ПРОТОКОЛ №25

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
-----------------------------------------------------------------------------
ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА
В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ






П Р О Т О К О Л

№ 25



На 4 ноември 2015 г. /сряда/ от 16.05 часа в зала “Изток” на Народното събрание, се проведе заседание на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България.
Заседанието бе открито в 16.05 часа и ръководено от господин Валери Симеонов – председател на Комисията.

Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.


* * *


/ Начало 16 часа и 05 минути /


ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добър ден уважаеми колеги и гости.
Откривам поредното заседание на Временната анкетна комисията за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България.
Предлагам на вашето внимание следния дневния ред.

1. Изслушване на изпълнителния директор на “Булгартрансгаз” ЕАД - г-н Георги Гегов по предварително зададени въпроси от председателя на Комисията.
2. Изслушване на изпълнителния директор на “Булгаргаз” ЕАД – г-н Петьо Иванов по предварително зададени въпроси от председателя на Комисията.
Имате ли други предложения относно дневния ред? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се.
Има ли някаква информация, която да е от по-секретен, не български казано, конфиденциален характер? В смисъл да разделим заседанието на две части.
Първо да останат колегите от Булгартрансгаз.
Господин Гегов заповядайте.
ГЕОРГИ ГЕГОВ: Благодаря ви господин Симеонов.
Ние сме подготвили отговор на четирите въпроса, които сте ни изпратили. Аз ще го прочета. Но същевременно искам да ви уведомя, че сме тук и сме готови на всички теми да дискутираме във връзка със ситуацията в момента. И сме готови да отговорим на всички въпроси, които биха ви интересували.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Отговорът е писмен. Ще ви помоля да го предоставите на секретарката, за да може да го раздадем на колегите, защото някои отсъстват. Слушаме ви.
ГЕОРГИ ГЕГОВ: На първия въпрос, какви действия са предприети относно използването на основния капацитет на националния и на транзитните газопроводи. Актуални данни с ежедневна актуализация за свободните капацитет в газопреносните мрежи на Булгартрансгаз се дават и публикуват на интернет страницата на дружеството. Свободният капацитет се предоставя на пазара при прозрачни и недискриминационни условия и се разпределят по реда на правилата за предоставяне на достъп до газопреносните или газоразпределителните мрежи и до съоръжения за съхранение на природен газ, приети с решение Р1 от 14 март 2013 г. на тогавашния ДКЕВР.
Булгартрансгаз предлага стандартни продукти за капацитет годишен тримесечен и месечен, като сроковете за заявяването им и образец на заявления са достъп и са публикувани на интернет страницата на дружеството. В съответствие с изискванията на регламент 715 от 2009 г., дружеството предлага услугите по достъп и пренос при равни договорни условия. Като за целта разработи хармонизиран договор за пренос, което е одобрено от Управителния съвет и е публикувано на страницата на дружеството.
Договорът се прилага за всички клиенти на услугите по достъп и пренос на природен газ, по газоразпределителната мрежа за транзитен пренос и по националната газопреносна мрежа. Свободният капацитет с транзитния газопровод е резервиран, на основание сключени дългосрочни договори за пренос на руски природен газ през територията на Република България до Република Турция и Гърция и Македония, като не е наличен свободен твърд капацитет. Неизползвания договорен твърд капацитет се обявява на прекъсваема база на ден за месец, на база исторически данни за използване на резервирания твърд капацитет и за ежедневна актуализация на данните.
С приключване на процедурите по модернизация на компресорните станции по транзитната мрежа, изграждането на дублиращия участък Лозенец – Недялско ще бъде реализирана възможност за увеличаване на техническите капацитети по изходни точки на транзитната мрежа. Би могло да се реализира и възможност за трансфер на количества природен газ, подадени от националната преносна мрежа към транзитната, през новостроящия се ГИС – Лозенец и посредством увеличена пропускателна способност на участъка Лозенец – Недялско. След реализиране на същия проект да се пренасят допълнително 4 млн. 800 000 кубични метра или около 1,6 млр. на годишна база природен газ повече до границата с Турция.
За възможност за пренос на тези количества има запитвания от потенциални ползватели на мрежата. Тук ще ви кажа и кои. Например OMV. Те се интересуват от възможност да вземат капацитет от нас, с който газа, който са намерили в румънския шелф да може да се продава по посока Турция.
За възможност за пренос на тези количества има много. По този начин при реализацията на тази възможност ще бъде уплътнен около 36 процента от свободния към 2015 г. капацитет на националната газопреносна мрежа. Тук става въпрос за това, че нашата национална газопреносна мрежа е с капацитет около 7 млр. и нещо. Предвид потреблението, което в България е малко под 3 млр., на практика в националната мрежа имаме един капацитет, който в момента стои. Става въпрос за разликата за този капацитет. Това на практика е свободен капацитет.
Отделно на страницата на Булгартрансгаз е обявен прекъсваем капацитет за входни и изходни точки на транзитната мрежа, който към момента не е заявен за използване. Данните са публични. Някой ако има желание отваря сайта и ни вижда.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какво означава прекъсваем капацитет?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Може ли да се опитам да го обясня на непрофесионален език, ако ми разрешите. Прекъсваем капацитет е, тъй като транзитните ни договори с Русия са по принцип на определена, ползващ, заемаш няма значение колко в дадения момент. В един момент може да е зает сто процента газопровода, в един момент може да е зает по-малко. За тези дни или месеци или часове, в които е зает по-малко, те обявяват възможност да бъде използван от други доставчици. Успях ли да го обясня?
ДИМИТЪР ДОЙЧЕВ: Да ви прочета от регламента точната дефиниция. Прекъсваме капацитет означава газов капацитет за пренос, който може да бъде прекъсван от оператора на преносната система, в съответствие с условията залегнали в договора за пренос за осигуряване твърд капацитет. Тоест, твърдият капацитет при всички положения има предимство пред прекъсваемия. Но за да има по-пълно уплътняване на капацитета, в момента, в който твърдия не се използва, би могло да се използва на прекъсваема база неизползвания капацитет.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това е нещо като допълващо количество, което може да бъде пренесено, когато се изпълнява успоредно с изпълнение на поръчките за твърдия капацитет.
ДИМИТЪР ДОЙЧЕВ: Точно така. Като предимство има твърдия капацитет и ползвателите на мрежата са абсолютно на ясно с рисковете, които биха поели при ангажиране и резервиране на прекъсваем капацитет, който може да бъде прекъснат по всяко едно време от оператора за осигуряване на твърдия капацитет в мрежата.
Благодаря ви.
ГЕОРГИ ГЕГОВ: Към следващия въпрос, който сте поставили, това са предприети действия за обединяване на националния и транзитния газопровод с къси връзки, с цел създаване на условия за свободна търговия с природен газ.
Искам да ви уверя, че от 1.01.2014 г. е въведена в редовна експлоатация технологична връзка между националната газопреносна система и преносната мрежа за транзитен пренос при компресорна станция Ихтиман. Това на практика означава, че такава възможност вече има.
Входно изходна точка Гиз – Ихтиман е включена в актуализирания списък с важни точки от газопреносната мрежа по смисъла на точка 3.2.1 от приложение 1 към регламент № 715 от 2009 г. в редакцията му от 10.11.2010 г., който е утвърден от Комисията за енергийно и водно регулиране с регламент № 715 от 2009 г. Връзката може да се използва за търговски цели, като свободния капацитет на съоръжението е публикуван на интернет страницата на дружеството както следва.
По посока от националната мрежа към транзитната 3,082 млн. куб.метра на ден. И по същия начин от посока транзитната към националната 3,082 млн. куб метра на ден. Това означава 3 млн. по 365. Това е общото количество на годишна база, което може да минават през тази връзка.
Предстои провеждането на процедура за разпределение на свободния капацитет на газопреносните мрежи на Булгартрансгаз за газовата 2016 г. По реда на правилата за предоставяне на достъп до газопреносните или до газоразпределителни мрежи и до съоръжения за разпределение на природен газ приети от националния регулаторен орган КЕВР. В рамките на процедурата ще бъде обявен актуализиран свободен капацитет за 2016 г., който ще е предоставен на пазара на входните и изходните точки на газопреносните мрежи, в това число на Гиз – Ихтиман. Връзката между двете мрежи при компресорна станция Ихтиман може реално да се ползва за търговски цели в рамките на свободния капацитет.
Към настоящия момент Булгартрансгаз извършва дейности по изграждане на нова технологична връзка в рамките на Гиз – Лозенец, която също да свързва двете системи. Тя ще осигури възможност за двупосочен пренос на количества природен газ между националната газопреносна мрежа и газопреносната мрежа за транзитен пренос. Проектният технически капацитет на съоръжението е бил 7,2 млн. кубични метра на ден. Пак по 365 е това, което може за една година. Като се предвижда изграждането да бъде завършено до края на 2016 г. Към 2,5 млр. на годишна база.
След въвеждането в редовна експлоатация Булгартрансгаз ще определи и публикува наличния посочен капацитет в зависимост от възможностите на газопреносната мрежа и свободния капацитет на входно изходните точки.
Предприети са освен това действия за сключване на споразумения за междусистемно свързване със съседните газопреносни оператори. Трансгаз – румънските колеги, Десва – Гърция, в които споразумения ще бъде уреден реда и начина на разпределение на количествата природен газ измерени на трансграничните точки, в случаите когато има повече от един ползвател на мрежата в тези точки. Така реално ще се създават условия за трансгранична търговия в двете посоки, включително и обратен пренос на търговска база. Така наречения виртуален пренос и навлизане на нови участници на пазара на природен газ.
Споразумението с гръцкия оператор Десва е в по-напреднала фаза. На практика трябва да знаете, че текстовете са съгласувани. Единственият проблем там е, че трябва да се съгласуват и с Газпромекспорт. Европейската комисия знае за това нещо. Буквално сме на финална фаза, но за съжаление, заради дългосрочния договор няма как да подпишем, без да имаме съгласието и на Газпромекспорт, с които в момента между другото ние водим много сериозна кореспонденция, за да стигнем до подписването на споразумението с Десва. Като в процеса по изработването му са въвлечени също така Европейската комисия, регулаторните органи на България и Гърция, Министерство на енергетиката, които следят отблизо действията на операторите.
