Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи.
Секретари: Митхат Метин и Димитър Стоянов
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Разполагаме с необходимия кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Има едно съобщение, което ще направя преди да преминем към точката от дневния ред.
Народните представители Иван Иванов и Евгени Чачев съобщават, че на основание на чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттеглят внесения от тях Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществената информация. Това е за сведение на колегите народни представители.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ.
Има доклад на Комисията по транспорт и съобщения по двата внесени проекта от Министерския съвет и от Иван Иванов и Евгени Чачев и становище на Комисията по европейска интеграция.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати господин Пламен Вачков – председател на Държавната агенция за информационни технология, госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна” в Министерството на транспорта, господин Енцислав Харманджиев – изпълнителен директор на “Български пощи” EАД и Олег Златарски – главен секретар на Държавната агенция за информационни технологии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Чухте предложението за допускане в пленарната зала, уважаеми колеги – председателя на Държавната агенция по информационни технологии и няколко представители на съответните ведомства.
Няма противни предложения.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 135, против 1, въздържали се 3.
Моля, поканете дамите и господата.
Имате думата, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, внесени са два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. Комисията разгледа и двата законопроекта.
“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, внесен от Министерския съвет
На 2 февруари 2006 г. беше разгледан и обсъден този законопроект с участието на господин Стойчо Стойков – заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, господин Енцислав Харманджиев – изпълнителен директор на “Български пощи” ЕАД, господин Георги Александров – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, членове на Комисията за регулиране на съобщенията и експерти от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
Законопроектът беше представен от господин Стойчо Стойков – заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Предлаганите изменения и допълнения в Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги са свързани с хармонизацията на този законопроект, съгласно изискванията на Директива 97/67 на Европейската общност за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в общността и подобряване качеството на услугите и на Директива 2002/39 на Европейската общност за изменение и допълнение на Директива 97/67 на общността, относно по-нататъшното отваряне на пощенските услуги в общността за конкуренция, привеждането му в съответствие с новите актове на Всемирния пощенски съюз, приет на 22 конгрес на съюза през 2004 г. Усъвършенства се правната уредба за предоставяне на пощенски услуги в Република България и се подобрява нейната ефективност на основата на опита, придобит при прилагането на действащия Закон за пощенските услуги.
Законопроектът предлага изменения и допълнения, чрез които се отразяват промените в условията и изискванията за осъществяване на държавното управление и на регулирането на пощенските услуги, в частност на услугите от обхвата на универсалната пощенска услуга.
В следващата Глава втора “Управление и регулиране на пощенските услуги” се обособяват два раздела, съответно “Управление на пощенските услуги” и “Регулиране на пощенските услуги” за постигане на по-ясно разграничаване на функциите, свързани с осъществяването на държавното управление и на регулирането на пощенските услуги. Разширяват се правомощията на националния регулаторен орган – Комисията за регулиране на съобщенията, с цел хармонизиране на законодателството с европейските директиви 97/67 и 2002/39 в следните основни направления:
- съгласуване на системите за разпределяне на разходите по видове услуги, включени в универсалната пощенска услуга, представени от пощенските оператори на универсална пощенска услуга;
- даване на становище по спорове между потребители и пощенски оператори по предявени рекламации във връзка с предоставянето на универсалната пощенска услуга;
- контрол върху спазването на установения държавен монопол върху резервирания сектор от универсалната пощенска услуга;
- организиране и извършване на годишно отчитане на равнището на изпълнение на нормативите за качество на универсалната пощенска услуга и ефикасността на обслужване.
За гарантиране защитата на интересите на потребителите и за хармонизиране с Директива 2002/39 се предвижда промяна на наименованието на Глава трета – “Пощенски оператори и защита на интересите на потребителите” и допълнение на задълженията на пощенските оператори към потребителите на пощенски услуги.
Пощенските оператори се задължават да изготвят общи условия на договор с потребителите, който се съгласува с Комисията за регулиране на съобщенията. Общите условия са публични и достъпни за потребителите. Защитата на интересите на потребителите допълнително се гарантира чрез съответните изменения и допълнения в Глава девета – “Отговорност и обезщетение”.
Предлаганите промени, свързани с доставянето на входящи международни колети с тегло над 10 кг до 20 кг и с доставянето на пощенските пратки в рамките на универсалната пощенска услуга се постига чрез хармонизиране в съответствие с чл. 3 на “Универсална пощенска услуга” от Директивата на Европейския съюз 97/67.
Прецизират се отделни текстове от действащия Закон за пощенските услуги, свързани с режимите за лицензиране и за извършване на универсалната пощенска услуга или на част от нея и за регистриране за извършване на неуниверсални пощенски услуги. Новите текстове водят до съответните изменения в административно-наказателните разпоредби, където се предвиждат по-високи размери на налаганите глоби в определените в закона случаи.
Във връзка с изтичащия на 31 декември 2005 г. държавен монопол върху резервиран сектор от универсалната пощенска услуга и за продължаване на постепенното либерализиране на услугите от обхвата на универсалната пощенска услуга, в съответствие с чл. 1 от Директива 2002/39 на Европейската общност се предвижда временно удължаване до 31 декември 2008 г. на държавния монопол върху резервиран сектор от универсалната пощенска услуга, което е отразено в Преходните и заключителни разпоредби. Удължаването на държавния монопол се осъществява поетапно – от 1 януари 2006 г. и от 1 януари 2007 г., респективно намаляване на границите за тегло и за цена на пощенските услуги, включени в резервирания сектор, съобразно изискванията на Директива 2002/39.
Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги не предвижда принципна промяна на правната рамка за уреждане на обществените отношения, свързани с извършването на пощенската услуга в Република България.
След проведените дебати и направените предложения комисията единодушно с 14 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме този законопроект на първо четене.”
По втория законопроект, предложен от народните представители Иван Иванов и Евгени Чачев. Комисията разгледа също и този законопроект в същия състав и с участието на представители от Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, от Министерството на транспорта, от Комисията за регулиране на съобщенията.
Законопроектът беше представен от господин Иван Иванов. Предлаганите изменения и допълнения в законопроекта са свързани с гарантиране на сигурността на пощенската кореспонденция в съответствие с европейските изисквания на Глава деветнадесет – “Телекомуникации и информационни технологии” от преговорите за присъединяването на България към Европейския съюз.
Със законопроекта се предлагат допълнения в чл. 2 и чл. 14 и изменение в чл. 93. Предлаганите промени са свързани с изискванията към пощенските оператори за съдействие на компетентните държавни органи с цел обезпечаване сигурността на пощенската кореспонденция. Предлага се да бъде изградена структура по сигурността – неразделна част от основната й организационна форма. При обсъждането взеха участие и представителите на Държавната агенция за информационни технологии, както съобщих, и “Български пощи”.
След проведените дебати и направените разисквания Комисията по транспорт и съобщения с 14 гласа “за” единодушно, без “против” и “въздържали се” предлага на Народното събрание и този законопроект да бъде приет на първо четене, тъй като той засяга различни въпроси от законопроекта на Министерския съвет, просто го допълва в една много сериозна част. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има становище на Комисията по европейска интеграция по законопроекта на Министерския съвет.
Заповядайте, господин Папаризов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ПАПАРИЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Комисията разгледа само законопроекта на Министерския съвет, тъй като той има пряко отношение към проблемите, свързани с европейската интеграция.
"На свое редовно заседание, проведено на 15 декември 2005 г., комисията разгледа законопроекта с участието на Стойко Стойков – заместник-председател на Държавна агенция "Информационни технологии и съобщения", господин Олег Златарски – главен секретар на агенцията, и други представители на агенцията.
Първо, с настоящия законопроект се предлагат изменения и допълнения на Закона за пощенските услуги в три направления:
- пълно хармонизиране на българското законодателство с правните норми на Европейския съюз, по-специално с Директива № 97/67/ЕО и Директива № 2002/39/ЕО;
- привеждане на Закона за пощенските услуги в съответствие с изискванията на Всемирния пощенски съюз, по-специално в съответствие с решенията на Двадесет и втория конгрес на този съюз, проведен през 2004 г.;
- усъвършенстване на действащия закон на базата на натрупания опит от неговото прилагане.
На второ място, Директива № 97/67/ЕО цели по-нататъшно развитие на единния вътрешен пазар на Европейския съюз и постепенното включване в него на универсалните пощенски услуги. По-специално директивата предвижда:
- гарантиране на спазването на стандартите на Европейския съюз за трансграничните универсални пощенски услуги на територията на съюза;
- разработване и прилагане на базата на принципа на субсидиарността на взаимносъвместими национални стандарти за качество на универсалните пощенски услуги в отделните страни – членки на Европейския съюз;
- определяне на общи правила за дефиниране на така наречения резервиран сектор от универсалните пощенски услуги, където през определен преходен период е допустимо наличието на държавен монопол;
- създаване на механизъм, от една страна, за недопускане на злоупотреби с монополното положение на пазара, а от друга – за компенсиране на загубите на операторите, предоставящи социално значими, но губещи универсални пощенски услуги;
- подобряване на защитата на потребителите, в това число чрез ефективно извънсъдебно разглеждане на рекламациите.
Директива № 2002/39/ЕО стеснява резервирания сектор от универсалните пощенски услуги, подготвяйки почвата за пълна либерализация на пощенските услуги от 1 януари 2009 г.
Трето, от гледна точка на хармонизирането на нашето законодателство с указаните по-горе директиви на Европейския съюз могат да се откроят следните по-важни изменения и допълнения в проекта.
В § 6 и § 13, с които в Глава втора "Управление и регулиране на пощенските услуги" се обособяват два отделни раздела: Раздел І "Управление на пощенските услуги", с основен субект Държавната агенция за информационни технологии, и Раздел ІІ "Регулиране на пощенските услуги", с основен субект Комисията за регулиране на съобщенията. Този подход кореспондира с изискванията на Глава девета на Директива № 97/67/ЕО.
Параграф 14 – чрез създаването на новите точки 16, 17 и 18 на чл. 15 от Закона за пощенските услуги се цели изпълнение на чл. 9, т. 4 на Директива № 97/67/ЕО за компенсиране на загубите на пощенските оператори, свързани с предоставянето на социално значими универсални пощенски услуги, но при икономически неизгодни условия.
В § 101 е предвидено създаването на нова т. 25 в Допълнителните разпоредби към закона, където се съдържа определение на понятието "икономически неизгодни условия".
Със създаването на новата т. 19 на чл. 15 (§ 14), както и със създаването на новата т. 8 към чл. 20 (§ 21 на закона) и на новата ал. 4 към чл. 86 (§ 81), се цели да се отговори по-пълно и по-точно на изискванията на чл. 19 на Директива № 97/67/ЕО относно работата на пощенските оператори с рекламациите на клиентите.
Параграф 16 предвижда въвеждането с новия чл. 15б на една по-демократична процедура на обществено обсъждане на проектите на нормативни актове по пощенските услуги.
На същата цел е посветен и § 53, с който се създава чл. 51, нова ал. 2, предвиждаща публикуване на правата и задълженията на лицензираните пощенски оператори на страницата в Интернет на Комисията по регулиране на съобщенията. Тези допълнения кореспондират с изискването на европейските директиви за прозрачност и публичност при регулирането на пощенските услуги.
Параграф 25 – пощенските оператори, претендиращи за компенсации за икономически неизгодни универсални пощенски услуги, се задължават да усъвършенстват отчитането на дейността си, въвеждайки система за разпределение на косвените разходи. Това допълнение кореспондира с изискванията на чл. 14 от Директива № 97/67/ЕО.
В § 108 в Преходните и заключителните разпоредби (§ 6, ал. 1), се изменя срокът на държавния монопол върху резервирания сектор от универсалните пощенски услуги – вместо до 31 декември 2005 г. той става до 31 декември 2008 г. Това е в съответствие с чл. 1, т. 6 на Директива № 2002/39/ЕО.
Създават се нови алинеи 2 и 3 на същия § 6 от Преходните и заключителните разпоредби, с които се въвеждат новите стеснени параметри на резервирания сектор, указани в чл. 1 на Директива № 2002/39/ЕО.
Освен това с някои от измененията и допълненията се цели изпълнение на ангажименти по свободното движение на лица в рамките на Единния вътрешен пазар на Европейския съюз (§ 4 относно чл. 7, т. 2, § 43 относно чл. 43, ал. 2, т. 2, § 60 относно чл. 59, ал. 2, т. 2, § 108 относно чл. 148, ал. 2 и ал. 3, т. 1, както и относно чл. 152, ал. 2 и ал. 3, т. 1 на Закона за движение по пътищата). Тези поправки влизат в сила от датата на присъединяването на Република България към Европейския съюз.
С редица други изменения и допълнения се цели прецизиране на въведени вече хармонизирани текстове.
Четвърто, към проекта могат да се отправят следните препоръки.
Относно компенсирането на пощенските оператори на универсални пощенски услуги при икономически неизгодни условия.
В § 31 се запазва досегашният начин за компенсиране – със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. Би било добре, ако с този проект се постави началото на създаването на специален компенсационен фонд, който да се управлява от орган, независим както от пощенските оператори, така и от този, който предоставя финансовите средства. Това е така според чл. 9, т. 4 на Директива № 97/67/ЕО. По този начин ще се постигне както по-голяма обективност в определянето на субсидията, така и по-голяма оперативност, необходима във връзка с евентуалната поява в близко бъдеще на повече от един оператор, претендиращ за субсидия.
Другата препоръка е относно границата за тегло на пощенските колети.
В § 36 се прави изменение в чл. 34, ал. 2, като за входящи международни колети границата за тегло се установява до 20 кг. Това се прави в съответствие с чл. 3, т. 5 на Директива № 97/67/ЕО, където се казва, че страните – членки на Европейския съюз, трябва да гарантират доставката на тяхната територия на пощенски колети до 20 кг, получени от други страни членки.
В същото време обаче се запазва границата от 10 кг за останалите пощенски колети. Възниква въпросът: след като ще се положат усилия за изпълнение на условието, касаещо входящите пощенски пратки, не би ли могло увеличението на допустимото тегло на колетите до 20 кг да се разпростре и на вътрешните, и изходящите пощенски колети? Това би отговаряло на тенденцията на изграждане на единен вътрешен пазар на пощенските услуги в Европейския съюз и би поставило в равни условия външните и вътрешните клиенти на пощенските оператори.
