ПРОТОКОЛ №20

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА
В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ






П Р О Т О К О Л

№ 20


На 15 юли 2015 г. /сряда/ от 16.00 часа в зала “Изток” на Народното събрание, се проведе заседание на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България.
Заседанието бе открито в 16.15 часа и ръководено от господин Валери Симеонов – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *



/ Начало 16 часа и 15 минути /


ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добър ден уважаеми колеги и гости.
Откривам заседанието на Временната анкетна комисията за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България.
Предлагам заседанието да премине при следния дневeн ред.
1. Изслушване на председателя на КЕВР по повод приключените проверки на предприятия произвеждащи ел.енергия от ВЕИ.
2. Изслушване на изпълнителния директор на АДФИ по повод приключените проверки на предприятия произвеждащи ел.енергия от ВЕИ.
3. Разни.
Идеята на това заседание беше да поканим господин Иванов и съответно представителите на АДФИ, за да може едновременно да коментираме, тъй като в единия случай има професионална компетентност, а в другия случай финансова компетентност. Така че както ви предупредихме госпожо Петкова предишния път. Какво ви направи впечатление при вас от завършените проверки?
ПЕТЯ ПЕТКОВА: Както споменахме миналия път, извършихме във връзка с искане на министъра на енергетиката, проверки в осем по-малки фотоволтаични централи, които са финансирани по Държавен фонд «Земеделие» по мярка 312 от Програмата за развитие на селските райони. Няма нещо, което да е по-различно от другите. Ако искате ще повторя пак нещата.
При тези проверки акцентирахме по скоро върху отразяването и основанието при получаването. Самата държавна помощ е получена основателно.
АКВА Пауър Си Еф Карад Пи Ви Парк. През годините във връзка с това дружество е имало продажба на капитал от един на друг собственик. В крайна сметка и смяна на името.
Последният собственик на дружеството е Ей Си Еф ренювъл енерджи лимитед - Малта. Извършвана е с течение на годините препродажба на съответните дялове.
Към периода на извършване на проверката изпълнителни директори са двама от САЩ и един от Пакистан.
Съответно дружеството е получило съответните разрешения от Районна дирекция «Национален строителен контрол за въвеждане на обекта в експлоатация». Разрешението от ДЕКВР и лицензия за производство на електрическа енергия. Разрешение за започване 2012 г., осъществяване дейността по лицензията. Съответно през 2012 г. е сключен договор с НЕК за изкупуване на произведената електрическа енергия.
Тук по същия начин с договори са възложени извършването на управленски разходи по експлоатация, по счетоводство на една фирма, която да се занимава с управлението на активите.
Имаме вътрешно фирмени заеми. Съотношението на привлечения и собствения капитал е 80 на 20. Като тези 20 процента собствен капитал са финансирани с вътрешно-фирмени заеми. Инвестицията, съгласно бизнес плана е 290 млн. 753 069. Фактически извършената към 31.12.2014 г. и отчетена инвестиция е 275 млн. 373 563 лв. или с 15 млн. 385 000 по-малко. Съответно отразена е по доклада и разпределена по години. Започнала е 2011 – 2012 година. А основната част от инвестицията е 2012 г. 2013 г. има много малки разходи от порядъка на 33, а 2014 г. са 2000 лв. Преференциалната цена е 485,60, която е прилагана. Това е по решение 18 от 20.06.2011 г. В нашата справка е 50.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За 2014 г. 47 млн. са разходите, от които 27 млн. са финансови разходи. От които лихвите са само 11 млн.
ПЕТЯ ПЕТКОВА: 46 млн. 780 000.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: И от тях гледам, че 27 млн., което е повече от половината са финансови разходи, като лихвите са 11 млн. Вътрешно фирмени лихви 4 млн.
ПЕТЯ ПЕТКОВА: Вътрешно-фирмените са тези за които казах, по 20 процента.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: На какъв лихвен процент са били?
ПЕТЯ ПЕТКОВА: Може би го е отразила колежката. Ще го уточня в приложенията.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Търсим къде са има измами. Къде са могли да правят шашми.
ПЕТЯ ПЕТКОВА: Вътрешните в течение на годините 2012 г. са 2 млн. 583 000. 2013 г. – 4 млн. 324 000 лв., същата е и 2014 година.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Това че са отразени тук не значи, че могат да влезнат във формула. В смисъл привлечените да. Капитала струва цена.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря ви господин председател. Така както е формулирана първа точка трябва да ви представя това, което е въз основа на докладите на АДФИ в Комисията за енергийно и водно регулиране сме получили. В Комисията получихме пет доклада за големи обекти възобновяеми източници. Под големи се разбират такива, които са над 5 мегавата, защото тогава те са в лицензионния режим. И получихме отделно осем малки обекта, които са обекти с двойно финансиране. Тоест получили са съфинансиране по национална или европейска програма.
Ще започна с вторите, защото те са по-ясни.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нека да свършим с големите. Ние гледахме трите. А за четвъртото, ако имате вие нещо и тогава ще минем на малките.
ИВАН ИВАНОВ: От големите, които сме получил, те са пет на брой. Първите три Ветроком и Онлика и ЕЙ И ЕС Гео Енерджи са вятърни. Струва ми се, че Аква пауър е соларен парк. Какво се оказва за вятърните паркове? Защото първоначално се считаше, че ние може да наложим определени санкции. Всъщност те по документи са показали инвестиционни разходи, които надхвърлят нормата в груповите решения на Комисията. Документите естествено са проверявани от АДФИ и те са установили, че документите са изправни. И ще ви кажа как всъщност действаме.
Например взимам Евроком. Мога да взема и някое друго, което желаете. Инвестиционния разход, който е утвърден с решение на Комисията в предшестващ състав от 30 март 2011 г. за тази категория вятърни централи, които са над 5 мегавата е 1 млн. 300000 евро на мегават.
Самите централи, дружествата са декларирали в проекта си инвестиционни разходи, които надвишават значително тази определена норма в това решение на Комисията. За Евроком е 1 млн. 679 000 евро. При норма в нашето решение 1 млн. 300 000. Първото нещо, което запитах експертите, които са били преди четири години, 2011 г., как е определена тази норма. Те казаха, че това е на базата на международните референтни стойности, които се дават в определени източници. Аз съм ги видял.
Следващия въпрос, защо е определен толкова висок инвестиционен разход от самите дружества? Защото АДФИ констатира нещо. Тоест, те са обявили първоначално, че ще имат по-голяма инвестиция. Реализират парка с по-малко от обявената, но тя остава по-голяма от заложената в нашето решение.
Ние не може да ги санкционираме, че са направили с по-малко от нашето решение инвестиционни разходи. И това се повтаря за вятърните централи до една.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Навсякъде са под 1 млн. 300 000.
ИВАН ИВАНОВ: Обратно.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Тогава това е в нарушение с решението.
ИВАН ИВАНОВ: Те са похарчили повече. Ние искаме да ги изловим, че сме им определили инвестиционни разходи, а те са го реализирали с по-ниско.
Попитах експерти, дружества които са инвестирали повече от това, което им е заложено в ценовия модел, не са ли завели дела, за да се вдигне. Оказа се, че едно дружество е завело дело и като че ли още в съдебна фаза искат повишаване. Кой е аргумента на Комисията, с който се отказва това? Ние не сме излизали с индивидуални решения. Една определена група на базата на осреднени инвестиционни разходи взема решението. От там нататък, което дружество, ако иска с 3 млн. евро на мегават час да си реализира, си е негов проблем. Нас ни интересува там, където се слиза надолу.
След като ви казах за трите вятърни паркове, по които Комисията, те са дебели папки, които идват от АДФИ виждаме, че в самия доклад на АДФИ до нас се оказва, че инвестиционните разходи за вятърните паркове са по-големи от нормираните. До тук сме открили за Хелиос това, което нас ни интересува. Веднага ще ви кажа за Хелиос. «Хелиос Проджектс» е енергиен обект, соларен парк 50 мегавата. Инвестиционния разход за соларните паркове от тази категория, защото пак е групово решението е 2 млн. 500 000 евро на мегават.