Проведени са консултации със заинтересованите лица, в това число с нашия клиент по дългосрочен договор за транзитен пренос Газпромекспорт. Като за окончателното финализиране на споразумението са необходими някои уточнения във връзка с прилагането и изпълнението на заварения договор по отношение процедурата на разпределение на количествата на точките за междусистемно свързване.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Гегов, извинявайте, ще ви прекъсна, но бихте ли разяснили от какъв характер е пречката с Газпромекспорт. Фактически руски газ ли искаме да транспортираме и да продаваме? Или има някакъв договор, който има ограничаващи клаузи.
ГЕОРГИ ГЕГОВ: Има технически неща, които Европейската комисия иска да променим. Например едно от тях, ще го дам като пример е начина по който се отчита природния газ. Нашият договор и руското законодателство продължават да го отчитат в кубически метри.
Европейската комисия иска да е в килоджаули, с други измервателни единици, което на практика ни създава въпроси от техническо естество, за които не можем все още да говорим с Газпромекспорт, опитваме се. Но това означава съответно и те да си променят някои нормативни актове.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Този пример, а вероятно и другите, които ще ги дадете със сигурност, Газпром го има като казуси с другите европейски страни. и там би трябвало да е решен по някакъв начин.
ГЕОРГИ ГЕГОВ: За съжаление и там не е решен. Проблемът е в меренето. Разходомера, без значение в каква посока върви газа, мери в една посока нагоре единици. Трябва да минем от една мерна единица в друга.
Второ, да се разберем как обратния поток ще бъде отчитан, така че да се извади от общото количество, което минава по договора и да се сложи при обратна посока. Разходомера обаче това не може да го направи. Слагат се допълнително уреди. Много такива технически въпроси има, за да си финализираме нещата. А руснаците ни казват, а аз мога и допълнителни документи да представя. Те ни казват: Не сме против това и това. Обаче това, за да го направим трябва еди какво си руско законодателство да сменим. И въпросите са от такова естество. Но работим.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В Северен поток как става отчитането на газта? Имате в една посока подаване на газ.
ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Въпросът е, че по Северен поток няма виртуален обратен капацитет. Газът тече само в една посока. Килоджаулите е в следствие на мерната единица. Съгласно действащия договор, който имаме с Газпромекспорт и съгласно междуправителственото споразумение, пренесените количества се отчитат на точка на измерване на гръцка територия, където това е собственост, не действа като оператора.
И това което трябва да се запише в протокола за реално пренесените количества трябва да отговаря на разходомера. Ако на разходомера пише пренесени сто единици, в протокола се записва сто единици. А когато се прави виртуалната сделка в протокола, в правата посока би следвало да се запише, че са пренесени 80 единици, тъй като 20 са върнати виртуално, не физически. И това няма как да отговаря на междуправителственото споразумение на договора. Това е единия от формалните проблеми, който ние искаме да решим в споразумението за взаимно свързване с Десва. Как реално ще става записването на пренесените количества и на виртуално пренесените в обратна посока, защото няма да има физически поток в обратната.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В Унгария как го решават въпроса?
ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Аз не знам в Унгария, но споразумението, което трябва да имат със словашкия оператор на територията на Словакия, също не е решен.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не подписа ли подобен договор с Газпром за виртуални слапове. Те как са решили въпроса?
ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Възможно е да се решава. Това което каза и господин Гегов, Газпромекспорт не възразяват върху това, но казват, че всичките тези технически въпроси трябва да бъдат изчистени допълнително. Тъй като ние в момента имаме три изходни точки, съгласно договора, който е до 2030 г. с Газпромекспорт.
Те поставят и въпроса, може ли на едната точка да мерим в килоджаули, а на другите които са с Турция и Македония, които не са страни членки на Европейския съюз, да продължаваме да мерим в кубични метри. Ако правим едно споразумение за една от изходните точки по договор, ние трябва да отворим целия договор и да променим мерните единици в другите две направления. Така че въпросите са чисто технически, които трябва да бъдат изчистени.
ГЕОРГИ ГЕГОВ: Те действително трябва да намерят решение, тъй като ако намерим сериозни количества местен добив на природен газ или друга алтернатива, тогава качеството на газа ще е действително различно. Защото качеството на руския газ е 98 процента метан, което не означава, че ние хипотетично газа , който намери ще е със същото качество.
И действително, за да получава потребителя на една и съща цена, една и съща енергия, този въпрос трябва законодателно да се изчисти и да се реши. При Мелрос качеството е същото. Там качеството е подобно на руския газ. Примерно в Холандия са 18 потока. При 18 потока имат обогатителни фабрики, за да изравняват качеството на газа. Където не могат да го изравняват, затова е в килоджаули, защото знаят в това находище на тази цена хикс единици. В другото газа е по-калоричен, значи по-малко количество хикс единици ще влезнат в крайния клиент. Така че това е един много голям въпрос. Трябва да се реши и с ваша помощ.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз не мога да повярвам, че до момента тази усилена търговия на газ двупосочен в Европа, в която също влиза руски газ, този въпрос не е решен за някоя от държавите и просто да копирате.
ГЕОРГИ ГЕГОВ: За голяма част от въпросите, които са силно зависими като нас не е решен.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Трябва да има някакво количествено решение. Счетоводно някакво решение трябва да има. Трябва да е намерено. Не вярвам досега Унгария, Полша да не са ги решили тези въпроси.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Бях на една конференция, на която поляците разказваха следната много кратка история. Те са опитали с Газпром да решат въпроса с виртуалните суапове. Да могат да купуват отвсякъде, но да могат да ползват едната тръба. И не са могли да го решат, докато не са поканили представител на Ди Дже енерджи и са направили срещата тристранна – Газпром, Полша и Ди Дже енерджи. На Европейската комисия хората, които отговарят за газа. И така са го решили в крайна сметка въпроса. И са подписали възможността за виртуални суапове, но е станало с посредничеството на Комисията. Затова ви предлагам да им се обадим. Да видим как са го направили това.
ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Господин Димитрова, веднага ще ви отговоря. Ще повторя това, което господин Гегов каза. Интерканекшъна, който се разглежда входна точка Кулата – Сидрокастро е под прякото наблюдение на Европейската комисия точно на Ди Дже енерджи, главна дирекция “Енергетика”. А има конкретно посочено лице от главната дирекция, Кристов Ковач, който е в дирекцията на господин Бохард, с който се виждахме миналата седмица, който пряко следи за това нещо и целия механизъм, който е предвиден в споразумението и се съгласува не само с Главна дирекция “Енергетика”, но и с двата регулатора на територията на България и на Гърция. Така че тази стъпка сме я извървели. Мониторинга, който имаме от Европейската комисия и то не само мониторинг, но и помощ в тази насока е фактически приложимо вече в момента. Включително това, което и господин Бохард на миналата среща каза, че той ще има срещи евентуално в Москва с Газпром и също този въпрос ще го постави, за да може да се върви напред.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Руската страна доколко я интересува? Руската страна си продава газ, който е с определена калоричност, която е известна. И фактически има вход, да се каже и не би трябвало да имаме проблеми. Основно трите изходни точки, те трябва да бъдат обработени и да са подготвени за двустранна посока.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Проблем има при приспадането. Как от това, което е внесено, да извадят това, което е виртуално изнесено, ако са с различни качества. Това им е проблема. Аз така ги разбирам. Енергийните характеристики, ако са различни.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Как го виждате решаването на този въпрос поне във времето. Защото теоретично всички се молим да открием газ, да имаме газ. Вече този въпрос става много актуален. Сега в момента сме само консуматори. Има ли някакво виждане от ваша страна?
ГЕОРГИ ГЕГОВ: С всяка от компаниите към които подаваме газ и към които имаме изходни точки, трябва да се реши персонално. Най-напреднали сме с гърците. Турците в момента не искат да отварят техния договор. Но с гърците мисля, че ще стане и с румънците ще стане. Предвид изграждането и на румънския интерконектор, това е особено важно, за да може да име свързаност и с румънската система. Но с румънците работим както трябва и с гърците. С гърците сме на финала действително с помощта на Европейската комисия.
От гледна точка на транзит това е най-важното, но там ситуацията става много сложна. В момента виждате, че отношенията сериозно се обтегнаха между Турция и Русия и всеки си пази договорите. Не иска да отваря, не иска да коментира. Геополитика е.
Следващият въпрос, ако ми позволите са действия предприети за осъществяване на доставки на по-ниски цени с природен газ, ползвайки свободните терминали, капацитети в терминалите за разтоварване на втечнен природен газ от Гърция и Турция, както и складиране на евентуално закупения по-евтин газ в националното хранилище Чирен.
Булгартрансгаз не е търговец на природен газ и не осъществява доставки на природен газ. Съгласно изискванията на втория и третия енергиен пакет, дейностите по пренос са определени структурно и по правно-организационната си формула, дейностите по доставка на природен газ като преносните оператори не извършват търговия с природен газ. Дружествата които закупуват и продават природен газ са доставчици. В това число обществения доставчик Булгаргаз, както и търговците на природен газ. Всъщност ние имаме и два други в момента официални търговеца на природен газ. Това е Дексия, една частна фирма и Овъргаз. В момента имаме три лица, които са търговци на пазара на природен газ. Изпълнителен директор е госпожа Пола Найденова, която е от активните членове на Бифиек, по тази линия.
