Протокол №4

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


ПРОТОКОЛ
№4

На 25 март 2015 г. от 16.15 часа в зала „Изток“ на Народното събрание се проведе редовно заседание на Временна анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31.01.2015 г.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола. Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД
1. Изслушване на изпълнителния директор на Агенция за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) г-н Ивайло Алексиев по предварително зададени въпроси от председателя на ВАКПОСЕРБ.
2.Изслушване на председателя г-жа Светла Тодорова и членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) по предварително зададени въпроси от председателя на ВАКПОСЕРБ.
3. Разни

ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Откривам заседанието на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката при следния дневен ред: 1. Изслушване на изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие господин Ивайло Алексиев по предварително зададените въпроси; 2 Изслушване на председателя на КЕВР госпожа Светла Тодорова, както и членовете на комисията по предварително зададени въпроси; 3. Разни.
Въпросите са ви подадени. Сега – да се гласува дневният ред. Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
Благодаря ви.
ПО ТОЧКА ПЪРВА - Изслушване на изпълнителния директор на Агенция за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) г-н Ивайло Алексиев по предварително зададени въпроси от председателя на ВАКПОСЕРБ

ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По точка първа от дневния ред давам думата на господин Ивайло Алексиев за изнасяне на информацията.
ИВАЙЛО АЛЕКСИЕВ: Уважаеми господин председател , уважаеми дами и господа народни представители, пълният обем на поисканата информация е предоставен в електронен формат с наше писмо, заведено в Народното събрание от 23.03.2015 г. Понеже информацията е изключително обемна и касае много обекти, в тази връзка предмет на настоящия доклад са обобщени данни в табличен и графичен вариант по отделните поставени въпроси.
Относно поисканата информация за всички производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, вписани в Регистъра на гаранциите за произход на енергия от възобновяеми източници, по-надолу, за кратко регистъра, към настоящия момент в Агенцията за устойчиво енергийно развитие има регистрирани 2042 енергийни обекта за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. Разпределението на енергийните обекти е според вида на използваната енергия за производство на електрическа енергия, както и според общата инсталирана мощност, е показан в таблица 1.1. от нея е видно, че максималният брой обекти като бройка е броят на фотоволтаичните централи – 1582. Те съставляват 77,47% от всички енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници в страната. следват съответно водноелектрическите и вятърните централи с дялове 12,14% и 914%.
Сумарната инсталирана мощност на енергийните обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници е 4117,53 мегавата, като 56,97% е съсредоточена във водноелектрическите централи. Въпреки големия брой фотоволтаични централи в страната, сумарната им мощност е относително малка и съставлява едва 24% от общата инсталирана мощност на обектите за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. Това се дължи на сравнително малката единична инсталирана мощност на отделни обекти, като една голяма част са с мощности до 30 киловата. Таблично е показано на следващата страница.
На графиката, първо, са визуализирани инсталираните мощности, където се вижда, че наистина водноелектрическите са с най-голям дял, а сравнително близки по дял са фотоволтаичните и съответно вятърните централи. Бройката обекти с мощност 30 киловата е доста голяма – 586 броя, което е 28,7% от общия брой енергийни обекти ,но като дялова мощност представляват едва ,032%. Само да поясня защо сме направили това разделение – защото от гледна точка на издаването на гаранции за произход обектите под 30 киловата подават заявките на десет месеца, но е видно, че те се сравнително малък дял, тоест общата картина е ясна и се формира от останалите обекти, които подават ежемесечно.
Териториалното разпределение по райони за икономическо планиране е показано на следващата фигура 1.2., като се вижда за всеки район и бройката,и инсталираната мощност от всички видове възобновяеми източници за производство на електрическа енергия. От фигурата се вижда, че по-голяма наситеност на обекти има в южната част на страната. Максимален е броят им в югоизточния район за икономическо планиране – 613. Около 87% от тях обаче са малки фотоволтаични централи, поради което по сумарна инсталирана мощност районът отстъпва на Южен централен и на Североизточен район. Водещ по сумарна инсталирана мощност е Южен централен район с 2157,3 мегавата инсталирана мощност, но там са съсредоточени и големите водноелектрически централи. Следва Североизточният район, в който преобладават вятърните централи.
Относно поисканата информация за всички въведени в експлоатация енергийни обекти за производство на електрическа енергия,
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Алексиев, ние това го имаме. Господин председател, предлагам ако има някои въпроси, ако имат членовете на комисията към материала, да отговаря, защото иначе само ще си губим времето - и нашето, и на колегите от КЕВР.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Все пак на първо място искам да Ви благодаря за времето, което сте отделили, че сте го направили много добре, много разбираемо и по райони с много прегледна информация, за което Ви благодаря. Ще я видим, ние вече сме я видели. По-скоро на точка 3 малко да се поспрем за издадените гаранции да ни разясните какво всъщност представляват, защо е такъв броят – 19 милиона. Там има нужда от малко повече разяснения.
ИВАЙЛО АЛЕКСИЕВ: Разбрах. Гаранция за произход на енергия от възобновяеми източници е на стандартно количество 1 мегаватчас. По принцип с наредба та могат да се издават гаранции за електроенергия, за топлоенергия и за енергия за охлаждане, но към момента заявките са само и единствено за електрическа енергия.
Гаранцията за произход на практика в момента е удостоверителен документ, който в съответствие на директивата показва дела възобновяема енергия в енергийния микс, който отива към крайните потребители на енергия. На практика има три действия. Едното е издаване на гаранция за произход по искане на производителя във връзка с произведеното количество енергия. След това, съгласно наредбата, има нормативно определен срок, когато тази гаранция се прехвърля на дружеството, изкупило енергията и съответно гаранцията е валидна 12 месеца, което означава, че след 12 месеца тя се анулира.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: На тримесечие ли се дава гаранцията след представяне?
ИВАЙЛО АЛЕКСИЕВ: Не, месец за месец. Директорът на дирекцията „Контрол на информацията“ е, в чийто ресор се издават.
МИЛЕНА ЯНУЗОВА: Добър ден. Правилен Ви е въпросът, съвсем резонен. Съгласно Наредбата за реда за издаване, прехвърляне и отмяна на гаранции за произход на енергия от възобновяеми източници, това е Наредба № RD16-11І17/ 14.10.2011 г. Има режим по отношение на подаването на заявления за издаване на гаранции за произход за обекти, които са извън предметния обхват на чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници. Това са всички обекти, с изключение на обектите, които са изградени върху покривни и фасадни конструкции на сгради с обща инсталирана мощност до 30 киловатпика. По отношение на тях срокът за подаване на заявление е 30 дни или един месец от датата на производството на енергията.
По о тш на малките покривни фотоволтаични инсталации, основно, срокът е тримесечен, защото презумпцията, от която се изхожда е, че енергията, която те произвеждат, е пренебрежимо малка като количество и съответно няма как един мегаватчаса електроенергия да бъде генериран толкова бързо от една такава малка покривна инсталация с толкова ниска мощност. Това е режимът – три месеца за малките инсталацийки, изградени върху покриви в рамките на урбанизирани територии и съответно един месец за всички останали енергийни обекти за производство на енергия от възобновяеми източници.
Дванадесетмесечен е срокът на валидност на гаранцията, като началният момент, от който започва да се брои срокът на валидност, това е датата на издаване на гаранцията. Гаранцията следва физическия пренос на енергията по веригата производител – краен снабдител – и съответно обществен доставчик. Защо казвам обществен доставчик? Защото считано от 5 юли 2013 година бяха въведени изменения в Закона за енергетиката, по силата на които изменения в разпоредбата на чл. 94 от Закона за енергетиката беше предвидено, че "НЕК" обществен доставчик е длъжен да изкупува от крайните снабдители всичкото количество електрическа енергия, което те са изкупили от производителите, присъединени към „Разпределителна електрическа мрежа“ средно и ниско напрежение по цена – такава, каквато е преференциалната цена, определена по реда на чл. 31 от Закона за енергията от възобновяеми източници. Този правен режим важеше и беше валиден до 6 март тази година, когато в „Държавен вестник“, бр. 17 бяха публикувани измененията в Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, по силата на който закон през Преходни и заключителни разпоредби бяха направени изменения и допълнения в Закона за енергията от възобновяеми източници. Съгласно тези изменения преференциалната цена, като вид национална схема за насърчаване, по смисъла на директива 2009/28 относно насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници, отпадна като такъв вид механизъм. Това означава, че задължението на "НЕК" вече да изкупува този вид енергия от систематичното тълкуване на тази разпоредба от Закона за енергията от възобновяеми източници и съответно разпоредбата на чл. 94 от Закона за енергетиката, става ясно, че отпада задължението на "НЕК" да изкупува.
Другата част от веригата е, когато става въпрос за обекти, присъединени към преносна мрежа. Там е само "НЕК" обществен доставчик.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Още веднъж, изкупуването на цялото количество, произведено от възобновяемите източници по закона преди неговата промяна ли е, или е някаква практика?
МИЛЕНА ЯНУЗОВА: Не, не е практика. Това е по силата на закона. Екс леге се случват така нещата. Така се случваха до 6 март – екс леге. Така беше предвидено в самия закон, чл. 94, считано от 5 юли 2013 година до 6 март 2015 година.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря. Имате думата, господин Алексиев.