Техния реален инвестиционнен разход е 2 млн. 203 000. На тази база за Хелиос, веднага разбира се сме реагирали и сме определили, че в новия ценови период, като им се намали цената на базата на по-малко от вложените инвестиции, се спестяват на НЕК 4 млн. 709 000 лв. Ние изчисляваме, че това е само в левове, не в евро. Това е за следаващата година. Това е от 1 август до 30 юли 2016 г. Но веднага ще ви кажа това, което допълнително е изчислено. Тъй като е въведен този парк 2012 г. Ние изисляваме колко са надвзетите от тях средства за 2013 – 2014 г. Ако влезнат промените в закона, така както са минали на първо четене, където се дава шестмесечен период, в който трябва да се възстановят надвзетите приходи. За 2013 г. е 3 млн. 320 000. За 2014 г. е 3 млн. 163 000.
Това е което имаме за Хелиос. За другата соларна централа, за което сега се говореше, за Аква Пауър, отново се оказа, че по документи, които те са представили на АДФИ инвестициите надхвърлят нормираните от Комисията за енергийно и водно регулиране. Така че от петте големи ВЕИ централи, за една сме установили това нарушение, съответно санкция. Спестяват се на НЕК 4 млн. 709 000 за следващия период. Защото цената ще бъде веднага променена. И ако се въведе тази ретроактивна мярка, тогава това прави още 8 млн. 400 000.
За да завърша с проверените от АДФИ централи, следват пет по-малки. От 37 те ни представиха до тук доклади за пет. Очакваме във времето да ни се представят за другите 32, които са в лицензионния режим. Истината е, че те са всъщност голямото потребление на средства от НЕК, защото те са и най-мощните.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Иванов, ако ние отворим вратата на индивидуалното договаряне на цени при определяне, не се ли притеснявате, че наред с решението, което ще вземете за една централа Хелиос, другите пет ще ви подадат съдебни дела за това, че са надвишили разходите си и ние ще създадем прецедент. Питам не се ли притеснявате от това нещо. Искам да знам, защото утре като гласуваме един закон, да знаем закона антихелиос ли правим или анти НЕК?
ИВАН ИВАНОВ: Веднага ще ви отговоря господин Ерменков. Разбира се, че се притеснявам. Но аз като ръководител на институция заявявам, че ще спазвам закона, какъвто вие го гласувате. Ако това не се гласува, единствения начин да им бъдат отнети тези пари е чрез съдебно дело и прокурор. Закона не ни разрешава друго да предприемем. Другото би било самоуправство, без законова разпоредба, ние да предприемем такива действия.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ние не ви караме да предприемате никакви действия. Казвате, че ще икономисаме 4 млн. Забравете тези 6 млн. ретроактивност. Няма да мине и мисля, че няма никой от колегите да гласуват за нея. Но за тези 4 млн. за които вие говорите, че тепърва тази година ще влезе решението и да ги икономисаме, силно се притеснявам, че срещу тях ще излязат дела за 16 млн. поне до тук. Притеснявам се. Казвам го съвсем сериозно.
ИВАН ИВАНОВ: откровено ви отговорих, аз се притеснявам. Ние нямаме възможност да заведем.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, въпроса на господин Ерменков, за да го прецизирам. Проблемът е, че имахме други очаквания. От пет големи дружества само в едно се оправдават нашите очаквания. Тоест четири ще претендират за по-високи цени, а на едно може да му намалим цената. Тоест отношението не е в наша полза. Аз имах други очаквания и си признавам пред вас. Още повече като не са им гледали индивидуалните инвестиции, смятах, че ще бъдат 90 процента основанията за намаляване на цените. Тоест трябва да бъдем много внимателни.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, само една дума в отговор на господин Ерменков, ако ми разрешите. Господин Ерменков, аз бях съвсем откровен. Аз се притеснявам, но аз не съм законодател. Това е първо.
Второ, наистина когато се гласуват промените трябва Правния отдел на Народното събрание да се произнесе така, че всичко да бъде екс леге. Защото иначе, ако попадне топката в КЕВР, аз ще кажа, че причина за неразбориите не сме ние, а сте вие. Казвам го съвсем откровено още от сега. Имам тези притеснения. Знам как е формулиран текста, че при отклонение повече от пет процента от показателите и то в посока на намаление. Първоначалния текст беше при отклонение, което означава, че тези другите дружества нямат основание нас да ни съдят, но вярно че ще се въведе индивидуализиране на цената за тези при които има отклонение.
Но в момента се проверяват. От 37 проверени са пет. Ако знаете какъв е списъка, те са хиляди. Като 335 са тези, които Томислав Дончев представи като списък, но ние не проверяваме до тогава, докато официалната институция АДФИ не ни каже какви са резултатите. Има осем, които са проверени и могат да ви кажа, че за тези осем, които са ни подадени официално, средно по 50 000 лева ще бъде спестявано, като се променят цените им с приспадане на стойността на инвестицията, която идва от съфинансиране, най-вече от Фонд “Земеделие”. Това прави за тези осем, спестяване от порядъка на 400 000 лева за НЕК. Това е в тази насока.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Иванов, вие можете ли докато си говорим за числата с господин Николов и господин Симеонов, може ли да направите някаква проверка, по отношение на договорите за присъединяване на ВЕИ-тата от един мегават нагоре, дали при сключването на този договор за присъединяване са били представени всички необходими документи. Бяха 25 броя документите. Защото ако търсим къде е заровено кучето, според мен тук трябва да го търсим, а не някъде другаде.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Ерменков, към момента проверките са възложени на АДФИ, т.е. промяна, която вие направихте на 6 март. Аз не случайно имах разговори последните дни със заместник-министър на финансите, включително и със заместник-министър председателя Томислав Дончев. Имаме искреното желание да започнат проверки по места, но за това се изисква увеличаване на административния капацитет, защото наистина ние нямаме тази физическа възможност. А трябва да се извърши пълна проверка на документите, което засега закона е възложил на АДФИ. Можем да продължим, ако наистина се увеличи бюджета за да назначим хора, които да извършат това. Струва ми се, че и вие сте на същото мнение. Аз с лекота го казвам това пред вас, защото знам, че вие споделяте това нещо.
Това за което ние искаме да си увеличим в края на годината е от порядъка на 500 000 лв., от които 110 000 само за двамата нови комисари от 7 на 9 члена, като стана Комисията с 110000 лева заплати и осигуровки. Тоест, другото е за всичките тези 35 места, за които искаме старите преписки да се изчистят, да се изчисти и образа на КЕВР, с това да видим какво стои там заровено от години и не се поглежда. А в същото време десетки милиони заминават в други посоки. Аз го казвам директно.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Понеже пак казвам, че ще правим промени в Закона за енергетиката, имате ли нужда в Закона за енергетиката от текстове, които да разширяват вашите правомощия по отношение над 1 мегават или не е необходимо?
ИВАН ИВАНОВ: Не е необходимо.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: И аз така мисля, че не е необходимо.
ИВАН ИВАНОВ: Ние не може да се възползваме от възможностите, поради липса на административен капацитет.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Последен въпрос. Той е извън темата. Той е по отношение на капацитета. Не ви ли се струва, че все пак по-естественото място, където трябваше да се обсъждат цените не е при премиера, а е при вас? В тази връзка задавам въпроса за онзи обществен съвет, който тук три парламентарни групи предложихме, но беше отхвърлен. Дали не е време, да го направим.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Ерменков, вие си спомняте, че аз казах какви негативни последици ще има удължаване на регулаторния период. Вчера АЕЦ “Козлодуй” официално обяви, че НЕК не може да плаща на АЕЦ “Козлодуй” закупената електроенергия, защото НЕК акумулира загуба 50 млн. само за м.юли. Аз съм говорил с директора на НЕК. Ако бяха влезнали новите цени уверявам ви, част от проблемите на НЕК щяха да започнат да се решават. Това което все пак считам, че наистина би се изкупила тази вреда, ако успеем сега да въведем такива корекции, които да позволят снижаване цената за бита, а и добавката задължение на обществото. Но тя ще съществува. И няма кой да поеме. И българския бизнес трябва да разбере, че не може да разчита на това, да имаме най-евтината електроенергия, а и те да си имат енергоеефективно производство и да намалят своите разходи.
