Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Пенко Атанасов и Десислав Чуколов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Уважаеми народни представители, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, преди да продължим с редовната ни програма, знаете, че прекъснахме второто четене на Законопроекта за обществените поръчки вчера – чл. 122. Бих искал да се обърна към вас с едно предложение за включване като първа точка в днешното заседание по реда на ал. 5, чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - Проект за решение за определяне на Комисия за одитиране на годишните финансови отчети на Сметната палата. Малко сме просрочили излъчването на такава комисия. Това трябваше да стане до края на миналия м. март т.г.
Комисията по бюджет и финанси ни е представила доклад, който е заведен в деловодството с дата 13 април т.г. със съответния номер. С доклада тя предлага състав на комисията, която да разгледа и приеме решение за такава Комисия за одитиране на годишния финансов отчет на Сметната палата за 2005 г.
В момента господин Петър Димитров ще бъде готов да докладва тази точка, ако я включим с гласуване в дневния ни ред за тази сутрин. Сега ще го поставя на гласуване за включване на точката в дневния ред. Молбата ми е да подкрепите това предложение и да дадем думата на господин Димитров, за да направи предложението пред пленарната зала. Не виждам възражения за гласуване на това предложение.
Моля, гласувайте включването в дневния ред като първа точка - проект за решение за определяне на Комисия за одитиране на годишния финансов отчет на Сметната палата.
Гласували 165 народни представители: за 149, против 10, въздържали се 6.
Включваме точката в дневния ред, а именно:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОМИСИЯ ЗА ОДИТИРАНЕ НА ГОДИШНИЯ ФИНАНСОВ ОТЧЕТ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ЗА 2005 г.
Давам думата на господин Петър Димитров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за Сметната палата Народното събрание всяка година трябва да определя комисия, която да одитира годишния финансов отчет на Сметната палата. През тази година трябва да изберем такава комисия за одитиране на годишния финансов отчет на Сметната палата за 2005 г.
“На своето заседание, проведено на 13 април 2006 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа проекта на решение за определяне на Комисия за одитиране на годишния финансов отчет на Сметната палата за 2005 г.
На заседанието присъства господин Валери Апостолов – като член на Сметната палата.
Проектът за решение беше представен от вносителя - народният представител Петър Димитров и подкрепен от господин Валери Апостолов.
След представянето на проекта се проведе дискусия, по време на която господин Алиосман Имамов си направи самоотвод и предложи на негово място в комисията да бъде избран господин Илкер Ахмедов Мустафов - народен представител от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Комисията подкрепи с 14 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” предложения проект за решение с направеното предложение от господин Имамов.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и приеме проекта за решение за определяне на Комисия за одитиране на годишния финансов отчет на Сметната палата за 2005 г. в следния състав:
1. Определя 6-членна комисия, която да одитира годишния финансов отчет на Сметната палата за 2005 г.
2. Избира състав на комисията, както следва:
Председател: Петър Георгиев Кънев - народен представител от Парламентарната група на Коалиция за България и
Членове: Илкер Ахмедов Мустафов - народен представител от Парламентарната група на Движението за права и свободи; Мартин Димитров Димитров - народен представител от Парламентарната група на ОДС; Нина Стефанова Чилова - народен представител от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори; проф. Михаил Динев – дипломиран експерт-счетоводител и председател на ИДЕС, и проф. Бисер Славков – дипломиран експерт-счетоводител и експерт към Комисията по бюджет и финанси.
3. Комисията да изготви доклад по отчета по т. 1, който да представи в Народното събрание до 30 септември 2006 г. за разглеждане заедно с отчета за дейността на Сметната палата за 2005 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
За 2004 г. вече е извършен одитът.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Уважаеми колеги, чухте предложението на Комисията по бюджет и финанси за решение в три точки.
Първо, че комисията е 6-членна и да одитира годишния финансов отчет на Сметната палата за 2005 г.
Второ, съставът на комисията с председател народният представител Петър Кънев и членове народни представители и дипломирани експерт-счетоводители и водещи експерти.
Трето, да се представи доклада по отчета до 30 септември 2006 г. на Народното събрание за разглеждане, заедно с отчета на самата дейност на Сметната палата.
Имате ли желание за изказвания по така направеното предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложения проект за решение.
Гласували 148 народни представители: за 142, против 5, въздържал се 1.
Решението е прието.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА, от място): От името на парламентарна група?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за изказване от името на парламентарна група.
ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Вчера се опитахме от „Атака” да направим нещо, с което всички вие в залата щяхте да бъдете съгласни. Сигурни сме в това. Искахме да използваме момента, когато се бяхме събрали толкова многобройни във връзка с гласуването на вота, и да почетем жертвите и героите от Априлското въстание със ставане на крака.
Днес е една бележита годишнина, кръгла годишнина – 130 години от избухването на Априлското въстание – славен, велик акт в българската история. Акт, завършил величаво, с погром, с много жертви. Най-големият Холокост в Европа, най-тежкият удар срещу българската интелигенция, срещу българските възрожденци, срещу хиляди наши предци, деди. На този ден аз винаги си спомням, в него има нещо лично и за мен, за моя прадядо поп Петко Стойнов – човек на Левски, от Веригово, квартал на Хисар. Блестящ ум за времето си, човек, който увисва на бесилото геройски. Сигурен съм, че много от вас в тази зала имат предци, които са последвани от същата съдба. Човек, дал началото на род, от който след това поколения мъже са загивали във войни по фронтовете на България, борили са се за каузи, за идеи, бити, пребити в различните времена, всеки, водим от своите идеи, но всеки, водим от идеята за България, та чак до наши дни.
Казвам само за един човек, един пример от тези десетки и стотици хиляди наши деди, воювали по фронтове, умирали във въстания, но всички водени от идеята за България.
Вчера искахме да направим това ставане на крака и отбелязване на тази годишнина. И пред българските граждани, които ни гледаха, това щеше да бъде акт, който щеше да предхожда един друг достоен акт – акта на гласуване „за” или „против” внесения вот, без значение кой как щеше да гласува, но това щеше да бъде достоен акт,  акт,  част, елемент, качество на българската демокрация такава, каквато я има днес повече или по-малко, или както я разбираме ние, всички в тази зала и вие, всичките управляващи и опозиция, и ние отделно от „Атака”.
Уважаеми народни представители, каня ви не от името на Парламентарната група на  „Атака”, а всички ние да станем и да почетем с едноминутно мълчание паметта на героите и жертвите на Априлското въстание. (Всички стават и с едноминутно мълчание почитат паметта на жертвите на Априлското въстание.)
Благодаря ви, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ – продължение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера, поради това, че трябваше да се гласува вота на недоверие, стигнахме до чл. 122д при четенето на новите членове. Сега ще продължа оттам.
„Чл. 122д. (1) Комисията за защита на конкуренцията се произнася по жалбата в двумесечен срок от образуване на производството.
(2) Решението заедно с мотивите се изготвя и обявява най-късно в 14-дневен срок от произнасянето по жалбата.
Чл. 122е. (1) Решението на Комисията за защита на конкуренцията подлежи на обжалване пред 3-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
(2) Решението на Върховния административен съд е окончателно.
Чл. 122ж. (1) Комисията за защита на конкуренцията с определение прекратява производството:
1. при установяване недопустимост на жалбата;
2. ако жалбоподателят – физическо лице, е починал или юридическото лице е прекратено;
3. при оттегляне на жалбата.
(2) Определенията по ал. 1 подлежат на обжалване по реда на чл. 122, ал. 6.
Чл. 122з. За всички неуредени въпроси относно процедурата по обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията се прилага редът за обжалване на  индивидуални административни актове.
Чл. 122и. Комисията за защита на конкуренцията изпраща решенията по чл. 122г до Агенцията по обществени   поръчки в 7-дневен срок от обявяването им.
Чл. 122к. (1) Условията и редът за обжалване по този закон се прилагат съответно за обществени поръчки, определени с наредбата по чл. 14, ал. 7.
(2) При обжалване на актовете на възложителите при възлагане на обществени поръчки, определени с наредбата по чл. 13, ал. 2,  се прилага редът за обжалване на индивидуални административни актове.
Чл. 122л. (1) Всеки възложител и участник в процедура по възлагане на обществена поръчка може да предложи сключването на арбитражно споразумение за разглеждане на спорове между тях по сключен договор за обществена поръчка или рамково споразумение.
(2) Възложителят може да предложи арбитражно споразумение в документацията, което участникът може да подпише и да представи заедно с офертата. В арбитражното споразумение се посочва и избраният арбитражен съд.
(3) Споровете пред арбитражния съд се разглеждат по реда на Закона за Международния търговски арбитраж и правилника на съответния арбитражен съд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Господин Цонев, има ли направени предложения преди предложението на комисията, които трябва да подложим на гласуване?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложения и господин Петър Кънев вчера ги прочете. Нито едно не е прието от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От кого е първото предложение?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Първото предложение е от Филип Димитров и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте по това предложение, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС):  Уважаеми господин председател, уважаеми  госпожи и господа народни представители! Както знаете, аз водя този диалог като диалог с глухи, но независимо от това съм длъжна да обоснова нашето становище, защото съм убедена, че специално тези текстове няма как да не бъдат предмет на внимание както на президента на Република България, който би трябвало да наложи вето върху тях, така и на Конституционния съд.
Знаете, че и в Закона за концесиите, и в Закона за обществените поръчки група народни представители от Парламентарната група на  Обединените демократични сили отстояваме позицията, че контролът, който е контрол по законосъобразност, трябва да остане в съдебната система. В този смисъл са и нашите искания за промяна в текстовете между първо и второ четене – навсякъде, където контролът по законосъобразност се изпраща в Комисията за защита на конкуренцията, ние отстояваме позицията, че този контрол трябва да бъде осъществяван от съдилищата.
Знаете, че съвсем наскоро приехме Закона за административното производство и всъщност кодифицирахме цялата материя, всички административни актове ще подлежат на контрол в тези регионални административни съдилища. Затова е голямото ни изумление и чудене - защо, след като създаваме специализиран орган, който е доразвитие на идеята още от Конституцията от 1991 г., когато устройваме изцяло системата за обжалване на административни актове, в момента ние отстъпваме от тази философия, от тази позиция, за да пратим обжалването в един регулаторен административен орган?
Аз имам няколко съображения, които искам да изложа пред вас.
Първо съображение. С Решение № 22 от 24 септември 1998 г. Конституционният съд ясно и категорично се произнася относно природата на Комисията за защита на конкуренцията и недвусмислено, че това е орган на изпълнителната власт, орган на администрацията и че решенията на Комисията за защита на конкуренцията са административни актове. Оттук нататък трябва да видим как се кооптира тази Комисия за защита на конкуренцията. Нека да си спомним, че тя е орган с мандат. Народното събрание избира на 5 години състава на тази комисия, което значи, че тя с оглед на своята мандатност се променя. Аз питам: какво би се случило при едно висящо производство, което постъпи в Комисията за защита на конкуренцията, и междувременно новото управляващо мнозинство в Народното събрание си избере новата комисия? Защото няма спор, че тя се избира с мнозинството такова, каквото е формирано. Това значи, че ние ще подложим на силно изпитание хората, които по някакъв начин са отнесли своя въпрос към един орган, който трябва да се произнесе по оплакванията им за нарушение на закона при провеждането на обществени поръчки.
Освен това, говорим за закон, за законосъобразност. Комисията за защита на конкуренцията се състои не само от юристи, а и от икономисти, но във всички случаи това е един регулаторен административен орган. Аз не мога да намеря друго съображение за изпращането на контрола в Комисията за защита на конкуренцията, освен начин да се ограничат формите и възможностите за жалби на българските граждани, на българските търговци тогава, когато участват в процедура по обществените поръчки и тази процедура е незаконосъобразна. Защото с увеличаване на възможностите на българската държава това значи, че броят на обществените поръчки ще нараства, така или иначе ще усвояваме европейски пари и всичко това ще минава през процедури. Представяте ли си как от Добрич, от Кърджали, от Ямбол, отвсякъде хората ще трябва да се стекат в София при един регулаторен орган от шест човека? Това по същество е отказ да се направи такъв контрол по законосъобразност. Това фактически е едно пожелание да няма такъв контрол, за да могат обществените поръчки с тези текстове, които вече гласувахме, да се развиват по една неясна, непрозрачна процедура, която обслужва определени административни органи по начин, че те да си правят поръчките както на тях им е удобно. Това по същество, без да е много силна дума, може да се разглежда действително като приготовление към кражба.
Освен това, в миналия дебат аз ви казах, че в момента Комисията за защита на конкуренцията е изключително компрометирана в лицето на нашите европартньори. Знаете недоволството на комисаря Оли Рен и по повод на злоупотребата с така нареченото становище от страна на Европейската комисия, че процедурата, която е извършена по отношение на магистрала “Тракия”, е съобразила европейските норми и понятия. Знаете, че оборотите на португалската фирма са разгледани само като такива, които са на територията на България, а не и като цяло, защото тогава ще стане ясно, че тази фирма няма такъв опит, никога не е строила магистрали. И след като тази комисия все още се подчинява на закон, който не е хармонизиран с европейското право, хармонизирайки сега Закона за обществените поръчки, пращаме огромен брой процедура именно там.
Нашата парламентарна група ще гласува “против” текстовете, които са внесени от вносителя, и ще си запази правото да сезира всички институции, които имат правото да наложат вето и да направят невъзможно прилагането на текстове, които са в противоречие с философията на Закона за обществените поръчки, с искането за законосъобразност, за контрол върху законосъобразността и, разбира се, за прозрачност при усвояването на големи суми пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Тази дискусия се води още от Закона за концесиите. За да не остава колежката и колегите от опозицията с впечатлението, че разговарят с глухи, още веднъж ще кажа аргументите. Това, че има сблъсък на аргументи, че може би ще трябва да се произнесат и други органи по тези текстове, не означава, че това, което казвате, не го чуваме, не го преценяваме през призмата на решението, което даваме. Тук става въпрос, колежке, за два подхода. Кой от двата е по-правилният ще покаже практиката или евентуално Конституционният съд.
Ще ви прочета част от аргументите на вносителите, тъй като като председател на комисията, както вече имах възможността да подчертая, защитавам текстовете на вносителя, не моите.
Въпроса, който Вие поставяте, колежке Николова, като централен в този дебат: може ли Комисията за защита на конкуренцията да се произнася по законосъобразност? С предлаганата система за обжалване на Комисията за защита на конкуренцията се предвижда статут на горестоящ административен орган. Ще ми се сега пък да се вслушаме, защото после ще кажем, че си говорим като глухи и неми. Подчертавам, с това се предвижда статут на горестоящ административен орган за КЗК, колежке Николова, относно обжалването на процедурите за предоставяне както на концесия, така и процедурите по Закона за обществените поръчки, който орган не е алтернатива на съда. Действащото законодателство, Законът за административното производство и новият Административнопроцесуален кодекс познават обжалване на административните актове пред горестоящ административен орган, следваща инстанция на който е съдът. Комисията за защита на конкуренцията не заменя съда. Той е първа инстанция като висшестоящ административен орган и втората се явява съдът. И директивите, и практиката на Европейския съюз го позволяват, и нашето законодателство. Във Вашето изложение непрекъснато подчертавате, че Комисията за защита на конкуренцията замества съда, а това не е вярно. Съдът е втората инстанция.
Това обстоятелство е основният аргумент против тезата, че с предлаганата система за обжалване се създава забранена от Конституцията особена юрисдикция. Следва да се подчертае, че Комисията за защита на конкуренцията не е алтернатива на съда, а е административната първа инстанция за обжалване на незаконосъобразни актове при провеждане на процедурата за предоставяне на обществена поръчка. С предвидените правомощия очакваната компетентност при споровете и създаването на високо обществено доверие може да се сведе до минимум обжалването пред съда. Но това са вече допълнителни аргументи, които излизат извън основната тема. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Заповядайте за реплика, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Господин председател, уважаеми колеги! Разбира се, че се чуваме, господин Цонев, и не е много трудно да разберем, че първата инстанция по контрола по законосъобразност я изпращате в административен орган. Всъщност оставаме с една съдебна инстанция. Нека да си представим, ако можете да направите това, как би се отнесла Комисията за защита на конкуренцията към едни задължителни указания, които Върховният административен съд ще препоръча и ще направи в едно оспорено производство. Така или иначе Върховният административен съд може да дава задължителни указания на съдоприлагащите органи, а това са само съдилищата. Всъщност караме Върховният административен съд да контролира отново администрацията и оставаме само с една инстанция. Това всъщност е нарушение на принципа за двуинстанционност на съдебното производство и затова възразяваме, че си има орган, който досега е работил безпроблемно.
Още веднъж искам да обясня, че създаването на практика, на капацитет да работи по такъв род дела, е нещо изключително трудно. Нашите съдилища, окръжните съдилища бяха натрупали много голям капацитет. Първият трус беше когато взехме делата от тях и ги пратихме в Районния съд с изменението на Закона за обществените поръчки в предходното Народно събрание. Сега пращаме тези производства в един регулаторен административен орган, който няма абсолютно никакъв капацитет. Какво ще стане с всички тези натрупани решения като много солидна практика на Върховния административен съд по приложението на закона? Тази система е много консервативна и трудна за прилагане, целият закон е труден за прилагане. Заради това съдилищата, призвани да правят това, са по-гъвкави и с по-голям капацитет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.
Заповядайте за втора реплика, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Цонев! Аз имам един много прост въпрос към Вас. Вие сте избран от Варна. Можете ли да кажете от тази трибуна на варненските фирми, че трябва да дойдат в София в Комисията за защита на конкуренцията, за да обжалват? Елате сега, господин Цонев, и го кажете ясно: къде варненските фирми ще обжалват обществените поръчки? Кажете ясно, че трябва да дойдат в София, за да могат да обжалват. За мен това е дискриминация. Всички фирми от провинцията, господин Цонев, ги поставяте в много по-тежко положение спрямо фирмите в София. Това правите.
Да не говорим, че комисията няма да има капацитет и цялото обжалване ще бъде затлачено.
Но, моля Ви се, кажете ясно на фирмите от Варна какво се случва с тях след приемането на този закон!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за дуплика, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Мисля, че нещата започват в някаква степен да се изясняват, поне относно правомощията и относно законосъобразността на това първата инстанция да е висш административен орган. Има такава практика в Европейския съюз, госпожо Николова, и нашето законодателство позволява такава практика. Първата инстанция е административна, втората инстанция да е съдът. Така че не излизаме извън рамките нито на законодателството, нито на практиката на Европейския съюз, тъкмо обратното.
Относно молбата на господин Мартин Димитров – да, господин Димитров, заявявам на варненските фирми, че ще трябва да дойдат в София и да обжалват в Комисията за защита на конкуренцията, както ще трябва да дойдат да обжалват в София пред Върховния административен съд. Тоест това, което сме ги карали да правят 15 години, ще продължат да го правят. Такъв е редът в целия свят, такъв ще бъде редът и в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да обърна внимание на нещо, което тук не е коментирано, защото има хора и с административен опит, и хора юристи. Представете си как една комисия се явява като инстанция, която ще трябва да преразглежда решения на по-висшестоящи органи, дори в административната йерархия! Как тази комисия ще бъде като втора инстанция за решение на правителството – когато правителството прави обществена поръчка, една структура, която е по-нисшестояща в йерархията, се явява инстанция, пред която трябва да се обжалва решение? Това е абсурд. Това е все едно на един общински кмет селският кмет да може да му коментира решенията или някаква структура в рамките на администрацията.
