното развитие. Аз също не знам кой пряко ще отговаря там във връзка с изработването на втория план.
РУМЯНА ДЕЧЕВА: (Европейска асоциация за защита на човешките права) Тъй като, както току що беше споменато, ние се базираме на това, което знаем и най-вече от другите страни, които имат малко по-добра информация, аз имам всъщност въпрос към единствения представители. Моля, не го приемайте като атака на гражданското общество срещу кабинета, но ако може да ни информирате какъв е планът. Има ли, съществува ли така нареченият екип, който се предвижда от Инициативата за прозрачност, който е организиран от правителството на нашата страна плюс представители на неправителствени организации, съществува/не съществува?
На сайта на Инициативата за България има лице на дама и сляп имейл, който се изпраща. Както стана ясно, ние не знаме това къде отива, тоест, лицето можем да го идентифицираме, разбира се, но не знаем какви отговорности и какви правомощия има това лице. Вие знаете ли, можете ли да ни информирате? Когато има инициативи, всички инициативи през този имейл ли минават, или както например, ако вземем за пример една страна като Великобритания, появява се веднага връзка с институционализирана връзка между гражданското общество и правителството. Прощавайте, че така Ви задавам въпроса. Излиза, че прехвърляме цялата отговорност към Вас, но ако Вие ни помогнете ние да се ориентираме, ние бихме могли да бъдем малко по-конкретни и малко по-ползотворни за инициативата.
Благодаря Ви.
РАЯ ПЕТКОВА: Благодаря Ви за въпроса. Днешната среща така, както беше отправена поканата към мен, е свързана най-вече с това, да се създаде диалог между самите граждански организации. Моето присъствие тук не е от името нито на Инициативата, нито на правителството. Аз съм тук като човек, който се занима с доклада и да чуя това, какво Вие мислите във връзка с вече подготвения и официално представен доклад. Самата Инициатива и работата на правителството е в действие в момента. Това, което като отговор госпожа Георгиева от Министерство на регионалното развитие, е именно, че се работи по именно тази схема за която Вие говорите. Тя ще бъде обсъждана и ще бъде обсъждана с Вас по инициатива на контактното лице или отговорника за Инициативата „Открито управление“, а именно, министъра на регионалното развитие.
На конкретните въпроси не мога да дама отговор, не съм упълномощена най-малкото да давам такъв отговор, но контактите и механизмите за контакти са активни и могат да бъдат използвани.
Благодаря.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: (ГК „Равни пред закона“) Тук си направих труда да намеря портала за обществени консултации. От 30.01. има едно съобщение, че министърът на регионалното развитие ще отговаря за координацията и участието.
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: Намерете имейла на регистъра, да видим как ще го направите.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Защо не заведете в деловодството на хартиен носител, да го питате този координатор дали работи или не работи. Но си има, той е овластен, съгласно Решение № 36 о т. Протокол № 48 на заседание на Министерския съвет от 20 ноември 2013 г. Аз гледам, че на този портал за обществени консултации почти няма никаква активност. Може би една препоръка като гражданин е Министерски съвет да го популяризира някак си този портал, защото и на сайта на Министерски съвет не може да се намери. Трябва да минете през Гугъл да минете и чак тогава се намира този портал. Никаква, почти никаква активност няма вя този портал.
Благодаря Ви.
ОЛГА ЧЕРНЕВА: Във връзка с портала още няколко думи да добавя. В интерес на истината, аз направих няколко опита да се регистрирам с потребителски вход и не можах да вляза, въпреки че ми помогна даже системният администратор, в интерес на истината. Има проблем, според мен, пароли се изпращат, но след това порталът не те пуска. Аз мисля, че в това отношение трябва да се направи нещо, според мен има някакъв комуникативен проблем.
