ПРОТОКОЛ №17

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА
В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ






П Р О Т О К О Л

№ 17


На 17 юни 2015 г. /сряда/ от 16.00 часа в зала “Изток” на Народното събрание, се проведе заседание на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България.
Заседанието бе открито в 16.15 часа и ръководено от господин Валери Симеонов – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *



/ Начало 16 часа и 15 минути /


ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добър ден уважаеми колеги и гости.
Откривам заседанието на Временната анкетна комисията за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България.
Предлагам заседанието да премине по следния дневния ред.
1. Изслушване на Министъра на Енергетиката, респективно зам.-министър по предварително зададени въпроси.
2. Изслушване на изпълнителния директор на Националната електрическа компания /НЕК/, г-н Петър Илиев по предварително зададени въпроси.
3. Разни.
Имате ли други предложения? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Кои са нашите гости?
АНТОН ПАВЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, Министър Петкова не може да участва, тъй като е в командировка. Участваме двамата със заместник-министър Николов. Аз съм Антон Павлов – заместник-министър на енергетиката. Ще разделим отговора ни на две, тъй като двамата наблюдаваме различни ресори. Така че да се получи по-пълен и изчерпателен отговор.
Темата която е зададена за отговор е оценка на общото състояние на енергийния пазар и ценови тенденции.
Първото с което аз ще ви запозная е създаване на единен енергиен пазар. Това което прави Министерството. И по темата разговори със Световната банка и въобще въпроси свързани с модела за либерализирания пазар. Ще докладва колегата зам.-министър Николов.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате ли някакъв доклад писмен.
АНТОН ПАВЛОВ: Има писмен доклад, но не е изпратен до вас.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не е изпратен, затова питам.
АНТОН ПАВЛОВ: Ще го депозираме и ще го оставим.
Накратко. Първата тема е създаване на единен енергиен пазар на Европейския съюз и въобще в идеята за България. Ние сме единно цяло с Европейския съюз и не може да бъдем отделно. Цялата идея е за формиране на общ енергиен пазар и общ енергиен съюз, което е по-голямата цел. Имаме своя позиция, която устояваме твърдо.
По отношение на транспонирането на европейското законодателство в тази област, максимално сме се доближили. По плана който трябва да изпълним има няколко наредби, които в кратък срок, съгласно плана на Министерския съвет до края на м.септември трябва да бъдат готови. Така че може да кажем, че почти изцяло всички въведени европейски директиви на този етап са транспонирани.
По отношение на пазара 2012 – 2013 г. знаете, че основно беше разделен на регулиран и свободен. Като процентното съотношение в момента е 56 процента на 44. От 2013 г. към свободния пазар се присъединиха всички клиенти на средно напрежение. Този процес много ускорително се разви 2013 г.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Свободен 56 процента.
АНТОН ПАВЛОВ: Регулиран 56 процента, а 44 процента е свободен.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: 2012 – 2013 г.
АНТОН ПАВЛОВ: В момента с по-големи темпове почти има изравнения на това съотношение.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това съотношение към кой момент е?
АНТОН ПАВЛОВ: Към този момент, към днешния момент регулирания пазар е 56 процента, а свободния пазар е 44 процента.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: В момента 51 процента е свободен, а 49 процента е регулиран.
АНТОН ПАВЛОВ: Да 52 към 48. Направени са две изменения в правилата за търговия с електрическа енергия, което от юни 2014 г. дава възможност да стартиране на балансиращия пазар. Към момента работим по отношение актуализация на пазарния модул, така че да се даде възможност на крайните клиенти да избират свободния избор на доставчик.
Влезлите промени в закона от 6 март 2015 г., с които всички сме запознати и най-вече вие, като народни представители. Мисля да не се спирам толкова подробно на тях, за да спестим време.
Искам основно, след като колегата след мен ще говори, да се спра по отношение на темата Наредба за намаляване тежестта на такса и цена задължение на обществото от ВЕИ. Това е тема, която има много разговори. Днес не остана време на Икономическата комисия да запозная народните представители. На много места се каза, че се е закъсняло с тази наредба. Тя се движи изцяло в сроковете, които са определени от изменението на Закона за енергетиката. Срока за нейното изпълнение беше 6 септември.
По заповед на министъра, с която от 27 април до 20 август трябваше да бъдем готови с тази наредба. Поради отчитане на ситуацията, която е в момента и проблемите с новия ценови период, за 45 дни работната група успя да се справи и дадохме един проект. Разбира се, не всеки проект за толкова кратко време може да е съвършен. Отчитаме го. Но в тази група освен участниците от Министерство на финансите контролиращи изцяло всички изисквания по насоките за държавна помощ, Министерство на енергетиката и Министерство на икономиката взеха активно участие по предложение на министър Лукарски. Всички индустриални асоциации бяха представени. Те взеха участие във всичките осем заседания. Всяко заседание има протокол с точно описание какво решение е взето.
И това което е най-важното и не беше споделено долу на срещата, Комисията по енергийно регулиране имаше участие през целия процес. Всички изчисления и сметки по отношение на това, как ще се реализира като оценка на въздействието, бяха направени от колегите от КЕВР.
Така че това решение, което се взе вътре. Те са няколко най-важни. Едното е над 30 гигавата. Минахме през различни модели. Над 30 гигавата се включихме, поради това, че Комисията ясно ни каза, че има възможност за преразпределение от 90 до 97 млн. лв. За да може да се преразпределят тези средства, в които са единственото решение беше при изчисленията се оказа, че това може да бъде само предприятие над 30 гигавата отговарящо на всички критерии, разбира се.
Моделът е различен. Успяхме през това време още докато правихме закона, изменението и се обсъждаше при вас в Народното събрание да направим анализ и на немския и на австрийския модел. В Германия започнаха от 100 гигавата и в момента са над 1 гигават. Тоест всяка една страна, в зависимост от възможностите за държавна помощ, определя къде е обхвата.
Така че по варианта защо и как се избра над 30, точно това е отговора. Първо, защото критериите са ясни, че трябва да помогнем съответно на енергоемкия бизнес. И второ, възможностите, които имаше в КЕВР по отношение на финансовото разпределение определяне на параметри.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Дали правилно съм разбрал, после да нямаме недоразумения. Тридесет гигават часа са избрани, защото Комисията е казала, че може да не досъбере от 50 до 97 млн. лв., така по-просто казано.
АНТОН ПАВЛОВ: От 90 до 97.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това е причината, че с толкова може да не досъбере, за да излезе модела. Така ли е?
АНТОН ПАВЛОВ: Така е. Това са възможностите с които на този етап може да го направи. Преразпределението има две насоки.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Пълната отстъпка е 30. Има над 10 и над 20.
АНТОН ПАВЛОВ: Всички участници до достигане на 30 гигават часа плащат пълната цена на такса задължение на обществото. Над 30 гигават часа има два подхода. Единият започва от тези, които като качат над 30, отстъпка 85 процента само от компонента ВЕИ., който като компонент е 18 лв. и 35 ст. в цялата такса 40 лв. 21 ст., която са изчислили.
В компонента задължение на обществото, това са сметки, които са на колегите от Комисията. аз не мога да твърдя нищо друго. Нищо не сме правили, защото нямаме право.