ИВАЙЛО АЛЕКСИЕВ: Да допълня, че голямото число – 19 300 000 гаранции е общо количество издадени до момента, но следва да отбележим, че гаранциите за 2012 г., 2013 и съответно 2014 г. януари и февруари вече са отменени.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Това са, така да се каже, 19 милиона ….
ИВАЙЛО АЛЕКСИЕВ: Гаранции 19 милиона. Гаранцията е на един мегаватчас.
МИЛЕНА ЯНУЗОВА: Съгласно Директива 2009/28, чл. 15, която е въведена в Закона за енергията от възобновяеми източници в разпоредбата на чл. 34, ал. 1, гаранцията за произход е удостоверителен документ, който се издава за стандартно количество енергия от възобновяеми източници 1 мегаватчас. Това означава, че ако един енергиен обект за съответния календарен месец е произвел например 100 мегаватчаса електроенергия, на него му се издават 100 гаранции за произход.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: А тези, които са по-малко, чакат да наберат…?
МИЛЕНА ЯНУЗОВА: … съответното количество енергия, което да стане 1 мегаватчас.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: И това в рамките на една година, така ли?
МИЛЕНА ЯНУЗОВА: Да уточня и да допълня нещо. Тогава, когато, съгласно Наредба RD 16-11-17/14.10.2011 г., ако например количеството енергия е 100,25 мегаватчаса, тогава се издават 100 броя гаранции, като остатъкът от 0,25 мегаватчаса се пренася служебно в регистъра. Това, което се случва, е следното: гаранциите за произход се издават като електронен документ. така е предвидено в директивата. Агенцията за устойчиво е енергийно развитие въведе такава информационна система. Всичко се случва през електронен регистър. Това е в рамките на дирекция „Контрол на информацията“. Вписвания, заличавания, прехвърляне на такива остатъци от енергия се извършват по електронен път в съответствие със Закона за електронното управление. Тогава, когато се наберат от остатъците количество, което е равностойно на 1 мегаватчас, служебно се издава още една гаранция. Това е механизмът.
Благодаря.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Този остатък обаче трябва да се събере в рамките на една календарнагодина, предполагам, защото иначе започва ..., или не? Питам как стоят нещата.
МИЛЕНА ЯНУЗОВА: Не, не се случват така нещата, не е година за година.Ако декември има остатък от 0,25 /25 стотни/, както дадох този пример най-общо, тези 25 стотни се пренасят за следващата. Именно поради тази причина е възприет нормативният подход, че срокът на валидност на гаранцията започва да се брои не от датата на производство на енергията, не от датата на издаване на фактурата, а от датата на издаване на гаранцията заради остатъците. Това е логиката.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Искам да ви задам един въпрос. Понеже по принцип сега не сме се събрали да проучим нормативната база във връзка с възобновяемите източници, в един момент ще задълбаем натам, принципно искахме, първо, за да видим общото положение на възобновяемите източници като голяма част от парите, които плаща "НЕК" към тях, да видим кои са тежестите и т.н. Второто нещо обаче, което много ни интересува, това е възможността на неизрядни възобновяеми източници да бъдат присъединени към мрежата и да бъдат плащани пари.
Понеже имахме такива сигнали още 2012 година, когато аз бях заместник-министър и т.н., имаше писмо в ДКЕВР, даже бяха изброени такива централи, особено в Североизточна България, Мога да дам пример с вятърен парк, имаше тримесечен ОВОС. Това е поради факта, че в Закона за възобновяемите източници беше даден срок 1 април /или 1 март/, в който всички трябва да вземат акт 16, иначе си заминаваха. Всъщност доста нарушаване на закона имаше. Мисълта ми е при вас има ли такива сигнали? Правило ви ли е впечатление окомплектоването на документите, защото вие не сте разследващ орган, но правило ли ви е впечатление дали отговарят на условията. В тая насока е въпросът ми.
МИЛЕНА ЯНУЗОВА: Това, което Вие визирате всъщност, това е предвидената възможност в § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници за тези централи, че ако се въведат до датата на влизане в сила на закона, 3 май 2011 г. е реперната дата. Тогава влезе в сила законът за енергията от възобновяеми източници. Те имат право да ползват високата, преференциалната цена.
При нас тези документи за разрешенията за ползване на енергийните обекти за производство на енергия от възобновяеми източници идват като удостоверителни документи, които имат отношение към регистъра, който агенцията води единствено и само във връзка с изпълнение на задължението така, както е по директива, така, както е по наредба да се посочи датата на въвеждане на обекта в експлоатация. Ние нямаме правомощия. Изпълнителният директор на агенцията няма такива функции и правомощия да проверява актове, които са издадени от органите на ДНСК и съответните други компетентни органи по Закона за устройство на територията. Всичко, което е необходимо и което се изисква от нас относно комплектуване на преписките и ако има нещо, което ни е направило впечатление, сме сезирали. До този момент такъв случай при нас не е имало. Имаме обаче друг тип казуистика.
Казуистиката е във връзка със следното. Централа, изградена на два етапа. Вторият етап се явява шеста категория строеж, тъй като попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 137 от Закона за устройство на територията, точка 6.
По отношение на шеста категория строеж пълният инвестиционен процес по Закона за устройство на територията не важи, което означава, че няма как производителят да представи разрешение за ползване на обекта. Агенцията обаче, изхождайки от Наредба № 14 за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на електрическа енергия, изисква от съответните производители заповеди за поставяне на обекта под напрежение, защото всъщност датата за издаване на заповедта за поставяне на енергийния обект под напрежение – това е датата, в която той официално вече започва да генерира енергия, като изключваме, разбира се, 72-часовите проби.
Така че, от гледна точка на спазване на нормативни изисквания, от гледна точка на обезпечаване на пълната окомплектовка на досиетата на производителите, при нас има пълна проследимост. Въпросът е обаче в този режим на различно третиране. Шеста категория строежи едните, другите – първа, другите втора категория строежи. Просто това, което мога. Всъщност в резултат на този разнобой се получават проблемите, поне по мое професионално мнение.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имам един въпрос. Въвеждането в експлоатация, ако го нямате като документ, по какъв начин вие регистрирате този производител на електрическа енергия и съответно му издавате гаранция? Трябва с имате база документи, на които да го направите. Това не ми стана ясно.
ИВАЙЛО АЛЕКСИЕВ: Ние получаваме копието от документа за въвеждане в експлоатация на обекта. Беше споменато само, че малките обекти, които са по чл. 147, имат по-друг режим. затова за тях изискваме от съответното дружество, към което е присъединен, заповед за поставяне под напрежение като някакъв вид допълнителен, понеже по ЗУТ за тези обекти разрешението за строеж служи и за разрешение за въвеждане в експлоатация. Не се издава допълнителен документ. Но това касае само въпросните обекти под 30 киловата на покриви в урбанизирани територии, които видяхме, че са сравнително малък процент.
МИЛЕНА ЯНУЗОВА: И не само. Когато е втори етап, до 30 киловата. Пак в рамките на урбанизираните територии.
МАРТИН ИВАНОВ: Господин Алексиев, госпожо Янузова, бихте ли могли да ни направите една справка, която да бъде за конкретни обекти за които е налице период на отлагане между въвеждането в експлоатация и първото произведено количество? Възможно ли е да ни направите една ваша справка, която да кажете за тези обекти, да речем, има период от няколко месеца, в който те са въведени в експлоатация, започват да произвеждат електроенергия месец, два, три по-късно, или шест месеца по-късно? Една такава справка за конкретни обекти.
Хубаво сме я поискали, господин Симеонов, но я няма. Има ли нещо, което ви възпрепятства да направите една такава проверка?
ИВАЙЛО АЛЕКСИЕВ: Не сме разбрали въпроса.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Виждам, че сте ни обяснили, че сте имали електронен регистър, където имало всичко, но, общо взето, по принцип искаме вие да ни я направите.
ИВАЙЛО АЛЕКСИЕВ: Разбрахме. Ще си запишем и ще се опитаме да внесем повече яснота. Само искам да отбележа, че по отношение на фактурите те са един вид допълнителен удостоверителен документ. Ние ги разглеждаме от гледна точка на количеството енергия и по задължение, тоест, има ли издадена гаранция, значи в предходния месец има фактура.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нас ни интересува в кой момент вие получавате електроенергия от съответния обект? Искам де видим колко са тези обекти, при които има чувствителна разлика между издаването на разрешение за ползване, респективно заповед за поставяне под напрежение и първото количество енергия, което е подадено.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да се опитам да поясня. Става въпрос за следното. Има становища, че част от обектите, които са получили разрешение за въвеждане в експлоатация, са го направили на зелено поле. След това им е трябвало известно време да си го построят и да влезе в енергийната система енергията, която произвеждат. Има ли възможност по датите на разрешенията за въвеждане в експлоатация и първите постъпили при вас искания за гаранция да се установи една такава разлика в датите? Нали това беше въпросът, ако правилно съм разбрал?
ИВАЙЛО АЛЕКСИЕВ: Сега ни се изясни в детайли въпросът, но ще трябва да я направим допълнително. Нямаме готовност.
МАРТИН ИВАНОВ: Въпросът е, че имаме вашия ангажимент да ни дадете такава справка за всеки конкретен обект, където има период повече от един месец.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Илиев имате въпрос.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Аз имам такъв въпрос към господин Алексиев и към госпожа Янузова. Значи ли, че вие като издадете сертификат това е гаранция, че тази енергия е произведена от този източник за производство? Защото самия факт, че се издава на три месеца, каква е гаранцията, че там не може да се включи той вс ЧЕЗ и да го върне обратно като енергия произведена. Това ми е единия въпрос.
