ПРОТОКОЛ №19

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА
В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ






П Р О Т О К О Л

№ 19


Днес, 8 юли 2015 г., сряда, от 16:00 часа в зала „Запад” на Народното събрание се проведе закрито заседание на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България, съгласно решение на ВАКПОСЕРБ от 1 юли 2015 г.
Към протокола се прилагат списъците на присъстващите членове на комисията и гостите по съответните точки от дневния ред.
Заседанието се ръководи от председателя на комисията Валери Симеонов.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добър ден, уважаеми колежки и колеги! Предлагам на вашето внимание дневния ред на днешното заседание, който е обявен и предлагам разместване на първа и втора точка.
ДНЕВЕН РЕД
1. Изслушване на изпълнителния директор на АДФИ, г-н Венцислав Георгиев, по повод приключените проверки на предприятия, произвеждащи електрическа енергия от ВЕИ.
2. Изслушване на изпълнителния директор на БЕХ по повод на пропуски и неточности в предоставената информация за обществени поръчки както и по допълнително зададени въпроси от председателя на Комисията.
3. Разни.
Има ли други предложения? Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 6, против и въздържали се – няма.
Благодаря ви. Преминаваме към първа точка от дневния ред.
Г-н Георгиев, моля Ви за кратко изложение. Вие ни пратихте хубав, голям кашон с папки, но кога да ги четем. Ако искате да ни заострите вниманието с основните резултати от проверките. Благодаря Ви, заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви. Аз съм директорът на дирекцията, която се занимава с извършването на въпросните проверки и ще се постарая да бъда кратък.
Както ви казах и на първото заседание, имаме извадка от 37 обекта, които са пет и над петмегаватови енергийни предприятия. Към днешна дата сме възложили 16 проверки. Четири приключиха на 1 и 2 юли, имам уверение до края на седмицата, до петък да приключим и петата. Това са най-големите и затова ни отнеха повече от месец. Всяка следваща, надявам се, ще се извършва по-бързо.
Докладите наистина са много тежки, съдържат основно числа. Това е обективно, няма как да бъде по друг начин. Всъщност, както и предполагахме, нашият доклад основно може да послужи на КЕВР, защото всички правомощия като реално извършени инвестиции, реално извършени разходи и текущо в експлоатацията на енергийния обект, всички правомощия, както и да бъде третирана фактическата обстановка, са в регулатора. Ценообразуващите елементи са определени също в закона, включително други експлоатационни разходи, норма на възвръщаемост на капитала, нещо което никъде другаде не е определено. При нашите проверки ние сме проверили всички разходи и затова ни отне повече време – всеки разход, всеки договор, описан по фактури и по плащания – лично от инспектора. Има такива, които са очевидни и безспорни. Има такива, които са над нормативната уредба и КЕВР изключва като разходи, защото не са свързани пряко с лицензионната дейност като дарения, представителни и глоби.
Но има едни формулировки в наредбата за ценообразуване, само ще ви цитирам: регулаторът в състава на признатите разходи не включва разходи – точно тези 12-та и 13-та точки от наредбата – други разходи, за които ние в комисията не открихме обосновка и доказателства за присъщи разходи и още по-интересно – комисията приема, че не са в интерес на клиентите или разходи, които не са необходими за изпълнение на лицензионната дейност.
Очевидно е, че само регулаторът може да види разход, който не е безспорен и да прецени. Ние затова сме възприели този подход – дали инвестицията е развита максимално за всеки енергиен обект, включително с кои контрагенти с изключителни цени и т.н. Проследили сме година по година до 2014 г. какви разходи са правени съответно през годината. И като детайли, да ви заостря вниманието, аз мога да спомена някои, но така или иначе това е нещо, което ще прецени КЕВР – какъв тип разходи са плащани на кредитно свързани лица, дали ще бъде доставка, дали ще бъде договор за управление, за консултация, свързани със собственик на енергийното предприятие, би следвало да представляват интерес. Ние сме насочили вниманието към големите инвестиции, за милиони. Всички са над 200 млн. Всички следващи по-надолу стават все по-интересни с по-екзотични разходи, суапови договори, със свързани лица.
Ние не сме категорични, не ни е в компетенцията и правомощията да се произнасяме. Нямаме опит да се произнасяме, не сме органът. Даваме го такова, каквото е, подробно описано. Примерно консултантски договор с един от членовете на борда на дружеството от сорта на милиони. (Реплики без микрофон) Те си приличат в различните дружества. Всичко е в ръцете на КЕВР и тя може да види – започва инвестицията и възстановява разходи преди инвестицията – има договори, има фактури, всичко е документирано. Дали тази цена е обоснована…
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има договори, има фактури, заплащането е осъществено.
