---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ



О Б Щ Е СТ В Е Н С Ъ В Е Т


П Р О Т О К О Л

№ 10

На 23 юни 2014 година (понеделник) от 10.00 часа в сградата на пл. „Княз Александър І” № 1, зала 238 се проведе заседание на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на проблеми, поставени от членове на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения, които трябва да бъдат решени в спешен порядък до края на лятната сесия на 42-то Народно събрание;
2. Разни.


Заседанието на Обществения съвет бе открито в 10.00 часа от господин Светослав Николов - член на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения.

Списъкът на присъствалите членове на Обществения съвет се прилага към протокола.

На заседанието присъстваха:
Константин Пенчев, омбудсман на Република България;
Мая Манолова, председател на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения;
Еленко Божков, член на ДКЕВР;
Борис Цветков, народен представител от Коалиция за България;
Георги Горанов, народен представител от ДПС, член на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения;
Таско Ерменков, народен представител от Коалиция за България;
Щерьо Щерев народен представител от ДПС, член на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.

***

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ:
Добър ден. Откривам заседанието на Обществения съвет.
Уважаема заместник председател на 42-то Народно събрание и председател на Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения, уважаеми господа народни представители, уважаеми господа представители на Министерски съвет, уважаеми господа представители на президента, уважаеми господин омбудсман, уважаеми представители на политическите партии в България, уважаеми членове на Обществения съвет, уважаеми гости, представители на медиите, днес е един тъжен за всички ден, ден на траур, в който скърбим за жертвите, загинали в резултат на стихийното бедствие, което се разрази на територията на градовете Варна и Добрич.
Предлагам да изразим своите най-искрени съболезнования към роднините на загиналите, като ги почетем с едноминутно мълчание.
(Участващите в заседанието на Обществения съвет почетоха паметта на загиналите със ставане на крака и едноминутно мълчание.)
Уважаеми дами и господа, днес Република България се намира в сложен период от своето съществуване, белязано във всеобщо разделение между гражданите на републиката, нарастващо незачитане и неуважение на институциите и политическите партии. Движим се с все по-ускорени темпове към всеобщ разпад на държавността и институциите и това е резултат от това, че в България се води гражданска война без оръжие, но въоръжение най-опасното и с масово разрушение оръжие – омразата. Притиснати сме в тази стена на омраза като народ и потопът е последното предупреждение да се събудим, за да разберем, че пред тази омраза пътят води само до гробищата. Тази война не е нашата, тази война трябва да я спрем.
Затова сме се събрали тук, да очертаем националните приоритети в законодателната работа на 42-то Народно събрание до края на лятната парламентарна сесия в дух на разбирателство и пълноценен диалог, водещ до общо съгласие между гражданите и институциите на Република България. От това се нуждаем всички, за да спрем деградацията на обществото и държавата ни.
Предлагам тази среща да стане основа на широк обществен диалог между гражданите, институциите и политическите партии, от който обществото ни се нуждае неистово.
Припомням ви, че при проведените обществени обсъждания в Парламента се открои нуждата от спешни промени в законодателството, регламентиращо дейността на частните съдебни изпълнители, банките, търговските вериги, както обсъждане на проблемите, свързани с дейността на ЕРП-та, проблемите в здравеопазването, образованието и съдебната система. Това са само кръг от темите, които под натиска на гражданското общество, Парламента започна да обсъжда и ние държим те да бъдат доведени докрай.
Призовавам ви по време на това заседание да оставим извън тази зала политическите си предпочитания и препирни, уличния жаргон и непристоен език, ниското и пошло поведение, както и личностните нападки.
Нека се съсредоточим, мислим и действаме само и единствено за благото и добруването на българския народ и Република България.
Изказванията ще са с продължителност 3 минути по реда на записване за изказване. Призовавам ви да се изказвате точно и ясно и само по разискваната тема, когато някой се отклони от темата ще получи забележка да се върне в темата. Ако не го направи, ще му отнема думата. Надявам се на вашето разбиране и съдействие, за да направим тази дискусия ползотворна за всички.
До момента са постъпили две заявки за кратки встъпления - на госпожа Добрина Алексиева и на госпожа Мария Асими.
Преди това ми позволете да дам думата на нашия председател на комисията госпожа Манолова.
Г-ЖА МАЯ МАНОЛОВА: Здравейте на всички. Поздравления на организаторите за днешната тема, за днешната дискусия, защото тя по един непосредствен начин ще даде възможност да направим равносметка какво е направила Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения през изтеклата една календарна година, какво беше мястото и значението на Обществения съвет към нея и на всички неправителствени организации, които се включиха в нейната работа.
Признавам си, че аз не съм се готвила за някакво пространно експозе. Използвам случая да направя няколко уточнения.
Първото от тях е, че това е единствената Парламентарна комисия, която за първи път в историята на Парламента създаде свой Обществен съвет, в който се включиха неправителствени организации и който Обществен съвет, искам да го подчертая, както се казва много дебело, работеше изключително самостоятелно, преценявайки кои са важните теми, които трябва да обсъди и след това да представи на вниманието на Комисията по взаимодействие с гражданските организации и движения. Въпреки нападките към Обществения съвет, които бяха отправени основно от представители на опозицията, надявам се те да намерят удобна форма, начин и време, в което да се извинят на членовете на Обществения съвет за нападките, които отправиха към него, но наистина формирането на темите, становищата, беше изключително и само в правомощията и според вижданията на самите членове на Обществения съвет.
Благодарение на активната работа на гражданското общество, чрез Обществения съвет на вниманието на гражданската комисия бяха поставени няколко много важни теми, които след това се превърнаха в законодателни предложения на народни представители. В крайна сметка бяха приети част от тях от българския Парламент, а други са в процес на приемане, а трети са във вид на законопроекти, които изчакват своето време в Народното събрание. Ще дам няколко примера.
Първи инициатор за промените в Закона за банките и за потребителските кредити чрез налагане на тавани за лихвите, равнопоставеност на договорите, възможности за предсрочно погасяване без наказателни санкции, тези теми за първи път бяха повдигнати от гражданските организации и от Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения. Намериха своя израз в съответни законопроекти и за първи път Народното събрание е излязло с конкретни закони, с които да ограничи произвола на банковия сектор.
Пак по предложение на гражданските организации и чрез работата и на Обществения съвет, и на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения бяха изработени промени в Закона за конфликт на интереси, една изключително важна за българските граждани тема и сфера за начина, по който функционират независимите регулатори, за начина по който изпълняват функциите си хората по високите етажи на властта. Този законопроект е във финална фаза, вече е минал през всички комисии на второ четене и със сигурност ще бъде приет от българския Парламент.
Промените в Закона за енергетиката, които позволиха да се намали цената на тока също стартираха от Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения и от Обществения съвет. Факт са една голяма част от промените и в работата на енергоразпределителните дружества. Има и други важни промени, които са във втори поправки в закона, които са в процедура между първо и второ четене в Парламента и към които очакванията на българските граждани са много сериозни, защото са следващата стъпка към ограничаване произвола на ЕРП-та, възможности на гражданите да възразяват срещу сметките, да не се плаща такса включване, да могат да ги оспорят необосновано високите сметки без затова да търпят съответно санкции. Знаете, че и самите енергоразпределителни дружества са под лупата и на независимия регулатор и на други правораздавателни органи и в момента са в процедура по доказване на изправността и правомерността на тяхното поведение, и са застрашени включително и от проблеми с техните лицензи.
Други два изключително важни закона също бяха изработени с участието и на Обществения съвет и на самата Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения. Това са промените в Гражданско процесуалния кодекс и в Закона за частните съдебни изпълнители, като там се съдържат изключително важни разпоредби, които на практика да освободят гражданите отново от произвола и на банките, и на частните съдебни изпълнители, да се прекрати автоматизма, който съществуваше при исканията на банките за незабавно изпълнение при просрочени задължения, без възможност на длъжника да възразява и срещу размера, и срещу лихвите. Също така в една голяма степен се връзват ръцете на частните съдебни изпълнители безконтролно да влияят, да се разпореждат и да тормозят българските семейства. Надявам се, че ще има достатъчно време в рамките на този Парламент тези законодателни промени да бъдат приети.
Други теми, които сме обсъждали съпътстващо и в Обществения съвет, и в Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения са проблемите в здравеопазването и на пациентските организации. Тук трябва да призная, че до предложения за сериозни реформи не се стигна, но някои важни стъпки имат своите законодателни предложения. Става дума за централизирането на търговете за лекарства, което ще намали като цяло цените на лекарствата в здравеопазването. Сериозни промени, които са насочени към оптимизиране на броя на болничните заведения, особено на частните такива, с актуализация на националната здравна карта, електронното здравеопазване. Също и в тази сфера са предприети стъпки, макар че трябва да призная, че те са много по-недостатъчни в сравнение с проблемите, които съществуват в здравеопазването.
Образователната система е била по-встрани от работата на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения. Акцентът е бил главно върху адекватността на образователната система и потребностите на икономиката и в този смисъл в момента и в Парламента се обсъжда и се надявам, че ще бъде приет окончателно Закона за професионалното обучение и образование с въвеждането на дуалната система, която на практика ще приближи нашата образователна система към потребностите на българския бизнес, т.е. повече адекватност на това какви кадри излизат от образованието, доколко те могат да намерят своята реализация в българската икономика.
Това наистина са част от основните теми. Ние сме коментирали много социални теми, социални политики, някои по-сериозни реформи, включително Закона за частния фалит, който е в една предварителна фаза на своето изготвяне и за чието приемане се изисква повече чисто правна техническа работа, което се случва в момента.
Ако мога да си позволя да използвам този форум, един вид като една от първите стъпки към анализ на това, доколко беше полезно създаването на Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения в 42-то Народно събрание и на Обществен съвет към нея, аз мога спокойно да кажа, че ние сме отметнали наистина страшно много работа. Мисля, че сме били полезни на българските граждани. Това е видно и от отчетите, които сме подготвяли в края на всяка една от парламентарните сесии и от конкретните резултати.
Може би не трябва да пропускам и Изборния кодекс, който изцяло беше обсъден и дискутиран и в рамките на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения с едни широки обществени дебати, в които за първи път се включиха много български граждани буквално в Пленарна зала на българския Парламент. Въпреки сериозните критики и нападки срещу новите изборни правила, мисля, че някои неща няма как да бъдат отречени, а факт е, че за първи път след толкова години демокрация българските граждани осъзнаха силата си по време на избори, че могат да пренареждат листите на партиите. За първи път има реално работеща преференция в рамките на 5% и в резултат на гласуването на българските граждани 34 от кандидатите от всички кандидатски листи получиха преференция над 5 %, т.е. това е доказателство, че преференцията работи, че за първи път има мажоритарност в изборите. Мисля, че огромното предизвикателство пред гражданското общество е да отстои и да не позволи тази стъпка, която беше направена да бъде отнета, а именно да няма посегателства срещу преференцията при последващи промени в изборните правила, защото хората осъзнаха силата си, а политическите партии осъзнаха факта, че решаващата дума вече няма да бъде на партийните централи, а на гражданското общество и не изключвам опити с различни аргументи преференцията да бъде неглижирана или направо отменена при други видове избори, освен европейски.
Мисля, че и самият факт благодарение на вас, на вашето активно участие и на създаването на Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения, Парламентът и в буквален, и във всякакъв смисъл отвори вратите си за българските граждани, които не само могат чрез своите представители, а и когато преценят лично да се включат в работата на парламентарните комисии, но и в работата на Парламента, буквално в Пленарна зала и с обсъждане на важни законопроекти, и с иницииране на законодателна инициатива, защото от тези сфери, които току що изброих законодателните промени в тях са в резултат от активното участие на гражданското общество и на вас, които сте в тази зала. Аз мисля, че ще намеря и други форми и начини до края на този Парламент да изкажа своята благодарност за активното ваше участие, затова че абсолютно безвъзмездно, на добра воля, без каквито и да е материални стимули и интерес, всеки един от вас да се включи в работата на българския Парламент. Ползите са за гражданите, надявам се в един момент те да бъдат оценени, но пък от друга страна мисля, че никой от седящите на тази маса, никой не го е правил, за да получи някакво специално признание. Ще ви го кажа от собствен опит, че обикновено това не се случва.
Мисля, че удовлетворението на всеки може да бъде от реално свършената работа, от приетите важни законопроекти, които са в интерес на хората, които са срещу монополите, пък включително и такива, които се отнасят до избирателната система.
Българският парламент вече не е същият, няма как да бъде направена крачка назад към неговото последващо затваряне и затова, че той е с отворени врати за гражданската инициатива, за гражданите и за неправителствените организации. Заслугата е изключително и изцяло ваша, за което ви благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Аз Ви благодаря от името на членовете на Обществения съвет. Благодаря за разбирането, което членовете на комисията имаха към нас през тази година до момента.
Давам думата на господин Георги Горанов.
Г-Н ГЕОРГИ ГОРАНОВ: В допълнение на колежката Манолова, искам най-напред да ви благодаря за инициативата, която поехте и да ви уверя, че лично съм поканил членовете на останалите парламентарно представени партии от опозицията да присъстват на настоящия форум, но не беше ми даден отговор, а виждам, че отсъстват от заседанието.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Аз само мога да отбележа, че всички са поканени – извънпарламентарни партии, които имат избран представител в Европарламента, даже и Национална гражданска инициатива АБВ сме поканили. Това е техен избор дали да присъстват или да не присъстват.
Благодаря за вашето присъствие затова, че ни уважихте.
Давам думата на госпожа Добрина Алексиева за кратко експозе.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Добър ден на всички.
Уважаема госпожо Манолова, уважаеми господин омбудсман, уважаеми представители на Министерски съвет и на президентството, уважаеми депутати, уважаеми гости, дотук госпожа Манолова направи едно експозе какво е постигнато от този Обществен съвет и какво в общи линии е прието като промени от това, което сме поискали.
