ПРОТОКОЛ №16

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА
В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ






П Р О Т О К О Л

№ 16


На 10 юни 2015 г. /сряда/ от 16.15 часа в зала “Изток” на Народното събрание, се проведе извънредно заседание на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България.
Заседанието бе открито в 16.15 часа и ръководено от господин Валери Симеонов – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *



/ Начало 16 часа и 15 минути /


ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добър ден уважаеми колеги и гости.
Откривам извънредното заседание на Временната анкетна комисията за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България.
Предлагам да започнем заседанието с приемането на дневния ред.
1. Изслушване на АДФИ по предварително поставени въпроси.
2. Разни.
Имате ли други предложения? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
По наше общо решение решихме да поканим ръководството на Агенцията във връзка с разговора, който проведохме и съответно отговора, който вие изпратихте. Към настоящия момент вие нямате възможност, Накратко да информирам колегите, че нямате възможност да извършвате мащабните проверки заложени в Закона за енергетиката, което е тъжно, но закона си е закон. Колегите искаха да зададат също няколко въпроса. Така че първо ще ви дам думата за кратко изложение.
ФЕЙЗИ БЕКИР – зам.-министър на финансите
Мога да кажа, че още сме в начален етап на проверките на енергийните дружества. И в момента нямаме междинни доклади, резултати. Проверяваме в момента осем такива дружества. Надявам се, както господин Георгиев каза, към средата на следващия месец да има някакви резултати.
Ще дам думата на господин Георгиев за по-подробна информация, как протичат в момента настоящите проверки.
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Добър ден. Както господин Симеонов спомена, ние нямаме готовност за такива мащабни провери, но това не значи, че не може да се извърши нещо, което да е полезно. Затова ще ви запозная как виждаме ние нещата. С какво може да бъдем полезни и към момента на какъв етап сме.
Това което сме предприели като обхват на проверките са производители на енергия от възобновяеми източници и по специално слънчева и вятърна. И също списъците, които ни дадоха от ДКЕВР. Направихме една извадка. Не са много – 37 броя. Но на база инсталирана мощност се оказа, че тези 37 броя са доста представителна извадка от съответния сектор. Като вятърните, които сме възприели като обхват на проверката, представляват 56 процента от всички инсталирани мощности.
Става въпрос за предприятия над 1 мегават. Както беше първоначалната версия на закона, където ежегодно се провежда проверка.
В другите фотоволтаични 27 броя всъщност представляват 34 процента от общата мощност на тези, които следва ежегодно всички да ги проверяваме. Така че нашата идея е, че тези 37 когато проверим, това ще бъде достатъчно представително и може да послужи за анализ и да се вземат решения, които да касаят целия сектор. Съответно имам предвид от регулатора. Така подходихме и считаме, тези 37 проверки, които ще направим всичко възможно да ги приключим в максимално бързи срокове, ще бъдат полезни за целия сектор на практика.
Освен това друг важен аргумент в тази посока беше, че в този вид производители на практика проверката, която ще отнеме най-много време и ресурс е тази, която сега правим, първата. В която гледаме инвестиционните разходи и от датата, когато е издадено решението на ДКЕВР да си упражняват лицензионната дейност към днешна дата, всички разходи.
Така че на практика нашето задължение по закон, така или иначе трябва да го упражняваме ежегодно. Следващите години ще е малко по-лесно. Ние на практика ще гледаме само една година някакви текущи разходи. И това беше аргумент в тази посока. И това е съгласувано с експертите от КЕВР.
Ние направихме няколко срещи, какво ще бъде полезно, ние да проверим и да дадем като информация. Както предишния път споменах, четейки закона, нашите правомощия не са класически на контролен орган, който проверява, дали се спазват някакви регулации и налагат санкции.
Ние всъщност трябва да дадем една реална картинка или реалните данни за едни финансови и икономически показатели, които практически не се проверяват така задълбочено, както се очаква от нас. В това се убедих и от срещите с КЕВР, че те такива проверки, каквито сега ние правим на место по първични документи не правят. И се оказа, че нямат такъв капацитет и никога не са правили. Оказа се, че техния капацитет е много по-малък от нашия. Те ми обясниха, че имат четири, пет човека. Така че ние сме доста по-могъщи в сравнение с тях.
