Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Временна комисия по проверка за установяване на злоупотреби и нарушения при разходването на средства от Министерски съвет, министерствата, държавните органи, държавни предприятия и дружества с повече от 50 на сто държавно участие през последните 10 години
Временна комисия по проверка за установяване на злоупотреби и нарушения при разходването на средства от Министерски съвет, министерствата, държавните органи, държавни предприятия и дружества с повече от 50 на сто държавно участие през последните 10 години
10/05/2021
    1. Изслушване на министъра на регионалното развитие и благоустройството относно дейността на „Автомагистрали“ ЕАД, дейността на „Български ВиК холдинг“ ЕАД и изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
    2. Разни.
    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

    Временна комисия по проверка за установяване на злоупотреби и нарушения при разходването на средства от Министерски съвет, министерствата, държавните органи, държавни предприятия и дружества с повече от 50 на сто държавно участие през последните 10 години






    П Р О Т О К О Л
    № 6


    На 10 май 2021 г., от 13,00 ч., се проведе редовно заседание на Временна комисия по проверка за установяване на злоупотреби и нарушения при разходването на средства от Министерски съвет, министерствата, държавните органи, държавни предприятия и дружества с повече от 50 на сто държавно участие през последните 10 години при следния

    ДНЕВЕН РЕД:

    1. Изслушване на министъра на регионалното развитие и благоустройството относно дейността на „Автомагистрали“ ЕАД, дейността на „Български ВиК холдинг“ ЕАД и изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
    2. Разни.

    Списъците на присъствалите народни представители, членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
    Заседанието бе открито в 13,00 ч. и се ръководи от госпожа Мая Манолова-Найденова – председател на Комисията.

    * * *
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Уважаеми колеги, благодаря за високия интерес към работата на Комисията по ревизията.
    Предварително е обявен дневния ред на сайта на Народното събрание. Той включва две точки:
    1. Изслушване на министъра на регионалното развитие и благоустройството относно дейността на „Автомагистрали“ ЕАД, дейността на „Български ВиК холдинг“ ЕАД и изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
    2. Разни.
    Има ли предложения за допълнение към дневния ред?
    Заповядайте, господин Биков.
    ТОМА БИКОВ: Госпожо Председател, аз и предишния път попитах за тези документи, които бяха предоставени от господин Илчовски. На нас все още не са ни предоставени, не знам дали Вие сте се запознали с тях. Понеже тогава не остана време очевидно за закрито заседание, което Вие предлагате, да се гледат на него, аз предлагам да ги разгледаме поне на закрито заседание, ако не сте в състояние да ни ги изпратите.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Прав сте, господин Биков. Предложението ми е по точка „Разни“ да вземем решение за закрито заседание, на което – те вече са размножени за членовете на Комисията, да разгледаме тези писмени документи. Трябва да вземем решение по тях, а също така, тъй като сигналите и до Прокуратурата, и до Европейската прокуратура вече са готови, но предстои и Комисията да се произнесе относно изпращането и на тези доказателства до тези две институции, така че в точка „Разни“ едно от предложенията, което ще направя аз или господин Биков, ще бъде за закрито заседание по тази тема.
    Заповядайте, госпожо Каназирева.
    ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Госпожо Председател, аз имам също един въпрос. Тъй като така или иначе днес, предполагаме, е последното заседание на тази комисия, всяка една временна комисия, която се създава, следва да приключи с доклад. Искам да попитам, тъй като няма смисъл да крием, фокусът и предметът на тази комисия беше изместен, към настоящия момент има ли проект на доклад, изготвен ли е такъв и кога Комисията ще го приеме все пак да установи всъщност какво е установила Комисията? Защото, нека да бъдем честни, сигналите, единият сигнал, който изслушахме, той можеше да бъде пуснат, депозиран и до Прокуратурата и без подобна Комисия. Вие като народен представител, и всеки един от нас може да депозира подобни сигнали. Въпросът е ще има ли доклад, който да установи липсата или наличие на нарушение? Благодаря.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Госпожо Каназирева, предвид краткия живот на Комисията – ние сме провели пет заседания, и на парламента, респективно, физическо време за подготовката и за приемането на подобен доклад, който би следвало да се приеме от парламента на пленарно заседание, а не на заседание на Комисията, предвид факта, че парламентът проведе последното заседание в петък нямаше практически смисъл да се обсъжда доклад на Комисията, който няма как да бъде приет на заседание на парламента, но накрая ще вземем решение – още едно конкретно, за това как цялата документация, която е събрана от Комисията – всички сигнали, всички постъпили документи, как ще бъде процедирано с тях. Предлагам в точка „Разни“ да обсъдим всички тези въпроси.
    Има стандартна практика в парламента всичко, което се получава, се завежда в Деловодството, но понеже става дума и за сигнали, в които има информация за извършени нарушения, за новопостъпилите ще преценим какво ще направим в точка „Разни“. Тъй като тези, които бяха постъпили до петък, вече са със съответните придружителни писма, са изпратени в съответните органи. Това основно са АДФИ, там, където става дума за нарушения с обществени поръчки, и Прокуратурата. Но също така КЗК, съответните министерства, там, където могат да бъдат предотвратени евентуално някакви действия.
    ТОМА БИКОВ: Госпожо Манолова, ние не сме получили тези сигнали и не знам как да вземем решение за нещо, което не познаваме? Може би има основание за това.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Всички сигнали до петък, миналата седмица, са на Ваше разположение.
    ТОМА БИКОВ: Това са предните, аз мисля, че този.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Ще помоля…
    ТОМА БИКОВ: Вие сте ни изпратили една таблица, в която пише: „Имаме сигнал от този и този“. Ние не сме запознати с тези сигнали по същество. Как да Ви кажем: ние подкрепяме да се прати някъде или каквото и да било да се прави с този сигнал, при положение че Вие не сте ни пратили тези сигнали? Вие сте ги прочели вероятно, може би сте ги пратили и на други колеги, на нас не сте ги изпратили. Ние не можем да вземем решение в каквато и да било посока, без да знаем за какво става въпрос, защото може да има всякакви сигнали и по всякакви теми. Ако това е някаква приемна тук, в която се получават сигнали и се изпращат към други институции, добре, но се води Комисия.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Всички сигнали са налични в Секретариата на Комисията по ревизията, както стана дума в предишното, в по-предишното заседание, но нищо не пречи всъщност Диляна да ги изпратите на членовете на Комисията.
    ТОМА БИКОВ: Благодаря.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Но те са налични в Секретариата на Комисията, където всеки, който се интересува, може да ги види заедно с техните приложения. А сигналите, които продължават да постъпват и днес, също своевременно моля да ги изпратите на колегите от Комисията.
    Междувременно, присъствието от членове на Комисията се увеличава - последно 14 души, членове на Комисията присъстват. Заседанието е редовно. Също така получихме информация, че и другите колеги ще се присъединят до края на заседанието.
    Имате ли още забележки, предложения по дневния ред?
    Заповядайте, господин Янков.
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
    По повод на изпращането на сигналите до съответните органи искам да предложа нещо. Информацията, която е получена от Комисията, да бъде изпратена до ресорните министри. Имам предвид, че например Булгартрансгаз не ни изпрати нищо, а беше обещал да изпрати един милион документа, Българската банка за развитие изпрати няколко странички информация, но основната информация все още не е изпратена, като мина доста дълъг срок, откакто беше крайният момент за изпращане. Повечето други дружества не са предоставили на Комисията никаква информация.
    В тази връзка моето предложение е да бъде изпратена тази информация до ресорните министри, които да извършат проверка, дали съответните изпълнителни директори на тези дружества не са нарушили закона и ако са нарушили, да потърсят отговорност от тях.
    Искам да обърна внимание, че от утре ще има служебни министри, така че предложението ми е ние да ги изпратим на служебните министри, за да може те да проверят защо изпълнителните директори на съответните дружества не се подчиняват и не изпращат информацията, която им е поискана.
    Само ще кажа едно нещо. Ако съответните директори не изпратят информация на НАП например в срок, те биха носили съответната отговорност за това нещо, но не носят отговорност, затова че не изпращат информацията на Комисията по ревизията. Така че това според мен е нарушение на техните договори с дружествата, от една страна, а от друга страна, е нарушение на закона, тъй като нашата комисия е упълномощена да изисква всякаква информация, която счете за нужна, така както НАП и всички други държавни органи имат право да изискват. В тази връзка моля да бъде изпратена например до Булгартрансгаз – до министъра на енергетиката, Българската банка за развитие – до министъра на икономиката, Автомагистрали – също бяха обещали информация, нямаме никаква – до министъра на регионалното развитие, но този, който ще е от утре нататък, и така нататък, за всички дружества, които не са си изпълнили задълженията да бъде изпратена информация до ресорните министри.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Благодаря, господин Янков.
    Колеги, искате ли да вземем решение по предложението на господин Янков сега или в точка „Разни“, когато решаваме какво правим окончателно с постъпилите сигнали?
    ТОМА БИКОВ: Аз мисля, че е по-подходящо в точка „Разни“, защото няма връзка в момента с дневния ред. Ние нямаме нищо против. Какво? Те да съдържат тези писма: това и това дружество не са ни изпратили информация, накажете ги. Това ли да пише вътре?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: По-скоро постъпила информация и през сигналите за евентуални съмнения за извършени нарушения.
    ТОМА БИКОВ: Защото, по-скоро имайте предвид, че един министър, когато стане министър, той може да си изисква всякаква информация.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Въпросът ми беше сега или в точка „Разни“?. Все пак е хубаво да бъдат сезирани с темите, с които сме се занимавали в Комисията, както и с постъпилите сигнали.
    ТОМА БИКОВ: Другият проблем е, че ние нямаме още служебно правителство, а в момента, в който имаме, ние няма да сме депутати, така че не знам как точно ги сезираме? Като граждани можем да ги сезираме.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Информация. Всички писма, които предстои да бъдат изпратени – и по отношение на постъпващите днес сигнали, тъй като по отношение на постъпилите до петък са подготвени, ще бъдат изпратени до края на деня.
    ТОМА БИКОВ: На сегашните министри фактически.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: С дата, да.
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Господин Биков, само да отговоря. Неизпращането на информация от Автомагистрали, Българска банка за развитие, Булгартрансгаз на нашата комисия в срок, а и след срока, представлява нарушение на закона, нарушение на Правилника и съответно нарушение на договорите…
    ТОМА БИКОВ: Аз се радвам, че уважавате Правилника, след като тук го нарушаваме всеки ден по няколко десетки пъти.
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Следователно ресорният министър може да вземе отношение по извършените нарушения от изпълнителните директори…
    МАНОИЛ МАНЕВ: Може. Той може и без да му изпратим сигнал.
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Но може и след като му го изпратим, нали?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Той има нарушения, извършени и от самите министри. Например министърът на здравеопазването така и не е дал информация за похарчените средства за борба с ковид. Ако искате, има направено предложение, което ще формулирам по следния начин: „Информация за работата на Комисията за поисканите отговори от министерства и от държавни дружества, които са в ресора на съответните министерства, както и за постъпилите сигнали, които са в ресора на съответните министри, да бъде изпратена на тези министри, което да се случи до края на деня“.
    Който е съгласен, моля, подлагам на гласуване.
    Има ли „против“?
    ТОМА БИКОВ: Ние не гласуваме.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Има ли „въздържали се“?
    Не гласувате. Значи „за“ – 11.
    Прието е.
    Предлагам сега да преминем към дневния ред.