По време на дискусията в комисията вносителите изказаха съображение, че направените препоръки следва да се приложат на един по-късен етап.
Пето, въз основа на изложеното по-горе и след проведеното обсъждане комисията се обедини около мнението, че предложеният законопроект е в съответствие с ангажиментите, поети от Република България за привеждане на нашето законодателство в съответствие с правните норми на Европейския съюз.
Комисията по европейска интеграция предлага да бъде подкрепен Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 502-01-63, внесен от Министерския съвет, с единодушие от 8 гласа “за”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Има думата господин Пламен Вачков – председател на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, да представи мотивите на вносителя.
ПЛАМЕН ВАЧКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз няма да коментирам мотивите за внасяне на законопроекта, защото те бяха изложени много подробно в изказването на господин Мирчев, а това, което каза народният представител Атанас Папаризов, също добави основните щрихи към закона.
Искам само да обърна внимание върху няколко неща, които много често представляват сериозен интерес – както медиен, така и от народните представители, и според мен тези пояснения са необходими.
Най-напред, когато се чуе думата “монопол”, обикновено реакцията у повечето хора, които ратуват за пазарна икономика, е отрицателна. В случая обаче с монопола на пощенските услуги или монопола върху резервиран оператор, както всъщност се нарича този монопол, нещата не са така. Това е една европейска директива, която се изпълнява и бива периодично продължавана от Европейския съюз за следващ период от време, в момента тя действа до 2008 г.
Фактически монополът върху резервирания сектор от универсална пощенска услуга е доказан на европейско ниво най-ефективен механизъм за финансиране на универсалната пощенска услуга като услуга от всеобщ интерес. Поради тази причина сроковете за времетраене на монопола, както и неговият обхват се определят от пощенските директиви. Засега предвиденият в законопроекта срок е до 31 декември 2008 г. и е съобразен с последната пощенска директива, което не изключва възможността този механизъм да остане допустим и при очакваната трета директива с влизане в сила от 1 януари 2009 г. Като пример ще ви информирам, че при очакваните приходи за 2005 г. на “Български пощи” ЕАД в размер на 132 млн. лв., приходите от резервирания сектор са 39 млн. лв. Видно е, че повече от 2/3 от приходите на основния пощенски оператор - “Български пощи” ЕАД, се формират от други търговски дейности. Това са неуниверсалните пощенски услуги, пощенски услуги по възложителство и така нататък. Те се изпълняват в условията на пълна конкуренция на пощенския пазар.
Считаме, че действащият Закон за пощенските услуги и внесеният в Народното събрание законопроект създават регламентирани условия за стимулиране на конкуренцията и не ограничават навлизането на конкуренция на пазара на универсалната пощенска услуга.
В допълнение, законопроектът предвижда възможност от датата на приемане на Република България в Европейския съюз да се извършват пощенски услуги и от оператори, регистрирани по законодателството на държавите – членки на Европейския съюз. Трябва да кажа, че пощенското законодателство има за основно задължение да осигури на потребителите правото за ползване на универсална пощенска услуга на територията на цялата страна и на по-достъпни цени. В страните – членки на Европейския съюз, това задължение се реализира чрез историческия национален пощенски оператор. Като страна кандидатка Република България не прави изключение в това отношение.
Резултатите от това приложение са налице след въвеждането на монопола през 2001 г. “Български пощи”, които дотогава бяха губещо предприятие, са на печалба, многократно надхвърляща размера на субсидията.
Няколко думи искам да кажа и по въпроса за колетните пратки, за които стана дума и в изложението, и в дискусията на комисията.
Действащият Закон за пощенските услуги определя рамките на услугите, включени в универсалната пощенска услуга, която е напълно хармонизирана с разпоредбата на чл. 3 на Директивата на Европейския съюз. Приемането, пренасянето и доставянето на пощенски пратки до 2  кг – става въпрос за категорията писмовни пратки, кореспондентски пратки, малки пакети, пряка пощенска реклама и печатни произведения – това е чл. 34, ал. 1, т. 1 от Закона за пощенските услуги, и което е особено важно, приемане, пренасяне и доставяне на пощенски колети до 10 кг., освен това и допълнителни услуги, които са препоръка и обявена стойност, тези граници на универсалната пощенска услуга са възприети във всички страни – членки на Европейския съюз.
Това, че колетите над 10 и 20 кг са извън обхвата на универсалната пощенска услуга, не означава, че тези колети не могат да бъдат изпращани в рамките на страната и извън нея. От влизането в сила на Закона за пощенските услуги през 2000 г. до настоящия момент за колети с тегло над 10 и до 20 кг основният български оператор “Български пощи” ЕАД е осигурил както доставянето, така и изпращането на територията на Република България и извън нея като неуниверсална пощенска услуга. Това е видно и от цените за неуниверсални пощенски услуги, предоставяни от “Български пощи” ЕАД.
Така че текстът на действащия закон, касаещ доставянето на пощенски колети с тегло над 10 до 20 кг, който беше атакуван от Европейската комисия, която в Мониторинговия си доклад през 2004 г. формулира забележка, че доставянето на тези колети трябва да бъде регламентирано, не е като възможност, в закона е употребен глаголът “може”, а като задължение. Именно такъв е смисълът на текста, предложен в проекта, който ние предлагаме, уважаеми дами и господа народни представители, така че новият текст, предложен по чл. 34, ал. 3, не променя фактическото приложение, което действаше досега и действа и в момента.
И последно, искам да кажа няколко думи по предложението на господин Папаризов за компенсационен фонд. Такъв фонд в момента практически не действа в нито една от европейските страни, където всички ние се надяваме да бъдем приети от 1 януари 2007 г. Такъв текст е записан и в Закона за далекосъобщенията – за компенсационен фонд, но той практически също не действа. Така че ние смятаме, че на този етап не е необходимо да прилагаме въвеждането на компенсационен фонд. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Господин Иванов, заповядайте да представите мотивите на Вашия законопроект.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Позволете ми съвсем накратко да ви запозная с мотивите на законопроекта, който внесохме с моя колега Евгени Чачев.
Още в самото начало искам да изтъкна, че предложените от нас промени в текстове на Закона за пощенските услуги по същество не се явяват алтернативен проект – нито като характер на измененията, нито като обем на предложените изменения.
По същество предложеният от нас законопроект има за цел да допълни изменителния закон, който се внася от Министерския съвет, в една особено важна в последните няколко години област, това е сигурността на пощенските услуги.
Ние сме акцентирали вниманието в измененията върху три основни пункта.
Първият е в областта на целите на Закона за пощенските услуги. Към декларираните четири цели прибавяме и още една, отново казвам, съвсем основателно важна цел, а именно – законът да осигури условия за гарантиране на сигурността на пощенската кореспонденция.
Вторият аспект на нашите предложения е по отношение на задълженията на пощенските оператори. С изменението в чл. 14 се вменяват задълженията на пощенските оператори да съдействат на компетентните държавни органи за обезпечаване сигурността на пощенската кореспонденция, включително чрез изграждане на структура, която да отговаря за сигурността и която да бъде неразделна част от основната административна структура на оператора.
И накрая, това е случаят, когато има достатъчно основания да се счита, че приета пощенска пратка съдържа забранени предмети и вещества. Чрез две алинеи се разписва поведението, което трябва да имат пощенските оператори в случаите, когато след информиране на подателя и получателя, и получаване на писмено становище, пратката се отваря. Във втория случай, когато такова съгласие няма или пък подателят или получателят не могат да бъдат открити, отсъстват, също са разписани действия, които трябва да бъдат предприети.
Искам да подчертая, че в хода на разискванията в Комисията по транспорт и съобщения бяха изказани някои препоръки, свързани основно с два пункта от законопроекта. Аз приемам, че специализирано звено за обезпечаване сигурността на пощенската кореспонденция, би следвало да бъде създавано към пощенските оператори на универсална пощенска услуга. Между първо и второ четене това изменение може да бъде предложено и предполагам, че комисията ще го приеме. Както и още една препоръка, която имаше към последния § 3.
Надявам се, уважаеми колеги, че ще подкрепите законопроекта на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Сега вече можем да преминем към обсъждане на законопроектите. Имате думата за изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако няма желаещи, ще преминем към гласуване.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съжалявам, че след участието ми като вносител аз взeмам думата и в дебата, защото, освен сравнително малкият по обем законопроект, който предлагаме с колегата Чачев, на нашето внимание е представен и още един проект – значително по-голям по обем, това е изменителният закон на Закона за пощенските услуги с вносител Министерския съвет. Законът е достатъчно важен, за да се проведе разискване по него, още повече, че той касае евроинтеграцията на България в областта на осигуряване на пощенските услуги като качество, като достъпност и до голяма степен като обхват на територия.
Искам да изразя съгласие с това, което беше казано и от двамата председатели на комисии - Комисията по транспорт и съобщения и Комисията по европейска интеграция, което всъщност съвсем кратко беше отбелязано и от господин Вачков в неговото изказване, че действително изменителният закон изпълнява цели на хармонизация на Закона за пощенските услуги, действащ към момента, с директивите на Европейския съюз. Първата от тях е 97/67 на Европейската общност, която впоследствие е допълнена с Директива 2002/39 на Европейската общност. Тези директиви всъщност обхващат всички въпроси, свързани с развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги, качеството на предоставяне на пощенските услуги, както и отваряне на пазара на пощенски услуги в страните членки. Заедно с това законопроектът предвижда и хармонизация с всички последни актове на Всемирния пощенски съюз от 2004 г. насам. И естествено на базата на опита и на натрупаните впечатления от действието на закона към момента, се правят и някои изменения в действащия закон, които се смятат за целесъобразни.
Аз няма да се спирам подробно на отделните части на законопроекта и както подобава при едно обсъждане би следвало да се отбележат забележките, които да бъдат отстранени при обсъждане на законопроекта на второ четене.
Преди всичко моите забележки са акцентирани върху следните пунктове.
Законопроектът по определен начин превишава правомощията на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Това превишаване на правомощията личи основно в чл. 13, това е § 10 от предложения законопроект, и по-специално в т. 2, където е записано, че председателят на Държавната агенция представлява Република България във Всемирния пощенски съюз и в другите – забележете, членувано – международни организации в областта на пощенските услуги, в които членува Република България.
Международните организации в областта на пощенските услуги по същество биват два вида. Едните от тях са организации, в които се изработва и обсъжда политиката и управлението на пощенските услуги и е безспорно, че председателят на агенцията там трябва да представлява Република България. Но има международни организации, без да смятам, че те са многобройни, но има, в които се обсъжда регулирането и контролът. По отношение на регулирането на пощенските услуги няма никакво съмнение, че компетентност, съгласно закона, притежава именно Комисията за регулиране на съобщенията.
В този смисъл смятам, че направеното предложение е нецелесъобразно и не може да се приеме и това, което е разписано, струва ми се, в § 17, чл. 16 от закона, в който се казва, че Комисията за регулиране на съобщенията участва в работата на международните организации по въпроси, свързани с регулирането на пощенските услуги. В международните организации, свързани с регулирането на пощенските услуги, които имат всъщност единствено и това като предмет на дейност, Комисията за регулиране на съобщенията представлява Република България. За мен са непонятни измененията, които тук са нанесени и затова казвам, че това е превишаване на правомощия.
Вторият елемент е свързан с определена свръхрегулация, която отново в цитирания от мен § 10 в новата т. 4, която е създадена, е записано, че се изисква от Комисията за регулиране на съобщенията и пощенските регулатори информацията, необходима за осъществяване на държавното управление на пощенските услуги, като, разбира се, се гарантира опазването им, ако е търговска тайна. Когато се запише подобна формула – необходима информация, това означава, че може да се изисква пълната информация. Това наистина представлява определен елемент на свръхрегулации и смятам, че този текст трябва да се изчисти при второ четене.
Записал съм и чл. 36, ал. 2. Там по същия начин е записано, че условията за доставяне на пощенските пратки, пощенските колети и пощенските парични преводи по ал. 1, се определят с наредба на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. По принцип това би трябвало, при наличието на либерализиран пазар, да бъде технологичен въпрос, който се решава от всеки един отделен пощенски оператор на базата на добрата практика в тази област.
Искам да взема отношение по повод на казаното от господин Вачков по забележките, отправени от Комисията по европейска интеграция. По същество в това, което беше заявено, има верни елементи. В същото време аз ще настоя, когато се определя максималното тегло на пощенските колетни пратки, входящи и изходящи пратки от Република България, и вътрешното изпращане и получаване на колетни пратки да бъдат абсолютно равнопоставени. Не съм в състояние в момента да изчета изцяло текста, който беше записан, но впечатлението, което се създаваше, въпреки че господин Вачков даде обяснение, е, че ние изпълняваме директива на Европейския съюз, която по отношение на входящите пратки залага 20 кг колетни пратки, а по отношение на вътрешната пощенска услуга колетни пратки границата остава 10 кг. Обяснението е, че 10 кг влиза в универсалната пощенска услуга, докато над 10 кг – в неуниверсалната пощенска услуга.
Такъв трябва да бъде, абсолютно записан, и режимът за входящите колетни пратки. Недопустимо е гражданите на Република България да не бъдат равнопоставени при влизането ни в Европейския съюз.
Що се касае до фонда, който беше отбелязан. Струва ми се, че не е в нито една от страните – членки на Европейския съюз, където такъв фонд не е създаден. Вярно че е създаден в две или в три страни, аз ще направя съответната справка, и че все още не е отчетено какво е неговото действие. Законът е закон именно затова, за да заложи създаването на този фонд като необходимост съгласно европейските тенденции по причина, че този фонд изключва прякото регулиране чрез определяне на сума от държавния бюджет и създава механизъм, който е независим от пощенските оператори и от финансиращия орган с цел обективност при оценката на средства, които трябва да бъдат осъществени като финансова компенсация. Тази независимост от пощенските оператори и от финансиращия орган не се постига със сега действащия закон, а това трябва да се постави дори като едно начало.