Това е абсурдно! Винаги едно решение може да бъде обжалвано пред по-висшестояща административна инстанция, ако става въпрос за административно обжалване. Тук даваме възможност на една комисия да бъде орган, пред който да се протестират решения примерно на правителството, пък дори и на отделни министерства. Тази комисия по ранг няма тези възможности. Приемат се абсурдни разпоредби и целите са ясни. С това, че беше дадена възможност по някакъв лотариен или друг принцип да се ограничават кандидатите, което приехме в предходните разпоредби в закона, ние по същество превръщаме държавата в едно казино с тези закони – Закона за концесиите и Закона за обществените поръчки. Действително превърнахме държавата в един цирк, в едно казино.
Господин Цонев, Вие за главно крупие на републиката ли се борите с тези законопроекти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за реплика, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Мисля, че вчера стана ясно, че такива принципи няма. В хода на дебата се изясни за какво става въпрос при приемане на ограничението за максимален брой. Това, че Вие от вчера до днес сте намерили интересни факти от моята биография, от които не се срамувам, а напротив, гордея се, и сте решили да ги свържете, защото Ви се струва, че това звучи интересно на аудиторията, не Ви прави по-голям професионалист, нито аргументите Ви спрямо онова, което правим в закона съобразно европейската практика, стават по-силни. Така че ще отмина и тази Ваша бележка към общия поток от подобни подмятания, бележки и т.н.
Виждам своята основна длъжност да защитавам законопроектите, които отговарят на европейската практика, на целите, които сме си поставили и които отварят бъдещето на българския бизнес в една пазарна среда, както впрочем съм го правил и в четирите години, в които създадохме и устоите на финансовата стабилност в България, и всичко онова, което после беше признато като пазарна икономика, така че отминавам тези думи с подобаващо чувство като към един млад човек, който иска да се изяви от трибуната.
Но няма да отмина аргумента Ви, че Комисията за защита на конкуренцията е някакъв зависим от правителството орган. Тук вече трябваше да си направите труда, колега, да видите как се избират членовете на Комисията за защита на конкуренцията и щяхте да видите, че този орган не е в съотношение към правителството както селския кмет към общинския кмет. Това вече е въпрос на компетентност и няма как да Ви го подмина. Струва ми се, че трябва малко повече да четете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Заповядайте за втора реплика на господин Сотиров, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Сотиров, аз също смятам, че КЗК не е мястото, където трябва да се прави обжалване, но нека да бъдем коректни към институцията Комисия за защита на конкуренцията. Ако днес тя може би няма цялата възможност да го прави, утре тя може би също трябва да бъде променена със закон. Но не сте прав в това, което казахте. Напротив, тя може да разгледа съдбата на жалба на която и да е фирма за всяко едно решение на правителство и всяко едно решение на министерство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За трета реплика на господин Сотиров има думата господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Сотиров!
Уважаеми господин Цонев, аз задавам коректни въпроси, понеже и Вие се включихте в нашия дебат.
Ще Ви кажа какво не беше коректно в целия разговор.
Господин Сотиров, досега варненската фирма можеше да обжалва във Варненския районен съд, а сега, уважаеми господин Сотиров, Министерският съвет и господин Цонев канят варненската фирма да обжалва в София. Нека това да се каже ясно. А господин Цонев каза, че те 15 години обжалвали в София. Моля ви се, има стенограми.
Нека да бъдем точни! Министерският съвет и господин Цонев канят всички фирми от провинцията да дойдат в София и тук да обжалват. Това е по една проста причина: целият процес се блокира, става скъп и няма да има обжалване – това е цялата работа, за това става въпрос, нека да бъдем точни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика има думата господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Господин Цонев, не съм искал никого да обидя. Исках просто да онагледя нещата.
На крупиетата преди 10 ноември 1989 г. се възлагаше изключително доверие от партията и нейните служби. Виждам, че и сега се възлага изключително доверие. Това исках да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, госпожо Масева.
ЕЛИАНА МАСЕВА (ДСБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Законът за обществените поръчки е най-чувствителната зона и беше приет с оглед на това да ограничи корупционните практики, да има контрол и той да бъде ефективен, да бъде ефикасен, да бъде бърз, за да може да отстранява грешките и да поставя нещата така, както изисква справедливостта.
Това, което се предлага в момента, е една специализирана комисия да решава  проблемите, свързани с контрола върху обществените поръчки, е стара идея на европейските експерти, които настояваха в България да бъде приет спешно такъв закон. Тази идея е известна, но тя винаги трябва да бъде съобразявана с възможностите, които са определени от българското законодателство и българската Конституция.
Това, че е европейска практика, е истина. Само че европейските конституции позволяват това в определени държави да се случи. Българската Конституция действително не позволява съществуването на особени юрисдикции. Особена юрисдикция е всеки орган, който приключва дейността си с решение, независимо от това дали то може да се обжалва или не.
В случая решението, което ни предлага правителственият законопроект, е нарушение на българската Конституция. Ние сме длъжни да ви предупредим, защото тези текстове ще бъдат атакувани точно в този смисъл.
Освен това е абсолютно погрешен аргументът, който изтъкна господин Цонев, че това било административна процедура. Вярно е, че административното производство позволява актовете да се атакуват по два пътя: или по административен път, така наречения висшестоящ орган, или пред съда. Само че Комисията за защита на конкуренцията не е висшестоящ орган нито на областния управител, нито на кмета, нито на министъра, нито на който и да е административен орган в Република България. Така че този аргумент трябва да бъде отстранен от мотивите на този законопроект.
Още веднъж ви казвам: ние ще съберем подписи и ще атакуваме текстовете в Конституционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Има ли реплика на госпожа Масева? Няма.
Господин Йорданов, заповядайте.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Господин Цонев, оставили са Ви тук да се борите сам като партизанин! Къде са юристите на БСП, на НДСВ, да излязат пред трибуната и да кажат колко е правилно това, което прави вносителят и което прави мнозинството, че КЗК ще бъде органът, пред който ще обжалваме обществените поръчки от цялата страна? Лично Мая Манолова се кълнеше, че това предложение на вносителя няма да мине. Сега я няма в залата, сигурно я е срам от това, което се чете тук! Това беше само предисловие.
Ние сме направили предложение и за още нещо – да не отпада възможността за доброволно разрешаване на споровете и да не отпадне арбитражният съд. Поне някакъв арбитражен съд да има възможност да позволи на страните да решат доброволно своя спор. Не сме го направили просто така, а защото това е една от препоръките – препоръка R-2001-9 на Комитета на министрите, където изрично е посочено, че един от най-важните сектори, където трябва да се прилага възможността за арбитритране и за арбитражен съд, това е сферата на обществените поръчки.
Моят въпрос към вносителя и към мнозинството, който зададох и на заседанието на комисията, е защо махаме арбитражния съд, след като той е една от препоръките на Комитета на министрите? Поне заради това! Защо правим законодателство, което противоречи на европейските изисквания – поне това отговорете!
Иначе нещата са ясни. Предлагаме на участниците в процедурите по обществените поръчки да обжалват, може би за не знам колко процента, но за по-голямата част от обществените поръчки възложител е изпълнителната власт, и ние предлагаме на участниците да обжалват пред самата изпълнителна власт! Не знам дали Елеонора Николова прочете решението на Конституционния съд, но то е категорично: „КЗК е част от изпълнителната власт”, става дума за Решение № 22 от 24 септември 1998 г. Кажете тази истина: караме хората да обжалват пред една от страните в много голяма част от случаите, когато има процедура по обществени поръчки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Има ли реплика към господин Йорданов?
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви.
Благодаря на заместник-председателя на Комисията по икономическата политика за подкрепата, но такава е работата на председателя на една комисия, господин Йорданов. Не е нужно да бъде подкрепян от някой, както това не е и забранено.
Искам само коректно да Ви кажа, че аз също бях за оставане на арбитража. Той е предвиден в чл. 122м, където е описана цялата процедура, по която страните могат да посочат в договора, както и възложителя в съответните документи, че може да се предвиди арбитражно споразумение. В ал. 2 дори се казва, че в арбитражното споразумение се посочва и избраният арбитражен съд. Премахваме просто един орган, който някак си дублира съответните арбитражни съдилища, които могат да свършат същата работа. Този текст ме убеди да се съглася с премахването на този орган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За дуплика има думата господин Йорданов.
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ (ОДС): Уважаеми господин Цонев, понеже става дума за това, че тук сам се борите, в комисията зададох един въпрос относно „оправданието” и на част, на отделни представители на вносителите, и на отделни представители на управляващото мнозинство за това КЗК да бъде органът, пред който ще се обжалва, с мотивите, че през м. декември, когато влязат в действие районните административни съдилища, не знам точно  как ще се наричат, не съм юрист, тогава ще променим закона и ще пратим обжалването в тях.
Нека все пак Вие или вносителите да кажат: има ли такова „оправдание” за текстовете, касаещи КЗК? Имат ли такова намерение вносителите и управляващото мнозинство да върнем в нормалните юридически правила обжалването на процедурите по Закона за обществените поръчки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказване?
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС):  Благодаря,  госпожо председател.
Уважаеми дами и господа!  Имам сериозна тревога, че управляващото мнозинство от БСП, НДСВ и ДПС се специализира в приемане на най-лошите практики на Европейския съюз. Четат се директивите и  оттам се вземат най-лошите възможни примери. Действително тези неща ги има в европейски директиви, но те са възможно най-лошото, което може да се вземе в България.
Такъв пример е ограничаването на максималния брой кандидати на лотариен принцип. Такъв пример е обжалването, което напълно се блокира.  Сега ясно трябва да кажем: за всички фирми в България, които са извън София, Министерският съвет реши да обжалват  в София – да дойдат тук и да обжалват. Аз не съм юрист, дами и господа, но смятам, че това е голяма грешка. Още повече знаете, когато Комисията за защита на конкуренцията трябвало да разрешава дадени случаи, е било много проблематично.
Този закон, уважаеми дами и господа, отваря големи врати за злоупотреби – това е точната дума, огромни врати. В много случаи корупцията се легализира. Няма проблеми по силата на този закон фирма, която комисията иска да одобри за победител в дадена обществена поръчка, да го направи по законен начин – вече няма проблем.
Създаде се възможност рамковото споразумение, уважаеми дами и господа, да се продължава до безкрайност, без ограничение. Вчера и това мина през този парламент – в специални случаи, каквото и това да означава.
Бяха приети много странни текстове, като „изключителна спешност”, ако не ме лъже паметта. Подобни разпоредби, дами и господа, ще доведат до много сериозни проблеми за България. Не се учудвайте като ни обвиняват в корупция – с такива закони какво да очакваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване? Няма. Преминаваме към гласуване.
Моля да гласуваме предложението на господин Филип Димитров и група народни представители, което не е подкрепено от комисията. То се отнася за наименованието на Глава единадесета от законопроекта.
Гласували  98 народни представители: за 14, против 71, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Красимир Каракачанов и група народни представители чл. 120 да отпадне.
Това предложение не е подкрепено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 22, против 62, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Филип Димитров и група народни представители за нова редакция на  чл. 120, което не е подкрепено от комисията.
Гласували  103 народни представители: за 26, против 64, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Красимир Каракачанов и група народни представители по чл. 121, което не е подкрепено от комисията.
Гласували  102 народни представители: за 26, против 55, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Мария Капон по чл. 121, което не е подкрепено от комисията.
Гласували  92 народни представители: за 20, против 49, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Филип Димитров и група народни представители по чл. 121, което не е подкрепено от комисията.
Гласували  98 народни представители: за 24, против 52, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на  госпожа Мая Манолова по чл. 121а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували  89 народни представители: за 15, против 35, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Филип Димитров и група народни представители по чл. 121а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували  105 народни представители: за 25, против 52, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Красимир Каракачанов  и група народни представители по чл. 122, което не е подкрепено от комисията.
Гласували  101 народни представители: за 16, против 53, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Мая Манолова по чл. 122, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 13, против 41, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на госпожа Капон по чл. 122, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 25, против 52, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Филип Димитров и група народни представители по чл. 122, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 23, против 68, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Филип Димитров и група народни представители по чл. 122а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 14, против 65, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Каракачанов и група народни представители по чл. 122б, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 24, против 53, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Филип Димитров и група народни представители по чл. 122б, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 13, против 73, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Каракачанов и група народни представители по чл. 122в, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 12, против 57, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Каракачанов и група народни представители по чл. 122г, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 14, против 52, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Филип Димитров и група народни представители по чл. 122г, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 25, против 51, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Каракачанов и група народни представители по чл. 122д, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 17, против 57, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Филип Димитров и група народни представители по чл. 122д, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 16, против 51, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Каракачанов и група народни представители по чл. 122е, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 16, против 60, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Филип Димитров и група народни представители по чл. 122е, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 24, против 48, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Каракачанов и група народни представители по чл. 122ж, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 14, против 59, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Филип Димитров и група народни представители по чл. 122ж, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 14, против 65, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Каракачанов и група народни представители по чл. 122з, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 14, против 60, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Каракачанов и група народни представители по чл. 122и, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 13, против 63, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Филип Димитров и група народни представители по чл. 122и, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 18, против 68, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на господин Филип Димитров и група народни представители по чл. 122к, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 22, против 62, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Капон по § 123, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 13, против 68, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Филип Димитров и група народни представители по чл. 122н, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 22, против 56, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Филип Димитров и група народни представители по чл. 122в, което пропуснах да подложа на гласуване, неподкрепено от комисията. Моля да го гласуваме. (Шум и реплики в залата.)
Аз последователно поставих на гласуване всички предложения, които са били направени и не са подкрепени от комисията. Пропуснах в тази последователност да подложа на гласуване предложението на господин Филип Димитров по чл. 122в и отстранявам този мой пропуск в момента.
Гласували 113 народни представители: за 21, против 78, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 123 в редакция, предложена от комисията, който се разделя на седем отделни параграфа, които бяха представени в залата.
Гласували 141 народни представители: за 97, против 42, въздържали се 2.
Параграфите са приети.
Моля, господин Цонев, докладвайте § 124 по номерацията на вносителя.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията предлага следната окончателна редакция на § 124, който става § 133:
“§ 133. В чл. 123 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол” се заменят с “Агенция “Държавна финансова инспекция”.
2. В ал. 2 думите “ал. 1” се заличават.
3. В ал. 3 думите “ал. 1” се заличават, а думите “Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол” се заменят с “Агенция “Държавна финансова инспекция”.
4. В ал. 4, ал. 5 и ал. 7 думите “Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол” се заменят с “Агенция “Държавна финансова инспекция”.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 125, който става § 134 със следната редакция:
“§ 134. В чл. 124 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол” се заменят с “Агенция “Държавна финансова инспекция”.
2. В ал. 2 думите “длъжностните лица” се заменят с “лицата”, а думите “Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол” се заменят с “Агенция “Държавна финансова инспекция”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 135:
“§ 135. В чл. 126, ал. 6 думите “Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол” се заменят с “Агенция “Държавна финансова инспекция”.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 126, който става § 136, със следната редакция:
“§ 136. В чл. 127, ал. 1 думите “Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол” се заменят с “Агенция “Държавна финансова инспекция”, а думите “нарушението е станало известно” се заменят с “нарушителят е открит”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 137:
“§ 137. Създават се чл. 127а и чл. 127б:
“Чл. 127а. (1) При неизпълнение на влезли в сила решения и/или определения на Комисията за защита на конкуренцията или на задължението по чл. 122а, ал. 4 се налага:
1. имуществена санкция на юридически лица и еднолични търговци – в размер от 5000 до 100 000 лв.;
2. глоба на физически лица – в размер от 500 до 5000 лв.
(2) Комисията за защита на конкуренцията установява извършеното нарушение и налага наказанията по ал. 1 с решение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.
(3) Имуществените санкции и глобите по влезли в сила решения на комисията подлежат на събиране по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 127б. Комисията за защита на конкуренцията изпраща решенията по чл. 127а, ал. 2 до Агенцията по обществени поръчки в седемдневен срок от обявяването им.”
Комисията предлага да се създаде нов § 138:
“§ 138. В чл. 128 думите “ал. 5 или 6” се заменят с “ал. 4-7”, а думите “лицето по чл. 8, ал. 1” се заменят с “лицето по чл. 8, ал. 2 или 3”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 139:
„§ 139. Създават се членове 128а-128д:
„Чл. 128а. Възложител, който при провеждане на процедура наруши сроковете по чл. 64, чл. 76, ал. 1-3, чл. 81, ал. 1-3, чл. 83б, ал. 1 и 2, чл. 86, ал. 1-3, чл. 93з, ал. 1, чл. 97, ал. 1, чл. 104, чл. 104а, ал. 1, 2 и 4 и чл. 114, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в  размер от 200 до 1000 лв.
Чл. 128б. Възложител, който наруши забраната по чл. 25, ал. 5, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 500 до 3000 лв.
Чл. 128в. Възложител, който определи технически спецификации в нарушение на  чл. 32, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 500 до 1000 лв.
Чл. 128г. Член на комисията за провеждане на обществена поръчка, който в нарушение на чл. 36, ал. 3 изнесе заявление или оферта извън помещението, където се провежда заседанието на комисията, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв.
Чл. 128д. Възложител, който сключи договор в нарушение на чл. 41, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 1000 до 3000 лв.”
Комисията предлага да се създаде нов § 140:
„§ 140. В чл. 129 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в  нея думите „лицето по чл. 8, ал. 1” се заменят с „лицето по чл. 8, ал. 2 или 3”.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Наказанията по ал. 1 се налагат и на възложител или лице по чл. 8, ал. 2 или 3, което сключи договор въз основа на рамково споразумение, в който условията се различават съществено от тези, определени в рамковото споразумение.”
Комисията предлага да се създаде нов § 141:
„§ 141. Създават се членове 129а и 129б:
„Чл. 129а. (1) Възложител, който не изпрати информацията по чл. 45а, ал. 1 и 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 200 до 1000 лв.
(2) Възложител, който не изпрати информация съгласно чл. 122г, ал. 3 до Комисията за защита на конкуренцията,  се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 100 до 500 лв.
Чл. 129б. Възложител, който не съхрани документацията за провеждане на обществена поръчка в срока по чл. 58а, ал. 6, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., а лицето по чл. 8, ал. 2 или 3 – с глоба в размер от 200 до 1000 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 127, който става  § 142 със следната окончателна редакция:
„§ 142. В чл. 130 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „чл. 7, ал. 1, т. 1-4” се заменят с „чл. 7, т. 1-4”, а думите „лицето по чл. 8, ал. 1” се заменят с „лицето по чл. 8, ал. 2 или 3”.
2. В ал. 2 думите „чл. 7, ал. 1, т. 5” се заменят с „чл. 7, т. 5 и 6”, а думите „чл. 104” се заменят с „чл. 103, ал. 2”, а думите „лицето по чл. 8, ал. 1” се заменят с „лицето по чл. 8, ал. 2 или 3”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 128, който става § 143  със следната окончателна редакция:
„§ 143. В чл. 131 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 и 2 думите „Лице по чл. 8, ал. 1” се заменят с „Лице  по чл. 8, ал. 2 или 3”.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Лице по чл. 8, ал. 2 или 3, което сключи договор за обществена поръчка в нарушение на чл. 42, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 129, с номерация § 144 и следната окончателна редакция:
„§ 144. В чл. 132 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „Длъжностно лице” се заменят с „Лице по чл. 8, ал. 2 или 3”, а думите „от 100 до 200 лв.” се заменят с „от 500 до 1000 лв.”
2. Създава се ал. 2:
„(2) Лице по чл. 8, ал. 2 или 3, което не изпрати в срок информацията, посочена в чл. 19, ал. 6 и в чл. 44, ал. 7, или друга информация, поискана от изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за  § 130, който става § 145 със следната окончателна редакция:
„§ 145. Създава се чл. 132а:
„Чл. 132а. Лице, което не представи на органите на Агенция „Държавна финансова инспекция” в определените от тях срокове документи,  сведения и справки в нарушение на чл. 124, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 100 до 200 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 131, който става § 146.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване по представените параграфи.