Съгласно доклада, който е публикуван, компонента ВЕИ се събира от две цени. едната е 15,92, което е възобновяеми източници към момента. Има една сума, която е така наречените стари ВЕИ 2,43 лв. на мегават часа. Или общата сума е 18 лв. 35 ст. за мегават часа. От тази сума, която е компонентата ВЕИ за тези, които имат 30 гигават часа се прави отстъпка от 85 процента. Това е по единия вариант. А по другия вариант се дава възможност съответно са 4 процента брутна добавена стойност тези предприятия и трябва големите потребители кой от моделите да изберат. Мога да ви кажа че те са в рамките на 27. Толкова излязоха като изчисление от КЕВР. Тъй като данните са дадени от тях. Те са събрани от разпределенията и от ЕСО съответно. Доказа се, че голяма част ще работят по втората алтернатива за 4 процента брутна добавена стойност. При достигане на тези 4 процента над 30 гигавата вече става нулева тази ставка, която е за компонента ВЕИ за тях.
Така че тези 90 или 97 млн. лв., въпроса е как ще излязат изчисленията последно. Тъй като така дочух днес, че има все още изчисления и излизат различни варианти от КЕВР.
Два са вариантите. Едното е да отидат тези пари като не взети в НЕК. Другият вариант е да се преразпределят останалите. Тоест, по една сметка 22 лв. остават, които са за тези над 30 гигавата. За свободния пазар 47 лв. и за бита, ако минат по този вариант още един процент увеличение, което аз не считам, че те в този момент биха го направили. Това са само малки сметки, които излязоха в работата на тази работна група. Затова избора е на 30. Отделно трябва да се спазват всички критерии и задължително приложение 1. Приложение 1 е 1 към 1 от насоките. Нищо не е добавено в него. Така че ние не сме прилагали дадени индустрии, сектори и т.н.
Имаме проблем. Проблемът е, че лигнитните въглища не са включени в това предложение, което пряко реагира върху Мини Марица изток. Казвам го съвсем официално. Лигнитните въглища като възможности за държавната помощ. В момента сме в преговори предварително съгласуване с Европейската комисия чрез Министерство на финансите. Това трябва да го направим и да сме на ясно какво става.
Очаквам от тях и всеки ден изпращаме въпроси предварително. И те ни връщат в рамките до две седмици. Такъв е реда на отговори на предварително пресъгласуване. Но това, което съгласувахме и няма да имаме проблем с нотификацията е да влезе в сила от 1 юли 2015 г. тази наредба. Говоря в сила. Тоест, да се направи преизчисление. Да има цени КЕВР съответно за тези потребители. А в сила реално ще влезе след нотификация. Това значи със задна дата. А това са няколко предприятия, които за около месец набират тези 30 гигават часа. С кредитни известия ще бъдат сторнирани сумите, които съответно са над 30 гигават часа.
Тоест бизнеса в случая със закъснение, но мисля, че и с ДДС в някои случаи ги взимат със закъснение, ще им бъде компенсирана тази разлика, за това, че не е нотифицирана към 1 юли. Няма как да се получи за нотификация към 1 юли. Там са си редовни срокове, които ги спазват. Минималният срок на Европейската комисия е 40 дни.
Това е хубаво, че пресъгласувахме някои неща в началото. Най-вече срока за влизане в сила. Това беше ключово, защото бизнеса там бяха абсолютно категорични. Ако не успеем от 1 юли няма да приемат всякакви идеи за увеличение. Така е записано в наредбата. Имат все още особено мнение по този текст. Но важното е, че това е варианта действително да получим нотификация. Ясно ми беше обяснено. Едно е да влезе в сила. Да направим някакви разходи като държавна помощ. И след това да не бъдат одобрени, което е още по-лошия вариант. Да се възстановяват обратно средства в бюджета и то не в бюджета, а в НЕК, който събра в момента такса задължение на обществото.
Умишлено се спрях на тази тема, за да сте напълно на ясно с всичките видове разговори и спекулации по отношение на наредбата. Няма закъснение на наредбата, дори направена в срок много по-къс в сравнение с този, който е нормалния за правене на подобен документ.
Ако имате въпроси по отношение на наредбата?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Днес вие всички бяхте свидетели на разговора преди малко в Икономическата комисия, как председателя на КЕВР говореше за това, че всъщност няма да бъде 40 лв. и стотинки, а ще бъде 20 лв. и няколко стотинки. Той буквално спомена тази числа.
Тук по вашите думи излиза първо, че общата стойностна компонентата зелена енергия в добавката задължение към обществото е 18 лв. 35 ст. Допустимата държавна помощ, ако мога така да се изразя е 85 процента от тази сума. Така ли е?
АНТОН ПАВЛОВ: Да така е.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това прави 15 лв. 60 ст. Това като махнем от 40 лв. и няколко стотинки вече прави не 20, а 25 лв. Това означава, че председателя на Комисията по енергийно и водно регулиране си е икономисал пет лева, но ние този въпрос ще му зададем утре в другата комисия. Аз питам дали правилно съм направил сметките.
АНТОН ПАВЛОВ: Това го пише в доклада. Това са сметките, които ни бяха дадени в работата на Комисията, на работната група в рамките на наредбата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Понеже става въпрос за състоянието на енергетиката като цяло, господин Павлов имам един такъв въпрос. Той не е от вашата компетентност, но ако можете да ми отговорите.
След като в тази добавка задължения към обществото вкарваме и старите задължения на ЕРП-тата, т.е. на НЕК към ЕРП-тата, тези 79 млн., които формират тези 2,43 лв. допълнително. Въпроса ми е не предрешаваме ли ние по този начин един евентуален съдебен процес, който би могъл да бъде поискан от страна на НЕК за неправомерно прихващане. Понеже вие сте принципал на НЕК, не за друго. За неправомерно прихващане на пари от страна на ЕРП-тата и не легализираме ли за в бъдеще подобни действия, които според мен не са правилни. ЕРП-тата да могат да си прихващат и в бъдеще от НЕК вземания, при условие, че след това Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ги вкарва в добавката задължение към обществото. Ясен ли е въпроса?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Стари задължения.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това са стари задължения, но това са прихванати пари вече от ЕРП-тата. Те не са в НЕК. Те са си ги прихванали. Сега ние с този акт узаконяваме това прихващане на парите и ги възстановяваме на НЕК чрез добавката задължение към обществото. А на практика оставаме ЕРП-тата с действието прихващане.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз само да допълня въпроса, целия проблем е, че те са ги прихванали и ИВН са ги дали на ВЕИ-тата с някакъв дискант. Другите не са ги дали. Те ги задържат при тях. По някакъв начин в един момент може да узаконим парите. В Енерго-про са 200 млн., в ЧЕЗ са малко по-малко.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това са 79 млн. разсрочени за четири години, доколкото си спомням по доклада, което на практика прави някъде над 300 млн. общо прихванати пари.
АНТОН ПАВЛОВ: По отношение модела как КЕВР или ДКЕВР преди е изчислявал, не мога да влезна, защото не съм напълно в детайли. Обърната е системата. Не НЕК да дава, а разпределенията да дават на НЕК. Това мисля, че не е изгодно поне от гледна точка на държавата. Така че от тук нататък как ще се развие въпроса. Има дела, които са заведени от НЕК, но разпределенията по отношение на различни суми, които се дължат за стари периоди. Нямам понятие как се движат в момента и докъде са стигнали и въобще дали има успех.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Павлов зададох го този въпрос, защото като принципал на НЕК вие трябва да имате поне или най-малкото да възложите на вашите юристи преди да влезе този ценови модел в действие. Има още малко време до 1 юли. Дали едно такова действие, вкарването на това задължение вече в модел ценови, не обезсмисля тези процеси, които вие съдебно сте ги започнали. Проверете го това нещо, за да знаем, ако това е така, съответно да обявим. Ние не може да задължим комисията, но най-малкото може да я предупредим какво ще прави в момента.