ДИМИТЪР ЖЕЛЕВ: Господин Иванов, вие казахте, че четирите енергийни дружества, инвестиционните разходи са по-големи от нормативно заложените. Не съм се съмнявал, че това ще бъде така. Те са разумни хора. Не са по-глупави от нас. Изпипват много ясно нещата. Въпросът е в тези инвестиционни разходи, дали има такива, които могат да бъдат премахнати, свалени и непризнати. И тогава да паднат под нормативно заложените. Тъй като беше говорено за едно от тези четири дружества. Прави се договор за консултантски услуги с представител от борда, който договор е на стойност от около 1 млн. 200 000. Тези неща не могат ли да бъдат непризнати като инвестиционни разходи и не само те. А при един подробен оглед на всички инвестиционни разходи, да се търси там. Аз смятам, че там заровена истината. Аз не съм очаквал, че те ще бъдат по-малко от реално заложените. Те са разумни хора и няма да ги оставят по-малко по документи.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Желев. Истината е, че ние получихме докладите от АДФИ, които мисля, че много внимателно са проверили всичко това, което е като инвестиционни разходи и включително проверяват, че това са разходи по предмета на дейност и изграждането на съоръженията. Иначе ще се получи двойна проверка. Това първо. И второ, ние нямаме все пак този потенциал, да проверим всичките разходи. Вие виждате за всяко едно от тях какъв е обема.
Може би госпожа Петкова ще каже нещо по този повод. Но да не се произведат инвестиционни разходи, това дори не са текущите. А би трябвало да са ги защитили пред проверяващите от АДФИ.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Колеги, да не влезем в една тема, която ще ни потопи много бързо. И ще ви кажа защо. Пет процента в европейските правителства дават за консултантски услуги. Два милиона могат да звучат много, но 200 млн. е инвестицията. Това е един процент. Дори да е възложено на някой от борда. Тя като външна услуга е включена. Там може би има някакво изтичане. Но не това е същественото. В един момент да не влезем в тема, която ще ни потопи.
ИВАН ИВАНОВ: Ако ми позволите господин председателю ще ви кажа, при промените в закона, това което може действително да доведе до намаляване в известна степен тежестта от ВЕИ-та. Поначало аз винаги съм защитавал тезата, че има три тежести върху цените, защото като регулатор това ме интересува най-вече. Това са американските централи, ВЕИ-тата и когенерациите. С ценовия модел от когенерациите се намалява тежестта на НЕК с 130 млн. Съвсем точно по сметки може да дойдете и да видите.
Второ, от американските централи за беда, все още не е финализирано. Аз не говоря за Закона, който ще се обсъжда в Народното събрание. Говоря към фактическото положение към момента 97 млн., т.е. около 100 млн. Говоря винаги за едногодишен период. И за когенерации едногодишен период 130 млн., американските централи около 100 млн.
Останаха ВЕИ-тата. ВЕИ-тата в интерес на истина до момента не бяха сериозно засегнати, освен това, че беше определен номинален часови ресурс, в който трябваше да се изкупува на преференциална цена. Те ще бъдат засегнати по следния начин.
Първо, с въвеждането на вноската от пет процента. Тъй като те имат фиксирани цени, тази вноска от пет процента директно трябва да постъпи във Фонда и респективно в НЕК. Ако приемем, че дебит между 900 млн. и 1 млр. са разходите на НЕК за изкупуването на енергията от ВЕИ, това ще даде фактически между 45 и 50 млн. спестявания на НЕК. Това е първото перо.
Второто е въвеждането на собственото потребление. Всяка ВЕИ централа, която досега ползваше тока от НЕК, от порядъка на 40 млн., общо 90 млн. Не казвам за третото, което също ще повлияе. То е енергията, която е над преференциалната цена. Защото те сигурно ще си я реализират на свободния пазар, иначе НЕК ще я изкупи на пет, десет лева. Няма да има ефект за НЕК, ако те си я продадат на свободния пазар.
Има трета точка. Аз закона не го нося. Количествата по т.1 и т.2, тоест изкупуването преференциална цена и тази, която е за балансиращ пазар, която сега се въвежда, се намалява с количествата, които производителите ползват за снабдяване на свои клонове и които продават по свободни договорни цени. С други думи, още в закона сега им се дава възможност да продават на свободни договорени цени. И ако остане количество, тогава ще отиде по цена на балансиращ пазар. Те естествено ще търсят начин да се договорят на свободен пазар.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Досега как беше?
ИВАН ИВАНОВ: И досега беше така. И досега го имаше. Точка трета не е променена.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Нещо не разбрах и ви моля по-подробно да ни го обясните. Аз си представям, че както е записан проектозакона, че това което е над часовете до момента е изкупувано от НЕК над часовете. Над преференциалната цена до момента е изкупувано от НЕК на цена обществен доставчик, което е грубо 125 лв. От тук нататък или ще бъде продавано на свободен пазар от самите дружества или ще бъде изкупувано от НЕК на цена излишък, която е четири, пет лева. Тоест не ви разбирам, защо казвате, че от това също нямаме положителен ефект за НЕК. Аз си представям, че от това имаме поне 40 млн. лв. положителен ефект за НЕК, защото НЕК до момента е трябвало да изкупува на 125 лв. тези количества, а вече няма нужда да ги изкупува. И ако добавим към вашата сметка от 90 млн. и тези 40 млн. става 130 млн. намаляване на средствата.
Понеже господин Иванов е много компетентен човек, затова го питам. Може нещо да не сме разбрали.
ИВАН ИВАНОВ: Това което разбирам, че производителите на ВЕИ енергия заявяват, може и нарочно да го заявяват, че с цел да се намали деградацията на панелите, след завършването на изкупуването на преференциални цени, ще спрат действието на централите си. НЕК няма да загуби, няма и да спечели от това.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Ерменков иска да зададе въпроса.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз първо исках да попитам тези 93 млн. от американските централи, които ги включвате, това при условие, че плати 800 млн. Това е ако влезнат в сила тези намаления.
Един уточняващ въпрос, който мен силно ме притеснява, ако имате отговор на това нещо. Каква е тежестта с която американските централи натоварват НЕК. Какъв дефицит формират на НЕК американските централи, не само от разликата в цените на електроенергията. Купили на една висока цена и продават на по-ниска, а и от заплатената разполагаемост по закон. Дефицита, който те формират в НЕК.
ИВАН ИВАНОВ: Първо господин Ерменков, да вие сте прав, че тези 97 млн. в момента не са в ход на реализация, защото те трябва да си изплатят старите задължения на НЕК към двете централи. Ние не можем да ги заложим за момента в модела. Тези 97 млн., за да се покрие в модела този разход, ще дойдат от петте процента вноски, които се събират от енергийните дружества. Това е повече от ясно.
Ако разбира се, се освободи в резултат на финализирането на преговорите, те ще бъдат някакъв буфер или ще намерим начин да видим какво се случва в енергийната система.
Относно второто, аз не мога конкретно да ви отговоря, защото не нося всичките документи, но мога да ви кажа, какво е натоварването на НЕК от изкупуването на тези енергии.
От американските централи и от ВЕИ-тата са около 1 млр. Всяка година леко се променя. От когенерациите са 520 млн. Бяха 650, намалиха се със 130 и станаха 520 млн.
Държавните дружества за които говорим са АЕЦ “Козлодуй” и ТЕЦ “Марица-изток 2”. От АЕЦ “Козлодуй на регулиран пазар, ние взимаме само седем процента. Тоест един терават час от 15 терават часа, които произвежда АЕЦ “Козлодуй”. Те се взимат само на 30 лева. Това е заради битовите потребители. Всичко останало, АЕЦ “Козлодуй” е в правото си да го реализира на свободния пазар на едни цени на 65 лв., някъде през зимата може да стигнат и над 70 лв. Тоест АЕЦ “Козлодуй”, ние не го натоварваме с разходи, които да не може да покрие.
Аз знам, че те са ни представили искане за 50 лв., но след разговор с господин Ангелов, той напълно прие нашата теза, че те ще се реализират на 70 лв., 14-те терават часа, само един терават час ще бъде на 30 лв.
Що се касае до ТЕЦ “Марица-изток 2”. По тяхно искане е включен с малка мощност един блок, даже по-малко от един блок, в регулирания пазар. Това което те основно искаха, да им определим цена за студен резерв. Тяхната цена за студен резерв обаче е прекалено висока. Тя е между 22 и 25 лв. на мегават час студен резерв. След като ЕСО има определени десет лева на мегават час за студен резерв и при търга, който ЕСО направи преди по-малко от месец, за едномесечния студен резерв, предложените цени бяха под 10 лева. Най-голямата беше 9,70 и те успяха.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Като започнахте изложете цялата картина от гледна точка на финансите, ако ви е ясна. Вие казвате, че от ТЕЦ-овете, от ВЕИ-тата имате един милиард, от когенерациите 500 млн. Аз ви попитах от АЕЦ, от ТЕЦ 2, ВЕЦ-ове, всичко останало, което е, колко са горе долу разходите, за да видим процентно кой как участва. Това беше въпроса на господин Ерменков.