Що се отнася до нашата активност, аз мисля, че специално нашето обединение на държавните служители, които са и граждани, освен че са държавни служители, спокойно всяка една стратегия, която е насочена към реформа в държавната служба, би била идеално пасваща с първото предизвикателство – подобряване на публичните услуги, защото за подобряване на публичните услуги голяма част от тях се предоставят от тази администрация. Тук също бих искала да кажа нашето разочарование от гледна точка на диалога, който би следвало да има в организации с толкова тясна експертиза като нашата и с разработването на стратегически документи. един от тях беше приет в Стратегия за развитие на администрацията в сряда. По същия начин ние страдаме от липса на диалог на предварителен етап. Когато първоначално се публикува тази стратегия, аз изпратих и забележки по имейла. Имахме декларация на нашата страница. Много преди това имахме конкретни предложения за най-най-важни и спешни промени в областта на нормативните актове в държавната служба. Когато изпратихме до Съвета до административна реформа – никакъв отговор, никакъв знак дори, че са го получили и че изобщо са обърнали внимание на това. затова бих искала действително по някакъв начин да се стандартизира този диалог, по някакъв начин да имаме възможност да се чуе нашият глас, но да разберем, че са взети предвид нашите предложения или ако не са взети, поне да стане ясно защо. Защото няма реформа в администрацията, която да бъде успешно приложена, ако тя не се осъществи отвътре в администрацията, така да се каже, с хора, които са мотивирани да я осъществят и няма да се постигне подобряване на публичните услуги, ако не се работи и в тази област. Така че предложението ми е действително такова – някаква такава конкретна дейност в подобряване на публичните услуги да има, свързана с развитие и реформа в администрацията, но задължително да има осигурена възможност за стандартизирано комуникиране на предварителен етап.
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: На страницата на Министерство на регионалното развитие, на биографичната справка за Десислава Терзиева има най-отдолу министър@mrr.government.bg. Има си мейл министърът. Може да се праща. Осъществявате контакт. Той е координатор, овластен е.
СТЕФАН АНГЕЛОВ: Бих желал само малка справка да направя като човек, който се е интересувал и в практиката, която се случва по GP по партньорство за открито управление и в другите държави и техните проблеми с изграждането на оперативните планове. Тук си говорим, общо взето, за често срещани проблеми, началната липса на някаква рамка, която да ни дава някаква яснота на всички и т.н. Това е нещо, което, общо взето, голяма част от държавите са преминали по време на изпълнението и отчитането на първия оперативен план.
За втория оперативен план, примерно, много добър пример е Великобритания, където първият оперативен план се случва почти по същия начин, както е при нас. Изгражда се по един начин, след това някакво определено количество мерки се включва в този оперативен план, някак си не е много ясно на каква база се включват, кой ги включва и т.н. Той се изпълнява, отчита се по определен начин и отчитащият, този, който е вашият еквивалент във Великобритания, е имал също доста проблеми кой всъщност е писал мерките, защо са включени в плана и т.н. За сметка на това, те си взимат поука по някакъв начин и за втория оперативен план – той започва дори мисля, че преди отчитането на първия. Създава се една малко по-стройна структура на съвети в крайна сметка, но и състава от експерти по дадени въпроси, задава се някакъв дневен ред от правителството или от офиса, който е Министерството на администрацията във Великобритания и се случва едно доста по-стройно обсъждане. Общо взето, проблеми, за които говорим ние тук. Ние нямаме представа с кого точно говорим. Всички сме видели тази информация, че министър Терзиева е координаторът на Министерски съвет за програмата „Открито управление“, но някак си по-нататък от това никой няма информация. Нямаме идея какви са насоките, които чисто политически правителството иска да развие и смята, че може да развие в бъдещата една година, така че ние по тези насоки вече да можем да дадем предложения.
Нещо конкретно, което бих искала да предложа – надявам се, че тази стенограма ще стигне до министър Терзиева. В крайна сметка, ние започваме тук някакъв диалог доста късно. Сега сме средата на месец март. Почти до края на месец април трябва да бъде изготвен планът. Видяхме, че планът от 33 точки е доста широк, отчитането ще е трудно, не е ясно как всички тези мерки са свързани една с друга и в общия смисъл с открито управление. Аз смятам, че е препоръка между другото и на ниво „Партньорство за открито управление“, на международно ниво да се изграждат по-кратки планове може би с между 8 и 15 мерки, които да са реалистични, изпълними и наистина да водят към целите на „Партньорство за открито управление“, тоест наистина да водят до някаква прозрачност, което да води и до по-голяма отчетност на правителството и оттам да се стимулира, да се подтиква по-голямо гражданско участие в процесите на вземане на решение или в някакви други отделни области.
Благодаря.
РУМЯНА ДЕЧЕВА: Само да продължа това, което казахте. Това, което направи Великобритания и това, което е в ход в момента – предложиха се едни пет много малки, не много мащабни амбициозни проекти, които да проверят, които в момента са в процес, деветмесечно обсъждане кои да са тези пет малки проекти, които септември месец ще бъдат решени, които ще се използват като лакмусова хартия за тест, да се види как биха могли следващите мерки - те са вече в процес на изпълнение на втория си план – как тези мерки ще допринесат за по-добра информираност или за реализиране на намеренията и на планираните резултати.