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Засега като текуща информация, мисля че този отчет ще излезе утре, имат само няколко не документирани разходи, но дали са признати… Може би е тежко за четене, на пръв поглед изглежда така – някаква съвкупност от числа – първо цялата инвестиция е разбита по направления – доставка на самото оборудване, монтажи, АМР-та – КЕВР може да преценява.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Казахте, че са плащани възстановяеми разходи от преди лицензията ли? Не Ви чух добре.
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Точно така са наречени. Това са разходи възстановяеми на собственика на дружеството, принципала, мисля че преди лицензията. Тук има резюме – това са разходи за действия, извършени преди даване на лицензията за инвеститорски разходи. Когато е готова инвестицията, тогава се дава лицензията. Логично е да има такива разходи преди лицензията, но аз ги споменах защото са към собственика и са в обем на милиони. Лицензията когато се издаде вече има извършени разходи, техническа помощ и т.н. Нали това е идеята да лицензират, да видят дали е годен да извършва такава дейност, дали има осигурено финансиране и т.н.
Всъщност те и след издаването на лицензията имат една-две години инвестиционни разходи и докладите това трябва да покажат – реалната инвестиция, съпоставена с бизнес план. Това не е нещо недопустимо или ненормално. Някои идват с три вида бизнес планове – оптимистичен, реалистичен и песимистичен. Ние сме извадили реалната лицензия колко се различава от тази, която е планирана, но нормативно все пак това, което законът повелява е, че КЕВР на база на анализ може да определя цени. Единият вариант е когато ежегодно ги определя през юли и другия – в резултат на анализ се променят ценообразуващите елементи средно за сектора инвестицията е, примерно е 1300 за киловат, средно за сектора като експлоатационни, за привлечения към собствения капитал съотношението е 80:20. Има отклонения от тях. Това са средни стойности. Това са техни формули и техни методики и те си го изчисляват. Съотношението на капитала също не е спазено никъде.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Само един въпрос, г-н Георгиев. Понеже средно означава усреднени показатели. При Вас какво се получава има ли някъде да са надхвърлени реално? В смисъл да има усреднено в сектора 100 единици да са усреднени, пък те да са направили реално 110 единици? Или инвестициите да са усреднено 100, а те да са направили 110. Или пък те са направили 90? Разбирате ли ме? Приемаме усредненото за шаблон и искам да разбера реалното колко е. Колко под или над шаблона са?
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Точно това Ви казвам. Шаблонът всъщност е в КЕВР. Те са казали 1,3 цента на киловат са експлоатационните разходи. Не е ясно кое те считат за такива и дори не сме уверени, че това е наша работа. КЕВР може нещо да не го признае. Дори да сме направили правилно разбивките, ако КЕВР не го признае, примерно 205 млн. сме разбили и 15-20 млн. КЕВР не признае, инвестицията може да не е 200?!
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имахте ли възможност да сравните стойностите на внесените материали по митническа декларация?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Дали обявените за обмитяване стойности отговарят на стойностите в инвестицията.
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Точно при тези 4 случая нямаме. Такова нещо не се е налагало. Според инспектора има съответствие изцяло между договора и фактурата, закупувани са от Европейския съюз, едни са германски, подозирам, че става дума за фотоволтаиците.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Беше казано, че са внасяни втора ръка. Няма ли подозрения не само за фотоволтаиците, че тези перки са втора и трета ръка и в този смисъл какво минава през митниците, каква стойност се регистрира. Каква стойност се обмитява. Защото един договор може да работи от две страни. Случаят с Марио Николов и Людмил Стойков, нали си спомняте – внесли стари машини, боядисали ги, обявили ги на по-висока цена като нови… Германците си излежаха присъдите, а при нас няма нищо. Дали тук няма такива случаи. Там бяха за милиони по САПАРД.
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Тук има едно ново условие – когато Европа финансира държи да е чисто ново. КЕВР има едно решение и те са упоменати като вид, тип и т.н.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Въпросът ми не е такъв. Възможно ли е стойностите да са завишени от двете страни. Паспорти, сертификати вие не ги гледате тези работи.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Което може да се хване само по митнически декларации.
