Протокол №3

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Временна анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието
на енергетиката в Република България към 31.01.2015 г.

ПРОТОКОЛ
№3

На 18 март 2015 г. от 16.15 часа в зала „Огледална“ на Народното събрание се проведе редовно заседание на Временна анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31.01.2015 г.
Списък на присъстващите народни представители и гости се прилага. На заседанието присъстваха и: Иван Йотов – изпълнителен директор на ЕСО и Петър Илиев – изпълнителен директор на НЕК.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД
1. Изслушване на изпълнителния директор на Електроенергиен Системен Оператор ЕАД (ЕСО) господин Иван Йотов и на Национална Електрическа Компания ЕАД (НЕК) господин Петър Илиев по предварително зададени въпроси от председателя на комисията.
2. Разни.

ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Откривам заседанието. Съгласно правилника, можем да проведем заседанието в състава, в който сме, макар и той да бъде 50% от комисията.

ПО ТОЧКА ПЪРВА - Изслушване на изпълнителния директор на Електроенергиен Системен Оператор ЕАД (ЕСО) господин Иван Йотов и на Национална Електрическа Компания ЕАД (НЕК) господин Петър Илиев по предварително зададени въпроси от председателя на комисията

ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По точка 1 бих предложил господин Йотов да ни направи едно изложение по въпросите, които сме поставили.Виждам, че добре се е подготвил. Всички имаме материалите. По реда, по точките, заповядайте, господин Йотов.
Целта е да се постави ударение върху финансовото състояние на дружеството, естествено, тъй като това е, което е болният въпрос както за „Български енергиен холдинг”, така и за енергетиката, така и за българския потребител и съответно за причините и проблемите, които престои да бъдат решавани, както и Вашето виждане за това, как да бъдат решени проблемите, имат ли решение, това да бъдат ударенията. Ако обичате, заповядайте.
ИВАН ЙОТОВ: Разбирам. Благодаря, господин председател. Аз ще следвам в един порядък точките, поставени от вас в писмото до мен, като ще си позволя в определени моменти да поглеждам за някои цифри, защото то едва ли ми е в главата.
Като обобщена справка по първите три точки сме представили в началото, като там сме дали инсталираните и разполагаеми генериращи мощности за 2014 година. Те са ясни. Ако трябва да коментирам вид по вид, бих могъл да го направя; той също ще бъде ясен по отношение на някои от тях.
По отношение на първа, втора и трета точка, имайки предвид информативния характер, ние сме го предложили да бъде в табличен вид и сме дали видовете електрически централи инсталирани, разполагаеми по мощност за към 2014 г., в това число включително за такива от възобновяеми енергийни източници, като в долната таблица сме написали и инсталираните мощности от ВЕИ и ПАВЕЦ в страната през последните пет години, както сте го поискали. Там са написани актуалните числа – такива, каквито имаме ние и такива, каквито са ни подадени от електроразпределителните дружества по отношение на присъединените към техните мрежи централи, фактически до това, което им разрешава законът на тях.
По отношение на перспективите за експлоатация на съществуващите мощности бих искал да кажа, че това е един процес, който в течение на времето се обуславя от няколко причини, една от които и най-важната е Европейската директива относно възможността за експлоатация на горивните инсталации. Заради нея ТЕЦ Варна – вече от началото на 2015 г. не работи, тъй като за нея не са приложени изискванията по директивата, поради която същата е изведена от експлоатация.
Предстои да разберем и периодично се въвеждат в експлоатация мерките по отношение на централите „Бобовдол“, „Марица 2“, Димитровград, ТЕЦ Русе, Брикел. Комплексните им разрешителни на горивните инсталации ще бъдат изготвени от Министерство на околната среда и водите и съгласно това, което пише в тях, ние ще можем да ги експлоатираме по този начин. В момента част от тях са с ограничителен режим, включая „Бобовдол“, която няма комплексно разрешително за единия блок и в момента Първи блок е заместващ на Втори, а Трети е студен резерв. Не могат да работят трите блока едновременно.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Първо, коя евро директива, ако обичате точно да кажете.
ИВАН ЙОТОВ: Тя е изписана.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Тук е изписана, така ли? Добре.
„Бобов дол“, „ТЕЦ Марица 3“, в Димитровград, предполагам, това е – Христо Ковачки, нали така?
ИВАН ЙОТОВ: Дали е Христо Ковачки, аз не знам кой е собственикът.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Това не е ТЕЦ Марица-изток 3“, а ТЕЦ „Марица 3“, друго е.
Защо за една и съща директива води до ограничителен режим, а за други – до прекратяване на производството? Кой решава това?
ИВАН ЙОТОВ: Инвестициите, които са вложени за сероочистка. „ТЕЦ Варна“, за съжаление, е една от най-добрите централи в страната, която използвайки вносни въглища, най-вече служеше и на нас ни беше полезна за покриване на върхови товари и за студен резерв – "ЧЕЗ"-за не направиха никакви инвестиции, за да я екологизират.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Какви са санкциите за "ЧЕЗ" за това, че не си изпълнява инвестиционната програма?
ИВАН ЙОТОВ: Не зная, но въпросът е към приватизационния договор.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Христо Ковачки е изпълнил инвестиционната си програма и е направил сероочистка, така ли да разбираме?
ИВАН ЙОТОВ: МОСВ е този, който го казва това нещо.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Ние тук сме се събрали, за да разберем какви са причините за милиардната дупка в енергетиката. Аз очаквам от нашите гости да се фокусират максимално именно върху отговори на този въпрос. Христо Ковачки направи ли необходимите инвестиции, или той ползва други средства, за да си запази производството, да заобиколи изискванията на директивата, а "ЧЕЗ" реши, че повече няма да ползва други пътища? Въпросът е много сериозен.
ИВАН ЙОТОВ: Аз разбирам, уважаема госпожо, но той не е към мен. Аз няма как да Ви отговоря на това, Христо Ковачки какви инвестиции е направил и защо МОСВ му е дало. Ние работим с готово, изпратено при нас комплексно разрешително и ако той има такова комплексно разрешително или някоя от централите му, ние сме длъжни да го спазваме и това правим.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Вие казахте, че единият му блок няма комплексно разрешително?
ИВАН ЙОТОВ: Точно така, и той не работи.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Не, той работи в ограничен режим, а другият се ползва като студен резерв, казахте.
ИВАН ЙОТОВ: Точно така, единият замества другия. Три едновременно не могат да работят по сегашното разрешително.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Йотов, да допълня Вашия въпрос. В случая наистина има резон да изясним тези неща.
Компетентност по издаване на тези комплексни разрешителни има само МОСВ. Има ли обвързана компетентност някой друг, или само те го издават?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Само МОСВ.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Само МОСВ може да даде.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Значи този въпрос може да бъде отправен към МОСВ.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: В такъв случай аз имам веднага предложение, господин председателю, да се покани министърът на околната среда и водите и той да отговори на тези въпроси, защото господин Йотов не може.
ИВАН ЙОТОВ: Няма как да го знае, госпожо, съжалявам.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Как? Само Господ ли знае отговора на тези въпроси? Тук е заровено кучето, в такива детайли.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Чуйте председателя, който е избран все пак. Аз предполагам, че господин Йотов не е писал тая справка, а са я писали хора, които са компетентни.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Защо не дойдат компетентните хора да докладват?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нека да завърша мисълта си. Това, което аз чета с очите си – пише, че понастоящем мерките, предвидени в програмата се прилагат, така че възможно е, предполагам, че тук става въпрос за програма, която е от определени мероприятия. Ако част от мероприятията са изпълнени, вероятно те дават разрешително за работа с оглед на обвързаност за изпълняване на останалите части от програмата. Може би това да е обяснението. Така пише тук в този текс Това чета в момента. Така ли е, господин Йотов?
ИВАН ЙОТОВ: Така е.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Може би да не са постигнати крайните изисквания на директивата, но ако са предприети мерки и инвестиции в посока на постигане на тази директива, може би за това са дали разрешително, а това дали ще повикаме, ще го решим после, като о свободим нашите гости. Ще решим по-нататък какво ще кажат.
Господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Знаете, че е подписана дерогация 2012 година, тоест, изключение, което го касае до 2020 година. Някои от блоковете имат тази дерогация. Такава дерогация имаше, примерно, „ТЕЦ Варна“, която изтече на 31 декември 2014 година. също беше единият блок на въпросния Бобовдол, доколкото си спомням, става дума.
За комплексното разрешително господин Йотов каза в такъв смисъл, че някои от дерогациите още важат и зависи от инвестициите, които се правят там, тоест до 2020 г. ако извършват тези инвестиции, тези блокове ще работят на база дерогация.
Така че аз предлагам ако искаме по-подробна информация, да я искаме от министъра, но да я викаме… Може писмено да бъде.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз предлагам, господин Йотов, да ни направите едно писмено обяснение. Вашите хора ще го знаят. След като са го написали, те ще го знаят и съответно ще искаме същия отговор от министерството, за да не спираме сега на страница втора.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Инвестициите няма как да се проследят, докато не свърши дерогацията. Това имах предвид.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: „ТЕЦ Варна“ нищо не са инвестирали и въобще са отказали.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Там – със сигурност. В приватизационния договор пише, че не дължат никакви, за съжаление, аз лично съм следвал този процес, не дължат нищо във връзка с това. Господин Овчаров подписа заедно с "ЧЕЗ", че трябва да инвестират 40 млн. лева в зелена енергия и те започнаха да правят биомаса, която не можаха да включат на база на закона, който приехме сега. Не можаха да вземат преференциална цена.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре. Вие какво ще кажете, госпожо Ташева? Удовлетворява ли Ви това?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Да.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: С господин Йотов да направи с неговите специалисти отговор и същия въпрос ще го зададем за министерството. Ако преценим, ще ги викаме. Нямаме толкова много време, за съжаление, като времеви период за комисията два месеца, за да можем всички да привикаме. Ако не възразявате, така да се запише.
ИВАН ЙОТОВ: За да изясня за това, което каза господин Николов нещата, пред "ЧЕЗ" въпросната дерогация беше по години и всяка година от 2010 г. насам се спираше по един блок с цел, предполагам, овладяване на вредните емисии. Те знаеха този проблем още много по-рано, отколкото излезе в публичното пространство, че едва ли не са изненадани.
Моето мнение е, че те наистина, както каза госпожа Ташева, са си преценили дали могат да го направят с инвестиции или не могат. Аз поне така разбрах в един момент. Това е лично тяхно решение, на база на приватизационния договор. Оттам нататък ние сме поставени пред един факт и затруднение да използваме тази централа.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключихме с централа ТЕЦ Варна“. Продължете по-нататък. Имате ли нещо да кажете по пети и шести блок?
ИВАН ЙОТОВ: За пети и шести блок искам да кажа само, че има анализ и възможност за увеличаване на мощността и заедно с преработването им – 2017 г. за пети и 2019 г. – за втори блок. Написали сме, че те са от най-водещите за страната, както и това, че ако те бъдат по някакъв начин застрашени от тяхното експлоатиране оттук нататък, страната ни от нетен износител ще се превърне във вносител, което е логично.
По отношение на перспективата за изграждане на нови генериращи мощности, ЕСО в ролята си на оператор изработи 10-годишен план за експлоатация и ремонт на мрежата, като в този план се включва и анализ на генериращите мощности сега и в този 10-годишен план. Таблицата, която сме дали, както и това, което се случва там, е на база взети мнения или по-скоро отговори от всички енергийни дружества, които имат намерение да инвестират в генериращи и други мощности, както и във ВЕИ по предварителни и окончателни договори, сключени още преди може би две години.
Притеснителното, което сме посочили в таблицата, без да го крием е това, че за 10 години напред, на база тези присъединителни, окончателни договори, сключени с „НЕК“ преди време и наследени от ЕСО за разделянето, че там е посочено едно количество ВЕИ 1489, което е заявено за присъединяване. Аз лично смятам, че това нещо няма как да се случи, тъй като тези договори са били и по тях няма никакви инвестиции, направени до момента, както и заради това, че в момента действащата нормативна уредба предполага не преференциална цена, а продажба на електроенергия на свободен пазар. Никой не би могъл да си позволи да направи такива мощности, като изкара енергията от слънце, например, на свободния пазар в момента. Поне такива са нашите очаквания.
По отношение на развитието на другите мощности, тук сме посочили и в плана, който сме разработили включването в края на 10-годишния период, за който стана въпрос, на трите ВЕЦ-а от Каскада „Горна Арда“. Специално за тях аз нямам информация дали се работи с EVN, тъй като „НЕК“ с EVN са в съдружие или някакъв вид договорни отношения.
По отношение на „Свилоза“, там се изгражда още един блок, като там сумарната мощност едва ли ще стигне 115 мегавата, според нас. Трети генератор е това, което се очаква да влезе в експлоатация 2015 година.
За газови централи има заявка от ГТЕЦ Хасково“, като там са два генератора, предвидени за въвеждане в експлоатация по 128 мегавата, ако не ме лъже паметта, за които аз също имам съмнение, че нещо би могло да се случи, тъй като тези генерации обикновено разчитат на дългосрочни договори за изграждане, както и на договори за студен резерв. За съжаление такива са договорите и на „Марица изток 1“ и на „Марица изток 3“. В момента никой няма да подпише такива договори с тях. Това е моето основание да смятам, че те няма да бъдат реализирани.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли строеж, имате ли представа?