Другото нещо, което направи Великобритания. Аз съжалявам, че изведнъж застанахме като защитници, но това е като добри практики. Нещо, което за мен е много важно – основанието, върху което стъпва Великобритания. Те са два принципа. Първият е, че те желаят да имат най-прозрачното и най-отворено управление в света, а това се базира на две последователни проучвания за състоянието на демокрацията, които са проведени – последното преди няколко години, а първото е всъщност първото такова проучване преди може би 12 години – наизуст го казвам. Всъщност след едни такива проучвания какво куца в общуването правителство – парламент – граждани? Върху тези проучвания те базират програмата си.
В този смисъл са и нашите предложения, които ще представям. Ние от няколко години търсим съмишленици за такова по-мащабно проучване. Какво куца в нашето състояние на демокрацията, за да видим къде липсва доверието? Това, което е в градовете, ние повече или по-малко го усещаме интуитивно, но това, което е за различните региони на страната и в рамките на европейските региони, които имат нужда да затвърждават това доверие в националните и европейските институции, там биха могли да излязат едни приоритети, които да залегнат в следващия план. Дали ще бъде този…? Едва ли, честно казано, но това би могло да бъде част от дейностите, които ние бихме могли да развиваме през следващите две години, за да може когато дойде време за следващия план, да сме малко по-подготвени и да имаме по-координирани и по-обединение усилия между гражданско общество и правителство.
Благодаря Ви.
АНТОН СТОЙЧЕВ: („Общество BG“) Записах си някои неща покрай разговорите и забелязах, че се споменава за мерките, какви са мерките за инициативата. Много информация е качена. Не се знае каква е информацията. Трябва да бъде по-добре комуникирана и както най-вече се спомена, от информиране трябва да стане за до гражданско участие, да се прехвърли топката от „само информиране“ до „гражданско участие“.
Като се занимавам с IT и OGP, общо взето, в тези среди е доста познато. Хората знаят за какво става дума, обаче ние се опитваме да използваме тази информация, за да може да бъде тя разбрана. А преди да има каквото и да е действие от гражданите, тази информация трябва да бъде разбрана. Поради количеството и начина, по който е представена обаче, това е трудно или, да кажа, почти невъзможно. В смисъл, ако искаме всички да бъдат активни, трябва да кажем, че всички искаме да разбират каква е тази информация и какво представлява, а по начина, по който е поднесена в момента, е доста невъзможно.
Конкретно. Имаме много конкретно предложение за това как се публикуват самите обществени данни. Тях ги има и са много и може би сме от първите в Европейския съюз по количество на публикувани данни, но до това, да се анализират тези данни, има огромни пречки, особено ако искаме да направим някаква взаимовръзка между данните и по някакъв начин това да се автоматизира, да се направи така, че хората да разбират информацията, да се визуализира, наистина ако имаме желание хората да разберат и да действат, по някакъв начин трябва да им помогнем. В момента ситуацията е такава, че информацията я има, и точка. Няма нещо по-нататък от нея. Тази информация не се предлага по някакъв атрактивен начин. Продуктите, които се произвеждат в индустрията и пазара, не излизат от фабриката и се спира дотам и се чакат хората да вземат продуктите, а с информацията, която е публична, това става. Тя излиза, публикувана е, и дотук спира. Ако искаме хората да използват тази информация, трябва да бъде поднесена по такъв начин, че да е лесна употребата и обработката й.
Можем да предложим тези неща. Става дума за публикуването като отворени данни, което нито е изземащо целия ресурс на администрацията; просто трябва да се дадат повече правила. Мога да дама пример, както казахте за стенограмите и всички неща, които се публикуват в парламента. Има ги, подробни са и са достатъчни. Не съм сигурен доколко са достатъчни, но идеята ми е, че например преди две години се променя този формат, в който се публикуват и това автоматично прави това невъзможно, да има някаква синхронизация между годините, в които те се публикуват. Някъде липсва, някъде има в свободен текст. Мога да дам пример, от лошите примери.
От добрите примери са например Сметната палата. Това е ужасно добър пример за отворени данни.
От лошите примери обаче са порталите за търговският регистър и обществените поръчки. Обществените поръчки са в свободен текст. Хиляди са качени от обществените поръчки. Ако наистина искаме тези информация и се твърди, че тази информация е свободна за хората, може всеки да я разбере, това ми се струва невъзможно. Шест хиляди доклада трябва да се преглеждат, за да може да се разбере. Много по-атрактивно и по-лесно за възприемане е, ако тази информация бъде представена по начин, който е лесен за анализа и да се покаже по-начално, визуално, сумарно, агрегирано – по някакъв такъв начин. В момента това е невъзможно, освен ако някой ръчно не мине през тази информация.
