---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ


О Б Щ Е СТ В Е Н С Ъ В Е Т

П Р О Т О К О Л

№ 9

На 3 юни 2014 година (вторник) от 14.45 часа в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1, зала 238 се проведе заседание на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на предложение за произвеждане на национален референдум № ПГ-439-01-4, внесено от Инициативен комитет на 10 март 2014 г.;
2. Проблеми и приоритет на обсъждането им в Обществения съвет и комисията;
3. Разни.


Заседанието на Обществения съвет бе открито в 14.45 часа и председателствано от господин Светослав Николов - член на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения.

Списъкът на присъствалите членове на Обществения съвет се прилага към протокола.

***

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Добър ден. Откривам заседанието на Обществения съвет.
На днешното заседание присъстват двама заместници. Единият е на г-н Георги Георгиев – г-н Найден Борисов и на г-жа Сребрина Хашъмова - адв. Захари Генов .
Тъй като не са събрани 16 човека започваме с падащ кворум.
По точка първа от дневния ред ще обсъдим предложението за провеждане на национален референдум внесен до президента от Инициативен комитет от граждани. Беше направена проверка на подписката, като излязоха 108 000 невалидни подписи, от които 1082 на покойници, които са подкрепили искането за референдум.
Това е нашата първа точка за обсъждане.
Втора точка е задачи и приоритет за обсъждане в Обществения съвет и комисията.
Трета точка е разни.
Ако имате предложения по дневния ред очаквам да ги представите.
Г-Н ВЕСЕЛИН СОТИРОВ: Имам процедурно предложение точка трета - Разни да стане точка втора. Предлагам да разгледаме организационни въпроси, които доста са наболели и предстоят за решаване. Конкретните задачи и планове ще ги обсъдим по-късно.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Разбрахте предложението на колегата. Предлагам да го гласуваме.
Който е съгласен с направеното предложение, моля да гласува.
Гласували „за” – 11, против – няма, въздържали се – 1.
Предложението се приема.
Преминаваме към разглеждане на точка първа от дневния ред:
Обсъждане на предложение за произвеждане на национален референдум № ПГ-439-01-4, внесено от Инициативен комитет на 10 март 2014 г.
Предлагам да започнем дискусия. Имате думата за мнения по зададената тема.
Давам думата на г-жа Румяна Дечева.
Г-ЖА РУМЯНА ДЕЧЕВА: Благодаря ви.
Румяна Дечева, Европейско общество за защита на правата на човека в България.
Аз мисля, че само ние не сме се изказвали по тема, която е предмет на обществено обсъждане вече почти половин година, но конкретно тъй като става дума вече за проверка на документи и става дума за едно цялостно разглеждане на направеното предложение за референдум, становището ни е разделено на две. Първо по отношение на законовата рамка за пряка демокрация. Да, необходими са ни референдуми, необходимо ни е директно да можем да решаваме. Необходим ни е брой от 500 000 валидни подписи. Той е прекалено висок, имайки предвид и това е наше постоянно мнение, и го повтаряме във всеки един случай, когато имаме възможност. Голяма част от законите, които се приемат в българското Народно събрание се приемат от народни представители, които представляват по-малък брой избиратели, отколкото този много висок праг за набиране на подкрепящи.
Директно по отношение на въпроса за промяна, този въпрос се обсъждаше вече на предишни заседания на Обществения съвет преди няколко месеца, предстои явно разглеждане.
Другото, което е конкретно по направените проверки. Мен лично, не ангажирам организацията, а говоря само от свое име, много ме притеснява високия процент от невалидни подписи. При толкова висок процент от невалидни подписи у мен остава едно съмнение, че и онези, които са валидни, вероятно част от тях така и не са научили, че са подкрепили референдума и че техните данни са използвани. Не става за част от процентът, не става дума за няколко процента, които погрешка са се подписали два пъти, не става дума за вероятно изписване на семейства, където един човек е предоставил данните на повече. Става дума за 108 000 невалидни подписи, което за нас е притеснително. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Давам думата на г-жа Ирина Абаджиева.
Г-ЖА ИРИНА АБАДЖИЕВА - РЕПУЦ: По отношение на така предложения референдум въпросът трябва да се разгледа в две плоскости. Едната доколко формално разбира се е допустим, и аз не знам ние всъщност обсъждаме нещо, което по чисто формални причини ще бъде отхвърлено от Народното събрание. От друга страна обаче това е възможно като Обществен съвет и предвид събраните множество подписи, които съставляват, ако наистина бяха представени на едно гласуване в изборен процес щеше да бъде зачетен този глас и да има съответно представителство и да изразява правна воля в Народното събрание. Предвид това обстоятелство ние бихме могли и предлагам да го гласуваме, да излезем с предложение от Обществения съвет за предизвикване на законодателна инициатива от страна на някои от народните представители като го адресираме съответно това предложение до ръководителите на парламентарните групи да се съобразят с искането на гражданите и да внесат изменение в изборния кодекс съгласно така предложените точки в този референдум. Нека това нещо да бъде обсъдено от народните представители в рамките на обикновената законодателна процедура. След като не може да бъде формално разгледано по смисъла на Закона за гражданските инициативи, да бъде допуснато като референдума, поне да бъде допуснато като законодателно предложение, някой да го внесе, т.е. ние да инициираме, да излезем въобще със становище от Обществения съвет, като се обърнем към всички парламентарни групи с искане някой да поеме законодателна инициатива и да внесе тези искания под формата на предложение за изменение на Изборния кодекс.
Аз ще ви помоля, независимо какво е вашето становище, моето предложение да бъде подложено на гласуване днес.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Давам думата на проф. Михаил Мирчев.
Проф. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Благодаря. Подкрепям изказването на г-жа Репуц, че всъщност нямаме формална допустимост, след като само 463 000 подписа са уважени. Подкрепям и Вашето изказване, че 19.3 % са всъщност некоректните записи, 19.3 % са прекалено смущаващо, голямо число, да не говорим и това, което Вие казахте, че 0.2 % са починалите лица, т.е. става дума за много грубиянска фалшификация.
Второ. Доколкото знам има искане да се даде допълнителен срок за набиране на допълнителни подписи, не знам това дали е резонно, защото има един тримесечен срок, който може да се поиска за друг тип някакви доуточнения да се направят, но не и за набиране на допълнителни подписи и това е формално от съдържателна гледна точка. Не знам защо ние не сме уважени от вносителите. Става дума за прекалено важно събитие, прекалено шумно анонсирано в медиите, част от предизборната кампания. Професор Близнашки защо не е тук да ни представи предложението си? Мисля, че не е коректно.
По същество само с по едно изречение. Поставя се проблема да се избират мажоритарно. Ако има референдум, не е ли необходимо формулировката да отиде поне една стъпка наред, защото ние и в момента си имаме мажоритарен елемент от току що изтеклите избори с преференциалната норма. Всичко, което се случи, включително с пренареждането, това си е парекселанс мажоритарен елемент. През 2009 година също си имахме мажоритарни избори, защото в 31 многомандатни райони беше избран по един представител на мажоритарен принцип.
