Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи

Секретари: Светослав Спасов и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Разполагаме с необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми господин вицепрезидент, уважаеми господа министри, представители на вероизповеданията, Ваши Превъзходителства, госпожи и господа народни представители!
Днешното заседание, съгласно решението на Народното събрание от вчера, следва да продължи с точка четвърта от нашата седмична програма:
ТРЕТО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Преди да продължим със заседанието, позволете ми да направя предложение, което вчера беше съгласувано на заседание на Председателския съвет, днешното ни заседание да бъде предавано пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Моля да гласуваме това решение.
Гласували 186 народни представители: за 182, против няма, въздържали се 4.
Заседанието ще се предава пряко.
Сега бих желал да поканя председателя на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България проф. Любен Корнезов да представи доклада на комисията за трето гласуване.
Господин Корнезов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми господин председателю, господин вицепрезидент, господа министри, Ваши Превъзходителства, уважаеми народни представители!
Позволете ми да представя Доклада за трето четене на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България.
“В съответствие с чл. 155, ал. 1 от Конституцията на Република България и съгласно чл. 5, ал. 1 от Правилата за процедурата относно Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България на заседание, проведено на 28 март 2006 г., Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България обсъди законопроекта преди представянето му за трето гласуване в пленарната зала. Следва да подчертаем, че комисията проведе 9 заседания. Всички заседания бяха открити, на които присъстваха представители на съдебната власт, на изпълнителната власт, на омбудсмана, на неправителствени организации, както и на средствата за масова информация.
Законопроектът има за основна цел да подобри взаимодействието между органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт с оглед по-добрата защита на правата на гражданите и на противодействието на престъпността и корупцията.
1. С § 1 се изменя и допълва чл. 70 от Конституцията. Предвижда се народните представители да носят наказателна отговорност за всички видове престъпления от общ характер, а не само за “тежки престъпления”, т.е. не само за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода повече от 5 години. Така народните представители и конституционните съдии, чийто имунитет е приравнен на имунитета на народните представители, ще носят наказателна отговорност, както всички български граждани. Трябва да отбележим, че народните представители нямат административен и граждански имунитет.
Създава се ал. 2, която регламентира нова хипотеза, при която “разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител”. Процедурата ще бъде подробно уредена в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. В § 2 (чл. 84, т. 16) се предвижда Народното събрание да “изслушва и приема годишните доклади на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи”. Целта на тези годишни доклади е да се даде по-голяма публичност и прозрачност в работата на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи. В докладите няма да се обсъжда съдържанието на съдебните актове, а организацията и проблемите, които поставя съдебната практика. От тях могат да се правят изводи за по-добри законодателни разрешения.
3. С § 3 и § 8 (чл. 91а и чл. 150, ал. 3) се извежда на конституционно ниво институцията “омбудсман”, който се застъпва за правата и свободите на гражданите. Дава се по-точна редакция при възможността омбудсманът да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите. Тези конституционни изисквания ще бъдат доразвити в Закона за омбудсмана и Закона за Конституционния съд.
4. С § 4 и § 5 (чл. 127 и чл. 128) се прецизират правомощията на прокуратурата и следствените органи с оглед новоприетия Наказателнопроцесуален кодекс.
Дознанието не е уредено на конституционно ниво, а основно в Наказателнопроцесуалния кодекс и може да функционира.
5. С § 6 се създава нова ал. 4 на чл. 129. Предвижда се при “тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт” (чл. 129, ал. 3, т. 5), председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор да се “освобождават от президента на Републиката по предложение и на една четвърт от народните представители, прието с мнозинство две трети от народните представители. Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение”.
С тази нова конституционна норма – трябва ясно да отбележим, не се отнема правомощие на Висшия съдебен съвет. Висшият съдебен съвет запазва правото си да освобождава съдиите, прокурорите и следователите, включително и председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор в хипотезата на т. 5, както и при другите хипотези на чл. 129, ал. 3 от Конституцията.
Освен това по силата на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, актовете на Народното събрание и на президента подлежат на конституционен контрол. Така че в никакъв случай не става дума за намеса в работата на съдебната власт и нейната независимост.
6. С § 7 се създава чл. 130а, който има за цел по-добра координация между министъра на правосъдието, Висшия съдебен съвет и другите органи на съдебната власт. С тези правомощия на министъра на правосъдието, които са изведени на конституционно ниво, но са разписани в Закона за съдебната власт, не се засяга “независимостта на съдебната власт” (чл. 117 от Конституцията).
Трябва ясно да се разбере, че Висшият съдебен съвет приема бюджета на съдебната власт и чрез Министерския съвет този бюджет се внася в Народното събрание.
Министърът на правосъдието внася само проект, който не обвързва, а само подпомага Висшия съдебен съвет при разработването на бюджета на съдебната власт в рамките на държавния бюджет. Тази процедура е уредена и ще бъде детайлизирана в Закона за съдебната власт и Закона за устройството на държавния бюджет. Така че няма противоречие с чл. 117, ал. 3 от Конституцията, който прогласява принципа за самостоятелност на бюджета на съдебната власт.
Министърът на правосъдието може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи. Това правомощие министърът на правосъдието има и досега.
Предложения освен него могат да правят административните ръководители на съответното ниво, записано в чл. 30, ал. 1 от Закона за съдебната власт, както и една пета от членовете на Висшия съдебен съвет. Ясно трябва да се разбере, че решението за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи се взема от Висшия съдебен съвет при специална процедура. Кадровите въпроси се решават от Висшия съдебен съвет, а не от министъра на правосъдието или друг орган на изпълнителната или законодателната власт.
Също така министърът на правосъдието участва в организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите. Степента на участие на министъра на правосъдието в организирането на квалификацията на магистратите не се променя. И сега министърът на правосъдието е член на Управителния съвет на Националния институт на правосъдието, който национален институт не е към Министерството на правосъдието. Така че и в тази насока не може да се търси някаква намеса на изпълнителната власт спрямо съдебната власт.
В чл. 130а, т. 5 е намерена по-добра редакция за традиционните функции на министъра на правосъдието, които съществуват и сега – чл. 35б от Закона за съдебната власт. Приетата редакция е от редакционно-техническо естество. Тя не променя съдържанието на правната норма, а изразява по-ясно смисъла, който е вложен в нея.
Инспекторатът проверява организацията по образуването, движението и приключването на делата. Това означава да се проверяват и сроковете за тяхното образуване, сроковете за приключването им, самата организация на процеса. Министърът на правосъдието, съответно инспекторите, нямат право да дават оценки за съдебните актове, нито инструкции по решаването на висящите дела. Процесът е производство и ние трябва на практика да го превърнем в бърз, икономичен и ефективен.
При решаване на делото съдията, а и другите магистрати се подчиняват само на закона и на вътрешното си убеждение. Така че и в тази насока не може да има съмнение за каквато и да е намеса в същностната работа на независимата съдебна власт.
В комисията се проведоха се три гласувания:
1. Новата редакция на чл. 130а, т. 5 беше подкрепена с 15 гласа “за” и 2 гласа “против”.
2. Новата редакция на чл. 150, ал. 3 беше подкрепена с 16 гласа “за” и 1 глас “въздържал се”.
3. В цялост законопроектът беше подкрепен с 14 гласа “за”, 1 глас “против” и 2 гласа “въздържали се”.
Комисията предлага на Народното събрание да приеме на трето гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Изводът, който трябва да направим, е, че третата поправка на Конституцията цели подобряване координацията и сътрудничеството между органите на държавната власт и доразвива принципа за разделение на властите – чл. 8 от Конституцията, и утвърждава независимостта на съдебната власт, прогласена в чл. 117 от Конституцията.”
Господин председателю, позволете ми да прочета окончателния текст на законопроекта:
“ЗАКОН
за изменение и допълнение на Конституцията
на Република България
§ 1. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите “тежки престъпления” се заменят с “престъпления от общ характер”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител.”
§ 2. В чл. 84 се създава т. 16:
“16. изслушва и приема годишните доклади на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи.”
§ 3. Създава се чл. 91а:
“Чл. 91а. (1) Народното събрание избира омбудсман, който се застъпва за правата и свободите на гражданите.
(2) Правомощията и дейността на омбудсмана се уреждат със закон.”
§ 4. В чл. 127 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови т. 1 и 2:
“1. ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;
2. може да извършва разследване;”.
2. Досегашните т. 1, 2, 3 и 4 стават съответно т. 3, 4, 5 и 6.
§ 5. В чл. 128 изречение второ се изменя така:
“Те осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закон.”
§ 6. В чл. 129 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
“(4) В случаите по ал. 3, т. 5 председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се освобождават от президента на Републиката по предложение и на една четвърт от народните представители, прието с мнозинство две трети от народните представители. Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение.”
2. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.
§ 7. Създава се чл. 130а:
“Чл. 130а. Министърът на правосъдието:
1. предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася за обсъждане във Висшия съдебен съвет;
2. управлява имуществото на съдебната власт;
3. може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи;
4. участва в организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;
5. проверява организацията по образуването, движението и приключването на делата.”
§ 8. В чл. 150 се създава ал. 3:
“(3) Омбудсманът може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.”
Господин председателю, мисля, че можем да преминем към трето гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Действително следващата стъпка, към която следва да се насочим, е гласуването – третото гласуване на законопроекта, който ви е представен от председателя на Временната комисия.
Позволете ми да ви припомня правилата за процедурата относно третото гласуване. Тя е уредена в чл. 5 от Временните правила, които приехме за изработване на тези предложения, и по-специално в ал. 2 и 3:
“(2) Третото гласуване е гласуване на законопроекта в цялост. Гласуването е поименно.
(3) Законопроектът е приет на трето гласуване, ако за него са гласували три четвърти от всички народни представители.”
Уважаеми народни представители, започваме с поименното повикване на депутатите, изразяване на вашата воля чрез ставане и изразяване на отношението си към предложения законопроект.
Процедурата за поименното гласуване е уредена в т. 3 на ал. 2 на чл. 53 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който гласи: “Явното гласуване се извършва чрез ставане от място при поименно извикване по азбучен ред и отговаряне с “да”, “не” и “въздържал се”.
Пристъпваме към гласуване:
Александър Владимиров Радославов - да
Александър Димитров Паунов - да
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - да
Алиосман Ибраим Имамов - да
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер -отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - да
Ангел Петров Найденов - да
Андрей Лазаров Пантев - да
Анелия Йорданова Мингова - да
Анелия Христова Атанасова - да
Антонела Ангелова Понева - не
Антония Стефанова Първанова - да
Апостол Иванов Димитров - да
Ариф Сами Агуш - да
Асен Йорданов Агов - не
Ася Величкова Михайлова - не
Атанас Атанасов Папаризов - да
Атанас Димитров Щерев - да
Атанас Петров Атанасов - не
Атанас Тодоров Мерджанов - да
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - да
Бойко Иванов Ватев - да
Бойко Кирилов Радоев - да
Бойко Николов Боев - да
Бойко Стефанов Великов - да
Борис Стефанов Николов - да
Борис Янков Ячев - да
Борислав Георгиев Владимиров - да
Борислав Димитров Китов - да
Борислав Иванов Българинов - да
Борислав Любенов Великов - да
Борислав Николов Ралчев - да
Борислав Янчев Ноев - не
Ботьо Илиев Ботев - да
Валентин Николов Милтенов - да
Валентина Василева Богданова - да
Ваньо Евгениев Шарков - не
Ваню Стефанов Хърков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - да
Васил Димитров Паница - не
Васил Миланов Антонов - да
Васил Минчев Иванов-Лучано - да
Васил Тодоров Калинов - да
Венелин Димитров Узунов - да
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова-Илиева - да
Веселин Методиев Петров - не
Владимир Михайлов Дончев - да
Владимир Николов Дамгов - отсъства
Владимир Първанов Кузов - да
Волен Николов Сидеров - отсъства
Георги Владимиров Юруков - да
Георги Георгиев Пирински - да
Георги Йорданов Димитров - не
Георги Миланов Георгиев - отсъства
Георги Петков Близнашки - да
Георги Пинчев Иванов - не
Георги Тодоров Божинов - да
Георги Чавдаров Анастасов - да
Даринка Христова Станчева - да
Даут Идриз Осман - да
Деница Ивайлова Димитрова - да
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - не
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Димитров - отсъства
Димитър Кинов Стоянов - отсъства
Димитър Николов Гъндев - да
Димитър Стоянов Дъбов - да
Димитър Цвятков Йорданов - не
Добромир Христов Гущеров - да
Долорес Борисова Арсенова - да
Донка Иванова Михайлова - да
Дончо Стефанов Цончев - да
Евгени Захариев Кирилов - да
Евгени Стефанов Чачев - не
Евгений Гинев Жеков - да
Евгения Тодорова Живкова - да
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова - не
Евтим Костадинов Костадинов - да
Екатерина Иванова Михайлова - не
Елеонора Николаева Николова - не
Елиана Стоименова Масева - не
Емил Константинов Георгиев - да
Енчо Вълков Малев - да
Ердинч Илияз Хаджиев - да
Ердоан Мустафов Ахмедов - да
Жори Йорданов Алексиев - да
Захари Димитров Георгиев - да
Златко Тонев Златев - да
Ива Петрова Станкова - да
Иван Атанасов Колчаков - не
Иван Георгиев Сотиров - не
Иван Георгиев Стаматов - да
Иван Добромиров Гороломов - да
Иван Желев Илчев - да
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Матеев Иванов - да
Иван Николаев Иванов - не
Иван Николов Гризанов - да
Иван Петков Даков - да
Иван Славов Иванов - да
Иво Първанов Атанасов - да
Иглика Димитрова Иванова - да
Илиян Вълев Илиев - не
Илияна Малинова Йотова - да
Илкер Ахмедов Мустафов - да
Илко Димитров Димитров - да
Йовко Христов Йовков - да
Йордан Димитров Костадинов - да
Йордан Иванов Бакалов - не
Йордан Кирилов Цонев - да
Йордан Мирчев Митев - да
Йордан Петров Величков - да
Камелия Методиева Касабова - да
Камен Костов Костадинов - да
Касим Исмаил Дал - да
Кирил Николаев Добрев - да
Константин Стефанов Димитров - отсъства
Коста Димитров Цонев - да
Костадин Александров Кобаков - да
Костадин Стоянов Паскалев - да
Красимир Дончев Каракачанов - да
Кристиан Иванов Вигенин - да
Кръстанка Атанасова Шаклиян - да
Лидия Сантова Шулева - да
Лъчезар Богомилов Иванов - да
Любен Андонов Корнезов - да
Любен Любенов Дилов - не
Лютви Ахмед Местан - да
Маргарита Василева Кънева - да
Маргарита Спасова Панева - да
Мариана Йонкова Костадинова - да
Марина Борисова Дикова - да
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мария Василева Капон - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - да
Мария Станчева Вълканова - да
Марко Николов Мечев - да
Мартин Димитров Димитров - не
Маруся Иванова Любчева - да
Мая Божидарова Манолова - да
Метин Мехмедов Сюлейманов - да
Милен Емилов Велчев - да
Мима Тодорова Василева - да
Минчо Викторов Спасов - да
Минчо Христов Куминев - да
Мирослав Димитров Мурджов - да
Митко Иванов Димитров - не
Митхат Сабри Метин - да
Михаил Райков Миков - да
Младен Петров Червеняков - да
Муса Джемал Палев - да
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Балева Янкова - да
Надя Антонова Кочева - да
Неджми Ниязи Али - да
Ненко Викторов Темелков - да
Нено Ненов Димов - не
Несрин Мустафа Узун - да
Нигяр Сахлим Джафер - да
Николай Аврамов Свинаров - да
Николай Боянов Михайлов - не
Николай Георгиев Камов - да
Николай Петров Кънчев - да
Нина Стефанова Чилова - да
Огнян Стефанов Герджиков - да
Олег Григоров Попов - да
Олимпи Стоянов Кътев - да
Павел Димитров Шопов - не
Павел Михайлов Чернев - отсъства
Пенко Атанасов Атанасов - да
Петър Александров Симеонов - да
Петър Владимиров Димитров - да
Петър Георгиев Кънев - да
Петър Георгиев Мръцков - да
Петър Кирилов Берон - отсъства
Петър Станиславов Манолов - да
Петър Стефанов Стоянов - отсъства
Петя Илиева Гегова - да
Пламен Александров Панайотов - да
Пламен Василев Славов - да
Пламен Георгиев Ранчев - да
Пламен Неделчев Моллов - да
Радослав Георгиев Илиевски - да
Рамадан Байрам Аталай - да
Рейхан Ибадула Аблеким - да
Ремзи Дурмуш Осман - да
Росен Златанов Владимиров - да
Росица Йорданова Янакиева-Костадинова - да
Руденко Радев Йорданов - да
Румен Асенов Ангелов - да
Румен Иванов Такоров - да
Рупен Оханес Крикорян - да
Светослав Иванов Спасов - да
Светослав Христов Малинов - не
Силвия Николаева Алексиева - да
Силвия Тодорова Стойчева - да
Снежана Великова Гроздилова - да
Соломон Исак Паси - да
Станимир Янков Илчев - да
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Станчо Николов Тодоров - да
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - не
Стефан Антонов Софиянски - да
Стойко Илиев Танков - да
Стоян Витанов Витанов - да
Стоян Проданов Иванов - да
Татяна Дончева Тотева - да
Татяна Стоянова Калканова - да
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - да
Тодор Михайлов Кумчев - да
Тодор Найденов Костурски - да
Тодор Николов Батилов - въздържал се
Тома Янков Томов - да
Трифон Димитров Митев - да
Фатме Муса Илияз - да
Фидел Димитров Беев - да
Фикрет Хюдаетов Шабанов - да
Филиз Хакъева Хюсменова - да
Филип Димитров Димитров - не
Хасан Ахмед Адемов - да
Христина Христова Велчева - да
Христо Боянов Величков - да
Христо Дамянов Бисеров - да
Христо Йорданов Кирчев - не (оживление)
Четин Хюсеин Казак - да
Юксел Али Хатиб - да
Юнал Саид Лютфи - да
Юнал Тасим Тасим - да
Юсеин Аптула Джемил - да
Янаки Боянов Стоилов - да
Яне Георгиев Янев - не
Яни Димитров Янев - да
Янко Александров Янков - да
Ясен Георгиев Янев - да
Ясен Димитров Попвасилев - не
Ясен Стоянов Пенчев - да
Позволете да ви обявя резултата от гласуването.