Аз бих искала да ви запозная във възможно най-кратко време с това, което всъщност не е постигнато и ще ви върна малко по-назад във времето. Става въпрос за м. юни 2012 година, когато започнаха по-масовите протести в България. Те бяха също за една лобистка поправка в Закона за горите. Много се изговори за антимонополно законодателство, но все още в България не се говори за антикартелно законодателство и за Закон за лобизма, нещо което също сме поискали.
В първия работен ден на 42-то Народно събрание внесохме някои от основните ни искания първото, от които беше промените в Изборния кодекс или нов Изборен кодекс. Много сме благодарни затова, което успяхме да постигнем, т.е. оценяваме тази преференция, която ние ще пазим като зеницата на очите си, защото тя наистина е безкрайно важна. Това, че инициативните комитети бяха освободени от огромния брой хора, депозити, тези плюсове на Изборния кодекс не могат да бъдат отречени, но има някои неща, които продължават да се избягват като теми. Една от тях е така наречената активна регистрация. Това е обвинение към абсолютно всички партии, защото ни заблуждавате с някаква дъвка за задължителното гласуване, а всъщност реалният проблем е точно активната регистрация, която ще помогне да бъдат изчистени един милион мъртви души, които така и така седят и продължават да седят в избирателните списъци.
Второто, което се избягва и което беше променено, беше така наречената бюлетина, която донякъде имаше един образователен ценз вътре в нея. Тя беше много бързо променена в новия изборен кодекс.
Другото, което не беше свършено докрай, това е безплатното отразяване в обществените медии на абсолютно всички кандидати. Пуснаха се едни ваучери, които за съжаление не вършат работа, защото това е частична промяна. Така че това са нещата специално от Изборния кодекс, от които не сме доволни.
Друг проблем, който сме поставили още в началото на 42-то Народно събрание това е новият Закон за медиите. Няма да обяснявам тук и сега на какво бяхме свидетели една година, за липсата на обективност и че всяка медия в общи линии се съобразяваше единствено с това какво нареждане има от собственика си. Правилото на трите гледни точки, което се учи в първи курс журналистика изобщо не фигурираше, така че това е нещо, което също трябва да се обсъди, да не говорим, че интернет изданията изобщо пък не влизат в медийния закон в момента.
На четвърто място, това което поискахме е нисколихвени кредити за малък и среден бизнес. Това е нещо, което също не виждам да е задвижено.
На пето място 60 % от търговските вериги, т.е. Метро, Кауфланд, Лидъл да предлагат български стоки. Това, за което говорихме е, че те всъщност имат проблеми с печалбите, т.е. ако един български производител получава 2 лева за някоя своя стока, всъщност връща един лев във веригата. По този начин всъщност българският производител работи и си продава стоката под нейната себестойност. Това също искахме да бъде решено като проблем.
Да не говорим, че в Европа аз не съм видяла, нито в Прага, нито в Генуа, примерно в центъра на градовете да има Билла или Кауфланд. Първата Билла, за която се сещам е тази между Народното събрание и Софийския университет, която е на пъпа на София.
Всички тези вериги са в периферията на големите градове. Искам да знам кой допусна всъщност те да унищожат малкия бизнес в градовете ни.
Много се изговори наистина за антимонополното законодателство, много се изговори за цените на тока, откъдето тръгнаха февруарските протести през 2013 година, които можем да кажем, че са най-масовите протести в последните години, но никой не говори за цените на горивата. Защо един монополист примерно като Лукойл определя пазарните цени на горивата в България. Защо цените на горива не се определят по сорт брент например.
Последната тема, която всъщност е първа и която за нас е приоритет, това е темата за българското образование и наука. Съжалявам, че ще го кажа, но нито една партия до този момент не се хвана сериозно с тази тема. Да, оценяваме проблемите с навлизането на дуалното образование в България, но никой не говори на тема как ще продължи това отпечатване на учебници и по същия начин ли ще продължи. Ще ви дам един простичък пример с учебник по родинознание от четвърти клас, който е от 80 страници има три страници за българската история, три изречения за цар Симеон и обобщаващото изречение за цар Симеон звучи, че той всъщност не е направил нищо кой знае какво за България.
Това представляват 90 % от учебниците в България. Децата ни не са в състояние да завършват образованието си без да се наемат частни учители. Това ли беше всъщност смисъла на всичките тези реформи които ужким се правеха толкова години. Затова че има остра необходимост от актуализация на учебниците по история. За повечето граждани, включително на София и на България Батенберг представлява площад.
Много е тъжно, но много малко хора знаят, че всъщност той е бил на 25 години младеж, когато прави съединението на България и когато успява да се опъне на цяла Европа и на Русия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Аз преди да дам думата на госпожа Асими да ви уведомя, че господин Еленко Божков се присъедини към нас като член на ДКЕВР и ще си говорим с него за енергетика.
Давам думата на госпожа Мария Асими.
Г-ЖА МАРИЯ АСИМИ: Добър ден на всички. Приветствам, че всички се отзовахте на поканата. Благодаря ви и се надявам занапред така да работим.
Господин Николов, искам една корекция в дневния ред.
Първа точка мисля, че това беше поканата, политически консенсус между всички политически партии в Парламента, а втора точка е проблемите.
Първо аз мисля, че трябва да декларират политическите партии в Парламента, че ще бъдат приети тези закони, но тук мисля, че липсва една от опозиционните партии.
Редно е първо да има политически консенсус. Те, ако не са съгласни, да отсъстват от Парламента, тези закони са за всички, за обществото и трябва да им покажем тази декларация и това да бъде първа точка. Благодаря ви, извинявайте за направената корекция.
Уважаеми дами и господа, както споменахме в изпратената до вас покана, на прага сме на поредната политическа криза. Ще припомня, че протестите през м. февруари 2013 година нямаха за цел свалянето на тогавашното правителство на ГЕРБ с премиер господин Борисов. Протестиращите искахме повече справедливост спрямо гражданите. По инициатива на заместник-председателя на Народното събрание госпожа Манолова, беше създадена Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения към 42-то Народно събрание, която да осъществява контакт с Обществения съвет.
Този акт, който ние приветстваме, на практика дава достъп на гражданите до участие в законодателна власт и да участват със законодателни инициативи. Смисълът на направените предложения от Обществения съвет е да се набележат най-наболелите проблеми, които ще облекчат живота на значителен брой, както граждани и домакинства така и малки, и средни фирми и ще имат бърз и положителен ефект върху обществото като цяло. С налагането на прозрачност и контрол в дейността на държавната администрация се поставя още едно препятствие пред корупцията и разрухата.
От сполетялото ни наскоро природно бедствие видяхме какви щети бяха нанесени на стотици домакинства, а бяха дадени и човешки жертви.
Един от въпросите, на който трябва да си отговорим е защо тези, които са искали властта, за да управляват и са получавали и политическата подкрепа на различни партии, не са си мръднали пръста за отстраняване на нередностите, за които са били предупреждавани. За какво им е била нужна тази власт, с произтичащи от това правомощия за финансов ресурс, ако не за решаването на проблемите на гражданите.
Поуката от едно такова събитие е, че когато проблемите не се решават идва и възмездието като резултат, независимо от популистката риторика и красивите обещания. За да се предотвратят такива и по-големи трагедии над и без това бедното ни и измъчено общество, е необходимо преди всичко нормална политическа среда за решаването на проблемите, приемственост в управлението, диалог между политическите партии, а не постоянна конфронтация, а най-важното за управляващите е да не забравят, че са избрани от хората, за да им служат и да защитават техните интереси преди партийните и личните такива.
Суверенът е българският народ, затова и ние като представители на гражданското общество в Обществения съвет искаме да се заяви политически консенсус от парламентарно представените партии относно дейността на 42-то Народно събрание, както и следващото.
Да се разгледат и приемат приоритетно, по възможност през лятната сесия или когато свършат, следните законодателни промени, свързани са със:
За по-голяма справедливост на закона спрямо гражданите, мачкани от ГПК и ЧСИ. Не е нормално да се издава решение на съда или да се извърши съдебно изпълнение без знанието на осъдения и възможността за защита на неговия интерес.
Да се създаде механизъм, гарантиращ независимостта на съдебната система и съдебните изпълнители, да не се накърняват интересите на страните в съдебното производство.
Да се повиши контролът и да се завишат санкциите при нарушение на закона от страна на съдебните изпълнители, включително и да се предвиди и отнемане на правата им завинаги.
За целта следва да се променят Гражданско процесуалният кодекс и Законът за частните съдии и изпълнители.
Прекратяване произволът на банките спрямо кредитополучателите. Законът поставя банките и кредитополучателите в неравностойно положение. С всевъзможни похвати банките се стремят да привлекат клиентите, но след получаване на кредита клиентът изпада във феодална зависимост.
Ако клиентите изпаднат в затруднено финансово положение, вместо да им помогнат – разсрочено плащане, мораторно плащане и т.н., те се стремят да извлекат максимална полза от това, като превръщат в длъжници и малолетните им деца.
За разлика от банката, клиентът не е защитен от форсмажорните обстоятелства и целият търговски риск е стоварен върху него.
Често гражданите са поставени на прага на оцеляването, като в немалки случаи се стига до човешки трагедии и самоубийства.
Обяснението е цинично. Хората, които вземат кредити са прости и глупави, цитат. Публично достояние на концесиите и приватизационните договори, природните ресурси и държавната собственост не са бащиния, на което и да е правителство или партия. Те са държавна собственост и принадлежат на обществото. Гражданите имат право и трябва да знаят при какви условия сключват тези договори и каква е ползата за обществото.
Изяснение на енергийната стратегия.
Създаваните и съществуващите в енергетиката проблеми, които повишават изкуствено цената на тока и нарушават националната ни сигурност, трябва да се изяснят, за да се намерят пътища за трайното им решаване. Някои работят на загуба, други с гарантирана печалба, а трети продават произведената от мощности енергия, която е трябвало да бъде изградена до 2020 година на солени цени, за да покрият направените разходи при гарантирана печалба. Всички тези машинации не са направени в полза на обществото, а в полза на отделни частни интереси.
Хората плащат необосновано висока цена за тока, която не съответства на доходите им. Различните лобита са толкова силни, че не може да се вземе никакво решение, но и да се вземе остават съмненията дали то е в обществен интерес.
Прекъсване схемите за източване на Здравната каса и подобряване на здравеопазването, лекарствената политика.
Обществена тайна е използването на различни схеми за източване на Здравната каса в резултат, на което се затруднява лечението на онкоболни, диабетици, деца с редки заболявания, очни заболявания и т.н.
Съвместно с Лекарския съюз и пациентските организации може да се изработи по-ефективна система за използване на средствата на здравната каса и подобряване на ефективността им.
Законът за фалита на физическите лица, процедури за отмяна на лицензиите на ЕРП-та, реформа в съдебната система, реформа в образователната система задължително, външна политика.
Това бяха част от нашите желания, неплатените протестиращи през есента на 2012 година и през 2013 година.
Няма да предадем принципите и убежденията си. Много сме лъгани, за да позволим да бъдем манипулирани.
Общественият съвет при 42-то Народно събрание не се обявява против или в подкрепа, на която и да е политическа партия, а се противопоставя на лошите практики в системата. Обявява се против тоталната конфронтация между управляващи и опозиция и липсата на какъвто и да е диалог. Нуждае се от подкрепа и частично отношение на политическите партии и нищо повече, и нищо по-малко. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Благодаря и на Вас.
Господин омбудсман, имате думата.
Г-Н КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря ви много.
Първо благодаря за поканата. За мен нямаше никакво съмнение в момента, в който я получих, че ще дойда. За мен това е въпрос на уважение към гражданите и аз приветствам всички тези народни представители и представителите на институциите, които ни уважиха и дойдоха тук и изразявам моето учудване от тези, които не присъстват.
Вярно е, че това е първото Народно събрание, което използва толкова активно помощта на гражданите в специална комисия и Обществен съвет.
Вярно е, че трябва да поздравим госпожа Манолова, че за първи път има работеща преференция в Изборния кодекс и аз се надявам всички ние тук да не позволим тя да бъде премахната, защото аз силно се опасявам, че след тези европейски избори ще се направи всичко възможно тази преференция да бъде, ако не премахната, поне обеззъбена, направо недействаща. Не трябва това да го позволим.
Много е важно тези закони, които бяха поискани от гражданското общество и за ГПК, и за частните съдебни изпълнители да се приемат. Това са едни поправки, които не са толкова сложни и толкова обемисти, за да не могат да бъдат приети до края на тази лятна сесия. Надявам се също да се намери и смелостта от народните представители най-сетне да премахнат тази привилегия на банките по чл. 417 от ГПК. Надявам се наистина да намерят тази смелост, защото се оказа, че това е много трудно и в български и в европейски мащаб.
Аз приветствам вашата работа, приветствам вашата активност, с каквото мога, винаги съм отворен да говорим и да помагам. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Благодарим за добрите думи.
Да дадем думата на господин Еленко Божков. Все пак ние сме на прага на нов ценови период. Има доста проблеми, доста информация в обществото и може би една от основните причини за тази измислена криза са това, което те искат да направят като реформи.
Давам думата на господин Божков.
Г-Н ЕЛЕНКО БОЖКОВ: Благодаря.
Госпожо председател, господин председателстващ и всички уважаеми народни представители, и представители на гражданското общество, благодаря ви че ми давате възможност да се обърна към всички вас за едни спешни законодателни мерки, които са необходими, за да можем да се справим с възникналата ситуация около новия ценови период, който ще се опитам да обрисувам с няколко изречения.
Основният проблем , който седи пред нас в момента е това, че с договорите, които трябва да се изпълняват в дългосрочен период с двете американски централи, както за по-кратко наричаме Марица Изток – 3 и Марица Изток – 1 и произвежданата енергия пак по такива дългосрочни договори от възобновяеми енергийни източници, като тук ще отворя една скоба – с предимство от фотоволтаичния вятър, всичката тази енергия е много по-голяма от тази, която се консумира от потребителите на ниско напрежение.