АНТОН ПАВЛОВ: Мисля че такъв анализ има и господин Илиев след нас ще ви разкаже по темата. Това сме го направили.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Вие сте принципал на НЕК, нали така? И не знаете докъде са стигали делата на НЕК, дали се водят. Не ви ли интересува това?
АНТОН ПАВЛОВ: Интересува ни. Не знам докъде са стигнали.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Защото казахте, че нямате представа.
АНТОН ПАВЛОВ: Имаме справката. Водят се дела.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Може ли да имаме тази справка?
АНТОН ПАВЛОВ: Ако имате желание, разбира се ще я поучите.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Имаме желание.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ – зам.-министър на енергетиката
Господин председател, уважаеми дами и господа, само да добавя към отговора на господин Павлов, че всъщност Министерство на енергетиката е принципал на Българския енергиен холдинг. А Българския енергиен холдинг е собственик на НЕК. Само да го уточним, защото това е важно уточнение. Това от една страна. И от друга страна делата в НЕК било за лошо или за добро, висящите дела са много, по които е страна НЕК. Така че ние не може да следим всички от тях.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Колко са и защо са висящи?
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: НЕК по едни е ищец, а по други е ответник. В течение на годините има много дела.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Не е решено нито едно.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Някои се решават в течение на годините.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Но няма нито едно решено. Така ли да разбирам?
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Аз мисля, че се изразявам достатъчно добре. Там има много дела в НЕК по всякакви теми, не конкретно с електроразпределителните дружества, а с всякакви контрагенти на НЕК, както малки по размер, така и големи по размер. Това което се опитва да кажа е, че прякото наблюдение на дъщерните дружества се извършва от Българския енергиен холдинг.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Ние се интересуваме очевидно не от всички дела, които НЕК е водила и ще води, а от нейните съдебни взаимоотношения с ЕРП-тата. Аз мислех, че това е ясно и затова тръгнах да го уточнявам.
АНТОН ПАВЛОВ: Само накратко ще отговоря. Основните прихващания и делата, които се водят е за периода 2013-та и част от 2014 г. За този период миналата година са заведени много дела. Поне аз имам спомен, минимум седем с ИВН и срещу ЧЕЗ и към Енрего-про. Много от тях са минали на първа инстанция, други все още са в този етап. Други задължително се обжалват. Има и втори и след това ще ходят на Висшия административен съда. Така че нито едно от тези дела на този етап нямаме информация, че е спряно или е отложено, става въпрос от гледна точка на НЕК.
Конкретна информация ще подготвим и ще изпратим на господин Симеонов за тези дела, с точна разбивка за суми и т.н.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз искам да ви благодаря. Отговор, като заведени са седем дела срещу ИВН и ЧЕЗ за периода 2013 – 2014 г. е все пак нещо доста по-конкретно и смислено от предишното, НЕК е завела много дела. Много и малко не подхождат на хора, които се занимават с точни науки и техническа материя. Те са емоционални категории. Сигурно сте чували вица, че на една глава три косъма са малко, но в една супа. Така че много и малко тук не върви. Повече и по-малко имат смисъл, защото трябва да обясните спрямо какво отчитате. Много дела води НЕК не е отговор. Това е едно.
Второ, аз нищо не мога да разбера от този нов ценови модел. Като кажа ценови модел, аз си представям някаква формула, някакви зависимости обективно съществуващи. Формула разписана въз основа на някакви физически или природни закони, в които вие замествате измерените величини. Тук сега разбирам, че основното съображение за това, което наричате нов ценови модел е това, че КЕВР е преценила, че няма да досъбере от 90 до 97 млн. лв. Ако до година тя не може да събере между 100 и 150 млн. лв., ценовия модел пак ще се промени. Така ли да разбирам?
АНТОН ПАВЛОВ: Наредбата търпи промени, непрекъснато. Сега е заложено точно и ясно, но от там нататък промени не се очакват. Говоря към този момент е така. А по отношение на модела и колко са възможностите, мисля че на този въпрос може да ви отговори само КЕВР.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Един статистически въпрос. Трябваше да го зададем на Лукарски днес. Аз не знаех за тези 90 – 97 млн. и тези 79 млн., които ги признава КЕВР. Но ще намеря начин, ако вие знаете.
Ако тези 79 млн. лева не бяха включени в ценовия модел и по този начин горе се беше увеличила възможността за сваляне на максималното потребление на енергия от 30 на примерно, условно казвам 20 гигават часа годишно потребление. Имате ли представа колко предприятие биха могли още да получат. Ако с тези 79 млн. лв., които са вкарани в модела, според мен неправомерно, колко предприятия ощетяваме и не даваме възможност да ползват добавката 85 процента?
АНТОН ПАВЛОВ: Трябва да се направят някакви изчисления. В момента не мога да ви отговоря. Искам да съм коректен.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Но има възможност за още предприятия, ако това се случи, да се свали тази граница.
АНТОН ПАВЛОВ: Преразпределението вътре в модела откъде и как да се вземат, не мога да ви кажа.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Става въпрос теоретично, ако не бяха примерно с 97 млн., а бяха 160 млн., както би се получило, които КЕВР би могъл да си позволи, да се намалят като приходи, това на практика означава, че щеше да падне и прага от 30 гигавт часа на по-нисък праг. Тоест между повече предприятие ще може да се разпредели тази отстъпка от 85 процента. И то е логично.
АНТОН ПАВЛОВ: Логично е, ако има повече от 97 млн.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Освен, че неправомерно вкарваме тук едни пари, според мен, ощетяваме и една група предприятия, които биха могли да получат тази добавка.
АНТОН ПАВЛОВ: Не мога да направя анализ, тъй като не познавам модела в детайли.
МАРТИН ДИМИТОВ: Уважаеми господа заместник-министри, аз имам към вас само един въпрос. Скоро променихме Закона за енергетиката, както знаете и ясно записахме, че само високо ефективното производство от страна и на заводските централи и на ТЕЦ-овете ще бъде изкупувано. Имам дълбоките съмнения, че това не се спазва. Вие сте начело на изпълнителната власт. Не ме препращайте към ЕСО или към НЕК. Въпросът е може ли вие да направите една проверка, дали закона се изпълнява в този вид, в който е приет? Бихте могли да ми кажете, че може би очаквате окончателното приемане на една наредба, която има отношение към темата. Но въпроса е, вие трябва да сте гаранти, че закона ще се изпълни по този начин, тъй като нашата цел на законодателите. Мисля, че всички колеги тук подкрепиха тази част от закона. Да спестим 130 млн. лв. на НЕК.
Ако продължава да се изкупува електроенергия, която не е предмет на високо ефективно производство, този ефект от 130 млн. намаляване дефицита на НЕК няма да се случи. Това ми е въпроса към вас като управляващи енергетиката, така да го нарека, да гарантирате, че нашето законодателно усилие ще се случи.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Господин Димитров, дами и господа, така е. С промяната в закона се лимитира възможността да се изкупува само високо ефективната такава. Това за да се случи чисто практически, вие споменахте за наредбата, която ще разпише някои конкретни постановки, но основното нещо е, че към момента високо ефективната енергия е високо ефективна, тогава когато тя получи сертификат за такава към настоящия момент. А тя получава сертификат за такава от Комисията за енергийно и водно регулиране веднъж годишно в годината, след като е произведена тази енергия.