    По първа точка:
    ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД, ДЕЙНОСТТА НА „БЪЛГАРСКИ ВИК ХОЛДИНГ“ ЕАД И ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ НА МНОГОФАМИЛНИ ЖИЛИЩНИ СГРАДИ.
    Докладвам присъстващите лица, така както са подадени: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: Петя Аврамова – министър, госпожа Весела Начева – директор на дирекция „Търговски дружества и концесии“, и госпожа Гергана Благиева – директор на дирекция „Жилищна политика“. Това най-вероятно е по темата „Национална програма за саниране“; от „Автомагистрали“ ЕАД: господин Стоян Беличев – изпълнителен директор; господин Александър Филев, и господин Иван Коларов; от Агенция „Пътна инфраструктура“: господин Георги Терзийски – председател на УС, господин Олег Асенов – член на УС, и господин Иван Досев – член на УС; от „Български ВиК холдинг“ ЕАД: господин Иван Иванов.
    Това са присъстващите лица, които са заявени и предполагам, че са тук.
    Започвам с информация за това какво до момента е постъпило от Министерството и от дружествата по разглежданите теми.
    Както вече господин Янков отбеляза, поисканата информация от „Автомагистрали“ ЕАД не е представена на парламентарната Комисия. Има едно писмо, с което се заявява, че ще бъде представена, но това до момента не се е случило.
    Има представена информация по отношение на Националната програма „Енергийна ефективност“ и информация от „ВиК холдинга“ ЕАД. Тези информации са изпратени съответно и на членовете на Комисията на техните обявени имейли.
    Така че предлагам да започнем с изслушването на министър Аврамова – Автомагистрали.
    Уважаеми колеги, предлагам и съм готова да чуя и други предложения, първо, да дадем думата на министъра и на изпълнителния директор на дружеството, а след това да задаваме въпроси, освен ако нямате друго предложение.
    ТОМА БИКОВ: Аз само по отношение на въпросите. Предлагам да нямаме регламент, защото не сме в състояние да спазваме какъвто и да било регламент, така че по-добре без процедури.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Без да го приемаме предварително, ще давам думата по реда на представителите на парламентарните групи.
    ТОМА БИКОВ: Няма смисъл иначе. Само да си гласуваме правила, които не спазваме…
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Заповядайте, госпожо Аврамова.
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
    Уважаеми народни представители, уважаеми медии! Днес сме тук, за да отговорим на всички Ваши въпроси. С мен е Бордът на директорите на държавното дружество Автомагистрали, членовете на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, както и председателят на Управителния съвет на „Български ВиК холдинг“. Ще се помъчим да отговорим обективно и изчерпателно на всички Ваши въпроси, за да информираме Вас – народните представители, както и българските граждани чрез медиите, които са тук в залата, за дейността на дружествата, които са с принципал Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Така че ние сме пред Вас, за да отговорим на Вашите въпроси.
    Изпълнителният директор на Автомагистрали?
    СТОЯН БЕЛИЧЕВ: Слушам въпроса Ви.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Очакваме от Вас информация по зададените въпроси или поне обяснения защо поисканата информация не е получена от Комисията, след което, разбира се, ще има и въпроси, но очакваме Вашето изложение. Беше изпратено писмо от Комисията.
    СТОЯН БЕЛИЧЕВ: Оказа се, че информацията, която трябва да представим, е доста по-обемна, отколкото колегата каза, който присъстваше на първото заседание. Нашата информация е над милион и 200 хиляди страници. Готови сме на 90% с подготовката на тази информация, но ние така и не получихме указание от Комисията, а това беше вписано в протокола от запитване на госпожа министърката на енергетиката Петкова: на кого, как и по какъв начин да предоставим тази информация?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Можехте да попитате във „ВиК холдинга“ или самата министърка, която е представила информация, отнасяща се до Националната програма за саниране и със сигурност щяха да Ви кажат. Изумително е, че има шеф на държавно дружество, който не знае адреса на парламента и не знае къде да изпрати искана информация.
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаема госпожо Председател, колегата Беличев пита и има резон в неговото питане, защото информацията е в голям обем и някой трябва да я приеме и да се подпише какво е приел всъщност и какво е получил. Но това едва ли е тема на днешното заседание, защото така или иначе, информацията се подготвя, в голяма степен тя е готова и може да бъде предоставена.
    Преди малко във Вашето процедурно предложение, господин Янков, Вие предложихте ресорните министри от служебния кабинет могат да получат тази информация, макар че те ще имат достъп до цялата документация на дружествата, на които са принципал.
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Аз не предложих ресорните служебни министри на получат информацията, а да разгледат отговорността на изпълнителните директори във връзка с това, че не са предоставили информацията на нашата комисия. Това първо.
    Второ, информация в Народното събрание се подава по съответния ред – има Деловодство, завеждат информацията до нашата комисия. Няма някакъв особен ред, който нашата Комисия да използва при получаването на тази информация, господин Беличев и това по-скоро ми звучи като извинение, но няма да свърши работа. Просто да знаете.
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Аз се извинявам и само да допълня, че имам два класьора, които мога да оставя и на служебния министър. Били сме максимално прозрачни в работата си както на Министерството, така и на всички дружества, които са към Министерството. Винаги сме отговаряли подробно и в парламентарния контрол на питанията и въпроси на народни представители – тук има колеги, които са от предишния парламент, могат да го потвърдят, като сме подавали подробна информация и по начина, по който е уредено това в Закона за достъп до обществена информация, както и винаги сме давали подробна информация и на всички медии, които са поискали такава. Не крием информация. Времето беше малко. Колегите направиха максималното – дори в почивните дни са работили екипи, които да подготвят информацията, времето беше малко не ни и стигна, но пък животът е пред нас. Ние затова сме тук, за да можем да отговорим на Вашите въпроси такива, каквито Вас Ви интересуват и на каквито искате да бъде отговорено. Затова сме тук.
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Разбирам, госпожо Министър, че Вие не криете информация, но не я давате.. Това е, което разбрах от Вашите думи.
    Искам да кажа следното нещо. За нас беше важно да получим информацията, да се запознаем с нея и тогава да Ви задаваме въпроси. Очевидно това няма да стане, защото в този случай Вие получавате достатъчно, Вие имате цялата информация, а ние имаме само тази, която я има публична, и в медиите. Това не е равнопоставен начин за водене на диалог, но въпреки това ние ще го направим.
    ТОМА БИКОВ: Първо, аз съм съгласен с господин Янков, че да задаваме въпроси, без да имаме информация, е абсурдно, така както беше абсурдно на предишните две заседания, на които иначе пък си задавахме достатъчно въпроси, без да имаме никаква информация и без да имаме документи. Но има проблем в Комисията и той е следният: ние сме поискали информация в обем от един милион страници от най-различни дружества. Аз съм сигурен, че тази комисия и да работеше две години, ние нямаше да можем да анализираме тази информация. Това е проблем на Комисията, защото тя е задала очевидно глупави въпроси.
    Ако искахме да получим истинска информация за нещо – концентрирана, трябваше да зададем конкретни въпроси за конкретни неща, и да искаме определена информация, а не да изискваме цялата информация. И това, че Комисията е действала глупаво, не означава, че тези хора трябва да работят денонощно, и то не тези, а техните подчинени, които обработват тази информация, и за две седмици да Ви дадат информация в размер на милиони страници.
    Просто трябваше да си помислите каква информация Ви интересува и какво Ви трябва. Тогава вероятно те щяха да Ви я предоставят много по-бързо, ако изобщо Ви е интересувало това нещо.
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Уважаеми господин Биков, не, напротив. Тъй като започнахте да давате оценка на въпросите…(Реплики.)
    Изключете го де? Проблем ли е?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Изключете микрофона!
    ТОМА БИКОВ: Проблем е, защото на предното заседание не ми го включвахте.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Ще Ви го включа сега.
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Ще Ви дам конкретен пример защо не… (Реплики.)
    Ние се надвикваме в момента. Къде е проблемът? Държите да се надвикваме, а не да говорим експертно.
    ТОМА БИКОВ: Въпреки че не Ви вярвам, ще го изключа и се надявам да си спазите този път обещанието – да ми го включвате, когато имам да кажа нещо. Благодаря.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Мислите ли, че аз го включвам и изключвам?
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Ще започнем с Националната програма за енергийна ефективност и защо сме изисквали цялата информация? Това е Програма за 2 млрд. лв., което е публично известно. Това е една Програма, която в съответствие с указанията на МРРБ беше изпълнявана под формата на инженеринг, тоест отделните участници в инвестиционния процес – проектант и строител, бяха едно, в медиите налична информация за картел на фирмите за строителен надзор.
    Е, когато имаме проектант, строител и надзор от една страна, ние нямаме кой да осъществява контрол. В същото време информацията, която е налична за единичните цени в така нареченото саниране, е за 100% печалба на фирмите. И тогава възниква въпросът: кои са фирмите – всичките, които са участвали в така нареченото саниране, фирми за проектиране, за строителство и за надзор?
    Така че точно поради тази причина са изисквани всичките тези договори, защото само с наличието на всички договори, можем да установим дали имаме обръч от фирми за саниране или целият български бизнес е получил средства за саниране? Можем да получим – имаме ли пазарни цени, конкуренция, или имаме монопол? Можем да получим отговор на следващия въпрос: сгради с изтичаща експлоатация имаме ли действително конструктивно обследване или нямаме?
    Цялата тази информация може да бъде анализирана само при нейното пълно предоставяне.
    Същото е и с „Автомагистрали“ ЕАД. Имаме едно дружество с почти – казвам почти, не мога да кажа точната сума – от 4,6 или 5 млрд. лв. средства за капиталови разходи, преведени по бюджета на това дружество. Да, те са въз основа на Закона за обществените поръчки, но оттук нататък възниква въпросът: кои са договорите и колко са те? Това е и моят въпрос: колко са сключените договори от „Автомагистрали“ ЕАД за услуги, за наем на работна сила, за наем на механизация, рамково споразумение? И само когато получим цялата информация, тогава можем да установим дали имаме ефективно, ефикасно или икономично разходване на публичните средства за инвестиции.
    Така че, когато давате оценка за въпросите, може би е хубаво първо да се запознаете защо е изискана тази информация и тогава да давате такава оценка. Благодаря Ви.
    Може ли да отговорите, ако обичате.
    ТОМА БИКОВ: Само едно изречение. Аз Ви разбирам. Тези въпроси са важни. Проблемът е, че чисто физически няма как да очаквате да Ви изпратят цялата тази информация за два месеца. Още повече че става въпрос и за общини. Само имайте предвид, че санирането се провежда преди всичко от общините и се изпълнява, така че…
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Извинявайте, нека да преминем към Автомагистрали. Излишно е да губим време повече в процедури. Вече спорихме по отношение на Булгартрансгаз следва ли държавните дружества и съответните министерства да държат наличната информация в електронен вид или са все още само на хартия? Но това е и въпросът с електронното правителство, което така и не се случи. Предлагам да не го обсъждаме сега.
    Нека да започнем с изслушването на госпожа министър Аврамова и на шефа на Автомагистрали – с Автомагистрали. Ще кажа няколко думи от наличната публична информация, коя е една от причините тази тема да бъде поставена за разглеждане от парламентарната Комисия по ревизията?
    От публична информация, която е налична в публичното пространство, става ясно, че изпълняваните проекти от „Автомагистрали“ ЕАД за периода 2018 – 2019 г. са на стойност 4 млрд. 906 млн. лв. Това е публична информация, която е възможно да не е точна. Очаквам изпълнителния директор да бъде по-точен. В същото време от отговор на парламентарен въпрос от предния парламент на колегата Георги Свиленски става ясно, че дружеството „Автомагистрали“ ЕАД не разполага с особено количество строително-монтажна техника, нито със съответния персонал за изпълнение на договори в такива мащаби. И тук включително може и публично да бъдат намерени, но и в отговора се вижда, че става дума за 13 багера, 131 тежкотоварни автомобила, 4 валяка, 2 влекача, 3 дрона – забележете, а персоналът, според неговата квалификация, има само 30 инженери, 41 работници строителство и поддържане.
    Изобщо предвид факта, че за две години възлагането е за близо 5 млрд. лв. с тази скромна техника и с този скромен персонал е наистина изключително любопитен въпросът как са осъществявани проектите. Всъщност отговорът също е известен – чрез пренаемане, преотдаване, превъзлагане, по-точно, на тези дейности, които са подробно описани. Става дума за строителство на автомагистрали, за поддръжката на „Люлин“ и „Струма“, на „Хемус“, на „Тракия“, на републиканската пътна мрежа, на пътя Видин – Ботевград, свлачища и всичко това става през договори за наем на техника, договори за доставка на строителни материали и договори за изпълнение на отделни видове дейности. Тоест Автомагистрали е един вид – как да го кажа по-любезно – буфер, каса, не знам, през която преминават едни пари на българските данъкоплатци в размер на близо 5 млрд. лв.
    Така че въпросите как се избират след това изпълнителите, какви са цените на изпълняваните дейности, проведени ли са обществени поръчки, какъв е контролът, каква е отговорността? Изобщо целият този набор от въпроси витае в публичното пространство. Освен това разполагаме и с друга информация, която се отнася за авансово плащани суми, и то сериозни суми от Автомагистрали на някои от изпълнителите, като най-големият получател – тук сметнахме – са Главбулгарстрой, които са получили през 2018 – 2019 г. 108 млн. лв. авансово. Същото се отнася и за един набор от други фирми – да не ги изреждам всичките, но това са най-големите средства. Така че всичко това поражда съответните въпроси. Затова и колегите са тук. Може би това като встъпителен въпрос, а после колегите ще питат конкретно.
    Заповядайте.
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Автомагистрали е държавно дружество, със 100% държавно участие в капитала. Относно възлагането, което е извършила Агенция „Пътна инфраструктура“, към държавното дружество с принципал и Агенция „Пътна инфраструктура“ и държавното дружество Автомагистрали, е по Закона за обществените поръчки. Многократно съм имала възможност да отговарям и в Народното събрание, че в Закона за обществените поръчки има такава възможност. Автомагистрали отговаря на всички изисквания за такова възлагане, така че Агенция „Пътна инфраструктура“ е взела това решение да възложи на друго държавно дружество изпълнение на дейности по изграждане на пътна инфраструктура.
    В същото време Автомагистрали са участвали и в публични търгове за текущ ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа. Имат спечелени такива договори, подписани такива договори и изпълняват и на някои от автомагистралите поддръжка и текущ ремонт.
    Относно възлагането на Автомагистрали по изграждането на магистрала „Хемус“ – по част от магистралата, която е от Видин до Ботевград, както и възлагането на изпълнението на дейностите по укрепване на свлачища, са дейности, които са възложени изцяло по Закона за обществените поръчки. Вие знаете, че има такъв член в закона, това е съгласувано с Агенцията за обществени поръчки, има такова запитване, има отговор от Агенцията за обществени поръчки това е напълно законна процедура.
    Договорите с конкретен срок, със стойност, както за участъците от магистрала „Хемус“ ще помоля след малко да дадете думата на Агенция „Пътна инфраструктура“ – на председателя на Управителния съвет, който да започне оттам как е направено възлагането, това, което Вас Ви интересува. Между другото, аз се радвам, че имаме възможност да отговорим и на госпожа Цонева. Нейните въпроси бяха за парламентарния контрол в този смисъл. Така че сега да ѝ дадем отговорите на всички въпроси, които тя е задала – самото възлагане, договорът на Автомагистрали с Агенция „Пътна инфраструктура“, допълнителните споразумения, които са сключени по този договор, изплатените абсолютно законно авансови средства на Автомагистрали, с които да се обезпечи строителният процес и самият мениджмънт на Автомагистрали по изпълнението на тези договори.
    Нека да започнем със самото възлагане от Агенция „Пътна инфраструктура“ и след това вече към господин Беличѐв във връзка със споразуменията, които има Автомагистрали за доставка на материали за наем на техника. Между другото, държа да отбележа, че наемът на техника и закупуването на материали е една практика в строителния процес – господин Георгиев знае. Всички фирми, които работят в строителството, не притежават и никой не си купува 100 багера, или 200 самосвала, или 200 крана, защото ще изпълнява някога такъв обект. Така че това е абсолютно нормална практика в строителството да се пренаемат техника от фирми и да се използват контрагенти за доставка на строителни материали.
    Естествено, има и такива договори, които са за специфични дейности, но по закон Автомагистрали, Вие знаете, има право до 20% да възлага услуги на външни фирми такива, каквито не може да изпълни. Те са възлагали за взривни дейности и за други, които няма как да бъдат изпълнени, защото са специфични, така че Автомагистрали действително е ползвало такива услуги. Но да започнем със сключване на договора за строителство.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Искам да вметна, че смисълът на процедурата „ин хаус“ е възлагане на собствено на съответното ведомство – държавно или общинско дружество, което обаче разполага със съответния капацитет – техника, материали, персонал да изпълни то, съответното дружество, възложените поръчки. Тук, като имаме предвид, че става дума за 5 млрд. лв. в рамките на две години, виждаме с какво разполага Автомагистрали. Впечатлението ни е, а и на българските граждани е, че става дума за заобикаляне на закона, за насочване на съответните процедури към определени фирми. Това предизвиква и нашия интерес, но нека да чуем и после колегите, предполагам, че ще се включат в задаването на въпроси.
    Имате ли нещо, колеги, на този етап?
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Само една дума преди да му дадете думата. Много бих искала тук, в тази зала, и в тази комисия да говорим с факти и да не правим внушения. Много моля да бъдем коректни, защото наистина това е третото заседание, на което се явяваме, за да можем да дадем тази информация. Ние ще бъдем максимално коректни, за да дадем цялата информация, от която се интересувате, но Ви моля да се правите внушения, че са давани пари на наши фирми, това е извън… Няма как сега да си говорим с внушения и твърдения. Аз Ви моля да изслушате фактите такива, каквито са и няма как 400 фирми, да кажем, че това са всичките наши фирми, ние сме дали на наши фирми. Автомагистрали работят с огромен брой фирми, а никой няма материали преди да му се възложи поръчката и всеки ги доставя.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Нека заместник-председателят на Комисията да зададе доуточняващи въпроси.
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: За да оптимизираме работата и да не губим излишно време. Никой от Комисията не оспорва, че има такъв текст в Закона за обществените поръчки, който Ви позволява така нареченото ин хаус възлагане, и Вие го правите. Всъщност ключовият въпрос при това възлагане е: декларирала ли е, защото в крайна сметка говорим за Закона за обществените поръчки, „Автомагистрали“ ЕАД при това възлагане подизпълнители и третираме ли всички тези договори с тези 400 фирми като подизпълнители? Това всъщност е ключовият въпрос. Ясно е, че за другото е спазен законът при възлагането, защото има такава възможност.
    Заповядайте, господин Бѐличев.
    ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Благодаря.
    Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на Комисията, уважаеми представители на медиите! Аз ще започна оттам, първо, че Агенция „Пътна инфраструктура“ е може би една от най-проверяваните администрации поради големия обществен интерес и поради големия обем дейности, които тя извършва. Дори и в момента текат проверки на Агенцията за държавна финансова инспекция именно на договорите на Агенцията с дружеството Автомагистрали по изграждането на високоскоростната инфраструктура на автомагистрала „Хемус“, така че мога да започна с това, че Агенцията спазва закона такъв, какъвто е.
    По отношение на възлагането. Знаете, с изменението на Закона за обществените поръчки през 2016 г., влязло в сила на 16 април, се даде възможност за възлагане ин хаус на държавни дружества, което е и основанието ние да възложим и да сключим договори с държавната фирма Автомагистрали, която отговаря на всички изисквания на процедурата по сключване на такъв тип договори.
    По отношение на капацитета. Имайте предвид, че държавното дружество преди сключването на договорите по ин хаус е участвало в открити процедури и е спечелило открити процедури по дейности, свързани с текущ ремонт и поддържане на пътната инфраструктура на територията на страната, и то най-вече на автомагистрални пътища. Имайте предвид, че това е свързано и с изключително много дейности по технически съоръжения, мостове, виадукти, които са изпълнявани във времето с добро качество и срок. Това дава и увереността на Агенцията, че държавното дружество има капацитета, има дори и ниво на мениджмънт и управление, което да доведе тези изключително важни за държавата проекти до прецизно изпълнение и в съответния срок за съответните финансови средства, които са определени за изпълнението на тези проекти.
    Така 2018 г. е възложено проектирането и строителството на 134 км от автомагистрала „Хемус“, като държавното дружество съответно и към момента изпълнява дейностите по строежа на автомагистралата, предполагам, ако не сте имали възможността да видите големия обем от дейности, то мисля, че всеки може, пътувайки, да види какви са възможностите на дружеството. Мога да кажа, че в последните няколко години в държавата се извършва такова мащабно строителство на пътна инфраструктура, каквото не е извършвано никога досега. Това, разбира се, налага използването на всички възможни законови средства за възлагане на строителството, което да гарантира и бързина, и качество, и съответно финансова адекватност на проектите. Смятам, че държавното дружество доказа и доказва точно тези качества, но смятам, че господин Беличѐв ще влезе и в детайлите на дейността и ще отговаряме заедно с него на вашите въпроси.
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин Терзийски, моето предходно изказване и оптимизацията целеше да пропуснем точно тази хвалебствена част и да ни отговорите конкретно. Декларирахте, декларирали са „Автомагистрали“ ЕАД по Закона за обществените поръчки подизпълнители и третирате ли тези 400 договора като подизпълнители?
    ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Отговарям Ви съвсем ясно и конкретно: не. Държавната фирма Автомагистрали по отношение на тези договори не е декларирала подизпълнители. Тя има други договори, по които е декларирала и информирала Агенцията, затова че е ще изпълнява дейностите с подизпълнители. Става дума за договорите за текущ ремонт и поддържане. Ние имаме сключени договори с държавно дружество „Автомагистрали“ ЕАД, които те изпълняват адекватно.
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: И на втория въпрос отговор, ако може.
    ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Кой втори въпрос?
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Тези 400 договора, които спомена госпожа Аврамова, третирате ли ги като подизпълнители? Ако не, как щи третирате?
    ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Аз нямам основанието да третирам взаимоотношения, които не са обект на договора.
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Нека да уточним какво значи „подизпълнител“, за да може след това в отговорите…
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Нека господин Беличѐв да каже.
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: „Подизпълнение“ е превъзлагане на дейност. Ако Ви възложат Вие да направите жилищен блок и Вие го превъзложите с договор да го направи някой друг, това е подизпълнител, който изпълнява Вашата работа. Такива договори Автомагистрали казахме, че няма и Вие знаете, госпожа Манолова току-що цитира, че Автомагистрали има договори за доставка на материали за наем на техника и има договори за възлагане и изпълнение на услуги, които са специфични и които дружеството няма как да изпълни. Нали току-що госпожа Манолова го каза.
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Уважаема госпожо Аврамова, една строително-монтажна работа, каквато е и дефиницията в Закона за устройство на територията, там думата „дейност“ не съществува. Говорим за строително-монтажна работа. Тя се състои от труд, материали и механизация. Тези договори за наемане на труд, или на механизация, или доставка на материали всъщност са договори за изпълнение на строително-монтажни работи, което е превъзлагане.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Тъй като и господин Беличѐв иска думата, и господин Нанков …(Реплики.)
    Добре, заповядайте, господин Беличѐв.
    СТОЯН БЕЛИЧÈВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители! Явно трябва да започнем да си говорим дефиниции и да поясняваме какво е „СМР“ и какво е „наем на техника“ и „доставка на материали“.
    Тези 400 договора, които визирате Вие и които излязоха в публичното пространство, са включително и за покупка на химикали и хартия. Това са действащи договори на Автомагистрали с контрагенти, с които тя осъществява цялата си дейност. Договорите за наем на механизация и покупка на инертни материали са действително много по-малко от тези.
    Ще отговоря и на другия Ви въпрос – сумата, която визирахте, 4 милиарда 700 милиона. Действително доближавате се до вярната сума с малка разлика, но тук важното нещо, което искам да разберат всички, е, че тези пари не са в сметките на Автомагистрали. Автомагистрали е получила единствено само аванс, а всички други пари са в БНБ.
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: А колко е авансът?
    СТОЯН БЕЛИЧÈВ: За различните договори са различни сумите.
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Общо?
    СТОЯН БЕЛИЧÈВ: Общо – бих отговорил около 30% от цялата стойност.
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Като сума?
    СТОЯН БЕЛИЧÈВ: Не мога да Ви я сметна точно в момента. Нямам калкулатор пред мен.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Аз съм го сметнала – 1 милиард 206 милиона, ако смятате, че е нормално авансово да се дава 1 милиард 206 милиона…
    СТОЯН БЕЛИЧÈВ: Аз мога да обясня и защо ни е трябвал този аванс. Може би тук е въпросът да обясня малко по отдалеч целият процес на изграждането на един голям инфраструктурен проект. Той има живот. Този живот при някои проекти е доста дълъг. Като започнем оттам – необходимостта от този проект, явно тя е била налична, взето е решение да се започне и да се работи по този проект.
    Следващата фаза, това е проектиране, като първо се прави предпроектиране, с което се дават варианти, които да се обсъдят и да се вземе и най-разумното решение. След като се вземе това решение, започва същинското проектиране. Нашият договор встъпи в един момент, в който беше приключило същинското проектиране по лот 1, 2 и 3. Оттам насетне при анализите, които правихме, а те, повярвайте ми, не бяха малко, стигнахме до заключението, че без авансиране ние няма как да осъществим този проект. За какво трябва един аванс?
    Тъй като нашите цени с Агенция „Пътна инфраструктура“ са фиксирани – искам да удебеля – фик-си-рани и те не се променят за целия срок на изпълнение на проекта, с изключение, ако не се лъжа, само на битума, който е борсова стока, ние нямаме шанс да свършим този проект без този аванс. Авансът за какво се ползва?
    С него се капарират материали, капарират се машиносмени на техника, която да можем за целия период да задържим тази цена. Какво се случи? Мина година и половина, ние сме били абсолютно прави и това е било много добро мениджърско решение. В момента стойността на желязото от Нова година до сега се е вдигнала от 70 до 100%, 25% се е вдигнала работната заплата за тези близо две години, горивата са се вдигнали 25%. Ако ние не бяхме авансирали и не бяхме застопорили цените, как мислите, че този проект щеше да се случи? Един милиард нагоре най-вероятно.
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Понеже изключително много ми хареса примерът, който госпожа Аврамова даде с панелния блок, доколкото аз разбрах от Вашия пример, ако Автомагистрали трябва да изгради един блок, но не го изгради, а го преотдаде на някой друг да го изгради, това за Вас е преотдаване, е подизпълнител, но ако те наемат някоя фирма да му излее основите, това не е така ли?
    ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Това е услуга.
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Страхотно!
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Нека да бъдем конкретни…
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Да, точно така. Това е преотдаване и е услуга. Аз говоря за доставка на материали.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Сред тези 400 договора – тук кламерите и копирната техника не ги отбелязваме, но с големите строителни фирми, започвам ги по ред:
    „ПСТ Груп“ ЕАД – Рамков договор за изпълнение на отделни видове дейности – това едва ли е нещо специфично като снимане на хартия например, доставка на строителни материали, наем на техника.
    Инфрастроежи – материали, наем на техника, Рамков договор за изпълнение на отделни видове дейности.
    Грома Холд – Рамков договор за изпълнение на отделни видове дейности, доставка на строителни материали, наем на техника.
    ГБС – доставка на строителни материали, наем на техника, Рамков договор за изпълнение на отделни видове дейности.
    Геострой – Рамков договор за отделни видове дейности, доставка на строителни материали, наем на техника.
    ИнженерСтрой инженеринг – доставка на строителни материали, рамков договор за изпълнение на отделни видове дейности, наем на техника.
    Галчев Инженеринг – наем на техника, Рамков договор за изпълнение на отделни видове дейности, доставка на строителни материали.
    Пътища и мостове – наем на техника, Рамков договор за изпълнение на отделни видове дейности, доставка на …
    Същото е за Щрабаг, за Пътстрой. В смисъл, то не е изненадващо, предвид че разполагате с 13 багера, 130 тежкотоварни и с 20 инженери, че реално основните договори са превъзложени на сериозни строителни фирми от обкръжението на управлението, но в случая въпросът е дали е нормално държавно дружество, което не разполага нито с техника, нито с персонал, изписвайки рамкови договори за изпълнение на отделни видове дейности, реално да строи стотици километри от магистрали в България. Как се случва това? Наистина може би тук има хора…
    Господин Явор Божанков.
    ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
    Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин изпълнителен директор, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с един конкретен договор – Договор № 33-14 от 23 октомври 2019 г., с предмет „Укрепване на обекти от републиканската пътна мрежа, засегнати от геодинамични процеси и явления“. По този договор е използвана така наречената ин хаус процедура. Неговата стойност е 569 милиона с ДДС.
    Първият ми въпрос е: какъв процент от дейността и средствата са преотдадени чрез така наречената Ин хаус процедура и колко от 84-е броя обекти са завършени към днешна дата?
    ИВАН ДОСЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Божанков, уважаеми депутати от Комисията и останали членове на Комисията! Договорът с предмет: „Укрепване на обекти от републиканската пътна мрежа, засегнати от геодинамични процеси и явления“ е сключен за 74 бр. обекти, като стойността за изпълнение на договора – аз понеже не изслушах целия въпрос, може би я споменахте, е 474 млн. лв. Към момента се работи усилено по изготвянето на проекти и се подготвят обекти за стартиране.
    В интерес на истината само един от обектите е стартирал, но по други шест обекта имаме готови проекти, три от които са внесени в Министерството на регионалното развитие за получаване надлежно на разрешение за строеж. Тъй като, знаете, че съгласно нормативната уредба, ние, за да извършваме такива дейности, трябва да разполагаме с разрешение за строеж. Други три са в готовност да бъдат внесени в кратки срокове – може би до месец.
    За останалите 67 обекта за всички от тях има изпълнени немалко дейности, като всеки един проект, който бъде подготвен за всеки един обект, минава през няколко фази на подготовка. Първо минава един Експертен технико-икономически съвет на Агенцията, който избира вариантно решение от предложените два или три варианта, след като бъде определен кой ще бъде изпълняваният вариант, се пристъпва към същинското проектиране и след като бъде изпълнено същинското проектиране, се пристъпва към изваждането на необходимите разрешителни и документи за изпълнението на строително-монтажните работи. Сега в момента не мога да намеря точно къде ми е справката и не можем да Ви я предоставим колко от тези обекти са минали първа, втора фаза и са в трета фаза в очакване и готовност за изпълнение, но със сигурност бих казал, че 100% са преминали първа фаза и е избрано решение от предложените варианти и за над 50% от обектите има преминала и втора фаза и се очаква насрочването на Експертен технико-икономически съвет, на който да бъде приет определения вариант, разработен в необходимата степен, така че да може да послужи за издаване на разрешение за строеж.
    ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря.
    Да обобщя, че има един готов обект реално завършен и, вторият въпрос, е: какъв процент от обема и средствата са отдадени по така наречената ин хаус процедура?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Може би по-точният въпрос, господин Божанков, е дали въпросните сключени договори за наем на техника, за доставка на материали и най-вече за изпълнение на отделни видове дейности, които прочетох, с десетина от най-големите фирми, най-приближени до властта, дали тези договори са сключени при условията на публичност и прозрачност? Имало ли е конкурсни процедури?
    ЯВОР БОЖАНКОВ: Ще стигна до този въпрос.
    Първо, искам да разбера: какъв обем от тези средства са чрез така наречената Ин хаус процедура, платени от тези 474 милиона без ДДС, за които говорим?
    ИВАН ДОСЕВ: Договорът е един и цялата стойност е по този договор. Тоест цялата стойност е възложена на процедура тип „ин хаус“. Ние нямаме такива списъци с фирми, в които да знаем дали тези са приближени към властта, тези не са, така че не бихме могли да ги определим по такъв начин.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Как ги избирате?
    ЯВОР БОЖАНКОВ: Госпожо Манолова, моля Ви да си задам въпроса открай докрай.
    ИВАН ДОСЕВ: За нас контрагентът, с който ние сме сключили договор, е държавното дружество Автомагистрали.
    ЯВОР БОЖАНКОВ: Все пак не ми отговорихме: колко процента от тази сума е дадена чрез така наречената Ин хаус процедура към трети страни?
    ИВАН ДОСЕВ: Договорът е възложен за цялата стойност и всичките пари, които ще се платят по този договор или които вече са платени под формата на аванс, или под формата на … (Реплики.)
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Може ли госпожо Манолова? Докато търсят цифрата, да помоля, защото аз лично съм в шок от това, което ми каза госпожа Аврамова. Може ли, тъй като предполагам, че това ще бъде изключително кратко, да помолите Вашите експерти в Министерството да ни предоставят юридическата обосновка на база, на която Вие смятате, че изливането на едни основи е услуга, а не строително-монтажна дейност? Предполагам, че това ще бъде много бързо – една секунда. Защо питам? Защото, ако Вие имате правно основание да го правите, това означава, че законът Ви го позволява. Това означава, че предишното Народно събрание Ви го е позволило. Така че, ако е възможно да ги помолите да ни дадат такава обосновка. Предполагам, че ще бъде бързичко.
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Мисля, че нещо не сме се разбрали за какво говорим. Договорът за ин хаус възлагане е съгласно Закона за обществените поръчки. Ин хаус възлагането включва в себе си фирмата, на която е възложено. ин хаус може да наема до 20% от стойността на договора, може да наема за различни видове услуги, да превъзлага дейности до 20%. Ограничено е до 20%. Останалата дейност в мениджмънта на фирмата и екипа на фирмата, на която е възложено ин хаус, трябва да намери начин да го изпълни. И видно от резултатите и от строежите, които наблюдаваме, Автомагистрали строи и се справя. Затова казах, че това не е подизпълнител, това не е прехвърляне на дейността на друга фирма, която да го изпълни, а това са дейности, които изпълнява Автомагистрали, ползвайки чрез договори за наем на техника, или доставка на материали, изпълнява обект… (Шум и реплики.) Аз не разбрах…
    ЯВОР БОЖАНКОВ: Успяхте ли да откриете колко средства са изплатени авансово?
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Това не е превъзлагане на дейност.
    ИВАН ДОСЕВ: Извинявам се за забавянето, намерих цифрите. От всичките обекти, приети вариантни решения имаме за 51 обекта; приети технически проекти имаме за два обекта, издаване на разрешения за 12 обекта; издаване на разрешения за строеж имаме за два обекта. Авансово разплатените средства по този договор са в размер на 218 млн. лв. (Шум и реплики.)
    ЯВОР БОЖАНКОВ: Да уточним, че половината средства са платени авансово. С ДДС ли е тази сума? (Шум и реплики.)
    Искам да Ви попитам за авансовото плащане: има ли извършени плащания за обекти, за които няма задания за проектиране, възложени от Агенция „Пътна инфраструктура“ към датата на превеждане на авансовото плащане?
    ИВАН ДОСЕВ: Към момента нямаме от тези 74 обекта, нямаме обекти, за който да не сме дали задания на дружеството изпълнител.
    ЯВОР БОЖАНКОВ: Не, не, не! Към датата на превеждането на авансовите средства имало ли е обекти, които не са разполагали със задание за проектиране?
    ИВАН ДОСЕВ: В момента бих казал не.
    ЯВОР БОЖАНКОВ: Бих казал или не?
    ИВАН ДОСЕВ: Не.
    ЯВОР БОЖАНКОВ: Сигурен сте?! Убеден сте в това?! Добре.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Искам да задам един въпрос.
    ЯВОР БОЖАНКОВ: Нека да си завърша въпроса. 87% всъщност от дейността е преотдадена на така наречените трети лица по ин хаус процедурата. 87% от дейността! Завършвам този въпрос с един конкретен договор, който е включен в този големия, за който говорим. Това е Обект № 10, с Договор № 468 от 17 декември 2019 г., сключен с фирма Джъмбо 33. Това е обектът, който беше открит от Борисов и се срути. Към датата на откриване на този обект той бил ли е нормативно завършен и на какъв акт на изпълнение? На какъв етап е бил, когато е открит от министър-председателя?
    РУМЕН ГЕЧЕВ: Има ли е Акт 15? Акт 16 – това е въпросът? Какъв акт е имало? (Шум и реплики.)
    ИВАН ДОСЕВ: За съответния етап на строителство на Обект № 10 „Укрепването при Рилския манастир“, към датата, която беше пуснато движението към него, обектът не беше с Акт 16, а беше Акт 15. Етапът на изпълнение, който беше изпълнен – това е първият етап.
    ЯВОР БОЖАНКОВ: Тоест министър-председателят е открил незавършен обект. И за да сме конкретни – колегите ни обвиниха, че не сме достатъчно конкретни с въпросите по този конкретен договор: какъв обем от дейността е извършена от фирма Джъмбо 33 и какъв от Автомагистрали, и като средства и като обем дейности?
    ИВАН ДОСЕВ: Пак повтарям, от гледна точка на Агенция „Пътна инфраструктура“ 100% е изпълнено от дружеството Автомагистрали.
    ЯВОР БОЖАНКОВ: Аз не мога да разбера как 100% от дейността извършва Автомагистрали, а всъщност Автомагистрали не са имали там и един камион? (Шум и реплики.)
    Абсолютно друга фирма е извършила всички дейности по този обект. Това на мен ми говори, без да съм професионалист във вашата материя, че тук има смяна на изпълнителя, директна смяна на изпълнителя, защото цялата дейност е извършена от друга фирма. Как да го разбирам това, че от Ваша гледна точка Вие сте свършили 100% от дейността?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Господин Божанков, според мен въпросите трябва да бъдат зададени към господин Беличѐв, и тук е основният въпрос.
    Господине, тези рамкови договори за изпълнение на отделни видове дейности в условията как се възлагат – с процедура за обществена поръчка ли?
    СТОЯН БЕЛИЧÈВ: Рамковите договори, които цитирате, са с определени фирми. По същината на Вашия въпрос това е рамков договор, в който няма дейност, няма суми и те сами по себе си не представляват нищо, освен един ангажимент за бъдещи общи дейности. Виждате и…
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: А как ги избирате тези фирми, как сте избрали тези 8 фирми?
    СТОЯН БЕЛИЧÈВ: Не са само те. Може би не Ви е пълна информацията, но ние преди да сключим какъв и да бъде договор правим много обстойно проучване за възможността на всяка една фирма какво може да свърши.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Добре, а наемът на техника в условията на конкурс ли е?
    СТОЯН БЕЛИЧÈВ: Наемът на техника е изцяло на пазарен принцип. Става въпрос за машиносмяна.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Провеждате ли обществена поръчка?
    СТОЯН БЕЛИЧÈВ: Автомагистрали е търговско дружество, което е 100% държавно участие, но то не е задължено да работи по ЗОП. Това нещо го имаме като писмо от Агенцията по обществени поръчки, но нашите процедури са на 95 – 99% по ЗОП.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Въпросът ми е: доставката на материали, наемът на техника и договорите за изпълнение на отделни видове дейности, тъй като това представлява, както каза господин Божанков, около 70 – 80% от дейността, която сте извършили, в условията на обществени поръчки ли ги процедирате?
    СТОЯН БЕЛИЧÈВ: Ние не сме длъжни да правим обществени поръчки, но нашите процедури се доближават на 99% до обществените поръчки.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Чакайте, избрахте ли с конкурс фирмата Джъмбо 33, която да изпълни въпросното …
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Госпожо Манолова, може ли да се намеся, защото с колегата не можете да се разберете…
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Напротив, много добре се разбираме.
    ТОМА БИКОВ: Госпожо Председател, нека да отговорят! (Шум и реплики.)
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Тъй като виждам, че Вие питате едно, той не може да разбере, а в същото време пред мен…
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Много добре се разбираме.
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Информацията, която е и пред него, за начина, по който избират фирмите. И аз ще Ви прочета информацията, която ми е дадена от Автомагистрали и която е пред колегата. Разбрах, че той не разбира, че точно това питате, затова аз ще Ви отговоря.
    Как се избират фирмите, в които да работи Автомагистрали? Подборът на фирмите се провежда по утвърдени от Съвета на директорите Вътрешни правила за организация за провеждане на процедури и за избор на фирми, които да бъдат контрагенти по доставка на материали или по наем на техника. Съгласно тези вътрешни документи всяка една процедура стартира със заповед на изпълнителния директор, издадена след решение на Съвета на директорите. Утвърждава се образец на покана и се назначава комисията, която да извърши проучване и да предложи списък с потенциални кандидати, които да бъдат поканени за участие в процедурата. Със заповедта се определя съставът на втора комисия, в която не вземат участие членовете на комисията по проучване, която комисия провежда процедура, както и по критерии как да бъде извършено класирането. Канят се обикновено от 30 до 40 фирми, и след провеждане на подбора класирането се представя на Съвета на директорите, които се произнасят с решение за сключване на рамково споразумение или договор с конкретната фирма в зависимост от това дали е за доставка на някакъв вид материали, дали е за наем на техника. След това взетото решение на Съвета на директорите изпълнителният директор сключва договор съгласно приложения към документите образец.
    Това е процедурата, по която работи Автомагистрали, за да избере фирми, от които да купува материали или от които да наема техника.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Уважаема госпожо Министър, сигурно се шегувате. Сред тези процедури е например „Хемус“ за 1 млрд. 349 млн. лв. с такава процедура, проучване на фирми с вътрешни правила. Как ги проучихте и избрахте точно тези?
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Ами те не са десет, просто някой на Вас Ви е направил представителна извадка, каквато Ви е трябвало.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Напротив, това е от Ваш отговор на парламентарен въпрос – в момента цитирам Вас.
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Не са десет, това искам да Ви кажа.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Моля Ви се! Цитирам Ваша информация.
    ТОМА БИКОВ: Госпожо Манолова, може ли да кажете кои фирми да бъдат избрани и да приключим с този въпрос?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Би следвало да има процедура за обществена поръчка, в която да играят…
    РЕПЛИКА: Всичко отговаря на Закона, как да няма конкурс?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Всичко се дава на Автомагистрали и те си решават след това.
    ТОМА БИКОВ: Те очевидно си провеждат конкурс. Аз където нищо не разбирам от това, го разбрах.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Не провеждат!
    РЕПЛИКА: Е, как не провеждат? Току-що Ви обясниха как се провеждат.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Конкурсите са по Закона за обществените поръчки. Те обществена поръчка не провеждат.
    ТОМА БИКОВ: Има ли нарушение на Закона според Вас като юрист?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Тежко нарушение на Закона.
    РЕПЛИКА: Има тежко нарушение на морала.
    ТОМА БИКОВ: Ако ще правим за морала, дайте да свикаме друга комисия – по морала.
    Кой Закон е нарушен, госпожо Манолова?
    РЕПЛИКА: Нали затова искаме юридическа обосновка, за да видим дали предишното Народното събрание само е взело такова решение. (Шум и реплики.)
    ТОМА БИКОВ: Нека да чуем господин Нанков, той е бил заместник-министър допреди две седмици. Мисля, че е народен представител освен това.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Процедурата ин хаус не допуска подизпълнители. 5 милиарда са възложени от АПИ на Автомагистрали и Автомагистрали…
    ТОМА БИКОВ: Имам процедурно предложение съвсем коректно.
    Понеже аз не разбирам нито от тази процедура, нека да дадем думата на господин Нанков, който беше заместник-министър на регионалното развитие.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Нека господин Беличѐв да отговори на въпроса на господин …
    Господин Беличѐв да каже дали фирма Джъмбо или Автомагистрали са извършили укрепването на въпросното свлачище, срутището до Рилския манастир, Вие ли, Автомагистрали или друга фирма са изгради това свлачище?
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Нека преди това да кажем, че това е абсолютно невярно твърдение, че Автомагистрали са задължено лице по Закона за обществените поръчки и държа това да бъде чуто от всички, защото не можем да вменяваме допълнения към Закона с едно изказване в Комисията. И въпреки това Автомагистрали са направили стройна система за подбор и за избор на фирмите, които да бъдат …
    Искам само да Ви зачета, тъй като в миналото, тоест по-миналото заседание беше поставен въпроса, ако е имало проверки от държавни органи, които имат право да проверяват дейността както на Агенция „Пътна инфраструктура“, както на Министерството, така и на Автомагистрали – мисля, че господин Цонев поиска, ако има такива доклади, да бъдат предоставени. Всъщност има доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция, който е връчен – окончателен доклад…
    ЯВОР БОЖАНКОВ: Госпожо Министър…
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: …все още нямаме доклад от Сметната палата, но аз мога да Ви кажа няколко от заключенията, които са направени от Агенцията за държавна финансова инспекция, каквато смятаме, че всички приемаме за орган, който упражнява своите…
    ЯВОР БОЖАНКОВ: Нека да се придържаме към конкретните въпроси, които зададохме, защото така и не ми отговорихте на въпроса, който аз поставих.
    Искам да възразя, че тук се каза, че няма извършвани финансови плащания. Такива има и аз имам доказателства за това, без да са направени задания за проектиране, възложени от АПИ.
    Въпросът ми беше има ли извършени авансови плащания за обекти, за които няма такива задания? Такива има и аз имам доказателства.
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Аз мисля, че господин Досев каза…
    ЯВОР БОЖАНКОВ: Господин Досев каза, че може би няма, след това каза, че е сигурен, че няма, а аз съм сигурен, че има.
    Второ, не ми отговорихте, тъй като аз влизам в конкретика – Нашата комисия търси целесъобразност, ако има проблем в Закона, ние сме законодателен орган и този законодателен орган трябва да промени закона и процедурите. Затова като слушам за обект, за който Вие твърдите, че няма подизпълнител и 100% Вие сте свършили работата, а очевидно друг е свършил 100% от работата, това за мен си е чиста смяна на изпълнителя, без да се правят поръчки и така нататък. Аз като законодател в момента мисля как да подобрим нормативната база, само че Вие продължавате да твърдите, че там сте си 100% изпълнители. Моят въпрос беше кой е изпълнил този обект в крайна сметка – с камиони, хора, средства, материали, какъв процент от този обект е изпълнен от Автомагистрали и какъв от фирма Джъмбо 33?
    СТОЯН БЕЛИЧÈВ: Не знам колко пъти трябва да го повтаряме, но Автомагистрали не ползва подизпълнители по ин хаус договорите си. Затова ще Ви отговаря – Автомагистрали е изпълнител на това свлачище, като сме ползвали наета техника и материали.
    ЯВОР БОЖАНКОВ: От кого? От кого сте ползвали техника за това свлачище?
    СТОЯН БЕЛИЧÈВ: Това е тема на информацията, която …
    ЯВОР БОЖАНКОВ: Господин Беличѐв, от кого сте ползвали материали и техника за това свлачище?
    СТОЯН БЕЛИЧÈВ: Отговарям Ви, ще предоставим информация… Това са десетки фирми, за да може да се разгледа в детайли. Кое да направим по-напред? (Шум и реплики.)
    РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, може ли да уточним нещо?
    На този етап това, което чухме всички, е, че по ръба на Закона – аз не казвам дали е нарушен или не, може да не е нарушен, но това, което сте направили, е с 4 млрд. 700 млн. лв. Това, което разбираме, сте прехвърлили – правителството, на една държавна фирма, която има 3-членен или 5-членен състав на Управителен съвет, нали така? Три, пет или седем – няма значение. Вие разпределяте почти 5% от брутния вътрешен продукт, дали сте на една тройка управители, които Вие сте назначили, и не е ясно те как са избирали фирмите. В смисъл дали са получили фирмите по телефона или на бележка – това няма никакво значение. Важното е, че те фирмите са ги подбрали – те лично, каквото им е казано, това трябва да е ясно на българската общественост – 4 млрд. 700 млн. лв. сте дали на трима или пет души от Вас директори – това е първото. Какво шикалкавите друго?
    Второ, тук трябва да влезе екип от експерти да проверява.
    Колежке, Министър, Вие казахте: „Агенцията за държавен и финансов контрол“, ама коя Агенция, която проспа 800 милиона в хазарта и идва да плаче тук в парламента ли?! Агенцията за държавен и финансов контрол, която проспа 800 милиона в хазарта и дойде тук да реве в парламента ли? (Шум.) Тя ли да Ви проверява? Ами, че то на тази агенцията ръководството трябва да се смени веднага след изборите, и те да дойдат да проверят. Тези, които скриха 1 милиард от хазарта, ще дойдат да Ви проверяват Вас за петте милиарда? Вие имате чувство за хумор!
    ТОМА БИКОВ: Понеже виждам, че отиваме към изводите, да направим някакви изводи тогава. Това не беше въпрос. Защото господин Гечев иска да направим така, че да няма изобщо държавни фирми, защото всяка държавна фирма има между пет и седем души Управителен съвет и всяка държавна фирма по някакъв начин работи с държавни пари. (Шум и реплики.) Ами НЗОК има например 5 и повече милиарда даже.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: С превъзлагането в размер на милиарди – и въпросът ми към господин Беличѐв е: Вие, тези фирми, които каните, за да наемате от тях техника или да извършват определени дейности, с публична покана ли ги каните или когото Вие прецените?
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Нали се разбрахме, че нямаме задължения по ЗОП.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Тоест няма публична покана, по Ваша преценка си каните някакви фирми. (Шум и реплики.)
    ТОМА БИКОВ: Иска да зададе въпрос, той е депутат.
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, госпожо Председател, но наистина от един час се опитвам да взема думата. Може да съм първият народен представител, не-член на Комисията, който взема думата. Благодаря Ви, че ми я дадохте, между другото.
    Уважаеми дами и господа народни представители, представители на медиите, на гражданското общество! Няколко думи по темата. Ще задам и аз някой въпрос, ако позволите, но по темата.
    Първо, изключително спекулативно се борави с някои термини. Сред Вас има юристи, включая и Калоян Янков. Може би не трябва да се държи като Андрей Вишински, а като един достоен юрист да борави с точна терминология. (Шум и реплики.) Възпитан съм, господин Мирчев, от един час искам да взема думата.
    В началото на моето изказване трябва да кажа, че темата с подизпълнители под договорите, които цитирате, автомагистрала „Хемус“ и договорите, за които Явор Божанков зададе по отношение на укрепване на свлачищни и струтищни процеси в България, там темата с подизпълнители не съществува. Знаете какъв е Законът за обществените поръчки и какви са разписаните текстове. Те кореспондират изцяло с европейското законодателство, кореспондират с евродирективата. Не, не е смешно, защото може, колега, Вие да засегнете най-точно темата дали някои от нормативите трябва да се транспонират още в по-съвършен и обективен начин по европейската директива, но ин хаус процедурата така разписва, така проведена от Автомагистрали, е абсолютно законна.
    Тук може би ще си противоречим с председателя на Комисията, която каза, че не е законно. Не, напротив, законно е. Автомагистрали и ин хаус процедурата е изключение от Закона за обществените поръчки. Тези, които са разписани в него, предполагам, че има колеги, които разбират от тази материя, ако ли не ще вземем Закона за обществените поръчки и ще цитираме член по член. Там няма подизпълнители, има контрагенти, които се избират по нарочна методика.
    Господин Гечев, не Държавен финансов контрол, а е Държавна финансова инспекция, която Вие коментирахте в заключението си. Аз няма да Ви ги изчитам всичките, но тук в противовес на това, което каза и председателят на Комисията, тя абсолютно категорично констатира, че закононарушения няма. От направената проверка на АДФИ по договорите не са констатирани нарушения. По двата договора, предмет на проверка, установена пак за автомагистрала „Хемус“, и по темата със срутищните процеси, спазена е методиката, за която коментирах по ценообразуване. Спазени са изискванията, в резултат на което се установи, че сключването на договори на това правно основание ин хаус, са абсолютно законосъобразни, а още по-радващото е, че в момента, предполагам, че вече е приключила проверката на другата компетентна институция – Агенция за държавна и финансова инспекция.
    Господин Гечев, и на Сметната палата на Република България беше възложено от предишното Четиридесет и четвъртото народно събрание с гласовете на колегите от Политическа партия ГЕРБ – да се извърши одит на всички договори, плащания, защото в Доклада на АДФИ коментират и начина на плащане аванс и така нататък, включително споменахме, че когато са избирани и контрагентите, които доставят материали и техника, и всичко останало към Автомагистрали, Сметната палата проверява в детайли абсолютно всички договори.
    В петък се дивях на комсомолския план на другаря Свиленски по темата. Той явно имаше предварителна информация, която никой от нас не е виждал все още, Докладът на Сметната палата подлежи на обжалване от колегите от „Автомагистрали“ ЕАД, така че аз съм убеден, и да изчакаме да бъде предоставен на народното представителство, а и на всички български граждани. Тези доклади са публични, че там ще бъдат отразени коментарите, които правя и аз в момента. Имаме нормативни текстове, имаме процедури ясно разписани и дефинирани. Да, внушения могат да бъдат правени всякакви, близки до властта фирми, те са над 400 – част от тях доставят хартия и химикалки, но над 100 са строителните проектантски фирми. България разполага с милиони строителни фирми или доставчици на техника, материали или всички, които работят в бранша, които под една или друга форма, както споменах, са избирани за контрагенти на „Автомагистрали“ ЕАД.
    Да коментираме в петък, че дадена фирма е близка до властта, защото в петък имаше много конкретни нападки за една фирма. Ами тя тази фирма 70-е години строеше небостъргачи в Москва, да не би да е близка на КПСС или на бившето Политбюро преди 1989 г.? Или по времето на Орешарски, когато една министърка в цикламено костюмче ходеше да реже лентички по тези обекти, строени от тази фирма, да не би тогава до Вас да беше приближена фирмата, за която визирахте в петък? Не адвокатствам на никого, просто това са реалностите. И всички внушения, които се опитваме да правим в тази зала, за пореден път, мисля, че аз ще взема отношение, ако позволите и по-нататък.
    Само да попитам колегите от Автомагистрали или може би колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“: освен от АДФИ и Сметна палата, от кои други конкретни органи бяха проверявани в последните три години по отношение на тези договори и ресурсът, който разходват, публичният ресурс? Благодаря.
    РЕПЛИКА: Аз конкретно по отношение на казаното от господин Нанков. Ще започна отзад напред, господин Нанков.
    Не знам Вие юрист ли сте, но само да Ви кажа, че разликата между Регламент и Директива е, че Регламентът се прилага пряко, а Директивата дава рамките, помежду които рамки държавата трябва да намери най-правилното за нея. Това ще Ви кажа по отношение на европейското законодателство.
    Проблемът тук е следният, че тогава, когато, ако не се лъжа, Вие бяхте министър, Народното събрание е приело един закон, който е позволил държавата да разпределя милиарди левове от трима човека, ако е спазен законът. Ако не е спазен обаче законът, тогава, надявам се, Прокуратурата ни гледа…
    РЕПЛИКА: Господин Нанков, и аз да кажа, Вишински е, и аз да кажа нещо.От всичко, което Вие казахте, аз разбрах, че вместо процедури по ЗОП, Вие сте ги заменили с непрозрачни вътрешни правила. Това е станало.
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: Не.
    РЕПЛИКА: Незаконно или не, след промяна на закона и за това се носи политическа отговорност от тези хора, така наредени в редичка, защото са позволили с тези непрозрачни Вътрешни правила да бъдат изхарчени милиарди левове.
    И както каза колегата, Борд на директорите от трима души, без публична поръчка, без да обявява е наемал машини, съоръжения от близки до властта фирми, защото те няма какви да са други. Благодаря Ви.
    ТОМА БИКОВ: Можете ли да конкретизирате близките до властта фирми, конкретно да назовете имената?
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: Нищо не са разбрали колегите явно, тук няма непрозрачни…
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Вишински съм вече, Вишински съм.
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: Затова имате 6% за кмет на Велико Търново, защото сте Вишински може би?
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Много моля да цитирате този член от Закона за обществените поръчки, който задължава държавното дружество „Автомагистрали“ ЕАД да провежда процедури по Закона за обществените поръчки. Много моля, защото иначе се правят внушения в публичното пространство, че Автомагистрали не е спазило закона.
    РЕПЛИКА: Господин Янков, не е така.
    НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Госпожо Председател, може ли думата?
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Да потвърдите, че не е така.
    РЕПЛИКА: Някой не е спазил закона. Или е приел закон, който е позволил непрозрачно харчене на пари… (Шум и реплики.)
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: …За промяна в закона, но ние го спазваме такъв, какъвто е, така че законът е спазен. Да не правим други внушения. (Шум и реплики.)
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Заповядайте.
    ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, госпожо Председател.
    Да, тъй като бях посочен персонално от господин Нанков. Аз не мислех и да участвам в днешното заседание, но понеже чух доста неистини, които се говорят от колегите. Да, прави са, между другото, колегите, че законът позволява. Това, което правят, законът го позволява. Само че четири години в Народното събрание, мнозинството, което застана зад тях, го подкрепяше този закон и ние затова винаги сме твърдели, че корупцията е заложена в закона, само че някой я изпълнява.
    Господин Беличѐв, на въпросите, които бяха задавани от колегите, трябваше да отговаряте Вие, а не представителите на Агенция „Пътна инфраструктура“. Защото, господин Нанков, не знам за каква информация, за Доклад на Сметната палата, аз нямам информация от Доклада, само че този доклад трябваше да бъде внесен в Народното събрание до 30 април и се надявам, че е внесен. Затова и предложих на предишното заседание Комисията да го изиска от Деловодството на Народното събрание и да изпрати този доклад на прокуратурата.
    Но фактите, които вероятно там ги има, вероятно ние ги имаме преди това, тъй като четири години и повече ние следим дейността на Вашето дружество. Господин Беличѐв, с всичките дейности, които извършвате – и мога почти на 95%, тъй като не съм го прочел за останалите 5%, да твърдя, че от тези над 180 милиона, които сте платили авансово за свлачища Вашата фирма, не Агенция „Пътна инфраструктура“, понеже господин Досев отговаряше на въпросите, а трябваше Вие да отговаряте. Защото Агенция „Пътна инфраструктура“ е възложила 100% на Вас и за тях няма подизпълнител, за тях Вие сте изпълнител. Само че Вие от тези 100% възложена работа, 87% я преотдавате. Това не го ли разбирате или все още го отричате? Тук може и да го отречете. Но пак казах и преди, пред съдебните органи няма да можете да го отречете, защото там има документи. Тук си говорим приказки.
    От тези 411 милиона, 87% ги превъзлагате. И това не можете да го отречете, защото го има документирано в договорите. От тези 411 милиона сте платили над 180 милиона авансово за укрепване на свлачища, без да има възложено проектиране. Това също не можете да го отречете, защото го има документирано. На приказки тук пред камерите можем да се замеряме с обвинения, но пред фактите, пред договорите, няма кой да отрече. Тоест давате аванс на фирми, които не са готови за това, което трябва да свършат, нямат капацитета да го свършат. Предполагам, че тези, които са Ви правили одити, това нещо са го констатирали, ако не са го констатирали, е много тежко за одитната институция, която го е правила, че възлагате на фирми, които нямат капацитет, че давате пари преди да има проектиране. Това са проблемите.
    Казвате в моя въпрос към министър Аврамова колко са договорите с подизпълнители и колко са изпълнени – да, 400 договора.
    Само че, госпожо Аврамова, от тези 400, Вие го казахте мисля, докато ме нямаше, че 380 са примерно с договори за химикалки, кламери, тоалетна хартия, дезинфектанти и десетина са фирмите или 20, които вземат останалите милиарди, за които говори Комисията. Така че, недейте да спекулирате, че Агенция „Пътна инфраструктура“ и Автомагистрали са една демократична, широко отворена институция, в която всеки отива и сключва договори. Как избирате фирмите, с които да сключите договори, господин Беличѐв?
    Преди четири години, когато започна това порочно явление – да идват във Вашата фирма и да Ви въвличат, аз тогава Ви предупредих – пазете се и не ставайте съучастник, защото Вие тогава бяхте директор. Но Вие четири години станахте пълен съучастник на тази порочна практика, на която рано или късно някой друг ще трябва да даде отговор – била ли е порочна или не е порочна? Но аз смело мога да твърдя – и не само аз, че това е крещящият пример на източване на държавни средства, на облагодетелстване на близки фирми. Не казвам до кой, господин Нанков, моля Ви… Вие пък онзи ден отказахте да отговаряте, защото нямате нищо общо, а днес сте главен отговорник тук да отговаряте. (Реплики от народния представител Николай Нанков.)
    Моля? Нищо не Ви разбрах какво… (Шум и реплики.)
    Нищо не Ви разбрах…
    Така че, единственото нещо, което, госпожо Манолова, може да направи тази комисия, е наистина, ако докладът на Сметната палата е влязъл в Народното събрание, да бъде даден на съответните органи и те да си свършат работата. Всичко друго ще бъде само приказки. И аз искам някой да ме опровергае, че над 180 милиона са платени с проекти и че над 87 – 90% от дейността на фирмата е преотдадена. Ако това нещо го докажете, аз ще поднеса извинения, по какъвто начин Вие решите – като започнете от депутатите на ГЕРБ, през медиите, пред цялото българско общество, защото четири години следим този случай, следим Вашата фирма, следим Агенция „Пътна инфраструктура“, където скрихте проектите за…, а то са участниците, за които ние искахме да се извърши проверка на Автомагистрали. Спомняте ли си го това нещо? Сега това нещо ще бъде свършено, повярвайте ми! Сега това нещо ще бъде свършено и ще излязат и дефектните магистрали, които правехте, защото тогава не давахте проби (шум и реплики), тогава не давахте проби и ни канехте в Агенция „Пътна инфраструктура“ да четем някакви милиони страници документи. Приключвам. Благодаря, госпожо Манолова.