Втората точка. Задължително гласуване. Не е ли редно, тук юристите ще кажат, но не е ли редно преди да има референдум може би Конституцията да се обсъди, съответната промяна в Конституцията, тъй като там изрично не пише за възможността за задължително гласуване и накрая дистанционното електронно гласуване, как да кажа, от масова социологическа гледна точка мисля, че ще има много голяма съпротива поради всички тези скандали за изтичане на лични данни, за прекалено много свидетелства, че всички тези уж секретни държавни бази данни отдавна са частно притежание и партийни притежания и това вероятно ще стане в България, но в момента надали е най-удачния момент.
Ето това може, е което исках да кажа засега.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Давам думата на г-жа Мария Асими.
Г-ЖА МАРИЯ АСИМИ: Аз съм съгласна да има референдум, но това което видях, не ми хареса. Съгласна съм с мнението на професора за събиране на гласовете, за тези недействителни гласове. Това е позорно. Затворници, малолетни деца. Да се види кои са тези, които са събирали подписите. Аз не зная как имат лични карти тези, които са под запрещение, нека г-жа Репуц да каже така ли е.
Г-ЖА ИРИНА АБАДЖИЕВА - РЕПУЦ: Въпросът е сложен, защото когато се събират тези подписки, обикновено те се събират по улиците от хора активисти и е трудно да се определи кой какво е записал в списъка. Може да има умисъл, може да има и провокация в тези неща, нищо не е изключено.
Смисълът в работата на нашия Обществен съвет е да се съсредоточим върху важните неща, важните за цялото общество. Има ли смисъл и резон в тези искания по същество или няма. Аз съм съгласна, че те са въпрос на дискусия, но защо да я няма тази дискусия. Ако има задължително гласуване действително може би нашата демокрация ще изглежда малко по-различно. Може би политическото представителство, което вас също ви вълнува на какво ниво е, езиково, стилово и т.н. ще бъде различно, ако всички са задължени да гласуват и да се намесят в политическия живот. Задължителното гласуване не е извън демократичните практики, напротив има държави, в които това се провежда. Така че в този смисъл, ако това е по-важното, когато имаме такъв конфликт, ценностен или принципен на даден въпрос нека да отсеем и тази конкуренция по важност да я положим правилно.
Интересно ли е, важно ли е за нас като Обществен съвет и като общество да има задължително гласуване или не, нека да се внесе това в Народното събрание.
Г-ЖА МАРИЯ АСИМИ: Моето мнение е, че е добре да има задължително гласуване. За електронното, дистанционно гласуване, господин председател, мисля, че ще трябва да поръчаме ИТ специалисти с профил хакери, защото виждате какво става.
По отношение на електронното гласуване мисля, че доста трябва да се поработи. Това го написахме и в обръщението към политическите партии и разяснението за гласуването. Колкото до мажоритарния вот в момента преференцията показа своя резултат.
Аз съм за преференцията, за да може ние да редим листите, а не партиите. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Господин Найден Москов, имате думата.
Г-Н НАЙДЕН МОСКОВ: Моето изказване може би ще ви се стори много радикално, но винаги съм бил еретик, така че ще си го кажа. Според мен първо на нас ни трябва един нов Закон за референдума, който да бъде променен, тъй като сегашния закон е само за сведение и с него може никой да не се съобразява. В края на краищата аз се чудя на този професор конституционалист, който преподава. На какво разчита, като организира този референдум? Просто трябва да се измени Закона за референдумите на входа – кога се организира референдум, при какви случаи, при какви условия и т.н. и на изхода – какво от този референдум се очаква, трябва да му се повиши силата, така както е референдума в Швейцария. Там това, което се реши на референдума се приема безпрекословно, само може от народните представители така да се каже „да му се удари босилека”. Те нямат право да се противопоставят на волята на народа.
Това е първото и ако ние постигнем това като Обществен съвет, да се промени този Закон за референдумите, едва тогава можем да претендираме за намеса в изборния закон, защото избирателния закон, който беше направен тук, вие знаете моето мнение за 50 на 50 и т.н., за така нареченото двукомпонентно Народно събрание, в което да се гласува една част пропорционално, за другата част мажоритарно. Цялата система трябва да се промени, но трябва народът, който е така да се каже суверенът, да има по-големи права, отколкото самото Народно събрание, тъй като нашето Народно събрание в момента е партийно събрание, да си го признаем. Партиите имат своите особени изисквания, своят партиен егоизъм и т.н. Така че половината от Народното събрание трябва да бъде избирано мажоритарно, като многомандатните райони се разбият на едномандатни и от там да се издигат от гражданите хора, които могат да носят отговорност, а не да носят само права, както е сега.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Какво е Вашето отношение към референдумът и към подписката?
Г-Н НАЙДЕН МОСКОВ: Отношението ми към подписката е същото, каквото е към избора, просто има купени подписи.
Г-Н КОСТАДИН НЕДЕВ: Аз поддържам инициативата на г-жа Репуц. Нека да инциираме нов законопроект за изменение на Закона за референдумите и както каза господин Москов да се определи колко подписа трябва да има, за да се осъществи референдум и като гласуват той става ли не само мнение по въпроса или е задължителен за изпълнение. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Аз ще се изкажа последен. Днес сме завели в деловодството на Народното събрание становище и мога да го изчета, за да видите за какво става въпрос според нас.

СТАНОВИЩЕ
от Граждански комитет „Равни пред Закона” по предложение за произвеждане на национален референдум, № 401-00-3 и ПГ-439-01-4, внесено от Президента на Република България и Инициативен комитет от граждани .
Адресирано е до председателя на комисията.
Уважаема г-жо Манолова,
Във връзка с предложение за произвеждане на национален референдум, № 401-00-3 и ПГ-439-01-4, внесено от Президента на Република България и Инициативен комитет от граждани изразяваме следното становище: Когато научихме, че Президента на Република България и Инициативен комитет от граждани искат да се инициира референдум по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, така наречения Закон за референдумите, бяхме обнадеждени, че ще започне, все по-често да се прилага този най-суверенен инструмент на пряката демокрация!
Учудване и безпокойство предизвикаха предложените въпроси от Президента, които пряко противоречат на Конституцията и законите на Р България, а именно:
Въпрос № 2: Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми ?
Въпрос № 3: Подкрепяте ли да може да се гласува дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и националните референдуми ?
Основно право на българските граждани е да избират и е закрепено в Конституцията, а именно:
Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Гаранциите за това най-основно право на гражданите за генериране на суверенитет са закрепени в Конституцията, а именно:
Глава втора
ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ
Чл. 26.
(1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.
Чл. 42.
(1) Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.
(2) Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон.
(3) Изборите за членове на Европейския парламент и участието на граждани на Европейския съюз в избори за местни органи се уреждат със закон.