ИВАН ЙОТОВ: Зная, че събориха един комин там на терена, но оттам нататък какво са правили нямам представа.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако имате въпроси, колеги, казвайте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Казвате, три ВЕЦ-а в Каскада „Горна Арда“.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Ще Ви кажа за Каскада „Горна Арда“, тъй като ние сме съакционери в ХЕК „Горна Арда“ с EVN и „НЕК“. Но там се направи едно предпроектно проучване и излезе, общо взето отчайва – след 50 години 60 милиона загуба.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Одобрен ли е проектът?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не е одобрен.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Вие сте съакцинонери. Вече има компания и чак след това се прави предпроектно проучване, което казва, че всичко това трябва да бъде…
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Компанията е създадена много отдавна, мисля, че 1998 г. ХЕК „Горна Арда“ е създадена.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Без предпроектно проучване, така ли?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Да, без предпроектно проучване, по решение на Министерски съвет. По решение на Министерски съвет е създадена компанията „Горна Арда“ с акционери „НЕК“ и „Джейлан“. През 2010 г. – по памет ви говоря, може да е 2011 г. – EVN изкупи дела.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Да, през 2009 г.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: А то е купено въобще и се започна. Там има предпроектни проучвания. Навремето са правени, но без икономическа обосновка за Каскада „Горна Арда“, само предпроектни проучвания за възможности за изграждане на хидроенергийни мощности, които са правени от ЕНЕРГОПРОЕКТ. След това се възложи на една швейцарска фирма ЩУКИ да направят наистина едни предпроектни проучвания и се установи, че, общо взето, няма икономическа логика.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Илиев, това важи и за трите, защото може да се окаже, че за някои от тях има логика, за другите няма.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Да, и за трите. Общо взето, на нито един не излиза сметката. Ще ви кажа защо не излиза.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: загубите 60 милиона ли казахте?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Да. Това е оспорвано – след 50-та година ще бъде с 60 милиона загуби.
Ще ви кажа защо не излиза. Общо взето, то е правено така, че хидроенергийната компания ще изгради освен ВЕЦ-овете, и язовирите. И така няма как да излезе на практика.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: На „Цанков камък“ правен ли му е такъв икономически анализ?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не, не му е правен и затова и „Цанков камък“ не излиза въобще. Язовирът там е държавен.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз имам информация, поправете ме, ако е грешна, но тя е широко тиражирана и в медиите, така че ако е грешна, ние трябва веднага да уведомим обществото за това – че никаква каскада на Горна Арда няма, а само един язовир, с една ВЕЦ. Даже са променили един построен път. Поставят го, строят втори път. Това е много корупционно.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Няма нищо такова. Навремето още преди 2010 г., когато компанията е била между НЕК и „Джейлан“, тогава е имало проблеми. Аз това го знам от писмата, които съм чел. Имало е проблеми и НЕК решава да започне строителството като НЕК, не като ХЕК „Горна Арда“ и е изградил част от съоръженията на първия язовир, който е първи по реда на пада на водата – изградил е облекчителни съоръжения за язовир „Мадан“, само единственото това, които са все още в активите на НЕК. Нищо друго не е построено. А по принцип Каскадата „Горна Арда“, както е записано и във Водната стратегия, тя е от три язовира: язовир „Мадан“, язовир „Ардино“ и язовир „Китница“.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Тоест, Вие твърдите, че там все още е в сила проект за три ВЕЦ-а, така ли да разбирам аз?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Нищо друго не е променяно. Разгледани бяха за двустъпална схема с два язовира, тъй като в третия язовир „Китница“ – там попада в „НАТУРА 2000“. Има растителни видове, които били много ценни. Не съм специалист, не мога да ви кажа, но още навремето, когато е било правено, още когато "Национална електрическа компания" е била заедно с „Джейлан“, тогава също е правено комплексно разрешително и тъй като то е започнало с изграждането на язовир „Мадан“, е започнало с концесия, предоставена на ХИМКОН АРДА. Тази концесия после е взета.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Този язовир изграден ли е, има ли го там?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не, няма нищо. Само облекчителни съоръжения. Примерно, когато преди да изградиш стената, защото ти ще запушиш реката, трябва водата някъде да обикаля. Това са облекчителни съоръжения – едни тунелчета /байпасите/. Това е изградено. Частна е. Част от тях. Това е изградено. Но още тогава е имало проблеми с последния язовир и тогава е препоръчано ХЕК да си преразгледа намерението си и да внесе друго за комплексно разрешително, така че още тогава се е знаело. Но сега – същото. Затова са обсъждани двустъпална схема и т.н. Но това са идейни проекти, нищо не е разработвано, с един 16-километров тунел от язовир „Ардино“ до опашката на язовир „Кърджали“.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Не можем да извиняваме всичко със споразуменията на Иван Костов с…
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Ние нищо не извиняваме.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Вече шеста година 70% в капитала на този проект се държи от Австрийската EVN. Какво направиха те досега?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Нищо.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Така си седи?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Така си седи. НЕК не е съгласен да прави повече разходи в този проект.
… ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Какви разходи са направени до този момент в този проект за тези байпасчета, за този първи язовир, който е най-горния? Това са разходи най-вероятно.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Мисля, че това са около 10 милиона. Те си седят, те са направени в НЕК. Това са направени разходи в НЕК. Това е още преди EVN. Тогава мисля, че бяха около 10 милиона.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Реално нищо не е направено, всичко се върти в идейна фаза.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: ХЕК нищо не е направил?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Нищо не е правил ХЕК, с изключение на този проект, който е на Щуки, който е за предпроектното проучване.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Илиев, направено е едно такова предпроектно проучване, което означава, че EVN вероятно няма да инвестира в този проект.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Те искат да инвестират. НЕК в момента се дърпа.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Те искат ли да инвестират?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Да.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е интересно.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Това не са ни основните проблеми. Ще Ви кажа: те ни натискат постоянно да увеличаваме капитала, да възлагаме проекти, проекти, да увеличаваме ОВОС. Но ще ви кажа моето лично мнение, защо аз трябва в крайна сметка да го взема. Досега не се съгласявах, защото е нормално като се запознае с един инвестиционен проект, освен това ти тръгваш, трябва да знаеш дали ще вземеш разрешение за строеж, защото това е основното. А тук, според мен, разрешение за строеж „ХЕК Горна Арда“ не може да вземе, тъй като е публична държавна собственост.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: В общи линии, EVN се надява, че държавата ще го построи, а те ще го експлоатират.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Да. Така че, това е основното. Пуснали сме писмо по наша инициатива до МРРБ, за да ни укажат нормалния инвестиционен ред. Така че мисля, че това са нещата.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Те защо държат 70% от капитала?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Така е решено в меморандум, който има подписан между България и Австрия.
Тези 10 милиона са правени преди, те са си в активите на НЕК.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Значи всичко се прехвърля на времето от преди EVN?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Това си е от преди, то си е доказано, не може да упрекваме за нещо, което не е правено. Идеята беше ако тръгне този проект, "Национална електрическа компания" да ги продаде на ХЕК „Горна Арда“. Даже има решение на Министерски съвет, че тези разходи ще бъдат признати като земята, тъй като земята там в момента е държавна. Това е най-големият проблем. Имало е концесия, учредено е право на концесия на строителство. Сега в момента след прекратяване на концесията тази земя вече е държавна и по закона всичко, построено в държавната земя, си е държавно.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Имам един въпрос, ако приключихме по тази тема – малко по-назад. Въпросът е следният. Отнася се и до таблицата за инсталираните, разполагаемите мощности доколко е правомерно ПАВЕЦ да го включваме в разполагаема мощност при условие, че той е нещо, което, казват, една енергия – по този начин…
ИВАН ЙОТОВ: Разбирам въпроса.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Дали тези 1384, които са вкарани, трябва да бъдат прибавени към 933, или – извадени?
ИВАН ЙОТОВ: Едното е в генераторен...
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Да, те са различни.
ИВАН ЙОТОВ: Вие знаете, че това е предназначението на самите уредби, така че не можем да кажем, че не са разполагаеми. Те са разполагаеми наистина за по-кратък период от време. Тяхното предназначение е точно такова – да покрият недостици или да поемат излишъци, когато това е необходимо. заради това ние сме го включили и сме дали отделно – в генераторен, отделно – в помпен режим.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ясно. Става въпрос влиза ли това в сбора накрая?
ИВАН ЙОТОВ: Влиза.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: В крайна сметка, те се включват, когато някъде нещо отпадне, а не добавят повече мощности.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не, не е така. В момента те не са да чакаш да стане авария. В момента НЕК ги използва изключително за подобряване на финансовото си състояние, защото ползваме евтина нощна енергия и реализираме на пазара в пика. Това правим в момента.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Затова зададох въпроса.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Точно това правим в момента, но това е освен тези резервни мощности, които пазим, евентуално, на ЕСО. Ако стане нещо, им подсигуряваме все пак. Работим като колеги, в интерес на истината. Досега не сме имали проблем в това отношение.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Имаме ли информация във връзка с ПАВЕЦ „Чаира“ за техническото състояние на тези мощности? По публична информация специално за ЧАИРА се твърди, че само благодарение на високия професионализъм на експлоатационните работници там той продължава да работи без сериозни аварии.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Те са три ПАВЕЦ-а. За ПАВЕЦ „Чаира“ наистина положението не е добро, тъй като там са с едни стари системи. Но в момента НЕК е спечелил един грант по фонд „Козлодуй“ и тече процедура. Въпреки че средствата малко са ни малки. Не сме още на избор на изпълнител. Сега в момента са на консултант. След това ще обявим процедурата.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: За какво точно, бихте ли артикулирали?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: За рехабилитация. То не е само за ПАВЕЦ „Чаира“, а те са за Каскадата „Белмекен-Сестримо“, всичките централи. ПАВЕЧ „Чаира“ – той е част от Каскадата, но ще бъде отделен лот, и „Росица 2“.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Какъв е срокът на изпълнение на тези проекти?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Три години мисля, че беше.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Оттук нататък?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Да. Зависи. Проблемът не е толкова за срока. Проблемът за срока е, че ние трябва да оставим мощност, която винаги да бъде на разположение, защото не можем да спрем. Затова се удължава малко срокът, защото използваме периоди, в които има все пак по-малко необходимост. Така че, това е съгласувано. Пак сме го правили съвместно, ние бяхме заедно тогава.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Само че по –надолу пише, че в този период ремонт на генераторите в АЕЦ, вследствие на което ще се вдигне с по 100 – качествата на генераторите.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Аз гледам отзад това, което предвиждате и в следващите десет години – в тази разполагаема мощност от 10 884 мегавата влиза ли или излязла ли е от нея ТЕЦ Варна при сегашното й положение и правили ли сте прогноза какво ще се случи, ако евентуално господин Ковачки – всъщност той е само консултант на онази мощност в „Бобов дол“, да кажем, изостави тази мощност и тя излезе извън енергийната система? Като гледам, като сравня отзад какво се очаква в следващите десет години, въпросът ми е: Колко е важен ТЕЦ Варна, а само ЕСО може да каже от гледна точка на функционирането на енергийната система.
ИВАН ЙОТОВ: Както казахте, отговарям директно на въпроса Ви, естествено, че е изваден ТЕЦ Варна, защото няма как да бъде сложен в момента. По отношение на това, дали е полезен, ей Богу, поне аз лично и в предния ми престой в ЕСО, и сега съм давал само положителни оценки за това, че той за мене е важен не само за енергия. Той е важен и за напрежение в региона, той е важен и за овладяване на голямата генерация от променливи вятърни централи. Така че, за мене това е безспорно. Винаги съм го заявявал и тук го заявявам, но няма как да го напишем, защото все пак ЕСО не е оператор на централата, нито е, както казвате Вие – господин Ковачки, или господин Гамизов, да речем, който би решил да купи централата и след време… Аз казвам по принцип. За нас едно възстановяване поне на един блок в ТЕЦ Варна би било огромно облекчение.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Това исках да чуя, защото и госпожа Ташева като я слушах, тя зададе някои въпроси, с които аз съм много съгласен. Аз дълбоко не вярвам в бъдещето на „Бобов дол“ от техническа гледна точка при неговото състояние, както и дълбоко не вярвам за някои дуги мощности. Моето притеснение е, че като се погледне във времето с 10-годишна прогноза, естествено, Вие, господин Николов, казвате: току що е предвидена нова мощност в „Козлодуй“, но нова мощност за „Козлодуй“ за десет години няма да има, нали? Това е реалността. И аз изведнъж се замислих: няма я Варна, няма го седми блок, няма го „Бобов дол“. Всичките политици са притиснати от гражданите заради по-високите сметки за електричество, предвид договорите. В общи линии, сигурните мощности в българската енергетика са по-скъпички, да го кажем най-общо казано. Плюс това, слушайки това, което се каза тук за „Чаира“, не съм изобщо оптимист за нещата, които се казаха за неговото състояние, защото едва преди две години се стигна до истински поглед какво е състоянието му вътре. ЧАРИН е изостанал драматично в модернизация и поддръжка с десет години.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Може и да е повече. Там нищо не е пипано от построяването. Чудя се дали да не оставим част от оборудването просто за музей?
СТЕФАН ГАМИЗОВ: На мен всъщност финалният ми въпрос е: предвиждате ли някакъв сценарий за изграждане на някакви заместващи мощности, които – ако се стигне до този катастрофичен сценарий – Варна го няма, „Бобов дол“ го няма… Това е.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ако мога да добавя. Не съм съгласен с господин Гамизов. Ако се състави системата - в този системен недостиг на финанси, пари за модернизация и т.н., в един момент предвижда ли се…?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да довърша, ако може, за да довършим логически. „Варна“ вече отпадна, но ако отпадне и „Бобов дол“, те неслучайно са построени навремето в енергийната система, какъв ще бъде финансовият ефект върху ЕСО за стабилизиране на цялата система, защото тук вече опираме и до разходи за пренос, стабилизация и т.н. Това е като продължение на въпроса.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господин Йотов вече каза, че според него е логично България да стане вносител.
МАРТИН ДИМИТРОВ: не е казал такова нещо.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Каза го.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Каза: ако на пети и шести блок на „Козлодуй“ не им бъде продължен лицензът – аз не допускам това да се случи, ние не трябва да допускаме това да се случи.
ИВАН ЙОТОВ: Да кажа истината, трябва ли думите ми да бъдат разглеждани в такъв контекст? Не казах такова нещо и държа да го заявя още един път.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Той прочете последното изречение по точка 4, което е: „От една страна средната себестойност на произведената в страната електроенергия ще се покачи драстично. От друга страна – през по-голямата част от годината ще се налага внос на електроенергия, като страната ни ще загуби изцяло водещите си позиции на една от най-големите износители на електроенергия в том 6“. Аз проследих, това каза той – обобщаващо заключение, а не конкретно.