Господин Димов, заповядайте.
НЕНО ДИМОВ (ДСБ): Госпожо председател, колеги! Искам да коментирам две неща в § 137.
Първо, по чл. 127а. Там се разграничават имуществените санкции за юридически лица и еднолични търговци в размер от 5 хил. до 100 хил. лв., и глобата за физически лица от 500 до 5000 лв. Ние дадохме възможност на физическите лица да участват наравно с юридическите лица и едноличните търговци за вземането на обществени поръчки. След като имат равни условия, следва да имат и равни санкции. Не виждам смисъл едно физическо лице, което може да ползва всички условия на юридическите лица, да подлежи на по-ниска санкция.
Моето предложение е санкцията на физическите и юридическите лица да бъде уеднаквена.
Второ, ножицата от 5 хил. до 100 хил. лв. е прекалено голяма. Правя кореспонденция с чл. 128д – ако възложителят допусне грешка, се наказва със санкция в размер от 5 хил. до 20 хил. лв. Защо когато възложителят допусне грешка, ножицата е от 5 хил. до 20 хил. лв., а когато изпълнителят е неизправен, ножицата е от 5 хил. до 100 хил. лв.?! Нека да уеднаквим двете санкции. Нека санкцията в чл. 127а и санкцията да бъде също от 5 хил. до 20 хил. лв.
Последното предложение е свързано с чл. 128г – когато член на комисията изнесе заявление или оферта, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. Смешна е глоба от 100 лв., когато си изнесъл документацията. Ясно е за какво си я изнесъл. Не си я изнесъл, защото искаш да си я четеш на бюрото, изнесъл си я, за да изтече информация. Затова предлагам там глобата да бъде от 1000 до 5000 лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Димов, но практиката в Народното събрание е предложенията за промяна на санкциите в пленарната зала да не се приемат като редакционно предложение. Трябва преди това да бъдат направени писмено, да се обсъдят в комисията и едва тогава да се гласуват. Ако можете да ми направите в момента редакционно предложение в текста, а не в санкцията, както и предложение за отпадане, ще го подложа на гласуване. Иначе предложение за промяна на санкция в залата е предложение за промяна по същество.
НЕНО ДИМОВ: Разбрах. Ще направя предложение за отпадане по същество на т. 2 в ал. 1 на чл. 127а, а “физически лица” да се качи в т. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това е възможно да стане.
НЕНО ДИМОВ: Второ, предлагам чл. 128г да отпадне и текстът по това нарушение – чл. 36, ал. 3, да се прехвърли в чл. 128д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Възможно е да се уеднакви санкцията за юридически лица, еднолични търговци и физически лица в чл. 127а, ал. 1.
Оттегляте ли предложението си по чл. 128г?
НЕНО ДИМОВ: Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Добре, ще подложа на гласуване предложението Ви да се уеднакви санкцията на физическите лица с тази на юридическите лица и едноличните търговци.
Господин Цонев, ще вземете ли отношение?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Принципно съм съгласен, че санкцията трябва да бъде еднаква, когато става въпрос за еднакви права. Физическите и юридическите лица кандидатстват за едно и също нещо. Тук не става въпрос за друг тип нарушение. Би трябвало да го приемем. Друг е въпросът, че наистина маршът е много голям и като че ли трябваше тези предложения да ги разгледаме в комисията, но това е даденост. Аз го приемам, госпожо председател.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Хубаво беше да мине през комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Други желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено по чл. 127а – т. 2 да отпадне, а т. 1 на ал. 1 да изглежда така: “имуществена санкция на юридически лица и еднолични търговци, както и глоба на физически лица – в размер от 5 хил. до 100 хил. лв.”
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 115 народни представители: за 102, против 6, въздържали се 7.
Предложението се приема.
Моля да гласуваме редакцията на комисията за параграфи от 124 до 131 включително, заедно с новите параграфи, които са създадени в тази поредица по предложение на комисията, заедно с току-що гласуваната редакционна корекция в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 132 има направено предложение от народния представител Мария Капон, което не е прието от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 132, който става § 147:
“§ 147. Параграф 1 от Допълнителните разпоредби се изменя така:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Договор за обществена поръчка” е възмезден писмен договор между един или повече изпълнители и един или повече възложители с обект строителство, доставка на стоки или предоставяне на услуги, сключен след проведена процедура по закона.
2. “Европейско техническо одобрение” е положителна техническа оценка за годността на продукт за дадено предназначение, която се основава на изпълнението на съществените изисквания към строежите чрез присъщите характеристики на продукта и определените условия за приложение и употреба. Европейските технически одобрения се издават от органи, определени от държавата членка за тази цел.
3. “Експлоатация на летища” е извършване на дейности по: поддържането на летателното поле и развитието на инфраструктурата на летището, ограничаването и отстраняването на препятствия; поддържането на визуалните сигнални средства; аварийно-спасителното и противопожарното осигуряване на полетите на територията на летището и в неговата околност; охраната на летището; сигурността на полетите; възлагане разработването и осъвременяването на генералния и кадастралния план на летището.
4. “Експлоатация на пристанища” е извършване на дейности по: поддръжката на прилежащата акватория на пристанищата за обществен транспорт, плавателните и подходните канали; извършването на промерни и драгажни дейности; поддръжката на кейови стени, отбивни съоръжения, пристанищни индустриални коловози и подкранови пътища, противопожарна, водоснабдителна и канализационна мрежа, електрическа мрежа – високо и ниско напрежение, настилки за обществен транспорт на територията на пристанищата.
5. “Електронен търг” е повтарящ се (стандартен) процес, който включва електронно устройство за представяне на нови по-ниски цени и/или нови стойности за някои позиции от офертите след първоначалната цялостна оценка на офертите, което дава възможност те да бъдат класирани чрез използване на методи за автоматично оценяване.
6. “Електронни средства” означава електронно оборудване за обработка (включително цифрово компенсиране) и съхраняване на данни, които се предават, съобщават и получават по кабел, чрез радиовълни, по оптичен път или чрез други електромагнитни средства.
7. “Закон на държавата, в която кандидатът или участникът е установен”, е:
а) за физическите лица – отечественото им право по смисъла на чл. 48 от Кодекса за международното частно право;
б) за юридическите лица – правото на държавата, определено съгласно чл. 56 на Кодекса за международното частно право;
в) за обединенията, които не са юридически лица – правото на държавата, в която са регистрирани или учредени.
8. “Икономически най-изгодна оферта” е тази оферта, която отговаря в най-голяма степен на предварително обявените от възложителя показатели и тяхната тежест, пряко свързани с обекта на обществената поръчка по отношение на качество, цена, технически преимущества, естетически и функционални характеристики, характеристики, свързани с опазване на околната среда, оперативни разходи, гаранционно обслужване и техническа помощ, срок за изпълнение и др.
9. “Кандидат” е физическо или юридическо лице, което е подало заявление за участие в ограничена процедура, процедура на договаряне с обявление, състезателен диалог, ограничен конкурс за проект.
10. “Класификатор на обществени поръчки” е справочна номенклатура, която се използва за дефиниране на обекта при възлагане на обществени поръчки и е еквивалент на общоприетата терминология за обществени поръчки на Европейския съюз – Common Procurement Vocabulary (CPV). При констатирани различия между CPV и NACE (Nomenclature generale des activities economiques dans les Communautes Europeennes) номенклатурите или между CPV и CPC (Central Product Classification) номенклатурите предимство имат съответно NACE и CPC номенклатурите.
11. “Компенсаторно (офсетно) споразумение” е договор, при който изпълнител на обществена поръчка се задължава – “пред възложителя” предлагам редакционно да отпадне - да извърши инвестиции, да сключи и изпълни договори за доставки на български стоки или за услуги или строителство от български дружества, да предостави на български дружества технологично оборудване, технологии, лицензии за ползване на права върху обекти на индустриална собственост или да им прехвърли права върху обекти на интелектуална собственост.
12. “Минимална цена на труд” е минималният размер на заплащане на работната сила, определен като минимален месечен размер на осигурителния доход по дейности и групи професии съгласно чл. 8, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
13. “Мрежа в областта на транспорта” е мрежа, чиито условия за експлоатация са определени от държавата или общината и която включва схемата на маршрута, капацитета за предоставяне на транспортната услуга и честота на обслужването.
14. “Непреодолима сила” са обстоятелства от извънреден характер, които възложителят при полагане на дължимата грижа не е могъл или не е бил длъжен да предвиди или предотврати.
15. “Обща техническа спецификация” е техническа спецификация, изготвена в съответствие с процедура, призната от държава членка и обнародвана в “Официален вестник” на Европейския съюз.
16. “Обособена позиция” е такава част от обекта на обществената поръчка, която въпреки че може да бъде самостоятелен обект на обществена поръчка, е систематично свързана с другите позиции от обекта на обществената поръчка.
17. “Писмен” или “Писмен вид” е всеки израз, съставен от думи или цифри, който може да бъде прочетен, възпроизведен и съобщен. Той може да включва информация, която се предава и съхранява с електронни средства.
18. “Признат орган” е лице, акредитирано от Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация” или от чуждестранен орган за акредитация, който е пълноправен член на Европейската организация за акредитация (European Cooperation for Accreditation).
19. “Повторно нарушение” е нарушение, което е извършено от същото лице в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което му е наложено наказание за същото по вид нарушение.
20. “Профил на купувача” е интернет адрес на възложителя, който може да съдържа предварителните обявления, информация за поканите за представяне на оферти, сключените договори, прекратените процедури и всякаква полезна обща информация, като лице за контакти, номер на телефон и факс, пощенски адрес и електронен адрес.
21. “Публичноправна организация” е юридическо лице, което независимо от неговия търговски или производствен характер е създадено с цел задоволяване на обществени интереси и за което е изпълнено някое от следните условия:
а) повече от половината от приходите му за предходната бюджетна година се финансират от държавния бюджет, от бюджетите на държавното обществено осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса, от общинските бюджети или от възложители по чл. 7, т. 1 или по чл. 7, т. 3;
б) повече от половината от членовете на неговия управителен или контролен орган се определят от възложители по чл. 7, т. 1 или по чл. 7, т. 3;
в) обект е на управленски контрол от страна на възложители по чл. 7, т. 1 или по чл. 7, т. 3.
Управленски контрол е налице, когато едно лице може по какъвто и да е начин да упражнява доминиращо влияние върху дейността на друго лице.
Публичноправна организация е и лечебно заведение – търговско дружество, на което повече от 30 на сто от приходите за предходната година са за сметка на държавния и/или общинския бюджет и/или бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
22. “Доминиращо влияние” е налице, когато възложители по чл. 7, т. 1, публичноправни организации или други лица:
а) притежават над 50 на сто от капитала на предприятието, или
б) притежават блокираща квота в капитала на предприятието, или
в) могат да назначат повече от половината от членовете на управителните или контролните орани на предприятието.
23. “Публично предприятие” е търговец по смисъла на Търговския закон или съгласно законодателството на държава членка, върху което възложители по чл. 7, т. 1, т. 3 или 4 могат да упражняват пряко или косвено доминиращо влияние.
24. “Свързано предприятие” е предприятие:
а) което съставя консолидиран финансов отчет с възложител, или
б) върху което възложителят може да упражнява пряко или непряко доминиращо влияние, или
в) което може да упражнява доминиращо влияние върху възложител по чл. 7, т. 5 или 6, или
г) което заедно  възложител по чл. 7 е обект на доминиращото влияние на друго предприятие.
25. “Специализирани предприятия или кооперации на лица с увреждания” са тези по смисъла на чл. 28, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания или техният еквивалент съгласно законодателството на държава членка.
26. “Специални или изключителни права” са права, предоставени от закон или от компетентен държавен орган на основание, предвидено в закон, в резултат на които упражняването на дейности, включително посочените в чл. 7а-7д, се запазва за едно или повече лица и значително се ограничава възможността други лица да изпълняват такива дейности.
27. “Стандарт” е техническа спецификация, одобрена от призната организация по стандартизация, за многократно или непрекъснато приложение, съответствието с която не е задължително и която попада в една от следните категории:
а) международен стандарт: стандарт, приет от международна организация по стандартизация и достъпен за широката общественост;
б) европейски стандарт: стандарт, приет от европейска организация по стандартизация и достъпен за широката общественост;
в) национален стандарт: стандарт, приет от национална организация по стандартизация и достъпен за широката общественост.
28. “Строеж” е резултатът от надземно, полуподземно, подземно или подводно строителство, който е достатъчен сам по себе си да изпълнява икономическа или техническа функция.
29. “Технически еталон” е всеки продукт, създаден от европейски организации по стандартизация, различен от официалните стандарти, съгласно приетите процедури за насърчаване на пазарните потребности.
30. “Техническа спецификация за строителство” е съвкупността от технически предписания, посочени в документацията за участие, които определят изискванията към характеристики на материалите и стоките по такъв начин, че да отговарят на предвидената от възложителя употреба. Тези характеристики трябва да включват ниво на изпълнение съгласно изискванията за опазване на околната среда, проектиране, което да отговаря на всички изисквания (включително достъп за лица с увреждания), и оценка на съответствието, работни характеристики, безопасност или размери, включително процедурите относно осигуряването на качеството, терминология, символи, изпитване и методи на изпитване, опаковане, маркиране и етикетиране. Те трябва да включват и правила за проектиране, изпитване, строителен надзор и условия за приемане на строителни работи и методи или технологии на строителство, и всички други технически условия, които възложителят е в състояние да предпише по силата на закон или на подзаконови нормативни актове по отношение на завършен строеж и материалите или частите, включени в него.
31. „Техническа спецификация за услуги или стоки” е спецификация в документ, с която се определят изискванията към характеристики на стока или услуга, като: ниво на качество, нива на опазване на околната среда, проектиране, което да отговаря на всички изисквания (включително достъп за лица с увреждания) и оценка на съответствието, процес или метод на производство, употреба, безопасност, размери, изисквания по отношение на наименованието, под което стоката се продава, терминология, символи, изпитване и методи на изпитване, опаковане, маркиране, етикетиране, инструкции за експлоатация, процедури за оценяване на съответствието.
32. „Трета страна” е страна, която не е член на Европейския съюз.
33. „Участник” е физическо или юридическо лице или тяхно обединение, което е представило оферта или проект.
34. „Фиксирани мрежи за обществени услуги” са:
а) преносните и разпределителните мрежи по смисъла на Закона за енергетиката - за дейностите по чл. 7а;
б) водоснабдителна система и канализационна система по смисъла на § 1, ал. 1, т. 32 и 33  от Допълнителните разпоредби на Закона за водите - за дейностите по чл. 7б.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по текстовете от Допълнителните разпоредби на законопроекта. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението  на госпожа Капон по § 132, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 24, против 72, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 132 – „Допълнителни разпоредби”, в редакция, предложена от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 88, против 2, въздържали се 5.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията предлага § 133 от Преходните и заключителни разпоредби да отпадне.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 134, който става § 148 със следната редакция:
„§ 148. (1) Процедурите, открити с решение преди влизането в сила на този закон, се приключват по досегашния ред.
(2) Споровете по процедури по ал. 1 се решават по досегашния ред само пред районни и окръжни съдилища.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 135, който става § 149 със следната окончателна редакция:
„§ 149. Висящите дела пред съдилищата и пред Арбитражния съд към Агенцията за обществените поръчки, образувани преди влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 136, който става § 151 със следната окончателна редакция:
„§ 151. В Закона за Сметната палата, в чл. 38, ал. 2 и чл. 43, ал. 1 думите “министъра на държавната администрация и административната реформа” се заменят с “изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 137, който става § 150 със следната окончателна редакция:
“§ 150. (1) Министерският съвет привежда издадените подзаконови нормативни актове в съответствие с разпоредбите на този закон в двумесечен срок от обнародването му.
(2) Министерският съвет освобождава председателя на Арбитражния съд към Агенцията по обществени поръчки в едномесечен срок от влизане в сила на закона.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 138, който става § 161 със следната окончателна редакция:
“§ 161. Законът влиза в сила от 1 юли 2006 г. с изключение на § 12, т. 1, буква “а” (относно т. 2) и буква “ж” (относно изречение второ), § 13, т. 1, буква “в”, § 20, т. 2, буква “в” ( в частта относно уведомяването на Европейската комисия за промени в списъците) и буква “и” (относно т. 17-22), § 46, т. 4 (относно ал. 7), § 47, § 78, т. 3 (относно изречение второ), и § 124, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 139, който става § 152.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 140, който става § 153 със следната окончателна редакция:
“§ 153. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ,…) в чл. 126а, ал. 3 думите “и по чл. 120 от Закона за обществените поръчки” се заличават.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 141, който става § 154 със следната окончателна редакция:
“§ 154. В Закона за общинския дълг (обн., ДВ,…) се правят следните изменения:
1. Член 19 се изменя така:
“Чл. 19. Процедурата за избор на финансова институция и на финансов посредник се провежда по реда на ЗОП.”
2. Членове 20-38 се отменят.
3. В чл. 54, ал. 3, т. 1 думите “чл. 31, ал. 2” се заличават.
4. В чл. 58, ал. 1 думите “и 32” се заличават.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 142, който става § 155 със следната окончателна редакция:
“§ 155. В Закона за Българската народна банка (обн., ДВ,…) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 48 се създава ал. 4:
“(4) Контролът по изпълнението на Закона за обществените поръчки се осъществява от Сметната палата. Органите на Агенцията “Държавна финансова инспекция” не извършват проверки в Българската народна банка.”
2. В чл. 49 ал. 4 се изменя така:
“(4) Международният одитор се избира от управителния съвет за срок 3 години въз основа на процедура, предвидена по реда на ЗОП.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 143, който става § 156 със следната окончателна редакция:
“§ 156. В Закона за железопътния транспорт (обн., ДВ,…) в чл. 54 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думите “В договора по ал. 2” се заменят с “Договорът по ал. 2 се възлага по реда на Закона за обществените поръчки и в него”.
2. В ал. 4 думите “и редът за възлагане и изпълнение на задълженията” се заличават.”
Комисията предлага § 144 да отпадне.
Комисията предлага § 145 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване отпадането на § 133 от законопроекта по предложение на комисията, текстовете на параграфи от 134 до 143 включително в редакция, предложена от комисията, както и отпадане на § 144 и 145 отново по предложение на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 146 има предложение от народния представител Захари Георгиев, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Борислав Владимиров, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Маргарита Панева, което също не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 146, който става § 157 със следната окончателна редакция:
“§ 157. В Закона за устройство на територията (Обн., ДВ, ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 118, ал. 3 думите “при условие и по ред, определени с наредбата по чл. 126, ал. 2” се заменят с “по реда на Закона за обществените поръчки”.
2. В чл. 126:
а) ал. 1 се изменя така:
“(1) Проучването и проектирането на устройствени планове, както и изборът на устройство на концепция за тях се възлагат по реда на Закона за обществените поръчки.”;
б) ал. 2 се отменя.
3. В чл. 137:
а) ал. 4 се изменя така:
“(4) Изработването на инвестиционни проекти се възлага по реда на Закона за обществените поръчки.”;
б) ал. 5 се отменя.
4. В чл. 230, ал. 4 изречения второ и трето се заличават.”
БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (НДСВ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по тези текстове има ли? Няма.
Господин Владимиров оттегля своето предложение.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Захари Георгиев и Маргарита Панева за отпадане на т. 3 на § 146, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 5, против 59, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 146.
Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3.
Параграфът е приет.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ (звъни): Уважаеми народни представители, имаме необходимия кворум и продължаваме нашата работа.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 147, господин председател, има три предложения. Всички те са за отпадане.
Комисията не подкрепя тези предложения, подкрепя текста на § 147, който става § 158.