Неотменимостта на основните права на гражданите е закрепено в Конституцията, а именно:
Чл. 57.
(1) Основните права на гражданите са неотменими.
Считаме, че двата въпроса по същество са относими към промяна на основни права на гражданите, които са гарантирани и неотменими от Конституцията! Законодателят е дал правомощия за промяната им само и единствено на Велико Народно Събрание, които правомощия са закрепени в Конституцията, а именно:
Чл. 158.
Великото Народно събрание:
1. приема нова Конституция;
2. решава въпроса за изменение територията на Република България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения;
3. решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление;
4. решава въпросите за изменение на чл. 5, ал. 2 и 4 и на чл. 57, ал. 1 и 3 от Конституцията ;
5. решава въпросите за изменение и допълнение на Глава девета от Конституцията.
Същевременно в закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е закрепена разпоредба във връзка чл. 42, ал. 2 от Конституцията, ограничаваща задаването на определени въпроси по компетентност, като охранителна мярка, а именно:
ЗАКОН ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ
Чл. 9.
(1) Национален референдум се произвежда на територията на Република България за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание.
(2) Чрез национален референдум не могат да се решават въпроси:
1. от компетентността на Великото Народно събрание;
Водени от гореизложеното считаме, че Въпрос № 2 и Въпрос № 3 не могат да бъдат зададени, тъй като нарушават разпоредбите на чл. 158, т. 4 от Конституцията на РБ и чл. 9 ал. 2, т. 1 от ЗПУГДВС и със задаването им се изземват правомощия на ВНС, което е недопустимо по Конституция!
Учудване предизвика предложената от Президента формулировка на Въпрос № 1, а именно:
Въпрос № 1: Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
Относно формулировката на Въпрос № 1 искаме да напомним, че имаме опит от подобни избори в Република България, като считаме, че формулировката трябва да е точна и с брой народни представители, които да бъдат избирани по този начин!
Тази година бяха проведени избори за членове на Европейския парламент, на които гражданите имаха възможност да гласуват с преференция за определен кандидат от листа на партия, както и за независими кандидати от Инициативен комитет.
Смятаме, че тази форма на мажоритарен - личностен избор проработи успешно и трябва да бъде отстояван и затвърден в бъдеще.
По повод подписката на Инициативния комитет на граждани сме длъжни да заявим нашето становище. Станахме свидетели на множество случаи на откраднати лични данни в подписките на политическите партии за Евроизбори 2014.
Оказа се, че даже и данните на Омбудсмана на Републиката бяха откраднати и беше подписан, против волята му и в нарушение на функциите му, в подписка на една партия!
А какво остава за личните данни на обикновените граждани?
Относно въпросната подписка за референдум предполагаме, че ще се натъкнем на същите случаи на откраднати лични данни и то в големи размери.
Видно от протокола на ГД ГРАО е, че има установени 108 000 невалидни подписа, които са голяма част от подписката. Намерени са още и 1082 покойника в подписката, които са подкрепили искането за референдум!
Длъжни сме да припомним че 500 000 подписа от общо 561 528 заявени от този комитет, бяха събрани от ПП ГЕРБ, като подкрепа за инициативния комитет, което според нас е недопустимо политическо вмешателство на политическа партия в една гражданска инициатива.
Във връзка с гореизложеното, ние предлагаме и изискваме подписката на инициативния комитет за референдум, да бъде проверена за подобни случаи на кражба на лични данни.
За целта предлагаме ГД ГРАО да осигури функционалност на сайта си за проверка на личните данни от всеки гражданин, като се съобрази с разпоредбите на Закона за защита на личните данни, както направи ЦИК.
Предлагаме към същата функционалност да бъде включена и функция за подаване по електронен път на сигнали за откраднати лични данни.
Искаме, Общественият съвет към Комисията да упражни граждански контрол над проверката по тази подписка и да обобщим евентуалните резултати, от подадени сигнали за кражба на лични данни по тази подписка.
С цел, да не се повтарят подобни случай на кражба на лични данни, предлагаме на Комисията да инициира обществен дебат и да подготвим законопроекти за промяна на законите, в частта им относно събирането и администрирането на лични данни за подобен вид подписки, за подкрепа на кандидати за избори и граждански инициативи.
Надяваме се занапред референдумите, като пряка форма на демокрация да бъдат инициирани по-често, да бъдат мъдро и Конституционно формулирани, за да не се обезсмисля и принизява тази форма на демокрация, а и да не се пилее напразно гражданската енергия на Гражданите на Република България!
Това е, което исках да ви прочета.
Имате думата за изказвания.
Има думата г-жа Ирина Репуц, след нея г-жа Нина Гергова.
Г-ЖА ИРИНА АБАДЖИЕВА-РЕПУЦ: По отношение на току що прочетеното становище позволете да изкажа своето несъгласие като юрист и веднага ще се аргументирам.
В Конституцията това, което вие цитирахте, във всички тези текстове никъде няма забрана това право да не бъде и едновременно задължение.
Подобен е примерът със здравното осигуряване.
Забележете чл. 52 от Конституцията, който казва че гражданите имат право на здравно осигуряване. Всички много добре знаем, че това е задължение. Никъде в Конституцията не пише, че това е задължение. Същото е и за социалното осигуряване. Тогава да започнем ли да възразяваме, че това нещо ни е вменено като задължение по абсолютно същите аргументи, които вие изложихте, т.е. това тълкуване просто не е юридически издържано.
Второ. По отношение на това, което предлагате накрая да упражним обществен контрол върху подписката юридически също не можем да го направим по една проста причина. Има закон за защита на личните данни. Ние като комисия нямаме оторизация да сме администратор на лични данни, нито сме се регистрирали като такава и следователно ненадеждно е. Ние, за да упражним този контрол трябва да имаме разрешен достъп до тези лични данни, което просто няма как да стане, без да се наруши закона. Така че това нещо практически няма как да се случи. Затова, че трябва да се измени Конституцията, за да се въведе задължително гласуване също не съм съгласна. Във всички текстове няма никакво противоречие, няма никаква забрана и никъде това не е казано, че не може да бъде задължение, т.е. навсякъде то е визирано като право. Това, което вие цитирате по-късно за изменение на Конституцията. Да, наистина това изменение става само с правомощия на Велико Народно събрание, и то в определен кръг от неща. Има неща в Конституцията, които могат да се изменят и с обикновено Народно събрание, но в случая изобщо няма нужда да бъде изменяна Конституцията, тъй като няма никъде конфликт и все пак проф. Близнашки не случайно е професор по право. Надявам се да респектирате поне обстоятелството, че той със сигурност едва ли ще си сложи подписа под нещо, което поне не е конституционно издържано. Действително, ако това нещо се внесе на по-високо ниво на арбитраж, ще видите, че е неоснователно твърдението, че искането противоречи на Конституцията или че е необходимо да бъде изменена Конституцията.