Това към което апелираме е всъщност, че този сертификат трябва да се издава на период много по-често от една година. И в този конкретен случай ние говорим за месечен сертификат. Защото тогава по очевидни причини, първо ще бъдем в много по-оперативен порядък. Тоест ще бъде следващ месеца след като електроенергията е произведена.
И второ, по очевидни причини например летните месеци ние няма да имаме това съответствие на топлинен спрямо електрически товар, респективно високо ефективно. Това е ясно. Докато до момента в същност този сертификат, който е бил получаван от регулатора, той си е бил получаван в почти сто процента от случаите за сто процента от енергията.
Разбира се в момента НЕК няма възможност да направи нещо различно от това, поради причината, че няма нищо различно. Има промените в закона. Но все още тези сертификати стоят като ежегодни. Това от една страна.
От друга страна въпросната наредба, за която стана дума, тя вече е готова като текст. До края на седмицата ще бъде качена за обществено обсъждане на нашия сайт. И в едноседмичен срок злед общественото обсъждане предстои да бъде обнародвано.
Разбира се, в нея се вменява задължение на тези дружества да монтират измервателни уреди, които в реално време да предоставят информация на електро-системния оператор, по отношение на топлинния и от там електрически товар. И в този смисъл, тези две неща би следвало комбинирано, комулативно и двете, месечните сертификати плюс измервателните уреди, които следва да бъдат монтирани, би следвало да решат изцяло проблема.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ако може да взема думата. По принцип тази наредба ще формира какво е точно високо ефективно производство, за да може то да бъде купено. Но откакто е излезнал закона, по принцип, поради сертификати, които издава ДКЕВР сега КЕВР, така или иначе производството се дели на принудено и на комбинирано.
Още откакто излезе закона, всъщност принуденото производство според мен може да се купува на цена, която закона е определил. Тоест, на свободен пазар. Тоест, в момента знаете ли, дали НЕК изкупува принуденото производство, което в момента знам, че всички централи са в принудено производство, но на свободна цена. Това е въпроса. Дали принципала знае? Принципала на БЕХ, а не на НЕК.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Времево съвпадение, след промените в закона практически квотите на тези централи, така или иначе в голямата си част бяха изчерпани, да не кажем почти изцяло. Така че в този смисъл това е съвпадение. Сега от 1 юли те ще имат нови квоти, така че въпроса е спешен от тази гледна точка, да бъде решен за новия ценови период.
В момента е чисто съвпадение, че закона беше приет март и респективно техните квоти се изчерпаха до април. Тоест въпроса е спешен с приемането на наредбата и респективно местните сертификати, които ще спомогнат най-много. Защото за измервателните уреди ние трябва да дадем, разбира се и срок на дружествата да ги закупят, монтират и т.н., обществени поръчки. Срокът в момента, който е залегнал в проектонаредбата е шестмесечен за окончателно въвеждане.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Колеги, един по-общ въпрос. За да не се брои за политизиране това, което може да последва, ако не се предприемат необходимите действия. Това го предайте на госпожа министърката, защо аз мислех, че ще дойде днес. Но понеже я няма, ще ви помоля вие да й го предадете това.
С колегата Красимир Янков преди повече от месец и половина бяхме пуснали едно писмо по линия на достъпа до обществена информация във връзка с кореспонденцията, която е свързана с американските централи. Какво е договаряно, как е договаряно. Какви писма са писани. Писани ли са към Европейската комисия и т.н. Писмото е много подробно. Срокът за отговор изтече на 25 май. Задържал съм го колегата Янков да не правим политически изказвания до петък. Но от петък нататък не гарантирам. Аз съм го направил с ясното съзнание, че всяко политизиране на това нещо няма да допринесе, но ви моля има още един ден, поне някакъв отговор от министърката да ни изпратите, най-малко събирам информация или нещо друго. Една вратичка й отварям.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Господин Ерменков само да добавя, че за съжаление госпожа Петкова е извън страната до понеделник.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Има упълномощен министър, който може поне това писмо да изпрати.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако искате мога да ви ги дам.
МАРТИН ДИМИТОВ: Аз ще го задам този въпрос на господин Петър Илиев, но вие сте начело на енергетиката и е възможно, ако нямат отговор сега, допълнително да го предоставите.
Моето тълкуване, което смятам, че е очевидно на Наредба № 16-267 от 19 март 2008 г. Или по-точно чл.17, ал.1, точки 1, 2 и 3 казват, че всяко енергийно предприятие, което експлоатира съществуваща и изгражда нова инсталация за комбинирано производство монтира и поддържа средства за измерване и регистриране на необходимите величини, посредством които се определя количеството комбинирана електрическа енергия. Тоест още 2008 г. е имало задължение за монтиране на такива измервателни уреди е моето разбиране за тази наредба. Тя е № 16-267 от 19 март 2008 г.
Въпросът ми е спазена ли е тази наредба. Ще ви кажа, защо ви задавам въпроса. Ако тези дружества от 2008 г. досега, т.е. седем години не са монтирани тези уреди, те и сега няма да ги монтират. Така че ви моля да проследите. Никой не ви търси отговорност на вас, не ме разбирайте погрешно. Тази Комисия няма политически цели. Въпросът е защо седем години тези уреди не са монтирани, като изрично в чл.17 ал.1, т.1, 2 и 3 изисква тяхното монтиране във всички предприятия, които имат инсталация за комбинирано производство. Ако нямате информация, моля допълнително да направите проверка и да отговорите.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Още нещо във връзка с тази наредба. Имате ли яснота какъв срок е заложен в наредбата? Един път за измервателните във връзка с въпроса на Димитров и втори път за отчитането на високо ефективната енергия, едномесечен ли ще бъде или тримесечен?
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Месечни сертификати.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Може ли едно уточнение относно уредите. Да не внасяме заблуждение. С излизането на наредбата, такива уреди са монтирани абсолютно навсякъде. Въпросът днес стои по друг начин. Да може НЕК он лайн да получава тази информация. По скоро оператора ЕСО. И тук вече нещата стават по-сериозни. Там има конвенционални уреди, които измерват, по които се отчитат и по които се определя тази енергия. Но сега в момента трябва да има уреди, които са ново поколение и които он лайн предават своите данни на първично ниво, не на софтуерно ниво. И това вече усложнява задачата на тези предприятия.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Проверено е. Такива уреди съществуват. Единствената причина да дадем в проектонаредба срок от шест месеца е само поради причината, че дружествата трябва да правят обществена поръчка. Иначе ние щяхме да дадем много по-кратък срок от този за закупуване и инсталиране на съответните уреди.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Чувам, че витае информация, че ще се договаря Министерството с отделни фирми кога и как. Според мен това е вредно и никакво договаряне не трябва да бъде допустимо. За колко време всеки един производител ще монтира такива уреди? Категорично трябва да се определи срок и този срок да не се променя.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: В проекта на наредбата е заложен шестмесечен срок.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има въпрос господин Ерменков, дали ще има санкции заложени при неизпълнение и аз имам друг въпрос. Ще имате ли някакви изисквания за техническите параметри на тези уреди. Имате ли договореност с един единствен производител.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Доколкото зная от колегите технически специалисти, съществуват уреди не само на един производител. Има различни производители в чужбина. Не знам дали и в България съществуват такива и дали има, не мога да кажа. Съществуват няколко производители и спокойно всяко дружество, което следва да закупи такова трябва да си избира. Ако беше един производител нямаше смисъл да се прави обществена поръчка.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз ако мога да задам един въпрос. Въпросът е леко страничен, но така или иначе е част от Временната комисия за установяване състоянието на енергетиката. Бих искал да ви помоля, ако може чрез Комисията да изготвите една справка във всички дружества, които са част от БЕХ, включително Деперал, което е извън БЕХ. Вие като заместник-министри и господин Павлов като председател на Борда на Българския енергиен холдинг, да изготвите справка, всички пенсионери, които работят в дружествата, колко са и каква средна заплата за самото дружество получават. Защото обикновено пенсионерите получават толкова години колкото са работили, толкова заплати, примерно от порядъка на 100 000 лв. Като получат максимална работна заплата и заемат работното място на някой млад човек, вече става малко повече, отколкото човек може да приеме. Затова искам да попитам, ако може да ми изготвите една такава справка.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ще се възползвам от въпроса на господин Николов да го допълня. По наши данни, които може да не са точни и коректни, около 20 000 души работят в държавната част от енергетиката. Може ли да подготвите един план за оптимизиране на тази бройка, която да доведе до по-висока ефективност. Като според мен се наблегне на това, хората които са в пенсионна възраст или не заетите бройки, на тяхно място да не бъдат назначавани нови лица. Тоест да няма социално напрежение и проблеми. Някакъв такъв елегантен подход. Някакъв ваш план за оптимизиране на хората в държавната енергетика. Аз ще ви препоръчам следния подход.