    Предложението ми е, такъв доклад да бъде предложен на прокуратурата. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Благодаря.
    Всичко това, което казвате, е ясно за всички членове на Комисията, че няма как едно дружество, което има 13 багера, да извърши дейности за 5 милиарда, така че просто слушаме. Работата е ясна.
    Заповядайте от „Демократична България“.
    НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Колеги, съграждани! На няколко пъти беше поставен въпросът за българския закон и за европейското законодателство. Ще тръгна оттам, ще се възползвам от дадената ми възможност, за да задам всичките си въпроси, защото явно трудно се вреждаме до тази възможност, като се върна на темата.
    Така нареченото ин хаус възлагане действително е уредено в българския закон. То следва разпоредбите на Директива 24/2014 като част от европейското законодателство и беше създадено като фигура, която следваше дългогодишна практика на Съда на Европейския съюз. Колеги, контролът, който се осъществява върху така нареченото дружество, което после изпълнява ин хаус дейностите, оборотът, който има с принципала, са само част от критериите, които определят дали това възлагане е законосъобразно или не.
    Това, което ние наблюдаваме, което се случва с Автомагистрали, ние виждаме как зад една буква на закона се прикрива заобикалянето на останалите 90% от законодателството, защото, колеги, тук се забравя един много важен принцип в законодателството за обществените поръчки, който съществува от 1971 г., откакто ние имаме такова законодателство в рамките на Европейския съюз, че методът за възлагане на обществени поръчки не може да се използва, така щото да се заобикалят основните принципи на Договора за функциониране на Европейския съюз към настоящем, а тогава Договорът за създаване на Европейските общности.
    Кои са тези принципи? Лоялна и честна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Тоест, в конкретния случай ние не можем да използваме ин хаус възлагането, така щото да заобиколим пряко откритите процедури. И като говорим за контролни органи, „Демократична България“ в края на януари тази година е сигнализирала службите на Европейската комисия за разглеждане и проучване, доколко тук в рамките на България не се нарушава европейското законодателство именно от тази гледна точка. И за да развия тази си теза искам да задам следните въпроси.
    Първо, стана ясно, че Изпълнителна агенция „Пътна инфраструктура“, от една страна, възлага на Автомагистрали пряко с така наречената ин хаус процедура договори на стойност общо да 3 млрд. лв. без ДДС. Същевременно Автомагистрали чрез състезателна процедура изпълнява договори малко над 2 млрд. лв. без ДДС. Първо, колеги, какъв е легитимният критерий, по който Вие взимате решение кои обекти да бъдат възложени чрез ин хаус процедура и кои да бъдат възложени чрез така наречените обичайни, открити, състезателни процедури за обществени поръчки? Това ми е единия въпрос.
    Следващият критерий, за да се прецени, доколко едно ин хаус възлагане е законосъобразно, това е именно начинът на образуване на цената, по която се сключва договорът. Да, Правилникът за прилагане на Закона за обществените поръки има една методика, по която трябва да се следва, за да е видно, че ценообразуването не нарушава принципа на пазарното определяне на цената.
    Моля да ми отговорите: къде се съхраняват изчисленията по тази методика и как точно се формират? Защото това, което е публикувано на сайтовете, това, което ние сме получили по реда на Закона за достъп до обществената информация, не е изчисления по методиката, а един литературен разказ. Там няма нито една цифра, нито едно изчисление. Това ми е вторият въпрос.
    Третият въпрос, който искам да задам, е: както стана ясно по договорите за изграждане на автомагистрала „Хемус“, има изпратени авансови суми. Моля да уточните правното основание, на което е извършено това? Защото договорите, които са ни предоставени по реда на Закона за достъп до обществена информация, такова правно основание няма, съответно, ние не установихме да бъдат включвани анекси. Имаме няколко въпроса относно организацията на строителните дейности на самите строителни обекти, но те са вече доста технически и ще мина към тях, ако остане време. Благодаря.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Събраха се въпроси.
    Искате ли да отговорите по ред на постъпилите въпроси?
    ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: По реда на постъпилите въпроси.
    Не, имаше въпрос към Агенцията първо по отношение на това какви проверки са извършвани в Агенция „Пътна инфраструктура“ и от кои органи? Започнах с това, че и към момента Агенцията е обект на две проверки на Сметната палата и три проверки на Агенцията за държавна финансова инспекция, в това число и по договорите, които ние имаме с дружеството Автомагистрали. И в предходните проверки констатациите са тези, които бяха чути и сега.
    Освен това по отношение на господин Свиленски. Господин Свиленски, 2019 г. Агенцията предостави възможността да се запознаете с документация, свързана с изграждането на инфраструктурни обекти. В Агенцията предоставихме няколко възможности, никой не дойде и не се поинтересува от това нещо.
    Второ, Вие поискахте да направите своя инспекция на участъци. Ние Ви попитахме – все пак ние сме собственик на пътя – и Ви питаме кой ще прави? Това е все едно някой да влезе в дома и аз да не знам кой е той.
    ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Вие нито ни давате, нито ни питате.
    ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Напротив, напротив.
    Има писма, които сме отправили и в които сме задали само въпроса: коя лицензирана лаборатория ще извърши тези изследвания? Нямаме отговор на този въпрос. (Народният представител Георги Свиленски говори при изключени микрофони.)
    Тогава Агенцията не може да носи отговорност за това нещо. Това е документация на Агенцията, която ние по Закон предоставяме и ние сме...
    ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Това не Ви е бащиния, господине.
    МАНОИЛ МАНЕВ: Не можете да въведете явно ред днес. Цял ден чакаме да чуем някакъв...
    ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Тогава не сме имали искане за предоставяне на...
    МАНОИЛ МАНЕВ: Колегите и те чакат да си чуят отговорите, нали разбирате, господин Свиленски?
    ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ама това, че не им харесва...
    МАНОИЛ МАНЕВ: Добре. Дайте, чухме ги. (Шум и реплики.)
    ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: По отношение на процедурата и по-точно на критериите, по които се избират обектите. Никой от тази зала няма да отрече, че държавата закъсня в годините, не последните три-четири, по изграждането на модерна и сигурна инфраструктура, говоря за автомагистралите, ето това е мотивът. А есенно-зимният сезон сега доказа, че по отношение на свлачищата не може да се работи на парче. Да, критерият е обществения интерес и нуждата от бързо изграждане на такава инфраструктура и отстраняване на проблеми. Те не са 74, но това са най-належащите обекти, които трябва да бъдат укрепени, за да не се случва това, което се случва при тези променящи се атмосферни условия. Така че критерият е този.
    Да, точно така. (Шум и реплики.)
    Не, аз го... Не, Вие ме питате – критерият е този.
    Освен това Законът дава такава възможност. Да, може да не е добър, но „Dura lex, sed lex“ – Лош закон, но закон! (Шум и реплики.)
    НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: За да затворим този въпрос кратък коментар.
    Учудва ме Вашето твърдение. Близо 12 години, след като господин Борисов е премиер-министър, ние да чуем, че държавата е фатално закъсняла с изграждането на важни инфраструктурни обекти, така щото да не може да си позволи да провежда състезателни процедури. Факторът време не ми изглежда легитимен от гледна точка на европейското законодателство. Пак казвам, проблемът не е в закона, а в начина, по който се спазва, особено с оглед принципите, които е установил в практиката си, Съдът на Европейския съюз.
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: Добре, това е отново като констатация.
    Аз ще взема думата, както господин Свиленски си я взимаше, между другото, за дуплики или не знам какви процедури. Възползвам се от... (Шум и реплики.)
    В петък ме призовавахте Вие, госпожо Цонева, да взема аз думата, спомняте ли си, в петък... Аз също искам да дам разяснения по това, което и Вашата колежка каза. (Шум и реплики.)
    МАНОИЛ МАНЕВ: Вие е най-добре да го изслушате. (Шум и реплики.)
    Защо питате мен? Аз да не съм председател на тази комисия. Има председател, питайте го. (Шум и реплики.)
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: Добре, ще взема думата.
    ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Защо не му дават на Нанков да говори?
    МАНОИЛ МАНЕВ: То бива страх, бива, ама толкова пък...
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, госпожо Председател.
    Относно отговора на въпроса да довършим, защото беше зададен въпрос и ние не успяхме да отговорим.
    Надявам се, приключихме с внушението, че процедурата по ин хаус възлагане е незаконна процедура. Тя е законна. Има положително становище на Агенцията за обществени поръчки относно процедурата за ин хаус възлагане на магистрала „Хемус“ на Автомагистрали. Имаме Доклад на Държавна финансова инспекция, която е проследила тази процедура в частта, която трябва да бъде, както Вие казахте, има определени условия, за да може да бъде възложен такъв тип възлагане.
    Последното, на което не успяхме да отговорим, това беше за Методиката за ценообразуване, която трябва да бъде спазена. Документите са ѝ в Агенция „Пътна инфраструктура“ и Автомагистрали има тези документи. Има я, изпълнена е Методиката. Това е проверено и от Агенцията по обществени поръчки и от Агенцията за държавна финансова инспекция. Има документите по Методиката, която трябва да бъде изпълнена за ценообразуването, дори са отчели, че печалбата, която е заложена от 10%, е в законовите рамките и изпълнена цялата процедура.
    Това го има в Доклада на АДФИ , той е публичен за разлика от Доклада, който господин Свиленски визираше онази вечер, че съдържа страшни работи на Сметната палата. На изпроводяк – такъв доклад не съм виждала. Вероятно първо, трябва да бъде връчен този доклад на Автомагистрали и да бъде публично качен на сайта на Сметната палата. Такъв доклад не съм виждала, колегите също. Вие цитирахте някакви неща от този доклад. Не знам Вие откъде го имате, но ние действително не сме го получили още. (Шум и реплики.)
    ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: По отношение на авансовите плащания, предполагам, че колегите визират Договор Д/122.
    АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: За „Хемус“?
    ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Да, за „Хемус“. Освен сключения Договор има съответно две допълнителни споразумения, с които се уреждат авансовите плащания, съответно за участници – 1, 2 и 3, с едно Допълнително споразумение от септември 2019 г. и, второто, за участъците – 4, 5 и 6, което е с Допълнително споразумение от 2020 г. Така че това са основанията, които Агенцията е имала, за да изплати авансовите плащания.
    АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Едни допълнителни споразумения – понеже става въпрос за парламентарното питане, на което отговаря и госпожа министъра. Защото според информацията, която ние имаме по ЗДОИ, няма такива допълнителни споразумения, а договор, който не предпоставя плащане на аванси, а само и единствено междинни плащания за строителство при изпълнение на всеки 5% от дейностите.
    Моля да отговорите точно: какви са тези допълнителни споразумения, от кои дати са, защото информацията получена по ЗДОИ не включваше такива споразумения? Затова ние правим и по този начин парламентарното си питане. Благодаря.
    ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Ще отговоря. Допълнително споразумение № 53-01-9245 от 17 септември 2019 г., което урежда авансово плащане за участие от едно до три и проектирането, и още едно Допълнително споразумение от 9 юни 2020 г., което урежда участниците от четири до шест. Говорим за Договор № 122.
    АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря Ви за отговора.
    Все пак трябва да уточня, че официалният отговор по ЗДОИ не цитираше тези споразумения, и то към ноември 2020 г.
    ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Искам да уточня, че процедурата не предполага договора и допълнителните споразумения да бъдат качвани на сайта на Агенцията, но само информация за тези споразумения има на нашия сайт.
    АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Все пак да не взимам отново думата – няма как да не Ви цитирам едно изказване на вицепремиера в оставка Томислав Дончев от 2011 г. Той посочва, че „Ин хаус поръчките ще бъдат за доста ограничен кръг дейности и ще засягат някои комунални услуги в общините, като събиране и почистване“ – цитат пряк, нищо повече от това. Никой не си е представял, че е редно и е в полза на когото и да е било – на бизнеса, на изпълнителя, на възложителя и на данъкоплатеца, например общински и държавни дружества да ремонтират, да строят пътища, железници или каквото и да е било друго.
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Очаквах, госпожо Цонева, да цитирате, защото то се цитира при всеки удобен случай. Когато стане въпрос за ин хаус възлагането на Автомагистрали, очаквах и този цитат да бъде напомнен. Пак повтарям, има контролни органи в държавата. Дали Агенция „Пътна инфраструктура“ е възложила съгласно Закона и е спазила всички правила и законови норми да възложи на държавното дружество Автомагистрали и се е доверило на държавно дружество да изгражда големи обекти в България, дали го е направило правилно, дали го е направило законно – твърдя, че ин хаус възлагането е законно. Дали резултатът от изграждането на тези големи обекти в България удовлетворява всички жители в районите, в които се строи, защото, повярвайте ми, Северна България и в частност в моя район – Северозападна България, хората нямат търпение да чакат вече тази Северозападна вертикална връзка, да бъде построена.
    Да, Агенция „Пътна инфраструктура“ са взели това решение да съкратят поне процедурата, по която се възлага, и давайки им законово право от чл. 14 от ЗОП са възложили с ин хаус възлагане. Търсим всякакви начини да съкратим и останалите процедури, които трябва да бъдат направени, преди реалното строителство, като отчуждителни процедури и всички други, които съпътстват реалното строителство, за да може най-накрая Северна България и Северозападна България да имаме магистрали и добри пътища.
    Така че това е бил мотивът и вярвам, че всички Вие, тези, които след нас – служебното правителство, ще продължи тези пътища да ги строи, няма да си позволи да спре строежите и няма да си позволи да прекрати договорите – да търси вариант да избира нови фирми и нови изпълнители. Искрено се надявам и вярвам, че и Вие подкрепяте точно това мнение.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Уважаема госпожо Аврамова, нека и аз да кажа. Имам въпрос за платените аванси в размер на 1 млрд. 206 млн. лв., но тъй като в момента коментираме процедурите ин хаус и смисъла, и духа на Закона за обществените поръчки – да, факт е, че те бяха приети през 2013-а или 2014 г. Бях в Правната комисия, наясно съм с изискванията на европейското законодателство и затова твърдя, че всичко това, което се случва в Автомагистрали, е абсолютно в нарушение на Закона за обществените поръчки, на неговия дух и на неговата буква.
    Идеята на ин хаус е държавни дружества или общински дружества да изпълняват възложени им поръчки със собствени средства, а не да превъзлагат на други, макар че заобикалят Закона през наемна техника или покупка на строителни материали, или възлагане на определени дейности. При това разполагам и с числа, но тях ще изпратим на Финансовата агенция. За какви суми се наемат багери от Автомагистрали? 10 пъти по-високи от пазарните. 10 пъти! Тоест тук наистина трябва да се направи една проверка, защото прав е господин Томислав Дончев – смисълът на ин хауса е със собствени дружества, със собствени средства, основно в комунално-битовото обслужване на населението, но не и милиарди български левове да се прехвърлят и да се превъзлагат без публични покани, без публични конкурси, по усмотрение на трима ръководители или на петима на едно държавно дружество. Тук има тежко нарушение на Закона за огромни средства.
    Моят въпрос е, тъй като стана дума за авансите: как ги гарантирате тези аванси, че в крайна сметка ще бъдат реализирани? Защото, пак казвам, става дума, ние ги смятахме с моя екип, за 1 млрд. 206 млн. лв. дадени през 2018-та и 2019 г. Искате ли банкови гаранции? Как се обезпечават тези аванси?
    ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Уважаема госпожо Председател, ще Ви отговоря на този въпрос. Към всяко едно авансово плащане има издадена безусловна, неотменима, платима веднага при първо поискване банкова гаранция или застраховка.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Има разлика. Питам Ви: има ли банкови гаранции по отношение на всички или използвате застраховка?
    ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: По отношение на всички аванси.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Има разлика много сериозна между двете. (Шум и реплики.)
    РЕПЛИКА: Каква е разликата? (Шум и реплики.)
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: И от кой застраховател са издадени тези застраховки? Не е ли един и същ? (Шум и реплики.)
    Нека той да кажа, нека изпълнителният директор да каже. (Георги Терзийски говори при изключени микрофони.)
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: И още едно внушение имаше направено, госпожо Председател – механизацията, наема на техника. Това не е превъзлагане, не е подизпълнение. Това е собствен ресурс по дефиницията отново на директивата, за която госпожата каза. Последните промени в Закона за обществените поръчки, които касаят ин хауса, са след влизането в сила на евродирективата, която цитирахте от 2014 г. Тук имате промени от 2015 г. Методиката не е правена от трима човека от Управителния съвет, Надзорния съвет на „Автомагистрали“ ЕАД, като ръководството на дружеството е правило своеволия по начина, по който да си избира контрагентите, които да доставят, пак казвам, материали и да наемат техника, а всички тези процедури и тази методика е разписана и в ЗОП, и в Правилника за прилагането на Закона за обществените поръчки. И Вие, ако искате колегите да Ви кажат нещо по-различно от това, че са спазили законовите изисквания, ами, те няма да Ви кажат. Това ще констатират и органите. А целесъобразността, за която коментираме, е нещо друго. Целесъобразността, за която коментираме всички, е нещо различно. (Шум и реплики.)
    НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Един коментар. Законът за обществените поръчки прави много ясно разграничение между собствени и чужди ресурси. Тогава, когато се ползват чужди ресурси, си има много ясни процедури, формални изисквания как се случва това. В конкретния случай не е спазено, като Вие ще се оправдаете с ин хаус.
    Аз обаче искам да премина към няколко много ясни технически въпроса, на които се надявам да получа ясен отговор, който не би трябвало да Ви затрудни. От последните няколко часа, когато говорим, стана мисля, че ясно – това, което Вие твърдите, че на автомагистрала „Хемус“, на всички участъци, които в момента се изграждат, тоест на всички строежи и строителни обекти на тези участъци, както и на обектите, които са в строеж – от двата обекта с издадено разрешение за строеж от Договора за укрепване – единствен строител по смисъла на Закона за устройство на територията е „Автомагистрали“ ЕАД.
    Предвид този отговор, моля да ми отговорите на следното: дали за всеки един от строежите има застраховка по чл. 173, ал. 1 от Закона за устройството? За да Ви улесня, за да не се ровите в текстовете – онази специализирана, специфична застраховка, която не е задължителна, но може да се сключи за всеки един конкретен строителен обект. Ако няма такива застраховки, моля да ми отговорите: на каква стойност е застрахована професионалната отговорност на „Автомагистрали“ ЕАД? На минимума или на по висока стойност? Ако е по-висока стойност, каква е тя?
    РЕПЛИКА: Извинявам се, но това ни затруднява, не да не ни затрудни – трябва да го проверим. В момента не мога да отговаря на този въпрос на каква стойност е застрахователната…
    НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: А има ли отделни застраховки за обектите?
    РЕПЛИКА: И това не мога да кажа. Освен това, ако не е задължително, не би следвало да го изисквате.
    НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Говоря за правна възможност и за начина, по който се обезпечава, първо, отговорността за качество, и второ, отговорността за безопасност на изпълнението на съответните обекти.
    РЕПЛИКА: Разполагаме с всички изискуеми по Закон документи и застраховки. Ако Ви интересува точно на каква стойност са, ще проверим и ще Ви предоставим тази информация.
    НАДЕЖДА ЙОРДАНОВА: Да, настоявам. Само да кажа за присъстващите и за нашите съграждани – минимумът по Закон застрахователната сума за категория първа – такава, каквато трябва да има строителят, е 600 хил. лв.
    Колеги, надявам се да получим някакъв различен отговор, защото застраховка с покритие 600 хил. лв. за обекти, които се изпълняват на обща стойност над 5 милиарда, ми изглежда, меко казано, странна.
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Току-що беше отговорено, че такава застраховка има. Задължителните по Закон застраховки ги има. Не сме подготвени, защото такъв въпрос досега не ни беше задаван, дори и за парламентарния контрол. Там, където сме имали конкретни въпроси, сме се подготвили и се опитваме да бъдем максимално подробни в отговорите си. В бъдеще време можем да го проверим, а може и от служебния министър да поискате тази информация. Просто не сме подготвени в момента да Ви дадем конкретен отговор с цифри.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Колегата Георгиев искаше да зададе въпрос.
    РЕПЛИКА: Само че той излезе.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Господин Гаджев.
    ХРИСТО ГАДЖЕВ: Уважаеми дами и господа, няколко теми, които бих искал да засегна, защото тук се изговориха доста – особено по законопроекти, по законодателството и по законите на държавата. Нека бъдем ясни, първо, какво е това ин хаус, защото тук така, като гледам как върви разговорът, всички ще кажете, че общото становище е, че едва ли не ин хаусът е най-лошото нещо на света.
    Ин хаус е процедура, която е въведена с европейска директива. Впрочем дебатът за ин хаус в България е много преди въвеждането на Директивата от 2014 г. Първите са от 2010 г., 2011 г., когато се и цитираха въпросните интервюта. 2014 г. първият, който го внесе, беше господин Гуцанов тогава от групата „Коалиция за България“, но тогава не мина. Беше приета първата през 2016 г. с инкорпорирането на Директивата и тогава беше подкрепена от абсолютно всички парламентарни групи, които бяха тук. Беше подкрепено от ГЕРБ, беше подкрепено от БСП, беше подкрепено от „Реформаторския блок“ тогава, беше подкрепено от „Патриотичния фронт“ и от ДПС, и така нататък, и така нататък.
    Така че моля да не говорим за някакво лошо законодателство и как Законът бил лош. Ин хаус процедурите са процедура тип публично възлагане, не публично-частно възлагане, каквито са основните неща по ЗОП. Тя е един вид изключение по ЗОП. Има много изписано и в европейските документи относно това как се спазва духът на решенията на Съда на Европа и самите процедури по ин хаус. Има и условия, на които те, разбира се, трябва да отговарят. Трябва дружеството да бъде собственост на възложителя, 80% от дейностите, които извършва, да отговарят на това, за което е възлагано и да са към възложителя, контролът да бъде съответно и на принципала, и на възложителя. Отделно и за обществения интерес също го има там – че възлаганата процедура трябва да бъде от обществен интерес или за общо благо на държавата и така нататък, и така нататък. Всички тези неща са имплементирани в българския закон и са така, както трябва да бъде, и се работи по Закона. (Реплика.)
    Не, това е въпрос към всички, които говореха, че Законът е тъп, така че... (Шум и реплики.)
    Аз взех думата, като нямаше други въпроси. Госпожа председателката ми даде думата и аз използвам думата, така както си изчаках културно. Както си изчаках културно и в крайна сметка ще си задам и въпрос в този случай. Обяснявам в момента, защото имаше много въпроси как едва ли не законодателството било скапано. Не, законодателството не е скапано. Затова трябва да бъдем конкретни и трябва да се прави ясно кое е процедура по ЗОП – възлагане на обществена поръчка към частен контрактор, възлагане, което е ин хаус – публично и то от вертикален вид, кое е за особения интерес, не за обществения интерес. Особеният интерес са съвсем други процедури, които основно касаят класифицирана информация и така нататък. Защото, ако тук има юрист, който е специалист по ЗОП, ще се хвърли през прозореца, като слуша какви внушения се правят, с извинение.
    Колкото до различните процедури. Тук някой зададе въпрос и се чудеше какво е това търговско проучване? (Шум и реплики.) И очевидно има някаква нужда. И аз тук имам един въпрос. (Реплика от народния представител Явор Божанков.) И аз тук имам един въпрос, господин Божанков. (Реплика от народния представител Явор Божанков.)
    Ако ще ме прекъсвате, аз културно изчаках и изслушах вече два часа.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Хайде по-спокойно. Нека си зададе господин Гаджев въпроса.
    ХРИСТО ГАДЖЕВ: Господин Божанков, има ли някакъв проблем, че не давате думата на други хора? (Реплика от народния представител Явор Божанков.) Ще ме изслушвате и мене ли? И мен ли ще изслушвате? (Шум и реплики.) Аз съм поискал по надлежния ред думата, която ми е дадена, след като нямаше други…
    РЕПЛИКА: Господин Гаджев е депутат.
    ХРИСТО ГАДЖЕВ: ...и се опитвам да стигна. Ама, тук по 20 минути слушаме изказвания и така нататък. Хайде, моля да имаме някакво все пак изслушване и от другите страни. Ама защо трябва да прекъсвате други хора, като не Ви харесва това, което чувате? Извинете, аз се опитвам... (Шум и реплики.)
    РЕПЛИКА: Господин Гаджев е депутат.
    ХРИСТО ГАДЖЕВ: Опитвам се съвсем културно да говоря. Извинявайте, но Вие ме прекъсвате! Думата ми е дадена по надлежния ред.
    РЕПЛИКА: Колега, изслушването е към изпълнителната власт.
    ХРИСТО ГАДЖЕВ: Думата ми е дадена по надлежния ред.
    РЕПЛИКА: Колега, изслушването е към изпълнителната власт.
    ХРИСТО ГАДЖЕВ: Е какъв е този цирк, който правите в момента, та не искате да чуете?
    РЕПЛИКА: Ние не изслушваме депутати, моля Ви се. Изслушваме изпълнителната власт. (Реплика.)
    ХРИСТО ГАДЖЕВ: Аз не съм нервен, просто всички изведнъж...
    РЕПЛИКА: Нали сме тук, за да изслушваме изпълнителната власт...
    ХРИСТО ГАДЖЕВ: Взимам си думата по надлежния ред и всички почвате да ми скачате и да ме прекъсвате. Нали това не искате да правите?
    РЕПЛИКА: Колега, Вие сте депутат. Изслушваме изпълнителна власт. Кое не разбрахте?
    ХРИСТО ГАДЖЕВ: Аз как да стигна до моя въпрос, като не мога да го обоснова, защото ме прекъсвате вече пет минути?
    РЕПЛИКА: Не, напротив, пет минути Ви дадохме възможност за логорея ли, какво е, задайте въпрос.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Моля Ви, колеги, за тишина!
    ХРИСТО ГАДЖЕВ: Защото други колеги, преди да си зададат въпросите, също си обосноваваха със същите надлежни аргументи...
    РЕПЛИКА: И Вие решихте да ползвате тази практика, срещу която господин Тома Биков възразява, така ли?
    ХРИСТО ГАДЖЕВ: Аз току-що изслушвах изцяло… Изцяло изслушвах всички изказвания на колегите съвсем културно и всичките съвсем културно си изказваха своите неща.
    РЕПЛИКА: Моля, не манипулирайте залата. Изслушването е на изпълнителната власт, нали така?
    ХРИСТО ГАДЖЕВ: Ще ме оставите ли да си довърша мисълта?
    РЕПЛИКА: Задайте го този въпрос накрая де.
    ХРИСТО ГАДЖЕВ: Ще ме оставите ли да си завърша мисълта вече?
    И точно тук, където бях стигнал, има една процедура в ЗОП, която се нарича пазарни проучвания, която може би е това, което се цитира от изпълнителите. Искам да питам този въпрос, който не ме оставихте тук вече колко време да си задам: всъщност фирмите, които са подбирани за допълнителните до 20%, предполагам е ставало с пазарно проучване, което е процедура по ЗОП. Така ли е или не е така?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Заповядайте, господин Беличев.
    СТОЯН БЕЛИЧЕВ: За тези 20%, правени са същите конкурси и същите пазарни проучвания, така че тези фирми, които изпълняват специфичните дейности – проектиране, мога да вмъкна взривни работи, пробивни работи, дейностите, които изискват специален лицензионен режим, да, правени са проучвания и са класирани съответно фирмите, които са предоставили най-добри условия, но не по ЗОП.
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Аз имам два конкретни въпроса.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Заповядайте, господин Георгиев.
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Уважаема госпожо Министър, първият ми въпрос е следният: минималните гаранционни срокове в България са регламентирани в Наредба № 2, което Ви е известно на всички колеги, които сте. Обаче те са регламентирани за минимално ниво строително-монтажна работа. Кой носи отговорност за гаранционните срокове, след като Вие ги разбивате на труд, материали, механизация, доставка, и как гарантирате всъщност за труда, материалите и механизацията, че те отговарят на някакво качество? Това е първият въпрос.
    Вторият въпрос – всеки, който се явява по Закона за обществените поръчки за строителство и сключва договор, сключва договор за срок. Срокът също се изчислява на ниво строително-монтажна работа. Как Вие гарантирате спазването на сроковете, изобщо има ли срокове във Вашите договори за доставки?
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаеми господин Георгиев, много правилно отбелязахте – гаранционните срокове са в Наредба № 2 и те са разбити по видове дейности. Имаме гаранционен срок за строителство на автомагистрали, който имахме волята да увеличим от пет на седем години, точно за да гарантираме качеството на изпълнението на строително-монтажните дейности и отговорността на строителите, които работят такива дейности в България, в това число и Автомагистрали. Така че по сключените договори между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Автомагистрали отговорността за изпълненото строителство се носи от Автомагистрали и отговорността се носи седем години, така както е в променената Наредба № 2 за гаранционните сроковете в строителството. Имахме волята и променихме в този мандат, увеличихме всички срокове в строителството с цел по-качествено строителство и по-голям контрол при изпълнение на строителните дейности. В този гаранционен срок седем години трябва отговорността да се носи от държавното дружество „Автомагистрали“.
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Само че Ви прекъсвам.
    Вие твърдите току-що и казвате, че всъщност всички тези фирми, рамково споразумение, фирми за доставка на материали, не носят никаква отговорност по отношение на гаранционни срокове. (Шум и реплики.)
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Да, така е, господин Георгиев, правилно отбелязахте, защото прочетете Наредбата – гаранционният срок се носи за строеж на магистрала, а не за ползване на товарен камион.
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: А за сроковете?
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Относно сроковете за изпълнение на строителството, в договорите между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Автомагистрали има срокове като всеки един нормален договор – има цена, има срок на изпълнение, има гаранции, има банкови гаранции за аванси, като един нормален договор.
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Говорим за сроковете в другите договори, които са за преизпълнение, превъзлагане.
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Рамковите за доставка на материали ли имате предвид?
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Да, как спазвате сроковете по ЗОП, как ги изчислявате, как го получавате?
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Не съм питала Автомагистрали дали някоя фирма не е нарушила договора и, ако са искали да закупят инертен материал, тя не го е доставила. Това не съм питала.
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Срок в строителството се изчислява за строително-монтажна работа. Това се знае и се учи от 100 години.
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: Абсолютно вярно е. Такъв е срокът между възложителя Агенция „Пътна инфраструктура“ и изпълнителят „Автомагистрали“ ЕАД. Това е договор за СМР, всичко останало, Вие много бързате – надолу под Автомагистрали има СМР.
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Аз питам за другите, за другите договори, господин Нанков. За другите договори, не тези.
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: Там има наем на техника, доставки на материали и всичко останало.
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: За другите – 400-те договора. Там няма как да има срок, защото не са за СМР.
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Да, те не са за СМР. Много правилно го отчетохте, не са за СМР – за наем на техника и доставка на материали. (Шум и реплики.)
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Това означава, ако се върнем на предишния пример с основите на блока, че този, който е излял основите, не носи отговорността, а този, който му ги е възложил.
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Този, който е сключил договора за строително-монтажни работи и изпълнява строително-монтажните работи, носи отговорността, носи гаранцията и носи отговорност по договора, абсолютно вярно.
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Госпожо Министър, това, което Вие още в началото – между другото, прекрасен пример, защото всички хора ще го разберат.
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Да, прекрасен е, Вие не го разбрахте.
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Значи, АПИ възлага строежа на един блок на Автомагистрали. Това е СМР-то, това е договорът.
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Точно така.
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Автомагистрали обаче си намира една фирма, която да излее основите на блока...
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Не да излее основите, а да достави материалите на Автомагистрали. Да достави материали. (Председател Мая Манолова-Найденова говори при изключени микрофони.) Тези основи се изливат с материали. Тези материали са доставки по договори. Няколко пъти го обясних, че няма превъзлагане на дейност.
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Искате да кажете, че Автомагистрали е извършвало СМР-то?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Не е вярно. (Шум и реплики.)
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Автомагистрали има договор за извършване на СМР. Няколко пъти го повторихме, Вие се опитвате да внушите, че основите се изливат от някой...
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Не, не, не. Благодарим Ви за отговора, страхотен е. Благодарим Ви. Браво.
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Няколко пъти го обясних. Дано най-накрая сте разбрали, че Автомагистрали не превъзлага.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Ама как да разберем, че 40 работника строително-монтажни работи могат да изпълнят магистрали за пет милиарда? Това кой да го разбере? Ние тук според Вас... (Шум и реплики.)
    Добре, ето питам господин Беличев: колко работници строително-монтажни работи имате?
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Идете на магистралата и вижте каква част от строителните дейности се изпълняват от автоматизирана техника. Идете на магистрала, вижте, пътното строителство е различно.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Нали гледаме и каква Ви е техниката – 13 багера.
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Идете на магистралата и вижте каква част се изпълнява...
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: 13 багера изпълняват всички магистрали в България.
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: ...от строителна техника, механизирана. Господин Георгиев е минавал много пъти и е виждал. Деветдесет процента от дейностите се изпълняват от техника в това пътно строителство.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Да, с която Автомагистрали не разполага, изпълняват я други дружества.
    Заповядайте, господин Божанков.
    ТОМА БИКОВ: Може ли една процедура?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Първо господин Божанков, след това…
    ТОМА БИКОВ: Аз процедура, просто съвсем кратка.
    Предлагам, нека и господин Божанков да пита, но виждам, че влизаме в някакви много детайлни спорове. Доколкото разбирам, нали ще връчваме всички тези неща на прокуратура, на Сметна палата. Там има далеч по-компетентни хора и от нас, и от Вас, затова да не хвърляме чак толкова енергия. Мисля, че направихме и някакво начало на предизборната кампания днес, така че горе-долу сме си изпълнили ангажимента като комисия и можем да преминем и към следващи точки.
    ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаема госпожо Председател, благодаря Ви.
    Уважаемата госпожа Министър в отсъствие, уважаеми господин Беличев! Тъй като аз лично не можах да придобия впечатление според какви критерии и принципи се избират третите лица, които изпълняват дейностите, все пак държа да задам въпрос, който бе засегнат в началото на дискусията.
    Госпожа Манолова каза, че може да има приближени на властта фирми. Аз имам конкретен въпрос в тази посока. Имате ли информация фирма Джъмбо 33 да е свързана с бивш депутат от „Движението за права и свободи“ и въобще знаете ли с кого сключвате договори и кои са Вашите подизпълнители? Не подизпълнители, както разбрахме – трети лица?
    РЕПЛИКА: Питай Карадайъ.
    СТОЯН БЕЛИЧЕВ: Когато сключваме договори, ние не питаме нашите контрагенти какви контакти имат с депутати. Това е моят отговор. (Шум и реплики.)
    ЯВОР БОЖАНКОВ: Не, въпросът ми е като грижата на добър стопанин. Тук става въпрос, когато се плащат десетки и стотици милиони на някой, поне хората, които са се занимавали с бизнес, знаят, че обикновено проявяваме базово любопитство с кого работим и чии са фирмите. Очевидно в случая не е така – не питате. Ваше право е, работите с, не знам и аз с кой, с който Ви подадат.
    Взимам отношение по зададените от мен въпроси, с което и аз приключвам своите въпроси.
    Разбрах, че за 500 милиона по конкретния договор, за който попитах, има един завършен обект от 2019 г. досега, има и един срутен, който е открит, ама не е бил завършен, не е бил готов явно. Осемдесет и седем процента от обема са преотдадени на трети лица, но Вие твърдите, че Автомагистрали са единственият изпълнител, макар че и за конкретния обект, за който попитах, аз пък твърдя, че фирма „Джъмбо 33“ си е абсолютен изпълнител. Изводът, който правя дотук, е, че става въпрос за скрито подменяне на изпълнителя с някой друг, който извършва целия обем дейност. Въобще не става въпрос за някакви пазарувания на материали, за спомагателни дейности, за наемане на техника. Тук става въпрос за изпълнение на цели обекти.
    Критериите, така и не разбрахме какви са, по които се взимат тези хора, заради което аз правя извод, че първо, се налага категорична промяна в законодателството. Второ, компетентните органи трябва да се произнесат върху това, защото тук говорим за тотално непрозрачно разходване на публичен ресурс.
    Това е моят извод от въпросите, които зададох, и отговорите, които чух от Вас. Благодаря Ви.
    ЖУРНАЛИСТ ДИМИТЪР СТОЯНОВ (Бърд): Извинете, дали имам право на журналистически въпрос?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Да, момент само.
    Допълнителен въпрос по въпросното срутище. Вярно ли е, че първоначалната цена за отработване на срутището е била 600 хиляди, а след това, след наемането на въпросния подизпълнител тя е нараснала над 6 милиона? Има ли движение в цената?
    СТОЯН БЕЛИЧЕВ: Не, не, това не е вярно. Просто няколко нули е разликата, но индикативната стойност при започване на работа на обекта е 6 млн. 200 хил. лв. След проектирането стойността падна на близо 5 милиона.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: А първоначалната колко е била?
    СТОЯН БЕЛИЧЕВ: Първоначалната беше 6 млн. 250 хил. лв.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: А преди това?
    СТОЯН БЕЛИЧЕВ: Няма преди това. (Смях и оживление, шум и реплики.)
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Добре, да приемем, че разполагам с документи. Да приемем, че разполагам с документи, от които се вижда, че първоначалната стойност на отработването на това срутище е била под милион, след което е нараснала 10 пъти, но както и да е, ще изпращаме всички документи.
    СТОЯН БЕЛИЧЕВ: Ще ми бъде интересно да ги видя, защото аз съм виждал само едни.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Ще Ви ги покажем, добре.
    ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Нека да продължаваме нататък, госпожо Председател.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Кой имаше въпроси?
    ЖУРНАЛИСТ ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Аз.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Заповядайте.
    ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Колко време ще стоим? По десет въпроса. Нали всичко ще внасяте?
    ЖУРНАЛИСТ ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Моят е първи. Имам няколко, но ще си позволя да задам сега само един.
    Както вече изяснихме, процедурата ин хаус е в резултат на транспониране на Европейска директива от 2014 г. Тази директива е в резултат на няколко решения на Европейския съд.
    Вие запознати ли сте с практиката по възлагане на ин хаус в другите държави, които са приели тази процедура, или вървим към откриване на топлата вода? Защото има такава практика, има такива решения. Имате ли яснота как стои наемът на хора и на техника, и доколко това съответства с върховенството на правото?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Към господин Беличев е въпросът, тъй като той наема техника и хора в процедури, които не се обявяват публично, доколкото разбрахме, така че нека той да отговори.
    Нали той ги обявява, а не Вие, госпожо Министър?
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Да, но понеже въпросът беше съвсем различен, а не това, което Вие отбелязахте. Той започна с транспонирането на Европейската директива и практиката в Европейския съюз. Аз отговарям, че ние изпълняваме закона в България такъв, какъвто е той в България.
    ЖУРНАЛИСТ ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Но Вие прилагате всъщност европейско право. Няма как да изпълнявате закона такъв, какъвто е в България, защото транспонирате директива. (Шум и реплики.) Имате общностно право и Вие залагате правилата на общностното право.
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: Вие преди малко критикувахте, че в момента сме на общообразователен курс, но може би трябва да сме на такъв, защото Беличев и Автомагистрали не правят ин хаус.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Сигурен ли сте?
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: Сигурен съм. Но Автомагистрали не правят ин хаус. Ин хаус процедурата в случая е между публичния орган Агенция „Пътна инфраструктура“ с принципал МРРБ и държавното дружество със 100% държавен капитал „Автомагистрали“ ЕАД. Така че реципиентът на въпроса е грешен, да е Беличѐв най малкото.
    Но нещо друго, пита колегата, той не е колега, той е журналист, между другото, ако пита дали е анализиран опитът? Ами, естествено, че е анализиран. Ин хаус е най-често прилаганата процедура за поддръжка на инфраструктура, специално пътна, в две страни, най-вече в Швеция. Имаме подобни теми в Италия по отношение на тунелите на границите с Австрия и с Швейцария, има и подобна практика доста дългогодишна, вече шест години традиция във Франция. Така че анализирани са тези опити, надявам се при законодателите, които са съответно регламентирани в института на ин хаус процедурата. Отново едно голямо объркване по отношение на това как са избирани приближените в кавички според някои фирми до властта.
    ЖУРНАЛИСТ ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Извинете? Може ли да се върнем на ин хаус процедурата…
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: Добре, няма да Ви притеснявам. Три пъти го уточних.
    ЖУРНАЛИСТ ДИМИТЪР СТОЯНОВ: …и да ми кажете как във Франция и в Швеция стои въпросът с наем на хора и техника? (Шум и реплики.)
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: Ще се общо образоваме ли? Ще ни предоставят информация колегите как се провеждат тези процедури не само там. Има разписани нормативни текстове. Те наистина транспонират евродирективата, включително по всичките сегменти, които питахте. Как се определят цените с методика, как се определят контрагентите, които доставят техника и материали, отново с процедура, която е разписана, или за офис плановете за прилагането на Закона за обществените поръчки. Сметната палата, да сме живи и здрави, срокът беше до 30 април, ще предостави доклад с всички констатации по задаваните от Вас въпроси. Втори одитиращ орган – Сметната палата на Република България след АДФИ. Нека тези документи да отидат и в българската прокуратура, да отидат и до арменския поп, нека да отидат до всички възможни инстанции и наистина, ако искаме да стоим тук…
    ЖУРНАЛИСТ ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Извинете, но аз не питам това. Питам конкретно за практиката за наем на хора и техника. (Шум и реплики.) Когато прилагате европейското право, трябва да познавате европейската практика, логично.
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Предлагам да направим едно изнесено заседание на Комисията във Франция и там да разпитваме френското правителство.
    АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Господин Нанков, в крайна сметка се оказа, че, цитирайки Швеция, там ин хаус се използва за поддръжка, а в България ин хаус се използва за строителство, а пък се използват открити процедури за поддръжка. Всичко при нас е на обратно.
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: Още една, хайде да не е реплика, извинявайте, и това ще бъде, наистина обещавам, последното ми изказване по темата, защото прекалих и аз, опитвах се в началото да бъда културен и сега. Да, доскоро ин хаус процедурата се предлагаше и за поддръжка в България. Законът не забранява строителство, услуги, поддръжка и всичко останало, свързано с публично-правните отношения между публичния възложител и държавна компания, или публична…
    АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Изобщо не го оспорвам това. Просто примерът с Швеция е нерелевантен. Моля Ви да не губим…
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: Напротив, напротив! Отново поддръжка, но тя поддръжка е отново за СМР. Тук инженерите от Комисията коментираха за СМР – строително-монтажни работи. Поддръжката не е свързана само със снегопочистване. Тя отново включва строително-монтажни работи в поддръжката на една автомагистрала или на един път.
    Убеден съм, че в Комисията в момента темата за законосъобразност, мисля, че само госпожа Манолова – нейният председател, все още, може би и господин Свиленски коментираха темата по законосъобразността и са убедени, че има закононарушения. Компетентните органи ще установят има или няма, според първия одит от Агенция за държавна финансова инспекция – първият одитиращ орган с готов доклад, няма закононарушения. Тук може би темата е целесъобразността – трябва или не трябва. Освен господин Гечев, всички останали застъпваха.
    Да, аз съм убеден в лично качество, че трябва. Колегите Ви дадоха много аргументи защо трябва да се случва с ин хаус, и не само по отношение на сроковете. Между другото, Автомагистрали е – вижте списъка от Камарата на строителите в България, с най-голям персонал. Наетата работна ръка, наетият персонал по Закона за обществените поръчки е собствен персонал, това не са подизпълнители. Колкото и да се усмихваме, така е, това са нормативите. И не само в България, това са нормативите в Европа.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: За какво става дума?
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: И не твърдете, че Автомагистрали или респективно МРРБ и Агенция „Пътна инфраструктура“ работят само в големите инфраструктурни, в сложните обекти, защото и подобна хипотеза се изказа, само с ин хаус процедури. Не, колкото е обемът на нормалните… (Реплика.) Не изключенията, защото ин хаус процедурата е нормално като изключение от ЗОП. Откритите обществени поръчки, по които работят, са на обем дори по-голям от тези, с които имаме сключени договори за ин хаус.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Добре. Благодаря Ви, господин Нанков.
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: И за Русе – Велико Търново, и за автомагистрала „Струма“, и за автомагистрала „Европа“ и за договорите с … са с открити обществени поръчки. Спирам.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Очевидно, тук дали е редно или не, няма да го решим.
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Господин Нанков, аз Ви предлагам да спрем да коментираме, както спряхме да коментираме ветеринарните сертификати в сряда, защото ние работим в Европейския съюз, и ако се окаже, че България неправилно е разбрала европейската директива по отношение на ин хаус възлагането, това ще означава, че българската държава е нарушила европейските правила на свободния пазар, което ще означава нерегламентирана държавна и така нататък.
    РЕПЛИКА: Хипотеза.
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Хипотеза, но напълно възможна да дойдат нашите партньори да ни проверят. (Шум и реплики.)
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Напротив, Законът си е много ясен. Просто това е една фрапантна форма на заобикаляне на Закона и извършване на закононарушения – възлагане на дружество с 20 души персонал работа за 5 милиарда.
    Заповядайте, господин Мирчев.
    ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Имам два въпроса, много бързи. Единият е към господин Беличев. През 2019 г. излезе един запис в „Бивол“, който е записан в Автомагистрали, в който става дума за един Иван. Прокуратурата го разследва. Вследствие на този запис излезе публична информация за Ваша близост с Гинка Върбакова. Да ни разкажете повече за този Иван, на който… Записът, надявам се, сте го слушали всички, без да се усмихвате иронично, ако може, защото знаете много добре схемата, по която крадете в Автомагистрали.
    И вторият ми въпрос е към господин Терзийски.
    ТОМА БИКОВ: Кажете кой краде? Кой краде? С имена.
    ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Господин Терзийски, през 2020 г. Вие получихте заповед от премиера Борисов. (Реплика.) Заповедта от премиера Борисов беше много ясна. След като казахте, че по Северна скоростна тангента трябва да се кара с винетки, господин Борисов каза като глашатаи да обиколите кварталите на София и да викате, че няма да има винетки. Моят въпрос към Вас е: изпълнихте ли заповедта, която беше дадена на Министерски съвет, и какъв беше резултатът от нея? Благодаря. (Шум и реплики.)
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Няма да позволя да бъде обиждан колега от всички, които сме тук съвсем отговорно и коректно да отговорим на Вашите въпроси. Много моля, господин Мирчев! Досега тонът беше… (Силен шум и реплики.)
    РЕПЛИКА: Той е народен представител.
    РЕПЛИКА: Е какво като е народен представител?
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Това означава ли, че трябва да отправя обидни квалификации към нас, които сме тук, за да отговаряме на Вашите въпроси? (Шум и реплики.)
    ТОМА БИКОВ: Бил народен представител. Той каза, че има крадец тук. Кой е крадецът, питам аз? (Шум и реплики.) Кой е крадецът, с име? С име искам, крадецът кой е? Кой краде? Кой краде? Бързо. (Шум и реплики.) Кой?
    ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Изслушването в момента, господин Биков, не е на Вас.
    ТОМА БИКОВ: Каже кой краде? Не, кой краде кажете?
    ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Скоро се надявам да има и Ваше изслушване…
    ТОМА БИКОВ: Кой краде?
    ИВАЙЛО МИРЧЕВ: …но в момента не е Ваше изслушването.
    ТОМА БИКОВ: Няма да има мое. Кой краде?
    ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Така че очакваме отговорите към хората, които бяха зададени. Благодаря Ви.
    ТОМА БИКОВ: Кой краде кажете? (Шум и реплики.)
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Моля отговорете…
    РОСИЦА КИРОВА: Посочете все пак името на крадеца. Много моля, и аз искам да знам кои са крадците в тази зала. Кой е крадецът? (Шум и реплики.)
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Господин Мирчев, няма да получите отговор на Вашите въпроси.
    РЕПЛИКА: То и ние няма да получим отговор, както е ясно. Чакаме да чуем кой е крадецът. Като се подхвърля нещо, доизкажете го докрай. Кажете кой е крадецът? Нали обиждате, обвинявате, че някой е крал. Кой е този човек? (Шум и реплики.)
    РОСИЦА КИРОВА: Наименувайте крадеца в залата, господин Мирчев. Нека да се уважаваме всички. Кой е крадецът? Да чуем кой е крадецът, или кои са крадците? Аз наистина искам да знам, ако съм сред крадци, кои са тези крадци тук? Иначе просто става една невероятна говорилня, защото сред тези крадци може да се окаже, че има гейове, може да се окаже, че има…
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Госпожо Кирова, Вас сигурно не Ви тревожи, но става дума за 5 млрд. лв….
    РОСИЦА КИРОВА: Тревожи ме, напротив.
    РЕПЛИКА: Интересува ни, затова питаме. (Шум и реплики.)
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: …защо се възлагат на едно дружество. За 5 млрд. лв.! (Шум и реплики.)
    РЕПЛИКА: Да, за това питаме: кой ги е откраднал?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Начинът, по който се харчат, интересува българските граждани.
    РОСИЦА КИРОВА: Мен също безкрайно много ме интересува, затова искам да знам кой краде. Обяснете ми кой е крадецът? Споменете имена, за да може да бъдат разследвани тези имена, в противен случай просто говорим едни общи приказки. И не сме на курс по обучение по ЗОП и по европейски практики. Курсовете по обучение се провеждат на друго място. (Шум и реплики.) Образованието се извършва в университети и в училища.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: На курсове преди да превъзлага 5 милиарда на избрани фирми.
    РОСИЦА КИРОВА: Госпожо Манолова, образованието се върши на друго място и се получава на друго място. Нека господин Мирчев, да му дадем думата да ни отговори спокойно, извинявайте, кои са крадците. Наречете ги поименно. Аз лично искам да знам.
    ЖУРНАЛИСТ ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Ще ни кажете ли кой е Иван и защо трябва да му се даде рамо?
    РОСИЦА КИРОВА: Искам да знам.
    ЖУРНАЛИСТ ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Искате да Ви пусна записа ли?
    РОСИЦА КИРОВА: Да, наистина искам да знам.
    ТОМА БИКОВ: Пусни записа.
    РОСИЦА КИРОВА: Аз не съм чувала този запис, но въпреки всичко много моля, господин Мирчев, Вие имате данни…
    ЖУРНАЛИСТ ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Не знам, изтече от запис от АПИ, доказано.
    РОСИЦА КИРОВА: …информации, които са важни за българските граждани. Кажете ни кои са крадците? (Шум и реплики.)
    ЖУРНАЛИСТ ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Естествено, че е доказателство.
    РОСИЦА КИРОВА: Моите избиратели се интересуват от това кои са крадците. (Шум и реплики.)
    ЖУРНАЛИСТ ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Какво, няма Иван, така ли?
    РОСИЦА КИРОВА: Аз искам да знам защо Северозападът не се развива и кой е крал през това време. (Шум и реплики.)
    ЖУРНАЛИСТ ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Не му давате рамо да строи, така ли? (Шум и реплики.)
    РОСИЦА КИРОВА: Така че отговорете кои са крадците, след като обвинявате? (Шум и реплики.)
    ЖУРНАЛИСТ ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Значи, има проверка на прокуратурата, факт.
    РОСИЦА КИРОВА: Аз не говоря с журналиста. Говоря с господин Мирчев, който каза, че крадци има. Много Ви моля, господин Мирчев. Моля Ви поименно да ни обясните кои са крадците?
    ЖУРНАЛИСТ ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Хайде първо да ни кажете кой е Иван и защо му давате рамо да строи, или не му давате? Така ли се решават обществените поръчки? Кой е Иван?
    РЕПЛИКА: Кой е Иван?
    ЖУРНАЛИСТ ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Ами не знам. Той изтича от запис от АПИ.
    РОСИЦА КИРОВА: Госпожо Манолова, по начина Ви на водене. Човекът, който задава въпроси, се кара и се държи като на Народен съд. Журналистите също трябва да проявяват уважение към всички, които са дошли тук и имат желание да им отговорят. (Шум и реплики.)
    Отново питам: искам поименно господин Мирчев да назове крадците, след като твърди, че има такива.
    ЖУРНАЛИСТ ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Имаме ясно лобиране. Така ли се възлагат обществени поръчки?
    РОСИЦА КИРОВА: В против случай да се извини за твърдението си и да продължим с работата на Комисията. (Шум и реплики.)
    ЖУРНАЛИСТ ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Първо, тя не е уволнена, а е подала оставка. (Шум и реплики.)
    РОСИЦА КИРОВА: Това, което се случва, е изключително грозно. Няма нужда да се надвикваме, аз чакам отговор.
    РЕПЛИКА: Всички чакаме един отговор или едно извинение поне. Защото Вие казахте: „Вие“. Кои сме ние? (Шум и реплики.) Кажете. Или се извинете, или кажете. Или кажете кои сме ние и ние сме крадците, или ни се извинете. Защото „ние“, и аз се смятам също в тази група. Аз не се мисля за крадец и не се смятам за такъв.
    РОСИЦА КИРОВА: Вижте сега, в това отношение като на Народен съд няма да стигнем до никъде. Аз също съм част от групата на ГЕРБ-СДС и не се чувствам крадец, и не съм откраднала никога нищо през живота си. Когато слагате етикети и квалификации… (Шум и реплики.)
    Госпожо Манолова, когато правите квалификации и слагате етикети, и слагате някой под общ знаменател, много Ви моля да носите отговорност за това, което казвате. Господин Мирчев нека да се извини за това, че твърди, че има крадци, а ако знае някой, който е конкретно крадец, господин Мирчев, с радост ще чуя имената. Моите избиратели искат да знаят кой ни е крал толкоз време, но конкретно, ако наистина имате данни. Ако не, нека съответните органи да си свършат работата и да накажат онези, които са злоупотребявали. Аз съм „за“, но нека да го направим по нормален и интелигентен начин. В противен случай Вие обиждате хора, които няма защо да ги обиждате, с поведението и с отношението си, освен че се разводняваме от основната тема. (Реплика от председателя Мая Манолова.)
    Съгласна съм. Всички искаме да знаем. Аз затова съм дошла и искам да знам как се харчат тези пари. (Шум и реплики.) Аз мисля, че има документи за целта. Изискайте ги, вместо да си лепим етикети. (Шум и реплики.)
    Госпожо Манолова, аз все пак чакам господин Мирчев да назове имената на крадците, в против случай тишината е нелепа, мълчанието също.
    РЕПЛИКА: Аз се извинявам. Нашите избиратели искат да чуят кой пълни чекмеджето на Борисов и коя е Мата Хари. (Шум и реплики.) Кажете, отговорете: кой напълни чекмеджето на Борисов? (Шум и реплики.)
    РОСИЦА КИРОВА: Ама Вие на мен ли ми задавате този въпрос? Кого питате, господине?
    РЕПЛИКА: Питам Вас.
    РОСИЦА КИРОВА: Е аз няма как да Ви отговоря.
    РЕПЛИКА: Вие представлявате тази политическа партия. Той е Вашият министър-председател.
    РОСИЦА КИРОВА: Аз представлявам онези, които са ме избрали, и те са достатъчно много, за да заслужават уважение.
    РЕПЛИКА: Нашите избиратели питат: как попаднаха милионите евра в чекмеджето на господин Борисов? (Шум и реплики.)
    РОСИЦА КИРОВА: Разговорът губи смисъл. (Шум и реплики.)
    РЕПЛИКА: Ние зададохме въпрос за този човек, за неговото съдебно минало, първо. Второ, питахме за изчезналите хора в неговата фирма и сега чухме, че във Варна е взел 20 милиона от няколко бизнесмени и не ги е върнал, но това не може да се докаже. Аз също искам да знам и предния път питах. Госпожа Манолова не ми даде думата и човекът не ми отговори. (Шум и реплики.)
    РЕПЛИКА: На слухове не вярваме, вярваме на факти.
    РОСИЦА КИРОВА: Аз наистина имам предложение. Господин Мирчев да ни отговори и да продължим с темата. Тя е важна за всички и е съществена. (Реплика от председателя Мая Манолова-Найденова.) Чакам. (Реплика от председателя Мая Манолова-Найденова.) Чакам, госпожо Манолова, чакам. (Шум и реплики. Реплика от председателя Мая Манолова-Найденова.) Чакаш, можеш да говориш на господин Руми, не на мен.
    РЕПЛИКА: Много силно се засегнахте от онази страна на масата.
    РОСИЦА КИРОВА: Не сме се засегнали. Искам да чуя.
    РЕПЛИКА: Защо така?!
    РОСИЦА КИРОВА: Дойдох, за да го чуя. Искам да чуя кой е крадецът. (Шум и реплики.)
    Слушам, господин Мирчев, слушам го. (Шум и реплики.)
    ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Не знам как се казвате.
    РОСИЦА КИРОВА: Няма значение.
    ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Мисля, че от Видин бяхте.
    Цялата информация, включително кои са крадците в Автомагистрали и ГЕРБ, ще предоставим на прокуратурата в следващите дни и уверявам Ви ще бъде доста интересно.
    РОСИЦА КИРОВА: Добре.
    ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Ще става дума за начина, по който стават сделките в Автомагистрали, с едни таблички под масата, в които се остойностява трудът и начинът, по който се прави връщането на парите. Така че потрайте, тази Ваша нетърпеливост ще бъде възнаградена. Благодаря Ви.
    РЕПЛИКА: Хайде нека да видим първо някой да е обвинен, да е с присъда и тогава да говорим кой е убиец, кой е крадец, защото така да си говорим кой е убиец и кой е крадец, малко е несериозно, нали? (Шум и реплики.)
    ЖУРНАЛИСТ ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Нека да повторя. Въпросът ми е следният: това ли е моделът за възлагане на работа – дайте да дадем на Иван едно рамо да строи?
    И, господин Беличѐв, какви са Вашите отношения с Гинка Върбакова и смущава ли Ви фактът, че към днешна дата тя прехвърля фирми на осъдени престъпници? (Шум и реплики.)
    СТОЯН БЕЛИЧЕВ: Това беше въпрос, който преди три години се коментира и писа. Аз не отричам, че познавам Гинка Върбакова, защото съм бил съученик с мъжа ѝ. Точка. Това са ми отношенията. Нещо повече, или искате Вие да ми кажете нещо друго, което аз не знам?! (Шум и реплики.)
    ЯВОР БОЖАНКОВ: Госпожо Председател, аз имам една реплика към господин Мирчев.
    Господин Мирчев, позволявате ли да Ви направя една реплика на изказването?
    РЕПЛИКА: Аз искам да попитам кой предложи Пеевски за шеф на ДАНС? (Шум и реплики.)
    ЯВОР БОЖАНКОВ: Може ли една реплика да направя на господин Мирчев? Смятам важна, защото тук има голямо неразбиране, когато се говори за кражби.
    Господин Мирчев, те не крадат, те си вземат, защото Законът е такъв. Това разбрахме. Няма как да говорим всъщност…
    ТОМА БИКОВ: Аз предлагам екипът от МРРБ да бъде освободен и да си ходи. Няма никакъв смисъл да се подлага на това унижение. Благодаря Ви, колеги. (Шум и реплики.)
    РЕПЛИКА: Имате ли общ имот с Гинка Върбакова, господин Беличев? (Шум и реплики.)
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Може ли думата, госпожо Манолова? Три часа отговаряхме подробно на абсолютно всички въпроси на всички, които са в Комисията по проверка. Няма въпрос, на който да не беше даден отговор. Обяснихме цялата процедура, обяснихме за авансите, обяснихте всичко. След тези три часа, видно вече от 15 минути Комисията използва медиите, за да говори на своите избиратели. Тук почти всички се изказаха не към нас, не с въпроси, а вече констатации към своите избиратели, които вероятно гледат през обективите на медиите. Предлагам или да продължим натам, или ние с колегите ще си тръгнем, за да може Вие да си правите обобщенията за избирателите без нашето присъствие. (Шум и реплики. Реплика от народния представител Росица Кирова.)
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Моля Ви! Моля Ви! Госпожо Кирова, изключете си микрофона.
    РОСИЦА КИРОВА: Безсмъртните маски да си сложат. По възможност безсмъртните да си сложат маски. Не ми е приятно да седя и аз с маска. Цялата онази половина.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Изключете си микрофона.
    Предлагам да вземем решение по отношение на информацията, която имаме, свързана с Автомагистрали, плюс стенограмата от днешното изслушване, да изпратим на министъра, от утре най вероятно следващ, който да извърши съответните проверки, да ги изпратим на АДФИ по повод повдигнатите въпроси за това следва ли да се извършват процедури за обществени поръчки и публични обявления при превъзлагането на милиарди левове и, разбира се, в прокуратурата, където сме изпратили всички останали подобни теми.
    Има ли други предложения за органи, на които да изпратим темата с Автомагистрали?
    РЕПЛИКА: Госпожо Председател, аз нямам предложение. Искам да се отбележи, че Автомагистрали и другите органи, на които сме поискали информация, не са ни я дали и молим министърът да вземе отношение по нарушенията на законодателството и на договорите на господин Беличев, и на другите изпълнителни директори, защото това е неуважение към парламента и към институциите и неизпълнение на Закона.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Добре. В добавка към предложението да бъде обърнато внимание на служебния министър, че отговор на зададените въпроси в писмен вид, в електронен вид не е подадено от Автомагистрали и да вземем предвид и въпросите, които са изпратени от Комисията по ревизия, плюс стенограма от днешното изслушване.
    Има ли други предложения? Няма.
    Който е „за“ така да процедираме системата Автомагистрали да гласува.
    Против и въздържали се – няма.