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Ние и сега имаме обструкции от тях – какви сме ние да ги проверяваме. Задачата ни е финансово-стопанска и мисля, че да се правим на инженери…
МАРТИН ДИМИТРОВ: Г-н Георгиев, целта ни е да свършим работа. Имам един директен въпрос – по Ваша преценка, ние знаем че тази преценка може да не съвпадне с мнението на КЕВР, което е нормално, но по Ваша преценка, ако Вие като финансисти, ако разделите разходите на такива, които трябва да бъдат одобрени и на такива, които не трябва, каква е рентабилността – над 9 % или под 9 % - по Ваша преценка. Аз съм сигурен, че Вие сте си направили такава преценка и изводи, за да се ориентираме ние. Има ли цели групи разходи, за които според Вас, има възможност, вероятност КЕВР да каже, че са несъотносими към дейността, свързана с инвестицията.
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Второто със сигурност, според нас има такива и биха могли да бъдат предмет на анализ на КЕВР и със сигурност да не ги приемат. Видно е, че от основната дейност почва да се печели още втората година. Ние не знаем методиките и формулите на КЕВР, ние можем да гледаме като счетоводители и ни прави впечатление, че от основната дейност, експлоатацията на обекта и обслужването се печели и доста добре. През финансовите разходи, примерно са към майката, нали ние излизаме на загуба. Това са видими неща. Аз не мога да си позволя – тези 9 % лихва, например, те гледат цена на привлечения капитал. Не би ли следвало да има значение от кого е привлечен този капитал, дали от групата. Защото ако е привлечен от юридическото лице, той носи гарантирана печалба за групата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не съм съвсем съгласен. По принцип в методиката на КЕВР е формирана 70 % привлечен и 30 % собствен капитал. Ако майката може да даде 70 % привлечен капитал и ако е пазарна лихвата – и парите си имат цена – там е въпросът. Въпросът е дали има такива, които имат над 30 % собствен капитал и се опитват тях да скрият.
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Да, да – от тези 4, едно изцяло е със собствен капитал, т.е. майката е вкарала милиони и с тях е направена инвестицията. Там няма никакви заемни средства и наистина излизат на печалба от първата година и е очевидно. Едно от тези дружества е изцяло финансирано със собствен капитал, няма никакви лихви и никакви форма на привличане на средства.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да уточним нещо. Разбирам, че в останалите три случая компаниите са взели заем от свързани лица или от компанията майка, т.е. дъщерното дружество взима при 9 % лихва от компанията. Би ли могло да предположим, че когато впоследствие много паднаха лихвите по кредитите, всички знаете - много под средния за страната, но те нямат икономически стимул да коригират този лихвен процент, защото те правят вътрешно ценообразуване, те на практика изнасят държавата. И тук идва логичният въпрос какво може да направи КЕВР. Нищо не може да направи. Те са измислили модела, запазвайки лихвата, изнасят печалбата.
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Точно така. Мога да дам пример – във финансовия модел на КЕВР е записано 20 % са привлечени, 73 % - заемни средства, средна лихва 7,28 и 7 % собствени средства се генерират от амортизационните отчисления. Реално се оказва, че заемните са от банки, а така наречените собствени са пак кредити, само че от свързани лица – собственикът на фирмата и са на 9 % и реално на 100 % са заемни средства. Единият договор е на 7, другият е на 9.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Чисто икономически правилно ли е да говорим, че лихва за собствения капитал не би трябвало да има. За привлечения – да.
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: То не е собствен капитал, не е да са купили акции или нещо подобно. Те са дали на заем собствени средства. Тези 27 % собствени средства, те пак са заемни, само че от собственика. Говорим за съотношение, да имаш капитал 100 млн.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Говорим за едни 9 % допълнителен разход, който е скрита печалба. Би трябвало да не се признава. Какво значи собствен капитал.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Няма лошо, особено когато има сформирано дружество, то да си ги връща от печалбата. Всъщност ако има дружество майка, което по някакъв начин е направило схемата да източва това дружество, т.е. да намалява печалбата, тук може да се намесят лиценз за кредитиране, защото когато имаш над основната лихва за кредитиране, може да се търси вариант, когато някакво кредитно дружество може да се привлече.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Г-н Георгиев, имам един въпрос. Вие имате, доколкото разбирам, ясна и точна разбивка какво е харчено и т.н. За съжаление, обаче не сте в състояние и това е нормално, да направите експертна преценка от гледна точка на комисията кое е признат разход и кое не е. Това, което в момента го чуваме е хубаво, че сте го направили и е добра база за една съвместна работа с КЕВР по тези 4 въпроса да седнат и да излязат с един съвместен обобщен доклад. В срок от една седмица.