ИВАН ИВАНОВ: Един милиард на регулирания пазар не се включва нито цялата енергия произвеждана от американските централи, нито цялата енергия произвеждана от ВЕИ-тата. За регулирания пазар, мисля че НЕК заплаща от порядъка на 2 млр. и 200 млн., но това е комбинация от известна част от американските централи и известна част от ВЕИ-тата, мисля че почти цялата когенеративна високо ефективна енергия, плюс малка част от ТЕЦ “Марица-изток 2”, един терават час от Козлодуй и малка част от ВЕЦ-овете, собственост на НЕК. За да включим и ТЕЦ “Марица-изток 2” с цена от 68 лв., ние се наложи да извадим част от водните централи, които са на цена 59 лв. защото когато се казва включете ТЕЦ “Марица-изток 2” трябва да се знае какво трябва да извадим. Защото регулирания пазар се стеснява. Дори завчера ЧЕЗ искат намаляване на регулирания пазар с 80 000 мегават часа. Това още повече ни утежнява задачата.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Връщам ви на въпроса на господин Ерменков. В регулирания пазар с какво участие са отделните производители, както ги започнахте по групи?
ИВАН ИВАНОВ: Да ви изпратя писмено. Ако имаше такъв въпрос, щях да ви го представя съвсем точно. Ние го имаме.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: До колко е грешка да се смята, че ТЕЦ 1 и 3 тежат някъде между 35 и 40 процента като общо финансово участие, не в мегават часове.
ИВАН ИВАНОВ: Ако ви дам един такъв отговор, а се окаже, че не е 30, а е 20 и нещо. Ще ви дам този отговор, разбира се.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За да приключим това голямо надприказване тук, вие няколко пъти намекнахте във вашето изложение, че трябва да се промени закона. Законът ще се гледа фактически утре и до петък е срока за тези предложение на тези промени в Закона за енергетиката. Нещо имате ли да предлагате, защото няма време. Другата седмица ще го гласуваме.
ИВАН ИВАНОВ: Зная това господин председателю, но в същото време позицията ми на регулатор не ми позволява директно да предлагам. Аз по скоро мога да се произнасям върху предложените текстове. Но не е редно КЕВР да прави предложения.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Предложете ги чрез господин Димитров.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин председател, уточняващия въпрос, който исках да задам е следния. Аз не случайно зададох въпроса само за американски, но вие вкарахте и държавните. Защото ми се струва, че с така направените промени в закона, тези които предлагаме да ги направим, ще натоварим всички, абсолютно всички да плащат пет процента на американските централи и техния дефицит, защото тях няма да ги натоварим с нищо. И това ме притеснява изключително много, не за нещо друго, а защото няма икономическа свобода на инициативата. Въвеждаме някакви правила. Затова исках да задам въпроса. Вземете го като коментар, а не като някакъв допълнителен въпрос.
ИВАН ИВАНОВ: Ще ви кажа моя коментар.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз искам също по повод на това, което казахте, за да върнем темата върху малките. Преди да върнем темата, господин Желев зададе много хубав въпрос, на който също не получихме отговор. Според вас, имали разходи, които могат да не бъдат признати? Чухме аргумента на господин Николов, че това са 2 процента, 1 процент.
Добре, 1 процент, но 2 млн. 700 000 мисля, че беше сумата беше годишен разход за управление. Като ги умножите по 4 години, откакто е работило вече става спрямо инвестициите повече.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само за инвестиционни говорим.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате и текущи. С други думи, обръщам въпроса така. На предишното заседание госпожа Петкова с шефа на АДФИ господин Георгиев ни казаха: “Ние сме финансова институция. Ние може да анализираме достоверността на документите и да представим един пълен отчет за разходната част, приходната част, всичко. Но ние не можем да вземем решение.”
Идеята да ви повикаме вас беше по тази причина, защото господин Георгиев каза. Ако КЕВР реши да не признае част от разходите, това си е работа на КЕВР. Това е нашия въпрос. Защото вие преди малко във вашето изложение казахте така. АДФИ щом са го признали, значи едва ли не нямаме работа. На мен нещо не ми харесва.
Това е въпроса. Вие смятате ли, след като сте ги гледали или не сте ги гледали, като ги прегледате, смятате ли да вземете мерки по отношение на тези разходи, които очевидно не са достоверни, поне не изглеждат достоверни. Няма значение, дали са 2 процента, пет процента, десет процента. Защото това са милиони.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председател, ние действително не сме гледали тази разбивка, защото в момента оперираме с това, което ни се дава като доклад от АДФИ. Мога да ви кажа, след като аз ще го възложа да се прегледа, но достоверността на разхода, категорично ще се произнесе сигурно в съда. При всички положения до две, три години няма да има отговор, който да ни позволи това. Това ние го знаем от наказателните постановления, по отношение на ЕРП-тата. Имаме не знам колко стотици наказателни постановления, които се точат и ще се точат още две години.
Ние трябва да излезем с решение, че не признаваме. Решението веднага ще бъде оспорено в съда, а това си е по правилата.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Въпроса е мислите ли да направите нещо в тази посока подокладите, за да видите и да прецените. За мен като човек, който не се е занимавал с ветропаркове, ми се струва, че там има надути разходи. Вие сте специалистите и АДФИ чака от вас, разчита на вас, че целия техен труд няма да отиде на вятъра, на ветропарковете няма да отиде.
ИВАН ИВАНОВ: Аз ще възложа да се направи тази проверка. Като не е правена към момента, аз не мога да имам увереността да кажа има или няма. Ще го проверим и ще ви докладваме на някое от следващите заседания. Поне ще започнем с един и ще ви кажем какво е декларирано като инвестиционни разходи. За мен основното в инвестиционните разходи са съоръженията и заплащане на проекта като такъв. Ще видим дали нещо друго е добавено като инвестиционни разходи. И тогава ще го коментираме.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Става въпрос само за установяването на инвестиционния разходи и въпроса ми е следния за оптимизиране на работата и икономисване на време.
Господин Иванов, тук го няма господин Николов, аз него го попитах, но ще ви попитам и вас. Не е ли по-добре, вместо първо АДФИ да проверява, после да дава на вас, после вие да проверявате и накрая да излезете с решение, да решим законодателно, че тези проверки се извършват от съвместни екипи на АДФИ и на КЕВР, които излизат с доклад, мотивирано решение и т.н. Защото в противен случай се получава това, на което сега сме свидетели и то няма как да не се получава, когато две институции работят последователно.
ИВАН ИВАНОВ: Приемам това, господин Ерменков, стига да имаме човешкия ресурс, за да може да включим хора. Да, защото иначе наистина, вие няма да повярвате, но се работи до 19, до 20 часа и се изчисляват хиляди варианти в КЕВР в момента.
Трябва не само да се разпише, но да имаме възможност да го реализираме.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Така е, но поне моето убеждение до момента е, че всичките тези години са допускани такива очевадни нарушения, които самите служители ги виждат. Но съответния служител в неговата си институция не вижда нарушения и казва: “Това не е моя работа. Това не е работа на КЕВР.” АДФИ досега не е проверявала въобще. Фактически няма финансови проверки никъде направени. В резултат на което едно нарушение или злоупотреба се мултиплицира, увеличава и сега говорим за милиони.
Ако може да направим нещо. Да се опитаме да се свържем с институциите, въпреки че не е толкова наша работа, но тази Комисия може да излезе поне с такова предложение.
ИВАН ИВАНОВ: Аз веднага ви заявих, че още утре ще разпоредя на Хелио проджектс или на Ветроком, те са най-големите или на ЕИС, да се направи пълен разрез на инвестиционните разходи. И ще ви докладвам какво е открито.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В заключение по този въпрос, преди да преминем към малките, ако правилно съм смятал, имате от когенерациите 130 млн. ТЕЦ-овете петте процента 97, ВЕИ-тата 45, 50. Имате още 40 млн., това беше от собствени нужди. И излизат някъде към 330 млн. Това ли е, което вие виждате като възможност за икономия в годишен план? Смятате, че това ще бъде облекчение в годишен план.