    Предлагам да преминем към следващата тема: Националната програма по саниране.
    Искате ли почивка, или направо да започваме? Направо да започваме.
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Предлагам да минем на темата „Български ВиК холдинг“ ЕАД, тъй като госпожа Гергана Благиева, която е директор на дирекция „Жилищна политика“ към МРРБ, все още не е в Народното събрание. Предлагам да преминем към тази тема, тъй като колегата Иван Иванов – председател на Управителния съвет, е тук.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Колеги, възразявате ли да обсъдим първо темата с ВиК холдинга? (Реплики.) Добре.
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: И да дадете думата на господин Терзийски.
    ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Господин Мирчев имаше въпрос към мен. Държи ли да му отворя?
    ИВАЙЛО МИРЧЕВ: Да, да.
    ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Първо, бихте ли обосновали каква е връзката между Вашия въпрос и обсъжданата днес тема и изслушването на моите колеги? (Реплика от народния представител Ивайло Мирчев.)
    Първо, аз като държавен служител съм длъжен да изпълнявам всяка законосъобразна заповед на орган, който ме е назначил. Това е моят отговор към Вас – изпълнил съм това, което изисква Законът и моята работа, и по отношение на този проблем той беше решен. Благодаря. (Народният представител Ивайло Мирчев говори при изключени микрофони.)
    РЕПЛИКА: Хайде, цитирайте, цитирайте заповедта.
    ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Всяко законосъобразно разпореждане…
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Моля Ви, приключихме.
    От държавния ВиК холдинг е постъпил отговор, заедно с таблица на извършените разходи за една година.
    Желаете ли да представите пред народните представители, или направо да Ви зададем въпросите, които…? (Шум и реплики.)
    Заповядайте.
    ИВАН ИВАНОВ: Бих искал няколко уводни думи, разбира се, да кажа. Най-напред, понеже не съм публична личност, искам да се представя – Иван Иванов се казвам. От 20 години работя в отрасъл „Водоснабдяване и канализация“, включително в международни компании. В последните осем години, преди да поема това предизвикателство в Холдинга, бях председател на Българската асоциация по водите. Не съм политически ангажиран и за мен е чест да работя в държавна компания, както е чест да отговарям на Вашите въпроси, защото смятам, че публичността и прозрачността в този отрасъл трябва да са водещи.
    По отношение на Български ВиК холдинг, той от една година реално съществува – от 5 май 2020 г. Мога набързо да изчета неговите задачи и дейност, които са описани в устава, за да е наясно за всички за какво става дума. (Реплика: „Ние сме се подготвили!“)
    Добре, щом сте се подготвили.
    През тази една година започнахме абсолютно от нулата и първите цели на ръководството бяха да създадем структура, разбира се, да създадем правила и процедури, по които да работим, и междувременно да изчакаме прехвърлянето на държавните дялове в холдинговата структура. Към момента на 20 ВиК оператори са прехвърлени държавните дялове, в процедура са за останалите осем.
    Ние положихме доста усилия. Както се сещате, намирането на качествен персонал в отрасъл „Водоснабдяване и канализация“ е сериозно предизвикателство, тъй като през последните години има отлив и липса на интерес у младите хора към този отрасъл, тъй като заплатите са изключително ниски, така че се наложи доста усилия да положим. Като ръководство самите ние извършвахме някои от дейностите, които се водят чисто оперативни.
    Мога да продължа много дълго да говоря както за Холдинга, така и за отрасъла, затова предлагам да започнете с конкретните въпроси. (Шум и реплики.)
    Да, при създаването на Холдинга всъщност бяха прехвърлени 1 млрд. лв. към капитала на Холдинга, с който можем да оперираме. Разбира се, те трябва да бъдат харчени по разумен и прозрачен начин. Всеобщо известно е, че отрасълът не е дофинансиран през последните десетилетия, не години, и всеки лев, който влезе в него, е ценен. Имаше едно приповдигнато настроение у всички експерти в нашия отрасъл – тук виждам зад Вас един от тези експерти – за това че все пак отрасълът получи 1 млрд. лв. За Ваша информация започвам с конкретни цифри – ние сме похарчили от него едва 7%, тъй като се стремим всеки лев да го вложим там, където ще бъде полезен.
    Също бих искал да подчертая, че Холдингът е двустепенна структура. Има трима членове на Управителния съвет и пет членове на Надзорния съвет, в които влизат реномирани професори и хора с богат опит в държавната администрация. Решенията се вземат бавно, трудно, но това ми дава увереност, че те наистина са добре аргументирани и преценени.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Благодаря.
    Аз имам конкретни въпроси по представената от Вас информация. От нея става ясно, че тези 7%, за които говорите, похарчени средства от уставния капитал от 1 млрд. лв., са предоставени във вид на заеми и увеличение на капитала на определени ВиК дружества, като според представената от Вас информация става дума за шест дружества, на които Вие сте раздали 83 млн. лв. – като заемни средства в четири от случаите и в останалите два случая сте увеличи капитала на съответните ВиК дружества. Бихте ли ми отговорили на какъв принцип избрахте точно тези ВиК дружества, за да им предоставите безлихвени заеми в размер на 60 млн. лв., останалите 23 са за увеличение на капитала?
    РЕПЛИКА: Над седем са.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Над седем са, но да не издребняваме, макар че 1% е милион.
    ИВАН ИВАНОВ: Да, ще обясня и за него. Те са договорирани, но не са дадени още.
    По принцип няма друг начин, по който ние да функционираме, освен с предоставянето на заеми или придобиването на капитал, или увеличение на капитала в дружествата. Иницииращият документ е молба, искане от съответното дружество. Пари се дават за оздравяване. За съжаление, колкото и абсурдно да звучи, в един монополен сектор, поради лошата регулация имаме 6 – 7 дружества, които са в много тежко финансово състояние, което се е случило през годините, и те трябваше да получат скоростно заеми.
    Другата причина да предоставяме заеми са инвестиции, инвестиционни намерения. За момента има само един такъв предоставен и в разглеждане на искания са три допълнителни. Всичките заеми се предоставят целево. Ние много стриктно следим, след като бъдат дадени тези средства, те да отидат там, за където са предназначени. 36 млн. 500 хил. лв. от заемите са за натрупани задължения към Басейнова дирекция, респективно част от тях прехвърлени като вземания към НАП, така че те са се върнали обратно в държавата. Другите също може да се каже, че са отишли на места, където нямало как да не се случи плащането. Трябва да отбележа, че подпомагайки така дружествата, намаляваме тяхната лихвена тежест, тъй като, както знаете, държавните вземания са с много висок лихвен процент, а нашият лихвен процент е пазарен и все пак е доста по нисък от този, който към момента, преди вземането на заема, дружествата са трупали като задължения и с усилия са заплащали на държавата.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Тоест искате да кажете, че държавата създаде държавен ВиК холдинг с 1 млрд. лв., който работи като банка – раздава заеми на избрани от него ВиК дружества?
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Не, госпожо Манолова, ВиК холдингът не е финансова институция, но ВиК холдингът има 20 дъщерни дружества в своята структура и ВиК холдингът не е похарчил една стотинка извън холдинговата структура. Една стотинка не е отишла извън дружествата, които са вътре в Холдинга.
    Господин Иванов след малко ще Ви разкаже – ВиК холдингът беше създаден, защото българската държава и в бъдеще, не само в този мандат, трябва да осигурява средства – такава е и Стратегията, която е приета – за ВиК инфраструктурата. Ние трябва да осигуряваме средства всяка година, ако искаме тази амортизирана и от 50 години изградена инфраструктура да бъде подменена, трябва да намерим този работещ механизъм, с който да можем да инвестираме в тази структура.
    ВиК холдингът има изработени правила, има изработени критерии – те са публични, на сайта на ВиК холдинга, с които ще финансира ВиК проекти през дружествата, които са в Холдинга. По този начин държавата подпомага изграждането и подмяната на ВиК инфраструктура, създавайки работещ механизъм и създавайки структура, която може да контролира и да изпълнява тези функции.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Извинявайте, от тези заеми само един е с инвестиционна цел и той е за 1 млн. 863 хил. 591 лв. Останалите са просто заеми на шест дружества.
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Да, възможно е вътре в холдинговата структура да бъдат предоставени заеми от ВиК холдинга. Искам да Ви кажа, че ако не бяха предоставени тези заеми на някое от ВиК дружествата, сега те нямаше да разполагат с над милиард лева – проекти по Оперативна програма „Околна среда“; нямаше да могат да бъдат оздравени финансово и нямаше да могат да осигурят средства за съфинансиране, така че да изпълнят проектите по Оперативна програма „Околна среда“.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Извинявайте, затова дружествата изготвят бизнес планове, които се утвърждават от КЕВР. Вие сега каква структура се явявате? Тези, които имат най-много задължения, или тези, които избирате, ги финансирате?
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Холдингова структура. Не даваме заеми на дружества, които нямат нужда от това.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Заповядайте, господин Гечев.
    РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз слушах много внимателно – тук беше зададен въпросът, че играе ролята на банка. Това, което чухме, е сензационно – да го обясним на достъпен език.
    Дъщерните дружества в Холдинга са трупали загуби и с тези средства отивате да покриете техните загуби. Нали така? Тоест тези пари, които са отпуснати от правителството в бюджета – никъде в перото не сме отпускали пари за покриване на заеми.
    Дами и господа, Вие сте нарушили Закона за бюджета. Никой не Ви е дал пари да покривате заеми – това не съм го чул в пленарната зала! Няма такава възможност – това е нарушение на редица закони, първо. Второ, тези дружества 10 години или повече са натрупвали загуби. Защо? Защото са източени. Какво е доказателството? Господин Илчовски тук онзи ден обясни как, за да се дава вода, парите са събирани – той каза – от представители на ГЕРБ, а парите не са влизали във Вашите дъщерни дружества! (Оживление, реплики от народните представители от ГЕРБ-СДС.)
    И сега излиза – от това, което слушаме тук три дни, двата случая са свързани, че ВиК дружествата… (Реплики от народните представители от ГЕРБ-СДС.)
    Госпожо Министър, факт ли е, че ВиК дружествата са на загуба и Вие сте покрили загуба? Факт! Вие го казахте. Това е незаконно, първо! Второ, те са на загуба, защото сте ги източвали – предположението. И като сте ги източвали, сега парите вместо да отидат за укрепване на язовири, за подобряване на напоителната система, Вие прикривате изтеклите пари от ВиК-то и нарушавате Закона за бюджета! Тук чувам шум от щракане на белезници – много силен.
    МАНОИЛ МАНЕВ: Хайде бе!
    ТОМА БИКОВ: Това присъда ли беше, госпожо Манолова? Комисията започва присъди да издава.
    ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Госпожо Манолова, ако обичате! Госпожо Председател, превърна се в практика на тази комисия да се раздават присъди и да се правят констатации, нележащи на базата на никакви факти и обстоятелства! Ако обичате, влезте във функциите си и регламентирайте начина, по който народните представители, така жадно отстояващи своите права, се изказват в тази зала! Абсолютно недостойно и недопустимо е човек, който се бори за правда и справедливост, каквато сте Вие или поне се декларирате, и всички стоящи отпред – на този трибунал, да се изказват по начина, по който го направи човек, пък кичещ се и с академична длъжност, и титла – професор! Независимо от това…
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Уважаеми колеги, всички сме народни представители.
    ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Но много Ви моля, госпожо Манолова, много Ви моля, не като член на Комисията – просто като народен представител и гражданин, не позволявайте, за да може и Вашата работа да се гледа сериозно и да бъде възприемана по този начин, от тези маси да се правят внушения, които не почиват на базата на факти! Защото когато тук се поискаха такива…
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Разбрах Ви, разбрах Ви.
    ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: …поискаха се имена, поиска се да се каже кои са крадците, лъжците, бандитите – две седмици вече стоим тук, за да ни оприличавате на какво ли не!
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Колега, изясни…
    ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Само за секунда, извинявайте.
    Две седмици стоим тук, за да ни оприличавате на какво ли не!
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Ама не е задължително.
    ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Не, много е задължително! Изключително е задължително и наложително!
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Добре, тогава не се оплаквайте.
    ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Но ако обичате, най-малкото – пред лицето на хората, които гледат и наистина искат да добият полезна информация от тази комисия, не позволявайте тя да се превръща в арена на лъжи!
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Разбрах Ви!
    ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Тогава коригирайте професор Гечев и му кажете, че няма право да говори по този начин! Ако няма доказателства, които да изложи, няма право да говори така!
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Разбрах Ви!
    ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Защото на тази комисия, когато стане въпрос за това някой да даде факти – истински, и да ги назове с имената им, се започва – ама когато дойде времето, където му е мястото, ще ги дадем! А тази комисия за какво е?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Господин Георгиев…
    ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Госпожо Манолова, в тази комисия те Вашата работа обезценяват! Вие свикахте тази комисия, за да може тя да даде истината!
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Добре, стига крещяхте! Добре, крещете, хайде.
    ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Вие затова я свикахте – за да даде тя истината. А в момента, в който тази истина се поиска, всички, които иначе са много високомерни и високопарни в думите си, се дърпат назад и се оправдават – като му дойде времето, като му дойде мястото!
    РУМЕН ГЕЧЕВ: Добре, разбрахме. Колега, да запазим спокойствие – ще Ви отговоря.
    ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Кажете, господин Гечев, на какво лежи Вашата информация, на какво е позована? На какво е позована Вашата информация?
    РУМЕН ГЕЧЕВ: Повтарям, моята информация лежи на току-що изреченото от Вашите представители.
    ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Аз такова нещо не чух!
    РУМЕН ГЕЧЕВ: Изчакайте. Това, което каза той, да повторя, то беше гръмогласно, е: първо, че парите са отишли за погасяване на дъщерни дружества вътре в Холдинга. Нали така, не са излизали навън? Аз твърдя, че това е нарушение на Закона за бюджета, тъй като тези пари не са дадени за погасяване на дългове, в това число и на държавни фирми.
    ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Господин Гечев, Вие съд ли сте?
    РУМЕН ГЕЧЕВ: А това че парите се били върнали в държавата – тук чувам бурен смях, защото по тази логика…
    ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Вие съд ли сте? Ако трябваше да се чува щракане на белезници, 1997 г. тези белезници трябваше да са щракнали много категорично!
    РУМЕН ГЕЧЕВ: Един момент. Вие, ако сега от бюджета вземете 800 млн. лв. и ги дадете на хазартния бизнес да си плати дълга към НАП, парите ще се върнат в държавата.
    ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Защото ако ги преизчислим тези пари по Вашия курс, не знам какво ще излезе – няколко долара ще преизчислим по Вашия курс!
    РУМЕН ГЕЧЕВ: А и нямате основание да повишавате тона.
    ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Имам, защото на такива като мен Вие сте им откраднали бъдещето! (Реплика: „А нас, възрастните, кой ни ограби?“) Имам пълното основание.
    РУМЕН ГЕЧЕВ: Вие онзи ден обявихте един човек за 100 лв., нали така? И излъгахте цяла България. Излъгахте ли? Щом сте излъгали, трайте си сега.
    ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Такъв, като Вас, човек е ограбил бъдещето на младите хора в тази държава, така че аз имам правото да говоря за това! Ето такъв човек като Вас! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Точно такъв човек!
    ИВАН ИВАНОВ: Може ли да взема отношение?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Много Ви моля, ако идеята е да провалите заседанието, няма да скриете фактите! А фактите са…
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Може ли да чуете фактите, госпожо Манолова?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: …че ВиК холдингът е раздал 83 млн. лв. заеми!
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Може ли да чуете фактите? Дайте думата на господин Иванов да Ви каже фактите.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Заеми! Затова попитах… (Реплика от народния представител Маноил Манев.)
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Ако искате, ги чуйте – ако не, да си ходим.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Нарушение на Закона е, да! Заеми не се раздават от едно държавно дружество на друго – заеми, за да си погасят загубите! Това е!
    Заповядайте. (Реплика от народния представител Маноил Манев: „Дайте му думата на този човек!“)
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Ако може, да си кажем фактите и господин Иванов да довърши информацията.
    ТОМА БИКОВ: Дайте му последна дума!
    ИВАН ИВАНОВ: Извинявайте, нямам опит да се надвиквам с толкова много хора. Ако може само да замълчите – да ме чуете. (Реплика от председателя Мая Манолова-Найденова при изключени микрофони.)
    Като председател на Управителния съвет на търговско дружество, аз знам, че разполагаме с 1 милиард, който трябва да вложим качествено. Ние в структурата имаме няколко – вече 20 дъщерни дружества, някои от които са застрашени от банкрут. (Реплика при изключени микрофони: „Колко?“) Пет.
    Нашата задача е да ги спасим. Даването на заем в холдинговата структура е добре регламентирано в Търговския закон – вярно, че го знаете и се учудвам, че не го споменахте, но сме действали абсолютно по Закона и не виждам за какво трябва да ми се слагат белезници. Не мога да разбера. Така че нямам нищо против, ако имате друг начин, по който да ме посъветвате да стабилизираме тези дружества. Искрено се надявам в следващия парламент да говорим конструктивно за този отрасъл, защото към момента не говорим конструктивно.
    РОСИЦА КИРОВА: Може ли да задам един въпрос, прощавайте?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Заповядайте.
    РОСИЦА КИРОВА: Въпросът е свързан с ВиК холдинговото дружество. Би било хубаво все пак да ни обясните: кои са членовете в това холдингово дружество и какъв е смисълът за създаването? Мен лично също много ме интересува, защото не остана достатъчно ясно, а мисля, че и на част от разпитващите също не им е ясно какво означава холдингово дружество и кои са членовете в това дружество, за да бъдат те потребител съответно на такъв ресурс. Както и не е особено ясно, предполагам, за съжаление на аудиторията, че водата в България е една от най-евтините в Европа, а може би и в света, по начина, по който в момента я потребяваме, и че натрупването на задължения от тези дружества, които са част от Холдинга, вероятно се е случило през последните 35 години и повече. Всички ние ползваме тази услуга. Трябва да има решение. Първо, обяснете ни: кои са тези участници в Холдинга и какъв е смисълът от холдинговото дружество? Благодаря.
    ИВАН ИВАНОВ: Както казах, целта на създаването на холдинговото дружество е прехвърлянето на държавните дялове във ВиК дружествата към Холдинга с цел пό професионално управление на тези дружества. Това се случва постепенно поради тежките законни процедури – от 28 дружества 20 вече са в Холдинга, но, да речем, че по-голямата част през тази година бяха прехвърлени. С прехвърлянето им ние правим – ВиК дружества, да, те предоставят водоснабдителни и канализационни услуги в районите на страната. Това са държавните дружества. Наша цел и задача е да продължим публичния и държавния характер на този отрасъл.
    Алтернативата е частни дружества. Аз не мисля, че към момента някой тук иска такива. Така че нашата задача като холдинг е да ги стабилизираме финансово. Следващата задача е да спасим парите от Европейската програма. Всъщност предоставянето на тези средства в този момент е много важно и е свързано с изпълнението на Оперативна програма „Околна среда“. Тези слаби финансово дружества трябва да получат още една инжекция чрез заеми от финансови институции, вероятно Европейската банка за възстановяване и развитие или някоя друга, ако дойде, с по-добра оферта, за да може те да си осигурят частта за съфинансиране и в края на краищата да усвоим до края на 2023 г. безвъзмездните европейски средства в размер на милиард и 600 милиона. Не трябва да допускаме това. Холдингът е някакъв гарант, че това може да се случи, иначе губим контрол върху целия процес.
    Холдинговата структура, пак казвам, е добре дефинирана в Търговския закон и ние се водим по всичко, което е записано в Търговския закон, Закона за публичните предприятия и всички останали закони в Република България.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Имам и аз конкретен въпрос във връзка с това, което казахте, но госпожа Бърдарска преди това заяви.
    ГАЛЯ БЪРДАРСКА: Тъй като съм дългогодишен ВиК инженер и много добре знам ВиК сектора, мога да Ви кажа, че е в плачевно състояние. ВиК холдингът не беше създаден – той беше регистриран в Търговския регистър май месец миналата година, но първоначално беше създаден през януари с разпореждане на Министерския съвет – така ли беше – в резултат на водната криза в Перник, защото се видяха грешките на принципала, който отговаряше, с 51% държавно участие във ВиК – Перник, МРРБ. Там има цяла дирекция „Водоснабдяване и канализация“, която според мен не беше толкова ефективна години наред, в резултат на което ВиК дружествата – ВиК холдингът покрива 100% държавните ВиК с държавно участие и 51% държавно. Общинските ВиК не ги покрива – това също е проблем. Но ВиК холдингът беше създаден, защото, както каза и господин Иванов, пет дружества са пред фалит – за мен са и повече. До 2023 г. в 14 ВиК дружества имаме да усвояваме 1 млрд. 700 млн. лв. европейски средства. Аз още не съм чула някъде да е започнало строителство. (Реплики.) Започна ли?
    Но за две години милиард и 700 милиона, а чувам, че някъде и наши проекти, които са минали на технически експертни съвети към МРРБ, някои обекти не се приемат и не се потвърждават от Европейския съюз. Страхувам се, че до 2023 г. няма да можем да усвоим тези средства и отново ще загубим европейски пари. Затова общо взето ВиК секторът е в много плачевно състояние.
    Трябва да задам въпрос на господин Иванов. ВиК – Перник, няма възможност да плати 746 хил. лв. на „Софийска вода“ за този водопровод, който се оказа, че нито Акт 16, нито разрешение за строеж има и минава през частни имоти. Тези пари кой ще ги плати – перничани или ние, данъкоплатците? И за какво, при условие че язовир „Студена“ се напълни?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Заповядайте да отговорите и после – конкретен въпрос по информацията, която сте представили.
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Първо по разсъжденията на госпожа Бърдарска искам да кажа малко факти. Идеята за създаване на ВиК холдинга съвсем не се е родила, когато се получи кризата за вода в Перник. Тази идея е работена точно от ВиК дирекцията и от дирекция „Търговски дружества и концесии“ в МРРБ. Когато станах министър, заварих този доклад и тази идея, работена от хората преди мен – от министър Николай Нанков и от заместник-министър Малина Крумова. Беше въпрос на време да предложим на Министерския съвет – обмисляхме точно начина, по който да създадем Холдинга. Точно заради Вашите думи, че ВиК инфраструктурата в държавата не е в добро състояние, точно затова беше създаден Български ВиК холдинг, с който да подпомогнем процеса по подмяна и реконструкция на ВиК инфраструктурата.
    Относно средствата, които трябва да бъдат платени от ВиК – Перник (ВиК – Перник, още не е член на Холдинга, все още е в процедура), на „Софийска вода“ – това са взаимоотношения между две търговски дружества. Доколкото знам, все още няма определена цена на регулатора за тази услуга, която е предоставена от едно дружество, което е в режим – две дружества, каквито са ВиК дружествата и които подлежат на регулация от Комисията за енергийно и водно регулиране. Така че аз не знам дали има одобрена такава цена – мисля, че все още няма.
    Действително ВиК холдингът беше обмислян във времето и създаден точно с тази цел – да заздрави цялата система на водоснабдяване и канализация в държавата.
    ГАЛЯ БЪРДАРСКА: Благодаря, госпожо Аврамова. Към Вас имах и други въпроси в пленарната зала за тези 32 милиона от Световната банка – за какво се изразходваха в Перник, за ремонта на „Студена“, но този парламентарен контрол не се състоя. Как може перничани да платят пари за вода – не знам колко е подадена, тъй като няма измервателни устройства и не се знае какво количество и на каква цена, има само една глобална сума?! Още повече – по един водопровод, и то за питейни цели, за който няма пречиствателна станция; един водопровод, който е незаконен, за който се хвърлиха едни 27 милиона – в момента се дават още на „Монтажи“ до октомври да издадат разрешение за строеж, преминаване през частни имоти. Тоест един незаконен водопровод, едно незаконно водоподаване.
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Първо искам да кажа, че този водопровод беше изграден в условията на бедствено положение. Вероятно Вие много добре познавате законодателството и знаете, че когато се изгражда в такива условия, строителните книжа се създават след това – когато се строи в условия на бедствено положение. Смятам, че това беше добро решение – да се вземат незабавни мерки и този водопровод да остане като резервен в бъдеще за алтернативно и резервно водоснабдяване на Перник. Аз вярвам, че гражданите на Перник са оценили усилията не само за изграждането на този водопровод, за да можем да напълним язовира в Перник, а са оценили усилията на правителството за всичките водопроводи и канализации, за които бяха отпуснати средства, за пречиствателна станция и така нататък.
    ГАЛЯ БЪРДАРСКА: Госпожо Аврамова, току-що Ви казах – на този водопровод няма питейна станция. Вие съгласно европейските норми от 2007 г. без питейно пречистване, едни микросита – едно хлориране не може да осигури качество на питейната повърхностна вода за водоснабдяване на Перник.
    Имаше друго решение, което инженер Глухов предложи в Столична община, а може би е стигнало и до Вас, че с една по-къса отсечка от 4 км можеше същите тези води да отидат в язовир „Студена“ и от „Студена“ да минат през пречиствателна станция. Този водопровод е абсолютно безсмислие. Парите, които сега ги искате от перничани, в периода, за който ги иска „Софийска вода“, язовир „Студена“ вече беше пълен и нямаше нужда от подаване към населението по този водопровод. А няма и водомер да се види дали изобщо са подавани тези водни количества. Но това е тема на дълъг разговор, а може би вече тук и прокуратурата ще се изкаже.
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Първо, МРРБ не е имало отношение по изграждането на водопровода и Вие знаете това. И второ, ако имате някакви данни за нарушения, да, наистина, подайте ги на компетентните органи, защото иначе така тук остава като внушение за нещо незаконно и внушение за нещо много страшно за перничани, което се е случило, с изграждане на водопровода и помощта на перничани за ВиК инфраструктурата.
    Ако имате някакви съмнения за нарушения, подайте ги на компетентните органи – нека да проверят, за да не създаваме усещането, че тук говорим за страшни нарушения, а пък аз не знам за такива. Знам, че документите се създават от областния управител и че върви процедурата по узаконяване и създаване на строителни книжа на нещо, което е правено в условията на бедствено положение.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Аз имам един въпрос по данните, които сте представили. Неизвестно защо, част от информацията е непълна, може би заблуждаваща – господин Иванов ще каже. Става дума за това, че според информацията и справката Вие сте предоставили 83 млн. лв. на шест ВиК дружества, като заеми и като средства за увеличаване на капитала. На едно от тези дружества, ВиК – Добрич, Вие сте предоставили 5 млн. лв. за изпълнение на задължения, които са имали към доставчици. Освен това сте им предоставили 20 млн. лв. за увеличаване на капитала. Видно от справката, която сте представили – обяснявате, че, предоставяйки тези средства, в присъствието и на господин Иван Иванов, на заседание на Общото събрание на ВиК – Добрич, на 18.12.2020 г. е взето решение капиталът да се увеличи от 2 милиона 445 хиляди плюс тези 20 милиона, които Вие предоставяте, и така се увеличава на 22 445 хил., може да не съм съвсем точна.
    Това, което Вие спестявате, тоест сте употребили 20 милиона от средствата на ВиК холдинга за увеличаване на капитала на ВиК – Добрич. Онова, което обаче липсва в информацията, която сте предоставили и което може да се види в протокола от Общото събрание на акционерите във ВиК – Добрич, е, че по време на същото заседание е взето решение за намаляване на капитала. Тоест капиталът, който е увеличен с тези 20 млн. лв., след половин час или не знам след колко време в същия ден бива намален на изначалните 2 млн. 445 хил., а въпросните 20 милиона остават във ВиК – Добрич. Тоест ако процедурата по раздаване на пари от ВиК холдинга е толкова законосъобразна, защо Ви е необходимо да правите тази сложна фигура през увеличаване и намаляване на капитала на едно и също Общо събрание и да спестявате информацията за това, че тези 20 милиона – тук вече не става дума и за заем, тук става дума за предоставени средства от ВиК холдинга на ВиК – Добрич?
    Наистина смятам, че превръщането на дейността на ВиК холдинга в просто предоставяне на заеми или на безвъзмездни средства противоречи изобщо на смисъла на неговото създаване, ако изобщо е имало някакъв смисъл, и е един начин да бъде заобиколен начинът, по който се харчат публични пари. Извинявайте, има много дружества, които са в затруднение да си плащат задълженията. Защо трябва да се създаде едно мега държавно дружество, което да раздава заеми или което безвъзмездно да раздава средства? Какво друго сте свършили, освен да дадете тези заеми и да раздадете тези безвъзмездни средства?
    Със същия успех можеше да го направи Министерският съвет с постановление или най-добре да го направи Народното събрание! Защото това в крайна сметка е заобикаляне на Закона и на правилата! Каквото и да сте искали да заобиколите, фактът е – даваме пари назаем на определени ВиК дружества! Аз подлагам на съмнение, че само пет са тези, които са в сериозно финансово състояние, подлагам го на съмнение! Ами другите защо не получиха? И защо едни получават заеми, а други – направо подаръци в размер на 20 млн. лв., замаскирани през увеличаване и намаляване на капитала?
    ИВАН ИВАНОВ: Както казах, даваме на тези, които поискат. (Смях.) Така е, това са заеми. Точно така е – оперативното ръководство на всеки ВиК оператор има право да дойде и да поиска спрямо официално публикуваните процедури, които седят на нашия… (Оживление.) Аз мисля, че не ме слушате. Да говоря ли? Добре. Госпожа Манолова поне ме слуша – другите, които се смеят, не ме слушат.
    Процедурите са официално публикувани на нашата интернет страница. Всеки управител според собствената си преценка може да прецени дали ще се справи без заем от Холдинга, дали може да вземе заем от търговска банка или по друг начин да стабилизира финансово своето дружество. Всичко това са търговски дружества! Вие, предполагам, знаете как се управляват търговски дружества – има си оперативна независимост.
    Тези, които са дошли при нас, принудени от една или друга причина, са получили заем, като ние сме следвали много стриктно процедурите: минават финансови анализи – дали те могат да посрещнат и до каква степен могат да посрещат подобни заеми към момента и в бъдеще.
    Конкретно за ВиК – Добрич: много тежко финансово състояние, но потенциален бенефициент за 120 млн. лв. по Оперативна програма „Околна среда“. Не беше допуснато да сключи договор с Оперативната програма, тъй като не отговаряше на едно изискване за финансова стабилност. Тогава ние, като ръководство на Холдинга, взехме решение, че трябва да намерим начин да спасим тези 120 млн. лв. за област Добрич, и единственият начин беше чрез увеличаване на капитала. Поканили сме експерти, които направиха оценка колко да бъде увеличен капиталът. Също юридическа кантора, която ни посъветва, че чисто надуване на капитала не е добре и трябва да се направи така наречената операция на едновременно увеличаване и намаляване на капитала. Това са ни посъветвали експерти, юристи, финансисти и ние сме следвали техните съвети. Тези 20 милиона не са останали така просто в дружеството – напротив, както казах, те са използвани целево за нуждите, за които ги имат. Ние много стриктно следим един лев да не отиде на място, където те не са ни уведомили предварително, че ще бъдат заплатени.
    Може би отговорих на всичките въпроси.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: А защо не сте го отразили в информацията, която сте дали на Комисията? Трябваше да се ровя…
    ИВАН ИВАНОВ: Съжалявам, тази информация е подготвяна от оперативното ръководство – аз съм пропуснал този момент.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Просто са скрили втората част, че е намален капиталът в същия ден и че 20 милиона са заминали безвъзмездно в Добрич – във ВиК-то.
    ИВАН ИВАНОВ: Не е безвъзмездно.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Безвъзмездно е.
    ИВАН ИВАНОВ: Купуването на акции не е безвъзмездно.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Ама моля Ви се, след това капиталът…
    ИВАН ИВАНОВ: Ние ставаме акционер – това не е безвъзмездно. Това не е подарък, не е правилно – Вие сте юрист.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Добре, ако искате, да прочетем.
    ИВАН ИВАНОВ: Може ли само първата точка от дейността на Български ВиК холдинг, защото Вие не ми дадохте думата да я прочета?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Нека само да Ви прочета – Общото събрание: „Намаляването на капитала – с 20 милиона надолу – се извършва с цел покриване на натрупани загуби на дружеството“. След като сте го увеличили с 20 милиона, мога да прочета и защо. „Намаляването на капитала се извършва чрез обезсилване на 20 милиона акции, изчислени пропорционално от квотата на всеки от акционерите.“ Обезсилват се толкова на този, на този, на този и по-надолу – 20-те милиона остават в дружеството.
    ИВАН ИВАНОВ: Като пари остават в дружеството – те ги изразходват. Примерно с 10 милиона са си платили натрупаните през 2005 г. задължения за такса водоползване. (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
    Не, не са нулеви – те са с ревизирана стойност. (Реплика от народния представител Румен Гечев: „За тапети ли стават?“)
    Не, не стават за тапети, защото дружеството вече съществува, иначе щеше да фалира.
    Но аз искам все пак да прочета (реплики между народните представители Румен Гечев и Николай Нанков): „Основна цел и задачи, които стоят пред ръководството на ВиК холдинга. Предмет на дейност на Български ВиК холдинг – придобиване и управление на участие в дружества от отрасъл ВиК и дружества, свързани с изграждане, ремонт и реконструкция на ВиК дружества“. Всъщност ние това сме направили.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Моля Ви се, ето какъв е текстът: „С решението на Общото събрание капиталът на дружеството едновременно увеличен чрез издаване на 20 милиона нови акции, записани от Български ВиК холдинг срещу парична вноска, и намален чрез обезсилване на 20 милиона акции, изчислени пропорционално от квотата на всеки от акционерите“.
    ИВАН ИВАНОВ: Аз предлагам – ще Ви изпратим становището на финансистите, реномирани професори, и юристите. Как да обясня – те ни посъветваха да преоценим тези дялове, за да има реална стойност дружеството? (Реплика при изключени микрофони.) Не, напротив, това е по Търговския закон. Обратното беше рисково, защото можеше да направим куха структура на дружеството, куха акционерна структура и можеше някой да предяви претенции, че не е в състоятелност, и да фалира дружеството. Така ни посъветваха – това са специфични неща. Не е правено нарочно – дали капиталът ще остане висок, или нисък, парите са харчени по предназначение.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Парите са прехвърлени в Добрич. Дали ще е висок, или нисък…
    ИВАН ИВАНОВ: Да, за да си погасят заемите.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Добре, защо е необходимо такива фигури да се правят, ако всичко е наред?
    ИВАН ИВАНОВ: Защото алтернативата е да фалира дружеството или… (Реплика при изключени микрофони.) Другата алтернатива е да загубим тези средства от европейските фондове.
    ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо Манолова, аз не съм се записал, но ако след дългите курсове по право са необходими и по финанси, смятам, че не е тук мястото.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Това е скандално, което чуваме, господин Главчев!
    ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ако искате, мога да Ви обясня за какво става въпрос…
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Няма какво да ми обяснявате. Самият факт, че информацията е скрита….
    ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: …но вземам скъпо за такива обяснения по финанси, особено на хора, които трудно разбират.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Ще се наложи на друг да обяснявате…
    ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не, аз мога на Вас да Ви обясня за какво става въпрос. Цялата комисия Ви чака да разберете една финансова операция, която не е чак толкова сложна.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Още повече като половината операция е скрита!
    ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Вземете някой експерт – ще Ви го обясни.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Ако искаш да дадеш на някого 20 млн. лв. и си държавно…
    ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Трябва ли всички да присъстваме Вие да си обяснявате тази финансова операция каква е в същността си? Всички седят и Ви чакат, включително медиите, Вие да си обясните някакъв финансов въпрос.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: А Вие смятате, че това е редно ли, че се създава ВиК холдинг, който раздава по 20 милиона на дружествата?!
    ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Вземете някой експерт по финанси и ще Ви го обясни с две думи!
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Вие смятате, че това е редният начин да се харчат парите?!
    ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Шефът на Холдинга Ви обясни, че има становище от професори по финанси – сигурно те смятат, че е редно.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Сигурно може всякакво становище да се вземе! Тук става дума за 20 милиона публични пари! (Реплика от народния представител Маноил Манев: „Не сте последна инстанция!“) Да, може да увеличавате и да намалявате…
    ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обясни го съвсем ясно.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Въпросът е за 20 милиона публични пари!
    ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви. Добре, че ми казахте, че са публични парите на държавен холдинг. Благодаря много.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Заповядайте.
    Безгрижието, с което се размятат по 20 милиона, наистина ме тревожи!
    ТОМА БИКОВ: Вижте, госпожо Манолова, Вие продължавате тук да раздавате присъди, а не сте компетентна за това нещо! Категорично некомпетентен човек!
    ПЛАМЕН АБРОВСКИ: Аз имам три въпроса. Първият ми въпрос, който е изключително професионален, е: тази финансова гимнастика Вие я направихте, за да прикриете една скрита държавна помощ ли? Това е първият ми въпрос.
    Вторият ми въпрос: колко от дружествата, когато сте им давали тези средства, са Ви представили финансов оздравителен план?
    Трети въпрос: колко от тези мениджъри са сменени след една година с професионални такива?
    ИВАН ИВАНОВ: Признавам, въпросите Ви са много резонни. (Реплика от председателя Мая Манолова-Найденова: „…Той през цялото време снима – телефони...“)
    ТОМА БИКОВ: Тук има 50 камери. Допреди малко седяха зад мен – ето, и от Вашата партия снимат! Ето, и Вашите пиари снимат!
    МАНОИЛ МАНЕВ: Госпожо Манолова, погледнете вдясно! (Реплика от председателя Мая Манолова-Найденова.) И ние не протестираме.
    ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Госпожо Манолова, нали искате прозрачност? Може Вие да снимате – ние да не снимаме! Нали прозрачност искате? От какво се криете?
    МАНОИЛ МАНЕВ: Ние тук – никой не протестира, че го снимат! Не знам Вие защо протестирате, но ние нямаме проблем. (Шум и реплики.)
    РОСИЦА КИРОВА: Нека да чуем отговорите на въпросите! Стига вече с такива селски драми! (Реплики.)
    Ами хубаво, ама аз не съм дошла да си губя времето тук! (Реплики.) Нека да чуем отговорите на въпросите! Няма как да Ви накарам да замълчите! (Реплики.)
    ИВАН ИВАНОВ: Много са резонни въпросите. Точно поради това, че в нашите процедури сме записали, че увеличаването на капитала все пак е някаква по-крайна мярка и се изискват така наречените реформи в дружеството – наистина оздравителни планове и евентуалната смяна на управителите. За момента нямаме сменени управители. Знаете, процедурата за публичните предприятия е дълга, сложна – това, разбира се, не означава, че някой е защитен, ако не се справя добре.
    По отношение на оздравителните планове – имаме изготвени оздравителни планове не навсякъде, но много е важно да разберете, че към момента, в следващите два месеца трябва да бъдат направени петгодишните бизнес планове на ВиК операторите. Всъщност един оздравителен план, без да бъде интегриран в петгодишните бизнес планове или обратното, няма да сработи. Така че ние сме дали краен срок на тези ВиК дружества да си подадат до края на този месец в Холдинга. Ние много внимателно ще прегледаме какво са записали, защото в края на краищата действаме като добри стопани и сме длъжни да защитаваме парите, които сме предоставили на тези ВиК дружества.
    Но сте прав, трябва да има строга ръка, когато се дават пари.
    ПЛАМЕН АБРОВСКИ: След като уточнихме, че няма смени и все още няма оздравителни планове, анализ за държавните помощи правен ли е?
    ИВАН ИВАНОВ: Всеки път – всеки път задължително го правим.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Господин Цветков.
    БОРИС ЦВЕТКОВ: (Започва да говори при изключени микрофони.) …в осигуряване на достъпно и качествено водоснабдяване и съответно нормална канализация, която да обхване огромната част от българските граждани, и то преди Европа да започне да ни налага санкции за липсата ѝ.
    Тази добра идея може да бъде опорочена както от евентуално източване, както видяхме в предишния случай с АПИ според мен, но тук явно няма такава опасност, защото само 7% – казвате, 7 или 8 по моите изчисления, са разходвани от този 1 милиард. Тоест засега тази опасност е предотвратена.
    Следващата обаче опасност да се провали тази добра идея – да има държавна отговорност във водоснабдяването и в канализацията, и в управлението на ресурсите – е от бездействието, което, както Вие сам казахте, е достатъчно дълги години натрупвано и така нататък.
    За мен е много скандално една година Вие да се борите само с бюрократичните, административни и други пречки да се включат държавните участия в Холдинга, а да не планирате изграждане на нови язовири, нови водохващания, драстична и бърза промяна, модернизация на водоснабдяването, включително и изграждането на канализация в такива места.
    Вторият въпрос, който поставя експертката преди малко, е също неуточненото и за мен е пропуск да се включат общинските участия в този холдинг. Особено тревожен за мен е въпросът със „Софийска вода“ – там, знаете, 25% има ВиК – София, което е представителят на Общината. 100% общинско дружество, което е в „Софийска вода“.
    С Вас се познаваме добре – били сте директор на „Софийска вода“. Знаете, че „Софийска вода“ и вмешателството ѝ във водоснабдяването в София, освен че не изпълни всички обещани цели на концесията, а именно не намали драстично загубите на вода, не изгради със собствени средства канализация или модерна инфраструктура, всички реални средства, които се влагаха през годините с голямо закъсняване, с много скандали, бяха от джобовете на хората. Тоест от таксата за вода се правеха инвестициите и нито лев – външен.
    Според мен една от задачите на Вашето дружество – може би сте закъснели, но с която спешно трябва да се заемете, е подготовката на ВиК – София, като представител на 25-те процента в „Софийска вода“, да си възстанови и изгради капацитета на ВиК оператор, защото изтича концесията на „Софийска вода“. Според мен никой няма да позволи повече, и КЕВР не би трябвало да позволи, 17% норма на възвръщаемост – изключение. За всички оператори, знаете, 8 – 9%, за „Софийска вода“ по най-различни съображения беше направено недопустимо изключение. Според мен няма да ѝ го позволят в следващия петгодишен бизнес план.
    И Вие, като представител на държавата, и всички ние, като граждани, които искаме да се оправят водоснабдяването и канализацията – трябва да се направи ясен план, освен за изграждането на язовири, за реконструкцията на ВиК мрежата, но и за възстановяване капацитета на софийския оператор, който след изтичане на концесията да поеме този огромен капацитет от хора в София – над милион жители, със съответно огромно количество вода.
    Така че упрекът ми е – Вашата пасивност. Сигурно сте имали много работа, сигурно са Ви пречили, но Вашата пасивност в тези цели според мен, които са същината на работата Ви, има опасност да провали добрата идея и пак колеги да кажат: държавата е лош оператор, да, не крадат, ама нищо не правят, само си дават заеми и така нататък, и пак да се върне в частни ръце. В София се доказа, че са некоректни в лицето на „Софийска вода“ и Вие, като бивш директор, много добре го знаете. (Реплика от министър Петя Аврамова: „МРРБ е принципал на държавните дружества, на общинските – не. Обърках се във Вашето изложение – „Софийска вода“ и концесията нямат нищо общо с МРРБ, държавата и държавните дружества“. Реплика от председателя Мая Манолова-Найденова.)
    (При изключени микрофони.) Още едно допълнение, извинявайте. В София загубите на вода в последната година, вместо да се намалят, Вие много добре знаете, се задържаха и… Инвестиционната програма не се изпълни. Това нормално ли е – в София 40 и няколко процента от водата да изтича?! (Реплика при изключени микрофони: „Трябва и ние ли да изпаднем в криза, като Перник, за да се усетим, че и тук има проблем?“)
    ИВАН ИВАНОВ: Аз отдавна не съм в „Софийска вода“, затова няма да взема отношение по тази тема, освен да кажа, че ние като ВиК холдинг теоретично имаме възможност да придобиваме акции и дялове във ВиК дружества. Така че когато дойде моментът, с всеобщо одобрение и съгласие можем и да влезем в някакво владение. Но това не е тема към момента.
    По-скоро по отношение на изграждането на публичната инфраструктура – разбирам Вашата забележка. И на мен ми се ще много неща да ги правим по-бързо, но в момента нямаме възможност да инвестираме в публична инфраструктура, ако не ни се възложи пряко – даже това още не е доказано; като Министерският съвет ни възложи реконструкцията на язовир „Бели Искър“ – ние все още уточняваме с юристи дали това е възможно, защото нямаме възможност по Закона за водите да придобиваме и експлоатираме публична инфраструктура. Ако влезе новият закон, с текстовете, които бяха предложени на обществено обсъждане, проблемът ще бъде решен и ще можем наистина Холдинга да го впрегнем в това да решава и тези проблеми, свързани с инфраструктурата.
    ИВАН ХИНОВСКИ: Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Иванов! Аз имам един тежък принципен въпрос. Сега стоя и се замислям за един тежък недъг в управлението на публичните дружества в България. Като казвам това, имам предвид както ВиК сектора, така и енергетиката. Най-лесната форма на спасяване на недобре управлявани дружества е вдигане на капитала – изключително вредна практика.
    Не чух от Вас, госпожо Министър, въпреки че споменахте, че търсите магически механизъм за излизане от кризата, един пример не чух за търсене на привлечена инвестиция – на банка, защото това е критерият за ефективно управление на дружеството! Никога няма да получите – знам го от КЕВР, защото КЕВР има много информация за дружествата. Едва ли някога ВиК дружество ще получи дори кредит от Световната банка. И знаете ли защо? Защото изискванията за ефективност на инвестициите са много тежки, много сериозни! Това минава през защитени финансови планове, в които се изискват непопулярни мерки!
    Аз питам: защо на 16-те ВиК дружества – знам, че са толкова, които имат бизнес планове, бизнес плановете им бяха посрещнати на нож в регионите? Защото са непопулярни. Същото, което се случи в ТЕЦ „Марица-изток 2“ – публичните средства донякъде помагат, след което идва вече привлеченото външно финансиране с тежки условия за ефективност на средствата. Не Ви обвинявам – това е практика от 20 години в България. Не може един ТЕЦ да има кредити с 20% повече, отколкото активите!
    Аз Ви питам: колко от ВиК дружествата вече имат кредити повече, отколкото активите им? Сигурно има такива.
    Изводът е: революционно мислене относно структурата на финансирането на тези дружества – тогава можете да излезете, дано сме живи в един ден Хикс да видим ВиК дружества или Холдинга, листвани на Българската борса.