Гласували с “да” – 184 народни представители. (Бурни ръкопляскания в мнозинството.)
Гласували с “не” – 34 народни представители.
Гласували с “въздържал се” – 1 народен представител.
Следователно законът е приет на трето гласуване. (Ръкопляскания в мнозинството.)
Уважаеми народни представители, народен представител от всяка парламентарна група има възможност да направи изявление.
Кой желае думата?
Има думата народния представител Михаил Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин вицепрезидент, уважаеми висши магистрати, Ваши превъзходителства, уважаеми дами и господа министри! Въпреки скептицизма на много коментатори управляващата коалиция доказа, че може да преодолява препятствията пред страната със своята сила, но и с цената на компромиси. И в тези три месеца на 2006 г. промените на Конституцията като част от европейските приоритети на България бяха основната тема на парламентарната дискусия. Както е прието във всяка демократична държава, дискусията излезе от Народното събрание и присъства в обществото, медиите и неправителствените организации.
Ние от Българската социалистическа партия, от Коалиция за България никога не сме посягали самоцелно към Конституцията и не сме търсили промени заради самите промени. Целта на промените беше едно подобрено взаимодействие между властите – законодателна, съдебна и изпълнителна. И едва ли има някой, който аргументирано да може да отрече, че с тази промяна бе премахната наказателната неотговорност на народните представители дори за леки престъпления.
Въведе се регулярна отчетност за главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд пред Народното събрание. И всичко това е необходимо като конституционно решение, за да няма безконтролност на нито една от властите. И този контрол от парламента е същински израз на парламентарния характер на републиката. С тези промени в Конституцията министърът на правосъдието получава права с едничката цел – засилване на връзките между изпълнителната и съдебната власт.
Уважаеми дами и господа, тези промени бяха тест за политическата воля. Те бяха тест и за отношението към усилията на България за пълноправно членство през 2007 г. Тези промени в Конституцията са изпит за политическата готовност на управляващото мнозинство за промяна в една твърде деликатна сфера като съдебната власт, защото днешните оценки по Глава 24 не са заради последните шест месеца. Но те са тест и за отношението и усилията на всяка парламентарна група, на всеки отделен народен представител за европейското ни членство през 2007 г. – една цел, заради която нашите съграждани платиха висока цена в последните години.
Някои критици на конституционните промени отдясно ги оценяват като недостатъчни. Но аз искам, уважаеми дами и господа отдясно, пак да ви повторя онова, което казах в началото на тази сесия – че в политиката е достатъчно онова, което може да се случи, когато има политическа воля и сила, и само тогава, когато наред с промените се гарантира стабилност на институциите.
Днес аз съм изключително доволен, че ние изпълнихме ангажимента си, който декларирахме от тази трибуна на 11 януари при откриването на сесията, и тези промени са вече факт. Едни политически сили от опозицията участваха в тези европейски промени на основния закон. Други се увлякоха в дребно опозиционно политиканстване и бранене на теснопартийни интереси, произтичащи от дългогодишно наложено статукво, политически режисирано от тях. Тяхната ожесточена критика бе опит не само за отлагане на конституционните промени, за запазване на стари позиции в съдебната система, но и за спиране на европейския път на България. Защото, ако днес не бяха приети тези промени, те няма как да бъдат отбелязани в Доклада за напредъка на страната ни. Защото, ако нямаше тези 184 народни представители, нямаше как след месец да стартира прилагането на новия Наказателнопроцесуален кодекс.
Аз знам, че след малко техните представители ще пледират отново за измисленото накърняване на независимостта на съдебната власт или ще предлагат идеи за промени в Конституцията, които са невъзможни с оглед прословутото решение на Конституционния съд, предизвикано и от самите тях. Но българските граждани винаги са имали възможността да пресяват зърното от плявата. Мисля, че същото ще сторят и нашите европейски партньори.
Уважаеми дами и господа, без тези промени в Конституцията не би било възможно прилагането на НПК и Закона за МВР. Те въвеждат онази така необходима хармония, която да направи факт едно по-ефективно разследване, респективно засилване на борбата с престъпността.
Оттук насетне ни предстои работата по Закона за съдебната власт, който ще бъде на вниманието на залата през следващите дни и седмици. Разбира се, и внесените промени в Наказателния кодекс, които очертават наказателната политика на правителството и търсят синхрон вътре в Наказателния кодекс между отделните състави, са още едно добро средство в борбата с престъпността.
Уважаеми дами и господа, на различните етапи от обсъжданията крайната опозиция от ДСБ провеждаше различни атаки. Преди второ четене предмет на политиканстване беше темата с имунитета. Сега, преди трето четене, се развихри истинска буря по отношение на разписаните в Конституцията правомощия на министъра на правосъдието. Звучаха включително и тежки, но крайно неаргументирани обвинения за посегателство върху независимостта на съдебната власт. Но за всички ни трябва да е ясно, че притеснения в тази посока от промените в Конституцията не може да има. И за в бъдеще, както и досега, кадровите решения в съдебната власт ще се вземат от Висшия съдебен съвет. И за в бъдеще, както и досега, проектът за бюджет на съдебната власт ще бъде приеман от Висшия съдебен съвет, разбира се, след като е обсъдил това, което се предлага от правителството чрез министъра на правосъдието като възможности на макрорамката на републиканския бюджет.
Закрепването в Конституцията на тези парвомощия е един сигнал и към обществото, и към Европа, че България има волята и силата на отговорното конституционно мнозинство в къси срокове да реализира промени, насочени към подобряване на взаимодействието между властите, взаимния им контрол с една-едничка цел – ефективност на правораздаването, основна задача по Глава 24.
Уважаеми дами и господа, от името на Коалиция за България искам да благодаря на народните представители от конституционното мнозинство, на нашите коалиционни партньори, на опозицията и на независимите народни представители, защото тази промяна на Конституцията е силен сигнал към Европа. Сигнал за последователна политика на реформа като резултат на осъзнато усилие за една по-ефикасна съдебна система.
Искам специално да благодаря на министър-председателя за това, което той направи, за да убеди хората от Брюксел за нуждата и ползата от тези промени и цялата реформа на съдебната власт. Защото често вавилонският хор на опозиционното говорене подменяше и прeправяше същинския смисъл на промените. А най-лошото беше, когато чиновници или хора от мнозинството се включваха в този опозиционен хор, волю или неволю.
Уважаеми дами и господа, от другата седмица ще заработим върху Закона за съдебната власт и Наказателния кодекс, така както тези дни приехме Закона за търговския регистър и Административнопроцесуалния кодекс. Ние нямаме илюзията, че само Конституцията или законите сами по себе си могат да постигнат резултат. Необходими са усилията и на правоприлагането, усилията на всеки един магистрат, за да може наистина България да бъде европейска правова държава. Защото твърдо сме решени да преодолеем това, което би ни препънало по пътя към Европа. Аз много се надявам, че във финалните усилия ще имаме една широка подкрепа и в парламента, и в институциите, и в обществото. Защото не ние от Българската социалистическа партия, от Коалиция за България, от управляващата коалиция имаме нужда от нея. От нея нужда има България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ, НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Мингова.
АНЕЛИЯ МИНГОВА (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин вицепрезидент, дами и господа министри, Ваши Превъзходителства, уважаеми колеги! Третата промяна в българската Конституция е вече факт. В края на миналата парламентарна сесия Национално движение Симеон Втори вложи своите усилия в подготовката и внасянето на тази промяна в българския парламент с ясното съзнание и политическа воля, че те са необходими не само за европейското ни членство, но преди всичко на българското общество. Необходими са на българското общество за решаване на една от първостепенните ни задачи – да продължи успешно реформата в съдебната система.
Ние вярваме, че третата промяна в Конституцията ще даде положителен тласък на по-доброто функциониране на звената в съдебната система, основа за по-добър баланс в дейността на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Ние създаваме ясни правила за отчетност в работата на съдебните, прокурорските и разследващите органи без ни най-малък опит за намеса върху упражняването на техните законови правомощия.
Българският парламент, в лицето на управляващата коалиция и Национално движение Симеон Втори като неин участник, заявявам: няма намерение да засегне или обезсмисли основния конституционен принцип за независимост в работата на съдебните органи. Ние ще се противопоставим на всеки опит за внушение, че има и най-малък стремеж за вмешателство на законодателната или изпълнителната власт в работата на съдебната система. Но независимост, уважаеми колеги, не може да бъде пречка за доброто им взаимодействие.
Дами и господа народни представители, броени месеци ни делят от очакваното европейско членство на страната. Ние заявяваме, че в оставащите дни до този момент ще положим всички усилия, за да убедим останалите органи и институции в полезността на промените, които направихме и приехме днес, в тяхната удачност и необходимост. Ще убеждаваме и европейските ни партньори, че това е основна стъпка в продължаване на реформата в съдебната система. Ще търсим тяхната подкрепа в името на общата ни европейска цел и нуждите на българските граждани от ефективност в работата на съдебните органи, от бързо и качествено правораздаване, от прозрачност и справедливост.
Ние не забравяме, че част от основните проблеми, които стоят пред нас, са не само в полето и сферата на законодателната власт, те са пренесени и на плоскостта на дейността на тези, които прилагат и изпълняват законите. Ние не забравяме, че основна цел е да продължим борбата с организираната престъпност и корупцията.
Уважаеми колеги, сега повече от всякога имаме нужда от консолидация не само между политическите сили, но и от обединените усилия на гражданското общество, на медиите, на другите органи и институции, на всички български граждани, защото европейското ни бъдеще е бъдещето на нашите деца и това бъдеще, уважаеми колеги, няма алтернатива. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепрезидент, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, уважаеми представители на съдебната власт, Ваши Светейшества, Ваши Превъзходителства, уважаеми колеги! Със 184 отчетливо артикулирани “да” третото изменение и допълнение на българската Конституция вече е факт. Няма как да не се съгласим, че 184 са много повече от 169-имата народни представители от БСП, НДСВ и ДПС, които формират управляващата коалиция. Тази разлика маркира обществената полезност, необходимост и навременност на гласуваните конституционни промени и ги освобождава от съмненията за теснопартийна или управленско-коалиционна преднамереност.
Четиридесетото Народно събрание на Република България се оказа на висотата на отговорностите си не просто да реализира промените в основния закон, а да стори това в предварително заявените срокове, защото съзнавахме, че конкретният исторически контекст правеше значими и същността, и срочността.
Мнозинството не подходи формално към нито един от етапите на конституционната процедура. Включително и редакционните поправки между второ и трето гласуване, които са резултат и от диалога с нашите партньори от Европейската комисия, ни позволиха да намерим най-точната езикова форма, която да отрази политическата воля на тези 184 народни представители, която се съдържаше още в проекта, гласуван на първо четене. Успяхме да изпреварим с 29 дни датата, от която влиза в сила новият НПК. Една от непосредствените цели на реализирания конституционен проект бе именно да осигури подходяща конституционна среда за прилагането на новия Наказателнопроцесуален кодекс, с който са свързани високите ни очаквания за ефективно противодействие на престъпността и корупцията.
Тази конкретна промяна и текстовете, които уреждат конституционния статут на институцията омбудсман, са безспорни и по тази причина на второ гласуване получиха консенсусна подкрепа. Оценката за останалите пет параграфа породи небивал драматизъм, който, видно от числата по-горе, не раздели парламента на управляващи и опозиция толкова, колкото прояви двете лица на опозицията – конструктивна и самоцелно деструктивна. За съжаление опозиционният деструктивизъм се прояви не само в така характерното съзнателно изкривяване на философията на промените, но и в недостатъчната хигиена при представянето им пред външните наблюдатели, от оценката на които пряко зависи европейското бъдеще на България.
Без да е необходимо да повтаряме основните акценти от дебатите при първото и второто гласуване, струва ни се неизбежно да отговорим на онова, до което в крайна сметка се свежда амбициозното празнословно противостоене на силните, като претенция, демократи-опозиционери: “Мнозинството посяга на независимостта на съдебната власт” – викнаха дружно те, убеден съм ще го повторят и днес. Основанията бяха намерени както в усилието ни да уредим конституционно правомощията на правосъдния министър, така и във въведеното задължение тримата големи от съдебната власт да отчитат годишно дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи пред Народното събрание. Неслучайно обаче нито едно от внесените предложения не успя да консолидира около аргументи “против” цялата опозиция. Това е важна индикация за нормализиран политически процес и затова, че обективната оценка може да вземе връх над безпринципното противостоене. Неизбежно ще повторим онова, което като коректна оценка заслужава тази трета промяна на българската Конституция – че това е първото усилие да съчетаем принципа на разделение и независимост на властите с принципа на баланса при тяхното взаимодействие, заради осигуряването на властовия континиум в името на социалната ефективност от упражняването на властта, проявена като резултативно правораздаване за защита на правата на гражданите. И винаги, уважаеми дами и господа, с ясното съзнание за разликата между отчетност и субординация.
С тази трета промяна на българската Конституция 184-мата депутати от Четиридесетото Народно събрание казаха още веднъж “да” на принципа за независимост на съдебната власт, но наред с това казаха “да” на отчетността, “да” на отговорността и на съдебната власт, и на останалите власти да защитят ефективно правата на българския гражданин срещу данъците, които той плаща на българската държава. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря.
Давам думата на госпожа Елеонора Николова. Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, Ваши Превъзходителства, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на ОДС съзнава необходимостта от трета поправка на Конституцията, подкрепи активно измененията на НПК в посока на засилване на ролята на прокуратурата като господар на досъдебното производство и преминаване на огромната част от досъдебните производства в разпореждане на органите на МВР чрез техния дознателски апарат. Ние направихме и компромиса да гласуваме тези изменения в процесуален закон преди да бъдат създадени конституционни гаранции за тяхното приложение. Ето защо още през м. октомври инициирахме подписка за промяна на чл. 128 от Конституцията в смисъла, в който беше променена днес. Народните представители от Съюза на демократичните сили и коалиционните им партньори от ОДС имаме категоричната позиция за отпадане на депутатския имунитет, така както се препоръчва и от експертите на Европейската комисия в частта за престъпленията, имащи имуществен характер.
Ето защо още през октомври изготвихме предложение за промяна на чл. 70 от Конституцията. Ние имахме и виждане, че трябва да настъпи прословутата финансова децентрализация, за да дадем възможност на българските общини да изпълняват ангажиментите такива, каквито са поели пред гражданите на България.
Повтарям всички тези неща, за да посоча, че бяхме подали ръка за диалог. Вместо това срещнахме един управленски инат, едно нежелание за конструктивен диалог. Народните представители от СДС и коалиционните партньори имат разбирането, че на този етап правосъдната ни система не се справя с възложените от Конституцията и обществото отговорности. Това разбиране за натрупани проблеми в тази система се споделя и в изводите, направени от експертите в доклада от партньорската проверка, осъществена в България през м. февруари 2006 г. В наблюдаването на различна практика в съдилищата по прилагането на законодателството впечатлява мащабът на недоверие на българските граждани към българската правосъдна система. Висшият съдебен съвет изглежда фрагментиран на отделни части и неспособен за структурна реформа на съдебната система. Това е мотивът на депутатите от СДС и от коалиционните партньори от ОДС да внесем между първо и второ четене собствен вариант за изменение на чл. 130а. За съжаление макар и подкрепен по същество от Временната комисия, той бе коригиран твърде нескопосано и се лиши от смисъла, вложен в него – че министърът на правосъдието със своя екип следва да подпомага работата на Висшия съдебен съвет в посока на изработване на добър бюджет, на стопанисване на имуществото, на подготовка на магистратите.
Изброявам тези ясни позиции на депутатите от ОДС, за да заключа, че отсъствието на подкрепа за третата поправка на Конституцията от наша страна се дължи на проявения политически инат и липса на воля за конструктивен диалог. Това пролича от начина, по който беше внесена третата поправка – без предварителен диалог с дясното пространство, без диалог с потребителите на тези текстове, с магистратите, без диалог с гражданското общество.
С какво не можем категорично да се съгласим? С принципното неразбиране за разделение на властите, намерило отражение в чл. 84-129 от Конституцията. Зная, че в редиците на БСП, НДСВ и ДПС има отлично подготвени юристи и въпреки това те пренебрегват чл. 27 от Закона за съдебната власт, който вменява на Висшия съдебен съвет на база на обобщените доклади на всички председатели на съдилища да изготвя обобщен доклад за работата на системата през годината. В този смисъл взаимоотношенията между различните власти в държавата следва да бъдат развити на най-високо равнище от и пред представители на съответните органи. Годишният доклад, внасян в Народното събрание, следва да се разглежда като инструмент за установяване на взаимоотношение между основните институции в страната и като механизъм за демократична отчетност на Висшия съдебен съвет. В този смисъл новата разпоредба за изслушване в Народното събрание на доклад на председателите на върховните съдилища и на главния прокурор нарушава принципа за независимост на съдебната власт и на нейната подчиненост единствено на закона. Всеки един от висшите магистрати изпълнява в своите съдилища и в прокуратурата функциите на магистрат. Има и други професионални задължения и в тези си задължения той се подчинява единствено на закона. Поради това тези трима висши магистрати не представляват Висшия съдебен съвет и не могат да бъдат субекти на политически контрол.