IT и технологиите. Ако желанието на Откритото управление и партньорството е активност и иновации, по някакъв начин тази информация трябва да бъде направена така, че да се обработва. Технологиите могат да направят много с нея, бизнесите могат да направят много с нея, ако по някакъв начин им се позволи, в смисъл, всеки може да направи нещо с нея, обаче няма капацитета. Тази информация е изложена пред нас, обаче е изложена под формат, който не можем да възприемем.
Благодаря.
СРЕБРИНА ХАШЪМОВА: (Форум „Граждански контрол“) Интересното е, че възникнаха много въпроси, които, за съжаление, все още не са решени. Ние сме ги поставили на нашия обществен съвет и мисля, че е крайно време тук от тази трибуна с тази стенограма тези въпроси да достигнат до органите, които трябва най-накрая да ги решат. Излиза, че е труден достъпът до информацията. Освен това, тази информация като неразбираема невинаги трябва да бъде обслужвана от някакви консултанти към тези големи институции в държавата. Най-важното е, че тези институции имат обществени съвети, които е съвсем ясно, че са връзката между държавните институции и гражданското общество.
Много полезно ще бъде на един електронен носител чрез обществения съвет тази информация да бъде систематизирана и поднесена, както и на някакъв печатен носител. Тук отново идва въпросът, че е необходимо някаква финансова помощ към обществените съвети от тези държавни институции.
Обратната връзка също е много важна, какъв резултат има. Примерно, тук е статусът за изпълнение на поетите от Република България ангажименти – това е по стария план, но излиза, че има неща, които са подадени – едни изпълнение, други неизпълнени. Както и колегата каза, много неща не са изпълнени до края на 2013 година. Какво значи това? трябва да се сложи край на тази проформа отчети за някаква дейност. Дейността е много сериозна и трябва да има сериозни отчети за същата дейност.
За да не бъда голословна, ще кажа, примерно, два примера. Тук чета „по-ефективно управление на природните богатства“, в изпълнение 2013 година. От началото на 2013 година на парламентарен контрол бе внесен един много важен въпрос. Всички сте чували за този вековен дъб в Гранит. По справката, която направихме с Лесотехническия университет - зам-ректорът е дендролог, той даде обяснение за парламента, когато беше поставен въпросът – се оказа, че това е най-старият дъб в Европа. Поникнал е през 354 г., преди още официално на Балканите нашата държава да е учредена. Това нещо вече е в процес на загиване, защото не са положени в настоящето време нужните грижи. Още през 1964 г. така нареченото тоталитарно управление са взели мерки, оградили са го и са го обявили като природно богатство, което трябва да бъде пазено и съхранявано.
През 2004 г. идват европейски специалисти, които инжектират дървото и установяват годината на неговото поникване.
Днес, когато ние се борим нещо да бъде направено, защото съхне от едната страна, само почти половината седи, никакъв отклик. Министерството отговори, че са взели мерки. Мерките са само такива, че са отишли една комисия и са установили какво става. Оттогава досега – говоря, беше миналата година лятото това, когато кметът се обади в парламента и каза, че това е направено. Ако ние не се подкрепяме, какво става?
ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Само да Ви напомня, че тук сме се събрали просто за да правим предложения, които да влязат в следващия план.
СРЕБРИНА ХАШЪМОВА: Да, но аз не искам да бъда голословна.
ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Помолиха да свършим към 12.30 часа, да се фокусираме.
СРЕБРИНА ХАШЪМОВА: Още един много важен пример във връзка с възникналата безработица. Национално сдружение „Гражданско общество“ вече толкова години, от 2004 г. от правителството, в което министър на държавната администрация беше Николай Василев, е поставило въпроси колко хора в действаща възраст, работоспособни, родени в София, са заети в държавната администрация. До ден днешен те не са получили отговор. И ред такива неща, които тук са заложени в тези планове, но нямат никакво изпълнение.
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: Госпожо, има доклад за състоянието на администрацията, който се публикува всяка година и на първата страница на този доклад има колко души работят в държавната администрация.
СРЕБРИНА ХАШЪМОВА: Колко души родени в София.
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: Това вече – да.
СРЕБРИНА ХАШЪМОВА: Това е много важен въпрос, колега, защото знаем, че от 1989 година София вече стана два милиона и половина.
ПЕТЪР ГАНЕВ: (Институт за пазарна икономика) Не е два милиона и половина София, милион и половина е все още.