    ИВАН ИВАНОВ: Разбирам Вашите аргументи и сте прав, но ще Ви изненадам, че има ВиК дружества, които успяха да договорят заеми от търговски банки, и то на много добри лихвени проценти. Това ни създава известен проблем с Европейската банка за възстановяване и развитие, които имаха очаквания да бъдат финансираща институция към всичките 16 ВиК оператора. И се оказа, че техните условия не са по-добри от тези на търговските банки, респективно има и такива. Изключвам слабите финансово, които ние трябваше да оздравим.
    Ако погледнете и нашите правила за финансово подпомагане на дружествата, ние сме записали на първо място, че поощряваме заемите от външни институции с наше съдействие.
    ИВАН ХИНОВСКИ: Колко от дружествата имат активи, по-ниски от кредитите? Има ли такива въобще?
    ИВАН ИВАНОВ: Ако кажа някаква цифра, ще Ви заблудя, обаче има една голяма разлика между енергийния и водния сектор – водните дружества нямат много активи, защото те бяха взети от техните баланси и станаха публични. Така че вероятно много от тях да имат повече заеми, отколкото активи.
    МАНОИЛ МАНЕВ: Тази конференция е много добра между Вас двамата, колеги, но да караме по дневния ред.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Уважаеми колеги, има ли още желаещи да задават въпроси?
    Заповядайте.
    ПЕТЪР МАРИНОВ: Уважаема госпожо Министър, както вече стана известно, ВиК холдингът е с двустепенна структура на управление, като Надзорният съвет е назначен от Вас – 5-членен, а той избира Управителен съвет. Въпросът ми е: има ли проведена процедура и конкурс за назначаването на тези хора? Благодаря Ви.
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Тази процедура предстои.
    Да отговоря с няколко думи. Когато създадохме ВиК холдинга и аз назначих Надзорния съвет на Холдинга, все още не беше изготвен Правилникът за прилагане на Закона, така че предстои във ВиК холдинга да бъде изпълнен Законът за публичните предприятия, така както това беше направено в голяма част от публичните предприятия в България.
    ПЕТЪР МАРИНОВ: Доуточняващ въпрос: по какви критерии бяха избрани въпросните членове? Предполагам, че ще може да потвърдите, че ВиК – Шумен, е в доста тежко състояние, а пък член на Управителния съвет е бил управител и на ВиК – Шумен. Всъщност той не се справя добре с управлението на едно ВиК, след което бива назначен да управлява целия ВиК отрасъл!
    Госпожо Министър, въпросът ми е доста конкретен и бих искал да получа конкретен отговор: какви са критериите за избирането точно на тези хора да управляват повече от милиард – публични средства на данъкоплатците? Това искам да разбера – какъв е критерият? И как се доверихте на човек, който е докарал почти до банкрут ВиК – Шумен, да управлява целия ВиК отрасъл? Благодаря Ви.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Заповядайте, госпожо Министър.
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: Госпожо Председател, мога ли да внеса пояснение на въпроса, за да могат да разберат и колегите?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Да, заповядайте.
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
    Какви са били критериите – Надзорният съвет е от пет души, какъвто е регламентът, каквото е изискването по Закона за публичните предприятия. Там са двама действащи професори – не Гечев, двама действащи професори, занимаващи се повече от 40 години със сектор ВиК и проблемите в него; юрист от Министерството на регионалното развитие и благоустройството; началник-отдел в дирекция „Държавни помощи“ в Министерството на финансите – преди малко коментирахме темата за държавни помощи. Да, има нотификация, по-скоро имаме вътрешно съгласуване по всички разходвани средства от Холдинга – има подобно съгласуване от страна на колегите от Министерството на финансите. Петият член – поправете ме, ако греша. Но с изисквания, които съответстват на нормативната база, а разбира се, по целесъобразност едва ли някой би могъл да намери такава експертиза в страната по отношение на ВиК сектора.
    По отношение на Съвета на директорите, тричленния, господин Иван Иванов (няма да е коректно да говоря за себе си, да изтъквам своите качества) – дългогодишен председател на Българската асоциация по водите, човек, занимаващ се повече от 20 години с проблемите на ВиК сектора.
    Илиян Илиев – човекът, когото Вие нарекохте проблема във ВиК – Шумен. Напротив, проблемът във ВиК – Шумен, ако трябва да върнем времето назад по отношение на финансовото му състояние, стартира през 2013 г., когато започват съдебните процедури по един договор с гарантиран резултат. Няма да цитирам фирмата коя е, няма да цитирам кой тогава беше министър-председател – всички Вие добре се сещате.
    Господин Илиян Илиев – сегашният председател на Съвета на директорите, за по-малко от година – около девет месеца, стабилизира финансовото състояние на ВиК – Шумен! Един от критериите, по които го избрахме, беше именно този, защото той измъкна от калта, от блатото не само във финансово отношение ВиК – Шумен, а един може би блеклистнат проект, един от най-тежките проекти с европейски средства по линия на Оперативна програма „Околна среда“, който беше в кошчето на колегите – Управляващия орган, от МОСВ. Той го съживи и в момента вече се реализира – изключително важен проект за шуменци! Това е в отговор на въпроса.
    Прав ли съм, госпожо Министър? Това е въпросът ми към Вас по отношение на темата.
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Смятам, че хората, които са избрани във ВиК сектора, са избрани според експертизата си и сме търсили действително експерти в сектора, които да могат да се включат в този процес по оздравяване на цялата структура на ВиК сектора в България. Не сме провели процедурата по Закона за публичните предприятия, така че тук пък не можете да ни обвините, че сме бързали предизборно да си назначим хора. Съвсем отговорно и коректно сме работили с колегите и полагаме огромни усилия – поне досега полагахме, да стабилизираме ВиК сектора.
    Ако няма повече въпроси по тази тема, госпожо Манолова, да минем към санирането – към пет часа продължаваме.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Да вземем решение.
    Заповядайте.
    ГАЛЯ БЪРДАРСКА: Аз се радвам, че господин Нанков е тук, защото все пак той отговаря за възлагането на обществените поръчки за правенето на РПИП (регионални прединвестиционни проучвания) на ВиК-тата – факт е. Факт е, че предишните, които вече са в строителство, са 14 ВиК-та – сега са 6 ВиК-та РПИП. Пак господин Нанков е възлагал същите обществени поръчки.
    Как, господин Нанков, все едни и същи? Моля Ви се, имената на фирмите са различни, но хората вътре са същите – знаем зад тези хора кои фирми и кои хора стоят.
    Аз няма да Ви цитирам кой зад кой консорциум седи – ние ги знаем и поименно колегите. (Реплика: „Кои са те, кои са? Кажете кои стоят зад тях!“) И това как се избират едни и същи фирми, които проекти след това са некачествени.
    Ще Ви цитирам, че има информация, че от 460 млн. лв. за Бургас РПИП, одобрен от Технически експертен съвет, Европейският съюз е одобрил едва 140 милиона от общата сума и сега се борят за подобряване на проекта. А за тези проекти – за РПИП, се дадоха милиони левове! Имаме ги – и проектите, и хората, аз съм участвала във всичките тези разработки, наета като четвърто стъпало. Защото и във Вашите обществени поръчки има подизпълнители и когато не е допустимо, и когато ние участваме сега, че сме били подизпълнители в нови обществени поръчки, не ни се признава това участие – че сме участвали в дадена обществена поръчка. (Реплика: „Искате да спечелите обществена поръчка ли?“)
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
    Аз също съм доволен, че темата за ВиК, не само за Холдинга, се повдига, а и затова, че госпожа Бърдарска е тук. Но на това грозно обвинение в лично качество мога да кажа, че абсолютно не почива на факти, че са едни и същи фирми. Дори участниците в тези консорциуми не са едни и същи! (Реплика при изключени микрофони.)
    Точно така, господин Цветков, добре че ме поправяте. По-скоро потвърждава онова, което казвам. Не самите консорциуми – участниците в тези консорциуми не са едни и същи, повтарям, подчертавам. Преди около седмица мисля, че са подписани договорите с новите шест за новите шест области. Ако има повтаряне, е само в една област. Само в една – по това, което имам като информация, тъй като от един месец не съм в Министерството и не мога да Ви потвърдя със сигурност кои участници, кои юридически лица спечелиха. Но по информацията, която имам – тя е публична, качена на сайта, където са обществените поръчки, нито една, нито едно от дружествата, които спечелиха онези четири големи за 14-те региона, не е повторно в сегашните шест. Но това са подробности. Ще призова и колегите от МРРБ – служебният министър да предостави тази информация.
    По-интересното в случая – знаете, че когато стане въпрос за обществена поръчка, има си нормалните процедури и…
    ГАЛЯ БЪРДАРСКА: Господин Нанков, има трикове – консорциумите си сменят имената…
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: Не, аз нямах това предвид – Вие не ме разбрахте, госпожо Бърдарска.
    ГАЛЯ БЪРДАРСКА: А вътре ние знаем фирмите и хората.
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: Фирмите участници в консорциума не са си сменили имената и те са различни. Информацията е проверима. А това, което Вие казвате, звучи като махленско обвинение!
    ГАЛЯ БЪРДАРСКА: Господин Нанков, аз ги знам колегите – 30 фирми участвахме в 30 групи.
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: Ааа, „участвахме“ – Вие имате личен интерес! Това очаквах да чуя! (Възгласи: „Ааа!“ и ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Вие имате личен интерес, а това, което направихте, е грозно внушение! Информацията е публична и това, което казвам, е абсолютно вярно!
    ГАЛЯ БЪРДАРСКА: Искам да уточня, че нашият консорциум се отказа още преди класирането, защото…
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: Не знам кой от какво се е отказал – имате личен интерес! Ясна е темата.
    Това, което казвам аз, е проверимо, госпожо Бърдарска. Информацията е публична.
    ГАЛЯ БЪРДАРСКА: Отказахме се, но колегите, които спечелиха – ние знаем на кои е бизнесът, на кои хора са, кои групировки са зад тях! (Шум и реплики.)
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Благодаря.
    Нека да вземем решение.
    МАНОИЛ МАНЕВ: Решихме там… за едни проблеми между двама.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Нека да вземем решение.
    МАНОИЛ МАНЕВ: Миналата седмица вземахме тук някакви отношения между двама, дето си деляха патките и фитките. Сега, днес, ВиК дружествата, такива работи.
    РЕПЛИКА: Извинявайте, това не се ли води частен интерес, който трябва да се декларира? Извинявайте, госпожо Бърдарска. Отказахте се, нали? (Реплики на Галя Бърдарска.) А Вие декларирахте частен интерес сега, преди началото на Комисията?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Госпожа Бърдарска твърди, че няма частен интерес.
    РЕПЛИКА: Е как няма? Тя каза „участвахме“. Аз така чух.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Казвам, че така казва.
    РЕПЛИКА: Нека да го уточни, защото иначе…
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: И последно – госпожа Цонева, и приключваме с въпросите по тази тема. Продължаваме със санирането.
    Госпожа Цонева, казах.
    Заповядайте, госпожо Цонева.
    АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Последен въпрос наистина към господин Нанков, понеже той изрази своята позиция. Знам, че не сте на изслушване, но пък давате отговори. Смятате ли, че е добър пример за това как се разходват и управляват публични средства с оглед на това, че Вие като заместник-министър карахте служебен автомобил, който е собственост и закупен от ВиК – Варна, луксозна лимузина. (Реплика.) Няма значение.
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: Има значение.
    АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Момент! Нека да завършим. Не знам! След като ВИК – Варна, си закупува автомобил, от който няма нужда, веднага се взима решение на този автомобил да се метне принципалът. Вие смятате ли, че на фона на ниските заплати в сектора липсата на инвестиции в сектора, лошата инфраструктура, закупуването на Ауди А8 от ВиК – Варна, без да има нужда – моля да не ме прекъсвате, разбирам, че се вълнувате от това, закупуването на Ауди А8 без да има нужда от ВиК-то, след което то преминава, защото няма нужда, на ползване от принципала. Смятате ли, че това е добър пример за управляване на публичен ресурс?
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: Понеже явно малко се измести темата – ако мога да отговоря, очаквахме всякакви въпроси, но тук вече наистина… Сега ще Ви обясня за публичния ресурс и за историята на този автомобил, който стана много популярен след едно запитване по ЗДОИ от медията – ще цитирам в. „Капитал“, на която винаги сме отговаряли – колегите от „Автомагистрали“, от АПИ и от ВиК Холдинга, и от цялото министерството, общо взето по един отдел във всяка една подопечна на министерството структура се занимаваше с това да се отговаря на въпроси, което съответно е част от нашата работа, разбира се, ние сме публична институция. Това Ауди е закупено през 2008 г. от ВиК – Варна. През 2008 г.! В момента – не, а на момента, към момента на публикацията неговата пазарна оценка със сигурност беше по-ниска от Вашата чанта, стойността на Вашата чанта на Вашето сако в момента. (Викове: „Еее!“)
    Само да Ви кажа.
    АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Само да Ви кажа, че това Ауди никога не е използвано от ВиК – Варна, тоест то е закупено без да има нужда от него, и от НСО включително.
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: За Българското председателство на Европейския съюз и от министерства. Точно така – и от НСО, разбира се, и от МРРБ от 2008 г. Купен е през 2008 г. Неслучайно споменавам коя е годината – когато се купуваха скъпи автомобили във ВиК.
    АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Без да има нужда!
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: През 2008 г.
    АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Без да има нужда!
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: През 2008 г. принципалите на това дружество – ще питате господин Гечев кои са били принципалите на това дружество, защото коментираме и холдинга, примерно колко лоша структура е. Ами, то и БЕХ не е най-добрата структура, но БЕХ се създаде от тройната коалиция отново по това време, за което коментираме. Та това ВиК – Варна, понастоящем е преценило, че тази кола е необходима на дружеството – ще отпадне необходимост в годините, тогава е била може би скъпа, и вместо МРРБ да проведе конкурс и да си купи скъпи автомобили, едни от най-неблагоприятни обществени поръчки, за мен е много по-резонно да купим едни…
    Да се проведе обществена поръчка по всички закони и тогава да се закупят автомобили, сме решили да използваме стар амортизиран автомобил – да вози част от политическия кабинет. Стар, амортизиран. От 2011 г. той вози част от политическия кабинет на министерството, включая и по време на правителството на Орешарски, по време на служебните правителства. По време на Европредседателството беше дадено за нуждите на НСО, за да може част от охраняваните делегати да се возят в това Ауди и ако наистина едно Ауди с пазарна оценка 5000 лв. е толкова голям проблем и кой, къде се вози, ами, може и пеш да ходим, и с метро сме ходили. Извинявайте, ама това ако е темата, честита ни комисия.
    АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Аз просто Ви питах смятате ли, че това е добър пример, а не да поднасяте всички тези оправдания, и то не е…
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: Аз Ви казвам историята каква е, историята на колата.
    АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Не, това не е добър пример ВиК дружествата да си закупуват лимузини, от които нямат нужда, след което… (Шум и реплики.)
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: Тази практика е прекратена от 2009 г.
    АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: …тази практика се използва от принципала.
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: Тази практика да си закупуват дружествата автомобили, от които нямат нужда, е прекратена след 2009 г.
    АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Но Вие се возите на такъв автомобил, въпреки че тази практика е порочна.
    НИКОЛАЙ НАНКОВ: Не, тя не продължава, но повтарям – конкретно в МРРБ след 2009 г. Не е продължавала тази практика. През 2008 г. е закупил автомобила.
    АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Приключвам, благодаря. (Шум и реплики.)
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Оставих и двете страни да кажат каквото искат.
    МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Ако искат народните представители да си водят диалог помежду си, ние да бъдем освободени и да отидем да си вършим работата.
    ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Извинете – за ВиК дружествата имам въпрос. Дали мога ли да си задам въпроса? Има ли екип, който води проектите по ОПОС във ВиК холдинга, който работи на половин работен ден, който е със заплати средно по около 5000 лв. на всеки служител? И тези хора близки ли са до различни кметове и други представители на местната власт?
    ИВАНОВ: Категорично не! Категорично не!
    НИКОЛАЙ БАРЕКОВ: Госпожо Манолова, въпроси от Ваше ляво! Давате думата на „Бивол“. Ако може, дайте думата и на „Афера“. Въпросът е към Вас директно.
    Като гражданина Николай Бареков внесох в първия работен ден на Вашата комисия в първата работна секунда, документирано и в Деловодството на Народното събрание…
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Господин Бареков, ние даваме думата за ВиК холдинг, не Ви даваме думата, за да питате други неща.
    НИКОЛАЙ БАРЕКОВ: Три сигнала…
    БОРИСЛАВ САНДОВ: За ВиК холдинг! За ВиК холдинг, господин Бареков.
    НИКОЛАЙ БАРЕКОВ: …за последните 10 години.
    БОРИСЛАВ САНДОВ: За ВиК холдинг!
    НИКОЛАЙ БАРЕКОВ: Въпросът ми към госпожа Манолова е следният: тези сигнали ще бъдат ли разгледани днес? Поканени ли са тук ресорните вицепремиери и министри, които ще отговарят по тях и ако не са, как госпожа Манолова приоритизира по какви политически и качествени критерии, кои сигнали да бъдат гледани от този фарс, защото това е фарс, а не комисия и кои – не? Как така тук бяха поканени двама бизнесмени да се разправят преди два дена?
    Днес, разбира се, темите са много сериозни – много сериозни! Аз съм бил европейски депутат пет години, господин Сандов е бил наш гост в Комисията по екология и знае как се изслушва там – това няма нищо общо с фарса, с пиар шумотевицата, която госпожа Манолова организира тук. Но аз просто имам тези въпроси: сигналите за кражби в Министерството на правосъдието, в Министерството на отбраната, където вицепремиер е господин Каракачанов – тук беше господин Сидеров, съжалявам, той си тръгна, защото му стана скучно, но самият Сидеров, който е коалиционен партньор на Каракачанов заяви, че Министерството на отбраната е превърнато в Агенция по продажба на недвижима собственост – имаше ли тук конфликт на интереси във Вашето решение този сигнал да не се гледа? Понеже по времето на също така крадливото правителство на Орешарски – там беше министърът на отбраната господин Ангел Найденов, Вие ако сте обявила такъв конфликт на интереси, напълно Ви разбирам.
    Така че въпросът е следният – задавам го аз, Николай Бареков, като гражданинът, внесъл първите три сигнала: по какви критерии тази комисия и госпожа Манолова решиха кои сигнали да бъдат разгледани и кои не?
    Госпожо Манолова, не ми минавайте с номера, че сте ги дали на прокуратурата. Тези сигнали са дадени след анализ на моя екип от Антикорупционния фронт, а не фонд, като анализ на корупционния риск – те са дадени в прокуратурата още преди да бъдат извършени въпросните престъпления. Така че вече, както се казва, е късно. Но защо сигналите или може би ще ги разгледате тази вечер, за да се подготвим да чакаме. Благодаря.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Уважаеми колеги, както е известно, в Комисията са постъпили към днешна дата бяха 85 сигнала – може би днес постъпват много, около 100 сигнала.
    На предното заседание се разбрахме как процедираме с всички тези сигнали. Въпросните сигнали, за които говори господин Бареков, които се отнасят към...
    НИКОЛАЙ БАРЕКОВ: Към Вас.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Не, не се отнасят към мен. Отнасят се до Министерството на отбраната 2017 г., когато господин Каракачанов е министър, но без значение, тези сигнали са изпратени надлежно към прокуратурата, към АДФИ и към служебните министри на отбраната и на Министерството на правосъдието. (Реплики.)
    МАНОИЛ МАНЕВ: Такова решение няма.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Но тъй като…
    Такова решение взехме днес в началото на заседанието и миналата седмица в петък. Но тъй като днес има точка „Разни“, ако проявите търпение и предложите на Комисията разглеждане на тези сигнали, те могат да бъдат разгледани.
    Както впрочем има и други желаещи да си представят сигнали, които са свързани с темите, които гледахме доскоро, така че изчакайте и ще може да си представите трите сигнали, или поне ще го поставя на гласуване…
    НИКОЛАЙ БАРЕКОВ: Госпожо Манолова, аз ще изчакам, но Вие не ми казахте по какъв критерий сте взела Вие решението, защото според мен то е взето еднолично. Тези сигнали да не се придвижат нито на първото, нито на второто заседание. А сигналите са първи по време. Те са внесени в 9,01 ч. в първия Ви работен ден.
    Второ, Вие казахте една откровена неистина.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Кое не е истина?
    НИКОЛАЙ БАРЕКОВ: Казахте, че единият сигнал за Министерството на отбраната се отнася до Каракачанов. Те са два сигнала – единият за кокошкарски кражби на хората вдясно от Вас – Радан Кънев и неговата адвокатска кантора и там основен свидетел по тези сигнали би могъл да бъде, защото той е отговорил в парламентарно питане на бившия министър Ненчев, Вашият съпруг – господин Ангел Найденов. Така че не изопачавайте фактите, моля Ви.
    И когато ще има изслушване по тези три сигнала, за кражби за над 100 милиона в тези институции, осигурете тук ресорния вицепремиер – Каракачанов, Екатерина Захариева, Христо Иванов, защото далаверата, която е разследване на „Капитал“ в Министерството на правосъдието започва с една обществена поръчка, която впоследствие отпада именно по времето на господин Христо Иванов. Той също като Вас е ново лице в този парламент.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: В точка Разни има постъпили искания за разглеждане на сигнали. Определям и искането на господин Бареков като такова, но освен неговите три сигнала, в Комисията са постъпили още 90, които са изпратени по компетентност…
    В точка „Разни“, където ще изслушаме още, ако Комисията реши, вносители на сигнали… (Шум и реплики.)
    Изчакайте до точка „Разни“… (Шум и реплики.)
    Това ще стане с решение на Комисията. Ако съм решила, че става въпрос за конфликт на интереси със сигурност щях да оставя… (Шум и реплики.)
    Но, пак повтарям, става дума за 2017 г., когато министър на отбраната е господин Каракачанов. Както и да е, тук е господин Георгиев, той ще води заседанието, ако се приеме, че ще разглеждаме този сигнал за трите министерства – за периода 2017 г.
    НИКОЛАЙ БАРЕКОВ: Госпожо Манолова, не ми е работа да се обаждам, но ако ще разглеждаме тези сигнали, което ще стане вероятно след осем часа вечерта, след „Лека нощ деца“, поканени ли са тук Христо Иванов, Красимир Каракачанов, Екатерина Захариева и бих искал да кажа, че в единия от сигналите, който е за кокошкарска кражба от заводи „Терем“, от адвокатска кантора, близка и свързана с Радан Кънев, докато тези от дясно бяха във властта като подкрепяща патерица на партия ГЕРБ – дали тези хора са поканени тук.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Разбрахме Ви, разбрах Ви.
    НИКОЛАЙ БАРЕКОВ: Извинявайте но Вие си правите политически пиар с държавни пари през изминалите 48 часа и 8 заседания на парламента.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Разбрах Ви.
    В точка Разни ще бъде разгледано Вашето предложение за обсъждането на тези три сигнала.
    Моля Ви искам да приключим с ВиК холдинга и да преминем към темата за саниране.
    ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Госпожо Манолова, извинявайте! Нали сме открита комисия? Не стана ясно по какви критерии? Какви са критериите, по които Вие разглеждате дневен ред – на миналата комисия, на тази комисия, при които сигналите попадат в дневния ред? И правим наистина едно голямо шоу. Какви са критериите, по които другите сигнали по канален ред отиват в институциите?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: С решение на Комисията. (Шум и реплики.)
    ТОМА БИКОВ: Може ли да се изкажа по процедура? Може ли да се изкажа по процедурен въпрос. В сряда господин Илчовски дойде тук не по решение на Комисията. Ние изобщо не знаехме, че той ще дойде тук. (Шум и реплики.)
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Имайте търпение поне да се изкажете в точка „Разни“.
    ТОМА БИКОВ: Кои от тези 80 сигнала си струват да се разгледат и кои не си струва? (Шум и реплики.)
    Кой издаде пропуск на господин Илчовски, искам да знам?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Секретариата на Комисията.
    Този, който издаде и на господин Бареков. (Шум и реплики.)
    ТОМА БИКОВ: Не, няма никакъв критерий.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Комисията работи напълно открито.
    Господин Иван Ангелов беше поканен от Вашата парламентарна група.
    ТОМА БИКОВ: Господин Ангелов не беше поканен от нашата група.
    Иван Ангелов беше споменат от Илчовски многократно и човекът очевидно беше дошъл тук да си каже мнението.
    Но критерии, колеги, не е имало за нито един сигнал. (Шум и реплики.)
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Критерият е решение на Комисията. С решения на Комисията бяха определени 9 теми. (Шум и реплики.)
    Критериите бяха определени на първото заседание – занимаваме се с теми от стартовия списък в зависимост от това какви публични пари… (Шум и реплики.)
    МАНОИЛ МАНЕВ: Току-що научихме от Бареков, че е внесъл три сигнала…
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Имате имейл – четете си имейлите… (Шум и реплики.)
    МАНОИЛ МАНЕВ: Отвън седи човек, който чака.
    Кой стои пред зала „Запад“ бихте ли отговорили? (Шум и реплики.)
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Тази комисия е открита. Всеки гражданин, който е пожелал да влезе на заседание на Комисията е получил пропуск.
    Предлагам да вземем решение по темата ВиК Холдинг.
    НИКОЛАЙ БАРЕКОВ: Току-що госпожа Манолова изрече една лъжа и аз ще я опровергая, това е втората лъжа и тя беше, че Николай Бареков е тук с пропуск от Комисията. Такъв пропуск не ми е издаден.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Не съм казала такова нещо. Не си измисляйте.
    НИКОЛАЙ БАРЕКОВ: Като представител на медията „Афера“ БГ, Николай Бареков чака един месец да получи пропуск за този парламент и го получих преди два дни. Пропускът ми е в качеството ми на журналист…
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Господин Бареков, спрете се, стига толкова! Изключете си микрофона, моля. (Шум и реплики.)
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Пропуск е даден на всеки гражданин, който е пожелал да дойде, и на всяка медия – без изключение.
    Заседанията се предават онлайн и са абсолютно публични. Решенията, какъв е дневният ред и кой се слуша се вземат с гласуване от Комисията.
    ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Можете ли да кажете дали някой друг ще бъде изслушан днес в Комисията? Ако да, по какъв ред е определен и с чие решение? (Шум и реплики.)
    Поканен ли е човек, който в момента чака пред зала „Запад“ за участие в Комисията?
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Ако е подател на сигнал..
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Кой ще бъде изслушан ще реши Комисията. Както е дошъл господин Бареков и си чака реда, така в тази зала може да има хора… (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Явно имате притеснение, че някой може да е подал сигнал и да е тук, но Комисията е тази, която ще реши да изслуша ли някой или не. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)
    ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Вие откъде знаете кой ще изслуша Комисията?
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Вие отново се опитвате да бламирате това заседание както ГЕРБ направи няколко пъти. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)
    ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Вие откъде знаете кой ще изслуша Комисията в реално време?
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Значи Вие в момента блокирате възможността да изслушаме госпожа Аврамова и МРРБ по темата за Националната програма за енергийна ефективност. (Шум и реплики от народния представител Георг Георгиев.)
    В момента ГЕРБ отново бламирахте това, защото Ви е страх, защото знаете, че има измами случили се през тази програма. (Шум и реплики от народния представител Георг Георгиев.)
    Не Ви отива, господин Георгиев, до скоро бяхте заместник-министър на външните работи, не Ви отива. (Шум и реплики от народния представител Георг Георгиев.)
    РЕПЛИКА: Сега какво става? Някой ще води ли заседанието?
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Това, което стана, мисля че успяхте за пореден път да осъществите едно бламиране на заседание на Комисията. (Шум и реплики.)
    Да, Вие и господин Георг, който дълго време надвикваше всички и заради който неговият бивш колега министър Аврамова стана и си тръгна и явно няма да разглеждаме тази точка докрай.
    ТОМА БИКОВ: Няма камери. Изчакай камерите да влязат, ще си изхабиш енергията за няма нищо. Изчакай да влязат журналистите и дръпни тази реч после. (Шум и реплики от народния представител Маноил Манев.)
    МАНОИЛ МАНЕВ: Все някой Ви пречи, а всъщност Ви пречи това, че не може да оправите реда в тази зала от първия миг на тази комисия. И не може да го оправите, защото Вие не знаете какво искате.
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Не, защото нямаме право да Ви изгоним. Уви, оказа се че по Правилник като народен представител дори и да нарушавате обществения ред, просто няма как да бъдете изгонен.
    МАНОИЛ МАНЕВ: Знае само госпожа Манолова какво прави в тази комисия. Вие не знаете за какво сте тук. (Шум и реплики.)
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Може ли малко да се успокоим.
    Страхотни сте – благодаря. Продължаваме. (Реплики.)
    Уважаема госпожо, моля Ви, не Ви е дадена думата. Моля Ви бъдете възпитана. Благодаря.
    МАРИЯ СИМИ: Старая се да бъда, но като видях какво възпитание…
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Не, моля Ви, млъкнете, ако обичате!
    МАРИЯ СИМИ: Госпожо Манолова, бързам за лекар – имам час, само да попитам, ако внеса сигнал, какво ще стане с него? Защото като гледам няма Комисия – как ще стигне до някъде?
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Госпожо, Вие в какво качество сте тук, само да попитам? Като гражданин, добре.
    Ако сте подала сигнал и сте тук заявите желание да представите сигнала си, Комисията ще реши.
    МАРИЯ СИМИ: Аз питам днес е понеделник 10-ти, утре президентът каза, че ще има служебно правителство, аз питам какво ще стане с тези сигнали?
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Предстои да решим в следващата точка.
    МАРИЯ СИМИ: Защото официално няма да бъдете комисия.
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Все още не сме разпуснати, все още сме Комисия и ще трябва да вземем решение за тези сигнали днес, сега.
    МАРИЯ СИМИ: Господин Сандов, с Вас съм говорила когато бяхте на „Коня“, като студент…
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Само че в момента не съм студент, благодаря Ви. Но аз Ви отговарям на въпроса, който задавате.
    МАРИЯ СИМИ: Това, което виждам тук, моите въпроси са за енергийната ефективност и така се радвам, че е тук господин Добрев, защото романи съм писала за това. Имам въпроси, които трябва да задам и искам да получа някакъв отговор. Веднага да го внеса, защото сме го написали. (Шум, реплики и спор относно правилата на Комисията. Възгласи: „Оооо!“)
    РЕПЛИКА: Нека да приемем сигнала. Жената е дошла, отделила е от времето си.
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Ние не знаем какво ни предлагате, госпожо. Дойдохте и ни се накарахте за нещо, което…
    РЕПЛИКА: Няма значение, аз съм гражданин – защо да не се разгледа на тази жена…
    ЯВОР БОЖАНКОВ: Видя ли бе човек? Заради Вас в следващия парламент трябва да правим изцяло нов проект – съсипахте всичко.
    АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Божанков, не съм съгласна с този тон – не по този начин! Много съжалявам, но не сте прав с този тон и не по този начин, защото тук нямаше никакъв ред преди малко.
    МАНОИЛ МАНЕВ: Господин Божанков, от първия ден на 45 парламент Вие заявявате, че сте мнозинство и ще ни наврете…, няма да ни давате да дишаме и така нататък, а сега ние сме Ви виновни. За какво?
    Господин Божанков, на Вас говорех, но Вие бяхте силно възбуден.
    От първия ден на 45 парламент Вие се обединихте в едно огромно мнозинство и казахте, че няма да ни дадете да дишаме в този парламент, а сега Ви излязохме виновни, че нещо в Правилника на този парламент не Ви е о’кей. Не мога да Ви разбера. Кой писа Правилника? Кой го приема? Вашето мнозинство – сега какво сме Ви виновни ние?
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Вие искате в Правилника да пише, че може да се гонят народни представители!? Не е ли въпрос на елементарна култура народните представители да не се държат като футболна агитка, да не прекъсвате всеки един говорещ или да крещите половин час на микрофона. Това бих казал, че не е нормално. Правилникът си е много нормален.
    ЯВОР БОЖАНКОВ: Уважаеми колега Манев, тъй като коментарът беше насочен към мен, знаете че аз от първия ден бях за ясни правила в Комисията. Никой Правилник, на никой парламент за 30 години не е предвидил това, което стана в тази комисия, а то е че Вие тук, с мажоретния състав от над 30 души всеки ден саботирате дейността на Комисията. Няма в Правилника точка: изгонване на народен представител – принудително извеждане, защото никога не е имало народен представител, който да е стигнал дотам, че да трябва някой да го извежда принудително. Това се случва за първи път. Може би в следващия парламент ще трябва да направим изцяло нови правила и нов правилник предвиден за такива случаи. (Шум и реплики.)
    МАНОИЛ МАНЕВ: Колеги, хайде да се успокоим малко. Днес не съм вземал думата въобще, нямах и намерение, но това, което каза господин Божанков е изключително важно – то трябва да бъде записано и да бъде вкарано в аналите на парламeнтаризма. Всъщност не става въпрос за това да се извежда принудително или да се наказва с бой с тояги народен представител, а става въпрос само който трябва, да може да говори. Само че това е парламент. В парламента не може с бой с тояги и с извеждане и запиране на народни представители да функционира. Това, което Вие искате се нарича по друг начин, но този дебат ще го водим някой друг път.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Уважаеми колеги, нека да вземем решение по изслушването отнасящо се до държавния ВиК Холдинг. Къде изпращаме информацията, всъщност министърът и изпълнителният директор са представили информацията, която дискутирахме до момента – за предоставянето на парични средства.
    Предлагам да изпратим информацията по темата свързана с ВиК Холдинга на АДФИ, на следващия министър и на прокуратурата както пращаме всички сигнали – за установяване на законността на предоставяне на заемни средства през увеличаване на капитала. Даже не заемни, а безвъзмездни.
    МАРИЯ СИМИ: Господа депутати, искам да Ви кажа само, че Вие нямате уважение към суверена. Вие ни подценявате. Кой кого ще изгони – не никой не трябва да се гони и не трябва да се конфронтирате. Това беше грозна работа. В училищата не е толкова шумно колкото тук!? Нивото Ви е под всякаква критика!
    Въпросът, който зададох… тук трябва да има ред! Може ли такова нещо!? Всички да се изслушваме. Всеки натиска копчето, но аз съм проста обикновена гражданка. Вие сте депутати – миропомазани, светци няма тук. Злоупотреби има във всяка сфера – дали е правителство на Станишев, дали на Орешарски, дали…
    Всеки греши, който не се е родил, той не е сгрешил. Припомнете си притчата за Исус Христос и фарисеите, когато го викат за прелюбодейката: който е безгрешен нека пръв да хвърли камъка. Всички сме грешни и аз греша, и Вие грешите.
    Попитайте господин Добрев, ако има доблест да каже колкото пъти – в пет работни комисии съм била в министерството. Той самият ни насърчаваше точно за енергийната ефективност, за загубите – роман съм написала, роман. Няма кой да го чуе. Ако го оставя и утре Вие развалите тази комисия, както го правите, и да цитирам господин Орешарски: ако развалите седенькята, какво става? Напразно отива този материал, това Ваше време, а всички имате интелигентни физиономии, а всички говорите като врагове. Тук няма разбирателство. Аз бях доволна, че е тук господин Добрев, нека да каже в комисиите – по енергетика, наблюдение над КЕВР, борба сме водили за тази енергийна ефективност. Вместо Вие да ни помогнете и да ни защитите всички хулите и не давате на гражданите думата. Ние сме случайни хора – кучета ни яли.
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Аз предлагам в следващия парламент, в Комисията по енергетика отново да се заемем с всички тези казуси. Сега тук нямаме време.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Има ли други предложения по отношение на информацията за ВиК Холдинга?
    ТОМА БИКОВ: Ние хубаво ще вземем за ВиК Холдинга. Нали ще вземаме решение да изпращаме всички сигнали някъде – какво означава да вземем сега за ВиК Холдинга, а после за всички останали? То нямаше никакъв смисъл от изслушването, защото ние ще пратим писмената документация, която те са дали. Нямам против. Нека – ще гласуваме за ВиК Холдинга, но не виждам защо ВиК Холдинга е едно гласуване, а другите 84 сигнала ще ги гласуваме заедно!? Според мен, ако ще пращам нещо, пращаме всичко, защото ние не сме го чели. Аз честно казано няма да гласувам, защото изобщо не знам какви сигнали има.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Направих предложение. Колеги, съгласни ли сте да изпратим сигнала? (Реплики: „За“, „За“, „За“.)
    Моля, който е за изпращане информацията за ВиК Холдинга, което докладвах преди малко. Все пак имаше три часа изслушване по темата и не може да приключи без решение.
    Следва гласуване – …..за, против – няма.
    Заповядайте госпожо Каназирева.
    ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Госпожо Председател, също днес не съм вземала думата, изслушваме, изчакваме, защото за първи път днес донякъде тази комисия влезе в дневен ред какъвто беше идеята за създаването. Дотук нито една от темите беше в предмет от предмета на тази комисия. Наистина настоявам и моля да въведете някакъв ред, ясни правила на изказване, на задаване на въпроси.
    Отделно от това се присъединявам към господин Биков. Утре парламентът се разпуска, така или иначе тази комисия спира да функционира, има входирани днес казахте 90 сигнала, онзи ден казахте 300 сигнала. Нека да вземем едно решение, което да бъде общо за всички. Така или иначе, ако не сте подготвили някаква изненада в точка Разни, пак да нарушите дневния ред на Комисията, тази комисия спира със своята работа. Нека да вземем едно принципно решение относно всички сигнали, да бъдат препратени до която Вие искате институция – най-добре до всички институции и все пак ние като членове на Комисията да получим достъп до тези сигнали не само в табличен вид, в техните заглавия, но и самите сигнали да се запознаем макар и на финала на тази комисия. В противен случай става така, че тази комисия наистина се създаде единствено и само да обгрижи Вашата предизборна кампания.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Госпожо Манолова, може ли на Ваше ляво: медиите въведохме един господин, който чака търпеливо отвън пет часа, седи срещу Вас…
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Госпожо Беновска…
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Моля Ви, ние също чакаме пет часа.
    Този господин не пожела да си каже името, но каза, че е влязъл официално тук и иска да говори, както се изрази той, за цялата икономика. Кога ще дадете думата на този човек и кой го е поканил? И нека да се представи кой е.
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Госпожо Беновска, не Вие водите дневния ред.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Господин Бареков, господинът с машините за гласуване, господинът, за който казвате, и господин Гаджев, който сигурно също е подал сигнал…
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: А този господин, който седи точно срещу Вас…
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Не го познавам.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Той иска да говори. Той каза пред медиите, че ще говори за цялата икономика. Дайте му думата.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Ще му дам думата, ако Комисията реши, в точка „Разни“.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Кога?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Сега има друга точка.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Но кога ще дойдат…? Вашите точки са непрекъснато едни и същи, не идвате до същината.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Има дневен ред, госпожо Беновска. Ако имате друга по-важна работа, вършете си я.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Не, аз нямам важна работа. Ние сме дошли тук да отразим обществените процеси активно, а не по Ваш вкус, госпожо Манолова. Ние не сме на бал с бални рокли и танци, и чай – по Ваше усмотрение. Просто подредете дневния ред.
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Госпожо Беновска, може ли да не обиждате Комисията и Народното събрание като институция.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Не обиждам нищо, това е една метафора. Това е една метафора, господин Сандов.
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Госпожо Беновска, моля Ви се.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Моля Ви се, подредете си дневния ред на Комисията, защото наистина показвате, че и в следващия парламент вероятно ще бъде хаос.
    Кога ще дадете думата на този човек срещу Вас – не му знам името, не пожела да си го каже.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Много Ви моля да млъкнете. Това не е пресконференция. Това е заседание на Комисията – ако желаете го отразявайте, ако желаете – не.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Да „млъкне“ – може да кажете на мъжа си, този глагол не е подходящ в момента.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Добре, замълчете тогава.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Мога да спра да говоря, но да „млъкне“ – на мъжа си. (Шум и реплики.)
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Свършихте ли, госпожо Беновска?
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Мога пак да си взема думата. Питах Ви конкретно: кога този човек ще говори? Отговорете: кога ще има ред в дневния ред на Комисията?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Това всичко е координирана акция на ГЕРБ през подставени лица. (Шум и реплики. Възгласи „Еее!“)
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Ние всички журналисти бяхме навън и нямаме нищо общо с ГЕРБ, извинете ме!
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Добре, какво е това сега?!
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Вие нямате нищо общо… Специално Вие нямате нищо общо, нищо! (Силен шум.)
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Мога да имам с когото си искам общо, господин Сандов. Не ме ревизирайте! Ревизирайте държавата!
    Дайте ред в дневния ред! Ние медиите не сме Ви слуги тук – да седим само и да угаждаме на капризите Ви!
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Не е задължително.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Задължително е.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Добре, стойте тогава.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Ние сме длъжни да дадем истината на нашите слушатели и зрители.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Следващата точка от дневния ред е: Националната програма за саниране.
    Министърът е представил информация.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Няма кой да Ви отговаря вече.
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Моля, спрете си микрофона. Прекалявате. Има дневен ред в тази комисия. (Шум и реплики.)
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Няма да коментирам, но за трети път заради безредици, инициирани от ГЕРБ и хора на ГЕРБ, темата за санирането се прекратява. Това е за трети път.
    ТОМА БИКОВ: Искам да отговоря съвсем спокойно. Госпожо Манолова, на предното заседание нашата група предложи точката с госпожа Аврамова да мине като първа. И бяхме да сме я изслушали вече десет пъти.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Първа е.
    ТОМА БИКОВ: За миналия път говорим. Така че безредици не сме правили, просто направихме процедурни уточнения на неверни Ваши твърдения.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Постъпила е информация от госпожа Аврамова, която се отнася до Националната програма за саниране. Самата госпожа Аврамова, тръгвайки си, обясни, че съответните шефове на дирекции и експерти, които отговарят по темата саниране, са отказали да дойдат. Цитирам. (Реплики.)
    Има ли някой, който да е по темата саниране? Весела Начева – директор на дирекция „Търговски дружества и концесии“, и Гергана Благиева – директор на дирекция „Жилищна политика“. Госпожа Министърът обясни, че едната от двете е отказала да дойде да бъде слушана в Комисията.
    Но така или иначе Министърът си е изпълнила ангажимента и е представила писмена информация, която своевременно беше изпратена на членовете на Комисията, която се отнася до Националната програма за саниране. Предполагам, че всички са се запознали с тази информация.
    ТОМА БИКОВ: Не, не сме се запознали. На нас не е била пращана.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Който се интересува, се е запознал.
    ТОМА БИКОВ: Не, не който се интересува. Вие сте длъжни да ни информирате и да ни пращате информация.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Изпратена Ви е информацията на имейлите от госпожа министър Аврамова по Националната програма за саниране.
    ТОМА БИКОВ: Аз може по технически причини да не съм я получил, ама и колегите като не са я получили – не знам.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Със сигурност всички са я получили.
    ТОМА БИКОВ: Явно не сме от всички.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Ще помоля да бъде размножена или да Ви бъде изпратена. Както искате.
    ТОМА БИКОВ: О’кей, не ни е проблем това.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Изпратена е своевременно още миналата седмица.
    ТОМА БИКОВ: Добре, ще го приемем като някаква грешка, да кажем.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Ако искате, отворете си имейла да видим дали е там или не е.
    Госпожа министър Аврамова ни препоръча по време на едно от предишните заседания на Комисията, да се запознаем с договорите за саниране, които са налични на сайтовете на българските общини, за да установим фактите, свързани със санирането. В Комисията има постъпили сигнали, включително и със снимков материал от днес, по темата саниране. Но и експертите на Комисията и членове на Комисията се опитахме да извадим договори, които са в различни български общини, за това как се е случвала програмата за саниране и се натъкнахме наистина на изключително притеснителни факти.
    Имам тук шест договора, но всъщност проверихме много повече, които се отнасят до три различни български общини – Бургас, Пловдив и Хасково. И какво установихме? Да, факт е и е права министър Аврамова, че методическото ръководство се осъществява от Министерството, но притеснителното е, че Министерството не осъществява финансов контрол върху договорите, които се сключват с общините, и върху изпълнението на тези договори. В процеса са ангажирани, но без да отговарят за контрола, областните управители, Министерството на финансите, Българската банка за развитие, но реално контрол върху тези договори – няма оторизиран орган, който да извършва.
    Какво установихме ние?
    Във всички тези договори има три начина за отклоняване на средства и ще го покажа. Специално за Вас, господин Биков, извадих един договор за Бургас, но то е същото във всяка една от останалите общини.
    ТОМА БИКОВ: На нашите блокът още не е саниран. Чакат, обаче Вие ще го спрете, доколкото разбирам, защото така заявихте. Чакат одобрение и още не са го почнали.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Не, няма да го спрем. Просто ще спрем течовете.
    ТОМА БИКОВ: На майка ми и баща ми панелката.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Какви са трите схеми за източване на пари? И го казвам съвсем отговорно, тъй като някой питаше.
    Ето, казвам трите схеми за източване на пари от санирането.
    Първа схема: усвояват се средства за саниране на подземни застроени площи. Всеки блок, който подлежи на саниране, има надземна и подземна площ, или повечето имат. Усвояват се средства по предвиденото – 139 лв., и за подземните площи, които предполагам си давате сметка, че няма как да бъдат санирани. И давам за пример въпросния блок в Бургас, но е същото, казвам, и в Пловдив, и в Хасково, и в Стара Загора. Същото е навсякъде.
    Според този договор за блок в кв. „Зорница“.
    ТОМА БИКОВ: Аз не знам какво разбирате под саниране, обаче, защото сега вкарвате в заблуждение всички.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Добре – енергийна ефективност за…
    ТОМА БИКОВ: Има конструктивно укрепване в мазето, разбира се. Ако си представяте санирането като лепене на стиропор по панелите…