“§ 158. В Закона за Камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (обн.,ДВ…) чл. 12, ал. 3, т. 4 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми колеги, по § 147 има три предложения на народните представители Захари Георгиев, Борислав Владимиров и Маргарита Панева за отпадане на § 147 по номерацията на вносителя.
Подлагам на гласуване тези три еднакви по същество предложения от различни народни представители, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 55, против 29, въздържали се 16.
Предложенията се приемат.
За процедурно предложение, господин Витанов.
СТОЯН ВИТАНОВ (КБ): Уважаеми колеги, предлагам прегласуване във връзка с това, че с този текст очевидно се подкрепя монополът на една професионална група, а това не бива да се допуска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Поставям на повторно гласуване предложението на тримата народни представители, които предлагат § 147 по номерацията на вносителя да отпадне.
Комисията не подкрепя тези предложения.
Гласували 149 народни представители: за 90, против 40, въздържали се 19.
Отново се приема предложението за отпадане на § 147.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 148 комисията подкрепя текста на вносителя към § 159.
Комисията предлага да се създаде § 160 със следната редакция:
“§ 160. В Закона за подземните богатства (обн.,ДВ…) се правят следните изменения:
1. в чл. 8 думите “съгласно Закона за възлагане на държавни обществени поръчки” се заменят с “по реда на Закона за обществените поръчки”;
2. в чл. 20, ал. 2 думите “държавни поръчки” се заменят с “обществени поръчки”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте § 148, който става § 159 и новия § 160.
Гласували 87 народни представители: за 73, против 8, въздържали се 6.
Параграф 148 и новия § 160 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: В такъв случай остава само да приемем Приложение № 4 към чл. 45а, ал. 1, т. 1, буква “а” – списъкът на стоките, възлагани от възложителя в областта на отбраната. Този списък е раздаден на народните представители, аз го прилагам към стенограмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви. Предложението не се гласува. Законът е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Искам да благодаря, господин председател, на всички колеги, на колегите, които работеха от името на вносителя, за доста тежката, продължителна и в кратки срокове свършена работа.
Искам да се обърна и към опозицията и да кажа, че мисля, че в хода на дебата се получи един диалог, който може би на опозицията се струва, че не е успял да подобри закона, но аз ще ви кажа, че понеже най-спорният въпрос беше по обжалването, ако има питане към Конституционния съд, лично ще го подпиша, колеги, за да видим дали текстовете са конституционно съобразни или не и за да сме сигурни, че това, което сме направили, е в рамките на Конституцията и закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Цонев
Заповядайте, господин Юсеин, по процедура.
АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, дами и господа, православни християни! Днес е последният работен ден на Народното събрание преди честването на големия ви религиозен празник Великден.
Ние, мюсюлманите от Парламентарната група на Движението за права и свободи ви честитим празника и ви пожелаваме и този Великден да бъде ден на радост, вратите на радостта да са отворени за всички. Възкресението на вашия Господ Исус Христос да е залог за възкресението на общата ни Родина! Желаем ви весело посрещане на празничните дни! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Духът на толерантността прозвуча отново в пленарната зала.
Преминаваме към следващата точка:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР, приет от Народното събрание на 24 март 2006 г. и върнат с Указ № 100 на президента по чл. 101 от Конституцията на Република България.
Процедурата е следната. Председателят обявява точката от дневния ред и дава думата на председателя на Комисията по правни въпроси. Той представя доклада на комисията. При новото обсъждане на Закона за търговския регистър времето за разисквания се разпределя по чл. 45, ал. 1. След приключване на обсъждането председателят подлага на повторно гласуване Законът за търговския регистър. Подлага се на гласуване законът, а не ветото на президента.
Съгласно чл. 73, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Народното събрание приема повторно закона, ако за него са гласували повече от половината от всички народни представители, тоест поне 121 народни представители са гласували “за” Закона за търговския регистър. В такъв случай ветото на президента е преодоляно от парламента. След това председателят съобщава, че ветото е преодоляно и Законът за търговския регистър е приет повторно и ще бъде изпратен с двете дати на приемане на президента на републиката и за публикуване в “Държавен вестник” в срок от 7 дни.
За процедура има думата госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Колеги, моля да гласуваме за допускане в залата за участие в дебата на заместник-министъра на правосъдието госпожа Ана Караиванова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Моля, гласувайте за допускане в залата на заместник-министъра на правосъдието госпожа Ана Караиванова.
Гласували 74 народни представители: за 73, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля заместник-министър госпожа Караиванова да заеме своето място в пленарната зала.
Започваме процедурата по новото обсъждане на Закона за търговския регистър.
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър, господа народни представители! Представям ви:
„Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси относно Указ № 100 на президента на Република България, постъпил на 6 април 2006 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за търговския регистър, приет от Народното събрание на 24.03.2006 г. и мотивите му към указа
На заседание, проведено на 13 април 2006 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 100 на президента на Република България за ново обсъждане на Закона за търговския регистър.
На заседанието присъстваха госпожа Ана Караиванова – заместник-министър на правосъдието, госпожа Ружа Иванова и господин Сашо Пенов – членове на правния съвет към президента.
С указа президентът  връща за ново обсъждане чл. 20, ал. 1, чл. 21, т. 5, чл. 25, ал. 4, чл. 26, § 7, т. 2, т. 4, б. ”а” и т. 5, § 15 и § 52 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър, приет от Народното събрание на 24 март 2006 г.
В мотивите се посочват положителните страни на Закона за търговския регистър (ЗТР), чрез който се извършва радикална реформа на търговската регистрация у нас. Тя се преурежда от децентрализирано съдебно производство в централизирано административно производство пред Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието. Въвеждането на унифицирана, стандартизирана и централизирана електронна регистърна система позволява да се използват възможностите на съвременните информационни технологии за ускоряване и опростяване на процедурата по регистриране, както и за модернизиране на търговския регистър.
Оспорените разпоредби  и мотивите към тях бяха разгледани по точки, както следва:
1. Президентът предлага за ново обсъждане разпоредбата на чл. 20, ал. 1 по отношение на изискванията за квалификация на длъжностното лице по регистрация. Според него предвиденият тригодишен юридически стаж е недостатъчен и не гарантира необходимата квалификация и практически опит на лицата.
По точка първа подробно становище изложи заместник-министърът на правосъдието  госпожа Ана Караиванова, която беше подкрепена от изказването на народния представител Надка Балева  с допълнителни аргументи в полза на текста на закона.
Комисията по правни въпроси не споделя възраженията на президента относно чл. 20, ал.1 от закона. Мотивите на законодателя за въвеждане на тригодишен, а не по-дълъг юридически стаж се основават на подобни изисквания в Закона за държавния служител, Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията и Единния класификатор на длъжностите в администрацията, според които за старши юрисконсулт изискването е за две години юридически стаж. Такъв държавен служител е натоварен да защитава значими интереси на държавен орган и да го представлява в искови производства пред съда.
Допълнителни аргументи в полза на възприетото нормативно решение в чл. 20, ал. 1 от закона се съдържат в чл. 127 от Закона за съдебната власт, според който за съдия в районен съд, прокурор в районна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба се назначава лице, което има най-малко две години юридически стаж, както и в чл. 8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, според който правоспособност на нотариус може да придобие лице с тригодишен юридически стаж.
Приведените примери са свързани с упражняване на дейност, чиято  правна сложност и обществена значимост е не по-малка от дейността, която извършват  длъжностните лица по регистрация в Агенцията по вписванията. От съществено значение в случая е и обстоятелството, че със заемането на тази длъжност чл. 10 от Закона за държавния служител предвижда задължителен конкурс. Условията и изискванията за провеждането на конкурсите за държавни служители са уредени в Наредбата за провеждане на конкурсите за държавни служители.
2. На второ място, президентът оспорва разпоредбата на чл.21, т. 5, тъй като според него тя не поставя ясно изискване за проверка за законосъобразност на заявеното за вписване обстоятелство и  се свежда само до  формална проверка  на заявеното обстоятелство с представените документи по т.4. Посочено е, че тази норма не съответствува на изискванията на Директива 68/151/Европейската икономическа общност, изменена с Директива 2003/58 на Европейската общност. 
Като допълнително съображение в подкрепа на мотивите за ветото по тази точка госпожа Ружа Иванова изложи, че освен  текстът на чл. 496 от Гражданскопроцесуалния кодекс, като аргумент в полза на проверката за законосъобразност, извършвана досега от регистърния съдия, следва да се съобразяват и общите правила на охранителното производство.
По тази точка в дискусията взеха участие заместник-министърът на правосъдието госпожа Ана Караиванова и народните представители Надка Балева, Татяна Дончева, Мая Манолова, Яни Янев, Янаки Стоилов и Елеонора Николова. Всички те заявиха, че с промените, извършени между първо и второ четене, и предложения чл. 21 с наименование “Обхват на проверката”, както и с аргументите, които се излагат от народните представители при обсъждане на мотивите по отлагателното вето, за законодателя няма съмнение, че идеята е това да е контрол за законосъобразност. С предвидения обхват на проверката в чл. 21 при систематичното тълкуване на всички точки от същия член е ясно, че е налице контрол за законосъобразност. Законът за търговския регистър урежда обхвата на проверката в регистърното производство далеч по-детайлно от действащата в момента в цитирания текст на ГПК  правна уредба. Понастоящем окръжният съд в охранителното регистърно производство извършва проверка относно наличието (съществуването) на подлежащото на вписване обстоятелство и допустимостта на неговото вписване (чл. 496, ал. 2 от ГПК). Тази проверка е възпроизведена в разпоредбите на чл. 21, т. 2, 4 и 5. Съгласно чл.21, т. 5 съществуването на обстоятелство се установява въз основа на представените документи според изискванията на закона, като идеята е, че ще се преценява тяхната законосъобразност. Съдържателната страна на проверката за законосъобразност на това, което е представено, се включва  в думите, цитирам “съществуване на заявеното обстоятелство”. Дали едно обстоятелство съществува или не съществува, не е въпрос на чисто формална проверка на представените документи, а на проверка дали са налице необходимите изисквания според закона, защото в противен случай не може да съществува  обстоятелство, което трябва да се впише. Според систематичното тълкуване на точките в чл. 21, са налице два елемента: първият, пълният набор от документи според формалните изисквания на закона;  и вторият,  имат ли тези документи, които се представят, онова необходимо съдържание, за да приемем, че съществува исканото за вписване обстоятелство.
В чл. 21 се съдържа и допълнителна гаранция, която в момента не е предвидена до приемането на закона, че  заявените за вписване обстоятелства съществуват,  защото се изисква от лицето да подаде декларация за истинността на заявените от него обстоятелства,  като тези негови действия са скрепени с наказателна отговорност. Народните представители  поставиха под съмнение допълнителните аргументи, които се посочиха в полза на ветото относно прилагането на общите правила на охранителното производство, и по-конкретно чл. 427, според който съдът може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя. Тези аргументи са и спорни. Събирането на нови доказателства, различни в практиката на 28 окръжни регистърни съдилища, води до нескончаеми регистърни производства и отваря вратата за злоупотреби. В чл. 21 от Закона за търговския регистър изчерпателно се посочва обхватът на проверката само в рамките на представените документи без възможности за откриване на квазиспорно производство и разследване на обстоятелства.
Като допълнителен аргумент в полза на изискването за законосъобразност  се посочи чл. 41, ал. 3 от Закона за административното производство, според който съдът преценява законосъобразността на административния акт, откъдето следва, че органът, издал акта, трябва да действа законосъобразно. Уреденият в чл. 21 обхват на проверката по съществото си представлява предварителен  административен контрол за законосъобразност. Следователно, изискванията на чл. 10 от Директива 68/151/ЕО, чл. 16 от Директива 78/8555/ЕИО и чл. 14 от Директива 83/891/ЕИО са изпълнени.
На трето място,  президентът оспорва разпоредбата на чл. 25, ал. 4, според която жалбите срещу отказите за вписване се разглеждат по реда на Глава 12а от ГПК. Твърди се, че тази глава урежда само двустранни искови производства, а не производства по обжалване на акт, който засяга само молителя, какъвто е постановеният отказ за вписване. Според него приложение трябва да намери процедурата за обжалване на охранителни актове, за която ГПК препраща към реда за обжалване на определенията.
Направена е критика от президента относно предвидената в чл. 25, ал. 4 от закона процедура за разглеждането на жалбите срещу отказите за вписване, за който се препраща към Глава дванадесет “а” от ГПК, уреждаща бързото производство.
Логическото тълкуване на разпоредбите на чл. 25, ал. 4 и 5 сочи категорично на извода, че препращането се отнася не за реда, по който следва да се разглеждат жалбите в общия смисъл на това понятие, който в действителност е неприложим в случая, а относно сроковете, в които това производство следва да приключи. Редът, по който жалбите следва да се разглеждат, е уреден конкретно в самия закон, като е отчетена спецификата на регистърното производство спрямо исковите производства, които са предмет на Глава дванадесет “а” от ГПК. Законът за търговския регистър предвижда незабавно изпращане на жалбата в съда, разглеждането й в закрито заседание и невъзможност на съда сам да извърши исканото действие, ако намери, че жалбата е основателна. Създаването на тази процедура обезсмисля препращането към друг ред, включително и този по чл.217 от ГПК, в какъвто смисъл е и предложението на президента.
На четвърто място, президентът оспорва чл. 26 в частта му относно това, че заявителят може да подаде ново заявление за вписване на същото обстоятелство и “при неизвършване на исканото вписване в предвидения в чл. 19 срок.” Според него тя противоречи на принципа на закона за евтина и бърза регистрация, и опростена процедура, тъй като се отнася за непроизнасяне в срок, а не за неизвършване на вписване по смисъла на чл. 22.
По-скоро има неразбиране на една от уредените хипотези в чл. 26. В ал. 2 е предвидена възможност за заявителя да подаде ново заявление, когато той прецени, че за него е по-целесъобразно да подаде ново заявление вместо да изчака да бъде постановен отказ. Така се спазва принципът за бързина на регистърното производство.
На последно място, президентът оспорва § 7, т. 2, т. 4 б. “а” и т. 5, § 15 и § 52 от Преходните и заключителни разпоредби на закона, с които се премахва предвиденото обнародване в “Държавен вестник”, като определя това законодателно решение като неправилно,  защото законът не предвижда задължение на Агенцията да осигури еквивалентно общодостъпно оповестяване на информацията относно станалите вписвания. Според него “еднакво ефективно средство не е електронно воденият регистър сам по себе си”. Двойното оповестяване - чрез регистъра и чрез национален вестник, който може да бъде поддържан в електронна форма, което Директива 2003/58/ЕО чл. 3, ал. 4 изисква се дължи на това, че те изпълняват различни функции. Като допълнителен аргумент по тази точка в полза на ветото госпожа Ружа Иванова изтъкна, че според която оповестяването на документите и обстоятелствата, които подлежат на вписване, трябва да бъде последвано от обнародване в национален вестник на страната членка, а след това страните членки могат да решат да заменят обнародването в национален вестник с друго еднакво ефективно на обнародването средство.
По тази най-спорна точка от ветото се изказаха народните представители Мая Манолова, която се съгласи с част от аргументите, изложени в мотивите на президента, Яни Янев и Янаки Стоилов, който зададе уточняващи въпроси на експерти в тази област.
Точното съдържание на Директивата в чл. 3, ал. 4 показва, че няма изискване вписванията и обявяванията да бъдат последвани от оповестяване в национален ежедневник, което вероятно се дължи на непрецизен превод. Директивата говори, че вписванията и обявяванията трябва да бъдат приведени в действие, приведени в изпълнение, а не да бъдат последвани от еднакво ефективно средство, което да включва възможност за достъп по хронологичен ред чрез централна електронна платформа или система, което е алтернатива на  оповестяването в централния (националния) ежедневник.
Въвеждането на втори електронен бюлетин няма правна стойност, означава разминаване на информацията и би довело до объркване на потребителите. Със Закона за търговския регистър се предвижда достатъчно гарантиран ред, тъй като търговският регистър е единство от база данни и информационна система, която управлява тази база данни. Достъпът до тази база данни не следва да се ограничава само до Интернет, защото съществуват и други технологии за това. Конкретните технологични възможности  за осъществяване на   достъп до регистъра  и начинът на оповестяване на данните от регистъра -  по хронологичен, по азбучен ред или по други критерии,  е предвидено да се уреждат в наредба, издадена от министъра на правосъдието. Чрез базата данни може да има различни начини за селектиране на информацията – поименно, за определен период, което осигурява възможност да се получи повече информация, отколкото в момента се получавана чрез “Държавен вестник”. Освен това, според чл. 12, ал. 2 Агенцията предоставя специализирани услуги за автоматизиран достъп до търговския регистър срещу такса по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Комисията се противопоставя на предложението на президента за запазване на изискването за обнародване на някои актове в „Държавен вестник”. Цитираният чл. 3, ал. 4 от Директива 2003 /58/ЕО/ предвижда възможност за държавите-членки на ЕС да заменят публикуването в „Държавен вестник”  с “мерки с равностоен ефект, които съдържат като минимум използването на система, при която оповестената информация може да бъде достъпна в хронологичен ред чрез електронна платформа”.
Законът за търговския регистър предвижда именно такова еквивалентно общодостъпно оповестяване:
- съгласно чл. 2, ал. 1 от закона,  търговският регистър е “единна централизирана електронна база данни” - “централна електронна платформа” според езика на директивата;
- обстоятелствата и актовете се вписват, съответно обявяват чрез последователно, “хронологично” според езика на директивата,  въвеждане на информация в електронната база данни (търговски регистър) – чл. 22, ал. 2 и 3 ЗТР;
- Законът за търговския регистър гарантира свободен и безплатен достъп до електронната база данни чрез всяко от териториалните звена на Агенцията по вписванията, 112 на брой, както и чрез неограничен брой точки за достъп посредством Интернет, отдалечен достъп – чл. 34  от закона.
В заключение, приетият на 24 март 2006 Закон за търговския регистър гарантира правната сигурност на търговския оборот. Той е в съответствие с европейското законодателство в областта на дружественото право, като въвежда в националното законодателство изискването на Директива 68/151/ЕИО, изменена с Директива 2003/58/ЕО, за създаване на единен и електронен търговски регистър. Законът е съобразен и възпроизвежда буквално всички изменения в Търговския закон, включително измененията от месец август 2005 г. във връзка с Доклада на Европейската комисия за съответствие на българското дружествено право с европейските изисквания.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси подкрепи Закона за търговския регистър с 11 гласа “за”, 0 гласа “против” и  2 гласа “въздържали се” и предлага на народните представители да  го приемат повторно.”
Господин председател, надявам се, че извън доклада мога да кажа само няколко изречения, тъй като предполагам, че министърът на правосъдието след това ще може да изрази своята позиция и тези изречения не се отнасят нито към съдържанието на закона, нито към мотивите, изложени във ветото на президента.
Смятам, че най-сериозният въпрос, който оттук нататък трябва да бъде решаван, са подготвителните действия за осигуряване на качественото и своевременно прилагане на закона при неговото влизане от 1 октомври т.г. Времето не е много, защото в тази насока трябва да бъдат извършени редица материални действия, финансови, да бъде осигурена базата данни, прехвърляне на дела, за да може тази дейност да стартира от посочената в закона дата. Ние не можем да си позволим нито ден неуредици или някакви проблеми, защото това би се отразило на правната сигурност и на търговския оборот.
Затова моят апел е в изказването, което ще направите, да изразите готовността на правителството, като негов водещ представител в тази материя, да бъдат своевременно предприети всички тези действия, за да може парламентът чрез закона и изпълнителната власт чрез своите специализирани органи да осигурят безпрепятственото въвеждане на новата система на търговска регистрация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ГЕОРГИ ПЕТКАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Поддържам Закона за Търговския регистър, както е приет от Народното събрание на 24 март 2006 г. Не споделям аргументите, изложени в мотивите на Указ № 100 от 2006 г. за връщането за ново обсъждане на някои от текстовете на този акт. Подкрепям изцяло правните съображения, залегнали в доклада на Комисията по правни въпроси, с които се обосновава предложението до народните представители за повторно приемане на Закона за Търговския регистър.