Исках да кажа и още нещо. Аз съм напълно съгласна с предложението, което се изказа тук. Действително, господин Москов, проблемът е и в Закона за референдумите и се връщам на първото ми предложение. За да излезем с нещо конструктивно, а не само да издаваме тук становища, които не знам някой чете ли изобщо, а за да има някакво действие, реално действие от нашия Обществен съвет нека да излезем с искане към народните представители и да го огласим в публичното пространство, че ние считаме за необходимо да бъде променен и Закона за референдумите в частта, в която наистина той да стане работещ. В момента ние виждаме, че обществото дори и да иска, дори и да има нагласа да повлияе по някакъв начин на законодателен процес, то се оказва в невъзможност поради тежки, сложни процедури и неясни правила. Затова се солидаризирам с това предложение, както и с предложението да се разгледат въпросите от този референдум все пак в рамките на някаква законодателна инициатива. Нищо не пречи при обсъждането в Народното събрание това да се отхвърли, но да се отхвърля искането на хората просто ей така, смятам, че при това Народно събрание, което страда от обществена подкрепа е неразумно.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Чухме аргументите на госпожа Репуц.
Давам думата на г-жа Нина Гергова.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Аз всъщност не исках да се изказвам, затова сега бях провокирана от някои изказвания. Първо този въпрос беше обсъждан на няколко пъти относно референдума в нашата комисия. Вече 40 минути обсъждаме този въпрос. Ако някой не е бил на предишните заседания и е пропуснал тези обсъждания, моля да види изказванията в стенограмите.
Второ за референдума. Тогава когато обсъждахме въпроса за референдума също казахме, че искаме промени. Не е нужно пак да гласуваме за нещо, за което вече сме гласували.
Предлагам да не си губим времето, да работим конструктивно и да преминем към втора и трета точка, които според мен са много важни.
Много моля в бъдеще да не се дублират предложенията, защото вече трети път обсъждаме този въпрос. Има според мен много по-важни неща, които трябва да се обсъждат, а относно подписката наистина подкрепяме госпожа Дечева и професора.
Изключително притеснително е, че има много голям брой подписи, които са невалидни.
Подкрепям и предложението на господин Николов да се направи, както в ЦИК всеки един гражданин да може да си провери дали случайно неговия подпис не е там. Всички знаем за тази широко рекламирана подписка. Въобще не се спирам на въпроса кой даде пари за тези реклами и как беше инициирана, защо в Народното събрание гражданска подписка от партии беше подкрепена. Става въпрос, че можеше да се направи тази подписка така, че всеки да си провери нещата, за да няма съмнение за невалидност. Благодаря.
Знаем, че беше събрана за 10 дни. За 10 дни как се събират 500 000 подписа, някой ако може да ми каже?
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Искам само да разясня на госпожа Гергова, че на 5 юни т.г. ще има заседание на нашата комисия по повод на това, че е разпределена от председател Миков същата тази подписка на инициативния комитет и ние трябва дадем едно становище по нея и по самия референдум. Да, преди това сме имали обсъждане в комисията за референдума, но остава отворен докато не се проверят подписите и ако си спомняте на едно от заседанията госпожа Манолова каза точно това, че тази дискусия не е приключила и затова в момента е на дневен ред и при нас. Да дадем едно становище на комисията какво ние смятаме да се направи от тук нататък по тази подписка, т.е. като гражданска инициатива и съответно по референдума.
Г-ЖА МАРИЯ АСИМИ: Господин Николов, извинете че Ви репликирам, но никъде в страниците на Народното събрание няма насрочено заседание на комисията за петък, не зная от къде Ви е информацията.
Искам също така да кажа нещо по отношение на личните данни. Тук са госпожа Репуц и адв. Генов. Мисля, че моите лични данни само чистачката на входа ги няма. Ако Ви прави впечатление, когато отивате да си плащате сметката за мобилния телефон компютърът е в средата, Вие заставате зад мен и се виждат всички данни. Какво значи защита на лични данни? Личните данни могат да се вземат отвсякъде. След това ние гражданските организации говорим за защита на лични данни.
Г-ЖА ИРИНА АБАДЖИЕВА-РЕПУЦ: Накрая заради контрол над личните данни ще попречим едно искане, което между другото е основателно, за да може демокрацията да функционира по-добре, да бъде спънато, но ще се занимаваме с нещо, което няма да решим.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Давам думата на адвокат Захари Генов.
Г-Н ЗАХАРИ ГЕНОВ: Искам да взема отношение по два въпроса. Първо за личните данни. Да наистина, че ако хората, които са събирали подписите са от Обществения съвет, може да се разчита на тях. Но за по-сигурно при вземане на такива подписи би следвало да се изпълни процедурата по администриране. Тези, които ще събират подписите да са регистратори на личните данни. Например в някои закони е упоменато, например по гражданските процесуални закони има изискване ищецът да има посочено ЕГН. Това ЕГН сам си нанася, когато прави искова молба, а когато негов процесуален представител адвокат прави исковата молба, той взема тези лични данни като ЕГН, но адвокатите поначало са администратори на лични данни. Всички адвокати към определена година бяха регистрирани, има такава комисия. Така че няма пречка и е редно, когато се прави събиране на подписи за национален или местен референдум и да се предложи съответно задължително гласуване за тях, да се събират подписите от администратори на лични данни, като разбира се ще се изискват личните документи затова, иначе няма гаранция. Явно е, че тези подписи, които са взети от мъртви хора, това са хора, които по някакъв начин искат да провокират този процес. Явно е, че този който събира подписите не може да иска личните карти, затова защото не е администратор на личните данни.
Вторият въпрос по отношение на задължителното гласуване. Явно е, че идеята на професор Мирчев е, че ако примерно имаме изменение на Закона за референдумите със задължително гласуване, то тогава може да има някакво противоречие с Конституцията, където примерно по принцип гласуването е доброволно. Мисля, че няма пречка само в Закона за референдумите да се предвиди с едно изменение задължителното гласуване и няма да е в противоречие с Конституцията. Защото иначе противоречие с Конституцията може да имаме, ако някой закон дава нещо по-различно и по Закона за нормативните актове се прилага по-висшия по степен нормативен акт, който е Конституцията, но аз се присъединявам към госпожата, която седи до проф. Мирчев, според която няма пречка с изменение на Закона за референдумите да се въведе задължителното гласуване и то по отношение на местните и националните референдуми без това задължително гласуване да е примерно за изборите за народни представители и изборите за местна власт. По принцип референдумът се провежда по въпроси от национално значение и местно значение. Изборите за народни представители и за местен парламент не може да се приеме, че са такива въпроси, които са от национално или от местно значение, за да се въведе задължителното гласуване за тях.