Може да се вземе за даден сектор средната бройка на заетите в други страни. По-добре да е източна Европа, за да не се каже, че сравняваме остаряла с твърде модерна индустрия. И на тази основа да се прецени, десет, двадесет процента отклонение е нормално. Но когато се видят по-големи отклонения е логично, че трябва да има план за оптимизация. Нещо такова като концепция. На няколко крачки след господин Николов направих. Защото той не посмя да отиде до там. Но както се казва, затова са коалиционните партньори.
АНТОН ПАВЛОВ: По отношение на въпросите ще подготвим такава справка за БЕХ и за дружествата и за Деперал съответно. Тъй като той е извън състава на БЕХ.
По отношение на оптимизацията вървят във всички дружества, въпреки че няма план. В момента водещ е НЕК по тази тема. Там преструктурирането е много активно. Въобще цели структури, отдели и управления се преструктурират. Тоест закриват се. Това е по отношение на справката.
По отношение на писмото за централите. Това писмо не е стигнало до мен. Но ще го намеря и ще подготвя до петък, тъй като замествам министъра. Така че от мое име ще ви пусна този отговор господин Ерменков. Не знам от кого е излязло, дали е от вас или от господин Симеонов. Нямам понятие. Само справка трябва. Аз ги имам тези данни, защото голяма част от писмата аз съм ги разписвал.
ТАНЯ ЦВЕТКОВА – парламентарен секретар
Това писмо, което казвате господин Ерменков заедно с господин Красимир Янков, само с едно уточнение, че то не е по ЗДОИ. Последното не беше по ЗДОИ и вие сте пуснали повторно друго, така ли? Ще проверя, но последната информация, която имаме е, че не е по ЗДОИ.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз мисля, че няма значение точно по Закона за достъп до обществена информация ли е или не е. Това писмо не е секретно, така че директно може да бъде предоставено, според мен. В него няма секретна информация.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господа заместник-министри като имате този план за оптимизация на държавната част от енергетиката, да ни предоставите и молбата. И разбира се, той да включва не само НЕК, но и Мини Марица изток, въобще всички структури на Българския енергиен холдинг.
АНТОН ПАВЛОВ: Ще го подготвим и до господин Симеонов ще го изпратим.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Понеже вие ще носите политическата отговорност. Утре ако се получат сривове с удължаването на сроковете на пети и шести блок, блоковете на Козлодуй и понеже пак се връщам на ценовия модел, който е направен във връзка с това решение, което очакваме от ДКЕВР. Не ви ли се струва, че ценовото решение вътре и смятате ли все пак да алармирате Комисията за това, че се намалява продажната цена на електроенергия от Козлодуй. Намаляват се ремонтните разходи, които трябва да бъдат извършени. Не са вкарани в ценовия модел онези разходи, които са за извозването на отработеното гориво, също от такива стойности. И от тази гледна точка не се ли създава риск за наистина вече финансова невъзможност, при наличие на технически такава, за удължаването на срока на действие на пети и шести блок. Това мисля, че също е един проблем, който много остро трябва да бъде поставен. Защото всички казваме, че трябва да го продължим, но утре ще се питаме с какво ще го плащаме.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Цената му е скочила двойно. Така се чува.
АНТОН ПАВЛОВ: По отношение на АЕЦ “Козлодуй” имахме разговори в Съвета на директорите на БЕХ. Господин Коен има задачата като председател на Съвета на директорите на АЕЦ “Козлодуй” да подготви ясна справка и точна позиция как да действаме в тази ситуация. Не е само за АЕЦ, но и за много други дружества. Включително НЕК, Мините, ТЕЦ 2, ситуацията е на всички държавни търговски дружества.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Желев заповядайте.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Благодаря. Аз имам два въпроса. първо господин заместник-министър Павлов, вие казахте, доколкото аз разбрах поне, че към наредбата приложение № 1 цената на въглищата има проблем. Как тогава ще бъде определен тон основно гориво, който продават Мините. Нали те захранват три централи в комплекса Марица-изток.
Второ модела, ако разчита на евентуалните предоговаряния на цените на двете американски централи на студения резерв, там има условия, за да бъде постигнато това предоговаряне. Разчита ли модела и ако разчита, това условие ще бъде ли изпълнено в срок, което те са поставили, за да предоговорят?
АНТОН ПАВЛОВ: По отношение на Приложение 1. В това приложение 1 са изброени различни видове сектори. Касае се предимно за черни и кафяви въглища. Тема лигнитни не са заложени. В момента сме задали въпрос на Европейската комисия, може ли да го тълкуваме. Има едно отделно поле, в което пише и други по решение съответно на държавата. Дали може там да включим лигнитни въглища. Тъй като според първа информация от тях, темата лигнитни въглища, въобще в Европейския съюз не се разглежда като вариант за държавна помощ в тази сфера. Но искаме да сме абсолютно сигурни, че това е така, защото иначе проблема с мините е много голям. Тъй като те са един от най-големите консуматори. И ако не може да получи държавна помощ, следствие именно от това приложение, ситуацията е доста напрегната. Логично ще рефлектира върху цената. Това е ясно.
Лигнитни въглища основно имаше в Германия и в Полша са изцяло черни и кафяви. Там лигнитни няма много. И в Германия и в Чехия вече лигнитното производство е почти закрито. Там няма. Вървим много активно по тази тема и мисля, че ще имаме отговор до една седмица. Идеята ни е до тези 14 дни на най-ключовите въпроси да има официален отговор, който ще ни помогне после за самата нотификация на цялата наредба, след като изтече срока на обсъждане.
По втория въпрос, който поставихте.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Студения резерв при договарянето на двете американски централи.
АНТОН ПАВЛОВ: По отношение на предоговарянето, мисля че господин Николов може да ви каже по темата, тъй като води този процес.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Да в ценовия модел на КЕВР видяхме, че се заложени параметрите на постигнатите споразумения с централите. Към момента вие знаете от предишно ваше присъствие в Комисията и разбира се и от други източници, че тези предоговаряния трябваше да бъдат финализирани до 30 юни. Предвид факта, че изтеглянето на външен финансов ресурс, който да погаси просрочените задължения на НЕК към двете централи е едно от условията. Има известно забавяне. То се дължи основно на факта ценовото решение на КЕВР, за което става дума в момента. Защото то съдържа в себе си неща, които имат значителен ефект върху НЕК. В основна степен той е положителен, но въпреки това е ефект.