По отношение на въпросите, които бяха зададени за ПАВЕЦ „Чаира“ има ли възможност, за „Варна“, и каква компенсация евентуално може да се очаква? Има ли предвидена такава?
МАРТИН ДИМИТРОВ: И финансово как ще бъде…
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това е въпросът на тримата колеги тук.
ИВАН ЙОТОВ: В два аспекта ще отговоря.
Първо, ЕСО като оператор няма нито възможност по закон, нито задължение да изгражда каквито и да било мощности. Още повече, не му се предвиждат средства за това. Напротив, ЕСО само управлява системата и изготвя план за развитие на база предложенията от всички оператори на мощности.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли такива? Ясно е, че не е Ваше задължение.
ИВАН ЙОТОВ: Описани са. Аз се спрях на тях една по една. Според мен, прогнозата на господин Гамизов е доста черногледа. Аз не мога да бъда говорител нито на ТЕЦ „Бобов дол“, нито на който и да е друг ТЕЦ, но от това, което се работи в момента, аз виждам едно комплексно разрешително, което позволява в момента частична работа на централата.
От друга гледна точка, има ресурс от мини, работници, въглища, по някакъв начин там, задоволявайки нуждата на централата да работи. Така че за мене това, дали тя ще спре в 10-годишен план, аз не мога да го кажа. Ако питате за личното ми мнение, 10 години е рано. Може би след 20 ще може да спре. Знаете ли защо го казвам? Защото тогава ще се изчерпат въглищата.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Има един проблем. Въгледобивът в „Бобов дол“ е в несъстоятелност и има от порядъка на 70-80 млн. лв. задължения.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това ще смени собствениците, естествено, нищо повече.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Много е изостанала инвестиционната програма. Приключва единият план за въгледобива в „Бобов дол“ и инвестициите да се тръгне по другия не са малки. Много години са изостанали.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Йотов може би ще може да отговори на този въпрос.
На страница 3 сме – Нови производствени мощности.
ИВАН ЙОТОВ: Аз казах в изложението си преди малко. Отгоре са написани, отдолу сме ги дали като разрез по години и в графичен вид отново – същите, които ви казах, само че отдясно сме сложили мегаватите, инсталираната им мощност. Не зная дали точно такива казах, но да сглобим това, което е плюс, е ясно, че е допълнение към сега съществуващата такава мощност от 1000…
МАРТИН ДИМИТРОВ: И това го броим сигурно за „Козлодуй“?
ИВАН ЙОТОВ: За мене ще бъде много добре, ако бъде сигурно, господин Димитров. Аз ще бъда най-щастливият човек.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Сигурно е, господин Димитров, за 100-те мегавата…
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За 115-а и 116-а – за това ли говорите?
ИВАН ЙОТОВ: „Козлодуй“ е централата, която дава базовата мощност на електроенергията в системата на тази държава.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз усещам някакви съмнения, опасения или боязън?
ИВАН ЙОТОВ: Нямам такива съмнения.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Като че ли има опасност и да не стане? Според вас, какво предвиждате? Какво може да попречи?
ИВАН ЙОТОВ: Не мога да Ви отговоря на въпроса, защото, първо, не съм в процеса, който администрира увеличението на мощностите – от една страна и от друга страна, при нас никаква информация по тези неща не идва.
Това е задължение на министерството, на БЕХ и на „АЕЦ Козлодуй“. Това, което знам и това, което съм получил от тях, сме го заложили в 10-годишния план, като извадката е тук – в което е написано, че блоковете пети и шести - съответно след 2017 и 2019 г. – ще бъдат рехабилитирани с увеличена мощност и ще достигнат 1100 мегавата на блок.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Госпожо Ташева, може би е важно да знаете, защото това много силно ще Ви заинтересува. Тези 100 мегавата ще дойдат – особено е важно – без да се увеличи консумацията на пара.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Същите разходите – повече киловатчаса.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: От гледна точка на ефективност. Турбинната технология по принцип се обновява на всеки десет години и всички ядрени централи на десет години претърпяват такава модернизация. За съжаление, в България не е правено това нещо никога и затова се получава тази номинална мощност.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ако правилно съм Ви чул, да не изопача Вашите думи, но имайки предвид новите промени в Закона за енергетиката, които сме приели плюс това, че газовите централи също разчитат на някакви дългосрочни договори, които няма как да стане, може ли да направим с достатъчна степен на достоверност извода, че всъщност ако трябва да махнем това, което според нас няма да се случи, в тази цветна табличка ще останат само розовите стълбчета на 2015 и 2016 година.
ИВАН ЙОТОВ: Имате предвид това, че моето мнение е, че няма да се случат проектите, а това, което каза господин Илиев за „Горна Арда“, точно така..
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Точно така е. Тоест, кривата ще бъде тук и от 2016 г. нататък…
ИВАН ЙОТОВ: Така е. И за това нещо на две години се прави актуализация на десетгодишния план. Когато го разберем, ще го отразим.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Питах само дали правилно съм разбрал.
ИВАН ЙОТОВ: По-нататък съм дал списъка на търговските дружества, износителите на електроенергия, както е поискано във вашата справка, по точка 6. Те са изброени. Те са 41 на брой.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: явно някой не работи по тях.
ИВАН ЙОТОВ: Предполагам, че е така. Или подават електроенергия до граница. Това са тези, които имат регистрирани графици на границата, фактически износители. Ако вътре има други търговци, аз не бих се учудил – има, сто процента – които не изнасят електроенергия.
В следващата табличка е износът като такъв по фирми и по години и съответно по количества – коя от тях колко е изнесла. Тя е на пета и шеста страници фактически. Анализ на тях не виждам какво бих могъл да кажа. Ако имате и вие въпроси?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има един много голям производител и износител – „ГЕМИ Търговия и продажба на електроенергия“, която е с 1 милиард и нещо. Просто е в пъти от всички останали. И „Алпик Енерджи“. Това са двете.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: По националност какви са?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: „Алпик“ са швейцарска фирма.
ИВАН ЙОТОВ: Не знам. Търговският регистър ще каже. Не е работа всяка една от тези фирми какви са.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: „ГЕНИ“ какви са по националност? Никой не знае?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Честно казано, австрийци ли бяха, не съм сигурен.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Не знаете какви са по националност?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Вие сте ни дали мегаватчасове, а като приходи може ли да отговорите какво се случва?
ИВАН ЙОТОВ: Не, защото са търговски договори между тях. ЕСО не знае на каква цена те купуват енергията и на каква цена те продават енергията. Те не са задължени да я дават.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Нямате тая информация?
ИВАН ЙОТОВ: Не.
МАРТИН ДИМИТРОВ: И НЕК също я няма?
ИВАН ЙОТОВ: НЕК би могъл да има само това, което той е продал.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Илиев, Вие трябва да знаете на каква цена се купува електроенергията.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Да, от нас.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Естествено, от вас се купува.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: И не само от нас. От АЕЦ, от ТЕЦ 2. От Румъния, от Унгария.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Като вдигнахме цената на преноса, започнахме т.нар. уж реекспорт от Румъния 2011-2012 година. Какво става 2013 година? Така че те нямат тази крайна информация на каква цена продават тези.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: НЕК на каква цена продава?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Кога? Различно.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В 2014 година.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: През 2014 година – зависи – има около 72, 74, 70.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Пик ли е?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Има и пик на 70 лева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Понеже не разбирам нищо от търговията с ток, може би няма да може да отговорите и на този въпрос, но все пак да попитам, може би някой друг ще ми отговори: "Национална електрическа компания" има лиценз за продажба на ток, нали? Как става така, че частната фирма, примерно на Георги Кадиев е продала 30% повече от вас. Вие защо не търгувате с ток? Защо не печелите? Не искате ли да печелите?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Той не ги е купил тези 30% повече от нас. Той ги е купил от други.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Коя фирма е?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Става въпрос за „Енерджи Съплай“ ЕООД. Как става това? Това е една компания, която се намира в един апартамент с една секретарка. Вие не искате ли да печелите?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Той не я купува от НЕК. Тази енергия не е купена от НЕК.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Вие произвеждате.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Ние произвеждаме. Това е енергията за свободния пазар. Ние произвеждаме и задоволяваме регулирания пазар.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: И не ви остава да продавате?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Остава ни много по-малко. Основното ни задължение е да задоволяваме с електроенергия населението. Това е регулираният пазар.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Да Ви помогна, госпожо Ташева, питайте господин Илиев, да не го питам аз, добронамерено, преди той да стане шеф на НЕК, колко количества е продал НЕК преди този шеф. Това беше миналата година, ако не се лъжа. Той продължава да ги изпълнява тези договори, защото не може да не ги изпълнява. Това е интересен въпрос.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Както е зададен въпросът, знам за какво става въпрос – питаш какво е продадено за 2015 г., а не какво е продадено за 2014 година.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какво е предварително продадено?
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Предварителната продажба за 2015 г. и ти го завари там – на каква цена и какво количество?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Аз го заварих. Ноември месец са продадени
2 600 000 мегават часа за 2015 година.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Преди Вас?
ИВАН ЙОТОВ: Преди мен, ноември месец 2014 г. - 2 600 000 мегаватчаса електроенергия, голямата част от която е пик. Да ви обясня какво е пик. Това е в 12-часово, когато има най-голяма консумация на електроенергия. Нощната енергия, която има ниска консумация, бан те, което е постоянно количество през целия ден и пикът е в определени часове, когато има по-голяма консумация. Сутрин има пик, на обяд има пик, вечерно време има пик. То е различно, общо взето.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: На каква цена се продава?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: На 70-71 лева.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Сега обаче е важно да кажете на господа депутатите каква е обичайната или горе-долу цена на пик.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Обичайната цена е около 80, даже и над 80 лева. Зависи от периода. В януари стигна 126 евро цента на пика в Турция. Не съм го подавал аз. То е продадено, аз го заварих и първата ми работа беше: сигнализирах Главна прокуратура и на всичките фирми, които бяха, им предложих да прекратим договорите. Това направих. Те отказаха.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Искам само да ви отбележа, че да са купили само един мегават – по 24 часа, по 30 дена в месеца, по 20 лева разлика от 90 до 70 лева, ще разберете за какво става въпрос.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Това на колко инсталирана мощност … се равняват?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Моята инсталирана мощност е 2700 мегавата.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Горе-долу, 600-700. Колко от мощността ти е заета?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Основният ми проблем беше, защото не исках да се връщам преди мене – те лошите, аз – добрият, защото аз бях поставен пред дилемата, че не мога да си обвържа графиците за населението. Това ми беше основният проблем. В студените зимни месеци, а не съм гледал цената и не съм правил тази разлика между 80 или 90, защото на НЕК – това трябва да стане ясно, защото на НЕК задачата не е да продава на свободния пазар. НЕК продава само излишната си енергия на свободния пазар, с което снижава загубите си. НЕК трябва да продава на регулирания пазар, където цената от 125 лева е несравнимо по-висока от цената, която е на свободния пазар. Това е задачата и това е, което се старая да продавам – максимални количества на регулирания пазар.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако имате въпроси?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Уведомена е прокуратурата, мисля че даже е заведено дело. Това е информацията.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Някой викал ли Ви е на разпит?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Да, няколко пъти.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Значи наистина е заведено.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Заведено е.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Може да сте писал до прокуратурата и да не Ви отговорят въобще?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не. Не съм само единственият. На няколко пъти съм викан. Първо беше при следовател.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: С господин Илиев водихме един спор наскоро преди два дена. Чисто технически, само Вие може да отговорите. Имате ли техническите възможности да наблюдавате енергийния стрийм, реално да виждате кой произвежда, кой потребява, за да сме сигурни, че не се случва това, което спорихме с господин Илиев, да е възможно някой зелен производител на енергия с достатъчна мощност всъщност да не произвежда, защото е собственост на ЕРП-то и ЕРП-то го отчита. Става въпрос за зелена енергия. Какви са Ви техническите възможности да наблюдавате системата наистина? Само техническите.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Зависи за кое говориш – за високо напрежение, или…
ИВАН ЙОТОВ: Там е разликата. Ако говорите за ниво на присъединяване, средно към мрежа високо напрежение.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: После ще ми кажете за другите.
ИВАН ЙОТОВ: За другите няма да мога да ви кажа. Просто защото имаше едно изискване в закона да има видимост абсолютно към всички централи. EVN са го изпълнили. "ЧЕЗ" почти са го изпълнили. ЕРЕРГО ПРО са го изпълнили. Самото подаване, сравняване на данните и отчитане на енергията от електромер се прави. Аз разбрах подвъпроса, това, което господин Симеонов каза. Това е въпрос… Криминален е въпросът. Там вътре ако две производствени мощности са на територията на един обект, естествено, че може, но го казвам от логична гледна точка. вие ме надценявате малко от техническа гледна точка в случая не заради това, че не знам, а заради това, че няма как да ви отговоря. Това е конкретен въпрос, конкретен е случаят. Може би сам за сам. Не можем да го хванем в ЦДУ това нещо.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Вторият ми въпрос: Вярно ли е съждението ми, че де факто Вие виждате 30% от това, което горе-долу зелената енергия се произвежда, защото толкова е на високо напрежение и 70% е от ЕРП-тата.
ИВАН ЙОТОВ: Виждаме с известно закъснение и другите 70%.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Виждате останалите?
ИВАН ЙОТОВ: Да. С малка разлика.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: А вярвате ли им? Допускате ли, че е възможно наистина?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Технически дали е възможно?
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Технически го вярваме.
ИВАН ЙОТОВ: Технически всичко е възможно. едно време имаше кип – каквото искаш показва. Дали им вярваме, е…
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз малко ще променя въпроса. Въпросът на господин Гамизов и Ерменков – променен: Ако искаме да контролираме по-добре, какво можем да направим? Да ги хванем, ако някой прави това, за което казваш? Какво можем да направим?
ИВАН ЙОТОВ: Ние правим много неща. През 2011 година пращахме заедно с ДНСК хора по места, броихме панели, какво ли не правихме, подавахме сигнали – когато са приемани, това ли е прието. Мисля, че ДНСК и съответните РДНСК-та, но тогава беше без видимост, без средствата за комуникация. Само по желание да видим кои са присъединени на големи цени, кои – на по-големи цени, кои – на по-ниски цени във връзка с решението на ДКЕВР.