ИВАН ИВАНОВ: Да. Категорично.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да минем колеги към осемте малки и да видим там какво става. Ако има нещо фрапиращо.
ИВАН ИВАНОВ: Като говорите за тези 350 млн., господин председателю, трябва да се има предвид. То влезна и в закона и сега още по-изрично ще бъде с новите поправки. 226 млн. ще дойдат от търговията, която ежегодно се провежда на европейската борса за въглеродни емисии. Така че някъде 570. Ние имаме и някои други, например това, че беше повишена цената с 10 процента от 1 октомври. Фактически годишния цикъл на повишението влиза в тези девет месеца на тази година. От там също имаме около 150 млн., които отиват в НЕК.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Иванов във връзка с емисиите исках да ви питам. Понеже Европейската комисия позволява емисиите да влязат в употреба само и единствено във връзка с възобновяемите източници.
ИВАН ИВАНОВ: Само ВЕИ-та.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ако влезнат в този фонд, по какъв начин ще компенсираме само ВЕИ-тата? Ние какво правим? Горе долу част от закона, да накажем ВЕИ-тата. Да, но ВЕИ-тата започват да се компенсират все повече и повече от 2009 г. с въглеродни емисии, които ще стигнат до 900 000 лв. Ние в един момент не само ги наказваме, но започваме да печелим от тях. В един момент ще се окаже, че ние искаме да ги фалираме, защото има и такива възгласи. Де факто държавата ще започне да печели от тях.
ИВАН ИВАНОВ: Аз веднага мога да ви отговоря. Първоначалния проект, който ние имахме за ценовия модел, който трябваше да влезе от 1 юли, ние ги бяхме предвидили тези 226 млн. за НЕК целево за компенсиране разходите за зелена енергия. Вие като ги вкарате в общия кюп на Фонда, вие ще кажете как да бъдат определени. Защото вие сте прав. В 2019 г. почти ще бъде компенсирана преференциалната цена с получените средства от продажба на емисии. Не прехвърляйте към мен всичко.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, едно много кратко доуточняване. Защото господин Симеонов сметна ефекта от трите мерки за производители, които имат преференциални цени 330 млн. Аз го смятам 370 млн. Разликата от 40 млн. идва от това, че над одобрените часове вече няма да бъде изкупувано количество от НЕК. Моля, това да го проверите. Защото според мен 370 млн. е икономията, която е реализирана.
ПЕТЯ ПЕТКОВА: Както започнах, във връзка с писмо на министъра на енергетиката, на основание на чл.80а, ал.7, ние възложихме проверки в осем малки фотоволтаични обекта. Всъщност, провериха се осем дружества с 11 енергийни обекта. Като още при започването на проверките осъществихме връзка с Комисията с КЕВР. От там поискахме съответно информация, с която те разполагат относно тези обекти. В същото време направихме запитване до държавен фонд “Земеделие” във връзка с посочените мерки по Програмата за развитие на селските райони и помощи. Констатира се, че четири дружества са посочили, че са използвали средства по схемата за подпомагане. А четири от тези осем, които сме проверили не са посочили.
Във връзка с различните периоди през които те са подавали заявлението за подпомагане са действали различни нормативни основания. Параграф 11 от допълнителните разпоредби на ЗЕВИ казва, че разпоредбите на чл.31, ал.7 т.2, ал.8 се прилагат за проекти, на които заявленията за подпомагане, постъпват в сила след влизане в сила на закона. За четири обекта ние установихме, че самите заявления за подпомагане са преди датата на влизане на закона. И всъщност ние там не може да направим.
От тези осем обекта, един единствен обект, мога да кажа, че е напълно изряден, защото са приложени действащите към момента. Посочил си, че има декларация, че е кандидатствал за такава финансова помощ от 21.11.2011 г. Подадено е след влизане в сила на закона заявлението и са приложени действащите тогава цени по решение 20 на КЕВР, с което му е призната тази преференциална цена. При останалите три дружества, колегите са констатирали разлики.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Бихте ли казали кои са?
ПЕТЯ ПЕТКОВА: Екотрафик ЕООД – Хасково, село Трънково - ЕООД, област Стара Загора и село Априлово солар ЕООД. Това са фотоволтаици.
При проверката колегите са установили, че подаденото заявление при кандидатстването е след влизането в сила на Закона и са приложими съответно разпоредбите на § 11 от него.
Вие сигурно много добре знаете, че има различни решения на КЕВР, с които се правят корекции, когато се подпомага със средства от национални или европейски схеми за подпомагане, корекция на ползваната преференциална цена. И стъпвайки на тези решения действащи към съответния момент, колегите са преизчислили и са установили разлики в тези три предприятия. Като обем разликите са малки. Не са на големи стойности, но като се има предвид, че такива получатели на помощи са хиляди, може би или стотици.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имам един въпрос. Нашата молба беше да започнете с най-големите. Тук гледам над 100 киловата. С по-големите фотоволтаични паркове и съответно ветропаркове. По какъв критерий са избрани тези осем? Избирали ли сте по мощност?
ПЕТЯ ПЕТКОВА: Не ние. Започнах с това, че това е на основание. Това е във връзка с чл.80а, ал.7 от Закона за енергетиката, с който министъра на енергетиката изпрати до нас осем обекта. Ние не знаем те как са ги започнали. Нашите проверки по отношение на останалите големи продължават. Ако искате там ще ви дам справка. Вече влизаме в по-големи фотоволтаици. Говоря за онези 37. Ние вече имаме възложени проверки в 21 обекта. Пет са завършени. Към края на месеца или в началото на другия месец се очакват още завършени проверки. Но тези малките са по искане на министъра на енергетиката. Нямам представа по какъв критерий. Доклада е пет, шест страници не повече.
И накрая колегите завършват с произведената от Екотрафик за периода от 18.05 2012 г. до 31.12.2014 г. електрическа енергия е фактурирана на ЕВН България по цена по-висока от определената с решение С 36 със 74 624 лв. Това са малки. Не знам какво е становището, след като са ги прегледали докладите от Комисията.
Нашите проверки са акцентирани най-вече върху частта на помощта и съответно заявления.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Безспорно е доказано такова разминаване. Господин Иванов, каква е вашата позиция?
ИВАН ИВАНОВ: Естествено, ние проверихме за тези три соларни парка и се оказва, че ако се приложи това, че те са ползвали необявено съфинансиране за следващия период 48 000 лв. по-малко ще бъде задължен НЕК да плаща на всеки един от тях. Общо 150 000 лв. за трите, които са в нарушение. Трябва да им се плати 48 000 лв. по-малко при следващия период.
Ако има ретроактивност на мерките, тогава вече аз съм съгласен, това което беше казано. Ние сме определили 89 000 лв. за предишните две години на всеки един от тях. Аз казвам само изчисленията.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Иванов, така или иначе тези специално са нарушили в момента Закона за възобновяемите източници.
ИВАН ИВАНОВ: Те са нарушили в смисъл такъв, че като ценообразуващ елемент са използвали инвестиция, в която не са отчели, че има съфинансиране.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Те са го нарушили още когато е образувана цената. Те са ползвали колективната цена, но не индивидуална, както закона повелява. Трябва да има ретроактивно действие според мен и вие трябва да заведете дела.
ИВАН ИВАНОВ: Те не са в лицензионен режим. Ние не сме се произнасяли за тях. Те ползват общото решение. Не съм сигурен, дали Парламента ще приеме да има ретроактивност.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Иванов, пак да кажа, Закона за възобновяемите източници в досегашния му вид закона, казва така: Ако един обект ползва европейско финансиране, то в този случай ДКЕВР тогава, трябва да определи индивидуална цена на база инвестициите.
ИВАН ИВАНОВ: Индивидуална цена досега няма в закона. В кой член е тази индивидуална цена?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Въпросът е принципен. Досега действащия закон задължава всички ВЕИ-та пуснати след 1 януари 2012 г., когато са използвали европейски средства, на тях да им се признава цена на електроенергията по завишени цени, само за разликата между европейката инвестиция и стоте процента. От тази гледна точка те и до момента са нарушавали закона. Значи, не ви трябва някакъв нов закон или ретроактивност. Самият закон повелява до момента със задна дата да се изискат тези пари.