Още по-дълбоко е неразбирането за разделението на властите в проявлението му в чл. 129 от Конституцията, правейки възможно освобождаването на тримата висши магистрати от два органа – от Висшия съдебен съвет и от Народното събрание. В текста се посочват и два критерия: обективен, който е предоставен на Висшия съдебен съвет, и, забележете – субективен, който предполага преценка. Точно този критерий се предоставя на разпореждане на Народното събрание. Промяната създава риск от политическо влияние върху положението на висшите ни магистрати и не е в унисон с изискването на Европейската харта за статута на съдиите. Решаването на вече възникнали тежки казуси в нашето общество следва да се търси чрез утвърждаване на ролята на Висшия съдебен съвет и предлагането на подходяща законова рамка за разгръщане на правомощията. В този смисъл са и констатациите на евроекспертите – при един същински дебат на принципно и експертно ниво поправките в Конституцията можеха да бъдат убедителни, полезни, да решат натрупани проблеми в обществото, можеха да допринесат за една позитивна оценка по Глава ХХІV “Правосъдие и вътрешни работи”. Вместо това има препоръка за прилагане на защитата клауза по чл. 38 от Протокола и Акта за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз.
Политическата самонадеяност и арогантност невинаги са добър аргумент. Конституцията установява права и задължения, важащи за всички граждани на Република България, следи за независимостта и допустимото взаимодействие между трите власти – законодателна, изпълнителна, съдебна. Когато този баланс се нарушава драстично по един маниер, познат от други времена, чувствителността и недоволството на гражданите се засилва.
Уважаеми госпожи и господа от коалиционното мнозинство, от подменения вот на българските граждани! Прието е при приемане на промяна в Конституцията да се пие шампанско. Аз препоръчвам да изпием чаша вода – водата на отрезвяването! (Ръкопляскания от ОДС и КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Думата има госпожа Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепрезидент, уважаеми госпожи и господа!
Днес Четиридесетото Народно събрание прие Третата поправка на българския основен закон. Тя беше предприета с намерението да осигури бърз, ефективен и справедлив съдебен процес за българските граждани. Затова беше необходимо преди всичко да се даде отговор на следните въпроси: как функционира българската съдебна система, кои са нейните слабости, породени от конституционните текстове, нуждаят ли се народните представители от имунитет. Българското общество има отговори на тези въпроси. Отговори имат и европейските ни партньори. Оказа се обаче, че точно тези, които внесоха и гласуваха измененията, не пожелаха да дадат истинските отговори.
Парламентарната група на Демократи за силна България гласува “против” измененията на Конституцията и на първо, и на второ, и на трето четене. И причината е именно в това – че истинските отговори на тези въпроси не бяха посочени. Ние от Демократи за силна България оставаме последователни в своите позиции. Предупредихме и отново предупреждаваме, че предложените ни текстове не решават проблемите. Някои от тях са излишни, а други направо са вредни.
Защо сме против тези изменения?
Първо, Демократи за силна България сме против тези изменения, защото не беше премахнат имунитетът на народните представители. Направените поправки са палиативни. Те не решават проблема нито с олигархията, нито с корумпирания образ на политиците. Огромната част от депутатите се уплашиха да останат без тази привилегия. Те бяха длъжни да го направят не заради Европейския съюз, а заради българските граждани и авторитета на парламента.
Второ, Демократи за силна България сме против тези изменения, защото не беше отделен съдът като правораздавателен орган от органите на досъдебното производство. Мнозинството не посочи слабостите на съдебната система и не намери сили да ги реши. Такава правна възможност съществува в Решение № 8 от 2005 г. на Конституционния съд.
Трето, Демократи за силна България сме против тези изменения, защото те поставят съдебната власт под контрола на парламента и правителството. Тази зависимост се регламентира чрез текстовете за предсрочно прекратяване на мандата на тримата висши магистрати от Народното събрание и чрез правомощията на министъра на правосъдието върху бюджета на съдебната власт. Така българският съд попада под пряка финансова зависимост от волята на изпълнителната власт.
Сегашното изменение на Конституцията беше предприето и с аргумента, че ще доведе до благоприятен доклад от Европейската комисия за членството на страната в Евросъюза. Стигна се обаче до абсурдна ситуация. Вместо да доведат до отчитане на напредъка, поправките предизвикаха най-критичните оценки за свършеното от българския парламент досега. Нещо повече, предприетите от мнозинството конституционни стъпки, които накърняват интересите на България, развихриха цял ураган от емоции и взаимни обвинения между министри и депутати.
Днес трябва да е ясно на всеки, който гласува за предложените изменения в основния ни закон, че с вота си практически създава риск от задействането на предпазна клауза по Глава двадесет и пета “Правосъдие и вътрешен ред”. Ако тази клауза бъде задействана, това няма да ни вкара като силна държава в Обединена Европа, а ще пусне България в изолатора на съюза.
Президентът на България се уплаши да упражни правото си на инициатива за изменение на Конституцията, въпреки че няколко пъти многократно е заявявал, че уж е срещу депутатските имунитети.
Днес ние от Демократи за силна България, макар и да го няма тук, го призоваваме най-после да поеме своята отговорност, като сезира Конституционния съд на страната за спорните и опасни текстове, нарушаващи независимостта на съдебната власт.
Обръщаме се и към председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор – да направят същото и защитят своята независимост. Само който брани правата си, може реално да ги осъществява.
Днес ние от Парламентарната група на Демократи за силна България за трети път гласувахме “против”. Тези промени не гарантират бърз, справедлив и ефективен съдебен процес за българските граждани. Дали една позиция е вярна не се определя от количеството на гласовете, които я подкрепят. Ясно е, че отговорността за това, че третата поправка ще остане като саката конституционна практика, ще лежи на съвестта на тези, които я подкрепиха и гласуваха за нея в Народното събрание. Лошото обаче е, че последствията от тези текстове ще понесе цялото българско общество. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов желае да вземе думата.
Заповядайте, господин Шопов, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Намираме се в самия край на процедурата по гласуване на промените в българската Конституция – процедура, започнала през месец октомври – ноември миналата година, процедура открита, съвсем неочаквана, изневиделица и по никое време, без каквато и да е необходимост за България и българското общество.
Началото на процедурата беше дадено на практика от посланика на Съединените щати в България господин Байърли и не представлява автентична българска политическа конституционна инициатива, за което “Атака” тревожно сигнализира още тогава. В тази връзка съвсем наскоро пред очите на всички ни се спука един друг балон, че настоящите поправки били желани и препоръчани от нашите европартньори – чиста лъжа. Оказа се точно обратното! Точно тези поправки станаха причина за обструкции и проблеми с Евросъюза, поставящи под съмнение влизането ни през месец януари 2007 г. в Евросъюза и то без отлагателни условия и клаузи. Именно това, което се случи, може да е причина да има предпазни клаузи, тоест, тези промени и тези поправки в Конституцията.
И вместо през изминалата почти половин година българският парламент и българското общество да се занимаваше с истинските проблеми на държавата и хората – растящата престъпност, конкретните проблеми в правосъдната система, в социалната сфера, ужасяващата бедност, наличието на истинска класическа мафия в България, корупцията, надвисналата опасност над суверенитета на страната по повод разполагането на американски военни бази, турцизацията на България, престъпната приватизация, милионите през последните дни за лобиста Шевес, а ако щете и битови проблеми като табелите на колите, защото това са все проблеми на българските граждани, чрез този ялов неколкомесечен дебат проблемите се отлагаха.
Всички сме наясно, че с тези поправки и проведените три вота, днешният е последният, целта не са самите промени в Конституцията. Мероприятието има общо политическо значение и то е свързано и целта е да продължат да се консолидират управляващите като мнозинство. То - управляващото мнозинство, се намира в перманентна криза, с каскада от вътрешни скандали и противоречия, при които влиза непосредствено от един в друг скандал. И цялата тази процедура беше необходима и е този универсален втвърдител за оцеляването на това парламентарно мнозинство.
Какво показа резултатът от днешното гласуване? Явно втвърдителят изигра своето значение - очерта се отново управляващото мнозинство от БСП, НДСВ и противоконституционната партия ДПС. Очерта се и един обръч, този път от депутати, колеги, обръч от депутати, които не са от управляващото мнозинство, но които са напазарувани, напазарувани на килограм, които биват активирани при необходимост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Шопов, обиждате народни представители! Правя Ви забележка.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Както това стана вече няколко пъти. Това са уж независими депутати и компактно, като цяло Българският народен съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Няколко пъти Вие нарушавате правилника и затова Ви правя втора забележка.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е политическа позиция, господин Пирински, и тя е такава, каквато я изразявам от трибуната на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Политическата позиция трябва да се изразява в рамките на правилника и Ви моля да го спазвате.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това мнозинство се очерта още при първата подкрепа на първия вариант на правителството. След няколко дни Българският народен съюз ще направи опит да излезе от тази ситуация, като подкрепи един вот на недоверие към правителството. Така ще участват в неговото иницииране. Това е ясно, но това ще бъдат напразни усилия. Трябва да е ясно, че те са част от управляващото мнозинство.
Показателно е, че един лидер на политическа сила, който по правило, след като политическата му сила изцяло подкрепи, без остатък и безапелационно тези поправки, не беше тук и не подкрепи поправките в Конституцията. Това е самият Ахмед Доган, който и този път го е йок, както съм предвидил това и съм го предсказал и предрекъл още в самото начало на 40-ото Народно събрание. И тогава предрекох, и пак ще го подкрепя – той ще бъде един от първите хора, които ще се възползват от несъвършенствата и проблемите, които тези нескопосани поправки в Конституцията ще произведат в българското общество. Той ще бъде първият!
Партия „Атака” многократно и непоколебимо, без условности е разобличавала цялото безмислие и фалш на тези конституционни промени. Верни на своите избиратели, на нашите поддръжници, на симпатизантите, на всички честни българи, ние осъществяваме обиколка в страната, за да се срещнем с тях, да коментираме истинските проблеми и техните болки, дневният ред на българското общество и на България. И от тази висока трибуна от името на партия „Атака”, втора политическа сила в страната, което вече е безспорно - повтарям, втора политическа сила в България, – искам най-отговорно да ви предупредя, защото май че не виждате, в България с всеки изминал ден се надига все по-могъща и страховита вълна – повтарям, страховита вълна, – която вие явно не виждате или не искате да видите. И тази вълна ще ви помете в най-скоро време. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От името на парламентарна група има думата господин Софиянски.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми гости, уважаеми колеги! Преди да започна изказването си за приетите промени на Конституцията, искам само да напомня на господин Шопов, че при първото правителство трима действащи депутати от „Атака” подкрепиха правителството, Българският народен съюз гласува „против”.
Уважаеми колеги, днес приехме третите промени на Конституцията. Не е тайна, че както обществено, така и чисто аритметически отговорността се пое от Българския народен съюз. От една страна, защото неговите гласове бяха необходими, за да се постигне мнозинството от 184. От друга страна, защото ние сме единствената опозиционна сила, която подкрепи промените в Конституцията.
Уважаеми колеги, ние поехме тази отговорност напълно съзнателно поради три основни причини.
Първата причина е, че не искаме по никакъв начин да подлагаме на риск основната цел на българското общество – членството ни в Европейския съюз. А тези промени носят белега на желанието на България да промени и съдебната система, да промени и условията, при които се упражнява имунитетът на депутатите, както, разбира се, и институцията Омбудсман. Ние гласувахме, за да не носи риск България при членството си в Европейския съюз.
Втората основна причина, поради която подкрепихме промените, това е, защото уважихме общите усилия на всички колеги по приемането на Наказателно-процесуалния кодекс. Ние, подкрепяйки Конституцията, даваме възможност кодексът да влезе в сила, както и Закона за МВР в частта му за дознанието.
Третата причина, поради която подкрепихме промените в Конституцията, това беше, за да отговорим на обществените очаквания за намаляване, за ограничаване на имунитета на депутатите и мисля, че българското общество осъзна, че с поправката, която внесохме, ние постигнахме това.
Уважаеми колеги, поемайки тази отговорност, ние поехме отговорността да гласуваме текстовете, които нашите приятели от ОДС внесоха. Гласувахме с пълното съзнание, че поемаме тази отговорност вместо тях. Създавайки за първи път в българската Конституция възможност имунитетът на депутата да не подлежи на разисквания в Народното събрание, а да може да бъде свален без да се дебатира в пленарна зала, ние мислим, че отговорихме и на очакванията, или поне на част от очакванията на нашите колеги от ДСБ, които бяха основните сторонници на падането на имунитета на депутатите.
Но, уважаеми колеги, нашите амбиции не свършват дотук. Независимо, че не сме голяма парламентарна група, ние смятаме, че можем да продължим да играем съществена роля в промените на Конституцията. Затова, уважаеми колеги, ще си позволя да ви информирам, че от днес е готова подписката и първите 11 подписа са сложени под четвъртите промени на българската Конституция. Има една тема, в която всички сме единодушни – децентрализацията на местното самоуправление. Този текст отпадна при сегашното гледане, но ние мислим, че добрата воля както на мнозинството, така и на опозицията, ще даде тези 60 подписа, които са необходими, за да поставим на вниманието на обществото, на вниманието на Народното събрание този много важен и вече болен проблем за българското управление – независимостта на общините. Надяваме се, колеги, че ще бъдем подкрепени. Нека да си пожелаем успех! (Ръкопляскания от БНС, КБ, НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, с това работата по т. 4 от нашата програма приключи.
Обявявам 30 минути почивка и каня всички от името на комисията, изработила този законопроект, от ръководството на Народното събрание в Клуба на народния представител на чаша шампанско.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Продължаваме заседанието със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХРАНИТЕ – продължение.
Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, госпожо председател.
Правя процедурно предложение за допускане до залата на госпожа Веселина Мандаджиева от Министерството на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата.
Гласували 95 народни представители: за 87, против 8, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Предстои докладване на § 16 от законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 16 са направени предложения от народните представители Васил Калинов и Пламен Моллов. Първото е подкрепено от комисията, второто е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 16:
„§ 16. В чл. 12 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона, които:
1. отговарят на хигиенните и/или на ветеринарно-санитарните изисквания, определени с нормативен акт;
2. имат разработена технологична документация за групите храни, които ще се произвеждат в обекта;
3. имат въведени:
а)  добри практики за производство и търговия с храни и система за анализ на опасностите и критични контролни точки или процедури в съответствие с нейните принципи, когато цялостното внедряване на системата е неприложимо;
б) система за управление на безопасността на храните.
2. В ал. 3 точки 2 и 3 се отменят.
3. Алинея 7 се изменя така:
“(7) В 15-дневен срок след проверката или след привеждане на обекта в съответствие с предписанието по ал. 5 съответният орган извършва регистрация на обекта. Обектът се регистрира за заявените дейности за производство и/или търговия с храни, само ако производителят или търговецът е доказал, че обектът отговаря на нормативните изисквания.”
4. В ал. 8 думите „РХЕИ” се заменят с „РИОКОЗ”.”
По § 17 е направено предложение от народния представител Пламен Моллов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
По § 19 е направено предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 19:
„§ 19. Член 15 се изменя така:
„Чл. 15. (1) Производителите и търговците на храни са длъжни писмено да уведомяват РИОКОЗ, съответно РВМС, при промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване по чл. 14, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 6, както и при спиране или възобновяване на дейността на обекта в деня на настъпването на промяната. Промените се вписват в регистъра и в издаденото удостоверение в 14-дневен срок от заявяването им.
(2) В случаите на промяна на групите храни, които обектът ще произвежда или търгува, както и при промяна в дейността на обекта се извършва нова регистрация по реда на чл. 12.”
По § 20 е направено предложение от народния представител Васил Калинов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 20:
„§ 20. В чл. 16 се правят следните изменения:
1. В ал. 2:
а) абревиатурата “РХЕИ” се заменя с “РИОКОЗ”;
б) точки 4 и 5 се изменят така:
“4. системни нарушения на хигиената на храните и на чл. 12, ал. 1, т. 3, констатирани от компетентните органи;
5. неизпълнение на принудителна административна мярка по чл.  30, ал. 1, точки 5, 6, 8, 10 и 11.”
2. В ал. 4 думите „няма право да подава заявление и да иска нова регистрация за същия обект” се заменят със „се лишава от правото да регистрира повторно същия обект”.”
По § 21 е направено предложение от народния представител Васил Калинов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 21:
„§ 21. Създава се чл. 16а:
„Чл. 16а. (1) Производителите и търговците осигуряват и контролират спазването на нормативните изисквания към храните, произвеждани или предлагани под техен контрол.
(2) Производителите и търговците носят отговорност за спазването на нормативните изисквания за хигиена на храните по време на всеки етап на производството, преработката и дистрибуцията на храни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване по тези текстове от законопроекта. Няма желаещи.
Моля да гласуваме от § 16 до § 21 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 69 народни представители: за 68, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 22 е направено предложение от народния представител Борислав Великов, което гласи:
В § 22, чл. 17, ал. 1 да се добавят в първото изречение думите „а също така и косвените звена в хранителната верига по смисъла на БДС ISO 22 000” след думите “търговци на храни”.
В § 22, чл. 17, ал. 2 да се добавят в първото изречение думите “а също така и косвените звена в хранителната верига по смисъла на БДС ISO 22 000” след думите “търговци на храни”.