Това означава, че ако ние оставим това производство да определя цената на крайния потребител, т.е. цените на всички нас тук и на малкия бизнес, ние трябва да повишим цената минимум с 45 %, което е невъзможно. Затова ние пристъпихме към две основни действия, които са свързани със законодателни промени.
Първото е, че помолихме и задължихме, което е наше право, Националната електрическа компания да предоговори във финансовата част дългосрочните договори с Марица Изток 1 и 3 със задължителни минимални условия, поставени от нас. Дотук добре, имаме това право по закон.
Второто е, че по същата причина, както ви казах, се налага ние да ограничаваме в размера, който е необходим от нас, който считаме за необходим, на произведена електрическа енергия от ВЕИ, за да можем да се справим, т.е. ние в общи линии трябва 1 млрд. лева тази година, до м. юли следващата да спестим на Националната електрическа компания, за да може да се справи тя.
Мисля, че достатъчно ясно го обясних, ако има проблеми съм готов да отговарям на въпроси. Как ще се постигне това?
Първо. Промени в ЗЕВИ, които са подготвени, формулирани, взето е решение от комисията като колегиален орган за това предложение за промяна в ЗЕВИ. Формулиран е текст, предложен е на министъра на икономиката и енергетиката. Готови сме да го предложим веднага и на членове на Комисията по енергетика от Народното събрание, които виждам срещу мен. Така че в следващите седмици да влязат в зала и да може да се гласуват.
Това е първото предложение.
Второ. Знаете, че предприехме общо 6 големи проверки. Три така наречени процедури по отнемане на лиценз на електроснабдителните предприятия и още три големи проверки на електроразпределителните дружества. Трите големи проверки на електроразпределителните дружества завършиха със над 500 акта, за които в момента сме в процес на изготвяне. Те ще бъдат последвани от наказателни постановления. Както вече го съобщихме техният размер ще бъде от 40 млн. лева нагоре. Освен това е възможно да последват действия отново, свързани с отнемане на лиценз, просто закона трябва да се изпълнява и да се спазва. Тук се явява една празнина в Закона за енергетиката. Това е празнина, свързана с институцията на особения управител, със самата процедура по отнемане на лиценза.
Виждате колко по-подготвена се оказа финансовата система и банковият сектор при сегашните събития, които станаха. Те просто изпълняват конспекта, който им е предписан в закона. При нас това е сложно, не е доизпипано и затова сме изготвили и предлагаме нова законодателна промяна в Закона за енергетиката, свързана с институцията на особения управител в снабдителните и разпределителните дружества и с развитието изобщо на един карантинен режим, ако можем така да го наречем, преди отнемането на лицензията. Това е втората законодателна промяна, за която молим и търсим помощ от законодателния орган.
Следващото е свързано с независимостта на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Напоследък сме обект на сериозни атаки от различни институции и различни политически формации относно независимостта ни като държавна комисия. Накратко казано всеки се упражнява върху нас и от това не печели нито гражданското общество, нито държавата.
Затова в третата законодателна програма, за да осигурим независимост, за да се търси истинска независимост, ние предлагаме да се отдели финансирането на комисията, пак с една промяна в Закона за енергетиката. Господин Ерменков е запознат в детайли с тази промяна, формирането на бюджета на комисията и изпълняването като част от държавния бюджет на бюджета на комисията. Това накратко го казвам.
На четвърто място. Още от самото начало на функциониране на новото правителство се чу един глас от обществото, който ние възприемаме и търсим неговото реализиране, ако може в това Народно събрание пак с една промяна в Закона за енергетиката. Това е към държавната комисия да функционира Обществен съвет, но този Обществен съвет да има и права. Този Обществен съвет да може да отлага със свое вето или да отказва със свое вето решения на комисията, да ги връща за прегласуване.
По този начин ние като колегиален орган мислим, че в голяма степен ще се изпълнят и препоръките на един регламент за прозрачност и справедливост в работата на регулаторните органи в енергетиката – електричество, газ и вода.
Това са нашите предложения.
Искам накрая да кажа, че в тези условия, в които се намираме сега и ние като комисия е изключително важна за нас помощта на законодателния орган, на Народното събрание, а и на цялото гражданско общество, защото вие виждате различни институти за пазарна, непазарна икономика, за пазарна и мениджърска и друга енергетика всички атакуват с една единствена цел – да защитят лобистките си интереси. Добре, ние се опитваме, надявам се да се справим, но ако имаме помощта на обществото във ваше лице, ще ни бъде значително по-лесно. С това завършвам. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Благодаря.
Аз само искам да допълня, че господин Божков искаше да каже – да може да се подлагат под особен надзор ЕРП-та и да влизат квестори, както в момента Закона за БНБ го позволява и така стабилизира системата при проблеми.
Давам думата на господин Ерменков, който не само е народен представител и член на Комисията по енергетика, но беше с нас рамо до рамо през февруарските енергийни протести и си остана такъв и досега нормален гражданин.
Г-Н ТАСКО ЕРМЕНКОВ:
Уважаема госпожо Манолова, уважаеми господин председател на Общественият съвет, благодаря, затова че ми давате възможност да кажа няколко думи по онзи проблем, който ни събра през миналия м. февруари по улиците в едни наистина автентични протести, които България не беше виждала от много години и да ви уверя, че не съм забравил наистина тези дни и винаги съм се опитвал във всичките си действия, които предприемам в Народното събрание да се съобразявам с това, което сме си говорили тогава. Не знам дали успявам, доколко успявам, но няма значение.
По въпроса за енергетиката има няколко неща, които са свързани с това, което и Мария каза, и Светльо каза, и Добрина каза по въпроса за консенсуса. Имаме в момента уникални проекти, които са спрени в България, не защото те са вредни за България, не защото Европейската комисия ги е забранила, иначе тя щеше да ги забрани в Австрия, Италия и в Гърция и там щеше да има същите такива политически катаклизми, а се опитва да ги забрани, защото в България го няма точно този политически консенсус, точно тази политически отговорна позиция на всички парламентарни групи без политиканстване, без търсене на някакви дивиденти от рода: „Ти понеже го искаш, аз пък няма да ти го дам”, а обединение за националния интерес, вървейки напред, за да могат да просперират техните държави и техните народи.
Нещо повече, когато говорим за енергетика не трябва да забравяме, че енергетиката е част от икономиката. Всъщност тя може би е гръбнакът на икономиката, но ние не можем да говорим за енергетика в контекст, изведен от икономиката на държавата и когато говорим за тези проекти, това са проекти, които са именно проекти, които ще дадат шанс на икономиката, на държавата да мръдне напред, защото, освен че ще имаме и транзитни коридори за първично гориво и мощности за производство на електроенергия по най-евтиния начин. Ние ще имаме в продължение на около 5, 6, 7, 8 години работа на онези, които ще ги строят тези обекти. Работа, работни места, с всички произтичащи от тук последствия, с всички възможности да се развият допълнителни отрасли, да се развие наука и образование в т.ч., защото ядрена енергетика без кадри няма как да има. Да се развият онези райони, които в момента са най-бедните в цяла Европа – Северозападния ни район. Там минава Южен поток и именно поради липсата на консенсус, именно поради липсата на това, че някои си позволяват на гърба на всички останали да се опитат да плуват на вълната на някакъв популизъм или евро преданост, не знам как да го нарека това нещо, но национално предателство при всички положения, тези проекти не можем да ги реализираме, а иначе има всички обективни предпоставки затова.
Аз си позволих да помоля Агенцията за устойчиво енергийно развитие, защото само там в момента са хората, които биха могли да направят анализите, какво енергопотребление се очаква през следващите години, до 2020 – 2030 година в България, да ми направят тези прогнози на базата и на няколко чуждестранни институти. Няма да се спирам сега на тях, който го интересува после мога по-специално да му разкажа това нещо и да го наложа върху развитието на генериращите мощности в България. Знаете ли какво се оказа? При ръст 1.8 процента на брутния вътрешен продукт до 2020 – 2030 година, забележете говорим за 1.8, което е почти застой, което едва ли може да бъде целта на една нормална икономика, ние през 2020 година вече ще имаме дефицит от 2000 мегавата генериращи мощности, до 2030 година още 3 000 мегавата и за периода до 2030 година в електропроизводството ние ще имаме един дефицит от около 5 000 мегавата. Вместо да се занимаваме с това как да бъдат осигурени с икономически целесъобразни, с екологически издържани средства, ние се опитваме тези проекти да ги политизираме.
Другата спекулация Южен поток. Извинете, но Южен поток е нужен даже повече на Европа, отколкото на България, защото в България ние в момента имаме толкова малко газопотребление, че може където има една дума и със самолети могат да ни карат газ за профанирането, но реално погледнато количествата за България не са необходими толкова много. Но забележете, в Европа до 2020 година се очаква ръст на потреблението на природен газ с около 100 млрд кубически метра годишно. В същото време в момента Европа се задоволява с 30 % собствен газодобив, който е от Норвегия и Холандия. Този газодобив намалява и към 2020 година вече няма да е 30 %, а ще е 18 %, просто се изчерпват възможностите. Отваря се ножица между потребление и собствено производство и когато говорим за 63 милиарда нов газопровод, то няма как тези 63 милиарда да компенсират стоте милиарда, които ще бъдат ръста на газопроизводството, т.е. това е абсолютна спекулация, че Южен поток е във вреда на Украйна. Южен поток е диверсификация на трасе, но освен всичко друго Южен поток е и едно от трасетата, с които ще се доставя гориво, което ще е необходимо, за да се удовлетворят нарастващите нужди на Европа и в момента няма друго такова гориво първично и екологично чисто, както природния газ.
Да разбира се, някой ще каже: „Европейския съюз изпада във все по-голяма зависимост от руския газ”, но това не е вярно, защото до каквато степен Европейския съюз изпада в зависимост към Русия, в същата степен Русия изпада към Европейския съюз, защото трябва да продава този газ там.
Това е последното изречение, което ще кажа и за което говори и Еленко Божков. Когато в България някой ми каже, че става дума за енергийна независимост, това е все едно да ми говори за дървено желязо. Няма енергийна независимост. В света няма нито една държава, която да е енергийно независима, не може да има. Тя или произвежда и продава и зависи от пазарите, където продава или внася и зависи от вноса. Няма такова нещо. Затова, когато говорим за енергетика, най-важният и най-добър начин за изразяване е взаимоизгодна взаимозависимост. Тогава вече можем да правим правилни стратегии и тогава можем да правим правилни политики, тогава можем да вървим напред.
Колкото до законодателните промени, които господин Божков каза, да, до голяма степен и аз съм запознат с тях, има голям разум в това нещо, но колеги и аз се присъединявам към вас. Без натиск от обществото това няма да се случи, защото само ние и ДПС едва ли ще успеем да прокараме тези закони, а освен всичко друго ще се получи нова теза за политиканстване и нищо чудно някой стилизирано пак да къса страници и да крещи за реваншизъм, когато влезем в диалог, че това не било може би най-първостепенната задача на този Парламент.
Затова много разчитаме на вас да ни подкрепите в това нещо, защото иначе няма да се справим сами. Да, ние ще го внесем в Народното събрание, да ние ще се опитаме да убедим и колегите да минат по ускорена процедура, но без натиск, без този граждански заряд, който е необходим няма да се справим, затова много ви моля помогнете ни. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Има ли още някой от народните представители, който желае да се изкаже по темата?
Има ли някой за въпроси към господата?
Господин Василев, имате думата.
Г-Н ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ: Председател на Гражданско движение на протестиращите Освобождение.
За сведение на залата допреди близо 3 години аз бях главен сътрудник на тази сграда по бедствия, кризи, аварии и борба с масови безредици и тероризъм.
От този микрофон искам да ви кажа, че ляв Владайски колектор на София е спрян от четири неправителствени организации от едно дело и ако София бъде залята с час и половина – два дъжд, ниските части долу около канала ще бъдат залети по същия вариант, по който се случи във Варна. Казвам ви го това като човек, който е специализирал в Германия, в Ковленц, точно където са двете най-големи реки Рейн и Мозел и съм ходил да бъда обучаван затова и съм бил и на обучение в Америка.
С притеснение искам да кажа, че в тази сграда и в другите ведомства има перфектни убежища за всички наши държавници. Не същото е състоянието на гражданите по селата, по градовете, в общинските им администрации.
Виждам, че си говорим основно за проблеми, които ние сме поставили, но за мен най-важното е живота на гражданина. Мисля, че е време всички ние да направим така, че един по един проблемите да бъдат решавани. Нека да се даде възможност на хора, които разбират от съответен вид дейности, свързани със запазване на човешкия живот, да им се даде възможност да се върнат по места и да се работи с политически консенсус. В България, най-отговорно ви казвам, няма достатъчен брой специалисти по борба с бедствия, кризи и аварии.
Само преди няколко месеца, след като стана трагедията в Лясковец, аз при г-жа Ризова казах, че ще има жертви. Сега ви го казвам пак. До края на годината ние ще дадем още жертви поради ниската култура и непрофесионализъм на администрацията, която ни ръководи. Молбата ми е, помислете и направете така, че хората, които могат и знаят да им съдействаме да си отиват по места и да работят за благото на държавата. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Благодарим за Вашите думи.
Господин Методи Митев иска да зададе уточняващи въпроси, свързани с енергетиката.
Г-Н МЕТОДИ МИТЕВ: Благодаря, че ми дадохте думата.
Може би всички хора вече знаят, че проблемът в нашата енергетика е с ВЕИ-та. След като ние през 2009 година изпълнихме изисквания ни се график, спуснат от Европейския съюз до 2012 година, през 2010 година изпълнихме до 2018 година. През 2011 и 2012 година бяха включени още 2000 ВЕИ-та, което вече стана трагично за нашата енергетика. Другият проблем е с Марица -1 и Марица-3, дългосрочните договори, там където сме длъжни да изкупуване електроенергията, дори и да не е произведена под формата на разполагаемост.