Първо, няколко неща на тема данни. Доколко се използват данни, е малко деликатна тема. Ще Ви кажа едни данни, които са за пример, но – мощностите на АЕЦ „Козлодуй“, които ги има публично във всеки един момент, живо време, които мисля, че ги следи един гражданин в тая страна и аз го знам кой е. Но те са безкрайно важни и трябва да са там, защото като стане проблем, този един гражданин бие камбаната във Фейбсук и ще ги разберем. Така че това, че не се използват… Има един луд, който ги гледа и това е достатъчно.
Други такива данни са всекидневни данни за фискалния резерв, които петима човека знаем къде се публикуват, така че само ние си ги гледаме. Но те също са важни. Не ги говорим всеки ден, защото няма драма, но като се появи драма, ще ги говорим.
Така че, това, че изглежда, че не се използват едни данни, не ги прави неважни.
А дали могат да се използват, е друг проблем. СЕБРА е такъв пример – всекидневните харчения на министерствата - безсмислено като данни. Ние сме имали толкова много проекти и години работим на тема как държавата прахосва нашите пари и не сме успели да използваме и секунда от СЕБРА, така че това е достатъчен аргумент, че то не работи, не се разбира къде отиват, какво се случва, какви заплати се плащат, по какви обществени поръчки отиват парите и т.н.
Така че има разлика между неизползваеми данни и такива, които един човек ги гледа, но все пак е важно да ги гледа този човек.
Иначе и аз много не разбирам точно какво правим тук, в смисъл, можеше и отвън някъде да пием кафе. Много хора се хванаха за стенограмата, но какво – една стенограма, в смисъл, има и други канали за достигане на информацията до властта, освен че се дискутира нещо в една сграда, където сме само хора от гражданското общество и единственото институционално тук е сградата. Това е малко странно, освен че се води стенограма като услуга от държавата към гражданите. Така че има и други канали да достигнат нашите предложения до тези, които взимат решения, тъй като ние никакви решения не можем да вземем.
Иначе като става дума за активност, ние си имаме становище още от 1 март 2012 г., преди две години, с 15 препоръки, от които 5 са само на тема бюджетна прозрачност. Тези от бюджетната прозрачност, между другото, нито една не е влязла. Тоест, тук по-скоро проблемът е правителството отчита някакъв успех или неуспех на Инициативата, но спрямо мерки които те са разписали, а ние – спрямо мерки, които са били предложени. Никой не ни е казал защо някоя от нашите мерки е влязла или не е влязла. Така че проблемът е не просто дали си изпълняваш целите а как ги формулираш и дали са адекватни.
Смисъл да се влиза сега в предложенията аз не виждам. Тук имаме различна експертиза. Да Ви занимавам с някакви неща за фискалния резерв е безсмислено. Големият проблем, поне според мен е, че има големи мерки, ако имаме пет приоритети и много малки дребни мерки, които как ги разписваш в такъв документ.
Голяма мярка е например всеки български гражданин да има достъп до законите, които трябва да изпълнява безплатно, което го няма в България. Ние плащаме за своите закони. Това е приход за някои фирми, но той трябва да престане да съществува.
Малък проблем е каква е разбивката на фискалния резерв, която се публикува всеки месец, в смисъл – нали разбирате, че едната тема е огромна, другата е безкрайна и ни интересува малко хора.
Как и двете влизат в един план и в един документ, е малко също деликатен въпрос.
Така че ние ще си напишем нашето становище с нашите неща, ще го пратим. Но надеждите ни, че това нещо ще промени, не са толкова големи. Виждам, че хората много се радват на обществени съвети, но всичко, което ние работим показва, че по-скоро нещата се случват извън обществените съвети, с това доколко си активен, невлизайки тук на обсъждане, някои смислени, някои с изпразнено съдържание, а по-скоро как работиш извън институциите.
Последният пример. Не е имало никакъв план за прозрачност на парите, които се раздават на регионите, но той беше наложен от обществото. Тъй като предварително беше ясно, че най-вероятно ще има някакви злоупотреби, съпротивата беше голяма. Наложи се министърът на финансите в деня, в който правителството гласува как се разделят парите да публикува безкрайно детайлна информация. Никога не е имало толкова детайлна информация как се харчат така пари от Министерски съвет с карта на страната, с цветове, къде, кой има, кой няма. Разбира се, ефектът беше, че те бяха обработени и се доказаха, общо взето очакванията, че може би няма да е по най-честния или както искате го наречете начин.