В § 22, чл. 17, ал. 3 към първото изречение да се добавят думите „на основата на Кодекс на храните (Документ на Световната здравна организация и ФАО)” след думите „за прилагане на добри практики”.
Комисията не подкрепя предложението.
Направено е и предложение от народния представител Васил Калинов, подкрепено по принцип от комисията.
Има и предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 22:
“§ 22. Член 17 се изменя така:
“Чл. 17. (1) Производителите и търговците на храни, включително лицата, които осъществяват първично производство и свързани с него дейности, са длъжни да спазват хигиенните изисквания и да прилагат добри практики на всички етапи на производството, преработката и дистрибуцията на храните.
(2) Министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и горите определят с наредба:
1. изискванията към производителите и търговците на храни, включително към лицата, които осъществяват първично производство и свързани с него дейности;
2. хигиенните изисквания при първичното производство;
3. хигиенните изисквания към обектите за производство и търговия с храни;
4. условията за производство и търговия с храни.
(3) За изпълнение на изискванията по ал. 2, браншовите организации на производителите и търговците на храни, съвместно с компетентните органи, разработват по подотрасли ръководства за прилагане на добри практики и за внедряване на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки при производството и търговията с храни. Тези ръководства се утвърждават от Националния съвет по безопасност на храните.
(4) При съгласуването на ръководствата по ал. 3, Националният съвет по безопасност на храните взема предвид становището на експертния съвет по чл. 36а, изготвено при спазване на следните изисквания:
1. съответствие на ръководствата с изискванията на Кодекс Алиментариус;
2. приложимост за отрасъла, за който са разработени;
3. съответствие с нормативните изисквания;
4. съгласуваност с ръководства на Европейската комисия за въвеждане на процедури, основани на принципите на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по § 22. Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Борислав Великов по този параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 72 народни представители: за 22, против 19, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме § 22 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 79, против 3, въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 23 има направено предложение от народния представител Борислав Великов:
§ 23. В чл. 18, ал. 1. В края на алинеята, да се добави нова ал. 3:
“(3) Националният съвет по безопасност на храните определя случаите, в които не е приложимо пълното внедряване на системата в съответствие с БДС ISO 22000.”
§ 23. В чл. 18, ал. 2, т. 4 тук и навсякъде след това в закона и в предложенията за изменение на закона думата “корективни” се заменя с “коригиращи”.
§ 23. В чл. 18 се създава нова алинея:
“(3) Производителите на храни контролират безопасността на готовите продукти в собствени лаборатории като следват правилата за добрата лабораторна практика и прилагат български или международни стандартизирани методи или други нестандартизирани, но валидирани методи по реда, определен в чл. 33, ал. 3 и ал. 4. При отсъствие на собствена лаборатория анализите се извършват в акредитирани лаборатории.”
Има предложение от народния представител Васил Калинов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от народния представител Пламен Моллов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 23:
“§ 23. Член 18 се изменя така:
“Чл. 18. (1) Производителите и търговците на храни внедряват, прилагат и поддържат система за управление на безопасността на храните или система за анализ на опасностите и критични контролни точки, а когато цялостното внедряване на система е неприложимо – процедури, в съответствие с принципите на системата на анализ на опасностите и критични контролни точки.
(2) Производителите и търговците извършват преглед на системата по ал. 1 и я актуализират в случаите на извършени промени в продукта, процеса като цяло или в който и да е негов етап.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания по § 23 няма.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Борислав Великов по този параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 14, против 21, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме редакцията на комисията за § 23.
Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма.
Параграф 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По параграфи 24 и 25 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 26 има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Васил Калинов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 26:
“§ 26. Създават се чл. 20а и чл. 20б:
“Чл. 20а. (1) Когато производител или търговец на храни предполага или установи, че храните, които е внесъл, произвел, преработил, приготвил или разпространил, не отговарят на изискванията за безопасност, той незабавно предприема мерки за изтеглянето им от пазара в случай, че храните не се намират под непосредствения му контрол и информира компетентните органи за това.
(2) Когато е възможно храната вече да е достигнала до потребителя, производителят или търговецът по ал. 1 информира по ясен и ефективен начин потребителите за причините за изтеглянето от пазара.
(3) Когато прилагането на мерките по ал. 1 и ал. 2 не е достатъчно за постигането на висока степен на опазване на здравето, производителят или търговецът информира потребителите да върнат вече доставените им храни.
(4) В случаите по ал. 1-3 производителите и търговците на храни са длъжни да:
1. информират незабавно компетентните органи за предприетите от тях мерки;
2. не препятстват сътрудничеството на други лица с компетентните органи, насочено към предотвратяване, намаляване или отстраняване на възможния (произтичащия) от храните риск, в съответствие с приложимите нормативни актове и процедури;
3. оказват съдействие на компетентните органи за предприетите действия за избягване или намаляване на риска за здравето, който представлява храната, доставена от тях;
4. възстановяват заплатената от потребителите цена за съответната храна.
Чл. 20б. Лицата, които извършват търговия на дребно и дистрибуция на храни без да засягат тяхната цялост, безопасност, опаковане и етикетиране, са длъжни в рамките на своята дейност да:
1. предприемат мерки за изтегляне от пазара на храни, които не отговарят на изискванията за безопасност;
2. сътрудничат на производителите и компетентните органи при изтегляне на храни от пазара и предоставят информация, необходима за тяхното проследяване.”
По § 27 има направено предложение от народния представител Васил Калинов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 27:
“§ 27. Член 21а се изменя така:
“Чл. 21а. (1) Производителите и търговците на храни са длъжни да осигурят възможност за проследяване на храните и на всички други вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни, на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция, като за целта:
1. изискват и съхраняват информация за всеки свой доставчик на храни, на животни, отглеждани с цел производство на храни и на вещества, предназначени за влагане, или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни;
2. съхраняват информация за производителите и търговците на храни, на които те са доставили своите продукти.
(2) За изпълнение на изискванията на ал. 1 производителите и търговците на храна въвеждат и прилагат системи и процедури за събиране и съхраняване на информацията, които позволяват предоставянето й на компетентните органи при поискване.
(3) За изпълнение на изискванията на ал. 1 производителите и търговците етикетират и/или маркират храните по начин, който улеснява проследимостта им.”
По § 28 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 29 са направени предложения от народния представител Васил Калинов, подкрепено от комисията, и от народния представител Пламен Моллов, подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 29:
“§ 29. В чл. 23 се създава ал. 3:
“(3) Производителите и търговците на храни са длъжни да осигурят обучение на лицата по ал. 1 в съответствие с извършваните от тях дейности за спазването на хигиенните изисквания, правилата за добри практики и за прилагането на системата за управление на безопасността на храните или на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки, а когато тя е неприложима – на процедурите, в съответствие с нейните принципи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване по тези параграфи. Няма желаещи.
Моля да гласуваме параграфите от 24 до 29 включително, в редакция, предложена от комисията. Текстовете, които са на вносителя, са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По § 30 има едно предложение на госпожа Манева, което не е подкрепено.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, госпожо Манева.
Моля да представите целия § 30.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Комисията предлага следната редакция на § 30:
“§ 30. След чл. 23 се създава Глава четвърта “а” с членове 23а-23з.
“ГЛАВА ЧЕТВЪРТА “а”
Условия и ред за пускане на пазара на нови храни,
нови хранителни съставки и на генетично
модифицирани храни
Чл. 23а. (1) Към министъра на здравеопазването се създава Комисия по нови и генетично модифицирани храни, наричана по-нататък “комисията”, която:
1. извършва първоначална оценка на заявления за разрешение за пускане на пазара на нови храни и нови хранителни съставки;
2. дава становища по получени от Европейската комисия, Европейския орган по безопасност на храните или от компетентен орган от друга държава-членка на Европейския съюз:
а) доклади от извършени първоначални оценки на нови храни и нови хранителни съставки;
б) уведомления за пускане на пазара на нови храни или нови хранителни съставки по чл. 4а, ал. 1, т. 2 и т. 3, които въз основа на налична и общопризната научна информация или въз основа на становище на компетентен орган на държава-членка на Европейския съюз, нотифициран по реда на Регламент 258/97, са признати за съществено еквивалентни на традиционно използвани храни или хранителни съставки;
в) заявления за разрешения за пускане на пазара на генетично модифицирани храни, ГМО за използване в или като храни и храни, съдържащи съставки, произведени от ГМО;
3. извършва по искане на Европейската комисия оценка за безопасност на храните съгласно Регламент 1829/2003;
4. дава становища по други въпроси от компетентността на министъра на здравеопазването, възникнали при прилагането на този закон относно безопасността на новите храни и новите хранителни съставки, генетично модифицираните храни, ГМО за използване в или като храни и храните, съдържащи съставки, произведени от ГМО;
5. участва в разработването на проекти на нормативни актове, свързани с безопасността на новите храни и новите хранителни съставки, генетично модифицираните храни, ГМО за използване в или като храни и храните, съдържащи съставки, произведени от ГМО.
(2) Комисията се състои от 15 хабилитирани учени в областта на медицината, биотехнологиите, токсикологията, молекулярната биология, молекулярната генетика, храненето, хранителните технологии, агрономството, животновъдството и опазването на околната среда.
(3) Министърът на здравеопазването, министърът на земеделието и горите и министърът на образованието и науката предлагат за членове на комисията по четирима хабилитирани учени, а министърът на околната среда и водите предлага трима хабилитирани учени.
(4) Членовете на комисията се назначават със заповед на министъра на здравеопазването за срок четири години.
(5) В работата на комисията без право на глас участват по един представител на Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и горите, Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и енергетиката и двама представители на БАХПИ.
(6) Представителите по ал. 5 се определят със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на ръководителите на съответните ведомства и организации.
(7) Комисията приема правилник за дейността си, който се утвърждава от министъра на здравеопазването.
(8) Членовете на комисията, както и лицата по ал. 5, подписват декларация за неразгласяване на поверителна информация. В продължение на три години след прекратяване или изтичане на мандата им, членовете на комисията са длъжни да не разгласяват поверителната информация, която им е станала известна при или по повод на служебните им задължения.
(9) За осъществяване на дейности по ал. 1, т. 1, 2 и 3 членовете на Комисията по нови и генетично модифицирани храни получават възнаграждение по ред, определен с правилника по ал. 7.
Чл. 23б. (1) Лице, което желае да пусне на пазара нова храна или нова хранителна съставка, е длъжно да извърши оценка на риска за човешкото здраве преди пускането й на пазара.
(2) Лице, което желае да пусне на пазара генетично модифицирана храна, ГМО за използване в или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, е длъжно да извърши преди пускането на пазара:
1. оценка на риска за човешкото здраве;
2. оценка на риска за околната среда.
(3) Оценката на риска се извършва за всеки отделен случай, въз основа на съществуващи научни и технически данни, и включва:
1. анализ на всички потенциални неблагоприятни последици върху човешкото здраве и/или околната среда, които могат да настъпят пряко или косвено при пускането на пазара на нова храна или нова хранителна съставка, генетично модифицирана храна, ГМО за използване в или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, включително анализ на потенциалните кумулативни дългосрочни последици от пускането на тези храни на пазара;
2. заключение за потенциалното въздействие върху човешкото здраве и/или околната среда при консумация.
(4) При наличие на нова научна информация за новите храни или новите хранителни съставки, генетично модифицираните храни, ГМО за използване в или като храни или храните, съдържащи съставки, произведени от ГМО, и за последиците от пускането им на пазара върху човешкото здраве се извършва нова оценка на риска.
(5) Оценка на риска за околната среда се извършва по реда на Закона за генетично модифицираните организми.
Чл. 23в. (1) Пускането на пазара на нова храна или нова хранителна съставка се извършва само след получаване на разрешение по реда на Регламент 258/97.
(2) За нови храни или нови хранителни съставки по чл. 4а, ал. 1, т. 2 и т. 3, които въз основа на налична и общопризната научна информация или въз основа на становище на компетентен орган на държава-членка на Европейския съюз, нотифициран по реда на Регламент 258/97, са признати за съществено еквивалентни на традиционно използвани храни или хранителни съставки по отношение на състав, хранителна стойност, метаболизъм, очаквана употреба и съдържание на нежелани вещества, се прилага процедурата по чл. 23д.
(3) За получаване на разрешение по ал. 1, лице, което желае да пусне нова храна или нова хранителна съставка на територията на Република България за първи път, подава писмено заявление в Министерството на здравеопазването.
(4) Едновременно с подаването на заявлението по ал. 3 заявителят изпраща копие на заявлението до Европейската комисия.
(5) Заявлението съдържа:
1. данни на заявителя:
а) име и постоянен адрес за физическите лица;
б) наименование, седалище, адрес на управление и/или идентификационен код БУЛСТАТ за едноличните търговци и юридическите лица;
2. техническо досие на новата храна или новата хранителна съставка, което включва информацията, необходима за извършване на оценката на риска за човешкото здраве от пускането на пазара на новата храна или хранителна съставка:
а) категорията на новата храна или новата хранителна съставка по чл. 4а, ал. 1;
б) данни за източника, използван за производството на новата храна или новата хранителна съставка;
в) спецификация на новата храна или новата хранителна съставка;
г) данни за токсични, алергични и други увреждащи здравето ефекти;
д) данни за участието на новата храна или новата хранителна съставка в хранителния прием на населението;
3. доклади за извършена оценка на риска на новата храна или новата хранителна съставка, както и други данни, които доказват съответствие с изискванията по чл. 4а, ал. 2, придружени с описание на използваните методи и библиографска справка;
4. предложение за начина на етикетиране и представяне на новата храна или новата хранителна съставка в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 10, ал. 3;
5. условията за пускане на пазара на новата храна или новата хранителна съставка, ако има такива, включително и начин на употреба или приготвяне, когато това е необходимо;
6. предложение за план за наблюдение за неблагоприятни ефекти върху човешкото здраве след пускането на пазара на новата храна или новата хранителна съставка;
7. резюме на техническото досие и на оценката на риска за човешкото здраве;
8. допълнителна информация.
(6) Заявителят може да се позове на информация или на резултати от предишни заявления на други заявители или да предостави допълнителна информация, която счита за подходяща, при условие, че информацията и резултатите не са поверителни или другите заявители са дали своето писмено съгласие.
(7) В заявлението изрично се посочва кои документи и/или информация заявителят иска да бъдат поверителни, като за целта ги прилага отделно.
(8) Заявлението и документите, приложени към него, се подават на български език и на английски език на хартиен и електронен носител.
(9) Към заявлението се прилага документ за платена такса в размер, определен с тарифа на Министерския съвет.
Чл. 23г. (1) Първоначална оценка на заявлението и приложените към него документи се извършва от комисията по чл. 23а, ал. 1 или от друг компетентен орган за оценка на държава – членка на Европейския съюз, съгласно процедурата, определена в Регламент 258/97.
(2) В срок от три месеца от получаването на заявление, съответстващо на изискванията по ал. 5, се изготвя доклад за първоначална оценка.
(3) Докладът по ал. 2 съдържа заключение относно необходимостта за извършване на допълнителна оценка по реда, определен в Регламент 258/97.
(4) Министерството на здравеопазването изпраща доклада за първоначалната оценка на Европейската комисия.
(5) При спазване на процедурата, определена в Регламент 258/97 всяка държава – членка на Европейския съюз може да изкаже становище или да направи мотивирано възражение по доклада за първоначалната оценка.
(6) Заявителят трябва да предоставя на държавите – членки на Европейския съюз при поискване информация и копия от документи, свързани с подаденото от него заявление.
(7) Министърът на здравеопазването издава разрешение за пускане на пазара на нова храна или хранителна съставка при условие, че:
1. не се изисква извършването на допълнителна оценка и
2. не е получено мотивирано възражение по ал. 5.
(8) Министерството на здравеопазването при спазване на процедурата по Регламент 258/97 незабавно информира заявителя, че може да пусне на пазара новата храна или новата хранителна съставка, или че се изисква вземане на решение по реда на ал. 9.
(9) В случай, че се изисква извършване на допълнителна оценка съгласно ал. 3 или при подадено мотивирано възражение съгласно ал. 5, се прилагат процедурата и редът за вземане на решение, определени в Регламент 258/97.
(10) С решението по ал. 9 се определя обхватът на разрешението и където е приложимо, се определят:
1. условията за употреба на новата храна или новата хранителна съставка;
2. предназначението на новата храна или новата хранителна съставка и нейната спецификация;
3. специфични изисквания за етикетиране.
(11) Европейската комисия уведомява заявителя за взетото решение по ал. 9.
(12) Списъкът на разрешените за пускане на пазара нови храни и нови хранителни съставки се публикува в служебния бюлетин и на Интернет страницата на Министерството на здравеопазването.
Чл. 23д. (1) Лице, което пуска на пазара нови храни или нови хранителни съставки по чл. 23в, ал. 2, трябва да уведоми незабавно Европейската комисия за това.
(2) Уведомлението по ал. 1 трябва да бъде придружено от приложимите документи по чл. 23в, ал. 2.
(3) Информация за получените уведомления се публикува ежегодно по реда на Регламент 258/97.
Чл. 23е. (1) Пускането на пазара на генетично модифицирана храна, ГМО за използване в или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, се извършва само след получаване на разрешение от Европейската комисия по реда на Регламент 1829/2003 и при спазване на съответните условия, определени в разрешението.
(2) За получаване на разрешение лицето, което желае да пусне на пазара генетично модифицирана храна, ГМО за използване в или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, подава писмено заявление в Министерството на здравеопазването.
(3) Когато продукт по ал. 1 се пуска на пазара само като храна за консумация от човека, заявлението трябва да съдържа изрична декларация за това, основана на данни, които могат да бъдат проверени.