А доколкото до другите неща, използваме срещата с господин Алексиев и госпожа Янузова, ние също да получим тази информация. Защото освен първата фактура кога е издадена, може и ние да си направим един анализ. Примерно ако е 20 мегавата парка може да са въведени само два, а останалите 18 след три месеца. А в разрешението за ползване да пише 20.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: За съжаление в началото закона позволяваше присъединяването на етапи.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не говоря за етапи. Говоря за тези, които не са на етапи, дали са въведени по този начин. Ние ще направим тази справка съвместно с тях. ще се видим. Така се разбрахме.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Алексиев ние с господин Симеонов си правим един диалог, но все пак да се изясним. Ако съвсем опростим схемата е следната. Всеки производител на зелена енергия, за да получи гаранция пуска съответното заявление за получаване на тази гаранция, съпроводена от фактура, с която се доказва, че тази енергия, която той е произвел е изкупено от съответното дружество. И това е основанието за издаване на гаранцията. Така ли е?
ИВАЙЛО АЛЕКСИЕВ: Точно така освен това фактурата е дублирана с протокол двустранен за търговско мерене и ние разглеждаме документално нещата. Ако нещо възникне и сме ходили от време на време на проверки, но по принцип разглеждаме нещата документално.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Постъпват данни при вас радиацията, която е паднала през годината и т.н., вятъра, който е минал, т.е. да видите има ли големи отклонения между това, което предоставят като произведена енергия между сходни паркове и т.н. Да направите някакъв анализ на база данните, които ви се подават. Това имам предвид.
ИВАЙЛО АЛЕКСИЕВ: Опитваме се да правим такъв анализ. Даже съвместно с НЕК бяхме предприели действия, но ставаш въпрос за водноелектрическа централа. Опитваме се да следим, но обектите са 2042 според капацитета, който имаме като ресор. Контролната дирекцията е на две части за енергийна ефективност и за възобновяеми. Тоест половината са около десетина души.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Мога ли разиграя един сюжет и вие да ми кажете, дали това е възможно или не. Аз съм примерно представител на електроразпределително дружество. Регистрирам фирма на мой служител, който декларира фотофолтаици под 30 киловата. След което чрез размяна на фактури между нас, без да получавам никаква електроенергия, представям при вас една такава фактура, съответно отчитат електромерите, защо да не отчитат. Тази енергия може да не дошла от слънце Може да е дошла от откъдето съм я купил. След което аз получавам за тази електроенергия, която представям на вас и съответната гаранция получавам. Получавам заплащане на сума да речем по 330 лв. на мегават. Дали това е възможно? Разсъждаваме.
ИВАЙЛО АЛЕКСИЕВ: Според мен това технически е възможно.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не технически. тук няма никаква техника, никакви инвестиции, нищо няма. Чисто документално. Поставяйки два електромера, които няма кой да ги провери. Вие не се занимавате с контрол. Може ли да се направи това?
РЕПЛИКИ: Може.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: И се оказва, че няма орган, който да го следи и да го контролира. Значи аз купувам електроенергия от НЕК и вместо да я предложа на потребителите, слагам два електромера един до друг. Един на входа, един на изхода. Мога да регистрирам 330 дружества по 29 киловата. Мога ли това да го направя? Теоретично казвам. И има ли някаква пречка в нормативната база, която в момента да възпрепятства и да не позволи това да се направи?
ИВАЙЛО АЛЕКСИЕВ: Без да сте производител не може. Но аз бих разиграл друг сюжет.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В случая сме на хипотезата за строеж шеста категория по ЗУТ. Аз по никакъв начин не купувам никакви панели. На пет блока или на 20 блока съм сложил такива панели. Това го декларирам.
Сключвам договор с моя приятел от ЕРП-то или с брат ми или братовчед ми от ЕРП-то. Поставяме два електромера. Един условно на изхода на този волтаичен парк или няколко панела и на входа също на ЕРП-то. След което подавам електроенергия, която минава през двата електромера. Съставяме съответните фактури и отивам и искам гаранция за моя мегават. И те ми я дават. Защото те не проверяват. Вие проверявате ли нещо? При вас има ли някаква форма на контрол? Предвидено ли е това? Защото това теоретично поне е възможно. Ако бъркам кажете ми.
ИВАЙЛО АЛЕКСИЕВ: Само нещо да уточним. Пета и шеста категория също имат разрешение за ползване, но не от ДНСК, а от общината. Нека да се разберем за това. Там също има комисия абсолютно равна на тази на втора категория. Не го разбирам аз това нещо. Аз съм бил на комисия на пета и шеста категория като участник в такава комисия и казват, че има разрешение за ползване.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Госпожа Янузова мисля, че е по-права от вас. Тук даже не става въпрос за шеста категория. Доколкото разбирам, тук става въпрос за съоръжения, които са монтирани конструкции, които са по чл.147 на Закона за устройство на територията, където самото разрешение за строеж ви служи и за въвеждане. Там няма въвеждане. Стар член е този.
МИЛЕНА ЯНУЗОВА: Само искам да ви кажа следното. От практиката ни, от това което виждаме като документация, която постъпва в Агенцията се установява следното. Знаете, че има три лицензии за дейността разпределение на електрическа енергия за четири обособени територии. В крайна сметка всеки един от операторите на разпределителни мрежи към които се присъединяват такива енергийни обекти с обща инсталирана мощност под пет мегавата. Защото обектите са с обща инсталирана мощност над пет мегавата. Съгласно наредбата за присъединяване се присъединяват към мрежа високо напрежение собственост на оператора на преносната мрежа. В същност проблема е при операторите на разпределителните мрежи, точно във връзка с този разнобой на категориите.
Например Енерго про мрежи тяхната практика е такава. Те издава заповед за поставяне под напрежение, която заповед за поставяне под напрежение дори не я предоставят на производителите. Аз имам такъв казус. Пишем писмо на производителя и му казваме – шеста категория ви е строежа. Представете ни заповед за поставяне под напрежение в съответствие с Наредба № 14 на министъра на енергетиката от 9 юни 2004 г.
Хората казват: “Хубаво да ви представим, но Енерго про не ни я дават.” А съгласно тази наредба 14, заповедта за поставяне под напрежение е част от техническата документация на енергийния обект. И тази заповед трябва да стои на обекта. Защото ако отидат примерно на проверка съответни компетентни органи, те трябва първото нещо, което да изискат, това е точно тази техническа документация. Досието на обекта. Госпожа Харитонова кима утвърдително.
ЧЕЗ разпределение България при тях режима е друг за малките обекти шеста категория строежи. Там се правят едни протоколи. Протокол от комисия се прави, приемателна. Това е практиката на ЧЕЗ. За ЕVN не мога да ви кажа каква е практиката. Но категорично това, което го казвам за Енергопро мрежи и за ЧЕЗ разпределение – България е на сто процента така, защото съм го видяла с очите си документално и го има в досиетата на производителите.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Отговорът на моя въпрос е да. Това да означава следното. Напълно е възможно в чл.147, който е за инфраструктурни съоръжения на Закона за устройство на територията, аз да си направя един конструктивен строеж. Да го входирам в общината, да ми го одобрят. Даже не се иска инвестиционна документация там, както знаете. Само на базата на този конструктивен строеж, заварени винкели и отгоре наслагани панели, аз вече получавам, в един момент, в който аз реша, че аз имам фотоволтаичен парк. И ако имам хора от съответното ЕРП, аз мога да направя с два електромера, които мога да ги поставя, а мога и да не ги поставям. Те може да са някъде в лабораторията. В един момент да дойда при вас и да кажа: Аз съм производител на енергия. Плащайте ми по 330 и ми издайте гаранции. И вие им издавате гаранции. На база на фактурите и на база на искането за гаранции, която вие ще ми дадете. След което започва едно отчитане на мегавати.
Аз не казвам, че всички хора са толкова злонамерени. Чисто практически. Някой път нещата се случват непредвидимо. Например. Направил си е човека една такава конструкция. Добросъвестно си е продал електроенергията. Ударила една голяма градушка и му съсипала панелите. Не е заделил средства да ги възобнови. Но много бързо може да стане една такава комбинация с ЕРП-то. И тъй като няма никакъв контрол. Те вече се видели четири години никой не го контролира това нещо. И в един момент само с издаването на по две фактури, аз получавам гаранции и започвам да си получавам електроенергия. ЕРП-то печели, защото вместо да прави някаква инвестиции, то изведнъж на база на тези фактури получава средства от държавата и съответно дава нещо на този частник, което да му бъде в счетоводството. Това е въпроса ми. Дали това теоретично е възможно и има ли някакъв механизъм, който да препятства една такава злоупотреба? И аз се обръщам към двете институции. В случая към ДКЕВР.
ИЛИЯН ИЛИЕВ:
Втората хипотеза, която казахте я разиграваме и е факт. Не само от градушка. А примерно фотоволтаик минал вече две, три години, той прави 70 процента. Но тук е пипано в електромера. Защото той е индиректен със токови напреженови трансформатори, който мога да го отчитам от лап топ, също и да сменя данните. И го правя на 90 процента, както си е бил преди три години. Това е възможното.
ТАСКО ЕРЕМНКОВ: Това е възможно не само за малките, то е възможно за всички.
ИЛИЯН ИЛИЕВ: Това е възможно само за производители. За битови не е, защото електромерите не са такива.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Искам да обърна внимание господин председател внимание. Поставяте важни въпроси, но ми се струва, че за 0,32 процента от инсталираните мощности много внимание обърнахме.