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Въпросният блок има общо 9484 кв. м площ, подлежаща на саниране. От нея надземни са 8355 кв.м., подземни са 1128 кв.м. Според техническия паспорт подземните части не подлежат на дейности, свързани с енергийната ефективност и санирането, но такива в крайна сметка са разплатени, като става дума за 1128 кв.м. по 139 лв., става дума за 157 637 лв.
    Втора схема за отклоняване на средства – чрез усвояване на средства за дограма, която е призната за качествена, и която според договора за енергийно обследване не подлежи на саниране. Описана е, извадена е. Само че във въпросния договор, а и във всички останали, и тези неподлежащи на саниране, вече сменени дограми, врати и прочие, са изписани и разплатени като санирани. В конкретния случай става дума за 208 205 лв., защото това е 717 кв. м дограма, която е призната за годна и неподлежаща на саниране. После ще Ви представя договора с всички документи.
    Следващият начин за отклоняване на средства от системата е чрез разплащане на 10% непредвидени разходи. В случаи, в които има договори за енергийно обследване, и технически паспорти на въпросните блокове, които се санират, тези 10% нямат никакво обяснение, освен начин за отклоняване на средства, защото всичко е видимо, всичко е описано, но в крайна сметка се смятат и 10% непредвидени, което е в размер на 120 436 лв. Така че за въпросния блок в Бургас, жк „Зорница“, бл. 42, ще Ви представя договорите.
    Имам и за „Славейков“. Всъщност най-големият куриоз, който видях, е точно за „Славейков“. Ще Ви го покажа след малко. (Реплики.)
    В крайна сметка са разплатени 1 млн. 324 хил. 797 лв., от които според анализа, който направихме, а именно саниране на подземни части, саниране на обявени за годни и неподлежащи на смяна дограми, врати и прочие, и 10% непредвидени разходи надписването за този блок е в размер на 486 279 лв. Тук са документите. Тази сума е разплатена.
    ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Манолова, извинявайте, Вие правите тук някакви внушения, при положение че го няма Министерството да Ви отговори на въпросите.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Министерството каза…
    ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Никой няма никакви документи. Вие въртите едни листчета и я сте ги съгласували…
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Напротив. Министърът обясни, че документите са на сайтовете на общините.
    ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Вие питахте ли някой експерт да Ви го обясни това нещо, или просто го видяхте и си го говорите като юрист.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Разбира се, консултирахме се подробно.
    ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Защото, вижте, тези подземни части, които се санират, това може да е плочата на нулевия цикъл. Ами отдолу се слага стиропор, за да не влиза отдолу…
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Консултирахме се за всеки един от договорите и за всеки един от блоковете.
    ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз не знам Вие какво четете, но…
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Тук беше министърът. Ако имаше интерес, щеше да остане. Сега като го няма, какво да направим?
    ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, ама не може да правите заключение, че има злоупотреби някакви за някакви милиони или за каквото и да било, без да има кой да ги обори тези твърдения.
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Ама те си тръгнаха.
    ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ние нищо не можем да видим. Вие четете някакъв блок в Бургас.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Ще дам на господин Биков цялата документация.
    ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако искате, да отидем всичките утре в Бургас и да го видим този блок.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Казвам го с името си. Занимавахме се и…
    ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Той целият блок е сигурно 1 милион. Как от един блок за 1 милион ще се открадне 1 млн. 200 хил.?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: За 1 млн. 324 хил. 790 лв.
    ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, и са откраднали 1 млн. и 200 хил. Това е толкова несериозно, че…
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Притеснителното в тази програма е, че никой не контролира тези разходи.
    ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Как да не се контролират? Има Строителен надзор, има областен управител.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: От страна на Министерството. Госпожа министърката каза: всичко е в общините…
    ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Строителен надзор има.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: …ние нямаме отношение.
    ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Всяка една от тези поръчки има Строителен надзор. В някои има инвеститорски контрол. Има областен управител, МРРБ.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Да. И в крайна сметка е несъответно нито за техническото обследване, нито на техническия паспорт. По същия начин изглеждат и други…
    ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Вижте, Вие правите твърдения, които ние не можем да проверим. Дайте всички да разгледаме документите.
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Министърът си тръгна. Няма интерес. Тръгна си.
    ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ние пък не можем да видим документите.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Елате да Ви ги покажа.
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Върнете министъра да дойде да ги обори. Той си тръгна.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Елате да Ви ги покажа.
    ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Той и министърът ще трябва да види конкретния договор. Ако имате някакви съмнения, дайте ги в Прокуратурата, ако трябва ще уточни.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Елате да видите конкретните договори.
    ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не, не. Не гарантирам такова нещо. Аз дори предлагам да отидем в Бургас на място, на въпросния блок и там да проверим на място.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Не, можем да отидем в Хасково, защото има договори. Може и в Пловдив.
    ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Където кажете. В Хасково има сто блока санирани. Който си изберете. (Реплики: „Нека да се провери!“)
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Може и в Стара Загора, може и в Кюстендил. Навсякъде е едно и също.
    ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Разбира се, че е така. Аз съм съгласен да се провери всяко едно нещо, но не да правим тук заключение, че от милион и 300 били откраднати милион и 200 от един блок. Разбирате ли?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Ще Ви предоставя цялата документация.
    И тъй като господин Биков ме попита за „Славейков“, където живеят, да Ви кажа, че един от най-големите куриози, на които се натъкнахме, е точно за саниране на блок в жк „Славейков“. Става дума за бл. 1в. Сигурно Вие знаете къде е. След санирането на този блок несъответствието, което ние установихме, е в размер на 767 хил. лв. Но, забележете, че по отношение на този блок има мобилизация и организация на обекта, за което са платени 25 600 лв. И финално за предаване на обекта 35 хил. лв. Ето, ще Ви ги…
    ТОМА БИКОВ: Госпожо Манолова, аз не знам защо към мен се обръщате. Аз разбирам точно колкото Вас от тези неща. Не знам защо ги обсъждате с двама души членове, които нищо не разбираме от това.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Комисията се занимава от няколко дни с това саниране.
    ТОМА БИКОВ: Ако имате съмнения, тук сериозно, дайте тези договори. Виждам, че те са конкретни договори. Казахте шест договора. Берекет версин, ако в шест блока има проблем. Винаги има някакъв дефект. Ако имате някакви съмнения, дайте ги.
    Плюс това аз не знам кой е отговорен за тези договори. Кой е отговорен?
    РЕПЛИКА: Той си тръгна.
    ТОМА БИКОВ: Министърът ли е отговорен? Министърът ли ги подписва? Общината ги подписва. (Реплики.) По тази линия би трябвало да викнем тук кметове. Така че и тук да беше министърът, щеше да Ви каже това. Аз затова нарочно Ви питам кой е отговорен, Вие не знаете.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Напротив. Проблемът в момента е точно в това. Министърът каза, че няма отношение към договорите.
    ТОМА БИКОВ: Записаха Ви тук, имате синхрон довечера в новините и по тази тема. Дайте да минем на следващата, защото става вече 18,00 ч. Да минем на следващата. Разбрахме, че имате документи. Съгласни сме да ги пратите, където решите – на АДФИ, на прокурори, на който искате.
    Да минем по следващия въпрос, защото наистина никакъв смисъл няма това в момента.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Предлагам да вземем решение, тъй като наистина темата за санирането е тема за 2 млрд. лв. От това, което ние установихме, средствата, които се отклоняват по тези начини чрез саниране на подземни…
    ТОМА БИКОВ: Тук издавате присъди вече.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Става дума за 30%.
    ТОМА БИКОВ: Понеже Вие казахте „отклоняват се средства“, сега вече сте длъжна да кажете кой ги отклонява, защото почнахте веднъж. Втората стъпка е кой ги отклонява. Кажете сега. Кой?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Това е притеснителното. Става дума за Национална програма…
    ТОМА БИКОВ: Кой? Кой? Кой? Кой?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: … за 2 млрд. лв., за която министърът каза, че няма никакво отношение.
    ТОМА БИКОВ: Кой ги отклонява средствата, след като сте стигнали до въпроса.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Според мен това е координирано действие между Министерството, областните управители и кметовете. (Шум и реплики.)
    ТОМА БИКОВ: Твърдите, че областните управители на Бургас, на Хасково и на… са отклонили средства.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Това са органите, които от отговора на министъра излиза, че имат отношение към цялата организация.
    ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Госпожо Манолова, ето един областен управител до преди един месец. Аз съм тук. Много ми е интересно. Кажете ми за своите претенции към мен.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Имахте ли отношение към санирането?
    ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Ама не. Вие казвате: кметове, областни управители, министри – всички са… Моля Ви се, спрете да правите тези внушения! Спрете да правите тези внушения!
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Не, аз не правя внушения, а го казвам директно.
    ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Защото в област Пловдив няма сигнал, който да сте подали и да не сме реагирали на секундата. (Реплики.)
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Казвам директно…
    ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Не, не сме против. Напротив, госпожо Манолова, не сме против да проверявате. Ние подкрепихме тази комисия и подкрепихме Вас и за председател, но спрете да правите внушения и да раздавате присъди. Вземете документите и ги депозирайте в компетентните органи.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Да, ще ги изпратим, заедно с всички документи.
    ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Но спрете да правите внушения. Това не е коректно.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Предлагам Комисията да препоръча…
    МАНОИЛ МАНЕВ: На прокуратурата или на съда?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: …на следващия Министерски съвет да направи анализ на Програмата за санирането. И всички тези документи да бъдат изпратени на АДФИ, на ресорните министри на регионалното развитие и на финансите, и на Прокуратурата.
    ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Съгласни сме.
    ТОМА БИКОВ: Ние сме съгласни. Единствено пак ми се струва безумно ние от парламента да пращаме документи от МРРБ на министъра на МРРБ. Малко е смешно, но сме съгласни и на това. Той има възможност след тези документи всички документи да си поиска, но ще му ги пратим тия, които сме взели оттам.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Кой е за да изпратим документите по санирането на изброените институции?
    За – единодушно.
    Заповядайте, господин Сандов.
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Доколкото разбирам, изчерпахме точка първа от дневния ред, поправете ме, ако греша, но мисля, че я изчерпахме.
    Затова в точка „Разни“, понеже днес е заведен един сигнал, свързан с… (Шум и реплики.) Добре, ще обсъдим. Спокойно.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Момент, момент!
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Не сме казвали никога за ред на подаването. Казва, че информира Комисията за реда на подаването. И понеже този сигнал не е стигнал до Комисията, а е заведен в Народното събрание, затова взимам думата, за да кажа, че е постъпил такъв сигнал и да предложа на Комисията, ако реши, да го разгледа. Няма нищо нередно, странно или каквото и да е. Моля Ви се. Аз се запознах с него. Вносителят на сигнала е тук, това е сериозна гражданска организация. Вместо в предходното Народно събрание, 51 хиляди подписа…
    ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Госпожо Манолова, това е некоректно. Не може контролирано Вие да излагате който си пожелаете сигнал. Не може това да го правите.
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Аз правя предложение към Комисията.
    ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Спекулирате, използвате, манипулирате общественото мнение и тази комисия. Тази комисия е превърнахте в свой партиен орган. Абсурдно е това. Не може преди малко да говорите, че имате 90 сигнала, и Вие да изкарате сигнала от последните пет минути. (Реплики.)
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Вие не гласувате, защото не сте член на Комисията.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Момент, господин Сандов.
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Моля Ви се, успокойте се малко.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Комисията реши…
    ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Коя Комисия реши? Ние не сме ли в Комисията?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Изслушайте ме. Решихме, че ще има закрито заседание за представяне на документите. Нали го решихме днес?
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Аз го поисках, Вие казахте, че ще вземем решение по вторана точка, което е коректно, добре. Ако искате да вземем такова решение.
    Уважаеми народни представители от ГЕРБ, мога ли да Ви помоля да се изслушваме поне до края на изречението на някой, когато говори. Може би има нещо друго като изказ. Просто, ако чуете до края на изречението, ще разберете.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Мога да кажа, че вече решихме, че ще има закрито заседание, на което да се разгледат документите, оставени от господин Илчовски в предишното заседание. Нали така? Така че членовете на Комисията са тук.
    Заповядайте, господин Сандов.
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Както казах, има подаден сигнал, който е входиран днес. Той е свързан с точка, която ние разглеждахме на предходното заседание обстойно. Съдържа в себе си факти, които според мен са важни. Вносителят на сигнала е тук. Тя представлява гражданска организация, която е солидна, която е внесла петиция към предходното Народно събрание с над 50 хиляди подписа, следователно говорим за сериозен обществен интерес по темата. Ако желаете, може да бъде представено. Просто го правя като предложение в точка „Разни“. Става въпрос за фермата за норки, става въпрос за 2018 г., става въпрос за отчет на предприятието, което е за приходи, от 3000 лв., при положение че същата тази година от България са изнесени ценни кожи от същия тип за 11,3 млн. долара, което е съществено нарушение.
    ТОМА БИКОВ: Аз нямам против тази тема, господин Сандов.
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Просто правя предложение да я изслушаме.
    ТОМА БИКОВ: Въпросът е, че ние сме Комисия, която не разследва частни предприятия, а разследва проверка за установяване на злоупотреби и нарушения при разходването на средства от Министерски съвет, министерствата, държавните органи, държавни предприятия и дружества с повече от 50 на сто…
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Точно така. Аз не искам да разследваме предприятието.
    ТОМА БИКОВ: За друга комисия е просто тази тема.
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Аз не говоря за предприятието, аз говоря, че тук има информация за органа БАБХ, има информация за прикрит оборот, което означава огромна корупционна вероятно схема…
    ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Ми дайте го в прокуратурата.
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Има информация за предприятие, което явно се ползва със солидни…
    ТОМА БИКОВ: Прикрит оборот не означава корупционна схема. Прикрит оборот означава данъчно престъпление. Това е прикрит оборот. Как корупционна схема? Корупционна схема означава нещо съвсем друго. Да си скриеш оборота означава да си излъгал държавата за данъци. Сигурно има стотици фирми в България, които крият оборот. Не стотици, ами хиляди са си прикрили оборота. Ние сега една по една… Ние не сме счетоводна къща тук. (Реплики.)
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Аз не съм вносител на сигнала, аз само представих какво съм прочел аз от сигнала. Вносителят е тук. Правя предложение да бъде изслушан, ако Комисията е съгласна.
    ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Не може Вие да си входирате сами сигнали и сами да си ги докладвате.
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Не сме си входирали нищо.
    ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Точно така изглежда отстрани. Всеки божи ден Вие изкарвате някакъв сигнал, който смятате, че е приоритетен пред останалите. Такива сигнали още 300 могат да Ви входират. (Шум и реплики.)
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА (при изключени микрофони): Господин Бареков беше тук от Ваше име...
    ДАНИ КАНАЗИРЕВА: От наше?! Моля Ви се без спекулации, ако обичате, госпожо Манолова! (Шум и реплики.)
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Постъпили са следните искания... Тук ли е госпожата със сигнала? Коя е? Как се казвате? В Деловодството на Народното събрание е, не е стигнал още до Комисията. (Шум и реплики.)
    Има искане от госпожа Петя Алтимирска за изслушване за загробване на норки.
    Има искане от господинът отсреща по отношение на машините за гласуване, нали така, господине?
    Има искане от господин Бареков за публично разглеждане на неговите сигнали. И господинът отсреща – Вие сте?
    ТОМА БИКОВ: Вие разбирате ли в каква абсурдна ситуация сме в момента?! „Господинът отсреща“ – ние не им знаем имената на тези хора, ще ги изслушваме по техни сигнали?!
    А за машините да Ви кажа... Само един въпрос искам да задам, за да преценим дали изобщо дали да изслушваме за машините. Става ли въпрос във Вашето изложение за корупция по отношение на закупуването на машините или там вземането им под наем? (Реплики при изключени микрофони.) Става ли въпрос за нещо такова, за да знаем дали да се занимаваме изобщо?! Ако е проблем с настоящите машини, да отиде в ЦИК. (Реплики при изключени микрофони.)
    Ама аз не знам какъв ще бъде, как да гласувам? (Реплики при изключени микрофони.)
    РЕПЛИКА: Господин Биков, нека да Ви отговоря. Вие сте доста интелигентен човек, или поне така изглеждате, мислите ли, че ще дойда да занимавам Комисията по корупцията, ако няма корупция?! Едно на нула за мен?! (Шум и реплики.)
    МАНОИЛ МАНЕВ: Да изслушаме човека.
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Здравейте! Тук съм по мое желание и по мой сигнал. Благодаря Ви, че ме приехте тук, да изкажа моите терзания и проблеми.
    Моят сигнал е за основната корупционна дейност на нашата фирма от 2001 г. до момента. (Шум и реплики.) Аз съм най-големият зеленчукопроизводител в България, зърнопроизводител съм. Имаме около 350 човека, които работят при нас постоянно и отделно още 500 човека, които наемаме допълнително всяка година за допълнителна работа. Със зеленчуци зареждаме всички вериги в България и искам да кажа основните проблеми в нашия бизнес.
    Ако имате това желание, моля Ви изслушайте ме пет минути. Имам доказателства. Не става въпрос само за корупция, тук става въпрос за абсолютно бих казал и за националната сигурност на нашата държава. (Реплики.) Да.
    РЕПЛИКИ: Това е за закрито заседание!
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Моля Ви, нека бъдем последователни. Фирмата ми е регистрирана през 2001 г. – „Агробел 2001“. (Шум и реплики при изключени микрофони.)
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Колеги, предлагам да гласуваме поредността на изслушване на сигналите.
    Вие, господине, прощавайте как се казвате?
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Павел Славчов Стоименов, собственик на фирма „Агробел 2001“.
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Добре, значи, господин Стоименов – който е „за“ да бъде изслушан, моля да гласува.
    ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Госпожо Манолова, първо, като председател разберете каква е темата и дали тя е в предмета на Комисията и тогава подложете на гласуване.
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Господин Стоименов каза каква е темата.
    ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Аз имам процедурно предложение.
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Който е „за“, моля да гласува.
    ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Като член на Комисията имам процедурно предложение.
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Темата е за гласовете на българския народ.
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Изчакайте, в момента сме в процедура на гласуване.
    ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Не, ние не знаем темата, за която…
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Той обясни.
    ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Не знаем темата.
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Моля, който е „за“…
    ДАНИ КАНАЗИРЕВА: И Вие не знаете темата, и ние не знаем темата. Как така ще изслушваме?
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Той обясни.
    ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Госпожо Манолова, имам процедурно предложение. Тъй като няма обективност и Вие не знаете за какво са дошли тези сигнали и какъв е предметът, и дали те са в предмета на Комисията, аз предлагам, за да гарантираме прозрачност, обективност на работата на тази комисия, да докладвате, ако ще да стоим тук утре докато ни разпусне президентът, всички сигнали, които са входирани. Сто сигнала започвате и ги докладвате до утре следобед. (Шум и реплики.) И тогава да преценим каква информация да събираме. И така. Ама днес да дърпате някакъв сигнал, входиран току-що…
    ТОМА БИКОВ: Ние не знаем кой е човекът.
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Темата е „зависимостта на българския народ“. Не става въпрос нито за партии, нито за…
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Господин Стоименов,…
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Да, господине (към народния представител Тома Биков), лично аз гласувах за Вас тази година и лично аз Ви донесох 1000 гласа. Казвам Ви откровено, ако искате ще Ви покажа, за да видите.
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Не, не! Моля Ви се! Господине, моля Ви се да не влизаме в… (Шум и реплики.)
    ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Въведете някакъв ред, госпожо Председател.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Господин Стоименов, откъде знаете, че 1000 гласа сте донесли на ГЕРБ? Нали има тайна на вота?
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Госпожо Беновска, моля Ви не вземайте думата, когато не сме Ви дали думата.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Откъде знае, че 1000 гласа е дал?
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Госпожо Беновска, моля не вземайте думата – никой не Ви я е дал.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Значи, Вие карате работниците си да гласуват за някой, така ли?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Подлагам на гласуване…
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Кажете, господин Стоименов, откъде знаете, че имате 1000 гласа? Знаете Вие карате да гласуват Вашите работници под Ваша команда, така ли?
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Защото плащам на толкова хора заплата, затова знам.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Плащате им заплата да гласуват за някого ли? (Реплики.) Плащате им за едно гласуване ли, дето викат?
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Не. (Реплики при изключени микрофони.)
    РЕПЛИКА: Моля Ви, оставете си гласоподавателите да говорят бе!
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Кажете си сигнала, господин Стоименов! Не искате да го кажете на нас.
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Нямам възможност, как да го кажа?
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Хайде кажете го, не искате на журналистите да го кажете. Кажете го.
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Сигналът е малко по-дълъг.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Отнемам Ви думата. Госпожа Беновска е тук, за да отразява работата, не да провежда разпити.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Ама, как? Той не искаше на журналистите да каже предмета на сигнала. Кажете си предмета на сигнала, господин Стоименов.
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Ако трябва, ще го кажа на Комисията, госпожо Беновска.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: И откъде знаете, че имате 1000 гласа? Вие току-що казахте за извършено престъпление! Купуване на 1000 гласа. Отговорете ни, всички се интересуваме! (Реплики.)
    Няма да ме спрете, госпожо Манолова – това беше признание за купуване на гласове. Господин Стоименов, бъдете доблестен и мъж – кажете откъде знаете за тези 1000 гласа!
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Предполагам.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Предполага? Вие юрист ли сте?
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Предполагам.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Господин Стоименов, отговорете не се скатавайте.
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: От 2001 г. развиваме земеделие в Северна България. През 2007 г. отидохме да развиваме земеделие в община Стара Загора. В община Стара Загора се натъкнахме на ужасни, ужасни неща. (Реплики.) Да, 2007 г., казвам. Отидохме в община Стара Загора – 2007 г., след като отидохме и започнахме да наемаме земеделски земи и в Стара Загора и започнахме да образуваме там стопанство, защото там рентата беше 10 – 15 кг зърно на декар, нас ни сполетяха страшно много беди, които не се случваха в Северна България в същото време. Тези беди там, в Южна България, ни дойдоха точно от – има един картел, който се казва Г-8, този картел е образуван от много земеделци в Стара Загора с главното управление на господин Иван Ангелов – собственикът на фирма „Градус“.
    Господа, ние бехме принудени да плащаме изкуствено ниски ренти. Бяхме принудени да не купуваме земеделска земя. Бяха ни запалени офисите. Три от офисите бяха запалени. Беше ни запалена къщата на една от нашите служителки в село Бяло поле Жечка Генова, която и до ден днешен е наша служителка. Два пъти й палят къщата заедно със сеновала и животните. Тази жена разви диабет. Това е 2011 г. – първият палеж.
    Вторият палеж е 2014 г. Това всичко е под явната диктовка на господин Ангелов, който контролира този южен регион. Тази компания Г-8 ни извика нас в хотел „Железник“, за да ни каже, че ние трябва да спрем да купуваме земя и да определя и рентите, които трябва да бъдат по 20 кг на декар и по този начин да ощетим всички хора, които са собственици на земеделска земя в целия Старозагорски район.
    Ние не се съобразихме с това нещо и след това на нас за втори път ни беше запалена нашата служителка. Ние сме фамилен бизнес. Аз и брат ми казахме: „По-добре да сложим главата на дръвника и да играем по техните правила“. Така ние започнахме да играем по техните правила допреди един месец.
    Мислехме, че 2021 г. всичко е наред, че няма този рекет и няма тези притеснения. Обявихме нови обяви, дадохме 150 кг на декар зърно до 200 кг, в зависимост от земята, което е нормално. Вие можете, има статистика, да видите колко е рентата в другите землища, другите региони освен в Старозагорско, община Опан, Симеоновград – тези общини, които са подвластни на този картел Г-8. Това нещо продължи допреди един месец. След като обявихме тези неща ние, абсолютно веднага започнаха, дойдоха при нас емисарите на господин Иван Ангелов. Първият емисар беше един колега земеделец, който е от село Бяло поле, който Вие сигурно знаете – Митьо Митев. (Шум и реплики.)
    О’кей, Вие всичко знаете от Стара Загора, между другото! Този колега ни предупреди ясно и точно – каза: „Момчета, бате Иван Ви вика на килимчето да дойдете и да кажете, да се разберете!”. Ние преди това знаехме, че ще имаме проблеми с този бате Иван и затова предприехме продажба на част от земите.
    Ние имаме около 18 хиляди декара собствена земя в този регион, изкупена през тези години. Три хиляди декара успяхме да продадем, договорихме се почти всичката земя да я продадем на една фирма, на един човек, който е с пещостроенето в ТЕЦ-овете. Вие го знаете много добре. Договорихме се, той ни купи три хиляди декара на 1500 лв. и след това каза: 600 лв.! Казвам: „Нали имаме договорка?”. Този човек също беше под диктовката на тези господа.
    Отказахме се, няма да продаваме. През това време те не си спазват договорките. Ние вдигнахме рентата, дойде друг емисар.
    Следващият емисар беше Теньо от „Бъдеще” – тези данни ще Ви ги дам, брат ми се срещна с него в Стара Загора на ОМВ. Този Теньо му каза: „Момчета, този път ще намажете оловото!”. Това нещо ни потресе! Потресе ни държанието на този същия господин, който беше тук и който с държанието си ме провокира. Провокира ме, защото видях, че този тип е арогантен и затова говори така и с тези си думи той държи целия регион там на подчинение. След като на най-висше ниво в нашата държава кара нашата държавата да бъде подчинена на другата държава с услугите, които ние сме готови веднага да дадем на един бизнесмен, вместо той да ходи в Търговската палата в Анкара да търси помощ, или в Истанбул, значи, какво остава за нас, другите мишки?!
    Дами и господа, 2016 г. поради тези всички заплахи – значи, в 2014 г. в същото време тази група ми открадна фирмата. Вие можете да видите – 2014 г. ми откраднаха фирмата. По електронен път! След като ми откраднаха фирмата – фирма за милиони, фирма с 50 хил. декара собствена земя, аз останах да нямам пари да платя заплатите на хората. Това не го пожелавам на никого.
    Ние тогава се организирахме. Организирахме Асоциацията на зърнопроизводителите, Асоциацията на недвижимите имоти, Асоциацията на нотариусите, на Адвокатската колегия. Тогава знаехме – адвокатите бяха 14 400, нотариусите – 660. Седнахме да изготвим план, документ как повече това нещо да не се случва в нашата страна, в нашата държава, защото това е абсолютна свинщина, която някой може да сътвори.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Господин Стоименов, Вие втора серия…
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Беновска, нека да се изкажа!
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: …от турския сериал на Илчовски „Безмилостен живот” ли сте? Вие втората серия от турския сериал на Илчовски „Безмилостен живот” ли сте?!
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Не, на мен ми откраднаха фирмата!
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Не говорите нищо фактически.
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Аз не говоря за други неща. Аз говоря за реални неща, можете да го проверите!
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Не говорите нищо фактически, затова ли искахте да говорите пред медиите? Затова ли искахте да говорите пред медиите, защото всички ние щяхме да Ви запитаме за факти и документи.
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Не, искам да говоря, за да можем да променим законите на нашата страна…
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Кои закони? Кои закони, кои?
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Един момент ще ви ги кажа.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Хайде, давайте!
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Ето тук са написани. Аз съм ги дал 2014 г. – в парламента съм ги дал!
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Кажете ги. Кажете!
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Ето! Дал съм предложение…(Шум и реплики.)
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Защо да не ми отговаря, госпожо Манолова, Вие да не сте по-високостояща от медиите? (Шум и реплики.)
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Значи, 2014 г. … (Шум и реплики.)
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Хайде, не се самозабравяйте!
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: След като ми беше открадната фирмата, ми бяха прехвърлени 80 декара земеделска земя в област Шумен. Водих две години дела, за да си върна земята. Районен съд отказва. Окръжен съд също отказва.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Всеки има такива саги в живота си. Кажете кои закони, кои закони?!
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Окръжният съд каза, че хората, които са купили земята, са жертви. О’кей, нямам против. Платих си глоба, платих си разходите, взеха ми земята, не отидох да се жалвам на друго място. Никога не бих тръгнал да се жаля срещу моята родина. Нищо друго не казах. Опитахме се да променим по някакъв начин законите – да не се крадат тези фирми. (Шум и реплики.)
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Кои закони? Хайде, четете какво е написано там! Сложете си очилата и четете какво Ви е написано.
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Помислете си малко. Върнете се да видите какво направихме тогава веднага. Защото аз съм социално ангажиран човек и затова съм тук.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Откъде да знаем какво сте направил. Кажете законите! Какво да помислим?
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Това лесно може да се провери. Това нещо го променихте.
    ДРАГОМИР ОБРЕШКОВ: Господин Стоименов…
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: На първо време, преди въвеждане на законови промени да се изисква от служителите на търговския регистър да се извършат насрещни проверки при нотариусите, завели съответните документи за тяхната истинност.
    ДРАГОМИР ОБРЕШКОВ: Господин Стоименов, да Ви питам нещо наистина много важно. Как си обяснявате тази власт на господин Ангелов – силата му в Старозагорския район? (Шум и реплики.)
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Ами как си обяснявам тази власт?
    Той самият каза: „Помолих премиера за един камион с яйца да се обади отсреща – предполагам, аз ако искам да звънна на някой колега… (Шум и реплики.)
    РЕПЛИКА: Оставете човека да говори, просто ще задавате въпроси.
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: … знам на кого мога да се обадя. Няма да се обадя на неговия работник, ще се обадя лично на моя колега отсреща. (Шум и реплики.) Това е зависимост. Аз не искам нашата държавност да бъде зависима. Това е проблемът. Затова съм тук. Не че са ми откраднали фирмата.
    След като ми откраднаха фирмата, променихме законите, които можахме и знаете ли кое не промениха тогава в Министерството на правосъдието – правихме кръгла маса. Тогава те всичко промениха, но не промениха една точка – най-важната точка, която е за фиска на нашата страна. Аз като гражданин на България и като добър данъкоплатец, ме интересува фискът на нашата страна. Най-важната точка, по която не направиха промени, това е да се изисква при продажбата на фирмата задължително удостоверение от НАП за липса на задължения към бюджета и персонала! Нотариусите, изповядващи сделките, да имат задължение да вписват тези обстоятелства, Търговският регистър да гарантира истинността на приложените документи.
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Чудесно!
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Ако беше само това нещо, знаете ли колко щяхме да спестим във фиска на България. Знаете ли колко бизнесмени в България всяко година си продават фирми за по 10 – 15 милиона лева? И най-накрая политиците отиват на техните партита на Нова година в „Кемпински” на „Панорамата”. Аз съм ги видял тези неща.
    Не искам това нещо да се случва като гражданин на България. Не искам това нещо! Политик да сяда с престъпник или с бизнесмен, както аз не съм седнал с политик да седна да разговарям! Ако има някой бизнесмен проблеми, имаме си търговски камари, палати, външнотърговски, плащаме толкова много пари в посолствата на търговските представители. За какво даваме всички тези неща, ако трябва някой да ни остави в зависимост?!
    ДРАГОМИР ОБРЕШКОВ: Нека да Ви питам нещо ясно и точно: имате ли конкретни данни, които да свързват господин Ангелов с премиера Борисов? (Шум и реплики извън микрофоните.)
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Значи, това нещо, което тази сила, което той каза тук, на мен и на всички Вас, и на всички хора, особено в Старозагорския район, където хората са подчинени, защото благодарение на тази схема на работа с този картел какво се случва? Той изкупува евтино зърно от земеделците. Той е на входа и на изхода там. И какво се случва? Тези земеделци, за да оцелеят, дават ниските ренти на цялото население на област Стара Загора.
    Значи, кой плаща масрафа на господин Ангелов? Всички хора от Старозагорско. Проверете! Вие можете да видите средни ренти, плащания, ще видите къде какви са. Вижте там какви са средните ренти и плащания, това е доказуемо. Проверете на другите места! Това всичко – и ще видите тогава, че в действителност тези всички хора имат зависимости. След като имат зависимости, тези хора са готови на всичко. Но не е само този дерибеят там.
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Господин Стоименов, един въпрос. Как ние тук разбираме, че господин Ангелов участва в някакъв картел и така нататък, но нашата задача е като Комисия да изследваме връзките на подобни организации с властта. Това е важното за нас. Кажете ни как този картел е получил силата си от властта, по какъв начин Вие знаете, сте видели, чули, по какъв начин господин Ангелов е станал толкова силен, че Ви е викнал на килимчето, че оловото ще отнесете и така нататък?
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Не, ще намажем.
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Да, извинявам се, ще намажете и оловото. Как е станало това нещо, Вие видели ли сте го, разбрали ли сте, някой казал ли Ви е? Как е станало?
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Тези неща всички стават там в Южна България.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: И може ли с имена и числа, господин Сандов?
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Моля Ви, госпожо...
    ИЛИЯНА БЕНОВСКА: С имена и числа, ако може.
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Значи, тези всичките неща стават с внушения. Ето, даже „запалихме на тези офисите“ – всички знаят. Идва полиция, пожарна, да. Запалиха другия път другия офис, запалиха и другия офис. Запалиха на нашата служителка къщата и сеновала, и животните ѝ. Изгоряха! Ние с наши средства ѝ направихме нови. После запалиха пак и новата постройка. Тази жена получи диабет.
    Господа, аз отговарям за тази жена. Затова съм тук, заради нея, не заради господин Ангелов. Господин Ангелов нека да си играе игрите. И не виждам как може човек...
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Въпросът е Вие как свързвате господин Ангелов с властта. Това е интересното за нас. Ако можете, директно – чули сте, някой Ви е казал, той Ви е казал, заплашил. Как го свързвате? (Силен шум и реплики.)
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Дами и господа, господин Ангелов – те държат „Токуда“, държат „Сити клиник“, държат целия бизнес. Вижте как изнудват... Не, нищо, аз нямам нищо против търговските сделки и нормалните неща, но ти да държиш цял един регион в подчинение, това, ако не е престъпление, здраве му кажи.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: А Вие видяхте ли господин Ангелов да пали къщата на тази жена?
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Госпожо Беновска, никой не Ви е дал думата. Извинявам се.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Ама пропускате да го питате: видял ли е да пали Ангелов къщата на тази жена?
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Госпожо Беновска, много Ви моля.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Нека да отговори видял ли е Ангелов да пали къщата?
    РЕПЛИКИ: Ама няма какво да отговаря на Вас. Да каже на прокуратурата и съда.
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Моля Ви, не задавайте въпроси.
    Госпожо Беновска.... (Силен шум и реплики.)
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Господин Сандов, бъдете любезен. Нека да каже видял ли е да пали къщата Ангелов на тази жена.
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: След тези всичките неща, които ми се случиха, 2016 г. ние се събрахме фамилията и казахме: какво да правим, ще трябва да изнасяме една част от бизнеса си от България. Явно не ни искат тук. Открихме фирма в Гърция, фирма за транспорт, фирма за търговия на зърно в Гърция. (Реплики.) Сега вече, 2021 г., сме петата фирма в Гърция по търговия на зърно. Изнесохме си 20% от капиталите от България, защото ние се притесняваме, и действително се притесняваме. Но не съм само аз, много хора са така в България.
    Знаете ли колко мои колеги си изнасят парите в Швейцария и плащат 0,25% обратна лихва, но само и само парите да са им там, а не инвестират тук?! Камо ли да говорим за някой чужд инвеститор тук. Кога ще дойде чужд инвеститор тук? Знаете ли, че като ми откраднаха фирмата аз станах консултант по кражби на фирми? Знаете ли колко фирми ме викаха, за да може да си оправят откраднатите фирми? (Реплики.)
    Ще Ви кажа един основен куриоз...
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Значи Вие продавате... купувате гласове и ставате консултант по кражба на фирми?
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: ...с един земеделец – чужд инвеститор, който е италианец, до Пловдив в едно село. Казва се Фабрицио и е най-големият доматопроизводител в България. Човекът дойде тук с ноу-хауто от Италия, дойде тук да развива бизнес, да ни учи на бизнес. И знаете ли какво се случи? Не му откраднаха фирмата, а го смениха само като управител. И след като го смениха като управител, този новият измислен управител направи договор, забележете, с фирма „Градус“ за 1000 тона слънчоглед за предварително... И фирма „Градус“, без да познава новия управител, му преведе 600 хил. лв. на този човек. И след това Фабрицио разбра какво се е случило, но вече нямаше помен и от новия управител, и така на човека искаха да му откраднат целия бизнес. Там бях аз и му дадох адвокати, за да може да се разследва.
    Знаете ли какви ужасни неща са това, господа?
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Господин Стоименов, не отговорихте познавате ли Иван Ангелов и видяхте ли го да пали къщата на жената – Ваша служителка? Отговорете на този въпрос. Да или не?
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Ами след като съм предупреден след това, значи...
    ИЛИЯНА БЕНОВСКА: Познавате ли Ангелов?
    РЕПЛИКА: Моля Ви се, не отговаряйте.
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: След като съм предупреден, кой е?
    ИЛИЯНА БЕНОВСКА: Предупреден?! Познавате ли го? Имали ли сте...
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Не, не го познавам и не искам да го познавам. Постоянно ме кани и нямам сделки с него, и няма да имам. Постоянно ме кани да отивам на среща с него, но никога, никога, защото техните подходи са отрова и олово.
    ИЛИЯНА БЕНОВСКА: Имате ли доказателства за тези покани?
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Е, това малко ли е?
    ИЛИЯНА БЕНОВСКА: Кое?
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Да, имам. Ще ги дам на Прокуратурата да ги извика тези хора, за да могат да...
    ИЛИЯНА БЕНОВСКА: Така. Имате ли доказателства, че Иван Ангелов е запалил къщата на Вашата служителка? Кажете, това е много важно – Иван Ангелов имате ли доказателства, че е запалил къщата на тази жена?
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: След като регистрирахме фирмата в Гърция...
    ИЛИЯНА БЕНОВСКА: Отговорете за къщата.
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: След като регистрирахме фирмата Гърция, започнахме да работим.
    Дами и господа, вярвате ли ми, че на мен ми беше завист, завиждах в добрия смисъл на думата на тези гърци. Завиждам, и до ден днешен завиждам. Защо? Защото те минаха през кризата, минават през кризата, и тези хора се оправят. Защо? Защото те са единни и могат да работят.
    ДРАГОМИР ОБРЕШКОВ: Господин Стоименов, извинявайте, че Ви прекъсвам. Кажете ми, моля, имали ли сте натиск от държавни или общински органи във връзка с Вашата работа?
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Всички държавни органи там – от председател на Комисия, от БАБХ, от всякъде са тяхна собственост. Тяхна собственост, разбирате ли, БАБХ е техен.
    ДРАГОМИР ОБРЕШКОВ: Вие самият имали ли сте проблем с тях?
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Е, как не? Разбира се.
    ДРАГОМИР ОБРЕШКОВ: Разкажете.
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Разбира се. Това са предупреждения от институциите, които са поземлени комисии, за да си сваляме рентите, за да не си вдигаме рентите. Вие знаете ли, че преди три...
    ДРАГОМИР ОБРЕШКОВ: Само секунда. Имате предвид, че държавна институция Ви е принуждавала да си свалите рентата?
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Разбира се. Как не?
    ДРАГОМИР ОБРЕШКОВ: Разкажете, моля Ви.
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Това е в Опан. Значи, тези същите държавни институции, всичките те работят за тях.
    Господа, ще Ви разкажа много бързо един много малък случай. Това се случва с една гръцка фирма в Луковит. Можете да видите – човекът тук има транжорна и работеха в Луковит сто човека българи, които работеха и си изкарваха всеки ден хляба. БАБХ с ДАНС, с цялата машина отиват в Луковит и му затварят предприятието. В хладилника този човек има 100 т пилешко месо. Казват му, че има салмонела, а в същото време този човек има сертификат от частна лаборатория, но частната казва, че няма, държавната казва, че има. Кое е държавната? Взимат му, конфискуват му пилетата, принуждават го да плати по 10 лв. на килограм пилешко месо да ги закара в Шумен на екарисажа. Този човек се разплака и си отиде в Гърция, а мен гърците са ме приели добродушно. Как аз да се чувствам за този инвеститор? Сто човека не работят в момента там!
    ДРАГОМИР ОБРЕШКОВ: Господин Стоименов, лично Вие...
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: И банката, и ДСК има да получава един милион необслужени кредити. (Реплики извън микрофоните.)
    Да, заведох дело, след четири месеца си върнах фирмата. Хванах нотариуса, който... Отидохме при нотариуса. С нотариуса отидохме в Агенцията по вписвания. Казвам на председателя на Агенция по вписвания: ето го нотариуса, нотариусът казва, че договорът е фалшив. Това не е този договор.
    Шефът на Агенцията по вписванията казва: „Господине, за мен този договор е реален“. Казвам: „Как това не е възможно? Ето го, нотариусът, казва: „Не, ходете по съдебен път!“ Тръгнахме по съдебни битки. (Реплики извън микрофоните.) Не, не, много са нещата, които съм дошъл тук да Ви кажа, не е умишлено. (Реплики.) Ще Ви кажа много други неща. Ето сега Ви ги казвам, подсещайте ме.
    Същата тази Агенция по вписванията трябваше да пусне на всички нотариуси писма, че тази фирма е незаконно отнета и „моля Ви, не прехвърляйте тези имоти“. Тези крадци прехвърлиха ни имотите и не можех да си ги взема. Не е това болката, не е за тези имоти. Въпросът е за всички наши колеги, за целия бизнес в България трябва да има ясни и точни правила. Затова ни трябваше Европа. Благодаря, че сме в Европа, благодаря, че 2007 г. ние влязохме в Европа. (Силен шум и реплики.)
    МАРИЯ КАПОН: Извинявайте, аз малко се обърках, затова да ми кажете, първо, кой Ви открадна фирмата? Защото Вие казвате: тези и тези, обаче кой е този, който Ви открадна фирмата? И второ, коя година, ако искате, също нямам против.
    И второто, което е, значи, толкова е лоша държавата според Вас...
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Не. Не съм казал, че е лоша държавата.
    МАРИЯ КАПОН: ...и всички са направили всякакви неща...
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Политиците са лоши. Не съм казал, че държавата е лоша. Такова нещо няма да кажа никога.
    МАРИЯ КАПОН: Политиците, добре, добре, съгласна съм.
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Даже не си съдих държавата в Европейския съюз.
    МАРИЯ КАПОН: Съгласна съм, моля Ви само да ми чуете въпроса. И в същото време Вие преди малко казахте, че сте агитирали за ГЕРБ да вземете 1000 гласа за тях. Тоест аз нещо не мога да разбера. Понеже ние правим проверка за определен период, това в определен период специален ли се е случило? Започнахте от 2007 г., свършихте до сега. Разбирам, че нещо за феодална структура говорите, нещо друго, но някак си да ни обясните кое най-много Ви дразни, кой е този, който е откраднал? Казахте нещо с ТЕЦ-овете и какво е станало?
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Значи, казах, че съм гласувал за ГЕРБ и цялата ми фамилия са гласували за ГЕРБ. Дразни ме арогантността и зависимостта, която чух тук, а може би не е само този бизнесмен, който явно пред цяла България казва, че на най-високо ниво нашата държава е зависима от него. Тонът ме дразни, затова съм тук.
    Аз щях да си трая, щяха да ме мачкат и щях полека-лека да си изнасям инвестициите от България, ама не съм само аз. (Реплики извън микрофона.)