(4) Когато продукт по ал. 1 може да бъде използван като храна за консумация от човека и като фураж, се подава едно заявление до министъра на здравеопазването.
(5) Заявлението по ал. 2 съдържа:
1. данни на заявителя:
а) име, ЕГН, номер на документа за самоличност и постоянен адрес за физическите лица;
б) наименование, седалище, адрес на управление и идентификационен код БУЛСТАТ за едноличните търговци и юридическите лица;
2. техническо досие на генетично модифицираната храна, ГМО за използване в или като храна или храната, съдържаща съставки, произведени от ГМО, което включва информацията, необходима за извършване на оценката на риска за човешкото здраве от пускането на пазара на тези храни:
а) наименование и предназначение на храната, нейната спецификация, включително и вида на генетичната модификация;
б) информация за съответствие с изискванията по Приложение № 2 на Протокола от Картахена, когато е приложимо;
в) подробно описание на метода на производство и преработка, когато е приложимо;
г) копия от доклади за проведени изследвания, включително и налични данни от независими проучвателни изследвания и всяка друга допълнителна информация, които доказват съответствие с изискванията по чл. 4а, ал. 3;
д) анализи, придружени от необходимата информация и данни, че характеристиките на храната не се различават от тези на храните, които са предназначени да заместят, при които са взети предвид границите за естествена вариация на характеристиките по отношение на състав, хранителна стойност или хранителен ефект, предназначение за употреба и последствия за здравето на определени групи от населението, или предложение за етикетиране на храната в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 10, ал. 3;
3. мотивирано становище, че храната няма да предизвика етични и/или религиозни проблеми у потребителите, или предложение за етикетиране на храната в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 10, ал. 3;
4. условията за пускане на пазара на храната или на храните, произведени от нея, както и специфични условия за начин на употреба или приготвяне, когато е приложимо;
5. описание на методите за вземане на проби, откриване и определяне на генетичната модификация и когато е приложимо, за откриване и определяне на генетичната модификация в храната и/или в храни, произведени от нея;
6. проби от храната и контролни проби, както и информация за наличие и достъп до референтен материал;
7. резюме на досието в стандартизиран вид и резюме на оценката на риска за човешкото здраве;
8. предложение за последващо пускане на пазара наблюдение относно употребата на храната, когато и приложимо.
(6) В случай на подадено заявление за ГМО за използване в или като храна, храна по смисъла на ал. 5 е генетично модифицираната храна.
(7) В случай на ГМО за използване в или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, към документите по ал. 5 се прилагат:
1. пълното техническо досие на генетично модифицирания организъм и заключенията от извършената оценка на риска по Закона за генетично модифицираните организми, или копие от разрешението за пускане на пазара на ГМО като продукт или съставка на продукт, когато има издадено такова разрешение по Закона за генетично модифицираните организми;
2. план за наблюдение за неблагоприятни ефекти върху околната среда след пускането на генетично модифицирания организъм на пазара, разработен в съответствие с изискванията по Закона за генетично модифицираните организми, както и предложения за продължителността на наблюдението.
(8) Когато заявлението се отнася до вещество по чл. 2, ал. 1, чиято употреба и пускане на пазара са свързани с включването му в списък на разрешени вещества по реда на друг нормативен акт на Европейските общности, това изрично се посочва в заявлението, като се предоставя и информация за статута на веществото по реда на съответния акт.
(9) Заявлението по ал. 5 се попълва и представя при спазване на изискванията на Регламент 641/2004 и съгласно препоръки на Европейската комисия и Ръководства на Европейския орган по безопасност на храните, приети съгласно Регламент 1829/2003.
(10) Заявлението се подава на български език и на английски език, на хартиен и на електронен носител.
(11) В заявлението изрично се посочва кои документи и/или информация заявителят иска да бъдат поверителни, като за целта ги прилага отделно.
(12) Към заявлението се прилагат удостоверение за актуалното състояние на регистрацията на заявителя, когато е едноличен търговец или юридическо лице.
(13) Към заявлението се прилага информация за генетично модифицираната храна, ГМО за използване в или като храна или храната, съдържаща съставки, произведени от ГМО, пускани на пазара извън територията на страната, когато има такива случаи.
(14) Заявителят може да се позове на информация или резултати от предишни заявления на други заявители или да предостави допълнителна информация, която счита за подходяща, при условие, че информацията и резултатите не са поверителни и другите заявители са дали своето писмено съгласие.
Чл. 23ж. (1) Министерството на здравеопазването в срок от 14 дни уведомява писмено заявителя, че заявлението е получено, като изрично посочва датата на получаването му.
(2) Министерството на здравеопазването незабавно информира и изпраща заявлението по чл. 23в и приложените към него документи на Eвропейския орган по безопасност на храните в съответствие с изискванията на Регламент 1829/2003.
(3) Европейският орган по безопасност на храните дава становище при условията и по реда, определени в Регламент 1829/2003.
(4) Разрешение за пускане на пазара на генетично модифицирана храна, ГМО за използване в или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, се предоставя в съответствие с процедурата, определена в Регламент 1829/2003, като Европейската комисия уведомява заявителя за взетото решение.
(5) Списъкът на разрешените за пускане на пазара генетично модифицирани храни, ГМО за използване в или като храна или храни, съдържащи съставки, произведени от ГМО, се публикува в служебния бюлетин и на Интернет-страницата на Министерството на здравеопазването.
(6) Изменение, временно прекратяване и отнемане на разрешение за пускане на пазара на генетично модифицирана храна, ГМО за използване в или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, се извършва по реда, определен в Регламент 1829/2003.
(7) Разрешението по ал. 4 се подновява на 10-годишен период, като в срок до една година преди изтичането на срока му на валидност, лицето, получило разрешението, трябва да изпрати заявление до Европейската комисия. Продължаване действието на разрешението се извършва по реда, определен в Регламент 1829/2003.
(8) Лицата, получили разрешение по ал. 4 и лицата, отговорни за пускането на пазара, са длъжни да спазват условията или ограниченията за пускане на пазара на генетично модифицирана храна, ГМО за използване в или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, описани в разрешението.
(9) Лицата, получили разрешение по ал. 4, към които е поставено изискване за последващо пускане на пазара наблюдение и/или за изпълнение на план за наблюдение за неблагоприятни ефекти върху околната среда след пускането на генетично модифициран организъм на пазара, трябва да извършват наблюденията и да предоставят информация по реда, определен в Регламент 1829/2003.
(10) Лицата, получили разрешение по ал. 4, които искат да променят условията, определени в него, подават заявление по чл. 23е, ал. 2 при спазване на процедурата, определена в Регламент 1829/2003.
Чл. 23з. (1) Лицата, които пускат на пазара генетично модифицирани храни, съдържащи или състоящи се от ГМО, включително и в насипно състояние, са длъжни да предоставят на купувачите в писмен вид информация за това, че храната съдържа или се състои от ГМО, както и уникалния код на ГМО.
(2) Производителите и търговците на храните по ал. 1 са длъжни да предоставят на купувачите информацията, че храната съдържа или се състои от ГМО, както и уникалния код на ГМО в писмен вид и на следващите етапи от прилагането й на пазара.
(3) Производителите и търговците по ал. 1 и 2 са длъжни да имат въведени система и процедури за:
1. съхраняване на информацията по ал. 1 и 2;
2. идентифициране на лицата, от които са закупили и на които са продали храните по ал. 1.
(4) Информацията по ал. 1 се съхранява за период от пет години след реализирането на всяка сделка.
(5) При етикетиране на генетично модифицирани храни, съдържащи или състоящи се от ГМО и храни, съдържащи съставки, произведени от ГМО, в допълнение към изискванията, определени в наредбата по чл. 10, ал. 2 се спазват изискванията на Регламент 1829/2003.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по § 30 на законопроекта. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 30 в окончателната редакция, предложена от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Параграф 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 31 има направено предложение от народния представител Васил Калинов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 31:
„§ 31. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „Закона за ветеринарномедицинската дейност” се поставя запетая и се добавя „Закона за защита на растенията”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) В страната могат да се внасят и храни, които отговарят на изискванията, признати от Европейските общности за еквивалентни, или на определените изисквания съгласно споразумение, сключено между Европейските общности и страна износител.”
3. Алинея 3 се отменя.”
По § 32 е направено предложение от народния представител Васил Калинов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 32:
„§ 32. Член 24а се изменя така:
„Чл. 24. (1) Внос на бутилирани натурални минерални води в страната и тяхното разпространение в търговската мрежа се извършва след издаване на сертификат за внос от министъра на здравеопазването.
(2) За издаване на сертификата по ал. 1 вносителят на бутилирана натурална минерална вода подава заявление до министъра на здравеопазването, в което се посочват:
1. наименование, седалище и адрес на управление на фирмата вносител;
2. наименование и адрес на чуждестранната фирма производител;
3. страната, от която се внася натуралната минерална вода;
4. търговска марка (търговско наименование) на натуралната минерална вода.
(3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат:
1. копие от съдебното решение за регистрация на българската фирма вносител съгласно Търговския закон и удостоверение за актуално състояние;
2. копие от официалния документ за признаване на водата като натурална минерална, издаден от компетентния орган на съответната страна;
3. документ, издаден от компетентния орган на съответната страна, удостоверяващ, че натуралната минерална вода отговаря на изискванията, определени в наредбата по чл. 4б, ал. 1;
4. протоколи за проведени изпитвания на водата от акредитирани лаборатории.
(4) Министърът на здравеопазването в срок 10 дни от подаването на документите по ал. 2 и 3 издава сертификата или прави мотивиран отказ за това.
(5) Изричният или мълчаливият отказ подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
(6) Вносните натурални минерални води, за които е издаден сертификат за внос, се включват в отделен раздел на списъка на натуралните минерални води по чл. 4б, ал. 3.
(7) Срокът на валидност на сертификата е пет години.
(8) Подновяване на сертификата се допуска преди изтичането на срока по ал. 7, като за целта в Министерството на здравеопазването се представя актуален документ по ал. 3, т. 3.
(9) В случай, че документът по ал. 8 не бъде представен в срока по ал. 8, съответната натурална минерална вода се заличава от списъка по ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 31 и § 32 в окончателната редакция, предложена от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 33, 34, 35 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 36 е направено предложение от народния представител Васил Калинов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Пламен Моллов, което също е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 36:
“§ 36. В чл. 26, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В текста на ал. 1 думите “държавен контрол” се заменят с “официален контрол”.
2. Точка 1 се изменя така:
“1. всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни;”
3. Точка 11 се изменя така:
“11. добрите практики за производство и търговия с храни, системата за управление на безопасността на храните, системата за анализ на опасностите и критични контролни точки или съответните процедури, основани на нейните принципи, а също технологичната документация”.”
По § 37 е направено предложение от народния представител Васил Калинов, което е подкрепено от комисията.
Направено е предложение и от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 37:
“§ 37. Член 27 се изменя така:
“Чл. 27. (1) Официалният контрол се извършва систематично на базата на риска и с подходяща честота с цел осигуряване безопасността на храните, като се вземат предвид:
1. установените рискове, свързани с храните, с производството и търговията с храни, с употребата на храни или с процесите, материалите, веществата, дейностите или действията, които могат да повлияят на безопасността на храната;
2. водената документация от производителите и търговците на храни по отношение на съответствието с нормативните изисквания;
3. документираните от компетентните орани данни за установени при предишни проверки несъответствия в дейността на производителя и търговеца с нормативните изисквания;
4. надеждността на извършваните от производителя или търговеца собствени проверки в обекта;
5. всяка друга информация, която би могла да свидетелства за несъответствие.
(2) Официалният контрол се извършва без предварително уведомяване, включително непланирано, с изключение на случаите на одити, за провеждането на които производителите или търговците задължително се уведомяват.
(3) Официалният контрол се извършва на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни и включва контрол на обектите за производство и търговия с храни, употребата и съхранението на храни, процесите, материалите, веществата, дейностите или действията, включително транспортирането на храни.
(4) Официалният контрол се състои от една или няколко от следните дейности:
1. инспекции на:
а) сгради, прилежащи площи, помещения, съоръжения и технологично оборудване, включително на транспортни средства, използвани при производството и търговията с храни, съоръжения, използвани при първичното производство, както и храните;
б) суровини, съставки, спомагателни вещества и други продукти, използвани за производство и приготвяне на храни;
в) полуготови храни;
г) материали и предмети, предназначени за контакт с храните;
д) почистващи и поддържащи препарати и процеси, както и пестициди;
е) етикетиране, представяне и рекламиране на храни;
2. проверки на хигиенните условия в обектите за производство и търговия с храни;
3. оценка на процедурите за прилагане на добри практики, на системата за управление на безопасността на храните или на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки, а когато тя е неприложима – на процедурите, в съответствие с нейните принципи;
4. вземане на проби и образци и провеждане на анализи и изследвания;
5. контрол на хигиената на персонала;
6. преглед на документацията и записите, които могат да имат връзка с оценката на съответствието с изискванията на законодателството по храните;
7. разговори с ръководителите и изпълнителите в предприятията за производство и търговия с храни;
8. отчитане на стойностите, регистрирани от средствата за измерване, използвани в обектите за производство и търговия с храни;
9. проверки на регистрираните стойности от средствата за измерване в обекта чрез използване на собствени средства за измерване от компетентните органи;
10. други дейности, необходими за осигуряване изпълнението на целите на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме параграфи от 33 до 37 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 38 е направено предложение от народния представител Пламен Моллов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38.
По § 39 е направено предложение от народния представител Борислав Великов, което не е подкрепено от комисията. То гласи:
“§ 39. В чл. 28 се създава ал. 1 – в края на алинеята се добавя изречението: “Органите, извършващи официален контрол, следва да бъдат акредитирани по БДС EN ISO/IEC 17020.”
Предложението на народния представител Пламен Моллов е подкрепено по принцип. То е отразено на систематичното място в § 48 относно чл. 32, ал. 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
По § 39 има неприето предложение. Има ли желаещи да защитят това предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Борислав Великов по § 39, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 22, против 14, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Гласуваме текстовете на комисията за параграфи 38 и 39.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 40 е направено предложение от народния представител Борислав Великов, което не се подкрепя от комисията:
“§ 40. В чл. 28а, ал. 1 се добавя изречението: “За гарантиране прозрачността на вътрешните одити в одитиращия екип могат да участват представители на браншовите организации или организациите на потребителите.”
Предложението на народния представител Пламен Моллов е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 40? Има неприето предложение. Няма.
Моля да гласуваме предложението на народния представител Борислав Великов по § 40, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 12, против 39, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на вносителя за § 40, който е подкрепен от комисията.
Гласували 67 народни представители: за 66, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 41 и § 42.
По § 43 е направено предложение от народния представител Васил Калинов, което е подкрепено от комисията.
Предложението на народния представител Пламен Моллов се подкрепя от комисията.
Предложението на народния представител Борислав Великов е подкрепено по принцип от комисията и е отразено на систематичното място в чл. 29в, ал. 4.
Има предложение на народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което е подкрепено по принцип от комисията, а по чл. 29ж, ал. 1 и 2 е оттеглено.
Предложението на народния представител Пламен Моллов по чл. 29е е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 43:
„§ 43. Създават се чл. 29б–29ж:
„Чл. 29б. Органите на държавния фитосанитарен контрол упражняват контрол за съдържанието на замърсители и остатъци от пестициди в растителните суровини и продукти преди пускането им на пазара при условията и по реда на Закона за защита на растенията.
Чл. 29в. (1) Официалният контрол върху храните се осъществява чрез подходящи методи и техники, като мониторинг, надзор, верифициране, одит, инспекция, вземане на проби и анализ, съгласно наредба на министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и горите.
(2) Официалният контрол върху храните се извършва по процедури, определени с наредбата по ал. 1. Тези процедури съдържат информация и инструкции за лицата, които извършват официален контрол.
(3) Процедурите за верифициране на ефективността от извършения официален контрол и предприетите корективни действия се определят с наредбата по ал. 1.
(4) Изискванията към документите, които изготвят компетентните органи за резултатите от контрола, се определят с наредбата по ал. 1.
Чл. 29г. Компетентните органи в срок 14 дни от датата на приключване на проверката предоставят на съответния производител или търговец на храни копие от доклада от извършената проверка.
Чл. 29д. Компетентните органи осигуряват безпристрастност, качество и съгласуваност на официалните проверки.
Чл. 29е. (1) За осигуряване на ефективна координация и сътрудничество при извършване на официалния контрол към Националния съвет по безопасност на храните се създава Съвет за координация на контрола.
(2) Съветът за координация на контрола се председателства от председателя на Националния съвет по безопасност на храните. В състава на съвета участват главният държавен здравен инспектор, главният ветеринарно-санитарен инспектор, директорът по ДВСК, генералният директор на Националната служба по растителна защита, директорът на Националната служба по зърното и фуражите, директорът на Агенция „Митници” и директорът на Национална служба „Полиция”.
(3) Основните функции на Съвета за координация на контрола са:
1. координация и планиране на контролните дейности на всички етапи на производството и търговията с храни, включително съвместни проверки от РИОКОЗ и РВМС в обектите за търговия на дребно, в които се предлагат храни от неживотински и от животински произход, и в заведенията за обществено хранене;
2. обмен на информация и съгласуване на процедурите за контролните дейности, извършвани самостоятелно от органите на държавния здравен контрол и държавния ветеринарно-санитарен контрол, както и на другите компетентни органи;
3. осъществяване на контакти с Европейската комисия и нейни структури по въпросите, свързани с официалния контрол върху храните;
4. осъществяване координация на дейността и взаимодействие с компетентните органи на държавите членки;
5. утвърждаване на единния многогодишен национален контролен план и доклада до Европейската комисия по чл. 29ж.