Друг който има квота, това е Овъргаз. Декси, Овъргаз и Булгаргаз.
ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Само да допълня, Булгартрансгаз в момента има сключени договори за пренос по националната газопреносна система с Булгаргаз, Овъргаз и Дексия като упълномощен представител на Агрополихим. За да отговоря на въпроса, Дексия в момента продават количества на Агрополихим. И договор за пренос по транзитната за потребителите в Югозападна България с Овъргаз и Булгаргаз.
ГЕОРГИ ГЕГОВ: Аз мога да кажа, че знам каква е квотата на Овъргаз. Овъргаз има 400 млн. кубически метра годишно директен договор от Газпром, които могат при определени условия да продават пак руски газ, пак същия газ естествено. Дексия не мога да кажа точно какви са количествата. Но Дексия основно работят с газа, който е на Мелроз около Галата и малкото български природен газ, който започна да излиза около Плевен все още. Все още е малко, надявам се да излезе повече. И Булгаргаз с квотата, която е от Газпромекспорт.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз един въпрос, ако мога да задам.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Количествата горе долу.
ГЕОРГИ ГЕГОВ: На Булгаргаз, те ще си кажат колегите, но предвид потреблението, което в България е около 3 млр., даже малко по-малко. И предвид по-високата цена, която имаше Овъргаз през изминалата година. те сега станаха по-активни да продават на крайни клиенти. Например такива клиенти са Стомана – Перник. Такива клиенти са отскоро Агрополихим. Явно имат малко по-ниска цена. По скоро колегите от Булгаргаз ще го кажат. И започнаха да навлизат на пазара.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Количества горе долу?
ГЕОРГИ ГЕГОВ: Квотата на Овъргаз е до 400 млн. куб.метра.
ДИМИТЪР ДОЙЧЕВ: Ако мога да допълня. Договор за пренос е за около 250 млн. с Овъргаз за пренос до изходна точка.
ГЕОРГИ ГЕГОВ: Договора с нас е до 250 в момента. През две фирми стига до България. И факт е, че в момента явно цената им е по-ниска, тъй като гледам, че големите индустриални потребители започват да сменят договорите си от държавния Булгаргаз с търговеца Овъргаз.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Дексия горе долу какви количества има?
ГЕОРГИ ГЕГОВ: Това с потреблението на Агрополихим основно.
ДИМИТЪР ДОЙЧЕВ: Около 20 млн. Не всички за Агрополихим се доставят от Дексия. Техният договор е за около 20 млн. на годишна база.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Моят въпрос е следния. До преди няколко години ние получавахме от източника газ. Той е един източник, но три търговеца на газ. Това беше Уинтерсхал, Овъргаз и Газпром. След това по договора, който Булгаргаз подписаха вече е, дали единствения доставчик е Газпром. Обаче капацитета в Румъния беше изкупен изцяло от Булгаргаз. За да може да привнесе Овъргаз това количество газ за България трябва да изкупи част от капацитета на Булгаргаз. Булгаргаз по какъв начин и кой решава по каква цена да подаде на Овъргаз този си капацитет, така че той да я конкурира? Защото има заведено дело срещу монополно положение на Овъргаз. За да имат някакъв капацитет в България, да изместват Булгаргаз трябва да са равнопоставени. Според мен Комисията за защита на конкуренцията трябва да се произнесе по някакъв начин.
ГЕОРГИ ГЕРОВ: В едно от споразуменията, които са подписани с Газпром преди повече от 15 години. Газпром са се задължили в случай, че продават газ за пазара на Република България през фирма различна от Булгаргаз, от държавната, да не дават дискриминационна цена. Или мисля, че в споразумението, доколкото си спомням пише изрично, цената да не бъде по-ниска.
В интерес на истината за това нещо се сетих преди няколко дни и още не съм го казал на колегата от Булгаргаз. Да си провери споразуменията, защото това може да направи така, че действително Булгаргаз, държавния търговец да си запази дяла и клиентите. Защото тук сме поставени в една много неприятна ситуация, в която към Булгаргаз да останат само топлофикациите и неизрядните платци. А всички изрядни, предвид че в момента е малко по-ниска на Овъргаз цената, да минат към Овъргаз. И в един момент Булгаргаз да изпадне в много тежка ситуация. Аз благодаря за въпроса. Това от няколко дни си го мислех.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Означава ли това, че продават на Овъргаз на по-ниска цена?
ГЕОРГИ ГЕРОВ: Дъмпинг. По-ниско 7 лв. и 50 ст. от държавната цена.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Мислех си, че господин Димитров ще го зададе този въпрос. Не ми отива аз да го задам, защото той се бореше за държавните предприятия и ниските разходи в тях, които трябва да бъдат. Въпросът е следния.
Дали цената на Овъргаз е по-ниска, защото те получават по-ниска цена от руснаците или е по-ниска, защото поддържат по-ниски текущи разходи на предприятието си. Това е първия въпрос, който исках да задам. Но той не е към вас. Той е към Булгаргаз. Така че нека да не се фокусираме върху тази цена каква е. Да видим какво ще направи Булгаргаз. Аз към вас имам три въпроса.
Първият въпрос е, макар че отговора е известен, да го чуем официално. Докога е дългосрочния договор с Газпромекспорт. Следващият въпрос е какъв е обема на интерконеткторите с Гърция и Румъния? Как стои въпроса с компресорната станция с Румъния? Защото без нея ще бъдем еднопосочни, а не двупосочни.
Какво става след приключване на транзитния договор, за който говорих като първи въпрос. Евентуалното му неподновяване и ако не открием газ? Какво става с транзитната мрежа в България?
И последния въпрос, който ми е интересен, за колегите го задавам. В пресата излезе една информация, че допълнителния сондаж, който се прави в Чирен ще увеличи капацитета на находището. Според мен ще увеличи възможностите да изчерпваме повече газ. Това искам да го чуя официално от вас.
ГЕОРГИ ГЕГОВ: Договорът изтича 2030 година. На последният ми разговор, на който бяха от Газпромекспорт поставиха въпроса, от кой момент може да говорим за увеличаване срока на договора до 2050 г. Аз мисля, че е рано, но дойдоха с нагласата да говорим за увеличаване на сроковете за транзит.
По интерконекторите. С интерконекторите нещата знаете как стоят. Аз ще си кажа моето мнение. За гръцката връзка не отговаряме. Българския енергиен холдинг отговаря. От гледна точка на диверсификацията е най-важната връзка. Затова е сто процента.
За българо-сръбската връзка, тя също в един момент не вървеше с това темпо, с което трябва. Министерството ни помоли да участваме като консултанти. Предвид отношенията, които има нашия екип със Сърбия газ, с техните директори, с които се познаваме от много години, успяхме да я фазираме и да я направим реверсивна. Проблемът там е, че за нас има пари, защото сме членове на Европейския съюз за строителството на сръбската връзка. Но за тях не могат да намерят достатъчно финансиране от предприсъединителните фондове. Това е там основния проблем.
Предвид това, което се случи с Южен поток, господин Баятович, който е главния изпълнителен директор на Сърбия газ е дал много ясни указания Сърбия газ да работи най-приоритетно по свързаността си с нашата страна. Така че последните няколко месеца работим активно, фазирали сме, направили сме я реверсивна, защото отначало беше започнато да се прави, без да се отчете разликата в налягането на системите. Тъй като сръбската система работи около 27 дни.
Аварийно нашите системи, тъй като работят на 54 бара при 26 бара изключват, за да не стане авария. Което означава, че няма как дори и да имаме свързаност, да идва газ насам. Това е направено. Фазирана е. Като в трета фаза говорим за 3 млр. 200 млн. кубически метра годишно да имаме свързаност между Сърбия и България.
По румънски интерконектор, за който сме пряко отговорни. Прекратихме в началото на годината процедурата. Обявихме, въобще не сме се бавили, нова процедура. Явиха се четири кандидати. На трима документите им бяха в окаяно състояние. Знаете, международни компании, те бяха решили, че могат да играят без българския. Кой ще им направи документацията? Казвам ви го едно към едно. Единственият който наред, беше Станилов ЕООД, строителната фирма с Ел енергдрилинг, една немска сериозна фирма. Включително се видях и с изпълнителния директор на Ел.енерго. Но Станилов се уплаши. Размотава ни месец, два. Ще подпише тази седмица договор, няма да го подпише. Това е фактология. Той позволи да освободят за делото за Брюксел, за наказателната процедура срещу Булгаргаз, Булгартрансгаз и БЕХ. Утре има среща.
Имам две версии. Едната версия е, че технически той се уплаши, че не може да направи прехода. Защото имайте предвид, че включително Нил е 800 метра широка река. Толкова голям преход 2100 в много малко фирми са правени. Единият вариант е или технически или другото, което аз си мисля, може би тъй като в Румъния знаете, че между 80 и 100 процента от консумацията на природен газ е от местни източници, много е възможно, този интерконектор, надявам се да го направим. Защото в момента върви поредна процедура. Щеше да поразмести пластовете там. Може би и затова, а може да има и някаква друга причина. Не мога да го твърдя със сигурност. Споделям само мнение.
Нно в един момент септември месец, ние стигнахме до договор, в който аз в личен план се ядосах много. Защото много искахме да го направим това нещо. Прекратихме неуспешната процедура. Събрахме 90 000 лв. или в евро беше гаранцията за участие и в момента върви нова процедура. На новата процедура пак са четири фирми. В момента се гледат оферти. Мисля, че срока за излизане с решение е между средата и края на този месец. Силно се надявам да дойде една сериозна фирма и да го вземе. Всички са международни, но това е проблема, че те решават.
Те идват със сертификат примерно, с който трябва да докажат опит в строителството, който е издаден от френския аналог от нашата Камара на строителите. Той ми го слага, как да го призная при положение, че в България е записано. От такова естество са нещата. Ел. енергдрилинг, немците с които не успяхме да стигнем до договор бяха правили шест сондажа над 2000 метра и може би 70 или 80 над няколко стотин метра. И аз силно се надявах да дойдат. От друга страна явно е, че на тази цена не им е изгодно. Защото прогнозната цената на целия преход е 4 млн. евро. И това са парите, които са ни дадени от Европейската комисия. Те като дойдат и като си направят сметките, това ми е ясно. Ние нямаме механизъм при положение, че има оферти.
Предишния път на Станилов офертата беше в този бюджет. Ние нямаме механизъм да я направим по-атрактивна. Едно към едно ви го казвам това нещо. Явно това ги плаши. Защото това е сложно съоръжение. Има една къртица се оказа, включително и това, която е в Сингапур, която може да се докара, която автоматично пробива и изкарва тръбата. Предния изпълнител не я докара. Сега може да излезе сметката, да я докара и ще го пробием. Процедурата е публична на сайта.