Сега обаче се сравняват данните между електромер – това, което се отчита и графика – това, което е почасовото. Там сме установявали разлика.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Като установите, какво правите?
ИВАН ЙОТОВ: Там е работата, че нищо не сме направили, защото мрежата и това, което го изкупува, до преди година беше в НЕК, НЕК са сключили договорите, но аз в таблицата по-нататък съм посочил – става въпрос за много малки количества. Там има един марж, през който можеш да ги хванеш. Ти не можеш да хванеш изменение от 0,001. Ние можем да хванем до определен процент и сме ги ловили. Има упоменати две централи долу. Но не са тези, за които питате вие.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Два въпроса имам.
Първият въпрос е дали ги имате по обекти, или като количество?
ИВАН ЙОТОВ: И като обекти, и като количество.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Като количество откъде идва, какво идва, колко идва?
ИВАН ЙОТОВ: Имаме го. Казали сме го по-назад.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Вторият въпрос – както сте ги хванали двете – едното е „Кънект Уин Пауър“ – на последната, на 15 страница – сте ги хванали със 122 745 мегавата и „Партнърс“ – с 56 000 ли са, или са 5000?
ИВАН ЙОТОВ: Те са 122 и 5,6. /пет цяло и шест/.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Тоест, ако може да се сетите и какви са цените, по което изкупува тази енергия.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако са към НЕК, той ни ги беше дал.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Според мен са 180 400, но не съм сигурен. Мисля, че толкова бяха като пари. Но рамките на около 25 милиона, грубо казано?
ИВАН ЙОТОВ: Не. Това са 122,6 мегавата, 130 мегавата, общо.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Тогава е по-малко. Извинявайте. Това е 20-30 хиляди лева.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: „Калиакра“ – когато го ограничаваш, НЕК му плащаше, нали така?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Тези 20 000 мегаватчаса на каква база е – на дневна, на годишна?
ИВАН ЙОТОВ: Общо 20 000 лева общо за целия период. Това е за период от 6-7 години, откогато са присъединени.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Като период го няма.
ИВАН ЙОТОВ: Има го в таблицата като брой надвишавания на договорената мощност на 16 страница – таблиците. Най-отгоре в дясно е това на „Калиакра Уин Пауър“, което е 122 мегавата и нещо при 378 надвишавания. Ако го дам като разбивка, е, да кажем, 1 мегават,
0,2 мегавата – нещо такова. Това обаче идва да каже, независимо че е толкова малко, че КПД единица няма, а камо ли 1.00 и не знам колко си. Това е наистина със завишение на инсталирана мощност без разрешение на „Български енергиен холдинг” в случая.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Същото е и в ТЕЦ по-нататък, фотоволтаика.
ИВАН ЙОТОВ: Да. Фотоволтаикът е 16 броя за 5 мегавата за две години и половина – три години, колкото са присъединени те.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Вие като сте ги хванали, всичко разбирам, но какви са последствията, пак да попитам?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какво означава това всъщност – че има по-голяма инсталирана мощност?
ИВАН ЙОТОВ: Само това може да означава.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Само това ли може да означава? Не може ли да означава нещо друго? Че са се увлекли да прехвърлят евтин ток към вас?
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Това щях да попитам. Да продължа, ако е възможно, изключвате ли възможността – защото това е градска легенда, но е такава – че може да има производители, които на единия край, образно казано, купуват от НЕК евтина енергия, а на другия край я продават като произведено уж в парка. Дали е парк, фотоволтаичен, вятърен няма значение. Аз затова Ви попитах за техническите мерки.
ИВАН ЙОТОВ: Аз разбирам за какво ме питате, но доколкото знам от техниката, всичко е възможно, пак ви го казвам, но не го допускам. В началото можеше да има и според мене имаше пренабиване на номера на панели за увеличаване на мощността, дослагване на панели или монтиране. Перка е трудно да се монтира. Но панел е по-вероятно да се направи. Това го допускам и съм сигурен, че е правено.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Трудно е, но може вместо един мегават да е 3, нали?
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Аз друго имах предвид. Да не се окаже, че на едното място купува, а на другото…
ИВАН ЙОТОВ: Разбирам го. Това казвам, че може. Но това, което казвате Вие, го отдавам на градска легенда.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Каква градска легенда – служебен министър Асен Василев, го заяви най-отговорно.
ИВАН ЙОТОВ: Обаче после не се опровергае, като му дадоха справката.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Как ще се опровергае, като той е казал истината?
ИВАН ЙОТОВ: Това е негова дума, аз не мога да кажа такова нещо.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: В смисъл, той каза, че е плащано на зелени ВЕИ да ги наречем, вятърни и слънчеви панели, специално на слънчевите панели, на фотоволтаиците е плащано за производство на ток в продължение на 32 часа в денонощието. Това беше виц. Не съм съгласна, че е легенда, стана виц за източването на НЕК. Това е ставало и това го каза министър все пак. Аз смятам, че можем да се доверим. Няма никаква причина, нито мотиви да се лъжем.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Една процедура. По папката, която ми дадохте, имате ли някаква търговска информация, която не трябва да се разгласява?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Която да изисква да не остава тук в сградата, не че аз ще разказвам на някой.
ИВАН ЙОТОВ: Аз мисля, че няма проблем да бъде питано и да бъде отговаряно.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Става въпрос, че не дай си Боже, откогато изчезнаха такива доказателства…
ИВАН ЙОТОВ: Не, няма, определено.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Да уточня все пак. Мога ли да публикувам списъка с износителите на електроенергия? Никакъв проблем не е, нали?
ИВАН ЙОТОВ: Това го има в сайта на ЕСО.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Един редакционен въпрос. SEE Пауър – това вероятно е ASE Гълъбово? Или какво е това?
ИВАН ЙОТОВ: Не е AES.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Йотов, имам следния въпрос. Искам Вие и господин Гамизов да се концентрирате към следния въпрос. АДФИ сега по решение на парламента ще провери всички генериращи мощности над 1 мегават. Тази проверка ще има финансов характер най-вече и по документи, но ще бъде на място – така си я представям аз. Нали така, господин Николов? Към тази проверка ми се иска – дали е възможно да добавим въпроси, така че да установим и по това, което вие сте правили, дали има разминаване в мощността. Тоест, въпроси, които може да добавим към това, което прави АДФИ, за да установим – не че не им вярвам на всичките тези фирми, но проверката беше висша форма на доверие.
ИВАН ЙОТОВ: Разбирам, че ме питате дали можем да окажем съдействие с въпроси, които да изяснят фактическата…
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не, защо не пратите хора с тях, на първо място да Ви питам, с тия проверки?
ИВАН ЙОТОВ: Не зная дали би нарушило европейската директива за независимост на оператора. Иначе защо да не пратим? Нека да го каже юрист. Ако каже, че може – да. Пращали сме. Аз и преди малко Ви казах, че сме пращали преди с ДНСК и РДНСК, така че не е проблем да бъде. Не е проблем да бъде написан и въпросът.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Затварят се в счетоводството и въобще не можеш да ги получиш.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Субективният фактор трябва да бъде изключен. Затова въпросът ми към господин Йотов е – който стана всъщност втори въпрос – как се борят по света с това нещо?
В Италия има цял мафиотски клон – кръстиха един мафиот и го вкараха в затвора – „краля на вятъра“ му казват, защото прал пари във ветрогенераторите. Италия е една от водещите държави на въвеждане на елементи или цели системи от смарт грит, смарт миръри. Господин Йотов ще ви обясни много по-добре от мене.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тоест, автоматизиран контрол, казваш.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Там целият стрийм в цялата енергийна система се наблюдава в реално време, без субективни фактори, кой произвежда, къде върви, кой консумира. За мен въпросът е дали ЕСО има програма и средства и дали вървим в тази посока.
ИВАН ЙОТОВ: Вие преди малко го казахте. Естествено, ЕСО знае кой какво произвежда, по електромер знае кой какво консумира. Не знае единствено коя енергия къде е отишла. Защото това вече е свободен пазар на електроенергия и всеки един търговец, независимо дали е български или чуждестранен, - независимо дали български работят на територията на Австрия, Германия, Чехия или е от германски, чешки тук – може да вземе тая енергия. Може да я продаде и в страната, а те това го и правят. Те си го препродават – през два лева, през един лев. И ЕСО не може да каже вече купена енергия – купена от производител, измерена е, ние я знаем колко е излязло като количество, но оттам нататък къде е отишла, дали в момента е от „Козлодуй“ или от „Бобов дол“ никой не може да каже.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Ще поясня защо ми е въпросът към Вас, защото колегите трябва да разберат. Всички знаем, по-точно вие знаете, господин Петър Илиев също го знае, че примерно като мръдне температурата на охлаждащата вода в Дунава примерно или в Езерово в кондензатора на турбината, турбината има много различни характеристики веднага при производството. Аз продължавам въпроса:
Как стои въпросът, къде измервате в момента, къде е точката на присъединяване след централата, където измервате, защото по старо комунистическо време това беше общата разпределителна уредба, ако не се лъжа?
ИВАН ЙОТОВ: Там е и сега.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Там ли е сега?
ИВАН ЙОТОВ: В границите на собственост.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Продължавам въпроса си за нещо друго – за една втора градска легенда, в която Вие ме убедихте миналия път да не вярвам и аз Ви вярвам – да не вярвам.
Доста хора твърдят извън пределите на България, че до преди няколко години, до преди около две години е било възможно през нашата физическа граница на присъединяване на мрежите да преминават различни от декларираните количества енергия и причината за това нещо е била, че се е осъществявал, нещо, което не Ви касае Вас, но, образно казано, някой декларира по-голямо количество … енергия, я всъщност е по-малко, в резултат на което отива, декларира и краде ДДС-то, да го кажем директно.
Питам Ви: това нещо е невъзможно да се случи?
ИВАН ЙОТОВ: Това нещо е невъзможно да се случи. Невъзможно е.Мога да обясня.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Преди две години било ли е възможно?
ИВАН ЙОТОВ: Не. И преди две години беше невъзможно. И преди доста години е било невъзможно. Откакто България е в ЕНЦИ /пояснявам: това е Организацията на преносните оператори, които от Дъблин до преди две години до Анадола казват, че цялата мрежа е включена в паралел и е с единни показатели на честота.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: И наблюдават междусистемния обмен.
ИВАН ЙОТОВ: Точно така. Наблюдава се междусистемният обмен, от една страна, и търговският обмен, от друга страна, на всички граници на страната, както и на всички страни и не се прави сетълмент в България, а има два центъра на територията на Европа – Браовайлер и Лафенбург, където се прави този сетълмент за определени територии. Единият е платен, ние сме в неплатения – значи едните са по-богатите страни нагоре, другия – ние сме също тук с Австрия, с Италия, с Унгария, със Сърбия, без Македония и Косово. На там е написано по какъв начин излиза енергията като физически обмен и като търговски обмен.
Като физически обмен енергията върви по физически закони и тя върви там, където е имало, там, където има излишък, там, където има недостиг – и това е ясно. И върви през най-малкото съпротивление – и това е ясно.
Това, което се наблюдава и това и ще продължава да бъде така, е, че енергията по посока на юг /това, което Ви касае като въпрос, защото ние обикновено от север идва енергия и отива на юг и югозапад донякъде/ физическият поток е през България, защото връзките, изградени още по времето на СИВ, са такива, че в момента имаме четири връзки на 400 киловолта с Румъния, две са за сигурността на „Козлодуй“ и две са за бившия електропровод… Съединение, 750 киловолта и „Дружба“ – с Румъния.
Физическият поток е това, той няма откъде от друго място да мине, за да отиде в Турция и за да отиде в Гърция или за да отиде в Македония или за да отиде в Сърбия.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По точка 7. Давам думата на нашия гост господин Йотов.
ИВАН ЙОТОВ: По точка 7 е написано „продажба на студен резерв и допълнителни услуги“. В трите таблици сме посочили разполагаемостта за годините, централите, от които сме закупили разполагаемостта и сме я разделили на разполагаемост за допълнителни услуги и разполагаемост за студен резерв. Най-вляво са посочени доставчиците, електрическите централи, от които са взимани, като държа да обясня, че там, където пише „ТЕЦ Марица изток 1“ и „ТЕЦ Марица изток 3“, ние сме заплащали съответната разполагаемост на НЕК, тъй като договорът с тях не е с ЕСО. ЕСО няма никакви договорни отношения – и НЕК в ролята на си на оператор на тези централи през това време ни е предоставял услуги от тях.
Може да се види, че най-много услуги в периода, когато е могло да ни бъде предоставено, ни е предоставяла „ТЕЦ Варна“ съответно на най-евтина цена.
Цените, по които сме купували ние резерв и допълнителни услуги са регулаторни цени. ДКЕВР ги е определил. Взима се от най-евтината към най-голямата до количество, определено със заповед на министъра за поддържане на необходимия резерв за страната. Това количество беше различно в годините. Беше 1060 мегавата, 1040 мегавата и по-късно административно беше наложено на 500 мегавата средногодишно и средночасово, като от 2013 г. започнахме да определяме тези цени с търг. Оттам се снижи, от една страна количеството на услугите, от друга страна, цената, тъй като ДКЕВР заложи едни граници в които ние трябва да се вместваме, а това бяха 200 мегавата за допълнителни услуги, 500 мегавата студен резерв и осреднена цена – 10 лева.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Във връзка с тази осреднена цена 10 лева, на ДКЕВР има едно разпореждане, че един от ТЕЦ-овете не може да предложи по-малко от 22, което е себестойността му. Нямаме ли тук противоречие?
ИВАН ЙОТОВ: Тук имаме голямо противоречие.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Тоест, изхвърляме държавното.
ИВАН ЙОТОВ: ДКЕВР е издал две решения, противоречащи си едно на друго, но след това частично се поправи. Цената на разполагаемост – Вие ме питате за „ТЕЦ Марица изток 2“, разбирам – там цената, определена от ДКЕВР е 24 лева и стотинки. Осреднената цена, на която на нас ни дава 10 лева, ние сме питали няколко пъти ДКЕВР, включително и „ТЕЦ 2“ – повече от нас, дали могат да продадат разполагаемост за студен резерв под тази цена. Ние сме питали дали можем да купим над цената, определена за нас, защото някъде трябва да намерим допирна точка.