6. изготвяне на ежегоден анализ за ефективността на официалния контрол и предложение за подобряването му.
(4) Министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и горите съгласувано с министъра на финансите приемат правилник за работата на Съвета за координация на контрола.
Чл. 29ж. (1) За ефективното извършване на официалния контрол върху храните се разработва единен многогодишен национален контролен план.
(2) Една година след въвеждането на многогодишния национален контролен план, а впоследствие всяка година, се представя доклад за неговото изпълнение до Европейската комисия.
(3) Изискванията към съдържанието на плана по ал. 1 и на доклада по ал. 2 се определят с наредбата по чл. 29в.
(4) Планът по ал. 1 може да се коригира по време на неговото изпълнение въз основа на:
1. промени в законодателството;
2. поява на нови болести или рискове за здравето;
3. промени в структурата, управлението или дейността на компетентните органи;
4. резултати от официалните проверки;
5. научни констатации;
6. изменение в указанията на Европейската комисия за изготвяне на плановете.
(5) Изготвянето и утвърждаването на доклада и изпращането му до Европейската комисия се осъществява в рамките на 6 месеца след изтичане на годината, за която се отнася.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Имате думата за изказване по тези три параграфа. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 41 и 42 на вносителя, подкрепени от комисията, и § 43 в редакция на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 44 има предложение от народния представител Борислав Великов.
Комисията подкрепя предложението по т. 4, а по т. 2 не го подкрепя.
Предложението по т. 2 гласи: „В чл. 30, ал. 1, т. 2 да се измени по следния начин:
„2. да изискват сведения и документи, свързани с производството и търговията с храни, които да ползват на територията на организацията и да получават копие от текущите записи.”
Има предложение от народния представител Васил Калинов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Пламен Моллов, което комисията е подкрепила по т. 4, а по т. 2 предложението беше оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на § 44:
„§ 44. Член 30 се изменя така:
„Чл 30. (1) Компетентните органи имат право:
1. на свободен достъп до всички обекти за производство и търговия с храни, както и до транспортните средства;
2. да изискват сведения и документи, свързани с производството и търговията с храни, и да получават копия от тях;
3. да вземат проби и образци за лабораторни анализи и изследвания;
4. да посочват в писмен вид конкретно установените от тях отклонения от нормативните изисквания, без да дават указания за начина на отстраняване;
5. да предлагат на държавната приемателна комисия за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България решение за отказ за приемане на обекти за производство и търговия с храни, когато установят съществени нарушения на нормите и изискванията, определени с нормативен акт;
6. да спират експлоатацията на обекти за производство и търговия с храни или на части от тях временно или завинаги при установяване нарушения на нормите и изискванията, определени с нормативен акт;
7. да извършват мониторинг;
8. да спират реализацията на храни, които пряко или косвено застрашават здравето на хората, и да разпореждат те да бъдат върнати, отнети, унищожени, преработени или използвани за други цели;
9. да съставят актове за констатиране на административни нарушения;
10. да ограничават достъпа до обектите под възбрана чрез удостоверителни знаци;
11. да ограничат или забранят пускането на пазара на храни;
12. да предприемат необходимите действия за гарантиране безопасността на храните и съответствие с нормативните изисквания;
13. да предприемат всякакви други действия, необходими за изпълнение на правомощията им.
(2) Компетентните органи провеждат дейностите по контрола на принципа на прозрачността, като за целта предоставят своевременно необходимата информация относно контролните си дейности на обществеността.
(3) При изпълнение на своите задължения компетентните органи са длъжни да пазят в тайна научаваните от тях факти и обстоятелства, които имат поверителен характер или съставляват тайна, с цел защита интересите на физическите и юридическите лица.”
По § 45 има направено предложение от народния представител Васил Калинов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 45:
„§ 45. Член 30а се изменя така:
„Чл. 30а. (1) В случаите, когато при официалния контрол компетентните органи са констатирали несъответствие с нормативните изисквания, се предприемат някои от действията по чл. 30, ал. 1, с цел производителят или търговецът на храни да предприеме коригиращи действия за отстраняване на несъответствието и причините за появата му.
(2) При предприемане на действията по ал. 1 компетентните органи вземат под внимание същността на несъответствието и водената документация от производителя или търговеца.
(3) Компетентните органи предприемат необходимите мерки за забрана на продажбата на храна или разпореждат изтеглянето й от пазара, когато въпреки съответствието й със специфичните изисквания за безопасност има основателни причини за съмнение, че храната е опасна.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Борислав Великов по § 44 в частта по т. 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 35, против 29, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текстовете от § 44 до 47 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 48 има предложение от народния представител Борислав Великов, което не е подкрепено от комисията. То гласи:
1. В § 48, чл. 32, ал. 5, т. 4 в края на изречението се добавят думите “и до браншовите организации на производителите на храни”.
2. Създава се нова ал. 8:
“(8) Дейността на лабораториите по ал. 1 и ал. 4 може да бъде одитирана два пъти годишно от браншовите организации, организациите на потребителите и други обществени организации, които имат отношение към безопасността на храните.”
3. Създава се нова ал. 9:
“(9) Министърът на здравеопазването, съответно министърът на земеделието и горите, назначава незабавно комисия за проверка в случаите, когато одитът по ал. 8 е констатирал нарушения по задълженията по чл. 28, ал. 2 и на дейността в съответствие с изискванията по чл. 32, ал. 2 и 3.”
4. Създава се нова ал. 10:
“(10) Министърът на здравеопазването, съответно министърът на земеделието и горите, осигурява финансирането на дейността на лабораториите по чл. 32, ал. 1 и ал. 4.”
Има предложение и на народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което също не е подкрепено от комисията.
Предлага се редакция на ал. 4 на чл. 32:
“(4) Председателят на Националния съвет по безопасност на храните утвърждава национални референтни лаборатории за изпитване на храни по предложение на министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и горите.”
В ал. 6 текстът “министърът на здравеопазването, съответно министърът на земеделието и горите” се заменя с “председателят на Националния съвет по безопасност на храните”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания?
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моля ви да вникнете в същността на предложението, което сме направили, като обърнете специално внимание на текстовете, които досега сме приели и които предстоят да приемем, за да видите, че и от управленска гледна точка, и от логическа гледна точка нашето предложение е съвсем уместно.
Ако погледнете чл. 29е, ще видите, че председател на Съвета за координация на контрола е председателят на Националния съвет по безопасност на храните. Той координира и планира контролните дейности на всички етапи – този съвет и съответно неговият председател има тези правомощия – в производството и търговията с храни, освен това ежегодно анализира ефективността на официалния контрол.
Ако погледнем чл. 35, ще видите, че основна функция на Националния съвет по безопасност на храните е осъществяването на политика за единен официален контрол по безопасността на храните и методически ръководи дейността по координация на контрола.
Значи няма как, от една страна, председателят на Националния съвет по безопасност на храните да е и председател на Съвета за координация, който координира цялостната контролна дейност и методически я ръководи, освен това да е председател на Националния съвет по безопасност на храните, който осъществява политиката в тази сфера, и инструментариумът – лабораториите, националните референтни лаборатории, да не се утвърждава от него.
Ние предлагаме председателят на Националния съвет по безопасност на храните да утвърждава националните референтни лаборатории по предложение, разбира се, на министъра на здравеопазването и на министъра на земеделието и горите, като по този начин фактически връзваме целия този процес на единно управление и единно методическо ръководство на контролната дейност. Всъщност тази най-важна дейност, свързана с инструментариума за контрол, я оставаме да се решава на едно по-ниско равнище.
Затова ви призовавам да подкрепите направеното предложение в ал. 4 това право да бъде вменено на председателя на Националния съвет по безопасност на храните. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Други желаещи за изказване по § 48 има ли?
Господин Моллов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По принцип, като философия на това, че председателят на Националния съвет по безопасност на храните трябва един ден да посочва списъка на референтните лаборатории, госпожа Манева е права и това би било много добра практика, ако имахме единен орган за контрол върху безопасността на храните, какъвто на първо четене беше предлаган многократно.
Сега действащият закон и текстовете, както са залегнали в другите членове, които приехме, представляват известен компромис, създавайки Съвет за координация на контрола. В същото време Националният съвет по безопасност на храните се явява орган, който има алтернативно сменящо се ръководство през шест месеца, така както е записано в чл. 34, който все още не сме гласували. В този смисъл от логиката, която предлага госпожа Манева, предложението им заедно с господин Паница, следва, че би трябвало шест месеца единият председател, който примерно е заместник-министър от Министерството на здравеопазването, да утвърждава списък на референтни лаборатории, през следващите шест месеца другият алтернативно ръководещ този орган председател да извършва същото нещо, но вече от негова гледна точка.
От друга страна, възниква и един чисто елементарен процедурен въпрос: дали председателят на националния съвет по принцип има юридическо право да извършва такова утвърждаване на списък на референтни лаборатории?
В комисията надделя виждането, че трябва да остане текстът на вносителя, който според мен е по-прецизен на този етап. Един ден, когато евентуално ще се пристъпи към единен орган за контрол, тогава председателят на този единен орган би трябвало да извършва този контрол, какъвто е замисълът и на Вашето предложение, госпожо Манева, доколкото разбирам. Той ще извършва утвърждаване на такъв списък от контролни лаборатории, които ще служат за извършване на неговата дейност.
Така че предлагам да подкрепим предложението, което беше гласувано в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
За дуплика думата има госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Моллов! Аз съм съгласна, че изглежда малко странно при тази промяна на председателите – на ротационен принцип от едното министерство и от другото министерство, да се въвежда единно одобряване на лабораториите. Но независимо кой е председателят, там има един съвет, който е длъжен да провежда единната политика в областта на контрола. Тоест преди председателят на Националния съвет по безопасност на храните, който и да е той, да утвърди референтните лаборатории, тази процедура ще се обсъжда в Националния съвет по безопасност на храните, ще се обсъждат единните критерии и единната методология, която се използва от тези лаборатории, и това не може да бъде пречка на такова формално основание да имаме единно утвърждаване на лабораториите.
Независимо че това, което казахте, е признание, че практически ние не направихме нищо съществено в областта на единството на контрола, това ще бъде наистина една съществена крачка, ако приемем, че формално по този начин ще осъществяваме едно по-прецизно методологическо въздействие върху дейността на различните лаборатории и представители на различните ведомства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Моллов, за изказване.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Мисля, че може да се намери добро редакционно решение в случая, което да удовлетворява логиката на госпожа Манева, която иначе е правилна. Става дума за това в текста да се запише, че министърът на здравеопазването или министърът на земеделието и горите утвърждава списъка на референтните лаборатории по предложение на Националния съвет за безопасност на храните. Излиза, че Националният съвет ще си вземе решение, ще предложи този списък на референтни лаборатории и няма да има юридическа пречка единият или другият министър да извършва утвърждаването на този списък. Мисля, че това е решение, което преодолява този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Което означава, че трябва да го направим като редакционна корекция на текста на вносителя, ако се приеме това предложение.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Тогава ал. 4 ще гласи:
„(4) Министърът на здравеопазването, съответно министърът на земеделието и горите определя национални референтни лаборатории за изпитване на храни, по предложение на Националния съвет по безопасност на храните.”
„(6) Министърът на здравеопазването, съответно министърът на земеделието и горите заличава със заповед определените по реда на ал. 1 лаборатории, които не изпълняват условията по ал. 2”.
В тази алинея няма промяна, само в ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Борислав Великов по § 48, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 8, против 39, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Вашето предложение, госпожо Манева, по принцип се приема, така че няма да го подлагам на гласуване.
Подлагам на гласуване редакцията, която господин Моллов направи на ал. 4 на § 48, който всъщност възпроизвежда предложението на госпожа Манева.
Моля, гласувайте новата редакция на ал. 4 в текста на вносителя.
Гласували 77 народни представители: за 75, против 2, въздържали се няма.
Редакционна корекция на ал. 4 се приема.
Поставям на гласуване § 48 на вносителя, който е подкрепен от комисията, заедно с току-що гласуваната редакция на ал. 4.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Параграф 48 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49.
По § 50 е направено предложение от народния представител Борислав Великов, което не е подкрепено от комисията:
„§ 50. В чл. 33, ал. 2 второто изречение се изменя така:
„В тези случаи могат да се използват и валидирани методи, съответстващи на целта или разработени съгласно научни протоколи.”
Алинея 3 се изменя така:
„(3) В случаите, когато ал. 2 не се прилага, валидирането на методите за анализ се извършва в една акредитирана по БДС 17025 лаборатория съгласно международно приет протокол.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказвания по тези два текста. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Борислав Великов по § 50, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 16, против 47, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 49 и 50 на вносителя, които са подкрепени от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 51 има предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което е подкрепено по ал. 4, а в останалата част не е подкрепено:
„В § 51, член 34, ал. 1 текстът след думите „Министерският съвет” се заличават.
В ал. 2 в състава на Националния съвет по безопасност на храните се включи: „Председателят на Научния съвет за координация оценката на риска при разработване на нормативни актове в областта на безопасността на храните, представител на БАН”.
Алинея 3 се редактира както следва:
„(3) Председателят на Националния съвет по безопасността на храните се определя с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и горите.”
Има предложение на народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено по принцип по ал. 1 и 2, а в останалата част не е подкрепено:
„(3) Председател на Националния съвет по безопасност на храните е заместник-министърът на здравеопазването.
(4) Председателят на Инспектората по контрола по право участва в заседанията на НСБХ без право на глас.”
Комисията предлага следната редакция на § 51:
„§ 51. Член 34 се изменя така:
„Чл. 34. (1) Създава се Национален съвет по безопасност на храните към Министерския съвет за координиране на държавната политика по безопасността на храните и изпълнение на функциите по управление на риска.
(2) В състава на Националния съвет по безопасност на храните се включват по един заместник-министър на здравеопазването, на земеделието и горите и на икономиката и енергетиката, председателят на БАХПИ и един представител на сдруженията за защита на потребителите. Поименният състав на съвета се определя с решение на Министерския съвет.
(3) Председатели на Националния съвет по безопасност на храните са заместник-министърът на здравеопазването и заместник-министърът на земеделието и горите. Председателите ръководят Националния съвет по безопасност на храните на ротационен принцип за срок 6 месеца.
(4) Правилникът за организацията и дейността на Националния съвет по безопасността на храните се утвърждава от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по този параграф.
Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Всъщност, искам да направя едно уточнение във връзка с неподкрепянето на ал. 3. Идеята е била министърът на здравеопазването да бъде председател, съгласно първоначалната идея на законопроекта за единен орган за контрол. Сега, съгласно ротационния принцип, който се въвежда с този член, на практика това по принцип е подкрепено. В този смисъл оттеглям тази част от своето предложение, която не е подкрепена от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Манева, заповядайте за изказване.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да защитя предложението ни по ал. 2 – в състава на Националния съвет по безопасността на храните да се включва и председателят на Научния съвет за координация оценката на риска при разработване на нормативни актове в областта на безопасността на храните - орган към министъра на здравеопазването. Всъщност, в националния съвет ще се взимат основно решения, свързани с управление на риска и с разработване на нормативни актове в тази област. В състава на националния съвет така, както той е описан в чл. 34, ал. 2, преобладават представители на администрациите на двете ведомства. В същото време във функциите на националния съвет е казано, че в случаи на промяна на нормативната уредба се взима мнението и на експертите, тоест на експертния съвет. Много по-резонно и нормално ще бъде, когато това експертно становище се защитава от председателя на научния съвет, който изготвя тези становища. В националния съвет да има представител на научната мисъл в тази сфера.
Именно поради тази причина ние сме предложили в състава на националния съвет да бъде включен и още един представител – представител на науката, на звеното, което фактически подготвя научните становища по тези въпроси. Мисля, че в това не само че няма нищо лошо, а то е резонно, защото по този начин ще се аргументират и защитават експертните становища, които вероятно в писмен вид ще бъдат представяни, но той може да участва в дебата и да се взимат разумни и аргументирани решения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване?
Има думата заместник-министърът на здравеопазването господин Додов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОДОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ако бъде прието предложението на госпожа Манева, съществува опасност да се смесват оценката на риска, който се извършва от този експертен съвет от специалисти, с управлението на риска, който се извършва в Националния съвет по безопасност на храните. Оценката на риска и управлението на риска според внесената стратегия на законопроекта не бива да се смесват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Манева и господин Паница в частта, която не е подкрепена от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 11, против 35, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 51.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 52 са направили предложение народните представители Евдокия Манева и Васил Паница.
То е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народния представител Пламен Моллов. То също е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 52:
“§ 52. Член 35 се изменя така:
“Чл. 35. (1) Националният съвет по безопасност на храните има следните функции и задачи:
1. предлага на министъра на здравеопазването и/или на министъра на земеделието и горите промени в правното регулиране на безопасността на храните в съответствие с принципите на Европейските общности и на Световната търговска организация;
2. предлага на Министерския съвет структурни и административни промени в системата от компетентни органи по контрола;
3. утвърждава ръководствата по чл. 17, ал. 3;
4. осъществява политика на единен официален контрол по безопасността на храните на субектите от хранителната верига и методически ръководи дейността по координиране на функциите на компетентните органи.
(2) В случаите на промени в нормативната уредба Националният съвет по безопасност на храните отчита резултатите от извършената оценка на риска, представена от експертния съвет по чл. 36а.”
По § 53 има предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което не е подкрепено от комисията. То гласи:
В § 53, чл. 36, ал. 3 второто изречение се заличава.
Предложението на народния представител Пламен Моллов е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 53:
“§ 53. В чл. 36 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 изречение второ се заличава.