По принцип аз подкрепям действията на ДКЕВР. Тези промени в закона са належащи, особено в Закона за ВЕИ-та трябва да изчезне думата „задължително”. Никъде в директивите тя не съществува, не фигурира такава дума, има дума „приоритетно”, както при отнемане на лиценза да бъде усъвършенствана тази глава в енергетиката. Има един такъв проблем, че миналата година имаше обществени съвети в министерството и Прокуратурата образува производство за неполучен дивидент на 500 млн. лв. от трите дружества. В момента това е забравено. Доколкото са ми казали юристите, ако греша ме поправете, тук няма давност. Държавата има да получава 500 млн. лева дивидент от общо шестте дружества.
Пред мен е протоколът на ЧЕЗ Разпределение, където те в момента са си разпределили 48 200 000 лева дивидент и са го дали на така наречените нови акционери.
Ако има представител на Министерство на енергетиката да имат предвид да си поискаме парите и тази Прокуратура и тя да се задейства, стига е мълчала, да си довърши производството.
Другото, което е интересно в момента, ЧЕЗ разпродава всички дълготрайни активи, най-вече сградите. Сградите на ул. Цар Симеон и т.н. Интересното е, че например район Юг и район Изток са продадени и в момента се плаща наем, което е нарушение на лицензията. Ние сме внесли писмо до ДКЕВР, може би г-н Еленко Божков, ако е информиран ще ни каже. Те трябва да направят запитване вярно ли е това, имало ли е ЗОП, дали услугата струва 700 000 лева по преместване, или така да се каже по продаване и т.н. и отиване в сграда на бул. Цариградско шосе под наем. Тук и министърът на енергетиката има същите права. Той може да спре продажбата с принудителни административни мерки, дори по тази точка може да им ограничи лицензията, може да я прекрати временно и апелирам да се предприемат спешни действия ЧЕЗ да не успее да продаде или ако ги е продало затова, че не е имало ЗОП да бъдат обявени тези сделки за нищожни. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Да дадем думата на господин Божков, защото той каза, че е запознат с проблема.
Г-Н ЕЛЕНКО БОЖКОВ: Наистина до нас достигна такава информация неофициално. Има две хипотези, едната е да бъдем сезирани относно възможността на съответното разпределително дружество да изпълнява дейността си според лицензията.
С този акт ние може да се самосезираме с това, което чуваме днес. Да това е втора хипотеза. Ще предприемем действия още като се прибера.
Г-Н МЕТОДИ МИТЕВ: Има писмо от граждани да се извърши тази проверка от ДКЕВР. Предполагам, че Вие ще проверите докъде са стигнали нещата и ще ни информирате. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Давам думата на г-жа Добрина Алексиева за реплика.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Само една реплика към господин Василев във връзка с това, което казахте преди малко.
Смятам, че е наложително Гражданска защита да излезе из под шапката, мисля, че в момента тя е под контрола на МВР, не знам кой всъщност я натика там тази Гражданска защита.
Мисля, че е наложително Гражданска защита да си стане самостоятелно звено и наистина да се работи сериозно по превенция, защото това на нищо не прилича, което се случи, наистина е срамно. А другото относно бул. Евлоги Георгиев, той редовно се наводнява, не знам дали си спомняте, там имаше и удавена жена в подлеза на Орлов мост.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Предлагам да продължим по темата, запазете си мислите, и това ще се обсъжда.
Има думата г-жа Цвета Борисова, кратко по темата.
Г-ЖА ЦВЕТА БОРИСОВА: От Обществения съвет.
Искам да допълня към тема енергетика, тъй като съм инженер по ядрена енергетика. Искам да ви кажа , че с такса „Достъп”, която в момента си я измислиха от няколко време ЕВН, доколкото знам, имам там предприятия в районите на ЕВН, по този начин се съсипват малките предприятия и средния бизнес. Фирмичка, която е регистрирана й вземат някаква такса Достъп, примерно някакво цехче има 500 квт мощност и му вземат да кажем 400 – 500 лева работило или неработило, откъде накъде е това нещо.
Примерно те сега може да нямат поръчка хората, спират временно работа и трябва да плащат някакви безумни такси на месец, което им съсипва бизнеса. Нали искаме да подпомагаме този дребен и среден бизнес, защо се въвеждат тези такси Достъп, откъде накъде. Моля ви, разгледайте това, защото то е пагубно за малкия и средния бизнес на България. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Има ли други желаещи, които искат да се изкажат по тема Енергетика?
Госпожа Репуц има думата.
Г-ЖА ИРИНА РЕПУЦ: По отношение на изказването, което направи господин Ерменков. Аз присъствах на една от кръглите маси през миналият м. февруари, господин Ерменков. Вие бяхте сред гражданите и по нищо не показвахте, че имате някаква съпричастност към въпросите за енергетиката. По случайност по професия съм адвокат и имах представа, разбира се, но много хора не знаеха, иначе изглеждахте наистина като гражданин.
Искам да кажа следното нещо. Отговорността за състоянието на енергетиката не може да бъде поставена в тесни рамки само на едно правителство, т.е. всички хора, които се занимавате професионално с тази тема, имате отговорност за нейното състояние, включително за съществуването на монополи в тази енергетика, които монополи не бяха създадени от нас, гражданите.
Другото, което искам да кажа е, че вие сега искате от нас някаква подкрепа, отново за проект, в който ние не виждаме ясно своите интереси, като например подкрепа за Южен поток. При положение, че от обществото все още продължава да се крие подписания договор за изграждането на Южен поток, какви са неустойките, ако той не бъде изпълнен, защото има такива възможности, не се знае как ще протекат нещата с преговорите с Европейската комисия и т.н.
Когато говорите господин Ерменков за национално предателство нека да правим разграничение между националните интереси на България, националните интереси на Русия, те не са едно и също нещо и съответно дали интересите на България всъщност не съвпадат с общата енергийна рамка на Европейския съюз за диверсификация на източниците й. Като говорим за диверсификация на източниците на доставки, защо изпускаме темата за това, че България също може да бъде източник на доставки, предвид откритото газово находище, за което побързахте да дадете вече концесия на ТИМ на 11 юни тази година от страна на Министерски съвет.
В България е открито газово находище, говори се, че има и петрол, т.е. България може да бъде износител на газ. Тогава вече в този контекст наистина Южен поток добива друго значение за България и може да се разсъждава, но да бъдем само трасе на нечии друг пазар, при положение, че ние самите имаме находище, не е, според мен лично, национално отговорно. Затова въпросът ми към Вас е, как виждате развитието на газовото находище Аспарухово и какви са Вашите очаквания затова България да стане износител?
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Давам думата на господин Ерменков да изясни този въпрос.
Г-Н ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз не знам кога точно разбрахте, че съм ограничил отговорността за енергетиката до едно правителство, въобще не съм говорил затова, говорих за консенсус.
Г-ЖА ИРИНА РЕПУЦ: Да, Вие бяхте на протестите през м. февруари 2013 година.
Г-Н ТАСКО ЕРМЕНКОВ:
Да, бях недоволен от това правителство, но в момента не сме м. февруари 2013 година, ако не се лъжа сме м. юни 2014 година, така че нека да гледаме от днешния ден.
Второто нещо, което искам да кажа е, че когато помолих за подкрепа, не помолих за подкрепа за Южен поток, а помолих за подкрепа за законодателните инициативи, за които господин Еленко Божков каза. Така че тук пак имаме някакво недоразумение или всеки слуша това, което му се чува.
Третото нещо, което искам да ви кажа е по повод интересите за Южен поток. Само ще си позволя да прочета: ръководителят на Австрийската компания ОМВ Герхард Ройс призова за ускорена реализация на проекта Южен поток, предаде Интер ТАСС. Освен всичко друго Европейският съюз не бива да спира преговорите по Южен поток, а напротив да ги ускорява.
Г-н Винтерсхал, шефът на компанията Рейнер Зеле пред Ройтерс: „Европейската комисия да изрази своята позиция по реализация на проекта за строителството на Южен поток. Южен поток ще подобри енергийната сигурност на Европа. Европейската комисия следва да измени своята позиция, защото това е в интерес преди всичко на Югоизточна Европа”, допълни той, не го казвам аз.
Да, това са частни мнения на най-големите компании, които са свързани с това нещо.
Следващото нещо, което искам да кажа е нека да спазваме нормалния тон, без реплики по време на изказванията. Аз не съм Ви спрял нито един път.
Последното нещо, което искам да ви кажа е, че когато говорим за газовото находище, то не е в Аспарухово, а се нарича Хан Аспарух, за да сме по-точни в изразните форми. Второ, в момента това находище отдавна се проучва, не е дадено на никакъв ТИМ, а отдавна се проучва от три от най-големите европейски фирми, които се занимават с това нещо – Ресол, Тотал и ОМВ. Третото нещо, което искам да ви кажа е, че там няма данни дали там въобще има газ. Аз съм разговарял с ръководството и на трите фирми по повод и на Закона за обществените поръчки, когато трябваше да се приема. Трябва да ви кажа, че вероятността там да се намери газ е много висока по отношение на проучванията, но е много ниска по отношение на вероятностите под 5 %. Да, толкова е, може да го проверите това нещо.
Последното нещо, което искам да ви кажа е, че с промените в законодателството по отношение на Южен поток и въвеждането на морска част, което направихме с господин Куюмджиев, го направихме с ясната цел да имаме приемна точка на природен газ и влизане в трети либерализационен пакет от територията на България, за да може, ако все пак в Хан Аспарух се открие газ, този газ да бъде докаран до тази приемна точка, а да не се налага да търсим технически невъзможни решения на дълбочина 2 000 метра под морското равнище. Така че нека, когато говорим да сме подготвени, професионални и да се слушаме все пак кой какво казва, а не да си интерпретираме. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Господин Колев има една малка реплика.
Г-Н СПАС КОЛЕВ: Съвсем кратка реплика. Аз призовавам отново към общо съгласие, но много ви моля, когато се изказваме да бъдем точни, защото неправилният превод обикновено обърква и световната история. Диверсификация в икономическия език, ако някой добре е учил икономика, означава различие на продукта, а не на доставките.
Диверсификация е производство на кока кола, фанта, швепс и т.н. Това е диверсификация. Не може в икономиката да се говори затова. На нас ни се смеят. Вземете световните експерти като се започне от Вашингтон, Ню Йорк, Лондон и Париж. На нас ни се смеят, като започнем да говорим за диверсификация на газа. Каква диверсификация на газа? Това е естествен монопол.
Нека да бъдем точни, когато говорим пред българското общество. Не може да диверсифицираш железници, не може да диверсифицираш суров петрол. Може след това от суровия петрол да имаш продукти деривати – бензин, екстрактен бензин, дизел, мазут, пропан бутан и т.н. Благодаря, няма да вземам повече отношение.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Благодаря.
Госпожо Гергова, по енергетиката ли имате въпрос?
Г-Н ЛОЗАН СТОИМЕНОВ: Предлагам да приключим с темата по енергетиката, защото въпросът е изключително сложен, а темата, по която днес сме се събрали е съвсем друга.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Темите, които ще обсъждаме са много.
Госпожо Гергова, имате думата.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Моля господин председателят да се върне към темата, наистина подкрепям господина. Тук не е темата енергетика. Да, важни неща се засегнаха, но нека да приключим наистина дискусията по енергетиката и да тръгнем по въпросите. Аз мисля, че днешното заседание имаше за цел да направим диалог и да постигнем консенсус какво трябва да направи това Народно събрание до края на сесията. Така че нека не го превръщаме в дебат по енергетика, нека да има отделна тема енергетика, както беше взето решение на предишното заседание на Обществения съвет, защото енергетиката наистина е една много важна част от икономиката, тя е гръбнакът на икономиката, както каза господин Таско Ерменков.
Така че, за да не вземам повече думата нека да продължим нататък, а именно за нелоялните практики, които казахме.
Искам да се обърна и към народните представители. Нека да е ясно кои партии и кои народни представители бяха поканени и кои не са дошли, за да е ясно кои неглижират гражданското общество, така че после да нямат претенции да говорят от името на гражданското общество и че това искат или онова искат.
Нека да е ясно, че ние искаме консенсус от абсолютно всички и когато не си влязъл вътре да изкажеш своята позиция, нямаш право после на претенции. Думата имат всички.
Доколкото знам по този Закон за търговските нелоялни практики още в 41-то Народно събрание е имало консенсус, сега отново има консенсус от политическите партии, но този закон все още не е приет.
Моят конкретен въпрос е, кога ще бъде прие? Има консенсус по този въпрос и защо не е приет, търговските вериги лоби ли имат? Кой пречи този законопроект да се приеме още сега?
Следващият въпрос. Ние миналата година, когато блокирахме Парламента не сме искали Народното събрание да се разпуска, искахме то да продължи да работи и да изпълнява своите задължения. Аз бях един от тези десет човека, които влязоха миналата година при госпожа Цачева и я помолихме да се гласуват определени законопроекти. Те побързаха да се разпуснат.
Моят апел към вас е, не бягайте от отговорност като тях. Продължете да работите и гласувайте законите, това за което ви е избрал народа. Да, знам че е трудно. Аз съм свидетел как в началото Народното събрание работеше много усърдно и бързо се приемаха законопроекти, когато една партия искаше да не работи. Така че, ако тогава ни бяхте послушали, бяхте приели промените да има отзоваване на депутати, въпросът щеше да се реши. Депутати, които не работят, да не получават заплата. Партии, които не влизат в заседанията и не работят, да не получават субсидии. Ако бяхте ги приели тези неща, сега нямаше да имате трудности.