На заседанието на Комисията по правни въпроси, състояло се на 13 април 2006 г., заместник-министърът на правосъдието госпожа Караиванова изложи подробно становище по всички точки от мотивите към указа, което беше подкрепено от изказванията на народните представители, членове на комисията.
В настоящото изложение ще посоча само основните си съображения по текстовете в мотивите.
Първо, по оспорване на чл. 20, ал. 1 от Закона за Търговския регистър. Искам да обърна внимание, че изискването за минимален тригодишен стаж по специалността за заемането на длъжността длъжностно лице по регистрацията в Агенцията по вписванията не е въведено от съображения по целесъобразност. Тези правоотношения се регламентират от Закона за държавния служител – Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията.
Агенцията по вписванията е изпълнителна агенция, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на правосъдието. Според изброените актове за статута на нейните служители са приложими изискванията за второ ниво администрация. В конкретния случай за тази длъжност е въведено условие за тригодишен срок.
За сравнение ще посоча, че в Закона за съдебната власт няма изискване за минимален трудов стаж за съдията по вписванията, чиято дейност е аналогична на тази на длъжностното лице по регистрацията.
Допълнителни аргументи в полза на възприетото от чл. 20, ал. 1 от Закона за Търговския регистър нормативно решение могат да се почерпят още и от уредбата на статута на районен съдия и прокурор в районна прокуратура, за които се изисква две години стаж. Нотариусите могат да придобият правоспособност с тригодишен стаж. Същото се отнася и за частните съдебни изпълнители. Приведените примери са свързани с изисквания за придобиване на правоспособност за дейности, чиято обществена значимост не би могла да се постави под тази на длъжностните лица по регистрация в Агенцията по вписванията.
От съществено значение в случая е и обстоятелството, че Законът за държавния служител предвижда провеждането на задължителен конкурс, което е допълнителна гаранция и възможност за проверка на знанията на кандидатите по специалната материя на търговското право и Закона за кооперациите.
По изложените съображения считам, че нормата на чл. 20, ал. 1 от Закона за Търговския регистър е съобразена с действащото законодателство и не съществува правно основание да бъде променена според предложението в мотивите към Указ № 100 от тази година.
Второ, по оспорването на чл. 21 относно проверката по законосъобразността на вписването. Намирам за неоснователни съображенията, изложени в подкрепа на виждането, че законът не предвижда осъществяването на контрол по законосъобразността на вписването. Според атакуваната норма преценката за допустимостта на вписването, респективно обявяването, не се ограничава в рамките на обикновената проверка по формални признаци за целостта на документа, наличието на подпис и т.н., което, разбира се, няма никакво съмнение, че е част от проверката.
Описаните в нормата на чл. 21 от закона хипотези очертават кръга на проверката, която без съмнение съставлява именно контрол по законосъобразност при новия режим на търговската регистрация. Освен изложеното, следва да се оцени и обстоятелството, че чл. 21 от Закона за Търговския регистър допълва и детайлизира сега съществуващата уредба на чл. 496, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Не споделям мнението, че по някакъв начин са пренебрегнати изискванията на изброените в мотивите по т. 2 на Указ № 100 директиви. Спазването на условията в тези случаи подлежи на проверка според чл. 21, ал. 4 от Закона за Търговския регистър.
Изискването за представяне на декларация за истинността на заявените обстоятелства или за представените актове, което въвежда чл. 13, ал. 5 от Закона за Търговския регистър и наличието на която е включено в обхвата на проверката, не може да бъде разглеждано като опит да се избегне извършването на проверката. Напротив, аз считам, че това е допълнителна гаранция, която дублира, а не измества контрола за законосъобразност в производството по търговската регистрация.
Трето, по оспорването на чл. 25, ал. 4 от Закона за Търговския регистър относно реда за обжалване на отказите за вписване и обявяване. Не възприемам изразеното становище по този текст на закона. Член 25 предвижда специален ред за обжалване на отказите. Изрично се уреждат родовата и местна подсъдност, начинът за подаване на жалбата срещу отказа, начинът за разглеждане на тази жалба и т.н.
Препращането към Глава дванадесета “А” на ГПК регламентира това производство като бързо, без да го превръща в исково производство, което априори е изключено в случая на обжалване на отказа на Агенцията по вписванията.
Поради това считам, че предвиденият в чл. 24 от Закона за Търговския регистър ред за обжалване на отказите не създава правно неадекватна процедура.
Четвърто, по оспорването на чл. 26 относно възможността да се подаде ново заявление за вписване на същото обстоятелство и при неизвършване на исканото вписване в предвидения в чл. 19 от Закона за търговския регистър срок. Намирам, че текстът на чл. 26 не създава двусмислие или неяснота и няма да доведе до затруднение при неговото прилагане. Ясно са посочени хипотезите, при които заявителят може по своя преценка да предпочете подаването на ново заявление за същото вписване вместо да предприеме обжалване на отказа на Агенцията по вписванията. Смятам, че това не нарушава правата на заявителя, а напротив – предоставя му още една възможност да постигне бързина при регистрацията като отстрани нередностите на подадените документи.
Не се накърнява и общественият интерес, тъй като новото заявление подлежи на контрол за законосъобразност по общите правила. Не съществува възможност за повторно вписване, тъй като регистърът е единен и централизиран, и въведената информация на вече направено вписване ще представлява пречка за повторно извършване на регистрацията.
И на последно място – по оспорването на § 7, § 15 и § 52 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър относно премахването на обнародването в “Държавен вестник”. Считам, че изложените съображения са неоснователни, а направените предложения – неприемливи. Воденето на електронен централизиран търговски регистър е несъвместимо с публикуването на данните от вписването в “Държавен вестник”. Въвеждането на информацията в електронната база данни за обстоятелствата и актовете означава, че от този момент, тоест незабавно, те стават публично достояние.
Член 34 от Закона за търговския регистър гарантира възможността за извършване на справки и издаване на удостоверения също незабавно във всяко териториално звено на Агенцията по вписванията, а това означава – по седалището на всеки районен съд в страната. Освен това ал. 2 на чл. 34 предвижда възможност за извършване на справки чрез отделен достъп, тоест от неограничен брой точки в Интернет, включително и такива извън страната. Такъв е редът и за издаването на писмени справки и удостоверения в електронна форма и предаването им по електронен път.
Обсъдените аргументи за публичността и общодостъпността на търговския регистър опровергават виждането, изложено в мотивите на Указ № 100, че тези принципи не са съобразени в предложената уредба на Закона за търговския регистър. Предвид това намирам за обосновано предложението на народните представители за повторно приемане на Закона за търговския регистър.
Уважаеми народни представители, използвам случая и подканата, която беше отправена от господин Стоилов, да ви уверя, че с приемането и прилагането на Закона за търговския регистър се прави изключително важна стъпка към изграждането на модерна и централизирана електронна регистърна система, основаваща се на следните основни принципи: унифициране, стандартизиране и централизиране на водените регистри.
Второ, уникален идентификационен код за всяко лице.
Трето, евтина и бърза регистрация.
Четвърто, опростени и сигурни процедури.
Пето, електронна база данни, публично достъпни, включително и чрез отдалечен достъп чрез Интернат.
Преуреждането на търговската регистрация от съдебна в административна води и до разтоварване на съдебната система от несвойствени дейности, което ще благоприятства безспорно съдебната реформа. Смятам, че реформата в търговската регистрация независимо от сериозните проблеми, свързани с осигуряването на материалната и технологична база, ще бъде осъществена в сроковете, в които те са предвидени в закона.
Прилагането на закона ще започне на основата на вече постигнати структурни дадености на Агенцията по вписванията, на която е възложено още изграждането на имотния регистър и на административния регистър БУЛСТАТ. Съществуващите териториални структури и създадените управленски практики в агенцията според мен са благоприятен фактор за бързото и ефективно прилагане на приетия закон.
Министерството на правосъдието работи усилено върху изготвянето на подзаконовите нормативни актове, които уреждат процедурите и въвеждат унифициране на документите и бланките, в които данните ще бъдат подходящо поднесени за тяхната електронна обработка.
Министерството е разчело във финансовата обосновка към закона необходимия минимум от средства, който би гарантирал дейността и развитието на търговския регистър, включително и допълнителните разходи, които са необходими, налагани от ускоряването на влизането на закона в сила през 2006 г. Предвижданите приходи от акции, които са ориентировъчни, възлизат на 7 млн. 500 хил. лв. годишно. Това също е гаранция за успешната реализация на реформата, тъй като част от тези постъпления в бюджета според закона ще бъдат усвоени от агенцията за развитието на търговския регистър.
В заключение – убеден съм, че осъществяването на реформата и изграждането в България на електронен търговски регистър и евентуалното му последващо включване в европейската система от търговски регистри “Европейски търговски регистър”, би предоставило на страната широки възможности за по-пълноценно и по-ефективно участие в европейския търговски оборот. По този начин, убеден съм, че България ще бъде готова да отговори и на изискването на Първата директива по дружествено право на Европейския съюз, предвиждаща задължително въвеждане на електронно регистриране след 1 януари 2007 г. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми колеги, съгласно процедурата, сега се намираме в режима на чл. 45, ал. 1. Откривам дискусията за повторно приемане на закона, а не за отмяна на ветото.
Госпожо Николова, заповядайте. Имате думата.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа! Това е един закон, който безспорно обедини в един много хубав план, в една творческа обстановка, специалистите от всички парламентарни групи, защото в този закон ние бяхме водени най-вече от изискването да бъде облекчен бизнесът в регистрацията на една жизненоважна за него дейност – регистърната дейност. Ние бяхме водени от съображението, че регистърното охранително производство е една чужда и несвойствена за съда работа, един баласт, който не позволява на магистратите от окръжните съдилища, които в момента действат като основен съд в България, да се съсредоточат върху огромната част дела, които са им предоставени за разглеждане.
Парламентарната група на Обединените демократични сили ще гласуваме за закона и против ветото, защото смятаме, че в този закон  – по един модерен начин, е намерено съотношението между регистрация и контрол в полза на регистрацията с всичките защитни точки и текстове по отношение на законосъобразно вписване на обстоятелствата, които подлежат на вписване.
Най-голямото достойнство на този закон е действително създаването на една единна електронна система, която позволява на бизнеса във всеки един момент да получи тази база данни, която иначе е трудно постижима. Знаете какво усилие е за всеки търговец да се снабди с всичките многобройни удостоверения, които трябва да представя при всяка една процедура.
Мисля, че по четирите пункта, по които президентът е оспорил закона, бяха много ясно изложени  съображенията както на председателя на постоянната Правна комисия, така и на министъра на правосъдието. Едва ли има какво повече да се прибави, освен това, че действително има създадена гаранция за законосъобразно вписване на фактите и обстоятелствата, които подлежат на вписване и, разбира се, съвършено категоричната ненужност освен този електронен регистър да се въвежда и някаква втора форма за оповестяване на фактите и обстоятелствата, съдържащи се в този регистър.
Това са съображенията, които ни карат да гласуваме за Законопроекта за търговския регистър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Има ли реплика към госпожа Николова? Няма.
Има ли други желаещи за изказване?
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Становището на Комисията по правни въпроси е написано точно и коректно. Това е единствената възможна позиция, която може да заеме българският парламент. Това е трудна реформа, която много мъчително се случва в България.
По-интересен е въпросът защо президентът налага вето на този закон? На един от малкото добри закони, приети от този парламент. Смятам, че това беше голяма грешка. Ако президентът иска да налага вето на нещо, Законът за концесиите е много подходящ, Законът за обществените поръчки е още по-подходящ.
Така че, уважаеми дами и господа, по отношение на търговската регистрация ние имаме възможност  само за една позиция – да го подкрепим, и да отхвърлим ветото на президента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други желаещи за изказване?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! По повод изказванията на колегите от ОДС, искам да внеса яснота в залата за тези, които не са се запознали подробно с мотивите на президентското вето. В случая не се оспорва философията на този закон. Не се оспорва това, че е необходимо търговската регистрация от съдебно производство да се превърне в административно производство, да се извади от съда, да се повери на Агенцията по вписванията и от едно децентрализирано производство да се превърне в едно производство чрез централен електронен регистър.
Безспорно е, и това се споделя в мотивите на президентското вето, че неефективността на регистърната система, която съществуваше до този момент и която се изразяваше в това, че регистрацията беше бавна, мудна и непрозрачна, трябва да бъде променена и това трябва да стане по начина, който е заложен в закона. Всъщност президентът визира пет законодателни решения в този законопроект, които касаят: предварителния контрол за законосъобразност; последващото оповестяване на вписани обстоятелства чрез друго ефективно средство, а не чрез самия регистър; предвидения ред за обжалване; квалификацията на длъжностните лица, които ще извършват вписванията, и възможността лице, на което е отказано вписване, да избере начина, по който ще го атакува – чрез обжалване или чрез друго заявено вписване.
Тъй като докладът на Комисията по правни въпроси наистина беше коректен, аз съм изразила своите съображения пред комисията и това беше отразено от колегата Янаки Стоилов, няма да се спирам подробно върху всеки един от пунктовете. Според мен мотивите на президента в правен аспект са частично основателни, но това не е становището на моята парламентарна група, в случая заявявам, че изразявам лично становище, но просто съм против, направи се такъв опит и по време на Правната комисия да се преиначава смисълът на това вето. Против съм тук разговорите да се водят по принцип, като че ли президентската институция е против този законопроект. Напротив, в мотивите на ветото ясно е казано, че те я подкрепят и че има известни притеснения по повод на това как ще бъде защитена правната сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Господин Яни Янев, заповядайте за изказване.
ЯНИ ЯНЕВ (НДСВ): Госпожо председател, господин министър, колеги! Упълномощен съм от името на председателството на нашата група да заявя, че Национално движение Симеон Втори подкрепя изцяло законопроекта и ще гласуваме „против” ветото,  като искам да споделя и няколко допълнителни съображения.
Уважаеми колеги, не би трябвало с такава тежка и отрицателна емоция да натоварваме ветото, което господин президентът наложи върху някои от текстовете на този законопроект. Аз мисля, че това беше един добър повод за един закон, който коренно променя правната среда на фирмената регистрация в България, да се предизвика и да се направи още един дебат, за да бъдат достатъчно добре изяснени именно капризните, онези чувствителни моменти, които създават условията и предпоставките да се счита, че тази нова промяна в правната среда ще доведе до дебалансиране и до известна степен на несигурност. В този смисъл считам, че този дебат е изключително полезен както в комисията, така и тук в пленарната зала.
И за да подчертая, и да разсея за последен път, надявам се, притесненията по отношение на най-чувствителния от всичките моменти, а именно въпроса за правната сигурност във връзка с извършването на процедурата по проверка на контрола за законност, искам да подчертая още веднъж онези стъпки, които се извървяват, и онези правни гаранции, които са заложени в закона, да не се счита че има проблем в тази насока.
На първо място, ще кажа, че в чл. 21, т. 4 изрично се посочва, че ще се изискват онези документи, които ще бъдат заложени като изискване при фирмената регистрация в съответните закони, и не само фирмената регистрация, а и обявяването на факти и обстоятелства и тези които подлежат на вписване. Освен това, имайте предвид, че в текста, в който възлагаме на министъра на правосъдието да приеме наредбата, с която да се регулира дейността по вписването, да се регламентира, тези фактически документи ще бъдат изрично описани, тоест няма да има разминаване в тази насока.
На следващо място, за да се извърши вписването, трябва органът да направи проверката за съществуването на обстоятелството, а това обстоятелство е вече конкретната преценка за законосъобразност. Не може да се счита за възникнало едно обстоятелство, ако не са налице условията за неговото законосъобразно възникване.
Не на последно място, има още две гаранции, третата гаранция е декларацията, която се подава от заявителя.
И на четвърто място, онова, по което имаше много притеснения в залата още при първото четене и при дебатите в комисията, беше само на електронен носител ли ще бъде информацията, която се представя пред службата по вписване или ще има и друг тип носител. Ние заложихме и тази гаранция – хартиеният носител за всички обстоятелства, които се вписват и обявяват, да съществува.
Ето, аз подчертавам тези моменти, за да се знае, че това са различия, разбира се, от първия вариант на законопроекта, на които специално обърнахме внимание и специално са заложени в този вариант, които именно са в посоката на правната сигурност.
Ето защо, аз отново заявявам, че следва да подкрепим този законопроект и макар и да е позитивен дебатът по повод на ветото, не следва същото да бъде подкрепено. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Янев.
Има ли други желаещи да вземат отношение по законопроекта? Няма.
С това дискусията по законопроекта е приключена.
Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в пленарната зала, за да подложа на повторно гласуване Закона за Търговския регистър.
Поставям на повторно гласуване Закона за Търговския регистър. Който подкрепя закона, трябва да гласува със зелено, което означава, че е против ветото на президента.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 170, против няма, въздържали се 12.
Съгласно чл. 73, ал. 4 от правилника законът се приема повторно, ако за него са гласували повече от 121 от всички народни представители. Необходимото мнозинство по правилника и Конституцията в момента е спазено. Така че Законът за Търговския регистър е приет повторно и ветото на президента е преодоляно.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
Заповядайте, господин Костадинов.
ДОКЛАДЧИК КАМЕН КОСТАДИНОВ: Преди да започна с доклада по законопроекта, правя процедурно предложение във връзка с разглежданата точка: в залата да бъдат поканени госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта, госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна” в Министерството на транспорта, господин Георги Стоянов – главен директор на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”, и господин Иван Бакърджиев – юрисконсулт в Държавно предприятие “Ръководство на въздушното движение”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Костадинов.
Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп в пленарната зала на изброените лица.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК КАМЕН КОСТАДИНОВ:
“ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване”
Няма направено предложение за промяна на наименованието на закона.
Комисията подкрепя предложението.
Има направени две предложения за нов § 1, подкрепени от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 1 със следното съдържание:
“§ 1. В чл. 2а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите “за използване на” се добавя “гражданското”, думата “въздушното” се заменя с “въздушно”, а думите “и министъра на отбраната” се заличават.
2. В ал. 2 след думите “Министърът на транспорта” думата “и” се заменя със “съгласувано с”.”
По § 1 на вносителя има предложение от народния представител Иван Иванов, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2, и предлага следната подобрена редакция:
“§ 2. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 12:
“(12) Български авиационен оператор може да наеме въздухоплавателно средство на мокър лизинг за срок до 30 дни и без предварително писмено одобрение на ръководителя на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”, при условие, че:
1. лизингодателят притежава валидно свидетелство за авиационен оператор или равностоен документ, издаден от държава – страна по Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване;
2. лизингополучателят писмено уведоми Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” за наемането в срок от 14 дни.”
2. Досегашната ал. 12 става ал. 13.”
По § 2 на вносителя има предложение от народния представител Румен Ангелов, подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3, и предлага следната подобрена редакция:
“§ 3. В чл. 16а се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 10 се изменя така:
“10. издава наредба за общите правила за обезщетяване и оказване съдействие на пътници при отказ на въздушен превозвач да ги допусне на борда на въздухоплавателното средство и при отменяне или забавяне на полет;”.
2. Създава се т. 15:
“15. издава наредби за въвеждане на изисквания за безопасност при управление на въздушното движение на Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Имате думата за изказване по тези няколко параграфа. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на законопроекта, новия § 1, създаден по предложение на комисията, § 1 и 2 на вносителя, подкрепени от комисията в нейна редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2. Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК КАМЕН КОСТАДИНОВ: Има направено предложение от народния представител Йордан Мирчев, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Румен Ангелов, една част от което е оттеглена, а останалата част се подкрепя от комисията по принцип.