Към момента сме възложили осем такива като поетапно възлагане. Поетапно, като освободи инспектор, който считам, че е достатъчно компетентен и подготвен. От Варна се включват хора, от Бургас, но трябва да са хора подготвени, освен с опит, трябва да имат добри познания чисто икономически, счетоводни. При нас не се изисква такова нещо като цяло. Изискването за инспектори е да е с икономическо или юридическо образование. Така че има добри инспектори и могат да проверяват поръчки, но в случая не ни вършат работа. И при всяка възможност, когато се освободи подобен инспектор, аз възлагам. Като проверките дори мога да кажа, че са на етап над средата.
Прогнозирам, че следващата най-късно по-следващата седмица ще трябва да дадем някакъв окончателен вид на доклада. Осем са. Като тези осем дружества, те всъщност притежават десет обекта енергийни, защото две от тях имат по два обекта. Задачата сме я формулирали, както е определено в закона, за да се предпазим от всякакви спекулации. Тоест, така както е формулировката в Закона за енергетиката, с такава задача ги пускаме. Проверка на финансово-стопанска и отчетна дейност, осъществена при преференциални цени за периода от датата на издаване на лицензията за дейност производство на ел.енергия до 30 декември 2014 г. Тоест нашите служители инспектори проверяват в този период. При някои дружества, които са присъединени по-назад във времето, това обхваща пет, шест годишен период.
Това около което, след срещите с ДКЕВР, като ние имахме време и се запознахме с нормативната уредба, това което проверяваме са така наречените и в наредбата за ценообразуването, Закона за ВЕИ-тата. По различен начин са наречени. Но това са точно тези показатели, които имат пряко отношение към цената. И то само тези от тях, които ние може да ги проверим. Основно инвестицията, разбира се. Това е съществената част от работата. Структурата на капитала и по-специално каква част от него е привлечен капитал и на каква цена. И съответно това нещо по години го проверяваме.
Това е един процес, който се развива във времето 2007 г. например, до към днешна дата. Експлоатационните разходи, което е едно понятие не дефинирано, но ние така или иначе на база опита, който имаме, може да преценяваме кои могат да се приемат за такива и кои не.
Всъщност само да кажа как аз го виждам като ефект от тази работа. Първо, най-елементарното е при много груби нарушения в конкретен обект на база регулацията и това, което пише в нормативите и в самата лицензия. КЕВР могат да преценят. Но при груби нарушения могат санкции срещу съответния нарушител да предприемем, включително и лиценза да му отнемат. Но по-съществения ефект може да бъде, от наша гледна точка, а считам че това е представителна извадка.
На база тези резултати ние го виждаме тук, че си го има като законово основание. Мисля че беше чл.32 от Закона за ВЕИ-тата. “Когато в резултат на извършен анализ на ценообразуващите елементи се констатира съществено изменение на някои от тях.” Тоест, ние тези елементи в 37 обекта, които ви обясних какъв обем представляват, всичките ще бъдат проверени, които са от нашата компетентност и това би дало основание на Комисията да вземе някакви по-адекватни решения. Надявам се да допринесат за това нашите проверки и да дадем една реална ситуация.
Защото това, което успях да разбера през това време, че като цяло се работи на база хипотези, осреднени стойности, статистики и т.н. Ние сега ще дадем реалната картина на конкретния обект. Като включително ще посетим и на място обектите. Защото такъв е маниера на работа. Самите инспектори по този начин работят. Ние не сме свикнали да работим само по документи. Най-малко ще отиде да провери, да преброи перките, както се казва. Вече има заявка от мои колеги, които искат разрешение да ги командировам за по един, два дни да отидат на место и да видят самия обект. Не дали го има. Нямаме съмнение, че го има. За да се затвори в съзнанието целия цикъл.
Например в моите колеги като инспектори предизвика голям интерес да видят тази част, която е свързана с прихода, която ние не я проверяваме. Инспектори ми споделят. Ние ще видим разходите. Ние тях ще ги проверим. Но приходите, логично е да се контролират. И аз си задавам този въпрос. Как се контролира този процес. Ние в нашите доклади, най-малкото, което може да видим, дали са фактурирали по тази цена, по която е сключен договора, дали тя съответства на цената от решението. А дали това е количеството и качеството, всеки би се замислил. Но това не е в нашите правомощия.