Независимо от забележките, които отправих, аз казах и в комисията, ще подкрепя законопроекта, защото на първо четене той се гледа в неговата цялост. Считам, че законът е крачка напред в хармонизирането на нашето законодателство в областта на пощенските услуги с директивите на Европейския съюз. Между първо и второ четене чрез подходящи промени и след дискусия в комисията биха могли да се постигнат и оптимални текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези два законопроекта? Няма.
Следователно преминаваме към гласуване.
Първо, поставям на гласуване на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, внесен от Министерския съвет.
Гласували 108 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Второ, поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, внесен от народните представители Иван Иванов и Евгени Чачев.
Гласували 114 народни представители: за 83, против 13, въздържали се 18.
И този законопроект е приет на първо четене.
Срокът за предложенията започва да тече, когато двата законопроекта бъдат обединени в един законопроект, след това се раздава на народните представители и оттогава започва да тече срокът. Тогава можем да правим предложения за удължаване, респективно за намаляване. Сега срок не тече.
Преминаваме към точка трета от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА ЗА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС – първа част.
Водеща е Комисията по правни въпроси.
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Започваме обсъждането и гласуването на доклада на Комисията по правни въпроси за второто четене на Административнопроцесуалния кодекс.
Заглавието е “Административнопроцесуален кодекс”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на кодекса.
“Дял първи – Общи положения.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Дял първи.
“Глава първа – Предмет, обхват и действие.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава първа.
Член 1 – “Предмет”.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1. Към нея аз ще добавя още един текст в т. 1, който беше уточнен впоследствие на заседанието на комисията във връзка с други текстове, които бяха обсъждани.
“Предмет
Чл. 1. Този кодекс урежда:
1. издаването, оспорването и изпълнението на административните актове;”
Тук добавям – “както и оспорването по съдебен ред на подзаконови нормативни актове”.
“2. разглеждането и решаването на сигналите и предложенията на гражданите и организациите;
3. производството за обезщетение за вреди от незаконни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица;
4. разглеждането на искания да се задължи административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие;
5. дейността по уеднаквяване на съдебната практика по административни дела;
6. изпълнението на административните и на съдебните актове по административни дела.”
Член 2 – “Обхват и действие по място”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 2.
Член 3 – “Действие спрямо лицата”.
Има предложение на народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
“Действие спрямо лицата
Чл. 3. Спрямо чужденците, които пребивават в Република България или са участници в административно производство пред български орган извън нея, кодексът се прилага, доколкото Конституцията и законите не изискват българско гражданство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на закона, на Дял първи, на Глава първа, членове 1, 2 и 3.
Гласували 93 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 5.
Тези текстове, заедно с наименованието на закона, са приети.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, нека да гласуваме в залата да бъде допуснат заместник-министърът на правосъдието Димитър Бонгалов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Предполагам, че няма обратно процедурно предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Това процедурно предложение е прието.
Моля, поканете заместник-министъра на правосъдието в залата.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: “Глава втора – Основни принципи”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава втора.
Член 4 – “Законност”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 4.
Член 5 – “Прилагане на нормативния акт от по-висока степен”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 5.
По чл. 6 – “Съизмеримост”, има предложение от народните представители Камелия Касабова, Анелия Мингова, Валентин Милтенов и Яни Янев заглавието вместо “Съизмеримост” да стане “Съразмерност”.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
“Съразмерност
Чл. 6. (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
(2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
(3) Когато с административният акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.
(4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото.
(5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.”
Член 7 – “Истинност”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 7.
Член 8 – “Равенство”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 8.
Член 9 – “Служебно начало”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 9.
Член 10 – “Самостоятелност и безпристрастност”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 10.
Член 11 – “Бързина и процесуална икономия”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 11.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
“Достъпност, публичност и прозрачност
Чл. 12. (1) Органите са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство.
(2) Страните осъществяват правото си на достъп до информацията в производството по реда на този кодекс, а останалите лица – по реда на Закона за достъп до обществена информация.
(3) По производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по този кодекс.”
Предложение от народните представители Касабова, Мингова, Милтенов и Янев:
Създава се чл. 12а със заглавие “Последователност и предвидимост”:
“Чл. 12а. (1) Административните органи своевременно огласяват публично следваната политика и създадената практика по прилагането на закона, както и мотивите за тяхната промяна.
(2) Следваната политика по прилагане на закона по ал. 1 включва средствата, които административния орган избира и използва при упражняването на своята оперативна самостоятелност за постигане целите на закона.”
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов чл. 13 със следната редакция:
“Последователност и предвидимост
Чл. 13. Административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 13, който става чл. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: А мога ли и аз оттук да попитам нещо? Искам разрешение, тъй като въпросът е технически. Нов закон е това. Тук виждам номерация – чл. 12а. Нека да няма буква “а”.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Този член става чл. 13. Текстовете се преномерират. Така го и докладвах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Съмнявам се.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: В окончателната редакция няма да има букви “а”, “б”...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете до чл. 14 включително.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети като уточнявам, че може да има преномерация на текстовете в окончателната им редакция.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Глава трета “Страни и представителство”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава трета.
Член 14 – “Страни в административния процес”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 14, който става чл. 15.
Член 15 – “Участие на прокурора в административния процес”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 15, който става чл. 16.
Член 16 – “Представителство на административните органи”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 16, който става чл. 17.
Член 17 – “Представителство на граждани и организации”.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17, който става чл. 18:
“Представителство на граждани и организации
Чл. 18. (1) Гражданите и организациите се представляват по закон и по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(2) Пред административните органи гражданите и организациите могат да се представляват с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа и от други граждани или организации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: “Дял втори – Производства пред административни органи”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Дял втори.
“Глава четвърта – Основни разпоредби”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако народните представители желаят, могат да вземат отношение по наименованието на Дял втори и Глава четвърта. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Наименованията са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: По чл. 18 гласуването е отложено. Това е един от най-основните текстове. Надявам се комисията в следващите заседания да има гласуван текст.
Продължаваме нататък.
По чл. 19 – Споразумение, комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19, който става чл. 20:
“Споразумение
Чл. 20. (1) В производство пред административните органи страните могат да сключат споразумение, ако то не противоречи на закона.
(2) Споразумението може да бъде сключено между административния орган и страните в производството или само между страните в производството. В последния случай административният орган одобрява писмено споразумението.
(3) Споразумението може да бъде сключено до влизането в сила или до оспорването на административния акт пред съд.
(4) Със сключването, съответно с одобряването на споразумението по ал. 2, административният акт се обезсилва.
(5) Споразумението се сключва в писмена форма и съдържа: обозначаване на органа, пред който е сключено, дата на сключване, страни, предмет и съдържание на споразумението, бележка за изчитането и приемането му и подписи на страните, както и име и подпис на длъжностното лице.
(6) Ако споразумението засяга въпроси, чието разрешаване изисква мнението или съгласието на друг орган, то се сключва, след като това мнение или съгласие бъде дадено.
(7) Ако със споразумението се засягат права или законни интереси на лице, което не е участвало в сключването му, споразумението не произвежда действие, докато не бъде одобрено от него писмено. Писменото одобрение става неразделна част от споразумението.
(8) Споразумението замества административния акт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 95, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: По чл. 20 – Разноски, комисията не подкрепя предложението на вносителя и предлага той да отпадне.
Предложението на вносителя за чл. 20 е следното:
“Чл. 20. По производствата пред административни органи не се събират такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ако отпадне този текст, то каква е идеята?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Тази възможност е предвидена в чл. 12, ал. 3. Смисълът на предложението е да не се повтаря текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Текстът е същият, но всъщност нищо не казва – не плащаш, ама ще плащаш.
Все пак имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 20.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 98, против 4, въздържали се няма.
Член 20 отпада.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: “Глава пета – Издаване на административни актове”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава пета.
“Раздел І – Индивидуални административни актове”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на Глава пета и на Раздел І.
По чл. 21 – Определение на индивидуален административен акт, има направено предложение от народните представители Българинов, Софиянски и Каракачанов:
“В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата “непосредствено” се заличава.
2. В ал. 5 накрая се добавят думите “стига същите да не създават или засягат права и задължения, които не могат да се защитят на по-късен етап от административното производство.”
Има и предложение от народния представител Мая Манолова. То е подкрепено по т. 1, но не е подкрепено по т. 2.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Оттеглям предложението си в неприетата част.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21:
“Определение на индивидуален
административен акт
Чл. 21. (1) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган ли друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
(2) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения.
(3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ.
(4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие.
(5) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Българинов.
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ (БНС): Уважаеми колеги, аз и моите колеги от Българския народен съюз сме се водили единствено от това, че в практиката често съществуват случаи, когато в така наречените подготвителни актове и действия на администрацията се засягат права на частноправни субекти. И затова е законно и необходимо не само непосредствените интереси на частноправните субекти да бъдат защитавани, но всички, които са засегнати от действията или бездействията на администрацията. В този смисъл сме внесли нашите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 21?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): По отношение на предложението на колегите Българинов, Софиянски и Каракачанов бих искала да кажа, че междинните актове, ако създават права или задължения, не са междинни актове, те попадат в хипотезата на ал. 1 и са индивидуални административни актове. Поради това си качество по принцип те подлежат на съответен контрол.
Що се отнася до моето предложение, което визира отпадането от определението на индивидуален административен акт на думата “знаци”, по принцип знаците се съдържат в действия или бездействия на администрацията. Освен това изключително спорно е как може да бъде обжалван един знак.
Така че поддържам това си предложение и поддържам комисията в нейното неподкрепяне на предложението на колегите от БНС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 21? Няма.
Поставям на гласуване първо предложението на народните представители Българинов, Софиянски и Каракачанов.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 15, против 63, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте наименованието на Глава пета, Раздел І и текста на чл. 21.
Гласували 94 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 4.
Наименованията на Глава пета, Раздел І и чл. 21 са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за чл. 22 и предлага следната редакция:
“Неприложимост на производството
Чл. 22. Производството по този раздел не се прилага за:
1. административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им;
2. индивидуалните административни актове на Министерския съвет.”
По чл. 23 комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция:
“Обща компетентност
Чл. 23. (1) Когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общината, административният акт се издава от кмета на общината, а в случаите по чл. 46 от Закона за местното самоуправление и местната администрация – от кмета на кметството или на района съобразно правомощията им.
(2) В случаите по ал. 1 актовете, свързани с управление на държавна собственост, се издават от областните управители.”
Членове 24 и 25 са по вносител.
По чл. 26 комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната редакция:
“Задължение за уведомяване
Чл. 26. (1) За започване на производството се уведомяват известните заинтересувани граждани и организации освен заявителят. Ако срокът за приключване на производството е по-дълъг от седем дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът.
(2) Ако адресът или другите възможни начини за уведомяване (телефон, факс, електронна поща) на заинтересуваните граждани и организации са неизвестни, съобщаването се извършва по реда на чл. 61, ал. 3.”
По чл. 27 комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция:
“Допустимост на искането и страни
в производството
Чл. 27. (1) С подаването на искането за започване или за участие в производството или с получаване на уведомлението по чл. 26 заявителят, привлечените и стъпилите заинтересувани граждани и организации стават страни в производството по издаване на индивидуалния административен акт.
(2) Административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересуваните граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт, а именно:
1. липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни;
2. липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или обжалване;
3. наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато издаването на акта не може да стане без предварителното решаване на този въпрос;
4. дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на организациите;
5. наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и стъпилите граждани и организации;
6. наличие на други специални изисквания, установени със закон.”
По чл. 28 комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция:
“Съдействие и информация
от административните органи
Чл. 28. (1) При упражняване на своите правомощия административните органи:
1. осигуряват общодостъпна, точна, систематизирана и разбираема информация за компетентността им;
2. осигуряват достъп до формулярите и оказват съдействие за попълването им;
3. предоставят пълна информация за сроковете, приложими в производството, и за дължимите такси;
4. осигуряват възможност исканията за издаване на актове да се подават в териториалните поделения на органа, а при възможност – и/или в общините, като посочват изчерпателно къде и как става това;
5. организират дейността си така, че по възможност да обслужват заинтересуваните граждани и организации на едно място в едно служебно помещение, като това изискване се отнася и за териториалните им звена;
6. осигуряват подходящо за гражданите и организациите работно време.
(2) Административните органи обявяват информацията по ал. 1, както и информация за възможностите за подаване или получаване на документи по електронен път в Интернет сайта си, на официалното си табло за обявления, в брошури, с които всеки заинтересован може да се сдобие, чрез разяснения на длъжностните лица, приемащи исканията, или по други подходящи начини.
(3) За неизпълнение на изискванията по ал. 1 и 2 съответните длъжностни лица носят административнонаказателна отговорност по реда на този кодекс, без това да се отразява на действителността на административния акт."
По чл. 29 има предложение, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29:
"Форма на искането за откриване на производството
Чл. 29. (1) Ако в специален закон не е предвидено друго, искането за издаване на индивидуален административен акт се подава писмено или устно.
(2) Писменото искане съдържа пълното име и адреса на гражданина или организацията, от които изхожда, естеството на искането, дата и подпис. Заявителят е длъжен да предостави телефон, факс или адрес за електронна поща, ако разполага с такива. Искането съдържа и други задължителни реквизити, ако такива са предвидени в специален закон.
(3) Длъжностното лице, приело искането, потвърждава с писмено отбелязване внасянето му.
(4) Съобразно наличните технически възможности писменото искане и приложенията към него могат да се подадат по електронна поща, факт или по друг начин, оповестен от органа като технически възможен.
(5) Исканията, внесени устно, се отразяват в протокол, който се подписва от заявителя и от длъжностното лице, което го е съставило.
(6) Административният орган приема устни искания в рамките на времето за работа с посетители, а писмени искания – в рамките на работното си време. Исканията, подадени по пощата, по електронна поща, факс или по друг технически възможен начин преди изтичане на даден срок, макар и извън работното време на органа, се смятат подадени в срок. В последния случай сроковете за вземане на решение от административния орган започват да се броят от следващия работен ден."
По чл. 30 комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция:
"Отстраняване на недостатъци в искането
Чл. 30. (1) Когато писменото искане не е подписано и при съмнение дали то изхожда от посочения в него гражданин или организация, административният орган изисква неговото потвърждение със собственоръчен или електронен подпис в срок три дни от съобщението за това. При непотвърждаване в срок производството се прекратява.