Г-ЖА ИРИНА АБАДЖИЕВА-РЕПУЦ: Никъде не е казано, че гласуването е доброволно. Тази дума аз лично я търсих в Конституцията, няма я. Имаме право на гласуване и никъде не е казано, че то е само доброволно, за да направим по аргумент на противното заключение, че трябва да махнем думата доброволно, за да можем да го направим задължително.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Има думата г-жа Румяна Дечева.
Г-ЖА РУМЯНА ДЕЧЕВА: Без да се връщаме обратно към дискусиите, които вървяха няколко месеца по новия Изборен кодекс, в световната практика или е право да се гласува или е задължение. Не се допускат допълнителни обяснения към съществуващите конституции. В смисъл, знаем страните, в които е задължително гласуването и знаем страните, в които гласуването е по право. Народното събрание може да реши при следваща промяна на Конституцията да го отмени за момент. В момента това е положението, така сме се декларирали като страна. Не става дума единствено какво ние около тази маса обсъждаме. Това са документи, внесени от името на нашата страна, без значение кое е било Народното събрание в редица международни организации, в които ние като страна сме определили и сме декларирали, че при нас е право, не е задължение. Това разбира се може да се промени, има начин това да стане, но за момента положението е такова, не е въпрос на наша трактовка според мен.
Искам да обърна внимание на един проблем и това е,че ние имаме един много голям контролиран вот, който е истински проблем.
Другият много голям проблем е нередовните ни списъци, онова което всеки човек знае, какво е съотношението между граждани на една страна и избиратели. Вижда се, че в тези списъци имаме заложен капан.
Да се говори днес още веднъж за промяна на изборно законодателство, на Конституция или на промени по отношение на електронен вот и задължителност на гласуването, без да сме изчистили онези проблеми, които имаме според мен е залагане на още един проблем при бъдещото гласуване. Ако ние зададем задължителност за гласуване на онези хора, които според мен не биха могли да бъдат избиратели, ние създаваме един допълнителен проблем в смисъл, че нищо от така зададените три въпроса за референдум не е невъзможно.
Според мен втория и третия въпрос, а именно задължителността на гласуването и гласуването електронно, по дистанционен път, за които ние сме, нашата организация беше една от първите, която изрази мнението си и сме затова, но при сега съществуващите обстоятелства това дава още една възможност за допълнителни манипулации. Това дава възможност на едни хора в едни списъци да имат право да гласуват без значение дали те са живи или не, дали са български граждани или не. Както и това задължение при задължително гласуване дава задължение на онези хора, които не ги знаем къде са и кои са, също да упражнят право на глас.
Г-ЖА ИРИНА АБАДЖИЕВА-РЕПУЦ: Аз съм съгласна с последното, което казвате, само че тези мъртви души нямаме никаква гаранция, че някой не им упражнява правото, така че това не е аргумент, но сте права, че като се въведе задължително гласуване вместо да бъде изкуствено право, ще бъде просто използвано като едно задължение на несъществуващ субект. Това за което сте права най-вече и за което ние апелирахме още преди тези избори е да се изчистят избирателните списъци от разликите, които бяха открити от последното преброяване, това не се случи. Но това са неща, които ние спокойно бихме могли да добавим в нашето становище до Народното събрание и да съставим наистина един документ, който да има смисъл, с ясни искания и аз продължавам да ви призовавам да го направим, ако искаме да свършим някаква работа.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Аз искам да припомня, че още миналия май месец сме завели в деловодството на Народното събрание какво искаме и проф. Димитър Димитров по време на изготвянето на Изборния кодекс предложи да има изборен регистър, което ние горещо подкрепяме, за да може да се знае кой иска да гласува и съответно гледа дали има това право, къде се намира и по електронен път да вижда в коя подписка той е отразен. Това са неща, които ги искахме и след евроизборите трябваше да се направи тази база. Ако са променили параграфите, ние може да поискаме да се преразгледа това нещо и сега тези, които са гласували макар и по-малко ще бъде по-лесно да се вкарат в една такава база.
Г-Н НАЙДЕН МОСКОВ: Ще се постарая съвсем накратко да се изкажа и да бъде креативен.
Първо по отношение на личните данни. Известно е, че в други страни има специален идентификационен код, който се различава от ЕГН. Свидетели сме тук, че ЕГН се използва и може да остане човек и без жилище и т.н. Този идентификационен код е съвсем личен, важи само за избори. Той го нарече по друг начин. Това да се разработи, защото се събират списъци за какво ли не и там може да се даде този код, без да се използва единния граждански номер. Това е едно.
Второ. По отношение задължителността на изборите. Това ще влезе в противоречие с Хартата за правата на човека. Аз искам да кажа друго – 2/3 от гражданите не се явиха сега на изборите не защото отидоха на риба или на море и т.н. Те просто им е писнало да гласуват без някакъв резултат от това, така че както върви този процес на негласуващите, ще върви все по-нагоре и по-нагоре. Ние трябва да намерим начин да мотивираме избирателя, за да гласува, а за да го мотивираме не искам да повтарям пак, но това което предложих на г-жа Мая Манолова и имаше доста професори и не го приеха, приеха го с мълчание, защото остана да мислят, обаче явно нищо не са измислили, явно им прозвуча също като ерес. Моето предложение беше свързано с това народните представители да бъдат много по-малко и това може да се реши. Трябва в Конституцията там, където е закрепена като константа 240 души да се измени този член с квалифицирано мнозинство, това може да стане стига да има добро желание и да стане функция на избирателната активност броя на представителите.
Проф. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Колеги, много разширихме дискусията. Ние имаме една проста задача. Да подкрепим или не предложението и ви предлагам да вървим към формулиране на някакво решение.
Моето конкретно предложение първо е, че не го подкрепяме първо поради формална недопустимост поради факта, че са уважени само 463 хиляди подписа.
Второ. Препоръчвам на комисията да обсъди възможността съответно на процедура, съответно на законодателна инициатива да се обсъди отново нов закон, подобрен закон и т.н. за референдумите, което беше нашето първо предложение.
Фундаменталният съдържателен проблем, заради който ние не можем да се справим с всякакъв вид фалшификации това е, че в България са в безумен хаос документите за гражданско състояние, т.е. системата ГРАО първично не работи, като се започне от това, че още след 1990 година общините, училищата, университетите престанаха по надлежния път да регистрират кой е умрял, кой е заминал в чужбина и т.н., кой за кого се оженил, мине се през учебните заведения, които престанаха да регистрират дипломите за средно и висше образование и всъщност от съдържателна гледна точка нашите досиета в ГРАО са изпразнени от едни изключително важни характеристики. Премине се към това, че просто не се отрегистрират хора, които са починали и заминали, но поне от 1995 – 1997 година има много сигнали за производство на изключително голямо количество фалшиви лични карти от органите на МВР и с тези фалшиви лични карти 2 – 3 партии всъщност злоупотребяват в особено големи размери. Това е една от причините да не може да се редуцира нормално избирателния списък. Тази година той беше редуциран с около 200 000 – 250 000 души, но вероятно още между 500 000 и 700 000 съществуват фалшиви имена там, но на какво основание да ги извади ГРАО, след като имате фалшиви лични карти и т.н.