В общи линии е това. Ние имаме същия проблем, че не е ясно кой е отсреща. Пращаме становища, но какво от това?
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Позволете ми като председател на обществения съвет да се включа само с две реплики. В началото благодарих, че сте тук и моите очаквания и предполагам, че все пак ще помислите върху тях – след като общественият съвет обсъди, че това е важна тема и след като имахме информация, че има проблем с комуникацията, която Вие тук споделихте в много прав текст, нашата идея беше да осигурим възможност чрез парламента вашите предложения да стигнат там, където трябва да стигнат – това е още една писта. Разбира се, ваш избор е дали да изчакате, да бъдете поканени да получите контакти, комуникация по подходящ начин към изпълнителната власт, но на нас ни се струва, че няма нищо лошо като обществен съвет, пък и аз така мисля, няма нищо лошо тези ваши експертни предложения (защото сте организации с експертизи) да получат и на този обществен съвет подкрепата и да стигнат до Народното събрание.
Отново казвам, ваша воля е, но аз очаквах да чуем или поне да ни представите вашите предложения, ние чрез комуникацията с Гражданската комисия да можем да съдействаме на целия този процес.
СТЕФАН АНГЕЛОВ: Да се върнем, тук сме се събрали уж да говорим за „Партньорство за открито управление“, което е все пак някаква институционална минимална рамка на международно ниво. Тя си има свои правила. Тя има също така разписани и препоръки, и добри практики и правила относно това, как се провежда връзката между правителството или държавната власт и гражданското общество. Нашата основна идея тук - може да се повтарям, много се повтаряме, - но трябва да има някаква рамка, трябва да е ясно кой за какво говори. Тук ние да представим едни предложения, примерно, за промени в Закона за достъп до обществена информация, други да представят други предложения, свързани с фискалния резерв, от други организации – други. Това какъв смисъл ще има, като трябва да попадне в един общ документ? Как това ще получи някаква и измеримост за въвеждане, и как това цялостно може да повиши прозрачността и отчетността на правителството, да кажем? Това тук е основният проблем. Те затова съществуват тези правила за връзка между гражданското общество, но не е само гражданското общество, защото тук ние изразяваме някакви наши по-стеснени гледни точки.
Разбира се, има хора от бизнеса, които ще твърдят друго, от други сектори – друго и т.н. Затова съществува тази минимална пожелателна рамка, която ако правителството желае да я изпълни по някакъв начин, трябва да си я преведе в свой собствен образ да й направи за своите собствени възможности и за времето, с което разполага, и тогава вече би имало смисъл от някакво обсъждане, а не така - разхвърляне. Аз затова не виждам смисъла да даваме конкретни предложения, освен върху рамката на обсъждането относно бъдещия оперативен план.
Благодаря.
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: Аз също смятам и затова в началото казах – ако общественият съвет има някакъв смисъл, защото ние примерно не сме членове на вашия обществен съвет. Така да се каже, не виждаме смисъл в това. мога да Ви обясня, но сега не му е мястото да обяснявам защо не виждам смисъл в един обществен съвет изобщо по проблемите на гражданското общество. Има организация, която доста експертно се занимава с това, кои са проблемите на гражданското общество. Тук е нейният изпълнителен директор. Ако имаме някакви проблеми със закона, с това, как да функционира регистърът например, който също, между другото, не е прозрачен, Министерството на правосъдието, няма търсачка няма нищо в тоя регистър, ще се обърнем към Любен Панова, защото той работи от години и знаем какво работи.
Тук как да обсъждам аз например проблемите на пенсионерите например, когато аз имам майка пенсионерка, която издържам, но не знам какви са, все пак те са организация, която е изследвала, има някаква експертиза в това отношение. Какво да обсъждаме всъщност? Още повече че другата страна на партньорството я няма тук. И с кого да я обсъждаме? Помежду си да си скубем косите и да казваме колко е лошо. Първо, не е лошо, защото всеки си прави в неговата си област това, което смята за своя мисия, но например аз мисля ,че за Закона за достъп до информация, като е включен като мярка и се обсъжда, веднага ще отидем и имаме 12 предложения поне. Но искам тогава да има и от организацията на държавните служители, защото те са тези, които изпълняват този закон и сигурно имат смислени предложения за това, какво трябва да се направи. Разбирате ли? Ние сме лоши, че не даваме предложения в момента. Аз казвам: за какво да дадем предложения?