(2) Ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството.
(3) Срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите."
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31:
"Препращане на компетентния орган
Чл. 31. (1) Искането се отправя до административния орган, който е компетентен да реши въпроса.
(2) Когато органът, започнал производството, установи, че индивидуалният административен акт трябва да се издаде от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало производството, както и привлечените до момента заинтересовани граждани и организации.
(3) Искането, внесено в срок пред некомпетентен орган, се смята внесено в срок.
(4) Когато компетентният орган не може да бъде определен на основание на данните в искането или от тях е явно, че то следва да бъде адресирано до съда, органът, в който е внесено, го връща с кратки писмени или устни указания на заявителя.
(5) Ако искането засяга няколко въпроса за разглеждане от различни органи, административният орган, в който е внесено, образува производство за разглеждане на въпросите от неговата компетентност. Същевременно той уведомява заявителя, че по другите въпроси следва да внесе отделно искане до съответния орган. В тези случаи се прилага ал. 3."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 32.
По чл. 33 – "Отвод", има направено предложение от народния представител Мая Манолова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33:
"Отвод
Чл. 33. (1) Когато е налице основание за отвод по чл. 10, ал. 2, длъжностното лице се отстранява от участие в производството по свой почин или по искане на участник в производството.
(2) Искането за отвод се отправя незабавно, след узнаване на основанието за това. Длъжностното лице, за което е възникнало основание за отвод, предприема само действия, които не търпят отлагане, за да се защитят важни държавни или обществени интереси, да се предотврати опасност от осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на акта или да се защити особено важен интерес на заинтересован гражданин или организация.
(3) Спорове по ал. 2 се решават от непосредствено по-горестоящия орган, ако има такъв."
По чл. 34 има направени предложения от народни представители, които се подкрепят от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34:
"Участие на страните в производството
Чл. 34. (1) Административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки или – според техническите възможности – копие за тяхна сметка.
(2) При поискване от страна с увредено зрение органът я запознава със съдържанието на преписката чрез прочитане или по друг подходящ начин – според наличните технически възможности.
(3) Административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по-дълъг от седем дни. Страните могат да правят писмени искания и възражения.
(4) Административният орган може да не приложи ал. 1, 2 и 3 само в случай, че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси. Административният орган отразява в мотивите на издадения акт причините за неприлагане на ал. 1, 2 и 3."
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 35.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36:
"Събиране на доказателства
Чл. 36. (1) Доказателства се събират служебно от административния орган освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи.
(2) Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. При всички случаи, когато в специален закон са определени изчерпателно доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства.
(3) Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Българинов, оттегляте ли предложението си по чл. 37?
БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ (БНС, от място): Да.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 37.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38:
"Зачитане на тайната на страните
Чл. 38. Страните в производството имат право тайните им, включително тези, засягащи личния им живот, производствените и професионалните им тайни, да не се разпространяват, освен в предвидените от закона случаи."
По чл. 39 има направено предложение от народния представител Мая Манолова, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39:
"Доказателствени средства
Чл. 39. (1) Фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства.
(2) Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, или по реда, предвиден в специалните закони."
По чл. 40 комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция:
“Писмени доказателства
Чл. 40. (1) Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производството.
(2) Силата на писмените доказателства се определя съобразно нормативните актове, действали по времето и мястото, където те са съставени, освен ако това е несъвместимо с разпоредби на българското право. Когато към документа е приложимо чуждо право, то се доказва от страната, която го предоставя.
(3) Административният орган преценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства и факти, събрани в хода на производството.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 41:
“Събиране на документи от страните и от неучастващи в производството лица
Чл. 41. (1) При и по повод висящо производство всяка от страните може да иска чрез административния орган от друга страна в производството да представи в 3-дневен срок от поискването заверени от нея копия от намиращи се в тази страна собствени или чужди документи, имащи значение за случая.
(2) При и по повод висящо производство всяка страна може да иска чрез административния орган от неучастващи в производството граждани и организации да представят в 3-дневен срок от поискването заверени от тях копия от намиращи се в тези граждани и организации собствени или чужди документи, имащи значение за случая.
(3) Неучастващият гражданин или организация, които неоснователно не представят искания документ, отговарят пред страната за причинените й вреди.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42:
“Удостоверение за снабдяване с документи от държавни органи
Чл. 42. По искане на страна органът, водещ производството, издава удостоверение, по силата на което държавните, общинските и съдебните органи са длъжни в рамките на своята компетентност да я снабдят с друго удостоверение или с необходимите документи във връзка с определяне на правата и задълженията й. Удостоверението от органа, водещ производството, се издава в 3-дневен срок от датата на поискване, а удостоверението и документите, издавани от другите органи – в 5-дневен срок от датата на поискване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи за изказване по текстовете от чл. 22 до чл. 42 включително?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Една редакционна поправка на чл. 39, ал. 1, която се съдържа в моето предложение към този текст, а именно думите “веществени доказателства” да бъдат заменени с думите “веществени доказателствени средства”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо? Каква е разликата?
МАЯ МАНОЛОВА: Разликата е, че доказателствата са факти, а чрез доказателствените средства се установят факти, тоест фактите се установяват чрез доказателствени средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще го подложа на гласуване.
МАЯ МАНОЛОВА: Не че е толкова важно, но все пак приемаме кодекса сега и нека да е прецизен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по текстовете?
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мая Манолова към чл. 39, ал. 1 думите “веществени доказателства” да се заменят с думите “веществени доказателствени средства”.
Гласували 105 народни представители: за 88, против 6, въздържали се 11.
Предложението на народния представител Мая Манолова се приема.
Поставям на гласуване текстовете от чл. 22 до чл. 42 включително.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната редакция за чл. 43:
“Писмени декларации
Чл. 43. Административният орган не може да откаже приемане на писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон не предписва доказване по определен начин или с определени средства. Той може да приеме и писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон предписва доказване с официален документ, когато такъв не е издаден на страната в определения за това срок, освен ако нормативен акт предвижда друго за определени видове документи.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44:
“Сведения от неучастващи в производството лица
Чл. 44. (1) Административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин.
(2) Сведенията се дават писмено. Те се подписват от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от определен от него служител.
(3) Когато лицето не може да даде сведения писмено, то се призовава да ги даде устно пред административния орган или определен от него служител. Сведенията се записват и подписват от органа или служителя с означаване на името и длъжността му и се приподписват от лицето.
(4) Административният орган разяснява на лицата по ал. 1, че при обжалване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели.
(5) Страните в производството имат право на достъп до дадените по реда на ал. 2 и 3 сведения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Манолова, оттегляте ли предложението си?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Да.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45:
“Пояснения на страна
Чл. 45. (1) Административният орган може да призове страна в производството да даде пояснения, ако това е необходимо за изясняване на случая или за изпълнение на предприетите действия, както и когато специален закон предписва това.
(2) В случаите по ал. 1 се насрочва заседание за изслушване, на което се поканват да присъстват всички страни в производството. Страните в производството могат да задават въпроси на даващия пояснения чрез органа, водещ производството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: По чл. 46 госпожа Манолова каза, че оттегля предложението си в неприетата част.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46:
“Особен ред за извършване на някои
процесуални действия
Чл.46. (1) Административният орган може да поиска от съответния териториален административен орган да призове лице, което има адрес, съответно седалище или адрес на управление в друга община, да даде сведения, обяснения, пояснения или да извърши други действия, свързани с текущото производство. Органът, пред който се развива производството, определя обстоятелствата, които са предмет на сведенията, обясненията, поясненията или действията, които следва да бъдат извършени. В случай, че в съответната община няма териториален административен орган със същата компетентност, административният орган може да се обърне към съответната община или кметство.
(2) При устното изслушване по ал. 1 се съставя протокол, който съдържа името на лицето, дало сведения, обяснения или пояснения, съществената за случая информация, подпис, име и длъжност на съставилото го длъжностно лице и датата на съставяне.
(3) Административният орган може да получи сведения, обяснения или пояснения и по телефона, ако няма основания да се съмнява в самоличността на лицето, което ги дава.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47:
“Съдържание на призовката и
разходи за призоваване
Чл. 47. (1) Призовката съдържа:
1. наименование и адрес на административния орган;
2. име, адрес, съответно седалище или адрес на управление, на призованото лице;
3. по кое производство, в какво качество лицето се призовава и за извършването на какви процесуални действия;
4. дали лицето трябва да се яви лично или може да се представлява чрез пълномощник, или да даде сведения, обяснения или пояснения писмено;
5. срока, в който лицето следва да се яви, или ден, час и място на явяване на лицето или на неговия пълномощник;
6. правните последици при неявяване.
(2) На лице по чл. 44, ал. 3, което има адрес в друга община и се е явило лично по призовка извън случаите по чл. 46, ал. 1, се признават пътни и други разходи. Същите разходи се признават и при личното явяване на страна, когато производството е открито по искане на друга страна или по служебен път. Искането за признаване на разходите се отправя до органа, водещ производството, преди издаване на акта. Разходите се признават по нормативи, определени от министъра на финансите.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48:
“Право да се откаже даването на сведения, обяснения и пояснения
Чл. 48. (1) Право да отказват да дават сведения, обяснения и пояснения имат само:
1. роднините на заинтересуван гражданин, участващ в производството, по права линия, съпрузите, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен;
2. лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на свои роднини, посочени в т. 1, непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване.
(2) Адвокатите, свещенослужителите и лицата, които по закон са длъжни да пазят професионална тайна за страна в производството, могат да откажат да дадат сведения, получени в това им качество.
(3) Защитената със закон информация може да бъде предоставяна само при условията и по реда, предвидени в съответния закон.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49:
“Експертиза
Чл. 49. (1) Експертиза се възлага, когато за изясняване на някои възникнали въпроси са нужни специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други, каквито органът няма.
(2) При сложност или комплексност на предмета на изследването органът може да назначи и повече от едно вещо лице.
(3) Административният орган, възложил експертизата, проверява самоличността на вещото лице, отношенията му със страните, както и наличността на основание за отвод. Основанията за отвод на вещото лице са същите, както при отвод на административен орган.
(4) Всички органи, граждани или организации, у които се намират материали, необходими за експертизата, осигуряват достъп на вещото лице до тях съобразно нивото на достъп до класифицирана информация, което то притежава.
(5) Вещото лице се легитимира с удостоверение, издадено от органа, възложил експертизата.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50:
“Освобождаване на вещото лице
Чл. 50. Вещото лице се освобождава от възложената му задача, когато не може да я изпълни поради болест или липса на квалификация в съответната област или други основателни причини. То може да се откаже и във всички случаи, когато се допуска отказ от сведения на трето лице.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата по текстовете от чл. 43 до чл. 50 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ: Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51:
“Заключение на вещо лице
Чл. 51. (1) Вещото лице извършва експертизата в определения срок.
(2) След извършване на необходимите проверки и изследвания вещото лице съставя писмено заключение.
(3) Вещото лице не може да изменя, допълва или разширява възложената му задача без съгласието на органа, назначил експертизата.
(4) Вещото лице представя на съответния орган писменото си заключение с преписи за страните и то се прилага към преписката по производството.
(5) Административният орган преценява заключението на вещото лице заедно с другите доказателства, събрани в хода на производството.
(6) Когато не е съгласен със заключението на вещото лице, органът се мотивира в акта.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 52:
“Оглед
Чл. 52. (1) Административният орган извършва оглед само ако случаят не може да се изясни чрез използването на други способи за събиране на доказателства.
(2) По искане на органа трети лица, при които се намира предметът на огледа, го предоставят на органа или му осигуряват достъп до него.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 53.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 54:
“Спиране на производството
Чл. 54. (1) Административният орган спира производството:
1. в случай на смърт на заинтересуван гражданин - страна в производството;
2. когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на заинтересуван гражданин - страна в производството;
3. когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта;
4. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон;
5. при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди тяхното приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за висящност на производството, издадено от органа, пред който то е образувано;
6. когато страните внасят заявление за сключване на споразумение.
(2) Административният орган не спира производството в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 4, ако спирането може да причини опасност за живота или здравето на гражданите или да застраши важни държавни или обществени интереси.
(3) При спирането на производството сроковете, предвидени за издаване на акта, спират да текат.
(4) За спирането на производството административният орган съобщава на страните в производството по реда на съобщаване на акта.
(5) Актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на Глава десета, Раздел IV.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55:
“Възобновяване на спряно производство
Чл. 55. (1) Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат основанията за спирането му.
(2) При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56:
“Прекратяване на производството
Чл. 56. (1) Административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закон е предвидено друго.
(2) Административният орган прекратява производството и в случаите по чл. 30, ал. 1 и 2.
(3) За прекратяване на производството административният орган съобщава на страните по реда за съобщаване на акта.
(4) Актът за прекратяване на производството може да се обжалва по реда на Глава десета, Раздел IV.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 57:
“Срокове за издаване на индивидуалния административен акт
Чл. 57. (1) Административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството.
(2) Административният акт по чл. 21, ал. 2 и ал. 3 се издава до 7 дни от датата на започване на производството.
(3) Когато издаването на акт или извършването на действия по ал. 2 включва експертиза или за нейното извършване е необходимо личното участие на заинтересуваното лице, актът се издава до 14 дни.
(4) Незабавно, но не по-късно от 7 дни, се решават преписките, които могат да бъдат разгледани на основата на доказателства, представени заедно с искането или предложението за започване на производството, или на основата на общоизвестни факти, служебно известни факти или законови презумпции.
(5) Когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството.
(6) Когато органът е колективен, въпросът за издаването на акта се решава най-късно на първото заседание след изтичането на сроковете по ал. 1-5.
(7) Когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се счита съответно продължен, но с не повече от 14 дни.
(8) В случаите по ал. 5, 6 и 7 административният орган незабавно уведомява заявителя за удължаването на срока.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Дотук, тъй като с това приключва Част първа от законопроекта.
Имате думата по четените текстове от чл. 51 до чл. 57 включително, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това и Част първа от Административнопроцесуалния кодекс.