За двете тръби 9 млн. лева българско участие.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Може ли един въпрос да задам. Вие когато стигнахте до Станилов, другите фирми отваряха ли ценови оферти или само неговата отваряхте?
ГЕОРГИ ГЕГОВ: Не можахме. Те на блик едно отпаднаха. Не си бяха оправили блик едно. След това ще влезнат АДФИ.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Питам, защото една от причините Станилов да се откаже е освен всичко друго, да е осъзнал бюджет, който е предложил. Мисля, че това е причината.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако имаме интерконекторна връзка, каква ще бъде очакваната цена на газта.
ГЕОРГИ ГЕГОВ: Разговорите които съм водил е за цена около 200 долара.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако имат да дадат.
ГЕОРГИ ГЕГОВ: Тук има едно друго нещо. Защото румънците въпреки, че се видяхме и с председателя на техния КЕВР. С него водихме много сериозен разговор. Той ме убеди, че всички правни пречки за износ на газ местно производство са отпаднали. Отивам при Петро, моят еквивалент, един колега с който добре се познаваме. Той казва, че не е вярно. Той те е замотал. И ми показа, че все още има ограничения за износ на румънски газ. И те си пазят производството. Но ние трябва да направим така, че да не останем те с евтин газ, гърците с евтин газ. За Турция е ясно с други количества. Така че трябва да направим всичко възможно да намерим от някъде алтернатива.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Понеже говорим за цената на газа, който не е от вашата компетентност, но въпросите, които възникват са от чисто индикаторно ниво. Румъния по данните, които имаме от Европейската енергийна агенция задоволяват собствените си нужди с газ на ниво 60 процента, не 80. Може би са го вдигнали сега, но го дават като 60 за 2013 г. В Гърция е още по-ниско. Те нямат собствено производство, но говорим извън това, което излиза от България.
Задавам въпроса къде е икономическия смисъл. Питам ви, за да не храним някакви огромни надежди, че една държава, която няма излишък от газ, който да продава ще се съгласи да продава по-евтино газ, за да си набавя после по-скъп, за онова, което не ни достига като капацитет. Питам го съвсем приятелски, за да нямаме някакви илюзии какво може да се случи.
По скоро тези интерконектори на времето като започнахме, това е първото нещо, за хранилищата, което ми подсказа господин Симеонов.
Второто нещо, ако си спомням правилно на времето тези интерконектори ги правихме не да се снабдяваме на постоянна база с газ, а в случай на критична ситуация да имаме някакво аварийно състояние. Така че тезата ще диверсифицираме доставките през интерконеторите, според мен не трябва много да залагаме на нея, защото икономически не виждам как ще стане от страна на продавачите. Мое лично мнение.
ГЕОРГИ ГЕГОВ: С това съм абсолютно съгласен. Така е. Газа който очаквам от Румъния да тръгне по посока България – Турция евентуално тук в региона, всъщност това е голямото количество, което е на OMV, което още не е започнало да се експлоатира. До година, две това са до 70 и 90 млр. куб.метра в Черно море, които OMV по някакъв начин трябва да продават някъде в региона. И всъщност като казвам за диверсификация и внос на румънски газ, имам предвид газа, който е на OMV, а не този който е частния в момента, с който си задоволяват нуждите. Нещо повече с господин Мичев съм говорил два пъти или три пъти на тази тема и мога да ви уверя, че личното му професионално мнение, предвид че и той е баща на Набуко и т.н., човек, който много уважавам е, че най-евтиния път на техния добив в Черно море е по съществуващите газопроводи. Няколко пъти сме говорили и той това каза. И интерконектори си правете и връзки си правете, защото тези 70 – 80 – 90 млр. кубически метра газ няма как да ги продам в Румъния, но мога по-евтино да ви помогна, да ви стимулирам по този начин икономиките и да продавам в региона.
Да, през Крадам да влезнат. И съответно могат да се продават през интерконектора в Румъния и надолу в Турция, Гърция, Македония.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това не е ли Нептун находището?
ГЕОРГИ ГЕГОВ: Да.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нептун не е ли хан Аспарух?
ГЕОРГИ ГЕГОВ: Да.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: За какво става въпрос, нещо което ние може да си го добием, ще се уговаряме да си го купуваме от румънците.
В тази връзка имаме ли някаква готовност ние за подвеждане евентуално на газ наш, как ще бъде добит евентуално от това находище. Защото доколкото знам в момента е абсолютно перспективно.
ГЕОРГИ ГЕГОВ: Точно това е смисъла на интерконектора.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Как ще го вкараме в нашата преносна система? Къде има там тръбопроводи?
ГЕОРГИ ГЕГОВ: Има нов участък, който ще излиза от морето и ще влиза към националната.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: На ясно ли са къде водят? Защото те са още на фаза проучване.
ГЕОРГИ ГЕГОВ: За съжаление това е дейност, която се корира от Министерството. В смисъл концесиите се дават от Министерство на енергетиката. Нямам представа, но доколкото знам върви процедурата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Един въпрос. Понеже говорихме все за доставки на газ, които най-вероятно ще минат по морската част. Въпросът ми закачка е спомняте ли си миналата година драмата с морски газопровод? Смятате ли, че все пак е необходимо да се промени законодателството на България в това отношение. Нищо политическо не влагам тук. Защото ако е необходимо колегите да го чуят и да го внасят. Няма да им пречим този път да бъде приета такава промяна. но се налага разбира се.
ГЕОРГИ ГЕГОВ: Тук мога да ви дам една информация, която може малко да ви изненада. Миналата седмица на среща с господин Борхард се уточнихме, че той ще ни позволи с едно становище на Ди джи енерджи да използваме и ще ни препоръча целия опит по Северен поток 1. Чакам такова писмо. Включително уговорката ми е на 8 декември, той да дойде обратно в България и да ни даде механизма, с който да може да влезе морски газопровод в България. И за първи път имаме уверението от Европейската комисия, че ще ни съдействат за това нещо. Това е от миналата седмица информация.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако тази зима има проблеми с доставките на газ от Газпром. Готови ли сме реверсивно през Гърция да внесем газ в кратки срокове? може ли бързо да реагираме, ако имаме ситуация?
ГЕОРГИ ГЕГОВ: Това се е случило един път. Вие помните 2009 г. Готови сме да повторим същото упражнение. Нещо повече, от пролетта на догодина пускането на новата компресорна станция Петрич, ние имаме вече много по-добра техническа възможност, защото компресора е реверсивен. Другото което е дългосрочния договор с Газпром. На практика реверсивните компресори, които в момента изграждаме, включително и този на Петрич, ние ще можем да смучем на финала. Само газ да има и цена.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само искам да поздравя, че в енергетиката положително нови има, само от Булгартрансгаз засега получаваме. Да се надяваме да продължат. Само да питам по Кид фонда как вървят?
ГЕОРГИ ГЕГОВ: Средногорието днес имахме съвет на директорите. Днес взехме решение за пускане на процедурата за изготвяне на проектите на отклонението Банско – Разлог. За клъстера, това което е Подбалкана, Златица направихме предпроектното проучване. Имаме избрано трасе. Събрахме се с всички заинтересовани стопански потребители. Вие знаете, че там се произвеждат между 7 и 10 процента от брутния продукт на България. Има общо решение между индустрията, нас, КРИБ и т.н., Министерство на околната среда. Избрано е трасето. Така че съвсем скоро пускаме и там проектирането. И съм с нагласата 2016 г. да бъде построено. Всичко това е по Кид фондовете.
Следващото трасе, което в момента е на ниво предпроектно проучване, това е за Свищов. И него сме го пуснали. Даже днес подписах едно писмо, с което казах на проектанта, че не съм доволен от темповете и ще му наложа неустойки, само и само да стане по-бързо. Като по този начин видяхте Силистра, от 2004 г. е проекта. А газа го закарахме преди няколко седмици. Там няма да влизам в детайли и в подробности какво ни е струвало. Но работим и по вътрешните мрежи. Това са райони, които не са газифицирани.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: За Козлодуй какво става?
СТОЯН КИРОВ: Няма още финансиране.
ГЕОРГИ ГЕРОВ: За трите връзки ги има парите.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В заключение, с две думи да кажете, да чуем вашата преценка за състоянието на вашето дружество. Имате ли някакви препоръки, някакви очаквания, нещо да ви пречи? Нещо с което бихме могли да съдействаме?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: До 2020 година, ако не ме лъже паметта, ние трябва да захраним всички домакинства 60 или 70 процента с газ. Във връзка с въпроса на господин Симеонов. Ако имате предложения във връзка с изменение в законодателството, в тази връзка с цел да улесним това снабдяване на домакинствата при условие, че цената на газа на международните пазари пада. Надяваме се това да е и стимул. По този начин да може по-бързо да реализираме.
ГЕОРГИ ГЕГОВ: Аз ще съм ви благодарен. Имаме няколко въпроса, които са от регулаторно естество. Ако искате ще помислим, ще ги поставим. Ще ги напишем и ще ви ги изпратя.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: В момента един основен показател за това как си изпълнява задълженията е колко метра тръби е прокарал , а не колко точки е газифицирал. И от тук нататък следват всички пари, които се хвърлят в копането, а не в газифицирането на отделните единици. Това е едно от нещата, които регулатора казва, не е наша работа това, но може да им напомним.
ГЕОРГИ ГЕГОВ: От гледна точка на цялостното състояние на дружеството показателите сме си ги изпълнили. Даже тази година сме ги преизпълнили. Към деветмесечието имаме 84 млн. печалба. Инвестиционната програма, тъй като днес си приехме отчета за деветмесечието, към момента е изпълнена на 94 процента на годишна база. Така че мисля, че в останалите два месеца на годината ще достигнем сто процента. Финансовото състояние е такова, че има пари. Поемаме си разходите.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По 20 заплати давате ли накрая на пенсионирането?
ГЕОРГИ ГЕГОВ: Генерал Илиев днес започна разговорите със синдикатите за КТД. При пенсиониране даваме десет, дванадесет, не знам точно колко. Сега ще видим какво ще стане.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря ви колеги.