Разбира се, колегите от Министерство на финансите искат този ефект да бъде квантифициран и да са на ясно как това ценово решение влияе върху положението на НЕК. Отговора е, ако остане в този му вид влияе положително очевидно. Тоест, толкова по-добре.
Но така или иначе, поради факта и дали това ценово решение имаше изказани мнения, че може то да бъде отложено с един месец. Имаше различни постановки и всичко това има влияние върху работата ни с Министерство на финансите. В този смисъл има известно забавяне. Като казвам известно, надяваме се следващата седмица да финализираме окончателно с Министерство на финансите и в този смисъл финансовия ресурс да бъде генериран в порядъка 15 – 20 юли. Така че практически, ако има такова забавяне, то да бъде в рамките на две, три седмици, защото за нас всеки ден тук е ценен.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Колеги, като представители на принципали на държавната енергетика, дали през БЕХ или по друг начин, още един въпрос, който знам, че колегите не са много фенове на този въпрос, но искам, ако може един анализ да възложите на вашите хора.
Ние в момента покриваме дупки от около 200 – 300 млн. по линия на американските централи и зелена енергия. Какво би се случило, ако при един добър бизнес план и възможности за финансиране, в това число, ако трябва и заем, да се изкупят от държавата най-големите фотоволтаични полета, имам предвид от 10 мегавата нагоре. И поне една от американските централи, като имате предвид, че горе долу ние знаем каква е цената. ЕОН на времето продаде на американците Марица-изток 3 за около 200 млн. евро. Така че дали може да се направи един такъв анализ, как би се отразило едно такова действие с тегленето на заема. Имайки предвид, че когато се предоговарят с банките условията, срещу тях ще стои не частен субект, а държавата, което ще доведе до облекчаване на финансовите условия. Би могло да се разсрочи този кредит, който ще бъде за доизплащане. Какъв ще бъде финансовия ефект върху енергетиката от една страна и от друга страна какъв ще бъде ефекта върху сигурността на електроенергийната система от друга, като възможности държавата да си управлява сама производството и потреблението. Не искам сега отговор. Ако може един анализ да се направи. Може да излезе някакъв заек от този храст.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колеги други въпроси?
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Относно меренето он лайн. Наредбата която цитира господин Димитров от 2008 г. задължава отчитане регистрации и поддържане на база данни. След 2008 г. няма не дигитални уреди. Всичко е дигитализирано. Всичко е в наличност. Това което не знайно защо в наредбата, между другото наредбата е минала обществено обсъждане господин Николов, просто сте го пропуснали това нещо. Така че тази наредба е приключил факт, специално касаеща чл.84 от закона.
Тези обществени поръчки и прочее, това са само за удължаване и за тупане на топката. Всичко е готово. Само трябва воля. Изобщо тук не се касае за суми, които изискват обществена поръчка, за да се предаде тази информация. Трябва да има воля и това час по скоро да влезе в употреба.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Накрая като теглим чертата искам да попитам все пак правилно ли разбрах, че вие вече съкращавате цели отдели, казахте в НЕК.
АНТОН ПАВЛОВ: Господин Илиев ще ви разкаже, но те се оптимизират, преструктурират се. Не са масови съкращения категорично. Не са и въобще съкращения в този вариант – пенсионери, свободни бройки и т.н.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Пенсиониране и закриване на свободен щат.
АНТОН ПАВЛОВ: Да и съответно пренасочване към други структури на НЕК. Няма такива масови съкращения и освобождаване на хора. На този етап това не го правим. Мисля, че не е политически нормално да го правим в момента.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Съдбата на ТЕЦ “Марица-изток 2” и като се има предвид, че тя потребява 50 процента от производството на Мини Марица-изток, каква ще бъде според вас вашата прогноза. Излиза изцяло на свободния пазар. Там ще има съкращения.
АНТОН ПАВЛОВ: В момента продължават активно разговорите с Комисията. Знам, че вчера е бил изпълнителния директор на ТЕЦ-а е бил при господин Иван Иванов. Основната идея, ако е възможно един блок да бъде осигурен и да работи на студен резерв. Това е варианта, който може да даде лятото ТЕЦ да може да функционира, докато започне реалното използване на електроенергия в есенния, зимния и пролетния период. Разработени са пакети и мисля, че повече от година и половина, две има опит ТЕЦ-а, за продажба на пакети на върхова енергия, което е всъщност най-полезното и най-доброто като продукт, който може да даде ТЕЦ.
Благодарение именно на тези пакети, той успява в рамките на свободния пазар да оцелява. Тъй като АЕЦ е съвсем друг тип енергия.
Няма да крия, напрегнато е положението и действително се иска добра воля от Комисията по отношение на ТЕЦ 2. Още повече ТЕЦ 2 всичко това, което в момента се говори и се обсъжда в Европейския съюз, задължително въвеждане на купуване на квоти за въглеродни емисии. ТЕЦ го купува. Ясно е, че всяка година това го има. Единствения който купува е държавния ТЕЦ 2. Това нещо ще бъде въведено изцяло в целия Европейски съюз от 2019 г. Така че въобще бизнеса свързан с въглища и липсата на възможности за закупуване на тези емисии ще повиши цените на самите производители многократно.
МАГАДЛЕНА ТАШЕВА: Това се отнася за 2019 г. Сега сме 2015 г.
АНТОН ПАВЛОВ: Говоря за 2019 г. като време за развитие на тези съоръжения. Иначе ви казвам, в момента единственото, което трябва да се направи, ако може да има и помощ. тъй като КЕВР знаем, че е подчинен или най-малкото се контролира от Народното събрание. Ако е възможно единия блок, за да може ТЕЦ-а действително да оцелее и да работи на студен резерв.
МАРТИН ДИМИТРОВ: КЕВР е независима комисия. Има само парламентарен контрол. Искам да ви питам. Може ли да сравним цените по които ТЕЦ 2 купува емисиите с двете американски централи. Тоест, ако сега не можете, можете ли писмено да ми отговорите по този въпрос. Това става съгласно ваша наредба. Има методика. Как става? Интересува ме, дали ТЕЦ 2 купува по по-високи цени, отколкото двете американски централи емисиите.
АНТОН ПАВЛОВ: Ще направя справка по тази тема. Доколкото знам ТЕЦ.а купува на борсата, там където е възможно. Но ще направим един анализ как купува НЕК. Защото НЕК де факто заплаща на ТЕЦ 1 и ТЕЦ 3. А за ТЕЦ две директно купува.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Може да се направи един анализ, примерно ТЕЦ “Бобовдол”, ако купува и да се види ТЕЦ 2 на колко купува. Ще е интересно. Един въпрос имам. Първо исках да кажа, че двойката трябва малко да помисли, че рано или късно отива на свободен пазар и няма да се дава даром студен резерв и т.н. Така че ако оцелее една, две години, рано или късно нито студен резерв ще има, нито регулиран пазар. Така че да се хваща в ръце и да оцелява в конкурентен пазар. Примерно да го сравня, но Бобовдол всички мислеха, че ще умре като излезе от регулирания пазар. Излезе от регулирания пазар и още съществува. Значи има формули.