В последния търг – няколко търга за допълнение на студения резерв се провалиха поради това, че няма кой да ни предостави такъв.
Последното количество, което закупихме, е обаче от „ТЕЦ Марица изток 2“, на което ДКЕВР ни отговори, че тъй като 10 лева според тях е осреднена цена и ако ние няма да превишим разходите от тези 10 лева, ни можем да закупим и предложихме цена 15 и в момента ЕСО купува от държавната „ТЕЦ Марица изток 2“ разполагаемост за студен резерв за периода от средата на март до края на юни на цена 15 лева на мегават на малък блок. Така че това, което е трябвало да го направи държавната централа, сме го направили.
Направили сме го заради това, че има излишък. Не можем да достигнем определената граница от това, което ни е зададено от заповедта на министъра. Там е казано 500 средномесечно.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: 700 е.
ИВАН ЙОТОВ: Плюс 200. Така че упрека го разбирам не като упрек по-скоро, а като желание да чуете положителна информация – така го разбрах.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Това е едно от нещата, в които сигурно НЕК също е ощетен тук. НЕК е предоставял студен резерв, но това е било преди мене, защото НЕК губи, и то сериозно от студен резерв и въобще от допълнителните услуги. Не упреквам господин Йотов, защото това му е определената цена от ДКЕВР. Той няма вина за това, но не може НЕК да предоставя допълнителни услуги – не говоря само за студен резерв, и други неща, и да губи нещо.
ИВАН ЙОТОВ: В допълнение на това бих казал в разрез на това, което се случваше преди време, че независимо от многото въпроси до ДКЕВР и до другите органи, които се занимават с енергийната стратегия на страната, беше това: ЕСО страна ли е по някакъв начин по дългосрочните договори и задължено ли е ЕСО задължително да изкупува разполагаемостта от дългосрочните договори?
ДКЕВР не ни отговори на този въпрос по една единствена причина. Ако ни каже „да“, това значи, че ние не трябва да купуваме разполагаемост от „ТЕЦ Варна“ например по 9 лева, а трябва да купуваме по 72 от „ТЕЦ Марица изток 1“1, я това значи автоматически ДКЕВР да ни сложи още завишение на цена достъп с 400-500 %, което няма как да не се отрази на цената на крайния потребител. Те не го направиха това нещо и стана така. Наистина ние нормативно бяхме задължени и сме купували разполагаемост от най-ниската цена до затваряне на тази, която е определена от министъра като количество енергия.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Един въпрос. Това не позволи ли 2013 г. едни пари да стоят между НЕК и ЕСО, които никой не искаше да ги признае като разход, за разполагаемост на двете централи – на № 1 и № 3 и фактически да показваха добри резултати за 2013 година, обаче в крайна сметка…
ИВАН ЙОТОВ: Ще кажа какво се получи в крайна сметка. Разбрах въпроса на господин Николов. Ние пращахме фактури между НЕК и ЕСО. Те ни казват „Вземете фактурите“, ние им ги връщаме и казваме: „Няма нормативно задължение да го направим“ до момента, в който вече ДКЕВР с ценовия период 2013-2014 г. излезе с решение, че задължение по дългосрочните договори е на НЕК и фактически тези фактури от НЕК се сторнираха. В началото казаха „300 и колко милиона изчезнали“…
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имам един въпрос към тези таблици. Виждам, че въпросните, болните обекти – „Марица 1 и „Марица 3“ – 2012, 2013 и 2014 година фактически количествата и сумите намаляват, които се плащат.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Те намаляват, защото беше определена цена 200 лева, а НЕК плаща 71, меко казано, господин Йотов.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Всъщност кой плаща?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: През 2012 г. ЕСО беше в НЕК и затова ЕСО ги плащаше.
МАРТИН ДИМИТРОВ: После са разделени.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: И НЕК плаща колко?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Да, 70, а ЕСО – 10 на НЕК.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Допълнително?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не, той ги дава. Той ми дава на мене 10.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Вие сте клиентът на „Марица изток“.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Затова не съм съгласен и затова ДКЕВР не може да ме задължава нещо, с което да губя. Това е по решение на ДКЕВР.
ИВАН ЙОТОВ: Намали се и количеството. Беше 1040 – на 500. Беше определено 1040 като заместваща мощност на най-големия генериращ блок в системата, а той е блок на „Козлодуй“.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не е намален. Просто НЕК предоставя услуги от ВЕЦ-овете, които не се заплащат. Това е.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Компенсирате с вашите ВЕЦ-ове?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Да.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Последен въпрос. Количествата за разполагаемост не са ли определени от договорите, които трябва да се закупуват?
ИВАН ЙОТОВ: Не. Преди време беше количествата за разполагаема цена. Американските са от договорите. За тях – да. За тях е така.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: за тях е така, но тук вече става въпрос кой да ги плаща, като вървят едни процеси на преразпределение в годините, първо са ги плащали.
Други въпроси имате ли по точка 7?
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Има ли връзка между определянето кой ще предоставя студения резерв с техническото състояние на съоръженията?
ИВАН ЙОТОВ: Има.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Поглеждам и гледайки през годините как е бил определян студеният резерв, излиза, че ТЕЦ „Варна“, която се оказа, че е в неотговарящо техническо състояние за експлоатация, е получавала най-голям студен резерв през годините. Как се е случило това нещо?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Тя е отговаряла.
ИВАН ЙОТОВ: Технически за мен ТЕЦ „Варна“ е много необходима. Спряха я заради екологични причини, знаете.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Тук поглеждам, че най-новата централа от трите и може би някой ще спори с мене – комплекса „Марица изток 1“ си имаше проблеми дълго време след въвеждане в експлоатация и още си има. И „Марица изток 3“ продължава да изпитва някои затруднения. „Марица изток 2“, която е доста надеждна централа, де факто е кретала.
ИВАН ЙОТОВ: „Марица изток 2“ предоставя студен резерв само тогава, когато няма продадена енергия на свободен пазар, тъй като нейната енергия е конкурентна. Те не разчитат на студения резерв по принцип.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Аз го знам, но от гледна точка на системата вие как се чувствате като човек, отговорен в компанията, за да може системата да е в добро състояние. Ето, пада блок в „Козлодуй“ поради някаква причина, като генератора. Правилно ли е, дали ще може да го покрие?
ИВАН ЙОТОВ: Аз го разбирам, но аз не мога да задължа централа да предостави. Тя си прави финансов разчет какво й е изгодно на нея. Не мога да кажа на директора: „Спирай да работиш и ми дай на мене“ и той казва: „Хубаво, но на мен това ми струва 24 лева, а ти сега ми даваш 10 лева“. Както се и получи с последното ценово решение.
От средата на миналата година малко административно, но с достатъчна подготовка на ЕСО беше въведен балансиращият пазар, който казва, че трябва във всеки един определен момент да се работи по почасови сделки с всички производители и потребители на електроенергия, като съответната разлика между прогнозата, която си дал като график, се заплаща от т.нар. балансиращ пазар по две цени. Едната цена е излишък, другата е недостиг. Образно казано, ако си заявил сто единици, а си потребил 102, двете ги плащаш по цена недостиг. Ако си потребил 98 – двете – по цена излишък.
Така че, в нашата работа в преходния период, който мина, имаше доста проблеми, но за наша радост, нито един от проблемите по отношение на балансиращия пазар не е стигнал до такова състояние, че да не можем да го разрешим със съвместни преговори. Не сме влизали в съд с него. Според мен най-потърпевш от целия балансиращ пазар е "Национална електрическа компания", която като координатор на специална балансираща група и съответствие с дългосрочните си договори е задължена да компенсира до шести, включително и централите за високоефективно комбинирано производство топлофикациите и заводските централи, както и ВЕИ-тата, всички ВЕИ-та, присъединени към преносната мрежа и договорите с „Марица изток 1“ и „Марица изток 3“.
НЕК малко трудно тръгнаха в началото юни и юли 2014 година, но сега има разбирателство между двете дружества, помагаме си. Най-голям е проблемът тогава, когато е необходимо да се редуцират графици, а това се случва, когато има огромен излишък.
Не е тайна, "Национална електрическа компания" през нощта, когато има минимално потребление, сведен до минимум износ, тогава той компенсира с помпи, които – съответно господин Илиев знае по-добре от мене, но колко се плащат – доколкото знам, би трябвало да се плащат, но колко се плащат той би могъл да го каже.
Искам да кажа няколко неща отделно от написаното. С балансиращия пазар ще бъде проблем също така според мене и предстоящият сезон, който във връзка с увеличаване на производството от фотоволтаици и намаляване на потреблението в страната от пролетния сезон – ясно е на всички, че тогава нито има климатици, нито се отопляваме – пада товарът на системата. Тогава проблемът с балансиращия пазар, специално с НЕК, ще излезе още по-остър. За първи път ще бъде, защото миналата година започна балансиращият пазар след този период. Засега имаме проведени няколко срещи с „ТЕЦ Марица изток 2“, „АЕЦ Козлодуй“, НЕК и нас, както и определени отделни членове на ДКЕВР да се подготвим за този момент, защото ще се наложи по-драстично коригиране на графици от страна на НЕК, тъй като електроенергията, произвеждана от възобновяеми електроенергийни източници много трудно се прогнозира. Общо взето е това, иначе това е пътят. Балансиращият пазар определя задълженията на всички участници в него. Не може както преди време – ползваш колкото искаш, не ползваш – плащаш едно и също. Сега просто имаш задължение сам да си прогнозираш, сам да си подадеш график или да го делегираш някой да го направи като координатор и съответно ЕСО със своята система ММS ти прави сетълмент за всеки един час и т.н. и казва в тоя час какъв недостиг или излишък имаш да купиш или да дадеш и съответно на каква цена.
Освен това, има доставчици на балансираща енергия, които са регистрирани у нас. Господин Гамизов, връщам се на въпроса Ви от преди малко за това, кой може да предоставя студен резерв. Има и такъв списък, в който предварително са определени по технически характеристики кой може и кой не може да предоставя. На последния търг дойде желание да предоставя студен резерв „Топлофикация Перник“ и съответно не беше възприет, защото я няма в тоя списък.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Далеч повече ме притеснява въпросът с „Чаира“. По чие разпореждане е „Чаира“? Доколкото ми е известно, НЕК не е получил цена от ДКЕВР. Правилно ли разсъждаваме, че де факто „Чаира“ е на ваше разпореждане, а е в активите на НЕК, а НЕК не получава пари за нея. Ето, в помпен режим, когато нощно време му се наложи да качва водата нагоре поради излишък на енергия, никой не плаща нищо за това нещо.
ИВАН ЙОТОВ: Така е, но в генераторен режим цената, която взима НЕК, е за цена недостиг на балансиращ пазар и тя е определена от пазара, но е в рамките на 150-160.
Ако приемем това, че НЕК е използвал, аз нямам мотивите на ДКЕВР защо цената е нула, но логиката е такава: ако се ползва енергия през нощта, която в повечето случаи е 20, 30 или не знам колко, или е на цена излишък на балансиращ пазар, която в повечето случаи е дори и нула, се получава една добра сметка за НЕК. Това е икономическата логика, пък и техническата. Когато ти е евтина енергията и когато имаш излишък, качваш.
След това, по наше разпореждане когато има недостиг за балансиране, включително той си балансира и него в определени моменти, и предоставя балансираща енергия на други потребители, той взима цена на недостиг.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Тя е много по-голяма от пазарната.
ИВАН ЙОТОВ: Не, може би много по-голяма е.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Това, е сте на балансиращия пазар, вие продавате, примерно, един голям консуматор, примерно, „Кремиковци“ или мините, продавате им 100 мегавата примерно на 60 лева, обаче те консумират и им трябват 120. Следващите 20 мегавата им давате на 150 лева. Или им трябват 80, остават 20 Тези 20 вече вие ги изкупувате по 15 или по нула лева? Вие се оплаквате от тая работа.
ИВАН ЙОТОВ: Не се оплакваме, само че има една малка подробност. Ние тази пари ги взимаме, но ние сме гара разпределителна. Те не остават в нас.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Къде остават?
ИВАН ЙОТОВ: На доставчика на балансираща енергия.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Защо ще ги давате на другите, на частните…
ИВАН ЙОТОВ: Аз ги давам на него в повечето случаи.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Освен на него, на кого друг?
ИВАН ЙОТОВ: Нямаме централи.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Защо те да си нямат доставчик, да е държавен и те да си взимат тези средства?
ИВАН ЙОТОВ: ЕСО по директива не може да прави търговия, независимо каква.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Защо тогава не напишем да минава само през вас и никъде другаде?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не са толкова сладки нещата, както изглеждат. Така изглеждат отстрани. Гледаме само цената за балансираща енергия. Но какво беше? Кога се налага пускането на ПАВЕЦ „Чаира“ в генераторен режим? Когато има превишение на мощности, които произвеждат и не се подчиняват на ЦДУ да може да ги регулира. Те си произвеждат това, което иска. В повечето случаи тяхната цена е 330 лева. И НЕК като пусне тези помпи, я купува от тях по 330 лева.
НЕК, за да не губим много от тези 330, бяхме вкарали цена за помпите минус 150 лева, поне нещо от тези 330 да го компенсираме, да могат тези, които произвеждат повече от това, което ни е необходимо на нас, поне да ни платят 150 лева и тези 330 да ги намалим.
Но ДКЕВР с решението си направи тази цена на нула.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Нали са балансиращи?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Балансиращи групи, но се нулева цена.
Когато произвежда в генераторен режим, ние, в общи линии, не я продаваме по цена за балансиращи, а ние тогава запълваме пазара, защото тогава има необходимост от енергия и я продаваме по 125. Така че купуваме я по 330 и я продаваме по 125. Така са реалните неща.