Друго по-конкретно не мога да кажа, при не приключила проверка. Факт е, че има текущо, съгласуваме. Идват колеги. Задават въпроси, коментираме. Има някъде числа, които се разминават с тези, които са решението на КЕВР, когато на дружеството му е разрешено да произвежда. Там има едни числа с инвестиции, с норми, които няма да бъдат същите най-вероятно. Отделно има разходи, които няма как да бъдат приети за присъщи. Някои от тях са много директни в самата наредба. За ценообразуването са изключени разни дарения, глоби. Има други, които са дискусионни. Ние ще ги установим точно какви са и примерно какъв е предмета на този разход. Това е вече в правомощията на регулатора да прецени, доколко този разход е свързан с упражняването на лицензионната дейност.
И това което споменахте предишния път за въвеждането в експлоатация. Има едно нещо, което досега сме го забелязали и което самата нормативна уредба го позволява. Самият закон казва, че датата на присъединяване, цената е към датата на която се присъединява, съгласно ЗУТ. Тоест, акт 16.
Самата Наредба на КЕВР допуска да се присъединиш само на база акт 15. Ние само ще констатираме и ще даваме снимка, без да правим изводи. Но това нещо, което го установим ще залегне в доклада. Има такава правна възможност по Наредбата за лицензирането. Едната е от 2004 г., после от 2013 г. има нова. Но самата Наредба на КЕВР допуска такова нещо. Дава му се решение да упражнява дейност под условие, че от датата на която ще вземе акт 16. Това дали се контролира, ние също ще го видим, дали не се е присъединило на друга цена към друга дата. Казва го, защото предишния път се коментираше, че тази дата е важна и тя е фиксирана в закона. И това са неща, които ние може да ги видим с нашите компетенции.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Както правилно констатирахте, основния въпрос, с който тръгваме всички колеги, вярвам е, че до момента, проверки на място, включително за ВЕИ-тата в българската енергетика не е имало. Работило се е на база документи. И практиката показва, че при подобен подход, за съжаление съществуват лоши практики. Тоест нашата идея за вас е да изиграете същата роля, както НАП за данъчните приходи. Да е ясно на целия този сектор, че има проверка, че има отговорност, има санкции и трябва да се спазва стриктно закона.
И започвам с това, обръщам се към Министерство на финансите, ако е необходим допълнителен бюджет на Агенцията във връзка с проверките в енергетиката и допълнителни кадри, според мен е важно да бъдат осигурени.
По-конкретно. Не разбрах, как да са активни тези 37 компании. Това дали са най-големите или те са някаква средна статистическа извадка за отрасъла? Защото за нас най-интересни са най-големите компании, тъй като ако там са допуснати някакви нарушения, ефекта съответно за енергетиката ще бъде значим и ще бъде по-интересен. Докато, ако примерно хванете много малки компании със сериозни нарушения, това като общ ефект няма да бъде значимо. Критерият значимост може би трябва да приложим при първите проверки, които вие правите.
Струва ми се, че е важно да има представител на Комисията за енергийно и водно регулиране, който да ви помогне, особено при първите проверки в някои технически особености. Тоест, да бъдат съвместни проверките. Колкото и да нямат хора, според мен за тези осем проверки е хубаво осем човека от тях да участват. Поне четири, пет вземете, за да видим дали там, където има съвместна проверка се появява да речем по-добър контрол от само ваши специалисти. Особено в началото това ще ви трябва, а после може би не.
И третия ми въпрос е, да се разберем когато са готови тези осем проверки пак да се видим. Ако сте готови примерно в рамките на м.юни да се видим пак.
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Аз не споменах. Тези 37 всъщност са от списъка с предприятия от над 1 мегават. Всички тези 37 са с мощност пет и над пет. И се оказа, че са 37, а всъщност са много съществени като обем от всички останали. Под един мегават още не ги знаем колко са. Напълно споделям това мнение, че трябва да е представително, да е системно, за да може на него да се направи някакъв извод. Ние затова не се съсредоточихме. Ние 20 да провери такива дребни, те не могат да се наложат към общата картина. Защото те не определят темпото, нито представляват съществена част като значимост.