Да, трудно е, на миньорите им е също трудно да копаят. Така че много ви моля, намерете някакъв консенсус, но тези законопроекти, които вече са поставени и които вече са облечени във форма, които е поискало гражданското общество, нека да се гласуват още от това Народно събрание, още в лятната сесия, преди да се разпуснете за отпуска. Много ви моля, никаква отпуска, докато не ги гласувате тези законопроекти. Как ще си решите проблема с кворума, с консенсуса и с цирка, който става в Народното събрание, е ваш проблем.
Ние като ваши работодатели искаме да работите в полза на обществото, това за което са ви избрали гражданите. Много моля тези депутати, които не искат да работят да излязат пред гражданското общество и да кажат: „Аз не искам да работя в този Парламент, моля да ме отзовете” и за следващия Парламент да не се кандидатират и да бъдат народни представители. Който не иска да работи и не иска да изпълнява тази длъжност да си ходи и никога повече да не стъпва в Народното събрание.
Ваш проблем е как ще постигнете консенсус, как ще гласувате закони. Ние искаме преди да се разпуснете за отпуск, тези законопроекти, които вече са разглеждани да бъдат гласувани.
Наистина е много важна енергетиката. Апелирам наистина тя да се обсъжда като отделна тема. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Има ли още някакви въпроси по енергетиката, за да може да приключим темата?
Господин Митев, накратко.
Г-Н МЕТОДИ МИТЕВ: Ще бъда много кратък. Това, което каза госпожата е правилно, няма прозрачност. Ние не знаем в какво ни обвинява Европейския съюз, какво нарушаваме?
Според мен няма нарушения на директивите, има други причини, но ще се изясни и това.
Професор Гергелчев в една от телевизиите каза, че в Закона за концесиите е записано, който открие находището то е негово. Това ако е така, задължително трябва да изчезне от нашите закони. Те ще ни продават нашата стока на цена, каквато те си искат и колкото искат ще ни дават. Затова правя предложение специално този текст задължително да бъде прегласуван.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: За уточняване има думата госпожа Репуц.
Г-ЖА ИРИНА РЕПУЦ: Искам само да уточня. По отношение на диверсификацията, мисля, че всички ме разбраха. Става дума за диверсификация на източниците и за идеята да бъде разделена собствеността на преносната мрежа от тази на доставчика, но това са пакет от юридически мерки към общата енергийна рамка. Това имах предвид, а не тясно какво се разбира в икономическата теория. И все пак, когато Вие насочихте разговора за Южен поток, без той да бъде в дневния ред на Народното събрание от тук нататък, затова и ние репликирахме по тази тема, нищо повече.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Приключихме ли тема енергетика?
Имате думата, господин Найденов.
Г-Н ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: От Технически ренесанс.
Уважаеми господин председател, уважаеми присъстващи, става въпрос за двойните стандарти в енергетиката Господин Еленко Божков и част от присъстващите бяха на заседание на ДКЕВР, където ЧЕЗ се учуди, че при нас общите условия били от 18 страници, в Полша от 2 страници. Договорите, които трябваше да сключваме от 2004 година са на 1 страница в Полша.
Става въпрос затова, че ЧЕЗ е образувало по нейно искане от Софийски административен съд град София дело СИ 8314 от 25 април, затова дали Хартата за основните права в Европейския съюз, което е първично европейско законодателство, съответства на политиката им с директивите. При нас се правеха на доста учудени какво става. Така че тези двойни стандарти въобще за антитръстовото законодателство, което е внедрено в първичното европейско право и не се прилага в България най-вече с двоен стандарт от съдилищата, което е голям проблем. Констатирано е от Европейската комисия и не може да говорим за лоялни инвеститори в този смисъл. По темата Енергетика се засягат и въпросите за глобалното затопляне, за което съм предупреждавал многократно, от 20 години, последното на 14 май и на 5 юни пред ДКЕВР и никой нищо не прави по въпроса.
Отделно бих искал да цитирам госпожа Даниела Бобева по БТВ: „На инвеститорите в България се пречи да работят.”
Няма ли икономика, няма как да си плащаме основните енергийни нужди и тези от вода. Как искате без икономика да тръгне бизнеса и да се осъществява някаква реформа? Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Благодаря.
Давам думата на проф. Лозан Стоименов.
Проф. ЛОЗАН СТОИМЕНОВ: Председател на ПП Движение народен юмрук за защита на пенсионери, безработни и социално слаби граждани.
Моето изказване е насочено към конкретен проблем, имайки предвид две хипотези в политическата установка в момента.
Едната хипотеза е, че този Парламент и това правителство ще просъществуват до края на м. юли и в рамките на този период трябва да се приемат срочно изключително важни законодателни промени, които в този период не могат да бъдат мащабни, тъй като се има предвид сериозността на обсъждане на сериозните проблеми.
В тази връзка от името на огромната група български пчелари и загрижеността на обществото за пчеларството и с подкрепата на г-н Константин Пенчев като омбудсман, предлагаме да се направят промени в чл. 11 и допълнение към него в Закона за пчеларството, тъй като този член, който третира една традиционна в България практика – предоставяне на терени безвъзмездно на пчеларите за развитие на пчеларството въобще, този текст е в грубо противоречие със съществуващото законодателство и с технологиите на пчеларството. Министерство на земеделието от м. октомври се мъчи да внесе някакви промени в този закон, но бюрокрацията е изключително висока. Затова съм готов да внеса в Комисията по земеделие мотивация за промени в този закон, които могат да бъдат приети дето се казва на секундата.
Другият въпрос, по който искам да обърна внимание на комисията, на Парламента и на политиците е затова, че много се приказва за демокрация, много се приказва за Конституция и т.н, но ние имаме в нашата Конституция един изключително демократичен член. Член 1, ал. 2, която на практика не се реализира. Усилията на омбудсмана да свърши тази работа, която трябва да свърши обществото като такава са недостатъчни.
В Народното събрание съм внесъл проект на Закон за национална организация на избирателите, която да замени стотиците и хиляди граждански организации, в съдействието с омбудсмана да се осъществи това народовластие, за което се говори в чл. 2.
Що се отнася до втората хипотеза. Тук много добре вие казахте за консенсуса и на мен ми се струва, че всички тези политически игри за прекратяване дейността на Народното събрание и оставка на правителството ще създадат допълнителен хаос в страната. Призовавам от името на огромната маса пенсионери и български политици, които са трезво мислещи тази игра да престане, като се насрочват дати за избори. За сметка на това да се осъществи строг контрол и проверка върху дейността на всяко едно министерство. Там ходят една камара администратори, които не знаят какво да правят и мога да ви приведа пример с една практика, която ние искаме да приложим, една иновация. Темата Висяща железница, която трябваше да се представи като проект за сътрудничество с китайците. Министерство на икономиката и енергетиката не може да организира обсъждане на този проект една година. Какво означава това? Това означава, че в министерството има хора, които не знаят какво правят и не знаят защо са там.
Затова предлагам не да се разпуска Народното събрание, не да се търси оставка на правителството, а след тази сесия, през есента да започне обсъждане на дейността на всяко министерство публично, да се види какво правят и какво не правят. Да се въведе ред в управлението на тази държава. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Благодаря Ви и аз, професоре.
Господин Петьо Хаджиев.
Г-Н ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Движение за защита на гражданите и държавата.
Това, което беше направено да се даде енергетиката в частни ръце си е чиста държавна измяна. Във всички страни енергетиката не е елемент от пазара и от икономиката, а е елемент от националната сигурност. За да решим въпросите, моментално трябва да се гласува закон, с който енергетиката да бъде обявена като елемент от националната сигурност и цени и начини, по които ще функционира този жизнено важен сектор, кръвоносната система на обществото, да мине в обществени ръце. Това да се дадат електроразпределителните дружества в частни ръце, в частни ръце е абсолютно равно на това Министерството на вътрешните работи и Държавна сигурност да се дадат като концесия в ръцете на някои частници.
Много ви моля, стига сме си говорили затова да търсим мехлеми за мазане на раните. Проблемът трябва да се реши така, както се разсича гордевия възел. Благодаря за вниманието.
Това беше изказването ми по тема енергетика.
Г-Н ЛОЗАН СТОИМЕНОВ: В тази връзка само една забележка. Същото се отнася за водоснабдяване, обществен транспорт и всички други дейности, които съвременният капитал е много щедър и много желае да ги приватизира, за да може да печели. Хладилник мога да не си купя, но вода и електричество трябва да консумирам и затова те могат да им налагат монополни цени.
Много ви моля обществените услуги наистина да бъда обществени услуги.
Г-Н ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Искам да кажа, че тези които са измислили бизнеса и икономиката, евреите, в тяхната държава тези неща са наистина елементи от националната сигурност.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ:
Има думата народният представител Борис Цветков.
Г-Н БОРИС ЦВЕТКОВ: Аз ще се постарая да съм много кратък.
Първо искам да поздравя всички вас за активната гражданска позиция и работа, която дава една допълнителна възможност да се поставят и обсъждат важни за хората проблеми. Разбира се после зависи от всички вас и нас да ги формулираме като законодателни предложения, да ги отстояваме в Пленарната зала докато станат факт. За да е резултатно днешното заседание на Обществения съвет предлагам преди края, когато и да е той, да се обедините на базата на изказаните повече мнения, ако може и с консенсус за важните, конкретни законодателни предложения, които от утре, другиден с другите колеги депутати разбира се да се опитаме да ги отстраним. Бяха споменати промените в ГПК, за да довършим работата върху тавана върху лихвите, за защитата на хората от кредитните институции, за Закона за частните съдебни изпълнители. Бяха споменати от господин Еленко Божков, Закона за ВЕИ и другото предложение, които да създаде особен управител за енергоразпределителните дружества, за да се запълни този правен вакуум при евентуално бъдещо отнемане на лиценз. Как да може да продължи да работи системата при частна собственост на енегоразпределителната мрежа.
Искам още едно изречение да кажа използвайки това, че всички вие тук казахте, че сте с активна гражданска позиция, а тук е и омбудсмана на Република България по един друг, висящ за мен проблем, важен за хората. Знаете, че бяха събрани десетки хиляди подписи за провеждане на местен референдум от Столична община за водата. Той дори не беше разгледан на заседание на Общинския съвет, защото чисто формално броят на подписите не бил достатъчен, за да се свика задължителен референдум, но бяха достатъчни поне да се обсъди. След това 18 общински съветници, което е над законовия минимум от 13, бяха внесли предложение и то немотивирано, и незаконосъобразно беше отхвърлено. Това го реших не аз, че е незаконосъобразно, а Административен съд София град със свое окончателно решение по въпроса.
Въпреки това, СОС пак не изпълни закона и не свика референдум. Аз затова призовавам, надявам се да ми простите, че леко се отклонявам от темата, всички вас, които считате, че проблемът е важен и лично господин Пенчев като омбудсман, който нееднократно е защитавал правото на гражданите и по този и по други въпроси и да протестират, и да си отстояват правата, а пък и нас избраните да си мислим, че не сме завинаги избрани и вечни техни представители на вижданията, а временни и затова да обединим усилията си. Аз не държа да е сега. Ако считате, че е важно да се работи още в Народното събрание, има тази нагласа в политическите партии, има достатъчно закони да се приемат, но ако се провеждат избори, както сега е планирано между 28 септември и 12 октомври, аз нямам обяснение защо да не бъде проведен в София специално и местния референдум за бъдещето на концесията за водата. Вие виждате усилията в областта на енергетиката, защитата на хората от кредитни институции, в другите области, може да е малко, но е във вярната посока и се опитваме да напипаме верните решения за защита на интересите на хората, а какво правим с водата.
Това е моето предложение. Аз държа господин омбудсманът да ми запише час за среща, за която съм се индикирал на неговата секретарка, за да продължим разговора по това как да защитим тези интереси, които са изразени от хората с подписи.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Да дадем думата на омбудсмана.
Г-Н КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Уважаеми господин Цветков, искам да Ви уведомя, че в момента, в който пратихте по е-мейл тези материали аз съм образувал преписка и съм отправил запитване до председателя на Общинския съвет да ми отговори защо не изпълняват решенията, там има срок, в който трябва да се изпълнят. Очаквам отговор от тях и този въпрос няма да го оставя така.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Благодаря на господин Пенчев.
Има думата г-жа Нина Гергова за реплика.
Г-ЖА НИНА ГЕРГОВА: Искам само да направя една реплика и да се присъединя към преждеговорившите и да направя едно предложение. Това предложение го бях направила и преди, когато се обсъждаше Закона за нелоялните търговски практики.
Предлагам да се създаде една комисия, която да разследва така наречения 25-годишен преход, разберете, че без това няма да вървим напред. Искам да разбера кой, как, защо, на какви цени разпродаде предприятията ни, икономиката ни, енергетиката и т.н.?
Понеже няколко пъти споменахте за избори, искам да попитам, кой ви каза, че хората искат избори. Хората гласуваха вие да дойдете да работите, никой не ви е казал, че искат избори. Какво ще се промени с избори за едно следващо Народно събрание? Тези, които са отвън и искат избори бяха поканени тук, те дори не си позволиха да дойдат и да уважат гражданите. Нека да бъдат така добри тези партии, които са отвън и искат да влязат вътре, да кажат пред гражданското общество, че те не дойдоха тук и не уважиха гражданското общество, и нека да бъдат така добри да влизат в комисии, да отстояват позициите си, така както ние го правим, и тогава вече хората да видят какво са направили те, и ако искат да гласуват за тях. Така че нека да работим конструктивно. Накрая да направим едно експозе това, което каза и господин Цветков, кои закони са важни.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Аз искам да допълня, че това е личен избор дали да присъстваш и да уважават Народното събрание и гражданското общество. Това е техен демократичен избор.
Тук се налагат едни такива искания, като вече са реални затова, че ще има избори. Ще има избори, когато народът е спокоен и може да вземе ясен, информиран избор. Сега как ще правим избори, когато народът е неспокоен и не са му решени основни проблеми. Затова ние апелираме народното представителство да си седне на столовете и да започне да работи. Благодаря.