ИЛИЯН ИЛИЕВ: Много примери могат да се дадат за това нещо. Ние все пак имаме възможност да направим такава проверка, независимо дали той е лицензиант или не, дадения производител. Аз слушам някои работи, с които не съм съгласен.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Искам да попитам, имате ли яснота, чия е собствеността на тези възобновяеми източници? И как ще си обясните този пик на соларните панели през цялата 2012 г. Така е отразено на графиката.
Питам за собствеността, защото парадоксално, но факт, поне до преди няколко години, най-големия соларен парк, мисля че беше край село Караджалово, беше собственост на саудитски фонд. Понеже в Пустинята Руб ал Хали няма слънце, та дошли тук.
Освен това имате ли някакви контакти, вие съдействате ли на държавата по някакъв начин и по какви процедури. Защото в доклада си за 2013 г. финансовото разузнаване отбеляза, че ВЕИ-тата са станали перачница на пари за наши и чужди престъпни кръгове. Това е отразено и беше многократно коментирано в медиите. Колко от този пик, който ние наблюдаваме червения са всъщност собственост на офшорки? Примерно казвам.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Госпожо Ташева, аз отговарям вместо Агенцията, но те работят по документи и имат съответните правомощия и задължения. Не им влиза в задължението собствеността. По скоро ако трябва да ги питаме, трябва да ги питаме как отчитат, как следят количества. Дали им прави впечатление, примерно едни и същи производител на енергия. Единия месец при сравнително равно часово време и нормални метрологични равномерни, дали е вятър или слънце, дали няма скокове в гаранциите, които се издават и т.н. Това може би са въпросите, на които те биха могли да отговорят. Иначе за собственост не им е работа и нямат такива документи. Извинявайте, че се намесвам.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Съжалявам, че съм ви задала въпрос. Вие все пак се казвате Агенция за устойчиво развитие. Как разбирате тук устойчивостта? Доколкото разбирам от колегата Ерменков, вие всъщност балансирате някакви климатични аномалии. Така ли? Аз мисля, че устойчивостта има и други измерения и друг смисъл. Ако вие не сте институцията, която може да отговори на моя въпрос, то коя е тогава институцията, която може да отговори на него?
ИВАЙЛО АЛЕКСИЕВ: Аз мога да отговоря на това, което е в моите компетенции. Първо искам да внеса едно уточнение. Гаранцията за произход на енергия от възобновяеми източници няма нищо общо с цената и с преференциалните цени. Това е количествен документ удостоверяващ част каква електроенергия е произлязла от възобновяеми. Няма значение дали е арабски фонда или на някой друг.
Второ, при нас документите се подават. Ние проверяваме лицето с представителна власт. Имаме връзка с Търговския регистър. И това е проверката по отношение на собственост. От там нататък нямам друга такава информация.
По отношение на пика, аз мога да ви го обясня и то не само във фотоволтаиците. Има няколко. В цяла Европа един от работещите механизми за стимулиране е преференциална цена. Когато съществува е достатъчно изгодна има бум обекти. Когато бъде намалена, съответно обекти няма. Ако няма такава тарифа има други варианти на насърчителни механизми. Просто 2012 г. е съвпаднало с период, когато се знаеше, че ще падне цената и тогава е имало бум.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Между другото госпожа Ташева има голямо право във връзка с пика, защо е 2012 г. Аз имам обяснение защо е тогава. Защото тогава се прие закон, с който се даде възможност за намаляване на цената, както вие казахте. И фактически, който е изградил до 3 май.
Въпросът е защо този пик се получи тогава. Тоест как изведнъж всичките успяха да реализират такива мащабни проекти и го реализираха 2012 г. Аз си мисля, че част от този пик са нередовни. Аз съм сигурен в това, че са нередовни към момента в който са били присъединени.
Нередовността може да дойде само по един единствен начин. Или не са направил ОВОС или правото на ползване на база фалшиви документи. Въпросът е ние по какъв начин да констатираме, защото аз съм сигурен, тогава вече я няма тази компания в България, ЕОН бяха едни от най-пробитите електроразпределителни дружества, които даваха възможност на възобновяемите източници да се присъединят към тяхната мрежа с нередовни документи. Обаче те вече ги прехвърлиха на Енерго про. За да се получи този пик от порядъка на няколко месеца, виждаме има някакъв пик на вятър 2009 – 2010 г. Там е друг въпроса. Там не беше на база цена. Но 2012 г. имаме пик на соларните и на вятърните и също се получава някакъв малък пик, но пак има пик. Тоест по някакъв начин, за да хванат преференциални цени те са препускали.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Вие можете ли на тази графика да съпоставите същата или подобна графика, в която в периода 2012 г. малко от 2013 г. имате съответния пик на соларния ток. Защото така би трябвало да бъде.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Беше висока цената, която ще бъде намалена драстично.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Тоест те на зелена поляна са си вадили някакви удостоверения. Коя е институцията, която може да помогне за разплитането на това. Защото това е престъпление. Вие нямате правомощия. Нищо не знаете. Не сте на ясно.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нека въпроси да задаваме. Да не влизаме в обяснителен режим. Още повече, че въпроса не мисля, че не трябва да бъде насочен към Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Пикът който виждате в таблицата, това означава въвеждане в експлоатация. Но след като я дават те тази стойност, въвеждане в експлоатация означава, че те са реално въведени и са получили електроенергия. Това означава. Това са въведени мощности, които реално са влезнали.
Въпросът който задавате и вие, но ще трябва да го зададем на госпожа Илияна Павлова, следващия път, ако искате ще я поканим, за да ни разкаже. И като я поканим, ако желае Комисията, ще я поканим, за да я питаме, защо веднага след изтичането на този период няколко шефове на РДНСК в областни градове бяха уволнени. Така че въпроса не е към колегите.
МАРТИН ДИМИТРОВ: За да напредваме, защото се натрупаха доста въпроси, а господин Алексиев и госпожа Янузова разбраха насоката на тези въпроси. Но справката, която искаме, моля в едноседмичен срок да ни я подготвите и в нея да има следните неща. Когато един обект е въведен в експлоатация, но реалното производство на ток, който вие го отчитате през издаваните граници се случва по-късно. Моля да имате предвид следното нещо в справката. Да включите в нея и проектната мощност. Когато има голяма разлика между издадените гаранции и проектната мощност за дадени обекти, тази разлика също да ни я дадете като отделен показател. Срок от една седмица ви предлагам, ако колегите не възразяват.
ИВАЙЛО АЛЕКСИЕВ: Ще се опитаме и по-бързо да се справим, понеже регистъра е електронен.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Молбата ми е да бъде до следващия вторник вечерта, ако може да ни предоставите тази справка.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Мисля че е време да се намеся, защото ние имаме информация по тези въпроси. Ние направихме одит на трите електроразпределителни предприятия плюс НЕК във връзка с присъединяване на централи от възобновяеми източници. Която проверка обхваща цялата процедура от искането на становище за възможността за присъединяване на такава централа до момента на първото производство на електроенергия.
Тези доклади няколко пъти бяха връщани от Комисията, защото искахме още информация. Тъй като информацията която ни се предоставяше от електроразпределителните дружества, респективно от НЕК, в много случаи не съответстваше на тази, която искахме като контролна информация от другите институции - ДНСК, РИОС. Разминаване в дати, разминаване в количества, разминаване в различни показатели. Цялата документация като тръгнем от номер на някакъв документ и дата на издаването му до фактическото съдържание на документа.
Какво искам да кажа в заключение. Тази информация ние я имаме. Може да ви я дадем веднага. Специално за тези, които са произвели с известно закъснение в момента на влизането им в експлоатация.
Нашата проверка обхващаше 13 точки по всички тези стъпки. Като една от точките е проверката на количествата произведена енергия в периода на първите 12 месеца след присъединяване на централата.
Ние имаме доклади, които са приети от Комисията. Изпратени са на Министерство на регионалното развитие. Решихме, че на ДНСК няма да изпращаме доклада, защото те са тези, които са ни изпратили информацията и не може да се самопроверяват, дали техните данни са верни или тези на дружеството.
Министерство на енергетиката, Министерство на финансите, включително и Прокуратурата на България. Между другото Прокуратурата ни върнаха докладите и казаха, че може да ги сезираме единствено, ако посочим точните основания. Искат да кажат: “Кажете къде виждате, че има престъпление? “ Това е нещо, което ние не може да го направим.
Изключително трудна е проверката по тези въпроси. Разминаванията в документацията са огромни. Освен това ние не може да установи, дали по вина на Дружеството или по вина на самия бъдещ производител е имало разминаване в стъпките. Установява се следваща стъпка, която е извършена два дни преди предишната и т.н. Всичко това го имаме документирано. Може да ви дадем докладите. Но ние като Комисия не можахме да стигнем до извода, какво може да направим от тук нататък. Затова взехме решение да се изпрати на всички институции. И след запознаването с тези доклади, да се съберем и да решим от тук нататък, коя институция какво може да прави. Защото се оказва, че нито една институция сама не може да довърши процеса. Това е за момента. Ако искате целите доклади, ако искате извадки по поставените въпроси.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ще искаме в какъв срок може да ги предоставите, ако ги имате.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Те са готови.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Молбата ми е до вторник да ги предоставите. Може ли да бъде отказано изплащане, поради разминаване в документите? Това не е ли основание?