Това е нещото, поради което не знам колко писма съм писал до ДКЕВР, включително и днес го поставих. И господин Недев беше. Това е едно от нещата, които пречат включително и за прилагането на закона за изменение на Народното събрание. Това не може да продължава така.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ти купуваш на 330 лева не защото има излишък на енергия, а защото по договорите трябва да я купиш.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не. Той произвежда над графика. Има излишък.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Той в този момент не купува от АЕЦ, от ТЕЦ. Той взима само от тях. Ти си получил графици…
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Той няма нужда. Аз съм му пуснал графика на него да бъде нула или пет мегавата, обаче той си произвежда 350.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Задължен си да я изкупиш зелената енергия.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Хубаво. Аз си го изкупувам, но бях вкарал цена…
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не поради това, че е излишък, а поради това, че ти купуваш договорена енергия.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Да, обаче той е над графика.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: И да не е над графика, пак на същата цена?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: На същата цена. Но затова бях вкарал цена, когато е над графика.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Ролята на ЦДУ каква е? Както казахте, то може да ви разорява.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не. НЕК балансира графиците в ден минус 1 – в предишния ден. А ЦДУ /Централно диспечерско управление/ управлява системата в реално време.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: То Ви задължава, казахте Вие?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не, нищо не ни задължава, няма задължение.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Какво прави ЦДУ?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: ЦДУ балансира.
ИВАН ЙОТОВ: В ден минус едно ако е подаден един график и има разминаване, а то винаги има разминаване, трябва да има човек, хора и системи, които да могат да поемат това разминаване.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Въпросът е когато не Ви стигне енергията /не когато е излишна/ и Вие трябва да набавите енергия, да я купите и я купувате по 330 лева? Но вие не я купувате, защото имате недостиг?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не. По 330 лева купуваме, когато има в системата излишък на енергия. Производителите произвеждат повече от това, което е необходимо на потребителите.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Защо е тогава цялата система за балансиране?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не е така.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Графиците са балансирани. Точно така е.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Кога наказвате потребителя за това, че не си е пресметнал точно разхода на енергия?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Потребителя не го наказваме. Наказваме производителя.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Кога наказвате производителя?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Потребителят си е казал: на мен ми трябват 1000 мегавата и в ден минус едно, предишния ден ние взимаме всичките заявки на всичките производители и ги коригираме и казваме на производителите: Вие в този час ще ми произведете 1000 мегавата.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Обаче те произвеждат повече и вие го премирате, като му изкупите всичкото, така ли?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не. Тогава в реалния ден, който вече е ден, този, който произвежда 500 мегавата повече, аз по закона съм задължен неговата енергия да я изкупя цялата.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Какъв е смисълът на балансирането и на прогнозирането на потреблението?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Тъй като в системата не може да се произвежда повече от това, което се потребява, затова се налага да се пусне допълнителен консуматор, а това са помпите.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Цената 330 е средната на ВЕИ-тата, но няма нищо общо с това, което говорите. Излишъкът идва от всички производители.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: На каква цена е?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Те са ВЕИ-та .
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В един много слънчев ден, в който има определено количество за този ден. Фотоволтаиците произвеждат. Те трябва да продадат, примерно, една единица, а те произвеждат 1,5 и тези 50% ги купува, защото няма къде да отидат и пуска помпите да работят и да качват …
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: От това няма нужда.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Вие казвате, че той ги премира на цена 330? Да, така е. тази електроенергия трябва да се поема някъде.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Това е толкова престъпна схема. Това е престъпление. Ще работят на празен ход, за да платим… Обяснете как е.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Водата, която се качва, идеята е когато има недостиг, да бъде пусната. Това е резерв.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Имаш период, в който няма да ти трябва.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: През нощта се качва, обаче когато има излишък през деня от ВЕИ-тата на 330 лева, какво става? Той купува, къде ще ходи?
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Имате ли представа какво значи спиране на АЕЦ?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: АЕЦ няма да се спира. Говори се за намаляване на мощността.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Имаше периоди, в които блоковете работиха с 30%, за да може американците да си вземат парите.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Проблемът е в това, че договорите ги задължават да се изкупуват.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Това са корупционни договори.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По-интересен е въпросът като регулатор.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Договорът за функциониране на Европейския съюз позволява да бъдат обявени за невалидни.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Господин Йотов не споделя с Вас нещо, което аз исках да кажа в предишната точка, а вие трябва да го знаете. Българската енергийна система, по-точно производителите, са много технически изостанали, нищо че много от тях, като примерно „Марица изток 1“ – някой може да не се съгласи с мене, „Марица изток 3“ ще кажат не е вярно, ние направихме много инвестиции – в конвенционалната ни енергетика ние експлоатираме в момента първо поколение инсталации гориво. В момента в цивилизования свят въвеждат четвърто.
Разликата в цялата тази история е, че такива топлоелектрически централи по-лесно се балансират и съответно на господин Йотов като му потрябва енергия или не му трябва енергия, има разлика дали работиш със субкритична централа, или работиш с ултрасуперкритична, или на суперкритични параметри – ултра няма. Нашата система е трудна за балансиране, защото някои инвестиции са направени такива, че не отговарят на времето, в което ние живеем. Това е много важно.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Старите централи по-трудно ще им намалиш производството и по-бавно ще стане. Това ли искате да кажете?
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Господин Йотов, нали е така това, което казвам?
ИВАН ЙОТОВ: Да, позволете да допълня само че. За по-цивилизованите страни и там, където могат да си позволят…
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Въглищарски ТЕЦ-ове има ли в Полша?
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Това исках да кажа, Вие сте права. Искам да подкрепя Вашата теза. „Марица изток 1“ на цената, на която е продадена тая централа, ние е продаден нов „Москвич“. Съжалявам, че го казвам толкова ясно. За 1 200 000 000 евро ние трябвало да получи трето поколение централа, а ние сме получили първо поколение централа. Това щеше да спести въглеродни емисии.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Говорим за балансирането.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Много е важно. Щеше да я експлоатира тая централа.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Остана висящ въпросът прав ли е с обяснението господин Илиев, или не е прав. На мен не ми стана ясно и на госпожа Ташева съм сигурен, че също не й стана ясно. Трябва да изясним въпроса за последно тази цена 330 – на такава цена ли купувате, когато включвате помпите, или на някаква друга? Защото имаше възражение от господин Николов. На мен не ми стана ясно.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Имаме график. Аз ще ви обясня. Едното е пазарът на енергията, другото е балансиращият пазар. Те са две плащания. Като сложиш само балансиращия пазар, излизат идеални нещата и казват: НЕК печели. Но като сложиш и пазара и балансиращия пазар, загубата на НЕК е фантастична.
Имаме заявени от ЕРП-тата 1000 мегавата за един час. Заявени от производителите – 2000 мегавата. Всички производители заявяват, че в този час могат да произведат 1000 мегавата.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате консумация 1000 и заявено производство – 2000.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Да. Това е в деня „минус 1“. Говоря, в предишния ден НЕК прави 1000 мегавата, като ги коригира на всичките, примерно 50%.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Пропорционално е.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Дотук всичко е идеално. Тези 1000 мегавата, които НЕК ги е коригирал, цената примерно му е 180 лева. Миксът, ако бъдат коригирани както са.
Какво става в реалния ден?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Купувате микса на 180? Това искате да кажете.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Да. И го продавам на 125. Толкова е горе-долу средната цена. Какво става в реалния ден? Хиляда мегавата е консумацията. Обаче произвеждат не 1000, а някои от ВЕИ-тата решават: няма да продават.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Те не решават, то не зависи от тях.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Как да не зависи? Едно ВЕИ можеш да си го управляваш както си управляваш дистанционното на телевизора. Така че зависи от всички. Той си произвежда 1500. Тези 500, които са повече, на тях цената им е 330 лева на мегаватчас. Средната цена тук е, защото има някои, които са на 600. Какво прави ЦДУ?
ЦДУ не може да ги ограничи тези 500 и пуска помпи и реалното тук ми става – 500 помпи имам аз, които съм купил по цена 330 лева. Дотук свързваме с цената за енергията.
Балансиращият пазар – вече това е санкцията за производство на повече от това, което си. Ние бяхме сложили цената минус 150, даже минус 180 лева, ако произвеждаш повече от това, което си заявил.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Сто и петдесет от цената, или ти да плащаш 150?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не, той да ми плати 180 лева. Това чш санкция.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: А вие да му платите 330?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Аз му плащам 330. Сто и осемдесет е, за да може, защото те не са само ВЕИ-та, някой път може да е и „Топлофикация“, може да е и нещо друго. Сложихме една такава цена. ДКЕВР каза: Нямаш право, въпреки че в закона е записано, че това са свободно договорени цени. И тази цена ще бъде нула. Има решение на ДКЕВР.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: С други думи, няма да има санкция, така ли?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Да, няма да има санкция.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ти си плащаш 330.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Това е част от причината за дефицита на НЕК.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Това няма нищо общо с дефицита. В 2013 няма нито един пуснат през деня.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Нямаше 2013 година. От 1 юни 2014 година е. Това е едно от нещата, които допринасят, които не може да продължават така. Какво се получава?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: С други думи, стимулира се свръхпроизводството в такива случаи.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Да, стимулира се. Какво се получава? Има случаи примерно, произвежда се повече и помпите не могат да го поемат и тогава се стига до следното. Какво прави НЕК? Аз затова тук съм писал маса неща. За да може да спази ето тези 1000, НЕК има ВЕЦ, които са собственост на НЕК.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: НЕК спира неговите мощности.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Той ги спира първо тях.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Защото бързо може да ги спре.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Да. Тук са американските централи в тези 1000. Той и тях ги е намалил на минимума и плаща тяхната енергия по 400 лева.
Какво се получава на практика?
Ако не стигне помпите, а НЕК за да не губи много, продавам част от енергията на американските централи на свободния пазар, обаче ЕСО, ЦДУ не може да намалява тези, тъй като ВЕИ-тата ги пази законът – той ми спира тези централи, които са на свободния пазар. Не казвам, че той нарочно го прави. Но това са правилата, които няколко пъти се опитвам, писали сме сума ти неща в ДКЕВР.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Те какво Ви отговарят?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Нищо.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Учудвате ли се, че Светла Тодорова не е отговорила нищо?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не само Светла, и преди Светла.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да оставим в момента да коментираме ДКЕВР. Аз имам един въпрос във връзка с Вашето обяснение. Не ми стана ясно къде минава разделителната г. раница между Енергийния системен оператор и вас? Мисля, че това е работа на ЕСО да прави тази регулация, а не на вас, вие да купувате, да спирате и т.н.
ИВАН ЙОТОВ: Така е. ЕСО по отношение на осигуряване на мощностния баланс го прави, а финансовият резултат отива при тях и той е прав за това, което каза.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Вие нямате ли тези правомощия да налагате съответно санкция при тая регулация, ако тя се нарушава. Какви прав? НЕК не може да ги санкционира затова, че го набутват с повече енергия. Вие трябва нещо да реагирате.
ИВАН ЙОТОВ: Така е. Ние прилагаме § 37 от Закона за енергетиката, който касае самото въвеждане на ограничение. Но нашите права по Закона за енергетика са толкова, доколкото се нарушават междусистемните графици.
Ние сме налагали такива ограничения и сме разтоварвали всички централи, като почваме, макар че господин Петър Илиев каза – почва се от „АЕЦ Козлодуй“ или по-скоро от „ТЕЦ Марица изток 2“ – същото става с ВЕИ-тата. Да кажем, миналата година, по-миналата година в 10 часа изключвате и работите на 40% заради разпореждания на ЕСО. Цитираме по кой член от Закона за енергетиката и разтоварваме, за да можем да го облекчим него. Съответно към нашето дружество почват една камара обвинения, включително през прокуратури. Защо се прави това нещо, като по Закона за възобновяемите източници и по европейските директиви ние последни трябва да пипаме централите от възобновяеми електроенергийни източници?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: В крайна сметка, какви законодателни промени вие предлагате и предлагате ли такива, или така ще продължава НЕК да крее?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Ние искаме правилата за балансиращия пазар яд бъдат оправени. Това искаме.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Как да бъдат оправени? Какво е Вашето предложение? Примерно, ВЕИ-тата да излязат на свободния пазар?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: На Те не могат да излязат на свободния пазар. Въпросът е следният.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Нали са функционираща пазарна икономика. Разбира се, че трябва да излязат на свободния пазар и който не може да се състезава, нека да загине, няма нищо по-добро от това да фалираш, ако си негоден.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Просто трябва да се преразгледат правилата за търговия, правилата за свободен пазар. Това искаме от ДКЕВР.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Как да се преразгледат? Кое да се направи?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Да се преразгледат всички, на пазара трябва да бъдем равноправни.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Кое да се преразгледа?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Всичките правила. Когато аз му налагам санкция, той да плаща санкция по-голяма, отколкото… в момента той защо произвежда?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Отговорът е съвсем принципен. Промяна в законодателството, която да позволи предоговаряне с ВЕИ-тата, защото те имат едни несъстоятелни договори. С другите има някакви договори, но – някакъв законов текст, с който ние да ги накараме да ги ограничим.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Те са във вихъра на проблема, в епицентъра и ако аз ръководя едно предприятие и то фалира, аз ще имам ясна представа какво трябва да се направи, за да се спаси от фалит, най-малкото. Да не говорим, че ще имам и програма как да стана печеливша.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Господин Илиев, моля Ви, обяснете на госпожа Ташева какво ми казахте преди три дена – че зелената енергия трябва да си спазва решенията на регулатора, тоест, да не произвежда над това, което му е определено.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Въпросът е като произвежда какво става.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: След това – да си плащат всичките санкции.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Всичките санкции.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Не плащат.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Ние имаме жалби, имаме всичко, това сме го изпратили…
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Тя иска господин Симеонов или тя да получи едно писмо, в което да пише „Моля в този член, тази точка, в този закон да бъдат променени по този начин.“
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Не съм искала да получа писмо.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В техните договори, между другото, вкарани ли се тези елементи на регулиране на пазара? Няма ги, нали? Там категорично, безусловно, ултимативно пише, че трябва да се изкупува.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Има в закона неща, които ни защитават. Има – чл. 93а, ал. 3. В Закона за енергетиката и в Закона за възобновяемите източници има противоречиви неща и просто регулаторът трябва да излезе и да каже, тъй като той определя правилата…
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Балансиращите групи, в които влизат и ВЕИ-тата, повечето балансиращи групи са ЕРП-тата, нали така? Има и в НЕК, големите са в НЕК. В тая балансираща група, която съответно би трябвало да подава някакви общи графици, ако някой произведе повече или по-малко, тези общи графици фактически балансьорите… - вие я санкционирате, а те съответно санкционират…
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Когато цената на санкциите обаче е нула, какво да санкционираме?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Балансиращата група санкционира този, който е произвел повече.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Като в договора пише, че трябва да му изкупиш всичко, как да му направиш друга цена?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Кой произвежда повече? Който има сметка да произвежда. Ако санкцията е по-висока от производството ти, никой няма да произвежда един киловат.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Кой има право да наложи тази санкция?