По точка втора

ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Заповядайте господин Иванов.
ПЕТЬО ИВАНОВ: Уважаеми господин Симеонов, уважаеми господа народни представители, първо да благодарим за възможността да ви запознаем с финансовото състояние на Булгаргаз, както и въпросите, които вие сте повдигнали. Ние ще процедираме директно по въпросите.
Да представя екипа с който сме тук.
Финансовия директор на Дружеството – Николай Павлов. Иван Иванов отговаря за ценообразуването и за търговията с природен газ. Петър Филдишев е нашия технически директор. Отговаря за доставките и режима на доставки. Динко Йотов е директор на Управление “Правно”, нашият главен юрист.
Относно финансовото състояние на Дружеството. Искам да отбележа, че в сравнение с края на 2014 г. отчетите, които имаме към 30 септември 2015 г. бележат значително подобряване, от гледна точка на ликвидността на Дружеството. Това се дължи на основния фактор, като вече сме повишили събираемостта за този период. Тя е почти 116 процента. Като само за сравнение към края на годината от топлофикационните дружества сме имали вземания в размер на 270 млн. лева. Докато към 30 септември са били в размер на 152 млн. лв. При всички топлофикационни дружества почти се забелязва намаляване на техните задължения към Булгаргаз. Това е от Приложение 2, стр.3. Там е самия анализ сравнителен между двата отчета. Същевременно наследихме доста голямо задължение към бюджета под формата на неплатен данък добавена стойност.
Към края на февруари 2015 г. размерите бяха над 150 млн. а в края на септември са 89 млн.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Вие нов управител ли сте?
ПЕТЬО ИВАНОВ: Да. От 10 февруари съм вписан в Търговския регистър. Основните задължения към момента, които касаят задълженията към Газпром към договора за покупка на природен газ, към Булгартранзаг към договорите ни за пренос и съхранение на природен газ, както и към Българския енергиен холдинг и към бюджета, периода от февруари до края на септември сме изпълнявали всички текущи задължения. Успявали сме да ги покриваме.
Същевременно през този период успяхме да предоговорим с Булгартрансгаз, с БЕХ. С БЕХ има договор за заем, който е сключен през ноември месец 2014 г. Успяхме да предоговорим за още една година да се увеличи срока на погасяване, което ни доведе до около 4 млн паричен поток, който да е спорен и да остава за дружеството. Освен това с Булгартрансгаз направихме същите стъпки. Предоговорихме с тях разсрочените ни плащания, които са от по-минал период. Това също ни освободи над 1 млн. лв. на месец.
Въпреки тези действия искам да кажа, че към 30 септември ние сме на загуба. Основните фактори за загубата са, че ние работим в една регулаторна рамка, в която цените ни се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране. Ние няма как да избягаме от правилата по които става ценообразуването. Правейки анализ на причините, които са довели до тази загуба, основното перо в тази загуба е от натрупаната обезценка на материалния запас. Тоест, природния газ, който ние сме нагнетили в Чирен, понеже се купуваше през лятото, най-вече второ тримесечие и трето тримесечие част е на по-високи цени, от това, което ще се получи при неговата реализация през четвъртото тримесечие за 2015 г. и първо тримесечие 2016 г. Съгласно международните стандарти за финансови отчети, ние сме длъжни да правим такава обезценка. А тази обезценка по никакъв начин не ни се възстановява в цената.
Вземайки този фактор предвид, ние поискахме официално от Комисията да преразгледа наредбата за ценообразуване. Дори и днес сме получили официално уведомление от Комисията, с което те ни информират, че ще има насрочено открито заседание по наредбата. И мисля, че този фактор са го взели предвид., т.е. Чирен да остане извън ценообразуването. Това ще рече, че цената на която ние купуваме природния газ за нагнетяване да бъде и цената, по която ще го продаваме и ще влиза в микса за крайния потребител, когато става самото ценообразуване на цената.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Вие като купувате газа, откъде го купувате?
ПЕТЬО ИВАНОВ: От Газпром.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Цената е определен каква е.
ПЕТЬО ИВАНОВ: Цената е определена за трето тримесечие 237 долара. А за четвърто очакваме около 200 – 201 да е.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Имайте предвид, че понеже зависи от цената на петрола, като паднаха цените на петрола, сте купили през лятото на тази цена, то е нагнетено в Чирен. Реализирате го четвърто тримесечие. По-ниска е цената. И разликата е обезценка.
ПЕТЬО ИВАНОВ: Тя се губи при нас. Постъпва в бизнеса. Тоест бизнеса е облагодетелстван, защото тази наша загуба не се покрива нормативно по никакъв начин. Ние сме изискали от Комисията да преразгледа Наредбата за ценообразуване в този аспект и смятам, че сме получили разбиране. Формулата на цената, дериватите са два. Мазут с 0,1 процента и 1 процент газьол, съдържание на сяра. За девет месеца назад е средната цена.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В началото на годината на каква цена купувахте газа? Това 237 за кога е?
ПЕТЬО ИВАНОВ: Трето тримесечие.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какво значи трето тримесечие, септември месец.
ПЕТЬО ИВАНОВ: Да, юли - септември е периода. За четвърто очакваме да е около 201 долара. А в началото на годината 341. Аз мисля, че по повод втория въпрос сме направили доста сравнения. Трета и четвърта страница от началото. Когато има тренд нагоре за бизнеса е по-добре. Ако забелязвате в момента бизнеса не е отрицателна стойност спрямо цената на природния газ. Защото явно чувства, че е привлекателна. Могат да работят на такива цени. В началото на годината отношението им не беше по този начин, защото самото намаление на цената на природния газ е обвързано с един по-дългосрочен период, девет месеца назад. Съгласно формулата по която се определя в нашия договор с Газпром. Там се вземат цените на мазут със съдържание 0,1 процента сяра и газьол 1 процент. Средно притеглените за девет месеца назад.
Нашите очаквания са когато един ден цената на петрола тръгне нагоре, съответно на тези деривати се вдига, много по-бавно да стане съответната калкулация за природния газ. Смея да твърдя, че в момента тенденцията не е такава и в момента ние чисто ценово спрямо спотовия пазар сме по-добре. Мисля, че и това приложение сме го сложили на вниманието на Комисията.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Мога ли да ви върна назад, защото тук погледнах едни драматични числа, които силно ме притесняват по повод вашите вземания, които имате. Какво се е случило за девет месеца с Топлофикация Русе? От 33 000 лв. е отишла на 425 000 лв. задължения просрочени вземания. Топлофикация Враца имаме увеличение, в същото време топлофикация Перник, колкото и да е учудващо са си издължили нещата.
ПЕТЬО ИВАНОВ: С Топлофикация Русе, с тях приключихме едно съдебно дело, с което те са осъдени. Ние в рамките на седмица може би ще се снабдим с изпълнителен лист. И сме пред подписване на споразумение, с което да разсрочим тези техни задължения.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз разбирам, но от 33 000 за девет месеца да скочиш на 425 000 лв. Зимният сезон е четири месеца. Нещо което не мога да го разбера как се е случило. Има ли някъде теч на газ.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Какво означават тези минуси.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Минус означава намалено задължение.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Намалено спрямо цялото задължение.
ПЕТЬО ИВАНОВ: Спрямо края декември 2014 г. за топлофикация Русе нека да поясним, че техния основен енергоносител за производство на ток, вода са въглищата. Но те ползват за разпалване природния газ. И те де факто ми обясняват на мен, че не знаят в кой момент ЕСО ще ги включат. Защото те имат и договор с ЕСО за аварийни доставки. Така наречения студен резерв.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Защо и откога, разбрахме че Овъргаз внася при изгодни цени от вас? Доколко това е вярно? Тенденция ли е? Има ли опасност да завземат част от пазара? Още повече, че либерализацията тепърва ще се засилва от тук нататък като тенденция. Тоест, за нас е важно Булгаргаз да е на печалба, с добро финансово здраве и да си задържи пазара. Така да го кажем, макар че искаме и конкуренция. И две неща ги искаме заедно. Защо Овъргаз има по-евтин газ от вас?