Г-н Председател, да се обадим на г-н Иванов в КЕВР да изпрати един икономист при екипа, да седнат и да си направят доклада. Това е моето предложение - ще имаме обобщение дали са признати, допустими или недопустими разходи и ще установим реалното съотношение като модел. Можем да сезираме органите след това. Не е наша работа да правим заключение дали е законосъобразно и т.н. Да си направим изводите и да ги пратим на съответните органи. Ние не можем да направим в момента експертна оценка.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Колеги, тези доклади ще бъдат предоставени на КЕВР, така или иначе. Те ще се произнесат по инвестиционните разходи и ще излязат с доклад, т.е. ако има намалени инвестиционни разходи, надвзети с повече от 5 %, както ние сме го записали, те ще ги върнат със задна дата. И това е допустимо от гледна точка на прекомерна държавна помощ, така че това ще бъде направено.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Едно допълнение. Аз съм съгласен с Николов и Ерменков – важно е да се направи среща с КЕВР сега да се изясни кои разходи са признати и кои не. Сега да кажат. Призовавам да направите среща с тях, с техните специалисти и другата седмица, ако успеете, да се видим пак и на база на тези четири доклада да получим отговора каква част от инвестицията се признава и коя не. И да видим каква е ефективността и как продължавате с другите проверки.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: От комисията да ви кажат ако нещо не сте обърнали внимание.
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Всъщност аз още на предишните заседания ви казах, че през цялото време сме търсили среща с КЕВР – съобразяваме се с техните насоки да сме национално полезни, дори и това какво да гледаме сме го уточнили и на последната среща какво да добавим и може да им бъде от полза до края на месеца, затова форсирахме и тези доклади сме ги изпратили на КЕВР и на министъра на енергетиката. От 2 юли ги имат при тях. Няма никакви препятствия.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Следващата седмица да ви поканим с КЕВР след един телефонен разговор дали са прегледали докладите. Ние имаме намерение да хванем модела за установяване на евентуални нарушения. В тази връзка ви каним на следващото заседание - компетентен човек, който може да кореспондира с КЕВР и да даде отговор на въпросите, които ще бъдат зададени.
И за да приключим искам да Ви запитам, не като заключение, защото няма заключение, вие като проверяващи имате ли сериозни основания да се съмнявате, че голяма част от тези суми всъщност са неправомерно записани като разходи, това ми е въпросът.
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Аз мога да отговаря абсолютно откровено като човек, който цял живот е бил ревизионен инспектор – всяка консултантска услуга е под съмнение. Принципно цената на консултацията няма как да се докаже и особено в такива големи размери.
Междувременно министърът на енергетиката поиска 8 конкретни малки производители, които са финансирани по програмата за селските райони до края на тази седмица. Ние успяхме да се организираме и утре ще изпратим докладите пак на КЕВР и на министъра. От тези 8 всъщност три са се възползвали неправомерно и са фактурирали на преференциални цени, независимо, че са финансирани. Казвам го във връзка с § 11 от закона, който се оказва много проблемен, защото е важно кога си подал заявлението за финансиране и всъщност еднакви обекти единия 180, другия 600 лв. Ако си подал преди 3 май 2011 и установихме, че има такива и след тази дата. Просто има един такъв параграф, който казва, че това че си финансиран се взима предвид когато се определя цената, но това не важи за тези, които са подали заявление преди 3 май 2011 г. Едното е преференциално финансиране и си продават на високи цени. Ще ги изпратим на компетентните органи.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Знаете ли дали тези 8 са случайно подбрани, или се знае че са от специална програма?
ВЕНЦЕСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Това може да се провери централно. Може да се вземе информация от ЕРП-та. Веднага може да се види. Има инспектори по места. Има вече писмени жалби.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Казахте, че консултантските разходи са крайно съмнителни. Съгласни сме с Вас, обаче дайте ни за тези 4 фирми горе-долу процента на тези разходи, според Вас, които КЕВР би могъл при определени условия да не ги признае. Горе-долу да се ориентираме за какво става въпрос. Аз знам, че бягате от тези отговори, но все пак искам да се ориентираме. Финансовия министър си каза всичко човека, а АДФИ бяга от отговорите.
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Просто те и четирите са много различни. Не сме правили такъв анализ. А и не считаме, че сме компетентни да го направим.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли разходи, които да Ви впечатляват – хеликоптерчета, яхти, консултантските като процент – ако Ви впечатлява някъде голяма сума?