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Добре. Благодаря Ви.
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Не, не ме е ядосал бизнесменът.
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Господин Стоименов, имате ли, защото наистина има и хора, които също са внесли други сигнали, може би ще ги разглеждаме, имате ли конкретно, конкретно наистина, за да има смисъл, конкретно да посочите име на човек, който е представител на държавата, който да Ви е изнудвал или да Ви е принуждавал да правите нещо срещу закона? Имате ли информация, която може да представите за такива незаконни практики спрямо Вас конкретно от държавна институция или от въпросния Иван Ангелов, за когото стана въпрос?
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Да. Тези незаконни практики са точно в тези общини. До преди три години навсякъде се искаше да докажеш законното право, че имаш право да обработваш тази земя. Трябва да покажеш договори и трябва да покажеш документи, че ти я владееш тази земя. В Северна България... (Реплики.) Не, един момент. В Северна България тези договори, тези документи влязоха преди 10 години. В Южна България този закон влезе преди три години. Нарочно беше оставено на държавните институции тези специално за там хора, за да може да си разиграват техните игри, за да може да не плащат на хората и хората да ги държат в зависимост. Това е достатъчно. (Реплики.)
    ХРИСТО ГАДЖЕВ: Аз имам два конкретни въпроса, ако обичате.
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Добре, това се проверява. Можете да видите средните ренти плащания, можете да видите кога е създадено това нещо.
    ХРИСТО ГАДЖЕВ: Така. Два конкретни въпроса.
    Първо, господине, съжалявам, че отсрещната страна на залата се държи с такова пренебрежение към Вас, но аз искам да ги задам.
    Първият въпрос е, понеже за личните Ви отношения с господин Ангелов не се чувствам компетентен да говоря, но аз чух поне за две престъпления – едното са палежите, и тук искам да питам дали от МВР – Стара Загора, имате някаква обратна връзка имало ли е разследване и така нататък, как е вървяла процедурата?
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Имаше разследване, нормално.
    ХРИСТО ГАДЖЕВ: И вторият – като казахте, че фирмата Ви е открадната, тъй като проверих, че това се случва в началото на 2014 г. ...
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Точно така, на 01.06.
    ХРИСТО ГАДЖЕВ: Според Вас това станало ли е с помощта на държавни органи по това време?
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: След като видях на следващия мой колега как е станала цялата тази схема, може би бих казал, че и в моята кражба на фирмата да участва господин Ангелов. Защото във втората кражба той участваше явно. Защото той на него беше превел – на човек, който не познава, 600 хил. лв. Това може да го проверите. Това е земеделският производител – италианецът Фабрицио, най-добрият производител на домати в Европа, който дойде с ноу-хау тук. Това е проверимо.
    ХРИСТО ГАДЖЕВ: Защото, ако имате конкретни сигнали, че зад кражбата на фирмата Ви стоят държавни органи по времето на правителството Орешарски, държа да подчертая – Орешарски, и Агенцията по вписванията, управлявана тогава от БСП и ДПС, искам да...
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Не, бъркате. Аз не съм дошъл тук за това правителство, защото правителството на ГЕРБ или на Орешарски, или на някой друг...
    ХРИСТО ГАДЖЕВ: ...кажете ясно, защото това е в мандата на тази комисия, да разгледа.
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Аз не съм политическо лице, не съм дошъл тук като политическо лице и да натискам някой...
    ХРИСТО ГАДЖЕВ: А може би заради това, че е било по време на правителството Орешарски, затова няма такъв интерес от другата страна на залата.
    МАНОИЛ МАНЕВ: Госпожо Председател...
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Значи, аз съм дошъл като един...
    МАНОИЛ МАНЕВ: Госпожо Председател, процедура. Много Ви моля и Вие, и аз, сме народни представители, избрани в регион Стара Загора. През тази месомелачка тук в момента минаха...
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: София, 29 съм аз.
    МАНОИЛ МАНЕВ: Добре, Вие влязохте оттам, но бяхте водач на листата в Стара Загора, извинявайте.
    Та през тази месомелачка тук минаха имената на професор Евгени Желев, доктор Евгени Желев – човекът почина, Бог да го прости, това е един светъл човек, без значение от коя партия е. През 2007 г. той е кмет на Стара Загора, обаче той мина през тази месомелачка. Аз запъвам тук, защото минаха всички... (Реплики от Мая Манолова извън микрофоните.) Напротив. Проблемите Ви откога започнаха, извинете?
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Проблемите ми започнаха когато дойдохме точно във Вашия регион, и Вие го знаете много добре. Защото Вие си знаете района, Вие бяхте областен управител, Вие познавате ли Николай Тонев в Гълъбово?
    Хайде да Ви питам за това – един друг деребей, който се разхожда с един мерцедес G класа, мафиот, познавате ли го него? А, не го познавате и него. Този същият ни блъсна сграда – прати ДНСК и цялата си машина, благодарение на господин Ангелов, и дойде, имаме едно спално помещение, където спят нашите работници в таванските помещения и тази сграда е на 500 метра от населеното място, и той дойде с ДНСК, с цялата армия, за да може да ни подчини, и ни блъсна таванските стаи, за да ни бъде неудобно. Този човек блъсна на...
    РЕПЛИКА: Кой?
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Този човек, един момент, в село Мусачево имаше един магазин за хранителни стоки и кафе, той отиде с багерите, прати хората с багерите и го блъсна.
    МАНОИЛ МАНЕВ: Много Ви моля, кой е този човек? Името, че не го чухме. Името.
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Пунков. Знаеш го. Отиди в село Мусачево на центъра и ще го видиш. Това му е фамилията. Да говорим ли за ТЕЦ-овете?
    РЕПЛИКА: Да, кажете за ТЕЦ-овете. Кажете, кажете!
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Няма да говорим за ТЕЦ-овете, защото и там имаме сериозни неща, но няма да ги казвам, защото ще накърним интересите на България.
    Вие не се правете, защото точно Вие в Старозагорско източвате фиска на държавата. (Шум и реплики.) Вижте държавата, вижте фиска на нашата държава – къде са най-големите разходи. Не искам да говоря за политика, но след като Вие, видях Ви как тук какво направихте, гледах Вашето изказване, един час говорихте врели некипели, моля Ви се, дръжте се... (Смях, ръкопляскания.) Вие сте... сериозно. А сигурно и Вие сте патериците на тези хора. (Реплики.)
    МАНОИЛ МАНЕВ: А така, сега чухте ли? Сега нали чухте докъде стигна? Е, вече е лично, нали, вече караме наред. Ама без значение кой какъв е, ама всеки цирк, лошо организиран, стига до тук.
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Аз Ви казах къде са проблемите, не съм казал нищо друго.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Моля Ви. Предлагам сигналът, който е изпратен, с данните от стенограмата...
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Ето ги, всички документи са тук.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Добре, дайте ги да ги изпратим в прокуратурата. Става дума за кражба на фирми, за палеж на сгради и за... (Реплики извън микрофоните.)
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Госпожо Манолова, пратете сигнал и за купуване на гласове.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Ами аз...
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Аз не съм купувал гласове.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Ами казахте, че сте дали 1000 гласа за ГЕРБ.
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Аз съм агитирал, нищо друго. Мога да Ви кажа какво съм пуснал на моите служители.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Моля Ви, моля Ви не обяснявайте. Моля Ви.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Ама Вие го казахте. Госпожа Манолова е против купуването на гласовете.
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Ама какво значи гербаджия, какво значи кой си? Господа, това Ви е проблемът.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Моля Ви, като си тръгнете можете да дадете интервю на когото искате.
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: Това Ви е най-големият проблем – че Вие не можете да разберете едно нещо – че ние сме пред голяма криза. Вие знаете ли, че днес пшеницата и царевицата на борсата са 263 евро? Знаете ли, че в момента всички земеделци продават на зелено стоката и знаете ли, че зимата няма да имате хляб с какво да нахраните населението? (Шум и реплики.) Това знаете ли го? Вместо да говорите глупости, всички Вие Ви призовавам да се обедините, да бъдем готови пред тази криза, която ще дойде. Аз лично Ви призовавам.
    И другото нещо, което лично като бизнесмен Ви призовавам – сега, докато имате още 24 часа, отидете задължително, гласувайте си не 240 депутата, бъдете 120 депутати, плюс във всяко едно министерство да има по пет човека експерти от всяка една област.
    Знаете ли, че само в нашата област „Земеделие“, ако ние се съберем нашите експерти, че ние ще дадем на нашата държава 10 милиарда отгоре? Знаете ли, че ние сме готови с план „Дунав“ да качим на Добруджа и да поливаме цяла България? Знаете ли, че с тези планове...
    РЕПЛИКА: Господине, моля Ви се, влязохте в политическо говорене, въпреки че не сте политик.
    ПАВЕЛ СТОИМЕНОВ: О’кей. Не е политическо, това е реално.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Ще изпратим сигналите в прокуратурата по всички теми, които повдигнахте.
    Така. Тъй като изслушваните лица, хората, които искат да кажат накратко какъв е проблемът, са двама, къде е господин Бареков? Ако е тук, моля да дойде, за да си изложи сигналите, които е внесъл.
    ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Госпожо Председател, нека всичко на прокуратурата, на ДАНС, на НАП, на всички.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Добре.
    Тъй като имаше обвинения, че не е изслушан, ако някой има връзка с господин Бареков, да го извика да си изложи сигналите.
    ДАНИ КАНАЗИРЕВА: Не, не, не. Дайте всичко да пращаме и да приключваме.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Заповядайте, госпожо Вие.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Моля Ви, госпожо Манолова, и стенограма от заседанието, където е признал господин Стоименов, че е дал 1000 гласа.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Не съм Ви дала думата. Прекалявате!
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Ама аз си я взимам.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Прекалявате!
    ИЛИЯНА БЕНОВСКА: Ама Вие нали сте против купуването на гласове?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Прекалявате!
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Господин Стоименов направи самопризнания, господа юристи на мое дясно, че е дал 1000 гласа на ГЕРБ.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Наистина в другия парламент ще има друг ред.
    ИЛИАНА БЕНОВСКА: Това не го отминавайте, госпожо Манолова, господин Сандов също.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Заповядайте, госпожо.
    ПЕТЯ АЛТИМИРСКА (Председател на Сдружение за защита на животните): Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на Комисията! Съжалявам, че в такава обстановка трябва да предоставя данните, с които разполагам, но те със сигурност надграждат всичко, което беше казано до момента, което се говори от няколко дни насам, във връзка с политически чадър над конкретни икономически сектори.
    Нашата цел е да се занимаваме с това да защитаваме животните, но напоследък се оказа, че всъщност трябва да се борим с корупцията и с политическите зависимости.
    Основната функция на нашата организация е да спестим максимално страдания на максимално много животни. Но от 2017 г. започнахме кампания, свързана с изучаването на сектора с фермите за ценни кожи и установихме, че освен страдания на животните, този бизнес причинява огромни щети на околната среда, на местните хора, на икономиката и на човешкото здраве.
    Това са вече пет години, през които ние сигнализираме за всички тези проблеми. До момента институциите останаха с мълчание по всички наши сигнали по всички закононарушения. Институциите допуснаха съществуването на този бизнес в разрез със законодателството, в разрез с много подзаконови нормативни актове и тотално неглижирайки всички негативни последствия за местните хора и за човешкото здраве.
    Може би знаете, че напоследък се говори за това как фермите за норки могат да бъдат резервоар за нови мутации на вируса на COVOD-19. Може би знаете, че Дания унищожи над 1200 ферми в страната си за норки; може би знаете, че хората около село Маджѐрито до Стара Загора са пропищели от набезите на американските норки, от това, че те унищожават и убиват животните им. Може би сте виждали сигналите също по телевизията за нахапани и убити животни. Всеки, който живее около Стара Загора, знае за каква смрад става въпрос около тези обекти. Със сигурност не знаете, че всичко това можеше да бъде предотвратено, ако върху този бизнес още от самото начало не беше поставен политически чадър и всъщност всички тези нередности можеше да се спестят с прекратяването и забраната на тези обекти.
    Една от най-важните теми, за които...
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Уважаема госпожо, кой е поставил този политически чадър?
    ПЕТЯ АЛТИМИРСКА: Една от най-важните теми, за които съм тук...
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Ще говорите ли с конкретика?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Остави я. Нека да каже.
    ПЕТЯ АЛТИМИРСКА: На кого да отговоря, че не виждам?
    Всъщност искате ли да прочета точно какъв е мотивът, конкретно какъв е сигналът, който отправяме и защо той касае точно тази комисия? Всъщност информацията, която предоставяме е за финансови несъответствия и данни за закононарушения, свързани с бизнеса на американски норки, отглеждани за ценни кожи, както и съмнения за целенасочено бездействие от страна на държавните институции – Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и храните, Министерството на околната среда и водите и Прокуратурата. Всички те водят до щети и опасни рискове за общественото здраве, за хората, за животните и околната среда и държавата. Затова смятам, че този сигнал трябва да бъде именно в тази комисия и той да премине по съответния ред – през Прокуратурата и компетентните органи, за да се прекрати тази дейност възможно най-бързо, защото тя в момента продължава да е опасна за всички заинтересовани, които споменах преди малко.
    Много ми е тъжно, че трябва точно сега – изглежда някак си, че всички сме се наговорили и нашите сигнали са свързани конкретно с един човек, но аз също ще спомена името на Иван Ангелов, защото той (шум и реплики) е един...
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Ами, когато е дясна ръка на Вашия премиер, явно да. (Реплики от ГЕРБ-СДС.)
    Беше казано така… (Реплики от ГЕРБ-СДС.)
    Ами да. Ето БАБХ бездейства конкретно спрямо него… (Реплики от ГЕРБ-СДС.)
    Да. Илчовски каза, че му дават поръчки… (Реплики от ГЕРБ-СДС.)
    Вие сте толкова въодушевени, когато стане въпрос за него… (Реплики от ГЕРБ-СДС.)
    И аз за първи път го видях тук… (Реплики от ГЕРБ-СДС.)
    Госпожо Алтимирска, довършете, моля.
    ПЕТЯ АЛТИМИРСКА: Нека да кажа защо е толкова важно и защо наистина е някак си парадоксално, че обвързвам точно това име със сигнал, който подавам. Защото всъщност той е човекът, който е собственик на единствената ферма за норки, действаща в момента в България и той е човекът, който още през 2017 г. реши да изгради обект с 400 хиляди норки в нарушение на българското законодателство, с покровителството на държавните органи – без оценка за въздействие на околната среда и въпреки цялото обществено недоволство, което се изсипа по онова време. Имаме над 51 хиляди подписа, които са внесени в Народното събрание срещу изграждането на тези обекти и за забрана на добива на ценни кожи.
    Проблемът е, че успоредно със защитата на животните ние станахме свидетели на всички тези нарушения. Много внимателно съм ги изброила в този сигнал, за да може да се види, че действително, ако беше една обикновена фирма, тази фирма щеше да е затворена още на първата година. Не, сгреших, тя нямаше въобще да бъде допусната да бъде отворена. В момента тя продължава да е много опасна за всички – за човешкото здраве, и за животните, и за хората, които живеят в региона, така че нашата цел е максимално бързо да се разгледат тези сигнали и съответно да се вземат максимално бързо мерки. В други ден ние ще направим един протест, надявам се,…
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Извинявайте, че Ви прекъсвам. Във Вашия сигнал, което е може би най-съществено, е, че през 2018 г., това беше годината и в която е станала онази финансова операция, за която вече има внесен сигнал и Прокуратурата се е самосезирала, тук за 2018 г. фирмата, която е собственик на единствената ферма за норки в България, отчита оборот само от 3 хил. лв., а в същия момент в международната агенция, или както Вие тук сте го нарекли, има обявено, че от България е изнесена продукция – такава продукция, за 11 милиона. Това означава ли, че е възможно друга фирма на същото лице, което обаче няма лиценз за производство на такива ферми, да е участвал по някакъв начин за надуване на обороти може би, не знам?
    ПЕТЯ АЛТИМИРСКА: Ние сме сигнализирали за това финансово несъответствие, което забелязахме, на институциите, но до момента няма никаква реакция от тяхна страна. Само си представете, какво означава една единствена фирма, регистрирана с такава дейност, да е монополист на пазара. Всъщност има още една, но тя е съвсем малка, тя не може да направи толкова големи обороти. Тя е само с 1000 животни, да кажа, малката, а голямата е със 128 хиляди животни.
    Целта на голямата фирма е да постигне капацитет 400 хиляди животни, което означава, че този монопол, който се държи от основната фирма, би трябвало да дава целия износ от страната на сурови ценни кожи от норки. Износът за 2018 г. според UNCTAD е 11,8 мил. долара. Той е потвърден и от Министерството на икономиката и от Министерството на земеделието. В същото време, декларираните от същата фирма в годишните финансови отчети печалби, са в рамките на 3 хил. лв. и тук не става въпрос за една година. Предната година пак е същото – имат печалба от 171 хил. лв., а в същото време има огромни износи на ценни кожи от норки. Това означава, че или Агенцията по храните не дава информация за други такива обекти, които съществуват, а те са длъжни да поддържат регистър, те ни казват, че има само тази ферма на този етап. И в същото време може това да са действително някакви кухи, просто прикриване на приходи и данъчни злоупотреби, за които ние не знаем.
    Големият проблем е, че когато сигнализираме институциите, получаваме единствено мълчание и никаква реакция. Това вече са пет години.
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Да, именно за това искам и следващия въпрос. Той е свързан с въпросното загробване, което стана много сериозен скандал в страната ни. Вие бяхте там – на откриването на огромен брой загробени, одрани животни? Господин Ангелов онзи ден тук в Комисията на мой въпрос каза, че това не били норки и в същия момент Вие имате ли повече информация? Защото другият господин – господин Илчовски, каза, че е бил молен от господин Ангелов за това да бъдат загробвани на негова територия тези животни. След като са одрани тези животни, какъв е редът, какво се случва с тези трупове на норки и какво се случва с онези загробени норки? Защото си спомням, че Вие бяхте там и сте подали сигнал също за това.
    ПЕТЯ АЛТИМИРСКА: Да, през 2019 г. е бил подаден сигнал не от нас, а от някакъв човек, който, доколкото разбрахме, самият той е транспортирал тези трупове. Той е бил шофьор на камиона или нещо такова и е казал къде точно е мястото на загробването. Информацията излезе в медиите и на следващия ден аз и други колеги от Организацията за защита на животните бяхме на място.
    На място смрадта беше невероятна, непоносима и това, което успяхме да намерим между заровените неща, беше именно остатъци от такива трупове. Ние сме ги взели още тогава, изследвахме ги – дадохме ги на експерти на Българската академия на науките, които са точно по този тип животни, след което и с международна експертиза се доказа, че това наистина са американски норки. Необяснимо е защо няма реакция както на този сигнал към Прокуратурата, така и на следващия, който лично аз подадох, защото бях свидетел на това как камиони се товарят от мината в Бобов дол от местата, където бяха загробени тези животни, и се извозват на незнайно за мен място. Този сигнал го подадох още тогава през 2019 г. – няколко дни след първия сигнал, и до момента няма никаква реакция от прокуратурата. Тоест виновен за загробването на норките няма, въпреки че Вие сам знаете, загробването на животни може да се случва единствено само при извънредни ситуации и с изключително много разрешения.
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Иначе отиват на екарисаж и струват пари.
    ПЕТЯ АЛТИМИРСКА: Да, може би едно от нещата, което не се знае за норките, е, че те в България не са заради ценните си кожи, а заради това, че в България няма екарисажи и заради това, че тези хищници, те са хищни животни, трябва да изяждат отпадъците от птицепроизводството. Отпадъците – по думи на господин Ангелов в една Комисия може би преди година, според него са около 15 тона на ден – черва и крака от пилета, само от неговото производство. И той сам потвърди, че това е причината тези животни да са толкова ценни за него. Така че нещата са много навързани. Проблемът с екарисажите, проблемът с инсенираторите, за които Вие всички сте чували, за разследванията, които са свързани пак с Агенцията по храните и с проблемите. Всички те водят до невероятно страдание не само на животните, които се отглеждат, но и до проблеми, свързани с българското общество, с човешкото здраве. Това са рискове, които е неприемливо да се поемат.
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Добре. Понеже и това стана ясно, само накрая още друга част от сигнала, който имате внесен, затова че не сте допускани от Областната дирекция по безопасност на храните в Стара Загора до самото предприятие, до фермата, въпреки че по закон имате това право. А понеже едно от обвиненията е, че именно Българска агенция за безопасност на храните създава чадър над този бизнес, с което застрашава здравето на хората, тъй като другата част от сигнала Ви е свързана с COVID-19, това че не получавате данни за пробите на служителите, а при все че…
    ПЕТЯ АЛТИМИРСКА: Не на служителите, а на норките.
    БОРИС САНДОВ: На норките, да.
    ПЕТЯ АЛТИМИРСКА: Много набързо ще кажа само за липсата на публична информация от страна на Агенцията по храните, затова че ние редовно не получаваме информация по Закона за достъп до обществена информация. Той се отказва на различно основание. Последният път беше отказан на основание на това, че тестовете за норки, включително и броят на извършените тестове, са търговска тайна, която може да застраши дейността на дружеството, но по никакъв начин не се призна нашето право да разберем дали има ковид в тази ферма или не. И по тази причина ние дори и в момента не знаем какво представляват тези протоколи от тестовете – дали те са негативни или не.
    Трябва да кажа, че от месец август миналата година съществува програма, Агенцията по храните направи програма с единствена мярка всяка седмица да се тестват животни – трупчета на норки, във фермите. Ние искахме да разберем какво се случва с тази програма и дали тя се изпълнява. По тази причина сме изпратили многократно запитвания затова: колко теста са направени и какви са резултатите, да ни се покажат тези резултати, но получаваме отказ. И въпреки че заведохме дело и въпреки че спечелихме делото за обществена информация, тази информация все още не е налична и не е публична. Така че този обект може спокойно да се каже, че е резервоар за ковид в момента. И не да се каже, а да се предположи, че е нещо подобно и, да, той застрашава както работниците, така и хората, които живеят в региона.
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Благодаря.
    Нещо друго имате ли да добавите?
    ПЕТЯ АЛТИМИРСКА: Предполагам, че ако има някакви въпроси, иначе има много неща в сигнала, които аз съм изброила. Това не са всичките проблеми, на които искам да се обърне внимание, но когато се прочетат става ясно, че липсата на институционална реакция създава впечатление, че действително има политически чадър точно на този бизнес, а той е само на един човек.
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Благодарим.
    Това наистина е доста притеснително. Някак си затвърждава информацията, която получихме и от предходния сигнал и подател, и от по предходния сигнал на подател. Благодаря.
    Колеги, по този сигнал някой има ли въпрос?
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Колеги, други въпроси има ли?
    РЕПЛИКА: БАБХ не може ли да намери норките, а търси пилетата в складовете на хората? Норките.
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Очевидно служебно правителство може и да започне да ги търси.
    Други въпроси – последно?
    Колеги, предлагам Ви да се обединим около становището, както и по останалите сигнали, да го препратим към Прокуратурата и да продължим със следващия въпрос.
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Аз имам едно предложение: да го присъединим към предишния сигнал, за който взехме решение, защото те са свързани. И тъй като става въпрос и за информация, която според мен трябва да отиде и към НАП, и към АДФИ, а може да се обвърже и с въпросната 2018 г., за която има и чувствителна информация, заради това казвам по-скоро да се присъедини към предходния сигнал – този сигнал от господин Илчовски.
    РЕПЛИКА: Ще го гласуваме ли? Тъй като колегите излязоха, те са ни казали от тяхно име „за“, а този сигнал го присъединяваме.
    Предлагам директно да преминем към следващия.
    Господине, имате думата. Моля да се представите и да кажете за сигнала. Той е внесен, предполагам?
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Да, да.
    Добър ден! Липсва ми господин Биков. Може ли да го извикате да дойде? Много ми липсва.
    РЕПЛИКА: Господине, Вие сте пред Комисията.
    РЕПЛИКА: Има стенограма, има Комисия.
    РЕПЛИКА: Вие сте пред Комисията, а не при господин Биков.
    Моля Ви, продължете!
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Производителят съм на българските машини за гласуване, които съм сигурен, че всички сте ги виждали по кампанията, която направихме преди една година. В почти всички медии сме били – независим, големи, малки, насам и натам. Показваме българската машина за гласуване, която така сме я проектирали, за да може изборите да станат честни в България. Лично аз, ако искам да манипулирам тази машина, не мога, независимо че съм производител. Тук, ако има архитекти, знаят, че когато правят един мост, знаят къде е слабото място и като сложат един тротил от един килограм, мостът пада. Е, това нещо го няма.
    Тази машина се опитва няколко пъти, сега ще бъде на трето, ако има обществена поръчка за машините за гласуване в чужбина. И тя не успява да премине корупционните практики – говоря за Биков, защото той попита дали става въпрос за корупция. Да, става въпрос за корупция.
    Корупционните практики, които се вихрят в стария ЦИК, са такива, че там не може никой да пробие, освен фирмата, която вече не е тайна, достави тези машини от страна, която има 50 хиляди машини, купени за техни избори и които не се ползват, защото показаха дефекти, които имаха тук. Затова тези машини с дефекти, които показаха тук, във всички европейски страни бяха изхвърлени и не искат да чуват за фирмата Смартматик, независимо че ще я кажем, тя е известна, тя е публична, тя е доставчик, чрез доставчика Сиела Норма тук. Сега въпросът е: в момента това е най-предстоящият въпрос, защото Народното събрание прие изменение на Изборния закон, в който в чужбина в секциите, които са с над 300 човека, това са почти всички секции в големите градове в Щатите, в Европа, къде ли не, ще трябва да гласуват с машина.
    Има ли някой идея по какъв начин тези ще отидат там, какви да бъдат машините и да бъдат ли тези машини, които спираха в България почти навсякъде и се укри информацията в ЦИК, тъй като в старата ЦИК, знаете, какво беше съпоставимостта на партиите, сега е променена тази съпоставимост и там вече старата партия, която доминираше в ЦИК заедно с техните коалиционни партньори не позволиха българската машина даже да бъде представена.
    Моята биография е свързана с производство на компютри. Бил съм в една далечна латиноамериканска страна, където на ден е трябвало лично аз да произвеждам с екип, който аз съм селекционирал и събрал, 1000 компютъра – говоря за старите PC-та, да бъдат събрани, защото сме спечелили конкурс там за доставка във всички молове в Латинска Америка. И аз бях човекът – мениджърът, който трябваше да ги произведе.
    Задават ми въпроса: могат ли да станат тези машини там? Ами, ако ми оставите три дни, бих се опитал да ги направя, защото сега започват едни процедури, едни въртележки, за да бъде убито времето и на обществената поръчка, която не се знае все още ще я има ли, или директно ще закупят тези машини, които ги видяхте.
    Ако зададем въпроса сега в момента: всички ли сме за честни избори и трябват ли ни? Сигурен съм, че господин Биков – обръщам се към Вас, господин Биков, Вие ще ми отговорите, че вече и Вие искате честни избори. Слушах Ви онзи ден по една от медиите. Говорехте, че това са венецуелски машини, защото разбирате, че и на Вас Ви трябват честни избори. Трябват Ви, защото вече не е онази анархия, която съществуваше – хартии насам, натам и така нататък.
    За да бъда малко по-точен и ясен, в момента трябва да отидат тези машини в чужбина, защото нашите сънародници в целия свят, където и да се намират, съберат ли 30 подписа им се отваря секция – независимо къде, не само в консулските служби. Ако се съберат 300 – трябва им и машина. В големите градове – в Ню Йорк, и в Лондон, и в цяла Америка, ще Ви трябват ли машини? В момента чух, че Ви трябвало може би около 500 машини. (Реплика: „Трябват ни!“)
    Вярно, корупцията не ни позволи – сега ще Ви обясня коя, за да станем доставчици като български производители. Не само защото сме български производители, а защото тези недостатъци, които видяхме и старата Централна избирателна комисия ги прикри масово – говори само за Велико Търново. Не е само Велико Търново. Има го в Добрич, има го в София-град, има го в Хасково и не знам още къде. Говоря за обърканите там имена не знам какво. Това е недопустимо и във всички европейски страни това нямаше да бъде допуснато, повече няма да се говори за този доставчик и за тези машини. Моля? (Реплики.)
    Вие на мен ще кажете като производител, а отговорността на кого е? Ето го въпросът. (Реплики.) Сега ще разберете на кого е отговорността и не ме репликирайте, защото не знаете. Там проблемът е на машината.
    Сега тези машини, които дойдоха, са така наречения помежду нас, втора употреба или скрап, защото може ли да си извадите картата или да ми покажете дали имате електронна карта, с която отивате и плащате в супермаркета само с едно допиране, и защо тези технологии вече са с допиране, а не с пъхане, както се пъха в тези машини? Тези машини са направени преди седем-осем години и тогава технологията, както и Вие имахте банкова карта, и я пъхахте. Това пъхане и вадене …
    РЕПЛИКА: Господин Чобанов?
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Много Ви моля, това е изключително важен проблем. Това нещо означава, че тези машини са събрани от старите, които се чудят как да ги правят, даже и не са платени от фирмата доставчик, а са вкарани на временен внос. Защото се чудят какво да ги правят. И ние тук в България, като някакви големи умници, ще вземем скрапа в тази случай. И не е само това. Дисплеят – това е картата, която работи с българската машина, само се допира, защото тя е направена с последните технологии и затова нейната стойност, себестойност е висока и нашата печалба е почти, да не кажа никаква, но ни води да бъдат направени честните избори.
    РЕПЛИКА: Господине, извинявайте, че Ви прекъсвам. Ние сме Комисия по проверка. Може ли да бъдете по-конкретни.
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Ето сега ще Ви кажа къде е корупцията, защото това Ви интересува – нали така?
    РЕПЛИКА: Да, това ни интересува.
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Ама нали трябва да Ви въведа в темата.
    РЕПЛИКА: Добре, въведохте ни. Сега, ако можете да сте по-конкретен.
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Въведох Ви, но има още неща.
    РЕПЛИКА: Да, ама е възможно да ни въвеждате 24 часа.
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Добре, 24 часа. Оставете сега, това е изключително важно.
    РЕПЛИКА: Да, изключително важно е да продължите конкретно.
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Моля Ви се, не ме прекъсвайте.
    Във Ваш интерес е изборите да бъдат честни, за Вашия личен интерес е същото, защото, ако не бъдат честни изборите, няма да бъдете тук в следващия парламент, а ние искаме да бъдете всички тук… (Реплики.)
    Може и да не сте. Господин Биков, за Вас разбирам, че се опитвате да дадете малко по-лежерност на нещата. Знам Вашите подвеждания, изучил съм Ви, затова внимавам. (Реплики.)
    Може и да не сте. Затова Ви трябват честните избори и на Вас, затуй.
    МЛАДЕН МАРИНОВ: Можем ли да я видим?
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Може ли да я видите? Носех я, но не ме пуснаха долу. Ще Ви я донеса…
    РЕПЛИКА: Господине, господине!
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: …и ще я пусна ей тук, ако…
    РЕПЛИКА: Господине, не сте дошъл тук, за да си говорите по този начин. Моля Ви, бъдете конкретен!
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Оставете по какъв начин. С най-голямо уважение се отнасям към Вас и се опитвам да Ви накарам всички тук да станете лобисти на българската машина за гласуване – и сега ще Ви обясня защо – и да спрат корупцията, която не позволи, Даже минахме през Висшия административен съд и там нещата забоксуваха. Сега в новия Правилник имаме ли, господине, двуинстанционно обжалване? А, не искате да ми отговорите.
    РЕПЛИКА: Господине, за пореден път Ви призовавам: говорете с конкретика.
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Ето я конкретиката. Имаме двуинстанционен съд, когато се жалваш от ЦИК – ве-че. Затуй аплодисменти за тези, които го направиха. Защото едноинстанционният е никакъв, няма такова нещо в целия свят.
    Конкретно какво Ви предлагам? Повече да Ви говоря, че тези машини са стари, че тези машини спряха да работят – тук вече и Мария Капон, която с три-четири-пет карти се опитваше да гласува и не можа да гласува, това е само защото машините са ста-ри. И не машините, а четците вътре са стари. Това са евтини машини, за да достигнат тази цена, с която дойдоха, и затова те спират да работят. Затова в чужбина, чуйте ме добре, имаме връзка с хората, които са там, те казаха: ако дойде венецуелската машина за гласуване тук, която знаем какви недостатъци има, няма да ходим да гласуваме.
    РЕПЛИКА: Съжалявам, че трябва да Ви го кажа, но нищо конкретно не казвате, а само говорите общи приказки.
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Как нищо конкретно не казвам? Ама общи приказки, добре, въведох Ви. Сега започвам, оставете ме да се изкажа, както трябва. Моля Ви се!
    РЕПЛИКА: Колко време?
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: А бе, много, малко. В момента ми дадохте думата…
    РЕПЛИКА: Достатъчно време получихте, господине.
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: …трябва да гласувате.
    РЕПЛИКА: Не, не ни казвайте какво трябва да правим. Няколко пъти Ви казвам за какво сте тук. Вие нищо такова не говорите.
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Какво искате да чуете? Отговорете какво искате да чуете?
    РЕПЛИКА: Няколко пъти Ви казах.
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Ето я корупцията, ето чуйте я корупцията.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Могат ли да Ви зададат въпроси?
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Не, не преди това да говоря за корупцията. В момента имам конкретни въпроси: къде е корупцията? Корупцията е в стойността на машините и затова, че една и съща фирма печели нещо, което начинът е корупционен на избор. Говоря за избора как да бъде проведена обществената поръчка – и сега ме чуйте добре. Когато се провежда в целия свят, аз лично съм участвал с мои машини за тези хилядата…(Реплики.)
    Спокойно. Всички машини се слагат на една маса… (Реплики.)
    Ама, моля Ви се, не ме репликирайте.
    …се слагат на една маса от всички участници, за да се видят едни други, да се погледнат какви са машините. Тук такава практика има ли, Господине, дето се правите, че много разбирате? В момента няма такава практика.
    РЕПЛИКА: Господине, още малко, ако така поговорите, мисля, че няма да го допусна. Ясно ли Ви е?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Нека да се зададат въпроси. Не така.
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Само за секунда да кажа за корупцията.
    РЕПЛИКА: Просто недейте да давате оценки.
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Корупцията къде е! Човекът, който печели поръчките, предварително е направена спецификацията, така че в нея да пише, че машините трябва да бъдат със старите карти. Това корупция ли е? (Реплики.)
    Това е упадащ признак, за да спечели конкретно, който се знае, който ще домъкне машините от Венецуела, които са произведени преди 10 години. (Реплики.)
    Така. Няма да кажа от Венецуела, а от Филипините. (Реплики: „Така може!“.)
    Остави Венецуела. Аз съм бил там, знам какво представляват.
    В момента, съсредоточете се моля, защото това е предстоящо: как ще разкарате тези машини? Някой има ли идея как ще разкарате тези машини в чужбина и всяка секция ще имат машини, и кой ще ги пуска, и кой няма да ги пуска? (Реплики.)
    С какво ще ги разкарате? Със самолет. А кой ще ги пусне и кой ще ги спре?
    РЕПЛИКА: Това наистина са много важни въпроси, но те не са към тази Комисия, разбирате ли?
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Е, добре, там е съсредоточена корупцията. Ето я корупцията. В момента ще има ли обществена поръчка? Някой ще може ли да каже от всички депутати, които гласуваха Изборния кодекс? (Реплики.)
    Няма да има или ще има? (Реплики.)
    РЕПЛИКА: Вашият въпрос не е към нас. Централната избирателна комисия решава този въпрос.
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Не. Тя е по Ваши правила, които Вие ги указвате.
    РЕПЛИКА: Ама ние сме ги създали. Централната избирателна комисия трябва да проведе поръчка и да вземе решение.
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Не сте ги създали. Там не е казано, а в Централната избирателна комисия партиите ще казват какво да се прави.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА- НАЙДЕНОВА: Оставете го да говори.
    РЕПЛИКА: Той си говори 20 минути.
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Той си говори нещо да ти влезе в главата, за да разбереш. (Реплики.)
    Добре. Ето в момента… (Реплики.)
    Добре де, разбрахме, че дразнителят си отиде.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Добре, господине…
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Само за момент да довърша. Добре де, сега ще ми зададат въпроси.
    Значи, всички разбираме в момента от футбол и от машини за гласуване. (Реплики.)
    Ето го въпросът: колко време работи тази машина, когато ѝ спре токът?
    РЕПЛИКА: Господине, това не са въпроси към тази комисия, разберете!
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Как да не са? Ако в момента…
    РЕПЛИКА: Това е Комисия, Временна комисия по проверка за установяване на злоупотреби и нарушения при разходването на средства от Министерския съвет, министерства, държавни органи, държавни предприятия и дружества с повече от 50 на сто.
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Ще стигнем и дотам.
    РЕПЛИКА: Ще стигнете дотам. Разберете, моля Ви се. Губите времето на Комисията. (Реплики.)
    Зададе Ви се въпрос. Кажете за тези машини, за които става ясно, че не са платени еди колко си милиона. Кажете нещо, което е свързано с това? Вие не ми казвате това.
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Не съм този лист.
    Продължавам. (Реплики.)
    Ама, моля Ви се, опитвате се да ме прекъсвате. (Реплики.)
    Значи, няма да Ви отговарям повече. Питайте, каквото искате.
    В момента обществената поръчка знаете ли, че е без авансово плащане. Тук се говореше за авансово плащане и си замина министърът, който авансово плаща какво ли не, корупцията е, че само фирма, която има свободни 40 милиона, може да участва в тази поръчка. Тук корупция някъде да забелязвате? Фирмата е Сиела Норма. (Реплики.)
    Само 40 милиона ѝ трябват, за да накупи частите, за да може обществената поръчка да бъде реализирана. Ако ние трябва… (Реплики.) Моля? (Реплики.)
    Не само банка трябва да има, трябва да ги инвестира, за да може да се направи. Това не е ли отбиване, както Вие ми помогнахме, благодаря, за да може предварителна селекция? Това да Ви намирисва на корупция? (Реплики.)
    Значи, първо… (Реплики.)
    Не, не към Вас. Не, не просто благодаря Ви за помощта, защото ми помогнахте. Който ми помага, това е, защото и на Вас ще Ви трябва. В момента трябва да се направи по следния начин – и чуйте добре – трябва да има финансиране, след като бъде избрана машината, за да накупим не резервните части, а части, от които е съставена тази машина. Дисплеят – нашият, струва около 800 долара, за да може да не спира, когато го почистват с дезинфекционен гел. Всички машини спряха. Който не знае, да каже.
    Второ, за машината, тази, която е в момента, ни трябва финансиране, за да сложим вътре акумулатор, който струва 200 лева, за да може този акумулатор да издържи 16 часа…
    РЕПЛИКА: Господине, давате технически детайли. Разбираме, че е важно това, което казвате, но не е и към нашата комисия. Нито ние ще определим какви да са…
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Към Вашата Комисия е и ще Ви кажа защо…
    РЕПЛИКА: Моля Ви, изслушвайте ме. Нито ние… Господине, господин Чобанов, ако обичате. Нито ние ще решим кои да са машините…
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Вие ще решите чрез Вашите представители в ЦИК.
    РЕПЛИКА: Не ние.
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Тъй като Сиела е партийно зависима и в тази партийна зависимост Вие ще кажете какво да направят онези…
    РЕПЛИКА: Моля Ви се, давате само технически параметри, оценки на работата на Комисията. Разберете, благодаря Ви за вниманието, господин Чобанов…
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Какво е решението? (Реплики.)
    Не, няма да говоря.
    РЕПЛИКА: Кое решение?
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Ето го решението: правим честен избор на машините за чужбина. Как ще стане? Тук има ли някой, който…
    РЕПЛИКА: Господине, разберете, че не е в правомощията на тази Комисия това, което ни обяснявате. (Реплики.)
    В конфликт на интереси сте, защото Вие защитавате Вашите машини. Моля Ви се!
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Оставете моите интереси. Моите интереси Ви ги казах.
    Сега продължавам с финансирането и приключвам.
    РЕПЛИКА: Може ли въпрос?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Моля Ви! Чухме Ви. Ще изпратим сигнала до Прокуратурата. Ще изпратим сигнала в ЦИК и в Прокуратурата, моля Ви!
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Значи, в момента – чуйте ме добре… (Реплики.)
    РЕПЛИКА: Господин Чобанов?
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: В момента Ви предлагам…
    РЕПЛИКА: Господин Чобанов, изслушайте въпрос!
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: В момента Ви предлагам…
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Прекратявам заседанието, за да проведем закрито такова.
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Защо ще го прекратите?„
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Дайте го и ще го изпратим, където трябва.
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: В момента ето го предложението. Предложението е всички да се опитаме, и Вие също, ще Ви взема в нашата комисия да дойдете и да се опитвате, за да може да направим изборите честни. Това интересува ли Ви?
    ЖУРНАЛИСТ МАРЧЕНКО: Господин Чобанов, може ли въпрос към Вас?
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Хайде сега да видим какви са въпросите. Моля да се представите кой сте и от коя партия сте, когато ме питате.
    ЖУРНАЛИСТ НИКОЛАЙ МАРЧЕНКО (Биволъ): Понеже знаем, че Вие имате такава фабрика, с която планирате да произвеждате машини и Вие твърдите в своите сигнали и до медиите, и до Комисията, доколкото разбрах, че има монопол за внос на чуждестранни машини в България. Споменахте една от компаниите – Сиела. Дали бихте обяснили на Комисията в какво виждате корупционни действия при доставка на тези машини, защото техническите детайли не са интересни нито на нас, нито на депутатите?
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Корупционно ли е направата на техническите спецификации, на които трябва да отговаря машината, преди да бъде обявен общественият конкурс с цел да обслужват доставка на стари машини? (Реплики.)
    РЕПЛИКА: Предлагам и този сигнал да се изпрати минимум на Европейската прокуратура.
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Това кои са? (Реплики.)
    Искат стари детайли.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Благодаря Ви.
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Не, не искаме, защото правят машината ненадеждна и спира.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Господине, разбрахме. Ще изпратим на ЦИК и ще я изпратим на Прокуратурата.
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Преди да я изпратите на Прокуратурата и на ЦИК тук съм в качеството си да Ви призова, независимо че такъв натиск…
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Вече го направихте.
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Не, не. Какво съм Ви призовал?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Призовахте ни да има нов конкурс, на който да се определя машина, но ние вече сме…
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Такъв ще има, но партиите, които представлявате, те управляват техните представители и казват какво да се прави. (Реплики.)
    Добър ден! Това за пръв път ли го чувате? (Реплики.)
    Така че оттук нататък Вие, лично Вие, лидерите на партиите в зависимост от Вашите интереси казвате коя машина да бъде избрана и там гласуват. Това беше на предишните. Благодарение на ГЕРБ избраха тези машини два пъти. Трите хиляди машини нови ли са, или са стари, господин Биков?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Господине, господине, моля Ви! Чухме Ви! (Реплики.)
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Няма какво да ги правим. Ние в момента не искаме това.
    Второ, финансирането, ако е само за тях, означава, че обществена поръчка…
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Господине, чухме Ви!
    РЕПЛИКА: Благодарим Ви. Сигналът ще бъде предложен…
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Не е сигнал. В момента искам да чуя Вашето обещание. Не е сигнал…
    РЕПЛИКА: Моля Ви, прекратете! Престанете!
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: …а ще освободите Вашите представители…
    РЕПЛИКА: Нямате думата повече.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Благодаря Ви!
    Благодаря Ви!
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: В момента не съм отговорил на въпросите. Казахте, че има въпроси.
    РЕПЛИКА: Няма въпроси към Вас. Благодаря Ви.
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Няма да има въпрос?
    РЕПЛИКА: Да, няма въпроси. Благодарим Ви.
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Ама това е манипулиране на исказа, как?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Уважаеми колеги, разбрахме се. Ще изпратим и в ЦИК, и в Прокуратурата.
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Не в ЦИК. В момента съм тук…
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Добре, чухме Ви!
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: …за да можете да спрете да влияете на Централната избирателна комисия.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Добре, чухме Ви вече! Три пъти го казахте. (Реплики.)
    РЕПЛИКА: Ама ние не влияем, Вие не искате да влияем.
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Не, не искам да влияете. Искам в момента да бъдат извадени машините и когато ги оглеждаме – новите, да бъдете там…
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Добре, разбрахме?
    РЕПЛИКА: Разбрахме, но как ние? Хем казвате, че не трябва да влияем на ЦИК, хем ни казвате как да повлияем на ЦИК!
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Не, обратно. Ще им влияете, за да бъдат точно честни в избора.
    РЕПЛИКА: Добре, благодарим Ви, господин Чобанов. Това, което сте ни изпратили в Комисията, ние ще го препратим.
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Значи, няма да отговорим на въпросите, които бяха толкова силни, та ме прекъсвахте?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Уважаеми колеги, чухме гражданите…
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: Сега какво да кажа? Демокрацията е нещо, за което трябват 200 години. Ако това беше в Сенатската комисия, нямаше да получите онези ужасни коментари, с които излязоха ГЕРБ и казаха, че онези са никакви, пък се оказа, че са някакви. Ето заради това. Благодаря Ви за вниманието. Ако не можем да ги произведем за България, ще стане така, че ще имаме единствено – и приключвам, България е известна с розовото масло, което вече няма да го има, защото се унищожиха пчелите,…
    РЕПЛИКА: Господине, в Сенатската комисия никой нямаше да Ви допусне да обиждате, разбрахте ли!
    АЛЕКСАНДЪР ЧОБАНОВ: …а сега България искаме да я направим като производител на български машини.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Уважаеми колеги, Временната комисия ще проведе закрито заседание в зала „Запад“ без стенограф.