ИВАН ИВАНОВ: Имам предвид, че даже тези, които са при инвестиции и са били с по-ниски инвестиции, то при въвеждането в експлоатация са нарушили, защото те са използвали документна измама. Тоест те са се възползвали от по-високи инвестиции. В момента в който са въвели соларния парк, т.е. не виждам защо там има ретроактивност, а тук няма.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов, понеже събираме ефектите от отделните мерки, за тези малките, ако предположим, че са 330 имам ли представа колко от тях са нарушили закона, за да може да оценим ефекта. Мен ме вълнува общия ефект от закона, което и вас ви вълнува, разбира се, за да може да предвидим, приемайки тази част в закона, какъв ще бъде общия ефект за НЕК и въобще за българската енергетика. Сега по груби оценки е между 15 и 20 млн. Това което ние сме смятали. Но искам да знам, дали сме прави. Може би ще ми кажете, че не знаете.
ИВАН ИВАНОВ: Няма как да знам господин Димитров. Ние работим с осем, които са ни представили. Госпожа Петкова ви каза, от тези осем има три, които са в нарушение. Вие го казахте. Ние го продължаваме и колко средства от тях се събират. Но дали тази извадка осем от 335 е представителна по законите на математиката, категорично не.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз бих препоръчал на господин Димитров сам да си свърши работата. Има всичката документация, която му е необходима. И трите ЕРП-та представиха всички свързани към тях ВЕИ-та, ползвали европейски средства. Сега трябва да видиш само, кои са след 1 януари 2012 г. и да ги събереш и тях. Това трябва.
ИВАН ИВАНОВ: Някои са се отчели и им е намалена цената априори. Така че не е толкова просто да се каже.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Иванов, аз само искам да уточним това, което са заявили като инвестиции хората и са направили по-малки инвестиции и в крайна сметка са ги вкарал като ценови модел. Ако ги бяха завишили изкуствено въз основа на това, което са направили, тук може да търсим някаква ретроспективност за документна измама и за други такива работи, нарушаване закон.
Докато когато си нарушил закона, там закона си го нарушил и трябва да си носиш последствията. И аз за това си мисля, че може би в нашия проктозакон, който готвим сега пак го казвам, за да може да си изчистим и това нещо. Да вкараме в преходните и заключителните разпоредби, че договори, които са сключени за получаване на преференциална цена при нарушаване на съществуващото законодателство, се считат за нищожни. Това може да го направим. От момента на нарушаването. И от там нататък да се оправят както си искат. Ти не ги зачеркваш. От момента от който са нарушили закона. Тоест от момента на включването си. Това вече не е ретроактивност. Това е установяване на нарушение. И понеже петгодишна давност и други такива не са изтекли, може спокойно да си ги вкараме тези неща. Това е един от начините, чрез който може да излезем.
Аз го казвам съвсем сериозно, защото това според мен е един от начините. И тогава вече си отваряме вратата не само на нас, но и на всички, които ще проверяват, дали договорите за присъединяване, за които си говорихме са направени в съответствие със закона. Дали всичко друго, което е направено и е дадено в съответствие със закона, ако не е направено, тогава има санкции. А не да наказваме всичките подред.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Калкулиране по свободни цени по стара дата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, по свободни цени от стара дата.
ЕМИЛ ГОРАНОВ: Има ценово решение от 2011 г. на КЕВР. Има таблица ценовото решение, дали си подпомогнат с 10, 20, 30, 40 или 50 процента и ти се редуцира цената. И питах Харитонова. Госпожо Харитонова, вие сте били тогава член на ДКЕВР, проконтролирахте ли изпълнението на това ценово решение? Няма отговор. Но има такова ценово решение за редукция, в зависимост от подпомагането. Утре ще ви го представя. Или господин Иванов ще го изпрати. С-36 или С -38.
ПЕТЯ ПЕТКОВА: Не само 2011 година, но такива решения има всяка година с тези приложени таблици, в зависимост от финансирането. Това са С-36 от 2011 г. Това са решения на КЕВР относно определяне на преференциални цени на електрическата енергия произведена от възобновяеми източници. Когато инвестицията за изграждане на енергиен обект за производство на електрическа енергия се подпомага със средства от национална или европейска схема.
Съответните номера са: С-36 от 7.11.2011 г. С-19 от 28.06.2012 г. С-29 от 29.08.2012 г., С-20 от 28.06.2013 г. и С -14 от 1.07.2014 г. Там са приложени съответните таблици в зависимост от процента финансиране.
Точно за това аз казвам нашите колеги в докладите, специално в тези четири, за които ние нищо не може да кажем, там може да срещнете изречение, каква е разликата между цената на решението, което е прилагано и ако бяха приложили те това. Ние не може да изкараме там някаква стойност за цялото произведено количество енергия, защото нямаме основания.
Казваме, не са приложими разпоредбите на чл.11. Във всичките доклади има една съпоставка.
Параграф 11 казва, той започва да се прилага за проекти по отношение на които заявленията постъпват след влизане в сила на закона. Те използват един момент в края на 2010 г. Подават заявлението. Докато цялата процедура тече, техните заявления ние не може да изкараме тук разлика за това нещо. Във всичките тези четири доклада има вмъкнато по едно изречение. Вие предполагам, че сте видял. Евентуално каква е разликата. Констатирано е, че с решение С-36 от 2011 г. определената цена с инсталирана мощност над 30 киловата до 200, с процент на безвъзмездно финансиране от 70 до 80 е 356 или с 211 по-малко от фактурираната. Те са ползвали 567. Това е разликата между решението коригирано с процента и другото решение.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не може да намерите тук разминаване, защото те са пуснати преди датата.
ПЕТЯ ПЕТКОВА: Ние не може да търсим, а просто вметваме.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Те са изрядни. По-интересни са тези три, които не са декларирали.
ПЕТЯ ПЕКОВА: Аз не казвам, че не са изрядни. Просто правя съпоставка.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Дупка в законовата база. Възползват се. ДКЕВР си решава. Те не го изпълняват. Защото закона не ги задължава. Защото те са освободени. И в крайна сметка остават тези трите. Към тях директно трябва да се вземат мерки. И тези които ще подадат в бъдеще от останалите 330.
ИВАН ИВАНОВ: Закона е толерирал съфинансирането, което удря сега всички потребители.
ПЕТЯ ПЕТКОВА: Аз мога ли да се върна. Миналия път поехте един ангажимент, тъй като вече започнаха да идват писма от фирмите, които сме проверявали, по отношение на търговска тайна и т.н. Може ли да разчитаме за корекции по алинеята, която е свързана с публикуването на доклада и това, което говорихме миналия път. Да уточним, защото вече идва етапа в който ние трябва да изготвяме заключение по някои от докладите. Минават сроковете. След това в седемдневен срок ще бъде изготвено и в седемдневен срок трябва да го качим. Ако тръгнат да водят някакви съдебни дела срещу Агенцията, нито имаме тяхната мощ. Както виждате какви пари плащат.
Законът казва, че сме длъжни да качим доклада за извършената финансова инспекция. Това което говорихме миналия път, с мотивираното писмено заключение. Публикува се на страницата на Агенцията в седемдневен срок.
Ние получаваме вече писма от фирите, че вече в тези доклади има търговски тайни. Има договори, имена на контрагенти, техни стойности и сме атакувани, че нямаме право.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Извинете госпожо, ние как ще осветим енергетиката, как ще разкрием всички закононарушения, ако те са скрити под търговска тайна. Ние за какво заседавам толкова месеци? Съгласете се, че това е абсурдно.
ИВАН ИВАНОВ: Закона трябва да свали тази норма. Само обобщени данни могат да бъдат. И аз като депутат съм искал договори, които не ми даваха, защото било търговска тайна.
ПЕТЯ ПЕТКОВА: Не говорим за предоставянето, а говорим за качването на страницата на Агенцията.
ИВАН ИВАНОВ: Трябва да не е доклада, а едно съобщение.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Според мен Агенцията може сама да вземе това решение и да обобщи резултатите и по този начин да ги публикува.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, проблема е, че съгласно текст, който аз предложих, докладите на АДФИ трябва да бъдат публикувани в интернет. Идеята ми беше хората да могат да четат, за да има контрол, натиск, публичност и т.н. За да не бъдат уязвими обаче АДФИ и да им бъдат заведени доста дела, да запишем в закона, че публикуват резюмето от докладите в интернет. Разбира се на парламентарните комисии ще дават винаги пълните доклади. Това е ясно.