Това е третото предложение. Да предложим на съответните комисии на Парламента да организират някакъв дебат за целия механизъм на документите и общия механизъм на гражданското състояние, което е системата ГРАО, след което е системата НАП и накрая е системата НСИ. Това са три системи, които работят и би трябвало тръгвайки от ГРАО да работят с един и същи масив, където между другото са заличени личните данни. На тяхно равнище, когато мен ми идентифицират моите лични данни, т.е. част от ЕГН-то ми е заличено. Там може, а в търговския магазин, в лизинговата компания, в хотела където се регистрирам там ми събират всички лични данни. Има пълни абсурди от гледна точка на цялостната система и Парламента трябва това да го подложи на обсъждане, може би някаква законодателна инициатива и това да ни бъде третото предложение.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Колеги, обединяваме ли се около това становище на проф. Мирчев.
Не подкрепяме този референдум поради съмненията, че тази подписка не е събрана коректно и поради недостатъчен брой.
Да искаме промяна или нов Закон за референдумите, съответно реформа на ГРАО, НАП и НСИ.
Г-ЖА ИРИНА АРАБАДЖИЕВА-РЕПУЦ: Може би трябва да ги разделим, защото аз например с първото изречение не съм съгласна, т.е. аз съм затова да се разглежда, но когато казваме не подкрепяме, тогава в публичното пространство ще излезе, че виждате ли Обществения съвет не подкрепя по принцип предложените въпроси, което за мен не е така.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Да се допълни поради недостатъчен брой валидни подписи, а не заради същността.
Всеки си има собствено мнение дали подкрепя или не подкрепя въпросите.
Обединяваме ли се около това да започне обществен дебат за реформа в ГРАО?
Обединяваме ли се около предложението на проф. Мирчев – не подкрепяме поради недостатъчен брой подписи и поради същността на въпросите.
Г-ЖА ИРИНА АБАДЖИЕВА РЕПУЦ: Няма защо да се произнасяме по същността на въпросите при положение, че нямаме формална допустимост. Винаги се разглежда по същество нещо, когато има формална или недопустимост.
Друго беше това, което ви предлагам и в добавка на казаното от проф. Мирчев.
Да се адресират към народните представители тези въпроси от референдума, да се внесат като законодателни предложения за изменение на изборното законодателство
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Темата сега е референдума.
Предлагам да гласуваме следното:
Не подкрепяме референдума поради недостатъчен брой валидни подписи.
Подкрепяме да се започне инициатива за обществен дебат от комисията за изработка на законопроекти за реформа в системата на ГРАО.
Проф. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Комисията, ако иска да проведе и два дебата. Ние излизаме със становище от Обществения съвет това да направи. Ние цяла година се занимаваме само с обществени дебати.
Общественият съвет да излезе с предложение пред комисията, а след това, ако иска да си прави и пет такива дебата. Ние дебати повече няма да инициираме за каквото и да било.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ:
Първото предложение:
Не подкрепяме референдума поради недостатъчен брой действителни подписи.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Г-ЖА ИРИНА АБАДЖИЕВА –РЕПУЦ:
Да предложим Народното събрание да излезе със законодателна инициатива за изменение на Изборния кодекс, съгласно предложените въпроси за референдума, а именно: въвеждане задължително гласуване и въвеждане на електронно гласуване.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ:
Предлагаме да се инициира законодателна инициатива за промяна на системата на ГРАО.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се с пълно мнозинство.
Да препоръчаме на комисията да проведе законодателна инициатива за нов законопроект за референдумите.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Четвъртото предложение на г-жа Репуц:
За изменение на изборното законодателство, съгласно искането в референдума – задължително гласуване и електронно гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Г-ЖА ИРИНА АБАДЖИЕВА-РЕПУЦ: Тези предложения, които не могат да се включат в референдум да се предложат като законодателна инициатива за изменение на Изборния кодекс. Резултатът от референдума щеше да е това, да бъде изменен Изборния кодекс в този смисъл.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Идеята е да се поискат промени в Изборния кодекс във връзка с двата въпроса за електронно гласуване и за задължително гласуване.
Това е предложението на госпожа Репуц.
Предложение до комисията за стартиране на законодателна инициатива по изменение на Изборния кодекс във връзка с един от въпросите на референдума за задължителното гласуване.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 6, против – 4, въздържали се – 2.
Не се приема предложението.
Г-ЖА ИРИНА АРАБАДЖИЕВА-РЕПУЦ: Предлагам да се прегласува предложението.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ:
Госпожа Репуц иска прегласуване.
Който е за стартиране на законодателна инициатива за промяна на Изборния кодекс, за да се въведе допълнително гласуване, моля да гласува.
Гласували „за” – 7, против – 3, въздържали се – 2.
Приема се.
Следващото предложение:
Да се стартира законодателна инициатива за изменение на Изборния кодекс, за да се въведе дистанционно електронно гласуване.
Който е за стартиране на законодателна инициатива за изменение на Изборния кодекс, за да се въведе дистанционно електронно гласуване, моля да гласува.
Гласували „за” – 4, против – 7, въздържали се – 1.
Не се приема.
Моето обяснение е, че е противоконституционно.
Г-ЖА ИРИНА АБАДЖИЕВА-РЕПУЦ: За мажоритарния вот е третия въпрос – подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно. Да се инициира като процедура.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ:
Предложението е: поддържаме ли част от народните представители (въпрос № 1) да се избират мажоритарно и да има референдум по този въпрос.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 3, против – 7, въздържали се – 2.
Не се приема.
Относно подписката. Моето предложение беше да се задължи ГРАО да осигури функционалност на сайта за проверка на личните данни на всеки гражданин, като се съобрази със Закона за защита на личните данни.
Комисията да предложи да се задължи ГД ГРАО да направи функционалност на сайта си, при което всеки гражданин, който желае да си провери дали е подписал или е подписан на тази подписка.
Целта е да се изясни дали са само формално невалидни подписите или има и такива, които са реално невалидни защото хората не са се подписали. Това е идеята, да се види колко човека реално са се подписали и дали е истинска тази подписка или е нагласена.
Обединяваме ли се около становището да поискаме от комисията в подходяща форма да се поиска от ГД ГРАО да осигури възможност всеки български гражданин да провери дали реално се е подписал в тази подписка, макар че подписите са събирани по старите условия.
Г-Н ЗАХАРИ ГЕНОВ: Аз искам да кажа, когато ние от Обществения съвет подкрепяме подписката, тогава можем да поискаме това, но когато ние не подкрепяме подписката на база на това, че има много недействителни гласове, няма какво да приемаме като становище.
След като не подкрепяме подписката не е необходимо да искаме тази информация.
Г-Н НАЙДЕН МОСКОВ: Ако се въведе идентификационен код и всеки си знае този идентификационен код, вместо да се подписва ще си напише своя код.