МАРТИН ДИМИТРОВ: ДКЕВР.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Да, ДКЕВР.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Значи има и в договорите на ВЕИ-тата условие, че той произвежда повече от нуждите? Няма.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не, той си произвежда колкото си иска.
ИВАН ЙОТОВ: Това се следи, но като количество определено като решение на ДКЕВР.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Вие защо не налагате последваща санкция на тези ВЕИ-та, които днешния ден са превишили производството, на следващия ден защо не им го компенсирате с производството, като им кажете „Няма да ви купуваме 1000, ще ви купим с 400…?
ИВАН ЙОТОВ: Налагаме. Тя е точно през балансиращия пазар.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това, което сте били принудени неочаквано да изкупите на високата цена, същото количество да не го изкупите следващия ден или следващия месец?
ИВАН ЙОТОВ: През балансиращия пазар се прави това нещо.
В НЕК Илиев намалява административно графиците. Те му дават 1000 единици, той ги прави 400 в определени периоди. Аз му ги приемам такива. Намерили сме начин. Аз му ги приемам такива.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Значи цялата работа с балансиращия пазар е една фикция? Няма смисъл да заявяваш. Какъв е смисълът да гледаш точно да си прогнозираш на следващия ден консумацията, след като той, понеже е принуден да плаща на някакви гешефтари, ще трябва да отреже наполовина, за да може да си остави мегдан да лавира и да изкупи? Как в Германия могат да затварят огромни ветрени паркове, без да се страхуват какво е изисквала директивата или регламентът?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Никой не затваря в Германия административно. Всичко е до санкции. Санкциите са по-високи. Всичко е въпрос на санкции. Всички производители – ВЕИ-та, ЕРП-та писнаха всички и ДКЕВР взе едно соломоновско решение, защото той има право по закона когато има нещо да коригира цените.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Как могат други държави да прилагат националните си закони и да ликвидират десетки мегавати ВЕИ – и в Италия го имаме, и в Германия – тук като опрем до този въпрос, казват: Какво ще каже Европейската комисия или еди коя си евродиректива.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Продължаваме по дневния ред.
Има ли други въпроси по тази точка?
ИВАН ЙОТОВ: Друго няма какво да кажа.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да продължаваме с ДКЕВР.
ИВАН ЙОТОВ: Искам да предложа да обединим 9 и 10 точка, да говоря заедно по тях. Горе-долу е едно и също. По-голяма част от нещата в точка 9 отиват в точка 10. То е фактически за финансово състояние на ЕСО. Проблемът с ДКЕВР тук ще го включа какво е. Там доста подробно съм го описал.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В крайна сметка, с решение на ДКЕВР може ли той да вкара ред, налагайки санкция, както казахте, 150 или 200 лева – възможно ли е, защото ако по договор е длъжна държавата да изкупува тази електроенергия, която се произведе, тогава се влиза в противоречие с договора?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Аз не отказвам да изкупувам. Аз изкупувам.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Съдържанието на договорите какви са? Там да не би да има нещо? Тогава те ще съдят държавата и ще има толкова дела!
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Аз не отказвам да изкупувам. Аз изкупувам цялата енергия, но когато няма нужда на пазара и аз съм казал, че тогава нямам нужда…
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Цената не е ли заложена в договора?
ИВАН ЙОТОВ: Заложена е – има нужда, няма нужда.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Но балансиращият пазар, ако санкцията бъде по-висока от неговото…
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В договора сигурно няма дума за балансиран пазар. Договорите са правени преди…
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Балансиращият пазар е част от правилата за търговия. Той е валиден за всички.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз съм си направил договор, вие да ми купувате на 300 лева.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Аз го изкупувам, не отказвам да го изкупя.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Той казва, че 330 лева купувам, а той го купува по договор не защото 330 е над балансираната енергия. Балансиращият пазар определя. Когато отиваш там, ти купуваш. Това, че те вземат по-голяма цена от тази енергия, това е по договор. Ако е някой ТЕЦ, ти ще му сложиш 330 лева ли?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Ще се ограничи там…
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Договора при създаването, това е важното.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Балансиращите групи в момента трябва да купят или да продадат енергията, която излиза над това?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Балансиращият пазар е задължителен за всички производители.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В договора пише ли го това, че си на балансиран пазар?


ИВАН ЙОТОВ: Съгласихме ли се господин председател да обединим точки 9 и 10?.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре, но има много текст в него.
ИВАН ЙОТОВ: Аз ще започна малко отзад напред. Това с което вие започнахте, най-важно е да ви кажа за финансовото състояние на Дружеството, за показателите, които влияят върху неговото формиране.
По предварителен финансов отчет Дружеството за 2014 г. ще бъде на печалба около 12 млн. лева. Като основни пера в разходите и в приходите са от една страна регулираната ценова рамка, която е заложена от ДКЕВР. И от друга страна допълнителните приходи към мрежата. Пояснявам. Едното - регулираните цени достъп и пренос са тези цени, с които оператора ЕСО извършва своята дейност, като осигурява с цена достъп сигурността на системата и заплаща студен резерв, допълнителни изходи с цена пренос, експлоатация на електропеносната мрежа. В началото на миналата година дейността пренос се изпълняваше от НЕК и съответно ние изпълнявахме това нещо и преди това, но с договор за експлоатация и ремонт на преносната мрежа, за която НЕК ни заплащаше. Между другото не ни беше заплащал от април 2013 г.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Как така имате 3 млр. загуби. И колко ще спечелите вие?
ИВАН ЙОТОВ: За дружество като ЕСО 12 млн.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: А вие колко ще загубите през годината? Добре 628. И едното е държава и другото е държава.
ИВАН ЙОТОВ: НЕК не е загубил от мрежата, нито от дейността, която ние изпълняваме.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Той не губи от мрежата. Той губи от дейността, която извършва.
ИВАН ЙОТОВ: Едно време цялата дейност на ЕСО беше едно общо с НЕК и дейността пренос и дейността достъп. И той пак беше на загуба. С отделянето съответно на втори пакет трябва ЕСО да бъде отделно дружеството, а то е такова. Никъде в Европа няма губещ оператор, защото причината е проста. За да си губещ или не, трябва да се грижи регулатора. В нашия случай ДКЕВР или КЕВР, както е сега. И ако не го правим трябва да отнеме лицензията, която той е дал и да търси нов лицензиант на който да я даде.

ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В случая кой е лицензиран?
ИВАН ЙОТОВ: Ние сме лицензирани. Той ако ни направи на загуба, значи ние не трябва да изпълняваме нашата дейност. Между другото от регулирана дейност ние сме 87 млн. на загуба. Макар че той трябва да ни държи над повърхността. А сме на печалба от допълнителни дейности и най-вече от продажба на трансграничен капацитет. Който иска да изнася плаща определена такса, която е различна за различните граници.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Едното минус другото 12 млн. така ли?
ИВАН ЙОТОВ: Точно така. Едното минус другото, освен това имаме допълнителни приходи малко от балансиращ пазар и малко от реактивна енергия, което е по наредба определена от ДКЕВР. Но нашата печалба в случая е конюнктура.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Абсолютно фиктивна история.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Според вас може ли да съществува следния вариант. Понеже в Турция е висока цената, а там транзитираме голяма част от енергията, която произвеждаме. Понеже нашите производители се оплакват, че ние изнасяме евтина енергия, а остава скъпата енергия, възможно ли е част от зелената енергия, както беше едно време, да бъде дадена за конкретни страни извън Европейския съюз, говоря, защото Европейски съюз е общ пазар.
ИВАН ЙОТОВ: Не, защото те не са длъжни да изпълняват разпоредбите на Европейския съюз. Ако Европейски съюз е дефинирал използването на зелена енергия от гледна точка на това, какви проценти трябва да бъдат изпълнени в общото потребление на страната до 2020 г., за Турция, за Сърбия, за Македония това изобщо не важи.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Тях не ги интересува каква енергия.
ИВАН ЙОТОВ: Точно така е.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз друго имах предвид. Да се слага цената върху енергията, която търговците купуват от производителите – надбавка, зелена енергия.
ИВАН ЙОТОВ: Това се правеше. ДКЕВР го отмени. Има дела, които са към НЕК и сега респективно вече като премина мрежата към ЕСО, макар че НЕК не е взимал кафявата и зелената енергия, ЕСО не е взимало, а е оставало в НЕК. Един определен чрез вносител оспорва това нещо, че няма правно основание да се изнася надбавката. Имаме изход обединени енергийни търговци срещу нас за 10 млиона, може би близо 11 млн. Така че това се правеше. Съдебната практика е на първа инстанция в момента. Няма решение.
Логиката е такава, господин Николов, не може да освободиш от задължение износителя на енергия, който ще изнесе евтина енергия в повече от тази, която е изнесена за чужди потребители и да стимулираш чужди икономики. А да натовариш своите си вътре със зелена енергия, кафява енергия. Такава е логиката. Какво ще каже съда?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Пазарът какво ще каже? Ако стане по-скъп от някой друг ток, кой ще го купува тогава?
ИВАН ЙОТОВ: Примерно казвам 130 лв.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Под сто лева е в Турция. В момента търговците купуват на 60 лв., а на границата го продават на 100 лв.
ИВАН ЙОТОВ: Между другото плащат на ЕСО тази такса, от която ние сме на печалба.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Това са част от нещата, които могат да се поемат като цена. Като се даде опция на министър, винаги когато падне рязко цената. Министърът има право по Закона за енергетиката със свое решение да намали таксите, когато има такива форсмажорни обстоятелства.
ИВАН ЙОТОВ: И е така и не е така. Защото ако отмени таксите ЕСО няма да бъде 87 млн.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Съгласен съм, но има право. И 2013 г. не посмя да го направи. Но по принцип, ако му дадем това право, когато падат цените под определена граница, министърът за едни месец, за половин месец да може да реагира.
ИВАН ЙОТОВ: Какво значи да ограничиш износа?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не за ограничение на износа. Аз друго имах предвид. Само такса пренос говоря.
ИВАН ЙОТОВ: Ще се стигне до това като кажем, че ще изнесем евтина енергия и ще оставим скъпата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: За определен период, половин, един месец говоря. Примерно април, май месец. Говоря за форсмажорни обстоятелства на пазара. Не минава зелена енергия, а тогава минаваше.
ИВАН ЙОТОВ: Плащат за мегават енергия. Към Гърция е средно 9,40 евро, за Турция 9,70. Стигаше до 20. Това е така наречения трансграничен капацитет.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: За 2013 г. преди да кажем. 2012 г. януари – февруари, колко беше таксата пренос с всичките компоненти?
ИВАН ЙОТОВ: 16,72.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Сега колко е?
ИВАН ЙОТОВ: Сега е 7 и нещо.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: При условие, че търговците купиха за 2013 г. ток примерно на 76, тогава беше за износ. След като се намали такса пренос от 16,72 на 7, тази разлика къде остана?
ИВАН ЙОТОВ: За поевтиняване на тарифата към крайния потребител.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Къде остана разликата за износа?
ИВАН ЙОТОВ: Свободно е договарянето на продажбата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Те са купили вече за цялата година.
ИВАН ЙОТОВ: Логичен е въпроса. При търговеца.
ВАЛЕАНТИН НИКОЛОВ: Тогава те се усетиха след четири, пет месеца и казаха на предприятията да предоговорят евентуално цените. Знаете ли за колко милиона става дума, които останаха в търговците, предполагам не само в тях.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не е станало случайно.
По точки 9 и 10 по финансовото състояние чухме. Нещо друго по точка 9 има ли?
ИВАН ЙОТОВ: Трябва да се съобрази с ежемесечните справки, които му даваме. А там е посочено, че ние от регулираната дейност губим. Съответно той е в силата си да преценява, имайки предвид финансовото ни състояние, дали да вдига или да не вдига цени. Моето мнение е, че няма да вдигне цените. И аз няма да го поискам.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ние сме ви поканили тук да ни убедите, че трябва да се свали малко цената, а не да се вдига.
ИВАН ЙОТОВ: Да не говорим за намаляване. Няма как господин Симеонов да поискаме намаляване на цена при финансов резултат от регулаторна рамка минус 87 млн. И да разчитаме на конюнктура, че виждате ли, след една година и след половин година пак ще взимаме 9 евро на граница с Гърция и 10 – 15 или 20 на граница с Турция.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Цената, микса е този, който определя, а не вие колко ще взимате на границата. Аз говоря за потребителя.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Той като търговско дружество, една прокуратура, ако той не си изпълни задължението да отиде на печалба и да поиска, а това че няма да му дадат е друг въпрос, но може да го подгони и да му каже, защо не си защитава интересите на дружеството. Това че потребителя е беден и не може да си го позволи е съвсем друг въпрос.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: То не е толкова свързано с него. То е по скоро е свързано с НЕК, с ценообразуване, с микс.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: С него.
ИВАН ЙОТОВ: Аз съм правил предложение за намаляване на цената, но повечето пъти съм правил предложение за увеличаване. И съм стигнал до извода, че изхождайки от това, което каза господин Николов. Единствено безнаказано и повечето пъти грешно, но това е друга тема е решението на ДКЕВР или на КЕВР. Ако ти поискаш и дойде прокуратурата и казва: “Умишлено причиняваш щети на Дружеството при положение, че виждаш какъв е финансовия ти резултат от регулирана дейност.” Не заради друго.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Точно така е. А КЕВР, че няма да приеме каквото и да иска.