Ако искаме това нещо да бъде другояче, трябва да видим цялостната концепция за търговска тайна, което е сложна материя. Така че нямаме особен избор.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Как ще стане така, че да не им позволим, да ни задължават да им пазим търговските тайни, когато тези тайни създават съмнения за закононарушения, източване и т.н. Защо им ще пазим в тайна. Това не мога да го разбера.
ПЕТЯ ПЕТКОВА: Защото те пред нас по някакъв начин декларират, че тези данни, говоря, че има различни ситуации, те декларират, че тези данни са търговска тайна. Може би вече навлизаме в някакви други закони.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ние в докладите, които пишем и това, което АДФИ трябва да прави, ние не можем да напишем в доклада, че фирма хикс е нарушила законодателството, защото единствения който може да реши, дали фирма хикс е нарушила законодателството е съда, никой друг.
Ние може да напишем в докладите, че при направените установени проверки са проверени еди колко си фирми. От тях еди колко си са били такива, еди колко си били такива. Какви нарушения сме установили и какви съмнения за престъпление сме установили и колко от тях сме ги дали на съда? Ние не можем да ползваме конкретни числа и имена и нямаме право да го правим това нещо, защото не сме съдебен орган. Не сме тези, които даваме присъдите и може да установим тенденция, може да имаме съмнение. Но когато се съмняваме има си реда, по който тези съмнения се удостоверяват или удостоверяват или опровергават.
Така че наистина вие сте абсолютно прави в това си искане и много моля, господа управляващите тук, да си направят една промяна в закона. Между първо и второ четене да вкараме параграф, в който да напишем, че Агенцията за държавна финансова инспекция публикува резюмето от докладите, без да нарушава търговската тайна, за да знаем за какво става въпрос.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз имам два въпроса. Първо във връзка с това, което казва колегата. Второ, по първата част от вашето изложение господин Иванов.
Аз няма да кажа, дали фирмата е нарушавала закон или не. Но мога ли да кажа, че във фирма Хелиос един от членовете на Управителния съвет е подписал консултантски договор сам със себе си и се е възнаградил с 2 млн. за консултантски услуги. Това мисля, че мога да го кажа. И ако не можем да го кажем, значи цялата ни работа отива напразно. Не можем да излекуваме, дори да претендираме, че правим нещо, ако не ни бъде позволено да цитираме имена и числа. Или да обясним на обществото, че ние сме работили едва ли не на халос, не можем да кажем нищо, защото имало търговска тайна. Защото източването на енергетиката било търговска тайна. Ние за какво работихме половин година?
Под търговска тайна всъщност са вързани ръцете на държавата, ръцете на Народното събрание.
Господин Иванов, вие казахте, че от АЕЦ “Козлодуй” купувате само един терават час. ТЕЦ “Марица изток 2” след разговор с вас сте установили, че те самите не искат да участват на регулирания пазар. Точно обратното твърдят хората и не само директора, но и синдикатите в ТЕЦ “Марица-изток 2”. На обществените обсъждания те заявиха, че вие ги лишавате от сигурни клиенти, от сигурни продажби, за да могат те да планират дейността си и приходите си, като ги изхвърлите от регулирани пазар и ги оставите на свободния. Даже единия от синдикалистите каза, нима на българската енергетика ще й е излишно да купи един мегават час от нас дори. След което вие в медиите се похвалихте, че вече сте включили ТЕЦ “Марица-изток 2” в регулирания пазар, колкото да не е без хич. Там някакво количество студен резерв ще й платите. Това е дискриминиране на това държавно дружество. Не ни обявявайте моля ви се, че те самите не искали. Не, вашата комисия всъщност изхвърли и АЕЦ “Козлодуй” и ТЕЦ “Марица-изток 2” от регулирания пазар.
ИВАН ИВАНОВ: Госпожо Ташева, ако ми разреши господин председателя да отговоря. Това което казвате просто не е вярно. Количеството, което даваме на ТЕЦ “Марица-изток 2” беше това, което поиска техния директор Живко Динчев. Техния директор беше в Комисията. Това, което той поиска, това дадохме в регулирани пазар на ТЕЦ “Марица-изток 2”. Това е самата истина.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Аз ще ви изпратя стенограмата от общественото обсъждане, когато работници и синдикалисти от ТЕЦ “Марица-изток 2” обясняваха това. От тук те обясняваха и как подобна дискриминация, така да го нарека, може да доведе до фалит или до пред фалитно състояние. И Мини Марица-изток, говоря за общественото обсъждане, на което присъстваха и господата Домусчиев.
ИВАН ИВАНОВ: Госпожо Ташева, аз искам да завърша това, което започнах. Поканихме ръководството на ТЕЦ “Марица-изток 2”. Дойде не само изпълнителния им директор, дойдоха двама или трима души. От наша страна не съм бил сам. Договорихме се и включихме това количество, което те поискаха. Основното тяхно искане беше в друга насока. Да им се определи цена за разполагаемост. Тоест студен резерв. Те имат нужда от тези средства над 20 млн., които ще получат като цена за разполагаемост. Но тъй като тяхната цена за разполагаемост студения резерв е по-висока, отколкото на другите кандидати за студен резерв, те разчитат на заповед на министър Теменужка Петкова, да им се определи. Защото това по закон може да направи министъра. Не е КЕВР свързан с това, което те искат. Това е самата истина на сто процента, под която мога веднага да се подпиша. Като свидетел ще повикам директора на ТЕЦ “Марица-изток 2”. Защото иначе това, което го казвате, като го кажете на хората, ще кажат, какви зверове са в КЕВР. Не говорете така. Просто е възмутително.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Давам думата на господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз потвърждавам, особено за студения резерв, това с промените в Закона, които приехме още 2013 г. влезе в сила, че министъра на енергетиката определя със заповед количествата за разполагаемост. Тук няма никакво съмнение, че това е така. А още повече, че до голяма степен самата Марица-изток 2” нямаше яснота от самото начало, искат ли да са на регулирания пазар или не искат. В началото искаха да изцяло на свободния. НЕК не ги беше включил, защото нямаха заявка получена от “Марица-изток 2”, тъй като НЕК дава предложенията за микса, който е. Не беше получена заявка от “Марица-изток 2. След което като се вдигна шума за директора. Живко се сети, че има проблеми в дадения случай, затова се затича при вас да му давате квота. Тук наистина нито за “Марица-изток 2”, нито за студения резерв.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря за това, че казвате истината.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз винаги казвам истината. Аз и в залата, нещата които ги казах, виждате днес получавате потвърждение от Комисията и от АДФИ, това което вчера говорих.
ИВАН ИВАНОВ: Точно така е. И господин Желев може да потвърди.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате ли въпроси към нашите гости?
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Аз искам само да допълня нещо. Трябва да се внимава с тези разговори, тогава когато изслушваме и директори с различни намерения, с различни желания. Не трябва да нападаме, според мен в моментна председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, защото всички решения на Комисията, които са взети след новото й позициониране са изцяло в съответствие със закона. Ние бихме могли на тези срещи с директорите на тези предприятия, да зададем въпроса.
Уважаеми господа, защо вашата цена за студен резерв излиза толкова висока. Там са основно постоянните разходи на една фабрика. Няма значение коя е тя. Те имат високи постоянни разходи на единица.
ИВАН ИВАНОВ: Точно така господин Недев.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Затова тяхната цена за студен резерв е висока. Намалете ги тези разходи и участвайте нормално в търговете за студен резерв.
ИВАН ИВАНОВ: Това е целта на тази вноска от пет процента. Ако искат да бъдат конкурентоспособни, те трябва да си намалят с пет процента собствените разходи, за да остане цената конкурентоспособна на електрическата енергия. Дали ще го направят не знам.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господа, аз само ще ви напомня, че ние изслушахме господин Динчев. Той говори други неща. Призовавам членовете на нашата Комисия да си отворят стенограмата и да видят какви бяха проблемите пред ТЕЦ 2, които неговия изпълнителен директор изложи и тогава да говорим, защо цената му за студен резерв е толкова висока или толкова ниска. Прочетете си стенограмата. Значи ние казваме, че той е лъгал Комисията. Така ли?
ИВАН ИВАНОВ: Аз ви казвам каква е цената, която те самите казаха, че може да е по-ниска. Между 21 и 24 лв. Всички печелят с по 8 – 9 лева. Това не го казвам аз. Търга на ЕСО нямащ нищо общо с Комисията за енергийно и водно регулиране. Това са съвсем различни неща.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колеги аз също имам спомен, че той се оплакваше от това, че не му се дава разполагаемост. Трябва да държим сметка за това, че всеки ръководител, който идва, естествено, че защитава интересите на предприятието, което ръководи. Това няма какво да си го обясняваме. Той каза, ощетен съм за това, че нямам студент резерв. Това повтаряше.