Г-Н ЗАХАРИ ГЕНОВ: Ние принципно не сме приели подписката и аз не знам защо ще подлагаме на гласуване такова предложение.
Г-ЖА РУМЯНА ДЕЧЕВА: Само една бележка. Не беше възможно да се провери дали сме се подписали в подписките на различните партии, защото тези подписки вече бяха по новия закон и бяха внесени на електронен носител.
Ако сега решим да се провери тази подписка, това значи че някой ръчно ще трябва да качи всички данни на тези 500 хиляди човека, не си спомням точната бройка.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ:
Призоваваме ГД ГРАО да осигури функционалност на своя сайт, за да може всеки български гражданин да си провери дали реално се е подписал или е бил подписан. Става въпрос за тази подписка за референдума.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за” – 4, против – 6, въздържали се – 2.
Не се приема.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Аз подкрепих всички тези предложения, които тук гласувахме. Само искам да ви кажа, дайте да се освободим от всякаква илюзия, че ние като кажем на комисията да предизвика законодателна инициатива това ще стане.
Ако се държим като сериозен Обществен съвет, ако имаме отношение, ако имаме мнение, ако имаме експертиза, ние сами ще напишем промените и тогава госпожо Репуц те ще станат, иначе се заклевам те никога няма да станат.
Ако имате идея напишете конкретно предложение за промяна на Изборния кодекс например, съответно като посочите конкретен член, алинея и т.н. и ги дайте, на който искате, тогава можем да търсим подкрепа. Ние сега си загубихме час и 15 минути за да предъвкваме неща, от които нямаше никакъв смисъл. Това, че ние молим комисията да предизвика законодателни инициативи, просто не се прави така. Който има капацитет, който има експертиза да каже – тук се променя това. Ако искате нещо да се случи съберете колеги, предложете го, съветвайте се и до мен и ако го намеря за разумно ще го подкрепя.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ:
Точка трета стана точка втора – Разни.
Очаквам вашите предложения.
Има думата г-жа Нина Гергова.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА:
В точка Разни имам няколко предложения.
Първо предлагам за другото заседание да бъде поканен министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Там имаме много важни въпроси, разисквахме ги в продължение на цял месец по темата Енергетика. Знаем вече, че и Европейската комисия се сезира. Имахме там доста предложения, нищо не се направи.
Второто ми конкретно предложение е за следващият път, другия вторник, или в петък, зависи от заетостта на министъра, втората точка да бъде избор на председател, мисля, че без председател не може да работим.
Моето лично мнение е, че през последните два месеца този Обществен съвет нищо не свърши и аз лично смятам, ако продължим по този начин, да не си губя повече времето, бих била полезна на много други места вместо тук. Голословие два часа за нещо, което вече сме обсъждали, мен лично това ми идва в повече.
Следващото ми предложение: нека наистина да си изясним приоритетите. Пак повтарям, два месеца нищо не свършихме. Също така да се направи проверка кой е участвал в работата на обществените съвети. Тази таблица бяхме приготвили още преди три заседания. Нека да изключим тези хора, които не са идвали и нямат интерес. Те не присъстват и не може да съберем кворум. Нека наистина до следващия път всеки да си помисли иска ли да бъде тук или не иска, как иска да се работи и наистина този Обществен съвет да бъде работещ, да има някаква тежест, а не да се събираме само да си говорим общи приказки.
Наистина през последните два месеца съм много разочарована, нищо не свършихме. Много добре започна работата на този Обществен съвет, много хубави дискусии имахме и от там нататък се забуксува. Просто начинът, по който се водят заседанията не е добър, ние не може да продължим да работим по този начин и да бъдем градивни, конструктивни и да имаме някаква тежест. Станахме по-голям цирк и от Парламента.
Другото ми предложение е за приоритетите, може би е добре да съберем тези две точки, да видим кои са ни приоритетите и как да се събираме от тук нататък.
Това са конкретните ми предложения. Много моля нека изказванията да са кратки по отношение на моите предложения или на други теми. Нека да бъдем малко по-конструктивни. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Само да разясня по предложението на госпожа Гергова за енергетиката. Това е много обширно понятие. Ако искате може да и дадем правото тя да подготви тема за енергетиката, какво искаме да разгледаме и да се обсъди предварително от всички и едва тогава да влезе в дневния ред, защото енергетиката е много обширно понятие.
Избор на председател. Миналия път имаше един избор.
Приоритети. Това ще обсъдим в точка втора, която стана точка трета.
Г-Н ВЕСЕЛИН СОТИРОВ: В по-голямата част съм съгласен с предложенията на госпожа Гергова. Защо трябва да отлагаме вече за трети или четвърти път предложенията към комисията за изключване на тези членове на Обществения съвет, които не присъстват на заседанията на комисията и в Обществения съвет и избор на председател.
Ние за да работим ефективно, както предложи госпожа Гергова е да се съставят работни групи и да се работи по определени теми, свързани с енергетиката, селското стопанство, здравеопазването и т.н. Така ние постоянно ще си каним лектори, ще провеждаме безкрайни дискусии. Абсолютно съм съгласен с Вас, че нищо не сме свършили за последните четири месеца.
Права сте, че трябва да направим предложение за председател. Общественият съвет без председател е нелигитимен.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Аз подкрепям двамата колеги в двата пункта. Ние сега разглеждаме точка Разни, а темата за приоритетите ще разгледаме в следващата точка.
По отношение на избора на председател, аз също и в двете точки не смятам, че това трябва да се отлага повече. Ние отлагахме няколко пъти това, защото имаше ваканция, след това избори и т.н.
Очевидно това е съставът, в който се събираме. Има списъци, в които се вижда кой е отсъствал. Аз не виждам причина това да го отлагаме за другото заседание. Имаме също така приет правилник, да се изчисти този списък от хората, които нямат желание за работа, това участие не е насила. При всяко заседание възниква въпроса с кворума, очевидно това е нашия състав.
Г-Н ВЕСЕЛИН СОТИРОВ: Да определим една конкретна бройка на Обществения съвет, например 21 души .
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Това да бъде проекторешение на Обществения съвет – да се обобщят данните.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Аз ще изготвя справка за присъствието и неприсъствието на членовете на Обществения съвет на заседанията.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Днес може да уточним от колко души да се състои Обществения съвет.
Г-ЖА ИРИНА АБАДЖИЕВА-РЕПУЦ: Може ли да изразя различно становище. От една страна Общественият съвет трябва да бъде все пак представителен орган, колкото повече хора има и организации, толкова е по-голяма неговата тежест, т.е. той представлява по-голям кръг от обществени организации.