С КЕВР, дори те го предложиха, заедно да влезем едновременно. Те са четири, пет човка и са много ангажирани. С тяхната същинската дейност са много ангажирани.
Председателят на КЕВР също предложи, но към днешна дата не могат да ги освободят тези четири, пет човека. И аз считам, че ако бяхме заедно вътре можеше и малко по-бързо да върви.
Когато имаме готов доклад, те няма да излязат едновременно. При първия излязъл, всъщност законодателя ни е задължил да ги качваме и на сайта.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Правилно сте подходили да търсите икономисти, защото те ще могат да свършат работа. Юристите, предполагам, че няма да могат да се справят. Много е важно тези хора да познават модела, по който се определят преференциалните цени, за да знаят какво да търсят. Там има пет, шест критерия, пет, шест прогнозни стойности, по които се определя преференциалната цена. И тези пет, шест прогнозни стойности са тези, които ни интересуват. Първата и най-голямата стойност е тази на инвестиционните разходи. Тези инвестиционни разходи ще бъдат най-същественото перо в евентуално разминаване, ако им такова.
Второто най-съществено перо ще бъдат лихвите. ДКЕВР е признал, ако не се лъжа девет процента норми, девет процента лихви по кредити по финансиране на такива обекти. А в същото време има обекти, които са със собствени средства. Има обекти, които са на три, четири процента финансирани, особено големите фотоволтаици. Казахте, че 37 проекта ще попаднат в обхвата на вашата проверка. Започнали сте с осем.
Моето мнение е, че е добре да поставим по-голям акцент върху фотоволтаичните проекти. Защото те са със значително по-голяма цена, отколкото вятърните проекти. и аз се надявам наистина в кратки срокове, вие да ни предоставите информация на Комисията, разбира се. Аз днес гостувам, защото не съм член на Комисията. Да ни предоставите информация от тези доклади, за да видим какви са разминаванията.
Има моменти в които инвестиционните разходи, които ДКЕВР е взел за база за определяне на преференциалните цени са 2 млн. евро на мегават. Нищо чудно да видим истински, реални инвестиционни разходи от 1 млн. и половина, от 1 млн. 200 000, което ще е основание за преразглеждане решението на ДКЕВР.
Споменахте един член от Закона за ВЕИ, който позволява на ДКЕВР при установени различия между прогнозните стойности и между реалните стойности да коригира цените. Аз не съм сигурен, дали това ще е достатъчно и дали се тълкува точно така, както вие го тълкувате. Но съм сигурен, че Народното събрание ще се обедини около това, да дадем необходимата законодателна промяна, така че ДКЕВР да може да си свърши работата в посока възстановяване на справедливостта.
Защото, ако има разминавания, това означава, че тези проекти получават по-висока норма на възвръщаемост от тази, която има определена от регулатора 9 процента. И съответно трябва да дадем свобода на регулатора, от една страна да коригира цените от тук нататък. От друга страна в периода, в който те са започнали работа до периода, в който се види истинската картина и се коригира цената трябва да се търси и този надвзет приход. Защото това по правилата на Европейската комисия е нерегламентирана държавна помощ.
Моята молба е възможно най-скоро да видим първите доклади. Интересува ни само и затова казах, че трябва да се познава методиката на ДКЕВР, интересуват ни само компонентите, по които е определена преференциалната цена. Вие споменахте за приходите и за количествата. Тези количества имат три, четири измервателни уреда, както от страна на инвеститора, така и от страна на ЕРП-то, така и от НЕК. Те са точни електромери и от там не може да се очаква кой знае какво.
Но по отношение на тези числа, които влизат в калкулацията на преференциалната цена, там според мен има потенциал да се върне справедливостта.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Само в продължение на това, което господин Добрев каза, като напълно се солидаризирам с това, което той каза. Искам да добавя и малко по методиката, на която да обърнете внимание. По линия на инвестициите обърнете внимание, а те са вносни инсталациите, разликата между фактури и митнически декларации. Като база за инвестицията ще вземете митническата декларация, а не фактурите. Защото върху тях се е плащало мита, данъци и други такива. Другото може да бъде вторичен документ. Това е първото нещо.