Господин Недев, имате думата.
Г-Н КОСТАДИН НЕДЕВ: Българска асоциация на пенсионерите - обединени.
Благодаря на всички депутати, които са тук, благодаря и на господин омбудсмана. България се намира в хаос, както каза и професор Лозан Стоименов. Вие сте объркани като партии, оправяйте си партиите в централите. България има нужда от консолидация. Защо се объркахте вие? Защо никой не гласува за вас? Всички партии имат намаление на гласовете от предишните избори, а народа не гласува за вас, защото загърбихте социалната тема. Ние постоянно поставяме въпроса за социалната тема, вие казвате: „Не сте в темата, няма пари”. Да свършим с тези клишета.
Веднага трябва да се реши въпроса с преизчисление на пенсиите по осигурителния доход, който е скочил 66 % спрямо 2008 година, а вие ни давате само 2.7 %, къде са останалите 63 %. На следващите избори още по-малко хора ще гласуват за вас и не мислете, че ще измрат старите пенсионери. Те идват постоянно нови, вие също ще дойдете при нас.
Вие не забелязвате ли, че вечер когато се приберете, че вече остарявате и че вие идвате при нас, няма къде да мърдате. Трябва да се реши въпроа със Закон за възрастните хора.
Професор Лозан Стоименов представи такъв проект на закон. На него му го искаха в писмена форма, искаха го в електронна форма. Ако не го харесвате, кажете в коя точка нещо е пропуснато, добавете и вие нещо, но трябва да се решават нещата. От вас искаме работа. Вие трябва да решите въпроса, свързан със Закона за пенсиите. Няма ли пенсии, младите не отиват да работят, защото виждат, че баща му, дядо му не получават необходимата пенсия, с която да живеят нормално до края на месеца.
Пенсиите в България трябва да бъдат на средното европейско равнище, трябва да няма пенсии под жизнения минимум. Жизненият минимум сега е около 600 лева, а има пенсии по 150 лева и сега им дават и 3.00 лева отгоре. Към 508 000 пенсии има доплащане, тъй като е гласувано минималната пенсия да бъде 150 лева. На 508 000 пенсионери се доплаща, техните пенсии са по-ниски от 150 лева.
Благодаря на господин омбудсмана, миналия път той ме подкрепи като каза, че разбира, че когато е осъдена държавата, като собственик на предприятието, т.е. тя е принципала, плащането трябва да стане от бюджета.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Господин Недев, всичко това, за което говорите може да го изразите в писмена форма и да го представите.
Предлагам да продължим, защото има много теми, по които трябва да се говори.
Госпожо Манолова, заповядайте.
Г-ЖА МАЯ МАНОЛОВА: Да кажем кое е най-важното от днешната дискусия, да поемем конкретен ангажимент по някои важни законопроекти, след което да си продължите дискусията, тъй като днес е понеделник и всеки има ангажименти в избирателния си район, мен също ме чакат граждани.
Аз също бих искала да кажа няколко думи. Тук се води протокол, експертите на комисията си записват, така че ще вземем предвид и всичко това, което ще бъде казано до края.
Благодаря за важните бележки и предложения, които бяха отправени за работата на комисията и като цяло на 42-то Народно събрание.
Благодаря и аз за хубавите думи, може би не съм съвсем права, като казах, че тази гражданска комисия не получи според мен справедлива оценка от обществото, от политиците и от парламентарните партии. Всъщност най-важната оценка това е на неправителствените организации. За мен тя е най-важна и благодаря за хубавите думи, които се казаха тук, на мен са ми достатъчни.
Очевидно е, че има още много несвършени неща. Аз не се наемам да прогнозирам дали и колко ще продължи своята работа това Народно събрание, но със сигурност лятната сесия ще продължи и през следващия месец и половина има достатъчно време да се случат още маса важни неща. В този смисъл, аз мисля, че е съвсем постижимо и реалистично да поемем ангажимент да приемем промените в Гражданския процесуален кодекс и в Закона за частните съдебни изпълнители, които се отнася до начина, по който реализират своите вземания банките и други монополни структури, потърпевши, от което са българските семейства. Внесени са законопроекти, в тях има ценни предложения, включително законопроект, който е внесен от народни представители в резултат на публичните дискусии в Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения. Всички предложения, които можеха да бъдат оформени законодателно са оформени и те са внесени в Парламента. Ще бъдат разгледани, ще ви поканя и на обсъжданията и в парламентарните комисии, и в Пленарна зала, така че да можете да вземете отношение, разчитаме и на омбудсмана, който като авторитетен представител на гражданското общество може да изрази тяхната позиция, тъй като тук наистина ще има сериозно противодействие и имаме нужда от една сериозна подкрепа. Ще бъде финализиран, надявам се, Законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Проекта на този закон също е изработен в резултат на дискусиите в Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.
Също така има изключително важни предложения, които да създадат повече възможности за контрол върху лицата, заемащи високи държавни длъжности и най-вече за такива, които се занимават с разпределянето на публичните пари. Важно е те да работят не в частен, а в обществен интерес и Законът за конфликт на интереси е една от гаранциите затова.
Други важни закони са няколкото промени в Закона за енергетиката, част от които вече са внесени, по друга част, доколкото разбрах от днешното обсъждане, работят народните представители, които имат експертиза в тази сфера. Става дума, както за даване на повече правомощия и финансова независимост на контролния орган, така и за създаване на един по-ясен гаранционен механизъм по отношение на ЕРП-та, на отнемане на лицензии, а също така и по отношение на възможности на регулатора да предоговаря някои от договорите с дългосрочен характер, които влияят пряко и непосредствено върху цената на тока в посока повишаване. Става дума и за американските Марици и за ВЕИ-та. Тук сигурно ще са необходими и промени в Закона за ВЕИ-та. Ние ще ги подкрепим, в комисията имаме време да направим и специално обсъждане, и с граждански организации, които работят в тази посока, и с протестиращите още от м. февруари миналата година, които станаха според мен сериозни експерти по темата цени на електроенергията. Това го казвам съвсем на сериозно.
Не знам дали ще има време да бъде обсъждан и приет Законът за фалита на физическите лица, един изключително важен закон, който в момента е в напреднала фаза и се работи под ръководството на вицепремиера по икономиката госпожа Бобева. Изключително важен закон, който да предпази български граждани, които по една или друга причина са изпаднали в неплатежоспособност от това да бъде съсипан целия им живот и да им се даде нов шанс, без да застраши финансовата система.
Предстои да завършим Закона за защита на потребителите. В ход са промените в Закона за професионалното обучение и образованието. За съжаление не знам дали ще има време в рамките на тази сесия, но е изключително важен и Законът за средното образование, включително и с предложенията на министъра, които според мен трябва да бъдат подкрепени и от гражданското общество, затова в учебните програми, мисля, че в началното образование да има само по един учебник. Това ще спести колосално количество средства и според мен тези средства могат да бъдат използвани за повишаване качеството на обучение и на самите учебници и учебни пособия. Можем да направим едно обсъждане по тази тема. Министърът на образованието и науката има нужда от подкрепа, тъй като и тук съпротивата е изключително сериозна, тъй като става дума за чисто икономически интереси.
Тук ще направя една справка. Оказа се, че Изборният кодекс макар и изключително важен закон, е най-евтиния документ, който е създаван през последните години, тъй като всички ние работихме на практика безплатно. Оказа се, че един учебник, за да бъде написан дори за първи клас, струва десетки и стотици хиляди левове, които в крайна сметка се плащат от българските данъкоплатци. Същото се отнася впрочем и за проектите на други нормативни актове. Поне да ограничим тези средства до това да бъде създаван, използван печата, тиражиран, разпространяван по един учебник, който да бъде с по-високо качество.
По отношение на реформата в здравеопазването също са необходими законодателни промени и в Закона за лечебните заведения, до количеството лечебни заведения, най-вече количеството на болниците.
Аз го казвам с ясното съзнание, че може да бъда упрекната, че влизам в противоречие с наши предишни позиции, отстоявани в предния Парламент. Казвам, че това не е така, тъй като ние продължаваме да твърдим, че достъпността до здравеопазването е една от най-важните функции и задължения на социалната държава, че във всички случаи трябва да бъдат подпомагани лечебните заведения и болниците в малките населени места, в отдалечените места. Но извинявайте, за десетките частни болници, които никнат като гъби в големите градове, които буквално източват публичния ресурс за здравеопазването, трябва да бъде сложен някакъв ред. Не може да има над 50 частни болници в София, а също и в други центрове, което в крайна сметка не е в интерес на българските пациенти. Включително по отношение на Закона за лекарствените средства.
Тук има необходимост от промените, които ще доведат по естествен начин до понижаване цените на лекарствените средства, вече са предприети от Министерство на здравеопазването и те са в посока на централизиране на търговете, защото децентрализацията доведе до високи и най-различни цени в болниците, които на практика се плащат с ресурса на Здравната каса, които са публични пари и които са пари на държавата през Министерство на здравеопазването.
Предстоят промени и в Закона за подземните богатства. Тук става дума за концесионните и другите договори. Мисля, че една от важните теми, която не фигурира тук в примерния конспект, който сте предложили, но която е изключително важна, това е темата за стимулирането на земеделските производители, тъй като земеделието, земеделското производство са едно от бъдещите изключително важни развития на нашата страна. Също така и социалната тема, включително с промени в Кодекса за социално осигуряване и евентуално възможности за приемане на Закона за възрастните хора, за който аз съм се интересувала. Той наистина е в напреднала фаза на неговото изготвяне и въпрос е на добра воля от народното представителство да бъде приет. Според мен има и закони, които са адресирани изцяло в икономическата област, тъй като ние можем да си говорим много и за регулациите, че е нужно да са по-добри, и за социалната политика, и за образованието и здравеопазването.
Тъй като те се финансират с публични пари, най-важната гаранция публичните пари да бъдат достатъчни, са действията и стъпките в посока възстановяване на икономиката, Програмата за реиндустриализация на страната, включително създаването на данъчни и други облекчения за привличане на инвеститори, не само в чисто индустриалните отрасли, но и в отраслите земеделие, туризъм, културен туризъм, здравеопазване, което според мен е бъдещето, една визия за държава, която се развива в посока здравословен живот, производство на здравословни храни, културен туризъм, исторически, здравен туризъм, земеделие, иновации, високи технологии и с повече опазване на околната среда.
Една посока според мен, в която върви целият цивилизован свят. С това не искам по никакъв начин да обезценя всичко, което се прави в сферата на енергетиката.
Аз използвам случая, за да споделя личното си мнение. Аз лично мисля, че пътят на България е в друга посока. Може би, когато имаме малко повече време, в дълга парламентарна ваканция, да помислим затова какво всъщност е мястото, призванието, какви са изконните корени на нашата страна и може би тогава всички политици да си наместим посоката за една обща визия за бъдещето на България.
Аз пропуснах да кажа, че друг важен закон е Законът за автомобилните превози, който се отнася до таксиметровите услуги. Не го споменах, тук има хора, които се интересуват от темата. Използвам случая да кажа, че той още тази седмица ще влезе в програмата на Парламента.
Използвам случая да ви благодаря, гордея се с това, че ви познавам и съм доволна, че се запознах с вас и благодарение на работата на този Парламент, и на тази комисия. Надявам се, че ние ще останем и ще бъдем приятели във всякакви бъдещи развития на всеки един от нас.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ:
Господин Вичев, имате думата.
Г-Н ДИМИТРИН ВИЧЕВ:
Аз искам да попитам, докога ще злоупотребявате с търпението на народа. Не виждате ли, че липсва справедливост, липсва съдебна система. Всички въпроси, за които говори госпожа Манолова не са решени след 4-годишен мандат и след 10-годишна програма.
Сега сте решили да отивате на избори и да се явите на кастинг отново същите.
Тези неща, за които говори госпожа Манолова, да ги включите в програмата на тази лятна сесия. Това се отнася до Закона за ЧСИ, Закона за енергетиката.
Ако това не го направите, следва друг вариант. Да обградим Парламента.
Има и друг вариант, както през 1990 година. Тогава се събрахме, имаше кръгла маса. Народните представители стояха и гласуваха това, което ние гражданите и представителите тогава на неформални партии бяха решили.
Следващият вариант - вземайте си шапките и напускайте, но не идвайте същите на предстоящите избори през м. септември или октомври.
Искаме други хора, които ще защитават нашите интереси.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Давам думата на госпожа Людмила Георгиева.
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: От Фондация Обща кауза. Първо моля да ме извините, че закъснях, но бях на Междуведомствена група в Министерство на регионалното развитие и благоустойството при министър Терзиева, която обсъди Втория план на участие на България в глобалната инициатива Партньорство за открито управление, което изключително пряко засяга нашата работа и искам докато госпожа Мая Манолова е тук да й благодаря.
Искам да ви уведомя, а вие сигурно знаете, че домакинствахме като Обществен съвет едно обсъждане, на това какви приоритети да бъдат включени в следващия програмен период.
Искам да ви уверя, че всички мои предложения са били взети предвид, аз съм наистина представител на гражданско общество и действително съм изключително впечатлена и благодарна затова, което се случи.
По същия начин почти всички предложения на неправителствените организации са били включени в плана. Това е изключително голям успех. Една голяма част от мерките засягат точно това, върху което би трябвало нашият Обществен съвет да се фокусира като работа през този мандат – прилагане на стратегията за развитие на неправителствения сектор. Нещо, за което ние не започнахме да говорим, но тук е пълно с такива мерки, които ще подобрят точно взаимодействието между неправителствените организации и управляващи институции. Нашият Обществен съвет е взет за пример, защото съм го дала за пример в мониторинговия доклад и действително от тук нататък се предвижда всички обществени съвети да бъдат публикувани като състав, като програмен дневен ред, като стенограми, като участие и като приети предложения от неправителствени организации.