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имаме необходимия кворум. Заседанието продължава. (Звъни.)
Преминаваме към точка четвърта от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ – втора част.
Господин Калинов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Господин председател, моля в пленарната зала да бъдат допуснати господин Димитър Пейчев – заместник-министър на земеделието и горите, и господин Слави Кралев – директор на Дирекция “Евроинтеграционна”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 81, против 2, въздържали се 6.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят представителите на Министерството на земеделието и горите да заповядат в пленарната зала.
Господин Калинов, моля да представите доклада за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Преди да пристъпим към гласуване на конкретните текстове, искам да ви кажа, че в доклада, който ви е раздаден, е посочено, че в трета част ще бъдат докладвани текстовете, които са отложени от тази втора част, но аз ще ги докладвам на систематичното им място, така че да се получи пълнота и яснота по целия законопроект.
Има предложение от народните представители Юнал Тасим и Юсеин Джемил да се създадат параграфи 11а и 11б, което се подкрепя от комисията.
Комисията предлага да се създадат § 11а и § 11б:
“§ 11а. В чл. 14, ал. 1, т. 7, 12 и 13 се заличават.
§ 11б. В чл. 15 думите “т. 1, 3, 5 и 7” се заменят с “т. 1, 3 и 5”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 4.
Параграфи 11а и 11б са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага следната редакция на § 12:
“§ 12. Създава се чл. 17а:
“Чл. 17а. (1) Средствата, отпуснати от европейските фондове, са публични финансови средства.
(2) Разплащателната агенция води отделно счетоводство за всички разплащания, които се финансират от европейските фондове съгласно законодателството на Европейския съюз.”
Комисията предлага да се създаде § 12а:
“§ 12а. В чл. 18 ал. 2 и 3 се изменят така:
“(2) Управителният съвет се състои от 11 членове. Министърът на земеделието и горите по право е член и председател на Управителния съвет. Четирима от членовете на Управителния съвет се определят от министъра на земеделието и горите. Министърът на финансите, министърът на икономиката и енергетиката, министърът на околната среда и водите, министърът на труда и социалната политика и министърът на регионалното развитие и благоустройството определят по един заместник-министър за член на Управителния съвет.
(3) Министърът на земеделието и горите след съгласуване с министър-председателя предлага на Управителния съвет да избере изпълнителен директор на фонда, който е член на Управителния съвет по право.”
Има предложения, които комисията подкрепя.
Комисията предлага да се създаде § 12б:
“§ 12б. В чл. 19, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 2:
“2. определя броя и избира заместник-изпълнителните директори на фонда;”
2. Досегашната т. 2 става т. 3 и в нея думите “утвърждава структурата й” се заличават.
3. Досегашните т. 3-6 стават съответно т. 4-7.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
Комисията предлага да се създадат § 13а и § 13б:
“§ 13а. Член 21 се изменя така:
“Чл. 21. (1) Министерският съвет приема устройствен правилник, с който се определя структурата и организацията на работата на фонда.
(2) Управителният съвет приема правилник за дейността на фонда.”
§ 13б. В чл. 22 ал. 1 и 3 се отменят.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на народния представител Руденко Йорданов и § 14 придобива следната редакция:
“§ 14. Създават се чл. 22а и чл. 22б:
“Чл. 22а. (1) Разплащателната агенция се състои от:
1. Централно управление в гр. София;
2. териториални структурни звена.
(2) В Разплащателната агенция се създават вътрешни структури:
1. според схемите и мерките на Общата селскостопанска политика и Общата рибарска политика на Европейския съюз;
2. на функционален принцип.
(3) Управленската структура на Централно управление, териториалната компетентност и седалищата на териториалните структурни звена се уреждат с Устройствения правилник на фонда.
(4) Изпълнителният директор на Разплащателната агенция утвърждава вътрешни правилници за дейността на структурите по ал. 2.
Чл. 22б. (1) Разплащателната агенция създава структура по вътрешен одит, която подпомага създаването и поддържането на ефективна система за вътрешен контрол.
(2) Структурата по вътрешен одит е независима от останалите звена в Разплащателната агенция и е пряко подчинена на изпълнителния директор на Разплащателната агенция.
(3) Структурата по вътрешен одит:
1. извършва дейността си в съответствие с международните одиторски стандарти;
2. извършва дейността си в съответствие с изискванията на европейското законодателство и указанията на Европейската комисия;
3. докладва резултатите от извършените одиторски проверки на изпълнителния директор на Разплащателната агенция.
(4) Вътрешните одитори, работещи в структурата по вътрешен одит, са длъжни да спазват изискванията на Етичния кодекс на вътрешните одитори.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по параграфи от 12 до 14 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 100, против 2, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По параграфи 15, 16, 17 и 18 комисията подкрепя текстовете на вносителя.
Комисията предлага § 18 да се обособи в три параграфа, както следва: § 18 с членове 30-39, § 18а с членове 40-48 и § 18б с членове 30-32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да се изкажат по тези параграфи? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага да отпадне чл. 37 от § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по предложенията на комисията за отпадането на чл. 37 по вносител? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Член 37 по вносител отпада.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 18 има направени предложения, които по принцип са подкрепени. Предложенията са на народните представители Евдокия Манева и Васил Паница. Част от тях са оттеглени.
Комисията предлага следната редакция за § 18:
“§ 18. Създава се Глава трета с членове 30-38:
“Глава трета
Интегрирана система за администриране и контрол
Чл. 30. (1) За изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол.
(2) Интегрираната система за администриране и контрол се състои от:
1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане;
2. система за идентификация на земеделските парцели;
3. система за идентификация и регистрация на животните;
4. интегрирана система за контрол.
(3) Системите по ал. 2, т. 1, 2 и 3 се изграждат и поддържат въз основа на регистри и графична информация, като компютъризирани бази данни.
(4) Системите по ал. 2 се създават и поддържат:
1. по т. 1 и и т. 4 от Разплащателната агенция;
2. по т. 2 от Министерството на земеделието и горите;
3. по т. 3 от Националната ветеринарномедицинска служба.
(5) Разплащателната агенция обединява данните от системите по ал. 2, т. 1, 2 и 3 в цифров вид в интегрирана информационна система и създава и поддържа системни връзки с външни регистри.
(6) Министърът на земеделието и горите определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите по ал. 2 и информационната система по ал. 5.
Чл. 31. (1) Системата на регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане включва регистър на кандидатите за подпомагане и регистър на заявленията за подпомагане.
(2) Регистърът на кандидатите за подпомагане се създава въз основа на заявленията за подпомагане и съдържа данни за кандидата, неговото стопанство и дейност.
(3) При първоначално въвеждане в регистъра кандидатите за подпомагане получават уникален регистрационен номер, с който участват във всички схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и Общата рибарска политика. Регистрационният номер не може да се прехвърля.
(4) Регистърът на заявленията за подпомагане съдържа данни за подадените от кандидата заявления за участие в схемите и мерките за подпомагане по Общата селскостопанска политика и Общата рибарска политика и за отпуснатата помощ.
Чл. 32. (1) Кандидатите за подпомагане подават до териториалните структури на Разплащателната агенция заявления за подпомагане по образец.
(2) Кандидатите за подпомагане получават от общинските служби по земеделие и гори, по местонахождението на земите формуляри за заявления за подпомагане, попълнени с наличните данни за тях. Когато подпомагането е свързано със земеделска площ, кандидатите получават като част от заявлението и графичен материал за местонахождението на ползваните от тях площи.
(3) Общинските служби по земеделие и гори оказват помощ на кандидатите за подпомагане при попълване на заявленията и за идентифициране на ползваните от тях площи.
(4) Общинските служби по земеделие и гори са длъжни да въведат информацията от представените им заявления, съгласно изискванията на системата по чл. 31, ал. 1, да разпечатат попълненото заявление и след неговото подписване от кандидата, да го подадат в съответната териториална структура на Разплащателната агенция.
(5) Министърът на земеделието и горите определя с наредби:
1. условията и реда за подаване на заявление;
2. образците на заявленията и изискванията към тях за отделните схеми и мерки за подпомагане по общата селскостопанска политика и общата рибарска политика.
Чл. 33. (1) Системата за идентификация на земеделските парцели е Географска информационна система и се създава въз основа на ортоизображения чрез дигитализиране на физическите блокове и блоковете на земеделските стопанства. В системата се включват данни от картата за възстановената собственост и регистрите към нея.
(2) Министърът на земеделието и горите организира създаването и актуализирането на цифрови ортоизображения с дигитализирани физически блокове.
(3) В системата за идентификация на земеделските парцели се включват:
1. географски данни и идентификационните кодове на физическите блокове и блоковете на земеделските стопанства;
2. ползвателите и начина на трайно ползване на блоковете на земеделските стопанства.
Чл. 34. (1) Системата за идентификация и регистрация на животните се създава въз основа на идентификацията на животните по видове чрез съответната маркировка.
(2) В системата за идентификация и регистрация на животните се включват данни за:
1. идентификация на земеделския стопанин, който отглежда животните;
2. броя на животните от всеки вид, тяхната порода и възраст;
3. идентификационните номера на животните по видове;
4. местонахождението и придвижването на животните;
5. здравния статус на животните и приложените ветеринарномедицински мероприятия.
Чл. 35. (1) Държавните и общинските органи, включително митническата администрация, са длъжни да предоставят безвъзмездно и своевременно на Разплащателната агенция информацията и документите, свързани със създаването и поддържането на интегрираната информационна система, включително информация, представляваща служебна тайна по Закона за митниците.
(2) Държавните и общинските органи предоставят при поискване на Разплащателната агенция информация за вида и размера на задълженията на кандидатите за подпомагане по схемите на Общата селскостопанска политика и Общата рибарска политика. Разплащателната агенция ползва информация, съдържаща се в Централния кредитен регистър по реда на Закона за банките.
Чл. 36. (1) Разплащателната агенция осигурява защита на данните, включени в интегрираната информационна система.
(2) Индивидуалните данни, включени в интегрираната информационна система, се предоставят на органите на статистиката и могат да се използват само за статистически цели съгласно Закона за статистиката.
(3) Държавните органи, които поддържат информационни системи, получават консолидирани данни от интегрираната информационна система, когато това е предвидено в закон.
(4) Изпълнителният директор на Разплащателната агенция издава вътрешни правила за защита на данните в интегрираната информационна система.
Чл. 37. (1) Интегрираната система за контрол включва административни проверки на подадените заявления за подпомагане и проверки на място.
(2) Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите.
(3) Разплащателната агенция всяка година проверява на място най-малко 5 на сто от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска.
(4) Проверките на място се извършват чрез:
1. инспекция на земеделското стопанство;
2. методи за дистанционно наблюдение;
Чл. 38. (1) Разплащателната агенция информира Министерството на земеделието и горите и Европейската комисия за функционирането на Интегрираната система за администриране и контрол по правилата, предвидени в законодателството на Европейския съюз.
(2) Разплащателната агенция съдейства на представителите на Европейската комисия, които извършват контролни проверки по функционирането на Интегрираната система за администриране и контрол, и участва в тях по правилата, предвидени в законодателството на Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата по § 18. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 18.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Параграф 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага да се създаде § 18а:
“§ 18а. Създава се Глава четвърта с членове 39 – 47:
“Глава четвърта
ПРИЛАГАНЕ НА СХЕМАТА ЗА ЕДИННО ПЛАЩАНЕ НА ПЛОЩ
Чл. 39. (1) Земеделските стопани могат да получат директни плащания за земеделските площи, които ползват на територията на страната, по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/.
(2) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и горите одобрява с решение минималния размер на земеделската площ за стопанство и на земеделските парцели, за които може да се получи плащане по Схемата за единно плащане на площ.
(3) Министърът на земеделието и горите прави предложение по ал. 2 след съгласуване с Европейската комисия.
Чл. 40. (1) Размерът на единното плащане на площ се определя за хектар, като се раздели финансовият пакет на страната на използваната земеделска площ в страната, която се поддържа в добро земеделско състояние, коригирана по обективни критерии.
(2) Министърът на земеделието и горите със заповед одобрява и обявява критериите по ал. 1 след одобрение от Европейската комисия.
(3) Използваната земеделската площ по ал.1 включва обработваемата земя, постоянно затревените площи, трайните насаждения и семейните градини, независимо дали се използват за производство на земеделска продукция.
(4) Когато сумата на поисканите и допустими плащания на площ би надвишила финансовия пакет на страната за съответната година, размерът на единното плащане на площ се коригира с коефициент на намаление. Прилага се еднакъв коефициент на намаление на плащането за всички хектари земеделска площ, заявени и одобрени за подпомагане.
Чл. 41. (1) Земеделските стопани, които стопанисват земеделска площ, включена в системата за идентификация на земеделските парцели, могат да кандидатстват за плащане по Схемата за единно плащане на площ.
(2) Кандидатите за подпомагане подават заявление по чл. 32, ал.1 за съответната календарна година.
Чл. 42. Министърът на земеделието и горите след съгласуване с Европейската комисия одобрява със заповед Условия за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние и ги обнародва в “Държавен вестник”.
Чл. 43. (1) Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, когато установи, че:
1. кандидатът ползва заявените земеделски площи;
2. площите се поддържат в добро земеделско и екологично състояние;
3. размерът на използваната от земеделското стопанство площ и размерът на земеделските парцели е не по-малък от определените по реда на чл. 39, ал. 2.
(2) Разплащателната агенция проверява заявленията за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ съгласно чл. 37.
(3) Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато:
1. кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2;
2. установи, че за съответните площи не са спазени Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние;
3. кандидатът възпрепятства извършването на проверка на място;
4. кандидатът е заявил площи, които не стопанисва;
5. за една и съща площ са подадени две или повече заявления.
(4) Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по ал. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз.
Чл. 44. (1) Министърът на земеделието и горите след съгласуване с Европейската комисия предлага на Министерския съвет схеми за национални доплащания. Схемите за национални доплащания и размерът на средствата по всяка от тях се одобрява с решение на Министерския съвет.
(2) Министърът на земеделието и горите определя с наредби специалните изисквания за участие във всяка одобрена схема за национални доплащания.