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Да ни впечатляват 50 хил. на фона на 200 милиона, но например договор с един от членовете на съвета на директорите, лично с него – изготвяне на специален доклад за правно-финансови, данъчни и технически за 2,3 млн. Това впечатлява като физическо лице, а е член на борда.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От какъв порядък са печалбите.
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: По-голяма печалба от 5 млн. няма и това е по-скоро изключение. Повечето са на загуба. 10 млн. лихви, амортизационни отчисления…
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Говорим за разходи и не ги смятаме за инвестиционно консултиране.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли на същите да са дали на още 10 човека, примерно.
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Има за управление на проекти 800 хил. От тези четири три са вятърни и една – фотоволтаична. Собственик е една швейцарска фирма. Заплащане на встъпителна такса за заем от китайска банка 2 млн. – как да го преценим всъщност допустимо ли е, не е ли, обосновано ли е, но това си е отделен разход, с отделен договор. Извън управлението на проекта пак на същата има за правно-технически анализи 1,3 млн. отделно на фирмата-собственик на капитала. Не са изключения, не са и масови. Има такива разходи.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Тоест – не мога да разбера счетоводни разходи 2,2 млн. не са инвестиционни, не са консултантски.
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Точно така, сега виждам друга фирма там беше пак консултантски по изграждане и въвеждане, пуск – 1,2 млн., т.е. това са четирима, които ги консултират и правят тези доклади и анализи. Това е превишение сигурно, трябва да има техническа и икономическа обосновка и КЕВР ако иска да поиска и да пита въобще правят ли нещо. Услуга може ли да бъде доказана.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Винаги може да бъде доказана, още повече когато става дума за доклади. Вие можете да ги изискате – предавателни протоколи и т.н. Ако се задълбаете винаги можете да ги изкарате – предавателни протоколи и резултатите от тази работа, какво представлява доклада.
ВЕНЦЕСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Дори и да ни ги дадат, сигурно не преведени, дори и да ги преведат ще има концептуални неща, които може да служат във всеки доклад.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Не разбрах. Законът позволява на КЕВР да признава за инвестиционни разходи подобни разходи за консултантски договори. Това законно ли е. Кой закон им позволява това.
ВЕНЦЕСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Позволява да не се приемат разходи, за които обосновано приема комисията, че не са в интерес на клиентите или разходи, които не са необходими за изпълнение на лицензионната дейност. Аз цитирах наредбата за ценообразуване. Те могат да приемат, могат и да не приемат, не е нужно да се обосновават.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Въпросът е, че като не приемат след това се отива съд. Ако съдът няма възможност да прецени, ако е съвсем обща формулировка като нищо ще отсъди, че е в интерес на клиента.
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Аз го споменах първо в посоката защо КЕВР може да прецени и второ – не знам дали може да има по-конкретен принцип, но не всяко нещо може да се разглежда като нормативен акт. Няма база, на която да стъпим да ги класифицираме, но вие можете.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В 13-та точка ли сте ги описали, за всички еднакво ли е?
ВЕНЦЕСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Във финала на всеки доклад сме описали на база на тази нормативна уредба. Казано е, че са такива, такива и такива разходите и следва КЕВР да направи анализ има основания за …
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: А сравнявали ли сте колко са такива разходи или просто сте ги изброили като видове?
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Просто сме ги изброили като видове.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Г-н Георгиев, подобни казуси от модерните данъчни администрации в Европейския съюз се решават по следния принцип – при големите над 5 млн., да кажем, да прегледа всички разходи и да каже така – признавам до еди колко си, на базата на някаква средна величина или пък някакво съотношение на показатели.
ВЕНЦЕСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Да, ние точно така си го представяхме. Тези 37 това са истинските реални разходи в рамките на месец, но КЕВР има законните правомощия по всяко време на годината, ако има база за анализ, да определя тези цени. Освен данъчното, има пълното законно основание и го е правила,месец август през годините има решение. Тези 37 аз ви обясних какъв обем представляват, тези доклади ги има и под някаква форма би могла абсолютно обосновано да вземе някакво решение по истинските разходи, няма да са предполагаеми.
Тези проверки отнеха месец и половина защото са много големи предприятия – едните са 60, другите 120 мегавата. Ние се понаучихме, знаем вече за какво иде реч и много се надявам, че ще върви по-бързо занапред. В момента сме над половината, 19 обекта от всичките 37, включително и тези четири. Като се освободи човек, веднага го вкарваме. Едно е да гледаш 60 мегавата инвестиции, друго е да гледаш 5.