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Когато има сключен договор за изкупуване. Всички предишни стъпки вече са санирани или как се нарича на юридически език. След като последната стъпка е изрядна, по предишните стъпки не може да се произнесем, ако някъде има разминаване в процедурата. Някой трябва да установи, по какви причини е станало това и кой е верния документ.
Искам да кажа, че господин Илиев, понеже и вие искате информация по този въпрос. Ние имахме големи трудности с НЕК и събирането на информация от НЕК, поради разделянето на ЕСО от НЕК. Едните казват, че документите са в НЕК, а другите казват, че са в ЕСО. Тази процедура на разделянето, най-малко информация събрахме от тях, поради тази причина. Там са малко разбира се, но са много големи.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, аз ви предлагам следния метод на действие, защото настана объркване. Благодаря на госпожа Тодорова и ще прочета внимателно нейния доклад. Но това не отменя необходимостта АУЕР да ни изпратят същата информация по техния начин, за да сравним двата доклада. От сравнението може да излязат много любопитни факти. Нека за вас едноседмичния срок да е валиден, за да не стане объркване. Разбира се, ще бъдем благодарни да прочетем и това, което вие сте събрали като информация. Като разбрахте колеги, това е само една от точките по която са проверявали ДКЕВР, но ще видим и останалите.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Издадохте стратегията. Те ще дадат едни и същи папки. Не трябваше да им казвате.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Няма опасност господин Симеонов Сам ще си отговорите на въпроса, защо това няма да стане.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз първо искам само да подкрепя това, което госпожа Тодорова каза от гледна точка на това, че има наистина разминаване на документите и това са всъщност основанията да се смята, че голяма част, да не казвам голяма, за да не давам количествени характеристики, но част от тези полета, генератори ли са, не са направени по най-правилни начин. Допълнително към цялото това нещо, като добавим и това на каква категория земя са направени и по какъв начин. Дали законосъобразно е сменена категорията на земята. Защото ви виждате на плодородна земя,която става изведнъж четвърта, пета и нагоре.
Господин председател едно предложение. След като получим докладите от Комисията за енергийно и водно регулиране, справката от Агенцията за устойчиво енергийно развитие, да си направим съответния анализ. И да поканим, а и господин Николов мисля, че е съгласен, да поканим и министрите със съответните им подразделения, които са били свързани и за околна среда и за устройство на територията, и във връзка със селското стопанство, Министерство на земеделието, наистина за да си изясним нещата. Тъй като в крайна сметка, ако от нещо страда българската енергетика, това е в момента, това което го обсъждаме в най-голяма степен. И тогава да сложим точка на това нещо. Как, защо и кога е правено.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Четвърта точка, за прехвърлянето на гаранциите да кажете няколко думи.
ИВАЙЛО АЛЕКСИЕВ: По изискванията на наредбата, която е за издаване, прехвърляне и отмяна на гаранциите, регламента е, че до два месеца след издаване на гаранциите те следва да бъдат прехвърлени на дружеството, което е изкупило енергията. Такава практика почти не се наблюдава. Само 18 броя гаранции не са прехвърлени от всичките тези 19 млн. и нещо, които са им давани. Защото чисто процедурно, особено с новата услуга за електронното подаване, те подават искането за издаване и прехвърляне в един документ и повечето производители така правят.
Тоест издавайки гаранцията на производителя тя веднага бива прехвърлена на търговското дружество, което изкупува енергията. И затова в таблица 3 – 4 вече са разделени прехвърлените гаранции по компаниите. Поради желанието да дадем предварителна информация, дадохме предварителна информация, която в момента е оформена в официален доклад.
Ако сравним данните в таблица 3.3 по различните видове, примерно за 2014 г. са издадени 7 млн. 250 971. Ако сравним в таблица 3 – 4 прехвърлените към съответните компании НЕК, EVN, Електроснабдяване, Е.ОН продажби, Енерго про продажби, ЧЕЗ и т.н., общата сума е 7 млн. 250 953. Разликата е само от 18, които един производител в момента не е прехвърлил. Но по наредба, това трябва да стане в двумесечен срок.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Фактически 3.1 е 4.1 от първия материал, който сте подали.
ИВАЙЛО АЛЕКСИЕВ: Преномерирани са във връзка с новите точки.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Като цяло в заключение от вашата работа, вие установили ли сте някакви злоупотреби или възможности за такива в нормативната база и в практическия процес на получаване на енергията, отчитане и т.н.
ИВАЙЛО АЛЕКСИЕВ: Всички установени съответно сме ги насочили по съответния ред към инстанции, с които си взаимодействат. Включително и с колегите от НЕК по отношение на проверки на обекти, които са присъединени. Опитваме се да правим и проверки на място, доколкото имаме такава възможност. За момента, откакто аз съм изпълнителен директор нямаме някаква санкция към някой производител за констатиране на този род нередности, които вие сезирате, но сме на разположение за всякакъв вид информация и съгласувано действие.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какъв тип нарушение сте установили досега, за които сте предприели някакви мерки и какви мерки сте взели.
ИВАЙЛО АЛЕКСИЕВ: Нашите са предимно административни за неспазване срокове на подаване на документи и комплектоване на документи и съответно се издават актове за установяване на административни нарушения. И съответно който не ги е отстранил, наказателни постановления.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Някакви цифри?
ИВАЙЛО АЛЕКСИЕВ: Бройката не си я спомням. Но наказателните постановления вече са неколкостотин и мисля, че приходите за бюджета от наказателни постановления за миналата година бяха около 90 000. Мога да го включа в справката, която ще ви предоставим с точни цифри.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря. Други въпроси имате ли колеги към Агенцията. Господин Желев заповядайте.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Благодаря ви. Аз имам следния въпрос. Производителите може би повече вас касае, тъй като в доклада е описано. Това което е описано мен не ме устройва.
Производителите на този вид енергия, когато осъществяват своите инвестиционни намерения, една част от тях осъществяват тези намерения, като тези на сто процента поемат цялата инвестиция. А другата част осъществяват тези намерения чрез смесен способ – европейско финансиране и част от собствена инвестиция. Тук е писано, че тези които са ползвали европейско финансиране подават само декларация, без никакви доказателства и каквото и да било повече. Моят въпрос е тези производители, които са инвестирали сто процента собствени средства и тези, които са ползвали европейско финансиране при определяне цената на съответното ВЕИ, дали това се е взимало предвид. И ако се е взимало, как сте разбирал вие, че примерно европейското финансиране е било 50 процента или 80 процента от целия инвестиционен проект. Това е в общи линии моя въпрос.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Желев нека да свършим с Агенцията. Те с пари не работят. те работят с количества. Други въпроси имате ли към колегите от Агенцията.?
Господин Илиев заповядайте.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Аз искам да се върна на предишни въпроси, където се разгледа контрола на ВЕИ-тата. Защото освен за минало време, нас ни вълнува и за сегашно време. И затова сме пуснали до всички ЕРП-та, като искаме данните на електромерите по часово за цялата минала година, от началото на тази година. И от тук нататък всички фактури, да са придружени с по часово отчитане на енергията. За какво ние е необходимо това? В рамките на един месец може да се произведе. Но по часово вече ще бъде съобразено с мощността и едва ли точно тези неща, които казвате. Ще си направим софтуер, който да отчита, че в някой час е произвел повече, отколкото реално може да произведе. Затова ни е необходимо За съжаление срока беше до днес 25 март, но не получихме нищо от ЕРП-тата. И в това, ако може уважаемата комисия да ни помогне.
Колкото до Агенцията за устойчиво енергийно развитие, работим с тях, ползваме техните данни. Пуснахме писмо да ни прехвърлят. Като реално плащаме цялата енергия ние. И всичките тези сертификати да бъдат прехвърлени на НЕК, а не на ЕРП-тата. И ние ще се опитаме заедно, имаме работна комисия и заедно работим с тях, да може да ги търгуваме евентуално в борсата в Лондон. Това е което работим с Агенцията. Но по часовото много ни интересува, защото публична тайна е. Аз не знам в другите градове, но в София от доста време обикалят едни хора, които предлагат доста изгодни наеми на покривите, за да ти направят покрива срещу това, което ти им отпуснеш, за да си направят отгоре фотоволтаик.
Връзвайки се с един електромер на апартамент, пускайки го горе, изнасят го от другата страна. Това е абсолютно възможно. И ако нямаме по часовите данни, няма реалното кой. Затова са ни необходимо тези по часови. Но все още срещаме отпор. Всички имат по часово отчитане, включително дистанционните.