Второто нещо, което ще ви помоля да направите е да поискате договорите за кредитиране, там където са теглени кредити, за да се видят какви са условията, какви са процентите. Това е нещо, което задължително трябва да проверите. В тази връзка е хубаво да проверите, това сме го говорили няколко пъти, каква част от тези инсталации са изградени със собствени средства, както каза господин Добрев и каква част са изградени с европейски пари. Това е задължително да се види, защото това също е един от елементите.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, извинявайте, че ви прекъсвам, но малките са извън обхвата от 37 проекта. Там след като се свършат с големите трябва да се направи допълнителна проверка на всички тези малки, защото по моя информация, която ние изискахме в Комисията по енергетика от Държавен фонд земеделие се оказа, че има финансирани 330 проекта.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Колеги, забравяте кредитната линия за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници, която беше по линия на Европейската банка, Фонд “Козлодуй” и т.н. Там също има едни 20 процента, които се дават от държавата. Може да има вариант и в големите за финансиране от европейски средства. Тази линия някак си я изпускаме обикновено като правим проверки. Там има едни 20 процента, които също са грантови. Нищо че е кредит. Кредитът е по линия на специален проект, който се казва кредитна линия за малки и средни проекти по енергийна ефективност и възобновяеми източници. Шест банки го обслужваха и даваха 20 процента грант. Този грант именно от Фонд “Козлодуй” идва. Тоест това са пари, които са грантови. Така че има възможност и затова моля, не го пропускайте това нещо да го проверите.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин председател. Аз искам да кажа, че господин Добрев направи много добър анализ и общо взето каза всичко. Но с едно нещо не съм съгласен, като каза само фотоволтаиците. Вятърните внасяха втора употреба генератори, заради цените. Инвестицията им пада драстично. Може да имат повече прекъсвания.
На първо време може да видим ВЕИ-тата, там да прекъснем, защото там най-много пари изтичат. Но аз сигурен, че ако погледнете другите конвенционални централи ще излязат доста интересни неща.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Има го в одитния доклад на НЕК за 2012 г. и за 2011 г. също го има. В доклада на одиторите го има записано. Самият особен залог аз бях го публикувал в интернет като решение на принципала тогава, министъра на икономиката и енергетиката. Защото 2007 г. той е бил принципал на НЕК. Не през БЕХ, а директно на НЕК. И тогава 2007 г. е подписан особен залог върху бъдещите вземания на НЕК в полза на трета страна.
Тогава са подписани финансовите модели и споразуменията за рехабилитацията на тройката и за изграждането на единицата. От 2001 до 2007 г. нищо не се случва. Няма пари, няма инвестиции, няма инвеститори и т.н. 2007 г. в момента, в който се прави особен залог на бъдещи вземания на НЕК. Особен залог е допустим, ако инвеститора заложи собствените си вземания от НЕК, затова че му продава енергия. Но те не залагат собствените си вземания, а залагат вземанията на НЕК.
И в момента в който подписва особения залог Румен Овчаров, една седмица по-късно се прави първа копка и се отпуска кредитирането на базата на този особен залог. Кредитите са изтеглени на базата на особения залог, заложени вземания на трета страна. И тук възниква въпроса, ако НЕК ще гарантира за кредита, защо НЕК не си ги е построил тези централи? Защо е подписан особен залог в полза на трето лице? Аз го обяснявах просто по една телевизия с апартаментите. Това е все едно, аз да ви дам под наем апартамент за 15 години. И вие да кажете: Добре, подписваме договора, всичко в моя полза. Когато реша наемите, всички разходи за ваша сметка и т.н.
В един момент идвам при вас и казвам: Добре, но аз апартамент нямам. И тогава вие казвате: “Като нямаш апартамент, аз ще си заложа моята заплата. Ти изтегли кредита. Построй го. А после 18 процента норма на възвръщаемост. Всички разходи за сметка на държавата и т.н.
Проблемът с тези централи се е появил още тогава. Защото сега с тези особени залози са заложени бъдещите сметки на всички български граждани и парите, които те ще плащат на НЕК. Ако НЕК спре да плаща на базата на тези особени залози, те могат да започнат да събират сметките от хората. Няма заложени активи. Има заложени бъдещи вземания. Още тогава го обявих и съм подал сигнал и в прокуратурата и навсякъде като министър. Не ми се иска да споделям тази информация, защото се оказа, че няма движение, меко казано. 13 млр. от които са останали 10 млр., защото част от тях са изплатени.