Може ли само да ви обърна внимание, аз изпратих писмо, но… Имаме официално заведено писмо в агенцията, че се съдържа търговска тайна в тези числа, включително и от ЕИС - американците. Това е предупреждение – ние рано или късно ще трябва да качим тези доклади на сайта, както е в закона. Информацията, която ни е предоставена, ние да не й даваме гласност – затова ни предупреждават.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: На какво основание се определя търговската тайна? Нали числата ги има в баланса.
ВЕНЦЕСЛАВ ГЕОРГИЕВ: В баланса има разходи за 10 млн., но тези милиони на кого си ги дал, по какви договори.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Самите договори ли са търговска тайна? Познавам добре закона за класифицирана информация. Самите договори с точните клаузи?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Г-н Георгиев, тук можем да опрем до Закона за достъп до обществена информация. Преди години беше направена една много важна поправка – когато става въпрос за материален обществен интерес, няма търговска и фирмена тайна, понеже става въпрос за формиране на цената на тока, очевидно се притеснявате. Но, ако видим, че ножът опира до кокала, цената на тока е очевидно от обществен интерес и всяко отделно дружество, което формира в крайна сметка цената на тока, би трябвало да бъде обект на публичен интерес. Нека вашите юристи да го погледнат.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Г-н Георгиев, Вие като сте получили писмото – самият доклад ли представлява тайна, как са го формулирали – искам да чуя формулировката.
ВЕНЦЕСЛАВ ГЕОРГИЕВ: „За търговска тайна считаме всички имена на доставчици, контрагенти и суми, както и срокове на договори, описани в доклада” – защото в нашия доклад се съдържат договори, стойност, кое е предмет на договора.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ако напишете, че за консултантски услуги са дадени примерно общо такива суми, не сумите към конкретните договори, Вие не давате търговската тайна, правите общо перо „Консултантски услуги”.
Няма да пишете, че на тази дата с еди кой си е подписан договор за еди колко си. Това няма да го качвате на сайта.
ВЕНЦЕСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Аз не съм юрист, но това което знам, че пише в закона има дефиниция за производствена и търговска тайна и това е тайна, която трябва да бъде пазена. Очакваме по-компетентна помощ от външни юристи.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Други въпроси?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Разбрахме се да Ви поканим другата седмица за останалите доклади. Аз имам още един въпрос към Вас – проверявали ли сте ЕРП-та. Имате ли въобще права да го правите и ако нямате, аз бих предложил да Ви дадем такива права и дали сте проверявали същото трансферно ценообразуване към компаниите майки? Ако не сте го проверявали, до края на годината да го направите. Ако нямате такива правомощия да ви ги дадем, дали смятате, че е възможно това?
ВЕНЦЕСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Проверявали сме ги всяка година като възложители на обществени поръчки. Тези права ги имаме. Там сме се докоснали до тях, защото има изключения по ЗОП – плащания към свързани лица от гледна точка на ЗОП и сме го установили. В други не сме влизали. Сигурно ще бъде още по-сложно.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз не Ви разбрах напълно. Сега Законът за енергетиката дава ли право да проверявате не само по ЗОП. Ние сме склонни да променим закона не само по ЗОП, а като предприятия, които оперират на пазара.
ВЕНЦЕСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Нашите права от м. март са достатъчно общо формулирани по отношение на финансовата, отчетната и контролната дейност на обекта, наречен енергийно предприятие.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От сега Ви отправям поканата заедно с КЕВР следващата седмица. Молбата ми е да донесете и другите проверки, които сте приключили, защото от тези 19 ще излезе също нещо. Ще станат пет големи. Ние трябва да направим изводи.
ВЕНЦЕСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Петата приключваме. На практика има поне липса на контрол. Очаква се ЕРП да го контролира, а то не е мотивирано. На нас не ни изглежда много нормално това като схема.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате ли нещо да ни препоръчате?
ВЕНЦЕСЛАВ ГЕОРГИЕВ: Ако може да ни спестите неприятностите с публикуването на някакви скандали. Предварително Ви благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви също. Приятна почивка.
По втора точка от дневния ред по въпроса, който бяхме поставили за допълнителна информация преди повече от месец по отношение на пропуските в справката за разходите на държавните дружества на стойност над 1 млн. лева. Затова сме Ви поканили.
ЖАКЛЕН КОЕН: Аз мисля, че представихме справката в срока, който ни бяхте определили с писмото. За предишния път се извинявам, но бях ангажиран от г-жа Петкова и г-н Дончев по европейските фондове.