ПЕТЬО ИВАНОВ: Според мен, отговора се съдържа директно в тяхната капиталова структура. Нека да не забравяме, че Овъргаз на 50 процента е собственост на Газпром. 49 процента е на Газпромекспорт и 1 процент на Газпром холдинговата структура. Така че ние предполагаме и за мен е много естествено, те да имат по-добри договорни отношения спрямо нашите, спрямо нашия договор, по който купуваме природен газ. Ние самите не сме виждали техния договор. Това са наши предположения.
Това което сме чували, че самата разлика е в рамките на около 20 долара. А чисто процентно спрямо цената, която се очаква да бъде за четвърто тримесечие е почти десет процента. Това е съществено.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това не мирише ли на картел? Или така ми се струва. Хем е собственик на фирмата, хем продава газ. Абсолютен картел е това.
ПЕТЬО ИВАНОВ: Не точно.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нелоялна пазарна тактика.
ПЕТЬО ИВАНОВ: Точно така. Газпром имат и те процедура пред Европейската комисия, именно за монополно положение и за нелоялни търговски практики за регионите, където те са доминиращ доставчик.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Преди малко господин Гегов спомена, че в много отдавнашния договор, който е имало между Газпромекспорт и Овъргаз е било залегнало условието, в което Газпромекспорт не може да продава на Овъргаз, газ на цена по-различна и съответно по-ниска имам предвид, отколкото на Булгаргаз. Дали бихте могли да го проверите това нещо някъде? Предполагаем, че господин Гегов ще го каже, защото сега му го напомнихме. И той ни го напомни, по-точно. От тази гледна точка да предприемем необходимите мерки пред външния си доставчик, за спазване на такова условие, ако то е записано.
ПЕТЬО ИВАНОВ: По повод вашето питане, само ще поясня, че се касае по-скоро за междуправителствен меморандум подписан от министър Шматков, който е бил по това време. Ако не се лъжа и министър Трайчо Трайков 2010 г., в периода когато се е договарял Южен поток. Меморандума общо звучи, че Газпром се задължават да предлагат на същата точка, на която ние купуваме природен газ, т.е. Несакча, по условия не по-добри, от които предлага на нас от други доставчици. Това съществува като такъв меморандум.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да не е обвързано с реализацията на Южен поток? Не знаете.
ПЕТЬО ИВАНОВ: Със сигурност има запис в този меморандум. Първа точка касаеше, че ще се провеждат разговори за Южен поток. Втората точка беше именно за това, да се фиксира това, че условията, които други доставчици биха получавали са не по-различни от Булгаргаз или по скоро ще бъдат по-лоши.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да не забравяме, че тук когато е подписан този меморандум имаше три доставчика на Булгаргаз – Уистърхал, Овъргаз и Газпром. Тоест единия Газпром бяха с най-ниска цена на газа, който продаваха в България, т.е. на Булгаргаз имам предвид. След това бяха Уистърхал и накрая мисля че беше Овъргаз.
ПЕТЬО ИВАНОВ: Овъргаз е с най-висока цена.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Бихте ли ни ориентирали по следния важен въпрос. Ако Овъргаз разполага с 10 процента по-евтин газ от вас в момента, какво става с пазарните дялове? Бизнесът предпочита ли да купува от там? Как се променят пазарните дялове? Виждате ли драматично намаляване на търсенето на газ от вас на бизнеса или да останат примерно само от Топлофикация? Ориентирайте ни горе долу какво се случва. Има ли нещо обезпокоително?
ПЕТЬО ИВАНОВ: За нас има обезпокоително от гледна точка на това, че имаме информация и се потвърждава, че за това тримесечие има клиенти, които са били изцяло наши клиенти, които вече получават количества по договори с Овъргаз. Касае се за двама големи индустриални потребителя - Агрополихим и Стомана индъстрис. Частично не на сто процента. Но предполагам, че за момента по скоро Овъргаз им са ограничени от квотата, която имат от Газпромекспорт или може би самите Газпромекспорт все пак имат и те пазара, така както е сегментиран, да не го развалят. Това е в рамките на нашите очаквания да стоим по този начин. Ако те решат да предприемат някакви други по-агресивни действия, ние реално нямаме начин по който да се защитаваме.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Имате начин, защото ако става въпрос за дъмпингови цени има Комисия за защита на конкуренцията. Ако става въпрос за дъмпингови цени. Ако става въпрос за различни цени на входа в България в светлината на меморандума, който сте подписали, съответния държавен орган, предполагам, че Министерство на енергетиката може би, трябва да предприеме необходимите мерки пред руската страна. Иначе да се оплакваме, че те продават по-евтино, а ние не можем да продаваме по-евтино, не виждам да е най-конструктивното нещо, което трябва да се направи.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз в тази връзка, господин Ерменков да кажа. Да наистина Комисията за защита на конкуренцията е един от органите. Да ви дам един пример. Преди години с цел да се либерализира пазара на пощенски услуги, се създаде предпоставка, чрез законова промяна това да стане и всички участници на пазара да доставят всякакви писма на крайни получатели. И в един момента какво се получава. КДС което регулира цената на пощенската услуга на пощите, всъщност не позволява на тях да участват в Закона за обществените поръчки, защото е регулирана цена. Всички им знаят цената и всички продаваха дъмпингово на тяхната цена и им взеха пазара. Пощите продаваха само тези услуги, които бяха нерентабилни. Или в един момента започнаха да трупат загуби. Много ми прилича това на абсолютно същото при вас. Вие сте с регулирана цена. Имате единствен доставчик и същия доставчик продава на други на по-евтина цена, макар че вие ползвате по-голямо количество, което няма логика. Нямам нищо против Овъргаз да продават на по-ниска цена. Да вземат друг доставчик.
ПЕТЬО ИВАНОВ: Само позволете ми да добавя, в тази връзка ние официално сме изискали от ръководството на Газпромекспорт среща, на която да преговаряме и все пак да разберем намеренията на компанията майка. Те как виждат развитието на нашия пазар.
Също така сме сигнализирали в Министерство на енергетиката. Тоест, не сме стояли без нищо да предприемем като действие.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Капацитета, който сте заели според мен, трябва да предоговорите с Овъргаз. Трябва да имате поне добавена стойност отгоре. За колко години сте го купили?
ПЕТЬО ИВАНОВ: До края на 2016 г. е валиден договора с Трансгаз – Румъния. В рамките на следващата година е нормално те да пуснат процедура, която ще бъде тръжна за капацитета за следващите години.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин председател, дали може един въпрос да задам. Във връзка с разговорите, които имахме преди малко с Булгартрансгаз, по отношение на интерконекторите. Вие ръководили ли сте преговори със съответните ваши партньори в Гърция, Румъния за евентуални количества и цени на доставка на газ от там. И ако сте водили, горе долу на какво ниво са и като развитие и като ценово? Иначе има опасност, ако не са водени такива разговори изведнъж да имаме интерконектори, но да нямаме договорени количества. Питам го като информация, за да знаем какво очакваме. Тъй като това ще има влияние и върху цената на микса в България, газовия имам предвид.
ПЕТЬО ИВАНОВ: По повод вашето питане. Искам да кажа, че Булгаргаз, септември месец 2013 г. подписа договор със Сокар и после този договор беше новиран с компанията Ей Си Ес Ци - Азербайджан. Пак компания свързана със Сокар за доставка на природен газ от находището Шах Дениз 2. Доставките които са договорени са 1 млр. кубични метра на година. Началната дата на тези доставки се очаква да бъде лятото на 2021 г. Първоначалният вариант на договора беше с прозорец 2019 – 2020 г. Те не информираха, съгласно условията на договора с една година, че се променя. Става лятото юли 2020 до края на юли 2021 г., начална дата на доставка. Но за да се осъществява тази доставка е необходимо най-важното условие, да бъде изграден интерконектора с Гърция. Тоест, при всички случаи се предвижда доставката на природен газ да минава през този интерконектор, независимо къде ще бъде точката на доставка. Дали ще е на турско-гръцката граница, дали ще е на точката на пресичане на гръцката преносна мрежа с интерконектора или някъде другаде.