Моят въпрос е в друго естество. ТЕЦ “Варна” бих казал, че е болна тема за енергетиката и за сигурността на енергетиката, въобще по принцип. Знаете, че по-трудно се балансира самата система, реактивната енергия и т.н.
Когато е приватизиран ТЕЦ “Варна”, ЧЕЗ е поела ангажименти във връзка с инвестирането. Не е направено нищо по въпроса. Но затова е извлякло много пари от там. Има едно споразумение, което ЧЕЗ подписа. Мисля, че когато Румен Овчаров беше министър на енергетиката, че те 40 млн. лв. трябваше да инвестират във възобновяеми източници като компенсация, че не са направили нищо по въпроса.
Въпросът ми е. Държавата чрез Министерство на енергетиката какво мисли да предприеме във връзка с ТЕЦ “Варна”. Давам няколко идеи.
Първо, в договора макар и да няма неустойки, с промените в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, държавата може да наложи доста рестрикции спрямо инвеститор във връзка с ТЕЦ “Варна”, който вече знаем, че дерогацията изтече и я затвориха. И по този начин да си търси вариант да си го върне. Ако не втори вариант е да притисне ЧЕЗ и да го продадат най-малкото на държавата. За да може да си го възвърне, защото той е бих казал стратегически обект.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да проведе търговски разговори.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Въпросът ми е такъв. Ще предприеме ли Министерство на енергетиката нещо по въпроса във връзка с ТЕЦ “Варна”. А има доста какво да предприеме.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: притеснявам се, че с последните промени в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол вече си унищожихме възможностите да искаме реципрочно нещо, което няколко пъти го предупреждавах, че ще го направим, но вие не ме слушахте тогава.
АНТОН ПАВЛОВ: По отношение на ТЕЦ “Варна”. Правим непрекъснато, още от миналата година започнахме. Имаше дерогация и все още има от първи до трети блок, които може да работят 7000 часа. Но ЧЕЗ по едни или по други причини, идеята беше, ако е възможно да ги ползваме зимата, ако нещо се беше получило. Това беше нашата идея.
Първо изтече разрешителното сгуроотвал, което трябва да бъде дадено като разрешение от Министерство на околната среда и от Европейската комисия. Изпратихме писмо. Даже аз имах личен разговор с господин Шевчович по тази тема. Това беше от министър Петкова. Искахме разрешение за дерогация за шести блок, който е най-бързия и знаете, че е на газ. Отговор се получи след като изтече зимата естествено. В него беше от рода, да съгласни сме, но трябва да се спази европейското законодателство. Ако евентуално стане проблем, тогава ще говорим.
Проблемът беше този, че ако станеше проблем, първо нямаше да има време за покупка на въглища. И второ, те съкратиха хората и останаха с 280 квалифицирани специалисти, както се изразиха. В момента наблюдаваме, че не трябва нищо да демонтират и нищо да правят. Въпреки, че имаме сигнали, че се правят от първи до трети блок. ТЕЦ-а трябва да е консервиран и да се поддържа в готовност. Това е съгласно лицензията, която КЕВР е издал. И не могат да направят нищо. Всеки един момент имаме комуникация с колегите от КЕВР да направим подобна проверка, ако се получи информация по нея.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате ли представа към настоящия момент на каква цена купуваме руската газ. Втория въпрос, мисли ли Министерството да предприеме някакви разговори, преговори с цел намаляване на тази цена?
АНТОН ПАВЛОВ: В момента руската газ е много по-ниска. В рамките на 360 долара. Тя се мени непрекъснато. Цената падна. Около 340 – 360 долара. Тя се променя. Но в сравнение с това, което взимахме зимата над 480 е съвсем различно.
Взимаме съответно по-евтино. Над 500 долара за Македония. Те непрекъснато искат и отправят молби за съдействие чрез нас. Твърд договор, който имаме, въпреки че има клауза за продажба на вън, на този етап няма как да го реализираме чисто транспортно.
Водим разговори за сключване на някакъв меморандум по темата. Докато не влезе 1 куб.м. газ друг, освен този който е по договор с Русия, по тема за намаляване на цените, въобще е излишно да говорим.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Как стана намаляването? Украйна на 260 или на 280 ли са?
АНТОН ПАВЛОВ: Украйна реверсира през Словакия. Взима норвежка газ.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Те се договориха преди.
АНТОН ПАВЛОВ: Да, те успяха да вкарат другаде. В момента е на 230, доколкото знам.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Колеги, нека не бъркаме геополитическите интереси.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това е цена без ДДС. Върху това трябва да сложим ДДС, за да получим истинската цена, акцизи, всичко. Колко става горе долу?
АНТОН ПАВЛОВ: Трябва да ги сметна и ще ви кажа със сигурност. Защото знам тя непрекъснато се променя. Но има сериозно сваляне на цената от Русия. В сравнение с тази, която Гърция получава. Гърция има по-ниска цена от нас.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Гърция има цена за руската газ по-ниска от нас.
АНТОН ПАВЛОВ: Те се комбинират с Ел Ен Джи терминал, така че там имат микс на цената и е по-ниска.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От какъв порядък е?
АНТОН ПАВЛОВ: Знам, че е в рамките на 230 – 250 долара.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Руска газ.
АНТОН ПАВЛОВ: Не, те миксират. Руската мисля, че не е много по-малка от нашата. Някъде с 10 – 20 долара да е по-ниска. Вкарвайки от Ел Ен Джи газа, който в момента е много евтин в този момент, като миксират получават доста ниски нива.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нещо в тази посока правим ли ние? Частни фирми правят, ние не правим.
АНТОН ПАВЛОВ: Има разговори с компании, които доставят газ. разглеждат се различни варианти. За суапови сделки и за всякакви други виртуални количества. Така че в момента на Булгаргаз е дадена задача да направи един такъв анализ, как ще действа в подобна ситуация. Тъй като след година и половина, моята оценка е, че Булгаргаз ще излезе на свободния пазар и няма да има нещо, което да успее да задържи цените от големите играчи, включително и румънска газ и каквато и да е. Но самия факт, че е притисната и Румъния да изнася и наказателната процедура срещу, Газпром, така че там няма да има повече от година възможност да се лавира. Целият проблем е фиксираните договори за доставка и за транзит.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Нямаше ли една клауза, че могат да се преразглеждат на пет години, на три години?
АНТОН ПАВЛОВ: Миналата година не сме ги преразгледали. Така че сега след три. Преразглеждането било почти формално. Тогава е преразгледано поти формално, но срока за следващите три години ще чакаме.
МЕГЛЕНА ТАШЕВА: Казахте, че съвместната компания продължава да работи. Кога е събранието?
АНТОН ПАВЛОВ: Края на месеца.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз имам един такъв въпрос, който откровено казано, никога не ми е бил ясен. Русия ще освободи капацитет 50 процента. Той ще бъде обявен на търг и някой ще го спечели. Това дава право тя също да участва в търгове за свободен капацитет на западно-европейските газопроводи.
АНТОН ПАВЛОВ: Където няма изключение може да участват. На Румъния изтича договора за транзит.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Защо дерогации има за Опал, НЕЛ и т.н., а за Газпром няма.
АНТОН ПАВЛОВ: Северен поток има дерогации.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: За Южен поток питам.