    (След закритото заседание.)

    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Уважаеми колеги, преди да оповестим и решението на Комисията във връзка с разглеждането на документите, постъпили от господин Илчовски, тъй като днес възприехме принципа всички, които са дошли – граждани или журналисти, със съответни сигнали с искане за изслушване, да бъдат изслушани, предоставям думата на господин Бареков. (Реплики.)
    НИКОЛАЙ БАРЕКОВ: Благодаря.
    Аз ще бъда изключително кратък. Това казах и на госпожа Манолова, ние все пак сме приятели с нея от 15 години, когато тя ми се обади – за мен имаше смисъл тези сигнали да бъдат обяснявани тук, обявени от мен, ако присъстват хората, които биха могли да дадат конкретен отговор върху фактите, които ние сме изложили.
    Така или иначе аз разбирам, че когато този парламент има определено време живот, това са буквално няколко часа – до утре, не е логично и не бих могъл да очаквам в 8 часа да бъдат привикани, колкото и да сте значими като институция, най-значимата институция в държавата – парламентът, тук да дойдат вицепремиери, които отдавна са в оставка, а един от тях, по ирония на съдбата – господин Христо Иванов, е и ново лице. Той забрави, че е бил вицепремиер в правителството на ГЕРБ и сега е техен основен опонент.
    Искам да кажа, че тези сигнали са били подадени до европейските институции. Господин Цветков току-що ми каза, че смята, според него, че съм имал доверие в Комисията, когато съм внесъл тези сигнали – аз имах доверие до момента, в който не получих обратна връзка. Аз получих единствено едно съобщение от Деловодството на Народното събрание, когато аз поисках това нещо, да знам, че първи по време съм си внесъл сигналите, за да бъда и първи по право, но никой не ме е потърсил. Използвах личните си контакти, за да пиша съобщение на госпожа Манолова, надявайки се да бъда поканен тук. Вместо това аз бях на двете заседания на Комисията и наблюдавах баталните сцени, които се разиграха.
    Няма да бъда по-полезен с това, което съм предоставил вече на органите и съм го сложил, и съм го пратил в българската прокуратура. Но искам да кажа като гражданин и като парламентарист на високо ниво в Европейския парламент, защото това Народно събрание умира, ще има и следващо Народно събрание след няколко месеца – не се прави така, скъпи приятели!
    Аз съм последователен опонент на Политическа партия ГЕРБ. Мнозина от Вас приемаха гласовете на ГЕРБ в парламента, а пък аз бях отвън и се борих с тях. Сигналите, които сега съм дал, в определен смисъл са претоплена манджа, защото аз съм сезирал прокуратурата срещу ГЕРБ преди 3 – 4 години, когато повечето от Вас бяха опозиционери само вкъщи. За да разследвате управлението на ГЕРБ, Вие трябва да имате необходимата структура на тази комисия. Когато се прави такава адхок комисия, трябва да се изработи Правилник. Трябва да бъде ясно за гражданите, които внасяме нашите сигнали, кой ги разглежда, кой взима решенията кой сигнал ще бъде разгледан, кой сигнал ще отиде в прокуратурата, кой сигнал – такива като моите, които са били вече в прокуратурата, къде да отидат, защото това също е интересен въпрос. И така се прави!
    Когато ние, гражданите, знаем как Вие работите, какви са Вашите критерии, какви са критериите, по които Вие взимате решение, първи по време ли ще бъдем – да се наредим на опашка, както правеше господин Цветанов навремето пред Централната избирателна комисия, или първи по качество? За моите сигнали са работили екипи от сериозни хора. В нашето сдружение „Антикорупционен фронт“ членуват хора, които имат необходимия бекграунд, а един от тях, между другото, е Димитър Байрактаров – Ваш колега парламентарист. Другият човек, който беше готов, да не кажа да свидетелства, но да вземе думата, е господин Волен Сидеров. Той като видя тук какво се случва, просто човекът си тръгна разочарован. Той самият беше казал навремето за Каракачанов, че е превърнал неговия коалиционен партньор – това не сме ние – хората, които стоят от улицата и наблюдават събитията, а неговият коалиционен партньор беше заявил, че Каракачанов е превърнал Министерството на отбраната в агенция за продажба на недвижими имоти.
    Това ако не е застрашеност на националната сигурност на Република България, какво би могло да бъде? Така че аз загубих доверието си в тази комисия.
    Желая Ви успех на изборите! Повечето от Вас дойдоха тук, за да си увеличат резултата с по един-двама депутати на следващите избори. Пожелавам Ви да го направите, дано същите хора да се гледаме в очите и след няколко месеца, защото аз продължавам да съм гражданин и ще участвам като такъв в работата на тези комисии. Но наистина Ви пожелавам да работите стойностно, да намерите начина, по който Вие да помогнете на гражданското общество да се отърси от чудовищната – тя не е само 10-годишна, тя не е и 4-годишна – 30-годишна зловеща корупция в нашето общество, която може да не е в мащабите на европейските държави, но тук народът е изключително беден. Народът е толкова беден, че тук и малката корупция му се отразява.
    Между другото, един от сигналите е за едни кокошкарски кражби, които един настоящ мой колега евродепутат – тогава просто адвокат, когато се отъркаха от властта до Политическа партия ГЕРБ, първото, което направи, е да лиши едно държавно дружество – понеже Вие разследвате как се източват държавните дружества, как да източат дребни пари, говорим за 1000 – 2000 лв., като премахнат хората, които работят вътре в самото дружество като адвокати и като юрисконсулти, да ги заменят с адвокатски услуги на една адвокатска кантора в София и просто там са колеги на господин Радан Кънев, и защо да не изкарат 1500 лв. отгоре?!
    Иначе другите сигнали, които подадохме, започват по времето още на вицепремиера и правосъден министър господин Христо Иванов, но забележете, продължават и по-късно, накрая финишират, докато господин Каракачанов отговаря за затворите и за хранителните доставки там. Там са злоупотребите и говорим за около 50 милиона общо може би – бивш прокурор, който имаше досег с тази институция, ми каза, беше ужасен, че 12 милиона на година е печалбата, така да се каже в кавички, от храненето на българските затворници. Извинявайте, но държава, която краде от пенсионерите, от децата и дори, ако щете, от лишените от свобода, това е държава, загубила всякакви морални ориентири!
    Наистина завършвам, не вярвам в дейността на тази комисия. Искам едни нови стандарти в следващия парламент като гражданин – ясни критерии кой взима решенията. Ако ще е само да се прави личен пиар, благодаря, аз няма да участвам в този мач.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Благодаря Ви, господин Бареков.
    Всъщност времето на работа на Комисията беше наистина изключително кратко – имахме девет пленарни дни в парламента и пет заседания на Комисията. Поставихме си амбициозната цел да проследим как са харчени големите пари от Министерския съвет –милиарди левове, „Автомагистрали“ – милиарди, „Турски поток“ –милиарди, санирането – милиарди, след сигналите на гражданите. Решихме за тези от тях, които днес бяха на заседание, да ги изслушаме, а останалите ще бъдат изпратени в прокуратурата, в КЗК, в НАП – в зависимост от това каква е тяхната компетентност, но така или иначе няма да има нито един сигнал, който да не поеме своя път към съответните компетентни институции.
    Аз благодаря на господин Бареков.
    И сега да съобщя на медиите какво е нашето решение, свързано с документите, получени от господин Илчовски. Комисията проведе закрито заседание и реши, че тези документи ще бъдат изпратени на прокуратурата, на Европейската прокуратура, на КФН и на НАП, но няма да бъдат публично представяни, тъй като става дума за междуфирмени задължения и междуфирмени сделки, свързани с твърденията на господин Илчовски за кухи обороти на едно дружество.
    Заповядайте.
    ТОМА БИКОВ: Само да добавя. Действително това са документи, които са единствено и само свързани с отношенията между тези две фирми. В интерес на истината те са и трудно разбираеми, те са разбираеми вероятно за хората, които разбират от това, но за да не поставяме под риск някакви търговски тайни или Фондовата борса и така нататък, взехме това решение – да не се дават на журналисти. Но, пак повтарям: няма нищо, свързано с властта, с управлението и с някакви институции вътре.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Това ще реши прокуратурата. Всъщност там има доказателства как са създавани кухи обороти, а после как са изкарвани на Борсата и дали има някакви влияния отнякъде, това ще решава прокуратурата. Ние наистина направихме каквото можахме, предали сме цялата информация на съответните компетентни органи.
    Уважаеми колеги, това беше последното заседание на Комисията. В нея постъпиха вече близо 95 сигнала и всички те са изпратени по компетентност на бъдещите служебни министри, на прокуратурата, на Европейската прокуратура, на КФН, на НАП, на КЗК – в зависимост от спецификата на конкретните сигнали. Освен това от темите, които предварително бяхме поставили на масата за разглеждане, успяхме да придобием и да представим на гражданите представа за работата на „Автомагистрали“, където става дума за 5 млрд. лв. оборот, „Турски поток“ – близо 3 милиарда оборот, Програмата за саниране – 2 милиарда, от които, ако беше тук министър Аврамова, щеше да види как с определени схеми са отклонявани около 30% от тези суми (реплика от Маноил Манев), ВиК холдингът – държавният. Не получихме информация, но предстои да се случи в следващия парламент – за Българската банка за развитие, средствата за Ковид-19, а министърът на здравеопазването не изпрати никакво писмо. Имаме и сигнали, които са свързани с това как са купувани маски, различни консумативи, калцуни, респираторни апарати.
    По отношение на данните за харчовете на Министерския съвет имаме информация, но тя е достатъчно обща и не остана време Комисията да се заеме с тази тема. От Българската банка за развитие не сме получили нито един документ, въпреки че бяха задавани въпроси, подготвени от различни членове на Комисията по ревизия. От шестте дърводобивни предприятия получихме съответните документи, които не са достатъчно подробни, а с това може би ще се занимава следващият парламент, както и липсва достатъчно информация от Софийската стокова борса. Изпратили са информация за сделките само някои от ведомствата.
    Мисля, че за пет заседания Комисията по ревизията показа, че за корупцията може не само да се говори – тя може да се осветява, и че гражданите могат да говорят, (реплика извън микрофоните: „Госпожо Манолова, виждам, че ще Ви поканим в следващия парламент пак да дойдете на гости. Да приключваме вече.“) че може бизнесът, който се чувства застрашен, да бъде тук.
    Така че предполагам, че следващият парламент – не, сигурна съм, ще продължи работата на Комисията. Сега чакаме прокуратурата и служебния кабинет.
    МАНОИЛ МАНЕВ: Всичко, което казахте, госпожо Председател, е абсолютно като завършек на работата на Комисията –еднозначно, очаквано, с изключение на последните отново внушения, които се опитвате да направите.
    Всъщност Комисията завършва своята работа без доклад. Ако това, което направихте преди малко, се приема за доклад – о’кей. Тя завършва без доклад, без изводи по каквито и да е от темите, и това е истината, с изпратени купища документи в органите, за които прецени Комисията – прокуратури и други проверяващи органи. Това е резултатът от работата на нашата комисия и ние за този резултат предупреждавахме, първо, заради сбъркания обем, второ, заради лошата графика, и трето, заради неспазването на правилата в тази комисия.
    Аз обаче казвам, че тази комисия, която ние подкрепихме, подкрепихме и Вас за председател при създаването ѝ, имаше своя ефект и този ефект беше в това, че българските граждани, ние, народните представители, журналистите и всички граждани, които минаха през Комисията, видяха, че единствено институционалността и спазването на правилата могат да дават резултати, а всичко останало води до хаос и води до внушения! Това е, което аз искам да кажа за работата на тази комисия и Ви благодаря все пак, че последното решение за документите на Комисията, го взехме с консенсус.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Нека бъде по един от парламентарна група.
    Заповядайте, колега.
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Госпожо Манолова, благодаря за думата.
    С голяма част от казаното аз съм съгласен, но не съм съгласен с една част от казаното, което господин Манев каза, а именно – много хора имаха очаквания, че тази комисия ще изкара наяве кражби, взимания и неща, които са наказуеми по Наказателния кодекс. Ние обаче видяхме нещо по-страшно и за тези от Вас, които са гледали днес много внимателно, ще разберат, че видяхме това, че един парламент е променял законите така, че да може да се усвояват пари законно и това нещо да не може да се нарича кражба. Това е факт и ние го видяхме!
    Аз искрено съжалявам, че ние нямахме времето, но се надявам в следващия парламент това нещо да се случи – да се позанимаем, понеже днес темата беше „Автомагистрали“, а ние нямахме време да се занимаем с горските пътища, където, ако видите за какво става на въпрос, глава ще Ви заболи. Благодаря.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Господин Янков.
    КАЛОЯН ЯНКОВ: Благодаря, да кажа няколко думи от името на „Демократична България“.
    Комисията проведе доста интензивно своята работа. За съжаление, тя не се увенча с кой знае какъв успех, защото никоя от подробно исканите информации ние не получихме, тоест нямаме основа, въз основа на която да преценим какви сделки, кои сделки са съобразно закона и печеливши за България и кои не са. Получи се едно, как да кажа, всички държавни дружества отказаха по някакъв начин да ни предоставят каквато и да е информация – независимо дали е един милион страници или сто хиляди страници, някои не представиха и една страница, и това блокира нашата работа.
    От друга страна, се видя как е управлявана тази държава в последните години и че корупцията е начин, по който тя се управлява, и че на това нещо трябва да се сложи край. Чуха се чудовищни неща, които могат да се докажат само в съда, но те винаги ще останат в съзнанието на хората като начин на управление в последните четири години, който ние не трябва да допускаме повече такъв. Мерси.
    ПРЕСД. МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте.
    ТОМА БИКОВ: Колеги, аз съвсем накратко.
    Изводът за мен за пореден път е, че и корупция, и всякакви нередности не се борят с приказки и с говорене само, а се изисква и действие. За съжаление, ние през последните две седмици навсякъде се отдадохме по-скоро на говорене, отколкото на някакви реални действия в каквато и да било посока. Вторият извод е, че аз от първото заседание аз държах да се спазват процедурите. Бъдете сигурни, че ако ги спазвахме, работата на тази комисия щеше да бъде много по-ефективна и вероятно щеше да има някакви резултати от нея, колкото и да беше малко времето.
    Надявам се в следващия парламент, който от Вас и от нас бъде в него, да не възприемаме процедурите като някаква пречка, а да сме наясно, че те са основата на демократичния процес и те само могат да ни помогнат, те ще ни насочат. Ако спазвахме ред, ако имахме някакъв лимит на изказвания, нямаше в крайна сметка тук да се превърнем в Хайд парк и всеки, който има да каже нещо, да дойде да си го каже.
    За мен тази комисия беше безсмислена, най-малкото заради срока, който имаше да работи. Не може толкова, ако щете само едната тема с магистралите или това, че не сте получили документи, или с „Булгартрансгаз“, това изисква месеци работа, за да изобщо да може да се вникне вътре, и то при добро желание. За мен нямаше никакво добро желание да се вниква действително в проблема, а идеята беше да ни дават по телевизията. Мисля, че това успяхме да го направим. Оттук нататък хората ще преценят кой е бил крив, кой – прав, дай Боже, занапред да имаме повече ефективност, отколкото пушилка. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Просто няма как да не отбележа, че ако имаше някой, който да саботираше заседанията на Комисията по безпрецедентен начин, аз за първи път виждам такова нещо в парламента, това беше парламентарната група на ГЕРБ.
    Това е истината и много се надявам това повече никога да не се повтори, защото приличаше на нападението в Капитолия буквално с опита да се влезе вътре, да се заглуши против всякакви правила парламентаризмът. Просто много се надявам това повече никога да не го правите!
    МАНОИЛ МАНЕВ: Навикът да говорите винаги последна, дори след като сте закрили комисията, на която сте председател, въпреки че вече Комисията не съществува и Вие сте равна с нас, води до това.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Просто не мога да приема тази критика, след като Вие направихте всичко възможно да Я бойкотирате и да не дадете на Комисията да работи.
    Господин Божанков е последен.
    ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
    Уважаеми колеги, бе удоволствие да работим с повечето от Вас. Действително колегите от ГЕРБ звучат много разумно в момента, но това бихме го приели, ако последните две седмици не сме били в държавата и не сме видели всъщност какво стана в залата.
    Положиха се много усилия тази комисия да бъде дискредитирана. За краткото време, с което разполагаше, всъщност тя се открои с една тенденция, защото колкото и да се обезценяват изнесените тук факти, всъщност те са доста фундаментални. Защото не беше скандално коя е Мата Хари или има ли Мата Хари, а беше скандално за това, че един от най-големите в агросектора говореше за картели, говореше за това какво ядем и защо ядем такава храна, говореше и за доста факти, за спекулации на Фондовата борса, говореше за това как се взема бизнес в България. Смятам, че тук дойде и друг крупен голям земеделец.
    От това, което видяхме, аз съм изключително притеснен какво представлява близкият приятелски кръг на министър-председателя, как се селектират едни хора да пътуват в други държави или да не пътуват, на кой бизнес се помага, по какъв критерий на някой се помага, пък на друг не се помага.
    Днес смятам, че това продължи изслушването, защото по отношение на Автомагистрали се присъединявам към извода на колегата, че страшното не е друго, а че беззаконието вече е превърнато в норма. Едно 10-годишно управление в България – при очевидни злоупотреби, очевидно фаворитизиране на частни субекти, е изградило съответния нормативен ред. И когато кажеш: това е безобразие, те ти казват: законът е такъв, ама законът е спазен. Ти казваш: ама то очевидно са извършвали всички дейности частни фирми, очевидно те са, както и да ги погледнеш, подизпълнители, а те казват: 100% от дейностите са извършени от „Автомагистрали“, тоест казва се на черното бяло и законът седи зад това черно, и насреща няма какво да кажеш.
    Нашата комисия очерта една тенденция – че в България, за да се демонтира този модел, трябва дълъг законодателен процес, трябват реформи в редица сектори, включително в наказателната политика на България, трябват и промени в Правилника за дейността на Народното събрание, защото очевидно не можем да се справим тук с една част от нашите колеги, които не желаеха да работим. (Реплика от Маноил Манев.) Има ясно разделение на властите, както казва колегата. Тоест задачите пред нас са големи. Дано тази комисия да е дала поне посоката. Ясно беше, че няма как да стигнем до края за краткото време, с което разполагаме. Благодаря.
    МАНОИЛ МАНЕВ: Господин Божанков, Вие и правителство трябваше да направите, но не го направихте.
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Госпожо Манолова, може ли и аз две думи? (Председателят Мая Манолова става и си тръгва от заседанието.) Прави ли Ви впечатление, че липсваше една парламентарна група...
    ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Госпожа Манолова си тръгва, господин Сандов.
    БОРИСЛАВ САНДОВ: Няма значение, не заради госпожа Манолова. На мен ми направи впечатление, че когато се отвориха големите теми, една група изцяло липсваше, може би защото, хайде да го кажа така – защото не можеше да играе ролята на балансьор, но вероятно има и друга причина. Вие знаете коя е групата, която липсваше тук. (Председателят Мая Манолова сяда отново.)
    И също още нещо важно – когато се създаваше тази комисия, не беше ясно дали ще има правителство, или няма да има правителство и в този смисъл не сме ние виновни за краткия живот на тази група. Но аз апелирам и се надявам, че в следващото Народно събрание тази група, в независимо какъв състав, ще продължи да съществува или ще бъде създадена нова такава група, защото за малкото време тя доказа, че има много важни въпроси, които трябва да бъдат разглеждани. Аз Ви благодаря за Вашето внимание.
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Моля, задайте си въпроса.
    ЖУРНАЛИСТ (Биволъ): Извинявайте.
    Уважаеми народни представители, понеже Вие сте работили доста активно в тази комисия, дали бихте дали повече подробности за сигналите, които сте получили? Понеже господин Божанков спомена и министър-председателя, дали все пак има някакви доказателства за нарушения от страна на правителството, което си отива, и дали по някакъв начин бихте могли да документирате опитите на държавните компании да осуетяват всякакви проверки, този бойкот на Комисията?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Очевидно има какво да крият, след като не представиха документи и изводът се налага сам. Но тенденциозното и пренебрежително отношение на „Борисов 3“ към Народното събрание трябва да остане в историята със създаването на следващия парламент.
    Виждате, че парламентарният контрол също беше бойкотиран от министрите на Бойко Борисов, нито един от тях не се яви на парламентарен контрол. (Реплики извън микрофоните.) В този смисъл все пак Комисията направи малко повече от това, което направи пленарната зала, защото тук министри идваха, няма как да го отречем – и госпожа Теменужка Петкова, и госпожа Аврамова. Така че това, което пленарната зала не може да накара Министерския съвет да дойде, Комисията все пак успя да събуди техния интерес. (Реплики от ГЕРБ-СДС извън микрофоните.)
    Няма как да сме на едно мнение по който и да е от въпросите. Според мен има голям страх от разкрития, от изваждане на истината.
    ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Госпожо Манолова, бяхте тръгнали да си ходите. Това щеше да е най-хубавото, което може да получи тази комисия на своя финал. Аз Ви обещавам, че в следващия парламент ще Ви поканим и ще бъде на балкона.
    МАНОИЛ МАНЕВ: Вие ли ще издавате пропуските, господин Георгиев?
    ПРЕДС. МАЯ МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА: Хората очакват истината и наистина ще я получат.
    Закривам заседанието.


    (Закрито в 20.28 ч.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
    ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ:

    Мая Манолова



    Стенографи:

    Янка Иванова

    Любка Самодумова

    Валентина Меченова

    Райна Зарева

    Елеонора Драганова

    Емилия Огнянова

    Мария Петрова
    Форма за търсене
    Ключова дума