Това число се е получило като са взети 15 годишните договори и гарантираната разполагаемост и минималната енергия, която ще се купи. Изчислена е цялата сума, която трябва да получат за този 15 годишен период и е направен особен залог в целия размер. Всичко което те трябва да получат по договор като ангажимент.
Защото знаете, че по този договор ние плащаме енергия плюс разполагаемост при цена около 130 лв. при пълно натоварване на мощностите. ЕИС ако работи на пълно натоварване 130 лв. Обаче, ако не работи плащаме 70 лв. разполагаемост, без значение какво. И тя е фиксирана с количество. Това количество на пълната разполагаемост, изчислена за двете централи прави сумарно 13 млр. Тя се променя, защото сега като купуват квоти за въглеродни емисии тези двете централи, тези квоти пак са за сметка на НЕК. Включително промяна на законодателството, с която може да се увреди финансовия интерес на инвеститора.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Не мога да си спомня, дали е било интервю или коментар върху ваше интервю. Там бяха визирани две ЕРП-та. ЕОН, днес Енерго-про и ЕВН, че вземания на техни клиенти са заложени. Виждате ли някаква връзка в тази далавера между американките централи и двете ЕРП-та? ЧЕЗ не знам защо отсъства от там. Но така имам спомен.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Първоначално те са се водили енергоразпределение – Плевен, енергоразпределение – Варна и т.н. И първоначалните особени залози са с наименованията на тези енергоразпределения. Но просто казано, вземанията и от трите ЕРП-та към НЕК са заложени в полза на американските централи. Не само от двете, но и от трите.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз искам да обърна внимание АДФИ, ако реши да влиза пак при тях и да им гледа инвестициите за една офшорна фирма, която държи 14 процента и е създадена тогава. Интересно на кого е притежание тази офшорна фирма.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Имаше едно интервю, че 2001 г. на един известен експерт, че 2001 г. клаузите по този договор са се разписвали в офиса на всеизвестния Красимир Георгиев – Фронтиер
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако 2007 г. Румен Овчаров ни е питал да подписвам ли особените залози. Ако ме беше питал мен, бих му казал, не го подписваш това или го правиш по друг начин. Възможно е било тези инвестиции въобще да не се случат, а 2007 г. се е виждало, че българската енергетика няма нужда от такава инвестиция. Ако 2001 г. са мислили, че има нужда, 2007 г. вече видяхме друга картина. Той е трябвало да постави към двете дружества условия, които те да започнат да изпълняват следващите 10 – 20 години и да не се подписват особени залози.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това е много интересен въпрос. Той има и нюанс. Защото първоначално споразуменията са подписани за пет години. В рамките на тези пет години е трябвало да има старт на строителство. Подписани са 2001 г., а особения залог е 2007 г. Въпросът е дали към 2007 г., когато се учреди особения залог, не е имало възможност автоматично от само себе си да бъдат прекратени споразуменията.
МАРТИН ДИМИТРОВ: 2007 г. е трябвало да бъдат прекратени споразуменията. Това е трябвало да бъде твоя сигнал към прокуратурата.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Моят сигнал съдържа доста неща, всъщност съдържаше.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господин Добрев, каква е причината да не им го изпратите втори път? Ако трябва с куриер, обратна разписка, за да не се загуби. Ще изпратим там камера да стои как го вписват в деловодството. Вие сигурно имате под какъв номер е заведено? Ние ще отидем в прокуратурата. Може репортери да отидат и да кажат, какво стана с този и този сигнал. Нека официално да кажат, че са го загубили.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, ако мога на вниманието на Комисията още една тема да повдигна. В енергетиката ние имаме подход към тези централи. Те са с проверките от АДФИ и евентуално виждане за това, ако има разлики в прогнозните стойности и в реалните разходи, какви действия ще предприемем.
В същото време обаче в енергетиката според мен съществуват резерви по отношение на разходната част и то много съществени резерви, държавната енергетика. Както по отношение на квотите за въглеродни емисии, за които разбрах, че вие вече сте се сезирали и сте поискали информация, така и по отношение на разходите, които се извършват вътре в държавните дружества.