ТАСКО ЕРЕМНКОВ: Господин председател един въпрос. Господин Илиев има ли законово основание да ги искате тези неща. Не ви задавам въпроса, за това че правите незаконни неща. Ако е необходимо да правим законови промени в този смисъл и това да бъде един от изводите на доклада, който правим, да ни подскажете, за да може да го включим като извод и препоръка към Народното събрание, че във връзка със ситуацията и установените проблеми предлагаме еди какво си да бъде направено, за да бъдем продуктивни, а не само конструктивни.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Предлагам на вас колеги и най-вече на господин Симеонов, това питане да го отправим ние към ЕРП-тата като Комисия. Да го вземем като решение сега. Да го отправим към трите ЕРП-та. Да изчакаме да видим ще получим ли отговор и кога.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не знам дали точно е забранено, но никъде не пише, че е забранено това да го искаме.. Аз поне не съм срещнал това. Консултирали сме се. След като ние искаме да им платим, те трябва да ни предоставят доказателство, че тази енергия е произведена от еди кой си. По-хубаво доказателство от данните на електромера, аз не виждам какво толкова искаме. Секретни данни не искаме. Както ние получаваме данните на електромерите по часово на всички производители. Така че защо да не ни ги предоставят. Имат ги тези данни. Там се отчитат на всяка минута. Електромерите се отчитат на всяка минута. И всеки може да отиде до електромера и да си свери данните по минути, не по часове.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Илиев, ако в правилата по които им плащате е записано, че трябва да им плащате само срещу представяне на фактури, никога няма да ви представи никакви други данни. затова казвам, ако е необходимо нещо да ги задължим, не да се подразбира, че трябва, а трябва. И това да бъде записано, ако трябва в наредбата. За да се знае, че те са задължени да го правят, а не че е на добра воля, защото решили да го правят или да не го правят.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако приключваме с Агенцията, остава и към вас това пожелание и молба също. Ако вие виждате някакви възможности да бъде променена нормативната база, закона, да направите вашите предложения писмено и да ни ги подадете. Господин Илиев ще разчитаме на вас.
Ако няма нещо друго да приключим с Агенцията. Имате ли нещо вие към тях?
ЕВГЕНИ ХАРИТОНОВА: Във връзка с изказването на колегата Илиев, за подаване на информацията, искам да отбележа, че в каря на 2013 г. по ваше предложение, господин Ерменков се промени Закона за ВЕИ-тата. ЗЕВИ така нареченото. Където НЕК реално трябва да плаща енергията, съгласно годишната използваемост на съответния източник от възобновяема енергия, както са определени цените. Това нещо се направи. Работните часове. Цената е определена примерно по 1250 часа годишно, а не по 1500. А някъде, това което каза госпожа Ташева за Караджалово имаше 1800 часа, защото там е много подходящо мястото. Те не могат да получават тези 500 часа. Защото там мисля, че са 1300. За 500 часа преференциалната цена 485 лв. Не съм сигурна, дали в Карджалово е толкова, но мисля че е тази цена.
Другото което трябва да отбележа с изменението на Закона за енергетиката. В ЗЕВИ имаше изискване всичките производители от 30 киловата нагоре, да подават информация към съответните ЕРП-та и респективно към НЕК, но при НЕК е малко по друга ситуацията. Да се инсталират СКАДА системи и в реално време да подават информацията на съответните разпределителни дружества.
Сега с изменението на закона се вдигна тази граница на 200 киловата. Така че от 200 киловата надолу вече производителите не са задължени да слагат такива СКАДА системи, инженерно ние така сме си ги кръстили. Това искам да кажа, че имаше законово основание да се подава тази информация.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Други въпроси към Агенцията има ли? Аз съм ви пуснал на вас един допълнителен въпрос, кога ще изнесете информацията.
Да ви благодарим тогава. Господин Илиев дайте отговор. Очакваме информацията до вторник.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не знам дали е запозната уважаемата Комисия с въпроса, който получих.
Във връзка с изпълнение на задачите на Временната анкетна комисия за проверка и оценка състоянието на енергетиката в България към 31 януари 2015 г. е необходимо да ни предоставите информация, как Националната електрическа компания в качеството си на обществен доставчик прилага разпоредбите на чл. 31 ал.5, т.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници.
Съгласно цитираната разпоредба, обществения доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на определената средно годишна продължителност на работа, съгласно решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за определяне на цена на конкретния производител. Това е въпроса.
Отговора. Наистина съгласно разпоредбите на чл.31, ал.5 от Закона за възобновяеми източници, обществения доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници при следните условия.
Първо, по преференциална цена за количества електрическа енергия до размера на определената средна годишна продължителност на работа, съгласно решението на ДКЕВР за определяне на цена на конкретния производител.
Второ, по утвърдена от ДКЕВР цена, по която обществения доставчик продава електрическата енергия на крайните снабдители и електроразпределителните дружества за количествата надхвърлящи производството по точка 1.
На практика какво е в закона. Законът ни задължава да изкупуваме по преференциалната цена, която е определена от ДКЕВР за определени часове, които са в ценовото решение на ДКЕВР. Когато надвишат определените часове, по цената за обществен доставчик, която към днешна дата е 125 лева.
Разсъждавайки върху всичките неща, включително и когато писахме писмата до ЕРП-тата за часовете, дали ни лъжат евентуално в мощности и еди какво си, с какво се сблъскахме.
За определена част в ценовото решение за определена част от производителите, съгласно решението на ДКЕВР са определени часове за централи работещи до 2250 часа. Това са за вятърни централа – 2050 часа и за централи, пак вятърни, с продължителност работещи над 2250 часа преференциалните им часове са 2300, а за фотоволтаиците е 1250 часа. Различно за различните години.
Проблемът който срещнахме, че за част от централите нямаме в решението на Държавната комисия определени часове и те не са много малко. И в тази връзка ние сме пуснали писмо до ДКЕВР, но все още нямаме решение.
На базата на това, разсъждавайки върху тези данни, ние сме направили една таблица. За останалите нямаме часовете, които са работили работа, а само тези, които са на високо. И се получава, примерно, че Ей и Ес Гео Енерджи от 1 януари до 1 февруари е натрупал 1326 часа. И му остават фактически общо три месеца. До 2 април, ако работи, часовете на него са му 2050 часа, ще ги натрупа до 2 април. И след това ще плащаме, съобразявайки се със закона. Така е в закона.
Само от тези централи, защото за миналата година не е правено по този начин. Миналата година часовете са умножавани по максималната мощност и това са били работни часове, нещо измислено. Не е било като часове.
Само от тези централи, ако приемем че ще произведат количеството. Те са 19. За тях ако сметнем, че ще произведат колкото е количеството за 2014 г., от тях ще икономисаме по този начин 116 млн. Защото за миналата година, питах ги, но никой не можа да ми отговори в НЕК, защо не са работили по работни часове, а са работил по работни часове по максимална мощност, което за мен няма нищо общо с работни часове. Както е решението на ДКЕВР.
Там пише работни часове. Средна годишна производителност на Централата. В закона пише средна годишна продължителност. И ние разсъждаваме така. Колкото часа е работила тази централа, това са му работни часове. И продължителността е колкото са часовете.
Ако някой ме убеди, че трябва да умножаваме часове по мощност. Защото в закона никъде не пише. Консултирал съм се и с други юристи.
Някой трябва да промени или закона или наредбата. Защото аз четох в закона – по преференциална цена за количества електрическа енергия до размера на определената средно годишна продължителност на работа, съгласно решението на ДКЕВР за определяне на цена на съответния производител. И чета решението на ДКЕВР. Примерно вятърни централи. Средна годишна производителност на вятърни централи работещи до 2250 часа е до 2050 часа или годишна ангажираност 23 процента. Това го пише в решението на ДКЕВР.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Тогава не трябва да бъде по часове, а п мощност. До определена мощност в годината.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ние в момента имаме ограничение две. Едното е средно годишна продължителност на експлоатацията на съответното съоръжение по часове, което дава времевото определяне на нещата. А другото е количеството енергия. То е мощност по време. Затова се казва мегават час. И поради тази причина съвсем естествено е тази мощност, която е фиксирана в документите да бъде, вариращото са часовете според съответната година. Аз разбирам какво иска да каже господин Илиев. Той иска да каже, че примерно мощността не през цялото време работи с една и съща мощност. Но това нещо трябва да бъде определено по друг начин и с друг софтуер, който трябва да се вкара, за да може примерно към всяка централа, ако говорим за фотоволтаик да има измерване на излъчването към момента на производство на енергия и това да бъде контрола, каква ще е мощността към този момент. Но тъй като това го няма в закона, затова се приема номиналната инсталирана мощност. Обяснявам го защо е направено така.
Ако трябва да правим промени, това е друга тема. Но все пак нека да не забравяме, освен че търсим причините за нещата не означава, че трябва да убиваме и предприятията, които работят. Ние искаме да ги вкараме в един нормален режим, в рамките.
Защото когато говорим за средно продължителна и номинална мощност, ние за това говорим средна продължителност на времето, а не колко е работило. Имайки предвид, че не през цялото време имаме пълната мощност, при която тя се използва. Затова е намалено времето, но се запазва номиналната мощност като вариант. Ако това не ни харесва и намерим, че това е справедливо и не подлежи на съдене, след това от съответните предприятия може да го променим, но ми струва, че няма как да стане чисто и технически.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Естествено, че като съм задала този въпрос съм го задал, за да получа някакъв подобен отговор. Но съм го задал въпроса, защото съм напълно на ясно, че след като има нормативен документ, има закон и закона стъпва върху параметъра време, то това законово изискване трябва да се спазва. Няма какво да разсъждаваме колко трябва да бъде мощността и каква е пълната мощност и каква не е. Нормативно закона, вероятно копирайки други закони в други държави определя, че по време трябва да се заложи енергия, която трябва да бъде платена на преференциална цена. Тя никога не може предварително да бъде определена колко ще бъде преференциална. Нали така? Това са догадки. Трябва да се стъпи на едно предположение, което да бъде логично и да бъде убедително. Това е фактора време.
Приеме се, че електроенергията ще се заплаща на преференциални цени примерно на 2050 часа. Това е определил закона. Другото са разсъждения. Аз затова съм го задал този въпрос.
Каква е максималната мощност инсталирана, това няма никакво значение.
След като са определени часовете, работата на съответно съоръжение в тези часове, произвежда определено количество електроенергия. Това е електроенергията, която се заплаща по преференциални цени.