Тоест интерконектора с Гърция е много важен и от друга гледна точка. В последните месеци с нашето дружество са водени разговори от две американски компании за доставки на ел ин джи. Едната е Шиниер, а другата е Нобъл. Като Нобъл също така заявяват, че имат капацитет и възможност да доставят природен газ по тръбопровод от Украйна. По скоро е загадка, дали е реална тази възможност. Защото ние им казахме, ако вие успеете да докарате газ на Есърча, на търговски условия по-добри от съществуващите с Газпром, ние сме готови да купуваме при такива условия. но за момента нямаме потвърждение.
И с двете компании сме на етап да подпишем стен бай споразумение, което означава че в условията на аварийна ситуация при спиране на доставките през Украйна, те да бъдат в готовност и да могат да доставят количества природен газ. Такова споразумение имаме и с гръцкия оператор, с гръцкия търговец Деспа.
През 2009 г., когато е била кризата, когато е била спряла доставката на природен газ, през Гърция сме получавали ежедневно около 3 млн. на ден. Около 1 млн. и нещо. Зимата отиваме на 12 млн. на ден консумация. Но все пак е нещо.
С румънски компании не сме разговаряли. По скоро тук интереса е да разговаряме с OMV. От колегите от Булгартрансгаз сме информирани, че те имат интерес. Понеже газовата инфраструктура на Румъния в частта, където те ще добиват не е развита. И тяхната най-икономически изгодна връзка би била със съществуващи транзитни газопроводи. Това означава или този, който ние ползваме, а също така един газопровод се освобождава от Газпромекспорт и те не са заявили желание да подновят договора с Трансгаз - Румъния.
Тоест, OMV със сигурност имат желание да се включат в този газопровод и да доставят газ. Но те ще искат да го връщат отново през Румъния, когато се осъществи интерконекторната връзка под река Дунава. Но въпреки това, ако се осъществи, ние сме готови да получаваме количества. Защото това е и диверсификация на източника и на маршрута. Но това са очаквания за момента.
Също така с Турция все още има такава междуправителствена група за интерконектора с Турция, но там нещата в общи линии в момента са замразени. Няма развитие.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Понеже станаха много нещата. В тази връзка въпроса е следния. Понеже в обществото битува едно такова мнение, което може би се е отнасяло към 2013 – 2012 – 2011 г., че ние купуваме най-скъпия газ в Европа. Нека все пак да си изясним, че в момента като гледам само четири страни са с малко по-евтин газ от нас - Румъния, Словакия, Литва и Естония. Това е във връзка с конюнктурата, която съществува в момента. Как вие виждате тенденцията в това отношение на развитие на цената, не като ниво на цена, а като съотношението й с останалите европейски страни, които внасят газ от Русия в светлината на това, къде и как да натискаме и какво да очакваме. И има ли поле за преговори за сваляне на тази цена, колкото и да изглежда трудно и невероятно.
ПЕТЬО ИВАНОВ: Съгласно договора, който ние го имаме разписан, на всяко тримесечие цената автоматично се преразглежда. Там е съгласно формула. Съгласно условията на договора, ние имаме възможността да преговаряме цена веднъж в рамките на три години. Като имаме опцията преди да е изтекъл този тригодишен период, да искаме такова предоговаряне. Януари месец 2014 г. Булгаргаз е изискало предоговаряне. Но то не е довело до понижаване на цената. Но е довело да се променят условията на плащане. От 100 процента авансово, стават 60 авансово. И две плащания по 20 процента, те пак са авансови, но поне в месеца на доставка, а не преди месеца на доставка.
Относно ценовите равнища, които са в региона, със сигурност няма много достоверна информация от другите регулатори или достоверни източници, които могат да дават такава информация. Но съдейки от бизнеса, с който ние имаме отношения. Все пак при нас има гръцки компании, те. има компании, които са с гръцки капитали, с турски капитали. Ние ги питаме, при вас при какви цени стават доставката на природен газ. Специално Тракия глас, които са Шише джам де факто, казват, че преди е било по-високо, но в момента от тук са по-доволни. Тоест тук цената е по-добра. С гърците предполагам, те са в същия бранш в стъклото и е по същия начин.
За да говорим за промяна на цената, все пак ние сме си използвали нашия кос с Южен поток. Ако се върнем години назад 2011 – 2010, действително цените са били доста високи за България. Вие най-добре знаете, че преди подписването споразумението за Южен поток, България е успяла да договори две намаления на цената, които комулативно са около 20 процента. Де факто на 12 ноември 2012 г. е подписан новия договор по който ние купуваме природен газ, който е в сила от януари 2013 г.
Страните в региона също така масово се възползват, ако Газпром имат интерес тяхна инфраструктура да минава през техни територии да преговарят и да искат по-добри условия. Смятам, че по тази теза и Гърция успяха и Сърбия да понижат чувствително цените си. В момента Турция предявяват арбитражен иск, което не смятам, че е меродавно на нашето положение. Защото ние нямаме нещо, което да ни е обещано. Предполагам, че те имат поети ангажименти във връзка с проекта Турски поток, който предполагам, че може би или не се случва или не се изпълняват. И това е подтикнало турската страна да си търси правата.
Предполагам, че за да имаме козове в наша ръка, искайки предоговаряне на цената, ние трябва да имаме нещо, което интересува Газпром. Южен поток най-вероятно няма да има. Въпроса е кой ще бъде заместващия поток. Предполагам, че и турски няма да има.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Един въпрос свързан с предоговаряне на цените. Фактически тази цена, доколкото разбирам, 237 до края на септември, тази цена автоматично ли се изчислява на база на ценовия механизъм в договора или има три директни преговора. Връзката с международната цена на петрола ли? От там ли е?
ПЕТЬО ИВАНОВ: Точно така. Вързано е със средната цена за девет месеца назад на два от дериватите на петрола. Това са газьол с 1 процент съдържание на сяра и мазут с 0,1 процент на съдържание на сяра.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин председател още един въпрос в тази връзка. Понеже все пак трябва да имате отдел “Маркетинг”. Интересува ме в каква степен сте направили прогнозите за развитието на цената на петрола от гледна точка на влиянието върху цената на природния газ, имайки предвид, че в момента се достига една критична точка, при която така наречения шистов газ започва да става почти нерентабилен за добив, имайки предвид падането на петрола.
Понеже големите петролни компании, които са инвестирали нямат голям интерес в по-нататъшното падане. Тук имаме една двустранна тенденция. От една страна натискане цените по ясни причини. От друга страна стигане до едни икономически граници, които няма как да бъдат преминати, защото това ще доведе до срутване на други бизнеси.
От трета страна имайки предвид цените на петролопродуктите, каква част от брутния вътрешен продукт на САЩ формират. И ако те паднат много надолу, как ще се отрази това по отношение на всички други индикатори. Какви са вашите прогнози? Смятате ли, че ще има още по-нататъшна тенденция за падане на цените. Стабилизиране, вдигане. Знам, че е много сложен въпроса, но все пак вашия маркетинг какво показва?
ПЕТЬО ИВАНОВ: По скоро в това отношение ние не че се допитваме, но гледаме такива признати международни източници, дали ще са изследване на големи банки или на големи петролни компании за техните очаквания.
В общи линии сме с нагласата, че средните цени на петрола следващата година ще са от порядъка на около 60 долара, не повече от 70. Съответно ценообразуването при нас понеже е забавено, то е с девет месеца назад, не би следвало цената на природния газ да има рязко повишаване за следващата година. Дори нашите очаквания за първото тримесечие, ако няма намаление, няма да има увеличение.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В общи линии отговорихте и на четвъртия въпрос.
ПЕТЬО ИВАНОВ: За диверсификацията нека да добавя, че е много важно самата инфраструктура да бъде изградена. Това е основното. Защото със сигурност имаме много запитвания за съвместни действия за подписване на едва ли не договори обвързващи. Няма как да се случат нещата за момента.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Как си го представяте втечнен газ от Украйна. Аз не мога да си го представя това. Къде ще го втечняват там? Как ще стигне до там?