(3) Лицата, които кандидатстват за плащане по Схемата за единно плащане на площ, имат право да кандидатстват за същите площи и по схеми за национални доплащания към единното плащане на площ. Националните доплащания се определят на хектар земеделска земя.
Чл. 45. (1)  Националните доплащания се финансират от държавния бюджет, като размерът на средствата се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет. Националните доплащания могат да се допълват от Европейския фонд за развитие на селските райони при условията за съфинансиране от държавния бюджет съгласно правото на Европейския съюз.
(2) Когато общият размер на поисканите и допустими национални доплащания по определена схема би надвишил одобрените средства за тази схема, министърът на земеделието и горите коригира размера на плащането с коефициент, еднакъв за всички кандидати.
Чл. 46. Кандидатите за подпомагане по схеми за национални доплащания подават заявление за съответната календарна година заедно със заявлението по чл. 41, ал.2.
Чл. 47. (1) Разплащателната агенция проверява спазването на изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от:
1. Европейския фонд за развитие на селските райони – по реда на чл. 37;
2. държавния бюджет - по ред, определен с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на финансите.
(2) Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по схеми за национални доплащания, когато:
1. плащането по Схемата за единно плащане на площ е отказано;
2. кандидатът не отговаря на специалните изисквания, определени с наредбите по чл. 44, ал. 3;
3. кандидатът възпрепятства проверката на място;
4. кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по ал.1;
5. установи, че за съответните площи не са спазени Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние;
6. за една и съща площ са подадени две или повече заявления.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по § 18а. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Параграф 18а е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 18б има направени няколко предложения, които се приемат от комисията и комисията предлага следната редакция:
“§ 18б. Създава се Глава пета с членове 48-50:
“Глава пета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 48. (1) Производител на захар или изоглюкоза, който не предостави на фонда информацията, посочена в чл. 10и, ал. 1, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 1000 лв.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на производител на захар или изоглюкоза, който не осигури достъп или не окаже съдействие на упълномощени служители на фонда за извършване на проверките по чл. 10и, ал. 2.
Чл. 49. (1) Производител на захар или изоглюкоза, който наруши чл. 10е, ал. 6 се наказва с глоба или имуществена санкция в размер, равен на размера на митото при внос на захар/изоглюкоза, което е в сила към датата на извършване на нарушението.
(2) Наказанието по ал. 1 не се налага, когато захарта или изоглюкозата са унищожени или са негодни за човешка консумация преди изтичането на срока по чл. 10е, ал. 6 поради настъпването на особени непредвидени обстоятелства.
Чл. 50. (1) Нарушенията се установяват с актове на определени от изпълнителния директор на фонда служители, на които е възложено извършването на проверките по чл. 10и, ал. 2.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на земеделието и горите или от оправомощено от него длъжностно лице.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 18б.
Гласували 101 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 4.
Параграф 18б е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: "§ 19. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 10 се изменя така:
"10. "Места по Натура 2000" са защитените зони по чл. 6, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие."
2. Създават се точки 13-45:
"13. “Разплащателна агенция" е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от европейските земеделски фондове и от Европейския фонд за рибарството и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз.
14. "Компетентен орган" е държавен орган, оторизиран да даде акредитация (цялостна или частична), да отнеме акредитацията на Разплащателната агенция и да определи сертифициращ орган.
15. "Акредитация" е процедура по признаване на статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган, въз основа на оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от европейските земеделски фондове съгласно правото на Европейския съюз.
16. "Акт за акредитация" е писмено потвърждение, че структурата, която се акредитира, съответства на критериите за акредитация.
17. "Европейски земеделски фондове" са Европейският земеделски фонд за гарантиране и Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони.
18. "Кандидати за подпомагане" са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика и Общата рибарска политика.
19. "Географска информационна система" е компютъризирана геобаза данни за събиране, съхраняване, обработка и изобразяване на данни.
20. "Ортоизображения" са изображения на части от земната повърхност, създадени чрез въздушно и/или сателитно цифрово заснемане.
21. "Финансов пакет" са средствата, които ще бъдат предоставени на страната от Европейския земеделски фонд за гарантиране за единно плащане на площ съгласно Договора между държавите – членки на Европейския съюз, и Република България и Румъния относно присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз.
22. "Постоянно затревени площи" са естествени ливади, пасища и нископродуктивни затревени площи, които не са включени в схемата за сеитбооборот и са на разположение през цялата календарна година за косене и/или паша на селскостопански животни.
23. "Земеделски стопанин" е физическо или юридическо лице, което извършва земеделска дейност и чието земеделско стопанство е разположено на територията на страната.
24. "Земеделско стопанство" са всички производствени единици, управлявани от земеделския стопанин и разположени на територията на страната.
25. "Земеделска дейност" е производството на земеделски продукти, включително прибиране на реколтата, добив на мляко, отглеждане и развъждане на селскостопански животни за земеделски цели и/или поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние.
26. "Физически блок" е непрекъсната площ земя, ограничена от трайни топографски елементи.
27. "Блок на земеделското стопанство" е физически блок или част от него, регистриран в Системата за идентификация на земеделските парцели, притежаващ уникална идентификация и стопанисван от един земеделски стопанин.
28. "Международни одиторски стандарти" са международни стандарти за професионалната практика по вътрешен одит на Института на вътрешните одитори.
29. "Етичен кодекс на вътрешните одитори" е кодекс на Института на вътрешните одитори, който включва принципи, приложими в професията и практиката по вътрешен одит и правила за поведение, задължителни за спазване от вътрешните одитори.
30. "Семейните градини" са земеделски площи, заети с различни култури, и произведената от тях продукция се използва предимно за собствена консумация в домакинството на земеделския стопанин.
31. "Земеделски парцел" е блок на земеделското стопанство или част от него, върху който се отглежда само една земеделска култура или е оставен като угар през текущата стопанска година.
32. "Основно количество за производство на захар" е общото количество захар, изразено в тона бяла захар, което може да бъде произведено от захарно цвекло през една стопанска година.
33. "Основно количество за производство на изоглюкоза" е общото количество изоглюкоза, изразено в тона сухо вещество, което може да бъде произведено през една стопанска година.
34. "Захар" е продукт, произведен от захарно цвекло или захарна тръстика, под формата на бяла, сурова захар или сироп, получен преди завършване на производството на бяла захар или който представлява краен продукт.
35. "Бяла захар" е захар, несъдържаща ароматизиращи или оцветяващи добавки или други вещества, съдържаща 99,5% или повече захароза от масата на сухото вещество, определено чрез поляриметричния метод.
36. "Изоглюкоза" е продукт, произведен от глюкоза или от нейните полимери, съдържащ най-малко 10% фруктоза от масата на сухото вещество.
37. "Производител на захар от захарно цвекло" е лице, разполагащо с технически възможности за производство на захар от захарно цвекло в рамките на едно или повече предприятия, включително необходимото за осъществяването на следните основни технологични процеси оборудване:
а) разтоварване, почистване и измиване на цвеклото;
б) извличане на суровия сок;
в) очистване на суровия сок;
г) концентрация на очистения сок;
д) сваряване, кристализация и центрофугиране на тежкия сок и сиропите.
38. "Производител на изоглюкоза" е лице, разполагащо с оборудване за изомеризация на глюкоза или на нейните полимери.
39. "Стопанска година" е периодът от 1 октомври на една календарна година до 30 септември на следващата календарна година.
40. "Индивидуална млечна квота" е частта от националната млечна квота, разпределена на производител на краве мляко за текущия квотен период.
41. "Квотен период" е периодът от 1 април на текущата календарна година до 31 март на следващата календарна година.
42. "Директна продажба" е всяко предаване, възмездно или безвъзмездно, от производителя на краве мляко или млечни продукти от краве мляко директно на краен потребител.
43. "Краен потребител" е всяко лице, което не е одобрен изкупвач, както и съпруг или лице, живеещо във фактическо съпружеско съжителсво с производителя на краве мляко, негово дете или роднина, живеещи при него.
44. "Доставка" е доставка на краве мляко от производителя на изкупвача.
45.  "Изкупвач" е лице, което изкупува краве мляко от производителите с цел да го събира, пакетира, съхранява, охлажда, преработва или продава."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Параграф 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията подкрепя предложението на вносителя за създаване на Преходни и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
Предложение на народните представители Васил Калинов и Пламен Моллов за създаване на нови параграфи 21, 22, 23, 24 и 25.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Съдържанието на предложените нови параграфи 23 и 24 са отразени на систематичното си място съответно в § 21 и § 28, а новият § 25 запазва номерацията си в редакцията на комисията.
Комисията предлага да се създадат § 20а и § 20б:
“§ 20а. Разпределението на индивидуалните млечни квоти за квотния период от 1 април 2006 г. до 31 март 2007 г. се извършва от министъра на земеделието и горите на основа на базата данни по чл. 7а, ал. 1 и годишните декларации по чл. 7г, ал. 1.
§ 20б. Заявленията по чл. 7ж, ал. 2 за квотния период от 1 април 2006 г. до 31 март 2007 г. се подават до 31 март 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители по Преходни и заключителни разпоредби. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага следната редакция на § 21:
“§ 21. Разпоредбите на чл. 2б, ал. 2, чл. 2в, ал. 1 и 4, чл. 3а, чл. 7ж, ал. 3, т. 4, чл. 11а, чл. 17а, чл. 20а, ал. 2, чл. 26а, чл. 26б, чл. 27, ал. 3, чл. 28а, чл. 35, ал. 2, чл. 36, чл. 37, чл. 38, чл. 39, ал. 1, чл. 41, чл. 43, чл. 44, ал. 1 и 4, чл. 46 и чл. 47 влизат в сила от 1.01.2007 г.”
По § 22 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
По § 23 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
Комисията предлага следната редакция на § 24:
“§ 24. Министерският съвет, съответно министърът на земеделието и горите, издава наредби по прилагане на регламенти на Европейския съюз в областта на Общата селскостопанска политика и Общата рибарска политика, с които урежда:
1. националните органи и/или организации, които прилагат правилата на регламентите, тяхната компетентност и правомощия, както и организационните връзки между тях;
2. процедурите, чиято уредба регламентите възлагат на държавите членки;
3. начинът на прилагане, когато регламентите дават възможност за избор на държавите членки.”
Комисията предлага да се създадат § 25-27:
“§ 25. В чл. 4, т. 3 от Закона за обществените поръчки (Обн., ДВ. бр. ...) след думите “държавния дълг” се поставя запетая и се добавя “при изкупуване и окачествяване на продукция, одобрение на складове за съхранение и провеждане на търгове за продажба при намеса на пазарите на земеделска продукция по Закона за подпомагане на земеделските производители.
§ 26. В чл. 8, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи (Обн., ДВ. бр. ...) думите “40 на сто от” и “50 на сто от” се заличават.
§ 27. В Закона за тютюна и тютюневите изделия (Обн., ДВ. бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 11, ал. 2 след думата “тютюнопроизводителите” се добавя “или техните организации, признати по реда на наредбата по чл. 9, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители.”.
2. В чл. 19а, ал. 1, т. 4 се заличава.
§ 28. В чл. 67, ал. 2, т. 1 и 5 от Закона за виното и спиртните напитки (Обн., ДВ. бр. ...) се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители по текстовете от § 21 до § 28. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети, а с това изцяло и Законът за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители.
Има думата председателят на комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Уважаеми колеги, господин председател! Искам действително да изкажа благодарност към Министерството на земеделието и горите и всички колеги, които взеха участие в разработването и приемането на този законопроект, който вече стана Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, защото действително с тези промени ние създадохме реални предпоставки да бъде прилагана общата селскостопанска и общата рибарска политика на Европейския съюз в страната ни. Което означава, че тези помощи и финансова рамка, за които се говори дълги години, че България ще получи над 3,5 млн. лв., които пряко ще подпомогнат земеделските производители и ще подпомогнат селскостопанското производство, механизмите затова тези средства да бъдат усвоени, да достигнат до всеки български селскостопански производител вече са налице. Създаден е необходимият административен капацитет, за да може да бъде прилагана тази обща селскостопанска политика. Създадени са и всички механизми да започне да действа и да функционира и Държавен фонд “Земеделие” с ново управително тяло, по нов начин, който да отговори изцяло на потребностите и натрупания опит, който има в нашето земеделие.
Мисля, че с приемането на законопроекта де факто поставяме едно начало на един наистина преломен момент на адаптирането и приемането изцяло на механизмите на европейското законодателство и практика в българското селско стопанство.
Да ни е честито и да е за нуждите за благото на българския селскостопански производител. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Калинов.
Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Д-р Кумчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР КУМЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Доклад на Комисията по здравеопазването относно второ гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за здравното осигуряване, № 554-01-85, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 22.11.2005 г.
“Закон за изменение на Закона за здравното осигуряване”.
Тук има предложение на народния представител Борислав Китов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на заглавието на законопроекта:
“Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване”.
По § 1 отново имаме предложение на народния представител Борислав Китов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 думата “дългосрочно” се заменя с “постоянно”.
2. Създава се т. 5:
“5. чуждестранните студенти, докторанти и специализанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерския съвет № 103 от 31 май 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление на Министерския съвет № 228 от 20 май 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България.”
Господин председател, уважаеми колеги, искам да споделя с вас, че на второ четене комисията ви предлага категорията “специализанти” да отпадне в закона.
По § 2 отново имаме предложение на народния представител Борислав Китов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и ви предлага следната окончателна редакция на § 2:
“§ 2. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 4:
“4. по чл. 33, т. 5 – от датата на записването в съответното висше училище или научна организация”.
2. В ал. 2:
а) се създава нова т. 3:
“3. за лицата по чл. 33, т. 5 – от датата на записването в съответното висше училище или научна организация”;
б) досегашната т. 3 става т. 4.”
По § 3 отново имаме предложение на народния представител Борислав Китов.
Комисията по принцип подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 3:
“§ 3. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) създава се нова т. 3:
“3. чуждестранните студенти – редовно обучение до навършване на 26-годишна възраст и докторантите на редовно обучение, приети във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерския съвет № 103 от 31 май 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина (ДВ, …) и Постановление на Министерския съвет № 228 от 20 май 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България (ДВ, …)”;
б) досегашните точки 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 стават съответно 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10.