Комисията предлага да се създаде нов § 4 със следното съдържание:
“§ 4. Създава се нов чл. 16в:
“Чл. 16в.         (1) Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” е национален контролен орган по отношение на безопасната и ефективна работа на доставчика на аеронавигационно обслужване. При изпълнение на функциите си националният контролен орган е независим от доставчика на аеронавигационно обслужване.
(2) Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” издава свидетелство за извършване на аеронавигационно обслужване на доставчика на аеронавигационно обслужване.
(3) Министърът на транспорта издава наредба, с която определя:
1. условията и реда за издаване и отнемане на свидетелството за извършване на аеронавигационно обслужване и изискванията към лицето, подало заявление за издаване на свидетелство;
2. начина за организиране и провеждане на проверките за изпълнение на изискванията към лицето, подало заявление за издаване, или на което е издадено свидетелство за аеронавигационно обслужване;
3. условията и реда, при които част от проверките по т. 2 могат да се извършват и от други, признати от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” и утвърдени от министъра на транспорта организации, изискванията, на които трябва да отговарят тези организации, както и условията и реда за оттегляне на възлагането за извършване на проверките.
(4) При функционални блокове от въздушно пространство, които обхващат въздушното пространство на Република България и държава или държави – членки на Европейския съюз, Република България може да сключи споразумение с държавата – членка на Европейския съюз, за извършване на контрол от националния контролен орган по ал. 1 върху доставчици на аеронавигационно обслужване, които предоставят аеронавигационни услуги във въздушното пространство на функционалния блок.
(5) Република България може да сключи споразумение с държава – членка на Европейския съюз за извършване на контрол от националния контролен орган по ал. 1 по отношение на безопасната и ефективна работа на доставчик на аеронавигационно обслужване, чието основно място на дейност е на територията на държавата – членка на Европейския съюз.
(6) Националният контролен орган по ал. 1 си сътрудничи с националните контролни органи на други държави – членки на Европейския съюз за спазване на условията за издаване на свидетелство за извършване на аеронавигационно обслужване и за осигуряване на необходимия контрол на безопасната и ефективна работа на доставчици на аеронавигационно обслужване, които притежават свидетелство, издадено от държава – членка на Европейския съюз, и предоставят аеронавигационни услуги в обслужваното въздушно пространство на Република България.”
Комисията предлага да се създаде нов § 5 със следното съдържане:
“§ 5. Досегашните чл. 16в и чл. 16г стават съответно чл. 16г и 16д.”
Има направено предложение от народния представител Йордан Мирчев, което е подкрепено от комисията. Комисията предлага то да стане текст на нов § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли изказвания по тези текстове?
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): По процедура, предложението на народния представител Йордан Мирчев трябва да се прочете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Прав сте, господин Иванов. Това щях да предложа и аз.
ДОКЛАДЧИК КАМЕН КОСТАДИНОВ: Предложение на народния представител Йордан Мирчев:
“Чл. 34 се изменя така:
“Чл. 34.      (1) Членовете на екипажа на въздухоплавателно средство, регистрирано в Република България, трябва да притежават свидетелства за правоспособност, издадени или признати за валидни от Гражданска въздухоплавателна администрация.
(2) С разрешение на министъра на транспорта се допускат до работа в гражданското въздухоплаване и чужденци за срок, не по-дълъг от една година.
(3) Длъжностите, непосредствено свързани с осигуряване на безопасността на полетите и поддържането на летателната годност на въздухоплавателните средства се заемат само от лица с висше образование и авиационна квалификация и се определят по ред, установен от министъра на транспорта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези няколко текста? Няма желаещи.
Моля да гласуваме новите параграфи 4, 5 и 6, създадени по предложение на комисията.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК КАМЕН КОСТАДИНОВ: Има направено предложение от народния представител Иван Иванов § 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага § 3 на вносителя, който става § 7, да придобие следното съдържание:
“§ 7. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата “персоналът” се заменя с “авиационният персонал”, в изречение второ думите “освен в случаите, когато въздухоплавателното средство се експлоатира по договор за мокър лизинг”, се заличават и се създава изречение трето: “Изискването за трудови правоотношения с авиационния персонал не се прилага за членовете на екипажа на авиационен оператор, осъществяващ полети по чл. 64б, при изпълнението на полети при други авиационни оператори.
2. Създава се ал. 3:
“(3) При експлоатация на въздухоплавателно средство членовете на екипажа носят отговорност за спазване на изискванията на наредбата по чл. 16а, т. 14.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Имате думата за изказвания по § 3 на вносителя.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да взема отношение по предложението, което правя, а то е отпадането на § 3, като отбелязвам и какъв е текстът на предложения от вносителя § 3, а именно: “Изискването за трудови правоотношения с авиационния персонал не се прилага за членовете на екипажа на авиоотряд 28”.
И в комисията обясних, че приемането на такъв текст, реално разделя екипажите, които обслужват българските линии, на две категории – етипажът на отряд 28, който обслужва специалните полети – на държавния глава, министър-председателя и председателя на Народното събрание, и не се прилагат към него изискванията за трудови правоотношения, и всички останали пилоти по българските въздушни линии.
След дискусията от комисията беше прието предложение, срещу което аз гласувах, разбира се, и в него под друга форма е заложен същият текст. Това е така нареченото дотук изречение трето: “Изискването за трудови правоотношения с авиационния персонал не се прилага за членовете на екипажа на авиационния оператор, осъществяващ полети по чл. 64б, при изпълнението на полети при други авиационни оператори”. Тук не е цитиран изрично екипажът на авиоотряд 28, но всъщност полетите по чл. 64 се изпълняват от него.
Искам да ви прочета текста на чл. 64б: “Полетите със специално предназначение се осъществяват от авиационния оператор “Авиоотряд 28” – юридическо лице по чл. 60 от Закона за администрацията към министъра на транспорта, чиято издръжка се формира от бюджетни средства и от приходи от собствена дейност”.
В разискванията, представителите на Министерството на транспорта изтъкнаха, че членовете на екипажа на авиоотряд 28, поради това че изпълняват специални полети не са в състояние да осъществят необходимото натоварване от летателни часове и съществува определен риск да изгубят своята квалификация и оттам да не осъществяват полети при висока степен на безопасност.
Не мога да се съглася с това, защото в същия чл. 64б, ал. 3 е записано, че в случаите, когато авиоотряд 28 извършва полети за нуждите на министерства и ведомства – значи, не само за тримата ръководители на държавата, но и за министерства и ведомства, заплащането се извършва от съответното министерство и ведомство. Това означава, че този екипаж има правомощията да осъществява и други полети. Това, първо.
Второ, ние казваме, по-скоро комисията предлага, те да бъдат освободени от това да бъдат в трудови правоотношения – нещо, което е изключително рисковано, защото нарушава основните трудовоправни отношения в Република България за определена малка част от хората.
Искам все пак да отбележа, че същият този екипаж съгласно ал. 5 и 6 на чл. 64б има и други, бих казал, екстри и тях ще ги цитирам:
Първо, че към основното месечно възнаграждение на персонала в Авиоотряд 28 се заплащат добавки за специфични условия на труд до 25 на сто от основното възнаграждение.
И ал. 6 – че на служителите в Авиоотряд 28, работещи по служебно или трудово правоотношение, се изплащат порционни пари, които не подлежат на облагане с данък и не се включват в брутното месечно възнаграждение.
И към това казваме: те няма да бъдат в трудови правоотношения, ако осъществяват полети при други авиационни оператори. Мотивът непрекъснато беше този: вероятно няма да има достатъчно натоварване.
Но аз питам вносителите от министерството: ако представители, членове на екипаж на други оператори, защото Авиоотряд 28 е авиационен оператор, ако членове екипажи на други оператори, поради стечение на обстоятелствата, се окажат с по-малко натоварване от това, за което вие се грижите за екипажа на Авиоотряд 28, за тях има ли такава възможност да осъществяват полети към други авиооператори без да бъдат в трудовоправни отношения? Не! Няма такава възможност.
Като народен представител, който считам, че представлявам интересите на всички български избиратели, а не само на тези, които се движат с Авиоотряд 28, аз настоявам и правя процедурно предложение, госпожо председател, т. 1 от предложението на комисията да завърши до думите “се заличават”. Тоест “В ал. 1 думата “персоналът” се заменя с ...” и след думите “се заличават” се поставя точка.
Напълно в изискванията за второ четене, предлагам да отпадне текстът от “и” до края на изречението.
Благодаря ви и се надявам, че колегите ще ме подкрепят, защото считам това предложение за напълно разумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Ще го подложа на гласуване така, както го предложихте.
Заповядайте, госпожо Мартинова, за да вземете отношение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, взех думата, тъй като искам да споделя отново пред Вас – може би Вие ще кажете същият аргумент, но ми се струва целесъобразно да го споделя пред всички народни представители относно причините, които налагат предлагането на този текст.
Авиоотряд 28, както Вие правилно подчертахте, е на бюджетна издръжка. Той е специализирана структура и получава финансирането си от държавния бюджет, включително по отношение на заплащането на екипажите източникът на средствата идва от държавния бюджет. Но не това всъщност е в центъра на проблема, а проблемът е този, че полетите, които в последните години е извършвал Авиоотряд 28, на определените лица, посочени в закона, са недостатъчни и не могат да покрият необходимото изискване за нальот от 400 летателни часа за всеки един от пилотите, за да могат да поддържат ефективно съществуващата тяхна правоспособност.
Аз мисля, че в този случай по никакъв начин не трябва да противопоставяме Авиоотряд 28 на останалите авиокомпании, тъй като предметът, предназначението на дейностите, които извършва Авиоотряд 28, особено по отношение целта - това не е търговска цел, а това е извършване на специализиран превоз.
Не е възможно, уважаеми госпожи и господа, дори да няма този запис, да се поддържа една авиокомпания, каквато е Авиоотряд 28, при условие, че за 2004 г. има само 109 дни в полет, като в тези 109 дни включително се включва периода за предварителна подготовка и проверка на самолета и след това, след завършване на полета – също. В настоящият момент, макар и да има една юридическа възможност министерствата да ползват полетите на Авиоотряд 28, те могат да правят това при условие, че от собствените си бюджети заплащат разходите. На практика министерствата в много редки случаи, да не кажа абсолютно няма такива, не ползват полетите на Авиоотряд 28, а при командировка на ръководствата използват по търговски начин авиокомпаниите.
Ето това дава основание да търсим начин да предвидим възможност пилотите да поддържат своята правоспособност. Иначе по никакъв друг начин не бихме могли да обезпечим 400 часа годишно за всеки един от тях, за да може той да поддържа правоспособността си. Изобщо няма да имаме пилоти, тъй като тези пилоти автоматично ще напуснат Авиоотряд 28.
Споделяйки пред вас тези аргументи, които са свързани с целесъобразност, бих апелирала единствено към разбиране на проблема, тъй като действително това е проблем. Няма как тази авиокомпания за специализирани полети да осъществява дейността си по никакъв друг начин и затова считам, че тук не трябва да се търси съпоставка в изравняване на условията, тъй като и от търговска гледна точка авиокомпаниите са търговски дружества. Те имат възможност и са ангажирани и задължени по силата на това какво представляват по своята същност, да извършват търговски превози, докато превозите, които извършва Авиоотряд 28, не са с такова целево предназначение. Те са превози за извършване на полети на определени, посочени в закона лица.
Това са аргументите.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ, от място): А ако катастрофира по време на полета и няма трудово правоотношение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Този текст е предназначен да може да даде право тези пилоти, които са назначени в Авиоотряд 28, да могат да извършват полети за нуждите, да бъдат наемани от други авиокомпании, за да могат да летят и да направят необходимият нальот от 400 часа. Това е всъщност текста – че техните пилоти, на Авиоотряд 28, могат да отиват в други авиокомпании, за да летят и да покрият необходимият си час и да поддържат правоспособността си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Мартинова.
Има ли други желаещи за изказване по този параграф? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Иванов за отпадане на § 3, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 9, против 67, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението, което направи в пленарната зала господин Иванов – в § 7 в редакция, предложена от комисията, в т. 1 думите които следват след израза “се заличават” до края на изречението на т. 1 да отпаднат.
Гласували 86 народни представители: за 8, против 75, въздържали се 3.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 3 на вносителя, който става § 7.
Гласували 72 народни представители: за 69, против 2, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК КАМЕН КОСТАДИНОВ: Има предложение от народния представител Йордан Мирчев за създаване на нов § 3а. Комисията подкрепя предложението по ал. 1, а алинеи 2 и 3 са оттеглени.
Комисията предлага да се създаде нов § 8 със следното съдържание:
“§ 8. Създава се нов чл. 47а:
“Чл. 47а. Не се допуска разполагането на въздухоплавателни средства, за които няма издадено валидно удостоверение за летателна годност на територията на гражданските летища за обществено ползване.”
Има предложение от народния представител Йордан Мирчев по § 4, което е подкрепено от комисията по принцип.
Има предложение от народния представител Иван Иванов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага § 4, който става § 9 да придобие следното съдържание:
“§ 9. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “което” се добавя “притежава свидетелство за извършване на аеронавигационно обслужване и”, а след думата “обслужваното” се добавя “гражданско”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Основният предмет на дейност на Държавно предприятие “Ръководство на въздушното движение” е:
1. управление на въздушното движение за постигане на безопасност, ефективност и редовност на полетите в обслужваното гражданско въздушно пространство;
2. планиране, осигуряване, внедряване, експлоатация и поддържане на съоръжения, системи и оборудване за комуникационно, навигационно, обзорно, енергийно, светотехническо, метеорологично и аеронавигационно осигуряване на обслужваното въздушно движение и съпътстващата инфраструктура;
3. комуникационно обслужване, навигационно обслужване и обслужване по обзора;
4. метеорологично обслужване;
5. аеронавигационно и информационно обслужване;
6. метрологично обслужване;
7. информационно обслужване на дейностите по търсене и спасяване на въздухоплавателни средства;
8. управление на системата за безопасност на въздушното движение в рамките на предоставената му компетентност;
9. изпълнение на задълженията на Република България, произтичащи от международни договори в областта на управлението на въздушното движение, по които Република България е страна;
10. събиране на такси за аеронавигационно обслужване по чл. 120, ал. 2.”
3. В ал. 4 думата “съвместно” се заменя със “съгласувано”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Изказвания по тези два текста има ли? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 8, създаден по предложение на комисията, и § 4 на вносителя, който става § 9 в редакцията на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК КАМЕН КОСТАДИНОВ: Има предложение от народния представител Радослав Илиевски да се създаде нов § 4а със следното съдържание:
“§ 4а. В чл. 64б, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 5:
“5. вицепрезидента на Република България.”
2. Досегашната т. 5 става съответно т. 6 и в нея думите “по т. 1-3” се заменят с “по т. 1, 2, 3 и 5”.
3. Досегашната т. 6 става съответно т. 7.”
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на нов § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Изказвания има ли?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Възразявам категорично срещу предложението, което, уви, комисията приема за създаване на нов текст по предложение на колегата Илиевски. Причините за това са следните.
В чл. 64б изрично са разписани тези лица – държавни ръководители, за които се извършват полети със специално предназначение. Това е държавният глава – президентът на републиката, това е министър-председателят и това е председателят на Народното събрание. Предложението, което прави господин Илиевски, е към тези трима ръководители на държавата да бъде добавен и вицепрезидентът на Република България. Категорично считам, а така е и съгласно Конституцията на Република България, че вицепрезидентът няма функции, които под каквато и да е форма да го изравняват било с държавния глава, било с другите двама ръководители на Република България.
Член 92 изрично заявява в ал. 1, че президентът е държавен глава, не  екипът – президент-вицепрезидент. По-нататък се говори изрично за случаите, когато вицепрезидентът може да изпълнява функциите на президент, но съгласно чл. 97, ал. 3 от Конституцията в тези случаи вицепрезидентът встъпва в длъжността президент до края на мандата и той автоматично попада в категорията на тези трима държавни ръководители, за които се изпълнява специален полет.
За да се знае съвсем ясно какви са функциите на вицепрезидента, ще ги напомня и заради господин Илиевски включително, искам да ги изброя такива, каквито са дадени в Конституцията на Република България, а те са:
“Назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон; дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него; упражнява право на помилване; опрощава несъбираеми държавни вземания”.
Това изрично е записано в чл. 104 на Конституцията. Няма никакви основания да разширяваме този кръг от правоползващи се от специалните полети по чл. 64б.
Господин Илиевски изтъкна два аргумента в комисията.   
Първият е, че това е бил текст от закона, който впоследствие е отменен през 2004 г. Това, че е бил текст от закона, не означава, че това е правилно, независимо кога, господин Илиевски, и при чие управление е бил приет. Напълно подкрепям това, което беше направено през 2004 г., като беше заличен “вицепрезидентът” от държавните ръководители, които имат право на специален полет.
Вторият аргумент на господин Илиевски беше, че вицепрезидентът се избира пряко от народа. Вицепрезидентът не се избира самостоятелно. Реално вицепрезидентът е в листата на президента на републиката. Президентът на републиката е пряко избран, а вицепрезидентът го подпомага в изпълняване на неговите функции.
Нека да не разширяваме непрекъснато кръга от лица или организации, които се ползват със специални права и привилегии. Направихме това с Авиоотряд 28, за което съжаляваме. Един ден ние ще отменим и тези текстове. Нека сега поне да не го правим и за вицепрезидента. Тоест да имаме стабилност и устойчивост на нашето законодателство. Още повече, че едва ли има друга страна, според мен, в която такъв текст по този начин да е заложен.
Държа да ме подкрепите, колеги. Дано да не се излъжа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин  Илиевски.
РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не правя реплика на господин Иванов, по-скоро искам да аргументирам защо вицепрезидентът попада в този списък.
Първо, той винаги е бил в този списък и по неясни обстоятелства през 2004 г. е изваден от него.
Второ, правомощията, които са дадени на вицепрезидента, наистина го причисляват към държавните мъже, които държавният протокол, съгласувано с него, постановява, че трябва да се ползва не от тази привилегия, а от това правомощие, за да упражнява своите задължения.
Моля уважаемите народни представители, без да се впускаме в дребнотемие и в излишни заядлици, господин Иванов, да подкрепим тази поправка и вицепрезидентът наистина да бъде включен в списъка на хората, които могат да бъдат обслужвани от „Отряд 28”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов § 10 въз основа на предложението на господин Илиевски.
Гласували  72 народни представители: за 66, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КАМЕН КОСТАДИНОВ: „§ 5.  Член 70 се отменя.”
Има предложение на народния представител Иван Иванов, което е оттеглено - § 5 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 11.
По § 6 има предложение от народния представител Иван Иванов, което е подкрепено в т. 1, а по т. 2 е оттеглено.
Има направено предложение от народния представител Йордан Мирчев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 12 със следното съдържание:
„§ 12. В чл. 120 се правят следните изменения и допълнения:
1.      В ал. 1 се създава т. 4:
„4. ползване на пътнически ръкав.”
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” събира:
1. такси за аеронавигационно обслужване и използване на навигационни средства на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” в зоните и районите на летищата;
2. пътни такси за прелитане в обслужваното въздушно пространство на Република България.”
3. В ал. 4:
а) се създава т. 20а:
„20а. издаване на свидетелство за извършване на аеронавигационно обслужване;”
б) в т. 22 след думата „заверка” се добавя „или изменение;”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли желаещи за изказвания по тези три параграфа? Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфи 5, 6 и 7 по номерацията на вносителя, които са подкрепени от комисията.
Гласували  70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК КАМЕН КОСТАДИНОВ:  По § 8 има направено предложение от народния представител Румен Ангелов:
По § 8. В § 3 от Допълнителните разпоредби се създават точки 57 и 58:
„57. „Доставчик на аеронавигационно обслужване” – всяка обществена или частна организация, която предоставя аеронавигационното обслужване на общото въздушно движение.”