По дневния ред има ли нещо? Няма.
Преминаваме към точка разни.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само искам да кажа, ако студения резерв се раздаваше както преди, той ще влезе в цената на тока. Искайки по-висока цена на студен резерв, ние съответно искаме по-високата цена на ток. Затова е направено 500 мегавата да бъдат раздавани между 500 и 600 чрез търг. И по този начин се постигна цена под 10 лева. Това, че ТЕЦ “Марица-изток 2” не може да формира себестойност на цената под 10 лв., а в момента е 22 лв., това значи, че там има спрямо частните предприятия много по-раздут щат. Това е истината. Или други разходи, няма значение.
Аз искам да питам господин Иванов, по спомен или приблизително, помните ли в задълженията към обществото, тези 15 лева, които са за възобновяемите източници, горе долу каква сума формират?
ИВАН ИВАНОВ: Те са 15 лв. в задължения към обществото.
ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Те имат компенсация. Мисля, че беше 2 лв. Те са 17 лв., значи 15 лв.
ИВАН ИВАНОВ: Старите задължения са още два лева и затова стават 17 лв. и нещо. Трябва да видя върху общата енергия колко ще даде.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Цялото задължение към обществото колко формира?
ИВАН ИВАНОВ: В тези предварителни 40 лв., те са 17 лв.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да 17, но като сума.
ИВАН ИВАНОВ: Ще проверя. Ние толкова варианти смятахме. Чакам вие да гласувахте промените, за да направим финалния вариант.
ТАСКО ЕРЕМСКОВ: Може ли да се уточним за ценовия модел. Единствената разполагаемост, която влиза в цената на електроенергията е тази на американките централи, под формата на задължения към обществото.
ИВАН ИВАНОВ: Точно така. С намаляване цената на разполагаемост се намалява и тази цена. Но иначе тя влиза. Затова целта беше, да се отчете.
Нещо което очакваме от Министерство на енергетиката Да определят кои са границите и тапите на облекчаване на добавката задължения към обществото. Над 30 гигават часа категорично мога да заявя, че ще облекчим енергоемките дружества, които са индустриални и произвеждат продукт. С 85 процента ще намалим. Значи ще станат 15 процента от зелената енергия. Но под тези 30 гигават часа какви стъпала ще има? Ние чакаме това. От нула не може да бъде, защото тогава няма да получим нотификация в Брюксел.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин Иванов в тази връзка. Предлагам да поискаме официално от Министерство на енергетиката, ако има проект на тази наредба, да я видим на този етап. Защото няма никаква информация.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Иванов, понеже тази Комисия е за установяване на състоянието на енергетиката в България. Моята теза е, че за състоянието на енергетиката в България е виновна единствено и само ДКЕВР. Защо? Защото тя формира и балансира паричните потоци, регулирания пазар и т.н., отношенията между субектите в енергетиката. И в същност ценовия модел или ощетява някой или не дофинансира някои от нещата. Какво имам предвид?
Имам предвид следното нещо. Дори апела за това, че възобновяемите източници набъбват, би трябвало пак да идва от ДКЕВР. Ние такова писмо не си спомням, дори в Министерство на енергетиката, където и да е не е имало. Защото те обобщават данните.
И според мен господин председател, ако започнем да говорим за състоянието на енергетиката, преди да започнем да говорим за Хелио и т.н, тези които са ползвали някакви средства, ние трябва да кажем, откъде тръгва проблема и след това вече да отидем към конкретните проблеми. За мен, не знам господин Иванов дали ще се съгласи, но моделите, които от един период нататък ДКЕВР е формирал, са навреждали тотално на енергетиката.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Николов донякъде е прав, във връзка с това, че регулатора си има пропуски в дейността. Но нека да не си забравяме и нашата собствена градинка, аз говоря нашата, макар че не съм бил по това време депутат. Това не означава, че трябва да се разграничаваме кой кога е бил депутат. Основната причина в енергетиката да е до тук е законодателя. Извинявайте за това, че го казвам, но това е истината. И законодателя в решения, които е вземал и които са довели не само до ущърб в областта на енергетиката, а са довели до ущърб в областта на икономиката и вече като енергетика и като следствие.
Няма да политизирам тук състоянието на икономиката и няма да се спирам на това нещо, но ще дам няколко конкретни примера.
Да, може би ДКЕВР е пропуснал да даде червената лампичка за възобновяемите енергийни източници, но няма как да я даде, защото на лицензионен режим подлежат само 25 процента от въведените в експлоатация възобновяеми енергийни източници. Всички останали енергийни източници са в нивото на включване към ЕРП-та, върху които Комисия за енергийно и водно регулиране няма никакъв поглед, но законодателя въобще не беше предвидил такъв вариант, да има червена лампичка. ЕРП-тата знаейки, че ще си получават парите по закон, не са имали абсолютно никакъв интерес, да следят какво става във ВЕИ сектора.
По отношение на когенерациите. Законодателя едва сега се сети, че когенерация означава комбинирано, а не електропроизводство. Там е истината. Не искам да говоря за високо ефективно, защото тогава няма да има никаква когенерация в България почти. Говорим за комбинирано в момента. Електроенергията в дадения случай се явява отпадната енергия, която трябва да бъде симулирана. Едва сега се сетихме за това нещо. Ние сме законодатели.
Тези данни, освен всичко друго, като законодатели сме и тези, които сме работодатели на Парламента и на правителството, които трябва да контролираме какво прави правителството и да ни докладва. Това е втората ни грешка, че не го правим и сме превърнали Парламента в придатък на премиерите, независимо как се казват те. Разбирате, че казвам не само за сегашния, за всички говоря.
От тази гледна точка, може би наистина е хубаво като парламентаристи вече да си носим отговорностите и да си вършим и задълженията като такива. И аз бях придатък миналия парламент. Знам какво означава господин Николов и знам какво е да гласуваш неща, които си убеден, че не трябва да гласуваш. Няма политика тук. Тук са реалности.
И другото нещо, което е, нека да не забравяме, че председателите на комисиите за енергийно и водно регулиране се задържаха само тогава, когато слушаха какво говори правителството. Днес вече не е така, заради промените в закона, които приехме. Комплексни са причините. Не може да кажем, че само КЕВР е виновен. Има много проблеми, които са свързани с правителството и изпълнителната власт. Но ние сме тези, които сме определили рамки. Това е и трябва да си го признаем.
ИВАН ИВАНОВ: Господин председателю, понеже двамата депутати говориха за КЕВР, все пак с уважението ми към господин Валентин Николов ще кажа, че казаното от господин Таско Ерменков е много по-правилно, защото КЕВР прилага законите на Република България. Закона предвиди от 15 години задължително изкупуване за соларните панели, да се отиде на 25 години и то по един криминален начин. Аз ги имам и стенограмите.
Закона предвиждаше да се изкупуват от тази година до началото на 2014 г. да се купува на преференциална цена, цялото произведено количество енергия от ВЕИ-тата. Закона предвиждаше да се изкупуват цялото количество произведено количество произведено комбинирано производство независимо, дали е високо ефективно или не, от когенерациите. Всичко това е по закон.
Промените в закона от 6 март показват, че закона трябваше да се промени, за да се стартират тези реформи сега. Не казвам, че няма политически решения на КЕВР през годините. Има не едно. Категорично, няма смисъл да се убеждаваме. Но истината е, че ако законите бяха на нивото си, КЕВР не може да вземе решение да увеличава годините на изкупуване. Това 25 години представете си някои от тях са преди три години. Още 22 години ще се плащат високи цени на соларните панели.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Предлагам да благодарим на нашите гости.
Чисто организационно, аз предлагам повече да не се събираме. Хванали сме тенденциите, според мен. Имам молба към вас. Втори път ви отправям молба. Напишете на един лист вашите виждания, как трябва да бъде структуриран. Ако може до петък всеки да ми изпрати. Моля господин Желев също да изпрати.
Закривам заседанието.
/ Закрито в 18 часа и 10 минути /



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯТА
ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА
ЕНЕРГЕТИКАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ:



/ Валери Симеонов /
Файлът съдържа
67 551 знака
38 стр.
Стенограф: С. Михайлова