От това, което сме ви представили, не знам как да процедираме – всичко, което сме представили то фигурира и в сайта на Агенцията за обществени поръчки. Предишната справка я направихме, ако не се лъжа, в рамките на два или четири часа. И по отношение на една поръчка, която… я има, но просто е отнесена към следващата година. Още в първата справка я има.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Конкретно за коя поръчка беше. С кого този договор е сключен?
ЖАКЛЕН КОЕН: Ако не се лъжа през Борсата.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: А защо 19 млн. са изплатени?
ЖАКЛЕН КОЕН: Вероятно това е за две-три години. Предполагам.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Този договор е дългогодишен.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Един такъв въпрос – стана национален въпрос поливането на тревните площи в АЕЦ Козлодуй. 2 млн. много страшно звучат, но според мен тук става въпрос за поддържането на тези 7 км тревни ивици за една година. Нали за това става въпрос? Излиза за стотинки – правилно ли разсъждавам?
ЖАКЛЕН КОЕН: Абсолютно правилно. Става дума за предпазната и охраняемата зона, за която има противопожарни предписания да бъде косена, поддържана и т.н. Последно говорим за нещо от порядъка на 900 хил. Бих искал да ми зададете конкретни въпроси предварително, за да мога да направя справка за точните числа.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Според мен това беше един малък фойерверк, за да може да звучи красиво, тревна площ за поливане - страшни числа – 2 млн. Става въпрос за технологични изисквания и за голяма площ, която се обгрижва.
ЖАКЛЕН КОЕН: Не само това. Там има предписания за изрязване на дървета, които разрушават стените на каналите. Няма аварийни ситуации, но скоростно трябва да се махат дървета, тъй като те минават …
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Може ли да взема отношение към този въпрос? Искам да кажа, че въпросният договор за 3 млн. лв. беше сключен 2008 г. и изтича 2012 г. абсолютно съм съгласен – за следващата година е за 600 хил. Ущърб няма. Най-голямата опасност е да има пожар за една АЕЦ. Сензацията беше косенето и зайците.
ЖАКЛЕН КОЕН: В интерес на истината има много зайци. 1200 дка ограда има.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Искам само да направя един коментар.
Г-н Коен доколкото зная на сайтовете на всички АЕЦ по света има диви птици, тръстики, цветя, няма радиация – това е част от пиара и всякакви стратегии – винаги постройките се оглеждат във водите на някакво езеро или някакъв водоем, около който кипи живот. Нищо по-убедително за обикновения човек няма от такава гледка. Ако излезеш сега и кажеш колко микросиверта е радиацията, той може да не разбере, а ако се каже, че на площадката на АЕЦ-а фонът е по-нисък отколкото на Орлов мост – не могат да си го представят хората. Когато видят това езеро, пълно с живот ще си кажат – ако имаше радиация, нямаше да го има това езеро, или щяха да бъдат с три глави, шест крака и пр.
Може би трябва да се постараете да обясните, че това косене на трева, поддържането на каналите и терените е неизменна част от поддържането на радиационната сигурност и тогава никой няма да пише и да се подиграва, че Вие осигурявате лов на рибари и ловци, защото така казано и аз ще си помисля, че става дума за корупция. Трябва да залегне във Вашата пиар стратегия. На хората трябва да се говори така, че те да разбират за какво се говори.
ЖАКЛЕН КОЕН: Да, Вие давате идея. Имам информация, че наистина става струпване на рибари на излаза на топлия канал. Там рибата ставала огромна от температурата на водата. Радиационния контрол е безкомпромисен.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Може ли един въпрос?
Г-н Коен, каква е логиката да продължаваме да натоварваме ТЕЦ 2 и атомната централа, а ИСО не фигурира никъде? Тоест две държавни дружества със 100 % участие – едното ще направи 80 млн. печалба, другото ще направи 60 млн. загуба и няма да инвестира в своето развитие.