58. „Национален орган за контрол” означава орган или органи, номинирани или създадени от държавите-членки като техни национални органи в съответствие с чл. 4 на Регламент № 549 от 2004 г.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 14, като предлага т. 51 да придобие следното съдържание:
„51. „Обслужване по обзора” са услуги, съоръжения и информация за определяне на позициите на въздухоплавателните средства за осигуряване на безопасна сепарация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте за изказване, господин Ангелов.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тези два текста нямат нищо общо. Така, както го прочете колегата, останахте с впечатление, че това, което аз предлагам, и това, което предлага комисията, е едно и също, записано по различен начин, но не е така.
Всъщност двете мои предложения за точки 57 и 58 са дефиниции, прибавени към общо 56 дефиниции, записани преди това за различни неща в Преходните и заключителни разпоредби. Две нови дефиниции, които са свързани с чл. 4 от Регламент № 549 – регламентът е задължително нещо. Даваме дефиниция за доставчик на  аеронавигационно обслужване и дефиниция за национален орган за контрол, който създаваме с този закон.
Не мога да разбера, не присъствах в комисията, когато е обсъждан този въпрос, защо комисията не е подкрепила това мое предложение. Няма логика в Преходните и заключителни разпоредби след предходни 56 дефиниции да бъдат записани две нови за неща, които ние създаваме с този закон.
Подозирам, че комисията е била против поради факта, че в една от  дефинициите е записано „или частни такива”. Така, уважаеми колеги, оттук нататък ще има и частни оператори. В нашата държава частната, общинската и държавната собственост са равнопоставени. Ако това е аргументът ви, той е несъстоятелен.
Моля ви, подкрепете тези две дефиниции, тъй като са предложени от мен на базата на регламент, който е задължителен за изпълнение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Има думата заместник-министър Мартинова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ангелов! Искам да хвърля малко светлина по отношение на тази дефиниция.Тя действително е част от Регламент 549. Истина, факт е, че регламентите от датата на присъединяването ни ще бъдат със задължителна сила и по отношение на нашата страна.
Тук бих искала да дам една специфика, която в случая не позволи да приемем определението в този му вид. Става дума за доставчик на аеронавигационно обслужване. Нека го кажем, това е РВД, Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”. (Реплика на народния представител Румен Ангелов.)
Приемането, че след време ще бъде друго или може да има повече от един доставчик на аеронавигационно обслужване вътре в страната е неправилна интерпретация на текстовете на регламента. Той е създаден за всички страни членки. Допускайки, че това може да бъде публична или частна организация, приема, че в различните страни може да има различни режими на собствеността. Не приема, че се допускат различни РВД-та в рамките на една държава. Това означава, че политиката на Европейския съюз е тъкмо обратната: за създаването на функционални блокове и окрупняването на РВД в един функционален блок, който да обслужва въздушното движение в повече от една страна, а не в рамките на една страна да се допускат и държавни, и частни доставчици на аеронавигационно обслужване.
Именно следвайки контекста, политиката и идеята, заложена в регламента, ние приехме за по-целесъобразно да не правим такъв запис, който може да създаде грешно впечатление при правоприлагането, че става дума в рамките на една територия да има повече от един доставчик на аеронавигационно обслужване и някой от тях да може да бъде или частен, или държавен. Не това е политиката. Тъкмо обратното, политиката е РВД да се разширява, да се разширява дейността им посредством функционалните блокове в рамките на територията на други държави.
Накрая ще посоча, че единствено в три държави има частна структура, която предоставя аеронавигационно обслужване. Всички са държавни. У нас също така РВД е предприятие, което по условие е в такъв вид, че не подлежи на приватизация.
Аз не виждам да има нещо, което да противоречи с регламента по някакъв начин за нашата ситуация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Мартинова.
Има ли други желаещи за изказване по този параграф? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Румен Ангелов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 7, против 58, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 8 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК КАМЕН КОСТАДИНОВ: По следващия параграф има направено предложение от народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Чета предложението на господин Мирчев за § 15:
„§ 15. В § 6 от Преходните и заключителните разпоредби се създава ал. 3:
„(3) Министърът на транспорта издава наредби, с които въвежда изискванията на обединените авиационни власти.”
Комисията подкрепя предложението и предлага то да стане текст на нов § 15.
Комисията предлага да се създаде наименование „Преходна разпоредба” и нов § 16:
„§ 16. Разпоредбите на § 4 (относно чл. 16в, ал. 4-6) влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Имате думата за изказвания по тези два параграфа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 15, наименованието „Преходна разпоредба” и § 16, подкрепени от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Тези два текста са приети, а с това е приет и целият закон.
Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ.
Имате думата за процедура.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, предлагам на основание чл. 35, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да удължим днешното пленарно заседание до приключване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли противно процедурно предложение?
Господин Герджиков, заповядайте.
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Нека да се уважаваме. В една зала, която не е препълнена, само от лявата страна изглежда по-солидно, смятам, че ще бъде обидно българският парламент при тази ситуация да се прави, че законодателства.
Затова правя противно процедурно предложение – да няма удължаване на днешния пленарен ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Госпожо Дончева, заповядайте за процедурно предложение. Нищо, че има две процедурни предложения, ще станат три!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Смятам, че евроинтеграцията не е на левицата, не е на БСП и те не са някакви шерпи. Има някакъв график, другата седмица има три работни дни, има Закон за съдебната власт, който е в жълто-червена зона, Закон за пощи – в жълто-червена зона, Закон за закрила на детето – в жълто-червена зона. Това, че десницата и опозицията имат някакъв си интерес, той си е техен и тяхно право. Ако е въпросът, ние сме им правили много по-големи изказвания по цял ден. Обаче смятам, че част от колегите от мнозинството трябва да имат елементарна лоялност, ако не към другите, към усилията си в продължение на няколко години за тази пуста евроинтеграция. И да не проваляте собствения си министър.
Моля ви да се отнесете с нужната сериозност към това предложение. Никой не го иска, има комисии следобед, това ще създаде, разбира се, допълнителни усложнения, но просто се налага да се работи стегнато и резултатно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение работното време да се удължи до изчерпване на тази точка от дневния ред.
Гласували 113 народни представители: за 94, против 17, въздържали се 2.
Процедурното предложение се приема.
Господин Мирчев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Доклад на Комисията по транспорт и съобщения:
“Закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги.”
Комисията подкрепя наименованието на законопроекта.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1 със следната редакция:
“§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения:
1. В т. 3 след думата “свободен” се добавя “пощенски”.
2. Създава се т. 5:
“5. гарантиране сигурността на пощенските пратки.”
Предложението от народния представител Иван Иванов по § 2 е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2 със следната редакция:
“§ 2. В чл. 3 т. 2 се изменя така:
“2. приемане на съобщения, подадени във физическа или електронна форма от подателя, предаването им чрез далекосъобщителни средства и доставяне на тези съобщения на получателя като пощенски пратки.”
По § 3 има предложение от народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 3 на вносителя да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6.
По § 8 има предложение от народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 7 със следната редакция:
“§ 7. Член 10 се изменя така:
“Чл. 10. Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения изготвя и представя за приемане от Министерския съвет проект на секторна пощенска политика за насоките на развитие на пощенските услуги, на пощенския пазар и на пощенската инфраструктура и за задачите, свързани с евроинтеграцията в областта на пощенските услуги. След приемането й секторната пощенска политика се обнародва в “Държавен вестник”.”
По § 9 има предложение от народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението по точки 2, 3 и 4, а по т. 1 се оттегли.
Комисията предлага § 9, който става § 8, да придобие следното съдържание:
“§ 8. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Специалната куриерска служба е административна структура към министъра на държавната администрация и административната реформа – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, със седалище София и с териториални звена.”
2. В ал. 3 накрая се добавя “съгласувано с Държавната комисия по сигурността на информацията”.
3. Създават се ал. 4-6:
“(4) Личният състав на специалната куриерска служба се състои от:
1. държавни служители;
2. лица, работещи по трудово правоотношение.
(5) За държавните служители по ал. 4, т. 1 се прилагат разпоредбите на Част трета от Закона за Министерството на вътрешните работи.
(6) Правата и задълженията на лицата, работещи по трудово правоотношение, се уреждат при условията и по реда на Кодекса на труда.”
По § 10 има предложение от народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението по т. 2 по принцип и предлага текстът на т. 4 да се премести на систематичното му място в чл. 15, по т. 3 – подкрепя, а по т. 1 се оттегли.
Комисията предлага § 10, който става § 9, да придобие следното съдържание:
“§ 9. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
“1. изготвя и издава предвидените в закона подзаконови нормативни актове съобразно своята компетентност;”.
2. Създава се т. 4:
“4. осъществява дейности, свързани с:
а) развитието на пощенските услуги;
б) анализиране и прогнозиране развитието на пощенския сектор;
в) издаването, пускането и изваждането от употреба на български пощенски марки, пощенски продукти и специални пощенски печати;
г) евроинтеграцията в областта на пощенските услуги.”
Комисията подкрепя предложението от народния представител Иван Иванов по § 11.
Комисията предлага § 11, който става § 10, да придобие следната редакция:
“§ 10. Член 13а се изменя така:
“Чл. 13а. Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения публикува съобщение в национален ежедневник за изготвените проекти по чл. 10, 14, ал. 2 и 76 същия ден и публикува текста на проектите на страницата на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения в Интернет. В срок не по-кратък от 30 дни от датата на съобщението заинтересованите лица могат да представят писмени становища. Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения проучва становищата и ги приема или мотивира решението си за неприемането им и го публикува на страницата на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения в Интернет.”
По § 12 има предложение от народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 12, който става § 11, да придобие следното съдържание:
“§ 11. Член 14 се изменя така:
“Чл. 14. (1) Пощенските оператори съдействат на компетентните държавни органи за обезпечаване сигурността на пощенските пратки. Пощенските оператори на универсална пощенска услуга или на част от нея изграждат структура по сигурността, която е неразделна част от основната им организационна форма.
(2) Изискванията за пощенската сигурност се определят в наредба на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, съгласувано с министъра на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по тези параграфи. Няма желаещи.
Моля да гласуваме заглавието на законопроекта и параграфи от 1 до 11 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Господин Мирчев, имате думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Процедурното предложение е в пленарната зала да бъдат допуснати заместник-председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения господин Стойчо Стойков, главният секретар на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения господин Олег Златарски и директорът на дирекция в “Български пощи” господин Иван Млеканов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата на тези лица.
Гласували 86 народни представители: за 83, против 2, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 12.
По § 14 има предложения от народният представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, 2 и 3, а по т. 4 – по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 13 и предлага следната подобрена редакция:
“§ 13. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) след думата “услуги” се добавя “в съответствие с този закон”;
б) в т. 1 думата “страната” се заменя с “цялата страна”;
в) т. 4 се изменя така:
“4. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема индивидуални лицензи за извършване на универсалната пощенска услуга или на част от нея;”
г) в т. 5 след думата “услуги” се поставя точка и запетая и се добавя “заличава регистрация за извършване на неуниверсални пощенски услуги”;
д) т. 7-10 се изменят така:
“7. определя мерки за опазване тайната на кореспонденцията и осъществява контрол по тяхното изпълнение;
8. определя нормативи за качеството на универсалната пощенска услуга и ефикасността на обслужване, които се отнасят до срока за изпълнение на услугата, редовността на събиране и доставяне на пощенските пратки и осигуряване надеждността на услугата; нормативите се обнародват в “Държавен вестник”;
9. приема система за образуване на пощенските кодове на мрежите на операторите на универсална пощенска услуга; системата се обнародва в “Държавен вестник”;
10. изисква от пощенските оператори информация, необходима за изпълнение на регулаторните функции, като гарантира опазването й, ако тя е търговска тайна на оператора;”
е) т. 12 се изменя така:
“12. разработва съгласувано с Комисията за защита на конкуренцията проект на методика за доказване на дефицита от изпълнение на универсалната пощенска услуга при икономически неизгодни условия;”
Тук има редакционна промяна: “Методиката се приема от Министерския съвет по предложение на Комисията за регулиране на съобщенията”.
ж) създават се т. 16-22:
“16. съгласува представените от операторите на универсална пощенска услуга или на част от нея системи за разпределение на разходите по видове услуги; определя процедура за реда и сроковете на съгласуването им;
17. одобрява доказания дефицит от изпълнение на универсалната пощенска услуга при икономически неизгодни условия за следващата календарна година, съобразно методиката по т. 12;
18. изготвя и предоставя на Министерството на финансите експертно становище относно ефективността от изразходваните средства или отчет за компенсиране на дефицита от изпълнението на универсалната пощенска услуга при икономически неизгодни условия;
19. дава становище по спорове между потребители и пощенски оператори по предявени рекламации във връзка с предоставянето на универсалната пощенска услуга;
20. съгласува предоставените от операторите на пощенски услуги общи условия на договора с потребителите;
21. разработва съгласувано с Комисията за защита на конкуренцията проект на Наредба за общи правила за взаимен достъп до мрежите на пощенските оператори на универсална пощенска услуга или на част от нея;”.
Редакционно: “Наредбата се приема от Министерския съвет по предложение на Комисията за регулиране на съобщенията”.
“22. Предоставя при поискване от председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения информация, необходима за осъществяване на управлението на пощенските услуги.
2. В ал. 2 след думата “комисията” се добавя “за регулиране на съобщенията”.
3. Алинеи 3 и 4 се отменят.”
По § 15 предложенията са оттеглени.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 14.
По § 16 – комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 15 и предлага следната подобрена редакция на базата на предложението на господин Иван Иванов:
“§ 15. Създава се чл. 15б:
“Чл. 15б. Комисията за регулиране на съобщенията провежда процедура за обществено обсъждане със заинтересовани лица при изготвяне на проекти на актове, предвидени в този закон, както и по други въпроси от обществена значимост за развитието на пощенските услуги като публикува текста на проектите на страницата си в Интернет или чрез оповестяване по друг подходящ начин. В срок, определен от Комисията за регулиране на съобщенията, но не по-кратък от 30 дни от датата на съобщението, заинтересованите лица могат да представят писмени становища. Комисията за регулиране на съобщенията проучва становищата и ги приема или мотивира неприемането им и публикува мотивите на страницата си в Интернет.”
По § 17 има предложение от народният представител Иван Иванов - § 17 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 17 на вносителя да отпадне.
По § 18 има предложение от народният представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 го подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 16 и предлага следната подобрена редакция:
“§ 16. В чл. 17, ал. 1 се изменя така:
“Чл. 17 (1) Комисията за регулиране на съобщенията ежегодно до края на второто тримесечие на следващата година изготвя и предоставя на Народното събрание, на президента на Република България и на Министерския съвет доклад, който задължително съдържа:
1. анализ на състоянието на универсалната пощенска услуга в съответствие с изискванията на закона;
2. анализ на изпълнението на нормативите за качеството на универсалната пощенска услуга и ефикасността на обслужване в това число: резултатите от годишното отчитане на изпълнението на тези нормативи, съгласно чл. 15, ал. 2; рекламациите по брой и видове услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга;
3. анализ на ефективността от изразходваните средства по отчет за компенсиране на дефицита от изпълнението на универсалната пощенска услуга при икономически неизгодни условия във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 18;
4. анализ на пазара на пощенските услуги и перспективи на развитие, състояние на конкуренцията в областта на пощенските услуги;
5. отчет за изпълнението на контролната дейност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 20.
По § 23 има предложение на народния представител Иван Иванов –  § 23 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме от § 13 до § 22 включително, както и отпадането на § 17 по предложение на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Моля да докладвате следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 24 има предложение на народният представител Иван Иванов, което не е подкрепено от комисията …
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: А § 23 го оставихме? Момент!
Комисията предлага § 23 на вносителя да отпадне. Хайде, после ще го гласуваме с § 24, защото не го гласувахме.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложението на народния представител Иван Иванов е следното – ще го чета бавно, защото това е съществено предложение:
В § 24, т. 1 се изменя така:
“1. В ал. 1 думите “пощенските оператори на универсална пощенска услуга” се заменят с “основният пощенски оператор”, думата “взаимен” се заличава, думата “уговарят” се заменя с “договарят” и след думата “условия” се добавя “и ред”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 21.
Или по-точно казано, предложението “по условие и ред” на народния представител Иван Иванов се приема, а по другото ще има дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Имате думата, господин Иванов. Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди всичко искам да благодаря на колегите от  Комисията по транспорт и съобщения, които както по предишния Закон за гражданското въздухоплаване, така и по Закона за пощенските услуги приеха почти всички мои предложения, които не бяха малко на брой.
Все пак, моето предложение, което не е прието от комисията и по което ще се изкажа, е ключово за реформите в областта на пощенските услуги - предложение, което реално трябва да въведе определена степен на конкуренция в областта на пощенските услуги.
Предложението, което правя, е фактически чл. 23, ал. 1 да добие следния вид, и аз ще го прочета, така както го предлагам: “Основният пощенски оператор осигурява достъп до мрежата си при условия на обективност и равнопоставеност. За достъпа се сключват договори, в които страните уговарят техническите, технологичните, финансовите и други условия на свързване.”
Първо, искам да кажа, че предложението, което правя, е изцяло в съответствие с Директива 6797 на Комисията на Европейския съюз. Съгласно тази директива публичната пощенска инфраструктура трябва да бъде предоставена за ползване, разбира се, при ред и условия, а не безплатно – просто по желание, които ще бъдат уговорени и от други пощенски оператори с цел да се създадат условия за повишаване на качеството на пощенските услуги, намаляването на цената на пощенските услуги от основния пощенски оператор и създаване на една конкуренция, която ние виждаме, че наистина е здравословна там, където е въведена. Защото конкуренцията е единственият и най-силен способ за повишаване на качеството. В крайна сметка пощенските услуги се предлагат за българските граждани. В наш интерес е, като хора избрани от българските граждани, да защитим принципа на конкуренцията, за да защитим правото на по-добро качество на живот на българските граждани.
В комисията срещнах яростна съпротива от страна на вносителите, които държаха да се запази техният монопол, имам предвид монопола на “Български пощи”, до последния възможен момент. Кой е този последен възможен момент? Това е записано в § 6 и § 10 от Преходните и заключителни разпоредби. Там ние изменяме този монопол, който беше до 31 декември 2005 г., като го разширяваме до 31 декември 2008 г. Но искам да отбележа, че докато моето предложение говори за достъп до мрежата на основния оператор, тук монополът остава единствено върху резервирания сектор от универсалната пощенска услуга. При това, самият резервиран сектор на универсалната пощенска услуга се стеснява поради изискванията на директивите на Европейския съюз и той е вече значително по-тесен.
Заявявам така: нека “Български пощи” останат монополисти до 31 декември 2008 г. в областта на резервирания сектор на пощенската услуга, но какви могат да бъдат основанията те да не позволят при определени ред и условия достъп на другите пощенски оператори, които извършват част от универсалната пощенска услуга, които извършват услуги извън резервирания сектор на универсалната пощенска услуга, да имат достъп до тази публична пощенска инфраструктура? Какво означава това? Че се търси начин до 2008 г. да бъде запазен монополът, след което всъщност, ако трябва да стартират пощенските оператори, те ще бъдат в едно крайно неизгодно, неравнопоставено положение.
Не може, уважаеми колеги, и аз неслучайно се обръщам към хората от лявата страна на залата, да продължаваме да мислим и със стандартите на неща, които още преди 15 години ние ги решихме като ориентация за цялото развитие на обществото. Аз самият желая “Български пощи” да се развият добре и да бъдат конкурентоспособни, но за да бъдат такива, те трябва да бъдат поставени в условия на конкурентна среда, а те не са в момента такива. Те диктуват и условията на пощенските услуги, и на кореспонденцията, и на всичко и не може да бъдат съпоставени предлаганите от тях цени с цени на конкуренти.