Уверявам ви, това е изключително крупен успех за всички нас. Вие през следващите дни можете да направите някакво предложение, ако искате, но трябва да бъдем благодарни, че ние успяхме да си извоюваме такава форма на партньорство.
Искам да благодаря на госпожа Мая Манолова, защото тя първа домакинства и инициира представянето на Доклада за изпълнението на първия план, а след това домакинства и възможността на такова високо равнище, на още една институция да бъде обсъден и да се посочат възможните приоритети за следващия програмен период.
Ние през следващия период се навяваме да се подобри тази комуникация между управляващи и гражданско общество.
Аз мисля, че трябва да освободим народните представители, защото имат днес приемна, а ние може да продължим нашата работа.
Г-Н ЛОЗАН СТОИМЕНОВ: Госпожо Манолова, много добре споменахте за иновациите. Трябва да кажа, че България няма Програма 2010 - 2020 г. по отношение на иновациите.
Много моля Народното събрание в този състав или в друг състав да се заеме с проблема, за който ви казах – Програма България 2020.г.
Г-ЖА ДИАНА ДИМИТРОВА: Благодарим конкретно за грижата. Аз лично имам един въпрос много бърз, много точен и много кратък, който е по същество и спонтанно се появи.
Как смята Вашата Парламентарна група да се справи с тази парламентарна криза, защото тя наистина е проблемна?
Ние ще стоим тук, ще протестираме, а ако не се получи, отиваме в същия формат. Господин Вичев предложи три варианта, смятам, че и трите имат недобри страни.
Можете ли да споделите имате ли визия, имате ли идея как ще се справите с тази криза?
Г-ЖА МАЯ МАНОЛОВА: Не мога да отговоря на този въпрос.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ:
Госпожо Репуц, имате думата за въпрос.
Г-ЖА ИРИНА РЕПУЦ: Благодаря. Аз съм човек с десни убеждения и винаги съм била такава, но специално към Вас, госпожо Манолова, искам да се обърна, моите уважения затова, което направихте.
Искам да кажа нещо за Изборния кодекс, който в основата си е Ваша заслуга. Има едно много хубаво нещо, това е, че Вие дадохте медийните пакети. Аз лично представлявам една малка дясна партия и имах възможност този път наистина независимо, без финансово да се обвързвам, да участвам на тези избори, но ми пречеше едно друго нещо, което много лесно може да бъде променено, ако искате наистина докрай да доведете тази демократизация, която очевидно е нужна, защото буксува това политическо представителство, имам предвид от всички партии и то е следното. Не може да сложите равнопоставеността заедно със значимостта при представянето в медиите и като говорим за значимостта, веднага идват едни социологически агенции и казват, че искат по 30 000 лева, за да те направят значим, за да зададат въпрос. Ние се завъртаме в един кръг. Опитайте, госпожо Манолова, тази смелост, Вие да отворите вратата на това Народно събрание, продължете я докрай. Това е изходът от политическата криза. Колкото повече нещата се крият и се затварят, толкова по-зле. Между другото това ми е репликата към господин Ерменков. Ако не се беше крил този договор, нямаше да се вдига този шум за него. То е като затлачените дерета. В момента, в който сложите предмети става вълна и тогава вече поражението е много по-голямо, няма къде да се оттече енергията. Така че идеята да направите отворен форум за обществените съвети е прекрасна. Идеята обаче да отворите Народното събрание, което е механизъм, е много по-важна и може да я довършите още в рамките на това Народно събрание.
Отхвърлихте референдума за задължителното гласуване. Аз лично смятах, че референдум беше излишен при положение, че с волята на народното представителство този въпрос може да бъде решен и то по-надеждно решен. Опитайте, да видим какво ще се случи, ако наистина проведем едни избори със задължително гласуване, какво ще стане. Може би да се окаже наистина вярно, че е по-скъпо да се купуват гласове за някои, може да се окаже по-автентично представителството и може наистина да спадне това недоверие на обществото към институциите, а то ви трябва това доверие. Вие не може нищо да свършите, дори и да имате добри намерения, ако то отсъства.
В момента какво имаме. Имаме една природна криза, политическа криза, финансова криза, три неща в едно, а не сме си подписали още рамковото споразумение с Европейския съюз за следващия програмен период от 7 години, доколкото знам.
Нека да започнем отнякъде. Виждам, че в дневния ред на Народното събрание е внесен законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Внесено е доколкото знам и предложение за задължителното гласуване. Не знам ще го разгледате ли. Надявам се да го направите, надявам се обществените съвети да имат активно участие в това нещо, но трябва да се тръгне от политическата система и продължете усилията в тази посока. Това исках да ви кажа. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Репуц.
Г-ЖА МАЯ МАНОЛОВА: Всичко това няма как да стане без конституционна промяна, не че е невъзможно да бъде направено.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Предлагам този въпрос да го подложим на дискусия, като го предвидим в дневния ред.
Господин Ерменков има думата.
Г-Н ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз имам една реплика към госпожа Репуц или по-скоро да отговоря на въпроса. Да, напълно съм съгласен, че ако искаш да насочиш един проект е най-добре да го опорочиш. Това е сто процента така и за съжаление сигурно имате основание да говорите и за Белене и за Южен поток. Има такива неща, които би трябвало да се изчистят, но не трябва заради мишките да изгаряме къщата. Това първото.
Второто. Чудесно е, че го има този форум тук, защото наистина може би това е един от начините институциите да се отворят и да започнат да работят прозрачно.
Последното, нека да не забравяме, че в момента едно от местата, където се решава дали да има избори или да няма избори, е сградата отсреща. Така че политическия натиск не го упражнявайте само върху депутатите, които искаме да работим, упражнете го и върху другата институция, която също може да се яви обединител на народа, каквато е по дефиниция.
Г-ЖА ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Госпожо Репуц, във връзка със задължителното гласуване, това което е мнение на повечето хора не трябва да бъде подценявано.
Първо. Задължителното гласуване ще доведе до още по-голямо засилване на контролирания вот. Независимо какво е гласувано това е самата истина.
Второ, това е абсолютно нарушаване на първия закон на демокрацията, право на избор. Това е дъвка на хора, които са абсолютно заблудени.
Това, което може да свърши някаква работа е активната регистрация, да махнете мъртвите души, а не да сложите още 2 милиона мъртви души вътре.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ:
Давам думата на госпожа Хашъмова за кратко изказване.
Г-ЖА СРЕБРИНА ХАШЪМОВА: Искам да кажа само две думи на народните представители и на госпожа Манолова.
Две спешни неща, които трябва да направим сега, т.е. народните представители и ние сме им гласували доверие.
Какво се случва? Ние нямаме устойчиви закони. Всяко правителство, всяко Народно събрание идва, създава закони в тяхна полза, ремонтира останалите закони. Направете така, че да има закон за законите. Не може в Англия да има закони, които сто години да съществуват, а при нас при всяко Народно събрание да се променят законите. Това е много важно.
Второ. Спешна програма за оцеляване на бедните и пенсионерите в България. Хората измират. Под 300 лева доход, който има безплатна помощ, безплатни лекарства, да не плаща ток, да не плаща вода, както циганите. Не може циганите да бъдат облагодетелствани, а нашите българи да гинат.
Ние сме страната, която е на първо място в Европа по унищожаване на собственото си население.
Г-Н ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: Технически ренесанс.
Използвам случая да призова народните представители да си публикуват е-мейлите, телефоните, защото е много по-лесно да се контактува с депутатите. Депутатите в Европейския съюз имат обявен е-мейл, телефон, личен телефон, на началник кабинет и т.н. По всякакъв начин може да се свържеш с тях, затова говоря, по-лесно е отколкото с нашите депутати. Благодаря ви.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Темите са много, ние засегнахме малка част от тях. Ще обсъдим с госпожа Манолова кога пак ще имаме възможност да ползваме залата и ще продължим. Това не е единственото заседание.
Г-Н БОРИС ЦВЕТКОВ: Води се протокол и няма как да не се реагира на вашите изказвания.
Госпожа Хашъмова казва така. Една част от законите са в изгода на моментното управление, а другата част от законите са поправка, ремонт на старите.
Ако приемем, че обществото ни е съвършено, имаме конституционна рамка, имаме законова рамка, вече изграждана от много колеги, включително и седящи на тази маса и всички интереси на мнозинството хора са защитени, наистина логиката е да не се правят промени „на парче” в законите и т.н., дори да е затруднена промяната на някакво законодателство.
Обаче стигаме до другото противоречие. Ако не се пипне Закона за ВЕИ, дали изцяло, дали малко, ние трябва да плащаме 40, 50, 100, 200 на сто повече ток. Е, да го правим ли на парче, да го правим ли фундаментално или да считаме, че са защитени.
Моето лично мнение, аз съм отскоро депутат, е че за съжаление интересите на обикновения български гражданин, поне на мнозинството от тях през тези години не бяха защитени по ред причини, включително по вина на политическите партии, на обществените организации, но не бяха защитени. Много по-лесно един корпоративен интерес намира представяне във всички институции, във всички партии и той знае как да си го отстои, ако дадена партия не му защити интереса, ще си формира нова партия и през нея ще си го защити.
Вече виждате на последните избори, директно избира вече партии, преди се избираха определени депутати, министри или групи министри. Затова възразявам по това нещо. Аз считам, че е несъвършено обществото и ние дали ще са „на коляно” или не, след разбира се обществени дискусии, трябва да се обединяваме затова, което решава проблемите на повечето хора, които ни избират или ще ни избират или са ни избирали. Това е първият въпрос.
Второто е за дискриминация и т.н. и тук разни етикети. Не можем да лепим така етикети на цигани или на някакви други. Аз мога да ви кажа с гордост, че в моя район Искър, откъдето ме избират за депутат, е сигурно единственият район в София, където в циганските секции ГЕРБ ни бият 5 : 1, въпреки че се опитвам да решавам проблеми на ромите.
Г-ЖА СРЕБРИНА ХАШЪМОВА : Плащат ли си сметките?
Г-Н БОРИС ЦВЕТКОВ: Плащат си. Има сметки, които не плащат на общината, на Софийска вода, те са най-различни. Искам да ви кажа, че има обаче сред тях хора, които живеят в блокове, където има да кажем самотна майка с дете, циганка, обаче първо си плаща таксата за входа и тока и след това търси пари дали има за хляб за детето. Има честни и свестни хора, независимо от етническа, религиозна, социална и т.н. принадлежност. Някъде може да се окаже, че мафиот, който има заведение не плаща ток, а човекът който свързва едва двата края закъснявайки, но гледа да го плати, т.е. такива квалификации, особено в сградата на Народното събрание, според мен общо за всички цигани и общо за всички еди какви си, аз поне като депутат, не мога да приема. Пак ви казвам, не съм избиран с такъв вот, но не считам за нормално да ги допускаме.
По отношение на третата реплика. Влезте във Фейсбук, ще видите че повечето са ми приятели и поддържаме всеки ден връзка, публикуван е и домашният ми телефон. Е, сигурно не всеки може да влиза в интернет, да не му е интересно да влиза във Фейсбук, но телефона и е-мейла навсякъде го има. Завърших. Благодаря.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Цветков.
Госпожа Хашъмова не беше в началото на заседанието, но точно моето изказване беше да се изостави такъв език и да не се правят точно такива квалификации.
Г-ЖА СРЕБРИНА ХАШЪМОВА: Аз се извинявам, ако вие така сте възприели нещата. Цитирате хора, които съвестно си изпълняват гражданските задължения. Да, но те са единици. Говорим за мнозинството от едно малцинство. Това е доказано и по съдебен път и по журналистически път и какво ли не.
Второ не чух вашето отношение относно бедността в България и какво може да се предприеме от настоящото Народно събрание, вие като инициатори какво бихте предложили. Вчера с потрес чух един народен представител, който спомена по телевизията, че за да се оправи положението, трябва отново да се разкрепости тази пенсионна реформа, т.е. годините за пенсия да се увеличат и стажа и второ да се увеличи тока. Много ви моля, проучете колко наши български депутати в момента държат пазара на чужди държави по енергетиката, енергийния пазар.
Ние тук сме в изнемога. Нека да оправите данъчната реформа и тези, които са богати, те да плащат, за да подпомогнат малко държавата.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ:
Давам думата на господин Таско Ерменков.
Г-Н ТАСКО ЕРМЕНКОВ: По въпроса за бедните и пенсионерите, да има решение на този въпрос. Въпросът обаче, пак казвам е на политически консенсус, защото няма как да се реши само с една партия или с част от депутатите вътре, ако не се гласува от мнозинството присъстващи в Парламента и то поне след като 121 депутати са се регистрирали, за да има заседание. Това не го разбирайте като закачки и заяждания, просто го давам като реалност на днешния съвременен политически живот в българския Парламент.
Това, което може да се каже по принцип е първо, че трябва да се реформира Здравната каса из основи и тя да стане социална здравна каса, т.е това на практика означава да има един гарантиран минимум, който да бъде безплатен за всички, които са социално слаби, всички, които имат над определен доход, да бъдат задължени да се застраховат здравно, както е по света. Да се разтвори Здравната каса така, че да има още един стълб, който да помага на тези хора. Този, който иска да има екстри – цветен телевизор, хладилник и т.н. си плаща и получава, това е така нареченото здравно осигуряване.
Същото се отнася и за образованието, защото ние освен по Конституцията, освен това, че сме с безплатно здравеопазване, имаме безплатно образование, но като погледнем дали е безплатно, ще видим, че не е.