ЖАКЛЕН КОЕН: Разбирам въпроса. За съжаление ние сме от потърпевшата страна. Дружествата от държавната енергетика са единствените дружества на свободния пазар. Ние обираме един път негативите на свободния пазар и втори път негативите на регулаторната рамка, трети път облагането с такси. И сега, доколкото разбирам, се обсъжда идеята за въвеждане на такса върху износа. И за нашите дружества става кумулативен ефект, който специално за ТЕЦ 2 как ще го преодолеем. От там веригата с мините е ясна.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да го кажа така – понеже става въпрос за 5 % и този фонд трябва да се пълни и той ще бъде като буфер във връзка с тарифния дефицит или какъвто и да е дефицит в еленергетиката, как смятате като принципал на Булгартрансгаз, част от парите, които са влезли като данък, какъвто и да бъде наречен, са включени и газовите дружества, но понеже Булгаргаз е зле финансово с икономическата ефективност, можем ли в тези 5 % да включим Трансгаз, който знаем е доста добре финансово и да компенсираме, не Булгаргаз, а общо.
ЖАКЛЕН КОЕН: Да се намали тарифния натиск върху системата. Има логика когато всичко се прави във взаимна връзка. Да бъдат пресметнати плюсовете и минусите. Ако продължи, примерно, когато се въведе либерализирането на електроенергийния пазар, заедно с включването на борсата, операторът ще бъде принуден да отвори максимално капацитетите. Щом са отворени максимално капацитетите, неговите приходи ще спаднат. Колкото повече капацитети, по-ниска цена. В много държави, включително в Италия, в Испания има този данък. Данъкът обхваща разпределителните дружества и газови и електроенергийни – 7,5 % е.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: В тази връзка задавам въпроса, защото ако въведем и за електроразпределителните дружества – имам пред вид всички разпределителни дружества – ще влезе Булгартрансгаз, ИСО и съответно ЕРП-та, което ще даде възможност не само да се запълни тарифния дефицит, а да има и като резерв, да решим част от проблема.
ЖАКЛЕН КОЕН: Това наистина е така, абсолютно. Ще има и елемент на социална справедливост когато бъде разпростряно върху всички. Както се казва – във вас е ножът.(Не се чува въпрос) Те нямат отражение в микса. Те са компенсаторен механизъм. С либерализирането на пазара трябва да има компенсаторен механизъм да компенсира големия минус.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Един въпрос към Вас. Вие правилно казахте, че синхронизирани мерки ще осигурят успех. В този смисъл министърът на енергетиката пое ангажимент за намаляване на административните разходи в енергетиката. Обещанието, което пое пред Народното събрание е за 10 % и други 10 до 2016 г. Имате ли го като концепция разписано и ако да, ни го дайте, за да се ориентираме какво смятате да направите.
ЖАКЛЕН КОЕН: Във вторник събирам всички колеги, изпълнителни директори на дружества. Това, което е казано трябва да го изпълним.Тук има един деликатен момент по отношение на комуникацията ни със синдикатите, които трябва да изразяват непрекъснато. Трябва да намерим начин. Това 10-процентно съкращение, Вие правилно казахте, не беше изчистена базата, върху която да се направи. Защото по международните счетоводни стандарти ако базата нараства, влизат ремонти и др. тези 1 млрд. и 400 млн. , за които се говори влизат на практика всички разходи – външни, консултантски услуги са за 11 млн. и 6 млрд., приходи. За ремонти, горива на АЕЦ. Много колеги и ваши и от работодателите, с които ежедневно контактуваме, се учудиха доста когато им обясних, че на практика намаляването на тези разходи няма да доведе до намаляване на цените. В цената на АЕЦ Козлодуй няма признат нито един лев инвестиционна програма, нито един лев ремонтна програма. От разходите за персонал, които са в размер примерно 143 млн., в цената на електроенергията са признати 41. Тоест всичко това, което говорим ще има положителен ефект върху самите дружества, понеже беше обвързано с цената – няма да има ефект.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Колеги, не се оплаквайте от българските синдикати. Не сте виждали синдикати. Когато синдикатите решиха да спрат приватизацията на мините в Полша и я спряха, те подпалиха Варшава, така че тези синдикати са толкова беззъби, толкова кротки и сговорчиви, че не приличат на синдикати.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Като договорите с Министерство на енергетиката този план за оптимизиране на разходите, моля да ни го представите и на нас своевременно.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Предизвиквате ме да ви кажа нещо по това имало ли практика по това колко може да струва консултантската, проектантската работа спрямо проекта. Не може да се превишат тук 10 % от инвестициите.
РЕПЛИКА: А Цанков камък.
При Цанков камък имаме 1 млрд. инвестиции и 1 млн. договор.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Засега това е. Благодаря ви. Закривам заседанието.

/ Закрито в 17,45 часа /

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯТА
ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА
ЕНЕРГЕТИКАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ:



/ Валери Симеонов /
Файлът съдържа
36 426 знака
20 стр.
Стенограф: Т. Екимова