От друга страна ние сме решили въпроса с това той да функционира, независимо колко човека присъстват със спадащия кворум, така че аз не виждам какъв е проблема. При положение, че ние можем да вземаме решения при спадащ кворум, дори и да се трима човека, значи той функционира, но защо да си губим тежестта и да кажем, че това са три организации. Никой няма да обърне внимание на мнението на този Обществен съвет, в който членуват три организации, т.е. колкото е по-голям като обществено присъствие и е достъпен до всички обществени организации, които могат да се включат в даден момент и са се записали, толкова е по-голяма неговата тежест в обществото и пред Народното събрание. Така че защо да се лишаваме от нея, когато това не ни пречи на работата, използвайки механизма на спадащия кворум, няма нужда да изключваме никой. Те са ангажирани и от тяхно име вземаме решения, това е за тяхна сметка.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Ние не можем да ограничим размера на Обществения съвет, а ние можем да правим така, че само активните организации, които са тук и присъстват, те да останат и той да се опреснява с нови членове.
Г-Н ВЕСЕЛИН СОТИРОВ: Проблемът е такъв, че винаги заседанията започват с 15 – 20 минути закъснение. Предложението да разширяваме списъка на организациите, които ще участват в Обществения съвет не смятам, че ще доведе до някаква ефективност в работата на Обществения съвет.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Аз предлагам г-н Николов да провери колко са колегите, които не са присъствали на заседанията и съгласно правилата на Обществения съвет би трябвало вече да са освободени.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Ако искате възложете на председателя да направи тези справки и да предложи на комисията кои организации да отпаднат.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Да проверим съгласно правилата, приети от Обществения съвет кои от организациите следва да отпаднат и тогава да се ориентираме и да предложим точна бройка, примерно от 25 души или от 21 души, защото вие разбирате, че масовостта не дава представителство. Ние трябва да бъдем един представителен орган, който да бъде събираем, очевидно е, че ние не може да се събираме в пълен състав.
Да решим какъв брой да предложим на комисията и до края на годината да бъде този брой. Догодина може да се преосмислят правилата, в Обществения съвет да влязат нови членове и т.н.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Аз съм направил справка и се оказа, че сме имали кворум на 6 заседания досега. Аз мога да изготвя такава справка, да я представя на комисията и тя да реши дали да изключи някоя организация.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Аз мисля , че ние тук сме Обществен съвет, който защитава правата и интересите на гражданите, а не на партиите и на Народното събрание. Да, ние помагаме на тази комисия в законодателството. Ние сме тук преди всичко да наблюдаваме и да предлагаме някакви промени. Ако нашият глас не тежи и непрекъснато се съобразяваме с някой друг, просто наистина моля да не си губим повече времето. Няколко пъти поставихме въпроса да се измени правилника, но така никой не пожела. Ако не се промени правилника, лично аз мисля, че няма смисъл повече да си губя времето тук.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Госпожо Гергова, в какъв аспект искате да бъде променен правилника?
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: На няколко пъти го казахме. Ние предлагаме, предлагаме, после какво става, има ли някаква тежест или няма. Ние го имаме в правилника, че може да се изключват членове, а казвате: „Ама ние можем само да предложим”. Ако нямаме право на глас и ако не можем да си изпълняваме собствените решения и собствения правилник, значи просто няма какво да си губим времето тук.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Искам само да поясня, че Общественият съвет се създава към Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения като консултативен орган. Там има кандидатури на хора и тя преценява кой да включи в този съвет и кой да избере за председател. Ние съгласно нашия правилник може да кажем, че еди коя си организация не идва на заседанията редовно и не е заинтересована от това да работи в този съвет, а вече те ще преценят, защото те са властния орган, който решава, а ние само даваме мнения.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА:
Колеги, предлагам проекторешение за гласуване.
Общественият съвет предлага до следващото заседание временният председател да изготви справка на участващите, да бъде изработено предложение за освобождаване на отсъстващите колеги и на следващото заседание да гласуваме каква бройка ние предлагаме да бъде постоянния състав на Обществения съвет до края на тази сесия.
Разделям предложението на две.
Проекторешение на Обществения съвет:
До следващото заседание задължава временния председател да изготви справка за присъствията до този момент, въз основа на което да излъчи имената на хората, които се смята, че по нашия правилник трябва да отпаднат. Това е едното предложение.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” - 12 , против - няма, въздържали се – няма.
Приема се с болшинство.
Втората част от предложението е да определим окончателния брой на членовете на Обществения съвет до края на сесията.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за” - 2, против - 4, въздържали се – 6.
Не се приема предложението.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Във връзка с определяне на дневния ред за следващото заседание предлагам до четвъртък всеки да изпрати становищата си до Нина Гергова за въпросите, свързани с енергетиката.
Г-Н НАЙДЕН МОСКОВ: Като гост на това заседание искам да предложа следното. Първо събиранията да бъдат тематични.
Второ в бъдеще когато се изказваме, да ограничаваме примерно на 3 минути изказванията си, за да дадем възможност на повече хора да се изкажат.
Третото предложение е да се разгледа въпроса за двойното гражданство по време на изборите. Време е този въпрос да бъде решен и този, който ще гласува да си избере гражданство.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Това е отделна тема.
В момента говорим за енергетика. Приемаме го за сведение. Благодаря.
Ние трябва да решим кои точки от енергетиката трябва да се разгледат и да поканим министъра.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Също така миналия път се уточнихме ние да определим председател на Обществения съвет.
Г-Н ВЕСЕЛИН СОТИРОВ: Аз не виждам причина да отлагаме разглеждането на този въпрос за следващото заседание.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Аз съм съгласен с госпожа Нина Гергова, че ние трябва да предложим номинацията и го направихме миналия път – бяха избрани: аз и г-н Георги Георгиев и събрахме паритетни гласове 6:6, има и стенограма. В протокола е записано, че има две гласувания.
Проф. МИХАИЛ МИРЧЕВ: Колеги, дайте да успокоим тона. Председателят не може да се избира на такава преуморена емоционална глава. Ако искате да вземем решение следващия път –да имаме избор на председател, да се внесат предложения и да си мине процедурата.
Правя конкретно предложение – точка от дневния ред на следващото заседание да бъде избор на председател.
Второ предложение. Дотогава, ако имате предложения ги представете и ги аргументирайте. Всеки от нас има това право. Да го направим следващия път. Да бъде съобщено на всички 31 организации, че другия път ще става нещо много важно и поне тогава да дойдат, за да нямаме спадащ кворум и да прекратим с тези емоции.
Предлагам да гласуваме предложението на следващото заседание в дневния ред да влезе точка избор на нов председател.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Искам да направя едно предложение. Смятам, че е правилно Общественият съвет да отмени резултатите от гласуването от миналото заседание.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Няма смисъл да гласуваме такова предложение. Да гласуваме предложението на господин Мирчев.
Който е съгласен да направим аргументирани предложения за избор на председател на следващото заседание, моля да гласува.
Гласували „за” – 10, против – 2, въздържали се – няма.
Приема се.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ:
Закривам заседанието.

Край на заседанието: 17.00 часа



ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ
ЗАСЕДАНИЕТО НА
ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ:
Светослав Николов



Стенограф:
Траянка Стоянова