По въпроса за пенсиите. За съжаление не може да бъде решен, без да се решат проблемите с икономиката, т.е. няма как социалната система на държавата, която е разходна част от бюджета, да бъде в съответствие с потребностите на хората, ако примерната част от бюджета, имам предвид икономиката, не работи. Дори да се въведе подоходно облагане, дори да бъде то в някакъв най-екстремен вид, тези пари няма да стигнат да нормална пенсионна, социална система, ако не работи икономиката. Всъщност основните приходи в бюджета са корпоративен данък, а не от данък общ доход и затова, когато говорих аз в началото, понеже тук забравих да дам отговор на въпроса защо съм споменал Южен поток, което не е в дневния ред, аз го споменах като пример за част от икономиката, а не за част от енергетиката. Не само това, има и други неща, които трябва да бъдат променени. Селското стопанство, знаете за субсидиите, къде отиват и т.н., даване на преференции на български фирми, т.е. много неща, които са свързани с цялото това нещо. Няма как да въвеждаме отделните аспекти в един цялостен механизъм, ако не минимизираме целия механизъм като такъв.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Аз предлагам тъй като действително времето напредва, да дадем думата за изказване на господин Косаков в рамките на 3 минути и на госпожа Чобанова, тъй като тя желае да се изкаже по тема образование.
Аз обещавам, че ще направим още такива заседания, защото темите не са толкова малки. Виждате, че за два часа и половина ние разгледахме малка част от всичко, което трябва да се свърши.
Давам думата на господин Косаков.
Г-Н СТАНИСЛАВ КОСАКОВ: Движение за защита на гражданите и държавата.
Тук действително бяха обсъдени много въпроси, но те са частични и палеативни. Аз мисля, че голяма част от народните представители и от представителите на гражданското общество не са осъзнали дълбочината на гражданските протести. Те се отнасяха не само за промени в енергетиката, за промени в най-различни сфери. Проблемът е по-дълбок. Ситуацията в България е такава, че тя се намира в една системна криза, не само политическа криза и тук се насажда позицията и мнението, че би могло да се излезе от тази системна криза с предсрочни избори. Но предсрочни избори, проведени по досегашните правила, по този Изборен кодекс, в който действително бяха направени значителни промени в положителен аспект, няма да доведат до промяна на статуквото, а статуквото в България през тези 25 години е партиен монопол, създаване на една партийна олигархична система и липсата на реална демокрация. Нито един от принципите на реалната демокрация, които работят в Западна Европа, имам предвид Финландия, Норвегия, Швеция в тези държави, където действително хората са направили така, че демокрацията работи за благоденствието и за просперитета на гражданите, а виждате нашата демокрация води до противоречия и все по влошаващо се положение във всички сфери.
Моето конкретно предложение, ние го правим вече в три парламента, над 30 граждански организации. В момента в Избирателния кодекс има три субекта – партии, коалиция от партии и независими кандидати. Нито един независим кандидат няма от 1990 година. В тези избори участваха няколко независими кандидати, те успяха да съберат над 7 000 гласа, един имаше 14 000 гласа. Защо? Затова защото има неравнопоставеност. Вие поставяте въпроса за неравнопоставеност между гражданите и политическите партии, но той не е само във финансово изражение, в медийно изражение.
Главният, принципният въпрос е да се даде възможност за формиране на граждански листи. Нашето конкретно предложение е, в глава 9 на Изборния кодекс да се запише този текст, който беше предложен и в комисията, но госпожа Мая Манолова го сложи отзад в Преходните и заключителни разпоредби и той така и не беше обсъждан в Парламента. Създаването на национални инициативни комитети, които да имат възможност да регистрират в ЦИК граждански листи. Национални инициативни комитети в състав от 15 човека, но не граждански листи в които могат да участват гражданите от всички многомандатни избирателни райони. Съгласно този Избирателен кодекс се дава възможност да се участва само в един многомандатен избирателен район. Това е принципно предложение и финансирането на тези национални инициативни комитети, а това означава че и партиите трябва да създават такива комитети, тъй като те също са граждански организации, т.е. не се ли преодолее партийния монопол в цялата избирателна система и най-вече в това, че ЦИК продължава да бъде партизиран орган. Продължаваме с милион и половина мъртви души. Нищо съществено няма да се промени, ако ние не пристъпим към тази радикална промяна, затова защото сегашният Изборен кодекс не позволява в Парламента да бъде представена една огромна част от българското общество – 65 % не гласуват и няма да гласуват, затова защото те не виждат елита на нацията. Професионален, експертен и всякакъв друг елит, той не е в Парламента. Кой прави 25 години законите? Ако ние не променим това радикално, ние утре сме обречени на още по-голяма бедност и мизерия.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Косаков.
Има много теми, които предстои да обсъдим. Ще има още такива заседания.
Предлагам да дам думата на госпожа Чобанова и да приключим за днес, защото вече заседаваме два часа и половина.
Г-ЖА АНЕЛИ ЧОБАНОВА: Конфедерация за защита от дискриминация.
Тъй като останаха съвсем малко депутати и те са само доколкото разбирам от една парламентарна група и по-скоро, както виждам само един депутат, ще се обърна към него. Съжалявам, че депутатството нямаше желание да изслуша тежненията на гражданското общество, защото от това гражданско общество могат да се вземат много ценни идеи и затова имам едно предложение към господин Ерменков, който да предаде на неговите колеги.
Имам предложение да се инициират експертни работни групи, които да действат до края на този Парламент, когато и да е този край и да има такива срещи с гражданското общество, откъдето да се черпят идеите по ресори. Това съм го правила навремето, повярвайте ми, работи.
Има смисъл и мисля, че има много неща, които могат да се разрешат именно по този начин.
Аз взех думата, за да говоря за правосъдната система, която е една много болна тема. Може Парламентът да произвежда и най-перфектните закони, дойдат ли да се прилагат, вече въпросът е съвсем друг на терена. Казвам го като адвокат, който действа в момента, който се явява ежедневно поне един път в съдебна зала, днес е изключение слава богу и който вижда какво се случва. На мен ми е изключително много унизително, когато сетивата ми покажат, че съм изправена като един фигурант в една съдебна зала, когато делото е решено извън тази зала.
Затова имам едно много радикално, много еретично, но мисля че работещо предложение. Да се правят атестации, освен тези които са предвидени в Закона за съдебната власт, атестации на съдиите, като натоварите няколко организации, които работим по защита правата на човека в Страсбург и които знаем каква е практиката и как се осъжда българската държава, и данъкоплатецът да плаща за грешките, дали умишлени или непредумишлени на съдиите, то да се направи една пълна ретроспекция, кой съдебен състав е причинил това и това да бъде атестацията на съответния съдия. Както каза тук един господин, да бъдат уволнени и да нямат право повече да практикуват тази професия, защото тук става въпрос за една много сериозна мрежа за обвързване на интереси между адвокати, между съдии, между прокурори и между други лица, които са извън съдебната система.
Освен това мисля, че е време да се помисли дали не може да се направи едно конституционно изменение, пак на базата на такива консенсусни работни групи. Конституционно изменение, което да прекрати тази несменяемост на съдиите или пък тази несменяемост дори да остане, да бъде съчетана с едно ротиране на съдиите, за да няма срастване на места, на така да се каже неформални групи. Нарочно изчаках да излязат всички медии, за да кажа тези неща помежду нас, защото не искам утре като вляза в съдебна зала да бъда гледана под лупа.
Внесли сме един проект на Закон за защита от дискриминация и той трябва да е в Комисията по правата на човека, не зная защо замръзна там. Всичко е представено, с мотивите, с финансовата обосновка, защото там има също един голям проблем, който по-нататък ще обсъдим. Днес разискваме по-грандиозни въпроси, но съм готова да се проведе една среща, на която да разискваме и него.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Чобанова.
Аз искам също да ви кажа, че съм видял кривото на правото през тези 17 години. Имаме една уволнена съдийка за некадърност, г-жа Петрова от 8-ми състав, така че може да се уволняват, не са несменяеми, ако се докаже че са некадърни.
Давам думата на г-жа Цвете Борисова.
Г-ЖА ЦВЕТЕ БОРИСОВА: Аз искам да се направи една комисия, която да обсъди затварянето на Трети и Четвърти реактор. Мои колеги от БАН може да се извикат и от МЕИ, защото това е много важно, 35 години има още живот и след като се пуснат ще имаме евтина електроенергия.
Искам да се направи комисия и да се каже „да” или „не”, а не някой да си измисля, за да се подхранват чужди интереси.
Другият въпрос е за ТЕЦ 1, ТЕЦ 2, ТЕЦ 3 и т.н. Те, няма лошо да си работят, обаче да си продават електроенергията на друго място, а не в България. какви са тези договори, които ще ни задължават? Ние имаме енергия, която е безплатна, това са го направили нашите деди и родители, ние сега ще плащаме на този и на онзи, а знаете ли как ще вдигнем икономиката като има нула стотинки. Аз съм ходила в Москва и имам наблюдения за отработеното гориво. Мои колеги от БАН могат да помогнат и това отработено гориво наново да се обогати, да се направят касети и по този начин ще имаме безплатно гориво и можем да го даваме на Чехия. Много ви моля тази комисия да се направи, защото това е важно за България и за нас. Благодаря ви.
Г-ЖА МАРИЯ АСИМИ: Аз искам да благодаря на господин Пенчев за проявеното възпитание и затова, че останахте до края, за разлика от много наши колеги, които ги няма.
Благодаря и на господин Ерменков и държа да има комисия за Трети и четвърти блок, режат ги, за какво, поне ги продайте, много сме богати.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ:
Давам думата на г-н Спас Колев.
Г-Н СПАС КОЛЕВ: Аз не съм се изказвал и нямах намерение, но сега ще кажа няколко думи, ще бъда максимално кратък.
Първо искам да благодаря на всички, още от самото начало се събрахме и да благодаря за експозетата на Добрина Алексиева и на Мария Асими, които представиха 5 – 6 основни неща, които трябва да бъдат направени.
Огромна благодарност и към господин Пенчев като омбудсман.
Предлагам да вземем следното решение:
Първо. Да се обединим около тези 5 – 6 точки, които двамата доклачици представиха.
Да проведем следващата седмица отново едно обсъждане, като затова разговаря с председателя на комисията.
Тук госпожа Чобанова постави въпроса за съдебната система.
Аз предлагам, образно казано, под ръководството на господин Пенчев да се създаде една такава група, защото не всеки е юрист. Аз лично имам много въпроси, свързани със съдебната система, с превенцията, но не разбирам от това. Бих се доверил на авторитети, които могат да го предложат това на обществото.
Лично мое мнение е, а това е мнението и на много други хора, че Прокуратурата трябва да бъде извадена от независимостта си, но има и други мнения.
Ето затова Ви моля, ако Вие сте съгласни, господин Пенчев, да се направи една работна група и една съвсем малка такава група към госпожа Чобанова. Тук доста се е работило, но може би за съдебната система е належащо да се формират тези предложения, да се обсъдят и да се кажат.
Накрая, за да завърша предлагам, тъй като не стигна времето за обсъждане на две основни неща, които бяхме заложили, едното е за образованието на Цвете Борисова, за което тя трябваше да бъде докладчик, другото са концесиите, а така също и здравеопазването, предлагам на следващото заседание да се започне с това, и правосъдието разбира се.
Да благодарим и на нашия колега от уличните протести, в момента депутат, който да внесе в Народното събрание предложенията, които бяха направени.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ:
Имате думата, госпожо Хашъмова.
Г-ЖА СРЕБРИНА ХАШЪМОВА: Ние вече имаме уговорена среща със заместник-министър Сапунджиева. Моля за вниманието и на господин Пенчев, във връзка с дела, които висят с години, неразрешими въпроси, за които може би и Вие ще съдействате от позицията си на омбудсман.
Г-ЖА ИРИНА РЕПУЦ: Искам да използвам присъствието на народния представител Ерменков, да кажа следното. В рамките на парламентарния контрол да бъде зададен един въпрос за статута на парамедиците, защото в момента очевидно те са важни. Днес слушах сутринта по радиото коментар, че е направена заповед на министъра на образованието и науката, ако не се лъжа, за закриване на колеж на ниво средно образование за парамедици. Планира се да се направи като висша степен на образование, но това означава, че в момента едни подготвени хора, които имат дипломи директно да започнат работа в Германия, няма да могат да практикуват в България. Имахме криза в Бързата помощ, имаме кризи в момента във Варна. Браво на Червения кръст затова, което свърши, но парамедиците са ни изключително важни. Ето нещо, което в рамките на парламентарен контрол може да се види какво се случва.
Г-Н ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Моля това, за което говорихте да го формулирате и да ми го предадете, за да мога да го поставя на вниманието на народните представители, защото не се чувствам компетентен да го представя така, както Вие го изложихте.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ:
Има думата госпожа Диана Димитрова.
Г-ЖА ДИАНА ДИМИТРОВА: Искам да поставя само един въпрос, който спешно се появи.
Имаме проблем в тази държава с Паркинги и гаражи. Доколко и как е законосъобразна и легитимна формата, под която те рекетират всички нас.
Г-Н ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Мога да отговоря веднага. Абсолютно незаконно е това слагане на скоби и въобще събиране на пари по две причини.
Първата причина е, че не може да се възлагат наказателни акции върху частно дружество, още повече частно дружество не може да събира глоби.
Има решение за спиране на тази наредба от Областния управител, след което има и заведено дело срещу общината по реда. Не знам по последното дело, за което бях информиран преди две седмици, решението би следвало вече да е взето от съда, не съм сигурен дали го има или не. На всеки, на който му е сложена скоба може да съди общината и да му върнат парите.
Очакваме окончателното решение на съда по този въпрос.
ПРЕДС. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ: Госпожа Чобанова добавя, че има решение на ВАС, което не се изпълнява от общината.
Предлагам да се ориентираме към приключване и очаквам от вас кореспонденция, в която всеки да представи какво да обсъдим на следващото заседание. Ще уточним кога можем да ползваме залата.
Закривам заседанието.


Край на заседанието 12.50 часа.



ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ
ЗАСЕДАНИЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ:


Светослав Николов




Стенограф:

Траянка Стоянова