Когато си купиш един автомобил и си изкараш лиценз за таксиметров шофьор, това все още не означава, че ти ще караш 30 дни по 12 часа. И никой не ти плаща за това нещо. Ти си поемаш риска като правиш тези инвестиции. Държавата си е направила сметката и съответно законодателя, нашите предшественици са заложили. За толкова часа ние приемаме, че е нормално да се заплаща за фотоволтаици, защото за другото време слънцето не грее.
А това, че сме определили, че в толкова часа ще платим на фотоволтаиците, не означава, че ще им плащаме от 6 часа сутринта до 6 часа вечерта на максимална мощност. Това откъде го измислихте? Много добре съм си задал въпроса и точно такъв отговор очаквах да чуя. След като има закон и в закона не пише, че се умножава времето по максималната мощност, нека да бъдем така добри да спазваме закона. За това време, което е определено в закона, колкото подадат, толкова им се плаща на преференциални цени. Така трябва да е. Поне според мен така трябва да е.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: В закона никъде не пише, количество енергия.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз излагам моите съображения. Затова съм задал въпроса. Получих отговора. И в отговора разбрах, че е точно така, както съм предполагал. Има над плащане. Аз не съм съгласен на тази обрулена нация да продължаваме. Какво правим? Искаме да стимулираме една несправедливост, според мен. Защо ще плащаме на пълна мощност за тези часове?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: В закона освен цена, както се казва преференциална цена на инсталираната мощност има възвръщаемост. Тази възвръщаемост се изчислява на база инвестиции и т.н. Затова се дават тези часове. Гледайте закона в общата час. Не го гледайте в конкретния текст. Няма как да се получи възвръщаемост, при условие, че изчислявате цената в смисъл само за време. Как така само за време? Тогава къде отива възвръщаемостта? Колко е възвръщаемостта. Да се върнем назад. Законът затова е закон, защото има от чл.1 до стотния член примерно. Не е само до чл.55. Така че нека да гледаме в общата част на закона. Затова ДКЕВР казват толкова часове, защото има такава възвръщаемост. Тези часове са задължение НЕК да изкупуват и от там нататък, ние направихме така,че да не се изкупуват. Защо там е икупувано на преференциална цена, ако съм разбрал правилно, това е друг въпрос. Но няма как да се вгледаме в чл.55, без да гледаме чл.1. Къде е възвръщаемостта? Колко се възвръща възвръщаемостта на инвестицията? Как изчисляват тук ДКЕВР? Ако е така, тогава трябва да променят цялата наредба на база време и тогава ще вдигнат цената. Аз говоря за целия закон.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Държавата им плаща много висока цена, което не е реално. Държавата помага да се върнат инвестициите.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Цената на база възвръщаемостта и дава часовете. Нали така?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Естествено, че е така.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Може ли едно съображение да кажа. Трябва много внимателно да се обмислят нещата. Защото една фотоволтаична централа, ако й се каже, че работи на часове, тогава те ще работят само от м.май до м.октомври. Тези часове ще се изчислят и малко от двете страни, колкото е необходимо, за да работят на пълна мощност. Точно когато най-малко трябва тази енергия, товара е най-малък, това е една възможност. За вятърните централи по същия начин. В момента в който леко духа, не работи централата. Когато идва прогноза за силен вятър я пускат да работи и ще бъде на максимална мощност. Тоест нещата не са толкова прости и едностранчиви.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Аз точно заради това съм написал писмо до Държавната комисия за енергийно регулиране. И точно за това съм написал, защото ние за едни от централите имаме часове, за другите нямаме.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Да изясня ли въпроса за това, че няма часове за някои централи.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Ние за да приложим закона, защото така е записано. Може да е мислено друго, но така е записано в закона. И ако аз плащам по мощност, което няма нищо общо с часовете, тогава нека да бъде записано. До достигане на определена мощност. Тогава съвсем е различно. Той тогава ще е работил примерно 4000 часа, а не 1250. Тогава защо ги слагаме въобще часовете?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Изяснете въпроса, защо има ВЕИ-та без определени часове.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Преди да бъде направена промяната в закона с въвеждането на часовете, тъй като не е имало такава законова разпоредба, Комисията не е включвала часовете в диспозитива на решението си. Тоест в мотивите, там където е обяснено как е направена цената, фигурират. Но в диспозитива няма при какви часове е определена тази цена. И тъй като го няма в диспозитива, то не важи като решение, като число, което е решено от Комисията, а само цената. Мисля че това е ясно.
За да попълним тази празнина, ние започнахме процедура при която от всички решения да бъдат извадени тези часове и да бъдат вече включени като части от решение на Комисията. Имайте предвид, че цените са десетки. Не знам колко са точно, но те са много. Те са за няколко години. Няколко вида производства по различни типове разделени. Така че във всяка година, ние имаме един дълг списък с такива централи.
Възникнаха обаче проблеми с тези централи, на които са определени цени преди влизане на преференциалната схема за ВЕИ-тата в този вид. Тогава когато цената се определяше като цената на обществения доставчик, плюс някаква надбавка. И всяка година тя можеше да бъде увеличавана, а не можеше да бъде намалявана. Тоест, имало е решения, които не са базирани на разходи и съответно не са използвани часове, а само една цена, която се е индексирала в годините по правилата на тогавашния Закон за енергията на възобновяеми източници.
Така че тук вече възникна въпроса как да приведем тези цени, които по друг механизъм са били изчислявани към тази разпоредба, която трябва да изпълним с часовете. И там срещнахме някои трудности, но сме в процес на финализиране на това решение. Намерени са модели. Намерени са начини, по които са изчислявани нещата. Така че ще може да го направим.
Един друг проблем, който възниква. Има водноелектрически централи, които са с по-ниска преференциална цена от цената на обществения доставчик в момента. И когато те си изпълнят квотата с часовете започват да продават по по-висока цена на НЕК.
Примерно има цена 112 лв. за водноелектрически централи. Това са стари централи, но така или иначе те имат цена, която е по-ниска от тази на обществения доставчик. Като си изпълнят квотата по преференциална цена, НЕК започва да им изкупуват по по-висока цена. Защото количеството над определените часове е по цена на обществения доставчик. А тя е 125 лв. Тук трябваше да бъде по пазарна цена или по някаква друга договорена. Това е цената по която НЕК продава на крайните снабдители. Това е цената на обществения доставчик. И така е записано в закона. Има детайли, които трябва да видим как да ги урегулираме, защото някои от тях имат негативен резултат. Това е във връзка с писмото на НЕК, по което все още не сме взели решение по тези причини.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: При мен какъв е проблема. Аз ще ви кажа. При мен проблема е, че 2014 г. е приключила. Аз трябва да приключа годината. Законът е в сила от 1 януари 2014 г. Там е фактурирано в нарушение на закона.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако правилно разбирам, става въпрос за следното. Към 1 януари 2014 г. част от ВЕИ-тата произвеждат. Колкото произведат всичко се изкупува. Няма времеви период, както при останалите. И цялата 2014 г. вие реално не сте направили необходимото, за да се сложи някакво ограничение върху тази електроенергия. Каквото произведат, всичко се купува на най-високите цени. така ли да разбирам, че е станало. Все пак една година. аз знам, че не сте били всички в този период, но толкова ли никой не го вижда това, че има най-малкото една неравнопоставеност. Част от ВЕИ-тата имат лимит, друга част каквото произведат им се купува и то на висока цена. Това е съвсем ненормално. След като започва да действа закона би трябвало по някаква ускорена процедура, да се въведе за тях някакъв лимит.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не само това. НЕК реално е изкупувал по много повече часове. За другите, които имат часова, той е изкупувал повече. Не 1250, а примерно е купувал 3000 часа.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какво е обяснението на втория казус, при което господин Илиев казва, че независимо, че има определени часове за всяка централа, за всеки производител, когато произведе повече, НЕК го изкупува и то по високата цена. Защо става това нещо?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Определените от ДКЕВР часове за регулирания пазар на ВЕИ-та към НЕК, като гледаме таблиците са много повече отколкото на свободния пазар. Наблюдава се обратната зависимост.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това защо е така? Нали има лимит. Излиза, че над лимита би трябвало да му се изкупува на цена на обществен доставчик на 125 лв.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Предвидените количества в цените са по-малко от действителните, за да не се получава цената. Защото това са най-скъпите. Тоест при самото ценообразуване се взимат не реални данни. Така че цената да се подтиска. Затова се получават тези дефицити.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Преди малко казахте, че и за тези, за които имате часове, когато превишат продължавате за изкупувате. Защо го изкупувате?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Това е било виждането. По инерция.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По инерция като свърши това Народно събрание да получаваме същите заплати и да не ходим никъде, да стоим в къщи.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Става въпрос за повече от 300 милиона. Трябва да имам часове в ценовото решение. Затова ни трябва информацията от ЕРП-тата. Това е едно от нещата.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: ДКЕВР ви казват, че по-голяма част от ВЕИ-тата си имат определени часове. Като изключим преди 1 януари, по някакви причини вървят без лимит. Тези които имат лимит, вие казахте, че на тях също, като се превиши лимита продължава да им се изкупува енергията на високата цена. Има ли го това нещо?