2. В ал. 3 думите “по ал. 2, т. 2-9” се заменят с “по ал. 2, т. 2-10”.
Има предложение на народния представител Борислав Китов.
Комисията подкрепя предложението, а именно създават се Преходни и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната окончателна редакция на § 4:
“Преходни и заключителни
разпоредби
§ 4. В чл. 83 от Закона за здравето (обн., ДВ, …) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерския съвет № 103 от 31 май 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина (ДВ, …) и Постановление на Министерския съвет № 228 от 20 май 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България (ДВ, …) се ползват с медицинска помощ по чл. 81 и 82 наравно с българските граждани.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите “Извън случаите по ал. 1” се заменят с “Извън случаите по ал. 1 и 2”.
3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно 4 и 5.”
Има предложение на народния представител Борислав Китов.
Комисията подкрепя предложението за § 5.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Борислав Китов за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Именно, че законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.
Уважаеми народни представители, чухте заместник-председателя на Комисията по здравеопазването, чухте предложението за ново наименование на Закона за изменение на Закона за здравното осигуряване, също така и новите редакции на параграфи 1, 2, 3, 4, 5 и 6. Имате думата за изказвания. Не виждам народни представители, които желаят да вземат отношение по второто четене на Законопроекта за изменение на Закона за здравното осигуряване.
Преминаваме към гласуване на второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Преминаваме към точка шеста от програмата за работа на Народното събрание:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА.
Доктор Хасан Адемов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Искам да направя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на труда и социалната политика господин Димитър Димитров и Елка Димитрова – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят лицата да заемат своите места в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател, на проведено заседание на 2 февруари 2006 г. Комисията по труда и социалната политика разгледа приетия на първо гласуване Законопроект № 502-01-60, внесен на 22 ноември 2005 г. от Министерския съвет, за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта и постъпилите писмени предложения по време на заседанието.
Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект на “Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По § 1 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1:
“§ 1. В чл. 15 се създава т. 5:
“5. такси за разрешения за работа по чл. 72, ал. 3-6”.”
По § 2 също няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2:
“§ 2. В чл. 18 ал. 1 се изменя така:
“(1) Всеки български гражданин, както и всеки гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава -страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, който активно търси работа, може да се регистрира в териториалното поделение на Агенцията по заетостта.”
Господин председател, има постъпило предложение от народния представител Хасан Адемов за създаване на нов § 2а.
Комисията подкрепя текста и предлага той да стане § 3:
“§ 2а. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 7:
а) т. 4 – след цифрата “2” буквата “и” се заличава, а след цифрата “3” се добавя “и 5”;
б) създава се т. 5:
“5. изтърпели наказание “лишаване от свобода” в период до 12 месеца след прекратяване на регистрацията им и явили се в дирекция “Бюро по труда” в 30-дневен срок от датата на освобождаване”.
2. В ал. 8 след цифрата “3” се добавя “и 5”.”
По § 3 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага да се обедини с § 4.
Всъщност комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, тоест обединяваме двата параграфа.
Искам да прочета преди това § 3, господин председател:
“§ 3. В чл. 27, ал. 2, т. 2 се изменя така:
“2. лица, имащи право да осъществяват посредническа дейност по наемане на работа съгласно българското законодателство или законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
“§ 4. В чл. 27 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 т. 2 се изменя така:
“2. лица, които имат право да извършват посреднически услуги по заетостта съгласно българското законодателство, законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство”.
2. В ал. 3:
а) точка 1 се изменя така:
“1. безплатно – по наемането на лицата по чл. 18, ал. 1 и 3”;
б) в т. 3 думите “разходите по извършеното посредничество” се заменят с “такса за извършени посреднически услуги”.”
По следващия § 5, господин председател, няма предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа:
“§ 5. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3, т. 2 думите “корабособствениците (операторите)” се заменят с “корабопритежателите”.
2. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Всеки посреднически договор, сключен с чуждестранен работодател, включително корабопритежател, се регистрира в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 8. Лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 извършват услугата по чл. 26, т. 5 след регистрация в Агенцията по заетостта на посреднически договор, сключен с чуждестранен работодател, включително корабопритежател.”
3. В ал. 6, т. 3 думите “корабособственик (оператор)” се заменят с “корабопритежател”.
4. В ал. 7:
а) думите “може да се извършва и срещу заплащане” се заменят със “се извършва”;
б) създават се точки 1 и 2 :
“1. срещу заплащане от страна на работодателите;
2. безплатно – без събиране пряко или косвено, изцяло или частично на такси или други плащания от страна на търсещите работа или наетите на работа лица.”
5. В ал. 8, т. 3 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, предлагам да разгледаме параграфите от 1 до 5 заедно с наименованието на закона. Имате думата за изказване. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на закона и параграфите от 1 до 5 включително.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Господин Паница, имате думата по процедурен въпрос. Заповядайте.
ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Господин председател, тази процедура не касае настоящия законопроект, а Законът за храните. Преди малко пропуснахме да анонсираме нашето желание да удължим срока между първо и второ четене, който изтича днес, с една седмица. По този въпрос има консенсус в цялата Комисия по земеделието и горите.
Моля за гласуване за удължаване срока за предложения по този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласуваме процедурното предложение.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието – срокът за приемане на предложения по Закона за храните е удължен с една седмица.
Продължаваме своята работа.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, по § 6 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте отпадането на § 6 от законопроекта. Предложението е направено от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 3.
Предложението за отпадане е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, по § 7 има предложение на народния представител Хасан Адемов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 6:
“§ 6. В чл. 30а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 16 думата “средства” се заменя с “разходи”;
б) създава се т. 17:
“17. насърчаване на безработни лица по чл. 42а, получаващи месечни социални помощи, да започнат работа без посредничеството на Агенцията по заетостта”.
2. В ал. 2:
а) в текста преди т. 1 думите “между работодатели, безработни лица и обучаващи организации” се заличават;
б) в т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя “както и на лицата по чл. 48а, 49 и 49а”;
в) т. 5 се изменя така:
“5. по т. 11 – на безработни лица, регистрирани в поделенията на Агенцията по заетостта, които са получили парична сума по чл. 47, ал. 1; чл. 49, ал. 1 и чл. 49а, ал. 1”.
г) създава се нова т. 6:
“6. по т. 12 – на безработни лица, регистрирани в поделенията на Агенцията по заетостта с право на парично обезщетение, които са получили еднократна парична сума по реда на чл. 47, ал. 1”;
д) досегашната т. 6 става т. 7 и в нея думите “на лицата, които получават” се заменят с “на лицата, които са получили”;
е) досегашната т. 7 става т. 8;
ж) създава се т. 9:
“9. по т. 17 – на лица по чл. 42а, ал. 1”.”
По § 8 има предложение на народния представител Хасан Адемов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 7:
“§ 7. В чл. 30б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 4:
“4. лице по чл. 42а, ал. 1 или по чл. 48а”.
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Предоставените по реда на ал. 1 средства се използват по предназначение от работодателя, безработното лице, лицето по чл. 42а, ал. 1 и чл. 48а и обучаващата институция.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 8:
“§ 8. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “или военноинвалид” се заличават.
2. В ал. 2 след думите “с трайни увреждания” се добавя “включително военноинвалиди, както”.”
По § 10 има предложение на народния представител Хасан Адемов, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 9:
"§ 9. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите "постоянен адрес" се заменят с "регистрация по чл. 18, ал. 4".
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) На безработни, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта към определен работодател за наемане на работа извън границите на населеното място, се изплащат месечно суми съгласно чл. 30а, ал. 2 за ежедневни транспортни разходи за пътувания до местоработата и обратно, но за не повече от 12 месеца и за транспортни разходи за представяне пред работодател за наемане на работа."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Уважаеми народни представители, имате думата по текстовете на параграфи от 7 до 10 включително, по номерацията на вносителя. Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте параграфи 7, 8, 9 и 10 включително, по номерацията на вносителя.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 11 има предложение на народния представител Хасан Адемов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 10:
"§ 10. Създава се чл. 42а:
"Чл. 42а. (1) На лицата, започнали работа без посредничество на Агенцията по заетостта, които са били регистрирани като безработни в нейните териториални поделения и са получавали месечни социални помощи, се изплащат месечно суми, съгласно чл. 30а, ал. 2 за времето, през което са на работа, но за не повече от 12 месеца.
(2) Право на месечни парични суми по ал. 1 имат безработните лица, които:
1. са получавали месечни социални помощи не по-малко от 6 месеца непосредствено преди започване на работата;
2. са лица с право на месечно социално подпомагане, регистрирани в териториалното поделение на Агенцията по заетостта, които са били включени в програми и мерки за заетост и започнат работа не по-късно от 6 месеца от датата на прекратяване на договора по съответната програма или мярка поради изтичане на срока, за който е бил сключен;
3. са лица с трайни увреждания в трудоспособна възраст с право на месечно социално подпомагане, регистрирани в териториалните поделения на Агенцията по заетостта;
4. са самотни родители в трудоспособна възраст с право на месечно социално подпомагане, регистрирани в териториалните поделения на Агенцията по заетостта.
(3) Сумите по ал. 1 се изплащат на лицата, при условие че те са:
1. започнали работа по трудово правоотношение за неопределено време или за срок не по-малък от 3 месеца;
2. изпълнили задължението си за уведомяване по чл. 18, ал. 5, изречение второ;
3. подали молба за сключване на договор по чл. 30б в едномесечен срок от възникване на трудовото правоотношение.
(4) Лицата, ползвали права по ал. 1, имат право на следващо изплащане на суми на това основание след изтичане на 12 месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
(5) Лицата, на които е издадено разпореждане за отпускане на пенсия, нямат право на месечни парични суми по ал. 1.
(6) Сумите, получени на основание ал. 1, не подлежат на данъчно облагане.
(7) Редът за изплащане на сумите по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона."
По § 12 има предложение на народния представител Хасан Адемов, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 11:
"§ 11. В чл. 49 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) На безработни лица може да се предоставят средства за разходи съгласно чл. 30а, ал. 2, т. 7 за започване на самостоятелна стопанска дейност като микропредприятие по Закона за малките и средните предприятия по одобрен от териториалното поделение на Агенцията по заетостта бизнес проект."
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Лицата, упражнили правата си по чл. 47 или по чл. 49а, могат да ползват средства по ал. 1 след изтичане на три години от датата на прекратяване на съответния договор."
Предложение на народния представител Хасан Адемов за създаване на нов § 12а.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 12:
"§ 12. В чл. 49а се създава ал. 3:
"(3) Лицата, упражнили правата си по ал. 1 или по чл. 47, или по чл. 49, могат да ползват средства след изтичане на три години от датата на прекратяване на съответния договор поради изтичане на срока, за който е бил сключен."
Предложение на народния представител Хасан Адемов за създаване на нов § 12б.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 13:
"§ 13. В чл. 49б накрая се добавя "и/или съпътстващи услуги"."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13 и предлага следната редакция на § 13, който става § 14:
"§ 14. В чл. 52, ал. 1, след думите "с трайни увреждания" се добавя "включително военноинвалиди"."
По § 14 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 15:
"§ 15. В чл. 62 се правят следните изменения:
1.Алинея 2 се изменя така:
"(2) Обучение за придобиване на професионална квалификация на възрастни се осъществява в институциите по чл. 9, ал. 1, точки 1 и 2 от Закона за професионалното образование и обучение и висшите училища при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона."
2. В ал. 3 думите "център за професионално обучение" се заменят с "обучаваща институция по ал. 2"."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16:
"§ 16. В чл. 68 в текста преди т. 1 думите "Агенцията по заетостта" се заменят с "Министерството на труда и социалната политика", а думата "служби" се заменя с "власти"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, имате думата по параграфите, които бяха представени по номерацията на вносителя от § 11 до § 15 включително.
Не виждам народни представители, които желаят да вземат думата.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте параграфи от 11 до 15 включително, по номерацията на вносителя.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете на параграфи от 11 до 15 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 16 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 17:
"§ 17. В чл. 71 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Условието по ал. 1, т. 2 не се отнася за граждани на държавите – членки на Европейския съюз, както и за граждани на другите държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство."
Комисията предлага да се създаде нов § 18:
"§ 18. В чл. 74, ал. 1, думите "чл. 71, точки 1 и 2" се заменят с "чл. 71, ал. 1, точки 1 и 2"."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17 и предлага следната окончателна редакция за § 17, който става § 19:
"§ 19. В чл. 81, ал. 1, думите "На физически и/или юридически лица" се заменят с "на лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2", а след думата "регистрация" се добавя "по чл. 28, ал. 1"."
Господин председател, правя процедурно предложение § 17 да отпадне, той вече е излишен, тъй като в предишните параграфи отпадна § 6. Затова предлагам § 17 по вносител да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Преди това ще гласуваме текста на § 16 по номерацията на вносителя, който се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 103 против и въздържали се няма.
Текстът се приема.
Сега преминаваме към гласуване за отпадането на § 17 по предложение на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 78, против 1, въздържал е 1.
Предложението за отпадане на § 17 по номерацията на вносителя е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 18 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 20:
“§ 20. В чл. 82 след думите “командирован чужденец без разрешение за работа” се добавя “или без регистрация в Агенцията по заетостта”.”
По § 19 има предложение на народния представител Хасан Адемов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 21:
“§ 21. В § 1 от Допълнителната разпоредба т. 27 се отменя.”
“Заключителни разпоредби”.
По § 20 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20 и систематичното му място като § 23.
Господин председател, във връзка с множеството преномерирания по предложение на отдел “Правен” на Народното събрание и по предложение на вносителите редакцията е малко по-различна във връзка с това, че § 3 по вносител е станал § 4, т. 1 по комисия. Във връзка с всички тези размествания предлагаме следната редакция на § 20, който става § 23:
“§ 23. Разпоредбите на § 2, 4, т. 1 и т.2, буква “а”, т. 1 и § 17 влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
Промяната е само редакционна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване на § 18 и § 19 по вносител и на Заключителните разпоредби - § 20, който по новата номерация става § 23 с текст, който беше прочетен от д-р Адемов – във връзка с датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Текстовете на § 18, § 19 и на § 20, който става § 23 от Заключителните разпоредби, са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22. Ще го прочета за протокола:
“§ 22. В § 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за интеграция на хората с увреждания се създава т. 15:
“15. “Уважителни причини за отказ за приемане на работа на насочен от поделението на Агенцията по заетостта безработен с трайни увреждания” са налице, когато насочването е над определения по чл. 315 от Кодекса на труда норматив или когато условията на работа на обявеното работно място не отговарят на предписанието на здравния орган, извършил експертизата на работоспособността.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли желаещи за изказване. Не виждам.