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Тъй като разговорът за ролята и функциите на обществените съвети и ползата или не от тях можем да го водим наистина твърде дълго, аз държа да кажа, че съм на коренно противоположно на Вашата позиция в тази посока, но за мен поне от тази среща излезе едно – излезе много изчистено и много ясно какъв проблем – Вие артикулирахте проблема, който имате в тази комуникация. А ние ще артикулираме този проблем пред Гражданската комисия, което мисля, че като обществен съвет поне ще опитаме да съдействаме за това.
Заповядайте.
РУМЯНА ДЕЧЕВА: Благодаря Ви. Предлагам все пак няколко много кратки неща като резюме на това, което говорихме - не знам дали ща се съгласим като обобщение.
Първо, да бъде изяснено от страна на правителството кои са техните представители, които работят в този екип, който е в смисъла и в рамката на Инициативата екип по прозрачност. Да се знае кои са лицата и къде са ситуирани. Понеже винаги в тези разговори става дума за допълнителни бюджети – не, става дума за лицата, които са на работа, които като допълнение към останалите задължения поемат ангажимент да провеждат тази политика на прозрачност пред собствените си институти. Би трябвало да са всички, но все пак някой трябва да поема институционална отговорност.
Второ, кои са тези граждански организации, които участват формално в тези дискусии за създаване на този Стиъринг къмити, който съществува на международно и евентуално на национално ниво. Знаем кои са организациите, които работят и които се занимават с проблемите на гражданското общество. Има си специализирани по различните проблеми. Това трябва да бъде прозрачна процедура, всеки, който е заинтересуван от тези теми, да може да се включи.
Трето, това, което до момента не се наблюдава в първия програмен период, е отчет за напредъка.
ВЪПРОС ОТ ЗАЛАТА: Има ли такъв?
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: Да, има. Той беше представен на 28 ноември от госпожа Рая Петкова.
РУМЯНА ДЕЧЕВА: Това не е ли за първия програмен период?
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: Какъв програмен период?
РУМЯНА ДЕЧЕВА: За първия план
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: Първия, то няма друг план.
РУМЯНА ДЕЧЕВА: Практиката, която е във всички останали страни, е по средата на този програмен период, който е от две години, след първата година да има междинен отчет, който показва докъде е стигнало и това дава възможност на всички участници в процеса каквото трябва, да регулират.
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: Има го – изпълнение, изпълнен и т.н.
РУМЯНА ДЕЧЕВА: Това е за целия период.
РАЯ ПЕТКОВА: Мога ли да внеса малко пояснение? Това, с което разполагате Вие на масата, е отчетът за първия програмен период. Има междинен отчет. Той мисля, че е публикуван в края на 2012 година и го има както на сайта на OGP, така и на сайта на „Партньорство за открито управление“ в „Stratrgy.bg“. Това ще бъде и механизмът за работа и оттук нататък.
ТАНЯ ЖЕЛЯЗКОВА: Разпечатано е…
РУМЯНА ДЕЧЕВА: Просто това да се отразява. Да има информация за всички инициативи, които в момента са действащи и за всичко онова, което постъпва от граждански, от професионални, от профсъюзи, от всички участници в процеса.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря. Заповядайте, и се ориентираме към приключване.
АНТОН СТОЙЧЕВ: („Общество BG“) Понеже споменахте, че не даваме предложения, по-скоро аз го виждам и, предполагам, всеки, че самото предложение може да го направим и можем да продължим с наставления или по някакъв начин, а ако има интерес от другата страна, да се допълнят тези неща с детайли, но проблемът е, че в момента не виждаме по някакъв начин уважение на нашето усърдие, понеже – хубаво, ще изготвим такова нещо и то ще е дълго може би. В този вариант ние сме вкарали усилия, вяра, емоция в това нещо, и в следващия момент – нищо . ще получим отговор по някакъв начин какво се е случило с това нещо. Това разрушава самите предложения. Има започнати предложения. Не знаем какво става с тях.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря. Беше много ясно. Много Ви благодаря за това, че отделихте от времето и от ресурса си. Мисля, че господин … искаше да каже нещо. Но това са моите думи: благодаря Ви! Все пак проблемът, който имате, стана ясен.
Благодаря Ви.
ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: („Технически ренесанс“) Аз като гост бях предизвикан да кажа нещо, защото стана въпрос за подаване на едни документи на хартиен носител. Как да Ви кажа – с един познат, който управлява с едно компютърче 30 завода минимум в света, няма какво да коментирам по такива изказвания.