Като е така, какъв е проблема, сега да си поискаме тези пари. Те са надплатени. Може ли да стане това нещо?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Имаме данни само тези, които са на високото. Тези които са на средно напрежение към ЕРП-тата нямаме.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какво правим с високото?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: С високото общо от 19 имаме часове на 12. На останалите нямаме.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За 12-те, за които има часове. Изкупували ли сте над часовете?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: За миналата година да.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: И на каква цена?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: По високата.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз казах ли ви, че трябва да има прокурор тук.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Защото се е смятало, като е умножавано часове по максимална мощност. Точно така е правено. И това се е смятало за часове за реалното количество. Над 100 млн. е само за тези 12.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Илиев вие какво ще предприемете, за да си вземе държавата тези 100 млн.?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Това е за минало време.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Илиев може ли до вторник следващата седмица да получим правно становище във връзка с това, по какъв начин НЕК е плащал на възобновяемите източници на високо напрежение. Искаме констатации. Неправомерно е платено в еди какъв си размер и какви мерки ще се вземат.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Това което е писано до Комисията, тук има и решението на ДКЕВР. Това е писано от инженери. Това което ви представих това е правното становище. Аз ви чета. По преференциална цена. Тук пише как са плащани за миналата година. Ще ви го представя как е било за миналата година. На всичките тези колко часа са платени. За следващия вторник ще ви представя и по кака цена. Но ще ви представя какво е реалното, ако трябва да бъдат часове. Ще ви представя тази информация.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: тази информация ще я получим. За вторник ще може ли да стане?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Да.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Вторият въпрос в тази посока. Господин Илиев няма поглед върху ВЕИ-тата, които са свързани към ЕРП-тата, които са по-големия процент.
За тези 67 процента има ли такова надвишаване на часовете. Следено ли е. Вие не може да ми отговорите, ще ме изпратите към ЕРП-тата. Господин Илиев вие имате ли справка от ЕРП-тата? Вие трябва да имате справка.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Трябва, но я нямам.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нямате справка за 2014 година.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Тук 30 процента и са 100 млн.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Илиев вие сте поискали по часова справка, но я нямате. По принцип вие за да платите, на база фактурите, които са издали, а тези фактури идват при вас. Нали така? Знам, че часовете трябва да ги има при вас.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Това което идва от ЕРП-тата, това е по видове производители. Фотоволтаици общо еди каква си сума. Точно за това искаме всеки производител по часово през месеца. Искаме часовете за 2014 г. за всеки производител.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Въпросът е достатъчно важен. Пак повтарям своето предложение. Справката, която господин Илиев е поискал и ЕРП-тата не му дават, да я поискаме ние. Едно писмо да напишем от Комисията. Всички да се подпишем. И да им дадем срок до вторник и да поискаме от ЕРП-тата мощността на всички и то поименно. За всеки производител поотделно да ни бъде изпратено.
Да поискаме справката от ЕРП-тата до вторник.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: В ЕРП-тата примерно казвам има примерно 1250 часа. Платено е по максималната цена, другото е платено по ниска цена. Събират данните и изведнъж на НЕК може да се даде друга фактура. Някой сравнява ли ги? Може да му дадат всяка една фактура. То ги дава, но може да даде съвсем различно от това, което плаща. Това е безумие.
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: През 2013 г. когато се смени пазарния модел с изменението на Закона за енергетиката и НЕК стана единствен купувач, т.е. върнахме историята преди 2006 г. НЕК стана единствен купувач и НЕК изплаща всъщност всички разходи за ВЕИ, за когенерации, които са присъединени към мрежата на разпределителните дружества. Преди това имаше друга схема. И всеки трябваше да си планира съответно. И при образуване на цената, всеки трябваше да си планира какви централи има присъединени към него, в каква година са присъединени. Защото тя е различна. Всяка година има промяна на цената на ВЕИ-тата. И сега вече при тази схема, заради това НЕК трябва да възстановява разходите.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Харитонова, още по-ясно. Господин Илиев, който ще се върне, няколко пъти каза пред нас, че получава за агрегирани данните. Примерно ВЕИ от даден тип общо от ЕРП-тата и плаща за агрегирани данни обща фактура. Да искаме разбиване на тези фактури. Това е едно от нещата, които може да направим. Тоест да има агрегирана фактура. Тя да бъде съпътствана с индивидуални фактури, с индивидуални данни от електромерите включително на всеки един производител. Той каза, че такива данни е поискал и никога не е получавал. Забележете.
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Комисията не е уведомена за това нещо. За това, че той получава само агрегирана фактура, а няма разбивка за различните производители да бъдат приложени всички фактури на различните производители. И самата Комисия може да вземе решение и да ги задължи.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Ще помоля да отговорите на въпроса, който преди малко зададох. Кое е направило така, че да не се направи по най-логични начин. ВЕИ-тата които са вързани директно за ЕРП-тата и ЕРП-то си продава тока. Защо не фактурира директно на ЕРП-то и то да му плати и тогава НЕК не е в нещата. Те са двата свързани и там вече не могат да стават далавери. Това е най-логично и най-просто. Кое е наложило НЕК да бъде вкаран в цялата схема?
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Законът за енергетиката изменението от 2013 г.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Много по-просто е ЕРП-то фактурира на ВЕИ-то и плаща на ВЕИ-то, самото ЕРП, вследствие на продадената енергия на потребителите. Защо са вкарали НЕК в цялата система?
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Може ли едно допълнение към въпроса, който зададохте. Защото това означава, че трябва да има регионални цени за съответните ЕРП-та. Тъй като най-голямото струпване на вятърни централи основно е в Енерго про. Най-голямото струпване на фотоволтаични централи общо взето се пада в EVN, тъй като там е най-слънчевата част. Аз искам да ви направя една вметка. Часовета в България на слънчевата използваемост, които може да се видят в картата на европейската мрежа са между 1470 и 1750. Ние сме ги пуснали на 1250. Но ние имаме много по-висока часова използваемост. При строежа те са използвали като часова използваемост.
Освен това ние тук не засегнахме и още един въпрос. Казваме 1250 часа. Но ние не включваме тракерите, които съществуват в България. Това са фотоволтаични централи, които са поставени върху постаменти и се въртят със слънцето. Те имат много по-голяма часова използваемост. Те са и по-скъпи, защото са по-ефективни. Но на практика с нашето решение 1250 часа, те не могат да се използват ефективно. Те работят в неефективен режим. Говорим за тракерите, които са много малко. Да кажем има 20 мегавата тракери срещу останалите 1000. Тракерите са не повече от 20 мегавата. Всичко останало са централи, които са построени върху рамки, които не са достатъчно ефективни. Не работят брой часове.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Симеонов може ли да попитам, тук са различни представители на ДКЕВР с различна квалификация. Ако желаем от тук нататък НЕК да получава следната информация. Агрегирана фактура, но и индивидуални фактури съпътствани от данни за електромерите на всеки производител. Това с ваше решение може ли да стане или трябва да сменяме закона?
КОСТАДИНКА ТОДОРОВА: Поради причината, че има различен вид цени за съответните възобновяеми източници, не може ЕРП-то да продава това, което има повече фотоволтаик, да подава там, защото това ще оскъпи на хората. И затова НЕК е пощенската кутия, която преразпределя горе долу да бъде равномерно заплащането.
МИЛЕНА МИЛАНОВА: По повод преференциалната цена и европейските и държавни схеми за финансиране на самата инвестиция. Законът за ВЕИ предвижда, че трябва цената да се съобрази с този процент на гранта, който получава съответния производител при изграждането. И това наистина е така. За всяко решение за преференциална цена има и решение за грантовите схеми.
Проблемът обаче е другаде. В § 11 в Преходните разпоредби на ЗЕВИ се казва, че тази норма ще си прилага само за тези производители, които тепърва ще заявяват пред Фонд “Земеделие”, защото те по Фонд “Земеделие” мисля, че са тези мерки. Само за тях ще се прилага този режим за тези по-ниски цени. Вследствие на което, когато направихме тези проверки, за които стана дума тук, в електроразпределителните дружества констатирахме голям брой такива изградени централи, изградени по преференциални схеми, на които заявленията за подпомагане са подадени преди тази дата, която е във влизането в сила на закона ЗЕВИ – 2011 г. И те едновременно ползват и гранта. Едновременно ползват и помощ за инвестиции и оперативна помощ, което е в нарушение с европейското право и с опита на Европейската комисия.
И доколкото знаем, има проблем с това нещо от страна на Европейската комисия. Тоест тук въпроса е за промяна на този текст в закона, който дава тази възможност. Параграф 11 в ЗЕВИ.
Преходната разпоредба казва: Този текст ще се прилага само за тези производители, които тепърва ще подават заявлението си във фондовете за подпомагане. 2011 г. при приемането на ЗЕВИ. И в същност се оказа, че всички преди това са подали. Заварени случаи. Като получите докладите ще ги видите. Тези списъци са там приложени. Сериозни списъци са и с големи грантове. По 80 процента грантове. Те всъщност не са в нарушение на закона.
Влизаме и в пряк конфликт на текстове на насоките на Европейската комисия по отношение на държавната помощ. И за предишните насоки. Винаги е било така. Не може едновременно да се ползват двете помощи.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Понеже сте правили много пъти одити на тези ЕРП-та, искам да знам сумите, които са плащали на възобновяемите източници, отговарят ли на сумата, която получават от НЕК?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Следващата сряда в 16.00 часа заседание на Комисията.
Благодаря ви.
Закривам заседанието.
/ Закрито в 18 часа и 30 минути /




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ
ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА
ЕНЕРГЕТИКАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ:


/ инж. Валери Симеонов/
80639 знака
стр.45