ИВАН ЙОТОВ: ДКЕВР е имало моменти, в които два пъти ми е взимал разходи, които не са направени. Намаляване цената за 70 млн. над получени приходи. На другата година пак ми ги взима. Нито ти дава обяснение. Той е органа който го прави.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз говоря за крайния клиент, за крайния потребител, а вие говорите за баланса за вашето дружество. Такова чувство имам или не разбирам добре.
ИВАН ЙОТОВ: Нашата цена, която взимаме от общия микс е най-малката от всички. Най-малката за управление на системата. Парите не остават при нас. Таксата достъп, която взимаме, ние ги даваме за поддържане на студения резерв и допълнителни услуги на централите. Излизат от нас. Сега взимаме такса пренос. Тя е за мрежата. Виждате какво става по мрежата. И как да кажа, дайте намаление на цената.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Вие няма да кажете, дайте намаление на общата цена на крайния потребител. А ще кажете, дайте повече пари за поддръжка на мрежата, защото както вървят нещата, скоро ще останем без ток. Това е в цената. Но това въобще не е структуроопределяща сума в цената. Колко процента е тя от цената?
ИВАН ЙОТОВ: Около 40 процента.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Преносна.
ИВАН ЙОТОВ: Мрежата. Говоря само за ЕСО. Аз казвам от моята камбанария какво е. Това което виждам в ЕСО.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Каква част от сметката на потребителя е? Аз не говоря за ЕСО. Аз говоря за крайната цена и за крайния потребител. Вие взимате много малко от там. Няма нищо лошо да взимате не 2, а 4 процента да взимате и да започнете да си оправяте нещата. Защото за стълбовете аз не съм сигурен, дали имате поддръжка периодично, боядисване и т.н.
ИВАН ЙОТОВ: Боядисване няма. Един колега казваше на времето, че с боядисване изкарват 110 години, а без боядисване 105.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз съм пътувал с корабите. Един кораб, който не го боядисваш и не го грундираш ще си отиде за пет години.
Вашата част от цената на крайния потребител е много малка. И не е въпроса от вас да искаме да намалявате цената, а въпроса е да се намали цената на този микс. А вие си вземете не два, а си вземете пет процента. Мрежата си иска поддръжка. И тази работа, която стана преди няколко години в Слънчев бряг на какво се дължеше? Не знам до колко си спомняте? Защо и двата стълба са усукани по един и същи начин и са паднали по един и същи начин?
ИВАН ЙОТОВ: Един горе и един долу с прекъсване.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Трета зона, това е агресивна среда край морето, знаете. Иска истинска поддръжка всяко нещо. Няма как. Като автомобилите. Същата работа. И само ако го караш и накрая катастрофа.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Еднакво ли е отношението на регулаторния орган към мрежата високо напрежение и средно и ниско напрежение?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Те не са на ясно. Там доскоро нямаше един инженер.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Процент от сметката на потребителите. Аз го видях в моята сметка миналата година.
ИВАН ЙОТОВ: Да го кажем по по-различен начин, нормативно признати разходи. На нас ни е 2,31, което е в момента. На тях беше 16, сега е 12.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Господин Йотов каза, че за високо напрежение се дават 2,31. Докато в моята сметка миналата година аз прочетох, че за средно и ниско напрежение 16 процента ни взимат собствениците на ЕРП-тата. И понеже не съм политик, мога да го кажа. В този момент някои от политиците в България застана отпред и каза, че ЕРП-тата струват на потребителите 9 процента. И аз тогава спорих, че не е вярно, защото собственика е един и същи. Девет процента за търговия на електромер и 16 процента за мрежа.
Високото напрежение получава най-малка грижа.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Помогна ли ви нещо това решение на Народното събрание миналия мандат, като определи някаква такса 20 процента на ВЕИ-тата.
ИВАН ЙОТОВ: Събрахме едни приходи тогава от 38 милиона и нещо.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За какъв период? За целия период 38 милиона.
ИВАН ЙОТОВ: Да 39. Има и нещо друго. Това беше решение С 33. След това то се отмени. Съответно според всички производители, които са плащали таксата достъп, ЕСО би трябвало да върне тези пари. ЕСО смята, не си спомням по кой параграф от допълнителните разпоредби на закона, там пише, че достъпа до мрежата е възмездна сделка. Значи може и да не е определено като цена, но ти като услуга си го предоставил. Така че ние оспорваме това решение. Оспорват го и другите дружества. Има противоречива съдебна практика. И ние освен тези 112 милиона.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Той говори за таксата.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Тази такса се събираше от НЕК и се внасяше в държавата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Остана в ДКЕВР.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не знам какво стана с тези пари, защото аз не мога да ги контролирам. Основния проблем беше, след като отмениха таксата, тъй като те не бяха влезнали в цената. И после изведнъж дойде 20 процента средно увеличение на разходите.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Те намалиха цената.
ИВАН ЙОТОВ: Само да довърша за тези пари, които ги събрахме не сме ги върнали. Не сме ги изхарчили. Достъп до мрежата. И после я отмени и я направи 2,45, а преди това беше 17. Освен тези 12 млн., които показваме като печалба, тези пари сме ги провизирали.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: А за тези 20 процента, те им намалиха цената. Те загубиха много. И накрая не можаха да им дадат парите, защото ще се води държавна помощ. И не знам къде отидоха.
ИВАН ЙОТОВ: Още повече по европейския регламент, парите които са от продажба на трансграничен капацитет се употребяват за определени пера. Не е да ги харчиш. Целеви са.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Финансовите параметри – проблеми и пътища за решаване на проблемите, като обобщение накрая да ми кажете вашето виждане. Смисълът на нашата Комисия е такъв. Вие сте на някаква печалба. Би трябвало да сте доволни от това.
ИВАН ЙОТОВ: Да, така е. Ние сме доволни от печалбата. Казвам ви, че имаме финансови средства с които оперираме. Не са това, което е по банкова сметка, не е това, което е паричния поток с който оперираме. И причината поради която казах, че сме провизирали милионите за достъп до мрежата, които евентуално, ако реши съда трябва да ги върнем. Както и по европейска директива е провизирана част от парите за трансграничен капацитет, които се използват най-вече за подобряване на тесни места в мрежата. Фактически за разширяване на пропускателната способност и увеличаване на този трансграничен капацитет. Така че общо взето е това.
По регулаторна дейност казах ви, че сме на загуба. Смятам обаче, че изхождайки от това, че крайния потребител не би трябвало да бъде допълнително натоварван, смятам че ние бихме били доволни на запазване на сега съществуващите цени.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Общ поглед няма как да нямате. Какво е виждането ви, за да се подобри състоянието? Всичко е въпрос само на ценообразуване, на разпределяне. Смятате ли, че има нормален контрол като цяло на енергетиката върху частното производство и върху декларираните количества. Тези неща, които не са ви в ресора.
ИВАН ЙОТОВ: Смятам, че най-вече по отношение на дейностите, които се упражняват от ЕСО за износ на енергия, за измерване на енергия, за физически потоци и съответно търговски, смятам, че е направено както трябва. Смятам, че при проверките, които идват от европейския регулатор нашия е добре.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нямате ли някакво разминаване в количества. Имаше една легенда, че не се мери изхода на електроенергията. Така ли е или не е така?
ИВАН ЙОТОВ: Не е така. Дори се смята дри съпротивлението на едно между стълбие, там където минава границата дори загубите се мерят до границата. От последния стълб от едната страна до граничната бразда и от другата страна. Дори и това се мери.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Всеки момент се знае.
ИВАН ЙОТОВ: Абсолютно. То е изчислено. Каквото е минало се определя на база и на това.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Какви са загубите от мрежата?
ИВАН ЙОТОВ: Нормативните са 2,31.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Колко са действителните спрямо Европа.
ИВАН ЙОТОВ: Малко по-ниски.
Мрежата ни е мога да кажа добра. Смятам, че това което се случи наистина е въпрос на някакво съвпадение и на метрологични условия. Бях там пет дни. Видях какво нещо е.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какви бяха основните причини според вас? Порасналите дървета, които превишават габаритите на просеката, това ли е?
ИВАН ЙОТОВ: Това е основната причина.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: И аз така си мисля. Всички мерят по 20 метра от ляво и от дясно. Аз видях такива снимки, връх на дърво прехвърчава от силния вятър и се е закачило.
ИВАН ЙОТОВ: Аз съм ги снимал.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Мисля си, че сме късметлии. Температурите и през нощта, имам обект в този район и знам как се движат нещата, но температурите не са паднали под нулата. Ако една нощ бяха паднали под нулата, както на другия ден продължава да вали този мокър сняг, нямаше да има проводник да не е скъсан. Това са близо пет, шест дни вали мокър сняг, но не замръзна. Ако беше замръзнало една нощ, както е нормално през нощта да паднат под нулата, става едно черво, след това продължава да вали. Голям късмет. Това е природа. Всеки търси да обвини някой. Аз не казвам, че няма виновни. Сигурно са взимали пари за тези просеки. Това тепърва трябва да се установява.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Проблемът с просеките, също стои и с критата на реките.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Къде стана в Смолянско.
ИВАН ЙОТОВ: В Смолянско. В Кърджалийско само един стълб.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Проблемът с отсичането на дърветата е огромен проблем. Изсякоха горите, но НЕК ако трябва да сече, ЕСО, ако трябва да отсече едно дърво.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Видях снимки, на които стълба е на стръмно скалисто място. Наоколо не се виждат дървета. Обаче самите проводници като гирлянди с клони, които са хвърчали от силния вятър. Това е тежест. Това задържа снега.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Изсякоха горите, а ние не може да отсечем едно дърво в коритата на реките.
Може ли едно мнение. Ще избирате ДКЕВР. Аз ако съм от ДКЕВР ще прехвърля в Народното събрание всичките негативи и ще определят 300 лв. на мегават час. Защото по методиката по която работи в момента ДКЕВР, там е за декларираните разходи и признати разходи. Там е регистрационен режим. Всички производители подават едни разходи. ДКЕВР като банка ги приема. ДКЕВР много ясно бързо трябва си промени нещата.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Основните кадровици са господин Николов и господин Димитров. Говорете с тях, какви хора ще предложат.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: В момента ДКЕВР търсят недостатъци.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Проблемът е такъв, че в американските няма какво да смятат, във ВЕИ-тата няма какво да смятат.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Как да няма. Във ВЕИ-тата е най-многото. Няма часова. Има решение на ДКЕВР, но няма часове.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колеги благодаря ви.
За следващото заседание.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: За следващото заседание, аз предлагам Агенцията за устойчиво и енергийно развитие да ни даде справки. Да видим колко са ВЕИ-тата. Много ме интересува ВЕИ-тата 2012 г. март месец, голямото преселение на народите, имаше някои ВЕИ-та, които са взели акт 16, а са заработили м.септември.
Няма ли такива към преносната мрежа. От ЕРП-тата ни интересува статистика да дойдат и да ни обяснят.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да повикаме ТЕЦ “Марица-изток 2”, което е държавно. Няма как да ни откаже. И АЕЦ да поканим. Да видим договорите за износ с кой са правени, на каква цена.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Да се разбере какво става с ВЕИ-тата. Там са големите цени.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Там е големия процент изкупена енергия 30 и няколко процента.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Справка от АУЕР. Той издава зелени сертификати. Да видим всичките ВЕИ-та. Също ЕРП-тата да видим какво се случва там.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Справка от Агенцията за устойчиво енергийно развитие.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да дадат справка на всички ВЕИ-та, които при тях искат зелени сертификати.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Всички които са получили до момента.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: На всяко тримесечие ги искат и ги фактурират.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Всички които са получили лиценз ли са имали разрешителни.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Те не са лицензи, а са залени сертификати.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Регистрационен режим.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Те ако не ги получат не могат да си вземат парите от ЕРП-тата.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Разминаване между датите на въвеждане в експлоатация и даване сертификата и количества.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Кои от тях са правени със собствени инвестиции и кои от тях с европейски.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това от ДКЕВР. Заедно ще ги съберем. Сертификати които са получили е от Агенцията. Дата на въвеждане в експлоатация. Това е към АУЕР.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: И ЕРП-тата го знаят и ДКЕВР го знае.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Въвеждане в експлоатация и реално присъединяване.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Датата на разрешение за ползване и датата на производство.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Разрешение за ползване и двете количества. Фактура.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Господин Петър Илиев да изготви една справка какви са финансовите загуби от не балансите. Да се види реално.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Към ДКЕВР какво искаме?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: От ДКЕВР нас ни интересува има ли сигнали за незаконно вързани ВЕИ-та, т.е. присъединени ВЕИ-та. Не са имали акт 16. връзвали са ги така.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Седемдесет процента от ВЕИ-тата са през ЕРП-тата. Какво вижда Петър Илиев? Само фактури.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Говорим за ДКЕВР. Също нямат информация. Имат за въвеждането.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: ДКЕВР имат целия бизнес план. Имат мощността на всичките ВЕИ-та. Разрешението за ползване също.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Защо е една цената на всички?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Начин на структуриране на микса, така наречен. Нека да видим как са го определяли.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Правилата за търговия на ел. енергия изработва БЕХ.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Пазара за търговия на ел. енергия.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Влезна закона, какво правят. Днес имахме среща.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Оценка на влезналия вече закон.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Десет дни минаха. През тези десет дни какво работиха?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не искаме оценка, а искаме действия по изпълнение на закона.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Те защо чакаха да бъде публикуван, а не започнаха да работят веднага?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Действия по промените в Закона за енергетиката. Кой викаме от КЕВР?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Обща е поканата. Който изпратят. Въпроса е да е компетентен.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: А от АУЕР?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: От АУЕР председателя.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ще се опитаме да направим някакъв въпросник.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: ЕРП-тата отделно ли ще ги викаме?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Тях ще ги питаме за ВЕИ-тата, за разходите.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: За инвестиции, за аутсорсване, за свързани предприятия. За много неща може да ги питаме.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Закривам заседанието.

/ Закрито в 19 часа и 30 минути /


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯТА
ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА
ЕНЕРГЕТИКАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ:


/ Валери Симеонов /



116 257 знака
64 стр.


Файлът съдържа 91 500 знака.