Аз мисля, че съм споделял с вас тази информация, но 25 млн. лева на година се дават за почивки по КТД от всички дружества 25 млн. От тези 25 млн. почти нищо не влиза в базата на НЕК, които са 18. От друга страна ние субсидираме базите на НЕК с 8 или 10 млн. Имам ги точните цифри.
От една страна плащаме 25 млн. по КТД на работещите, от друга страна всяко дружество в различна степен. Мините вадят 4 млн., като казват, че са много зле. Вадят 4 млн., за да издържат базата, в която никой не ходи. Най-малкото което може да се направи, тези 25 млн. се дават под формата на ваучери и с тези ваучери да се почива само в тези 18 бази. Това е най-малкото, което може да се направи, защото поне няма да ги до финансираме.
От друга страна взех справка за средната издръжка на човек в различните дружества. Средната издръжка е потресаваща. Може би това не е най-важния въпрос, с който трябва да се занимавам, но също е от значение. Над 21 000 души работят в държавната енергетика. В подобни предприятия в Източна Европа работят много по-малко. Издръжката на един човек в различните дружества варира от 2800 лв., на месеца най-ниската издръжка до 4300 лв. или 4500 лв. 4400 лв. на месец издръжка на един човек. Всичките тези разходи влизат в цената на електроенергията. Аз знам, че въобще не е популярна тази тема.
Но в крайна сметка нищо кардинално не трябва да се прави, изведнъж някакви големи сътресения, но в крайна сметка този въпрос също не е за пренебрегване. Най-малкото да се ограничи нарастването на заплатите постоянно. Сигурно няма друг сектор в държавата, дори и софтуерния сектор, в който средната заплата е 4400. Включени са транспорта и храната. Не са включени 25 млн. за почивки, за които говоря. Парите за почивка не са включени в тези 25 млн. в тази сметка.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз бих искал да подкрепя колегата Добрев. Ако сметнем 10 000 човека по 12 месеца и по 2500 лв. останах с впечатление, че е средната заплата.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: 3300 е средната заплата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Дори при 2500 лв. средна заплата са 300 млн. на година. Тоест допълнителните 10 000 човека в държавната енергетика само от заплати и то при 2500, не при 3300 са 300 млн. лв. на година. Ако искаме да оздравим енергетиката, аз ви предлагам следния подход. Тук е възможно, че може някой от вас да тръгне популистки и да казва: Ние не можем никого да уволним.
Предлагам ви следния подход. Даже с някои от вас съм го обсъждал. Не можем да ги уволняваме. Може да приемем концепция, че който се пенсионира неговото място не се заема от нови хора и така в следващите две, три години този проблем да бъде намален като интензитет. Това ви предлагам и да го запишем в нашия доклад като концепция на Комисията.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Колеги, нека да не сравняваме Западна Европа с България и по производителност на труда и по условия на труд и по начин по който са нещата и ниво и т.н. Аз напълно разбирам, че имаме излишни разходи в цялата тази система. Но от тези разходи са донякъде и приходи. Ако сложим баланса между безработица, пособия и всякакви други неща плюс от другата страна поставим отчисления, които отиват за бюджета от работни заплати и т. н. Не е такава сумата.
Най-лесния начин да решим един проблем е въобще да го унищожим като такъв и няма да го има. В това число като работници, като предприятия и т.н. Затова нека да не бързаме с това, Комисията да взема решения по въпроси, които са свързани с работници, с работни места и т.н.
Единственото нещо, което може да направим като Комисия, поне според мен, да препоръчаме или да изискаме или да помолим държавните предприятия да ни предоставят един план за работа и оптимизация на разходите при тях. И да ги оставим те да си решават проблемите. А не ние да им даваме съвети. Още повече, че имаме освен схемата, за която ви говорим за средни заплати.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това което предложи господин Димитров, според мен е много разумно. То е да сложим един мораториум върху заплатите. Да не се вдигат повече заплатите от тук нататък, защото са достатъчно високи и те се вдигат непрекъснато. И да се сложи мораториум върху новите назначения, поне за определен период от време.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ако мога донякъде да се съглася с това, ако има някой пенсиониран и местото да не се заема, донякъде бих могъл да го приема. Но забележете. Това означава, че в момента които са работили ще им се увеличи работата. От тази гледан точка, които са работили в сектора, не които сме го управлявали от канцелариите. Аз не случайно поставих условията на труда, техниката и т.н. Затова пак казвам, нека да не пипаме заплати. Нека да не сме ние, които ще даваме съвети. Ние можем само да помолим. И когато видим какво ни предлагат, тогава вече да вземем становище.