АНТОН ПАВЛОВ: Не мога да ви кажа. Това е въпрос към Европейската комисия.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Никога не е поисквал. Беше записано в протокола, който подписахме в последствие, че трябва всички страни по които ще мине потока, да се съберат и да поискат заедно дерогация. Защото тръбата минава през всички. Не само Газпром да поиска дерогация. Така или иначе тази среща не се състоя. Не знам защо. Трябваше инициатор да е Газпром.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Заместник-министри Николов и Павлов благодарим ви.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Може ли господин Илиев да ви задам един въпрос, защото влезнахме в един теоретично-математически спор. В предложението на Комисията за енергийно и водно регулиране на каква цена е задължен НЕК да продава електроенергия за покриване на технологичните разходи на електроразпределителните и електропреносните предприятия, ако може да кажете точното число.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: 30 лева.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Благодаря ви. Чухте ли господин Димитров. За технологичните разходи е 30 лева.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Илиев в новия ценови период, който предстои да бъде гласуван ще бъде 30 плюс 40 лв., които са такса задължение към обществото. Тук бърка господин Ерменков. Става 70.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Тези 40 лв. не ги плаща никой. Тези 40 лв. ги плащаме ние.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Това е цената от АЕЦ “Козлодуй”, която я взимаме и е като пощенска кутия. Даже е по-зле от пощенска кутия.
МАРТИН ДИМИТРОВ: ЕРП-тата ще плащат 70 лв. Тоест те ще плащат такса задължение към обществото. В момента те са взимали на 30 лв., а са го калкулирали на общо основание. А сега ще купуват на 70.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: В проектодоклада е записано 30, но там пише, че ще се плащат и задължения към обществото от определени групи консуматори. Не знаех, че ще ме питате тези неща. Има си наредби.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Исках да го чуем, че “Козлодуй” продават по 30 лв.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Да, по 30 лв. продава “Козлодуй”.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Там няма изменение.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колеги, аз предлагам по въпросите, които сме поставили да дадем възможност на господин Илиев да каже няколко думи. Погледнахте ли справката. Това е първо надничане в сферата на заводските топлофикации.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: До 2013 г. м.юли, тъй като те бяха в цената на ЕРП-тата, те им плащаха, така че затова нямаме данни. Ние имаме данните от юли 2013 г. и 2014 г. Това са количествата високо ефективна енергия, която сме закупили от заводски и топлофикационни централи. И тук има и цените.
С промяната в Закона 2012 г. отпадна Лукойл. Така че в момента за 2014 г. са 17. Но сега има още три топлофикации, доколкото ми е известно, които имат лиценз от КЕВР и които ще бъдат добавени от следващия ценови период предполагам.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Илиев първо давате списък от производителите на високо ефективно комбинирано производство и давате 16 броя. Говорите за Лукойл, а Лукойл не влиза тук. След това казвате 9 плюс 8 трябва да са 17, а ние виждаме 16. Това е в самото начало.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Защото Топлофикация – София са две централи. А тук е общо като топлофикация. Те са Топлофикация София – София и Топлофикация София – изток. Защото данните са две централи в топлофикация София.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Значи са 16.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Реално са 16 като фирми. А като централи са 17.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Какво е отклонението спрямо плана на КЕВР. Дали тези топлофикации и заводски централи са продавали това, което КЕВР им е определил като годишни квоти или са подавали над квотите?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: До миналата година ние бяхме задължени да изкупуваме цялото количество.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Те са продавали над квотите преди промяната, която ние направихме сега.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Някой път може да са продавали и под квотите, тъй като топлофикациите зависят от времето. Те не могат да предвидят, дали ще бъде студена зимата или не. Това влияе на производството на електрическите централи. Но тази година вече всичко си е по квоти 2014 – 2015 г. С решение на КЕВР вече са по квоти и се спазват.
В интерес на истината квотите за висока ефективност топлофикациите там ги спазват. Но квотите, които са не високо ефективното производство, там са доста под определените им от КЕВР. Така е по отчета.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин председател един такъв въпрос. Още на първа страница преди да стигнем до числата. Гледам, че няколко от компаниите са регистрирани във Великобритания. Това островите ли са или кое точно на Великобритания. Това островите ли са? Гледам Бургас, Плевен, Брикел.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Те са в офшорни зони.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Същото се отнася най-вероятно за Кипър е ясно. И щата Делауер, който парексаланс също е офшорна зона.
Вторият въпрос, който имам към цялото това нещо. след като сте си направили труда на Видахим АД, да изброите всички видове юридически лица, които са собственици. Защо на Биовет сме стигнали само до Хювефарма и други, а не сме записали кои са другите? Това са на Домусчиев. Само да уточня за кое става въпрос.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Това са го вадили юристите от търговския регистър.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: След като сме ги описали всичките кои са, нека и тук да се допълни.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Да, ще го допълним.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: За да е пълна информацията. Защото тези, които са в офшорните те са ясни, защо са там.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Може би защото те вече не продават на нас и затова не ни вълнуват. Биовет за 2014 г. нямат квота и може би заради това юристите не са го записали.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: За 2014 г. нямат, но за 2015 г. не се знае.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не мога да ви кажа. Не си спомням решението. Тя е една централа, която те сами са си я спрели, защото не е ефективна. Тя е газова централа, която не е ефективна.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Нека да бъдем точни, че всичките високо ефективни производства за газови централи.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Когато е заводска централа и когато трябва да продаваш енергията за собствени нужди за себе си, не ти е изгодно да произвеждаш тази енергия от газ. По принцип от газ не е изгодно да произвеждаш електричество.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Колеги, искам да ви обърна внимание. Нека да погледнем преди 2014 г. как е продала Биовет. Защото 2014 г. наистина въведохме квотите. Вие си спомняте тогава първите промени, които бяха за ограничаване на изкупуването на енергия, която не трябваше да бъде друга, освен високо ефективна. И да не се окаже, че Биовет са печелили повече от продажбата на електроенергия.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Специално заводските централи преди да се задължат да продават на завода, за който са създадени, общо взето те продаваха енергията на НЕК, а купуваха от регулирания пазар. И беше доста по-евтино или на свободния. И те затова се разделиха дружествата. Позволяваше им го закона.
ТАСКО ЕРЕМНКОВ: Господин Илиев, един въпрос, който не е свързан с това. Утре имаме среща в другата Комисия, която е за наблюдение по работата на КЕВР. Вие продължавате да стоите зад вашия доклад, който го изпратихте и становище по отношение на цените. Това искам да ви попитам, защото част от въпросите, които ще му зададем са на тази база. Тъй като казахме на обществото, че с този ценови модел правим НЕК да печели. А изпълнителния директор на НЕК не е убеден, че това се случва. Около 100 млн. беше декларираната от КЕВР печалба. Нали стоите зад този доклад,, защото утре искам да го поставим като въпрос. Не искам да вадя политически дивиденти. Обаче вече започват разговори в това число на високо ниво в индустрията. Дали не е време да фалираме НЕК, защото няма активи, а има само пасиви. Това го казвам като приказки.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: И аз го чух.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Така че нека да си спасим НЕК, но и да убедим Комисията, че начина по който ценообразува не е този, който трябва да бъде.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не е проблем да се фалира НЕК. Проблемът е, че от тук нататък никой няма да иска да инвестира в България. Проблемът не е НЕК, а проблема е за България. Аз не ги решавам тези неща.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колеги някакви въпроси? Няма.
Господин Илиев благодаря ви. Може би отново ще ви повикаме.
Закривам заседанието.

Закрито в 17 часа и 50 минути /


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯТА
ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА
ЕНЕРГЕТИКАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ:


/ Валери Симеонов /
Файлът съдържа
60 874 знака
34 стр.
Стенограф: С. Михайлова