За пример да Ви дам Лондон, който е с четири кмета, за разлика от Столична община, с четири кмета за три дена ти вършат услугата. За какво говорим? И ние се събираме – действително в България се пилее и време, и пари, и всичко – никакви ценности, Шанхай, както каза един японски архитект на 27 февруари в Червената къща – излизам на Витошка и гледам: Шанхай. Мале, Шанхай! И това, което ние правим, главният архитект на София призна, че 90% от плановете за строежи изчезват и правят нещо съвсем друго. Ние това правим в момента. Ние се съпротивяваме на всичките благоприятни тенденции, които имаме. Пишат ни препоръки от Съвета на Европа, нищо не правим. Хайде, добре Европа ни е крива, всичко ни е криво, всичките ни проблеми са отвън! Не от това да се съберем и както има платформа – гласуваха 1 800 000 души за водата в Европа на електронна платформа и решиха въпроса. Просто непрофесионализъм от всякаква гледна точка. Непрофесионализъм и непрофесионализъм. Нищо повече не мога да кажа.
Нека да кажат къде е този план от страна на обществения съвет, на организатора. Има електронно правителство на България, ако не знаете и никой не го чете – e-gov е, госпожо. На този сайт отдавна трябваше да бъде качена тази информация и да се наблюдава и т.н. За това говоря. Никаква ефективност на администрацията, пълен хаос. И тогава не се сърдете на гражданите, че беснеят и се бунтуват, защото нямат информация. Всяка администрация навсякъде в нормална държава, така да ги наречем, ти отговаря, дори да е циничен отговорът или е рафинирано циничен, ти отговаря. Ако не, един телефон ще ти се обадят. За разлика, в „Господари на ефира“, 12 години е чакала една жена от областната администрация да й отговорят, да й издадат документ. Дванадесет години! Вие смятате ли, че това е администрация? Защото аз – не!
Благодаря Ви.
ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, колега.
Най-малкото, в поканата и в самия анонс на заседанието беше качен сайтът, на който може да бъде намерена информация. Аз не знам, не сте могли да видите къде е качена информацията за партньорството.
Колеги, аз искам много да Ви благодаря, че уважихте все пак тази среща. Съжалявам, че намерихте, че това не е институцията, в която можем да си кажем предложенията. Иначе благодаря на Любен Панов, защото аз смятам, че това наистина нас поне като граждански организации най-пряко ни касае, а той много добре знае общественият съвет – в първия обществен съвет, който възникна въобще и първата комисия, която имаше, каква хубава работа свърши по отношение на даренията, направени за неправителствени организации. Така че аз по никакъв начин не подлагам на съмнение ресурса на един обществен съвет. Съжалявам, че не искаме като че ли в достатъчно добра степен да се възползваме от достъпа и възможностите, които той ни дава, но наистина искрено Ви благодаря за това, че дойдохте. Изпратете предложенията си където намерите за добре. Доколкото знам, на Strstegy.bg вече ще бъде там и може би се очаква да заработи формата, в която всеки ще може директно да си предостави предложението, всички ние да го видим, да го коментираме и да бъде така, както всички очаквахме.
Благодаря Ви още веднъж.
ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: Госпожо Георгиева, само като процедура да уточня. Преди на Инфоцентър@parliament.bg регистрираха, когато дадеш предложение и сигнал по чл. 109, във връзка с чл. 111, т. 4 от АПК. Сега не дават никаква регистрация. Може да го пуснеш официално и в момента трябва ти да се обадиш и да кажеше, че искаш да бъде регистрирано.
АНТОН СТОЙЧЕВ: Може ли един призив към самите организации. Ако проблемът за нас е самата комуникация, можем ли да се обединим около това, да предложим като мярка подобрение на комуникацията с нас? Понеже ако това за нас е най-важното, може би ако предложим всичките едно нещо, не знам дали ще има повече влияние, но ми се струва, че ще бъде така?
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Това е един вид комуникация, обратна връзка. Ние се намираме на територията на законодателната власт. Значи изпълнителната власт трябва да направи този план. Обаче законодателната власт… ние сега се намираме на територията й и тая законодателна власт чрез това обществено обсъждане ще узнае какви проблеми има.
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: За какво обществено обсъждане, на кое?
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Добре, Вие не разбирате ли, че това е един вид обратна връзка? Законодателната власт ще си прочетат стенограмата.
ГЕРГАНА ЖУЛЕВА: Каква обратна връзка?
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Със законодателната власт. Пак нещо не се разбираме. Те ще видят, че има проблем – в изпълнителната власт.
/Край на заседанието – 12.25 часа./




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ОБЩЕСТВЕНИЯ
СЪВЕТ:
Ивилина Алексиева
Стенограф:
Юлия Димитрова