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Националният съвет по безопасност на храните взема решения с единодушие. В случай, че по даден въпрос не се постигне единодушие, въпросът се разглежда на следващо заседание на съвета и в този случай съветът взема решение с обикновено мнозинство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези текстове.
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Нашите предложения по § 52 са приети по принцип и са концентрирани в едно изречение в т. 4, което гласи, че Националният съвет по безопасността на храните осъществява политика на единен официален контрол по безопасността на храните и методически ръководи дейността по координиране на контролните функции на компетентните органи.
Това е една обща формулировка, изключително компромисна, защото практически конкретните дейности на Националния съвет по безопасността на храните и практически конкретните му правомощия ще бъдат разписани в правилника по § 51. И отново единният контрол като философия, към която се стремим, ще бъде предоставен на двете ведомства, които ще се споразумяват какво в крайна сметка ще бъде направено, за да се осъществява този единен контрол. Разбира се, че на този етап не бяхме в състояние, нямаше воля да се направи един-единен орган, който да има ясни правомощия, разписани в закона.
Да се надяваме, че все пак Министерският съвет ще прояви разум и част от конкретните формулировки, които сме предложили в § 52, ще бъдат включени в този правилник.
Що се отнася до § 53, вижте какво правим, колеги. Казваме, че Националният съвет по безопасност на храните взема решение с единодушие. Тоест, изискванията към постигане на съгласие в този орган са доста големи и това е основателно. В същото време, ако се появи въпрос, по който има разногласия, ние отправяме този въпрос да се реши на следващо заседание и моментално снемаме нивото на изискване към работата на националния съвет, като казваме, че решенията се вземат с обикновено мнозинство. При това даже не казваме от кого – от членовете на националния съвет, или от присъстващите. Това дава възможност да се правят тълкувания. И ако присъстват две трети, както се изисква, фактически ние ще вземаме решения по спорни въпроси на следващо заседание с по-малко от 50% от членовете, което според мен е абсолютно недопустимо. Затова в ал. 3 е необходимо поне да кажем, че на следващо заседание се вземат решения с две трети от членовете на националния съвет. Тоест правим една отстъпка, обаче разумна, в рамките на разумното. И този национален съвет наистина трябва да се стреми да постига максимална съгласуваност в своите действия.
Отново повтарям, записана така ал. 3, с обикновено мнозинство, даже без да се посочва от кой състав, ние практически обезсмисляме дейността на националния съвет, защото всеки спорен въпрос ще се отлага за следващия път и ще се решава с по-малко от половината от членовете на националния съвет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за реплика, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Благодаря, госпожо председател.
Позволявам си да направя реплика, тъй като искам да напомня на колегите народни представители, че вече гласуваният чл. 34 гласи: “Съставът на Националния съвет по безопасност на храните включва пет души”.
И аз си задавам въпроса какво значи мнозинство от две трети от пет души? Според мен това е нон сенс. И понеже все пак този Национален съвет по безопасност на храните, когато взима решения, не може да ги вземе с консенсус, а те изискат това да се случи по силата на различни международни спогодби или по силата на изисквания на Европейската комисия, свързани с управление на стратегически дейности в областта на безопасността на храните, тогава все пак някакво решение трябва да се вземе. Затова е предложен вариант на практика трима души от петимата да вземат решението. Иначе няма как да стане. Две трети от пет – аз не зная колко прави.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Тогава го запишете.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Може да се запише “от състава на националния съвет”, защото могат да присъстват трима души. Но това мисля, че се разбира от само себе си, че става дума за мнозинство от състава на националния съвет.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Не се разбира.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Ако това е проблемът, аз съм съгласен да има редакция в този смисъл – да бъде посочено изрично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Манева по § 53, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 8, против 63, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме § 52 и § 53 в редакцията на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По § 54 е направено предложение от народния представител Пламен Моллов, подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 54:
“§ 54. Създават се членове 36а, 36б и 36в:
“Чл. 36а. (1) Към министъра на здравеопазването се създава експертен съвет за изпълнение на функции, свързани с оценката на риска в областта на безопасността на храните.
(2) Експертният съвет се състои от представители на научните организации, имащи отношение към безопасността на храните по цялата хранителна верига.
(3) Към експертния съвет се създават комисии и работни групи, съответстващи на тези в европейския орган по безопасност на храните.
(4) Представители на експертния съвет участват в заседанията на Консултативния форум на Европейския орган по безопасност на храните и изпълняват ангажиментите по чл. 27 от Регламент 178/2002.
(5) Министърът на здравеопазването издава правилник за работата на експертния съвет.
Чл. 36б. (1) Компетентните органи си съдействат със съответните органи за контрол на други държави членки по реда на Регламент 882/2004.
(2) Компетентните органи на други държави членки могат да извършват официален контрол на обектите за производство и търговия с храни на територията на Република България.
Чл. 36в. (1) За издаване на удостоверения или сертификати по реда на този закон, както и за извършване на официален контрол върху храните се събират такси по реда на Закона за здравето, Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за защита на растенията.
(2) Размерът на таксите по ал. 1 се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет в съответствие с факторите, посочени, в Регламент 882/2004.”
По § 55 е направено предложение от народния представител Васил Калинов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Пламен Моллов, което беше оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на § 55:
“§ 55. В чл. 37а, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1.точка 1 се изменя така:
“1. разработват по браншове ръководства за добри практики и ръководства за въвеждане на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки при производството на храни, както и други професионални изисквания с цел осигуряване на качеството и безопасността на храните;
2.създава се т. 9:
“9. предоставят информация във връзка с разработването на позиции за участие в заседанията на работните групи на Европейската комисия и работните групи и комитети на Съвета на Европейския съюз.”
По параграфи 56, 57, 58, 59, 60 и 61 комисията подкрепя текстовете на вносителя.
Има направено предложение от народния представител Васил Калинов за създаване на § 61а.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 61а:
“§ 61а. Създават се членове от 38в до 38д:
“Чл. 38в. (1) Физическо лице, което предлага на пазара партида плодове или зеленчуци, за която е съставен констативен протокол, се наказва с глоба в размер от 3000 до 5000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 7000 лв.
Чл. 38г. (1) Физическо лице, което нарушава чл. 6р, ал. 2 се наказва с глоба в размер от 600 до 2000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер 2000 до 5000 лв.
Чл. 38д. (1) Физическо лице, което не изпълни свое задължение по чл. 6р, ал. 3 и по чл. 6с, ал. 2 се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв.”
По § 62 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 63 комисията подкрепя текста на вносителя.
По параграфи 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72 и 73 комисията подкрепя текстовете на вносителя.
Направено е предложение от народния представител Васил Калинов за създаване на § 73а.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 73а със следното съдържание:
“§ 73а. Създава се чл. 49а:
“Чл. 49а. Актовете за нарушенията по членове 38в, 38г и 38д се съставят от упълномощени от министъра на земеделието и горите длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на земеделието и горите или от упълномощени от него лица.”
ВАСИЛ КАЛИНОВ (КБ, от място): Оттеглям предложението си.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МОЛЛОВ: Предложението на господин Калинов е оттеглено.
По § 74 и § 75 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Моллов.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласувате текстовете на параграфи от 54 до 75 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Следва втора част от доклада за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните.
По § 76 има предложение от народния представител Васил Калинов, което се подкрепя по принцип от комисията.
Има предложение от народния представител Пламен Моллов, което се подкрепя по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 76:
„§ 76. Параграф 1 от Допълнителните разпоредби се изменя така:
„§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Активни материали и предмети, предназначени за контакт с храни” са материали и предмети, предназначени да удължат срока на годност, да запазят или подобрят състоянието на опакованите храни. Те са предназначени преднамерено да влагат компоненти, които отделят или поглъщат субстанции в или от опаковани храни или заобикалящата храната среда.
2. „Анализ на опасностите и критични контролни точки (НАССР)” е система за осигуряване безопасността на храните във всички звена от хранителната верига от добиването на суровините до крайния потребител, която се основава на следните принципи: идентифициране на потенциалните опасности, които трябва да се предотвратят, елиминират или редуцират до приемливи нива; идентифициране на критичните контролни точки в технологичния процес, чийто контрол осигурява предотвратяване, елиминиране или редуциране на опасностите до приемливи нива; определяне на критични граници за всяка критична контролна точка, които разграничават приемливото от неприемливото ниво за предотвратяване, елиминиране или редуциране на опасностите; определяне и внедряване на ефективни процедури за мониторинг на критичните контролни точки; определяне на коригиращи действия, когато мониторингът показва, че критичната контролна точка е извън контрол; определяне на процедури за регулярно верифициране ефективността на мерките за прилагане на посочените принципи; определяне на документите и записите, които съобразно естеството и големината на предприятието потвърждават ефективното прилагане на посочените принципи.
3. „Анализ на риска” е процес, който се състои от три взаимносвързани елемента - оценка на риска, управление на риска, обмен на информация за риска.
4. „Безопасност на храната” е разбирането, че храната няма да причини увреждане на потребителя, когато тя е приготвена и/или консумирана в съответствие с предвидения начин на употреба.
5. „Валидиране” е събирането на доказателства, че набелязаните мерки за безопасност са подходящи и ефективни.
6. „Верифициране” е проверката чрез изпитване и представяне на обективни доказателства за потвърждаване, че определените изисквания са изпълнени.
7. „Вземане на проби за анализ” е вземане на количество от храни или друго вещество (включително от околната среда), свързани с производството или предлагането на храни, за да се удостовери чрез анализ съответствието им с нормативните изисквания.
8. „Генетично модифицирана храна” е храна, която се състои, съдържа или е произведена от ГМО.
9. „Генетично модифициран организъм (ГМО)” е организъм, с изключение на човешкия, в който генетичният материал е бил променен чрез прилагане на техники, разрешени със специален закон.
10. „ГМО за използване във или като храна” е ГМО, който може да бъде използван като храна или като източник за производство на храни.
11. „Група от производители на храни” е дружество на земеделски производители и/или производители на храни, учредено по Закона за задълженията и договорите или по Търговския закон или сдружение по Закона за юридическите лица с нестопанска цел или кооперация по Закона за кооперациите. В дружеството, сдружението или кооперацията могат да членуват и други заинтересувани лица.
12. „Групи храни” са храни, обединени на базата на техния произход и състав, както следва:
а) мляко и млечни продукти;
б) месо и месни продукти;
в) риба, рибни продукти и други морски храни;
г) яйца и яйчни продукти;
д) масла и мазнини;
е) зърнени храни и храни на зърнена основа;
ж) картофи и кореноплодни;
з) варива;
и) зеленчуци - сурови, сготвени, консервирани, замразени, изсушени, ферментирали, зеленчукови сокове;
к) плодове - пресни, замразени, изсушени, консервирани, под формата на нектари и плодови сокове, конфитюри, мармалади, желета и компоти;
л) ядки и маслодайни семена;
м) захар, захарни и шоколадови изделия, мед;
н) подправки - пресни и изсушени;
о) безалкохолни напитки и бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води;
п) пиво, вина и високоалкохолни напитки;
р) кафе, чай, какао;
с) други храни - майонези и салатени сосове; детски храни; плодови и билкови чайове; трапезна сол;
т) месни и месно-растителни консерви;
у) готови за консумация храни в консервиран, замразен, концентриран или изсушен вид;
ф) храни със специално предназначение, които поради специфичния си състав или начин на производство ясно се разграничават от храните за нормална консумация.
13. „Добавки в храни” са всякакви вещества, които обикновено не се използват самостоятелно като храна или като типични съставки на храна, независимо от това дали имат хранителни свойства, и чието умишлено добавяне по технологични съображения към храната при производството, преработката, обработката, опаковането, транспортирането или съхраняването й ги превръща или се очаква да ги превърне, директно или индиректно, в съставка на храната или на нейни вторични продукти.
14. „Добра практика” е системата от основни хигиенни и технологични правила за работа, които се прилагат при производството и търговията на храни, за да се сведе до приемлив минимум рискът от замърсяване на храните чрез производствена или човешка дейност. Правилата се отнасят до проектирането, състоянието и поддържането на сградите, помещенията, машините, апаратите и техническите съоръжения, използваните суровини, основни, спомагателни и опаковъчни материали, тяхното приемане и съхраняване, хигиената и обучението на персонала, системите за проследяване и контрол на качеството и технологичния процес, воденето на документация.
15. „Документ” е информацията и нейният носител.
16. „Еквивалент” са различни системи или мерки, които са в състояние да постигнат едни и същи цели.
17. „Еквивалентност” е способността на различни системи или мерки да постигнат едни и същи цели.
18. „Етап на производство, преработка или дистрибуция” е всеки етап, включително внос, от производството на дадена храна до доставянето й на крайния потребител, включително първичното производство, съхраняването, транспортът и продажбата.
19. „Етикетиране” са всички текстове, обозначения, марки на производителя и търговски марки, изображения и знаци, които придружават или се отнасят за дадена храна и са нанесени върху опаковката й под формата на етикет, пръстен или капак, поставен върху нея, или са отразени в документи, указания и обяви, които ги съпровождат.
20. “Заблуждаваща потребителя храна” е храна, която е със състав, свойства и характеристики, които не отговарят на нормативните изисквания, но по външен вид, етикетиране, представяне и реклама има претенции за това.
21. “Замърсител” е всяко вещество, което не е добавено умишлено към храните, а присъства в тях като резултат от производството, включително от дейности, осъществявани при растениевъдството, животновъдството и ветеринарната медицина, преработката, обработката, опаковането, пакетирането, транспорта и съхраняването им или като резултат от замърсяването на околната среда. Не са замърсители чужди тела като части от насекоми, косми от животни и др.
22. “Запис” е документ, който показва постигнати резултати или предоставя доказателства за извършени дейности.
23. “Инспекция” е оценка на съответствието чрез наблюдаване и преценяване, съпроводени при необходимост с измерване, тестване или сравняване.
24. “Интелигентни материали и предмети, предназначени за контакт с храни” са материали и предмети, които следят състоянието на опаковката на храната или на заобикалящата храната среда.
25. “Козметичен продукт” е всяка субстанция или препарат, предназначен за контакт с различните външни части на човешкото тяло – кожа (епидермиса), коса, нокти, устни и външни полови органи или със зъбите и лигавицата (мукозната мембрана) на устната кухина, изключително или преди всичко с цел тяхното почистване, парфюмиране, промяна на външния вид и/или корекция на миризмите и/или предпазване и поддържане в добро състояние.
26. “Компетентни органи” са органите на Държавния здравен контрол по Закона за здравето, органите на Държавния ветеринарно-санитарен контрол по Закона за ветеринарномедицинската дейност и органите на Държавния фитосанитарен контрол по Закона за защита на растенията.
27. “Контрол за съответствие на качеството” са материалните и правните действия, извършени от упълномощени лица с цел проверка дали обявеното качество отговаря на изискванията за качество на плодовете и зеленчуците.
28. “Контролен орган” е трета независима страна, на която е делегирано изпълнението на специфични дейности, свързани с официалния контрол от страна на компетентния орган.
29. “Краен потребител” е лицето, което консумира храната и не я използва като част от действия и дейности на хранителната индустрия.
30. “Миграция” е процес на преминаване и проникване на нискомолекулни вещества от материалите и предметите към храните, с които те са в контакт.
31. “Многогодишен контролен план” е документ, който съдържа описание, изготвено от компетентните органи с обща информация за структурата и организацията на системата за официален контрол на храните в страната.
32. “Мониторинг” е извършване на поредица планирани наблюдения или измервания с цел да се установи степента на спазване на нормативните изисквания.
33. “Надзор” е задълбочено наблюдение на дейностите на един или повече обекти за производство и/или търговия с храни.
34. “Негодна храна за консумация от човека” е храна, която е неподходяща за употреба според нейното предназначение вследствие на замърсяване, микробиологични промени, развала, изтекъл срок на трайност или нарушена цялост на опаковката.
35. “Нелоялна конкуренция” е всяко действие или бездействие при производството и/или търговията с храни, което е в противоречие с добрата практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите.
36. “Несъответствие” е неизпълнение на нормативните изисквания за безопасност на храните.
37. “Обект за производство на храни” е всяко помещение или сграда, в което се извършва добив, частична или цялостна преработка, приготвяне, пакетиране, препакетиране, бутилиране, етикетиране и съхранение на храни, предназначени за консумация от човека.
38. “Обмен на информация” за риска е интерактивен обмен на информация и мнения по време на процеса на анализ на риска за опасностите и рисковете, свързани с риска фактори и възприемането на риска между оценяващите и управляващите риска, потребителите, хранителната индустрия, академичната общност и други заинтересувани страни, включително разясняване на заключенията в резултат на оценката на риска и мотивите за решенията за управление на риска.
39. “Одит” е цялостна и независима проверка с цел да се установи дали дейностите и резултатите от тях отговарят на планираните, се прилагат ефективно и са подходящи за постигане на целите.
40. “Опасност” е наличие или условие за наличие на биологичен, химичен или физичен агент в храните, който има потенциална възможност да причини увреждащ здравето ефект.
41. “Остатъци” са следи от едно или повече вещества или техни остатъчни метаболити и продукти на тяхното разграждане, прилагани като средства за растителна защита установени в или върху проби от храни от растителен или животински произход, предназначени за консумация от човека.
42. “Официален контрол върху храните” е контрол, който се осъществява от компетентните органи за спазване на нормативните изисквания при производството и търговията с храни за защита на здравето на хората и информиране на потребителя.
43. “Официална сертификация” е процедура, чрез която компетентният орган или орган, упълномощен да действа като такъв, предоставя писмена, електронна или еквивалентна гаранция за съответствие.