Тоест решението на Комисията по повод държавната енергетика и да предложим на ръководителите на държавната енергетика да излязат с план за оптимизация на разходите. А от там нататък да видим какво ни предлагат и тогава вече да разсъждаваме. Защото в противен случай, ако вие вземете решение да слагаме мораториум върху работни заплати, аз ще гласувам против задължително.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: 7000 души са тези, които работят в рудника и 500 души е администрацията. Няма да вземеш от 500 души, а ще вземеш от 7000 и ще обучиш някой, ако трябва. Възможно е. това са мои разсъждения. Не съм член на вашата Комисия. Вие ще си вземете решение. Само обръщам внимание.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Абсолютно съм съгласен с господин Добрев. Според мен няма как ние като Комисия да даваме такова решение. Но може да препоръчаме на Министерството да изработи концепция, план във връзка с оптимизация. Това е работа на Министерството. Лошото е, че Министерството нищо не прави. Поне не знам да прави нещо в този случай.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Единственото, което аз мога да приема е предложението на господин Добрев, ваучерите да бъдат използвани за базите. Има логика. Всичко останало е див неолиберализъм. Целта на нашата Комисия беше да обясни защо в една епоха, в която енергетиката е машина за пари, българската енергетика е докарана до банкрут? И как да се запълни тази дупка, която като озоновата дупка ту се разпуска, ту се свива, ту е 2 млр. и половина, ту е 4 млн., 3,7 млр, 3,5 млр.
Ние може би първо трябва да установим с точност до 50 ст. колко е дупката в НЕК.
Какво предлагате. Да тъпчем около американките централи. Като онзи виетнамец във вица, който кавал: “Ти си лош.” Хем да кажем, че фотоволтаиците са едни гешефтари, които са имали свое лоби в Парламента, хем да ги запазим. Няма да стане.
Онзи ден осъдиха Дончо на 3000 лв, който хвърлял яйца по Светла Тодорова. Силно се опасявам, че следващи път ще бъдем 100 или 1000 души и тогава няма да могат да ни осъдят.
Не разбирате докъде е доведена социалната катастрофа в България. При тази безработица, вие искате да уволним работна сила от държавните предприятия и да я изпратим на борсата. Препоръчайте същото например на Золфелнер, Докладал, които получават по 120 000 лева на месец. Пишат си го в нашите сметки. Имат изнесени или аутсорсвани услуги за надписване на картички и гладене на ризи. Аз смятам, че нашата Комисия, особено след всичко което чухме, би трябвало да включи следните препоръки.
Първо случая с двете американски централи в Маришкия басейн, които стоят буквално на метри от набедената за унищожение ТЕЦ “Марица – изток 2” е типичен пример, който е описан в няколко международни конвенции за борба срещу корупцията.
В Америка има такъв закон. Организацията за икономическо сътрудничество също има конвенция. България се е подписала под конвенция на ООН и т.н. Той би трябвало да бъде отнесен към съответния съд, например Съда на европейските общности в Люксембург. И на Правителството или на КЕВР да бъде препоръчано, да започне процедура по отнемане на лиценза на трите ЕРП-та. Трите енергийни феодала в България. И всичко останало е мижи да те лажем.
Процесите на гниене или на гангренясване ще продължават. Петър Илиев ще вика докато може. Накрая вероятно ще го сменят, за да възтържествува онзи принцип на Макиавели – “Нещата трябва да се променят така, че да останат същите.” Няма да се подпиша аз под подобен принцип.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодарим за назидателната реч. Все още не сме написали никакъв доклад. Така че малко е рано. Да не изпреварваме нещата. Ще получите дневния ред на имейлите си и съответно по телефона.
Благодаря ви.
/ Закривам заседанието /


/ Закрито в 17 часа и 10 минути /


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯТА
ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА
ЕНЕРГЕТИКАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ:


/ Валери Симеонов /
Файлът съдържа
35 255 знака
20 стр.
Стенограф: С. Михайлова