Искам и отново повтарям, именно за да осигурим едно добро качество на пощенските услуги, да позволим въвеждането, макар и частично на конкуренция, така както е направено в железопътния транспорт, така както е направено в далекосъобщенията, така както сега се прави на летище София и навсякъде, където се търси по-добро качество на предлаганите услуги.
Апелирам да ме подкрепите в моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.
Желаещи да вземат отношение по това предложение?
Господин Ангелов, заповядайте.
РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Пред нас е един много добре подготвен закон от вносителя, рядко добре подготвен закон, с добри дискусии в комисията. Но ако приемем това предложение на господин Иванов, законът ще стане отличен, уверявам ви в това.
По време на гласуването в комисията имаше почти равен брой “за” и “против”, и много “въздържали се”. Моля въздържалите се да се ориентират.
Аз също твърдя, че добрата среда е конкурентната среда. Не би било възможно да се развиват пощенски оператори при положение, че мрежата е монополизирана от “Български пощи”. Разбира се, че трябва да има регламент, разбира се, че трябва да има условия, чрез които да се ползва мрежата, но тя трябва да се ползва. В противен случай “Български пощи” остават монополисти - липса на достъп до мрежата, която сега е тяхна, разбира се – няма на кой друг да бъде, няма развитие, няма конкуренция, няма развитие и на други оператори. Това е все едно и също да кажем, че мрежата на БТК не може да се ползва от М-Тел или от Глобул.
Моля ви, вникнете в съдържанието и дълбочината на предложението, подкрепете го и по този начин днес ще приемем един отличен закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов.
За реплика – господин Темелков. Заповядайте.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Ще си позволя да репликирам преждеговорившите – вносителя господин Иван Иванов, защото, ако бяхме една нормална държава, при нормална среда сигурно това, което предлагате, щеше да е добро. Ако приемем обаче това, което предлагате, най-вероятно хипотетично, а пък и на практика, регионалните директори на пощите, не казвам националния, ще си направят паралелни фирми, ще прехвърлят дейността, ще си сключат едни договори, които ще бъдат изгодни за частните фирми и по този начин ще се изкористи доброто предложение, което правите.
Нека до 2008 г. да създадем необходимите условия за действителна конкуренция и тогава да осъществим това, което стои като замисъл във Вашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Темелков.
Моля представителите на вносителите да вземат отношение.
Господин Стойков, заповядайте.
СТОЙЧО СТОЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Аз съм заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Това, което коментираме за чл. 23, действа и в стария закон. В предложенията на комисията след думата “услуга” сте добавили “на част от нея”, а думата “уговарят” се заменя с “договарят”.
Предлагам да приемете предложението на комисията, защото ако този член се приеме с предложението на господин Иванов, ще се ликвидира равнопоставеността на пощенските оператори на универсалната пощенска услуга, ще се стигне до свръхрегулация на основния пощенски оператор, ще влезе в противоречие с регламентирания Закон за лицензиране, който изисква извършване на услугата от край до край и наличие на организирана и управлявана от оператора мрежа. Основните подзаконови нормативни актове практически ще се изпълняват само от основния пощенски оператор, на когото на практика ще се прехвърли цялата отговорност по задълженията и предоставянето на универсалната пощенска услуга.
Освен това основният пощенски оператор ще се натовари със задълженията да осигурява и обезпечава сигурността на пощенските пратки.
В заключение ще кажа, че обосновката на комисията за отхвърляне на този член са абсолютно правилни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Иван Иванов по § 24, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 40, против 53, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 24, както и отпадането на § 23 по предложение на комисията – нещо, което пропуснах да подложа на гласуване преди това.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 25 комисията подкрепя текста на вносителя, подкрепя по принцип и предложението на народния представител Иван Иванов и предлага следната подобрена редакция на § 25, който става § 22:
“§ 22. В чл. 23а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата “утвърден” се заменя с “одобрен”.
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Пощенските оператори по ал. 1 организират и осъществяват отчитане на дейността си в съответствие с приложимите счетоводни стандарти и прилагане на система за разпределение на разходите както общо за търговското дружество, така и аналитично и поотделно за:
1. универсалната пощенска услуга;
2. неуниверсалните пощенски услуги, в случай че извършват такива;
3. други търговски дейности.”
По § 26 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 23.
По § 27 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 24.
По § 28 има предложение на народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 28 на вносителя да отпадне.
По § 29 има предложение на народния представител Иван Иванов - § 29 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
По § 30 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 25.
По § 31 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 26, като предлага в ал. 3 думите “счетоводните стандарти” да се заменят с “приложимите счетоводни стандарти”. Така ал. 3 ще звучи:
“(3) Основният пощенски оператор организира и осъществява отчитане на дейността си в съответствие с приложимите счетоводни стандарти и прилагане на система за разпределение на разходите както общо за търговското дружество, така и аналитично и поотделно за: …” По-нататък следва текстът на вносителя.
По § 32, който става § 27, комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 33, който става § 28, комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 34, който става § 29, комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 35, който става § 30, комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 36, който става § 31, комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 37 има предложение от народния представител Иван Иванов.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 37, който става § 32, да придобие следната редакция:
“§ 32. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думата “доставка” се заменя с “доставяне”;
б) в т. 2 думата “доставка” се заменя с “доставяне”, а числото “10” се заменя с “20”.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Пощенските пратки по ал. 1, т. 1 могат да бъдат пратки с предимство и пратки без предимство.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след буквата “д” се добавя “и ал. 2”.”
Параграф 38, който става § 33, е по текста на вносителя.
По § 39 комисията подкрепя по принцип предложението на народния представител Иван Иванов и предлага § 39 да стане § 34 със следната редакция:
“§ 34. В чл. 36 ал. 1 и 2 се изменят така:
“(1) Пощенските пратки, пощенските колети и пощенските парични преводи по чл. 34 се доставят в пощенските кутии на получателите, поставени на адреса на получаване; в пощенските служби; в други звена от пощенската мрежа; в места или съоръжения, договорени между пощенските оператори и потребителите.
(2) Условията за доставянето на пощенските пратки, пощенските колети и пощенските парични преводи по ал. 1 се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията, съгласувано с Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 35.
Комисията предлага § 41, който става § 36, да придобие следното съдържание:
“§ 36. В чл. 38 т. 1 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 37.
Тъй като днес беше гласуван отново Законът за Търговския регистър, редакционно привеждаме закона в съответствие с него:
“§ 43. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 пред думата “универсалната” се добавя “извършване на” и след думата “услуга” се добавя “или на част от нея”.
2. В ал. 2:
а) създава се т. 1а (а не нова т. 2, защото го привеждаме в съответствие с предишния закон):
“1а. документ, удостоверяващ регистрация на заявителя по законодателството на държава – членка на Европейския съюз;”;
б) точка 4 се отменя;
в) точка 6 се изменя така:
“6. описание на технологичния процес и план-схема за разположението на местата за достъп до пощенската мрежа на територията на цялата страна, отговарящи по брой и гъстота на нуждите на потребителите.”
Параграф 43 става § 38 със съдържанието, което току-що прочетох.
Параграф 44 става § 39 по текста на вносителя.
Параграф 45 става § 40 по текста на вносителя.
Параграф 46 става § 41 по текста на вносителя.
Параграф 47 става § 42 по текста на вносителя.
Параграф 48 става § 43 по текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 44, със следната подобрена редакция:
“§ 44. В чл. 48, ал. 3, след думите “издадената му” се добавя “индивидуална”, думата “лицензията” се заменя с “индивидуалната лицензия”.”
Параграф 50 става § 45 по текста на вносителя.
Параграф 51 става § 46 по текста на вносителя.
Параграф 52 става § 47 по текста на вносителя.
Параграф 53 става § 48 по текста на вносителя.
Параграф 54 става § 49 по текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 50, като предлага следната подобрена редакция:
“§ 50. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. След думите “лицензия за” се добавя “извършване на” и след думата “услуга” се добавя “или на част от нея”.
2. В т. 1 думата “части” се заменя с “част”.
3. В т. 2 накрая се добавя “и условията за доставяне на пощенските пратки, пощенските колети и пощенските парични преводи по чл. 36”.
4. В т. 7 думите “информация на” се заменят със “съгласуване от”.
5. Точка 8 се изменя така:
“8. предоставяне по подходящ начин на информация на потребителите относно работното време, техническите изисквания за пощенските пратки, забранените предмети и вещества за поставяне в пратките и цените на пощенските услуги;”
6. В т. 9 и 10 думата “лицензията” се заменя с “индивидуалната лицензия”.
7. В т. 11 думата “случаи” се заменя със “случай”.
8. В т. 12 след думата “услуга” се добавя “или на част от нея”.
9. Точка 13 се изменя така:
“13. задължително водене на аналитична счетоводна отчетност за универсалната пощенска услуга, за неуниверсалните пощенски услуги и за другите търговски дейности и конкретизиране на начина за доказване на дефицита от извършване на универсалната пощенска услуга или на част от нея при икономически неизгодни условия;”
10. В т. 15 след думата “допълнения” се добавя “прехвърляния” и думата “лицензията” се заменя с “индивидуалната лицензия”.
11. В т. 16 и 17 думата “лицензията” се заменя с “индивидуалната лицензия”.
12. Точка 19 се изменя така:
“19. начална дата за извършване на универсалната пощенска услуга или на част от нея; етапите на изграждане и ползване на местата за достъп до пощенската мрежа съгласно приложената план-схема.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Наистина проф. Мирчев тук дава урок по скоропоговорка и ми е трудно да следя това, което всъщност той чете. Но като отчитам, че всичките мои предложения са приети и не се изказвам по тях, искам да обърна внимание, че днес повторно гласувахме и при това с повече от 121 гласа в пленарната зала Закона за търговския регистър и § 28, за който става въпрос, мисля, че не е коректно отразен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Господин Мирчев го прочете в нова редакция. Вие следяхте ли новата редакция, която той прочете от микрофона?
ИВАН ИВАНОВ: Да, точно следях новата редакция. В ал. 2, т. 1 изменя ли се, че т. 1 е актуално удостоверение за търговска регистрация? За мен това е ключово, защото ние всъщност трябва да се съобразим или вече с приет закон, макар и преди три часа.
Второ, че т. 2 и 3 се отменят?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Това го каза изрично.
ИВАН ИВАНОВ: Така пунктуално е казано, защото аз следях какво говори проф. Мирчев, но изпитах известно съмнение дали е така.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Точно е преведено.
ИВАН ИВАНОВ: Имам известно съмнение дали е така. Все пак считам, че не е точно преведено.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Това е новата т. 2 в ал. 2.
ИВАН ИВАНОВ: Ние трябва изрично да приемем, че в ал. 2 има т. 1, която се изменя. Тук не личи. Тук пише, че се създава нова т. 1а.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Това е отразено.
ИВАН ИВАНОВ: След това ще настъпи проблем. Това е законодателство. Ако се намираме някъде в някоя селска кръчма, е нещо друго.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Отразено е.
ИВАН ИВАНОВ: Това, което ми се показва тук, не е отразено и аз мисля, че след това Правният отдел наистина ще възрази.
Аз ще проследя в чл. 59 дали е отразено по същия начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Проверете го и, ако не е отразено в следващия текст, евентуално ще прегласуваме, но ми се струва, че беше коректно отразено от Закона за търговския регистър.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете от § 25 до 55 включително по номерацията на вносителя, както и отпадането на § 28 и 29 по предложение на комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 51.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 52.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 53, като предлага следната редакция:
“§ 53. В чл. 56 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “изменение и” се заменят с “изменение или” и думата “лицензията” се заменя с “индивидуалната лицензия”.
2. В ал. 2 думата “лицензията” се заменя с “индивидуалната лицензия”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 54.
Параграф 60 на вносителя е приведен в съответствие със Закона за търговския регистър със следното съдържание:
“§ 60. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава т. 1а:
“1а. документ, удостоверяващ регистрация на заявителя по законодателството на държава членка на Европейския съюз”.
2. В ал. 12 думата “специален” се заличава.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 56.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 57.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Иван Николаев Иванов да се създаде нов § 58 със следното съдържание:
“§ 58. Създава се нов чл. 61а:
“Чл. 61а. (1) Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията, след решение на комисията, издава заповеди, с които спира до отстраняване на нарушенията предоставянето на пощенски услуги, осъществявани в нарушение на закона, подзаконовите актове, лицензионните условия или изискванията за регистрационна дейност.
(2) Заповедите по ал. 1 подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 59.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 60.
По § 65 има предложение от народния представител Иван Иванов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 65, който става § 61, да придобие следната редакция:
“§ 61. В чл. 65 се правят следните изменения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
“(1) Цените на пощенските услуги се определят от пощенските оператори съобразно търсенето и предлагането с изключение на цените на услугите, включени в универсалната пощенска услуга.
(2) Цените на пощенските услуги, включени в универсалната пощенска услуга, се образуват от пощенските оператори при спазване изискванията на наредбата по чл. 66, ал. 1 и на методиката по чл. 15, ал. 1, т. 14.”
2. В ал. 4 числото “30” се заменя с “10”.
3. Алинея 5 се изменя така:
“(5) Комисията за регулиране на съобщенията задължава пощенските оператори на универсална пощенска услуга или на част от нея да преработят цените по ал. 2, в случай че при тяхното образуване не са спазени изискванията на наредбата по чл. 66, ал. 1 и на методиката по чл. 15, ал. 1, т. 14.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 62.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67, който става § 63.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68, който става § 64.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който става § 65.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70, който става § 66.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 71, който става § 67.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72, който става § 68.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 73, който става § 69.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 74, който става § 70.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 75, който става § 71.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 76, който става § 72.
Комисията предлага § 77 да отпадне, тъй като преди това отменихме един текст.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 78, който става § 73.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 79, който става § 74.
Комисията предлага § 80, който става § 75, да придобие следната редакция:
“§ 75. В чл. 85 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Пощенските оператори на универсална пощенска услуга или на част от нея дължат обезщетения на потребителите в случаите на:
1. загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично, вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки, както и пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж;
2. върнати пощенски колети, когато липсват мотиви за недоставянето им;
3. неспазване на изискванията за качество на услугата, определени с нормативите по чл. 15, ал. 1, т. 8;
4. неизплатени или неправилно изплатени суми по вътрешни и международни пощенски парични преводи.”
2. Алинея 2 се отменя.
3. Създава се нова ал. 4:
“(4) Конкретните размери на обезщетенията по ал. 1 се включват в Общите условия на договорите с потребителите.”
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81, който става § 76.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 82, който става § 77.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83, който става § 78.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 84, който става § 79.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 85, който става § 80.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 86, който става § 81.
По § 87 комисията подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2  го подкрепя по принцип. Това е предложение на народния представител Иван Иванов.
Комисията предлага § 87, който става § 82, да придобие следната редакция:
„§ 82. Член 93 се изменя така:
„Чл. 93. (1) Когато има достатъчно основание да се счита, че приета пощенска пратка съдържа забранени предмети или вещества, пощенският оператор, след съгласуване с извършващия оперативно-техническата проверка, изисква от подателя или получателя писмено съгласие за отварянето й.
(2) При отказ или при липса на отговор, извършващият оперативно-техническата проверка уведомява съответните компетентни органи за разпореждане на последващи действия.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 88, който става § 83.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 89, който става § 84.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 90, който става § 85.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 91, който става § 86.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 92, който става § 87.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 93, който става § 88.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 94, който става § 89.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 95, който става § 90.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 96, който става § 91.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 97, който става § 92.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 98, който става § 93.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 99, който става § 94.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 100, който става § 95.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 101, който става § 96.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 102, който става § 97 със следната редакция:
„§ 97. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1.       В т. 1 думата „пратките” се заменя с „пощенските пратки”.
2. В т. 2 думата „доставката” се заменя с „доставянето”.
3. В т. 3 думата „доставка” се заменя с „доставяне”.
4. В т. 4 думите „за приемане на непрепоръчани писма” се заличават, а след думите „пощенските пратки” се добавя „и парични пощенски преводи”.
5. В т. 5 думите „и пощенски карти” се заменят с „и/или пощенска карта” и пред думата „носител” се добавя „физически”.
6. В т. 9 пред думата „услуги” се добавя „пощенски” и пред думата „оператор” се добавя „пощенските служби на”.
7. В т. 10 пред думата „услуга” се добавя „пощенска”; думата „пратката” се заменя с „пощенската пратка” и думата „доставката” се заменя с „доставянето”.
8. В т. 11 пред думата „услуга” се добавя „пощенска” и думата „пратката” се заменя с „пощенската пратка”.
9. В т. 12 пред думата „услуга” се добавя „пощенска”.
10. В т. 14 накрая се добавя „и/или пощенски парични преводи”.
11. В т. 15 след думите „пощенската пратка” се добавя „и/или пощенски парични преводи”.
12. В т. 16 думата „доставка” се заменя с „доставяне” и накрая се добавя „и извършване на пощенски парични преводи”.
13. В т. 18 навсякъде думата „доставка” се заменя с „доставяне”.
14. Точка 19 се отменя.
15. В т. 20 пред думата „пратка” се добавя „пощенска”.
16. Създават се точки 25-28:
„25. „Икономически неизгодни условия” са условията, при които предоставянето на универсалната пощенска услуга или на част от нея на достъпни цени за всеки потребител води до финансови загуби за пощенските оператори, задължени да извършват услугата чрез организирана и управлявана от тях пощенска мрежа на територията на цялата страна, включително в труднодостъпните райони.
26. „Пратки с предимство” са пощенските пратки, които се пренасят и доставят по най-бързия възможен начин.
27. „Пратки без предимство” са пощенските пратки, за които подателят, избрал по-ниска цена, която предполага по-дълъг срок при пренасяне и доставяне.
28. „Системно нарушение” е, когато в двегодишен срок са извършени три или повече административни нарушения на този закон или на актовете по прилагането му.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 103, който става § 98.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 104, който става § 99.
Комисията предлага § 105 да отпадне във връзка с отпадането преди това на друг текст.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 106, който става § 100.
Комисията предлага § 107 на вносителя да отпадне, като текстът му се премества на неговото систематично място в § 108, който става § 101 със следното съдържание:
„§ 101. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на:
1. Параграф 98, който влиза в сила от 1 януари 2006 г.;
2. Параграф 12 (относно чл. 15, ал. 1, т. 21), § 32 (относно чл. 34, ал. 1, т. 2) и § 34 (относно чл. 36, ал. 1 и 2), които влизат в сила от 1 януари 2007 г.;
3. Параграф 3 (относно чл. 7, т. 2), § 38 (относно чл. 43, ал. 2, т. 1а) и § 55 (относно чл. 59, ал. 2, т. 1а), които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
Последното предложение е на народния представител Иван Иванов - § 109 да отпадне. Комисията подкрепя предложението текстът да отпадне – не е мястото с този закон да променяме Закона за движението по пътищата, тъй като той предстои да се гледа в комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме текстовете на § 56 до § 108 включително, както и отпадането на § 77, 105, 107 и 109 по предложение на комисията.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това целият закон.
Бързото му представяне действително доказа твърдението на господин Ангелов, че той е един качествен законопроект.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Колеги, присъстващи в пленарната зала, Комисията по транспорт и съобщения с току-що приетите два закона ви показа как трябва да се работи (оживление в залата) и ви желае весели Великденски празници!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Както обикновено на господин Мирчев не му липсва самочувствие.
Уважаеми дами и господа, пожелавам ви весели Великденски празници!
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 

(Закрито в 14,42 ч.)
 

Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи
 
Секретари:
Пенко Атанасов
Десислав Чуколов