44. “Оценка на риска” е научнообоснован процес, който се състои от четири етапа – определяне на опасността, определяне характеристиките на опасността, оценка на въздействието при излагане на опасност и определяне характеристиките на риска.
45. “Повторно нарушение” е нарушение, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
46. “Подвеждащо наименование” е наименование, което се позовава на явна характеристика на храната, но не отговаря на спецификата на храната или не отговаря на очакванията на потребителя относно характеристиката на храната.
47. “Програма” е система от процедури и присъщите им документи.
48. “Производител на храни” е всяко физическо или юридическо лице, което произвежда и/или преработва храни, или се представя като производител, като поставя върху храната, опаковката й или върху търговската документация, която я съпровожда, своето име, свой производствен или друг отличителен знак.
49. “Производство” е цялостен или частичен процес на добив, преработка, приготвяне, пакетиране, препакетиране, етикетиране и съхраняване на храни.
50. “Проследимост” е проследяването и възможността за проследяване на храни, фуражи, животни, отглеждани за производство на храни и вещества, предназначени или за които се предполага да бъдат влагани в храни, във всички етапи на тяхното производство, преработка или дистрибуция.
51. “Процедура” е установен начин за изпълнение на дейност или на процес.
52. “Процес” е съвкупност от взаимнозависими или взаимодействащи си дейности, които превръщат ресурсите в резултат.
53. “Пускане на пазара” е притежание с цел продажба, включително предлагането за продажба или всяка друга форма на прехвърляне, независимо дали срещу заплащане или не, както и самата продажба, дистрибуция и другите форми на прехвърляне на храните.
54. “Риск” е функция от вероятността за възникване на увреждащ здравето ефект и сериозността на този ефект вследствие на опасност.
55. “Система” е съвкупност от взаимносвързани или взаимодействащи си елементи.
56. “Система за управление на безопасността на храните” е системата от програми и процедури, основаващи се на добрата практика за производство и принципите на системата Анализ на опасностите и критични контролни точки (НАССР), чието внедряване създава условия за самостоятелен контрол и осигуряване безопасността на храните или е система, която съответства на изискванията на Кодекс Алиментариус или на БДС ISO 22000.
57. „Системни нарушения” са три и повече едни и същи нарушения на нормативните изисквания при производството и търговията с храни, извършени в едногодишен период, за които на лицата са наложени административни наказания с влезли в сила наказателни постановления.
58. „Суровини от животински произход” са суровини, добити от животни, отглеждани от човека със стопанска и нестопанска цел или обитаващи дивата природа.
59. „Трета страна” е държава, която не е членка на Европейските общности.
60. „Търговия" е процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри от храни.
61. „Търговец на храни” е всяко физическо или юридическо лице, което се занимава с търговия с храни по смисъла на т. 60.
62. „Уникален код” е комбинация от цифри и латински букви, която служи за идентифициране на ГМО.
63. „Управление на риска” е различен от оценката на риска процес на преценка на алтернативните подходи, извършван в консултация със заинтересуваните страни, отчитайки оценката на риска и други основателни фактори, а при необходимост - на избор на подходящи възможности за предпазване и контрол.
64. „Хигиена на храните” е съвкупността от всички мерки и условия, необходими за контрол на опасностите и за гарантиране пригодността на храната за консумация от човека, отчитайки нейното предназначение.
65. „Храна за лична консумация” е храна, която не е предназначена да бъде пускана на пазара.
66. „Храна за лични нужди” е храна, предназначена за употреба в домакинствата.
67. „Храна, която не е безопасна за консумация от потребителите” е храна, която уврежда или може да увреди здравето на хората или е негодна за консумация, като при определянето й като такава трябва да се вземат предвид:
а) условията на нормалната й употреба от и на всеки етап от производството, преработката и предлагането на храната;
б) информацията, предоставена на потребителите, включително информацията на етикета или друга общодостъпна за потребителя информация за предпазване от специфични вредни за здравето ефекти на определена храна или група храни.
68. „Храна, която уврежда или може да увреди здравето на хората” е храна, която е определена като такава въз основа на:
а) влаганите добавки или съставки, извличането на основни компоненти на храната, както и прилаганите методи на технологична обработка;
б) непосредствените, краткосрочните и дългосрочните ефекти на храната върху здравето на потребителите и бъдещите поколения;
в) възможните кумулативни токсични ефекти при консумация на храната;
г) специфичната възприемчивост на определени групи от населението, когато една храна е предназначена за консумация от тези групи.
69. „Храни от животински произход” са храни, добити от животни, със или без хранителни добавки, претърпели или не съответната технологична преработка или обработка.
70. „Хранителна верига” е последователност от етапи и дейности/операции, които се извършват при производството, преработката, дистрибуцията, съхранението и манипулирането на храните и техните съставки от добиването до консумирането им.
71. „Хранителна информация” са данните за съдържание на енергия и хранителни вещества, както и хранителните претенции, които се включват при етикетирането на храните.
72. „Хранителни добавки” са храни, предназначени да допълнят нормалната диета и които представляват концентрирани източници на витамини и минерали или други вещества с хранителен или физиологичен ефект, използвани самостоятелно или в комбинация, които се пускат на пазара в дозирани форми, като капсули, таблетки, хапчета и други подобни, на прах, ампули с течност и други подобни течни или прахообразни форми, предназначени да бъдат приемани в предварително дозирани малки количества.
73. „Храна, произведена от ГМО” е храна, произхождаща напълно или частично от ГМО, но несъдържаща ГМО или не е съставена от ГМО.
74. „Хранителна индустрия” е всяка обществена или частна дейност с цел печалба или не, която включва всички етапи на производството, преработката и дистрибуцията на храни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по § 76.
Господин Великов, заповядайте.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Ще кажа само няколко думи. Вчера надълго и нашироко обосновах защо трябва да се използват български съответствия на чуждите думи. Тук също има, разбира се, такива, които бихме могли да оправим, ако реши залата. Например в т. 2 да използваме думата „намаляване” вместо „редуциране”. Или в т. 72 да използваме: „Хранителни добавки” са храни, предназначени да допълнят нормалното хранене”, вместо ”нормалната диета”. Мисля, че на български не е точно това. Ние по друг начин схващаме думата „диета”, макар че в английския език тя има смисъл на хранене изобщо.
Така че поне тези две неща бих предложил, чисто редакционно: в т. 2 – „намаляване”, и в т. 72 – „хранене”.
И един въпрос бих задал на колегата Калинов – за тези „интелигентни материали и предмети”.
”24. ”Интелигентни материали и предмети” са материали и предмети, които следят състоянието на опаковката на храната...”.
Значи материалът следи състоянието на опаковката на храната и на заобикалящата храната среда?! Това вероятно пак е преведено мот а мо или дума по дума, но какво значи, просто така за обща култура? Благодаря. (Уточняване между председателя Камелия Касабова и докладчика Васил Калинов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Великов предложи няколко редакционни корекции: в т. 2 думата „редуциране” да се замени с „намаляване”, „нормална диета” да се замени с „нормално хранене”.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Ние предлагаме да бъдат гласувани текстовете, така както ги предлага комисията, тъй като става дума за регламенти и документи. В комисията водихме подобни спорове и накрая стигнахме до извода, че трябва да се придържаме изцяло към това, което ни се предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Дори и да е въпрос на неточен превод?!
Други желаещи за изказване?
Господин Моллов, заповядайте.
ПЛАМЕН МОЛЛОВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Когато говорим за този текст, свързан с определението за “интелигентни материали”, трябва 1:1 да спазваме онова, което е разписано в регламента. По тази причина предлагам тук да не правим никаква корекция.
Що се отнася до определението за “анализ на опасностите и критични контролни точки”, според мен в смисъла, който се влага в “редуциране до приемливо ниво на риска”, то е едно и също дали ще бъде “редуциране” или “намаляване”, така че приемам тук да има редакция – “намаляване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: А “диета” да се замени с “хранене”?
ПЛАМЕН МОЛЛОВ: По принцип всички дефиниции са дадени съгласно онова, което е разписано в регламентите. Те са 1:1. Затова пледирам да не променяме текстовете на дефинициите, тъй като това може да ни създаде проблем в Брюксел. Понеже за дефиницията на “анализ на опасностите” аз лично се намесих в последната редакция, затова смятам, че може да се замени “редуциране” с “намаляване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Единственото, което няма да бъде и обект на гласуване, защото е чисто редакционно.
Други желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме § 76 в редакцията на комисията, като единствено в т. 2 думата “редуциране” се заменя с “намаляване”.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 5.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Комисията предлага следната редакция на § 77:
“§ 77. В Допълнителните разпоредби се създават § 1б - § 1д:
“§ 1б. (1) При изготвянето, оценката, изменението и допълнението на нормативни актове, които уреждат безопасността на храните, се вземат предвид приложимите международни стандарти и наличната научна информация.
(2) При изготвяне на нормативни актове, които регулират безопасността на храните, се вземат предвид резултатите от извършения анализ на риска освен в случаите, когато анализ на риска е неприложим.
(3) Анализът на риска се извършва на базата на научни доказателства по независим, обективен и прозрачен начин.
(4) Управлението на риска се извършва, като се вземат предвид резултатите от оценката на риска и становищата на научните организации, а при необходимост се прилагат и временни предпазни мерки.
(5) Временни предпазни мерки се предприемат, когато оценката на наличната информация покаже вероятност за увреждащи здравето ефекти, но не съществуват сигурни научни доказателства за тяхното настъпване. Мерките се прилагат до получаване на нова научна информация за извършване на цялостна оценка на риска.
(6) Предприетите временни предпазни мерки трябва:
1. да са пропорционални на мерките, необходими за защита на живота и здравето на хората;
2. да не ограничават търговията, освен когато е необходимо за защита на живота и здравето на хората;
3. да са съобразени с техническите и икономическите възможности и други приложими фактори;
4. да се преразглеждат периодично в зависимост от вида на установения риск за здравето на хората и научната информация, необходима за извършване на цялостна оценка на риска.
(7) При изготвянето, оценката и изменението и допълнението на нормативните актове, които регулират безопасността на храните, държавните органи провеждат открити и прозрачни обществени консултации освен в случаите по чл. 37.
§ 1в. Разпоредбите на закона, засягащи производителите и търговците с храни от държави – членки на Европейския съюз, се прилагат и за производителите и търговците на храни от Европейското икономическо пространство.
§ 1г. Министърът на здравеопазването, съответно министърът на земеделието и горите могат да определят и лаборатории за анализ на проби храни, които не са акредитирани по реда на чл. 32, ал. 2 при условие, че лабораториите:
1. покажат, че са започнали и провеждат необходимите процедури за акредитация по БДС EN ISO/IEC 17025 “Общи изисквания към компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране”;
2. докажат, че при провеждането на анализи за целите на официалния контрол прилагат схеми за контрол на качеството на лабораторната дейност.
§ 1д. Министърът на земеделието и горите, съответно министърът на икономиката и енергетиката и министърът на здравеопазването осигуряват на интернет-страниците на министерствата възможност за ползване от заинтересованите лица на разпоредбите на документите и актовете по чл. 6, ал. 6, т. 7 и ал. 7, чл. 8, ал. 4, т. 2, чл. 17, ал. 4, т. 1 и чл. 23, ал. 5, т. 2, б. “б” и ал. 9.”
Комисията предлага да се създаде § 77а:
“§ 77а. В Преходните и заключителни разпоредби се създава § 5:
“§ 5. Изпълнението на закона се възлага на министъра на здравеопазването и на министъра на земеделието и горите, които дават указания по прилагането му.”
“Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за създаване на “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията предлага да се създаде § 77б:
“§ 77б. До одобряването от министъра на земеделието и горите на контролни органи за храни с традиционно специфичен характер, контролът се осъществява от министъра на земеделието и горите или от оправомощени от него лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Има ли народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Подлагам на гласуване новата редакция на § 77, на § 77а и от Преходните и заключителни разпоредби – на § 77б.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 81, против 3, въздържали се няма.
Текстовете на § 77 и § 77а и от Преходните и заключителни разпоредби – на § 77б, са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: По § 78 е направено предложение от народния представител Васил Калинов и предложение от народния представител Пламен Моллов, които се подкрепят.
Комисията предлага следната редакция на § 78:
“§ 78. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на:
1. Параграф 16, т. 3 и 4, § 20, т. 2 и § 83, т. 1, относно чл. 257, ал. 1, т. 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, които влизат в сила от 1 май 2006 г.
2. Параграф 2 относно чл. 1а, т. 2, § 6 относно чл. 4б, ал. 6 и 7, § 7 относно чл. 4в, ал. 9, § 9, т. 3, § 12г относно чл. 6к, ал. 6 и чл. 6о, § 13б относно чл. 8, ал. 2-9, § 17, § 30 относно чл. 23а, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 23в, ал. 1, чл. 23г, ал. 1, 3-6 и 8-11, чл. 23д, чл. 23е, чл. 23ж, чл. 23з, ал. 5, § 31, т. 2, § 34, § 38 относно чл. 27а, ал. 4, § 40 относно чл. 28а, ал. 2, § 43 относно чл. 29ж, ал. 2, 4 и 5, § 48 относно чл. 32, ал. 5, § 49 и § 54 относно чл. 36а, ал. 4, чл. 36б и чл. 36в, ал. 2, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Чухте текста на § 78 с подкрепените предложения.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте текста на § 78.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Параграф 78 е приет.
По § 79 има предложение от народния представител Борислав Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Има предложение от народния представител Васил Калинов.
Комисията подкрепя предложението. То е отразено на систематичното му място в § 77 относно § 1г.
Комисията предлага § 79 да отпадне.
Комисията предлага следната редакция на § 80:
“§ 80. В шестмесечен срок от влизането в сила на този закон чуждестранните лица могат да подават в Министерството на земеделието и горите документи за получаване на разрешение по чл. 6д, ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81.
Комисията предлага да се създаде § 81а:
“§ 81а. Параграф 61 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за храните (ДВ, бр. ...) се отменя.”
По § 82 има предложение от народния представител Пламен Моллов - § 82 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция на § 82:
“§ 82. Всички обекти за производство и търговия с храни внедряват системата или процедурите по чл. 18, ал. 1 и ги прилагат от 1 януари 2007 г.”
Комисията предлага да се създадат § 82а и 82б:
“§ 82а. Разработените и съгласувани преди влизане в сила на този закон препоръки и правила за добра производствена практика при производството и търговията с храни по подотрасли се привеждат в съответствие с чл. 17, ал. 3 и 4 в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.
§ 82б. В срок до 30 юни 2007 г. Министерският съвет представя в Народното събрание стратегия относно създаването на Национална агенция по безопасност на храните.”
По § 83 има направени предложения от народните представители Васил Калинов и Пламен Моллов, които се подкрепят.
Комисията предлага следната редакция на § 83:
“§ 83. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (Обн., ДВ, ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 257, ал. 1 се създава т. 5:
“5. установяват, че са произведени в обекти, спрени от експлоатация по реда на този закон или на Закона за храните или в обекти, нерегистрирани по реда на Закона за храните.”
2. В § 15 от Преходните и заключителни разпоредби т. 3 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 84.
По § 85 има направено предложение от народния представител Васил Калинов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция за § 85:
“§ 85. В Закона за защита на растенията (Обн., ДВ,...) чл. 13в и чл. 41а се отменят.”
Има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, което е подкрепено по принцип и е отразено на систематичното му място в § 82б.
Предлагам да подложите на гласуване текстовете до края на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Калинов.
Уважаеми народни представители, чухте текстовете от § 79 до § 85 включително.
Има ли желаещи да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията за отпадане на § 79 и на § 82, който се заменя с нов текст.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Параграфи 79 и 82 отпадат.
Подлагам на гласуване текстовете на параграфи 80, 81, 81а, 82 – новият текст, 82а и 82б, 83, 84 и 85.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, с това е приет на второ четене и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за храните.
Заповядайте, господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК ВАСИЛ КАЛИНОВ: Благодаря, господин председател.
Искам да благодаря на всички колеги, които взеха активно участие в подготовката на този законопроект и неговото представяне и гласуване в пленарната зала. По него бяха проведени доста сериозни дебати. Наложи се да се направят доста големи компромиси, но така или иначе, според мен, се извървя една много сериозна крачка към създаването на единна система за контрол на безопасността на храните в нашата страна и най-важното – можахме да се доближим до практиките и изискванията, които Европейският съюз има към нас и ги поставя като абсолютно изискване за пълноправното ни членство в Европейския съюз.
Мога да кажа на народното представителство, че този законопроект прави възможно вече безапелационното ни приемане като страна от гледна точка на безопасността на храните. Според мен той ще бъде един достатъчно убедителен и силен знак, че българското законодателство вече съответства в пълна мяра на изискванията на Европейския съюз относно безопасността на храните. Мисля, че при докладванията, които трябва да бъдат направени тези дни в Брюксел, ние действително можем да кажем, че разполагаме със законодателна база, която съответства на всички изисквания на Европейския съюз. Благодаря на всички. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Това е много добре, господин Калинов, и аз Ви поздравявам. Остава да приложим закона на дело, защото Европейският съюз е много чувствителен на тази тема, по отношение качеството на храните.
Колеги, следващата точка от приетата програма е проекти за решения за промени в постоянните комисии в Народното събрание.
Един от вносителите на тази точка от нашата програма е господин Шопов от Парламентарната група “Атака”, която в момента отсъства. Тъй като тази точка касае всички парламентарни групи без изключение, аз ще прекратя днешното заседание дотук и утре, петък, ще продължим с тази точка, ако всички парламентарни групи са готови.
Следващото заседание ще бъде утре от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 13,47 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Светослав Спасов
Станчо Тодоров