ПЕТЬО ИВАНОВ: От Украйна не. Те казват, че ще си вкарват техен газ като търговец през Полша и Литва. Нали има свързаност на системата. А както знаете Украйна тази зима, включително и в момента получават от Западна Европа основните количества газ. Тоест получава същия руски газ, но от Словакия да речем. Там едва ли ще могат да си позволят цената и транспорта. Доста се оскъпява.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз имам един въпрос. Вие не бяхте ли купили целия капацитет на Мелроз. Защо от друго предприятие се доставя?
ПЕТЬО ИВАНОВ: На Мелроз не. С Мелроз през годините е имало различни договорни отношения, на сто процента мисля, че никога не е бил заявяван капацитета. Винаги и Агрополихим са вземали количества от там. В момента сме пак в ситуация, в която договаряме и по скоро ние искаме ангажимент. Те в момента са Петрокелтик да се ангажират с минимум 80 процента от добитите количества, да ги доставят към Булгаргаз. Говорейки отново за диверсификация, за нас е важно да се случат и проектите, които така или иначе бяха рекламирани, като хан Аспарух, като Силистар. Там знаете, че Шавло закупиха документации и явно заплатиха бонус към правителството. Очакваме да има положителни резултати от самите проучвателни сондажи, които се очаква да се проведат в периода февруари - май месец 2016 г.
Ако вече тенденцията на международните пазари позволява да подтикне самите компании по-бързо да реализират такива инвестиции, които да докарат местен добив в България.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Един въпрос във връзка с Мелроз. Може би не е към вас, но все пак, ако знаете да ми отговорите. Мелроз трябваше да оставят част от количествата в Галата, така че да не се самосрути там, за да може да се ползва евентуално в бъдеще, за да се съхранява там газ. Какво се случи там във връзка с това, да се използва като хранилище на газ евентуално в бъдещ период.
ПЕТЬО ИВАНОВ: Нашата информация е, че те дори и в момента продължават да добиват именно от Галата. Защото другите им две находища действително се оказаха с доста по-малки количества от очакваното. Новия им добив е с доста по-влошени качества. Тоест, има повече водно съдържание, което означава че те лека полека може да добият и буферния газ. Но в това отношение много биха помогнали колегите от Булгартрансгаз, защото ако не се лъжа, техния отговорник за Чирен, който е в момента, Валери Петров, той до преди няколко месеца е отговарял за Галата, самото находище.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Говорите само за физическия трансфер на газ, преди диверсификацията. А най-вероятно въпроса не е и към вас. Но все пак да ви попитам. Как стои въпрос със суаповите сделки с газ? Защото при липса на инфраструктура това е възможност.
ПЕТЬО ИВАНОВ: Това е възможност, но тя изцяло е зависима от Газпром. Защото те все пак държат всички транзитни газопроводи в региона. Без Газпром не би се случила такава виртуална сделка.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Съгласен съм, но условно ги държат, защото газовата инфраструктура не е тяхна. Правят ли се някакви по-агресивни постъпки, за да се реши този въпрос. Защото само на търговски споразумения, заради това, защото това е същата история като изграждането на връзката на двата национални и транзитни газопровода в България. Решава ли се проблема? Най-вероятно в Булгартрансгаз, но и вас ви питам, защото вие сте потърпевши.
ПЕТЬО ИВАНОВ: Аз знам, че колегите от Булгартрансгаз имат официален отговор на питане в този дух. И в общи линии отговора гласи, че едва ли не трябва да се промени митническото и местното законодателство в Русия, за да се позволи осъществяването на бекхол доставки.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Проблемът е в мерните единици. Понеже ние мерим в кубически метри. При суаповите сделки имайки предвид, че количествата газ, които могат да бъдат прихванати виртуално, сигурно имат други енергийни характеристики и са на по-друга база. Няма как да бъде сравнена примерно круша с ябълка. Едните искат килоджаули. Може да е някаква друга енергийна единица. Могат във ватове да го мерят, ако искат. Проблемът е, че руснаците навсякъде продават в кубически метри и твърдят, че трябва да си променят няколко закона, за да мерят в килоджаули примерно. Това е което ни отговориха.
СТЕФАН ГАМИЗОВ: Получих отговор на въпроса, къде е играта в момента. Аз се чудих, каква защитна стратегия са изградили руснаците и сега разбрах каква е.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Последният въпрос задаваме на нашите гости. Имате ли вие някакви препоръки по отношение на евентуални законодателни промени, които да облекчат вашата дейност или които пречат към настоящия момент или които не са съвършени? Имате ли някакви препоръки към нас? Освен явното наличие, според мен на нелоялна търговска практика. Случаят с Овъргаз ще го мислим какво може да се направи там. Определено това е работа на Комисията за защита на конкуренцията.
Вие нещо друго да кажете или да препоръчате на нас, да поискате?
ПЕТЬО ИВАНОВ: Аз тук ще помоля колегите, защото те доста по-отдавна са в този колектив и в тази компания. От гледна точка на регулаторната рамка много често сме имали обструкции, образно казано. Тоест нашите искания винаги са били свързани с това, по някакъв начин, да се промени тази рамка, така че да позволи на Булгаргаз да бъде по-гъвкав. Ние вкарани в такава регулаторна рамка, трудно може да бъдем конкурентни в една нормална търговска среда. Освен това ние имаме задължението да доставяме газ. Ние формално няма как да откажем на никой клиент доставката на природен газ, защото то ни е вменено в Закона за енергетиката. Ние сме обществен доставчик.
ДИНКО ЙОПЕВ: От една страна Булгаргаз по закон е длъжен да не отказва доставка. Същевременно има едни изменения в Закона за енергетиката, относително пресни в чл.38 в тази част, които въведоха един механизъм, с който Булгаргаз е длъжен да се съобрази. Когато клиента иска да прекрати договорните си отношения с него, това трябва да стане относително бързо, без никакви натоварвания за клиента. Допълнителни проблеми тези задължения по закон в момента създават за Булгаргаз, тези законови изисквания. Нямаше ги тези текстове до преди известно време. Ние изцяло се съобразяваме с тях.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Бихте ли ни написали тези неща и да ни ги изпратите. Вашето виждане да изложите.
ДИНКО ЙОПЕВ: Не е проблем.
ПЕТЬО ИВАНОВ: И още едно предложение. То е във връзка с режима за спиране на доставки на природен газ на неизрядни наши клиенти. Тоест през годината се прие една такава промяна, но тя не беше напълно имплементирана с първоначалния текст. То касаеше да се осигури достъп на преносния оператор на Булгартрансгаз, когато има достъп на така наречени гроздове, където няколко дружества получават на една тръба доставка
Понеже меренето на една обща точка, където е присъединяването с тръба на Булгартрансгаз. Нататък по тази обща тръба има клиенти, които не изпълняват задълженията си да плащат по нашия договор. Ние когато искаме да бъдат спрени тези клиенти, те нямат достъп, а съответно няма и регламентиран начин по който да им бъде осигурен такъв достъп.
Мисля, че някоя промяна се направи в това отношение, но в крайна сметка не са предвидени никакви санкции за тези, които не осигуряват достъпа. Беше записано или по скоро имаше предложение да се ползват за съдействие органите на Министерство на вътрешните работи. И дори ако това води до някакви разходи, тези разходи да бъдат покрити от крайния клиент. Но за момента това не се е осъществило, т.е. не е имплементирано в самия Закон за енергетиката. Предполагам, че бихме отново предложили една такава промяна. Това дава права, такива неизрядни клиенти да може да бъдат спирани безпрепятствено.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Предложете ги тези неща, защото се подготвят пак промени в Закона за енергетиката.
ПЕТЬО ИВАНОВ: Поемаме ангажимент да ги изпратим. Ако междувременно нещо друго сметнем, че е удачно да търсим съдействие, с удоволствие.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Комисията има мандат до края на ноември. Побързайте, защото след това ще бъде по-трудно.
Ако няма други въпроси колеги, благодаря ви.

/ Закривам заседанието /


/ Закрито в 18.00 часа /


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯТА
ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА
ЕНЕРГЕТИКАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ:


/ Валери Симеонов /
Файлът съдържа
74 438 знака
41 стр.
Стенограф: С. Михайлова