Моля, гласувайте текста на вносителя по § 21, който става § 22 от Заключителните разпоредби.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Този текст на § 21, който става § 22 от Заключителните разпоредби, е приет, а с това и Законът за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта е приет на второ четене. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, преди това ще направя едно процедурно предложение за допускане в залата във връзка с обсъждането на следващите два законопроекта на заместник-министъра на труда и социалната политика господин Явор Димитров и на директора на дирекция в Министерството на труда и социалната политика Мария Томова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в залата.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Моля, поканете лицата да заемат своите места в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин председател, на свое заседание на 8 февруари 2006 г. Комисията по труда и социалната политика разгледа приетия на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания № 602-01-4 от 13 януари 2006 г., внесен от Министерския съвет.
Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект на “Закон за допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
“§ 1. В чл. 42 ал. 2 се създава т. 7:
“7. диетично хранене и лекарствени средства.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Заключителна разпоредба”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 2. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на закона, текста на § 1 и § 2 от Заключителната разпоредба.
Комисията подкрепя текстовете.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Така Законът за допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания е приет на второ четене.
Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ, внесен от Министерския съвет.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, на проведени заседания на 1 и 8 февруари 2006 г. Комисията по труда и социалната политика разгледа приетия на първо гласуване Законопроект № 502-01-66 от 13 декември 2005 г. за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, внесен от Министерския съвет, постъпилите писмени предложения и предложенията по време на заседанията.
Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект на: “Закон за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте наименованието на законопроекта, което е подкрепено от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Има предложение от народния представител Олег Попов:
1. Да се създаде § 1а:
“§ 1а. Към чл. 2 на Закона за социално подпомагане да се създаде нова ал. 5 със следното съдържание:
“(5) От правото по ал. 3 и 4 не могат да се ползват лица, които имат задължение към държавата по влезли в сила административни актове.”
2. Алинеи 5 и 6 стават ал. 6 и 7.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказване по предложението за създаване на § 1а. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте направеното предложение за § 1а.
Гласували 77 народни представители: за 52, против 25, въздържали се няма.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин председател, правя процедурно предложение този текст да бъде прегласуван, защото това предложение не е подкрепено от комисията по следните причини. Има друг ред за събиране на тези публични вземания - по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Колегата предлага в Закона за социално подпомагане чрез инструментите на социалното подпомагане да се събират публични държавни вземания – нещо, което може би трябва да бъде последната мярка на държавата.
Затова предлагам този текст да бъде прегласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Разбрах.
Уважаеми народни представители, подлагам на прегласуване предложението за § 1а от народния представител Олег Попов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 4, против 56, въздържали се 35.
Предложението за създаване на § 1а не се подкрепя.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 1 има предложение от народния представител Маргарита Панева, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1:
“§ 1. В чл. 5 се правят следните изменения:
1. Алинея 5 се изменя така:
“(5) Териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане са регионални дирекции за социално подпомагане в областните административни центрове и дирекции “Социално подпомагане”.
2. Алинея 7 се изменя така:
“(7) Дейността, структурата и числеността на персонала на Агенцията за социално подпомагане, броят и териториалният обхват на нейните поделения се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2:
“§ 2. В чл. 6 т. 5 се изменя така:
“5. регистрира лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4, извършващи социални услуги;”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3:
“§ 3. Създава се чл. 12в:
“Чл. 12в. (1) Безработните лица в трудоспособна възраст, с изключение на лицата по чл. 12б, ал. 2, могат да получават месечна социална помощ непрекъснато за срок от 18 месеца.
(2) Правото на месечно социално подпомагане се възстановява след изтичане на 12 месеца от прекратяването му при условията и по реда, предвидени в Правилника за прилагане на закона.
(3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага в случаите по чл. 12б, ал. 4.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4:
“§ 4. В чл. 14 се правят следните изменения:
1. Алинея 4 се отменя.
2. В ал. 5 думите “една година” се заменят с “две години”.”
Комисията предлага да се създаде нов параграф, който става § 5:
“§ 5. Създава се чл. 14а, чл. 14б и чл. 14в:
“Чл. 14а. (1) При писмен сигнал за недобросъвестно получени средства от социални помощи или по преценка на директора на съответната Дирекция “Социално подпомагане” се извършва проверка от длъжностното лице на дирекцията.
(2) За резултатите от проверката длъжностното лице по ал. 1 съставя констативен протокол, който предоставя в тридневен срок на директора на Дирекция “Социално подпомагане”.
(3) В случай на констатирана недобросъвестност директорът на Дирекция “Социално подпомагане” издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва.
Чл. 14б. (1) Заповедта по чл. 14а, ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство в 7-дневен срок от деня на получаването. Обжалването спира изпълнението като не се допуска предварително изпълнение.
(2) Заповедта по чл. 14а, ал. 3 е изпълнително основание по чл. 237, буква “к” от Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 14в. В производствата по чл. 14б страните се освобождават от държавни такси.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6:
“§ 6. В чл. 17, ал. 4 думите “физически лица, регистрирани по Търговския закон, и от юридически лица” се заменят с “лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6 и предлага следната редакция за § 6, който става § 7:
“§ 7. В чл. 18 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Социални услуги се извършват от:
1. държавата;
2. общините;
3. български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица;
4. чуждестранни физически или юридически лица от държавите – членки на Европейския съюз или от други държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, регистрирани като търговци съгласно националното си законодателство.
2. В ал. 2 думите “физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица” се заменят с “лицата по ал. 1, т. 3 и 4”.
3. В ал. 3 думите “физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица” се заменят с “лицата по ал. 1, т. 3 и 4”, а думата “лицензия” се заменя с”лиценз”.
4. В ал. 5 думите “физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица” се заменят с “и лицата по ал. 1, т. 3 и 4”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8:
“§ 8. В чл. 26, т. 6 думата “лицензии” се заменя с “лицензи”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9:
“§ 9. В чл. 36, ал. 2 числото “500” се заменя с “600”, а числото “1000” – с “1200”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, имате думата по тестовете от § 1 до § 9 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Текстовете от § 1 до § 9 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието да стане: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията предлага да се създаде нов параграф, който става § 10:
“§ 10. В Закона за държавните такси (обн., ДВ...), в чл. 5 се създава буква “т”:
“т) страните по производствата по чл. 14б от Закона за социално подпомагане.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9, който става § 11:
“§ 11. В Закона за интеграция на хората с увреждания (обн., ДВ...), в чл. 21 т. 3 се изменя така:
“3. лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане, които предоставят социални услуги за хора с увреждания;”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 10, който става § 12:
“§ 12. Разпоредбите на § 2, 6, § 7, т. 1, 2, т. 3 (относно лицата по ал. 1, т. 3 и 4), т. 4 и § 11 се прилагат от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 13:
“Параграф 3 влиза в сила от 1 юли 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, желае ли някой от вас да вземе отношение по Преходни и заключителни разпоредби и текстовете на § 9, 10 и 11 по вносител? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Законът за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане е приет на второ четене.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДАМОВ: Уважаеми господин председател, понеже бяха приети току-що три законопроекта, внесени от Комисията по труда и социалната политика, позволете ми да благодаря на вносителите от Министерския съвет, на всички народни представители от Комисията по труда и социалната политика, на експертите към Комисията по труда и социалната политика и на Съвета по законодателство към председателя на Народното събрание за добре свършената, предполагам, работа. (Ръкопляскания от КБ и НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Ако работим с това темпо, ще приключим програмата ни за тази седмица.
Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
Единият законопроект е внесен от Маруся Любчева и група народни представители, а другият е внесен от Министерския съвет.
Има два доклада на Комисията по образованието и науката по двата законопроекта.
Председателят господин Местан го няма. Заповядайте, госпожо Богданова, да представите докладите.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета № 602-01-6, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2006 г.
На свое заседание от 8 февруари т.г. Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета № 602-01-6, внесен от Министерския съвет на 1 февруари 2006 г. В заседанието участваха господин Даниел Вълчев – министър на образованието и науката, госпожа Ваня Добрева – заместник-министър на образованието и науката, госпожа Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители.
Законопроектът бе представен от Даниел Вълчев – министър на образованието и науката. Той подчерта, че правото на образование следва да се осъществява на основата на принципите за прозрачност на управлението и предвидимост на развитието на системата на народната просвета. Условията и редът за завършване на клас, етап или степен на образование ще се определят най-късно до началото на съответната учебна година. С приемането от Народното събрание на Национална програма за развитие на училищното образование се цели да се създадат условия за приемственост на управленските решения в тази сфера. Предлага се държавните зрелостни изпити да се провеждат след приемането на националната програма и в зависимост от утвърждаването на примерните изпитни материали от министъра на образованието и науката. Дотогава Министерството на образованието и науката ще организира пробни зрелостни изпити. Предвидено е основание за издаване на наредба, която да уреди система за поощряване на учители и директори, постигнали високи резултати при обучението и възпитанието на учениците.
В дискусията народните представители подкрепиха принципите за прозрачност и предвидимост. Те акцентираха върху необходимостта от външно обективно оценяване и значението на държавните зрелостни изпити като важен репер на реформите в българското образование. В контекста на предвидимостта бяха направени препоръки държавните зрелостни изпити да не се отлагат за неопределено време. Интересът на учениците и на техните родители изисква да се конкретизира випускът, за който ще са налице условията за провеждането им.
Народните представители изразиха съгласие националната програма да бъде приета от Народното събрание като константно задължение на българския парламент, за да се преодолее както политиката на палеативни решения в образованието, така и обвързаността на законови разпоредби от последващите действия на изпълнителната власт. Подчертано бе, че националната програма трябва да обхваща не само училищното образование, но и цялата система на народната просвета, в това число детските градини, които изпълняват не само социални, но и важни възпитателни и образователни функции. В програмата следва да се посочат срокове за поетапното реализиране на заложените цели.
След проведените разисквания Комисията по образованието и науката с 13 гласа “за”, без “против” и 1 “въздържал се” подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета и предлага да бъде приет на първо гласуване.”
Ще ви представя и втория доклад по втория законопроект.
“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета № 554-01-94, внесен от Маруся Любчева и група народни представители на 14.12.2005 г.
На заседание от 8 февруари т.г. Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета № 554-01-94, внесен от Маруся Любчева и група народни представители на 14.12.2005 г. В заседанието взеха участие господин Даниел Вълчев – министър на образованието и науката, госпожа Ваня Добрева – заместник-министър на образованието и науката, госпожа Надежда Захариева – заместник-министър на културата, и Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители.
Законопроектът бе представен от народния представител Маруся Любчева. Предвижда се училищата по културата да бъдат регламентирани като отделен вид училища, което се обуславя от техния статут като национални образователни институции. Става въпрос за двете училища по културата – Национален учебен комплекс с лицей за изучаване на италиански език и култура с участието на Република Италия и Националната гимназия за изучаване на древни езици и култури “Константин Кирил Философ”, които се финансират от Министерството на културата.
Предлага се в училищата по изкуствата да бъде разширен приемът на ученици след проверка на възможностите им в първи, пети, осми или девети клас, а не само в седми и осми клас, което ще се отрази на спецификата на обучението по различните видове изкуства. В държавния план прием на училищата по изкуствата и по културата ще се утвърждава от министъра на културата и от министъра на образованието и науката.
В хода на дискусията народните представители изказаха съгласие за необходимостта от правна регламентация на съществуващата практика относно приема на учениците в училищата по изкуствата. Изразено бе и мнение, че липсват критерии за диференциране на училищата по култура, както и че приемът на ученици в ранна възраст – първи-пети клас, би се отразил неблагоприятно на физическото им развитие.
Като приема мотивите и философията на законопроекта за основателни, Комисията по образованието и науката с 10 гласа “за”, 1 “против” и 2 “въздържали се” подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета и предлага той да бъде приет на първо четене.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Това е похвално.
Имате думата по процедурен въпрос, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, преминаваме към обсъждането на два изключително важни законопроекта, особено, разбира се, този, внесен от Министерския съвет. Предстои пленарна зала със своя вот да реши един проблем, който вълнува почти всяко българско семейство, а именно въпроса с държавните зрелостни изпити.
Откровено казано, не само като председател на Комисията по образование и наука, но и по-скоро като човек, който е ангажиран от години с проблемите на образованието, не си представям толкова важен проблем да се обсъжда в отсъствието на вицепремиера и министър на образованието и науката. Предполагам, че той също не е очаквал да напреднем толкова бързо с дневния ред.
Процедурата ми, господин председател, е да не дадем ход на разискванията преди в пленарна зала да се появи вицепремиерът и министър на образованието и науката. Моля той да бъде поканен и, ако е възможно, даже до тогава да дадем и съответно почивка или заседанието да продължи направо утре от 9.00 ч. Каквото прецени пленарната зала. Но ще бъде неправилно да продължим нашата работа в отсъствието на господин министъра. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми господин Местан, аргументите Ви по отношение на важността на двата законопроекта са основателни и аз като председателстващ това пленарно заседание ги приемам. Но трябва да се съобразим с правилника. Той позволява следното: почивка не може да се даде един час преди приключването на пленарното заседание.
Второто Ви предложение – за прекратяване на днешното пленарно заседание, фигурира в нашия правилник. Аргументите са сериозни и аз предлагам да подложим на гласуване това предложение и утре в 9.00 ч. да продължим в присъствието на министъра на образованието и вицепремиер господин Даниел Вълчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
Утре в 9.00 ч. продължаваме нашата законодателна дейност с обсъждане на първо четене на тези два законопроекта, а след 10.30 ч. с парламентарен контрол.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,30 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи

Секретари:
Митхат Метин
Димитър Стоянов